Отиди на
Форум "Наука"

Българите; "Софтуер на ума"


Recommended Posts

  • Потребители

Българите. "Софтуер на ума"

Темата е мотивирана от изречението, с което авторът започва темата си "Приписано обществено положение" http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6724&view=findpost&p=55999;

Бихте ли описали характерните (според вас) положителни и отрицателни качества на българите?

...Бих рискувал да се обзаложа че почти никой, освен може би някой от живещите на запад българи и пищещи във форума , /и изключвам автора на темата "Приписано обшествено положение"/ няма да посочи най-важната /или една от най-важните/ черта на българите

---

Използвам "ефемистичната" за българите, метафора "Софтуер на ума", вместо "култура", защото смятам (съм убеден) че думата култура и най-вече връзката и с науката "културология", внасят дискомфорт поради неяснотата си (за тях), в тревожните българи..

"Софтуер на ума/мисленето" името на една книга с автори Geert H. Hofstede, Gert Jan Hofstede (и Михаил Минков)

(кликнете за връзка с книгата)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 58
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Нека за започна аз тогава

Отрицателни:

- Все другите са ни виновни, и все си търсим оправдания.

Bългарската поговорка, с която се осмива тази наша черта, или - хората, които я показват, е кой ми изцапа гащите отзад?"

- Нервни и сприхави (нервозни)

- Песимисти и черногледи

/В следващите ми съобщения ще продължа с отрицателните/

Положителни:

/Сега не съм в "настроение" да "хваля" никого, т.е. в състоянието на обичайното черногледство за българите съм :), но в следващите ми съобщения може и да напиша няколко от положителни черти, които със сигурност знам че ги притежаваме/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, правени са такива проучвания, но аз не очаквам и не желая такава дискусия, в която някои ще "преписва" или ще си "сверява" резултатите..

Очаквам повече ясни и недвусмислени отговори на въпроса: "кои (според вас) са отрицателните и положителните черти на българите; можете ли да ги посочите)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Положителни: Буден ум, търпение и трудолюбие.

Отрицателни: Политически идиотизъм.

Само толкова ли отрицателни черти откри в българите, или смяташ че има и други, но не искаш да пишеш за тях?

/Хайде, хайде тук няма защо да използваш адвокатския маниер и стил на натискане на едното "блюдо": всеки интересуващ се може сам да прочете самите българи колко и какви отрицателни черти виждат в себе си, така че моето или твоето мнение нямат значение за финала (за "отсъждането" - то е направено ); казвам едно нещо искам да си честен/

И би ли разшифровал термина "политически идиотизъм", ако обичаш?

PS

"Трудолюбие" (любов към труда, поставянето на труда високо в скалата на ценностите скала) и "работливост" (отделяне на много време за работа, труд, възможно и поради други причини от любов към труда) са различни качества (добродетели или не зависи от гледаната точка). Би ли коригирал мнението в тази връзка?

Обективно измерено: ние "недовиждаме" труда , но сме една от най-работливите нации.. По-работливи сме от наистина трудолюбивите нации.

Защо? Как така се получава?

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Просто е.. От исзледването се вижда:

Ние сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време, на семействата си (с които често се дразним и караме) и съответно (на това) отделяне малко време за почивка, за семействата си, и за забавление.

Образно казано - ние "крадем" от личното си време и го прехвърляме в колоната "време за работа" (казано на прост човешки език: какво да правим като всичко ни е сиво, като сме песимисти и тревожни, като се караме със семействата си, и като сме бедни: работим )

Обратно, останалите нации (в голямат си част по-трудолюбиви от нас) ценят повече от нас личното си време и времето са себе си, и семействата си (поставени високо в скалата им, заедно с труда) не "крадат" от това време, за го влагат като "работно"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отрицателна - завист;

положителна - индивидуализъм /не знам като положителна или отрицателна да я изтъкна обаче /.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само толкова ли отрицателни черти откри в българите, или смяташ че има и други, но не искаш да пишеш за тях?

