Отиди на
Форум "Наука"

Нови мнения

Показване на цялото съдържание публикувани през последните 365 дни.

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. Защо Ватиканът се занимава с астрономия? За да са на ясно какво трябва да забранят като ерес, и с какво на къде трябва да се цизелира официалната обстановка. политика.
  3. Здравейте, искам да замеря моя електромер, но не се доверявам на лабораториите, контролирани от енергоразпределителните дружества. Идеята ми е следната: Да включа възможно най-близко до електромера си този калибриран консуматор, който предварително ще дам в оторизирана лаборатория за издаване на сертификат. Ще засека по данни на електромера показанията си и показанията след примерно 100 часа работа. Ще изключа захранването на цялата мрежа след него с прекъсвач намиращ се непосредствено след уреда. Умножавайки мощността на уреда, например 100W по часовете (ще сверявам часа чрез Интернет) трябва да получа в примера 100 х 0,1 = 10 кW/h. И ще сверя с показанията на електромера. Ако разликата е над 1% ще искам независима комисия (назначена от Комисията за защита на потребителите) да повтори експеримента официално и да състави протокол, след което ще заведа дело срещу доставчика. Въпросът ми е следният: Има ли някой идея какъв уред е подходящ за целта и от къде мога да си го закупя?
  4. 3. Депресията /до избирането на Ф.Д. Рузвелт/ Към началото на 1930 г. се смяташе, че срутването надолу на фондовия пазар с 50% е приключило, за което като че ли сигнализира силен отскок в цените през първите четири месеца на годината. Акциите изглеждаха вече пределно евтини, повечето наблюдатели предполагаха, че събитията ще се развият по същия начин като при последните спадове на борсите от 1907 и 1920. Помагайки за повишаване на оптимизма, политиците продължиха да предприемат стъпки за стимулиране на икономиката. През март Федералният резерв намали лихвите до 3,5%, като общо съкращаването на лихвения процент беше 2,5% само за пет месеца. На 25 март 1930 Конгресът прие два законопроекта за държавни пътно-строителни и строителни проекти, с което общият фискален стимул достига около 1% от БВП. Консенсусът сред икономистите, включително и в Американската икономическа асоциация и Федералния резерв, бе че симулативните политики ще бъдат достатъчни за подкрепа за икономическо възстановяване. На 1 януари „Ню Йорк Таймс“ запечатва как настроенията се измениха след катастрофата, отбелязвайки, че „липсата на широко разпространени търговски фалити, липсата на сериозна безработица и силното възстановяване на фондовия пазар са фактори, идващи да разсеят мрачността“. Като допълнителен знак за оптимизъм, банките започнаха да разширяват инвестициите си през 1930 г. До 10 април индексът Dow се вдигна отново над 290. Но въпреки тези мерки и общия оптимизъм, реалната икономика продължи да се свлича надолу. Печалбите от първото тримесечие бяха разочароващи, а цените на акциите започнаха да се понижават отново в края на април. В ранните етапи на намаляване на задлъжнялостта, много често инвеститорите и политиците подценяват колко ще се отслабне реалната икономика, което води до бързи обратни промени и рефлективни политически реакции, които не са достатъчни. През втората половина на 1930 г. икономиката очевидно започна да потъва. От май до декември продажбите на универсалните магазини спаднаха с 8%, а промишленото производство - с 17.6%. През годината процентът на безработица нарасна с над 10% (до 14%), а използването на капацитета на производствените мощности спадна с 12% (до 67%). Жилищният ипотечен дълг се срина. И все пак в този момент спадът в икономиката изглеждаше все още като плитка рецесия. Например, нивата на потребителските разходи останаха по-високи от най-ниските от предходните скорошни рецесии. С една вървяща надолу икономика, разпродажбата на активи на борсите се възобнови. Акциите приключиха периода на ниска кота: до октомври 1930 г. фондовата борса падна под най-ниските си нива от ноември 1929 г. Цените на стоките също паднаха рязко. Пазарните анализатори и инвеститорите осъзнаха, че надеждите им за бързо възстановяване няма да се реализират. Някои отрасли бяха засегнати особено силно от влошаването на кредитните условия. Железопътните компании с големи дългове бяха изправени пред по-строги условия за кредитиране и намалени приходи. Тъй като железниците се считаха за жизненоважна индустрия, правителството искаше да ги подкрепи, вероятно с помощта на спасителни мерки. (Обстоятелствата около железопътната индустрия в този период е аналог на тези с автомобилната индустрия през финансовата криза от 2008 г.). Както е обичайно при тежките икономически спадове, протекционистките и антиимигрантски настроения започнаха да нарастват. Политиците обвиниха други страни и твърдяха, че по-високите вносни тарифи ще помогнат за преодоляване на спада в производството и селското стопанство, докато ограничаването на имиграцията ще помогне на икономиката да се справи с безработицата. Протекционистките сантименти резултираха най-ярко в прокарването на SmootHawley Tariff Act, който налагаше тарифи върху почти 20 000 вносни стоки в САЩ. Както инвеститорите, така и икономистите се опасяваха, че предложеното 20-процентно увеличение на тарифите ще предизвика глобална търговска война и ще осакати и без това слабата световна икономика. С наближаването на прокарването на акта в началото на май група от 1028 икономисти изпратиха отворено писмо до Хувър да наложи вето върху законопроекта, ако бъде приет в Конгреса. Чуждестранните правителства също изразиха опозиция и намекнаха за ответни мерки. Въпреки това, тарифите - особено върху селскостопанския внос - бяха едно от обещанията на Хувър, така че той не пожела да ги отмени. След като падна с 5% през предходната на закона за тарифите седмица, Dow спадна с още 7,9% на 16 юни, деня преди приемането на закона за тарифите Smoot-Hawley, който ги вдигаше на рекордно високи нива. Скоро САЩ се сблъскаха с вълна от ответни протекционистки политики. Най-силната първоначална реакция дойде от най-големия търговски партньор на САЩ - Канада, който по това време е поемаше 20% от целия американския износ. Канадските политици увеличиха тарифите за 16 американски стоки, като едновременно с това намалиха тарифите за внос от Британската империя. Тъй като подобни политики се натрупваха в следващите години, те ускориха срива в световната търговия, причинен от свиването на икономиката. Ограничаването на имиграцията (както легална, така и незаконна), друга обща протекционистка реакция на икономическата слабост, също беше провеждана от администрацията на Хувър през 1930 г. На 9 септември Хувър постанови забрана за имиграция, позволяваща пътувания само за туристи, студенти и работещи професионалисти, като оправда тази политика като необходима за справяне с безработицата. Банките в голяма степен се справиха добре след срива на фондовия пазар, но тъй като онези на които бяха давали заеми, бяха засегнати от катастрофата и икономиката отслабна, те започнаха също да усещат последиците. През 1930 г. нетната печалба на банките намаля с около 40% в сравнение с предходната година, но те запазиха стабилност. Някои от най-големите банки дори увеличиха дивидентите си. Те изглеждаха силни по това време в сравнение с пазарите и икономиката, и много анализатори смятаха, че те ще бъдат източник на подкрепа през периода на спад. По-голямата част от ранните фалити бяха ограничени до банки в Средния Запад и банки в страната, които имаха много кредити за недвижими имоти, и са претърпяха загуби от сушата. Въпреки че фалитите започнаха ограничено, те се разпространяваха с разрастването на кредитните проблеми. Към декември 1930 банковите фалити се превърнаха в значим риск за цялата икономика. Притесненията на хората и фирмите за платежноспособността на банките допринесоха най-много до източването на техните кешови наличности. Преди да навляза в банковите фалити, важно е да обсъдим златния стандарт, тъй като той изигра решаваща роля при определянето на това как се е протече дълговата криза от 30-те години. Както вече писах в предходните раздели на книгата, когато дълговете са деноминирани в собствена валута, като цяло справянето с погасяването на дълговете може да се управлява добре. Да бъдеш на златен стандарт е близко до това да имаш дългове, деноминирани в чуждестранна валута, защото кредиторите биха могли да изискват плащане в злато (както често е писано в договори), а политиците не могат свободно да печатат пари, тъй като прекалено много книжни пари ще накара хората да продават тези пари за злато в банката. Така че политиците работеха с ограничен набор от инструменти, докато прекъснаха връзката със златото. Най-важният фалит на банка през този период е този на Банката на Съединените щати, която имаше около 400 000 вложители, повече от която и да е банка в страната по това време. Началото на фалита започна на 10 декември поради фалшиви слухове. Финансистите от Уолстрийт, включително и босовете на „Дж. П. Морган” и „Чейс”, се срещнаха в централата на Фед в Ню Йорк, за да определят дали трябва да осигурят 30-те милиона долара, необходими за спасяването на банката. Мнозина в групата смятаха, че банката е неплатежоспособна, а не просто неликвидна, така че трябва да я оставят да фалира. Нюйоркският супер-интендант на банките Джоузеф Бродерик се аргументира, че "нейното затваряне може да повлече фалита на още 10 банки в града...