Отиди на
Форум "Наука"

Езикови норми „тревожност”(„избягване на несигурността” Uncertainty Avoidance Index – Хофстеде)


Recommended Posts

  • Потребители

„О Бозе, всицки сте умрем!”

вик на ужас от грък в български автобус,

по повод в работата на климатика, духащ

хладен въздух. Викът беше последван от трескаво

закриване на климатика от въпросния господин,

с вестника който той носеше.

“KRAVA HODI PO TRAVI. TI PA NE SI KRAVI DA HODI PO TRAVI”

НАДПИС В СЛОВЕНСКИ ПАРК, вариант на

„NE hodi po travi, spodobi se KRAVI

Надписът би следвало да съответства

(според разбиранията на четящите го от България)

на този в БЪЛГАРСКИТЕ ПАРКОВЕ „Не ходете по тревата”

Какво значи тревожна култура и кои са нейните особености и прояви?

Хофстеде дава следното определение: Тревожността (по Минков) или избягването на несигурността (по Хофстеде) е “степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации”. Това кутруно измерение отразява нуждата от структури, социална универсалност и абсолютни Истини. Хора в общества със силно избягване на несигурността са "програмирани" да чувстват, че “Всичко различно е опасно”. Хора в толериращи несигурността общества, са "програмирани" да смятат, че “Всичко различно е интересно”. Фундаменталистките убеждения са типични за общества със силно избягване на несигурността; толерантността, мистицизмът и посредничеството са характерни за общества с ниски нива на избягване на несигурността.

Без да се дискустираме доколко пунктуално и изчерпатено дефиницията описва тази културна (ценностна) нагласа -межм да кажем че тревожните култури са тези които избягват стреса, несигурността (от непознати и нови ситуции, вкл., от непознати хора и култури!)и риска от неизвестното посредством с множество правила, подредби, инструкции, закони.Такива са почти всички южноевропейски култури (най-тревожната култура в Европа е гръцката), средноевропейските култури (вкл.Германия, Франция), източноевропейските, вкл Русия (с индекси съответстващи на тези на германците), източноазиатските (без Китай), и всики арабски и близкоизточни култури!

На обратния полюс са културите, в които за хората които всеки ден е ново предизвикателство, и всеки "нов" ден се живее без страх и притеснения, а непознатото и новото не представлява заплаха или не предизвиква безпокойство и трежога в хората. Такива са северозападноевропейските култури (Британия, Скандинавиите, Холандия), САЩ и британските бивши колонии, Китай, и донякъде Индия..

Двата мотива (като мото), взети от тревожни култури, показват че правилата в една култура практически може да са абсолютно безсмисени за друга (с по-малка тревожност)и обесктивно толкова безсмислени и нерарационални за самата тревожна култура. Например простудата е инфекциозно заболяване и човек може а се простуди само ако климатичкът е източник на бацили; що се касае до забараните за ходене по тревата в германия, австрия и изобщо в целия тревожен свят (без Англия, САЩ, Скандинавиите - където хората могат дори да спят на тревата)- те нямат никаква логика за . Няма и никакъв смисъл това да сде яде с лявата ръка например на определен ден (правилата на Шабата, или на Корана, двете норми създадени в трежовни култури)..

Как стои въпросът с нормите, и правилата при езика. Има само един правилен германски - за германци австрийци, и швейцарци; има само един правилен френски , при които езици редът и пунктуацията са строго строго дефинирани.. Във френската (респретивно бълглараската) телевизията и медии не можем да чуем марсилски говор (респективно македонски) .

Как стоят нещата в спокойните култури? Във САЩ по радиото и телевизията могат да се чуят доста странни акценти. Счита за проява на лош вкус и непрофесонализъм ако човек от тексас говори на нюьоркски. Слагането на запетайки е оставено на усмотрението на пишещите.. (Заб: би следвало да споменем че Британия/Англия е страна без Конституция - което е нещо ужасно и немислимо за българи,руси,украинци немци, франзузи, италианци, испанци, португалци и всики други тревожни народи)..

В Норвегия пък има два официални норвежрки езика, а в книгите им има вскяви други чудновати диалекти.В авторитетен датски речник се казва че "да се твърди че някои диалект е по правилен от дргугия и е все едно да се твърди че индийския слон е пповече слон от африканския)..

