ХСВ, обогатена с нови представи

[scaner]

Пък че ОТО можела да засече чист потенциал - го разправяй на студентите си - ако няма установима РАЗЛИКА в полетата - ядец! Казах ти вече как се измерва - чрез промяна на състоянието на вещеви обект - всичко друго е нагласителско, а как ще имаш промяна, ако няма изменения в полето. А и ако нямаш условна нула.

От изказването ви мога да заключа, че нямате подготовка по ОТО. На какво основание тогава се изказвате толкова авторитетно? Бъркате.

Обърни внимание, че и ти ... разказваш физиката... което е нормално за популярен форум.

Да, аз разказвам физика. А вие какво разказвате?

[scaner]

Интензитет на гравитационното поле за всяка точка от полето има определена големина и посока и е векторна силова характеристика на полето в тази точка.. Той показва каква сила би действувала върху тяло с единица маса, поставено в тази точка..

Потенциала е скаларна характеристика на гравитационното поле.Във всяка точка на полето създадено от тяло с маса М, тяло с маса m намиращо се в тази точка притежава точно определена стойност на потенциалната енергия Ep. Това позволява гравитационното поле да бъде описвано с потенциалната енергия, която притежава тяло с маса m=1 в съответната точка на гравитационното поле.

От тук е ясно защо въздухът се стреми да пада към земята а не към слънцето въпреки че потенциалът на слънцето е по голям в горните слоеве на атмосферата отколкото е потренциала на земята там..

Та изяснете си тези неща байновите и чак тугиз елате да дебатираме защо в Сферта на Влияние на земята влиянието на земята е доминиращо

Г-н Петков, наблюдава се голям прогрес у вас, вече четете. Сега направете следващата стъпка - проучете как интензитетът на полето може да се получи ако знаем само потенциалът на полето, каква е връзката им. Това ще ви предпази да давате други глупави препоръки.

[Пeтков]

Здравей Сканер,

--СГРЕШАВАНЕ НА СРЕДНИЯ ПРЪСТ С НЕЩО ДРУГО--

Г-н Петков, наблюдава се голям прогрес у вас, вече четете. Сега направете следващата стъпка - проучете как интензитетът на полето може да се получи ако знаем само потенциалът на полето, каква е връзката им. Това ще ви предпази да давате други глупави препоръки.

Говориш повече отколкото мислиш..Взаимовръзки съществуват доксан докуз в природата ..Така например между надморското равнище и гъстотата на въздухът съществува някаква взаимовръзка , но това ни най малко не означава че надморското равнище е качество на гъстотата на въздукът.. Скороста , пътя и времето също са обвързани със взаимовръзка , но ни най малко не означава че скороста и пътя са времева характеристика ..Същата връзка съществува и между обема и теглото на металите да речем , но това ни най малко не означава че обема и теглото са едно и също качество .. Сбъркан ви е файла на вас айнщанистчетата брато за да не се усещате че има разлика между една скаларна величина каквато е потенциала и една векторна величина каквато е интензитета.. То всичката ви работа е такава в СТО.. объркали сте пространството и времето и не се усещате че това са различни качества на материята .. не улавяте дето не требе да се бърка средния пръст с онова другото..

[Шпага]

До Петков: --СГРЕШАВАНЕ НА ФОРУМ "ФИЗИКА" С ПИЯНСКО СБОРИЩЕ--

[st_jordan]

Здравейте, г-н Петков!

В близко бъдеще ще се редят около вас за автографи, затова изоставям всякаква фамилиарност, и да се помни какво съм предсказал!

(автор scanner) „Интензитета точно така се дефинира - чрез градиент на потенциала. Питай съотборника си вместо да пишеш небивалици."

(автор Петков) „Как па прецени, че потенциалът е най-важната характеристика на полето? Да не би интензитетът да е по-маловажна характеристика ?.. А?"

Градиентът на потенциала

(1) dФ/dr = g може да се представи като

(2) dФ = g.dr , откъдето след интегриране двете страни на

равенството се изчислява потенциалът.

Значи уравненията (1) и (2) са две форми на една и съща зависимост – интензитетът се изразява чрез потенциала, и обратно.

Спорът е по-скоро за йерархията на понятията – кое от двете понятия е първично и кое вторично. В повечето случаи първичните, значи по-предни в класацията понятия, подлежат на непосредствено установяване, определяне, усещане, докато вторичните се изчисляват. Примерно на земната повърхност, интензитетът, тоест земното ускорение g е непосредствено измеримо и реално осезаемо, докато потенциалът е вторично понятие, което се изчислява и определя, след като се измери интензитетът (g).

(автор scaner) "Г-н Петков, наблюдава се голям прогрес у вас, вече четете. Сега направете следващата стъпка - проучете как интензитетът на полето може да се получи ако знаем само потенциалът на полето, каква е връзката им. Това ще ви предпази да давате други глупави препоръки."

(автор Петков) "Говориш повече отколкото мислиш..Взаимовръзки съществуват доксан докуз в природата ..Така например между надморското равнище и гъстотата на въздухът съществува някаква взаимовръзка , но това ни най малко не означава че надморското равнище е качество на гъстотата на въздукът.. Скороста , пътя и времето също са обвързани със взаимовръзка , но ни най малко не означава че скороста и пътя са времева характеристика ..Същата връзка съществува и между обема и теглото на металите да речем , но това ни най малко не означава че обема и теглото са едно и също качество .. Сбъркан ви е файла на вас айнщанистчетата брато за да не се усещате че има разлика между една скаларна величина каквато е потенциала и една векторна величина каквато е интензитета.. "

За личности от класата на г-н Петков, професор Ричард Файнман е изказал следната мисъл:

„Образованието се отдава на малцина, но за съжаление, то не им е нужно."

пп В момента съм зает с най-престижния (награден фонд 23 милиона долара!) турнир от големия шлем (US Open 2010 – Grand Slam Tennis), след приключването на който ще публикуваме математическия модел на СВ.

http://vbox7.com/play:02d91521

[Малоум 2]

От изказването ви мога да заключа, че нямате подготовка по ОТО. На какво основание тогава се изказвате толкова авторитетно? Бъркате.

Да, аз разказвам физика. А вие какво разказвате?

Здрасти!

Няма да споря за "знания", щото, това което знаете е учебниково и ... за съжаление не върши работа за обясняване на въпросите, зачекнати тук.

