Отиди на
Форум "Наука"

Крепостта Плиска


Recommended Posts

  • Потребител

Голямата базилика, която се намирала във Външния град, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя е издигната от княз Борис. Тя е трикорабна, а с внушителни си размери -100 на 30 м- се нарежда сред най-величествените български архитектурни творби от епохата.

Данаиле, в никакъв случай не искам да те обърквам, както ме обвиниха за поста в другата ти тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9425&view=findpost&p=107824 . Ти си чети учебниците, а ние тук ще си задаваме въпроси. Сега въпросът е за датировката на голямата базилика.

Малко цитати:

Identification of the side sacristies of the monumental basilica in Aboba Pliska, Bulgaria, as prothesis and diakonikon

The original phase of the episcopal church of the times of the czars of the first Bulgar state in 864–886 cannot be dated to that period, and I am not the first to believe so. The publication of archaeological investigations of the 60's has proven that just outside these sacristies were built in a second phase two rooms containing very typical early Christian furnishings: the north room stored an altar under a baldachin, hastily identified with the monumental tomb of czar Boris, and the south room had a constructed baptismal font. The sacristies at the sides at the sanctuary of the church surely served as prothesis and diakonikon only at a later phase, possibly at the time of the Bulgar czars. Their original destination though could have been different: the north room served as a chapel and the south as a baptistery.

....

The office of prothesis is attested at the beginning of the VIII century in the Historia ecclesiastica of Patriarch Germanos of Constantinople and in the well-known Barberini codex 336 of the Vatican Library dated around 800. Since these testimonies originate from the religious environment of Constantinople, it is only logical for the terms 'prothesis', 'diakonikon' and 'skeuophylakion' to be found as synonyms in these written sources.

Дьяконник также упоминается в 21-м правиле Лаодикийского собора, датируемого немногими ранее 380 г. Этот канон был переведен на латынь и подтвержден в 506 г. в 66-м каноне церковного собора в Агата (Agatha, Agde в современной Франции). В нем отождествление secretarium и диаконника должно пониматься только как отождествление функций хранилищ ...

Определенную потребность в сакристиях с обеих сторон алтаря мы обнаруживаем с VII или VIII в. Многие раннехристианские базилики были реконструированы и частично перестроены, чтобы удовлетворить новую потребность в отдельных дополнительных помещениях алтарной апсиды.

Заключението на авторите е: Базиликата в Плиска е преустроена предполагаемо през VII-VIII век за да съответства на църковните изскванията. Когато говорим за църковна архитектура, важат каноните на църковната архитектура и не можем да правим други интерпретации. вж. Architecture et liturgie, Revue des Etudes Augustiniennes, 42 (1996) 111-157.

Датировката на базиликата в Плиска в цитираните източници (вече го срещам в няколко други публикации) се прави по аналогия с нейния близнак - епископската църква в Юстиниана Прима, строена по времето на Юстиниан. Двете църкви са абсолютни копия една на друга - по конструкционен план, по градеж, и по предназначение. Двете църкви не са изключение - същият план е използван и за църква в Amorium, също така манастира Mount Nebo, Jordan и др. Съвпадението между Юстиниана Прима и Плиска не свършва само с базиликата. Същите концетрични (правоъгълник в правоъгълник) основи, определени в Плиска като "езически храмове", в Юстиниана Прима се тълкуват като раннохристиянски църкви. Разликата между двете църкви е, че тази в Юстиниана Прима не е ъпгрейтвана през 7-8-ми век - там църковният живот замира, а и градът - като всяко изкуствено творение не просъществува дълго, докато базиликата в Плиска се развива с пълна сила без прекъсване.

basilicaspliskacaricing.th.jpg

В сборника статии "Byzantium, Pliska, and the Balkans", Vol. 1, Ed. by Joachim Henning, авторите непрекъснато се вайкат за хронологична конфузия, между предишни разкопки и последващите ги http://books.google.com/books?id=oe1iZo1oWWQC&pg=PA226&lpg=PA226&dq=dating+of+great+basilica+pliska&source=bl&ots=DB3jyybvRP&sig=eyAhgOGcP7M8Fl9-L5s3MbWzYbU&hl=en&ei=EjIbTKikFeWWOKDCvNwK&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBkQ6AEwAg#v=onepage&q=dating%20of%20great%20basilica%20pliska&f=false

Определено имаме хронологична колизия между представите ни за времето на "славянските землянки" и основите на прилежащите на базиликата сгради. Последните настъпват някои землянки. Вместо предложението на J. Henning, комплексът сгради да се предатира към X век, всичко си идва на място, ако предатираме "славянските землянки" към времето на хунските нашествия. Тогава си идват на място и монетите от II-ри до IV-ти век, тухлите с печати от 2-3-ти век, "тайните" римски коридори под двореца и др. (вж. Рашо Рашев), после идват землянките и накрая през 6-ти век се строи базиликата.

