Отиди на
Форум "Наука"

Цялата активност

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. Не е коректно да сумирате така разстоянията. В система на външен наблюдател светлината движейки се само в една посока ще измине разстояние от координата Х1 до координата Х2 независимо има или няма глобусче, независимо то дали се движи или не. Когато обсъждаме скорости на светлината винаги е важно реалното разстояие.
  3. Относно увличането на светлината - замислете се, какво всъщност се случвва? Опитът на Физо, колкото и да не е точен, показва следното: колкото коефициентът на пречупване на материала е по-висок, толкова по-слабо той увлича светлината. Въздухът, който е с коефициент на пречупване почти 1, увлича светлината по-силно, отколкото водата, която е с по-голям коефициент на пречупване, много по-силно дори от плътният флинт. Обикновено по-големият коефициент на пречупване съответства на по-плътен материал, материал който по-силно пречупва светлината, по-силно взаимодейства със светлината. Вакуумът, който има коефициент на пречупване 1 (не пречупва светлината, не взаимодейства с нея), по тази логика трябва най-силно да увлича свеълината, нали така? И наистина, експериментите от типа на ММ, направени във вакуум, показват изключително добра изотропия на светлината. По вашата логика това трябва да е пълно увличане от вакуума? Вие сте търсач на "физически смисъл", замислете се: значи колкото по-малка е плътността на средата, толкова по тази логика тя трябва да взаимодейства по-силно със светлината, да я увлича по-силно, и накраая липсата на среда която да взаимодейства със светлина (вакуума) да я увлича най-силно? Има ли физическа логика тук? Как светлината ще се увлича по-силно, когато взаимодейства по-слабо, и ще се увлича най-силно когато изобщо не взаимодейства? Няма логика, разбира се. Което само показва, че разсъжденията на тема "увличане на светлината" са дълбоко погрешни - светлината има съвсем различно поведение от това, което едно материално увличане предполага. Понятието "увличане" тук ще има коренно различен смисъл от общоупотребимото, и за това не е приложимо, затова е отпаднало исторически. Навремето терминът "увличане" е бил въведен с цел не да се описва увличане на светлината, а да се описва увличане на средата, която пренася светлината. И именно опитите на Физо, и по-късно по-точният опит на Майкелсн показват че подобно увличане е нелогично, и това е била смъртната присъда и на етера, и на разглеждането на светлината с подобни поведения. Защото такава връзка липсва. Погледнете резултатът от опита на ММ - пълна изотропия на скоростта на светлинатаа. Тя е еднаква във всички посоки. Ако беше относителна, щеше да има някаква величина v такава, че сскоростта на светлината да е анизотропна - в една посока c+v, в друга c-v. Само че точно този експеримент ни доказва, че скоростта на светлината не е относителна. И този факт, и нелогичното "увличане" по-горе, принуждават физиците да измислят СТО за да обяснят света по-коректно. Скоростта на звука тук е изключително подвеждаща аналогия. Докато звукът изисква материална среда за пренос (частиците на тази среда трептят, това трептене се предава в различни области и това е звука), светлината не изисква такава среда (била е търсена, етерът, и знаете историята). Докато средата на звука притежава качеството "движение" и лежи в основата на относителността на скорост на звука, вакуумът (и да го наречете "среда", все тая) не притежава такова качество. Не може да се определи принципно движение спрямо вакуума, нито движение на вакуума спрямо материално тяло. От тук "относителност" на скоростта на светлината не може да се дефинира по принцип, и това е прекият резултат от опита на ММ. Затова не трябва да се сравняват по поведение скоростта на светлината и тази на звука, съвсем различни явления с различно поведение