Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 21.04.2019 от всички места

  1. 9 9 харесвания
    Aspurg така не може . Само подхвърляния и подмятания - тоя написал така , онзи инак. Редно е да посочите точния цитат на автора за да подкрепите твърдението си. Да отговаряте по същество на конкретно поставен въпрос от опонента ви , а не да скачате от век на век (та и от хилядолетие на друго) от една заучена мантра към друга. ...Златарски , шатри , тюрки , камили...Берлин , Виена , Санкт Петербург , Москва , БКП …. Не целя в никакъв случай да ви засегна , но вашата (говоря за автохтонната като цяло ) защита на теорията е крайно необективна , повърхностна , неиздържана , некомпетентна , непоследователна - всичко това гарнирано с арогантна-агресивност и най-накрая за десерт - умопомрачително-наивно (глуповато) ксенофобска. Откъде на къде гърците нямат нищо общо със старите елини , а българите са едно и също с тракийците на Омировият Рез ? Гледайте сега какво сте написали Автохтонците гнусящи се от германската историческа школа на 19-то столетие щом се отнася за историята на България , охотно приемат драсканиците на Фалмерайер . И как бай Яков е констатирал за кръвта ? ДНК изследване ли е правил , вземал е проби взети от съвременни нему гърчоля и ги е съпоставял с атиняните на Перикъл , спартанците на Леонид и микенците на Агамемнон ? Или ги е разпознал по други критерии ? Но щом .."казал" значи ...ТЪЙ ! А кой авторитетен учен пише , че българите са преки потомци на траките ( да не се отплесвам за пелазго-минойците , че то за вас нали все е едно и също) ? А Божидар Димитров (лека му пръст) защо го цитирате ? Съжалявам , но това вашето е ….скок подскок . Пишете , че сте чел и сте в състояние сам да си разсъждавате и анализирате . Не , не сте ! Щом претендирате че сте капацитет - започвайте обиколка (реална или виртуална) на тракийските археологически обекти (доказано тракийски) и сравнявайте с крито-минойските , микенските , класическите и елинистичните епохи. Сравнявайте , погледнете и мнения на специалисти. И "крадливите" гърци коректно си съобщават там където има остатъци от пеласги (и не те не са траки) Някои атиняни се и гордеят , че родът им произлиза от пеласгите . Е ? Кой какво крие ? Омир (който се вее от тракедонистите) описва съжителство на ахейци и пеласги . Няма някакво ...апокалиптично превъзходство на пеласгите над ахейците. Таласократията на траките е засвидетелствана наистина - от Диодор - Морско владичество на траките (над Егейско море) 79 години. После я губят. Така както и тези преди тях , а след това и народите след тях. Ясно и конкретно разграничаване , че микенците не са траки ! Археологията е категорична - нищо общо между минойската , микенската цивилизация от една страна и траките от друга ! Нищо ! Сиреч траките не са учителите нито на крито- минойската нито на микенската цивилизации ! Конспирация - Йок ! Спрете с нечистотиите … И стига сте развявали Херодот за знаме - тракийският народ бил втори след индийския по многобройност …! Щото бай Херодот казва и още много , ама много други неща за траките , но те се замитат под килима. Описвайки племената започвайки от долното към горното течение на Марица (Хеброс) той ги определя/класифицира/ за …..разбойници ! Колкото по към вътрешността (тоест по далеч от цивилизацията) толкова по диви и бандити. Тракийският елит още от класическата епоха се стреми да подражава на атиняните , а не атиняните на траките. Одриските царе молят Атина да даде гражданство на синчетата им , а не атиняните искат одриско такова за техните ! Нали така Aspurg ? Нищо не знаете , нищо ...само голи претенции на гол …. И да абсолютно подкрепям мнението на @Last roman - хубаво е да изчезнете …(разбира се ако продължавате в същия дух - радио точка фабрично настроена на канал) ) Вие и такива като Вас сте вредни за историята на България. Работя в чужбина и мога да заява от опит , че много българи (някои от тях интелигентни, преуспели хора) три свързани изречения не могат да изрекат относно историята на България. Манипулирани от такива като вас.....(които все пак притежават малко по големи познания от Вас)
  2. 7 7 харесвания
    Става дума за престъпления, Осъждането за престъпления се нарича правосъдие и справедливост
  3. 7 7 харесвания
    Завръщане от звездите на Станислав Лем е сбъднало се пророчество за съвременния свят "Завръщане от звездите" на Станислав Лем - корица. Издателство: Библиотека "Галактика". 1 май 2019 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Какъв е смисълът да харчим луди пари и да рискуваме живота на астронавтите само поради абсурдния стремеж да достигнем до космоса? Какво изобщо представлява устремът ни към звездите: търсене на отговори на безсмислени въпроси, които така или иначе само малцина си задават? "Завръщане от звездите" е роман, написан от полския писател Станислав Лем. Той представлява удивително пророчество за едно бъдеще, най-лошите аспекти от което вече са станали реалност. Даже бих казал, че са се сбъднали твърде рано - все още не сме разгърнали потенциала на технологичната цивилизация. Лем е истински пророк сред научнофантастичните писатели. Ако останалите фантасти са проспали революцията в информационните технологии, ако те са предсказвали как някой ден астронавти ще се разхождат в тежки скафандри сред пустите пейзажи на луните на Юпитер, докато жителите на Земята все още разговарят един с друг посредством стационарни телефони с шайби, то Лем пръв се сеща за възможността голямо количество информация да бъде записано на миниатюрен носител. Романът "Завръщане от звездите" е предсказал появата на електронните книги и таблетите, само където те са наречени с друго име - оптони. Книгата е достъпна за четене на страниците на Читанка напълно безплатно. Предупреждавам, че в тази статия има спойлери, така че ако не сте се запознали с романа и не искате да си разваляте впечатлението от него предварително, време е да спрете да четете от този момент нататък. Хел Брег е астронавт от междузвездна експедиция до звездата Фомалхаут. Поради "парадокса на близнаците" на борда на кораба му са минали едва няколко години, докато на Земята е изминало повече от столетие. След завръщането си Брег заварва една чужда родна планета, населена с непозната цивилизация с непривични навици. Оказва се, че всички земни жители без най-възрастните са били подложени на процедура, наречена бетризация, при която мозъкът на всеки е бил третиран по специален начин, който е щадящ за интелектуалните му способности, но се отстраняват изцяло агресивните инстинкти. Човек е неспособен да убива - не защото го е