Отиди на
Форум "Наука"

Цялата активност

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. Единствено потресаващи са самочувствието и арогантността на невежеството, които в случая са във впечатляващи количества. Откъдето следва, че ако случайно папа Франциск ви каже колко е часът, да знаете, че не е толкова. Ще изчакам до утре тези доказателства - да видим колко са ефективни. Но обръщам внимание, че ако и утре г-н Вълчанов не е отговорил на принципния въпрос, който зададох в осмия постинг на темата, за мен това ще е доказателство за отказ от конструктивно обсъждане. Тогава ще подкрепя предложението за бан.
  3. като се има предвид, че значителен дял от куберовите 'българи' всъщност са ромеи, мисля че отговорът на загадката е ясен
  4. разбира се, всичко, което не ни изнася са 'фалшификации', иначе сме безкритични към фантасмагориите на спараток и ко.
  5. странното е, че не си 'груб и саркастичен' към най-големия мошеник и фалшификатор на българска история - Ганчо Ценов.
  6. Днес
  7. Полето на Хигс единствено е отговорно само за маса на покой на елементарните частици. Не всяка маса е от него, дадох пример за система ("обект") от два фотона която има маса, без съставящите елементарни частици да имат такава. В общият случай масата е свързана с енергията и импулса. Масата на покой, която дава полето на Хигс, не зависи от някакво движение, скорост или ускорение. Масата на самите кванти произхожда от полетона Хигс. Масата на електрона като квант е фиксирана, докато масата на система от електрони може да не е точно сумата от масите на самите електрони, поради енергията на връзката. За пример, докато масата на електрона може да характеризираме с дискретен спектър (взаимодействието с полето на Хигс дава такива маси), масата на система от електрони е с непрекъснат спектър. Причината за промяна в скоростта тук е взаимодействието на фотоните със средата. В такива ситуации е налична и т.н. енергия на взаимодействие, отчитането на която може да доведе до т.н. ефективна маса. Подобен е случаят и при електроните, дори има такива ситуации, при които ефективната маса на електроните може да бъде отрицателна - като им се придаде сила в някаква посока, те се ускоряват срещу нея. Но това не е собствената маса на покой, която при фотоните винаги е нула, това е артефакт на взаимодействието.
  8. Извинете, че изтупвам прахта от темата, но вчера гледайки факсимилетата на Бешевлиев и транскрипциите на в народ.ру, ми попадна отново тоя надпис пред погледа и се замислих върху следното: в първата част отнасяща се за Зитко "тулсхи" се споменава два пъти!?!? Ако това е просто инвентарен опис - защо е допуснато това - погрешка или има някакво специално отношение "естро(ю)гин кюпе/тулсхи"??? Защото и в първата част, и във втората това отношение е точно 1:2!!! От друга страна - ако обърнем внимание на откъслеците в инвентарния надпис от Чаталар - там в "кюпеси" притежателния суфикс "си" е прибавен спрямо "кюпе", тоест каквото и да стои преди "кюпето", то е притежателят, което е правилната позиция в тюркските езици! Обратно, в Преславския надпис "хумсхи кюпе" "алхаси кюпе" означават халките и "хумсхите" на ризницата! Понеже това са единствените граматични елементи в тези надписи, следва да се обърне много сериозно внимание на тях! Ако в гръцките надписи може да има допуснати граматични грешки, поради незнание, то в надписите на предполагаемия "прабългарски" може да има само правописни грешки, вследствие на употребата на гръцката азбука, но не и граматически. Особено относно протежателните конструкции! Противното може да говори само за непознаване на собствения език?!?!?! Й. Табов, за да е изчерпателно, аргументирано и неоспоримо едно изследване по използвания от вас метод, то следва да анализира всички прости звуци (поради причината, че не сме наясно с коректното звучене на комбинациите за изписване на сложносъставни или за липсващите в гръцката азбука звуци!)... Защото Т. Йончев много правилно посочи контрапримери, дължащи се именно на горепосочената непълнота на сравнението!!!!
  9. Курти Вълчанов