може дори да засегне спестовните банки ”(това е Системно важно!!!). Той също така отбеляза, че според него банката е платежоспособна. В крайна сметка колегите на Бродерик не се съгласиха с него. Когато банката затвори вратите си на следващия ден, това беше най-големият фалит на банка в историята на САЩ дотогава. По-късно „Ню Йорк таймс“ щеше да се позове на нейния фалит като го определи като „Първото паднала плочка от доминото, предизвикало верижно падането на другите плочки от доминото в Голямата Депресия“. Това събитие стана истинската повратна точка за общесвеното доверие в банковата система на страната. Банките са структурно уязвими към пропуски, поради несъответствието на ликвидността на техните пасиви (т.е. краткосрочни депозити) и активите (т.е. неликвидни заеми и ценни книжа), така че дори една стабилна банка може да се провали, ако не може да продаде активите си достатъчно бързо, за да изпълни задълженията си. Поради златния стандарт, Федералният резерв беше ограничен в това, колко пари може да печата, ограничавайки колко може да заема на банка, изправена пред проблеми с ликвидността (т.е. да действа като „кредитор от последна инстанция“). Имаше и правни ограничения. Например, Федералният резерв по това време притежаваше право да предостави пряк достъп до кредитите си на банките-членки, но само 35% от търговските банки бяха такива. Така че на банките често им се налагаше да вземат заеми от частния сектор и да продават активите си на „пожар“, за да се избегнат фалит. В края на 1930 г. политическите ветрове започнаха да сменят посоката си. Тъй като като кризата зае централна роля в съзнанието на гласоподавателите, демократите изместиха мнозинството в Конгреса по време на средносрочните избори през ноември. Това предвещаваше победата на Демократическата партия на президентските избори две години по-късно. В началото на 1931 г. икономисти, политици и други експерти както в САЩ, така и в Европа все още хранеха надеждата, че ще има скорошно връщане към нормализация, защото проблемите все още им изглеждаха управляеми. Банковите фалити през предходното тримесечие се смятаха за незначителни и не увреждаха цялостната финансова система. До март всички бизнес индекси сочеха повишаване на заетостта, заплатите и промишленото производство. Новините отразяваха нарастващото икономическо доверие: на 23 март Ню Йорк Таймс обяви, че депресията е достигнала дъното си, а икономиката на САЩ е на път да се възстанови. Формираха се нови инвестиционни тръстове, за да се възползват от очакваното „голямо оживление“. Оптимизмът бе подкрепен и от възстановяването на фондовия пазар. До края на февруари Dow нарасна с повече от 20% от декемврийските си нива. Но този временен подем не продължи дълго. След първото тримесечие на 1931 оптимизмът отстъпи място на мрачни настроения, тъй като икономиката продължи да се потъва. Нарастващите опасения за Европа и индикациите за слаби печалби на фирмите за първото тримесечие доведоха до спад на цените на акциите през март и приключване на тримесечието на ниво от 172,4, което е с 11,3% по-малко от върховете им през февруари. В една депресия основните начини, по които политиката може да играе роля, е по пътя на прилагането на разумни икономически политики или чрез водене на екстремни политики. Това са важни рискове, които могат да влошат депресията. По това време повече от шест милиона души вече бяха безработни в Съединените щати и нямаше споразумение между политиците и бизнес-лидерите за това как да се справят с този проблем. Дебатът за фискалната политика се съсредоточи върху това дали федералното правителство трябва значително да увеличи разходите за подкрепа на икономиката. Демократите от Сената, подкрепени от някои републиканци, принудиха президента да увеличи "директното облекчение" за онези бизнеси и големи фирми, които са изправени пред особено трудни обстоятелства. Разбира се, това би означавало по-големи дефицити и повече дълг и би означавало да се променят правилата на играта, за да се прехвърли богатството от едни играчи в икономиката към други. Хувъровата администрация прокламира "индиректно облекчение ”- комбинация от политики, включващи лобиране на частния сектор да инвестира и да поддържа стабилна заетост, разчитане на помощ от държавните и местните власти, ограничения на имиграцията и макропруденциални политики за насърчаване на кредитирането. Бюджетният дефицит на федералното правителство нарасна до 3% от БВП. Дефицитът се дължеше на намаляващите приходи от данъци, които се сринаха до почти половината от нивата им през 1929 г., както и на увеличени социалните разходи от около 1 млрд. долара, които бяха одобрени през предходната година. Министърът на финансите Мелън вярваше, че балансирането на бюджета е необходима първа стъпка за възстановяване на бизнес доверието. Тревогите около дефицита и строгите бюджетни ограничения са класически отговор във фазата на депресия при голяма дългова криза. Затягането на кредитирането изглеждаше като очевиден отговор на трудностите с малко наличност на доларова ликвидност, но проблемът с това е, че разходите на един човек са доходи на друг човек, така че когато се намалят разходите, доходите също намаляват. Икономиката продължаваше да се свива през първата половина на 1931 г., но вече с по-бавен темп от предходната година. Хувър беше сигурен, че непрякото облекчение на определени производства и със социални помощи отговаря на нуждите на хората и той не виждаше необходимост да се използват допълнителни фискални стимули. В крайна сметка администрацията на Хувър извърши класическата грешка на повечето политици в такава ситуация прекалено силно да се облегне на строги икономии и други дефлационни лостове при алтернатива за по-стимулиращите парични политики, докато болката от това фискално ограничаване не стана непоносима за цялата икономика и общество. Тъй като доларовият кредит се сриваше, а дълговете изискваха обслужване с долари, появи се глобален доларов дефицит през първата половина на 1931 година. Въпреки че и други валути бяха изправени пред същия проблем по време на кредитната криза, доларът беше особено силно засегнат от ролята му на глобална валута за финансиране. В същото време, намаляващият внос в САЩ редуцира приходите на чужденците в долари, засилвайки допълнително натиска върху долара в техните страни. Имайте предвид, че почти същата динамика на свиване на долара се случи и по време на кризата от 2008 г. пак по същите причини. Тъй като финансовите пазари и много други пазари са глобални, не може да се разбере всичко, което се случи, като се анализира единствено САЩ. Това, което ставаше в САЩ, оказа голямо влияние върху случилото се в Германия и доведе до големите политически промени в света през 30-те и началото на 40-те години от миналия век. През 1931 Германия се превърна в епицентър на нововъзникващия дефицит за долари. Германия и преди това се беше сблъскала с големи затруднения с изплащането на репарационния си дълг и поради това беше принудена да иска големи заеми. Страната се превърна в популярна дестинация за “carry trade,”в която външните инвеститори отпускаха доларови заеми на Германия, за да получат по-висока доходност от тях, а германците в страната вземаха заеми в долари, за да получат по-ниска лихва за тях. Този тип поведение, който е класически позитивен в „добрите времена” с малък риск и голямо създаване на кредити, прави „лошите времена” още по-лоши. По това време Германия беше силно зависима от този доларов кредитен поток, който лесно можеше да бъде изтеглен, а до 1931 г. американските банки и компании държаха около един милиард