"добро" или "лошо" са правилата: Добро и лошо са категории които имат смисъл, само когато са приложени само към определени култури. И все пак има абсолютно добро и абсолютно недобро.Какво става, ако правилата въведени в тревожните култури започнат да се заобикалят, или променят, или рушат? Нищо повече и нищо по-друго - създава се още несигурност и още стрес, без значние дали той се подсилва чрез измислянето и въвеждането на нови правила, или чрез оставянето във висящото, крайно "несигурно положение".

-----

Темата ми е мотивирана от последните теми на Христо Тамарин, дискусиите по тях, и форумни дискусии за потъмняването на предното "у" в някой думи, по-специално относно това кое е правилното в бълг. език: - "усреднявам" или "осреднявам", или "отдава ми се" (3 л.ед. число)- "удава ми се"?

Оказва, се че в този случай има хора, които след като са са прочели че и двете форми са допустими (доколко е вярно че са сопустими аз не зная), и поради това са изпаднали в тревожен "минишок".

Материалите са от книгите на М.Минков "Защо сме различни" (издание на български език), и "Европейци сме ний, ама..", както и от анотации и цитати на Хофстеде.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

„О Бозе, всицки сте умрем!”

вик на ужас от грък в български автобус,

по повод в работата на климатика, духащ

хладен въздух. Викът беше последван от трескаво

закриване на климатика от въпросния господин,

с вестника който той носеше.

“KRAVA HODI PO TRAVI. TI PA NE SI KRAVI DA HODI PO TRAVI”

НАДПИС В СЛОВЕНСКИ ПАРК, вариант на

„NE hodi po travi, spodobi se KRAVI

Надписът би следвало да съответства

(според разбиранията на четящите го от България)

на този в БЪЛГАРСКИТЕ ПАРКОВЕ „Не ходете по тревата”

Какво значи тревожна култура и кои са нейните особености и прояви?

Хофстеде дава следното определение: Тревожността (по Минков) или избягването на несигурността (по Хофстеде) е “степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации”. Това кутруно измерение отразява нуждата от структури, социална универсалност и абсолютни Истини. Хора в общества със силно избягване на несигурността са "програмирани" да чувстват, че “Всичко различно е опасно”. Хора в толериращи несигурността общества, са "програмирани" да смятат, че “Всичко различно е интересно”. Фундаменталистките убеждения са типични за общества със силно избягване на несигурността; толерантността, мистицизмът и посредничеството са характерни за общества с ниски нива на избягване на несигурността.

Без да се дискустираме доколко пунктуално и изчерпатено дефиницията описва тази културна (ценностна) нагласа -межм да кажем че тревожните култури са тези които избягват стреса, несигурността (от непознати и нови ситуции, вкл., от непознати хора и култури!)и риска от неизвестното посредством с множество правила, подредби, инструкции, закони.Такива са почти всички южноевропейски култури (най-тревожната култура в Европа е гръцката), средноевропейските култури (вкл.Германия, Франция), източноевропейските, вкл Русия (с индекси съответстващи на тези на германците), източноазиатските (без Китай), и всики арабски и близкоизточни култури!

На обратния полюс са културите, в които за хората които всеки ден е ново предизвикателство, и всеки "нов" ден се живее без страх и притеснения, а непознатото и новото не представлява заплаха или не предизвиква безпокойство и трежога в хората. Такива са северозападноевропейските култури (Британия, Скандинавиите, Холандия), САЩ и британските бивши колонии, Китай, и донякъде Индия..

Двата мотива (като мото), взети от тревожни култури, показват че правилата в една култура практически може да са абсолютно безсмисени за друга (с по-малка тревожност)и обесктивно толкова безсмислени и нерарационални за самата тревожна култура. Например простудата е инфекциозно заболяване и човек може а се простуди само ако климатичкът е източник на бацили; що се касае до забараните за ходене по тревата в германия, австрия и изобщо в целия тревожен свят (без Англия, САЩ, Скандинавиите - където хората могат дори да спят на тревата)- те нямат никаква логика за . Няма и никакъв смисъл това да сде яде с лявата ръка например на определен ден (правилата на Шабата, или на Корана, двете норми създадени в трежовни култури)..

Как стои въпросът с нормите, и правилата при езика. Има само един правилен германски - за германци австрийци, и швейцарци; има само един правилен френски , при които езици редът и пунктуацията са строго строго дефинирани.. Във френската (респретивно бълглараската) телевизията и медии не можем да чуем марсилски говор (респективно македонски) .