Аз разказвам физика, която обяснява тук-въпросите. Съжалявам, че моите обяснения не се нравят на физиците, ама ... (и друг път съм го казвал) ако беше лесно, досега физиците да са обяснили Света. Това е разликата с "вашия" разказ - моят обяснява фактите, макар и от друга гледна точка, но и обяснява защо сегашните интерпретации във физиката, задънват и не могат да се справят. Тоест - хипотезата успешно работи и там, където експериментите са невъзможни (а защо са невъзможни, също го казва хипотезата).

Тук дискутирания основен факт е този: Измерване на С=конст в ИС. Коментар по въпроса :"А, защо е така?" - съвременната физика няма. "Това е дереджето!" - не е отговор, нал`тъй?!

Петков иска да го обясни от гл. точка "сфери на влияние" - не е ясно, какво съдържа тоя термин. И се скарахте за "потенциали". Вкара и спекула в спора - затова се обаждам, понякога...

Аз, в хипотезата си съм го обяснил, ... фактът!

Пък ти си мисли, каквото си искаш. Проблем (ако има) не е мой. Проблеми имате вие с Петков - изяснявайте се..., ако ви е интересно.

...

[Пeтков]

Здравей Шпага,

До Петков: --СГРЕШАВАНЕ НА ФОРУМ "ФИЗИКА" С ПИЯНСКО СБОРИЩЕ--

Ние със Ст.Йордан пряавим наука даже коги сме по на три ракии .. Представи си кво става коги ни свърши ракията..

Айнщанистчетата и с ракия и без ракия все глупотевини творят..

Съдба сестричке .. Господ като дава пипе някому не го пита ше пиеш ли или нема да пиеш?..

[scaner]

Аз разказвам физика, която обяснява тук-въпросите. Съжалявам, че моите обяснения не се нравят на физиците, ама ... (и друг път съм го

Точно около това се върти разговорът. Дайте я тази физика, която разказвате, а оставете разказването на страна. Защото дотук оставам с впечатлението че само разказвате, а разказваното го няма. Като дадете физиката, тя ще покаже какво се обяснява с нея и какво не. Думите са излишни.

[Шпага]

Здравей, Сканер!

Малко по-различна е ситуацията при ОТО. Там има величини, които зависят от абсолютната стойност на потенциала. Това са забавянето на времето, червеното отместване, скоростта на светлината. По тази причина споменатите величини зависят от начина на движение в пространството. В частност, при свободно падане в хомогенно поле те стават такива, каквито са според СТО в една инерциална система.

И какво се получава при тази ситуация, ако, да речем, "разглеждаме" скоростта на светлината относно всяка от планетите в Слънчевата система? Според мен следното:

Всяка от тези планети може да се счита за свободно падаща в грав. полето на Слънцето, поради което във всяка от тях скоростта на светлината е такава, каквато е "според СТО в една инерциална система" – тоест, за наблюдател, намиращ се на съответната планета С = конст.

Същевременно обаче, за всеки наблюдател, намиращ се на някоя от тези планети, скоростта на светлината спрямо всяка от другите планети съвсем НЕ е константа. Напротив, землянинът например ще установи, че спрямо всяка от другите планети скоростта на светлината е РАЗЛИЧНА – колкото планети, толкова и скорости на светлината.

Или с други думи, всяка от планетите е инерциална, ама някак си "сама за себе си/?!/" но не и относно другите планети, нито пък относно Слънцето...

Така ли е, или греша?

[scaner]

Здравей, Сканер!

И какво се получава при тази ситуация, ако, да речем, "разглеждаме" скоростта на светлината относно всяка от планетите в Слънчевата система? Според мен следното:

Всяка от тези планети може да се счита за свободно падаща в грав. полето на Слънцето, поради което във всяка от тях скоростта на светлината е такава, каквато е "според СТО в една инерциална система" – тоест, за наблюдател, намиращ се на съответната планета С = конст.

Същевременно обаче, за всеки наблюдател, намиращ се на някоя от тези планети, скоростта на светлината спрямо всяка от другите планети съвсем НЕ е константа. Напротив, землянинът например ще установи, че спрямо всяка от другите планети скоростта на светлината е РАЗЛИЧНА – колкото планети, толкова и скорости на светлината.

Или с други думи, всяка от планетите е инерциална, ама някак си "сама за себе си/?!/" но не и относно другите планети, нито пък относно Слънцето...

Така ли е, или греша?

Здравей Шпага!

Аз бих отговорил на въпроса ти така.

Скоростта на светлината в една и съща точка от пространството се определя от характерът на движението на наблюдателя в тази точка. Ако наблюдателят е неподвижен със земята, той ще измери една скорост (стига да има нужната точност), ако пада свободно към земната повърхност - друга скорост, ако е неподвижен със слънцето - трета скорост. Просто за различни такива наблюдатели сумарният гравитационен потенциал, определящ скоростта на светлината в дадената точка е различен. А на различни планети, както е в твоя пример, голямо разнообразие от скорости ще се установи. Съвсем не е константа скоростта на светлината в гравитационно поле.

[Пeтков]

Здравей Шпага!

Аз бих отговорил на въпроса ти така.

Скоростта на светлината в една и съща точка от пространството се определя от характерът на движението на наблюдателя в тази точка. Ако наблюдателят е неподвижен със земята, той ще измери една скорост (стига да има нужната точност), ако пада свободно към земната повърхност - друга скорост, ако е неподвижен със слънцето - трета скорост. Просто за различни такива наблюдатели сумарният гравитационен потенциал, определящ скоростта на светлината в дадената точка е различен. А на различни планети, както е в твоя пример, голямо разнообразие от скорости ще се установи. Съвсем не е константа скоростта на светлината в гравитационно поле.

За това твое мнение мога да ти кажа само :

-Браво! .. Добре дощъл в ХСВ!..

Друг е въпросът че за туй нещо релативистчетата отново те гонят да те пребият с камъни .. Ще те пречукат и окото нема да им мигне оти според техните представи всички инерциални наблюдатели са в такова изкелиферчено време и пространство че всеки си наблюдава С=конст благодарение именно на тая изкелиферченост измислена от айнщанистите..

[scaner]

За това твое мнение мога да ти кажа само :

-Браво! .. Добре дощъл в ХСВ!..

Друг е въпросът че за туй нещо релативистчетата отново те гонят да те пребият с камъни .. Ще те пречукат и окото нема да им мигне оти според техните представи всички инерциални наблюдатели са в такова изкелиферчено време и пространство че всеки си наблюдава С=конст благодарение именно на тая изкелиферченост измислена от айнщанистите..

