Отиди на
Форум "Наука"

Нови мнения

Показване на цялото съдържание публикувани през последните 365 дни.

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. Както е добре известно след жестоко /но не толкова неочаквано/ покушение през месец юли 1895 г. е убит Стефан Стамболов.Почти 10 години начело на държавата с едно противоречиво управление /:споровете за което едва ли ще приключат някога/но и несъмнени успехи.Ако приемем че Стамболов беше преживял атентата и предвид сравнително младата му възраст - 41 години дали би имал шанс да се върне в голямата политика?Напомням че дори след всички удари след 1894 г. които понася неговата Народнолиберална партия си остава водеща политическа сила в страната с най много членове и симпатизанти.Потенциала на партията си остава сериозен и когато осем години по късно Народнолибералите идват на власт те осъществяват едно от най успешните управления в историята на България.Към 1895 година Стамболов се ползва с завиден авторитет в Европа /без Русия разбира се/ и има много сериозна подкрепа от английската и австрийската дипломация.Всъщност главната цел на атентата срещу него е да предотврати повторното му идване на власт / в перспектива разбира се/.Как би се развила историята на България ако Стамболов беше останал жив и в 1903 година би се върнал на власт? .
  3. Днес
  4. Не е коректно да сумирате така разстоянията. В система на външен наблюдател светлината движейки се само в една посока ще измине разстояние от координата Х1 до координата Х2 независимо има или няма глобусче, независимо то дали се движи или не. Когато обсъждаме скорости на светлината винаги е важно реалното разстояие.
  5. Гледаш филми на английски с английски субтитри и четеш списания или интернета. Това е за речника. Иначе за говоренето наистина комуникация му е майката. Един съвет: въобще не се притесняваш за това, дали говориш правилно или не. Това само те сковава и полза никаква. Така че мааш и не мислиш ;). В края на краищата езикът е въпрос на практика. Акцентът никога няма да го докараш, освен ако не почнеш на 12-14г или по-рано.
  6. здравей все още ли го имаш?
  7. Вчера
  8. Аз също съм си мислил за безкрайността на вселената. Нашата човешка представа за безкрайност е едно и също нещо до безкрай. Не се знае, обаче, дали вселенета има същата представа за безкрайност като нас. Според нашата представа за безкрайност, ако вселената е безкрайна, то тя би била пълна до безкрайност с галактики. И както ти казваш, в този случай ще съществуват безкраен брой копия на нашата галактика и слънчева система. Или безбройно много копия на цялата вселена. Аз имам чувството, обаче, че вселенета има друга представа за безкрайност. Може би безкрайността е преминаване от едно състояние в друго ... до безкрай. Не знам. Със сигурност обаче и аз виждам едно постоянно отиграване на случайности и вероятности.
  9. Така си мисля, опитвам са да открия документа някъде го гледах даже го бях свалил,ама като не помня къде беше!!
  10. Последното откритие на Хъбъл показва колко много не знаем за планетите Планетата K2-18b през погледа на художник. Това е единствената известна на нас планета, която се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда и за която знаем, че притежава водни пари в атмосферата. Credits: ESA/Hubble, M. Kornmesser 16 септември 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено важно откритие, направено с помощта на данни от американския космически телескоп "Хъбъл". Планетата K2-18b, която е на разстояние 124 светлинни години от Земята, се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда. Това означава, че тя притежава нужните предпоставки, за да може на нея да има вода в течно агрегатно състояние. Измерванията от "Хъбъл" потвърждават, че в атмосферата на планетата има водни пари и вероятно облаци, което свидетелства за наличие на кръговрат на водата. Откритието безспорно е забележително, но за мен интересното е не това, което е известно, а това, което не е. Но за да ви разкажа повече, първо трябва да ви припомня някои елементарни факти за планетите. В Слънчевата система, най-общо казано, има две групи планети. Първата група са т.нар. "планети от земен тип" - това са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са вътрешните планети, разположени най-близко до Слънцето и общото при тях е, че имат твърда и скалиста повърхност. Втората група са т.