Как стоят нещата в спокойните култури? Във САЩ по радиото и телевизията могат да се чуят доста странни акценти. Счита за проява на лош вкус и непрофесонализъм ако човек от тексас говори на нюьоркски. Слагането на запетайки е оставено на усмотрението на пишещите.. (Заб: би следвало да споменем че Британия/Англия е страна без Конституция - което е нещо ужасно и немислимо за българи,руси,украинци немци, франзузи, италианци, испанци, португалци и всики други тревожни народи)..

В Норвегия пък има два официални норвежрки езика, а в книгите им има вскяви други чудновати диалекти.В авторитетен датски речник се казва че "да се твърди че някои диалект е по правилен от дргугия и е все едно да се твърди че индийския слон е пповече слон от африканския)..

"добро" или "лошо" са правилата: Добро и лошо са категории които имат смисъл, само когато са приложени само към определени култури. И все пак има абсолютно добро и абсолютно недобро.Какво става, ако правилата въведени в тревожните култури започнат да се заобикалят, или променят, или рушат? Нищо повече и нищо по-друго - създава се още несигурност и още стрес, без значние дали той се подсилва чрез измислянето и въвеждането на нови правила, или чрез оставянето във висящото, крайно "несигурно положение".

-----

Темата ми е мотивирана от последните теми на Христо Тамарин, дискусиите по тях, и форумни дискусии за потъмняването на предното "у" в някой думи, по-специално относно това кое е правилното в бълг. език: - "усреднявам" или "осреднявам", или "отдава ми се" (3 л.ед. число)- "удава ми се"?

Оказва, се че в този случай има хора, които след като са са прочели че и двете форми са допустими (доколко е вярно че са сопустими аз не зная), и поради това са изпаднали в тревожен "минишок".

Материалите са от книгите на М.Минков "Защо сме различни" (издание на български език), и "Европейци сме ний, ама..", както и от анотации и цитати на Хофстеде.

Особен случай е китайският език, които е съвкупност от множество диалекти, писмена норма за които (за всички)е общата китайската писменост..

Китай също е страна и култура с "ниска тревожност" (по Минков), "ниска степен на избягването на несигурността" (по Хофстеде)..

-

ПС.Теорията на Хофстеде претъпя известна еволюция, с оглед на изследванията, и на новите културни измерения, дефинирани от Минков.. Фундаментализмът (религиозен такъв) е същностна проява на "монументалистичните" култури ("монументалистичните" нагласи в дадено общество), и проява на високата стойност на измерението "себеизтъкване" ("монументализъм" VS "гъвкавост" и "себеизтъкване" VS "себезаличаване"); Фундаментализмът съществува както при "тревожни" култури с висока стойност на измерението "монументализъм" (такива са арабските култури и общества), така и при спокойни култури, имащи по-висока от средната стойност на измерението "монументализъм" (например в САЩ)..

По аналогичен начин би следвало да се разглежда въпросът с "абсолютните истини" (цитат от Хофстеде), т.е. да се разглежда този въпрос с оглед на новите измерения на Минков.

С оглед на тези изследвания може (би следвало) да се каже, че степената на разграничване между "правилно" и "неправилно" се определя от това доколко културата е "тревожна" или "спокойна", но степента на разграничението между "добро" и "лошо" в една култура и обшество, се определя от това доколко културата е "монументалистична" или "гъвкава".

Т.е. абсолютистките/холистичните разбирания за "добро" и "лошо" от една страна, и за "правилно" или "неправилно" от друга стара - са прояви на съвсем различни, независещи едно от друго измерения и нагласи! Примери и и илюстрации:

1) Арабската (всички арабски култури!) култура се характеризира с много висока степен на измерението "тревожност", и висока стойност на измернието "монументализъм"(стабилност) ; В тези връзки зависимости - при арабите имаме абсолютистко мислене и разбиране за "правилно" и "неправилно", и абсолютистко разбиране за "добро" и "лошо";

2) Българската култура се характеризира със сравнително висока степен на измерението "тревожност", и с ниска степен на измерението "монументализъм". В тези връзки и корелации - при българите съществуват преобладаващо абсолютистки нагласи и разбирания при разглеждането и делението между "правилно" и "неправилно", но холистично разбиране за "добро" и "лошо": малък процент от българите намират че между "добро" и "лошо" има рязка граница..

/Показателно е, че нашите герои от приказките, филмите и разказите, не са само лоши, или само добри/

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

„О Бозе, всицки сте умрем!”

