Отиди на
Форум "Наука"

Цялата активност

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. От къде знаеш, че консуматора е калибриран от лабораторията. По принцип същите лаборатории калибрират и електромера. Другото занапред мога да ти кажа със сигурност, че всички /вода, гас, бензинени колони/ които мерят нещо за плебса са от 5-до 10% отклонени. Тоест с толкова мерят повече на консуматора от реалното количество. Това е за да компенсират загубите си получени при разните трансформации, преобразувания, транспорт до окончателното място на разположение... Така спокойно можеш да смяташ един 100 ватов консуматор да ти го мерят от 105 до 110 вата. По лесно е да се допиташ до дружеството за информация...Защото може дружеството да каже, че експеримента е безплатен но свалянето на стария осигуряването на нов ел. мер струва 10 000 лева. Но може и лабораторията да иска пари за това? Знаеш това официално никой няма да ти признае....Но. животът понякога...При проедната смяна на ел.мера/преди години/ ми сложиха нов. След около 2 седмици дойдоха и го смениха на други. Питах монтйорите защо го правят. Била лоша цялата партида. Защо? Точно мерели. Беше отговорът. Същото ми се е случвало и с водомера.....
  3. За калибриран консуматор нещата са малко сложни. Може да ползвате активно съпротивление с някаква точност/сертифицирано, такива лесно ще се намерят, но това няма да тества реакцията на електромера на фазови размествания, каквито някои консуматори създават. Според мен, добре е да си нарочите някакъв консуматор, и да сравнявате измерванията на електромера с измерване от калибрирани уреди, Тогава ще ви трябва някакъв калибриран ватметър. Погледнете например това: https://emsyst.com/pdf/Broshure_EE-120A_500V_ColorBulg.pdf Това обаче може да се окаже скъпа покупка, затова ако вече разполагате с някакви измервателни уреди, може да си ги сертифицирате, например тук.
  4. Защо Ватиканът се занимава с астрономия? За да са на ясно какво трябва да забранят като ерес, и с какво на къде трябва да се цизелира официалната обстановка. политика.
  5. Здравейте, искам да замеря моя електромер, но не се доверявам на лабораториите, контролирани от енергоразпределителните дружества. Идеята ми е следната: Да включа възможно най-близко до електромера си този калибриран консуматор, който предварително ще дам в оторизирана лаборатория за издаване на сертификат. Ще засека по данни на електромера показанията си и показанията след примерно 100 часа работа. Ще изключа захранването на цялата мрежа след него с прекъсвач намиращ се непосредствено след уреда. Умножавайки мощността на уреда, например 100W по часовете (ще сверявам часа чрез Интернет) трябва да получа в примера 100 х 0,1 = 10 кW/h. И ще сверя с показанията на електромера. Ако разликата е над 1% ще искам независима комисия (назначена от Комисията за защита на потребителите) да повтори експеримента официално и да състави протокол, след което ще заведа дело срещу доставчика. Въпросът ми е следният: Има ли някой идея какъв уред е подходящ за целта и от къде мога да си го закупя?
  6. Днес
  7. 3. Депресията /до избирането на Ф.Д. Рузвелт/ Към началото на 1930 г. се смяташе, че срутването надолу на фондовия пазар с 50% е приключило, за което като че ли сигнализира силен отскок в цените през първите четири месеца на годината. Акциите изглеждаха вече пределно евтини, повечето наблюдатели предполагаха, че събитията ще се развият по същия начин като при последните спадове на борсите от 1907 и 1920. Помагайки за повишаване на оптимизма, политиците продължиха да предприемат стъпки за стимулиране на икономиката. През март Федералният резерв намали лихвите до 3,5%, като общо съкращаването на лихвения процент беше 2,5% само за пет месеца. На 25 март 1930 Конгресът прие два законопроекта за държавни пътно-строителни и строителни проекти, с което общият фискален стимул достига около 1% от БВП. Консенсусът сред икономистите, включително и в Американската икономическа асоциация и Федералния резерв, бе че симулативните политики ще бъдат достатъчни за подкрепа за икономическо възстановяване. На 1 януари „Ню Йорк Таймс“ запечатва как настроенията се измениха след катастрофата, отбелязвайки, че „липсата на широко разпространени търговски фалити, липсата на сериозна безработица и силното възстановяване на фондовия пазар са фактори, идващи да разсеят мрачността“. Като допълнителен знак за оптимизъм, банките започнаха да разширяват инвестициите си през 1930 г. До 10 април индексът Dow се вдигна отново над 290. Но въпреки тези мерки и общия оптимизъм, реалната икономика продължи да се свлича надолу. Печалбите от първото тримесечие бяха разочароващи, а цените на акциите започнаха да се понижават отново в края на април. В ранните етапи на намаляване на задлъжнялостта, много често инвеститорите и политиците подценяват колко ще се отслабне реалната икономика, което води до бързи обратни промени и рефлективни политически реакции, които не са достатъчни. През втората половина на 1930 г. икономиката очевидно започна да потъва. От май до декември продажбите на универсалните магазини спаднаха с 8%, а промишленото производство - с 17.6%. През годината процентът на безработица нарасна с над 10% (до 14%), а използването на капацитета на производствените мощности спадна с 12% (до 67%). Жилищният ипотечен дълг се срина. И все пак в този момент спадът в икономиката изглеждаше все още като плитка рецесия. Например, нивата на потребителските разходи останаха по-високи от най-ниските от предходните скорошни рецесии. С една вървяща надолу икономика, разпродажбата на активи на борсите се възобнови. Акциите приключиха периода на ниска кота: до октомври 1930 г. фондовата борса падна под най-ниските си нива от ноември 1929 г. Цените на стоките също паднаха рязко. Пазарните анализатори и инвеститорите осъзнаха, че надеждите им за бързо възстановяване няма да се реализират. Някои отрасли бяха засегнати особено силно от влошаването на кредитните условия. Железопътните компании с големи дългове бяха изправени пред по-строги условия за кредитиране и намалени приходи. Тъй като железниците се считаха за жизненоважна индустрия, правителството искаше да ги подкрепи, вероятно с помощта на спасителни мерки. (Обстоятелствата около железопътната индустрия в този период е аналог на тези с автомобилната индустрия през финансовата криза от 2008 г.). Както е обичайно при тежките икономически спадове, протекционистките и антиимигрантски настроения започнаха да нарастват. Политиците обвиниха други страни и твърдяха, че по-високите вносни тарифи ще помогнат за преодоляване на спада в производството и селското стопанство, докато ограничаването на имиграцията ще помогне на икономиката да се справи с безработицата. Протекционистките сантименти резултираха най-ярко в прокарването на SmootHawley Tariff Act, който налагаше тарифи върху почти 20 000 вносни стоки в САЩ. Както инвеститорите, така и икономистите се опасяваха, че предложеното 20-процентно увеличение на тарифите ще предизвика глобална търговска война и ще осакати и без това слабата световна икономика. С наближаването на прокарването на акта в началото на май група от 1028 икономисти изпратиха отворено писмо до Хувър да наложи вето върху законопроекта, ако бъде приет в Конгреса. Чуждестранните правителства също изразиха опозиция и намекнаха за ответни мерки. Въпреки това, тарифите - особено върху селскостопанския внос - бяха едно от обещанията на Хувър, така че той не пожела да ги отмени. След като падна с 5% през предходната на закона за тарифите седмица, Dow спадна с още 7,9% на 16 юни, деня преди приемането на закона за тарифите Smoot-Hawley, който ги вдигаше на рекордно високи нива. Скоро САЩ се сблъскаха с вълна от ответни протекционистки политики. Най-силната първоначална реакция дойде от най-големия търговски партньор на САЩ - Канада, който по това време е поемаше 20% от целия американския износ. Канадските политици увеличиха тарифите за 16 американски стоки, като едновременно с това намалиха тарифите за внос от Британската империя. Тъй като подобни политики се натрупваха в следващите години, те ускориха срива в световната търговия, причинен от свиването на икономиката. Ограничаването на имиграцията (както легална, така и незаконна), друга обща протекционистка реакция на икономическата слабост, също беше провеждана от администрацията на Хувър през 1930 г. На 9 септември Хувър постанови забрана за имиграция, позволяваща пътувания само за туристи, студенти и работещи професионалисти, като оправда тази политика като необходима за справяне с безработицата. Банките в голяма степен се справиха добре след срива на фондовия пазар, но тъй като онези на които бяха давали заеми, бяха засегнати от катастрофата и икономиката отслабна, те започнаха също да усещат последиците. През 1930 г. нетната печалба на банките намаля с около 40% в сравнение с предходната година, но те запазиха стабилност. Някои от най-големите банки дори увеличиха дивидентите си. Те изглеждаха силни по това време в сравнение с пазарите и икономиката, и много анализатори смятаха, че те ще бъдат източник на подкрепа през периода на спад. По-голямата част от ранните фалити бяха ограничени до банки в Средния Запад и банки в страната, които имаха много кредити за недвижими имоти, и са претърпяха загуби от сушата. Въпреки че фалитите започнаха ограничено, те се разпространяваха с разрастването на кредитните проблеми. Към декември 1930 банковите фалити се превърнаха в значим риск за цялата икономика. Притесненията на хората и фирмите за платежноспособността на банките допринесоха най-много до източването на техните кешови наличности. Преди да навляза в банковите фалити, важно е да обсъдим златния стандарт, тъй като той изигра решаваща роля при определянето на това как се е протече дълговата криза от 30-те години. Както вече писах в предходните раздели на книгата, когато дълговете са деноминирани в собствена валута, като цяло справянето с погасяването на дълговете може да се управлява добре. Да бъдеш на златен стандарт е близко до това да имаш дългове, деноминирани в чуждестранна валута, защото кредиторите биха могли да изискват плащане в злато (както често е писано в договори), а политиците не могат свободно да печатат пари, тъй като прекалено много книжни пари ще накара хората да продават тези пари за злато в банката. Така че политиците работеха с ограничен набор от инструменти, докато прекъснаха връзката със златото. Най-важният фалит на банка през този период е този на Банката на Съединените щати, която имаше около 400 000 вложители, повече от която и да е банка в страната по това време. Началото на фалита започна на 10 декември поради фалшиви слухове. Финансистите от Уолстрийт, включително и босовете на „Дж. П. Морган” и „Чейс”, се срещнаха в централата на Фед в Ню Йорк, за да определят дали трябва да осигурят 30-те милиона долара, необходими за спасяването на банката. Мнозина в групата смятаха, че банката е неплатежоспособна, а не просто неликвидна, така че трябва да я оставят да фалира. Нюйоркският супер-интендант на банките Джоузеф Бродерик се аргументира, че "нейното затваряне може да повлече фалита на още 10 банки в града...