нар. "газови гиганти", която включва Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. През 2009-та година НАСА изстреля космическия телескоп "Кеплер" и с това бе положено началото на една велика цел - да бъдат открити извънслънчевите планети, които са сходни с нашата собствена Земя. Телескопът престана да работи в края на миналата година, но в началото на 2018-та американската космическа агенция успешно изпрати в космоса нов телескоп на име "Тес". Данните от двата телескопа обогатиха неимоверно нашето познание за извънслънчевите планети. Още щом "Кеплер" полетя и започна да изпраща данни, учените си зададоха въпроса: какви планети се срещат по-често в нашата Галактика? Газови гиганти или скалисти планети като Марс и Земята? Ако скалистите планети се окажеха повече, това щеше да е супер и да открие много възможности да търсим организми, подобни на земните. Ако ли пък бяха газовите гиганти - е, и тогава не всичко щеше да е загубено, те биха могли да притежават скалисти луни с условия за живот. Но когато отговорът пристигна, той шокира всички ... Най-често срещащите се планети в Галактиката не са нито от единия, нито от другия тип. Тези планети са по-големи от Земята (най-голямата скалиста планета в Слънчевата система), но по-малки от Нептун (най-малкия газов гигант в Слънчевата система). Такива планети обикновено биват описвани в научната литература с термина "супер земи" или "мини нептуни". Както ни информира изследователката Емили Лакдауола в Туитър, ние изобщо не знаем как изглежда една "супер земя" (т.е. "мини нептун"). В Слънчевата система такива планети не съществуват! Най-близката планета от този тип е отдалечена на светлинни години от нас и вероятно няма надежда да изпратим космически апарат до нея в рамките на нашия живот. Надали и внуците или правнуците ни ще имат този шанс. И все пак положението не е безнадеждно. НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) строят нови и по-мощни телескопи, които ще излетят в космоса - като "Джеймс Уеб" (който ще полети в началото на следващото десетилетие) или "Хеопс" (който ще бъде изстрелян през тази есен). Приборите стават все по-чувствителни и вече ще е възможно да правим по-качествени спектроскопски анализи на извънслънчевите планети, които означава, че ще може да научим по-подробна информация за тях. Планетите Уран и Нептун, пише Хана Уейкфорд за The Planetary Society, често биват наричани "ледени гиганти". Те представляват преходна форма - за разлика от Юпитер и Сатурн, които са доминирани от водород, масата на ледените гиганти е доминирана от течен или твърд материал, състоящ се от "тежки елементи" (т.е. по-масивни от хелия). Уран и Нептун все още притежават атмосферна обвивка от водород и хелий, но във вътрешността им има дълбок, течен океан от тежки елементи и може би дори има скалисто ядро. В сравнение с тях планетите от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс) са съставени основно от скали, докато атмосферата им е тънка и в нея почти няма водород и хелий. Питаме се: коя е тази критична маса, която, след като бъде достигната, планетата престава да е скалиста и се превръща в газов гигант с водород и хелий? Това е въпрос, на който все още няма отговор. Планетата K2-18b, за която е направено гореописаното откритие, е от типа "супер земя" или "мини нептун". Като изключим факта, че в атмосферата ѝ има вода, ние практически не знаем нищо конкретно за нея. Дали тя е повече скалиста или не? Наподобява ли повече на Земята, или напротив - повече прилича на Нептун? Не знаем... В бъдеще новите телескопи ще позволят по-подробно характеризиране на атмосферите на извънслънчевите планети, но докато това се случи, те ще продължат да са загадка за учените. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2982-2019-latest-exoplanet-discovery-what-we-dont-know
  11. СпейсЕкс се похвали с над 700 изпитателни запалвания на двигателите на Крю Драгън 16 септември 2019 г. 17:50 ч. СпейсЕкс се похвали в Туитър, че компанията е извършила над 700 изпитателни запалвания на двигателите "Супердрако", които се използват на следващото поколение пилотирани космически кораби "Крю Драгън". Изпитанията доказват пригодността на двигателите, така че СпейсЕкс ще може да продължи напред с подготовката за следващия тестов полет на "Крю Драгън". Той вероятно ще бъде проведен през ноември и ще включва изпробване на системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Напомням на читателите, че "Крю Драгън" вече летя до Международната космическа станция през месец март. Полетът бе проведен в безпилотен режим и завърши напълно успешно. Ако ноемврийският тест също бъде благополучен, очакваме първия пилотиран полет на "Крю Драгън" да е факт в началото на 2020-та година. Междувременно Боинг подготвя свой собствен изпитателен полет на кораба "Старлайнър" до станцията, който ще е факт не по-рано от 28-ми октомври. Вероятно последните отлагания около него се дължат на урагана Дориан, който парализира космическия център на НАСА за около седмица. Космическият кораб "Крю Драгън" преди приводняването му през март след неговата първа мисия до МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2981-2019-spacex-700-engine-tests