    Езикът на псевдонауката

    Не бих си позволил иронизиране към грешките на един почтен човек. Казват, че написаното остава и в този смисъл всеки може да провери в профила ми, че съм саркастичен и често твърде груб само към непочтени хора, мошеници и измамници. В частност за мен такъв е К. Иречек.
  10. Доказано е , че се занимават с фалшификации. Т.н. Константинов дар е фалшификат, приеман за истински каже-речи 700 години. Не бих желал да бъда по-обстоятелствен точно в този момент, за да не влезе допълнително вода в темата. Прочее, с този пост потвърждавам, че поради работни ангажименти ще продължа с ефективните доказателства за фалшификацията утре, 23.11.2018. Моля участниците в дискусията да имат малко търпение.
  11. Нямах в предвид славянския от ранното средновековие,а предполагаемия протославянски....
  12. Здрасти, Сканер! Това, че сега под маса се разбира предишното "маса на покой" и че тази маса не зависи нито от ускоренията, нито от гравитацията, означава ли, че частиците -- и въобще, обектите с маса -- взаимодействат с полето на Хигс в системата, в която са неподвижни, или когато се движат инерциално? Означава ли и че ако два обекта се движат един спрямо друг, масата на всеки от тях ще бъде една и съща във всяка от системите? Значи, масата всъщност произхожда от взамодействието на съответното поле с полето на Хигс, а не от взаимодействието на самите частици с него, така ли? В някаква среда - например във вода - фотоните се движат с по-малка скорост, отколкото във вакуум. Можем ли при това положение да считаме, че тези фотони са придобили маса? Тоест, че при разпространение на фотоните /и глуоните?/ в някаква среда те вече не са безмасови частици?
  13. Графологическия анализ на Вълчанов показа, че ватиканските папи са големите фалшификатори. По-късно ще стигнем и до извода, че главния фалшификатор всъщност е Теофан. Без да се съобразява с българската историография до 1750 г. той си е позволил да добави някакъв Аспарух и някаква Стара България. Срамота.
  14. Точно така и аз си го представям.Обаче ме гложди съмнението -на юг докъде е стигал,на юг? ПП Защото там също е контактна зона освен с гръцкия,предполагаемо също с ирански езици. Защото едно съществуване на един също славянски език ,успоредно със официалния гръцки сред завареното население ,вече коренно ще промени съотношението ,и няма да е толкова недопустимо новодошлите българи,дори да не са славоезични в цялата си част ,наистина да се намерят в "славянско" море. Да-съществуват двата противоречащи на това "факта"- Че местното население е изчезнало.. И,че всичко живо на юг от Дунав говори или гръцки,или латински... Не съм сигурен обаче,че това са неоспорими факти!
  15. Б. Киров

    Народе???? или Кой предаде Левски?