страх, а защото просто не се сеща за това. Резултатът от масовото прилагане на процедурата в цял свят е създаването на едно общество, в което войните и насилствените престъпления са изкоренени завинаги. Но скоро след завръщането си Брег и колегите му-астронавти откриват нещо зловещо - мозъчните манипулации не са довели само до унищожаването на агресията и убийствата - унищожили са "човека в човека". Премахнати са всички крайни емоции. Няма вече страсти, няма престъпления от любов, просто защото няма любов, за която човек е способен да убие. Унищожен е "адът на страстите, но заедно с това е престанал да съществува и раят". Най-шокиращото за Брег е, че никой в новия свят не се интересува от това, което е свършил като астронавт, от жертвите му по време да дългогодишната експедиция. Абсолютен хит в обществото е книгата "Проблематика на звездите полети" от някой си Старк. В нея той излага не емоционални, а напълно логични аргументи за безсмислието на космонавтиката. Няма рационална причина, заключава авторът, да се поемат рискове да се лети в космоса. Космическите експедиции така или иначе не са довели до откритието на извънземни цивилизации, а научните им приноси са твърде скромни. Но и да бъдат открити чуждоземци, какъв би бил смисълът - те са твърде далече от нас, дори и да пътуваме със скоростта на светлината. Ако зададем въпрос на извънземните, ще минат столетия, преди да бъде получен отговорът. За това време цивилизацията отдавна ще се е променила, ще е напреднала и въпросът няма да е актуален! Четейки тези разсъждения, няма как да не направя аналогия спрямо реалния свят, в който живеем. Днес ние, жителите на западната цивилизация (към която се числим и ние), сме бетризирани. Не оперативно - такъв метод не е измислен, макар че не е и било нужно. Чрез социалните мрежи и атмосферата на политическа коректност, която непрекъснато ни се налага, се изкоренява всякаква възможност за градивен диалог. Хората избягват да изказват противоположни мнения, защото ги е страх дали покрай сблъсъка на идеи някой няма да се обиди. Не е само това - ние сме създали свят, в който отвращението към риска е издигнато в култ. Родители се страхуват да ваксинират децата си, защото усложненията (изчислени на едва няколко на фона на стотици хиляди успешни ваксинации) се считат за неприемливи. Днес, когато отбелязваме половин век от стъпването на Луната, не сме в състояние отново да изпратим хора там. Не защото технологично не е възможно. Напротив, притежаваме всички необходими технологии и ресурси. А защото никой не иска да приеме факта, че ако желаем да усвоим Слънчевата система, хора ще умират. Неизбежно е. Днес ръководството на НАСА се чуди дали до края на това десетилетие ще съумее да изстреля човек в ниска околоземна орбита (не говорим за Луната!), тъй като дефектите, които неизбежно се проявяват при изпитанията на новите пилотирани космически кораби, прибавят неприемлив риск. Моралисти, които никога не излизат навън и ядат и пият пред телевизорите си, цъкат с език и обвиняват в безумие планинарите, загинали по време на екстремно качване на някой връх. Защото, нали, ако са си стояли вкъщи, e нямало да загинат. Наистина, какъв е смисълът да поемаме рискове? Хел Брег, героят на книгата на Станислав Лем, получава своя отговор: — Контакт на галактични цивилизации? Кой ти е говорил за това? Никой от нас, нито от класиците, нито Меркие, нито Симониади, нито Радж Нгамиели, никой, нито една експедиция не е разчитала на контакт и затова цялото това дрънкане за пътешествуващите в безкрая живи изкопаеми, за вечно закъсняващата галактична поща е опровержение на тези, които никой не е поставял на разискване. Какво могат да ни дадат звездите? А каква е била ползата от експедицията на Амундсен? Или на Андре? Никаква. Единствената явна полза се състои в това, че е била доказана възможността: че е постижимо. Или по-точно казано — че за дадената епоха това е най-трудното от всичко, което може да се постигне. Не знам дали ние сме направили дори това, Брег. Наистина не знам. Но ние бяхме там. Аз мълчах. Турбер вече не гледаше към мен. Опря длани на ръба на бюрото. — И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелъри и Ървин повече от въздуха. Ето това е смисълът от космическите полети. Всяка една цивилизация е имала нужда от своите предизвикателства. Предизвикателства, които да я тласкат да върви напред. За първобитните племена предизвикателството е било да излезеш от пещерата, да накладеш огън и да останеш през нощта около него, независимо че наоколо са бродили диви зверове. По-късно цивилизовани и не чак толкова цивилизовани народи са се изправили пред ново предизвикателство - да търсят обработваеми земи. В устрема си тези народи са се сблъсквали в кървави битки помежду си, а накрая по-силните побеждавали. Вече, когато Европа е била изцяло населена, възникнало ново предизвикателство - необходимостта от търсене на земи и пътища отвъд познатите на европейската култура. Тогава мореплаването е разбуждало романтизма и мечтите на младите хора. Днес ние сме част от глобална общност, в която международните проекти са по-скоро правило, отколкото изключение. И за един глобален свят имаме нужда от още по-мащабно предизвикателство. Космосът представлява последната граница. Окончателното предизвикателство, което трябва да преодолеем. За щастие той е твърде обширен, за да тества пределите ни за хилядолетия напред. Няма спор - ние трябва да приемем това предизвикателство. От античността до наши дни едно не се е променило - без предизвикателства цивилизациите търпят регрес, а накрая бавно и постепенно отмират. Няма причина да смятаме, че днешната технологична цивилизация ще е по-различна от останалите. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2749-2019-lem-return-stars-review
  4. 7 7 харесвания
  5. 6 6 харесвания
    Този рефлекс е обяснен отдавна и принадлежи към така наречения атавизъм. Останал е от времето, когато сме били маймуни с дебела козина и бебето се е държало за гърба или отпред на майка си. Особено полезно, когато сме били по дърветата. Има още едино поведение при по-големи деца, което е изгллежда инстинктивно. Около 2-3 години те имат желанието да строят колибки, да се крият по възможност някъде, където не се забелязват отстрани и отвисоко. Това пък е било, когато са били твърде тежки да ги носи майка им и тя е трябвало да ги остави, докато търси храна. Те трябвало да се крият, да не са забелязани от хищници. Тогава е било много зле за хиперактивните деца - което много викало, вдигало шум, тичало надалече от майка си и нямало търпение да се крие, обикновено не оцелявало.
