Отиди на
Форум "Наука"

Нови мнения

Показване на цялото съдържание публикувани през последните 365 дни.

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. Днес
  3. Може би 100 гроша, за повече подробности - трябват по-ясни снимки, поне диаметъра ... http://www.coinfactswiki.com/wiki/Turkey_AH1255(20)_100_kurush
  4. Очевидно става дума за две несъвместими концепции за време, които няма как да се обединят. Едната концепция ще трябва да отпадне.
  5. Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега". Интересното за мен в неговите показания е друго, те са документирани близо месец след тези на самия Вутьо, който още на 15 ноември разказва за убийството. Значи някой е предупредил следователите какво да го питат, защото поводът за ареста му е наличието на револвер в него, който при това се оказва, че не е намерен там. Свидетели на признанието на Левски били и другите трима - хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван, но в техните показания не фигурира нищо за това събрание. Има големи несъответствия между казаното от Вутьо и Левски, както в отделните им свидетелства /разпит само на Вутьо и описаното в писмото от Левски/, така и в казаното на очната ставка между двамата. В разказа на Вутьо Левски е този, който напада слугата и го убива; в разказа на Левски до Каравелов слугата напада Вутьо, а Левски го убива защитавайки Вутьо. Левски говори за трима души с арнаутски дрехи при очната ставка с Вутьо, така е записан разказът му и в протокола на комисията, Вутьо говори за двама. "Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Вутьо в единия разказ говори, че е спал в къщата на Марин поп Луканов, в другия пропуска този детайл. "Дяконът изпрати един свой човек на име Лукан1, [който] ме заведе в къщата на Марин поп Луканов. Нея нощ аз спах в Лукановата къща. Сутринта пак тоя Лукан ме заведе на края на града [и] там се срещнахме с Левски. Дяконът имаше една пушка, [която] даде на Лукана да я занесе в къщи, а на мене [каза]: „Ти иди в Лукановата къща, аз ще те извикам [и] ще приказваме.“ Кои още са били свидетели и посветени на станалото в къщата на Денчо Халача? При всички случаи, според мен, това са самият Марин и сестра му Величка, както и цялата им рода. Марин поп Луканов е арестуван веднага след арестуването на Димитър Общи, сестра му Величка ден след него. Писмата за които говориш от 25 август са били препратени през Ловеч, защото на едно от тях, това до Анастас поп Хинов, има добавено на ръка от Иван Драсов /значи още не е бил избягал по това време към Чехия/: "Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е." Точно от неговата къща, според мен, Вутьо и Левски влизат през откъртените дъски на оградата в къщата на Халача, в неговата плевня се и преобличат. Кой е занесъл там дрехите и пушките, кой е охранявал отвън пред портата на Халача и не е предупредил Левски и Вутьо, кои са другите членове на тайната полиция в Ловеч, участвали и друг път в подобни акции заедно с Левски? Много въпроси около логистиката и другите участници в тази провалена акция.
  6. Вчера
  7. Тука ще изчислявам масата на Земята.
  8. Системата метър-килограм-секунда (абревиатура на англ. MKS) е вид система единици за измерване на физически величини, която използва метър, килограм и секунда като базови единици. Приета през 1889 г., системата от единици MKS наследява предишната система сантиметър-грам-секунда (CGS) в търговията и машиностроенето. Системата MKS служи за основа за развитието на Международната система от единици (съкратено SI), която в момента е международен стандарт, с което системата CGS постепенно бива заменена.[1] За разлика от SI обаче, системата MKS не съдържа мерни единици за електричество и магнетизъм.[2] Единици в системата MKS Физическа величина – мерна единица:[2] дължина – метър маса – килограм време – секунда сила – нютон енергия – джаул мощност – ват налягане – паскал равнинен ъгъл – радиан пространствен ъгъл – стерадиан ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Метърът (на старогръцки: μέτρον – мярка, измерване) е основна единица за дължина в SI и се означава с m. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо m[1]. Mетърът е дефиниран първоначално през 1793 г. като една десетмилионна от разстоянието от екватора до Северния полюс по големия кръг, така че обиколката на Земята е приблизително 40 000 km. През 1799 г. метърът е предефиниран по отношение на прототипна измервателна лента (действителната използвана лента е променена през 1889 г.). През 1960 г. измервателният апарат е предефиниран по отношение на определен брой дължини на вълната на определена емисионна линия на криптон-86. През 1983 г. е прието следното определение:[2] Метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1(горе)1299,792,458 от секундата. По този начин скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s. Горното определение през 2019 г. е прередактирано, но без да се променя същността му. История на мярката С увеличената научна дейност през XVII век идва необходимостта от универсални, стандартни единици, както ги нарича Джон Уилкинс[6] или католически метър, както го нарича Тито Ливио Буратини[7]. През 1668 г. Уилкинс предлага метърът да се определи като дължината на махало с полупериод 1 s (т. нар. „секундно махало“). В днешни мерки това е m. През 18 век във Франция са обсъждани две определения за метъра. Едното е предложеното от Уилкинс определение – за метър да се приеме дължината на „секундното махало“. Другата, по-нова идея е да се определи метърът като една 40-милионна част от Парижкия меридиан (т.