    1. Али Чауш разказал на Христо Латинеца: Този разказ на Али Чауш, заптието срещнало Николчо и Левски на пътя и след това участвало в залавянето на Левски, не е от първа и дори втора ръка, а през цели пет посредници. Най-напред Али Чауш го разказал на Хр. Цонев-Латинеца /а дали?!/. Латинеца на жена си Мария Латинката /същата за която пише Сиркова, че я придружила до срещата с Величка в коледната нощ/, която пък го предала на сина си Илия Цонев, последният от своя страна го разказва на иконом Тодор Хлебаров във влака от София за Търново. И за да е пълна картината на плетеницата, Тодор Хлебаров го предава на протойерей Никола Иванов, той е стигнал до нас в следния вид... “Христо, ти знаеш, че по него време хаярсъзи обраха в Арабаконак хазната. Тогава се разкриха много комитети и се арестуваха много хора. Каймакаминът ни събра и каза, че получил нареждане да се вземат строги мерки, като се проверяват пътища, ханища, хора, които пътуват насам-натам, и им попречим да избягат във Влашко. На мен и Оджоолу Асан каймакаминът нареди да проверяваме пътя от Ловеч до севлиевската ни граница и селата около пътя. И една вечер, като се прибирахме към Ловеч, при Пази мост видяхме, че идват срещу нас двама души – единият на кон, а другият – пешак. Спрях конника и го питам на къде, а той отговори, че отива към Търново. Тогава аз извиках и на другия: Кой си и къде отиваш, а той ми каза: “Аз съм от Ловеч и отивам на лозето си да видя колко тор са стоварили.” Аз още тогава се усъмних, че този човек не е чист, защото си припомних, че и друг път съм го виждал, когато пък ми каза, че бил от Свищов. Щях да го арестувам, но като размислих, че ще стане престрелка между нас, а може да бъде и убит някой от нас, реших само да го проследим и казах на моя другар: Днес българите имат Байрам (Коледа) и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си, и то по мръкнало да гледа боклука, затова ти, Асане, мини към този баир и проследи къде ще отиде, а аз ще те чакам и пазя тук, около Пази мост, за да видим, като казва, че е от Ловеч, дали ще се върне обратно. Чаках повече от един час, но не се върна нито човекът, който каза, че е от Ловеч, нито моят другар, на когото казах, че ще го чакам. Измина още време, докато Асан дойде и ми разправи, че съмнителният човек минал направо през лозята и нивите, но никъде не спрял, а се упътил към шосето за Севлиево. При това положение с Асан тръгнахме за Ловеч, където пристигнахме късно вечерта. Аз докладвах на юзбашията и той отиде в дома на каймакамина да му докладва. Повикаха там и мен. Аз разправих всичко и казах, че понеже е студено и няма къде да нощуват по пътя освен в Къкрина, то лесно можем да ги настигнем и проверим какви са. Тогава каймакаминът нареди да заминем десетина души под командата на Юсеин Бошнак и ги заловим. Докато се приготвим и намеря Юсеин Бошнак, който си беше отишъл до къщи, от Ловеч тръгнахме около сред нощ и стигнахме в Къкрина при първи петли. Като го заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е.” Мой коментар: Ако трябва да се добави хронология към този разказ, тя е че срещата с Левски е около 16.30 часа следобед на 26 декември при Пази мост, на 6 км от Ловеч и на около 12-13 км от Къкрина, Левски се отклонява от пътя и двамата с Николчо се събират в местността Гьола, която е поне на 4 км като Левски върви през лозята, а другарят на Али Чауш /ако въобще е имало такъв, защото Николчо в първите си спомени говори за едно заптие/, според Али Чауш го бил проследил до срещата, след което се върнал, да но 4-5 км път са около 40-60 минути ходене през къра без пътека пеша, а слънцето на този ден е залязло в 16.56 според календара, тоест в този час не имало никаква видимост. И друго, заптието суперченге Али Чауш прави умозаключението, че двамата нямало къде другаде да спят, освен в Къкрина, така е записано, да но в Къкрина Николчо Цвятков има и други роднини, освен Латинеца и не е задължително да спят в хан, а даже е по-вероятно да отидат в къща, където никой няма да ги види, Левски често е ползвал частни къщи за преспиване, но потерята не търси по къщите в селото, тя отива директно на хана на Латинеца. Има и още една нелепица в спомените на Али Чауш, така пламенно цитирани от защитниците на тезата, че предателство няма: „: Днес българите имат Байрам (Коледа) и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си, и то по мръкнало