долара в краткосрочни германски сметки (равняващи се на около шест процента от БВП на Германия). Това направи много уязвими както германските кредитополучатели, така и американските банки и компании. Също така, както е характерно в такива кризисни времена, икономиките и неравнопоставеността в богатствата стимулират появата на популистки и екстремистки лидери в световен мащаб, с идеологическата борба между авторитарното ляво и авторитарното дясно. Както германската комунистическа партия, така и нацистката партия на Хитлер постигнаха високи изборни резултати, точно когато германската икономика започна да се задъхва - нацистите с под 3% подкрепа в изборите за Райхстага през 1928 г. спечелиха до над 18% през септември 1930. По същото време най-голямата партия /център-ляво социал-демократическата партия) се срина до по-малко от една четвърт от местата в Райхстага. Заедно крайно десните и крайнолевите партии разполагаха с достатъчно парламентарна подкрепа, за да принудят Германия да състави нестабилно многопартийно коалиционно правителство. Германия по същество става неуправляема. Световната търговска война направи икономическите условия и доларът още по-уязвими. Сривът в световната търговия намали доларовите доходи на чужденците, което от своя страна затрудни чужденците да обслужват доларовите си дългове. Недостигът на долари направи по-скъпи заемите, създавайки свиване на ликвидността в Централна Европа. За да облекчат свиването на ликвидността и да позволят продължаващото финансиране на фискалните си вътрешни дефицити, тези правителства естествено се насочиха към печатане на национални пари (тъй като алтернативата да се позволи на кредитната криза да се превърне в спирала бе по-лоша). Това повиши инфлацията, пораждайки страхове за връщане към хиперинфлацията от началото на 20-те години в Германия. По същество Германия беше изправена пред криза на платежния баланс. На 7 май посланикът на САЩ в Германия Фредерик М. Сакет заяви пред президента Хувър за икономическото напрежение в Германия, като изброи областите на слабост: изтичане на капитали, валутни затруднения, безработица, затягане на кредитите в световен мащаб, натиск за плащане на дълг и откази на подновяване на чуждестранни държавни банкови кредити за Германия. Австрия също беше изправена пред големи загуби. На 8 май, Credit Anstalt, най-старата и най-голямата от австрийските банки, обяви загуба в размер на 20 милиона долара, което отчасти се дължеше на ролята й в спасяването на друга несъстоятелна банка през 1929 г. Този срив удари по австрийската валута. Когато се появят рискове, че системно важните финансови институции ще се провалят, политиците трябва да предприемат стъпки, за да запазят тези субекти и да ограничат въздействието на техния провал върху други платежни институции или икономиката като цяло. Поддържането на тези институции е системно важно и за запазването на кредитните източници за платежоспособни кредитополучатели, особено за финансовите системи с концентриран набор от кредитори. Но тъй като Австрия беше също на златния стандарт, политиците не можеха да печатат пари, за да осигурят ликвидност, а другите опити за осигуряване на кредити за стабилизиране на банката се провалиха. Геополитическите напрежения влошиха кризата. Франция се страхуваше от Австрия и все по-тесните й връзки с Германия. В усилията си да отслаби тези две страни, френското правителство насърчи Банката на Франция и други френски банки да изтеглят краткосрочния кредит, който те бяха предоставили на Австрия. Отчитайки взаимосвързаността на глобалните финансови институции и слабостта на Европа като потенциална заплаха за своето вътрешно възстановяване, Съединените щати започнаха да проучват методи за облекчаване на натиска върху германската икономика. На 11 май президентът Хувър помоли министъра на финансите Мелън и държавния секретар Хенри Стимсън да обмислят облекчения за значителните плащания на Германия по военни дългове и репарации. Предложението не беше представено до началото на следващия месец. Междувременно банковите затруднения за капитал се разпространяваха в цяла Европа. Унгария съобщи, че централната й банка започва да изпитва недостиг на ликвидност през май, което доведе до налагане на ваканция на банката. Германското правителство национализира Dresdner Bank, втората по големина банка в страната, като закупи своите привилегировани акции. Основните финансови институции фалираха и в Румъния, Латвия и Полша. Германия беше изправена пред тотално изтичане на капитал. Златните и валутните резерви на страната спаднаха с една трета през юни, до най-ниското им ниво за последните пет години. За да спре изтичането на капитали, банката затегна монетарната политика, като повиши своя лихвен процент до 15%, а обезпечения кредит до 20%. Инвеститорите понасяха тежки загуби, тъй като все повече банкови фалити нараняваха фондовия пазар. През май германските акции спаднаха с 14,2%, британските акции се понижиха с 9,8%, а френските акции с 6,9%. В САЩ Dow изгуби 15% през май след спад от 12,3% през април. Светът имплодираше. На 5 юни президентът Хувър предложи на кабинета си всички правителства да предоставят мораториум от една година на всички междудържавни плащания. Президентът на Ваймарската република, Пол фон Хинденбург, беше депозирал жалба, заявявайки, че Германия е в опасност от колапс, което помогна на Хувър бързо да приеме своя план.На 20 юни Хувър официално обяви предложението си за мораториум върху дълговете на Германия за една година. По негово предложение, САЩ щяха да се откажат от 245 млн. долара дължими плащания по обслужване на дълга през следващата година от Великобритания, Франция и други европейски сили. В замяна на това, съюзниците трябваше да замразят получаването на 385 млн. долара от репарации дължими им от Германия. След Хувърово предложение борсовите индекси в САЩ скочиха 12 процента за два дни и финишираха с 23% над нивото им от 2 юни. Германските акции също скочиха с 25% на първия ден от търговията им след обявяването на предложението на Хувър. На 6 юли приключиха преговорите по мораториума. Петнадесет страни се съгласиха с това. Франция отказа да участва, но се съгласи отново да върне заема си за репарациите на Германия. Мога да ви уверя, че тези видове движения не изглеждат незначителни, когато непосредствено сте в тяхното време. По време на Голямата депресия съобщенията за големи политически ходове като този многократно предизвикваха вълни от оптимизъм и големи вълнения на фона на един общ спад, който достигна почти 90%. Инвеститорите бяха многократно разочаровани, когато политическите стъпки не бяха достатъчни и икономиката продължи да се влошава. Както беше отбелязано по-рано, оживленията от временни събития на този като обща тенденция мечи пазар са класически по време на депресия, тъй като работниците, инвеститорите и политиците имат силна тенденция да преувеличават важността на сравнително маловажни неща, които тогава им изглеждат преувеличено големи. Бързо стана ясно, че мораториумът по дълга няма да бъде достатъчен, за да спаси Германия. В началото на юли се появиха слухове, че една от най-големите германски банки, Danat Bank, е на ръба на фалит. Райхсбанк, германската централна банка, я възприемаше като системно важна и искаше да я спаси, за да предотврати пълния срив на германската кредитна система, но й липсваха резерви в чужда валута за да направи това. На 8 юли, само един ден след като мораториумът бе финализиран, президентът на Райхсбанк Ханс Лутер започна да се обръща към политиците от Великобритания, за да поиска по-нататъшни преговори за текущите дългове на Германия и възможност за нов заем. Лутер се нуждаеше от нов заем от $ 1 млрд. без политически отстъпки. Политиците от другите страни отказаха - никой не искаше да отпусне още заем на Германия. Вместо това Хувър предложи ново „споразумение за отлагане“, което да изисква от всички банки, които държат германските и централноевропейските краткосрочни облигации да ги отворят като дългосрочна кредитна линия, излагайки тези банки на големи потенциални проблеми с ликвидност и платежоспособност, тъй като те също се нуждаеха от кеш, за да изпълняват задълженията си. Разбира се, банките се противопоставиха на „споразумението за отлагане”, а министърът на финансите на САЩ Мелън помоли Хувър да преразгледа решението си. Хувър остана непоколебим. Той описва мотивите си в своите мемоари: "Това беше криза, направена от банкери ... банкерите трябва да поемат тежестта на решението, а не нашите