е. една десетомилионна част от разстоянието между Северния полюс и екватора, измерено по меридиана, минаващ през Париж). След Френската революция (1789 г.) старите мерни единици се свързват със стария режим и са заменени с нови. Ливрата е заменена с франка и е въведена нова мерна единица за дължина – метърът, първоначално с първото определение. През 1791 г. обаче Френската академия на науките избира „меридиановата“ дефиниция за метъра пред „махаловата“, тъй като силата на гравитацията варира леко в различни точки от земната повърхност, което се отразява на периода на махалото. Интересно е, че в днешни единици това е m. На метъра като единица за дължина и на килограма като единица за маса се основава метричната система. По време на управлението на Наполеон метричната система се разпространява по цяла Европа. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд. Метричната система официално е въведена в световен мащаб чрез Конвенцията за метъра, приета на международна дипломатическа конференция на 17 държави (Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Германия, Италия и др.) на 20 май 1875 г. Килограм Грамът, 1/1000 от килограма, е временно дефиниран през 1795 г. като масата на един кубичен сантиметър вода при температурата на топене на леда. Окончателният килограм, превърнат в еталон през 1799 г. и на който е базиран Международният еталон за килограм от 1875 г., има маса, равна на масата на 1 кубичен дециметър вода при нейната максимална плътност, при приблизително 4 °C. Килограмът е единствената основна единица в SI с представка („кило-“) в името. Това бе и единствената единица в SI, която се дефинираше чрез конкретен предмет, а не чрез фундаментална физическа характеристика, която да може да се възпроизведе в различни лаборатории. Три други основни единици (кандела, ампер, мол) и 17 производни единици (нютон, паскал, джаул, ват, кулон, волт, фарад, ом, сименс, вебер, тесла, хенри, катал, грей, сиверт, лумен, лукс) в SI се дефинират чрез килограма, така че неговата устойчивост е от особено значение. Само 8 други единици не изискват килограма в дефиницията си – за температура (келвин, градус Целзий), време и честота (секунда, херц, бекерел), дължина (метър) и ъгъл (радиан, стерадиан).[3]. Новото определение за килограм[1] е на базата на връзката между масата и константата на Планк – една от основните константи в квантовата механика. Новото определение за единицата килограм е:[4] „ Единицата за маса „килограм“ се определя, като фиксираната числена стойност на константата на Планк h се приема за 6,626 070 15×10-34, изразена в единицата J s, равна на kg m2 s-1, където метърът и секундата се определят посредством c и , и се означава с „kg“. Секунда (означава се със символа s) е единица за време, една от седемте основни единици в SI (Международната система единици).[1] Терминът е заимстван през XVIII век от латински, където secunda е съкратено от израза pars minuta secunda – „част малка втора“ (от часа), за разлика от pars minuta prima – „част малка първа“ (от часа). Подобно, секунда идва от словосъчетанието secunda divisio[2], означаващо второ деление на часа (в шестдесетична бройна система). Старите дефиниции на секунда са базирани на видимата позиция на слънцето на небето при въртенето на земята.[3] Тогава слънчевият ден се разделя на 24 часа, всеки от които се дели на 60 минути, а всяка минута – на 60 секунди, т.е. секундата е една 86 400-тна част от средния слънчев ден. Тази дефиниция се запазва до 1956 година. Астрономически наблюдения през 19-и и 20 век обаче откриват, че има забавяне в това средно време, поради което движението на Слънцето и Земята се оказва ненадежден метод за определяне на времето. С откриването на атомните часовници се отваря нова възможност за точното определяне на една секунда време. От 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.[1] Измененията на определенията на основните единици от SI (2018 – 2019 г.) не засягат секундата от съдържателна гледна точка, обаче от стилистични съображения е прието формално ново определение[4]: „ Единицата за време „секунда“ се определя, като фиксираната числена стойност на честотата на трептене на цезия , честотата на свръхфиния преход от непертурбираното основно състояние на атома на цезий 133, се приема за 9 192 631 770, изразена в единицата Hz, равна на s-1, и се означава с „s“. “ Заб. Текстът на български е взет от НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България. Секундата е основна единица и в други системи от единици като CGS, MKS, имперските единици и други.