Петков, отдавна не разбирам какво се опитваш да кажеш с кратките си реплики.

Моето твърдение се основава на резултатът от ОТО, който поддържа и съотборника ти st_jordan: при свободно падане гравитационното поле изчезва, и свободнопадащата система има свойствата на инерциална (ако няма други гравитационни полета). Ти в това ХСВ съгласен ли си с този резултат?

Аз питах вече няколко пъти, но от тебе никакъв отговор не съм получил. Така че не се крий, казвай.

[Пeтков]

Петков, отдавна не разбирам какво се опитваш да кажеш с кратките си реплики.

Моето твърдение се основава на резултатът от ОТО, който поддържа и съотборника ти st_jordan: при свободно падане гравитационното поле изчезва, и свободнопадащата система има свойствата на инерциална (ако няма други гравитационни полета). Ти в това ХСВ съгласен ли си с този резултат?

Аз питах вече няколко пъти, но от тебе никакъв отговор не съм получил. Така че не се крий, казвай.

Според ХСВ скороста на разпространение на светлината по отношение на неподвижната система зависи от изборът на наблюдател, това твърдиш и ти в цитата преведен от мен по горе..

Що се късае до ИС(по смисълът на айнщанистките дефиниции за еднаквост на протичащите закони) то аз смятам че таково животно нема .. Такава ИС винаги би се простирала до безкрайност и в тази безкрайност тя естественно е нехомогенна по отношение на различните видове полета.. Ето защо дори и да има област в такава ИС в която да се реализира айнщанистката дефиниция за инерциална система , то в съседната област тази дефиниция е вече неосъществима.. Затуй смятам че такова животно ИС по смисълът на айнщанистките дефиниции нема.. Смятам че съществуват само инерциални обекти с които можем да свържем КС но и във всички такива свързани със инерциални обекти КС движението на телата на които не действат неуравновесени външни сили е равномерно и праволинейно..Ето това е по моята дефиниция за ИС и таяково животно естественно има..

Свободно падащите тела не са свободни от действие на неуравновесени външни сили щото се ускоряват във ония КС(ИС по моята дефиниция) за които говорех по горе и които са свързани със инерциални обекти..

Ако имаш уточняващи въпроси с радост ще отговоря..

[scaner]

Според ХСВ скороста на разпространение на светлината по отношение на неподвижната система зависи от изборът на наблюдател, това твърдиш и ти в цитата преведен от мен по горе..

Що се късае до ИС(по смисълът на айнщанистките дефиниции за еднаквост на протичащите закони) то аз смятам че таково животно нема .. Такава ИС винаги би се простирала до безкрайност и в тази безкрайност тя естественно е нехомогенна по отношение на различните видове полета.. Ето защо дори и да има област в такава ИС в която да се реализира айнщанистката дефиниция за инерциална система , то в съседната област тази дефиниция е вече неосъществима.. Затуй смятам че такова животно ИС по смисълът на айнщанистките дефиниции нема.. Смятам че съществуват само инерциални обекти с които можем да свържем КС но и във всички такива свързани със инерциални обекти КС движението на телата на които не действат неуравновесени външни сили е равномерно и праволинейно..Ето това е по моята дефиниция за ИС и таяково животно естественно има..

Свободно падащите тела не са свободни от действие на неуравновесени външни сили щото се ускоряват във ония КС(ИС по моята дефиниция) за които говорех по горе и които са свързани със инерциални обекти..

Ако имаш уточняващи въпроси с радост ще отговоря..

Ако не бързаш толкова да ми отговаряш, а си подготвиш по-старателно домашното, ще видиш какво твърдя. А моето твърдение се основава на ОТО - за падащ наблюдател полето в което пада изчезва. Никакви сили не играят тука - изчезва потенциала, а той се отразява на скоростта на светлината и тя става такава, каквато е в ИС. А когато няма потенциал, няма и поле. За това питам, ако и според вас е същото за свободнопадащите наблюдатели, просто да знам че и според вашата хипотеза гравитацията е фиктивно поле. Приветствията ти към мен в предното съобщения приличат на съгласие с тази теза. Защото ако полето не е фиктивно, потенциалите не изчезват и скоростта на светлината не зависи никак от движението на наблюдателя. Тогава за всички наблюдателки в някаква малка област тя е константа, както е при ИС. Независимо от характера на движението им.

Освен това не става дума за измисленото от тебе понятие инерциален обект, а за общоприетото 'инерциална система'.

Пак да попитам - фиктивно поле ли е при вас гравитацията, или сам не си наясно с вашата хипотеза? Да или не?

[Малоум 2]

Здравей Шпага!

Аз бих отговорил на въпроса ти така.

Скоростта на светлината в една и съща точка от пространството се определя от характерът на движението на наблюдателя в тази точка. Ако наблюдателят е неподвижен със земята, той ще измери една скорост (стига да има нужната точност), ако пада свободно към земната повърхност - друга скорост, ако е неподвижен със слънцето - трета скорост. Просто за различни такива наблюдатели сумарният гравитационен потенциал, определящ скоростта на светлината в дадената точка е различен. А на различни планети, както е в твоя пример, голямо разнообразие от скорости ще се установи. Съвсем не е константа скоростта на светлината в гравитационно поле.

Здрасти!

Гледам и ... не вярвам! Стараеш се всячески да се затормозиш. Какъвто и да е "характерът" на движението, нали нарочваш КС спрямо която измерваш и изчисляваш, като наблюдател. Това, което ще измериш е Ссреда. За всяка система тая Ссреда е различна (поне това е известно).Но е Ссреда= константа - това се измерва. Промени ли се средата, променя се и Ссреда.

Е, в гравитационно поле - средата е друга; значи, естествено и Ссреда ще е друга.

Но, забележи - самоволното движение в такава среда се извършва ВИНАГИ по геодезична линия, а тя е пространствена КРИВА. Питам, ако потенциалите изчезват (свободно падане), от `къв зор, ще се описва геодезичната? Кой дявол ще тика асансьор по нея?

При мен отговорът е естествената кривина, очертана от структурата на съществуващите полета- там са си полетата и те казват на частите на асансьора, къде им е траекторията - непрестанното образуване на тия "части" (с огромна честота на образуване) е зависимо от подложката от физически вакуум, върху който се осъществяват взаимодействията, а тя е кривата пространствена област - начин на подреждане на СПХ на вакчастиците. (Тези СПХ са полевата форма на материя, от която се "правят" формите и големините на фотоните (безмасови обекти - също полева форма на материя) и на вещевите обекти (притежават характеристика "маса"- т.е. коефициент на съпротива срещу принудително преместване)- както съм го описал в хипотезата.)