  6. 5 5 харесвания
    Учени откриха нов начин за обезсоляване на вода Методът може да се окаже от голямо значение за увеличаване на наличната питейна вода Мартин Дешев 8 май 2019, 11:14 У чени от Университета "Колумбия" в САЩ обявиха, че са създали нов метод за по-бързо и ефикасно пречистване на солена вода в питейна, съобщава CNET. Методът може да се окаже от осоебено значение на фона на постоянно намаляващата питейна вода по света. Технологията TSSE може да пречиства свръхсолена вода, която често се отделя от множество индустриални процеси като обработка на петрол и горива. Тази вода е няколко пъти по-солена от морската и може да увреди и наличната питейна вода. Затова учените търсят решение за нейното пречистване чрез нагряване. При достатъчна температура, солният разтвор се отделя като самостоятелен слой. Чрез допълнително преливане и награяване, е възможно този слой да се премахне и да остане само пречистената вода. В експериментални условия методът успява да премахне 98,4% от солта във водата. Това е равностойно на сегашния стандарт при обратната осмоза. За разлика от нея обаче, TSSE не изисква твърде висока темптература или налягане, като ефектът може да се постигне и при нагряване на водата до 70 градуса по Целзий. "TSSE е ефективен и ефикасен метод, който може да се мащабира и да се захранва с екологична енергия", казва Нгай Ин Ип, ръководител на научния екип. Разработката ще може да се използва за значително подобряване и улесняването на пречистването на вода от заводите, а с още малко подобрения, е възможно да се използва и за създаване на вода, която е годна за консумация.
  7. 5 5 харесвания
    Русия започна да изготвя корпуса на новия космически кораб Федерация 13 май 2019 г. 19:55 ч. Руските предприятия са започнали да пристъпват към изготвянето на корпуса на новия пилотиран космически кораб "Федерация", съобщава РИА Новости. По информация, предоставена на новинарската агенция от източник в ракетно-космическия отрасъл, корпусът ще бъде изработен от алуминий. Това е в разрез с по-рано показаните планове, според които "Федерация" на 80% трябваше да се състои от композитни материали. Оказва се, че капсулата-макет, показана по-долу на снимката, е била произведена в Германия в съоръженията на Aerospace Composites Gmbh по заявка на РКК Енергия. Поради санкциите, наложени на Русия, доставката в страната на продукти от композитни материали е вече невъзможна. Планира се първият изпитателен полет на "Федерация" в безпилотен режим да бъде през 2022 година. През 2023 г. ще има нов безпилотен полет, този път със скачване до Международната космическа станция, а през 2024 г. очакваме първите полети с хора на борда. Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2767-2019-russia-starts-production-federatsiya
  8. 5 5 харесвания
    След средата на ІХ и през Х в. в България са били отсичани и отливани имитации на византийски монети от злато, сребро и мед. Производството вероятно е било официално и е организирано за задоволяване на нуждата от монети в района на столиците Плиска и Преслав (Oberländer–Târnoveanu 2005, 196–207; Йорданов, Жекова 2006, 197–198; Жекова 2006а, 199–203; Жекова 2006б, 16–17; Жекова 2008, 331–336; Георгиев 2012, 78–79). Може да се окаже, че изработването на някакви имитативни монети в българска среда е започнало още в началото на VІІІ в........ .....През античността и средновековието неведнъж са били фалшифицирани златни монети. Запазените фалшификати са с позлатени медни, бронзови, калаени или сребърни ядра и много занижени спрямо оригиналните монети тегла. Наричат се суберати (subaeratus – меден отвътре), фурета (fourrées – запълнени) или миксти (mixte – смесен). В повечето случаи са отсичани в официалните монетарници със знанието на властите. Служили са за разплащане с наемници, за данъци към други държави и за търговия с племена, които слабо са познавали монетите или не са проверявали тяхното качество. Износването на златното покритие е разкривало тяхната непълноценност и те по естествен път са отпадали от монетооборота. В повечето случаи откритите екземпляри са пробити и са преизползвани за накити5 Известните от България фалшиви византийски златни монети са от всички исторически периоди на империята. Затова наличието на такива от началото на VІІІ в. не е изненада. Интересното при новите фурета е, че първото, а вероятно и второто, са анепиграфни имитации, стилово много различни от византийските оригинали. Те несъмнено са изработени извън Византия. Откриването им в днешна Североизточна България насочва търсенето на техния емитент сред тамошните българи. с много съкращения: file:///C:/Users/PC/Downloads/СНИМКИ/36-Article Text-97-1-10-20180210.pdf Отпечатъци на византийски монети върху оловни пластинки, намерени в хинтерланда на столицата Велики Преслав. – Археология, 2006, 1 – 4, 191 –200 (в съавт. с Иван Йорданов). ISSN 0324 – 1203Статията разглежда важни доказателства, подкрепящи изказаната вече от мен тезаза наличието на „имитационно монетосечене в Първото българско царство”. В началотоизследването ми започна с финалния продукт от това монетосечене – имитационнитефолиси на Константин VII и Роман I, а тук продължава с артефакти, които са част отпроцеса на имитиране.През последните години бяха засвидетелствани загадъчни оловни пластинки, върхукоито са отпечатани византийски монети – златни и сребърни. Една част от тях санамерени от частни лица (иманяри), а другите са придобити по време на редовниархеологически разкопки. Тяхното документиране и опит за интерпретиране е целта на20съвместното ни съобщение. Най-общо произходът им е в хинтерланда на българскатастолица Велики Преслав.Става въпрос за оловни отпечатъци, които от пръв поглед наподобяватмоливдовулите, но се различават от тях по липсата на канал за шнура, скрепяващкореспонденцията. Едни от тях са едностранни, а други с двустранно нанесениизображения. При някои отпечатъците са в позитив, а при останалите в негатив.Характерно за самата иконография е, че тя копира тази от златните и сребърнивизантийски монети. Засега са документирани 8 екземпляра, които могат да се разделятв четири групи според начина на нанасяне на отпечатъка:І. Едностранни отпечатъци от солиди – 3 екз.;ІІ. Едностранен отпечатък от милиаренсия – 1 екз.;ІІІ. Двустранни отпечатъци от солиди – 3 екз.;ІV. Двустранен отпечатък от милиаренсия – 1 екз.