да гледа боклука, затова ти, Асане, мини към този баир и проследи къде ще отиде, а аз ще те чакам и пазя тук, около Пази мост, за да видим, като казва, че е от Ловеч, дали ще се върне обратно.” Стъкмителите са се оплели, Левски е бил облечен в турски дрехи и се е правел на турчин, “Облечен в турски дрехи – вишне гюру цвят тъмновишневия, полувехти” и “турски дрехи, ален шаек”. Това през цялото време се изтъква от всички очевидци, те са единодушни в този факт, носел е и лозови пръчки, говорел е свободно на турски, следователно защо да се представя като българин? Разказът на заптието, според мен, изцяло е съшит с бели конци фейк. 2. Юсеин Бошнак пред Иван Драсов, според д-р Параскев Стоянов Иван Драсов разширява кръга на разкритията, и то с данни от непосредствения ръководител в залавянето на Левски - Юсеин Бошнак. През 1901 г. д-р Параскев Стоянов от град Ловеч подготвя и издава книгата “Градът Ловеч като център на БРЦК...”. В тази връзка отправя писмо до Иван Драсов да му даде някои сведения и за предателството на В. Левски. Драсов му отговаря на 28 юни 1901 г. Явно отговорът е позакъснял, тъй като исканите данни не са поместени в книгата. И така, в писмото си Драсов му съобщава: “По предателството на Левски ето що знам: след сключването на С.Стефански договор, през пролетта почнаха да се завръщат на групи бежанците турци ловчани. В една от тези групи бе и Юсеин Бошнак, бивш заптия. От по-рано ние знаехме, че той е ранил Левски в окото, а последния него в ръката, когато се боричкали при плетът на Къкринското ханче. Знаехме още, че той беше доверено лице на жандармския юзбашия. Помислихме си, че единствено той ще може да ни даде положителни сведения по предателството и улавянето на Левски, затова аз, Д. Пъшков и М. Луканов отидохме долу край градът да срещнем тези турци. Щом ни видя Юсеин Бошнак, уплашен започна да ни се моли да го пощадим, защото той не бил в нищо виновен, а изпълнявал като стражар дългът си без предварително да знаеше какво ще искаме ние от него. Той бил уверен, че ние сме вече загинали и затова се решил да се завърне, инак той не би се завърнал, защото като ни преследвал по-рано вярвал, че ще му напакостим нещо. Ние обаче го утешихме, че никой нищо няма да му стори, но че ще искаме от него да ни разкаже що знае по залавянето на Левски. Той се обеща, че нищо няма да скрие от нас след като се настани в къщата, която бе оцеляла, дойде сам да ни намери и ни разказа следущото: ...имате един млад поп, с нисък ръст, струва ми се казва се поп Кръстю. Тоя поп няколко дни поред преди улавянето на Левски идваше рано и вечер късно при юзбашията, носеше му разни цветя, салата и пр. и дълго време оставаха сами в стаята на разговор, но какво са разговаряли аз, па и никой от стражарите, не можеше да знае. Една вечер, късно дойде пак, постоя при юзбашията 5-10 минути и пак си отиде. Веднага след това юзбашията ме повика и ми заповяда да зема колкото може повече стражари, да отида и запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим. Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта. Ние почнахме по-силно да чукаме като угрожавахме, че ще запалим ханчето, но никакъв глас. Тогава двама от нас се покачиха на покрива с цел като разкрият дупка да могат оттам да влязат и ни отварят, а всички други стражари заградихме по-добре ханчето. Внезапно вратата се отвориха и един човек в потури изскочи като стреля и гръмна. Ние се уплашихме и му отстъпихме място. Той потича силно към плета, който беше достатъчно висок. Аз пръв се окопитах и стрелях не със цел да го убия, а само раня, защото ни беше заповядано жив да го уловим. В това време видяхме макар и мъчно, защото беше още доста тъмно, че увиснал на плетът. Аз се уплаших да не съм го убил и се притекох към него и посегнах да го уловя. Той ме удари с нещо в ръката, спуснаха се тогава и другарите ми и така увиснал надолу с главата го уловихме, отведохме в Ловеч и предадохме на юзбашията, заедно с още двама негови другари, от които единия се преструваше на заспал, а другия казваше, че го не познавал и не знаел нищо”. 3. Юсеин Бошнак, според спомените на Димитър Пъшков: „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души олицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер, обаче бейовете от идаре мезлиши (окр. съвет) говорили, че поп Кръстю съобщил за това.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647. 