  12. Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс публикува нови снимки на Червената планета Дюните на Северния полюс на Марс. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS 16 септември 2019 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Екипът на мисията на Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува нови снимки на Червената планета. На горепосоченото изображение се виждат дюните, намиращи се в региона на марсианския Северен полюс. Както на Земята, така и на Марс дюните имат различни форми, които свидетелстват за посоките на ветровете. Продължителното изучаване на дюните дава на учените информация не само за тяхната еволюция, но също така и за преноса на седиментите из цялата планета. През зимния сезон върху дюните се натрупва тънък лед от въглероден диоксид. Когато времето отново се затопли, т.е. през пролетта, този въгледвуокисен лед сублимира. Това означава, че той преминава директно от твърдо в газообразно състояние, без да се превръща първо в течност. Любопитното е, че процесът започва от долната част на дюните и продължава нагоре, при което газът изтласква лежащия над него пясък. Явлението е отговорно за черните петна, които ясно се различават на изображението. Кратерът Ояма. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS На показаното по-горе изображение се забелязва фрагмент от марсианския кратер Ояма. Светлите петна вероятно представляват глинени минерали - затова свидетелстват измерванията на по-старата европейска мисия "Марс Експрес" и на американската "Марс Риконисънс Орбитър". Изображението е интересно с това, че стените на малкия кратер, който се намира в горната част, притежават слоеста структура, което дава възможност на изследователите да погледнат назад във времето и да разберат каква е била еволюцията на планетата. Региони като този често пъти се разглеждат като едни от най-желаните места за кацане. Фрагмент от кратера Гейл. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Горепосоченото изображение показва местност, която повечето от вас познават достатъчно добре - това е кратерът Гейл на Марс. Местността е известна с това, че там работи американският марсоход "Кюриосити". Сега обаче наблюдавате дъното на кратера от орбита. Обърнете внимание на тези дебели седиментни слоеве - те ни дават сведения за променилия се през дългите епохи климат на Червената планета. Ако искаме да разберем повече неща за "топлата" ера на Марс, когато планетата е била подходяща за живот, кратерът Гейл е идеалното място, откъдето да започнем нашето търсене. Ето защо "Кюриосити" е пратен да разузнава именно там. Ярки и тъмни ивици. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Тази снимка е интересна със своите ярки и тъмни ивици, намиращи се в древния регион Locras Vallis. Учените все още не са наясно как точно се са се формирали. Водещата теория е, че е протекъл някакъв процес на лавинообразуване. Запълнен кратер. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS Кратерът, който се вижда на горната снимка, все още си няма име. Въпреки това той силно вълнува учените - дъното му е запълнено с материал, който му придава "сбръчкан" вид. Подобно явление свидетелства, че някога тук е имало сложен поток, съставен от скали, лед, скреж и почвени наноси. "Бръчките" са се формирали в успоредни слоеве, което е показател, че материалът се е наслоявал епизодично. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изведена в космоса през март 2016-та с помощта на руска ракета "Протон-М". Станцията е построена от френско-италианската фирма Thales Alenia Space, а приборите са разпределени поравно - два са европейски и два са руски. Към руския прибор "Френд" е прикачен и малък български дозиметър - "Люлин-МО". Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2980-2019-16-sep-exomars-new-photos
  13. Maci

    Търся учебници

    Здравейте, аз търся учебници по специалната и генерална теория на относителността и също така по квантова физика. Ще съм много благодарен, ако някой ме насочи откъде да си ги купя и кой е най-подходящият автор.
  14. Последната седмица
  15. Един вид Ирландия най накрая ще се обедини.Живота е странно нещо наистина.
  16. В цялата си 244 годишна история американската армия никога до момента не е имало две сестри със звание генерал. Повече тук: https://minedit.com/
  17. Точно либийците , Ханибал ги напъхва изцяло в римски дрехи и доспехи . От убити и пленени римляни. Но интересно , че само те , другите - испанците са си с техните хитони , а келтите - голи. И с техните си видове оръжия , а либийците - изцяло облечени и въоръжени по римски. Може да е преценил , че физически се доближават най-близо ...интересна работа ... иначе тук една що годе добра възстановка
  18. Някой се е учил да гравира! Заради лошото качество на снимките не мога да кажа дали е изтрита антична монета или нейното съвременно копие.Ако пукнатината ,която води началото си от гурта е запълнена с метал(както се вижда?), значи е модерна отливка.Оригиналът би трябвало да е римска сестерция или дюпондий.