Анализът на изложените артефакти води до следните заключения.Едностранните оловни отпечатъци от солиди са технологични отпечатъци от пробниматрици за отсичане на солиди. Наличието на позитивни и негативни пробисвидетелства за технологията на тяхната изработка. Местонамирането им е в чертите наградската периферия на столицата Преслав – Надарево, Смядово. Вече съществуватдостатъчно доказателства, за да заключим, че в столицата Велики Преслав и нейнияхинтерланд се е осъществявало монетосечене на златни и сребърни имитации навизантийски монети. Без съмнение главен инициатор на това производство епреславският владетелски двор. Технологичният процес е бил извършван в ергастерии,намиращи се в околностите на столицата, където са били произвеждани и другипредмети на металопластиката. Контролът по производството вероятно е билосъществяван от българския владетел или негови представители. Хронологическитерамки на това имитативно монетосечене могат да бъдат детерминирани от края на ІХвек до третата четвърт на Х в. Българското имитативно монетосечене от този период еотражение не само на икономическото състояние на българската държава и нейнатанеобходимост от парични ресурси, но и израз на политическата й стабилност исамочувствието на българските владетели от Х век. http://naim.bg/contentFiles/news/2017/09/Resumeta%20na%20statii.pdf
  9. 5 5 харесвания
    Причината за това псевдонауката да се гони до дупка е в загубата на време. Тоест псевдоучените се занимават с глупости и си губят времето, и в това няма нищо лошо, времето си е тяхно. Но когато почват да придевяват претенции че глупостите им са истинската истина и че трябва да влязат в учебниците щото останалите професионални учени са тъпаци, еми тогава псевдо учените трябва да се гонят, да се блокират, банират и забраняват. Щото само губят времето на останалите, а времето е незаменим ресурс.
  10. 5 5 харесвания
    Заинтригува ме тази история, затова реших да я покажа и на вас https://dariknews.bg/regioni/varna/varnenec-syzdade-naj-byrzite-velosipedi-v-sveta-snimki-i-video-1393806 Ето началото: "В продължение на 14 години велосипед с марката „Varna" притежава рекорда за най-бързо превозно средство, задвижвано от човек. Името не е случайно, защото създател на уникалното превозно средство е варненец, емигрирал в Канада преди повече от 40 години. Рекордът за най-бързо придвижване на човек със собствени сили е подобряван общо 9 пъти с конструиран от Георги Георгиев велоболид. Приличащото по-скоро на снаряд превозно средство се управлява от канадеца Сам Уитингам. В периода от 1999 до 2009 тандемът Георгиев/Уитингам е абсолютен хегемон в престижните състезания, провеждани всяка есен в пустинята Невада. Там се намира Магистрала 305, известна като най-дългото и равно, без никакви завои, шосе в Северна Америка. През 2009 г. велоболидът Varna Tempest развива невъобразимата за колело скорост от 133,28 км/ч. Така за първи път двигател с една човешка сила достига 1/10 от скоростта на звука. През 2013 г. обаче рекордът на Varna Tempest е подобрен от Себастиан Бойер. Холандецът успява да вдигне 133,58 км/ч. Скоростта се измерва в рамките на 200 метра, след летящ старт и засилване от няколко километра."
  11. 5 5 харесвания
    Обща форма на аргумента: P никога не е била недоказана, следователно P е /трябва да е/ истина. P никога не е била доказана, следователно P е /трябва да е/ лъжа. И двете основни форми на аргументи от незнание, и двете софизми, се свеждат до: Нещо в момента няма своето обяснение, или не е добре разбрано или обяснено, следователно не е (или не трябва да е) вярно. Понеже изглежда, че съществува липса на доказателство за една хипотеза, следователно друга избрана хипотеза може да се счита за доказана. Такъв аргумент се неутрализира с думите „Липсата на доказателство не е доказателство за липсата на доказателство“. Примери: „Не можеш да докажеш, че Бог не съществува, следователно Бог съществува“ „Не можеш да докажеш, че Бог съществува, следователно Бог не съществува“ Май съм си признал че нямам други аргументи. Но не се ли очаква същото и от атеистите? Какво се получава? Атеистите са стигнали до извод, че Бог няма. Понеже не може да бъде доказан. Но истинските учени, биха подложили тази хипотеза на съмнение и биха проверили нейната достоверност. Чрез научни методи. И биха изпаднали в горната ситуация. Най-забавното в случая е, че атеизма сам по себе си е вяра, а не наука. Или иначе казано - атеистите също са вярващи. П.П. Не разбирам защо си избрал мой цитат в случая? По коректно би било да ни изредиш всичките участващи в тази тема. Пак няма истински доказателства. Математическо обяснение би свършило работа. Но проблема е в това, че дори и да се предостави математическо обяснение, болшинството от хората не можем да го разберем. Колко хора в света биха разбрали такова доказателство? 20-50? Така че останалите трябва да им повярваме. Накрая всичко опира до вярата. Христос Возскресе (поздравявам вярващи и невярващи)
  12. 5 5 харесвания
    Към войнството на атеизма : Не забравяйте , че е казано - най-голямото прегрешение е да отказваш вярващият от вярата му ! За всичко има прошка , за това НЕ ! … И все пак НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ , ЧЕ ПРАВИЛАТА на ФОРУМА ВАЖАТ И ЗА ВАС !!! Никой не се опитва да налага да сте вярващи , но не налагайте и Вие своите …..виждания ….и то с пяна на уста Учени-вярващи в Бог има от древността и което е най-важно ...в наши дни ! Сред тях люде владеещи десетки езици , с впечатляващи познания , проявили нещо като кураж и талант да проповядват сред диви, враждебни и примитивни племена/народи и ….увенчали се с успех. Да се чудим как не са разкъсани …… Дивата Ирландия през V век , последните години на века християнството приемат и франките на Хлодвиг ! VI век - Англия . VIII - започва християнизация на необятна Германия . Началото на IX - остатъчна Германия - сакси и авари ! Средата на IX - Християнизиране на българите на Борис Кръстител ! X век - Русия приема християнството ! XI - Унгария ! Да не говорим в Нове мундо ! Към всички православни българи - Светли Великденски празници !
