Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 16.01.2019 от всички места

  1. 7 7 харесвания
    Как купихме МиГ-29 Междувременно през 1987 г. са проведени първите преговори със СССР за доставката на новите изтребители МиГ-29. Договорът за първата партида от четири бойни самолета и две спарки е сключен през февруари 1988 г. в Москва. Под него се подписва полковник Иван Алексиев, началник-отдел в ГИУ, а също и Петър Бойчев, ценовик от ГИУ. От страна на възложителя – ПВО и ВВС на НРБ, се подписва главният инженер полковник Божидар Герасимов. Условията от 1986 г. обаче са се промененили драстично. Предложената цена вече е скочила на над 12 млн. преводни рубли. В процеса на преговорите се договарят нова комплектовка и двигатели с по-голям ресурс в сравнение с тези на вариантите, доставени преди това на ГДР. В крайна сметка цената на четирите бойни самолета е 11 600 000 преводни рубли за боен самолет (изделие 9-12А) и 12 300 000 за единична спарка (изделие 9-51). Седем месеца по-късно първата група български летци и инженери заминава за СССР да се приучи на най-съвременния ни изтребител, а близо година и половина по-късно първите МиГ-29 кацат на българска земя. Като цяло през 1988–1989 г. поради нарастване на цената са договорени само 18 бойни самолета вместо първоначално планираните 24 и четири спарки. Отново започват да се правят планове и се подготвя перспективното съглашение за следващата петилетка. Генерал Атанас Семерджиев продължава своя разказ: „Когато приемахме плана за развитието на нашите въоръжени сили за 1990–1995 и до 2000 г., ходихме в ГЩ на съветската армия с министъра на Народната отбрана Добри Джуров и с командващите видовете въоръжени сили. Това беше 1988 или 1989 г. Направих подробно изложение по развитие на армията до 2000 г. и разчитахме да се иска кредит за около 300–400 млн. преводни рубли, с който да си купим нужното въоръжение. ГЩ обаче беше против това. Виждаше се вече, че не можем да издържаме такава армия. Поискахме от съветската страна да ни дава въоръжение и техника на по-ниски преференциални цени. Те не се съгласиха, като изтъкнаха основателен аргумент, че ако ни гарантират тази привилегия, всичките съюзни армии ще искат”. http://aeropress-bg.com/categoryblog/86-kakkupihmemig29.html Статията е от същото списание, откъдето е цитиран текста в първия постинг. Официален курс на съветската ЦБ през 1989 година е 1 рубла за 1.7229 щатски долара, следователно 400 млн. преводни рубли по онова време са били еквивалент на 688 млн. щатски долара или по 38 млн. щатски долара за 1 бр. Миг-29 https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_ruble цена на Ф-16 през 1998 според производителя Unit cost F-16A/B: US$14.6 million (1998)[3] F-16C/D: US$18.8 million (1998)[3] https://en.wikipedia.org/wiki/General_Dynamics_F 16_Fighting_Falcon
  2. 7 7 харесвания
    След отхвърленото трето подред предложение за мир на ювиги Крум към Василията ( противниците на мира/либералите/ са остро критикувани от Теофан) заради странното упорство на Константинополския сенат начело с неговия лидер Теоксит : твърдо-непреклонно настроени срещу само и единствено точка 3 от договора (емигрантите) ! И още по странното е, че Теоксит и сие се налагат над императора , патриарха и още няколко висши военни , които са били за приемане на умерените искания на Крум. Не успях да намеря (сериозен) източник : каква е била позицията на силната жена по това време в империята - Никифоровата щерка Прокопия. Някои френски византинисти предлагат тезата , че и тя е на страната на противниците на мира заради дъщерна преданост (отмъщение) и мир с убиеца на ..papa/папа/ (татко) не е на сърце и. Да припомним , че след вестта за смъртта на Никифора , в столицата се оформят "партийно-политически" борби между привърженици на тежко ранения Ставракий и зет му - Михаил Рангаве. Лидерите на партиите обаче са...жени - зълвите Теофано (снаха) и Прокопия (дъщеря) на Никифор. Надделява Прокопия , която слага на трона съпруга си ! Михаил е напълно под неин чехъл. Дори Прокопия си позволява да поведе войската на поход ….но войскарите в болшинството си ориенталци - кападокийци и арменци , обаче им идва малко в повече да слушат командите на жена и назрява метеж. (То в този времеви период армията на ИРИ си е вечно неспокойна и готова на бунт за щяло и нещяло) Тогава Прокопия като майка-гургулица призовава висшето офицерство да пази ...нейния Михаил(чо) и по живо-здраво ги изпраща към Версиникията ! А тя самата неохотно се завръща в столицата. ………../.Инак ….по тез времена Ориенталска Византия е с най-феминизираното управление..в света ! Ирина е първата жена Василевс ! Прокопия и Теофано са лидерки на фракции. Ефросина като мащеха има изключително влияние над император Теофил ! Организира му конкурс за съпруга и ... Теофил се е съобразил с критериите(съветите) на мащехата си. По късно той и тя ще подържат комуникации и Василевса ще се..вслушва в наставленията и ! Всесилният василевс всеромейски - Михаил III не може да се ожени за любовта на живота си - Евдокия Ингерина - красивата дъщеря на викингски офицер от имперската гвардия , защото мама Теодора не разрешава ! Та императорът се налага да прави ..врътки ..омъжва я за любимеца си - Василия Македонян. ....и по този начин да замаже очите на ..строгата маман./ ..............Така ! Между падането на Месемврия и Версиникия , Крум предлага поредния си ( 4-ти) мирен договор ! В по късните източници той е прикрепен към третият такъв. Но той си е четвърти ! Дори и не е обсъден/разгледан ! Следва Версиникия….и ...измяната на Лъв - Врагът на Истината ! С две думи - мирното предложение не е и разгледано ! Следва блокада на Адрианопол ( от легендарният брат , който не го е ...изоставил ..?) и настъпление към Константинопол. След като се "налудувал" ...с жертвоприношенията , наложниците и къпането , Крум предлага ...пети по реден мир на ИРИ ! Условията далеч не са ...неприемливи : да му се даде голямо количество злато и дрехи и известен брой избрани моми или пък да му позволи да забие копието си в Златните врати. Отговорът : Но Лъв V, като се посъветвал с архонтите си, отхвърлил Крумовото предложение ! Да вметна - и това предложение често се вмъква под номер 6 (или 5) но то е различно. След което разочарован Ювиги се оттеглил в шатрата си и след размисъл ...отправил предложение за мир в което ...употребил изкусни слова ! Сиреч - 6-то предложение ! Явно заради "изкусните слова" този път предложението не може да бъде подминато както 4-то или 5-то . Насрочени са преговори , които обаче са плацдарм не за такива , а като удобен повод/позиция за покушение над ...единственият неприятел с който ИРИ отказва да преговаря ! А ...Защо ? Врагът на истината ( Левон Арменец) сключва прословутия 30-годишен мир с Омуртаг , изложил се тотално (навличайки си презрение) извършвайки езически ритуали като обръща седла и треви , но...не позволява на Крум да забие копие в Златните врата ! И не само - свидат му се и няколко константинополски хетери , които може да изпрати на ...мераците на Крума за …"избрани моми" И това отказва ! Малко злато , няколко хетери и символично забиване на копие ( Пето предложение за мир) и Левон си осигурява мира ! Защо не го иска , а предпочита да понесе опустошителните рейдове на Крум в Тракия , стотиците сринати и изпепелени крепости и манастири , ударът по Св. Мамант , изнасянето на мечката , лъва и дракона - вековни символи на империята (талисмани от Великите и времена на Флавий Константин) , десетките хиляди избити и отвлечени пленници....Защо в случая... Левон - Врагът на истината се явява и като враг на разума ? Абстрахирайки се от иконопочитателите-хронисти като Теофан , които го ненавиждат , Леон Арменец си остава крайно противоречива личност олицетворяваща неспокойния ромейски преход ! Расъжденията по случаят са следните : Левон е знаел за вътрешна опозиция срещу Крум и е разчитал , че след покушението му би намерил по приемливи съюзници в лицето на негови наследници ? Нещо което не се случва ! Поне от към външна политика на канството . От вътрешна обаче има сериозни сътресения - масови изстъпления срещу християни ! А иначе войната продължава и Левон печели …..спорно и мъгляво е къде ...дали при Месемврия или Буртудизос ( Баба Ески) , но най сетне ромейска победа ! Тук на предложеният мир - василевсът го приема и изпълнява безпрекословно езическите "бесове" - ритуалите на българите ! И следва прословутият 30-годишен мир между България и ИРИ ! И пак ….защо не се е сключило споразумение с Крум ?