са. Аналогията звук-зветлина е изключително подвеждата, и когато човек е изградил мисленето си на база предразсъдъци, това е капан за ума. Както обясних по-горе, връзката между "изотропна" и "относителна" скорост е взаимоизключваща - когато сскоростта е изотропна, тя не е относсителна, и обратното. Сега, защо не се разбирате сдруги физици. Основното е, че не ги слушате - когато те обясняват и обосновават нещо, то минава край ушите ви и заминава в нищото, а вие си изпълнявате заучената програма. Слушайте, осмисляйте чуждите аргументи, съпоставяйте ги със своите, питайте за пояснения ако нещо не разбирате, така по-добре пред вас ще се очертае картината, отколкото да се пазите от нея и да я пропускате край себе си... Водете спора на база аргументите, а не вещайте заучените неща. Както виждате, в заученото от вас има много пропуски, вие сте си попълнили празнините с някакви ваши си съображения, но пътят не е този. Какво за външен наблюдател? Искате да кажете, наблюдател, спрямо който земята се движи, който седи някъде край нея и наблюдава? Светлината която той наблюдава в атмосферата, ще бъде светлина в неговата отправна система. За да изчислим каква ще е тя, трябва да приложим закона за събиране на скорости. Но кой закон - на класическата физика или на СТО? Опитът до тук сочи, че класическата физика е неприложима за скоростта на светлината. Следователно прилагате формулатат за наслагване на скорости според СТО и получавате - да, скоростта на светлината в атмосферата ще е по-малка от константата която знаем, може да я кръстите относителна (защото там ще е анизотропна, поради еднопосочно движение на атмосферата), но тя няма да надхвърля всеизвестната константа, т.е. не е "относителна скорост" в смисъла на класическата механика. Той още Физо показва такава относителност, демонстрирайки анизотропията породена от частичното увличане.
  4. Днес
  5. Гледаш филми на английски с английски субтитри и четеш списания или интернета. Това е за речника. Иначе за говоренето наистина комуникация му е майката. Един съвет: въобще не се притесняваш за това, дали говориш правилно или не. Това само те сковава и полза никаква. Така че мааш и не мислиш ;). В края на краищата езикът е въпрос на практика. Акцентът никога няма да го докараш, освен ако не почнеш на 12-14г или по-рано.
  6. здравей все още ли го имаш?
  7. Вчера
  8. Аз също съм си мислил за безкрайността на вселената. Нашата човешка представа за безкрайност е едно и също нещо до безкрай. Не се знае, обаче, дали вселенета има същата представа за безкрайност като нас. Според нашата представа за безкрайност, ако вселената е безкрайна, то тя би била пълна до безкрайност с галактики. И както ти казваш, в този случай ще съществуват безкраен брой копия на нашата галактика и слънчева система. Или безбройно много копия на цялата вселена. Аз имам чувството, обаче, че вселенета има друга представа за безкрайност. Може би безкрайността е преминаване от едно състояние в друго ... до безкрай. Не знам. Със сигурност обаче и аз виждам едно постоянно отиграване на случайности и вероятности.
  9. Ами защото по думите Ви съдя, че не можете да комуникирате свободно на английски. Аз например не съм си правил тестове по CEFR или каквито и да било други тестове впрочем, но нямам подобен проблем с английския, понеже го ползвам за комуникация ежедневно - в писмена и в устна форма. Вижте сега, не съм сигурен какво точно искате. Ако искате да можете да комуникирате свободно, да не се налага да се замисляте всеки пък като решите да кажете или напишете нещо, да не забравяте думите и тяхното значение и правилно използване - решението е това, което съм предположил: повече комуникация, по-малко зубрене на думи от сайтове и учебници. Ако нямате с кого да комуникирате или пък се притеснявате, има методи, при които не се изисква събеседник. Потърсете си такива.