  13. 5 5 харесвания
    Общности се сформират по всякакъв критерий, напр. национален, имуществен, образователен. Общността на учените също е общност. Доколкото днес изповядването на религиозни възгледи в западния свят не е задължително, а въпрос на личен избор, говорим точно за този избор и правото на хората да го правят независимо от професията си. Атеистите избират да основополжат представите си за света върху една недоказуема с научни средства хипотеза (че Бог няма), а вярващите - в друга недоказуема с научни средства хипотеза (че Бог има). Защо недоказуема с научни средства? Защото въпросът за съшествуването или несъществуването на Бог е от философско естество. Ерго аргументите в едната или другата посока могат да бъдат само философски. Оттам и личният избор, който с нищо не пречи на научните занимания.
  14. 5 5 харесвания
    Великден не е пролетното равноденствие. В Библията пише кога е станало Възкресението, а не кога ще се празнува. Във всяко едно от евангелията го пише. На днешния ден - Велики четвъртък Иисус Христос и учениците му си устройват пасхално угощение, известно с популярното име "Тайна вечеря": Списъкът с вярващи учени показва единствено, че е възможно учени да вярват в Бог. Никой не иска да доказва съществуването на Бог. А това, което се опитваш да внушаваш - че " историята, историята на религиите, когнитивната психология, библеистиката, библейската критика, египтологията, археологията или ядрената физика" доказват атеизма не е вярно. Споменатият по-горе Зенон Косидовски също не доказва атеизма, нито си поставя такава цел.
  15. 5 5 харесвания
    Отговорът е много прост, всъщност. И ще го формулирам с въпрос: Исак Нютън учен ли е? A Блез Паскал? А Ломоносов? Всеки човек, каквато и да е професията му, има право на личен живот, лични възгледи и убеждения. Списък на християнските учени: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Christians_in_science_and_technology
  16. 5 5 харесвания
    „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” Вернер Хайзенберг -- Нобелова награда за 1932 за създаването на квантовата механика.
  17. 4 4 харесвания
    Каним ви на парти-премиерата на книгата “Във вихъра на великата война” от Радослав Тодоров ( @Warlord ), посветена на 100-годишнината от края на Първата световна война и Ньойския договор.Военноисторическото събитие ще се проведе от 19:00 ч. на 17 май 2019 в клуб “Абордаж”, ул. Веслец 22.Заедно ще извършим паметен десант в епохата на първия глобален военен конфликт. Вещо водени от автора ще се разходим из окопите и бойните полета по всички фронтове и ще изпитаме болките и радостите на българския войник, сражавал се за честта на Родината.Присъединете се към паравоенното ни формирование и в приятна алкохолно-полева атмосфера научете любопитни факти за участващите страни, събитията и последствията от кървавата разпра. Разбира се, не пропускайте да се сдобиете с екземпляр от книгата, подписана специално за вас от многоуважаемия Автор.И тъй като е петък, а “Мъртвият не ни е враг”, ще вдигнем стратегическа наздравица за загиналите герои. За първите 30 посетители бирата е от нас!С комплиментите на Издателска къща “Гутенберг” и клуб "Абордаж".Повече за книгата: http://ow.ly/tp3750u4SJP
  18. 4 4 харесвания
    Може ли учен да вярва във Възкресението? Големият популяризатор на науката Карл Сейгън е твърдял, че "изключителните твърдения изискват изключителни доказателства". Разбира се, не бихме могли да кажем, че той е изобретил фразата - подобна мисъл е изказвана от Лаплас и от Дейвид Хюм, за когото ще стане дума след малко. Това няма значение - от всички учени се очаква да бъдат скептици по отношение на изключителните твърдения. Може ли тогава един истински учен да вярва във Възкресението на Христос - а ако това не е изключително твърдение, какво друго би било? Но макар че изследователите сме призвани да бъдем скептици, ние нямаме право да сме отрицатели и циници. Ние сме длъжни да изследваме всеки проблем в светлината на доказателствата и ако има достатъчно доказателства, може да приемем дадено твърдение за истина. Не може да си позволим да си кажем "независимо от доказателствата, аз няма да повярвам". Нужно е да подходим към доказателствения материал с отворено съзнание. В противен случай ще попаднем в един кюп с псевдоучените - антиваксъри, плоскоземци и т.н., при които, няма значение какво доказателство им представиш, те все ще твърдят, че твоите доказателства не са никакви доказателства и че всъщност няма доказателства. Затова е хубаво, преди да поразсъждаваме по темата за Възкресението на Христос, да си зададем въпроса: ние готови ли сме да си изградим обосновано мнение на базата на доказателствата, независимо от това накъде ще ни насочат? Наистина ли искаме да знаем дали Христос е възкръснал или не, или вътрешно в себе си сме предубедени и търсим да подберем само тези доказателства, които да наклонят везната в едната или другата посока? Но най-важното: какво би било достатъчно, за да повярваме във Възкресението? Много изследователи са предубедени натуралисти. Те следват философията на същия този Дейвид Хюм, един от патроните на скептицизма и натурализма. Хюм е твърдял следното: чудесата противоречат на природните закони, поради това не съществуват. Но това е аксиома, която се приема априори. Ние отворени ли сме към това да повярваме в съществуването на събитие, което може да се приеме за чудо? Ако сме предубедени - т.