вик на ужас от грък в български автобус,

по повод в работата на климатика, духащ

хладен въздух. Викът беше последван от трескаво

закриване на климатика от въпросния господин,

с вестника който той носеше.

“KRAVA HODI PO TRAVI. TI PA NE SI KRAVI DA HODI PO TRAVI”

НАДПИС В СЛОВЕНСКИ ПАРК, вариант на

„NE hodi po travi, spodobi se KRAVI

Надписът би следвало да съответства

(според разбиранията на четящите го от България)

на този в БЪЛГАРСКИТЕ ПАРКОВЕ „Не ходете по тревата”

Какво значи тревожна култура и кои са нейните особености и прояви?

Хофстеде дава следното определение: Тревожността (по Минков) или избягването на несигурността (по Хофстеде) е “степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации”. Това кутруно измерение отразява нуждата от структури, социална универсалност и абсолютни Истини. Хора в общества със силно избягване на несигурността са "програмирани" да чувстват, че “Всичко различно е опасно”. Хора в толериращи несигурността общества, са "програмирани" да смятат, че “Всичко различно е интересно”. Фундаменталистките убеждения са типични за общества със силно избягване на несигурността; толерантността, мистицизмът и посредничеството са характерни за общества с ниски нива на избягване на несигурността.

Без да се дискустираме доколко пунктуално и изчерпатено дефиницията описва тази културна (ценностна) нагласа -межм да кажем че тревожните култури са тези които избягват стреса, несигурността (от непознати и нови ситуции, вкл., от непознати хора и култури!)и риска от неизвестното посредством с множество правила, подредби, инструкции, закони.Такива са почти всички южноевропейски култури (най-тревожната култура в Европа е гръцката), средноевропейските култури (вкл.Германия, Франция), източноевропейските, вкл Русия (с индекси съответстващи на тези на германците), източноазиатските (без Китай), и всики арабски и близкоизточни култури!

На обратния полюс са културите, в които за хората които всеки ден е ново предизвикателство, и всеки "нов" ден се живее без страх и притеснения, а непознатото и новото не представлява заплаха или не предизвиква безпокойство и трежога в хората. Такива са северозападноевропейските култури (Британия, Скандинавиите, Холандия), САЩ и британските бивши колонии, Китай, и донякъде Индия..

Двата мотива (като мото), взети от тревожни култури, показват че правилата в една култура практически може да са абсолютно безсмисени за друга (с по-малка тревожност)и обесктивно толкова безсмислени и нерарационални за самата тревожна култура. Например простудата е инфекциозно заболяване и човек може а се простуди само ако климатичкът е източник на бацили; що се касае до забараните за ходене по тревата в германия, австрия и изобщо в целия тревожен свят (без Англия, САЩ, Скандинавиите - където хората могат дори да спят на тревата)- те нямат никаква логика за . Няма и никакъв смисъл това да сде яде с лявата ръка например на определен ден (правилата на Шабата, или на Корана, двете норми създадени в трежовни култури)..

Как стои въпросът с нормите, и правилата при езика. Има само един правилен германски - за германци австрийци, и швейцарци; има само един правилен френски , при които езици редът и пунктуацията са строго строго дефинирани.. Във френската (респретивно бълглараската) телевизията и медии не можем да чуем марсилски говор (респективно македонски) .

Как стоят нещата в спокойните култури? Във САЩ по радиото и телевизията могат да се чуят доста странни акценти. Счита за проява на лош вкус и непрофесонализъм ако човек от тексас говори на нюьоркски. Слагането на запетайки е оставено на усмотрението на пишещите.. (Заб: би следвало да споменем че Британия/Англия е страна без Конституция - което е нещо ужасно и немислимо за българи,руси,украинци немци, франзузи, италианци, испанци, португалци и всики други тревожни народи)..

В Норвегия пък има два официални норвежрки езика, а в книгите им има вскяви други чудновати диалекти.В авторитетен датски речник се казва че "да се твърди че някои диалект е по правилен от дргугия и е все едно да се твърди че индийския слон е пповече слон от африканския)..

"добро" или "лошо" са правилата: Добро и лошо са категории които имат смисъл, само когато са приложени само към определени култури. И все пак има абсолютно добро и абсолютно недобро.Какво става, ако правилата въведени в тревожните култури започнат да се заобикалят, или променят, или рушат? Нищо повече и нищо по-друго - създава се още несигурност и още стрес, без значние дали той се подсилва чрез измислянето и въвеждането на нови правила, или чрез оставянето във висящото, крайно "несигурно положение".