  3. 6 6 харесвания
    Ами нека за начало да кажем кое не е научен подход - ровенето из взевъзможни азиатски речници в търсене на фонетични сходства. Затова и се стига до абсолютни нелепици като даването на „паралелите” юмшак и юмшан, при положение че тези две думи нямат нищо общо помежду си. Едната е с произход от старотюркски и означава „мек”, а какъв в крайна сметка е произходът на другата можете да видите например ето тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Jawshan_Kabir. По същия този метод на Дени-Венедиков-Бешевлиев аз също мога да представя свой „превод” – от арабско-персийски, при това с ползването на някои от „паралелите” на споменатата тюрколожка дружинка. Хумши – от джаушан (ризница), алхаси – очевидно от халка, купе – от джебе (друг вид ризница) и т.н. Даже имам и предложение за пиле жопан – от pil „слон”, т.е. Туртуна е бил командир на елитните прабългарските части от бойни слонове. Или пък пиле жопан – директно от pilban „an elephant keeper or driver”. Имам впрочем и чудесен превод на хлубрин: qulab “a hooked goad used by elephant-drivers”. И понеже хлубринът ни е само в една бройка, значи по-вероятно е Туртуна да не е бил командир на бойни слонове, а да е бил пилбан, сиреч имали сме явно един-единствен боен слон. Той е бил язден от Туртуна, на когото за целта е бил зачислен и един qulab – т.е. ето това тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Elephant_goad. Алхаси купе, което също е в единична бройка, пък очевидно е било бойна одежда, предназначена за слона на Туртуна. Може би е редно да публикувам този „превод”. Струва ми се, че тук има поне две революционни за прабългаристиката открития – че българите са говорели на арабо-персийско наречие и че са ползвали бойни слонове (или поне един, което би обяснило защо археолозите до момента не са открили останки от прабългарски слонове). Засега обаче ще изчакам, понеже все още съм в търсене на подходящо значение за естрогин. Възможности обаче не липсват, примерно astar „подплата” или пък astar „муле”, astarban “мулетар”. Виж какъв супер превод за 15-20 минути ровене, при това дори не и в сто речника като нашите приятели тюрколозите. Особено съм доволен от себе си по отношение на пиле жопан и хлубрин. Мисля, че това е най-логичният превод, предлаган от откриването на този надпис до днес.
  4. 5 5 харесвания
    А какво очаквате да е изписано? При повечето печатни текстове от епохата, когато се пише с малки букви в началото на думата се пише v, а по средата u и това е така независимо от това кой звук се предава с двете букви - "У" или "В". Т.е. "v" може да е както В така и У и по същия начин "u" може да е както В така и У. Коя от двете букви ще се изпише не зависи от това кой звук сe предава, а от това къде стои в думата. При това така се пише в едно и също произведение и от един и същ автор. При изписване с големи печатни букви навсякъде стои V, защото голяма печатна буква U по това време няма. В случая в заглавието имаме дума изписана с първа буква "главна S", а останалите букви са малки и е съвсем нормално и очаквано след това да имаме буква u, а не v. Виж например следващата страница - имаме изписано Francica, Saxonica и Sueuica. Последната дума според теб как трябва да се прочете? За пример може да се види и Орбини. В заглавната страница е изписано SLAVI, тъй като тук цялата дума е изписана с главни букви. По същия начин думата България е изписана като BVLGARIA, защото пак цялата дума е изписана с главни букви. Вътре в текста обаче, когато се употребяват малки букви навсякъде имаме slaui и Bulgaria. U-то предава в първата дума звука В, а във втората звука У, а двата звука се предават с една и съща буква защото са в средата на думата. Дай да ги видим тези примери, където изписването е с малки букви и звукът В е предаден с буквата v когато се намира в средата на думата. п.п. Виж например тук. Това е от книгата която цитира ти самия. Във втория абзац (центрирания) би трябвало да е изписан израза "vim promovet insitam". В текста обаче е "vim promouet insitam". Това не е различен израз, нито се чете по различен начин. Просто правилата за писане тогава са били такива.
  5. 5 5 харесвания
    В непрестанната си борба за оцеляване , подложена на масирани външни атаки от заобикалящия я свят и на сериозни вътрешни сътресения - безброй преврати , бунтове и граждански войни , Империята охотно е приемала всяко предложение за мир, който би и осигурил глътка отдих. Задоволявала е и най-наглите и безсрамни искания на сребролюбиви и хищни варварски вождове само и само да си осигури така нужния и временен мир , да запази земите си и населението от разорение и отвличания. Наистина за поданиците си империята е майка - не жали злато , а дипломатите и дават всичко от себе си ...тоест развихрят своя талант за да склонят и най-непримиримият враг към мир . . ! Дотук за ИРИ . Ювиги кана Крум основателно е възприеман като един от най-значителните български владетели , най-войственият наред с Калоян , увеличил неимоверно територията на държавата , обърнал неблагоприятния развой на войната с ИРИ и първият български владетел подложил мегаполиса Константинопол на обсада ! Но интересното тук е , че войнственият Крум предлага ...цифром и словом ...6/шест/ пъти мир на Империята ! А направо..парадоксалното е , че ТЯ /империята/ винаги (и шесте пъти) му е отказвала ! И то в лицето на ...трима императори и техните правителства ! Защо ? Крум е единственият случай при който ..четири пъти от позиция на силата предлага мир и въпреки това империята отхвърля всичко. Стига се до шестият път , когато за да спре да "досажда" с поредните си предложения за мир , империята в лицето на Лъв V му организира покушение ! Защо ? /После ще предоставя и източниците./ Няма аналог . Мир с империята получава Аспарух . Мир дава и враг номер едно на България Константин Копроним. Самият ...Лъв Арменец ще предизвика гнева на църквата със своите езически клетвени ритуали ! Мир получава Борис I. Мир охотно е даден и на Симеон от Лъв Мъдри въпреки катастрофата на първия срещу маджарите и удобната възможност България да бъде заличена от лицето на земята. Защо ИРИ е безкопромисна към Ювиги канас Крум Страшни ? При това четири от шест пъти тя е от страна на слабата/победена/ позиция. Да разгледаме мирните предложения на Крума. През 811 г. най-после възползвайки се от затишие на източната граница и преодолял бунтовете на вечно неспокойните си войници , Никфора напредва към България да я накаже заради пиратските действия на архонта и. А именно - провалената амбициозна Сердкийска възстановителна програма на императора и батисването на 1100 литри злато , нещо което финансистката (прото-банкерска) душа на икономиста Геник не може да понесе. Тук идва първото предложение на Крум за мир ! И ..съсвсем логично по споменатите причини то е напълно резонно отхвърлено. Няма как Геник напипал точното място и време да пропусне възможността веднъж и завинаги да се разправи с крадливия неприятел провалил дългосрочната му програма. Второто предложение за мир от страна на Крума идва в още по неподходящ момент за него - той е в позиция ...нокдаун - Никфор е преминал непристъпния Хемус , две български армии са разгромени , овладял е резиденцията , пипнал е хазната му. Пред съда на историята Никифор има пълното оправдателно право да отхвърли жалкия иск на Крум за мир. За пръв път от столетия на ромейски император се отдава възможността да включи Мизия в лоното на ромейския Запад и границите на империята да опрат на изконния Истър ! Представяме си Никифор в позицията на безспорен победител да приеме предложението на Крум ? Той би вязъл в историята като най-голям страхливец ! Въпреки , че в изворите за него се среща и оксиморонът ...страхливецът с безрасъдна смелост... И тук след внимателен прочит на всите извори ( а те са доста) се стига до заключение , че яростта на Крума не е толкова заради кланетата на български войници , деца и добитък , не заради батисване на хазната му , опожареният му аул и изпитото вино , а заради пренебрижетелното отхвърляне на предложения от него пореден мир. Всеизвестни са последвалите събития - разгром на ромеите и смъртта на Никифор. И...последвалата офанзива на Крум в Тракия. следва поредното ....3-то предложение за мир ! И то е най.....озадачаващото отказване от страна на ИРИ ! И по точно заради и само ...ТОЧКА № 3 ОТ ДОГОВОРА ! Която гласи ...." Взаимно да се предават бежанците [емигрантите] от едната и от другата страна, ако би те да се окажат зломишленици против властите.” Либерастията не е от днес ! Не може да се отказва убежище за бежанци ! Не е хуманно ! Наистина този казус заслужава особено внимание . Константинополският сенат като едно цяло гласува за отхвърляне на договора заради неприемливата точка 3 от договора ! Не може бежанец от България потърсил убежище в Империята да бъде екстрадиран ! Не е хуманно ! Противоречи на ...ценностите ! (Либерстия в действие !) ЗА !!! подписване на мирния договор са ...императора Михаил I Рангаве , Патриарха , висши военни , Теофан Изповедник ! Против : представители на сената начело с Теоксит и продължителят на Теофан ...с основание смятания за негов автор - небезизвестният Теодор Дафнопат, който разбира се е по късен източник. Но !!! Така или иначе сенатът налага вето ! И Михаил Рангаве против волята си отхвърля мирното (трето подред) предложение на Крума Страшни. Интересното е , че Крум предупреждава - при несъгласие за мир от имперска страна , ще бъде атакувана Месемврия ! Мъдрите мъже на Визанса са за ...мир , но ...либералния сенат налага вето ! Войната продължава ! Последиците са ужасни ! Крум не блъфира ! И не само не блъфира , но и не предприема лъжлива от военна стратегия заблуда ! Казва ..Месемврия и ….удря Месемврия ! ………………………….СЛЕДВА !
  6. 5 5 харесвания
    Тоест залагаме на тезата "склавини" е екзоним, така ли Атом? Може... Жал ми е за вековете зачеркната руска нАука за славяните все пак. Хората толкова са се старали...