4. Писмото – документ от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвжиници пред турския съд” – 93), в което четем: “Наистина заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета... Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко...” Мой коментар: Писмото не се отнася до заловените и откарани в София членове на комитети след разкриване на обира в Арабаконак. Това писмо фиксира точно и безпогрешно целия Ловчански комитет, защото заловените и откарани в София членове на останалите комитети са над 60 души от различни комитети, а в писмото се говори „за хващането по един, по двама, без шум и глас”, докато в останалите комитети арестите са извършени явно и с надлежно разрешение от „високо място” за обиск в къщите им, но не „без шум и глас”. И още нещо важно като данни в това писмо: от него се вижда, че към 1.ХІІ.1872 г. османската власт е осведомена за движението на Левски в България, назована е посоката му на движение – Казанлъшко. Такива сведения властите не са могли да получат нито от Д. Общи, нито от другите арестувани извън Ловеч, тъй като арестуваните не разполагат с тях. “Казанлъшко” в телеграмата ясно издава издава “кореспондент/и” в Ловеч, които информират турската полиция за движението на Левски. Никола Сирков, Христо Цонев-Латинеца и Лукан Цачев Аджемооглу остават “неарестувани” официално след като Дидю Пеев, Д. Общи и Вутю Ветов по време на следствието ги изказват. Дори Н. Сирков е цитиран в Мазбат № 7 за присъдата на изворци, а Лукан Цачев в Мазбат № 15 за присъдата на Левски. Никой не ги търси нито след, нито преди залавянето на Левски, латинеца е освободен от София, след като дава показанията си в качеството си на свидетел. И Сирков, и Латинеца са били членове на комитета в Ловеч и властта е била наясно с това. В спомените на Мария Сиркова има един много важен момент: тя пише, че къщата им е била под наблюдение от месец август, когато е обискирана /била е предупредена от Величка Хашнова за този обиск, а откъде Величка е знаела, че полицията ще прави обиск на „най-тайната къща”/ до Коледа, тоест до идването на Левски там. А след като къщата е била под полицейско наблюдение?... 5. Из писмото на Левски до членовете на комитета в Ловеч от 12.12.1872: “Въ писмото Ви от 7 окт. е, да не дохождамъ въ градатъ Ви, защото можело да стани!... а председателятъ Ви, въ писмото Ви по негово мнение, да дода... ...Току да тръгна за въ градът Ви получихъ писмо, въ което ми са бележи, чи са биле подхвърляли въ някоя къща писма с моя подписка... и в писмото, йодардисвани слова, като да приличатъ на моите! Писменно да ми дадете за тия писма, които са писани от Васъ пророкувам целтъ каква Ви е била, и по висшегласие ли сте го направиле.” Мой коментар: Писмото на Величка Хашнова, писмото от името на членовете на комитета (7 окт.), както и т. нар. “подправени писма” липсват от архива на Левски, който е бил съхраняван от Мария Сиркова/Цвяткова и Никола Цвятков до предаването му на Захари Стоянов. Запазено е обаче писмото на председателя от 7 окт. От всички разпитвани от д-р Стоянов през 1901 г. ловчанци, единствено Марин твърди, че поп Кръстю е бил председател на на Ловчанския комитет, когато председател е самият той. Тези три писма до Левски – на Председателя, на членовете на комитета и отделно на Величка Хашнова, са занесени от Никола Сирков на Левски в село Миленча, вероятно на 12 декември 1872, защото той е върнал обратно по него своя отговор, цитиран по-горе. За мен лично е странно, на 12 декември членовете на комитета да изпращат свое и на Председателя си писмо от 7 октомври, тоест повече от два месеца назад, като същевременно Величка Хашнова изпраща свое писмо, описващо съвсем скорошни събития, което личи от отговора на самия Левски. 6.Христо Иванов Големия и Никола Обретенов в спомените си твърдят, че са разбрали за залавянето на Левски чрез телеграмите, изпратени от Ловеч до Търново (27.ХІІ.) и до Русе (през нощта срещу 28.ХІІ.72 г.). 7. Според члена на Троянския комитет Васил Бочев, Величка Хашнова веднага след залавянето на Апостола, още на 28 дек., съобщава по нарочен куриер на троянци: “Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се!” (Виж Даниел Кацев – Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г. – 154) 8. Каравелов като първа негова реакция в „Независимост”: „Научаваме се из достоверен източник, че покойният Васил Левски е предаден от двама Ловчанлий. Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е отявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тука е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото предателство.” В. „Независимост”, бр. 38. г. III., 1873 г., а у Д.Т.С., стр. 601. 9. Христо Луканов според Д-р Стоянов: От бай Христо Луканов, който помагаше на Марина, исках да си спомни за това, което по-горе писах, и узнах, че от арестуването на Марина Васил Левски се явявал у Величкини, за да я утеши, и че искал с хора от с. Видраре да нападне ескортата и да освободи Марина и Пъшкова, но се бе отчаял и заминал към Тракия. Появява се сетне Левски в Ловеч чак след Карловската случка (т. е. когато му взели палтото и писмата) и се криел у Сиркова и у Христо Латинеца. В това време Величка и Христо намерили пред портата писмо, подписано; Дервишоолу Аслан (Иван); но познали, че е фалшив подпис. В писмото се казвало да изнесат на „Саръкая“ (жълт камък) в лозята всичките книжа и копирната книга (на комитета). Те всички бяха в скривалището у Величка, дето турците не търсили. Но те узнаха, че е подозрителна. След получаването на писмото отишла Величка, Христо и Гечо и заран с мотики на рамо, уж че ще вадят гулии, и видяли на кръстопътя поп Кръстя, че се криел из храсталака с двама-трима стражари. Те видели това и си отишли в лозето, копали и извадили гулиите; дошли 4-5 души преоблечени стражари и в колибата претърсили всичките, но не намерили нищо. След улавянето на Левски прибрали някои работи в скривалището на Величка. Скривалището било една голяма стая, в нея един зид, който отделял една малка стаичка. В тавана се оставяло 2 дъски, две шандри, които като улук влизат една в друга и се вадеха, когато трябва. Стаичката всичко 1 1/2 метра, широка около 1 метър, дълга около 3 метра. Имаше втория [в]ход през одъра, гдето оставиха дупки под одъра. В скривалището всичко [е] тъмно. Там скриха всичко: султана (перото) на шапката на Левски – златно; лъвче златно, калпак астраханен, далекоглед (изгубен през войната), тръбата (борузан), патрони, книжа, всичко За да не подозре никой, казал на Христо (мъжа на Величка, Гечо Хашната) да вземе 3-4 души приятели и да отиде с Левски, но тъй отдалеч, за да наблюдават пътя дали е чист от стражари и да види дали конят му е там. Отидоха до кръстопътя, до един хан на 3-4 километра от града (употребен след това от д-р Ораховац за изолиране на шаркови болни. Сега ханът е разрушен, останало само камък за вода). Там именно е кръстопътя на шосето за Севлиево и на пътя от Дръстени и лозята (за Драшан). Там стигнали, тъкмо когато Никола излизаше от Дръстени, Христо искал да се обърне, да му даде знак, но Левски не даде, Левски беше близо, взел си сбогом от тях с очи само и замина нагоре и се изгуби. Христо и другите се върнали в града. Това станало на 25 декемврий 1872 (Никола Цветков помни, че това било на 26.X). Заранта на 26 декември се научили, че Левски бил хванат. След арестуването на Левски всичко се умълча от комитета. Брат му Илия Луканов се бил върнал от Одеса, от Духовната семинария, и се условил в Ловеч за учител (1873–1874 год.). Христо [Поплуканов] бил малко настрана от комитета. От комитета почти нищо нямаше, знае, че като дойде Илия, почнал комитета да се реорганизира. 10. Кацев-Бурски за Христо Луканов, брат на Величка Хашнова, който единствен, заедно с нея, твърди, че е имало „лъжливи писма”, подпъхнати в портата на къщата им: “... Христо Луканов (брат на Величка и Марин), който не може да изтрайва, когато му се споменава името наред с хората, които последни са придружили Левски, та му призлява.” Кацев-Бурски (стр. 154) Мой коментар: В последните ми четири постинга съм изложил и цитирал изворов материал, който според мен, и без моите коментари, е достатъчен за всеки анализатор и изследовател да отсее фактите от измислиците и да си състави приблизително точна картина на онова, което се е случило между 25-27 декември 1872. Всичко е вътре в тези текстове, останалото са детайли.
  16. Генът за руси коси и сини очи и за светла кожа е рецидивен. При смесване с по - южни народи просто изчезват тия белези на северните народи. При смесване на северно европейци с централно африканци , броят на синеоките , руси деца с бяла кожа е минимален. Така и славяните при движението в различни посоки се смесват и движещите се на юг потьмняват.
  17. Втори след княза