данъкоплатци." Инстинктът на Хувър да накара банките да поемат бремето е класическо, но погрешно по време на дългова криза, поведение. Наказанието на банките по начин, който ги отслабва, има смисъл от някои морални и икономически причини и може да бъде политическа необходимост, тъй като обществеността по принцип мрази банкерите в такива моменти - но може да има катастрофални последици за финансовата система и пазарите. Без силен политически отговор в подкрепа на банките, сривът продължи и депресията на Германия стана много по-лоша, подбуждайки бунтове из цялата страна. Хитлер се подготвяше да се кандидатира за канцлер; той прие силно популистката позиция, че заплашва да не изплати репарациите на страната. Когато външните министри се срещнаха в Лондон на 20 юли, плановете за нов заем постепенно се изпариха. В крайна сметка те въведоха тримесечно удължаване на предишния заем заедно със споразумение за отлагане. Резултатът беше класическо бягство на валутата, както е описано в архетипния шаблон. Проблемите на Германия се оказаха ключов източник на зараза. Британските банки имаха много заеми дадени на Германия, така че те не можеха да получат парите си; когато чуждестранните инвеститори видяха, че банките в Обединеното кралство са в беда, те започнаха да изтеглят парите си. На 24 юли Франция започна да изтегля злато от Англия. Това се тълкуваше като липса на доверие в паунда, което подтикна повече страни да изтеглят депозитите си от Великобритания и всичко това започна да срива стерлингите. За да защити валутата си, Английската централна банка продаде резервите си (една трета от тях само през август) и повиши лихвените проценти. Чужденците наблюдаваха седмичното понижение на златните резерви, така че натискът върху паунда се увеличи още повече от тези действия на банката на Англия. Английската централна банка потърси кредити от чужбина, за да подкрепи валутата си, но тези заеми ефективно финансираха полета на стерлинга надолу още повече. На 1 август 1931 г. Банката на Англия поиска от американското правителство да организира заем от частни американски банки на обща стойност 250 милиона долара, който Хувър призова да бъде направен веднага. Сривът на стерлинга продължи и Банката на Англия получи друг кредит, този път от 200 милиона долара от американски банки и 200 милиона долара от френски банки на 28 август. Хувър ги одобри, но призна по-късно че „и двата кредита най-вече послужиха за генериране на още по-голяма паника“. В събота, 19 септември, след изчерпване на всичките си чуждестранни заеми и с малко над 100 милиона паунда златни резерви, Английската централна банка спря да подкрепя паунда и го остави да падне рязко и разбира се, на следващия ден, официално бяха прекратени плащания в злато, което де факто беше дефолт. Първоначално обществеността във Великобритания не разбираше какво означава златният стандарт да бъде изоставен. Вестниците го оплакаха като „край на една епоха”. През следващите три месеца стерлинга падна с 30%. В първия търговски ден, откакто бяха спрени плащанията в злато, стерлингът падна до 3,70 долара, което е с близо 25 процента по-ниско от нивото от 4,86 долара, предшестващо дефолта. Британските политици не се намесваха на пазара, за да забавят падането или да поддържат стабилност. Валутните курсове на стерлингите се колебаеха значително преди понижението до нивото от $ 3.23 през декември. Други страни последваха Обединеното кралство в изоставянето на златния стандарт, за да могат най-накрая да „отпечатват пари” и да девалвират своите валути. Повечето от тези девалвации бяха около 30% (например скандинавските страни, Португалия, голяма част от Източна Европа, Нова Зеландия, Австралия, Индия), в съответствие с обезценяването на стерлинга. Инвеститорите се опасяваха, че държавните облигации ще бъдат обезценени с девалвирани пари. Това доведе падане на облигациите, което повиши лихвените проценти и понижи цените на облигациите. В Съединените щати Федералният резерв повиши лихвените проценти с 2%, за да привлече чуждестранен капитал и да задържи златния стандарт. Облигациите на всяко правителство достигнаха нови нива през 1931 г. Всички, с изключение на Швейцария и Франция, паднаха с поне 20% от високите си нива от 1931 година. Световните акции също се сринаха и някои борси спряха да търгуват напълно. На 21 септември в Европа беше отворена само Парижката фондова борса. Акциите и облигациите на Великобритания се сринаха и продължиха да отслабват веднага след девалвацията, но след това се възстановиха. Тъй като дългът на Обединеното кралство беше деноминиран в собствена валута, нямаше риск правителството да не го върне. В съответствие с този натиск върху пазара на облигации, облигациите на Обединеното кралство с 5,5% доходност, дължими през 1937 г., спаднаха до 92 щ.д. в края на девалвацията от 104 долара /тъй като лихвите се вдигнаха от 4.7 до 5.7 % през декември/, но се възстановиха до 100 долара в края на годината. Девалвацията помогна да се стимулира експортният сектор на икономиката и позволи на Английската централна банка да улесни/печати значително, като намали лихвите с един процент до края на годината. Достигна се равновесие, така че до края на октомври банките в Лондон отново получаваха пари. С други думи, обезценяването и отпечатването на пари започнаха с „красиво намаляване на задлъжнялостта” (ще прегледам това по-късно, когато обсъждам как САЩ напускат златния стандарт). В съответствие с този натиск, акциите и облигациите на Обединеното кралство повишиха стойността си, след като паднаха рязко през защитната фаза на валутата и веднага след девалвацията. Важно е да се разбере, че тези движения са много класически. Защо те работят така, както се обяснява в архетипния шаблон. С девалвирането на курса на други валути и повишаването на този на долара, доларът започна да генерира повече дефлационен / потискащ натиск в САЩ. Обезценяването на британския паунд през септември 1931 г. особено зашемети глобалните инвеститори и изпрати шокови вълни през американските пазари. Естествено, инвеститорите и спестителите по света започнаха да се питат дали САЩ са в безопасност от дефолт или девалвация, затова започнаха да продават своите доларови дългови позиции. Това повишаваше лихвените проценти и затягаше ликвидността, което доведе до най-болезнения период на депресията, продължил до времето, когато Фед извади САЩ от златния стандарт осемнадесет месеца по-късно, за да девалвира долара и да започне печат на пари. Акциите в САЩ бяха в състояние на свободно падане по време на девалвирането на стерлинги. Dow приключи септември с минус 30,7%, което е най-голямата месечна загуба от началото на кризата. На 5 октомври пазарът падна с 10,7% за един ден. На фона на хаоса, NYSE още веднъж забрани късите продажби в класически опит да се забави падането. Докато преди "сигурните" съкровищни бонове бяха повишавали цената си, когато акциите падаха през 1929 и 1930, сега те се сринаха заедно с акциите, отразявайки кризата в платежния баланс на САЩ. Заради увеличаващата се тежест по обслужване на дълга, имаше опасения че Държавното Съкровище на САЩ може да издаде облигации, които ще излязат на пазара в следващите две години. Страховете от девалвация доведоха до остро изтичане на ликвидност от американските банки, така че им бе необходимо да продават облигации за набиране на парични средства. През септември 1931 г. доларът престана да бъде безопасно убежище за първи път от началото на световната дългова криза. Златите резерви започнаха да изтичат от САЩ след девалвацията на стерлинга, тъй като централните банки във Франция, Белгия, Швейцария и Холандия започнаха да превръщат своите долари в злато. САЩ загубиха около 10% от златните си резерви в рамките на три седмици след обезценката на стерлинга. На 9 октомври, в опит да привлече инвеститори, Федералната резервна банка в Ню Йорк увеличи процента на дисконтиране от 1,5% на 2,5%. Това не беше по-различно от затягането, което не е път към добрите неща в депресията. Класически, при криза на платежния баланс, увеличението на лихвените проценти е твърде голям лукс, за да бъде толерирано от една национална икономика, така че то по принцип не работи. Седмица по-късно Фед на Ню Йорк отново повиши лихвения си процент до 3,5%. Слуховете тръгнаха, че шефът на Фед в Ню Йорк Джордж Харисън е помолил французите да не изтеглят повече злато от Съединените щати. Предвид вътрешните затруднения, инвеститорите в САЩ се втурнаха да изтеглят своите пари и злато. Това доведе до поредица от банкови обезкръвявания в края на 1931 г., които накараха много банки да затворят и доведе до голямо свиване на депозитите за онези, които останаха отворени. С намаляването на депозитите на банките, те започнаха да набират заеми, за да натрупат парични резерви. Домакинствата и земеделските стопанства бяха принудени да плащат предсрочно ипотеки, а няколко компании фалираха, тъй като инвеститорите не отпускаха заеми, които преди това бяха давали. С намаляването на парите и кредитите икономиката започна да пада рязко. През втората половина на 1931 г. промишленото производство спадна с 14,3%, а продажбите в универсалните магазини спаднаха с 12,9%. Към края на 1931 г. безработицата достигна близо 20%, а цените на вътрешния пазар паднаха с 10% на година. Администрацията на Хувър предприе няколко стъпки за спиране на банковите фалити и стимулиране на кредитния поток в края на 1931 г. Най-забележителното сред тях беше създаването на Национална кредитна асоциация, която осигури пул от частни пари, които биха могли да бъдат отпуснати срещу солидни обезпечения, ликвидност към банките, изложени на риск от провал (т.