  19. Доста мислих къде да сложа темата, но тъй като смятам да я развивам съвсем агресивно в <антисоциална> насоченост като стратегия за Налагане, съвсем нетолерантно, насилствено на Воля , тук е най подходящото място. Развивам темата като <наръчник> за водене на експанзия на крайно малцинствен Идеен комплекс,Воля върху дневният ред на Световната цивилизация. Как да се действа , организирана шепа хора в стъпки да обсеби потенциала на Цивилизацията. Развихряйте фантазия, моля !
  20. laplandetza

    1900 г.

    <<<<<.....Всичко мислящо е съгласно, че България прекарва днес една тежка криза, която трябва да се разреши час по-скоро, ако не искаме отечеството ни да влезе в пътя, който доведе Гърция до финансово и морално банкрутство, а Сърбия - до хроническа агония.(...)Нашата криза не е една моментна конвулсия, а една тежка, хроническа болест. Всички съзнаваме, че подобрението не зависи от никоя личност; ний изгубихме вяра във всички водачи и очакваме нещо съвършено ново. (...) Но най-важното е, че рaзрешението на кризата трябва да се очаква от принципа не от личности. Ний страдаме във висока степен от слабостта на всички недоразвити общества: ний сме наклонни да дирим причините на злините само в злата воля на отделни личности и не искаме да вникнем в онези условия, които изтъкват тези, а не други личности. Като диваците ний си създаваме фетиши, които ту възнасяме до небеса, ту проклинаме…В какво се състои днешната криза? Всички признават, че същността на днешната криза е економическа. (…) Ний в България стоим зле и економически, и финансиално. Нашият данъкоплатец задлъжнява все повече, селянинът е принуден да ограничава своите потребности, а в градовете фалиментите стават все по-чести, търговията спира, занаятчиите се разкапват, а фабричната промишленост не се развива. С една дума - економически застой. А от друга страна, бюджетите за последните 14-15 години се сключват фактически с грамадни дефицити; нашите държавни ценни книжа изгубват доверието на чуждестранните купувачи и затуй падат в цена.(...) Ний дохождаме до заключение, че нашата криза, макар и да има за основа всемирната земледелческа криза, но в тоя свой остър характер, който се проявява напоследък, тя е главно изкуствена, предизвикана от съзнателната деятелност на нашите правителства.(...) В едно много късо време държавните разходи порастоха до неимоверни размери, а още по-важното е, че тези разходи имат преимуществено непроизводителен характер. Бюрокрацията и милитаризмът поглъщат най-голяма част от държавните приходи. Нашият разходен бюджет не е прогресирал в зависимост от ръста на населението и от развитието на народното благосъстояние, а в зависимост от интересите на управлающите котерии. (...) При това благодарение на обстоятелството, че управляющите вършат обикновено всичко безконтролно, стават и безброй злоупотребления - преки и косвени, които още повече уголемяват непроизводителните разноски, сиреч още повече обременяват народния бюджет.Не трябва така също да се забравя и друг един източник на кризата - заемите. В действителност грамадна част от заемите е била употребена или за покриване на бюджетни дефицити, или за други непроизводителни цели.(...) Дали България имаше нужда от всички онези железници, които са захванати и то именно сега? (...) Едно правителство, което прави железници при подобни условия е или много неразумно, или - това е по-вярно - гешефтарско. Под гешефтарство ние разбираме и това, ако едно правителство прави известни разноски само за да задоволи апетитите на някои влиятелни депутати, които крепят министерството.(...) Има и отрицателни причини [за кризата], създадени от бездействието на нашите правителства. А какво са направили те, за да подобрят нашето земледелие? Настанявали са многобройни чиновници и нищо повече! Какъв прогрес е направило нашето земледелие през последните 20 години? Много незначителен, или просто никакъв! Все по-често захванаха да се явяват грозни неурожаи, които са пръв признак на изтощение на земята, на обезлесяване, на всеобщо и дълбоко разстройство в земледелието. Какво са направили нашите правителства, да се развие народът умствено до такваз степен, щото да може сам да подобри своето положение?