-----

Темата ми е мотивирана от последните теми на Христо Тамарин, дискусиите по тях, и форумни дискусии за потъмняването на предното "у" в някой думи, по-специално относно това кое е правилното в бълг. език: - "усреднявам" или "осреднявам", или "отдава ми се" (3 л.ед. число)- "удава ми се"?

Оказва, се че в този случай има хора, които след като са са прочели че и двете форми са допустими (доколко е вярно че са сопустими аз не зная), и поради това са изпаднали в тревожен "минишок".

Материалите са от книгите на М.Минков "Защо сме различни" (издание на български език), и "Европейци сме ний, ама..", както и от анотации и цитати на Хофстеде.

Браво Ник, радвам се, че четеш Минков. Поздравления за поста.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Приветствам Алвата със завращането при нас. Надявам се, бил си на плаж на карибите, а не болен (примерно). Жив и здрав, и с все така остро перо.

Ник, ок, прав си, но проблема е там, че ти тръгваш с една предпоставеност, че западната култура е най добра, най успешна, и поради това трябва да се стремим да бъдем като нея. Виждаме обаче, че запада е в регрес, а ислямската (арабската) култура бележи големи успехи, китайците и прочее източни народи също се развиват добре. Поради това, смея да твърдя че в съвременността тези различия нямат много общо с успеваемостта на културите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за приветствието ;)

Всъщност, аз не виждам в постовете на Ник апология на западната култура. Мисля, че няма най-добра култура, а просто добри и лоши черти във всяка една. Безспорно е, че успехите на всяка нация се дължат в много голяма степен на културата й. Така е например с Далечния изток. Япония, Китай, Тайван, Южна Корея, Виетнам. Но не е точно така примерно с арабския свят. Ако приемем, че арабите имат някакви общи черти в културата си, тогава как така да обясним защо има супер богати и супер бедни арабски страни. Очевидно причините за успеха тук не са точно културни, а някакви други. Бих могъл да кажа и повече по въпроса. Айде поздрави от мен и живи и здрави всички.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Приветствам Алвата със завращането при нас. Надявам се, бил си на плаж на карибите, а не болен (примерно). Жив и здрав, и с все така остро перо.

Ник, ок, прав си, но проблема е там, че ти тръгваш с една предпоставеност, че западната култура е най добра, най успешна, и поради това трябва да се стремим да бъдем като нея. Виждаме обаче, че запада е в регрес, а ислямската (арабската) култура бележи големи успехи, китайците и прочее източни народи също се развиват добре. Поради това, смея да твърдя че в съвременността тези различия нямат много общо с успеваемостта на културите.

Вижте сега, навсякъде където съм писал по темата, пиша че България и Източна Европа се развива икономически бързо; За източните азиатски култури положението е подобно. Обяснил съм и защо е така..

ислямските кулктурни постижения и напредък от средните ввекове насам са скромни, или липсват (при арабските култури).Забогатяването на част арабите е само благодарение петрола, наричан, неслучайно "проклятието на бедните". Богатите араби и арабски страни обаче не генерират нищо..

---

Ако говорим за това което аз предпочитам? Между безродовите и равновластните отношения и култура, и повече родови и неравновластни, предпочитам първите отношения и култура (никого не задължавам с това си предпочитание, но както се оказва и в тази тема - ти държиш да налагаш спор и дискусия от личен характер при всяка възможност, при тенденция да налагаш да мен твоите лични предпочитания. Иначе не разбирам защо захващаш въпрос, който няма нищо с темата!)

Които и исторически и икономически се оказват "печеливши" през последните 50 години; Защо и как, мисля няма нужда да спорим, или да обяснявам; достатъчно е да сравним скандинавските страни , германия, швейцария, австрия, САЩ, нова зенландия, ...с афганистан, с турция, със страните от северна латинска америка, със страните от северна африка, с шри ланка, с индия..

Ти продължаваш да се опираш на собствени си представи и "кули", че родовите и неравновалстни култури и обшества са "защитени" и "успешни"(упешните са "успешни" поради други особености); Те не са защитени,

първо - защото при тях иституциите са слаби и не толкова читави (по-слаби отколкото при безродовите и равновластни общества и култури),

второ - при тях върховеството на закона е спорна ценност, или се проявява "избирателно".