е. частна централна банка). Средствата дойдоха от банките и възлизаха на 500 милиона долара, с възможност за заемане на още 1 милиард. В същото време Хувър търсеше решения за сриващия се пазар на недвижими имоти. За да спре изплащането на ипотеки на „домовете и фермите на отговорните хора“, той поиска да създаде система от Home Loan Discount Banks, която направи през 1932 година. Същевременно правителството работеше съвместно със застахователните компании и агенциите за недвижими имоти, за да блокира предсрочното изискване на кредита от Federal Land Banks, като предостави на тази институция 1 млрд. долара, така че да може да разшири кредитирането. Политиките бяха добре приети и вдъхнаха доверие сред инвеститорите. Фондовият пазар се повиши с 35% от дъното на октомври до 9 ноември, със скок от над 10% в деня на обявяването на Националната кредитна асоциация. Ралито накара някои да повярват, че най-лошото е приключило, както правят по принцип най-важните политически инициативи по време на големите кризи. Въпреки това нямаше значителна промяна в общия размер на наличните пари и кредити, така че основният дисбаланс между общия дълг и дължимата сума за обслужване не беше решен. Както и при многото политически изявления по време на депресията, това рали избледня. Акциите достигнаха ново ниво на падане до края на декември. Депресията се задълбочи през 1932 г., като икономиката продължи да се свива с потъване в дефлация и кредитните проблеми. Зашеметяващ брой фирми се бореха да оцелеят - общо предприятията са имали загуби от 2,7 млрд. долара, а банкрутите са достигнали рекордни нива с почти 32 000 фалита и 928 млн. долара задължения. Това е класика в голяма дългова криза: политиците играят с дефлационни лостове, за да намалят дълга за няколко години, но в крайна сметка се събуждат за факта, че депресивните последици от намаляването на дълга и строгите ограничения са твърде болезнени и недостатъчни за да имат ефекти, които са необходими за решаване на кризата. Тогава се предприемат по-агресивни политики. Тъй като стана ясно, че администрацията на Хувър не е направила достатъчно, за да преустанови свиването на кредита, тя обяви нов набор от политики през първата половина на 1932 г. в опит да предостави ликвидност на банковата система и да върне кредита отново. На 23 януари Хувър стартира финансовата корпорация за възстановяване Reconstruction Finance Corporation. RFC беше финансирана с капитал от 500 милиона долара и имаше способност да взема заеми от държавните или частни източници до 3 милиарда долара; целта беше да осигури ликвидност на банките, за да ги подкрепи срещу фалит. RFC се ползваше от по-широк мандат от Федералния резерв – тя беше способна да отпусне кредити срещу по-широк кръг от обезпечения и до по-широк кръг от предприятия. Можеше също така да отпуска кредити на държавни банки, банки в селските райони, които не са част от системата на Федералния резерв (т.е. някои от банките, които са най-засегнати от кризата), и железопътни линии, които по това време бяха важна индустрия. До края на август 1932 г. RFC отпусна 1.3 милиарда долара на 5520 финансови институции, като помогна за намаляване на броя на банковите фалити. Но RFC можеше да заема само срещу „добро“ обезпечение. И поради това, тя не успя да предостави достатъчна подкрепа на някои от институциите, които най-много се нуждаеха от нея. По това време Фед започна да експериментира с печатането на пари. Влизайки в кризата, Федералният резерв можеше да отпусне заеми само срещу злато или определени форми на търговски книжа. При недостиг и на двете, политиците бяха отново изправени пред компромис между по-нататъшно затягане и подкопаване на фиксирания курс на долара към златото. Законът за банковото дело Banking Act, от 1932 г., подписан от Хувър на 27 февруари, се опитваше да облекчи свиването на ликвидността, запазвайки златния стандарт, като едновременно увеличава способността на Федералния резерв да печата пари, но само ако купува държавни облигации (които 75 години по-късно ще се наричат „количествено облекчаване“). Този ход беше спорен, тъй като очевидно беше отслабване на принципите зад златния стандарт, но чувството за спешност беше такова, че законопроектът беше приет без дебат. По-късно същата година Конгресът даде на Федералния резерв допълнителни правомощия за печатане на пари и осигуряване на ликвидност при спешни случаи. Тази разпоредба - раздел 13 (3) от Закона за федералния резерв - ще бъде критична за отговорът на Фед на дълговата криза от 2008 г. Федералната резервна система купуваше почти 50 милиона долара в държавни ценни книжа всяка седмица през април и почти 100 милиона долара всяка седмица през май 1932. До юни 1932 системата беше закупила държавни ценни книжа за над 1,5 млрд. долара. Хувър организира комитети в дванадесетте области на Федералния резерв, които се опитваха да оказват натиск върху големите регионални банки да кредитират, но това усилие постигна малък успех. Нито едно от тези действия не бе достатъчно, за да спре икономическия колапс. Натискът върху запасите от злато в САЩ продължи, защото чужденците се притесняваха, че с паричната експанзия и увеличаващия се дефицит САЩ няма да могат да поддържат конвертирането на долара в злато при съществуващите нива. След което започнаха обръщане на долари в злато и златото изтичаше ежемесечно от март до юни. През юни нетният износ на злато достигна 206 млн. долара, което беше най-високото ниво след обезценяването на стерлинга. Това доведе до затягане на кредита. През март акциите тръгнаха надолу и пазарът претърпя спад, който продължи 11 седмици. Dow Jones падна с 50%, от 88 на 8 март на 44 на 31 май. Dow Jones затвори през май на най-ниското ниво за месеца, а обемът на търгуваните акции продължи да се понижава до около 750 000 акции на ден. В началото на кризата, усилията на правителството за увеличаване на кредитирането и разходите доведоха до устойчиви оживления на пазарите на активи. На този етап обаче инвеститорите бяха разочаровани. Те се притесняваха, че програмите на Хувър не правят достатъчно, за да компенсират огромните им разходи, а пазарите продължават да се понижават. Социалните вълнения и конфликти продължават да нарастват в световен мащаб. В Германия Хитлер печели най-много места в изборите за Райхстага. Япония пое курс към милитаризма, нахлувайки в Манджурия през 1931 г. и Шанхай през 1932 г. В САЩ стачките и протестите също се увеличиха. Безработицата наближаваше 25%. Фермерите се сблъскваха със загуби, когато цените паднаха, а сушата унищожаваше техните култури. В едно драматично изражение на недоволството хиляди ветерани и техните семейства тръгнаха на поход към Вашингтон през юни (и останаха там) в опит да притиснат правителството да им плати незабавно бонусите на ветерани. На 28 юли войските на американската армия, водени от Генерал Дъглас МакАртър прочистиха лагера им с танкове и сълзотворен газ. Именно по това време се засилваха конфликтите както вътре в страните, така и между отделните страни, като сееха семената на популизма, авторитаризма, национализма и милитаризма, които доведоха до икономическа война отначало и след това до истинска война в Европа през септември 1939 г. и с нападението на Япония през декември 1941 година. Възмущение във връзка с ролята на правителството в „спасяването“ на финансови институции е един резултат от конфликтите „Улицата срещу