Ний прекарваме не само една економическа, но и една политическа криза, която обяснява и обуславя до известна степен и економическата.Как е възможно, щото народните ни правителства да стопанствуват по такъв съсипателен начин? Отговаряме: Това е възможно благодарение на нашата политическа система.Формално България е една конституционна държава, гдето народната воля трябва да има решающе значение. Тъй е в теория.Но още старият Офенбахъ пееше: "В теория моногамия, а на практика полигамия." Нашата политическа практика е далеч от теорията.(...) "Народната воля" служи само за украшение, за сцена. Министрите не са избрани из средите на народното представителство, а наопъки: министрите си избират таквиз народни представители, които им уйдисват. Така беше през времето на Стамболова, който заплашваше околийските началници с екстерниране, ако не изкарат от урните назначените от него депутати, така правеха Греков и Радославов, които дадоха пълна свобода на престъпни шайкаджии и на диви цигани да позорят изборното място. Всякога у нас не министерството е зависело от народното представителство, а наопъки, депутатите са се избирали с волята на правителството.(...) За да имат министрите предани депутати, те дават на последните пълна възможност да удовлетворяват своите егоистични интереси: по този начин се развива най-отвратително гешефтарство и най-убийствен непотизъм. А малко ли са провинциалните дерибеевци, които злоупотребяват с касите на кметствата?Най-сетне министрите и депутатите, за да си осигурят верни партизани, развращават цялата администрация, па даже - това е най-грозното - и магистратурата. Малко искат да знаят, че с това се отварят най-ужасни и неизцерими рани, че в обществото се унищожава самото чувство на законност.По този начин се отравя целият наш политически живот.Прочее, ако от една страна най-голямата част от приходите се изразходва непроизводително, а от друга страна ръководящите сфери имат предвид лични интереси и само за тях харчат своята енергия - трябва ли тогава да се учудваме, че страната ни прекарва една тежка криза, която има едновременно економически и политически характер. Ако има нещо за чудене, то е туй, че тази криза не е достигнала още по-големи размери, че все още не е изгубена вярата за едно по-светло бъдеще, че все още има надежда, че най-сетне ще дойде един ден, когато нашият народ ще се събуди от своя дълбок сън и ще се отърси от злото.Всички сантименталности настрана! Ний трябва смело да признаем, че главната причина на всичките народни бедствия, изобщо и частно на днешната тежка криза се крие у самия народ. Народът е, който позволява да му смучат кръвта, той е който мълчаливо търпи да се подиграват жестоко с неговите интереси. С това ние не искаме да обвиняваме нашия народ, главно онзи народ, който робува през целия си живот и няма нито време, нито възможност да разбере своите интереси. Но ний искаме да кажем на онези, които знаят само да ругаят, че не премахването на това, или онова министерство ще поправи нашето положение, а само едно радикално реформиранье на нашия политико-економически живот. ..... <<<
  21. Много ми е интересно доколко е автоматизирано създаването и качването на ново съдържание? В един електронен вестник, например, непрекъснато се появяват нови статии, старите изчезват. Самите статии трябва да се форматират, да се извлече резюме за бягащ хедър. Да се поддържа форум към статия и т.н. Дизайнът на един електронен вестник рядко се променя, но отвътре е толкова разнообразен, че се чудя възможно ли е да се поддържа само от хора, които не са специалисти в програмирането? Това ще рече, че на създателите на съдържание са предоставени лесни и близки до ума инструменти, подобни на бокса в който в момента пиша. Наистина ли е така? Най-добре да попитам ей този тук форум дали може да се поддържа съвсем без програмистка намеса? Дали е било така и при началното му пускане?