  7. 5 5 харесвания
    За третото предложение за мир - съвременникът Теофан е категоричен - причина за отказа е само и единствено несъгласието относно връщането на бегълците . При това императора, патриарха и самият Теофан са твърдо за мира . Изповедника дори е доста остър срещу тези които налагат отхвърлянето ...душегубителното мнение на лошите съветници , като заявява , че заради малцина ще пострадат мнозина. ...защото те от лъжливо благочестие и по невежество твърдели, че не трябва да се предават бегълците... Продължителят му обаче (може би Дафнопат) твърдо одобрява решението на сената като го определя за съвсем правилно и човечно решение. Петото предложение също е отхвърлено като са известни трите искания на Крум . 1. Голямо количество злато ! Мисля , че това искане съвсем не е било проблемно за империята след като по това време фиска е препълнен - наследство от финансовия гений на Никифора. 2. Да му се дадат известен брой отбрани моми : тук вече е по заплетено – ако Крум е държал на момичета от най-знатните фамилии - дъщери на сенатори и патриции ...това не би се приело от ромейска страна. Първата ромейска принцеса дадена на чужденец и то вече християнин е Анна - сестрата на Василий II (ако не броим обещанието на Юстиниян II да даде дъщеря си на Тервел) 3. Да забие копието си в Златните врати. Предполагам , че ако бяха изпълнени другите му две искания , Крум би отстъпил за ...копието…..Не мога да разбера Златарски откъде стига до заключението , че Крум искал да се поднови мира със същите условия както при Тервел ? …. ".........с предложение за мир, като искал да се поднови и утвърди договорът от 716 г., сключен при Теодосий Адрамитец и патриарх Герман с българския хан Тервел и подновен по-сетне от Кормисош..." Такова нещо в изворите - Крум да споменава Тервел или неговото време - няма ! Та мисля, че Теофан като съвременник на събитията щеше да надуши , ако Крум е искал нещо ужасно неизпълнимо.... Смисъл , че с такъв дивак и кръвник не трябва да се преговаря ? Странна е историята му наистина...Парадокса е , че ...много гърчоля по негово време се навъртат в Българско , па и заемат сериозни постове , щото ги дялкат на камък....Първо дава сестра си не на някой чужд владетел (то не че по това време ги има много, де) ама поне на някой велемощен боил за да си осигури подкрепа на рода му на първо време , или на словенско князче , а той я дава на ромейски бежанец - гол като пушка...тоест полза от него - йок. Представяш ли си да е било брак по любов ? Другият вариант - Константин да е бил много умен и впечатленият Крум го дарява със сестра си. Инак имаме стратези - Варданис , Леон , Янис - тук интересното е , че това е или народняшко име , или умалително от Йоанис. Натам следват куриозите ..Византий - любимец на Никифор , ползващ се с доверие и всички блага... бяга при Крум !? Ромейски бежанци от Сердика начело със спатарий Евматий се спасяват при Никифор. Той не ги приема и те ….палят обратно при Крум !? А пък....синът му - Омуртаг , не се посвеня да сключи братски вечен мир с човека извършил вероломно покушение над баща му...
  8. 5 5 харесвания
    Мдаа подвеждащо заглавие и опит за измама на читателите, и аз веднага се зачетох защото знам,че СССР никога нищо не ни е подарявал,ами всичко си плащаме и изведнъж тук ни пускат фейк новини!?
  9. 5 5 харесвания
    Кажи де, как са ни ги подарили? Не видях някъде да пише нещо такова. Защо заглавието няма връзка с постнатото?
  10. 4 4 харесвания
    Ето как съставителите на Манасиевата хроника са обяснили тази близост: „При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно". Подобно на „немец” е било. Казвали са: „ти и аз сме едно”. А как се отнасят гърците от XII в. към гърците от VI в.? Защото Изидор Севилски е написал: „… настъпила шестнадесетата година от възцаряването на Ираклий. В началото на тази година славяните отнели от римляните Гърция…” (ЛИБИ 1, с. 385) В оригиналния латински текст думата, преведена като славяни е Sclavi. Излиза, че тези, които са живеели през XII в. на територията, на която живеят днешните гърци, също са били славяни. Наследници са били обаче на гръцкия език и гръцката култура. Но тогава са се наричали ромеи. Тогава какви са днешните гърци? Едни наши съседи, нищо че не говорят гръцки, също искаха да се пишат наследници на гръцката история – искаха да бъдат „антички”. Ама съвременните гърци им казаха, че са славяни и не искат да си дават гръцката история. Излиза , че етническият произход е нещо, което няма как да се проследи с голяма точност.
  11. 4 4 харесвания
    Ееее то кой ли вече не се разписа с теория за смъртта му. То не са нилски трески , то не са задочни отравяния от майка му Олимпиада - води от подземни реки.. , от даскала му Аристотел , от всеки един от диадохите (като в роман на Агата Кристи- всички диадохи са заподозрени ...търси се кой е ? ) , от перси , халдейски магове , любовници и прочие.... Че си е бил пиянка ...така е . Но ! Всичките диадохи не са му отстъпвали нито по чашка , нито по разврат , нито по ...чанч - тоест крайно физическо натоварване съчетано с невероятни лишения - глад , студ , пек , влага …Голяма част от тайфата доживяват до 80 -така, .. и то пак убити в битки , предвождащи войски - свръх старческа енергия и амбиция. Антигон Едноокия загива в битка на 81 години ! 40 години е с едно око - другото е отнесено от катапулт , но това не му пречи ни най-малко . Също на 80 лично предвождащ войските си пада убит и Лизимах ! И то срещу армия предвождана от друг старец - някогашният му боен другар Селевк 77 г. . Птолемей удря 84 , Антипатър 78 , Полиперхон - 91 , а Йероним - 104 г. Това са две генерации - необяснимо издръжливи и дълголетни - тяхното второ поколение вече не толкова , а третото - хич . Та Александър не може да е различен. Версията , че е отровен - е и си остава най-резонна. Причините - налагане на персийските порядки в обкръжението си. Това е наложено не заради негова грандоманска прищявка или че се е самозабравил се , или е опиянен от успехите си ...не , разбирайки , че единственият начин трайно да затвърди властта си над Изтока е задължително да бъде привлечена значителна част от персийската аристокрацията , която да служи за бастион на властта му. А това налага да се държи и като истински цар на царете ! Не би бил приет добре от персите , ако виждат царят им опониран , упрекван или решенията му оспорвани от ..някои си , независимо и най-висшите си военни - това е в разрез с източния светоглед , традиции и възпитание. Тоест това е слаб владетел. За целта се изисква безпрекословно подчинение (поне видимо) и стриктен церемониал - едно от което задължително е проскинезата - нещо което среща яростен отпор от страна на македонците. Падат и първите жертви уличени в заговори - Клит и Калистен и заради силното впечатление което прави втория , проскинезата отпада за елино-македоните ...но недоволството остава и от двете страни . А и с оглед на сериозната цензура ударена на съвременниците описващи събитията от последните дни и самата смърт на Александър , натежава становището , че е отровен от недоволни висши офицери сред обкръжението му. Още нещо което явно е показател пример за несъгласие на офицерството с решение на Александър : масовата сватба в Суза . След смъртта му почти всички македонци се развеждат с персийките...
  12. 4 4 харесвания
    Мда, грозна работа. Това десет пъти сме го смятали по форумите, даже през злато сме прекарвали преводната рубла и през цените на нефта за НРБ и винаги излизат между 15-30 милиона долара самолетите (спарките бяха по-скъпи, но сега не помня) в зависимост от метода на изчисление. За тогава са били луди пари, два пъти по-скъпи от 23-ката, която в МЛД версията не по-лош самолет от 9-12. За това и нашите толкова дълго се дърпат за тия самолети и то пред СССР. Вероятно една от причините, плюс постановлението за частната собственост, Горби да свали Тодор. Обаче! Всичко това няма никаккво значение! Никога фактите не са били от интерес за крайните русофили. При тях се работи с упоритост. Бих казал, несломима, животинска упоритост. Хората не рзбират много от самолети, а дори и да разбират може да не са чели за одисеята по придобиване на МиГ-29. Много хора, четат само заглавието на статията, или началото. И какво правим? Взимаме някаква статия по тематиката, шибваме заглавие, като горното, даваме за източник уважаваното от всички Аеро, че и него да изцапаме, изсираме се и бягаме. Горното залавие, сега като обиколи фейсбук и всички по-посещавани форуми и буквално ще се импрегнира в главите на хората "Как преди 30 години СССР ни подари 22 изтребителя МиГ-29".
  13. 4 4 харесвания
    Г-н модератор - нали си представяте какво би се получило ако всеки тръгне да размята фейкове с оправдание, че само "цитира" медия. Колко подобни "медии" могат да се намерят при желание и сами би следвало да знаете. Можете поне да промените името на заглавите и да изтриете силно манипулативния първи ред като оставите само статията. Ако отказвате да го направите, то погледнато отстрани (като от някой, който рядко отваря този форум и не "познава" потребителите) изглежда все едно толерирате подобен тип фейкнюз, всякаш ви е близък по душа и нямате нищо против
  14. 4 4 харесвания
    В нета има информация за германските разкопки. През лятото на 2014 г. Ориенталският отдел на Германския археологически институт извърши разкопки в каменната кариера на Баалбек................. .........Под "Хаджар ал-Хибла" и непосредствено до него има още един мегалитен каменен блок, дори по-голям от първия: измерва се около. 19,60x6x5,5m. За да се определи точната височина, окопите трябва да се разширят в една от следващите археологически експедиции на обекта. Вторият блок тежи 1650 тона. Археолозите стигнаха до заключението, че блокът е предназначен да бъде транспортиран, без да се реже. Това означава, че е най-големият известен древен каменен блок." https://hiddenincatours.com/baalbek-lebanon-recent-excavations-reveal-cut-1650-ton-stone-block/
  15. 4 4 харесвания
    Целенасоченото или многократно постване на фейкове може би трябва да се санкционира.Не става въпрос за раздела хумор. Сякаш не е лошо да има специална тема за фейковете и тяхното опровергаване. п.п.Така не само ще ограничим фалшивите новини, но и тяхното многократно повтаряне и използване в дискусиите .И особено аргументирането на мненията с фейкове. п.п.п.Не е правилно някои да обсъждат сериозно с позовавания на авторитетни източници и диаграми ,като Киров и Ник, а други да влязат в дискусията и да мятат фейкове. Това отвлича дискусията и се губи време за опровергаването им.След малко същото се повтаря и така до безкрай.