Уолстрийт“ или „работници срещу инвеститори“, класически се случват по време на депресии. С увеличаването на икономическата болка популистките призиви за „наказване на банкерите, които причиниха тази каша“ правят невероятно трудно за политиците да предприемат необходимите действия, за да спасят финансовата система и икономиката. В края на краищата, ако банкерите се откажат да прекратят този хаос, системата със сигурност ще затвори. Политиците също изиграха роля в прекратяването на покупките на държавни облигации от страна на Фед. Законът за банките, приет през февруари, беше формулиран като временна мярка поради опасения, че може да отслаби долара. Членовете на Федералния резерв от Чикаго, Филаделфия и Бостън настояваха за прекратяване на операциите на свободния пазар, като се аргументираха, че тъй като банките натрупват увеличаващи се резерви, но не увеличават значително кредита, програмата не е необходима (и по-ниските дългосрочни лихвени проценти от програмата вреди на доходността на банките). През юли те спряха да участват, а Фед на Ню Йорк, който не можеше да продължи сам, бе принуден да се съгласи с това. Администрацията се притесняваше от увеличаването на бюджетния дефицит, тъй като постъпленията намаляха, а разходите се покачиха. С почти универсална подкрепа Хувър се опита да балансира бюджета чрез комбинация от увеличения на данъците и съкращаване на федералните разходи. На 6 юни Законът за приходите от 1932 г. бе подписан и приет. Законът увеличи данъците върху доходите, корпоративните данъци и различните акцизи. Но въпреки тези усилия, бюджетният дефицит нарасна значително спрямо БВП, тъй като строгите икономии бяха контрапроизводителни и икономиката се сви по-бързо от бюджетния дефицит. Както беше споменато по-рано, опитът на Хувър да балансира бюджета чрез строги икономии беше отчаян ход, който е класически погрешен в време на депресия. И както е класиката и в сценариите за намаляване на задлъжнялостта, дебатът за това какво да правят стана антагонистично политически, със силни популистки нюанси. Рузвелт дойде на сцената с онова, което по онова време изглеждаше като лява популистка политика. Следва... 4. Новият курс на Фр.Д. Рузвелт
  5. Днес
  6. Добре изглеждат първите 17 страници. И аз имам една такава книга която може да бъде наречена "Аз виртуалният астроном"
  7. Усеща се, че експериментите клонят към косвено доказване на хипотезата. (Не е точно "вплитане", а непрестанно алтернативно образуване на "едното" върху полето на другото - нареченото кварк, върху глюон от друг кварк демек, зависими са едно от друго. Все едно - обмен на фотони-глюони за връзка, между "кварки". По-скоро -"завързани" са образуващите фотони с обменящият се фотон.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-eksperiment-namekva-za-kvantovo-vplitane-vatre-v-protonite_129338.html Един експеримент намеква за квантово вплитане вътре в протоните Данните от Големия адронен колайдер подсказват, че съставящите субатомните частици кварки и глуони споделят странни връзки Модел на вътрешната структура на протон и съответните полета - кварки и глюони. Ядрената сила действа като пружина с незначителна сила, когато не се разтегля, но голяма привличаща сила, когато се разтегля до големи разстояния. Кредит: Brookhaven National Laboratory. Протоните са сложни субатомните частици, съставени от по-малки частици, наречени кварки и глуони. Сега данните от Големия адронен колайдер намекват, че съставките на протоните не се държат независимо, а споделят странни квантови връзки, известни като вплитане, твърдят трима физици в статия, публикувана в arXiv.org. Квантовото вплитане е изследвано досега в мащаби, много по-големи от протона. В експерименти вплетените частици сякаш мигновено си влияят една на друга, дори когато са разделени от хиляди километри. Учените подозираха, че вплитането може да се случва в рамките на субатомната частица протон, но признаците на това явление не са демонстрирани експериментално вътре в частицата, която е около трилионна от милиметър. "Идеята е, че това е квантово-механична частица и ако погледнете вътре в нея ... тя е вътрешно вплетена", коментира теоретичният физик Пиет Мълдерс (Piet Mulders) от Vrije Universiteit, Амстердам, неучаствал в изследването. В новото проучване екипът анализира сблъсъците на протони, ускорени до високи скорости в Големия адронен колайдер в Женева. Използвайки данните от експеримента CMS, учените изследват ентропията в резултат на вплитане в протона. Ентропията е свойство, което зависи от броя на възможните състояния, които системата може да приеме на микрониво. Ето една аналогия: разбърканата колода карти има няколко начина да се разбърка, докато подредената има само един начин, така че разбърканите тестета карти имат по-висока ентропия. Ако вплитането съществува в рамките на протон, в резултат на тези връзки ще има допълнителна ентропия. Тази ентропия може да бъде определена чрез преброяване на броя на частиците, произведени при всеки сблъсък. Количеството ентропия, което изследователите установиха, съответства на това, което се очаква, ако се приеме, че кварките и глуоните са били вплетени, твърдят физиците в доклада си, който сега очаква преглед преди публикуването му в списание. Вплитането все още не е окончателно потвърдено, твърди теоретичният физик Щефан Флерхингер (Stefan Floerchinger) от Университета в Хайделберг, Германия, който не е участвал в проучването. За да се потвърди окончателно вплитането, са необходими строги тестове, за да се изключат други възможни обяснения. Но това изследването е „повече от отваряне на вратите“ и може да доведе до по-нататъшни изследвания, които биха могли да изяснят вътрешната физика на протоните, казва Флерхингер. Една загадка, която бъдещата работа би могла да реши, е защо кварките винаги са ограничени в по-големи частици и никога не се срещат отделно. Това затваряне е "най-добрият пример за вплитане", отбелязва теоретичният физик Дмитрий Харзеев (Dmitri Kharzeev) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, съавтор на изследването. Кварките “просто не могат да съществуват в изолирани състояния”, подчертава Харзеев и винаги са свързани със своите спътници. Въпреки че това свойство на кварките е добре известно, за него няма фундаментално математическо обяснение. Харзеев се надява, че изучаването на квантовото вплитане в протоните може да помогне да се обясни загадката. Справка: Z. Tu, D. Kharzeev and T. Ullrich. The EPR paradox and quantum entanglement at sub-nucleonic scales. arXiv:1904.11974. Posted April 26, 2019. Източник: An experiment hints at quantum entanglement inside protons, Science News Online ... ... (Последният абзац е като твърденията за структурата на частиците, както е по хипотезата, заедно с подреждане-ентропия. Остава - да направят структура слоист модел на частицата и асиметрията на слоевете, отговорни за "заряд") ...
  8. Battle of Poznań (1945) Casualties and losses 10,000 Soviet KIA 700 Polish KIA 6,000 German KIA 100 Hungarian KIA 23,000 POW
  9. България ВЕЧЕ договори договори свръхсъвременни самолети. Нужно ли е да обяснявам, че авиониката на Ф-16 от 1978 и от 2019 няма нищо общо? Тези Ф-16 за които се пазарим са последния писък на модата в отношение на авиониката. Даже радарът им е от Ф-35. Сега за "стария" Ф-16. В авиацията (и не само) има един такъв термин "потенциал за модернизация" и когато той се изчерпи идва края на машината. Например самолета е с еди какъв си двигател. Идеята да сложиш по мощен е супер... обаче новия може да е други размери и тегло които да не подхождат. А дори и да подхождат може да има и други проблеми. Например Су-25 е с двигатели от МиГ-21 без форсажна камера. След време на руснаците им идва идеята да сложат по модерните от МиГ-29, които се вместват, но горят по малко и са по мощни. Гениално! Обаче се оказва, че ядът и повече въздух, трябват по големи въздухозаборници. Решават да променят малко конструкцията... едното тегли след себе си второ, то трето и накрая се оказва, че ще е по лесно да произведат нов самолет. МиГ-21 е чудесен самолет, но конструкцията на носът му изключва монтиране на голямогабаритни съвременни радари. Конструкцията на Ф-117 например изключва каквато и да било модернизация. Конструкцията на Ф-16 изключва неговата слабозабележимост и възможността да поддържа свръхзвукова скорост без форсаж (което са отличителните черти на новото 5 поколение от което е Ф-35). Но за сметка на това пък е наблъскан с най модерната авионика подобна или направо същата с Ф-35.