е. вярваме в чудеса по принцип или не вярваме по принцип, значи съзнанието ни не е достатъчно открито. Резултатът от нашите "проучвания" ще е нещо като прочутата "Библия на Джеферсън". За незапознатите пояснявам - американският президент Томас Джеферсън е решил, че няма как Иисус да е творил каквито и да е чудеса, следователно решил да изреже всички части от Евангелията с препратки към свръхестественото и накрая сглобил една история какъв е бил според него истинският живот на Христос. Очевидно е, че няма как да задоволим най-строгите изисквания на натуралистите. Нямаме машина на времето и няма как да пратим камера в момента на смъртта на Христос, за да видим дали той ще възкръсне. По онова време не е имало лаборатории и микроскопи, че да анализираме процесите на клетъчно ниво. Единственият човек, който е изразил желание да бръкне в раните и да провери дали наистина тая работа е реална, си е отишъл отдавна от този свят. Но това не означава, че положението е безнадеждно. Възкресението на Христос е историческо твърдение и като такова ние следва да се позовем на историческите находки. А има твърде много находки - както археологически, така и текстуални (от библейски, небиблейски, апокрифни източници), които си струва да бъдат обсъдени. За много хора това не би било достатъчно - нали става въпрос за индиректни сведения, а не за директни. Нека обаче да кажа следното: когато дискутираме дадена проблематика, би следвало да се отнасяме с единен стандарт към това, в което избираме да вярваме. В продължение на дълги години учените нямаха пряко изображение на черна дупка - и все пак съществуването на черните дупки се приемаше за даденост на базата на изчисления и индиректни сведения. Първата снимка на черна дупка бе получена преди броени дни - при това не става въпрос за истинска снимка, а за визуализация на данни, получени от радиовълнови наблюдения. Същият стандарт трябва да се приложи и в сферата на историята. Не може към Христос да подхождаме по-иначе, отколкото към другите исторически личности. Нека да започнем от лесното - Христос е историческа личност. Той не е митологична фигура. Налага се да започна оттук, защото не само многоуважаемият атеист проф. Ричард Докинс е привърженик на схващането, че съществуването на Иисус е измислица. Към този момент разполагаме с над 5 700 древни манускрипта за Христос, повечето от тях датирани от 2-ри и 3-ти век. Няма друга историческа личност, за която да има толкова много сведения. За сравнение до ден днешен са останали 3 манускрипта от Тацит, 200 от Светоний, 75 от Херодот и 20 от Тукидид. Никой обаче не подлага на съмнение съществуването на Херодот или Тукидид. Най-древният археологически фрагмент от Евангелието, P52, се датира на около 100-175 г. сл.н.е. Това означава, че са минали около две поколения от живота на Христос до появата на първото археологическо доказателство за неговото съществуване. За някои това е достатъчно дълъг период, за да се усъмним. Но в сравнение с други исторически личности, периодът е много кратък! Най-ранните запазени свитъци за Тацит и Светоний се датират от 9-ти и 11-ти век, а те са живели 800-1000 години преди това. И въпреки това много историци считат Тацит за достоверен. По данни от Livescience, има исторически консенсус за множество факти от живота на Христос: за това кога е роден, за кръщението му от Йоан Кръстител, за това че скоро след кръщението си е започнал да проповядва за Божието царство, за това, че е станал известен изцелител (много повече истории за изцеления са разказвани за Иисус, отколкото за всяка друга личност в еврейската традиция), за екзекуцията му от римските власти, както и за това, че след кръстната смърт Иисусовите ученици са преживели откровения, че той е жив, след което започнали да го провъзгласяват за Господ и Син на Бога. Нека да не забравяме и празната гробница - факта, че труп никога не е бил намерен. Според изследване от историка Гари Хабермас, публикувано в рецензираното списание Journal for the Study of the Historical Jesus, има преобладаващ консенсус за съществуването на празна гробница. В един свят, който е бил толкова враждебен, че безцеремонно е екзекутирал Христос, най-лесното нещо, което властта би могла да направи за дискредитиране на ученията му (особено твърденията, че ще възкръсне), е ако трупът му си е стоял там и се е видяло, че нищо свръхестествено нямало да стане. Но труп така и не се появил. Всякакви алтернативни теории за изчезването на тялото са несъстоятелни - включително тази, че учениците са го откраднали. Самото Евангелие на Матей повдига въпроса за евентуална кражба, само за да го обори, тъй като не се вписва в общата картина. Първо отчитаме, че гробът е бил охраняван от римски войници. Второ, екзекуцията на Христос е била шокираща за учениците, те са били уплашени, че скоро и те са щели да бъдат погнати, следователно е нямало смисъл да са ровичкали из гробницата и да се преструват, че Христос е възкръснал. Текстуалните доказателства за наличието на необичайно събитие са много силни. Към тях можем да добавим и необичайната промяна в последователите на Христос. Истината е, че хората се променят твърде рядко - те си имат устойчив светоглед, който е непоклатим до момента, в който не преживеят някакво преломно събитие. А първоапостолите са се превърнали от наплашени и колебливи хора в нахъсани евангелизатори, готови да си дадат живота за него. Има твърде много сведения, които, взети заедно, осигуряват сериозно основание да се вярва във Възкресението. Биха ли убедили те крайните отрицатели? Лично аз се съмнявам. Човешката природа е такава, че всеки от нас е склонен към измислянето на рационализации за всяко едно твърдение, дори ако тези рационализации не са подплатени с факти. Така например историкът и атеист Барт Ерман е бил привърженик на схващането, че Иисус е погребан в общ гроб. По-късно Ерман се отказал от мнението си за общия гроб и станал поддръжник на идеята, че вероятно Христос е бил оставен да бъде изяден от животните като част от кръстното наказание, тъй като дори в Античността хората са държали на приличните погребения. Изключително ли е твърдението, че Иисус е възкръснал от мъртвите? "Безспорно", пише Денис Александър, директор на института Фарадей за наука и религия. "В науката се сблъскваме с множество изключителни твърдения: че Вселената е започнала с Голям взрив, че модерните хора са резултат от продължителен еволюционен процес, простиращ се 3.8 милиарда години назад в миналото. Тези събития не могат да бъдат възпроизведени по експериментален път. Затова ние, учените, вярваме в подобни исторически събития на базата на процеси, които следват философската рационализация, известна като "заключение според най-вероятното обяснение"." Така Възкресението на Христос може да се възприеме като най-вероятното обяснение за случилото се. Иисус е бил измъчван, умрял е, а тялото му е било вардено от римски войници. Въпреки това гробницата се оказала празна. Ако тялото е било откраднато, със сигурност властите са щели бързо да го открият. "За разлика от останалите велики религиозни лидери в човешката история, днес няма гробница на Иисус, която да бъде посещавана от поклонници", категоричен е Александър. "По отношение на Възкресението на Иисус, няма доказателство за противното - т.