може дори да засегне спестовните банки ”(това е Системно важно!!!). Той също така отбеляза, че според него банката е платежоспособна. В крайна сметка колегите на Бродерик не се съгласиха с него. Когато банката затвори вратите си на следващия ден, това беше най-големият фалит на банка в историята на САЩ дотогава. По-късно „Ню Йорк таймс“ щеше да се позове на нейния фалит като го определи като „Първото паднала плочка от доминото, предизвикало верижно падането на другите плочки от доминото в Голямата Депресия“. Това събитие стана истинската повратна точка за общесвеното доверие в банковата система на страната. Банките са структурно уязвими към пропуски, поради несъответствието на ликвидността на техните пасиви (т.е. краткосрочни депозити) и активите (т.е. неликвидни заеми и ценни книжа), така че дори една стабилна банка може да се провали, ако не може да продаде активите си достатъчно бързо, за да изпълни задълженията си. Поради златния стандарт, Федералният резерв беше ограничен в това, колко пари може да печата, ограничавайки колко може да заема на банка, изправена пред проблеми с ликвидността (т.е. да действа като „кредитор от последна инстанция“). Имаше и правни ограничения. Например, Федералният резерв по това време притежаваше право да предостави пряк достъп до кредитите си на банките-членки, но само 35% от търговските банки бяха такива. Така че на банките често им се налагаше да вземат заеми от частния сектор и да продават активите си на „пожар“, за да се избегнат фалит. В края на 1930 г. политическите ветрове започнаха да сменят посоката си. Тъй като като кризата зае централна роля в съзнанието на гласоподавателите, демократите изместиха мнозинството в Конгреса по време на средносрочните избори през ноември. Това предвещаваше победата на Демократическата партия на президентските избори две години по-късно. В началото на 1931 г. икономисти, политици и други експерти както в САЩ, така и в Европа все още хранеха надеждата, че ще има скорошно връщане към нормализация, защото проблемите все още им изглеждаха управляеми. Банковите фалити през предходното тримесечие се смятаха за незначителни и не увреждаха цялостната финансова система. До март всички бизнес индекси сочеха повишаване на заетостта, заплатите и промишленото производство. Новините отразяваха нарастващото икономическо доверие: на 23 март Ню Йорк Таймс обяви, че депресията е достигнала дъното си, а икономиката на САЩ е на път да се възстанови. Формираха се нови инвестиционни тръстове, за да се възползват от очакваното „голямо оживление“. Оптимизмът бе подкрепен и от възстановяването на фондовия пазар. До края на февруари Dow нарасна с повече от 20% от декемврийските си нива. Но този временен подем не продължи дълго. След първото тримесечие на 1931 оптимизмът отстъпи място на мрачни настроения, тъй като икономиката продължи да се потъва. Нарастващите опасения за Европа и индикациите за слаби печалби на фирмите за първото тримесечие доведоха до спад на цените на акциите през март и приключване на тримесечието на ниво от 172,4, което е с 11,3% по-малко от върховете им през февруари. В една депресия основните начини, по които политиката може да играе роля, е по пътя на прилагането на разумни икономически политики или чрез водене на екстремни политики. Това са важни рискове, които могат да влошат депресията. По това време повече от шест милиона души вече бяха безработни в Съединените щати и нямаше споразумение между политиците и бизнес-лидерите за това как да се справят с този проблем. Дебатът за фискалната политика се съсредоточи върху това дали федералното правителство трябва значително да увеличи разходите за подкрепа на икономиката. Демократите от Сената, подкрепени от някои републиканци, принудиха президента да увеличи "директното облекчение" за онези бизнеси и големи фирми, които са изправени пред особено трудни обстоятелства. Разбира се, това би означавало по-големи дефицити и повече дълг и би означавало да се променят правилата на играта, за да се прехвърли богатството от едни играчи в икономиката към други. Хувъровата администрация прокламира "индиректно облекчение ”- комбинация от политики, включващи лобиране на частния сектор да инвестира и да поддържа стабилна заетост, разчитане на помощ от държавните и местните власти, ограничения на имиграцията и макропруденциални политики за насърчаване на кредитирането. Бюджетният дефицит на федералното правителство нарасна до 3% от БВП. Дефицитът се дължеше на намаляващите приходи от данъци, които се сринаха до почти половината от нивата им през 1929 г., както и на увеличени социалните разходи от около 1 млрд. долара, които бяха одобрени през предходната година. Министърът на финансите Мелън вярваше, че балансирането на бюджета е необходима първа стъпка за възстановяване на бизнес доверието. Тревогите около дефицита и строгите бюджетни ограничения са класически отговор във фазата на депресия при голяма дългова криза. Затягането на кредитирането изглеждаше като очевиден отговор на трудностите с малко наличност на доларова ликвидност, но проблемът с това е, че разходите на един човек са доходи на друг човек, така че когато се намалят разходите, доходите също намаляват. Икономиката продължаваше да се свива през първата половина на 1931 г., но вече с по-бавен темп от предходната година. Хувър беше сигурен, че непрякото облекчение на определени производства и със социални помощи отговаря на нуждите на хората и той не виждаше необходимост да се използват допълнителни фискални стимули. В крайна сметка администрацията на Хувър извърши класическата грешка на повечето политици в такава ситуация прекалено силно да се облегне на строги икономии и други дефлационни лостове при алтернатива за по-стимулиращите парични политики, докато болката от това фискално ограничаване не стана непоносима за цялата икономика и общество. Тъй като доларовият кредит се сриваше, а дълговете изискваха обслужване с долари, появи се глобален доларов дефицит през първата половина на 1931 година. Въпреки че и други валути бяха изправени пред същия проблем по време на кредитната криза, доларът беше особено силно засегнат от ролята му на глобална валута за финансиране. В същото време, намаляващият внос в САЩ редуцира приходите на чужденците в долари, засилвайки допълнително натиска върху долара в техните страни. Имайте предвид, че почти същата динамика на свиване на долара се случи и по време на кризата от 2008 г. пак по същите причини. Тъй като финансовите пазари и много други пазари са глобални, не може да се разбере всичко, което се случи, като се анализира единствено САЩ. Това, което ставаше в САЩ, оказа голямо влияние върху случилото се в Германия и доведе до големите политически промени в света през 30-те и началото на 40-те години от миналия век. През 1931 Германия се превърна в епицентър на нововъзникващия дефицит за долари. Германия и преди това се беше сблъскала с големи затруднения с изплащането на репарационния си дълг и поради това беше принудена да иска големи заеми. Страната се превърна в популярна дестинация за “carry trade,”в която външните инвеститори отпускаха доларови заеми на Германия, за да получат по-висока доходност от тях, а германците в страната вземаха заеми в долари, за да получат по-ниска лихва за тях. Този тип поведение, който е класически позитивен в „добрите времена” с малък риск и голямо създаване на кредити, прави „лошите времена” още по-лоши. По това време Германия беше силно зависима от този доларов кредитен поток, който лесно можеше да бъде изтеглен, а до 1931 г. американските банки и компании държаха около един милиард долара в краткосрочни германски сметки (равняващи се на около шест процента от БВП на Германия). Това направи много уязвими както германските кредитополучатели, така и американските банки и компании. Също така, както е характерно в такива кризисни времена, икономиките и неравнопоставеността в богатствата стимулират появата на популистки и екстремистки лидери в световен мащаб, с идеологическата борба между авторитарното ляво и авторитарното дясно. Както германската комунистическа партия, така и нацистката партия на Хитлер постигнаха високи изборни резултати, точно когато германската икономика започна да се задъхва - нацистите с под 3% подкрепа в изборите за Райхстага през 1928 г. спечелиха до над 18% през септември 1930. По същото време най-голямата партия /център-ляво социал-демократическата партия) се срина до по-малко от една четвърт от местата в Райхстага. Заедно крайно десните и крайнолевите партии разполагаха с достатъчно парламентарна подкрепа, за да принудят Германия да състави нестабилно многопартийно коалиционно правителство. Германия по същество става неуправляема. Световната търговска война направи икономическите условия и доларът още по-уязвими. Сривът в световната търговия намали доларовите доходи на чужденците, което от своя страна затрудни чужденците да обслужват доларовите си дългове. Недостигът на долари направи по-скъпи заемите, създавайки свиване на ликвидността в Централна Европа. За да облекчат свиването на ликвидността и да позволят продължаващото финансиране на фискалните си вътрешни дефицити, тези правителства естествено се насочиха към печатане на национални пари (тъй като алтернативата да се позволи на кредитната криза да се превърне в спирала бе по-лоша). Това