/Хайде, хайде тук няма защо да използваш адвокатския маниер и стил на натискане на едното "блюдо": всеки интересуващ се може сам да прочете самите българи колко и какви отрицателни черти виждат в себе си, така че моето или твоето мнение нямат значение за финала (за "отсъждането" - то е направено ); казвам едно нещо искам да си честен/

И би ли разшифровал термина "политически идиотизъм", ако обичаш?

"Политически идиотизъм" ("идиот" - гр.- “частно лице, прост човек”; в лексиката от 19-ти век звучи по-меко в българския - неизкушен със знание, напълно незнаещ човек);

- това е удивителната и демонстрирана в повечето периоди от новата история на българия неинформираност и тотална неадекватност при преценката на решаващи политически феномени.

Друга отрицателна - административен ориентализъм и от двете страни; некомпетентно и грубо упражняване на властта.

Трудолюбие има, има. Огледай се и ще го видиш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

положителна - индивидуализъм /не знам като положителна или отрицателна да я изтъкна обаче /.

Определено като положителна.

И за завистта си прав.А, и още една - дребнотемие.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ориенталци демек?

+

Недодялали и груби?

--

Трудолюбието е слабо заложено в нас..Виждам го всеки ден.

Ние поставяне много ниско труда в скалата на ценноста система (факти), но сме работливи!

Ето изследване в тази връзка:

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Отрицателна - завист;

положителна - индивидуализъм /не знам като положителна или отрицателна да я изтъкна обаче /.

"Индивидуализъм" като неспособност да се "сработваме" е кофти черта! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе братле, не знам какви са изследванията, но знам, че около мен хората работят здраво! Братовчед ми по три пъти на ден пресича Стара планина, за да зареди с всичко, което си представиш един селски магазин, при него работят 4 човека и той за трима - управител, снабдител, товарач, шофьор.. Опа, станаха четирима. Децата му са дам през ден; по цял ден по работа виждам хора и основното, което правят е да работят.

Не знам какви полуинтелигентни изследвания се правят и защо, но мисля, че доста поизостават от реалността. Няма студент, който да не е минал през службата ни и да не е питал за работа.

Не са в ред тия изследвания, не са.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хайде заинтересувахте ме. От мен да мине..:)

Положителни:

+ Работливи (не трудолюбиви)

+ Ученолюбиви

+ Скромни (смятам това че някои обиача да кара втора употреба мерцедес, или директорска кола, не го прави нескромен, а само човек които иска да изглежда по-добре от хала си)

има и още..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Абе братле, не знам какви са изследванията, но знам, че около мен хората работят здраво! Братовчед ми по три пъти на ден пресича Стара планина, за да зареди с всичко, което си представиш един селски магазин, при него работят 4 човека и той за трима - управител, снабдител, товарач, шофьор.. Опа, станаха четирима. Децата му са дам през ден; по цял ден по работа виждам хора и основното, което правят е да работят.

Не знам какви полуинтелигентни изследвания се правят и защо, но мисля, че доста поизостават от реалността. Няма студент, който да не е минал през службата ни и да не е питал за работа.

Не са в ред тия изследвания, не са.

Виж, ти май не разбираш какво пиша, и какво пише в статията:

Казвам ти (за трети път) - че аз самия казвам, и за това че в статията, пише че българите са много работливи (работят много), но не са трудолюбиви. Защо - защото трудолюбието не се мери/дефинира с времето, отделено за работа, а с това къде се поставя труда в скалата на ценностите!

Твоята "дефиниция" не е правилна демек, и от това се объркваш..

---

Редактирах си мнението по-горе, може да не си го прочел, ако искаш - може да видиш пак какво пиша (пиша че сме работливи, и че сме по-работливи от трудолюбивите нации, и обаснявам защо сме по-работливи от трудолюбивите нации )

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12457&view=findpost&p=192857

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е добре. Явно българинът не обича труда.