трето - хората от тези култури (с изклчения на източноазиатите, при които се наблюдава т.н. висока стойнност "общесвен институционален колективизъм) трудно се обединяват (или въобще не могат да се обединят!) около национални и общесвени казуси и каузи (вижте клановите и граждански войни в света, трябва да се чете повече история, вместо да гледа "скат"! Да се чете и да се мисли)

Следствие - при тези култури имаме и "слаби", неособено читави национални държави и институции ("слаби" спрямо на тези на равновластните и индивидулаистични култури и обшества) като цяло!

Не ми казвай, моля ти се (пак) че това е нещо което аз би трябвало да считам за нещо положително (не продължавай, моля ти се, да налагаш мението си на мен) ..Ти ако си смятай и твърди какво искаш, всеки си отговаря за себе си..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ами, последните 50 години Мексико бележи големи успехи, а САЩ са в отстъпление. Какво имам в предвид? Благодарение на индивидуализма в САЩ раждаемостта на белите американци спада, а на метисите (мексиканци) остава много висока. Ще кажеш че това е без особено значение, но ... преселението на мексиканци в САЩ е все по голямо. През 1960 белите американци са мнозинство във всички щати на САЩ, днес вече има 3 щата където това не е така. Днес 43% от населението на Ню Мексико са испаноговорящи, а щатът е двуезичен. В Калифорния белите вече не са мнозинство, 57% говорят английски, а 28% говорят испански, счита се че към 2040 испаноговорящите ще са мнозинство. В Тексас 49,8% от населението са англоезични, а 34,6% са испаноезични. При цялата икономическа, културна и военна мощ на САЩ над Мексико, и при тоталното американско превъзходство днес мексиканците са в настъпление, те отвоюват старите си земи.

Населението на Мароко през 1900 е 6,5 милиона, през 1950 мароканците са вече 8,950 милиона, а днес са 31,2 милиона, прогноза за 2030 ще са 45 милиона.

От другата страна на пролива е Испания, през 1900 испанците са 18,6 милиона, през 1950 28,1 милиона, днес в Испания живеят 47 милиона, от които 12% имигранти. Прогнозите са рязко намаляване на белите и рязък скок на имигрантите.

Иначе казано, ти коя държава смяташ за печеливша през последните 60 години? На мен по печеливш ми се вижда Мароко.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фружине, ще се наложи да ти възразя :). Всъщност едно от проклятията на бедните арабски държави е високата им раждаемост, т.е държавата трябва да издържа все повече народ с все по-малко пари. В този дух първата стъпка, която трябва да направи Мароко или Пакистан по пътя на икономическия си бум, е да ограничи раждаемостта. Общо звето там положението е същото, както при ромите, защото целия тоя народ не е като китайския, да се впрегне и саможертва за общото благо, а се хрантути на гърба на държавата.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

По скоро да ги изпрати в Испания, и да обвини испанците в расизъм. А и икономически бум там е просто невъзможен, Ник си го каза защо. По скоро ще обвинят гяурите за всичко, и ако (когато) гяурските държави отслабнат ще тръгна с огън и меч да отмъщават на кяфирите затова че са ги държали бедни и не са им давали да се развиват. Резултата ще е пълен разгром на западната цивилизация и връщане на кота 0 за целия свят.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Не само е възможен, този разгром е в ход. Западната цивилизация се самоубива. Белите жени отказват да раждат, но за да се поддържа икономически просперитет трябват млади хора, такива се внасят от третия свят. Резултата е рязък бум в раждаемостта сред народностите от третия свят. Днес в Испания живеят 47 милиона от които 12% имигранти, след 30-50 години ще живеят примерно 35 милиона и от тях 25% ще са имигранти, а в Мароко вече ще живеят 50 милиона мароканци които ще идват на тълпи да работят и живеят в Испания.

Западната цивилизация беше дело на едно тревожно общество. Днес обществото е спокойно, и ето до какво доведе това.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Хайде да задам на Ник един такъв въпрос. Ник, вижда се, че ти неизмеримо по добре от мен владееш Хофстеде и Минков. Много ми е интерено, къде би поставил американското, германското, английското, френското общетва от 19 век. Те тревожни ли са? Равновластни ли са?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хайде да задам на Ник един такъв въпрос. Ник, вижда се, че ти неизмеримо по добре от мен владееш Хофстеде и Минков. Много ми е интерено, къде би поставил американското, германското, английското, френското общетва от 19 век. Те тревожни ли са? Равновластни ли са?