е. идентифицируемо тяло", категорична е Сара Роелс, еволюционен биолог. "Като свръхестествено, случило се еднократно историческо явление, ние не може да очакваме да бъде дефинитивно потвърдено или отречено от научен опит. Това обаче не отхвърля наличието на друг тип доказателства, които подкрепят вероятността за съществуването на Възкресението като истинско събитие, вплетено в цялата история на Евангелието. Доказателствата включват, но не са ограничени до: записи на показания на свидетели, странности на Библейския текст в сравнение с други исторически и религиозни текстове, личен опит. Когато бъдат осмисляни поединично, тези доказателства не са поразяващи, но взети заедно клонят към реалността". "Една от причините, поради които намирам свидетелствата в Новия завет за разпятието и възкресението за достоверни, е че концепцията за разпънат месия не е това, което израилтяните от онова време са очаквали и за което са мечтаели. Ние сме свикнали като чуем "месия" да си представяме нещо духовно, но то просто означава човешки лидер, помазан от Бога, когото израилтяните са очаквали да бъде издигнат, да премахне чуждото иго и да възстанови славната епоха на царството на Давид. Кръстното разпятие не е било част от тази картина. Не без основание Павел казва, че идеята за разпънат месия е "глупост за езичниците" и "съблазън за юдеите". В евангелията виждаме как повечето от последователите на Иисус са го зарязали след арестуването. Петър се отрекъл публично, а останалите мъже се разбягали. Само жените и Йоан, който вероятно е бил твърде млад, за да се приеме от властите за заплаха, са останали верни на него, но не защото са го виждали като месия, а защото са го обичали", твърди проф. Денис Венема от университета Тринити Уестърн. "Имало е и други претенденти за месии, за които знаем около този период, и някои от тях са пострадали от римляните по подобен начин. Но както можем да предположим, че е станало, последователите им се разбягали след смъртта на лидера им. Това, което виждаме в християнството, е различно от предишните месиански течения. Виждаме жени и мъже, които са били ученици на Иисус, да твърдят, че са го виждали повторно. Апостол Павел в своите писания се позовава на очевидците на възкръсналия Иисус - в един от случаите 500 души едновременно са го видели. Павел отбелязва, че повечето от тези свидетели са били все още живи във времето, когато е писал. Ние забелязваме доскоро деморализирани и разпръснали се последователи, които вече публично и смело прокламират, че Иисус е Господ и Спасител - политически термини, които следва да бъдат отправяни само към Цезаря. С други думи те са прокламирали, че разпънатият Иисус не е бил провален месия, а истински император на целия свят. Това е била огромна дързост". https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2019/04/23/scientist-believes-resurrection/
  19. 4 4 харесвания
    Рей Далио гледа нещата от собствената си позиция на макро-инвеститор прагматик, американец и републиканец по политическо позициониране, той е такъв. Освен това е един от първите американци установили делови отношения с Китай още през 70-те години, има негов инвестиционен фонд там още от тогава. Освен всичко това, Рей Дарио е един от най-големите американски дарители и филантропи, неговата фондация е дарила стотици милиони долари. Това за което Далио основно пропонира в статията си е как да бъде съхранен капитализма и демокрацията като работеща ефективно система не само в рамките на САЩ, а и в световен мащаб, защото той от личен опит е убеден в предимствата на тази система. Ето втората част от неговата статия: ...Описаната пропаст в доходите / богатството / отслабва икономиката на САЩ, заплашва да предизвика болезнени и контрапродуктивни вътрешни конфликти и подкопава силата на Съединените щати спрямо тази на нейните глобални конкуренти Тези пропуски забавят икономическия ни растеж, защото водят до неоптимално развитие на талантите. Пропастта между доходите и богатството / възможностите води до опасни социални и политически разделения, които застрашават самия капитализъм. По принцип при голяма разлика в икономическите условия на хората съществува висок риск от остър конфликт. Несъответствието в богатството, особено когато е съпроводено с несъответствие в ценностите, води до увеличаване на конфликта и в управлението, което се проявява под формата на популизъм на левите и популизъм на десницата, а често и в някаква форма на революции. Поради тази причина съм разтревожен за следващият икономически спад, особено след като централните банки вече имат ограничени възможности да го предотвратят и съществува голяма политическа полярзация и популизъм. Макар че има теоретична вероятност лидерите на левите и десните да обединят усилията си, за да реформират системата, така че едновременно да разпределят по-добре икономическия пай и да го направят по-голям (което със сигурност е възможно най-добрият път), те обикновено стават все по-крайни и склонни да се борят по-ожесточено, отколкото да си сътрудничат. За да разбера явлението популизъм, преди две години направих изследване, в което разгледах 14 иконични случая и наблюдавах моделите и силите зад тях. Ако се интересувате от това изследване, можете да го прочетете тук/линк. Накратко, научих, че популизмът възниква, когато силни лидери на десни или левичари, които искат да се борят и победят опозицията, идват на власт и ескалират конфликта си с опозицията, която обикновено се групира полярно около сравнително силни / бойни лидери от противоположната популистка партия. Най-важното нещо, което трябва да се наблюдава при развитието на популизма, е дали противоположните сили могат да съжителстват, за да постигнат общ напредък, или дали все по-често