    Мислене чрез образи

    ОБРАЗНОТО МИСЛЕНЕ В ТЕХНИКАТА Когато възникне някакъв ремонтен проблем, като българче заставам пред съндъчето с резервни части и материали и започвам да ровя. Аз не съм професионален техник, който ще замени тази част точно с нова такава. Аз съм човек с въображение. Вземам нещо, оглеждам го, отмествам го. Вземам друго, оглеждам го, премествам го. Вземам трето, оглеждам го, грабвам го. По някакъв начин образът му е съответствал на необходимото. Някой път става веднага, друг път трябва да се преправи. Ето това е нагледно- образното мислене, което още с първоначалното манипулиране на предчовека е започнало да се оформя. То е в основата на всеки избор на инструмент, който човек използва. Чрез него се прогнозира какво ще последва при работа с него. Дали добрият домакин ще избере метлата, четката, прахосмукачката или парцала, това е нагледно- образното мислене. Лошо мислещите имат по- ограничен поглед върху източниците. Лошо снабдените имат по- ограничен достъп до източниците. Ако в мизерията си имаш само тел, ще се научиш да решаваш безброй проблеми с тази проста вещ. Ако пред теб е изобилието на точните заместващи части, може да останеш със скръстени ръце, ако точно тази липсва. Въпрос на въображение. Въображението естествено не спира с избора на инструмент и материал. То продължава с избора на технология. Можеш да повториш познатото от своя опит или наблюдение, но можеш и да измислиш нещо ново, подходящо за ситуацията. Все пак, доколкото тук става дума за боравене с образи, вярвам, че ще се съгласите, че процесът разбиване на орех с камък е образ, който може да бъде запечатан в паметта и актуализиран при изникване на стимула „орех”. Впоследствие към него се свързват и други инструменти и технологии, а и материали- костилки, костенурки, кости. Този начин на решаване на непосредствен проблем е удовлетворявал проблемите, поставени от средата пред първобитният човек. С промяна интензивността на живота образите се натрупват, човек поумнява в приложението им. Обаче и до сега, дори елитният практик извежда от съзнанието си или измисля образ, който да реши задачата му. Нагледно образното мислене не е присъщо само на децата, а възрастните да мислят абстрактно, нито дивите народи са нагледно мислещи, а цивилизованите по- висши. Съществуването на мислене чрез думи, формули е наистина надграждане в мисленето, но и то се подчинява на същите норми. Съществува някакво множество от познати думи, формули и взаимоотношения помежду им. Проблемната ситуация е сравнена с тях и мозъкът е избрал тази, която в най- голяма степен й прилича. Нито маймуната, нито професорът се нуждаят от изчисляване на балистичната крива по която тоягата ще полети към орехите в дървото. Те се нуждаят от добре усвоен опит на мятане на нещо в цел. Този образ, свързан със състоянието на мускулите и сигналите от очите е решението на тази задача. Другата- за прилуняването на Аполо става с други образи, по- абстрактни. И когато трябва пилот да се реши как да кацне на Марс или комета пред очите му, мозъкът извиква онази конструкция, до която вече е достигнал 1. от опит или 2. е учил за нея. Няма нищо ново, което да се добави. Необходима е по- богатата практика чрез манипулация, сетивно възприемане и учене на чужд, културен опит, което да създаде натрупване на образи и по- лесно да възникне образът, който съответства на ситуацията. Ако този опит е свързан с решение, реагира се според решението от опита, ако не- търсят се връзки, които биха дали решение. Ако връзката не е намирана до сега, но се появява за първи път, се чувства положително емоционално преживяване- инсайт, вдъхновение, възторг, което се запомня заедно със ситуацията и й дава по- голям шанс да се повтори.
  18. Йончев, ти сериозно ли го мислиш за преписите? Че от няколко преписа фалшификаторите ще натаманят половината, а другите ще ги оставят непроменени? Това е потресаващо. До обобщя до тук: констатацията, че в българската историография до 1750 г. - Манасиевата летопис, История вкратце на йеромонах Спиридон Габровски, Зографска история, Историята на Паисий Хилендарски, Историята на Блазиус Клайнер липсва лице на име Аспарух и географско и военно-политическо образование наречено Стара Велика/Голяма България остава непроменена . Вероятно по-късно към този списък ще се добави и историята на Петър Богдан. Сега добавям и българският превод на Симеон Логотет, направен по поръка на Йоан Александър като особено важно свидетелство. Според акад. В. Василевский (естествено и според В.Златарски –Избрани произведения , т. 1, 1972, стр.371 „Логотет, според Василевски независимо от Георги (Амартол) съставил своя хроника, като е имал така също за главен извор Теофан." И тук греда – няма Аспарух, Стара Велика българия, севери и прочие шменти капели. Но за сметка на това Теофан е основен извор! Толкова за преписите на Йончев, които между нас казано изглеждат доста новички и чистички. Явно папите поддържат добра хигиена във Ватикана. Списъкът на гръцките хронисти, писали за историята на българите и забравили за Аспарух и Стара велика България засега остава непроменен. Но внушителен: Лъв Дякон; Георги Кедрин-Йоан Скилица; Георги Амартол (100% сигурност че е ползвал Теофан за извор); Зигеберт; Лъв Граматик; Зонара. Констатираното внезапнопоявило се различие у Теофан остава непроменено 1750 – 1765 като факт. Напълно съм съгласен, че е неуместно да правя категорични изводи, че фалшификацията се е случила точно в този 15-годишен период. Обективно не мога да знам преписът, който е ползвал Блазиус Клайнер кога е направен. Склонен съм да поставя едни по-широки времеви граници за извършването на фалшификацията. Това не е най-важният елемент на моята теза. Относно Стара Велика България. Имаме налични достатъчно сериозни хронисти и свидетелства от епохата, които са писали за българи, когато би трябвало да се знае за нея : Евагрий Схоластик, писал история до Маврикий 593 г., „Чудесата на св.Дмитър Солунски”; „Стратегикон” на Псевдомаврикий и особеноТеофилакт Симоката – творил и живял по една и също време с тейкото на Аспарух (580 – прибл. 636).
  19. Иван Тодоров