Я да те питам - в исторически аспект, гледам, това изследване не се ангажира с нищо. Дали през 1934 българинът е бил по-трудолюбив?

Дали една общност има доминиращо мнение относно това обича, или не обича труда, може да се разбере само при едно условие - когато тя не се нуждае от труд, за да получава доходи.

Българинът в такова състояние ли е? При ниското заплащане и малкоперспективния труд, в края на работния ден или седмица, какво да отговори?

Нямам отговор - в България има много хора, настроени спекулантски. Но толкова много ли са?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Просто е: задава се въпроса "избройте ценностите си" или "какво за вас е ценно", и се прави нещо като статистика на това, колко от хората са включили "труда"..

Исторически..смятам никога не сме поставяли труда високо: трудим се/трудили сме се, но не заради трудолюбието, а защото "няма как" или защото "залудо не стоим".. Имаме сега, и сме имали преди философията на работните магаренца, работните мравки, или пчелички - кои каквото иска да си избере..

/Източназиатите също не поставят високо труда, но също са работливи; приличаме на тях/

С това смятам отговарям и на въпроса за скекулантите: смятам ние не сме народ от спекуланти и търговци, а от "пчелички",или "мравки"../което може би е в наш минус/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Залудо работи, залудо не стой"...

Иван Хаджийски е на друго мнение, но той е работил в друго време.

Не е в минус, но понякога ни липсва размах..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"+"

Положителни:

+ схватливи ("буден ум"), учим лесно

+ хитри и приспособими

Отрицателни:

+ Недоволни и оплакващи се

+ Неинициативни ("липсва размах")

+ нетолерантни към непознатите и чуждите

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

10.jpg

Михаил Минков

Който не работи, не трябва да яде!

Трудолюбив ли е българинът или обича да се излежава? Тъй като всички културни характеристики са относителни, трябва да направим някои сравнения. Работливостта е сложна величина, която не се мери лесно. И все пак можем да погледнем едно или друго нейно проявление и да направим съответните заключения. Ако сравним продължителността на работния ден на различни места по света, ще забележим,

че в богатите страни се работи по-малко

Измервания са правени много пъти и по различни начини. Резултатите са добре известни, затова няма нужда да ги описваме в подробности. Достатъчно е да споменем, че осемчасовият работен ден и петдневната работна седмица са въведени през ХХ век от Запада след значителното му забогатяване. Преди това е било нормално да се работи много повече, стига да има работа. Днес това също е възможно, но за определени високоплатени професии. Обикновените работници и служители очакват, че ще си тръгнат, когато свърши работното време, или че ще им се плати допълнително. Това се отнася дори за САЩ, които са митологично прославени със силно преувеличения им работохолизъм. Той съществува, но засяга предимно високоплатени служители, като управители на фирми и фирмени отдели, консултанти, лекари и други от този род.

Американският работник предпочита да се запъти към дома си в пет часа и да си прави барбекю в задния двор.

В Третия свят дори обикновените работници често остават до късно на работа, и то без да им се плаща наднормен труд. Затова пък много от тях често отсъстват поради разни лични причини, особено в Африка и Латинска Америка, но явлението неявяване на работа е познато дори и в Китай.

И така, извън Запада обикновено се стои по-дълго на работното място. Дали се работи по-енергично е съвсем друг въпрос. Това зависи от мотивацията на служителите, от вида управление, от вида на работата и от различни други фактори.

Канадската организация Centre for Intercultural Learning (Център за междукултурно обучение), която съществува от 35 години, предлага богат материал, събран от местни консултанти, както и от канадци, работили на различни места по света. Според някои разкази нигерийците понякога спят на бюрата си или прекарват часове в смях и приказки, без да вършат нищо. Това потвърждава някои известни африкански стереотипи. Китайски консултанти обаче разказват подобни неща и за Китай: ако шефът не е дал задачи, работниците може да стоят със скръстени ръце. Освен това и в Китай, и на други места в Азия на обяд официално може да се спи на работното място, само че не по бюрата.