(А пък, че скоростта на светлината била различна в различните ИС (нека тези различни ИС - само взаимните им скорости да са различни, а иначе- средата да е еднаква- мислено)- тази скорост не се измерва от неучастващите наблюдатели в конкретна ИС. Само за неподвижен наблюдател в конкретна ИС е С=конст. За другите "измервачи", непринадлежащи на ИС -нищо не могат да кажат за скоростта на светлината "там", в другите ИС- те "виждат" събития от другите ИС, със собствената си Ссреда, в собствената си ИС. Затова - не е правилно да се говори, че скоростта на светлината била различна и зависела от движенията на наблюдателя. Излъченото от другите ИС автоматично ги прави "източник" и влиза в лапите на втория постулат на СТО)

[B0081]

Ако не бързаш толкова да ми отговаряш, а си подготвиш по-старателно домашното, ще видиш какво твърдя. А моето твърдение се основава на ОТО - за падащ наблюдател полето в което пада изчезва. Никакви сили не играят тука - изчезва потенциала, а той се отразява на скоростта на светлината и тя става такава, каквато е в ИС. А когато няма потенциал, няма и поле. За това питам, ако и според вас е същото за свободнопадащите наблюдатели, просто да знам че и според вашата хипотеза гравитацията е фиктивно поле. Приветствията ти към мен в предното съобщения приличат на съгласие с тази теза. Защото ако полето не е фиктивно, потенциалите не изчезват и скоростта на светлината не зависи никак от движението на наблюдателя. Тогава за всички наблюдателки в някаква малка област тя е константа, както е при ИС. Независимо от характера на движението им.

Това ми хареса. Така ли е според съвремената физика?

Това ще рече че скороста на светлината спрямо неподвижен обект който се намира на земята,и свободно падащ обект са различни. Т.е скороста не е константа за двата обекта.

И колкото е по голяма гравитацията толкова е по голяма разлика в скоростите на светлината спрямо двата обекта.

Така ли е?

[st_jordan]

Здравей, Шпага!

Сама можеш да си отговориш на всички въпроси, след като се изследва и отговори на следващото (невярно) твърдение на scaner.

(автор scaner) „Моето твърдение се основава на резултатът от ОТО, който поддържа и съотборника ти st_jordan: при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална (ако няма други гравитационни полета). Ти в това ХСВ съгласен ли си с този резултат?"

Твърдението е невярно, тъй като аз никога и никъде не съм казвал, че при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална система.

Може да се провери, че във всяко мнение по този проблем съм писал, че във всички точки на падащата област, интензитетът и потенциалът на външното (тук земното) поле се анулират (имат нулеви стойности), което не значи изчезване на земното поле, а нещо коренно различно.

За целта ще прибягна до обсъждането на два опита. Единият е знаменитият падащ лифт на Айнщайн, а вторият съм изпълнявал съзнателно десетки пъти, и който поради естеството на професията ми, съм повтарял хиляди пъти.

Разглеждаме най-напред живописния мислен опит с крайна област (асансьор, затворена кабина), който в началния момент (t_о) е застопорен, спрян на горните етажи на висока сграда, и след това се освобождава от спирачните устройства и свободно пада (в гравитационното поле на Земята) към партера.

Нека на тавана на кабината е монтирана електромагнитна бомбоключалка, на която е закрепена тежест, примерно гюлле с маса 1кг. В кабината се намира и наблюдател (разбира се, не Шпага, а праволинеен и твърдоглав, но умен релативист), който да отчита резултатите от опита.

Преди това можем да се обединим около една от многото формулировки на понятието потенциал, респективно потенциална енергия.

Потенциалът е способността, възможността на полето да извършва работа, при която потенциалната енергия на пробното тяло се преобразува в кинетична енергия.

В случая с гюллето (в момента t_o), при откачването му от ключалката на тавана, същото ще падне на пода, при което се осъществява дефинираната по-горе възможност – гюллето пада под действието на гравитационната сила и неговата потенциална енергия се преобразува в кинетична, в енергия на движението.

В заключено състояние, силата на опън (електрическа сила) от страна на ключалката уравновесява тежестта на гюллето и не разрешава осъществяването на указаната възможност – преобразуване на енергията.

Отклоняваме се за момент и нека опитаме да отгатнем мислите на умния релативист. Той „усеща" гравитационната сила, която го притиска към пода, но тази сила се уравновесява от опорната реакция (пак електрическа сила) в областта на контакта на краката и подовата част на кабината. Тази електрическа сила (на натиск) фактически не позволява на неговото тяло да пада към центъра на полето.

По пътя на тези разсъждения умният релативист ще стигне до извода, че именно тези повърхностни електрически сили (на опън и натиск) не позволяват на масовата гравитационна сила да върши своята работа, тоест да ускорява телата към земния център.

Ако релативистът наистина е умен, преди да пристъпи към смъртоносния етап на опита, неговите разсъждения ще продължат в следващата насока.

Ние не разполагаме със специално (шесто) чувство или сетиво за непосредствено откриване (усещане) на всепроникващата масова гравитационна сила, която действа директно на масата, а масата фактически е съсредоточена в атомните ядра и незначителна част в електроните.

Може със сигурност да се каже, че нашата нервна система не разполага със сетивни рецептори дълбоко в недрата на атома. Рецепторите (датчиците) са разположени на междуклетъчно ниво, където деформациите на клетките при опън и натиск се предават във вид на електрически импулси. Следователно, не е възможно непосредствено усещане на гравитационната сила.

Всъщност (в началния момент t_o), когато стоим неподвижно в кабината на асансьора, ние фактически усещаме във всяка клетка на нашето тяло повърхностните електрически сили, които в статичния случай пречат, противодействат на силата на тежестта да върши своята работа.

Именно тези противодействащи електрически сили предизвикват в живите клетки на организма определени деформации, които се регистрират от нервните рецептори и под формата на електрически импулси се предават на централната нервна система, където се поражда характерното за масовите сили усещане във всяка част на тялото.

Ако обаче се освободи спирачното устройство на асансьора, противодействията на електрическите сили в цялата падаща (вече) система се преустановява, усещането за силата на тежестта изчезва, което наричаме безтегловност. Но именно тогава гравитационната сила заработва с пълната си мощ, променя импулса на всяка точка от падащата система, включително на гюллето и човешкото тяло.