    Сръбската и словенската дума брег

    И в тези 2 езика брег означава и хълм, и бряг (обикновено за бряг се използва "обала"). На "македонски" брег означава също и двете. Не мога да кажа дали значението "хълм" го има само в западните "македонски" райони, близо до територията на сръбски език или това е общо-"македонско" нещо или, първоначално това беше регионална дума и след 1912 е станала национална. На албански бряг се казва брег и означава и хълм, точно както в "македонски" и сръбски. Доколкото ми е известно, първоначалното значение на общо-славянската или пра-славянската дума "берг" (или "брег", не си спомня точно) беше тъкмо планина, хълм (в немски "Берг" означава планина), като това било индо-европейска дума. Трудно ми е обаче да вярвам че само 2 славянски езика ("македонският" не е език) са запазили старото, първоначално значение на тази дума, докато останалите: полски, руски, чешки, словашки, украински, белоруски не са съумели да го направят. На румънски "мал" означава бряг, докато на албански същата дума "мал" (може би с леко-различно произношение) означава планина (тоест голям хълм). Тоест в България и Румъния, бивши тракийски територии същата дума (мал и бряг/брег) означава едно нещо (в румънски и източно-български), докато в Албания, БЮРМ, Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Босня и Словения (бивши илирски земи, с частичното изключение на БЮРМ и, може би, Словения) нещо друго. Същото нещо и при румънската дума codru и албанската kodër (хълм), при ново-българската дума "гора" (тоест не-планина), румънската codru (гора) сравнени със сръбската гора (планина) и албанската kodër (хълм, тоест малка планина). http://www.makedonski.info/search/брег http://www.makedonski.info/search/гора
  20. БатеВаньо, това нали го минахме вече? "Славяни" (склавени) е дума-маркер използвана от ромеите. Тя няма как да е монополист за славянщината. Да оставим за малко различните "етноси" и да разгледаме само и единствено езика. Славянският език е тясно свързан с балтийските. Докато има спорове дали има или няма единен балто-славянски език, няма спорове, че е съществувал балто-славянски диалектен континуум. (или само балтски или дори източно-европейски, ако те дразни толкова много думата "славянски"). Този източно-европейски континуум на запад граничи с германски езици, а на изток с ирански. Постепенно по периферията му се натрупват различия, които в крайна сметка водят до формиране на славянски, източно балтийски и западно-балтийски Ако българите се формираха като етнос в средна Европа или в горската или дори от преходната лесо-степна зона на източна Европа би могло да се допусне, че езикът им също е част от този континуум. Историците обаче казват, че българите се формират в прикавказието, а за там са приема наличието на кавказки и ирански езици, а не балтийски. С други думи няма как да приемем, че българите са славяногласни по автоматизъм. За да се приеме подобна теза би трябвало да съществуват доказателства и то положителни. п.п. Ето как е звучал балто-славянския според лингвистите: Това пък е представата за следващата фаза - същата приказка, но вече на прото-славянски Разбира се, това са само възстановени версии на база съществуващите езици
  21. resavsky

    Народе???? или Кой предаде Левски?

    Няма за какво да бъде давана на поп Кръстьо.Той нищо не е направил.Но ловешкия каймакинин е бил повишен.Вероятно е имало защо.
  22. Гледам Булгароида е цитирал нещо относно политическите реалии на анти и склави , но да обърнем внимание на описанието на външния вид. 1.Имаме съвсем конкретно описание , което принципно боде очите и не разбирам защо не му се обръща необходимото внимание.Това не са обичайните - див , варварски и т.н. неопределености , а съвсем конкретно антропологическо описание. 2.Цяла тема имаше от ИлиянМ , където ни проглуши ушите - фактите , фактите - разбирай траките-славяни и т.н. глупости. 3.В едно обаче ИлиянМ беше прав - генетично източно-западни и южни славяни се различават. 4.То неслучайно славистите-пуристи казват - всичко синхронно на Прага-Корчак и различно(археологически) от нея не може да бъде славянско.Ако приемем това за вярно и склави и анти отпадат от ,,класацията,,. 5.Цитираният от вас източник го потвържзава - склави и анти НЕ СА РУСИ. 6.Във всичко това няма никаква драма - различен генетичен произход с последващо славянофоние на всички (защо и как е тема за спорове и докази , за мен още от хуни , през авари та до българи славянския е бил ,,лингва пролетарикус,, за угнетените народни маси) .
  23. valeriss

    Народе???? или Кой предаде Левски?

    А абсолютно точното разпознаване на Левски става в Търново. До тогава заптиетата не са знаели кого точно са хванали, само са знаели, че са хванали някакъв комита. И наградата за залавянето му не е дадена на поп Кръстю.
  24. *abi*

    Юнгианска психология

    Разбрах. Не съм наясно как се предава психично, но няма нужда да задълбаваме чак толкова. Благодаря за пояснението. Ясно и за другото. Затрудни ме словореда в руския текст Само нещо последно, за да си изясня графиките, с които се обяснява как Юнг разглежда психиката. Колективното несъзнавано е психично съдържание, което се "намира" у всеки? Тоест, Колективното несъзнавано е общо за всички хора? Може да Ви се струват глупави въпросите ми, но явно не съм сама в хаоса иначе ню-ейдж нямаше да се развива. Питам защото докато се чете Юнг на моменти звучи като нещо "външно" от където се черпи информация. КН наистина изглежда като "външно" даващо насоки и май така го чувстват хората, когато се "свържат" с него. Юнг всъщност обяснява, че то е вътрешно познание, общо и унаследено за психиката, нали?
  1. Зареди още активности
  • ИСКАТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ?

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×