  10. Ето го пак коледното глобусче, за да може по-нагледно да си представим относителността на светлината в атмосферата. Скоростта на светлината вътре в глобусчето е изотропна (еднаква във всички посоки) - и това е факт. Светлинните вълни вътре в глобусчето "си нямат и идея" дали глобусчето е в движение или не. Така че те винаги се движат с една и съща скорост, независимо дали глобусчето се движи или не. Нека сега си представим, че глобусчето е в относително движение спрямо външен наблюдател. В отправната система на този наблюдател, скоростта на светлината вътре в глобусчето ще бъде: (скорост на светлината вътре в глобусчето) ± (скорост на глобусчето спрямо наблюдателя) Тоест, скоростта на светлината вътре в глобусчето е относителна спрямо външния наблюдател и ще зависи от относителната скорост на наблюдателя спрямо глобусчето. Това е и смисълът на понятието "относителна скорост на светлината". Ето и още един пример: Лъч светлина влиза от едната страна на глобусчето и излиза от другата. Както уточнихме, светлинните вълни вътре в глобусчето се движат с постоянна скорост. За времето, в което светлинните вълни преминават през глобусчето, само то се е преместило. Така че в отправната система на външния наблюдател, светлинните вълни изминават разстояние: (разстояние вътре в глобусчето) ± (разстоянието, което самото глобусче е изминало) Това е ефективното разстояние, което тези светлинни вълни изминават в отправната система на наблюдателя.
  11. Така си мисля, опитвам са да открия документа някъде го гледах даже го бях свалил,ама като не помня къде беше!!
  12. Не мога разбера защо хора, които се представят за физици, не схващат значимостта на факта, че опитът на ММ извършва измерванията си в атмосферата. А този факт променя цялата постановка на опита - и най-вече заключенията от опита. С това съм спорил не само тук, а и с други хора, които се представят за физици. Така че, Сканер, не го приемай лично. Но бога ми, не мога да разбера кое във вашето мислене ви пречи да го видите това, което ви посочвам. За мен то е толкова очевидно, че не мога да намеря думи да го обясня като хората. Не знам откъде да почна. Нека да вземем за пример звука, чиято скорост се приема за относителна спрямо акустичната среда, в която се разпространяват звуковите вълни. Скоростта на звука е 1234,8 км/ч и това е скоростта на звука, която ще измерим вътре в един летящ самолет. Пътническите самолети летят със скорост 750-925 км/ч; да кажем 925 км/ч за един реактивен самолет. Спрямо един стационарен наблюдател на земята, относителната скоростта на звука в този самолет ще бъде: 1234,8 + 925 = 2159,5 км/ч Това е относителната скорост на звука спрямо наблюдателя на земята и се дава като сумата от скоростта на звука в акустичната среда (въздуха в самолета) плюс скоростта на самата акустичната среда (т.е. на самия самолет). Като цяло, когато говорим за относителната скорост на една материална вълна, ние разбираме: (скоростта на вълната) ± (скоростта на средата, в която се разспространява вълната, спрямо наблюдателя) Това важи за звука, за морските вълни и въобще за всички материални вълни ... без изключение. Нека сега да погледнем светлината. Както е известно, светлината е електромагнитна вълна, която може да се разпространява сама. Противно на вижданията на физиците от 19-ти век, на светлината не и трябва светло-носеща среда (етър) за разпространение. По тази причина светлината може да се разпространява и във вакуум - за разлика от звука и другите материални вълни. Въпросът е какво се получава когато светлината се разпространява в една материална оптическа среда като вода, стъкло или въздух. Днес много добре знаем, че светлината има електромагнитно взаимодействие с "обикновената" материя. За тъмната материя се смята, че не взаимодейства със светлината и затова тъмната материя се нарича "тъмна" и никой