Казано накратко, при свободното ускорително падане процесът, възможността на полето да преобразува потенциалната в кинетична енергия действително се осъществява, независимо от нашите усещания.

Ако по време на падането се освободи гюллето от ключалката, то ще си остане там, по същата, подчертана по-горе причина.

Така стигаме до окончателния извод, че свободно падащата крайна област не е инерциална, а ускорително движеща се към центъра на полето система, че земното поле не се унищожава, и че потенциалът и интензитетът на външното поле във всяка точка на затворената кабина практически са равни на нула, тъй като съгласно дадената в началото дефиниция, възможността на земното поле да преобразува потенциалната в кинетична енергия в този момент действително се осъществява.

Налага се да прекъсна, тъй като започват интересни мачове от турнира по тенис на откритото първенство на САЩ. Ако сме живи и здрави, ще продължа в следващите дни, освен това напредвам с пиенето, а Шпага усеща това отдалече.

Пожелавам на всички подобно блажено състояние, в което вече се намирам.

[Пeтков]

Здравей B0081,

ТИ ИСКАШ ДА ГО ПРЕТЕПЯТ АЙНЩАНИСТЧЕТАТА ЛИ?

Това ми хареса. Така ли е според съвремената физика?

Това ще рече че скороста на светлината спрямо неподвижен обект който се намира на земята,и свободно падащ обект са различни. Т.е скороста не е константа за двата обекта.

И колкото е по голяма гравитацията толкова е по голяма разлика в скоростите на светлината спрямо двата обекта.

Така ли е?

Как да ти каже така ли е .. Та нали ако ти каже, че е така айнщанистчетата тутакси ше го претепят с камъни.. Ще го претрепят щото за тях е свещенно дело да баучат, че видите ли скороста на светлината не зависи от скороста на наблюдателя спямо неподвижната ИС ..да баучат че спрямо всяка ИС скороста на светлината е константна в т.ч. и спрямо нарочената за неподвижна земя, която по силата на айнщанистките внушения е инерциална защото е свободно падащо тяло в гравитационното поле на слънцето(или айде ра речем в гравитационното поле наслънчевата система)..

[Пeтков]

Здравей Ст.Йордан,

РАЗЯСНИЛ СИ ВЕЛИКОЛЕПНО ПАДАНЕТО НА ТЕЛАТА

Здравей, Шпага!

Сама можеш да си отговориш на всички въпроси, след като се изследва и отговори на следващото (невярно) твърдение на scaner.

(автор scaner) „Моето твърдение се основава на резултатът от ОТО, който поддържа и съотборника ти st_jordan: при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална (ако няма други гравитационни полета). Ти в това ХСВ съгласен ли си с този резултат?"

Твърдението е невярно, тъй като аз никога и никъде не съм казвал, че при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална система.

Може да се провери, че във всяко мнение по този проблем съм писал, че във всички точки на падащата област, интензитетът и потенциалът на външното (тук земното) поле се анулират (имат нулеви стойности), което не значи изчезване на земното поле, а нещо коренно различно.

За целта ще прибягна до обсъждането на два опита. Единият е знаменитият падащ лифт на Айнщайн, а вторият съм изпълнявал съзнателно десетки пъти, и който поради естеството на професията ми, съм повтарял хиляди пъти.

Разглеждаме най-напред живописния мислен опит с крайна област (асансьор, затворена кабина), който в началния момент (t_о) е застопорен, спрян на горните етажи на висока сграда, и след това се освобождава от спирачните устройства и свободно пада (в гравитационното поле на Земята) към партера.

Нека на тавана на кабината е монтирана електромагнитна бомбоключалка, на която е закрепена тежест, примерно гюлле с маса 1кг. В кабината се намира и наблюдател (разбира се, не Шпага, а праволинеен и твърдоглав, но умен релативист), който да отчита резултатите от опита.

Преди това можем да се обединим около една от многото формулировки на понятието потенциал, респективно потенциална енергия.

Потенциалът е способността, възможността на полето да извършва работа, при която потенциалната енергия на пробното тяло се преобразува в кинетична енергия.

В случая с гюллето (в момента t_o), при откачването му от ключалката на тавана, същото ще падне на пода, при което се осъществява дефинираната по-горе възможност – гюллето пада под действието на гравитационната сила и неговата потенциална енергия се преобразува в кинетична, в енергия на движението.

В заключено състояние, силата на опън (електрическа сила) от страна на ключалката уравновесява тежестта на гюллето и не разрешава осъществяването на указаната възможност – преобразуване на енергията.

Отклоняваме се за момент и нека опитаме да отгатнем мислите на умния релативист. Той „усеща" гравитационната сила, която го притиска към пода, но тази сила се уравновесява от опорната реакция (пак електрическа сила) в областта на контакта на краката и подовата част на кабината. Тази електрическа сила (на натиск) фактически не позволява на неговото тяло да пада към центъра на полето.

По пътя на тези разсъждения умният релативист ще стигне до извода, че именно тези повърхностни електрически сили (на опън и натиск) не позволяват на масовата гравитационна сила да върши своята работа, тоест да ускорява телата към земния център.

Ако релативистът наистина е умен, преди да пристъпи към смъртоносния етап на опита, неговите разсъждения ще продължат в следващата насока.

Ние не разполагаме със специално (шесто) чувство или сетиво за непосредствено откриване (усещане) на всепроникващата масова гравитационна сила, която действа директно на масата, а масата фактически е съсредоточена в атомните ядра и незначителна част в електроните.

Може със сигурност да се каже, че нашата нервна система не разполага със сетивни рецептори дълбоко в недрата на атома. Рецепторите (датчиците) са разположени на междуклетъчно ниво, където деформациите на клетките при опън и натиск се предават във вид на електрически импулси. Следователно, не е възможно непосредствено усещане на гравитационната сила.

Всъщност (в началния момент t_o), когато стоим неподвижно в кабината на асансьора, ние фактически усещаме във всяка клетка на нашето тяло повърхностните електрически сили, които в статичния случай пречат, противодействат на силата на тежестта да върши своята работа.

Именно тези противодействащи електрически сили предизвикват в живите клетки на организма определени деформации, които се регистрират от нервните рецептори и под формата на електрически импулси се предават на централната нервна система, където се поражда характерното за масовите сили усещане във всяка част на тялото.

Ако обаче се освободи спирачното устройство на асансьора, противодействията на електрическите сили в цялата падаща (вече) система се преустановява, усещането за силата на тежестта изчезва, което наричаме безтегловност. Но именно тогава гравитационната сила заработва с пълната си мощ, променя импулса на всяка точка от падащата система, включително на гюллето и човешкото тяло.