Културите на американското, английското, германското, холандското и на скандинавските общества в 19 век са много по- равновластни и по-безродови от останалите общества в света."Колко" по-равновластни и по-безродови са от останалите страни в света - това не е от конктретно значение и интерес за никого в науката мисля, защото не е правена количествена оценка (проучване, изследване) през 19 век..

От посочените от мен култури всичките без германската са "спокойни" култури (или повече "спокойни", отколкото "тревожни"); с която особеност (в съчетание с горните!) в най-голяма степен се обяснява и експазионизма им, и търговското им и иноваторско/иновативно (от времето след индустриалната революция, до ден днешен) световно лидерство (превъзходство)..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А на какви културни особености си обясняваш самоубийството на западната цивизация?

Мнението, че западната цивилизация се "самоубива" или се "самоубила" е само твое.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А на какви културни особености си обясняваш самоубийството на западната цивизация?

Не, тук други парадигми трябва да търсим. Западната цивилизация не може да загине така лесно, не казвам, че няма да стане. Модерната западна цивилизация се ражда към 18 век, т.е на има няма 300 години е. Ако сравним с други найни предшественици, доживели до 2 000 години, сме далеч от залеза. Но.

Западната цивилизация няма да умре толкова лесно, защото днес целият свят, цялата планета, се озападнява. От Северна Корея и Китай до Нова Каледония всичко е приело западните ценности и копира до полуда запада. Това е ситуация, в която запада влияе много активно върху всички други цивилизации и ги озападнява.

Нещо подобно се е случвало вече в древността, когато Елада елинизира всички цивилизации в познатия свят.

В резултат на това се случва нещо, което ще се случи и на нас.

Както тогава, така и днес, цивилизациите, които вече 200 - 300 години са изложени на западни влияния, започват в момента да реагират, да се надигат, и да отвръщат на удара със западните оръжия - технология, политическа доктрина, икономика.

Тук сме в сферата на явление, наречено контакти между цивилизациите, една съвсем различна и обширна тема.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Не е само мое мнение. Така смятат редица наблюдатели. Например Патрик Бюканън и Тило Сарацин.

Кой народ е във възход, българския чиято раждаемост е отрицателна, или ромския, чиято раждаемост е огромна? Защо по слабия мексикански народ заема все по силни позиции в Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас, а белите американци отстъпват? Нима вие ще наречете подобни цивилизации успешни? Вестготите, Алеманите, Франките, и прочее германски племена се романизирали, но това не им е попречило да унищожат римската империя. Нима си мислите че арабите заселващи се във Франция след 2-3 поколения ще се откажат от религията си подобно на християните и ще станат французи?

Не, тези хора ненавиждат французите, и с удоволствие ще им прережат гърлата когато им се отдаде такава възможност. И това ще е смъртта на западната бяла цивилизация. На нейно място ще се създаде мюсюлманска цивилизация, която поне на първо време ще ползва достиженията на западната. Османската империя също ползва достиженията на Византия, но няма нищо общо с нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, ето, нещо подобно имам и аз предвид. Но това е само хипотеза все пак. Западният човек ще плати висока цена за подвизите си из целия свят. Сега се надигат бившите роби и със западните камъни по западната глава. Възползвай се от западната социална система, възползвай се от пропуските в западната демокрация, изпревари запада технологично и тн. Схемата е проста и не е никак нова.

Но не съм толкова уверен за това какво ще се създаде и кога. Във всеки случай, няма да е нищо, което съществува в чист вид сега. Няма да е примерно мюсюлманска или китайска цивилизация, защото всички съществуващи в момента цивилизации са в упадък. По-скоро ще стане миш маш от всичко, което има сега, една културна панспермия и светът ще се унифицира все повече и повече като изчезват границите на ясно различими цивилизации.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е само мое мнение. Така смятат редица наблюдатели. Например Патрик Бюканън и Тило Сарацин.

Кой народ е във възход, българския чиято раждаемост е отрицателна, или ромския, чиято раждаемост е огромна? Защо по слабия мексикански народ заема все по силни позиции в Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас, а белите американци отстъпват? Нима вие ще наречете подобни цивилизации успешни? Вестготите, Алеманите, Франките, и прочее германски племена се романизирали, но това не им е попречило да унищожат римската империя. Нима си мислите че арабите заселващи се във Франция след 2-3 поколения ще се откажат от религията си подобно на християните и ще станат французи?