не я е виждал. Но е много добре известно, че светлината взаимодейства с обикновената материя. При това положение възниква най-логичния въпрос: Ако светлината има електромагнитно взаимодейства с една материална оптическа среда - и тази среда като цяло е в дижение - може ли да очакваме, че оптическата среда ще увлича светлинните вълни със себе си - или не можем да очакваме подобно нещо? Нека първо разгледаме отрицателния отговор: тоест, че една материална оптическа среда НЕ увлича светлинните вълни със себе си. Ако това е така, то светлината ще преминава през тази оптическа среда все едно тя не съществува. Тоест, все едно не взаимодейства с оптическата среда - по подобие на тъмната материя. По условие, обаче, светлината вазимодейства с материално оптически среди като стъкло, вода и въздух. В крайна сметка излиза, че няма вариант светлината хем да взаимодейства с една материална оптическа среда, хем да преминава през нея, все едно тази среда не съществува. Което на свой ред означава, че материалните оптически среди увличат светлинните вълни - по силата на това, че светлината има електромагнитно взаимодейсвтие с тези среди. В този случай въпросът става: частично ли е това увличане или пълно. Ако се съди по опита на Майкелсън и Морли - а също така и по безкреен брой други опити - увличането е пълно. Опитът на Физо от 1851г не потвърждава пълно увличане, но прецизността на този опит е плачевно дърварска. Та така. Към колегата Сканер: най-вероятно ще спориш за това, което казвам, но ей това ми обясни: Каква е причината хора като теб да не могат да зацепят, че ако скоростта на светлината в атмосферата е изотропна, то тази скорост е също така относителна (по подобие на скоростта на звука). Защо не можеш да направиш тази връзка? Както вече посочих, няма вариант в който светлината да взаимодейства с атмосферата и в същото време да атмосферате да не увлича светлинните вълни. Ако нямаше увличане, значи атмосферата щеше да е невидима, все едно е тъмна материя. А щом атмосферата не е тъмна материя, то неизбежно имаме и увличане на светлинните вълни от атмосферата. А това на свой ред пък означава, че скоростта на светлината е относителна - по подобие на скоростта на звука. Така че за един външен наблюдател скоростта на светлината в атмосферата ще бъде: (скорост на светлината в атмосферата) ± (скорост на атмосферате спрямо наблюдателя) Това, обаче, е в пълно противоречие със СТО. Според СТО скоростта на светлината не е относителна, а е инвариантна (еднаква за всички наблюдатели). И пак да кажа, Сканер. Не си само ти, така че не го приемай лично. Но за мен наистина е необяснимо защо ти не виждаш, че ако скоростта на светлината в атмосферате е изотропна, то тази скорост е също така относителна. Каква е твоята субективна представа за реалността, че тази връзка ти убягва. Защо според теб скоростта на светлината не е относителна, въпреки изотропността на тази скорост в атмосферата? По кой закон на природата скоростта на светлината в атмосферата хем е изотропна, хем не е относителна (да кажем спрямо външен наблюдател).
  13. Както знаем, определената дата за нападение на България е 18,или ние сме изпреварили нападението с два дни. Не мисля,споразумението на Русия и Румъния може да бъде променено,ако напердашим сърбите и гърците мислиш,румънците няма да се намесят ли? Или турците? Русия е решила да удари България по простата причина,че искаме повече отколкото тя е склонна да даде, основната цел на войната е отслабване на Турция, и засилване на Сърбия,за да може последната да се бие с Австрия. Русия много отдавна е решила да се даде Македония на Сърбите,още 1902г. Силна България не им е изгодна за да не заплашва проливите,а и как ще вземат Варна и Бургас ако сме силни? Ако Сърбия не беше взела огромни територии през Балканската война колко щеше да издържи срещу Австрия, седмица или две?