Казано накратко, при свободното ускорително падане процесът, възможността на полето да преобразува потенциалната в кинетична енергия действително се осъществява, независимо от нашите усещания.

Ако по време на падането се освободи гюллето от ключалката, то ще си остане там, по същата, подчертана по-горе причина.

Така стигаме до окончателния извод, че свободно падащата крайна област не е инерциална, а ускорително движеща се към центъра на полето система, че земното поле не се унищожава, и че потенциалът и интензитетът на външното поле във всяка точка на затворената кабина практически са равни на нула, тъй като съгласно дадената в началото дефиниция, възможността на земното поле да преобразува потенциалната в кинетична енергия в този момент действително се осъществява.

Налага се да прекъсна, тъй като започват интересни мачове от турнира по тенис на откритото първенство на САЩ. Ако сме живи и здрави, ще продължа в следващите дни, освен това напредвам с пиенето, а Шпага усеща това отдалече.

Пожелавам на всички подобно блажено състояние, в което вече се намирам.

Тъй като си пояснил великолепно падането на телата под действието на гравитацията аз те аплодирам и искам да добавя само две неща:

1.Контактните сили действат локално и се предават на материалния обект в мястото в което са приложени .. Така например реактивната сила от двигателя е приложена в суплото на ракетата.. от там натискът на силата се предава по корпусът на ракетата и така ускорява частите на ракетата.. Седналия в седалката космонавт усеща ускорението на седалката и това ускорение ускорява и самия него докато инерциалната сила на собственната му маса се стреми да се противопостави на външната сила съгласно закона за инерцията на Нютон и така между тялото на космонавта и седалката се появява сила подобна на гравитационната сила на седящия в кресло на земната повърхност..

2.Гравитационните сили имат за приложна точка всяка отделна част на тялото па била тя и някаква ядренна чатица..При такъв характер на прилаганата сила частите на тялото се ускоряват еднакво тъй като и гравитационните сили и инерциалните сили са пропорционални на масата на частите ..Именно от тук следва и закона за падането на телата.. Ако поставим един акселометър(който най грубо онагледено е топче окачено с тънки ластици) във ускоряваща се ракета под действие на работата на двигателя корпусът ще почне да се ускорява опъвайки едни от ластиците и отпускайки други..Ако ли обаче поставим акселометър в ускоряваша се ракета под действието на гравитацоинна сила то нямада бъде забелязано никакво опъване и отпускане на тия ластици , акселометърът няма да реагира на ускорението .. Защо?.. Ами защото гравитационните сили (които сасъвсем реални сили )не изчезват при свободнопадане а действат нелокално на частите на всеки материален обект който има маса.. В такъв случай топчето на акселометърът се ускорява точно толкова колкото се ускорява и цялата падаща в гравитационно поле ракета..Акселометърът е такъв случай се оказва неподходящ уред .. уред който не засича ускорението..

От тук следва и заблудата на айнщанистите , че свободното падане е едно и също състояние със инерциално движение или покоят..

Накрая позволи миот твое и от мое име да поздравим нашата умна съклубничка Шпага със една позабравена мелодия от фестивалите на Сан Ремо :

БЯЛА КЪЩА- Маргарита Енчева

Ще бъда благодарен ако някой ми подскаже от къде мога да си я сваля тази MP3 ..

[scaner]

Здравей, Шпага!

Сама можеш да си отговориш на всички въпроси, след като се изследва и отговори на следващото (невярно) твърдение на scaner.

(автор scaner) „Моето твърдение се основава на резултатът от ОТО, който поддържа и съотборника ти st_jordan: при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална (ако няма други гравитационни полета). Ти в това ХСВ съгласен ли си с този резултат?"

Твърдението е невярно, тъй като аз никога и никъде не съм казвал, че при свободно падане гравитационното поле изчезва и свободно падащата система има свойствата на инерциална система.

Може да се провери, че във всяко мнение по този проблем съм писал, че във всички точки на падащата област, интензитетът и потенциалът на външното (тук земното) поле се анулират (имат нулеви стойности), което не значи изчезване на земното поле, а нещо коренно различно.

За целта ще прибягна до обсъждането на два опита. Единият е знаменитият падащ лифт на Айнщайн, а вторият съм изпълнявал съзнателно десетки пъти, и който поради естеството на професията ми, съм повтарял хиляди пъти.

Разглеждаме най-напред живописния мислен опит с крайна област (асансьор, затворена кабина), който в началния момент (t_о) е застопорен, спрян на горните етажи на висока сграда, и след това се освобождава от спирачните устройства и свободно пада (в гравитационното поле на Земята) към партера.

Нека на тавана на кабината е монтирана електромагнитна бомбоключалка, на която е закрепена тежест, примерно гюлле с маса 1кг. В кабината се намира и наблюдател (разбира се, не Шпага, а праволинеен и твърдоглав, но умен релативист), който да отчита резултатите от опита.

Преди това можем да се обединим около една от многото формулировки на понятието потенциал, респективно потенциална енергия.

Потенциалът е способността, възможността на полето да извършва работа, при която потенциалната енергия на пробното тяло се преобразува в кинетична енергия.

В случая с гюллето (в момента t_o), при откачването му от ключалката на тавана, същото ще падне на пода, при което се осъществява дефинираната по-горе възможност – гюллето пада под действието на гравитационната сила и неговата потенциална енергия се преобразува в кинетична, в енергия на движението.

В заключено състояние, силата на опън (електрическа сила) от страна на ключалката уравновесява тежестта на гюллето и не разрешава осъществяването на указаната възможност – преобразуване на енергията.

Отклоняваме се за момент и нека опитаме да отгатнем мислите на умния релативист. Той „усеща" гравитационната сила, която го притиска към пода, но тази сила се уравновесява от опорната реакция (пак електрическа сила) в областта на контакта на краката и подовата част на кабината. Тази електрическа сила (на натиск) фактически не позволява на неговото тяло да пада към центъра на полето.

По пътя на тези разсъждения умният релативист ще стигне до извода, че именно тези повърхностни електрически сили (на опън и натиск) не позволяват на масовата гравитационна сила да върши своята работа, тоест да ускорява телата към земния център.

Ако релативистът наистина е умен, преди да пристъпи към смъртоносния етап на опита, неговите разсъждения ще продължат в следващата насока.