Не, тези хора ненавиждат французите, и с удоволствие ще им прережат гърлата когато им се отдаде такава възможност. И това ще е смъртта на западната бяла цивилизация. На нейно място ще се създаде мюсюлманска цивилизация, която поне на първо време ще ползва достиженията на западната. Османската империя също ползва достиженията на Византия, но няма нищо общо с нея.

"тези хора щяли прережат гърлата на франзцузите".. Говориш глупости..Ако имаш проблеми с тревожността (свръхтревожност), не си ги решавай във форума, и със съформците. Има специализирани места за тези проблеми, никой не ти е длъжник тук..

--

Нека да си смятат каквото искат наблюдателите; Подкрепям мнението на Алавсарейро, че западната цивилизация в момента е във възход; намерила е решение за един свой "компонент" (които в действителст не я затри през 20 век при двете световни войни )- национализма си..

Вижда се че тя е във възход във възход в момента, защото всичко "живо" по света се озападнява като лудо..

Какво ще стане след осем-десет поколения в тези страни - никой не знае..Можем да мислим че емигрантите от второ поколение днес (проблема ти го "виждаш" при емигрантите, и във неизбежния според теб вътрешен етнически конфликт - доколкото разбирам?) през това време ще се озападнят в културата (ще се културират, вкл и култура на раждаемост), така че "въпросът" за демографското съотношение след 10 поколения да няма смисъл. Този въпрос може и да няма никакъв смисъл изобщо (етнически и религиозен сблъсък), поради протичащата обща културация/акултурация; или в най-крайния слуай на некултуриране- поради допускането че западната цивилизация/западните държави ще намерят своети си решения на проблемите от това естество..

Цивлизацията (ако говорим за цивилизация) може и да не остане същатата каквато е днес..

/Ще ти кажа нещо, за което не се досещащ: тези които обичат някой да ги носи на гръб, не искат да убиват този някого/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Алва, това което говориш са теори произлизащи от заритата в земята глава. Питам те много сериозно, смяташ ли че мюсюлманите ще имат жалост към все по оредяващите бели западняци? Колко време ще издържат западните държави с подобна отрицателна раждаемост? Кадрите решават всичко, е казал класикът Сталин. Кадрите на белите западняци ще намаляват все повече и повече, а на мюсюлманите ще нарастват.

Ник, имам към теб предложение, иди да живееш в Столипиново, факултето или лондонските му аналози, и сам ще се убедиш, че тези хора ще те оберат, и заколят веднага щом могат.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това са теории, които са резултат от сериозно изследване на историята. Нищо ново не се случва, всичко се е случило вече.

Виж сега. Не всичко са бройки. Освен количество, има и качество. Многомилионен пакистан няма как да конкурира дания или белгия в нито едно отношение.

Защо. Защото роейки се арабите, им се нарояват собствените проблеми и затъват все повече.

Защо. Защото ако арабите изтласкат датчаните от дания, за 2 години дания ще стане пакистан - ще изчезне социалната система, ще затънат в анархия и глай кво става. Не е ли така?

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Фружин, недей да налагаш агресивно на съфорумците твоята свръхтревожност и свръхтревожни фантазии! Отговорил съм ти ясно на въпроса (и алавасарейрто също ти е отговрил ясно!), които задаваш, няма защо да го задаваш пак..

Оттук нататък мисля, и модераторите трябва да ти направят забележка да не прекаляваш!

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Да, арабите в Дания ще станат повече от датчаните в Дания, ще им устроят геноцид и ще ги изколят. В резултат ще имаме датска ислямска република, пълно копие на Пакистан, да тя ще е бедна, изостанала, раздирана от конфликти и ... без бели датчани. Новите тъмни векове настъпват.

Алва ето две много хубави книги по този въпрос. Аз съм ги чел в руски превод, защото знам руски по добре от английски.

http://www.infanata.com/2007/03/05/patrik_dzh_bjukenen_smert_zapada.html

http://www.infanata.com/society/history/1146114021-d-dzhekobs-zakat-ameriki-vperedi-srednevekove.html

Не прекалявам с нищо Ник, просто за разлика от теб аз не смятам че в настоящия си вид западната цивилизация е успешна. Напротив, тя се самоубива, не е убивана от други цивилизации. За добро или лошо една цивилизация си отива, и на нейно място ще дойдат други, които не са имали неблагоразумието да се самоубиват чрез отрицателна раждаемост.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А западният човек няма ли да се види стимулиран от това, и да се надигне малко? Не забравяй все пак, че датчаните не са се юрнали масово да се плодят с араби. Има повече механичен прираст отколкото естествен.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...