  14. Тя е изгубила сила според някой ама не е денонсирана. Нали? Руският император Николай ІІРуския император (Николай ІІ), който, както се види, не държи смет­ка за чувствата на самите нас русофилите, дойде на покло­нение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България, да й благодари, че извърши с достойнство ми­сията, с която бе натоварена от Него за да извърши пре­поръчания погром. Дойде със Сазонов, шефът на неговото правителство, за да се не изпретълкува визитата и да се не каже, че е една проста етикета, повръщане на визита, а да разберат всички, че посещението е с политическа цел: да благодари за по­грома нанесен на България и да санкционира Букурещкия договор (28 юли 1913 г.), за ненарушението на който Сазонов, шефът на руската дипломация, се произнесе категорично с внушение да разбере България, че е невъзможно нарушението на тоя договор и за това да не мисли за реванш и да се не надее, че ще може един ден да си земе назад нещо от ограбеното, което ограбване е предначертано от преди 25 години.Когато ние, русофилите, си деряхме гърлата да викаме: не е Той, а е 16 юни (1913 г. – началото на Междусъюзническата война. - Б.м.)", императорът в Кюстенджа, пред очите на целия свят, във време на тостовете отговори, като извика гръмогласно и рече. „Аз съм, аз произведох по­грома на България! О, вие слепи русофили, не ми отнимайте славата с вашето сляпо твърдене, че не съм аз и че е бил 16-й! За да се отворят очите като на вас слепци и да не ми отнимате заслугата, следователно и славата за на­несения от мене, чрез моето правителство, погром на България, аз станах шеф на полка, който пръв влезе в Силистра! Аз съм шеф на крадливия полк, който със своето първо влизане в Силистра огласи, даде сигнал за погрома на България. Аз станах шеф на тоя полк за да докажа на сле­пите българи, че аз съм шефът на погрома, шеф за изплячкосването на България. Разберете бе българи, аз произведох погрома, според както бях казал: „България ще бъде наказана, но не съвсем унищожена! Никой няма право да ми отнема наградата и похва­лата които заслужавам за тоя погром, който допринесе много на мира, омиротворението на Балканите: нали съм „миротворец"! Мой е тоя погром. Аз го извърших. Вързах кучето и умиротворих Балканите. Спасих общия мир, мирът на Европа".Императорът със своето посещение в Кюстенджа и с тостовете, разменени между него и краля Карола, показа кому се дължи честта и славата за умиротворението на Балканите, следователно и на Европа, чрез нанесения по­гром на България. ... Без оръдията, виновникът, „дееца" на погрома не можеше да направи нищо, не можеше да изпълни своя план. Да видим как тия оръдия, тия наши държавници и умни мъже съдействуваха за изпълнението на планът, кроен от преди 25 години за достигането на тоя погром. „Истината всеки я знае", каза Негово Блаженство (Българският Екзарх Йосиф І – Бел. моя), „тя е ясна като бял ден", че оръдията, които предизвикаха тая катастрофа, са наши държавници и умни мъже". ... Осветлението е, че виновници за катастрофата са: и народът, и главата му – царят и неговите държавници. Тоест: всички. Това е вярно. Това е самата истина. Какъвто е народът, такъв му е и главата – царят, таквиз му са и сановниците, държавните мъже. Излагаме и обвинението и оправданието. Нашият, българският народ, в своето болшинство, в своите девет десети части е бил крайно, сляпо русофилски. Никой не е бил в състояние, нищо не е могло да подействува, за да се отклони от своето чувство на крайна преданност, неразривна привързаност към матушката. Той е бил готов да пожертвува даже и интересите на своето отечество, ако това би изисквали руските интереси. Доверие­то, което имаше българския народ към матушката, нямаше предел, нямаше никакво ограничение, беше пълно: любов и доверие към Русия повече даже отколкото към Бога. Такава безпределна беше любовта и доверието на бъл­гарите към Русия в лицето на нейния император и на нейното правителство.» Няма да Ви цитирам повече от думите на великия българин - Дядо Методий Кусевич, изпълнени с мъка, с горест. Тях може да прочетете в книгата, която издадохме от поредицата на «Сите българи заедно» «Митрополит Методий Кусев. Виновниците за погрома на България през 1913 година».Тук е особено важно да си припомним не само заповедта от 16 юни 1913 г., когато нашата армия напада неверните си съюзници Сърбия и Гърция, но и на последвалите след него два дни, когато не е ясно кой управлява България и защо руският посланик в София получава най-високото сръбско отличие след българската катастрофа, а руският император Николай ІІ, внукът на Цар Освободителя ще връчи в Кюстенджа своя почетен знак на румънския полк, който пръв е пресякъл българската граница и ударил България в гръб по време на „кокошкарския й поход” в Северна България, а румънския престолонаследник ще бъде отличен с императорски отличия и почести. Дипломатическите документи, открехват завесата, за да се види по-ясно и подстрекателските роли на Русия и Сърбия за нарушаването на Лондонския договор от Турция, когато нейните войски пресякоха линията Мидия – Енос и навлязоха в старата българска територия, след като беше осигурена и румънската подкрепа за тази акция. Интересно защо управляващите русофили с научни и академични титли (Ив. Ев. Гешов е академик и председател на Българската академия на науките, а д-р Стоян Данев е професор) стоят начело на България и насочват държавното кормило в грешната посока и разчитат на руския императорски арбитраж, след като познават руските заплахи към България още от 1890 г. от управлението на Стефан Стамболов. В книгата си „Из прошлаго русской дипломатии” известният руски дипломат и историк Сергей Спиридонович Татищев на страница 503 дословно пише, че „след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.” По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия.” Тук искам да вметна, че само 4 години по-късно именно Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Стамболов.