повиши инфлацията, пораждайки страхове за връщане към хиперинфлацията от началото на 20-те години в Германия. По същество Германия беше изправена пред криза на платежния баланс. На 7 май посланикът на САЩ в Германия Фредерик М. Сакет заяви пред президента Хувър за икономическото напрежение в Германия, като изброи областите на слабост: изтичане на капитали, валутни затруднения, безработица, затягане на кредитите в световен мащаб, натиск за плащане на дълг и откази на подновяване на чуждестранни държавни банкови кредити за Германия. Австрия също беше изправена пред големи загуби. На 8 май, Credit Anstalt, най-старата и най-голямата от австрийските банки, обяви загуба в размер на 20 милиона долара, което отчасти се дължеше на ролята й в спасяването на друга несъстоятелна банка през 1929 г. Този срив удари по австрийската валута. Когато се появят рискове, че системно важните финансови институции ще се провалят, политиците трябва да предприемат стъпки, за да запазят тези субекти и да ограничат въздействието на техния провал върху други платежни институции или икономиката като цяло. Поддържането на тези институции е системно важно и за запазването на кредитните източници за платежоспособни кредитополучатели, особено за финансовите системи с концентриран набор от кредитори. Но тъй като Австрия беше също на златния стандарт, политиците не можеха да печатат пари, за да осигурят ликвидност, а другите опити за осигуряване на кредити за стабилизиране на банката се провалиха. Геополитическите напрежения влошиха кризата. Франция се страхуваше от Австрия и все по-тесните й връзки с Германия. В усилията си да отслаби тези две страни, френското правителство насърчи Банката на Франция и други френски банки да изтеглят краткосрочния кредит, който те бяха предоставили на Австрия. Отчитайки взаимосвързаността на глобалните финансови институции и слабостта на Европа като потенциална заплаха за своето вътрешно възстановяване, Съединените щати започнаха да проучват методи за облекчаване на натиска върху германската икономика. На 11 май президентът Хувър помоли министъра на финансите Мелън и държавния секретар Хенри Стимсън да обмислят облекчения за значителните плащания на Германия по военни дългове и репарации. Предложението не беше представено до началото на следващия месец. Междувременно банковите затруднения за капитал се разпространяваха в цяла Европа. Унгария съобщи, че централната й банка започва да изпитва недостиг на ликвидност през май, което доведе до налагане на ваканция на банката. Германското правителство национализира Dresdner Bank, втората по големина банка в страната, като закупи своите привилегировани акции. Основните финансови институции фалираха и в Румъния, Латвия и Полша. Германия беше изправена пред тотално изтичане на капитал. Златните и валутните резерви на страната спаднаха с една трета през юни, до най-ниското им ниво за последните пет години. За да спре изтичането на капитали, банката затегна монетарната политика, като повиши своя лихвен процент до 15%, а обезпечения кредит до 20%. Инвеститорите понасяха тежки загуби, тъй като все повече банкови фалити нараняваха фондовия пазар. През май германските акции спаднаха с 14,2%, британските акции се понижиха с 9,8%, а френските акции с 6,9%. В САЩ Dow изгуби 15% през май след спад от 12,3% през април. Светът имплодираше. На 5 юни президентът Хувър предложи на кабинета си всички правителства да предоставят мораториум от една година на всички междудържавни плащания. Президентът на Ваймарската република, Пол фон Хинденбург, беше депозирал жалба, заявявайки, че Германия е в опасност от колапс, което помогна на Хувър бързо да приеме своя план.На 20 юни Хувър официално обяви предложението си за мораториум върху дълговете на Германия за една година. По негово предложение, САЩ щяха да се откажат от 245 млн. долара дължими плащания по обслужване на дълга през следващата година от Великобритания, Франция и други европейски сили. В замяна на това, съюзниците трябваше да замразят получаването на 385 млн. долара от репарации дължими им от Германия. След Хувърово предложение борсовите индекси в САЩ скочиха 12 процента за два дни и финишираха с 23% над нивото им от 2 юни. Германските акции също скочиха с 25% на първия ден от търговията им след обявяването на предложението на Хувър. На 6 юли приключиха преговорите по мораториума. Петнадесет страни се съгласиха с това. Франция отказа да участва, но се съгласи отново да върне заема си за репарациите на Германия. Мога да ви уверя, че тези видове движения не изглеждат незначителни, когато непосредствено сте в тяхното време. По време на Голямата депресия съобщенията за големи политически ходове като този многократно предизвикваха вълни от оптимизъм и големи вълнения на фона на един общ спад, който достигна почти 90%. Инвеститорите бяха многократно разочаровани, когато политическите стъпки не бяха достатъчни и икономиката продължи да се влошава. Както беше отбелязано по-рано, оживленията от временни събития на този като обща тенденция мечи пазар са класически по време на депресия, тъй като работниците, инвеститорите и политиците имат силна тенденция да преувеличават важността на сравнително маловажни неща, които тогава им изглеждат преувеличено големи. Бързо стана ясно, че мораториумът по дълга няма да бъде достатъчен, за да спаси Германия. В началото на юли се появиха слухове, че една от най-големите германски банки, Danat Bank, е на ръба на фалит. Райхсбанк, германската централна банка, я възприемаше като системно важна и искаше да я спаси, за да предотврати пълния срив на германската кредитна система, но й липсваха резерви в чужда валута за да направи това. На 8 юли, само един ден след като мораториумът бе финализиран, президентът на Райхсбанк Ханс Лутер започна да се обръща към политиците от Великобритания, за да поиска по-нататъшни преговори за текущите дългове на Германия и възможност за нов заем. Лутер се нуждаеше от нов заем от $ 1 млрд. без политически отстъпки. Политиците от другите страни отказаха - никой не искаше да отпусне още заем на Германия. Вместо това Хувър предложи ново „споразумение за отлагане“, което да изисква от всички банки, които държат германските и централноевропейските краткосрочни облигации да ги отворят като дългосрочна кредитна линия, излагайки тези банки на големи потенциални проблеми с ликвидност и платежоспособност, тъй като те също се нуждаеха от кеш, за да изпълняват задълженията си. Разбира се, банките се противопоставиха на „споразумението за отлагане”, а министърът на финансите на САЩ Мелън помоли Хувър да преразгледа решението си. Хувър остана непоколебим. Той описва мотивите си в своите мемоари: "Това беше криза, направена от банкери ... банкерите трябва да поемат тежестта на решението, а не нашите данъкоплатци." Инстинктът на Хувър да накара банките да поемат бремето е класическо, но погрешно по време на дългова криза, поведение. Наказанието на банките по начин, който ги отслабва, има смисъл от някои морални и икономически причини и може да бъде политическа необходимост, тъй като обществеността по принцип мрази банкерите в такива моменти - но може да има катастрофални последици за финансовата система и пазарите. Без силен политически отговор в подкрепа на банките, сривът продължи и депресията на Германия стана много по-лоша, подбуждайки бунтове из цялата страна. Хитлер се подготвяше да се кандидатира за канцлер; той прие силно популистката позиция, че заплашва да не изплати репарациите на страната. Когато външните министри се срещнаха в Лондон на 20 юли, плановете за нов заем постепенно се изпариха. В крайна сметка те въведоха тримесечно удължаване на предишния заем заедно със споразумение за отлагане. Резултатът беше класическо бягство на валутата, както е описано в архетипния шаблон. Проблемите на Германия се оказаха ключов източник на зараза. Британските банки имаха много заеми дадени на Германия, така че те не можеха да получат парите си; когато чуждестранните инвеститори видяха, че банките в Обединеното кралство са в беда, те започнаха да изтеглят парите си. На 24 юли Франция започна да изтегля злато от Англия. Това се тълкуваше като липса на доверие в паунда, което подтикна повече страни да изтеглят депозитите си от Великобритания и всичко това започна да срива стерлингите. За да защити валутата си, Английската централна банка продаде резервите си (една трета от тях само през август) и повиши лихвените проценти. Чужденците наблюдаваха седмичното понижение на златните резерви, така че натискът върху паунда се увеличи още повече от тези действия на банката на Англия. Английската централна банка потърси кредити от чужбина, за да подкрепи валутата си, но тези заеми ефективно финансираха полета на стерлинга надолу още повече. На 1 август 1931 г. Банката на Англия поиска от американското правителство да организира заем от частни американски банки на обща стойност 250 милиона долара, който Хувър призова да бъде направен веднага. Сривът на стерлинга продължи и Банката на Англия получи друг кредит, този път от 200 милиона долара от американски банки и 200 милиона долара от френски банки на 28 август. Хувър ги одобри, но призна по-късно че „и двата кредита най-вече послужиха за генериране на още по-голяма паника“. В събота, 19 септември, след изчерпване на всичките си чуждестранни заеми и с малко над 100 милиона паунда златни резерви, Английската централна банка спря да подкрепя паунда и го остави да падне рязко и разбира се, на следващия ден, официално бяха прекратени плащания в злато, което де факто беше дефолт. Първоначално обществеността във Великобритания не разбираше какво означава златният стандарт да бъде изоставен. Вестниците го оплакаха като „край на една епоха”. През следващите три месеца стерлинга падна с 30%. В първия търговски ден, откакто бяха спрени плащанията в злато, стерлингът падна до 3,70 долара, което е с близо 25 процента по-ниско от нивото от 4,86 долара, предшестващо дефолта. Британските политици не се намесваха на пазара, за да забавят падането или да поддържат стабилност. Валутните курсове на стерлингите се колебаеха значително преди понижението до нивото от $ 3.23 през декември. Други страни последваха Обединеното кралство в изоставянето на златния стандарт, за да могат най-накрая да „отпечатват пари” и да девалвират своите валути. Повечето от тези девалвации бяха около 30% (например скандинавските страни, Португалия, голяма част от Източна Европа, Нова Зеландия, Австралия, Индия), в съответствие с обезценяването на стерлинга. Инвеститорите се опасяваха, че държавните облигации ще бъдат обезценени с девалвирани пари. Това доведе падане на облигациите, което повиши лихвените проценти и понижи цените на облигациите. В Съединените щати Федералният резерв повиши лихвените проценти с 2%, за да привлече чуждестранен капитал и да задържи златния стандарт. Облигациите на всяко правителство достигнаха нови нива през 1931 г. Всички, с изключение на Швейцария и Франция, паднаха с поне 20% от високите си нива от 1931 година. Световните акции също се сринаха и някои борси спряха да търгуват напълно. На 21 септември в Европа беше отворена само Парижката фондова борса. Акциите и облигациите на Великобритания се сринаха и продължиха да отслабват веднага след девалвацията, но след това се възстановиха. Тъй като дългът на Обединеното кралство беше деноминиран в собствена валута, нямаше риск правителството да не го върне. В съответствие с този натиск върху пазара на облигации, облигациите на Обединеното кралство с 5,5% доходност, дължими през 1937 г., спаднаха до 92 щ.