  9. Благодаря на Дорис за този пост , където дава линк към страницата с програмата за редактиране на формули: https://www.codecogs.com/latex/eqneditor.php Тука ще поствам и номерирам формули които ще ползвам. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ (1) Сила на гравитационно превличане. Където : F: е сила която е породена от две тела с масите М1 и М2. Измерва се в Нютони -N. М1 и М2: са тела с с дадени маси. Измерва се в Кг. R: , e разстояние между центровете на телата М1 и М2, при което от формулата се вижда че силата се променя от квадрата на разстоянието . Измерва се в метри - m G: = 6,67430(15)·10−11 м3·с−2·кг−1, или Н·м²·кг−2 е гравитационна константа , която не се променя при изпозването й в Нютонова класическа механика. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ (2) Центробежна сила породена при движението на тяло по окръжност. m: е масата на тяло движещо се по окръчност с радиус R. V: е скорост на тяло движещо се по окръжност с радиус R . Измерва се с метър/секунда, м/с. R: е радиусът който описва тялото движейки се около даден център. Измерва се от центъра на въртене до центъра на тялото. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ (3) Това равенство показва каква сила е необходима за да придадем на дадено тяло дадено ускорение. a: е ускорение което придадено на маса m . Измерва се с метър/секунда на кадрат , м/с2. m: е масата на ускореното тяло. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  10. Европа и САЩ показват на 16-ти юли първите снимки на Слънцето от мисията Солар Орбитър 13 юли 2020 г. 17:50 ч. На 16 юли, навръх отбелязването на 51-годишнината от изстрелването на първата пилотирана експедиция до Луната "Аполо 11", Европа и САЩ ще ни покажат първите фотографии от съвместната американо-европейска мисия "Солар Орбитър", която понастоящем изучава Слънцето! Никога досега космическа мисия не е успявала да заснеме снимки на звездата ни от такова близко разстояние от нея, възлизащо на 77 милиона километра. По-нататък "Солар Орбитър" ще застане и още по-близко до Слънцето, на 42 милиона километра, а с повдигането на наклона на орбитата ще станем свидетели и на първите изображения на слънчевите полюси! "Първите фотографии надхвърлят всички наши очаквания", казва Даниел Мюлър от екипа на "Солар Орбитър". "Ние вече наблюдаваме признаци за много интересни феномени, които преди не сме били в състояние да гледаме в детайли. Десетте инструмента на "Солар Орбитър" работят прекрасно и предоставят холистичен поглед към Слънцето и слънчевия вятър". Напомням на читателите, че космическият кораб "Солар Орбитър" е построен от европейския аерокосмически гигант Еърбъс. Той бе изстрелян на 10 февруари 2020 г. с американската ракета "Атлас 5" от космодрума на САЩ на Кейп Канаверал. На борда има както европейски, така и американски прибори. За повече информация: ЕКА Снимка от изстрелването на "Солар Орбитър" през февруари тази година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3471-2020-solar-orbiter-first-close-up-photos
  11. Програмата Аполо остави след себе си сираци и призраци На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от грунда на Луната по време на последната мисия "Аполо 17" през 1972 година. Photo credit : NASA 13 юли 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на "Аполо 11" - първата пилотирана космическа мисия до повърхността на Луната. Тазгодишното честване безспорно ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА все още не беше възстановила своята способност да праща самостоятелно хора в космоса. Днес САЩ отново има пилотирана космическа програма, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен изпълняват мисия на МКС в рамките на полета на първия кораб "Крю Драгън". Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае планове за нови пилотирани експедиции до Луната. Но независимо от факта, че НАСА отново гледа напред, във въздуха продължават да витаят призраците от "Аполо". Сред нас са все още и много от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо съществено в пилотираната космонавтика. Сираците на "Аполо" е израз, чрез който космическите експерти описват онези деца, израснали през 60-те години на миналия век. Те стават свидетели на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата "Джемини" стъпват от външната страна на космическите си кораби. По-късно преживяват великия момент