  22. Американската мисия ЛРО ще заснеме мястото на кацане на Викрам на 17-ти септември Снимка на мястото на кацане на пилотирания кораб "Аполо 17", заснета от съвременната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". Вижда се ясно къде е знамето и сянката, която знамето хвърля. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 13 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Точно преди една седмица, на 6-ти септември, индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да кацне меко в района на Южния полюс на Луната. На около разстояние 2 километра от повърхността обаче сигналът рязко прекъсна и до този момент радиоконтактът не е възстановен. Индийската космическа агенция ISRO оповести, че орбиталният отсек "Чандраян 2" е успял да заснеме "Викрам". Но до ден днешен индийците крият снимките и отказват да ги публикуват. На фона на множеството запитвания от журналисти, прес-центърът от ISRO съобщава единствено да следим официалните канали на агенцията в социалните мрежи. Които не ни съобщават нищо съществено. За сметка на това индийските медии спекулират какво може да се е случило. Според някои публикации "Викрам", макар и да е кацнал по-твърдо, не се е разбил, макар че може да се е наклонил или преобърнал. Няма как да разберем дали това е така, докато индийците си крият снимките. Но добре че я има американската космическа агенция НАСА и добре че в окололунна орбита продължава да работи най-мощната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". На 17-ти септември тя ще прелети над мястото на кацане на "Викрам" и ще се опита да го снима. "Съгласно политиката на НАСА, всички данни от ЛРО са публично достъпни", съобщава Ноа Петро, учен от проекта в свой имейл за сайта Спейсфлайт Нау. "НАСА ще сподели всички снимки преди и след облитането на района на целевото място за кацане на спускаемия апарат "Викрам", за да подкрепим анализа на Индийската космическа изследователска организация". НАСА винаги се е отличавала с огромна публичност в сравнение с останалите космически агенции по света и, парадоксално, американската космическа агенция е получавала най-много обвинения в конспирации и прикриване на заговори. Снимките от американските мисии на Марс "Кюриосити" и "ИнСайт" биват качвани в публичното пространство веднага щом бъдат получени на Земята, практически в реално време. Същото се отнася и за съвременната американска мисия "Джуно", която обикаля около Юпитер. Други мисии имат малко по-консервативна политика, като при тях снимките се публикуват периодично накуп. Но в крайна сметка снимките винаги пристигат - включително тези изображения без никаква графична обработка. Коя друга агенция го прави, кажете ми? Китайците не го правят, макар че, признавам - при мисията до обратната страна на Луната "Чанг'e 4" всеки път, когато приключи един работен лунен ден, ни радват с по една-две снимки. Еми по-добре е от нищо, но все пак не може да се сравни с ежедневните снимки на НАСА от повърхността на Марс. Дори Европейската космическа агенция (ЕКА) не се отличава с такъв стандарт на публичност, макар че успяха да направят така, че една от камерите на Марс Експрес" да изпраща ежедневно снимки, както и снимките на Земята от спътниците "Коперник" да са публично достояние. Извън това, помните ли пристигането на "Розета" в околностите на кометата Чурюмов-Герасименко? А помните ли, че екипът на камерата OSIRIS отказваше да ги публикува и дори тогавашният шеф на ЕКА се опита да ги разгледа - и му беше отказано заради клауза в договора, че учените на всеки инструмент имат право няколко месеца да крият данните си. Даже аз лично изпратих запитване към "ЕкзоМарс" и ми обещаха, че снимките ще бъдат публикувани накуп в рамките на всеки три месеца. Къде са те? През изминалите години мнозина са ме обвинявали в пристрастие и че съм симпатизирал на американската космическа агенция. Но това не е пристрастие - това е обективен факт. Хайде сега, покажете ми - кой друг има такава отворена политика за споделяне на снимки? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2979-2019-lro-to-photograph-vikram-september-17
  23. Овертоновият прозорец започна да се мести и по тази тема: Swedish Scientist Suggests Eating Humans As The Solution To Climate Change https://awarenessact.com/swedish-scientist-suggests-eating-humans-as-the-solution-to-climate-change/?fbclid=IwAR1ivgjSRY2-7H8JOkB7QL-Jo-ydQB18Ho9i9ek2jdyKpEshjjw9SZ-THJ8
  24. Изследване показва, че при стресова ситуация скелета се държи като ендокринен орган и отделя остеокалцин, който пък задвижва реакцията на всички други органи. Даже се оказва, че опитни мишки и хора без надбъбречна жлеза или с увредена такава (тоест без да могат да произвеждат адреналин) реагират при заплаха само благодарение на отделяния остеокалцин. https://www.cell.com/cell-metabolism/fulltext/S1550-4131(19)30441-3