д. в края на девалвацията от 104 долара /тъй като лихвите се вдигнаха от 4.7 до 5.7 % през декември/, но се възстановиха до 100 долара в края на годината. Девалвацията помогна да се стимулира експортният сектор на икономиката и позволи на Английската централна банка да улесни/печати значително, като намали лихвите с един процент до края на годината. Достигна се равновесие, така че до края на октомври банките в Лондон отново получаваха пари. С други думи, обезценяването и отпечатването на пари започнаха с „красиво намаляване на задлъжнялостта” (ще прегледам това по-късно, когато обсъждам как САЩ напускат златния стандарт). В съответствие с този натиск, акциите и облигациите на Обединеното кралство повишиха стойността си, след като паднаха рязко през защитната фаза на валутата и веднага след девалвацията. Важно е да се разбере, че тези движения са много класически. Защо те работят така, както се обяснява в архетипния шаблон. С девалвирането на курса на други валути и повишаването на този на долара, доларът започна да генерира повече дефлационен / потискащ натиск в САЩ. Обезценяването на британския паунд през септември 1931 г. особено зашемети глобалните инвеститори и изпрати шокови вълни през американските пазари. Естествено, инвеститорите и спестителите по света започнаха да се питат дали САЩ са в безопасност от дефолт или девалвация, затова започнаха да продават своите доларови дългови позиции. Това повишаваше лихвените проценти и затягаше ликвидността, което доведе до най-болезнения период на депресията, продължил до времето, когато Фед извади САЩ от златния стандарт осемнадесет месеца по-късно, за да девалвира долара и да започне печат на пари. Акциите в САЩ бяха в състояние на свободно падане по време на девалвирането на стерлинги. Dow приключи септември с минус 30,7%, което е най-голямата месечна загуба от началото на кризата. На 5 октомври пазарът падна с 10,7% за един ден. На фона на хаоса, NYSE още веднъж забрани късите продажби в класически опит да се забави падането. Докато преди "сигурните" съкровищни бонове бяха повишавали цената си, когато акциите падаха през 1929 и 1930, сега те се сринаха заедно с акциите, отразявайки кризата в платежния баланс на САЩ. Заради увеличаващата се тежест по обслужване на дълга, имаше опасения че Държавното Съкровище на САЩ може да издаде облигации, които ще излязат на пазара в следващите две години. Страховете от девалвация доведоха до остро изтичане на ликвидност от американските банки, така че им бе необходимо да продават облигации за набиране на парични средства. През септември 1931 г. доларът престана да бъде безопасно убежище за първи път от началото на световната дългова криза. Златите резерви започнаха да изтичат от САЩ след девалвацията на стерлинга, тъй като централните банки във Франция, Белгия, Швейцария и Холандия започнаха да превръщат своите долари в злато. САЩ загубиха около 10% от златните си резерви в рамките на три седмици след обезценката на стерлинга. На 9 октомври, в опит да привлече инвеститори, Федералната резервна банка в Ню Йорк увеличи процента на дисконтиране от 1,5% на 2,5%. Това не беше по-различно от затягането, което не е път към добрите неща в депресията. Класически, при криза на платежния баланс, увеличението на лихвените проценти е твърде голям лукс, за да бъде толерирано от една национална икономика, така че то по принцип не работи. Седмица по-късно Фед на Ню Йорк отново повиши лихвения си процент до 3,5%. Слуховете тръгнаха, че шефът на Фед в Ню Йорк Джордж Харисън е помолил французите да не изтеглят повече злато от Съединените щати. Предвид вътрешните затруднения, инвеститорите в САЩ се втурнаха да изтеглят своите пари и злато. Това доведе до поредица от банкови обезкръвявания в края на 1931 г., които накараха много банки да затворят и доведе до голямо свиване на депозитите за онези, които останаха отворени. С намаляването на депозитите на банките, те започнаха да набират заеми, за да натрупат парични резерви. Домакинствата и земеделските стопанства бяха принудени да плащат предсрочно ипотеки, а няколко компании фалираха, тъй като инвеститорите не отпускаха заеми, които преди това бяха давали. С намаляването на парите и кредитите икономиката започна да пада рязко. През втората половина на 1931 г. промишленото производство спадна с 14,3%, а продажбите в универсалните магазини спаднаха с 12,9%. Към края на 1931 г. безработицата достигна близо 20%, а цените на вътрешния пазар паднаха с 10% на година. Администрацията на Хувър предприе няколко стъпки за спиране на банковите фалити и стимулиране на кредитния поток в края на 1931 г. Най-забележителното сред тях беше създаването на Национална кредитна асоциация, която осигури пул от частни пари, които биха могли да бъдат отпуснати срещу солидни обезпечения, ликвидност към банките, изложени на риск от провал (т.е. частна централна банка). Средствата дойдоха от банките и възлизаха на 500 милиона долара, с възможност за заемане на още 1 милиард. В същото време Хувър търсеше решения за сриващия се пазар на недвижими имоти. За да спре изплащането на ипотеки на „домовете и фермите на отговорните хора“, той поиска да създаде система от Home Loan Discount Banks, която направи през 1932 година. Същевременно правителството работеше съвместно със застахователните компании и агенциите за недвижими имоти, за да блокира предсрочното изискване на кредита от Federal Land Banks, като предостави на тази институция 1 млрд. долара, така че да може да разшири кредитирането. Политиките бяха добре приети и вдъхнаха доверие сред инвеститорите. Фондовият пазар се повиши с 35% от дъното на октомври до 9 ноември, със скок от над 10% в деня на обявяването на Националната кредитна асоциация. Ралито накара някои да повярват, че най-лошото е приключило, както правят по принцип най-важните политически инициативи по време на големите кризи. Въпреки това нямаше значителна промяна в общия размер на наличните пари и кредити, така че основният дисбаланс между общия дълг и дължимата сума за обслужване не беше решен. Както и при многото политически изявления по време на депресията, това рали избледня. Акциите достигнаха ново ниво на падане до края на декември. Депресията се задълбочи през 1932 г., като икономиката продължи да се свива с потъване в дефлация и кредитните проблеми. Зашеметяващ брой фирми се бореха да оцелеят - общо предприятията са имали загуби от 2,7 млрд. долара, а банкрутите са достигнали рекордни нива с почти 32 000 фалита и 928 млн. долара задължения. Това е класика в голяма дългова криза: политиците играят с дефлационни лостове, за да намалят дълга за няколко години, но в крайна сметка се събуждат за факта, че депресивните последици от намаляването на дълга и строгите ограничения са твърде болезнени и недостатъчни за да имат ефекти, които са необходими за решаване на кризата. Тогава се предприемат по-агресивни политики. Тъй като стана ясно, че администрацията на Хувър не е направила достатъчно, за да преустанови свиването на кредита, тя обяви нов набор от политики през първата половина на 1932 г. в опит да предостави ликвидност на банковата система и да върне кредита отново. На 23 януари Хувър стартира финансовата корпорация за възстановяване Reconstruction Finance Corporation. RFC беше финансирана с капитал от 500 милиона долара и имаше способност да взема заеми от държавните или частни източници до 3 милиарда долара; целта беше да осигури ликвидност на банките, за да ги подкрепи срещу фалит. RFC се ползваше от по-широк мандат от Федералния резерв – тя беше способна да отпусне кредити срещу по-широк кръг от обезпечения и до по-широк кръг от предприятия. Можеше също така да отпуска кредити на държавни банки, банки в селските райони, които не са част от системата на Федералния резерв (т.