Та думата ми е Данаиле, че има много работа за млади хора като теб. Но не искам и моите деца да се срамуват от родната археология, когато в чужбина се подсмихват като чуят за голямата базилика в Плиска.

П.С. Не мога да не пусна тази прекрасна мозайка от diakonikon-baptistery в Mount Nebo, Jordan, monastic church of the Prophet Moses (V c).

mountnebojordan.th.jpg

Фугурите са по географски пояси (климати, както им казвали) Африка, средиземноморие (Мала Азия), нашите ширини (лов на мечка и лов на глиган) и отвъд Дунав (странна представа за Скития, с тези ловни сцени на лъв и пантера).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Данаиле, в никакъв случай не искам да те обърквам, както ме обвиниха за поста в другата ти тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9425&view=findpost&p=107824 . Ти си чети учебниците, а ние тук ще си задаваме въпроси. Сега въпросът е за датировката на голямата базилика.

Малко цитати:

Заключението на авторите е: Базиликата в Плиска е преустроена предполагаемо през VII-VIII век за да съответства на църковните изскванията. Когато говорим за църковна архитектура, важат каноните на църковната архитектура и не можем да правим други интерпретации. вж. Architecture et liturgie, Revue des Etudes Augustiniennes, 42 (1996) 111-157.

Датировката на базиликата в Плиска в цитираните източници (вече го срещам в няколко други публикации) се прави по аналогия с нейния близнак - епископската църква в Юстиниана Прима, строена по времето на Юстиниан. Двете църкви са абсолютни копия една на друга - по конструкционен план, по градеж, и по предназначение. Двете църкви не са изключение - същият план е използван и за църква в Amorium, също така манастира Mount Nebo, Jordan и др. Съвпадението между Юстиниана Прима и Плиска не свършва само с базиликата. Същите концетрични (правоъгълник в правоъгълник) основи, определени в Плиска като "езически храмове", в Юстиниана Прима се тълкуват като раннохристиянски църкви. Разликата между двете църкви е, че тази в Юстиниана Прима не е ъпгрейтвана през 7-8-ми век - там църковният живот замира, а и градът - като всяко изкуствено творение не просъществува дълго, докато базиликата в Плиска се развива с пълна сила без прекъсване.

basilicaspliskacaricing.th.jpg

В сборника статии "Byzantium, Pliska, and the Balkans", Vol. 1, Ed. by Joachim Henning, авторите непрекъснато се вайкат за хронологична конфузия, между предишни разкопки и последващите ги http://books.google.com/books?id=oe1iZo1oWWQC&pg=PA226&lpg=PA226&dq=dating+of+great+basilica+pliska&source=bl&ots=DB3jyybvRP&sig=eyAhgOGcP7M8Fl9-L5s3MbWzYbU&hl=en&ei=EjIbTKikFeWWOKDCvNwK&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBkQ6AEwAg#v=onepage&q=dating%20of%20great%20basilica%20pliska&f=false

Определено имаме хронологична колизия между представите ни за времето на "славянските землянки" и основите на прилежащите на базиликата сгради. Последните настъпват някои землянки. Вместо предложението на J. Henning, комплексът сгради да се предатира към X век, всичко си идва на място, ако предатираме "славянските землянки" към времето на хунските нашествия. Тогава си идват на място и монетите от II-ри до IV-ти век, тухлите с печати от 2-3-ти век, "тайните" римски коридори под двореца и др. (вж. Рашо Рашев), после идват землянките и накрая през 6-ти век се строи базиликата.

Та думата ми е Данаиле, че има много работа за млади хора като теб. Но не искам и моите деца да се срамуват от родната археология, когато в чужбина се подсмихват като чуят за голямата базилика в Плиска.

П.С. Не мога да не пусна тази прекрасна мозайка от diakonikon-baptistery в Mount Nebo, Jordan, monastic church of the Prophet Moses (V c).

mountnebojordan.th.jpg

Фугурите са по географски пояси (климати, както им казвали) Африка, средиземноморие (Мала Азия), нашите ширини (лов на мечка и лов на глиган) и отвъд Дунав (странна представа за Скития, с тези ловни сцени на лъв и пантера).