на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през следващите дълги десетилетия преживяват съкрушаващо разочарование, виждайки по-нататъшното развитие на космическата програма. Дуейн Дей описва прекрасно как са се чувствали децата през 60-те години: представете си как те наблюдават черно-белите телевизионни кадри от първите космически мисии. И по-късно през 1968 г. на големия екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", пресъздаващ визия на захранваното от ядрената енергетика бъдеще и гигантски въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било страхотно преживяване, усет за наближаващото бъдеще... и много скоро това бъдеще им е брутално отнето. Проблемът, пише Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те дори не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител "Сатурн 5" е била спряна от производство. Децата може би са чели книги и научно-популярни списания затова как човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да прекрати пилотираната космонавтика изцяло и дори да елиминира НАСА, за да пести пари. Даже възрастните биха останали изненадани от гигантската бездна между това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата реалност. Разочарованите, вече пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във филма "Сираците на Аполо" от 2008 г. се разказва как те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, решават сами да си го построят. Създават инициативата "МирКорп", целяща да приватизира руската орбитална станция "Мир" и така пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) руската космическа индустрия страда от недостиг на средства и станцията действително е отдадена под наем. Даже през първата половина на 2000 г. инициативата успява да изпрати екипаж към "Мир" с частни пари! За съжаление тези първоначални успехи не са трайни ... и всичко пропада. Но благодарение на усилията на "МирКорп" е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден днешен. "Говори се, че има сираци на Аполо", написа днес журналистът Дъг Месие в Туитър. "Хора, които очакваха програмата да доведе до велики неща, но по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е вярно. Но не знам дали някога сме успели да се справим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години". Месие е прав. Той описва "Аполо" като пирова победа - постигната с огромни усилия и жертви, изискваща колосални ресурси, и точно заради това нетрайна. През изминалите десетилетия НАСА се опитва периодично да повтори "Аполо", но никога не успява заради недостиг на средства и подкрепа. Днес положението изглежда различно в сравнение всички предходни инициативи. Натрупаният международен опит на Международната космическа станция изглежда устойчив и добър модел за усвояване на космоса. При това МКС е вече остаряла и наближава този момент, в който ще престане да бъде полезна. Изглежда, че вече има консенсус сред американските политици в Конгреса, както и сред партньорите на САЩ на МКС, че следващата логична стъпка ще трябва да е Луната. Понастоящем има поводи за оптимизъм, а един от тях е появата на комерсиалната космонавтика. НАСА иска да усвоява Луната с помощта на частни фирми. И все пак Месие се пита: доколко "комерсиална" ще е програмата, ако американската космическа агенция се окаже единственият клиент на тези фирми? НАСА вече работи по изпълнението на проекта "Артемис", в рамките на който очакваме да бъдат реализирани следващите пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита. Но истинският въпрос е: доколко "Артемис" ще устои във времето? Именно това е голямото опасение - че дори и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко мисии до Луната отново ще имаме сираци и призраци. Не мога да не се съглася с журналиста. "Аполо" е безспорно успешна програма, но в икономическо и даже в геополитическо отношение е дала по-скоро лош пример как трябва да се правят нещата. Може само да се надяваме, че днешното поколение ще бъде по-мъдро и ще се поучи от миналото. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3470-2020-orphans-and-ghosts-of-apollo
  12. Морската сол преди е била добро решение, но днес вече не е, доколкото са направени изследвания и е установено, че в нея има микропластмаси от замърсените морета и океани. Затова и пречистената бяла сол изглежда по-добрия избор, въпреки, че не е много ясно по какъв начин се пречиства и дали е напълно чиста от примеси.