е. някои от банките, които са най-засегнати от кризата), и железопътни линии, които по това време бяха важна индустрия. До края на август 1932 г. RFC отпусна 1.3 милиарда долара на 5520 финансови институции, като помогна за намаляване на броя на банковите фалити. Но RFC можеше да заема само срещу „добро“ обезпечение. И поради това, тя не успя да предостави достатъчна подкрепа на някои от институциите, които най-много се нуждаеха от нея. По това време Фед започна да експериментира с печатането на пари. Влизайки в кризата, Федералният резерв можеше да отпусне заеми само срещу злато или определени форми на търговски книжа. При недостиг и на двете, политиците бяха отново изправени пред компромис между по-нататъшно затягане и подкопаване на фиксирания курс на долара към златото. Законът за банковото дело Banking Act, от 1932 г., подписан от Хувър на 27 февруари, се опитваше да облекчи свиването на ликвидността, запазвайки златния стандарт, като едновременно увеличава способността на Федералния резерв да печата пари, но само ако купува държавни облигации (които 75 години по-късно ще се наричат „количествено облекчаване“). Този ход беше спорен, тъй като очевидно беше отслабване на принципите зад златния стандарт, но чувството за спешност беше такова, че законопроектът беше приет без дебат. По-късно същата година Конгресът даде на Федералния резерв допълнителни правомощия за печатане на пари и осигуряване на ликвидност при спешни случаи. Тази разпоредба - раздел 13 (3) от Закона за федералния резерв - ще бъде критична за отговорът на Фед на дълговата криза от 2008 г. Федералната резервна система купуваше почти 50 милиона долара в държавни ценни книжа всяка седмица през април и почти 100 милиона долара всяка седмица през май 1932. До юни 1932 системата беше закупила държавни ценни книжа за над 1,5 млрд. долара. Хувър организира комитети в дванадесетте области на Федералния резерв, които се опитваха да оказват натиск върху големите регионални банки да кредитират, но това усилие постигна малък успех. Нито едно от тези действия не бе достатъчно, за да спре икономическия колапс. Натискът върху запасите от злато в САЩ продължи, защото чужденците се притесняваха, че с паричната експанзия и увеличаващия се дефицит САЩ няма да могат да поддържат конвертирането на долара в злато при съществуващите нива. След което започнаха обръщане на долари в злато и златото изтичаше ежемесечно от март до юни. През юни нетният износ на злато достигна 206 млн. долара, което беше най-високото ниво след обезценяването на стерлинга. Това доведе до затягане на кредита. През март акциите тръгнаха надолу и пазарът претърпя спад, който продължи 11 седмици. Dow Jones падна с 50%, от 88 на 8 март на 44 на 31 май. Dow Jones затвори през май на най-ниското ниво за месеца, а обемът на търгуваните акции продължи да се понижава до около 750 000 акции на ден. В началото на кризата, усилията на правителството за увеличаване на кредитирането и разходите доведоха до устойчиви оживления на пазарите на активи. На този етап обаче инвеститорите бяха разочаровани. Те се притесняваха, че програмите на Хувър не правят достатъчно, за да компенсират огромните им разходи, а пазарите продължават да се понижават. Социалните вълнения и конфликти продължават да нарастват в световен мащаб. В Германия Хитлер печели най-много места в изборите за Райхстага. Япония пое курс към милитаризма, нахлувайки в Манджурия през 1931 г. и Шанхай през 1932 г. В САЩ стачките и протестите също се увеличиха. Безработицата наближаваше 25%. Фермерите се сблъскваха със загуби, когато цените паднаха, а сушата унищожаваше техните култури. В едно драматично изражение на недоволството хиляди ветерани и техните семейства тръгнаха на поход към Вашингтон през юни (и останаха там) в опит да притиснат правителството да им плати незабавно бонусите на ветерани. На 28 юли войските на американската армия, водени от Генерал Дъглас МакАртър прочистиха лагера им с танкове и сълзотворен газ. Именно по това време се засилваха конфликтите както вътре в страните, така и между отделните страни, като сееха семената на популизма, авторитаризма, национализма и милитаризма, които доведоха до икономическа война отначало и след това до истинска война в Европа през септември 1939 г. и с нападението на Япония през декември 1941 година. Възмущение във връзка с ролята на правителството в „спасяването“ на финансови институции е един резултат от конфликтите „Улицата срещу Уолстрийт“ или „работници срещу инвеститори“, класически се случват по време на депресии. С увеличаването на икономическата болка популистките призиви за „наказване на банкерите, които причиниха тази каша“ правят невероятно трудно за политиците да предприемат необходимите действия, за да спасят финансовата система и икономиката. В края на краищата, ако банкерите се откажат да прекратят този хаос, системата със сигурност ще затвори. Политиците също изиграха роля в прекратяването на покупките на държавни облигации от страна на Фед. Законът за банките, приет през февруари, беше формулиран като временна мярка поради опасения, че може да отслаби долара. Членовете на Федералния резерв от Чикаго, Филаделфия и Бостън настояваха за прекратяване на операциите на свободния пазар, като се аргументираха, че тъй като банките натрупват увеличаващи се резерви, но не увеличават значително кредита, програмата не е необходима (и по-ниските дългосрочни лихвени проценти от програмата вреди на доходността на банките). През юли те спряха да участват, а Фед на Ню Йорк, който не можеше да продължи сам, бе принуден да се съгласи с това. Администрацията се притесняваше от увеличаването на бюджетния дефицит, тъй като постъпленията намаляха, а разходите се покачиха. С почти универсална подкрепа Хувър се опита да балансира бюджета чрез комбинация от увеличения на данъците и съкращаване на федералните разходи. На 6 юни Законът за приходите от 1932 г. бе подписан и приет. Законът увеличи данъците върху доходите, корпоративните данъци и различните акцизи. Но въпреки тези усилия, бюджетният дефицит нарасна значително спрямо БВП, тъй като строгите икономии бяха контрапроизводителни и икономиката се сви по-бързо от бюджетния дефицит. Както беше споменато по-рано, опитът на Хувър да балансира бюджета чрез строги икономии беше отчаян ход, който е класически погрешен в време на депресия. И както е класиката и в сценариите за намаляване на задлъжнялостта, дебатът за това какво да правят стана антагонистично политически, със силни популистки нюанси. Рузвелт дойде на сцената с онова, което по онова време изглеждаше като лява популистка политика. Следва... 4. Новият курс на Фр.Д. Рузвелт
  8. Ето снимка от обсерваторията (Кулата на ветровете) на Ватикана.
  9. Добре изглеждат първите 17 страници. И аз имам една такава книга която може да бъде наречена "Аз виртуалният астроном"
  10. Усеща се, че експериментите клонят към косвено доказване на хипотезата. (Не е точно "вплитане", а непрестанно алтернативно образуване на "едното" върху полето на другото - нареченото кварк, върху глюон от друг кварк демек, зависими са едно от друго. Все едно - обмен на фотони-глюони за връзка, между "кварки". По-скоро -"завързани" са образуващите фотони с обменящият се фотон.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-eksperiment-namekva-za-kvantovo-vplitane-vatre-v-protonite_129338.html Един експеримент намеква за квантово вплитане вътре в протоните Данните от Големия адронен колайдер подсказват, че съставящите субатомните частици кварки и глуони споделят странни връзки Модел на вътрешната структура на протон и съответните полета - кварки и глюони. Ядрената сила действа като пружина с незначителна сила, когато не се разтегля, но голяма привличаща сила, когато се разтегля до големи разстояния. Кредит: Brookhaven National Laboratory. Протоните са сложни субатомните частици, съставени от по-малки частици, наречени кварки и глуони. Сега данните от Големия адронен колайдер намекват, че съставките на протоните не се държат независимо, а споделят странни квантови връзки, известни като вплитане, твърдят трима физици в статия, публикувана в arXiv.org. Квантовото вплитане е изследвано досега в мащаби, много по-големи от протона. В експерименти вплетените частици сякаш мигновено си влияят една на друга, дори когато са разделени от хиляди километри. Учените подозираха, че вплитането може да се случва в рамките на субатомната частица протон, но признаците на това явление не са демонстрирани експериментално вътре в частицата, която е около трилионна от милиметър. "Идеята е, че това е квантово-механична частица и ако погледнете вътре в нея ... тя е вътрешно вплетена", коментира теоретичният физик Пиет Мълдерс (Piet Mulders) от Vrije Universiteit, Амстердам, неучаствал в изследването. В новото проучване екипът анализира сблъсъците на протони, ускорени до високи скорости в Големия адронен колайдер в Женева. Използвайки данните от експеримента CMS, учените изследват ентропията в резултат на вплитане в протона. Ентропията е свойство, което зависи от броя на възможните състояния, които системата може да приеме на микрониво. Ето една аналогия: разбърканата колода карти има няколко начина да се разбърка, докато подредената има само един начин, така че разбърканите тестета карти имат по-висока ентропия. Ако вплитането съществува в рамките на протон, в резултат на тези връзки ще има допълнителна ентропия. Тази ентропия може да бъде определена чрез преброяване на броя на частиците, произведени при всеки сблъсък. Количеството ентропия, което изследователите установиха, съответства на това, което се очаква, ако се приеме, че кварките и глуоните са били вплетени, твърдят физиците в доклада си, който сега очаква преглед преди публикуването му в списание. Вплитането все още не е окончателно потвърдено, твърди теоретичният физик Щефан Флерхингер (Stefan Floerchinger) от Университета в Хайделберг, Германия, който не е участвал в проучването. За да се потвърди окончателно вплитането, са необходими строги тестове, за да се изключат други възможни обяснения. Но това изследването е „повече от отваряне на вратите“ и може да доведе до по-нататъшни изследвания, които биха могли да изяснят вътрешната физика на протоните, казва Флерхингер. Една загадка, която бъдещата работа би могла да реши, е защо кварките винаги са ограничени в по-големи частици и никога не се срещат отделно. Това затваряне е "най-добрият пример за вплитане", отбелязва теоретичният физик Дмитрий Харзеев (Dmitri Kharzeev) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, съавтор на изследването. Кварките “просто не могат да съществуват в изолирани състояния”, подчертава Харзеев и винаги са свързани със своите спътници. Въпреки че това свойство на кварките е добре известно, за него няма фундаментално математическо обяснение. Харзеев се надява, че изучаването на квантовото вплитане в протоните може да помогне да се обясни загадката. Справка: Z. Tu, D. Kharzeev and T. Ullrich. The EPR paradox and quantum entanglement at sub-nucleonic scales. arXiv:1904.11974. Posted April 26, 2019. Източник: An experiment hints at quantum entanglement inside protons, Science News Online ... ... (Последният абзац е като твърденията за структурата на частиците, както е по хипотезата, заедно с подреждане-ентропия. Остава - да направят структура слоист модел на частицата и асиметрията на слоевете, отговорни за "заряд") ...