Тъй като сравнения на основата на подобни наблюдения са спорни, някои изследователи предпочитат да измерват не кой колко дълго стои на работното място и колко се напряга, а какво мислят хората за труда и свободното време. Доколко са стойностни те за тях. От резултатите на European Values Study (EVS) и World Values Survey (WVS) виждаме, че процентът жители на Северозападна Европа, съгласни с поговорката “Който не работи, не трябва да яде”, е по-нисък, отколкото в Източна и Югоизточна Европа. Задавани са няколко въпроса от този род. Резултатите показват ясно, че в Западна Европа получаването на пари без труд, например от държавни подаяния, не се осъжда така остро, като, да речем, в България.

Забогатяването деморализира и убива трудовия ентусиазъм ако не у всички индивиди, то поне сред доста широки слоеве от населението

Това се потвърждава и от класациите за отношението към труда. Според WVS за най-трудолюбиви не само сред бедните, но и в целия свят, се имат западноафриканците (Гана, Нигерия), някои севернолатиноамериканци, бразилците и арабите: в техните страни между 80 и 100 % от населението заявяват, че трудът е много важен за тях. Някои азиатци - бангладешци и филипинци - също имат такива високи резултати. Западният свят е далече по-ниско.

Въпреки легендите, Източна Азия също е ниско в тази класация. Това е разбираемо за Япония, която е много богата, но Корея е далеч по-бедна от Западна Европа и все пак корейците не се самоописват като особено работни: само около 60 % изказват такова твърдение. Така е и в Китай, който е по-беден дори и от България.

Още по-слаба е заявената любов към труда в Русия, Украйна, Беларус, Литва и България. Бившите югославяни обаче (особено босненците и македонците) твърдят, че за тях трудът е важен колкото и за латиноамериканците. В кавказките републики процентът на хората, за които работата е много по-важна, е също чувствително по-висок, отколкото в Източна Европа.

Сега нека пак разгледаме отношението към свободното време. Не би ли следвало онези, които твърдят, че са най-работливи, да са и най-безлични към него? Може би, но всъщност не е така.

Както вече видяхме, западноафриканците и латиноамериканците държат много на почивката си, а азиатците и източноевропейците, включително българите, не.

Стигаме до следното заключение: източноазиатците не изпитват нужда да изтъкват някаква особена любов към труда, но пък са почти безчувствени към свободното време. В Източна Европа нещата изглеждат подобни, без да се стига до азиатските крайности.

Българинът подобно на азиатеца не се пъчи с трудолюбието си и казва “работа ли е, не ми я хвали”

Затова пък като китайците той е доста безразличен към свободното време. И като не знае какво друго да прави, когато е свободен, работи, стига да изкарва пари. Погледнете частните магазинчета в гаражите, които стоят отворени до среднощ и работят и в събота, това се смята за нормално, докато в Германия има закон против подобни явления и работодателите се боят от глоби. Мой приятел, българин на работа в голяма банка в Дюселдорф, ми каза, че началникът му го инструктирал, ако ходи на работа в събота, да дърпа завесата и да не пали лампата, защото можело да мине икономическа полиция...

Значи и тук става въпрос за явлението, което вече разглеждахме: потискане на естествени чувства и желания или задоволяване. Природата на всяко живо същество е такава, че то желае да не се труди, а да си почива, да се забавлява. Но това желание е потиснато в Източна Азия и донякъде в Източна Европа. Различия има и сред богатите страни: в Северозападна Европа отдават доста по-голямо значение на свободното време, отколкото в останалите държави на континента.

И така, отново можем да бъдем доволни за това, че имаме нещо в културата си, което според нашата субективна преценка е добро.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

P.S.