Евала за мнението Zagrey :good: :good: :good: :good: :good:

С нетърпение очаквам включването на Ka4o :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

zagrey, призовавам те да спреш да пишеш за базиликата в Плиска, защото заблуждаваш хората.

Повечето раннохристиянски църкви на този принцип могат да бъдат наречени близнаци на ГБазилика.

Между другото много добре се вижда, че не са близнаци. Това, което не се вижда, са строителните периоди на Голямата базилика, без което за нея може да се говори само в стил "4-ти километър".

Може би е добре модераторите да имат в предвид мнението на професионалистите по дадена тема - конкретно по тази се знае че има такива - и просто да забърсват глупостите като горната.

Пъки какво общо има това с битката при онгъла :post-20645-1121105496:

ПП Този Хенинг е който носи от девет бунара вода, за да докаже, че Плиска е византийски град от времето на Йоан Цимисхи :doh: Държавата трябва да заведе дело срещу него.

Виж, ако дадеш източника на плановете, няма да е зле.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, тук се обсъжда всичко, важно е тонът да е коректен. Не бихме могли да знаем кой специалист е прав, но пък всеки е добре дошъл да напише виждането си.

:):)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мерната единица при строителството на Голямата Базилика е била римската стъпка.

Както сега мерни единици тук и другаде са сантиметърът, метърът и километърът, а в Америка е инчът, ярдът и милята (ако не се лъжа), през античността и средновековието са мерили в стъпки (футове). В ИРИ като наследство от античността е масово разпространена гръцката стъпка и по-новата визанийска стъпка - само те се ползват по времето на Юстиниан и след това.

Ако голямата базилика беше разкрита при пълно липса на информация за историята на България, тя щеше да предизвика страхотен шок. Истинските археолози щяха да скъсат дипломите си и да станат колеги на Добрев (а познайте кой), Хенинг и В. Василев.

Толкова от мен, даже е много :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От Рим право в Плиска.

Нали тук е имало папско пратеничество - първо Борис приема кръщение от императора, ама после се сеща и търси папата.

А за сандъка - моя версия е, че попада в Италия с някое от пратеничествата на Борис.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Когато говорим за църковна архитектура, важат каноните на църковната архитектура и не можем да правим други интерпретации.

Влезте тогава например в "Св. Петър и Павел" в Търново, впрочем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

zagrey, призовавам те да спреш да пишеш за базиликата в Плиска, защото заблуждаваш хората.

Повечето раннохристиянски църкви на този принцип могат да бъдат наречени близнаци на ГБазилика.

Между другото много добре се вижда, че не са близнаци. Това, което не се вижда, са строителните периоди на Голямата базилика, без което за нея може да се говори само в стил "4-ти километър".

Може би е добре модераторите да имат в предвид мнението на професионалистите по дадена тема - конкретно по тази се знае че има такива - и просто да забърсват глупостите като горната.

Пъки какво общо има това с битката при онгъла :post-20645-1121105496:

ПП Този Хенинг е който носи от девет бунара вода, за да докаже, че Плиска е византийски град от времето на Йоан Цимисхи :doh: Държавата трябва да заведе дело срещу него.

Виж, ако дадеш източника на плановете, няма да е зле.

Страхотен тон, няма що. Това ли е тонът за дискусия в БГ Наука?

Задавам въпроси на които и аз търся отговор. За Хеннинг съм съгласен с теб, че не е прав за късната датировка (без да стигам до изцепки за завеждане на дело :) ). Не си ме май разбрал - точно тази негова датировка ме накара да потърся отговори. Но ако си му прочел аргументите, ще видиш, че причината се корени в наложеното от нас схващане, че в Плиска няма материал, от преди примерно 685-та. Това автоматично отмества всички слоеве напред във времето. И когато в следствие на археологичната кампания 1977-2003 се открива застъпване на основите върху землянки, изходът е само един. В резултат на това, че долната граница е фиксирана, то отместване на хронологията е възможно само в посока нагоре, за да се вместят новопоявилите се пластове.

Така, че не го съдя толкова строго - човекът си разсъждава като всеки археолог - има зададена база, и тръгва от нея нагоре. Като резултат се получава абсурд. И къде е причината? Мисля, че е във фиксираната по презумпция долна граница. (Между другото, с изказването му за "astonishing lack of modern methods of archeological surveying and analysis applied in the Aboba-Pliska complex prior to 1977" съм съгласен.)