  13. Да, за първото изречение. За второто - малко по-сложно - има философски интерпретации - отношения: между форма (въобще, не само във физически смисъл) и съдържание (като предполагаема причина за конкретика на "видените" свойства от формата). Виждаме, по физически принцип, обвивки на тела, с разнообразни проявления при отразяване на светлина и/или при собствено излъчване на светлина. За преодоляване на ограниченията на сетивата, ползваме уреди и апаратура. Известно е, че ако формата винаги отговаря на едно и също съдържание, то ... науката би била ... лесна. Правим си матмодели и предвижданията, в които участват, са ясни. Но, поради това, че свойствата на едни и същи обекти се променят от въздействието на външни за обекта лъчения, то няма еднозначно съответствие на форма и съдържание. Още "по-лошо?" е дереджето в КМ (квантовата механика) - там е доказано, че операторът-експеримент се намесва в крайния резултат, по независещи от него причини (невидими са и са неотчетени като съществуващи лъчения, но могат да се предположат). Всичко това налива вода в мелницата на окултизма и езотеризма. (Обикновено се забравя двойствената природа на светлината и частиците. А, част от тази двойнственост е невидимото поле, което ги съпровожда при образуване на себе си в процесите на взаимодействия. Първо - заради огромната честота при повтаряне на себе си. Второ - взаимодействието е с фотони за връзка - две частици обменят полева характеристика, която им "предлага" подредена структура, върху която да се реализират като едно цяло, въпреки че всяка частица е със собствен център, около който се образува - индивидуална - бързината на образуване е многократно по-голяма от бързината с която се обменя фотонът за връзка. Така, с натрупване на много частици, полето около тях създава обвивка - еквипотенциални повърхнини, които могат да "захващат-излъчват" фотони, участници във вълна с по-голяма дължина на вълната. С натрупването в група Процесите започват да се забавят и когато достигнат честотите на видимия диапазон на светлина, казваме, че ги виждаме. Забавянето е двуяко - забавя се скорост на относително движение на групата (спрямо старо-несвързано състояние), като цяло и се забавя темпа на образуване на повърхнини. Действията с помощта на Повърхнинните процеси, също стават бавно.) ...
  14. Последната седмица
  15. Един таксиджия не тук в америка имал убеждението, че С19 е само менте...Чуваш ли там в Лапландия? И затова отишал в едно "Ковид Парти" нарочно да се зарази..... Заразил се и убил пукала....Последните му думи: "Аз вярвах, че е лъжа." 30-year-old dies after attending 'COVID party' thinking virus was a 'hoax'The man told nurses, "I think I made a mistake."
  16. Четири години след като пуснах темата вече съм убеден че никакво преместване на царете от Трапезица на Царевец не е имало.Българските царе са живеели на Трапезица от Иван Асен до Иван Шишман.
  17. Сами разбирате, че подобно мнение не би трябвало да се публикува по подобен начин. Въпросният лекар явно е в неведение, за тази публикация и не може да постне своето мнение. Разбирам вашите емоции и чувства към домашния ви любимец, но в медицината те често подвеждат.
  18. Историческа дата: Отбелязваме 20 години от изстрелването на модула Звезда! На снимката: изстрелването на ракетата "Протон" с руския модул "Звезда". Photo credit : NASA 12 юли 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката. Точно преди две десетилетия на днешния ден излита ракетата-носител "Протон-К" с обслужващия модул "Звезда". Той е третият модул на Международната космическа станция, но първият изцяло руски принос към проекта. Това е така, защото дебютният и построен от Русия модул "Заря" е директно финансиран и е собственост на САЩ, а вторият "Юнити" е изцяло американски и изведен с космическа совалка. До ден днешен "Звезда" остава най-големият принос на Русия към МКС и е настоящ център на руската работа в околоземна орбита. Първоначално "Звезда" е предвиден да служи като основа на руската станция "Мир 2", но след колапса на СССР е преобразуван за нуждите на МКС. Истинско чудо е, че руснаците успяват да го завършат и изстрелят в онези тежки времена през 90-те. Поради финансов недоимък не е построен дублиращ модул в случай на авария и за да не бъде поставен строежът на станцията в риск, САЩ създават резервният "Временен Контролен Модул". Но в крайна сметка не се стига до изпращането на "Временен Контролен Модул" към МКС - на 12 юли 2000 г. "Звезда" е успешно изстрелян, а на 26-ти юли се скачва към "Заря". Подробно описание на историята на "Звезда" има на уебсайта на Анатолий Зак RussianSpaceWeb.com, а също и в книгата "Russia in Space: The failed frontier?" на Браян Харви. Тук ще се опитам да преразкажа накратко най-важните акценти. Както вече подчертах в началото на статията, "Звезда" е