  15. Хайде и прословутата конвенция Тайна военна конвенция между Русия и България. Петербург, 31 май 1902 г. 1. Настоящето съглашение не преследва агресивни цели, а има пред вид само да се противодейства на военната конвенция между Австро-Унгария и Румъния. 2. По силата на изложеното в чл. 1, настоящето съглашение има пред вид действията само против Австрия и Румъния и не може да бъде насочено против Турция, нито против друга някоя балканска държава. 3. Русия с всичките си сили ще съдействува за запазване на целостта и неприкосновеността на територията на България. 4. В случай, че България или Русия, или двете тия държави заедно, бъдат нападнати от страна на Австро-Унгария или Румъния, от двете тия държави, или пък от Тройния съюз, то договарящите държави са задължени да употребят всичките си сили и средства за борба с нападателите, без да се спират пред никакви жертви за постигане на пълен успех. 5. Ако България бъде заплашена само от Румъния, то срещу нея ще бъдат насочени българските въоръжени сили. Ако ли Австро-Унгария обещае на Румъния морално съдействие или пък въоръжена помощ, то Русия се задължава да даде на България дипломатическа поддръжка, ако ли пък Австрия мине към активни действия в помощ на Румъния, то и Русия ще излезе на помощ на България с достатъчни за смазването на Австрия сили. Също така, ако Австро-Унгария и Румъния или Тройния съюз, без да започнат война против България, нападнат Русия, то и България е длъжна да мобилизира силите си, като ги съсредоточи съгласно изработения план, и щом Русия поиска да започне настъпателните си действия против австро-румънските войски. 6. В случай на война на Русия и България с Румъния и Австро-Унгария или с Тройния съюз, България ще запази най-строг неутралитет спрямо Турция и крайна предпазливост в сношенията си с нея, за да не би поради един конфликт с тая държава да се предизвикат усложнения в общото положение. Пред вид на изложеното, като остави на Балканите за наблюдение на границата и за запазване реда и спокойствието в страната само една малка част от своите сили, тя ще съсредоточи армията си на Дунава за действие против Румъния, съгласно плана, който ще се изработи. 7. Плановете за мобилизация и съсредоточаването на българската армия и частите й, както и плановете за отбрана и настъпление за изпълнение на поставените от Руския Главен щаб задачи и цели, трябва своевременно да се изработят под ръководството на Руския Главен щаб съвместно с Българското Военно министерство и се утвърдят от Негово Величество Всерусийския Император. Според нуждата, те ще се преглеждат, поправят и допълват. 8. Главното командуване на въоръжените сили на Русия и България във време на войната и ръководството на операциите, било че действуват руската или българската армии заедно или по отделно, т. е. на отделни театри на войната, във всеки случай принадлежи на Руския Главнокомандующ. Негово Царско Височество Българския Княз ще запази правата и званието си Главнокомандующ на своята армия и ще я командва лично. Ако ли Негово Величество назначи за това друго лице, то последното, както и Началника на Щаба на армията, трябва предварително да бъдат избрани със съгласието на Руското Военно министерство и с одобрението на Негово Величество Всерусийския Император. За улеснение на сношенията с Руската Главна квартира, при Главната квартира на Главкомандующия българската армия ще се намира един генерал от руската армия с един щаб-офицер. При началника на всеки корпус или отделна част от българската армия ще се намира един руски щаб-офицер. Всяко от тия лица при решаването на въпросите от оперативен характер ще има право на съвещателен глас. При Главната квартира на Руския Главнокомандующ ще се намира един български генерал или щаб-офицер по назначение от Негово Царско Височество Българския Княз. 9. Военните и транспортни кораби на руския флот в течение на военните действия ще имат право да се ползуват от всичките български пристанища, да се снабдяват в тях с всичките видове доволствия и да вземат мерки за заглаждането и отбраната им. Българският военен и транспортен флот се поставя в пълно разпореждане на Началника на руския флот за решаване, заедно с него или отделно на всички задачи, които той признае за нужни. 10. Настоящето съглашение влиза в сила незабавно след подписването му и съставлява държавна тайна от особена важност. Военен министър, Генерал - адютант Куропаткин. Военен министър, Генерал - майор Паприков. Houver Institution, Stanford University - F 63-6, 7 л. Оригинал на руски език. Ръкопис. Сега в ЦДА, ф. 3 к, оп. 18.