Единствен изход, за да не се получават подобни абсурди (а в бъдеще ще стават все повече), виждам в преразглеждане на ранната история на Плиска, за което индикации има отдавна.

Ето един по-раншен абсурд. Строи се базиликата в 866-869 и веднага в 871-875 се налага значително преустройство - това не го казва Хеннинг, това ние сме го измислили.

post-6522-12771528592737_thumb.jpg

Как изглеждат "раннохристиянски" църкви съм погледнал преди да почна да пиша. Мисля, че съм събрал плановете на повечето от тях. За да не затрупвам форума с картинки ето линк към планове на територия на днешна Гърция http://etd.ohiolink.edu/send-pdf.cgi?osu1057071172 стр. 292-

За територията на Илирикум, Дакия Медитеранеа и Македония Секунда http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik3/PDFIII/Carolin.pdf стр. 214-

Като последните са от 6-ти век. Но само строените по времето на Юстиниан и то като епископиални църкви, са с план на базиликата в Плиска. Не са много - ще почакаш да направя пълна справка. Не само са близнаци, ами са се казвали св, София, както всички епископиални църкви на Юстиниян. Градежът също е характерен за този период.

post-6522-12771528955858_thumb.jpg

Откъде мислиш, че са копирали нашите при възстановяването на градежа? Редуването на противоземетръсните пояси от по пет реда римски тухли, откъде са го взели? Този тип градеж се налага (може и да е имало новела по въпроса) след земетресенията 553, 557 и 558 година, защото са забелязали, че каменните сгради строени по този начин не са поднали. А арките с по две междинни колони, откъде са? Тези са от св. София в Инстамбул.

post-6522-12771529246124_thumb.jpg

Ако продължаваме, като магаре на мост, да твърдим че преди 680 г. на мястото на Плиска е било гола поляна, то винаги ще се намери някой Хеннинг, който да ни го на..ука по този идиотски начин. Да не забравяме, че финансирането на изследванията (защото археологията не е само разкопки) е от университета във Франкфурт на Майн. И финансирането не се изчерпва само с пари - а методология, апаратура, обучение. Ще продължат и занапред да помагат, а ти искаш да ги съдиш. Ами това е положението, така сме си постлали навремето. В желанието си Плиска да е само български град сме прекалили и сега цъфат абсурдите.

И мен ме жегнаха твърденията на Хеннинг, само че не раздавам присъди като теб, а търся причината. Индикации за ранен град има предостатъчно - за тях в следващи постове се надявам да поговорим.

За плановете - кои по-точно ти трябват? Аз пък искам да видя не хоризонталните планове, а вертикалните. Има ли някъде публикувани разрези на пластовете - коя сграда с кой пласт се асоциира?

Може би е добре модераторите да имат в предвид мнението на професионалистите по дадена тема - конкретно по тази се знае че има такива - и просто да забърсват глупостите като горната.

Браво! Инквизицията да не се разсейва, а да влезе незабавно в действие!

Е каскадьоре, видя германските професионалисти какво казват за родната археология - не ти харесаха. Любителските ми въпроси - и те не ти харесаха - да се трият казваш. И кой остана да казва какво трябва да се пише и какво не?

П.С. Не се пише "в предвид", а само предвид!

П.П.С. Може би наистина постовете за Плиска не са на място в тази тема. По преценка на модераторите могат да се преместят към другата тема на Даниел "Крепостта Плиска" или да се обособят като отделна.

П.П.П.С. За римската стъпка е интересно. Давай подробности - кой размер на колко стъпки е равен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мерната единица при строителството на Голямата Базилика е била римската стъпка.

В ИРИ като наследство от античността е масово разпространена гръцката стъпка и по-новата визанийска стъпка - само те се ползват по времето на Юстиниан и след това.

Ако голямата базилика беше разкрита при пълно липса на информация за историята на България, тя щеше да предизвика страхотен шок. Истинските археолози щяха да скъсат дипломите си и да станат колеги на Добрев (а познайте кой), Хенинг и В. Василев.