  16. 4 4 харесвания
    Значи ли в такъв случай, че вождът на северите се е казвал Словун? А фамозният Акамир може би е бил Окомир или направо Окомер?
  17. 4 4 харесвания
    Вече почти три години е интересно. Толкова интересно, че чак досадно. И вчера и днес анализаторите не сбъркаха в прогнозите за двата вота почти до човек. За вота на недоверие дупетатите гласуваха партийно. Торите + ирландските юнионисти подкрепиха правителството, което беше достатъчно. Със същите гласове правителството бе избрано преди две години. Юнионистите са лоялни заради сделката, която им предложи Мей срещу подкрепа - 1 билиън паундс допълнителни инвестиции в сев. Ирландия. От друга страна Корбин вчера се изказа, че ако Мей не спечели мийнингфул вота, лейбъристите ще работят за нови избори на първо място и на второ - референдум 2. Очевидно е след тазвечершния вот няма да има избори, освен ако прайм министъра не подаде оставка следващия Понеделник, което е малко вероятно, но в същото време Корбин забрави да спомене че приоритет става референдум 2, а се измъкна с приказките, че неговата партия, ще инсистира вето върху хард брекзит. Неясно е бъдещето, защото британските политици са много 'хлъзгави' и думата лъжа не е в обръщение, заради грубия си смисъл. Това не означава, че не практикуват ежедневно смисъла на думата. Очеизвадни примери са Борис Джо., Д. РийсМог, Д. Раб, Дейвис, Фокс и т. н. Иначе за всички бе ясно, че сделката на Мей няма как да мине. Тя беше в тотален ущърб на унията и хората. Ако беше подложена на народно гласуване, едва ли би получила и един процент удобрение. Брекзит е сложен също така и поради непрецизното подбира е на въпросите още в първия референдум, от страна на Камерън. Има прекалено много условия за излизане а не просто искаш ли да излезеш или искаш да останеш. Брекзитърите са много и са много разделени. Десет брекзитера да питаш и десетте ще ти кажат че подкрепят различни форми на излизане. При това положение който и да е прайм министър не може да договори компромисна сделка, задоволяваща всяка част на обществото. Тя е невероятно невъзможна за момента. Лично за мен съществуват само два варианта. Първият е Мей да уважи волята на 'мнозинството' от Мидландс и да изпълни хард брекзит или да направи компромис с английското разбиране за демокрация и да предложи референдум 2, така наречения people's vote, при който не е ясно също какъв ще е резултата, но ще бъде по ясна инструкция на избирателите към дупетатите от камарата на общините. Темата е неизчерпаема...
  18. 4 4 харесвания
    Добре, дай да разговаряме като възрастни, а не като пет годишни. Твоето виждане е това: Според теб излиза, че горе-долу се е случило това: - през 1995г. между американското посолство в Скопие и това в Атина се сключва временно споразумение. Съгласно чл.11.1 Гърция се съгласява да не възразява за членството на Република Македония в международни или регионални организации и институции, в които Гърция членува. Гърция обаче си запазва правото да възрази за подобно членство, ако Македония реши да членува под друго име, а не под временното име Бивша Югославска Република Македония, освен ако дотогава не е намерено окончателно име, което да е приемливо и за двете страни - през 2004г. американското посолство в Скопие издейства правителството на Македония да подаде молба за членство в ЕС. - през 2007г. същото американско посолство издейства да се подаде официална молба за членство в НАТО под името БЮРМ. - през 2008г. американското посолство в Атина възпрепятства приемането на БЮРМ в НАТО на срещата в Букурещ Посолството в Скопие завежда дело в Хага. Претенциите му са, че Гърция е възпрепятствала членството на БЮРМ в НАТО в нарушение на временното споразумение от 1995г. В края на 2011г. съдът в Хага излиза с решение, че "опитът на страната ответник /Гърция/ да попречи на приемането в НАТО на вносителя на тъжбата /Македония/ представлява нарушение на чл. 11 от Временната спогодба“. Според решението обаче съдът "не може да нареди на Гърция в бъдеще да се въздържа от блокиране на вносителя в евроатлантическите структури". През 2016г. в Македония се провеждат избори. Желанието за членство в ЕС и НАТО е потвърдено от всички партии. На 31 май 2017г. Събранието на Република Македония избира с 62 гласа „За“ кабинета Заев. По време на речта си, Зоран Заев представя програмата за новото управление, в която приоритет ще бъде членството на Република Македония в НАТО и Европейския съюз. Веднага след избирането на правителството американското посолство в Скопие активизира македонските дипломати да разгласят, че Македония е готова за членство в НАТО, под временното име БЮРМ. Това не може да се допусне обаче от американското посолство в Атина и те приемат действия за окончателно решение на въпроса с името. В Скопие американското посолство също не е много очаровано от членство под името БЮРМ и имат желание за споразумение за името, но ако това не стане са готови на всичко. Така пред двете посолства се отваря възможност въпроса да бъде решен окончателно, чрез едно ново име за всеобща употреба. Междувременно "единственият руски съюзник на балканите- Сърбия" подаде молба за членство в ЕС през 2012 и от 2014 води преговори по конкретните глави от споразумението за членство. Остава да се разбере кое точно посолство е задействало подаването на молбата и започването на реални преговори с отваряне (и съответно затваряне) на преговорните глави. Всичко ми е ясно, само не можах да разбера защо на двете американски посолства в Скопие и Атина бяха нужни толкова сложни гимнастики. На практика се оказва, че американското посолство в Белград (ако то е задействало кандидатурата на Сърбия) е къде-къде по-ефективно от другите две посолства.
  19. 4 4 харесвания
    Ще опитам да скицирам сегашното положение, за да се види къде сме. Съвременните експерименти, измерващи влиянието на скоростта на източника върху скоростта на светлината се основават на следната формула: c' = c + k.v където c = скоростта на светлината при неподвижен източник, v = скоростта на източника, c' = скоростта на светлината от подвижния източник, k = коефициент на пропорционалност, оценяван в експериментите. Тази формула в линейно приближение покрива всички теории. Ако k=1 имаме класическата механика на Нютон ("закон за събиране на скорости"), ако k=0 имаме специалната теория на относителността. Със сигурност k<= 1. Ако k е забележимо различна от единица, със сигурност можем да твърдим че законите на класическата физика не са верни при високи скорости. Тогава специалната теория на относителността става потенциално достъпна алтернатива, независимо какво предубеждение имат някои към нея. При всяко отлично от единица k ще имаме относителност на времето и пространството в степен, зависеща от величината на това k. Какво казва експеримента? Експериментът не е лесен да се проведе. До близкото минало на земята нямаше лесно наблюдаеми високоскоростни източници, които да позволяват скоростта на светлината от тях да бъде лесно измерена и да се определи k. Основните подобни източници бяха от извънземен произход: светлина от двойни звезди (ако скоростта на светлината зависи от скоростта на източника, два бързовъртящи се квазара наблюдавани по видимата светлина идваща от тях няма да се подчиняват на законите на Кеплер например), светлина идваща от предният фронт на избухваща свръхнова (такъв фронт се движи и към нас с около v=10000 км/с и излъчената от него светлина е с добра скорост за определяне на k), и други подобни. Само че има една сериозна критика на резултатите получени от такива източници, и тя се нарича Optical Extinction. Проблемът е в преминаването на светлината от звездите през земната атмосфера (или самата звездна атмосфера), при което пречупването през въздухът (или други газове) променя скоростта на светлината, стигаща до измервателните уреди. На практика се мери не скоростта от звездите, а съвсем друга величина. Проблемът с Optical Extinction е бил формулиран в началото на 60-те години на миналият век, и резултатите на по-късните експерименти се оценяват и чрез този проблем. Първите известни резултати от наблюдение на двойни звезди са от 1914-та година и показват k < 10 на степен -6. За съжаление проблемът с Optical Extinction ги обезсилва. Експерименти по наблюдение на двойка пулсари през 1977 г. показват k < 2*10 на степен -9. Тук проблем с Optical Extinction няма, защото наблюденията са с рентгенови лъчи, който не се влияят от този проблем. Наблюдения на избухването на супернови също в рентгеновият спектър дава оценка k < 5*10 на степен -9, което е близко с горното. През интервала 1967-2010 г. има множество подобни измервания със земни източници. Като такива се използватанихилация на бързодвижещи се двойки частици-античастици, излъчване на гамачастици от разпадащи се пиони, и най-вече лъчение от ултрарелативистски електрони движещи се със скорост на практика скоростта на светлината. Всички подобни експерименти дават много малко k, като ултрарелативистските електрони дават k < 10^-7. При тези експерименти няма проблем с Optical Extinction, защото те се извършват във вакуум. Трябва да се знае, че това е величина, ограничена от грешката на експеримента, а не е някаква насочена оценка. Следователно в рамките на грешката на експеримента се потвърждава изискването на теорията на относителността k = 0 с изключително добра точност. Сега, да допуснем че все пак k не е нула, но е около или под посочените стойности (други теории са недопустими). Практически това би довело до теория, която би била неотличима от теорията на относителността в практически всички възможни проверки, достъпни ни на настоящият ни етап, с предсказания които слабо се отличават от нейните. Времето ще бъде относително колкото го предсказваи СТО (то е такова за всяко k отлично от 1), едновременността ще бъде относителна, практически скоростта на светлината ще бъде лимит на скоростите, каквото се сетиш.