  16. Вие така и не разбрахте. "Скоростта на светлината е еднаква за всички" е следствие, не е постулат. Постулат е "скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника". И това се потвърждава в експериментите. А след като и двата постулата се потвърждават, следствията им, включая и споменатото по-горе, ще са верни в рамките на точността с която се потвърждават постулатите. А тя вече е много висока, като елиминира всички досега налични алтернативи..
  17. Да, знаем го този факт. Знаем също, че същият много по-точен резултат имаме и във вакуум, т.е. резултатът от опита на ММ е изцяло нулев, в рамките на достигнатата точност. Аз няколко пъти ви повтарях, резултатът във въздух и резултатът във вакуум са свързани с коефициента на пречупване, така че опитът е съвсем коректен. Но и без този коефициент СТО се потвърждава безусловно от опитите тип ММ. А опитите които ви споменах потвърждават втория постулат и с подвижни източици, и в различни отправнии системи, както си му е редът за да няма излишни съмнения. Няма несъответствия с опита на ММ, не тръгвайте по лъжливата логическа верига с неверни предпоставки. Всичко се преразглежда, и във вакуум имаме невероятна горна граница на анизотропия под 13 см/секунда. Тоест и да има някакви нарушения, те са под това ограничение, което определя грешката на измерването. Това е много по-добър резултат от този, който е залегнал в стандарта за дължина. А тук в тази тема вие се опитвате да изкарате вашите предразсъдъци като "факти" срещу СТО. Ми нямаа как да се получи, защото съвсем очевидно противоречат на фактите.
  18. Ами не. Никой от тези опити не показва недвусмислено, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Сподели да видим ти как оставаш с това впечатление. Защото моето впечатление въобще не е такова.
  19. Да, но сега вече го знаем този факт. Със сигурност. Така че резултатът от опита на ММ въобще не е нулев, както са смятали на времето. А предвид това несъотвествие, опитът на ММ ... и особено заключенията от този опит ... явно подлежат на преразглеждане. Това и правим тук в тази тема. По-точно аз. Ти не искаш и да чуеш.
  20. Ами дадох ви малка извадка от четири опита, които са едни от основните доказателства на вторият постулат. Това са исторически първите опити по споменатите в тях методики, след тях има много, има и по други методики по-малко разппространени, до наши дни непрекъснато се търсят всякакви нарушения на лоренцовата инвариантност, за сега без никакъв успех. Тоест засега няма опити които да противоречат на двата постулата на СТО, още не са достигнати границите и. За грешка в СТО може да се говори само когато се случи експеримент с добра точност, който да и противоречи. За сега няма такива.