В поговорката "залудо работи, залудо не стой", важна и обичана е не толкова "работата" (сравнено 4/5 от страните в света) "работа ли е, не ми е хвали", "оти копаш седнал, оти не мога легнал", важното е че в нашата култура не е прието да не се "стой залудо"..

Демек: Важно е съотношението "отношение към труд" VS "отношение към почивка" - което отношнение определя дали нацията е фактически "работлива" или фактически "неработлива".. Или това за което говоря по-горе: Българите не обичат да почиват (почивката), да се забавляват (забавленията), не обичат да отделят време на семейството си (защото не са удовлеторени от семейните си отношения), и съответно с това отделят повечето от времето си за работа.

Един вид - българите "крадат" от времето си за почивка и го "влагат" в работа.

По-просто казано: когато човек не е приучен да почива и да отделя време за себе (и това не се толерира в културата му), когато не е доволен от семейните си отношения, и когато е беден, остава му само едно - да работи! И наистина - българите са в челните места място по работливост (отделено време в труд) в Европа.

Тези нагласи са свързани с културната ни особеност, която се нарича "себеподтискане". В културата ни се толерира и възпитва самоограничаването, и немързелуването (дори и ако се имитира работа)..

Това е истината. Другото са патриотарски митове и измишльотини..

Как се доказва(как е доказано това)? За неразбралите

Много просто:

Figure 5.3: Attitudes towards

leisure time and work among

the population aged 18 or over,

by country

Source: author’s calculations; BG,

CY, DE, ES, FI, FR, HU, IT, NL, PL,

RO, SE, SI, UK: WVS, wave 5

(2005–07); AT, BE, CZ, DK, EE, GR,

IE, LT, LU, LV, MT, PT, SK: WVS,

wave 4 (1999–2004).

Note: The survey questions on the

importance of leisure time and

work were as follows: “For each

of the following indicate how

important it is in your life. Would

you say it is

1 = not at all important;

2 = not very important;

3 = rather important;

4 = very important.”

The countries are characterized by

an indicator showing the average

of the response scores. Each

response was given a score of

between 1 and 4, where the

answer “not at all important”

received a score of 1, and the

answer “very important” received

a score of 4.

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

От резултатите и графиката се вижда че:

1. Българите ценят повече труда само от нидерландците, британците и датчаните , и го ценят по-малко от останалите европейци!

2. За сметка на това българите ценят почивката по-малко от почти всички нации в Европа: само латвийци, естонци, и литовци, мразят да мързелуват повече от нас

Т.е. ясно е че анализът на Минков е съвсем верен и обоснован/съответства на данните..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Залудо работи, залудо не стой"...

Иван Хаджийски е на друго мнение, но той е работил в друго време.

Не е в минус, но понякога ни липсва размах..

Това, че работиш много, не означава, че обичаш труда. Работливост и трудолюбие да две различни неща и Иван Хаджийски има предвид първото. Всъщност, всичко, писано от Хаджийски е в пълен синхрон с изследванията, които Ник цитира. Просто терминологията не е уточнена още по негово време.

Културните явления, за които става въпрос, са твърди иконсермативни, имат характера на дълбоко вкоренени ценности с ранг на традиция, което ще рече, че и преди 100, и преди 200 години са били същите, ако не и по-дълбоко заложени.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хайде заинтересувахте ме. От мен да мине..:)

Положителни:

+ Работливи (не трудолюбиви)

+ Ученолюбиви

+ Скромни (смятам това че някои обиача да кара втора употреба мерцедес, или директорска кола, не го прави нескромен, а само човек които иска да изглежда по-добре от хала си)

има и още..

"+"

Положителни:

+ схватливи ("буден ум"), учим лесно

+ хитри и приспособими

Отрицателни:

+ Недоволни и оплакващи се

+ Неинициативни ("липсва размах")

+ нетолерантни към непознатите и чуждите

Това според тебе ли е, или е от някое изследване?