  20. 3 3 харесвания
    Светът трябва да преосмисли плана си за справяне с изменението на климата. Това твърдят политологът Джошуа С. Голдщайн (Joshua S. Goldstein) и енергетикът инженер Стафан Кювест (Staffan A. Qvist). В петък The Wall Street Journal публикува есе, в което дуото твърди, че не можем да се справим с глобалния климатичен проблем толкова бързо, колкото е необходимо, използвайки само възобновяеми източници като слънчева и вятърна енергия. Имаме на разположение по-ефективен начин да избегнем климатичната катастрофа и според тези експерти той се фокусира върху много повече ядрена енергия. Дори ако всяка нация внедри възобновяеми енергийни източници със същата скорост като Германия, световен лидер в тази област, бихме достигнали само една пета от глобалната цел за чиста електроенергия. По този начин ще са необходими 150 години, за да се декарбонизира планетата напълно, според Голдщайн и Кювест, а повечето учени смятат, че имаме само около три десетилетия, преди да достигнем точката, след която няма връщане. И дори ако можем да въведем вятърната и слънчевата енергия по-бързо, те са непостоянни източници на енергия, които изискват големи участъци земя. "Това, от което светът се нуждае, е некарбонен източник на електроенергия, който може да бъде увеличен до голям мащаб много бързо и да осигури надеждно денонощно енергия, независимо от метеорологичните условия - всичко това без да се разширява общата площ, предназначена за производство на електричество", пишат Голдщайн и Кювест. "Ядрената енергия отговаря на всички тези изисквания". Според Голдщайн и Кювест, необоснованите страхове от ядрената енергия попречиха на нейното развитие. Хората свързват ядрената енергия с аварията в Чернобил и радиоактивните отпадъци. Но броят на загиналите вследствие на аварията в Чернобил, която е единствената ядрена авария, взела жертви, за последните 60 години, бледнее в сравнение с броя на починалите вследствие на други неядрени промишлени аварии. Количеството на отпадъците, произведени от ядрената енергия, също е много по-малко от количеството на също така токсичните отпадъци, произвеждани от въглища и други горива. "През целия си живот един американец, използващ атомна енергия, ще произведе количество дълготрайни отпадъци, които се побират в кен сода", твърдят двамата експерти. В крайна сметка трябва да дестигматизираме ядрената енергия и да я включим в усилията за бързо и мащабно предотвратяване на климатичната катастрофа. Според Голдщайн и Кювест: "Това е единствената стратегия, която има смисъл" *** Тази статия първоначално е публикувана от Futurism. Прочетете оригиналната статия. Източник: http://nauka.offnews.bg/
  21. 3 3 харесвания
    Тук не сме "почитатели" на тази или онази хипотеза. Тук тече дебат в търсене на истината и нареждане на пъзела. Декларативни твърдения от рода на "това е псевдонаука и измишльотина" няма как да впечатлят никого. Нужни са аргументи.
  22. 3 3 харесвания
    Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 3 (октомври 2008 г.) Генерал-лейтенант Димитър Георгиев, началник на Главния щаб на ВВС (2002 – 2005 г.) и командир на 15-и ИАП (1988–1990 г.): „През 1986 г., когато отидох в 15-и изтребителен авиационен полк, вече знаех, че предстои да бъде превъоръжен с нов тип изтребител, и се говореше усилено за МиГ-29. Това бе един много сериозен мотив да отида в полка. През 1988 г. станах командир, а през септември с.г. хора за обучение заминаха за СССР. Подборът беше направен от командването на авиацията съвместно с дивизията и разбира се, с командването на полка. За курса бяха избрани най-добрите пилоти от МиГ-21ПФМ. Критерият бе най-вече да са летци с перспектива. Избрахме 12 души, като се съобразихме, че не трябва да се прекъсва бойното дежурство на летище Равнец. Тогава вървеше така нареченият „възродителен процес” и започна неговият изселнически етап. Всичко това бе съпроводено с много нарушения на нашата въздушна граница от турска страна. Една група трябваше да остане тука и да я натоварим с носене на бойно дежурство. На практика се оказа, че най-младите останаха в Равнец. При подбора се изхождаше от това, че МиГ-29 е сериозен самолет и трябва да се кара от сериозни пилоти. Не че подценявахме младите - те също бяха много сериозни и впоследствие го доказаха. Беше заложено на хора с по-голям летателен стаж и по-голям практически опит да заминат за приучването. За да може след това да се подготвят като инструктори и да приучат и останалия личен състав. Като старши на групата заминаха полк. Петър Димитров, старши инспектор от дивизията, и моят заместник майор Евгени Манев. Аз останах в Ръвнец да ръководя процесите в полка. В този период се налагаше приучване на летателнит състав на 2-ра ескадрила от летище Балчик от МиГ-21 ПФМ на МиГ-21бис. Някой може да си представи, че това е проста работа, но това въобще не беше така и отне близо месец.” Обстановката в полка беше много сложна. Една част от личния състав носи бойно дежурство и лети в Равнец, една част се приучва във Фрунзе, а друга също се приучва, но в Балчик. Полковник Любомир Куртев, тогава редови пилот от 2-ра ескадрила на 15-и ИАП: „Подборът беше в кръга на ескадрилата - осем души от нея, двама от управлението на полка (Евгени Манев и Георги Георгиев), един от управлението на дивизията (Петър Димитров) и още един от командването на ПВО и ВВС (Георги Костадинов). От ескадрилата бяха командирът Иван Даев, Бяндов, Туширов, Куминков, Дунев, Кичев, Вальо Христов и аз. Инженерно-техническият състав също беше подбран, като ръководещият състава беше с дългогодишен опит. За техническия персонал за първи път в нашия полк се подбраха офицери, които да са техници на самолети (дотогава техници бяха основно сержанти). Това беше практика – когато се минава на нов самолет, за техници първо се назначават офицери и след това те се развиват като ръководни кадри, за да могат да усвоят техниката”. За да се попълнят инженерните щатове в ескадрилата, се залага и на току-що произведения випуск „Старозагорски” от ВНВВУ. За новото си назначение току-що сложилите офицерски пагони бивши курсанти научават направо на тренировките за строя по завършването на випуска. Буквално след десетина дни и те трябва да заминат за СССР. На 1 септември 1988 г. три самолета Ан-24 и два Ан-26 излитат за Съветския съюз. На борда са летците и техниците, определени първи да усвоят новия тип изтребител. Самото приучване трябва да стане във формираните определени главно за обучение на летци от братски народи 5-и централни курсове за подготовка и приучване на авиационни кадри. Зад това наименование се крие огромен учебен комплекс, състоящ се от пет летища с център Фрунзе и над 400 летателни апарата от различни типове, сведени в пет авиационни полка. През 80-те години тази структура на ВВС на СССР е ориентирана предимно за обучение на пилоти от братски страни от целия свят. Ежегодно оттам преминават по над 2300 летци и авиационни специалисти от 50 различни държави. Основния център за изучаване на теорията е разположен в гр. Фрунзе (днешен Бишкек, столицата на Киргизстан) на територията на Казахзската ССР. Летищата Бишкек, Кант, Токмак и Луговая са разположени на територията на Киргизия. За приучването на летците изтребители се ползва Луговая, като в състава на учебния авиационен полк се намират над 100 МиГ-21 различни модификации, МиГ-23 и от 1987 г. на въоръжение постъпва и МиГ-29. На съветска земя С пристигането си основната част от българските техници остава да се обучава във Фрунзе. Летците и специалистите по планера и двигателя са изпратени в Луговая. На летището те заварват летци от Либия, учещи се на МиГ-23 и преминаващи от МиГ-21 на МиГ-23 кубинци. Преди българската група МиГ-29 е усвояван от югославски пилоти. Полковник Любомир Куртев разказва за първите си впечатления от МиГ-29: „Първата среща със самолета определено беше впечатляваща. Специално за нас бяха организирали демонстративен полет със зам.-командира на полка и още един пилот. Още първия ден като отидохме, го видяхме как излита и как каца с характерната много голяма грация. Първоначално му викахме „Лебеда”. По-късно тук поозверяхме. Понасъскаха се младите пилоти и на емблемата на ескадрилата сложиха хищно животно – акулата. Но първото впечатление, когато видяхме МиГ-29, бе за грациозността на лебед. Много модерната за времето си аеродинамична компановка правеше силно впечатление. Това е интегрална схема, при която цялата площ на самолета създава подемна сила.Установихме, че с голяма лекота се изпълняват маньоврите и поведението му във въздуха е много грациозно. Това, което ни направи първо впечатление – усещаш видимо, визуално всяко едно движение по всичките оси. Когато гледаш един обикновен самолет, виждаш маньовъра по траектория, докато при МиГ-29 освен движението по траекторията се забелязва и движението около центъра на тежестта. До този момент не бяхме виждали такова нещо. Създава впечатление за излизане от нормалния режим на полета. Когато го видяхме за първи път, бяхме много впечатлени, че самолетът може да излиза на такива режими с подчертано голям ъгъл на атака. Също много силно впечатление правеше маневреността по хоризонтала”. В рамките на близо месец и половина българските летци преминават теоретичната подготовка. Изучават се различни предмети, включително и руски език. Набляга се на прицелно навигационния комплекс. По това време в Луговая няма тренажор на МиГ-29. Руснаците предлагат да се ползва тренажорът на МиГ-23 за тренаж на системите за сляпо кацане и РСБН-а, за да се свикне с движението и възприемането на тяхното положение във въздуха. Българските пилоти смятат това за неефективно и не наблягат на този момент. Полковник Любомир Куртев си спомня за условията и обучението във Фрунзе в последните дни на СССР: „В гарадока имаше жилища в които нямаше дори вътрешни тоалетни. С по една стая и е екстра, ако има една ниша за готвене. Инструкторите живееха в една по-нова сграда, а всички останали – в по-старите блокчета. Инструкторите караха москвичи, запорожци, тук-там някоя жигули. Пътните условия бяха лоши. Имаха нещо, което наричаха магистрали, но това си беше чисто второкласен път. Асфалтът не е гладък и плътен, а един такъв