предвиден да служи за основа на руската станция "Мир 2", наследника на първата "Мир". Нещо повече - съвсем в началото е проектиран като дублиращ на основния модул на "Мир" в случай че той претърпи авария. Поради това корпусът на "Звезда" е построен още през 1985 година. Естествено, крахът на СССР слага точка на всички стари планове и Русия е въвлечена в проекта на Международната космическа станция. Но за да може модулът "Звезда" да бъде пригоден за МКС, вътрешните му системи трябва да бъдат напълно сменени и модернизирани. Сътрудничеството между САЩ и Русия не протича гладко, въпреки огромните усилия, които американците влагат, както и честите пътешествия на американските длъжностни лица до Москва. През по-голямата част от 90-те години "Звезда" си остава недофинансиран. През 1996 г. руснаците признават, че заради хроничния недостиг на средства модулът няма как да бъде приготвен за изстрелване в първоначално зададения срок през април 1998 година. Именно тогава НАСА започва създаването на "Временен Контролен Модул като резервен вариант в случай че Русия не се справи. Чак през май 1997 г., след личната намеса на президента Борис Елцин, започва сериозното финансиране на "Звезда", като са обещани $260 милиона за довършването на модула. До дни инженерите се връщат на работа, но резултатите са незадоволителни - оказва се, че новото финансиране на Елцин е под формата на комплексни банкови заеми, а не чрез директно вливане на пари. С инфлацията на рублата през 1998 г. проектът съвсем закъсва, а годината си минава и отминава без модулът да бъде изстрелян. Единственото съществено нещо, което се случва през въпросната календарна година, е че тогава модулът получава официалното си име "Звезда". В края на 1998 г. американците решават да осигурят някаква сума, която се оценява между $60 и $100 милиона, за да могат нещата да потръгнат. Както сами можете да се досетите, политиците в Конгреса не са доволни от този факт. Някои са против субсидирането на руския космически отрасъл. Други - не, но дори и тези политици, които одобряват субсидиите, се притесняват, че парите мистериозно изчезват след тяхното пристигане в Русия. Появяват се подозрения, че длъжностни лица на високи постове в руската космическа програма използват средствата, за да си построят лъскави домове. НАСА вече не желае да закупи повече руски части за МКС по подобие на дебютния модул "Заря" и вероятно Конгресът така или иначе би осуетил това намерение. Затова агенцията се задоволява с това да наема бъдещите руски съоръжения, дори и да не са готови в срок. Направените анализи показват, че новият "Временен Контролен Модул" би бил по-скъп, по-малко функционален от "Звезда" и би довел до още отлагания, затова американците се навиват да дават от време на време финансови инжекции на Русия. Вливането на пари в закъсалия руски космически отрасъл дава своя плод и през 1999 г. модулът най-сетне се отправя към Байконур за изстрелване. Стартът е насрочен за есента, но през юли и октомври руски ракети "Протон" на два пъти претърпяват аварии. Затова полетът е допълнително отложен за лятото на 2000 година. В края на 1999 година Русия се сблъсква с нов голям проблем. В страната има сериозен натиск да се продължи с експлоатацията на застаряващата станция "Мир", дори да няма пари затова. Американците пък настояват руската космическа програма незабавно да насочи своите усилия към строежа на МКС. Западната преса бълва материали срещу "Мир" и, както можете да се сетите, това не се харесва на руските политици и те допълнително се мотивират да не се отказват от старата станция. До края на 1999-та руското предприятие "Енергия" решава да възкреси "Мир" с частни средства. И действително няколко месеца по-късно, на 4 април 2000 г., е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери и те реактивират голяма част от системите на "Мир". Финансовият недостиг е толкова голям, че руското предприятие "Енергия" се съгласява да изрисува логото на "Пица Хът" за $1 милиона с рекламна цел. Photo : Roscosmos Подготовката за възкресяването на "Мир" не е посрещната добре в САЩ. На 3 февруари 2000 г. администраторът на НАСА Даниел Голдин се ядосва и отправя остри думи към руснаците, че "си влачат краката" по отношение на Международната космическа станция и че ако проектът продължава да търпи отлагания, Русия ще бъде изхвърлена от него. Голдин потвърждава също така, че в случай че стартът на "Звезда" е неуспешен, "Временен Контролен Модул" ще бъде изстрелян. Ултиматумът сработва и Русия насрочва изстрелването на "Звезда" през юли 2000 г., два месеца по-рано от последно представената дата. Най-сетне полетът е факт. На 12-ти юли ракетата "Протон-М" с модула се отправя в небето и за да ни бъде напомнено колко е тежко финансовото положение на Русия, ракетата лети с логото на "Пица Хът". Ресторантът