Каскадьоре, с тази римска стъпка направо даваш правилната ранна датировка. Докога се е използвала римската стъпка? Дотогава ще е и горната възможна граница за започване на строежа на Базиликата. Ами че тук е било ИРИ. Гръцката стъпка се е ползвала от строители, научили занаята в Ахая. Но други са си работели с римската стъпка. Особено тези, които са свързани с легионите. А точно в Мизия легионите са стояли най-продължително. Хайде сега да не отцепваме на тази тема. Ходил си в археологичния музей, виждал си еталоните за тегло, дължина и обем.

Заради тази гръцка стъпка (съответно стадий) доскоро смятаха, че Ератостен не е определил точно радиуса на Земята. Също така вменяваха на Птоломей, че координатната му система е грешна. И всичко това заради презумпцията, че след като носят гръцки имена, то те са гърци и трябва непременно да работят с гръцка стъпка. Да ама на тях, такива съвременни разбирания са им били чужди. И двамата живеят и работят в Александрия и затова е било съвсем естествено да използват александрийския стадий (някои го наричат египетски, ама той пък е друг). Та с този александрийски стадий се оказа, че размерът на Земята са го знаели с грешка по-малко от един процент.

Супер! Още едно доказателство, че базиликата не е от 9-ти век. Сега остава да кажеш с каква мярка се е работило по църквата в Юстиниана Прима. :)

"Ако голямата базилика беше разкрита при пълно липса на информация за историята на България", то тя щеше да си се датира както са датирали и базиликата в Юстиниана Прима. По намерените монети, по печатите на тухлите, по стила на градеж. И всички останали строежи щяха да се датират относно нея, някои преди, някои след нея. Нямаше да имаме сега тези проблеми. Ама не, по презумпция трябва да е първата църква след "покръстването". И непременно първата църква трябва да е най-голямата, нали така разправят нашите историци. Нямало други църкви и изведнъж за 3 години са построили най-голямата. И откъде са взели плановете за строежа?

Не се ли сещаш, че нищо не става на гола поляна. Хората за да почнат да правят по-голями арки, преди това трябва да са направили доста на брой по-малки. Постепенно размерите са се увеличавали с натрупване на опит. Остави арките на базиликата, ами покривът на централния кораб. Някой знае ли какво е представлявал и колко такива подобни покрития е имало по света по това време. Само катедралата в Спайер е с подобни размери, ама покривът й е островърх и стените са с дебелина повече от 5 метра, затова не се налага да ги подпират с контраверси. Някой историк наясно ли е каква инженерна задача е това да се направи полуцилиндричен покрив, какъвто е бил на базиликата в Плиска, с такъв размер, като се използва за строежа дискретни строителни елементи. Само св. София в Константинопол превъзхожда по трудност. Куполът на Пантеона в Рим изглежда по-лесна задача, защото е полукръгъл. Не са били много на брой строителите по света, които са знаели как да го направят. И тези, които са работили по св. София в Юстиниана Прима, същите са работили по базиликата в Плиска (вече натрупали опит, са могли да увеличат размера). Дали пък не са същите, строили св. София в Константинопол или техните последователи? Едни и същи строители, трупайки опит са могли да си позволят да стигнат до максимално възможният за каменен градеж размер. (Покривът със сигурност не е бил от камък, а както куполът на Пантеона - от тухли, но със специална форма.)

Хайде до утре, че има още доста.

П.С. Апропо, кой е В. Василев и с какво се е провинил пред теб наравно с Хеннинг?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

В Шуменския музей има печат който гласи:

Κύριε βοήθει Φιλοθέῳ πρωροσπαθαρίῳ ἐπὶ τοῦ Χρυσοτρικλίνου καὶ στρατηγῷ Πλίσκοβας τῷ Φραγκοπούλῳ

Изхождайки от конструкцията " Πλίσκοβας ",най-вероятното име на първата българска столица би трябвало да е " Плисков ",според мен.Интересно защо в българската историография се е наложило името "Плиска"?

Ако наистина името на български е звучало "Плиска",то на печатът щеше да пише " Πλίσκας "

Какво мислите по тези съображения? :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Шуменския музей има печат който гласи:

Κύριε βοήθει Φιλοθέῳ πρωροσπαθαρίῳ ἐπὶ τοῦ Χρυσοτρικλίνου καὶ στρατηγῷ Πλίσκοβας τῷ Φραγκοπούλῳ

Изхождайки от конструкцията " Πλίσκοβας ",най-вероятното име на първата българска столица би трябвало да е " Плисков ",според мен.Интересно защо в българската историография се е наложило името "Плиска"?