  11. Battle of Poznań (1945) Casualties and losses 10,000 Soviet KIA 700 Polish KIA 6,000 German KIA 100 Hungarian KIA 23,000 POW
  12. Благодаря Ето тук има повече информация - http://www.ncnearspace.org/missions/nsl-72 А вчера беше излъчен репортаж по bTV новините: https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarska-kniga-shte-poleti-v-kosmosa.html
  13. Гледаме от 1,14. Хората ги учели как да преодоляват минни полета. Не да седят подпрели се и да чакат кога ще дойдат сапьорите да разминират, а имайки минимални навици за разминиране да преминат това поле сами. Неясно е дали Айзенхауер е разбрал какво му говори Жуков, но Жуков е говорил елементарни неща- да обучават цялата пехота на елементарни минни умения. Навярно Айзенхауер е пропуснал това изказване през стереотипа за съветските хора. Да, навярно е така и се е получила пълна глупост. Тези умения дават възможност пехотата да избегне заградителния артилерийски огън. Защото ако те просто стоят там и чакат съвсем скоро ще ги застигне заградителния огън и ще ги помете. А ако имат елементарни умения да знаят къде да минат, къде да копнат и какво да отвият те ще могат да преминат минното поле и ще им е все тая, че някъде зад гърбът им се взривяват снаряди.
  14. България ВЕЧЕ договори договори свръхсъвременни самолети. Нужно ли е да обяснявам, че авиониката на Ф-16 от 1978 и от 2019 няма нищо общо? Тези Ф-16 за които се пазарим са последния писък на модата в отношение на авиониката. Даже радарът им е от Ф-35. Сега за "стария" Ф-16. В авиацията (и не само) има един такъв термин "потенциал за модернизация" и когато той се изчерпи идва края на машината. Например самолета е с еди какъв си двигател. Идеята да сложиш по мощен е супер... обаче новия може да е други размери и тегло които да не подхождат. А дори и да подхождат може да има и други проблеми. Например Су-25 е с двигатели от МиГ-21 без форсажна камера. След време на руснаците им идва идеята да сложат по модерните от МиГ-29, които се вместват, но горят по малко и са по мощни. Гениално! Обаче се оказва, че ядът и повече въздух, трябват по големи въздухозаборници. Решават да променят малко конструкцията... едното тегли след себе си второ, то трето и накрая се оказва, че ще е по лесно да произведат нов самолет. МиГ-21 е чудесен самолет, но конструкцията на носът му изключва монтиране на голямогабаритни съвременни радари. Конструкцията на Ф-117 например изключва каквато и да било модернизация. Конструкцията на Ф-16 изключва неговата слабозабележимост и възможността да поддържа свръхзвукова скорост без форсаж (което са отличителните черти на новото 5 поколение от което е Ф-35). Но за сметка на това пък е наблъскан с най модерната авионика подобна или направо същата с Ф-35.
  15. Вчера
  16. По времето на Плевенлив , и БКП-1 и ГЕРБ ,нямаха никакъв интерес и далавера да купуват американско оръжие . https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/12/05/2433130_armiia_na_dieta/ Дори отказаха подарък от 150 германски бронетранспортьора TPz 1 Fuchs, втора ръка от американската армия (защото в това няма далавера), за които германският производител дори щеще да инвестира в нашите ремонтни заводи.. И нека да видим кога, кой и защо се засили да купува изтребители - от което се стигна и до крайното Ф-16 .. Нека да си спомним ,че процеса са се задейства, когато на Деси Мъжа и (Плазмодия), се засили с купуването на Грипените, защото надуши далаверата /или защото другарката Шефка , и от Кремъл го инструктураха/ Процесът се катализира, само че стигна до F-16 Леле боже...Олигофренията се връща.. Плевнелиев.. партньорите го уважаваха. Циркаджйската мечка е Деси на Мъжа и, "културиста с потника".....Партньорите се чудят от кой континент е.. И за какво тогава простестирате?? И Бойко, и на Деси Мъжа И лижат задника на един и същ Господар. Нито Господаря ги уважава (отсвирва ги отсякъде - виж само как протекоха срещите им Кремъл с Господаря! ,а Ченгето Поп дори се подигра с Деско на националния ни празник - малко ли беше това на русофилистиците? ) , нито партньорите от НАТО им вярват..;
  17. Ники, а когато онзи плазмодий Роско Банев им лижеше задниците? И ходеше като панаирджийска мечка по събранията на НАТО. Защо на него нищо не му обещаха? Колкото повече лижеш задника на Господаря, толкова по малко те уважава. Точно Гърция има на въоражение доста руско оръжие, но проблем няма. При това закупено на пазарни цени, а не останки от варшавското минало.
  18. Апропо, преди 13 години , в 2006-та години сме били получили политическа оферта да ни бъдат продадени за 1 милиард долара (тогава имаше друга политическа обствановка, разлина от днешната), 24 нови хорнета, плюс още толкова стари . Ще намеря източника, но в момента не мога - беше сериозна медия, с година на публукацията - 2006. Пишеше за самата оферта ("САЩ ни предлагат..."), а не за това какво е било развитието ПС Мой лапсус Става дума за 16 чисто нови F-18 Суперхорнета , плюс 12 F5 "втора ръка" https://www.mediapool.bg/sasht-ni-predlagat-16-novi-iztrebiteli-f-18-za-1-mlrd-dolara-news115624.html https://www.dw.com/bg/сащ-ни-предлагат-изтребители-за-1-млрд-долара/a-2594478
  19. Нека да кажем, по-точно че сделка за Ф-16 няма да има, Разликите между това което се иска от ЛМ (като финанси и начин на плащане) и това което се отпуска и предвижда от НС бяха непреодолими още е началото на процеса.. Гръците политици са достатъчно умни да не правят олигофренисни гафове - не говорят постоянно за сваляне на санкции срещу Русия (а нашият тъпунгер дори го предложи ..... на полските ръководители, преставяте ли Полша русофилска , всъщност русофилистиците и недобре преобелечениет комундета страдат от лека до средна форма на олигофрения, така че може и да си го представят) -не говорят че в Средиземно море не трябва да има кораби на НАТО, а само платноходки и вероятно не правят мноиго други гафове Т.е Всъщност ако твърдиш че Маккейн ние побутнал да спрем - то ние му дължим пари Обясних го в другата тема, но гледам че нищо не си вдянал: Южен поток попадна под санкциите на ЕК (поради констатираните нарушения и несъсответствия с ЕС директиви и правото)..., което значи че ако Орешарски беше продължил то: 1.Имаше много голяма вероятност от задействане не на наказетелна процедура 2. Няма такива нещо като "Южен Поток": попадайки под санкциите на ЕК - той няма продължение в Унгария и Австрия Сега разбираш ли.... или да го напиша с по-големи букви
  20. http://www.aeropress-bg.com/news/bulgaria/6186-министър-каракачанов-цените-на-f-16-не-ни-удовлетворяват,-преговорите-продължават Министър Каракачанов е заявил, че цените на Ф-16 са неудволетворителни.
  21. Сирийската армия е обявила примирие. Затова и няма нищо ново.
  22. Ципрас и Льо Пен, според мен, са доста различни като политически генезис - Сириза беше "програмирана" партия от другите две традиционни политически сили, които оставиха Ципрас да вади кестените от огъня, който те разпалиха, с голи ръце, но по мое мнение е имало някаква "сделка" между Ципрас и лидерите на старите партии, която той в общи линии спазва. Льо Пен, националистите в Италия и тези в Германия нямат такива сделки и ангажименти и кой знае до къде биха стигнали, ако имат пълната власт. Впрочем в Италия вече се вижда, но това е само начало.
  23. Бате Ваньо, и у нас тези хора не са мнозинство (и са много по-слабо представени парламентрано от брекситърите) но днес доминират , а тяхнотпо мнение домнинира е в медиите и мейнстрийма.. И знаеш ли защо - една от причините е че партиите им се позиционират така че да са хем и едните, хем с другите, Другата е са много кресливи ("нетолератните побеждават") , а "умният в спора с глупавия винаги губи. ..Невежеството е войнстващо по природата си..