за бързо хранене е дал $1 милиона за рекламата! В крайна сметка полетът на ракетата-носител е успешен и така Щатите остават спокойни, че няма да им се налага да изстрелват техния "Временен Контролен Модул". "Звезда" е въведен в първична 184-километрова орбита и слънчевите панели на модула се отварят успешно, след което започва 13-дневното сближение със "Заря" и "Юнити". Даже Даниел Голдин хвали руснаците колко добре са се справили и как са преодоляли трудностите си. С един американски модул "Юнити", един построен от Русия и собственост на американците "Заря" и един руски "Звезда", Международната космическа станция е най-сетне готова да приеме първия си екипаж. На 31 октомври 2000 г. излита корабът "Союз ТМ-31" с космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и американският астронавт Уилиам Шепърд. Това е дебютната дългосрочна експедиция на МКС и тя продължава повече от три месеца. Тримата души са прибрани на Земята на 21 май 2001 г. от американската совалка "Дискавъри", а тя от своя страна е извела в космоса членовете на "Експедиция 2" - Юрий Усачов, Джеймс Вос и Сюзан Хелмс. Така започва постоянното присъствие на хора в космоса, продължаващо до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3469-2020-zvezda-20-years
  19. Ето и едно интересно видео, в което показва редица позитиви от пандемията:
  20. J.P. Morgan Documentary: How One Man Financed America
  21. Ами какво да ти кажа. Мен лично няма как да ме трогнат крокодилските сълзи на някакъв "бизнесмен", който е тръгнал да си решава семейните и бизнес проблеми като се обръща към разни мутри и корумпета. Те затова съществуват такива като Петьо Еврото.
  22. Точно така - след 60 години загадката е разкрита. Впрочем, тука всички факти са били пред очите ни но само едно нещо е липсвало - какво е имало нагоре от палатката, а там е имало склон, достатъчен да генерира лавини..... Мястото е и много студено - с усилването на ветровете температурата е минус 45 градуса по Целзий. Заради тези две неща местните са кръстили мястото на техния език "Не отивай там". Когато групата, като опитни планинари, са потърсили завет, те са го намерил там, където са опънали палатката. Но не са знаели, че заветът е не от съседната височина, а от натрупаната над нея снежна шапка. Мястото не е много стръмно, а по-скоро полегато. Това, което ги е изплашило и за което мислехме, че е нещо на вратата, или вътрешен конфликт в групата, всъщност е колкото банална толкова и страшна лавина. Заради нея са срязали палатката - просто за да направят втора врата и да успеят да излязат бързо всички, заради шумът от лавината. След като са се спуснали на бегом - не в паника, а просто бързо, за да избягат - в далечната и ниска част, където са се опитали да запалят огън - някой от тях са били леко облечени, дрехите са били разменяни за да се топлят и пр. Огънят не помага, защото е много студено и тогава тримата лидери тръгват обратно към палатката за дрехи. В момента, в който излизат от гората и се изкачват нагоре попадат в страхотен студ и вятър от - 45 градуса ("не ходи туда...") и замръзват моментално. Същата съдба, но по-бавно, имат останалите долу. Издраскването по единия от тях се обяснява просто с бързане в полуголо състояние да събере съчки и дърва. Травмите по другите - с натискът на затрупалия ги за месец или два до откриването им сняг и въздействието на водата в реката и на разни животни. Лавината не е била страшна, но може би е била шумна. Палатката е намерена зарита до половината в сняг - ако са останели е можело да оцелеят, но никой не може да знае такова нещо. Групата на Дятлов е била от хора с висок морал и високо познаване на планината. Не, не са пили и не са се карали, напротив, направили са всичко възможно за да се спасят. Само че, мястото е такова и Бялата смърт дебне при него много по-силно отколкото другаде. Господ да ги прости и Вечна памет... ..... Помнете - уважавайте, ама много уважавайте планината и природата. Четете медиите с едно на ум и още ..... свръхестественото може и да го има, може и да го няма, но то има реални форми. Най-логичното обяснение е очевидното. Изводите на проверката на Главната прокуратура на Русия - а тя е направена с крайно високо експертно ниво - съвпадат с изводите на местните следователи. Това, което толкова много жълтата преса искаше да представи като замитане на случая, се оказа самата, проста и обикновена истина. Замислете се и над това как медиите побъркаха хиляди хора с тая история - а и с много, много други - ракети, космически кораби, извънземни, подземни, надземни, дърн дрън... Пропагандното внушение е едно от най-опасните неща в днешния свят. Затова мислете с главите си и ...... не ходете там, където хората ви казват да не ходите, поне не и без нужния респект и уважение към Природата или това, което стои зад нея ..