Ние не разполагаме със специално (шесто) чувство или сетиво за непосредствено откриване (усещане) на всепроникващата масова гравитационна сила, която действа директно на масата, а масата фактически е съсредоточена в атомните ядра и незначителна част в електроните.

Може със сигурност да се каже, че нашата нервна система не разполага със сетивни рецептори дълбоко в недрата на атома. Рецепторите (датчиците) са разположени на междуклетъчно ниво, където деформациите на клетките при опън и натиск се предават във вид на електрически импулси. Следователно, не е възможно непосредствено усещане на гравитационната сила.

Всъщност (в началния момент t_o), когато стоим неподвижно в кабината на асансьора, ние фактически усещаме във всяка клетка на нашето тяло повърхностните електрически сили, които в статичния случай пречат, противодействат на силата на тежестта да върши своята работа.

Именно тези противодействащи електрически сили предизвикват в живите клетки на организма определени деформации, които се регистрират от нервните рецептори и под формата на електрически импулси се предават на централната нервна система, където се поражда характерното за масовите сили усещане във всяка част на тялото.

Ако обаче се освободи спирачното устройство на асансьора, противодействията на електрическите сили в цялата падаща (вече) система се преустановява, усещането за силата на тежестта изчезва, което наричаме безтегловност. Но именно тогава гравитационната сила заработва с пълната си мощ, променя импулса на всяка точка от падащата система, включително на гюллето и човешкото тяло.

Казано накратко, при свободното ускорително падане процесът, възможността на полето да преобразува потенциалната в кинетична енергия действително се осъществява, независимо от нашите усещания.

Ако по време на падането се освободи гюллето от ключалката, то ще си остане там, по същата, подчертана по-горе причина.

Така стигаме до окончателния извод, че свободно падащата крайна област не е инерциална, а ускорително движеща се към центъра на полето система, че земното поле не се унищожава, и че потенциалът и интензитетът на външното поле във всяка точка на затворената кабина практически са равни на нула, тъй като съгласно дадената в началото дефиниция, възможността на земното поле да преобразува потенциалната в кинетична енергия в този момент действително се осъществява.

Налага се да прекъсна, тъй като започват интересни мачове от турнира по тенис на откритото първенство на САЩ. Ако сме живи и здрави, ще продължа в следващите дни, освен това напредвам с пиенето, а Шпага усеща това отдалече.

Пожелавам на всички подобно блажено състояние, в което вече се намирам.

Здравейте st_jordan!

Направили сте хубав обзор за свободното падане от гледна точка на класическата физика. Тръгнали сте от нейните положения, и сте достигнали до изводи в синхрон с нея.

Само не мога да разбера, защо ме цитирате мене? Не прочетохте ли че аз коментирам ОТО, към която вашият разказ няма отношение? И заключенията ви също?

Хайде без толкова общи приказки, ако имате нещо по същество да кажете, казвайте, а така свободни съчинения, не сме се събрали тука с тях да си губим времето. Предполагам недоглеждането ви се дължи на твърде кратките паузи между мачовете, при такива условия наистина трудно се говори за физика.

П.С. Само да добавя, подчертаното от мене с червено твърдение е невярно. Когато говорим за потенциала, вие няколко пъти настоявахте, че земята пада в гравитационното поле на слънцето, и затова слънчевият потенциал не играе (като се позовавахте на ОТО), трябва да го приемем за нула (както е и според ОТО, а следствието от това е еднозначно и в синхрон с ОТО - падащата система е инерциална). А по условие нулев потенциал означава липса на поле, точно в контекста който отричате. Но ще приемем че мачовете са виновни...

[scaner]

Това ми хареса. Така ли е според съвремената физика?

Това ще рече че скороста на светлината спрямо неподвижен обект който се намира на земята,и свободно падащ обект са различни. Т.е скороста не е константа за двата обекта.

И колкото е по голяма гравитацията толкова е по голяма разлика в скоростите на светлината спрямо двата обекта.

Така ли е?

Точно така е млади човече! Това е едно от основните следствия на общата теория на относителността. В отправната система на свободно падащият обект скоростта на светлината ще е известната константа, наречена скорост на светлината във вакуум, докато стоящият в гравитационно поле ще измерва по-малка стойност, зависеща от величината на полето. В този смисъл за наблюдател, стоящ неподвижно на границата на черна дупка скоростта на светлината ще е нула, което не е чудно - за него и времето ще е спряло. И не случайно светлината не може да напусне с такава скорост черната дупка За свободнопадащ наблюдател в същата точка обаче нещата, както казахме по-горе, ще са съвсем различни.

[scaner]

Здрасти!

Гледам и ... не вярвам! Стараеш се всячески да се затормозиш. Какъвто и да е "характерът" на движението, нали нарочваш КС спрямо която измерваш и изчисляваш, като наблюдател. Това, което ще измериш е Ссреда. За всяка система тая Ссреда е различна (поне това е известно).Но е Ссреда= константа - това се измерва. Промени ли се средата, променя се и Ссреда.

Е, в гравитационно поле - средата е друга; значи, естествено и Ссреда ще е друга.

Но, забележи - самоволното движение в такава среда се извършва ВИНАГИ по геодезична линия, а тя е пространствена КРИВА. Питам, ако потенциалите изчезват (свободно падане), от `къв зор, ще се описва геодезичната? Кой дявол ще тика асансьор по нея?

При мен отговорът е естествената кривина, очертана от структурата на съществуващите полета- там са си полетата и те казват на частите на асансьора, къде им е траекторията - непрестанното образуване на тия "части" (с огромна честота на образуване) е зависимо от подложката от физически вакуум, върху който се осъществяват взаимодействията, а тя е кривата пространствена област - начин на подреждане на СПХ на вакчастиците. (Тези СПХ са полевата форма на материя, от която се "правят" формите и големините на фотоните (безмасови обекти - също полева форма на материя) и на вещевите обекти (притежават характеристика "маса"- т.е. коефициент на съпротива срещу принудително преместване)- както съм го описал в хипотезата.)

(А пък, че скоростта на светлината била различна в различните ИС (нека тези различни ИС - само взаимните им скорости да са различни, а иначе- средата да е еднаква- мислено)- тази скорост не се измерва от неучастващите наблюдатели в конкретна ИС. Само за неподвижен наблюдател в конкретна ИС е С=конст. За другите "измервачи", непринадлежащи на ИС -нищо не могат да кажат за скоростта на светлината "там", в другите ИС- те "виждат" събития от другите ИС, със собствената си Ссреда, в собствената си ИС. Затова - не е правилно да се говори, че скоростта на светлината била различна и зависела от движенията на наблюдателя. Излъченото от другите ИС автоматично ги прави "източник" и влиза в лапите на втория постулат на СТО)

Не мога да коментирам нищо от казаното от вас, защото не виждам логика в него.