  25. Исторически ден: Днес отбелязваме 60 години, откакто съветската мисия Луна 2 за пръв път достигна лунната повърхност! Снимка от изстрелването на автоматична междупланетна станция от серията "Луна" през 1959 г. Photo credit : USSR Space Program 12 септември 2019 г. 22:00 ч. Светослав Александров. През месец юли тази година отбелязахме половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. Но десет години преди да се случи историческият "голям скок" на Армстронг и Олдрин, съветската мисия "Луна 2" проправя пътя на човечеството към естествения ни спътник. Лунната надпревара започва скоро след изстрелването на първите съветски и американски изкуствени спътници. През март 1958-ма година СССР полага началото на разработката на две серии автоматични лунни станции - едната е предназначена да заснеме първите снимки на обратната страна на Луната, а другата трябва да извърши твърдо кацане върху лунната повърхност. Първите три изстрелвания на СССР по посоката на естествения ни спътник завършват с провал поради различни дефекти на ракетата-носител "Р-7". Най-накрая на 2-ри януари 1959 г. е изстреляна автоматична междупланетна станция, която чак през 1963-та година ще получи официалното название "Луна 1". Горната степен на ракетата-носител сполучва да ускори станцията отвъд околоземна орбита, но двигателят работи по-дълго от очакваното и скоро става ясно, че тя няма да достигне лунната повърхност. Около 34 часа след изстрелването "Луна 1" облита естествения ни спътник от разстояние 5 900 километра. Така автоматичната станция се превръща в първия изкуствен обект, отправил се в междупланетното пространство и получава още названието "Мечта" - символ на човешките стремежи да покорим звездите. През юни 1959 г. СССР прави нов неуспешен опит за изстрелване. Най-накрая идва съдбоносният 12-ти септември. На днешния ден преди точно 60 години ракетата "Р7" благополучно извежда в космоса "Луна 2". Този път няма грешка - автоматичната станция е насочена точно към лунната повърхност. На 13-ти септември "Луна 2" се забива в района на Морето на дъждовете. За пръв път построен от човека апарат достига до повърхността на друго небесно тяло! Междувременно САЩ разработват паралелна програма за изучаване на Луната - тя се казва "Пайъниър". Ранните изстрелвания, подобно на съветските, завършват с провали. И все пак само два месеца след полета на "Луна 1", американската мисия "Пайъниър 4" постига същия успех - автоматичната станция навлиза в междупланетното пространство. Така НАСА започва да диша във врата на съветската програма ... и надпреварата става все по-изострена. Днес, след шест десетилетия на космически изследвания, следните държави са постигнали "твърдо кацане" на Луната, освен САЩ и СССР: Япония, Швеция, Китай, а от тази година - Израел и Индия. Китайците са единствените, като изключим САЩ и СССР, усъвършенствали и мекото кацане. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2978-2019-luna-2-60-anniversary
  26. Екип от няколко института са успели да извлекат набор от протеини от зъб на носорог на 1,77 млн.г, намерен в Dmanisi, Грузия. Това е най-старият ген. материал извлечен досега. По-важното е, че са го направили с нов начин за ползване на масспектрометрия, който дава големи надежди за реконструиране на молекулярната еволюция отвъд лимита на запазване на ДНК. Наричат го променящо играта изследване. Платено е в Nature. https://phys.org/news/2019-09-game-changing-evolution-mysteries.html?utm_source=nwletter&utm_medium=email&utm_campaign=daily-nwletter
  27. Ето косвено "потвърждение", че в центъра на Галактиката има структура, която подобно бобина в свръхпроводимост (космически студ) "изхвърля" магнитното поле, а то влияе на частици, попаднали в него, да излъчват, заради ускорителни процеси: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-tcentara-na-galaktikata-ni-dvojka-stranni-gigantski-mehura-izlachvat_136553.html В центъра на галактиката ни двойка странни гигантски мехура излъчват радиация През 2010 г. астрономите, работещи с космическия гама-телескоп "Ферми", обявиха откриването на два гигантски балона от газ. Тези мехури са разположени централно симетрично над и под равнината на нашата галактика Млечен път, простирайки се разстояние над 25 000 светлинни години. Не е ясен техният произход, както и причината за огромното им количество високоенергийна радиация. Съвсем наскоро масивът IceCube в Антарктида съобщи за 10 свръхвисокоенергийни неутрино, идващи като че ли от балоните, което накара някои астрофизици да предположат, че се случват някакви странни субатомни взаимодействия. В крайна сметка мехурите, открити от "Ферми", станаха още по-загадъчни. Два гигантски балона от горещ газ Образуването на огромни мехури от горещ газ не е лесно. Като начало е нужна много енергия. Не е лесно за обикновена галактика да създаде такава енергия, която да може да раздуе горещ газ на разстояние над 25 000 светлинни години. Но особената ориентация на балоните - простиращи се симетрично над и под нашия галактически център - е силно доказателство, че те може да са свързани с централната свръхмасивна черна