За мен положителната черта на българите е , че съм им свикнала на всичките черти, с други думи от един гьол жаби сме.

Отрицателна черта, която ме е впечатлила, защото няколко пъти ми е била посочвана от чужденци е недисциплинираността. Недоумяват как може да се пресича на червено, да се пускат кучета свободно из градинките, да се закъснява за работа. Българите като че не могат да живеят щастливо без да нарушават някое правило.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз ще спомена две качества, които в едни случаи са положителни, а в други - отрицателни. Тоест, това са положително-отрицателни или отрицателно-положителни качества:

- премного търпелив

- прекомерно толерантен

С нужда и без нужда.

hmmm.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
+ Скромни (смятам това че някои обиача да кара втора употреба мерцедес, или директорска кола, не го прави нескромен, а само човек които иска да изглежда по-добре от хала си)

Това може би е във връзка с това,че българинът се интересува от това как изглежда в очите на другите и непрестанно се сравнява и то с най-първите.

Освен схватлив и ученолюбив,смятам ,че българинът е и рационализатор,но или не цени това качество или не знае как да го впрегне за всеобщ успех.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това според тебе ли е, или е от някое изследване?

За мен положителната черта на българите е , че съм им свикнала на всичките черти, с други думи от един гьол жаби сме.

Отрицателна черта, която ме е впечатлила, защото няколко пъти ми е била посочвана от чужденци е недисциплинираността. Недоумяват как може да се пресича на червено, да се пускат кучета свободно из градинките, да се закъснява за работа. Българите като че не могат да живеят щастливо без да нарушават някое правило.

Това е според мен, и според най-честите отговори на българите за техните положителни и отрицателни качества (от изследванията демек)

--

"Ред и дисциплина"..Дойдохме си на думата (както се казва)

Много интересна тема, ако можеш да отделиш петнадесет лева, ти препоръчвам от все сърце да си купиш книгата на Михаил Минков , която съм цитирал ("Европейци сме ние , ама не съвсем"- България на културната карта)

Има отделна глава за ред и дисциплина (макар че свързана с други части на книгата) където пише за това, и авторът анализира пресичането на червено, кучетата в градинките, и закъсненията за работа..

С две думи: Във всяка култура има собствено разбиране за "ред" и "дисциплина".. "Западния ред" в нашата култура е не е "ред"..Правилото в всъщност е: "Правилата" за всяка култура важат само за нея, "това което е "добро" за една култура е "добро" за нея"

В нашата култура "редът" и "правилата" са други, различни от западните, и колкото и да звучи странно да звучи: ние спазваме почти стриктно "правилата" на нашата култура

- скитащите и безпрозорните кучата са част от живота ни (както е във всички родови култури- по цял свят, вкл. в гърция и южна италия, които имат култури с близки особености на нашата)

"Първопредназначението" на кучетата е (е било) да се грижат за хрнителния боклук, които хората от пред/не-западните култири изхвърлят/са изхвърляли от домовете си..

- в родовите и неравновластните култури (по цял свят, демек) не се уважават нито хората (хората извън рода, клана и общността не са смятани за пълноценни хора), нито институциите (последното има изключения при източноазиатите) : съвсем естествено е: да се кара бясно; да се пресича на червено; да не спазват Западните правила за движение по улицата (което "шокира" всички хора от запад, от безродовите западни култури, живели в българия, иран, гърция, турция, индия, и т.н.)

- закъсняваме за работа, защото тези за които работим, не са от "нашия род, клан, или семейство", или ако са от нашия клан, те са прекалено толерантни към закъсненията ни.. В безродовите западни култури закъсненията се приемат като "кражба" или "излъгване"/прецакване/

Да си спонним и анрешко, героят които "прецакваше" и "клатеше" държавата с данъците си (нещо което е подсъдно, и е смятано за аморално от повечето хора от равновластните западни култури!)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...