ронлив, като вървят автомобилите, камъчетата хвърчат и удрят колите отзад. Почти всички коли бяха със счупени стъкла и даже слагаха решетки отпред на фаровете, за да не пострадат. Но тези условия не им пречеха да бъдат много добри професионалисти, възпитанието им беше такова. Възпитани в дух, любов към авиацията и всеотдайност. Много бяха напреднали в организацията на летателната дейност. Бяха въвели ново тяхно наставление за провеждане на полетите, при което можеше да се лети ежедневно (а не като у нас – един ден предварителна подготовка, два полета и после пак така). Там един ден в седмицата се правеше предварителна подготовка и четири дена поред се летеше. Ние летяхме по техните документи. Затова направихме и 15 часа нальот само за един месец. Организацията позволяваше. Правехме по три задачи на ден. Общо взето, половината бяха на спарката, а останалите на боен. Ние минахме с една превозка и една самостоятелна задача. От българската група първи излетя полковник Костадинов. Започването на самостоятелни полети стана сравнително бързо – след две превозки на спарка в зона с кацане на конвейер. Два полета – единият приборен с кацане, а вторият по маршрут. Петото кацане вече е самостоятелно. Но това е нормално, при положение че си летял 700 часа (за моя випуск), а другите имаха по над 1000 часа на МиГ-21. Кабината не е драстично различна от тази на МиГ-21. Логиката на разположението на приборите бе подобна. Основната разлика е появата на индикацията на челното стъкло при МиГ-29. Естествено всеки един от нас първоначално си летеше с използване на навиците, които има. Гледам и сравнявам показанията между едната и другата индикация. Самолетите, на които летяхме, бяха добре поддържани. Беше много характерно, че даваха откази с електрониката. Особено при дъжд. Хубавото беше, че на едната стоянка имаше между 60–100 самолета. Като откаже самолет, закачат го за водилото, изкарват до и докарват веднага на негово място друг. Наложи се да променяме техниката на пилотиране на летците поради необходимостта от създаване на големи ъгли на атака. При преминаване от една фигура в друга например трябваше да се премахва на ъгъла на атака. Много е голяма разликата между МиГ-21 и МиГ-29 по напречна управляемост. При МиГ-21 тя е ярко изразена – самолетът може да изпадне в аеродинамично въртене, когато се създават много резки движения по наклон. При МиГ-29 е обратното – той е много трудно управляем около надлъжната ос и затова се налага отклонението на лоста настрани да се допълва с даване на педал. Въведена е система за диференциалната ножица на стабилизаторите, като всичко това е направено с цел да се подобри управляемостта. По това време най-характерни бяха катастрофите в СССР при демонстрационни полети с МиГ-29 – и то при преминаване от един вираж в друг през гръб. Точно поради тази причина стана и катастрофата у нас с Иван Даев. Ако не си свикнал с управлението на самолета при преминаване от един вираж в друг може да се загуби страшно много височина. За да преминеш през гръб от един вираж в обратен, трябва първо да премахнеш ъгъла на атака, да стигнеш почти до отрицателен, за да можеш да запазиш височината, и чак тогава да преминеш в следващия вираж. В противен случай се получава нещо като „бочка” и забиване на носа надолу и ако си на малка височина, няма излизане. Още тогава руснаците казваха, че основните катастрофи при тях са станали точно при демонстрации на малки височини. Но това го приемаха за нормално, защото диапазонът от скорости и височини, даващ възможности да се изпълняват фигури, е много голям. Техниката на пилотиране на различни височини и различни скорости изисква различни техники. Тука възможностите на самолета са огромни. На една височина на един и същ режим на работа на двигателите, когато излезеш на големи ъгли на атака, нещата се променят като техника на пилотиране. Определено задоволството от усвояването на самолета беше пълно. Имахме много часове, имахме много добра предварителна подготовка, която бяхме натрупали в България, и самото преминаване нямаше проблеми. Трудностите в курса дойдоха от другаде – поради лоши метеорологични условия отпаднаха няколко летателни смени. Беше застрашено завършването на курса поради липса на летателни дни. Развали се времето, дори заваля сняг. Малко критично беше завършването на подготовката, но в крайна сметка успяхме всички да преминем. Двама души останаха за инструкторската работа. Другите заминахме на една едноседмична екскурзия до Ташкент. Така че бяхме доволни." След завръщането на групата в България никой не си представя, че до пристигането на първите самолети ще има такава голяма пауза. Налага се току-що летелите на най-съвременния изтребител във Варшавският договор да възстановят бързо подготовката на МиГ-21, за да поемат част от бойните дежурства. Още повече че обстановката по границата с Турция през зимата и пролетта на 1989 г. става все по напрегната, особено с достигането на връхната точка във „възродителния процес” и започването на изселническа кампания през май. Полк. Любомир Куртев: "Имах вдигане при реално бойно дежурство с МиГ-21, след като се върнахме. Преди това мисля, че го нямаше това напрежение, после стана. То определено вина за това напрежение е имало у нас. Имахме много интензивна летателна дейност. Не се съобразявахме с политическите събития, които ставаха по това време, водехме си нормална летателна подготовка. Тъй като нашият район беше много натоварен, говоря за моя случай, когато ме вдигнаха по реална цел. Когато летяхме с Равнец едновременно, през същото време морска подготовка се изпълняваше и в полка в Чешнигирово. Те трябваше да прелетят през нашия район, за да отидат в морето и да си изпълнят задачата и да се върнат. МиГ-23БН позволяваше и те минаваха южно от нашия район, границата беше 20 km южно от нас. Имаше такава забранена зона за полети. И тъй като трафикът беше много голям, сигурно е имало пресичане на тази забранена зона по южната граница, предполагам по някакво международно споразумение. Когато прелетяха МиГ-23 южно от нас, за морските задачи може да са прецапали през забранената зона (20 километра от граничната линия) и да са предизвикали ответна реакция. Тогава вдигнаха от близкото турско летище Бандърма турски самолети и когато наближаваха границата, пък предизвика ответна реакция от нас с дежурните сили и средства. И така се срещнахме от двете страни на границата, но до визуален контакт не съм стигал, пък и не съм чувал коментари от колегите." През пролетта на 1989 г. всички летци, преминали курса в Луговая, започват опреснителен теоретичен курс в Равнец. Към тях са придадени и летците, които трябва да попълнят личния състав на превъоръжената с МиГ-29 1-ва авиоескадрила на 15-и ИАП. Българската делегация на обмяна на опит в ГДР през юни 1989 г. Обмяна на опит В началото на юни 1989 г. ЩОВС на страните, участнички във Варшавския договор, организира съвещание за обмяна на опит по експлоатацията на МиГ-29. Съвсем естествено за страна домакин е избрана Германската демократична република (ГДР). В предната линия на отбраната на социализма са разположени изтребителни полкове от 16-а въздушна армия, въоръжени с МиГ-29. Също така ВВС на ГДР са първите от Варшавски договор, усвоили МиГ-29 от социалистическия лагер. Българската делегация е солидна и по състава й от 12 души днес можем да съдим какво внимание се отделя на превъоръжаването и модернизацията на ВВС по това време. Старши на групата е генерал-полковник Любчо Благоев. В състава на делегацията са командващият ПВО и ВВС ген. Благой Щилянов, главният инженер на авиацията на БА полк. Герасимов и командирът на 2-ра дивизия ПВО ген.-майор Стефан Попов и подполковник Димитър Георгиев. Генерал Димитър Георгиев си спомня за това посещение: "В ГДР бяхме на посещение от 30 май до 2 юни 1989 г. Делегацията пристигна на 30 май в 10 часа. Посрещна ни командващият на ОВС на ВД ген.-полк. от авиацията Андреев. На следващия ден излетяхме от Марксфалд до Мерзенбург с Ту-154 . Запознахме се с учебно-материалната база и видяхме тренажора за МиГ-29, който беше едно огромно съоръжение. Тогава ген.-полк Благоев ми каза: „Абе Георгиев, това дали ще се събере в нашия тренажор за МиГ-21 в Равнец”. Съоръжението се намираше в една сграда, висока 10 метра, и тренажорът много добре симулираше вътре оборудването на самолета с действащи прибори. След това разгледахме полосата, рульожките и укритията и ни показаха учебноматериалната база с всички разрези на двигатели, колесници и др. Полкът беше на съветските ВВС. Показаха ни носенето на бойното дежурство. Трябваше да ни демонстрират полет с МиГ-29, но имаше някакво произшествие и бяха забранили полетите на руснаците. На следващия ден ни заведоха в Резенбург. Посетихме и авиополка на ГДР, въоръжен с МиГ-29 и базиран на летище Прешен. Там ни посрещна командващият на авиацията на ГДР. Изнесе ни доклад подполк. Бетке, командир на полка. За девет месеца след идването на МиГ-29 той беше налетял над 180 часа, и то самостоятелен нальот. Запознахме с много сериозната подготовка и изключително стройната организация в германската база. Тогава за първи път видяхме и новата форма на подготовка на летателния състав. Малко по-късно го въведохме и при нас, първо, в Балчик за МиГ-21, а после и за МиГ-29. Имам предвид премахване на старите окъсани методически схеми и въвеждане на така наречените „Джепсъни” на методическите схеми и пособията, обособяването на звената и подготовката им под ръководството на командирите на звена. И разбира се, провеждането на общ контрол от командира на ескадрилата или неговия заместник… Германците ни показаха всичко и ни казваха какво предстои да направят, защото едва от една година бе въведен самолетът в експлоатация. Там се запознахме с носенето на бойното дежурство и техните укрития. Те бяха не като нашите стандартни, а бяха по-големи. МиГ-29 си влизаше спокойно. По късно ние трябваше да изобретим тези специални релси за прибирането на самолетите в укритията. Това го няма не само в европейски, но и в световен мащаб. И бе голяма изненада за нашите нови партньори от НАТО. Видяхме и средствата за поражение, които ние си ги знаехме добре." На делегацията е демонстриран