  23. Частните руски спътници СириусСат-1 и СириусСат-2 отбелязаха две години в космоса! Спътниците "СириусСат". Илюстрация: Спутникс 11 юли 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 10-ти юли 2018 г. руснаците изстрелват успешно товарния космически кораб "Прогрес МС-09". Корабът доставя провизии за астронавтите на Международната космическа станция, но на борда му пътуват и два спътника на частната руска компания Спутникс. Днес, две години по-късно, спътниците "СириусСат-1" и "СириусСат-2" продължават да работят перфектно. Сглобяването на сателитите е осъществено със съдействието на ученици от образователния център Сириус, а на борда им има по един прибор - детектор за частици, разработен от Московския държавен университет. Първоначално експлоатационният срок на "СириусСат-1" и "СириусСат-2" е 90 дни, но е вече многократно надхвърлен. Компанията Спутникс е основана през 2011 г., а главният ѝ директор е Владислав Иваненко. Източник: Спутникс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3468-2020-sputnix-two-years-orbit
  24. Стигнах до същото нещо: кубичен полином.
  25. Чудесно събитие! А имате ли практика да правите Live на тези срещи в социалните мрежи или някъде? За хората, които не са в страната, но се интересуват също?
  26. Роскосмос се похвали с успешно завършване на вакуумните изпитания на модула Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа агенция оповести днес, че вакуумните изпитания на модула "Наука" са завършени успешно. Това означава, че модулът би следвало да е готов за своето отпътуване към космодрума Байконур в периода между 21 и 23 юли, след което ще започне подготовката за неговото изстрелване. Предполага се, че на самия космодрум и по време на подготовката преди старта ще стане ясно дали проблемите с многострадалния модул наистина са разрешени или са заметени под килима под политическия натиск. Необходими са поне 9 месеца след пристигането на Байконур, за да може "Наука" да бъде окончателно приготвен за полет и интегриран с ракета-носител "Протон". Изстрелването е насрочено за май 2021-ва година. Напомям на читателите, че разработката на модула "Наука" започва още преди 20 години, когато той е замислен като дубльор на първия модул на МКС "Заря". Но "Заря" излита успешно и след 2000 година, когато икономиката на Русия е неблагоприятна, руските специалисти решават да преобразуват дублиращия модул в научен модул за МКС, за да пестят пари и да не се наложи да строят нов модул от нулата. Но планът не се оказва толкова успешен. Стартът е насрочен първо за 2007 година, но до ден днешен "Наука" не може да излети. Ръководството на проекта се сблъсква с най-големия си проблем през 2013 година, когато е установено, че горивните системи на модула са замърсени с метални стружки. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че докато съдбата на модула е била все още неясна, работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че го разрязват за скрап! Тъй като, както подчертах, разработката на "Наука" започва още през 90-те години, това означава, че много от компонентите му са създадени през 80-те и дори 70-те години на миналия век, т.е. няма как специалистите да подменят повредените части с нови, тъй като те вече не се произвеждат. Така че през последните месеци и години техниците бяха принудени да ремонтират старите горивни системи и да ги почистят от стружки. Тепърва предстои да научим дали тези тегоби са вече зад гърба ни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3467-2020-mlm-nauka-finishes-vacuum-test
  1. Зареди още активности

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...