  10. Вчера
  11. По времето на Плевенлив , и БКП-1 и ГЕРБ ,нямаха никакъв интерес и далавера да купуват американско оръжие . https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/12/05/2433130_armiia_na_dieta/ Дори отказаха подарък от 150 германски бронетранспортьора TPz 1 Fuchs, втора ръка от американската армия (защото в това няма далавера), за които германският производител дори щеще да инвестира в нашите ремонтни заводи.. И нека да видим кога, кой и защо се засили да купува изтребители - от което се стигна и до крайното Ф-16 .. Нека да си спомним ,че процеса са се задейства, когато на Деси Мъжа и (Плазмодия), се засили с купуването на Грипените, защото надуши далаверата /или защото другарката Шефка , и от Кремъл го инструктураха/ Процесът се катализира, само че стигна до F-16 Леле боже...Олигофренията се връща.. Плевнелиев.. партньорите го уважаваха. Циркаджйската мечка е Деси на Мъжа и, "културиста с потника".....Партньорите се чудят от кой континент е.. И за какво тогава простестирате?? И Бойко, и на Деси Мъжа И лижат задника на един и същ Господар. Нито Господаря ги уважава (отсвирва ги отсякъде - виж само как протекоха срещите им Кремъл с Господаря! ,а Ченгето Поп дори се подигра с Деско на националния ни празник - малко ли беше това на русофилистиците? ) , нито партньорите от НАТО им вярват..;
  12. Сирийската армия е обявила примирие. Затова и няма нищо ново.
  13. Ципрас и Льо Пен, според мен, са доста различни като политически генезис - Сириза беше "програмирана" партия от другите две традиционни политически сили, които оставиха Ципрас да вади кестените от огъня, който те разпалиха, с голи ръце, но по мое мнение е имало някаква "сделка" между Ципрас и лидерите на старите партии, която той в общи линии спазва. Льо Пен, националистите в Италия и тези в Германия нямат такива сделки и ангажименти и кой знае до къде биха стигнали, ако имат пълната власт. Впрочем в Италия вече се вижда, но това е само начало.
  14. Последната седмица
  15. Много Ви благодаря за помощта. Интересна паричка
  16. Принципно - мисленето е структуриране на субективно-логичен ред (опит в абстракциите за време и пространство) за подреждане на сложните абстрактни модели, които са резултат на предишна "памет, във вид на символи". Проявяват се не всякога волево, затова имаме "право на избор" - кой от образите да ползваме, ако искаме. Малко свобода в несъзнаваното, а осъзнаем ли - става свобода и на "духа", успокояване на хаоса в главите ни. Съзнанието е отношение към тези образи (за ползване по "тежест-предимство" в ситуация) Ей тук има малко "стара" яснота: https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене ...
  17. Учените пресъздадоха как е изглеждало куче, живяло преди 4500 години в Оркнейските острови (архипелаг, недалеч от Шотландия). Черепът на кучето е намерен през 1901 г. сред множество кости на хора и животни в голяма каменна гробница, построена от неолитни животни. Радиовъглеродният анализ показва, че останките от кучета са погребани 500 години след изграждането на гробницата. Това предполага, че погребването на кучета е най-вероятно ритуално. Може би за древните жители на острова кучето беше нещо като тотемно животно. В гробницата са намерени общо 24 черепа на кучета. Учените са направили на череп, съхраняван в Националния музей на Шотландия, компютърна томография и са построили 3D-модел, според който медицинският експерт Ейми Торнтън е извършил реконструкцията. Според експерта тя първо прилага криминалистични методи за реконструкция до черепа на куче. Оказа се, че е много трудно, защото данни за дебелината на меките тъкани на кучета, събрани по-малко, отколкото за човешки глави. Първо, реконструкцията е направена от пластилин, според традиционния метод, след което от него е направено силиконово копие, покрито с вълкообразна вълна - по препоръка на експерти.н Кучето е с размерите на съвременна коли, и в някои отношения приличаше на сивия вълк. Forensic reconstruction reveals face of man’s ancient four-legged friend
  18. Здравейте, търся книгата на Леми Килмистър "Моята история" на хартиен носител.
  19. Това нещо може да се реализира и сега, според мен, и то не по силово команден път, а много по-елегантно и неопровержимо без риск от масови народни вълнения на синодални старци и оядени синекурни учЕни - просто като се въведе една законова рамка за финансиране подобна на финландската, дори копи-пейст финландската ще свърши идеална работа. Никой няма да се меси в "самоуправлението" на ректора и цялото му войнство, няма да има груб натиск от държавата, само добре разписани правила за финансиране по които демократично могат да кандидатстват за пари всички държавни вузове. И калпавите ще пресъхнат - просто няма да получават пари, защото няма да успеят да покрият критериите. Но си прав - така е на теория, а реалността е съвсем друга и затова ще стане по трудния начин, винаги съм твърдял това.
  20. Интересна книга на Алексей Комар от 2018 година. Алексей Комар. История и археология древних мадьяр в эпоху миграции. - https://www.academia.edu/attachments/59285973/
  21. Днес отбелязваме половин век от изстрелването на Аполо 10 до орбитата на Луната - последната репетиция преди кацането На снимката: възвръщаемата степен на лунния модул на "Аполо 10" на път към скачването с командния модул след спускане до височина от 15 километра над лунната повърхност. Photo credit : NASA 18 май 2019 г. 11:45 ч. Светослав Александров. На 18-ти май 1969 година, точно преди половин век, от космическия център "Кенеди" излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 10". Това е последната голяма тренировка преди наближаващото кацане на повърхността на Луната. "Аполо 8" лети до окололунна орбита през декември 68-ма, но тогава лунният модул все още не е готов. По време на "Аполо 9" през март 1969-та летят всички компоненти на архитектурата - команден и лунен модул, като това е репетиция на мисията в околоземна орбита. По времето на "Аполо 10", чиято годишнина честваме на днешния ден, летят всички компоненти на архитектурата за тяхното окончателно изпитание в окололунна орбита. Целта е да се изпробва поведението на лунния модул в условията на лунна гравитация, без все още да се пристъпва към същинско кацане. На борда на "Аполо 10" летят трима души. Томас Стафорд е командир, ветеран от две предходни мисии "Джемини 6" и "Джемини 9". "Аполо 10" е неговият пръв и единствен полет до Луната, но по-нататък той ще командва мисията "Аполо-Союз", при която за пръв път се скачват американски и съветски космически кораб. Юджийн Сърнан е пилот на лунния модул. Той също е ветеран с една мисия зад гърба си - "Джемини 9", при която изпълнява космическа разходка. По-късно Сърнан ще лети на "Аполо 17" и ще влезе в историята като последния човек, стъпил на Луната. Джон Йънг е пилот на командния модул. Ветеран от мисиите "Джемини 3" и "Джемини 10", той успява да проведе скачване в космоса, поради което е избран за част от екипажа на "Аполо 10". По-късно той ще полети и на "Аполо 16" и ще се превърне в деветия астронавт, стъпил на Луната. Докато са в окололунна орбита Стафорд и Сърнан преминават в лунния модул, оставяйки Йънг в командния. Те се спускат едва на 15 километра от лунната повърхност, след което запалват горната степен и се скачват обратно с командния модул. Всичко приключва успешно, макар че двамата се сблъскват с неочакван проблем. Поради неправилни настройки лунният модул започва да се преобръща. Юджийн Сърнан успешно поема контрола обратно, но не и преди да изтърси фразата "кучи син" - точно докато мисията се излъчва в цял САЩ в реално време по телевизията. По-късно религиозни групи ще разкритикуват НАСА за непристоен език. Кофти е, че Стафорд като пилот на лунния модул успява да стигне само на някакви си 15 километра от повърхността от Луната, без никога да има възможност да стъпи на нея. Но лунният модул от "Аполо 10" е по-тежък и освен това не е зареден изцяло с гориво. Ръководството на НАСА е искало само тренировка, без да се проведе кацане. Сърнан подозира, че от агенцията нарочно постъпили така, за да не би двамата астронавти да се опитат да кацнат противно на заповедите. Но на фона на проблема, който възникнал с настройките на лунния модул на "Аполо 10", може само да се радваме, че тримата души от екипажа не постъпват безразсъдно и се връщат на Земята благополучно. Кацането на Луната никога не е тривиална процедура - през април тази година Израел ни го доказа, след като частният спускаем апарат "Берешийт" не успя да се спусне меко. Важното е, че по време на "Аполо 10" е натрупан достатъчно опит, а всички грешки впоследствие са коригирани, за да могат през юли 1969-та година Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да влязат завинаги в историята на космонавтиката като първите хора, стъпили на Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2775-2019-apollo-10-50-year-anniversary