участъкът от магистралата за Орст – път с уширение, представляващ просека в гора. Запасното летище е с дължина три километра, широчина 60 метра и е така добре маскирано, че от въздуха изобщо не може да се разбере истинското му предназначение. Пред представителите на ВВС на страните от Варшавския договор е демонстрирано излитане в двойка на МиГ-29. На третия ден се провежда заседание с различни доклади по усвояването на МиГ-29. Ген. Димитър Георгиев: "Тогава разбрахме, че в СССР са започнали една сериозна подготовка, защото самолетът може да понася претоварвания до 9 единици. Те са почнали подготовка на пилотите до претоварвания 7-8-9. След такива полети летците са се чувствали като смазани и не са имали възможност да се възстановят до една седмица. Тогава е предприето поетапно въвеждане чрез активно натоварване на спорт, тренировки на центрафуга с кратки периоди на претоварване до 7-8, за да може да се приспособят летците за тези полетни режими. Спомням си, че в България, след като ни докараха самолетите, една година след приучването имахме проверка от Инспектората на МО и тогава ни беше поставен въпросът, защо не се използват бойните възможности, които са заложени в инструкцията на МиГ-29. Като командир на полка им обясних, че това засега не е възможно, защото ние не сме готови за тези претоварвания. За подобна подготовка е необходим един сериозен и планов подход за тренировка на летците." На българска земя Дългоочакваният ден на пристигането на новия и най-модерен изтребител настъпва на 15 юни 1989 г. На тази дата договорените през 1988 г. две спарки МиГ-29 (01 и 02) прелитат от завода производител в Луховици край Москва до летище Равнец.Четири дни по-късно пристигат и първите четири бойни (номера от 15 до 20) Полк. Любомир Куртев: "С голямо нетърпение чакахме пристигането. Бяхме се накачили на покрива на стартовия команден пункт, откъдето ставаше управлението на полетите. Имаше тераса и всички бяхме там. Ние нормално очаквахме с идването да направят демонстрация във въздуха. Те пристигнаха на 15 юни, по време на гръмотевичния период и времето се развали бързо, така че демонстрацията пропадна. Отвори се едно прозорче, имаше ниска облачност, полосата беше мокра и те не можаха да направят демонстрацията." Ген. Димитър Георгиев: "Водачът на групата взе решение да кацат по двойки. 15–20 минути преди да кацнат от Айтос се зададе един облак, който изсипа един сериозен дъжд над нашият район. Мина облакът и си замина, поля пистата и силно намокри уловките. Първата двойка кацна съвсем нормално. Втората заходи. Ние бяхме разположили двама ръководители на полетите – единият РП подполк. Георгиев беше на СКП-1, където беше и командването на полка. На СКП-2 на източния край бях изпратил зам. по летателната подготовка Николай Христов. Ние се съсредоточихме към тази двойка, която каца, и в един момент видяхме как на водения самолет изпушиха двигателите, даде газ при изравняването, надигна се и опря малко преди водача си. Изпревари го и започна летателно спиране, но ние не ги наблюдавахме след това и обърнахме внимание на следващите. Третата двойка си кацна съвсем нормално и тогава чухме подполк. Христов: „Тоя влезе в уловката”. Обърнахме се на изток и гледаме, единият самолет си рулира, а другият влязъл в уловката." Полк. Любомир Куртев: "Пилотите бяха руски военни и с не много богат опит. Редови пилоти. Кацаха по двойки. И гледаме на едната от двойките, воденият започна по-късно да спира и на практика изпревари водача и излезе в уловката. За другите, мисля, че обърнаха старата и те кацнаха. Нямам спомен поради каква причина излезе от полосата и влезе в уловката. Между уловката и полосата имаше затревено пространство. Дъждът току-що беше спрял, всичко подгизнало и самолетът потъна до въздухозаборниците." Ген. Димитър Георгиев: "Отидохме веднага с джипа, изпратихме пожарни, линейки и когато пристигнах на мястото, видях много неприятна гледка. Целият самолет до двигателите беше затънал, колесникът не се виждаше. Пилотът беше излязъл от кабината цивилен и държеше в ръка маратонките си. Обясняваше как не е могъл да спре. Тогава полк. Димитров, старши инспектор на дивизията, отиде и видя положението на спирачните кранове, положението на управлението на носовото колело. Оказа се, че при този аквапланинг летецът не е действал съгласно инструкциите. Летците са от завода изпълнител, по-късно разбрах, че същият пилот е откомандирован. Тогава зададох въпрос на представителя на завода за приемането: „Нали това е всепогодний самольот? Защо тогава не може да спре в рамките на една писта от 2500 метра?”. И то която не е кой знае колко мокра. Една нагрята писта изсъхва бързо. Той каза, че самолетът няма вина и няма смисъл да говорим за качествата му. Отговорността си я поемат те и по-скоро летецът." Полк. Любомир Куртев: "Пилотът не е действал съгласно инструкцията. В такава ситуация трябва да се изключи един АЗС, както и да затвори въздухозаборниците. Всъщност той ги е отворил, защото на скорост под 200 km/h автоматично се затварят. Като е видял, че не му стига полосата, е изключил двигателите, но не и този АЗС. Като следствие въздухозаборниците се отварят и на практика изтребителят така влиза в калната уловка. Двигателите бяха излезнали от строя. Самолетът беше тежък и се наложи да търсим кран, който да може да вдига над 20 тона. Не стана и после се опитаха да го повдигнат с мехове. В гарадока бяхме си направили в блока сами механа. С много хубава обстановка, специално осветление. Хубави празници посрещахме там. Събирахме се с приятели. Това ни беше животът. Имаше една специална заповед номер 21, която ни задължаваше да спазваме бойния разчет и ни задължаваше да живеем в гарадока. Напускането ставаше само със специално разрешение. Условията на служба бяха полубойни. Та на това място посрещнахме и руските пилоти. Понапиха се, поотпуснаха се и ги изпратихме по живо, по здраво. После се наложи да се отремонтира самолетът, но сериозни проблеми нямаше." Ваденето на борд 16 от уловката, в която се оказва при пристигането си на българска земя Ваденето на самолета е изключително тежка операция поради липсата на средства за вършене на такава работа. Оказва се, че чрез изтегляне по най-простия начин е невъзможно, защото злополучният МиГ-29 е изключително тежък и добре закопан. Един верижен трактор С-100 и два противопожарни автомобила не могат дори да го помръднат. Налага се да се изкопаят отпред коловози. Операцията по време трае четири-пет дни. Командването на полка е критикувано за бавните темпове по изваждането на самолета. Районът около уловката е отцепен, строго охраняван и непрекъснато наблюдаван. Изработени са метални шейни със съдействието на нефтохимическия комбинат в Бургас. Генерал Димитър Георгиев: "Тогава от Безмер ни подсказаха че можем да използваме техните надуваеми мехове, слагани под крилата, които го повдигат, и така ще можем да извадим самолета. Свързах се с командира на полка в Безмер полк. Сандев и той изпрати специалисти, които знаеха как да експлоатират тези мехове. Това свърши голямата работа. След изваждането се оказа, че двигателите не се нуждаят от голям ремонт. Изключително здрави се оказаха. Не бяха затворени, но не бяха погълнали много пръст и липсваха поражения по степените на компресора. По-късно самолетът беше тестван и влезе в експлоатация. Изпитаха си ги руснаците, защото всички мероприятия, които бяха изпълнявани, бяха по гаранцията и се изпълняваха от тях. Облитането също. Приехме самолета чак след ремонта. Общо взето, сложността на приемането идваше не само от това, че е нов самолетът, но едновременно с това се извършваха строителни работи на 11 обекта в полка. Като най-сериозни бяха командно-диспечерският пункт, разширяване на централната стоянка и изграждане на система за зареждане с гориво. Ние приехме МиГ-29 и бяхме подготвили включително и експлоатация на самолетите в нощни условия, временна стоянка на западния край на старата писта. Там бяхме разположили фургони за приютяване на техническия състав, бараки за летците (в това състояние временната стоянка и помещенията около нея се ползват до есента на 1995 г. – бел. ред.). Системата за рулиране по летището с ползване на временната централна стоянка беше много сложна. Дори се създадоха известни условия за сблъскване при земята. Хубавото е, че такива неща не се случиха благодарение на повишеното внимание и опита, който придобиха летците. Доста време експлоатирахме старата полоса, докато новата стоянка не влезе в строя, но тя не беше напълно готова. Не беше подготвена системата за дозарядка поради липсата на материални и финансови средства. Командно диспечерският пункт също не мръдна повече от първия етаж. Той трябваше да бъде построен до стария командно-диспечерски пункт. И всичко така си остана в Равнец до края." След пристигането на самолетите всички летци, преминали курса в Луговая, възстановяват летателната си подготовка при един-два полета на спарка. Превозва ги със специално пристигналия за целта пилот-инструктор от Луговая майор Хохлов. През следващата година пълният състав на договорените 22 изтребителя МиГ-29 е попълнен. Успоредно с това от пролетта на 1990 г. започва и курс за приучване на останалите летци, назначени да преминат на новия изтребител. Така през 1989 г. е поставено началото на експлоатацията на МиГ-29 у нас. Изтребителят, изначално купен да защитава южния фланг на страните, участнички във Варшавския договор, днес служи във ВВС на Република България и изпълнява мисии в интерес на обединената система за противовъздушна отбрана на НАТО. През последните 20 години самолетът има интересна история и е красноречиво свидетелство за възходите и спадовете на прехода, стотиците реорганизации, модернизации и трансформации, като задачата остава неизменно една – да защитава небето на родината. Отбелязване на 10-годишнината от курса за приучване http://www.faktualno.com/2019/01/30-22-29.html?fbclid=IwAR1-IQbdTNHL5T0TEzOiDpMhvxZotQUYYb41zSZxrMbudkZJ_1aFqBhvVXA
  23. 3 3 харесвания