дупка, известна като Стрелец А* (Sagittarius A* и съкратено Sag A*). "Може би преди милиони години Sag A* е изяла нещо огромно, получила е тежко разтройство на стомаха, насочващият се в нея материал се загрява, завърта се в сложен танц на електрическите и магнитни сили и успява да избяга от привличането на хоризонта на събитията, преди да падне вътре. Този материал, екстремно зареден, се втурва далеч от центъра на галактиката, носейки се на струи с частици, ускорени до почти скоростта на светлината. Отдалечавайки се на безопасно място, тези частици се разпръскват и разреждат, но запазват енергийното си състояние и до днес", пише в Live Science Пол Сътър (Paul Sutter), астрофизик от Университета на Охайо, водещ на Ask a Spaceman и Space Radio.Възможно Възможно е и някоя звезда да се е приближила твърде до Sag A * и да е разкъсана на парченца, освобождавайки цялата тази мощна гравитационна енергия, образувайки балоните. Или може би те нямат нищо общо със самия Sag A *, а с множеството звезди в ядрото - може би десетки или стотици от тези плътно разположени звезди са станали свръхнови едновременно, изхвърляйки тези струи газ извън границите на галактиката. Или може би нищо от изброеното. Без значение какво, мехурите са тук, те са огромни и астрофизиците не ги разбират. Гама и неутрино Мехурите на "Ферми" не се виждат с просто око. Въпреки високите си температури, газът в тях е невероятно разреден, което ги прави почти незабележими. Но нещо вътре в тях е може да създаде най-високоенергийния вид светлина - гама лъчите, заради което са забелязани от екипа на "Ферми". Смятаме, че гама-лъчите се произвеждат вътре в мехурите от космически лъчи, които сами по себе си са високоенергийни частици. Тези частици, най-вече електроните, но вероятно и някои от по-тежки частици, също излъчват характерните гама лъчи. Понякога космическите лъчи си взаимодействат помежду си, изпълняват някакъв сложен субатомен танц на материята и енергията и освобождават неутрино, почти безмасова частица, която взаимодейства с другите частици само чрез слабата ядрена сила - нещо, което означава, че почти никога не взаимодействат с нормалната материя. Обсерваторията IceCube, разположена на географския Южен полюс, използва един кубичен километър чист антарктически лед като детектор за неутрино - всеки път, когато се случи рядкото събитие някое високоенергийно неутрино да премине през леда и да взаимодейства с молекула вода, се предизвиква верижна реакция, която води до поредица от по-познати частици и оптична светлина. Поради естеството на своите детектори, IceCube не е толкова добър в определянето от къде идва неутриното. Към днешна дата обаче е открил 10 от тези малки призраци, идващи приблизително от посоката на двата балона на "Ферми". Дали това е съвпадение? Субатомен пъзел Така че нещо може да произвежда тези изключително екзотични неутрино в мехурите на Ферми. Или не - това може да е просто съвпадение и частиците неутрино наистина идват от някаква далечна част на Вселената зад балоните. Освен това, по някакъв начин космическите лъчи произвеждат гама лъчи, макар че не е съвсем сигурно как. Възможно е с повече късмет IceCube да улови както гама лъчи, така и правилния вид неутрино (те са три), които да идват от взаимодействия вътре в мехурите. Това би било голяма стъпка в обяснението на естеството на самите мехури и да даде представа за техния произход. Наскоро екип от изследователи проследи наличните данни, като дори добави резултати от новия оперативен детектор на вода на висока надморска височина на ефекта на Черенков (High Altitude Water Cherenkov - много добър наземен телескоп за гама лъчи) и комбинира тази информация с различни теоретични модели за мехурите, търсейки само за правилната комбинация. При един възможен сценарий, протоните вътре в балоните понякога се блъскат един в друг и произвеждат пиони, които са екзотични частици, които бързо се разпадат в гама лъчи. В друг, потокът от високоенергийни електрони в мехурите взаимодейства с непрекъснато присъстващото излъчване на космическия микровълнов фон, засилвайки няколко фотона в гама режим. В трети модел ударните вълни по външните ръбове на мехурите използват магнитни полета, за да задвижат локални частици до високи скорости, които след това започват да излъчват космически лъчи. Но опитвайки всички възможности, авторите на това проучване не можаха да намерят нито един от сценариите (или комбинация от тези сценарии), в който да се съгласуват всички данни. Накратко, ние все още не знаем какво управлява излъчването на гама лъчи от мехурите, дали от там идват частиците неутрино, или какво в крайна сметка е направило балоните. Но точно така работи науката: събиране на данни, изключване на хипотези и стъпка напред. Справка: Correlation of high energy neutrinos and gamma rays on the direction of Fermi Bubbles, Paola Alvarez-Hurtado, et al., arXiv.org" ... ...
  1. Зареди още активности

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...