  21. Не, не знаем предварително с никаква сигурност, че скоростта на светлината във въздух е изотропна. Никой никога преди това не я е мерил с такава цел и точност. Според законите на класическата физика се е очаквало в най-общият случай скоростта на светлината да е анизотропна - да зависи от скоростта на орбиталното движение на земята, +-30 км/с, което се очаквало и от моделът за светлинна аберация тогава. Точно с тази цел са провеждани всякакви експерименти през целият 19-ти век. Липсата на тази анизотропия в случая се нарича "нулев резултат". Този факт е бил никому неизвестен Престанете с измислиците. Именно защото не сте наяссно с фактологията във физикатаа, 99% от разсъжденията ви се основават на измислици, на предразссъдъци. Това не е полезно никому, най-вече на вас. Опита си е много точен. За да са объркали по отношенние на СТО, трябва нещо в резултатът да и проотиворечи. А няма такова нещо, така че за грешка не може да се говори.
  22. Интересното в цялата история е, че ако съществува безкрайността, както интуитивно числата ни подсказват(все още има спорове Дали мултивселената е безкрайна, Ако изобщо съществува) тогава Това означава, че колкото и минимален да е шанса едно нещо да се случи, то в безкрайността (от време пространство ,не се знае, в мулти вселената) може да се случи безброй много пъти. Тогава ние може да съществуваме на безброй много вселени едновременно и всяко едно нещо, което може да се случи в тази вселена на същата планета, като нашата, то може да се случи. Дори става ясно ,че може да има точни копия на вселените до последната частица (все пак си говорим за безкрайност) А това вярно ли е, ние аджеба в коя вселена се намираме. Реално може да съществуваме в безброй много вселени едновременно с едно и също съзнание. И да плуваме във вероятности от една вселена в друга ,чрез нещо като естествено телепортиране не само ние, а и цялата вселена. Възможно ли е това изобщо...? Това да е някаква ентропна последователност на кадри от случайности, създаваща времето. Самата стабилност на това и баланса в нея да е някаква вероятност за съществуването ни. Все пак говоря за безкрайност и ако тя съществува.
  23. Ами зависи. Вторият постулат е формулиран така, че е много трудно да се обори. Вярно е, че много опити не противоречат на този постулат. Въпросът е кои опити го показват недвусмислено - и как.
  24. Ами както ти самия призна, опитът на ММ извършва измерванията си във въздуха на атмосферата. Ние знаем със сигурност, че скоростта на светлината въс въздух е изотропна - и опитът на ММ напълно потвърждава този факт. Защо тогава резултът от опита на ММ се смята за "нулев" или "отрицателен"? Логиката подсказва, че физиците на времето не са очаквали опитът да установи изотропна скорост на светлината. По тази причина резултатът на опита се смята за "нулев". Както уточнихме, обаче, опитът потвърждава всеизвестния факт, че скоростта на светлината във въздух е изотропна. Следоватено, резултатът на опита е напълно "положителен". Значи по всичко изглежда, че физиците на времето нещо са се объркали. Иначе защо на "положителен" резултат те ще му викат "отрицателен" резултат? Това няма никакъв смисъл. За някой, който не е на мисия/джихад да докаже верността на СТО, това несъответствие между очакванията на физиците и действителността е повод за размисъл. Теб, обаче, те знаем. Ти си на джихад срещу неверниците и сега ще ни обясниш как "отрицателен" резултат е същото като "положителен" резултат.
  25. Добре, да поразсъждаваме над това твърдение. Ако една теория се базира на грешни заключения, тя ще дава следствия, несъвместими с експериментите. С това всички трябва да са съгласни. Но СТО дава следствия които се потвърждават от опита в най-различни ситуации, с много голяма точност. Следователно, тя не лежи на грешни заключения. Следователно заключенията които смятате за грешни не са такива, или по-вероятното, не лежат в основата на СТО. Разбира се, многократно в темата показах тези свойства на "грешните заключения". И всъщност излиза, че вие не сте разбрали каквво са направили физиците на времето, а напразно ги обвинявате за собствените си представи какво били направили...
  26. http://www.naukaiznanie.com/десет-съвета-за-подобряване-на-англий/ https://britanica-edu.org/blog/kak-da-obogatite-rechnika-si-britanica-way http://www.bbc.co.uk/learningenglish https://www.readingrockets.org/article/root-words-roots-and-affixes https://www.ldoceonline.com/ https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/
  1. Зареди още активности

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...