    Проблемът е, че българската и македонската историография имат коренно различен подход. Българските историци разглеждат подробно темата за формирането на българската народност, но за сметка на това претупват въпроса за формирането на българската нация. Нацията се разбира за даденост, а националната идентификация се възприема като естествена и безпроблемна еволюция на "народностното име" При македонците въпросът за формирането на македонският народ не се разглежда изобщо. Македонският народ се възприема за даденост и се формира почти веднага от новодошлите славяни и заварените македонци. За сметка на това въпросът за формирането на македонската нация се разглежда в подробности. В общи линии визията на македонците е следната: По всяка време, всеки човек има по няколко идентификации - например софиянец, шоп, българин, християнин..... Въпросът е каква е йерархията между тях - коя е водеща и коя второстепенна. През средновековието и османския период водеща е религиозната идентификация - християнин. На второ място е "татковината" или "родината" - това са селото или града в който е роден и израснал човека. Нататък в зависимост от ситуацията следват езиковата идентификация, социалната, професионалната и т.н.. През османския период терминът "българи" от една страна е синоним на "славяногласен" (т.е. езикова идентификация), а от друга социален и професионален маркер (селянин, земеделец). Това е валидно както за днешна България, така и за Македония, Гърция и европейска Турция. При формирането на нациите тези идентификации променят своите значения, както и се появяват нови регионални идентификации.Формирането на нациите протича на два етапа: 1 етап - В резултат на църковните борби понятието българи придобива още едно ново, този път религиозно значение (християнин, който принадлежи към Екзархията ) и става водещо за екзархистите. Появяват се и регионалните идентификации - българин (= днешното мизиец, тогава не се използва понятието Мизия, а България), тракиец, добружанец, македонец и т.н. Вторият етап протича с формирането на държавите. Българското княжество се формира в регион България (Мизия ) и Софийско. Т.е. за една голяма част от хората понятието българин се подсилва двойно - от една страна това е бившата регионална идентификация, а от друга религиозната. Едновременно с това в България се създава исторически разказ за общото минало и се създават първите национални митове. Източно-българският диалект се кодифицира и придобива национален статус и т.н. В същото време в Македония протичат съвсем различни процеси. Понятието българин продължава да има водеща религиозна идентификация, но езиковата е разколебана. "Българският език" като понятие все повече се свързва с официалния език на княжеството, докато диалектите започват да се наричат с други имена. В Македония става все по силна регионалната идентификация, а българският национален разказ и митове така и не получават популярност в Македония. Например ако за българите от България са популярни Асен и Петър (да си припомним колко е популярна пиесата Иванко убиецът на Асеня през възраждането ) , то за македонците това е Самуил. Ако българите в България възпяват Шишман, то македонците възпяват Крали Марко и т.н. Всичко това, както и разделянето на българите и македонците в различни държави създава предпоставки за постепенна еволюция на македонците в една нация различна от българската. В общи линии това е разликата в разбирането на македонските историци. Те нямат проблем да признаят българско присъствие, но ще го направят по собствените си разбирания. Т.е. през османския период за тях това е езикова, социална или професионална идентификация, а през късното възраждане става и религиозна. В никакъв случай обаче не е етническа или национална.
  24. 3 3 харесвания
    Вижте, Ник, какво намерих: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0176268018301320 Оттам: Overall, the voting patterns in the Brexit referendum are complex. One possible – albeit not the only – interpretation of the empirical literature on Brexit so far is that some people who favor Leave may feel ‘left behind’, be it economically or culturally (see Hobolt, 2016; Clarke et al., 2017). This is consistent with sociological studies which demonstrate similar patterns for the Tea Party Movement and the 2016 US presidential election, e.g. Hochschild (2016). In Table A.9 we explore the potential link between Brexit support and indices of health, income and life satisfaction. When looking at overall life satisfaction only (columns 1 to 3), the individual coefficients suggest that dissatisfied people are significantly more likely to favor Leave while the aggregate estimate implies that a higher relative dispersion of well-being across voting areas, which can be interpreted as a measure of life satisfaction inequality, has positive predictive power for the Leave support. Success rates of prediction are very similar whichever level of variation is considered. Големият въпрос как тези хора ще ги направим "more satisfied" и по-малко чувстващи се изоставени не се решава с повтаряне на референдума, примерно. Затова на мен цялата история с Брексит повече ми прилича на протестен вот. Видяха шанс да сложат прът в колелото и го сложиха. Че животът им в краткосрочен план вероятно ще се влоши още повече, за това няма спор. Но те и така не го харесват, а май нямат усещането, че има кой да ги чуе... Гледах по едно от BBC-тата интервюта с хората в малко населено място, които всички -цялото село - са гласували за Брексит. Бяха страхотно гневни на Тереза Мей - казала, че Брексит е Брексит, а не правела това, което казала. Като ги питаха какво е трябвало да направи, те отговаряха: "Да напуснем ЕС. Веднага." В такова малко селище нямаха никакви имигранти, които да им "вземат" работните места...
  25. 3 3 харесвания
    Не е така. Ако за втори път бъде отхвърлен планът на Мей, остава единствената опция No deal, която в общи линии изглежда по този начин: 1. No deal The default scenario if there is no divorce agreement. The UK would no longer be bound by the EU treaties and there would be nothing to replace the thousands of international agreements that stem from them. Winners This could be hailed by purists as a “clean” Brexit. A fully sovereign Britain would be able to strike agreements with anyone unencumbered by its complex and evolving relationship with the EU. From this position, Britain could negotiate new relationships with the EU and other countries based on mutual advantage. Losers Disruption on a scale rarely seen in peacetime affecting almost every business in Britain. The lack of customs facilitation deals would disrupt trade at borders, air traffic would be hit by a lack of regulatory approval to fly to the EU, British lorry drivers would not be licensed to drive their vehicles in the EU. The transportation of nuclear material to Britain would cease. Tariffs on goods would be imposed at tight border controls. Food imports would be a problem. A hard border in Ireland would spring up overnight. Any areas in which the UK had not legislated for a replacement regulatory agency would be left hanging. The residence of EU citizens in the UK and British citizens in the EU would be left to the mercy of their host country governments. The EU would also lose out because of the disruption to trade and the hole in the bloc’s current budget that would be opened up by a failure to reach a deal. Timing Could take place in March 2019, as soon as the UK leaves the EU. FT verdict Philip Hammond, the UK chancellor of the exchequer, says no deal would be a “very, very bad outcome for Britain”. It is worse than that. It is simply not a viable option. There are almost no winners and the UK would be pursued in international courts for money the EU claims it owes. The government’s “no deal is better than a bad deal” bravado has receded; most officials concede this would be a self-inflicted wound of historic proportions. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Изход "без сделка" не е "твърд брекзит", той е буквално катастрофа. Има една единствено по-малко лоша възможна опция, задействането на Article 50, която изглежда по този начин: 2. Divorce-only agreement Less disruptive than a no deal scenario. The UK would strike an Article 50 agreement with the EU on its departure from the bloc, but would leave the future relationship to be negotiated from the outside, with interim trade based on World Trade Organization rules. This is still a very hard Brexit, since there is no agreement to replace EU membership, but the two sides would have come to a mutual understanding rather than a position of conflict. Winners By hugely increasing trade barriers with the EU, Britain would need to become more self-sufficient. Winners would include domestic suppliers to UK manufacturers who would not face as much competition. In the longer term, companies oriented towards trade with countries with which the EU has no preferential deal might gain if the UK could strike a worthwhile free-trade deal more quickly. UK companies would have greater scope to lobby for state aid and contracts from the British government, currently outlawed by single market rules. Losers Companies involved in EU-British trade on both sides of the channel would be hit by tariff and non-tariff barriers as well as the ability of governments to discriminate against them. Tariffs would be up to 10 per cent in the automotive sector, about 22 per cent on agricultural products and up to 59 per cent on specific items such as beef. Customs delays would still be significant at the hard border and behind it as companies would need to fill out rules of origin declarations. Това пак е провал както за Великобритания, така и за Консерваторите на Мей и лично за нея. Всички останали опции от линка са преходи към "мек" и "твърд" брекзит, този предлаган от Мей е "твърд", тя е сложила червени разделителни линии като условия - излизане от общия пазар и митническия съюз. Ако не постигне компромис и отляво, и отдясно, единственият полезен ход, според мен, е референдум-2 и всички да се молят този път хората да кажат "не" на брекзит, тази огромна глупост сътворена от референдум-1. https://www.channelnewsasia.com/news/world/brexit-theresa-may-uk-parliament-3-main-scenarios-11127952
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×