  24. Дните на диктаторите Асад , Ким , Мадуро , Ердо .... са преброени. Станаха луди , смачкаха ги . Пак ще пийна за падането им !
  25. Хубаво е когато някой се продава и можеш да си го купиш.
  26. Не знам Ник. Според мен малко се отклоняваме от линията и от предишния ми пост, но ще си кажа мнението по клипа. Аз лично не съм имал подобни контакти - дали за радост, дали за пропуснат опит или интерес. Но... не смятам че, лицето на британците са представителите от този тип. Това са, така наречени канселяци или познатият ви white trash. Ако сте гледали Гримсби брадърс(градчето Гримсби с колоритните си обитатели - (по-малката част, разбира се)), значи сте се запознали с манталитета на редовия канселяк отгоре отгоре. То, по принцип манталитета може да се разпознае в България, като събираемо между неинтегриран български циганин(без лоши нагласи го казвам) + много слабо образован етнически нискоинтелигентен българин, увлякъл се, без да подозира по някаква ултранационалистическа мода. Може да се добави и декадент. Та, не знам дори защо DW тиражира подобни филмчета. От тях просто не виждам никаква? полза. В конкретния случай, както например канселяка може да е причина за ситуацията, така и поляците може да са провокирали с някое действие или... бездействие. Не казвам че няма интеншън от страна на редовия британец спрямо чужденците. Това повече отива в графата битови скандали. Дори по телевизиите имат странни наглед предавания - война мейду съседи, принцеси на помощи, лоши наематели - добри хазяи и т.н. - все глупави, но ако искаш да си загубиш времето, можеш да погледнеш. Подобни предавания и kлипове създават ролеви модели на поведение у гледащите по цял ден телевизия и в същото време бих казал че дори и клипа на DW прилича на вид пропаганда. Предполагам ако се гледа от европейци - централно или западни, ще кажат: ебаси скапаните британци..., същото е и в UK, знаеш ли че съм чувал коментари как се притесняват ...и вярват някои дори, че немците се готвят да ги нападнат - невероятно, но реални коментари. Та.... какво исках да кажа, всичко това е известно. Има го навсякъде по белия...черния и жълтия свят. Въпросът е да се погледне обективно и човек да търси истинската реална информация. За ЛьоПен, какво да се каже - всяко чудо за три дни(стара прабългарска поговорка). Веднъж добрала се до власта(АКО) ще омекне, както всички останали. Специално тази статия отразява изяви от 2012. Тогава и Ципрас(много бързо се преобрази), Фараж си говореше глупостите и трупаше политически актив. Но мисля ,че са отминали времената на крайностите. Разбира се винаги ще има крайни политически образувания, но не с решаващо значение.
  27. Това е сериозно, не е блъф или инцидент и според мен ще се задълбочава с времето, дано не съм прав. ... Дълговата криза на САЩ и нейното преодоляване (1928–1937) 2. Спукването на Балона През 1928 г. Фед започна да затяга монетарната си политика. От февруари до юли лихвите му се повишиха от 1,5% до 5%. Федералният резерв се надяваше да забави растежа на спекулативния кредит, без да осакати икономиката. Година по-късно, през август 1929 г., Фед отново повиши лихвите, до 6 процента. Тъй като краткосрочните лихвени проценти се повишиха, кривата на доходността на дългосрочните активи тръгна надолу и трендът й се обърна, ликвидността се понижи и възвръщаемостта от притежаването на краткосрочни активи като парични средства се повиши с нарастването на доходността им. Тъй като заемите станаха по-скъпи и държането на пари в брой стана по-привлекателно от притежаването на по-дългосрочни и / или по-рискови финансови активи (като облигации, акции и недвижими имоти), парите започнаха да излизат от финансови активи, което от своя страна натисна надолу стойността им /на дългосрочните активи/. Намаляването на цените на активите създаде отрицателен ефект върху богатството, който от финансовите пазари рикошира обратно в икономиката чрез намаляване на разходите и приходите. Балонът започна да се трансформира в банкрут. Затягането на паричната политика изпусна въздуха от балона. Това се случи по следния начин: първите признаци се появиха през март 1929 г. Новините, че Бордът на Федералния резерв във Вашингтон се среща ежедневно, но не публикува подробности за срещите, предизвикаха слухове на Уол Стрийт, че предстои свиване на спекулативен дълг. След две седмици на лек спад в цените на акциите и и един изтекъл публично доклад за необичайна съботна среща на борда на Фед, борсовият пазар рязко се срина на 25 март и след това отново на 26 март. Паниката обхвана пазара. Обемът на търговията достигна рекордни нива. Вълна от искания за марджин на малките инвеститори с ливъридж доведе до принудителна продажба на активи, която изостри спада на цените им. След като съветът на Федералния резерв реши да не действа, президентът на Националната градска банка Чарлз Митчъл (който също беше директор на Нюйоркския федерален резерв) обяви, че неговата банка е готова да отпусне 25 млн. долара на пазара. Това успокои пазара, цените се нормализираха и продажбите на акциите се възстановиха в предишните си обеми. Акциите възобновяват печалбите си, но случилото предвещаваше уязвимостта им към затягане на кредитния пазар. Докато растежът се забави до известна степен, като цяло, икономиката все пак остана силна до средата на 1929 г. Бюлетинът на Федералния резерв от юни показа, че промишленото производство и заетостта във фабриките са останали най-високи през април и че показателите за строителството рязко се повишиха след първото четиримесечие. След друго краткотрайно разпродаване на акции през май, ралито в цените им нагоре се ускори и балонът достигна до фазата си на спукване. Акциите нараснаха с 11% през юни, с пет процента през юли и с десет процента през август. Това рали беше подкрепено от увеличаващ се дълг, тъй като дългът на домакинските маржове се увеличи с повече от 1,2 млрд. долара за същите три месеца. Междувременно паричната политика на Фед продължи да се затяга. На 8 август, Федералната резервна банка на Ню Йорк повиши своя лихвен процент до 6%, след като стана ясно, че макропруденциалните мерки не успяха да забавят спекулативното кредитиране. В същото време притесненията относно високите цени на акциите и лихвените проценти накараха брокерите да затегнат условията си на пазара на заеми „при поискване” и да повишат марджин изискванията. След като бяха ги намалили до 10% през предходната година, марджин изискванията на повечето брокери нараснаха на 45 до 50%. Фондовият пазар достигна своя връх на 3 септември, когато Dow затвори на 381 - ниво, което не бе достигнато отново през последните 25 години. Важно е да не забравяме, че никакво конкретно събитие или шок не предизвика бум на фондовия пазар. Както е класическото с балоните, повишаването на цените изисква закупуване на ливъридж/дълг, за да продължи да се ускорява при неустойчиви темпове, тъй като спекулантите и кредиторите са близо или на максималните си позиции и защото затягането променя икономиката на ливъридж/даването на дълг. Акциите започнаха да поевтиняват през септември и началото на октомври, тъй като поредицата от лоши новини разклати доверието на инвеститорите. На 5 септември статистикът Роджър Бабсън изнесе реч пред Националната бизнес конференция, която предупреди за срив в цените, дължащ се на „стеснени пари”. Това бе последвано от спад с 2.6 % на борсите и стана известно като “Babson break.” На 20 септември веста за срива на финансовата империя на „Кларънс Хатри” в Лондон заради обвинения в измама нахлу в пазарите и принуди някои британски инвеститори да набират средства, като продават американските си дялове. На 26 септеври Банк ъф Ингланд вдига лихвения си процент от 5.5 на 6,5% и банките в няколко европейски държави последваха примера й. Общият ефект от всички тези събития до средата на октомври допринесе за 10% спад в цените на акциите в сравнение с върховите им стойности и техни бързи разпродажби на борсите. Мнението на инвеститорите и журналистите в основните доклади до голяма степен бе, че най-лошото вече е отминало и скорошната волатилност е била лечебна и пречистваща за пазарите. На 15 октомври икономистът Ървинг Фишър обяви, че „акциите са достигнали едно стабилно ниво, което прилича на постоянно високо плато“. След това дъното на пазара се срути. Акциите понижиха цените си рязко в събота, 19 октомври, което отбеляза втория по големина търговски обем търгуван досега в съботната сесия и спадът в цените им стана самоусилващ се спираловидно надолу. Вълна от искания за незабавно връщане на марджин излезе след края на сесията, което наложи на притежателите на акции закупени с ливъридж/дълг, или да вложат повече пари (което е трудно да се получи), или да продадат акции, така че те трябваше да продават акции. Все пак търговците очакваха, че пазарът ще се възстанови, когато отново се отвори в понеделник. През уикенда, Томас Ламонт от „Дж. Морган”, визирайки икономиката, пише на президента Хърбърт Хувър, че „бъдещето изглежда блестящо“. Седмицата от 21 октомври обаче започва с още по-тежки продажби. Един анализатор описва вълните на поръчките от понеделник като "поразителни и агресивни". Друга вълна от искания за връщане на марджин кредити излезе и проблемът с бързите продажби на акции от задлъжнели играчи стана основен. Сесията във вторник отбеляза малки сделки и борсата отвори спокойно в сряда. Но всички надежди, че най-лошото вече е минало бяха разбити, преди пазарът да приключи в сряда. Лавината от поръчки за продажба в последния час на търговията рязко натиснаха надолу цените на акциите, което предизвика нов кръг от искания за връщане на марджин и повече принудителни продажби. Dow претърпя най-голямата загуба