Във физиката се прави така. Задават се взаимодействията между частиците и полетата. На тяхна база се извеждат уравненията на движение на обектите. След това тези уравнения се решават, и решението им се преразказва на широката публика - какво става, кой с какво и защо така взаимодейства и се движи. Във вашите оибяснения липсват уравненията и решението им. Вие преразказвате решение, което го нямате. Тоест при вас няма причинноследствена връзка между характеристиките с които сте надарили вашите фотони, и всичко останало. А тази причинноследствена връзка всъщност е обяснението на нещата. Казано по-просто, вие не обяснявате нищо.

И наистина, ако се вгледаме внимателно, само един пример: вие казвате - полетата определят движението на асансьора. Мислите ли че това може да впечатли някого като заключение?

Ако имате някаква физика, дайте я нея, оставете свободните съчинения.

[Малоум 2]

Не мога да коментирам нищо от казаното от вас, защото не виждам логика в него.

Във физиката се прави така. Задават се взаимодействията между частиците и полетата. На тяхна база се извеждат уравненията на движение на обектите. След това тези уравнения се решават, и решението им се преразказва на широката публика - какво става, кой с какво и защо така взаимодейства и се движи. Във вашите оибяснения липсват уравненията и решението им. Вие преразказвате решение, което го нямате. Тоест при вас няма причинноследствена връзка между характеристиките с които сте надарили вашите фотони, и всичко останало. А тази причинноследствена връзка всъщност е обяснението на нещата. Казано по-просто, вие не обяснявате нищо.

И наистина, ако се вгледаме внимателно, само един пример: вие казвате - полетата определят движението на асансьора. Мислите ли че това може да впечатли някого като заключение?

Ако имате някаква физика, дайте я нея, оставете свободните съчинения.

Здрасти!

Та, кои формули, казваш, ще гледаме?

Нека започнем със скорост, защото ... си я оцапал цялата - имам предвид и това което си отговорил на ВОО81, че скоростта на светлината била нула ... нейде си, по Черните дупки.

Моментната скорост е границата на ОТНОШЕНИЕТО на интервал път към интервал ВРЕМЕ, когато време-интервалът клони към нула, но - НИКОГА НЕ Я ДОСТИГА! Защо, питам?.. Или, пак ще бягаш по тъча... Както при въпроса кой показва пътя на асансьора по геодезичната...

В математиката има "златно правило" - не се дели на нула!.. Забранено е!

Запознат си с тези "теоретични" еквилибристики, ама в реалността - това, което се ползва за време е: ИНТЕРВАЛ време - нарекъл съм го физическо време, за да не се обърква с философската категория време - която мешаница използваш, неявно, с надеждата, че сме неграмотни по физика и философия.

Явно за да направиш ВПЕЧАТЛЕНИЕ!

Та физическото време, се определя чрез забележима промяна в околното, между две ПОВТАРЯЩИ СЕ събития. Нямаше да е толкова важно това, ако не се е наела физиката да прави разлика (и да тормози философското мислене на Петков) в понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на две събития. А, това е съществено: за наблюдател, който разграничава отделни етапи (фази) от някакво събитие (пространствено съвместени етапи), то те могат да са едновременни или неедновременни - зависят от гледната му точка. Ако обаче, не може да разграничава отделни етапи (фази) от тези събития - то тези събития са ВИНАГИ ЕДНОВРЕМЕННИ за този наблюдател. Това директно отговаря на въпроса, защо не можем да "виждаме" етапите на събитията ... в атом, да речем. Щото стават тези събития с огромна за наблюдателя честота и всичко е слято, като наглед - КМ дава вероятностните зависимости от експерименти -(едновременно се случват вътрединамиките, ама и без това физиците не ги зачитат. За увеличаване на честотата за наглед, се увеличава скоростта на излъчвателите, но - си има граница...)

Може ли наблюдателят да е по-бърз в нагледа си - НЕ МОЖЕ, щото е направен от същите неща, които иска да гледа поотделно (по хипотезата).

К`во стана с уравненията?..

Ми, станаха неверни в области, където делите на нула! Тоест, неправомерно ползвате матмодели за предсказване на Черни дупки с разни сингулярности... И, разбира се, се стига до предсказване на ... глупости! ВПЕЧАТЛЯВАЩО - няма що!

И кво остана - емпирично изведените формули, на които даже границите на приложимост бъркате. Ако ще ми противостоиш - обясни първо постулатите ви. От сегашна гледна точка на знания. Защо "работят" е въпросът?

Едно време Брадата (проф Брадистилов) така обясняваше понятието "безкрайност" (често ползвано в математиката): "Тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи - е безкраен!" - но, това си е само афоризъм. Същността липсва...

...

[B0081]

Точно така е млади човече! Това е едно от основните следствия на общата теория на относителността. В отправната система на свободно падащият обект скоростта на светлината ще е известната константа, наречена скорост на светлината във вакуум, докато стоящият в гравитационно поле ще измерва по-малка стойност, зависеща от величината на полето. В този смисъл за наблюдател, стоящ неподвижно на границата на черна дупка скоростта на светлината ще е нула, което не е чудно - за него и времето ще е спряло. И не случайно светлината не може да напусне с такава скорост черната дупка За свободнопадащ наблюдател в същата точка обаче нещата, както казахме по-горе, ще са съвсем различни.

Малко ме обърквате.

Ако имаме обект които се намира в пространството без никакво гравитационо влияние,то скороста на светлината спрямо този обект ще бъде 300000 км/с.

А когато имаме свободно падащ обект при гравитационо влияние,за да го достигне светлината,скороста на светлината трябва да нарасне на 300000 км/с + скороста на обекта (при положение че светлината настига обекта ).И ще се изважда ако идва от към земята (да кажем).

Т.е при черната дупка скороста на светлината ще се увеличава колкото по близко приближава черната дупка,и стигаме до някаква максимална скорост.И след това няма да може да я напусне.Но вие казвате че скороста става нула ???

Другото което,след като вече имаме различна скорост на светлината в различни гравитациони полета, не е необходимо да се базикаме с времето.Така че времето няма нужда да спира.

Един въпрос, възможно ли е, при по бавната скорост на светлината да виждаме обектите по големи (с по голям размер) ?

[B0081]