  22. Учени получиха най-изкуствено създадената до момента форма на живот Escherichia coli; Изображение: pixabay Учени са преработили ДНК на Еscherichia coli, за да разберат на какво се дължи изключително дългият й генетичен код. С размер от четири милиона двойки бази, сега е постигнат най-големия резултат в опитите да се синтезира изкуствено живот. Всички живи организми на Земята дължат многообразието си на комбинациите от символи в един език - този на ДНК. Само няколко "букви" са достатъчни, за да се създадат десетки трибуквени "думи", всяка които после бива преведена на диалекта на белтъците. Четирите букви на ДНК са азотните бази аденин, цитозин, гуанин и тимин, означавани с A,C,G и T и могат да бъдат комбинирани в 64 варианта на трибуквени думи, наречени кодон. За представянето на двадесетте аминокиселини се използват 61 от тях, а останалите три се използват като пунктуация - означавайки начало и край на гените. В ДНК речника има и синоними, означаващи едно и също. Това прави доста изобилен набор и за това има причина. Случайни промени могат да превърнат един кодон в негов синоним, но в крайна сметка да се получи същия продукт. Но има ли нужда от всички тези допълнителни синоними или можем в контролирани лабораторни условия да ги намалим до нещо по-сбито? За да дадат отговор на този въпрос, учени от Кеймбридж изследват целия генетичен код на щам от E. coli и отбелязват всеки път, когато три различни кодона се появят. Два от тях се превеждат в аминокиселината серин, докато третия е стоп кодон. Всички тези тройки са заместени с един от другите четири кодона за серин или един от другите два стоп кодона. На хартия, да се направят тези 18 000 корекции изглежда лесно, но истинското предизвикателство е да се съедини химичното копие от пренаписания геном и да замени оригиналното в жив организъм. Това се случва на части, а докато ги заместват, учените наблюдават дали бактерията ще функционира нормално или ще загине. "Съвсем не беше ясно дали е възможно да се създаде толкова голям геном и да се промени толкова много," разказва биологът Джейсън Чин (Jason Chin). Редактираната версия все пак изменя малко своя предшественик, правейки клетките малко по-дълги, а те се възпроизвеждат 1,6 пъти по-бавно. Но редактираната бактерия изглежда здрава и произвежда същия вид и количество протеини, както и нередактираната версия. Това са добри новини за учените, които искат да изследват границите на редакцията на бактериалния геном, за да се използват тези организми за създаване на синтетични материали. Последните успехи на синтетичната биология дори въвеждат нови бази, различни от традиционните четири, предполагайки невиждана революция на живота на Земята в бъдещето. Това проучване е публикувано в списание Nature. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-poluchiha-naj-izkustveno-sazdadenata-do-momenta-forma-na-zhivot_129005.html?fbclid=IwAR2_ClZEUsd6ebVfMt4E6vfc34iXKUPfndyFU22PFVmYL9scy_T9Zm7hWVs
  23. Незнам къде сте били в 1982 година/навярно повечето от вас още не сте били/ но тогава още за вечна слава се говореше и носихме знамената на 1ви май. Но учените и специалистите на ЕКСКСОН строго за вътрешна употреба направиха прогноза за бъдещето увеличение на температурата и въглеродният двуокис....Почти 100% улучили сегашните данни. https://earther.gizmodo.com/exxon-predicted-2019-s-ominous-co2-milestone-in-1982-1834748763 https://index.hu/techtud/2019/05/16/az_exxon_mar_1982-ben_kimutatta_hogy_mara_minden_rekordot_megdont_a_levego_szendioxid-tartalma./ https://insideclimatenews.org/content/Exxon-The-Road-Not-Taken
  24. Специалистите на Роскосмос започнаха пълненето на обсерваторията Спектр-РГ с гориво Космическата обсерватория "Спектр-РГ" преди процедурите по зареждането й с гориво. Снимка: КЦ Южный/ЦЭНКИ 17 май 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Започнаха процедурите по пълненето на космическата обсерватория "Спектр-РГ" с гориво, съобщи вчера Роскосмос. Очаква се това да продължи няколко дни. След като пълненето на гориво приключи, "Спектр-РГ" ще бъде пренесена в монтажно-изпитателния корпус, където обсерваторията ще бъде прикачена към ускорителния блок "ДМ-03" на ракета-носител "Протон-М". Изстрелването ще е факт на 21-ви юни. Напомням на читателите, че "Спектр-РГ" ще изучава космоса в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Обсерваторията се състои от два телескопа: ART-XC, създаден от Русия, и eROSITA, създаден от Германия. Космическата платформа, към която телескопите са прикрепени, представлява модифицирана спътникова платформа "Навигатор", построена от НПО "Лавочкин". Първоначално изстрелването на "Спектр-РГ" бе планирано за 2013-та, но после бе отложено за 2016-та, 2017-та, 2018-та и чак сега имаме готовност за пуск през 2019-та година. Обсерваторията трябва да бъде изведена в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", на разстояние от около 1.5 милиона километра от Земята. Това означава, че "Спектр-РГ" е първата научна мисия след разпадането на СССР, която е ръководена от Русия и която ще достигне до междупланетното пространство, стига да е успешна. Източник: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2774-2019-spektr-rg-began-fuel-loading
  25. Написано от Константин приелият в бога името Михаил , Псел ! Така имперската власт премина в двете сестри и тогава за пръв път в нашето време стана свидетел на превръщането на женските покои в царски съвет ! Цивилните и военните се подчиниха безпрекословно до един ! Е ...това е интересното ! Та това е ИРИ ! Където всяко унаследяване е подложено на напрежение ! При провъзгласяването на сестрите Зоя и Теодора за императрици на Империята - Патриаршията , Синклита , схолите , стратезите на темите - до един се подчиняват на августите ! Няма заговори , няма сепаратизъм , няма бунтове ! Нещата са подробно описани от Михаил Псел ! Византия като общество стои необикновено лоялна към династията на Македоните ! Самият Псел е малко озадачен : според него самият , сестрите са малко …...глуповати да бъдат в състояние да управляват ! ( Въпреки , че подробно описва достойнства и физически характеристики на сестрите, които познава лично) Но ! Цялото ромейско общество - клир , синклит , армия и плебс застават зад тях ! И още нещо : армията се подчинява на сестрите повече отколкото , ако бъде ръководена от някой ...строг , солиден мъж !
  26. TSSE utilizes a low-polarity solvent with temperature-dependent water solubility for the selective extraction of water over salt from saline feeds. Because it is membrane-less and not based on evaporation of water, it can sidestep the technical constraints that limit the more traditional methods. Importantly, TSSE is powered by low-grade heat (< 70 C) that is inexpensive and sometimes even free. In the study, TSSE removed up to 98.4% of the salt, which is comparable to reverse osmosis, the gold standard for seawater desalination. The findings also demonstrated high water recovery >50% for the hypersaline brines, also comparable to current seawater desalination operations. But, unlike TSSE, reverse osmosis cannot handle hypersaline brines.
  27. Американската мисия Озирис-Рекс снима повърхността на Бену: скали, скали, пак скали и още скали 16 май 2019 г. 18:17 ч. Покрай толкова много космически мисии в последно време, американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс", която в края на миналата година пристигна в орбита около астероида Бену, като че ли остана на заден план. Но тя продължава да работи безпроблемно и да снима повърхността на това непознато до този момент небесно тяло. Показал съм ви по-долу две наскоро публикувани снимки, които са били заснети на 4-ти април. Към момента на заснемането им разстоянието между повърхността на астероида и "Озирис-Рекс" е било 4.6 километра. Както виждате, повърхността на Бену е осеяна с множество скали, скалици и скалички. Това ще е сериозно предизвикателство за поставената пред екипа цел - взимане на проби и доставката им на Земята. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2773-2019-osiris-rex-many-rocks
  1. Зареди още активности

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...