на пунктове в историята си, след като падна с 20,7 пункта ( 6.3%), за да се затвори на 305.3. Тъй като разпродажбите бяха толкова остри и дойдоха толкова късно през деня, тази нощ бяха предявени безпрецедентен брой искания за връщане на марджин, изискващи от инвеститорите значително повече обезпечения, за да избегнат затварянето на техните позиции, когато пазарът се отвори в четвъртък. Мнозина от притежателите на акции бяха принудени да продават. Всички, които работеха на борсата, бяха предупредени да бъдат подготвени за големите марджин искания и продажбите, които ще дойдат в четвъртък сутринта. Полицаите бяха изпратени в целия финансов район в случай на проблеми. Управителят на Нюйоркската фондова борса Уилям Р. Крауфорд по-късно описа атмосферата на тези часове: „електричеството във въздуха бе толкова осезаемо, че можеше да го отрежете“ преди борсата да отвори. Тогава дойде крахът и паниката. След едно измамно тихо и спокойно отваряне на борсата, лавината от продажби се стовари и материализира и паниката, която завзе пазара. Поръчките за продажба летяха от цялата страна, като стопяваха цените и генерираха нови марджин искания, които на свой ред намаляваха цените още повече. Темпото на продажбите беше толкова неистово, че телефонните оператори едва съумяваха да продължават да ги приемат. Един брокер описва сцената: „Не мога да получа никаква информация. Цялото това място се разпада. ” Слуховете за фалити се въртяха и докато новините се разпространяваха, огромни тълпи се събраха във финансовия квартал. До обяд на това, което ще стане известно после като Черен четвъртък, основните индекси паднаха с повече от 10 процента. Около обяд една малка група от най-големите банкери се срещна в офисите на Дж. П. Морган и измисли план за стабилизиране на пазара. "Мозъчният тръст на банкерите", както се наричаше тази влиятелна група, се ангажираха да купят акции за 125 милиона долара. В началото на следобеда брокерите, действащи от името на банкерите, започнаха да поставят големи поръчки за покупка над най-новата цена. Тъй като новините за плана се разпространиха, други инвеститори започнаха да купуват агресивно в отговор и цените се повишиха. След като достигна най-ниската си стойност от 272 (надолу 33), индексът Dow Jones Industrial отскочи до 299, като се понижи само с шест пункта за деня. Но, както се оказа, това щеше бъде само първият от много последвали след него неуспешни опити за укрепване на пазара. След като пазарът приключи в четвъртък, група от около 35 брокери започнаха да организират второ усилие за стабилизиране на пазара. Смятайки, че най-лошото е минало, те публикуваха обява на цяла страница в „Ню Йорк Таймс“ за петък, уверено казвайки на обществеността, че е време да се купува. В същия ден президентът Хувър заяви: „Основният бизнес на страната, това означава производството и дистрибуцията на стоки, е поставен и изграден върху стабилна и просперираща основа. ” Акциите бяха стабилни през останалата част от седмицата, а неделните вестници отново показаха оптимизъм, че евтините акции ще подкрепят възстановяването през следващата седмица. Но крахът и паниката се възобновиха в понеделник на 28-и, тъй като от всички видове инвеститори се стовари потоп от поръчки за продажба. Трябва да се отбележи, че най-значителни продажби идват от брокери, чиито заеми от корпорации изведнъж бяха изискани за погасяване на фона на паниката. Обемът на търговията постави нов рекорд, като 9 милиона акции се прехвърлиха от едни ръце в други през деня (3 милиона през последния час на търговия) и Dow завърши със спад от 13.5% - най-голямата загуба в историята за един ден, на това, което стана известно като Черния понеделник. Банкерският мозъчен тръст се срещна отново, след като пазарът се затвори, предизвиквайки оптимизъм, но не обяви допълнителни мерки за покупка. Друга огромна вълна от искания за погасяване на марджин излезе в понеделник вечерта и 150 милиона долара от заеми бяха изтеглени от пазара преди отварянето му във вторник. Фед се опита да контрира колапса като кредитира с ликвидност. След срещата с директорите си в 3 часа след полунощ, президентът на Фед-Ню Йорк Джордж Харисън обяви преди откриването на пазара, че Фед ще влее 100 милиона долара ликвидност, за да облекчи кредитната криза на паричния пазар чрез закупуване на държавни ценни книжа. Харисън имаше нужда от одобрение от Съвета на Фед във Вашингтон, но не искаше да чака; вместо това той извърши покупките извън редовния отчет на Комитета за инвестиране. Класиката в такива ситуации е, че контролът и балансът, които в нормална обстановка и време могат да осигурят стабилност, не вършат същото при кризисни сценарии, когато се изисква незабавно, агресивно действие. В края на 20-те години на миналия век имаше малко добре установени пътища за справяне с имплозията на дълга и домино-ефектите от нея. Докато ликвидността на Фед облекчи кредитните условия и вероятно предотврати редица фалити, това не беше достатъчно, за да спре срива на фондовия пазар в онзи ден, който остана известен в историята като Черния вторник. Стартирайки с огромни отворени за продажба позиции, големи блокове акции наводниха пазара и изтласкаха цените надолу. Слухът, че пулът на банкерите се прехвърля от покупки на продажби, накара паниката да избухне с нова стихийна сила. Членовете на Нюйоркската фондова борса се срещнаха по обед, за да дискутират затваряне на борсата, но се отказаха от това. Инвестиционните тръстове бяха особено силно засегнати, защото сега дългът, който стимулираще нагоре цените в надуването на балона, започна да работи в обратна посока с огромна мощ. Goldman Sachs Trading Corporation се срина с 42%, а Blue Ridge със 70%, преди да се възстанови до известна степен. Dow затвори с минус 11.7%, което е втората най-лоша загуба в историята. Пазарът бе паднал с 23% само за два дни и проблемите със спекулантите на ливъридж/дълг и техните кредитори вече започнаха да се светят в червено. Акциите се възстановиха в сряда с 12.3% в един от най-острите мечи пазарни сесии, които класически се случват многократно по време на фазите на депресия при големи дългови кризи. След ралито, NYSE обяви, че търговията ще започне на обяд на следващия ден и че борсата ще бъде затворена на следващия петък и събота, за да се попълнят документите. Федералният резерв понижиха банковия си лихвен процент от 6% на 5% и в съгласие с неговата инициатива Банката на Англия също намали нейния дисконтов процент от 6,5% на 6%. Като вярваха, че най-лошото от принудителните продажби е преминало, пазарите отново се оживиха. Но спекулантите искаха да се възползват от ралито от предходната седмица и да продават, когато пазарът се отвори в понеделник, така че от техните масирани продажби акциите отново се сринаха. До сряда, Dow бе паднал с 15% през седмицата. През следващата седмица акциите продължиха да падат. Железопътните облигации и другите висококачествени облигации се представиха добре по време на катастрофата, тъй като инвеститорите искаха по-безопасни инвестиции, след като се отдръпнаха от акциите и заемите с връщане незабавно при поискване. В същото време по-рисковите корпоративни облигации се сринаха до дъното. Такива пазарни действия са типични за тази фаза от цикъла. Естествено, финансовите и психологическите въздействия от спада на фондовия пазар започнаха да вредят на икономиката. Както е характерно, политиците и бизнес лидерите продължаваха да говорят за силата на икономиката, но статистиката показваще нейната слабост. Индустриалното производство бе стигнало своя връх през юли. Данните, публикувани през седмицата на 4 ноември, показваха продължаващо намаляване на икономическата активност. В резултат на тези тревоги се добави нов рязък спад на стоковите пазари. До средата на ноември Dow бе паднал с почти 50% от пика си през септември. Макар че управлението на Хувъровата администрация на пазарния срив и икономическия спад сега е често критикувано, неговите ранни ходове бяха адекватни. На 13 ноември президентът Хувър предложи временно еднопроцентно намаление на данъчната ставка за всяка категория доходи и увеличаване на публичните разходи за строителство със 175 милиона долара. Два дни по-късно Хувър обяви плана си за покана за „малка предварителна конференция на индустриалците, фермерите и работниците ”за да разработят съвместен план за борба с кризата”. Когато те се събраха следващата седмица, Хувър поиска от бизнес лидерите да не намаляват разходите за капиталови инвестиции или заплати, а от лидерите на профсъюзите да не стачкуват или да изискват по-високи заплати. На 5 декември Хувър свиква конференция на 400 от най-уважаваните бизнесмени по това време, която от своя страна създава ръководен комитет на 72 от най-големите бизнес-магнати от 20-те години, ръководен от председателя на Американската търговска камара. Тази комбинация от политики беше успешна за известно време, както и подкрепата на Хувър за усилията на Федералната резервна система да облекчи кредита. Както споменахме, Нюйоркският федерален резерв агресивно осигуряваше ликвидност по време на катастрофата. В рамките на един месец той намали своя лихвен процент от 6% на 5% и след това отново го намали до 4 ½ процента. Тези политически стъпки се комбинираха с други стъпки на частния сектор за подкрепа на фондовия пазар, най-вече офертата на Джон Д. Рокфелер за купуването на един милион акции на Standard Oil Co. На 13 ноември пазарът достигна своето най-ниско дъно и започна това, което щеше да бъде 20-процентно рали нагоре, което протече през декември. Появи се някакво плахо усещане за оптимизъм. Следва... 3. Депресията
  1. Зареди още активности

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...