Ако наистина името на български е звучало "Плиска",то на печатът щеше да пише " Πλίσκας "

Какво мислите по тези съображения? :post-70473-1124971712:

Мислим, че ако трябва да се избира на кого да се вярва - на П.Георгиев или византийските извори, следва да предпочетем вторите!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Щом се доверяваш на Хенинг, значи си много лековерен. Книгата му е такъв памфлет, че в цяла Европа се смеят и никой не го взема насериозно. Впрочем особеното на Хенинг е, че никога не е работил в Плиска, а селективно подбира из публикациите и естествено намира противоречия - в крайна сметка Плиска се копае от 100 години от 5-6 поколения учени. Хенинг се опитва да оригиналничи, като твърди, че монументалното строителство в Плиска е византийска работа от ХІ век. Профанско изказване, което показва, че Хенинг елементарно не познава византийската архитектура.

Колкото до тази пародия на анализ, която предлагаш на тема "Голяма базилика", ти предлагам да не се изтощаваш повече, тъй като много отдавна струва ми се тръгва доста убедителната хипотеза, че ГБ в Плиска точно копира Св.Петър в Рим. Достатъчно е да се погледне плана на Св.Петър от 9-10 век. Някой си Формоза прочее после става папа - едва ли е било заради хубавите му очи. Това обяснява и защо поне на пръв поглед градежът не изглежда да е оразмерен във византийски стъпки, които както се каза, са различни от римските.

Колкото до теорията, че Плиска има "римски период", тя отдавна е отхвърлена. По простата причина, че в Плиска няма римски материали - например ако една църква е от римската епоха, около нея трябва да е осеяно със съответните материали в културния пласт. Понеже такива няма, а и римляните няма какво да правят в Плисковското поле, става ясно, че отново разни специалисти се опитват да оригиналничат. Впрочем ако авторите на подобни хипотези си направят труда да измерят блоковете от ГБ ще им стане ясно, че те са в нетипични за римовизантийската архитектура формати. За техниката на градеж да не говорим.

В чужбина наистина се подсмиват, като започнат разни автохтонисти да развиват българската версия на македонизма. Впрочем твърдението, че в Юстиниана прима се откривали капища като тези в Плиска, влиза в златния ми списък с най-фрапантни фантасмагории, написани във форума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Евала за мнението Zagrey :good: :good: :good: :good: :good:

С нетърпение очаквам включването на Ka4o :whistling:

Първо извинение за закъснението - чак сега видях темата.

Та по въпроса - когато човек тръгне да обявява един град и съответните сгради в него за късноантични, не е лошо да има известен опит в късноантичната археология. Защото ако въпросното лице прекара само 2-3 дена на разкопки в който и да е късноантичен обект, щеше да разбере че не нормално в късноантичен град с размери 20 кв. км, който се копае от 100г. да има открити само 34 монети при това обхващащи твърде дългия период от близо 5 века! След това, всеки един късноантичен обект обикновенно дава тонове битова керамика, докато в Плиска има отделни късноантични фрагменти. Да не говорим за другите находки. А какво ще кажем с липсата на сгради - структурата на късноантичните градо е добре известна - къде са масивните жилища, улици, обществени сгради,форуми? Но както какзах да се обяви Плиска за късно античен град е възможно само от човек, който не е виждал истински късноантичен град, па макар и на снимка. А че има влачени строителни материали с римски тухли има - е и? Нищо ново под слънцето. Двете пловдивски и софийската джамии също са построени с антични тухли и камъни, ама мисля че това не е основание да ги обявим за римски джамии? А може би бъркам :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е то Zagrey пише и пита само за базиликата. А на Плиска застроената площ не е 20 кв.км.

Само че въпросните няколко антични монети не са намерени в Голямата базилика, при проучванията и обхожданията на цялата тази площ от 20 кв. км., т.е. монетите в случая отпадат като аргумент. Също така тухлите с печати не са от Голямата базилика, от Вътрешния град, така че и те отпадат. Освен това тайните коридори както е добре известно също са във Вътрешния град, а не при Голямата базилика, така че и те отпадат като аргумент. Всъщност в и около Голямата базилика няма открити късноантични материали, от което следва съвсем логичният факт, че не е построена през късната античност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз не подкрепям (защото нямам специализиран поглед в/у строителството в Плиска) писаното от Zagrey (а той беше пуснал и планове :tooth: на базиликата - детска радост) , затова ми беше интересно какво ще каже някой археолог. Мерси за отговора.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...