конфликтът им “отива към война”. В най-лошите случаи този конфликт предизвиква икономически проблеми (например чрез парализиращи стачки и демонстрации) и дори може да доведе до преминаване от демократично лидерство към автократично лидерство, както се случи в редица страни през 30-те години на миналия век. Сега виждаме конфликти между популистите на левите и популистите на десните, които ескалират по света по същия начин, както през 30-те години на миналия век, когато разликите в доходите и богатството бяха сравнително също толкова големи. В САЩ идеологическата полярност е по-голяма, отколкото някога е била и готовността за компромис е по-малка, отколкото някога е била. Графиката долу показва колко консервативно/десни са били републиканците сенатори и конгресмени и колко либерално/леви са били сенаторите и конгресмените демократи през последните години. Както виждате, двете противоположни групи са по-екстремни и по-разделени от всякога. Графиката под нея показва какъв процент от тях са гласували по зададени партийни линии от 1790 г., като сега този процент е най-висок. С други думи, двете партии имат полярни екстремни позиции и са повече разединени и противопоставени от когато и да е било. А ни предстоят президентски избори. Ние сме изправени пред една адски оспорвана битка. Вярвам, че една социално-икономическа система работи като машина с причинно-следствени връзки, които произвеждат резултати, и когато резултатите не съвпадат с целите, трябва да се диагностицира защо машината работи неадекватно и след това да се реформира. Също така от опит съм убеден, че повечето неща се случват отново и отново през историята, а чрез наблюдение и анализ като използвам вече създадени от мен модели/алгоритми може по-добре да се разбере как работи действителността и да се изведат някои универсални принципи за нейното оптимизиране. Противно на това, което казват популистите от левицата и популистите на десницата, тези неприемливи резултати не се дължат нито на: а) злите богати хора, които причиняват лоши неща на бедните хора, или б) мързеливите бедни хора и неефективните бюрократи; по-скоро последните две групи са последица от начина на работа на капиталистическата система в настоящия исторически момент. Докато стремежът към печалба обикновено е ефективен мотиватор и ресурсен разпределител за създаване на производителност и осигуряване на продуктивните личности с покупателна способност, сега той произвежда самозасилващ се регресивен цикъл, който разширява пропастта в приходите / богатството / възможностите до степен, че капитализмът и американската мечта са застрашени. Това е така, защото капитализмът сега работи по начин, по който хората и компаниите намират за изгодно за тях да имат политики и да развиват технологии, които намаляват разходите им за човешкия капитал, а това се отразява негативно върху голям процент от ресурсите на обществото. Тези компании и хората, които са по-богати, имат по-голяма покупателна способност, което мотивира онези, които търсят бърза и непосредсвена голяма печалба, да пренасочат ресурсите си към нея, пренебрегвайки фундаментално необходими неща като добра грижа и образование за децата от по бедните социални групи. В резултат на тази динамика, системата произвежда вредни излишества на върха и вредни лишения на дъното на социалната конструкция. Стремежът към печалба и по-голяма ефективност доведе до изобретяването на нови технологии, които заместват хората, което прави компаниите по-ефективни, възнаграждават онези, които изобретяват тези технологии, но наранява онези, които са заменени от тях. Тази сила ще се ускори през следващите няколко години и няма добър план за справяне с нея. Преследването на по-големи печалби и по-голяма ефективност на компаниите е накарало компаниите да произвеждат в други страни и да заместят американските работници с икономически ефективни чуждестранни работници, което е добре за печалбите и ефективността на тези компании, но лошо за доходите на американските работници. Разбира се, тази глобализация позволи и по-евтини и може би по-качествени чуждестранни стоки да влязат в САЩ, което е добре както за чуждестранните продавачи, така и за американските купувачи и лошо за американските компании и работници, които се конкурират с тях. Делът на приходите, които отиват към печалбата, се е увеличил спрямо дела, който отива към работника. Таблиците по-долу показват процента на корпоративните приходи, които се заделят към печалбата, и процента, който се заделя за компенсация на служителите от 1929 година. Отпечатването на пари от централните банки и закупуването на финансови активи (които бяха необходими за справяне с дълговата криза през 2008 г. и за стимулиране на икономическия растеж) повишиха цените на финансовите активи, което помогна на хората, притежаващи финансови активи, да се обогатяват още повече в сравнение с тези които не ги притежават. Когато Федералният резерв (и повечето други централни банки) купуват финансови активи, за да влагат пари в икономиката с цел да я стимулират, продавачите на тези финансови активи (които са достатъчно богати, за да имат финансови активи) а) стават по-богати, защото цените на активите нарастват и б) са по-склонни да купуват финансови активи, отколкото да купуват стоки и услуги, което прави богатите по-богати с пари и кредит, докато по-голямата част от бедните хора не получават пари и кредити, защото са по-малко платежоспособни. От позицията ми в инвестиционния бизнес виждам, че има прекалено много инвестиции в инвестиционни инструменти и същевременно много недостиг на пари сред повечето хора. С други думи, парите са задръстени на върха, защото ако сте един от онези, които имат пари или добри идеи за това как да печелите пари, можете да имате повече пари, отколкото имате нужда, кредиторите ще ги предоставят свободно на вас, а инвеститорите ще се конкурират за ви ги дават. От друга страна, ако не сте във финансово добра форма, никой няма да ви заема или инвестира във вас, а правителството не помага съществено, защото правителството по принцип не го прави. Политиците обръщат твърде много внимание на бюджетите, свързани с възвръщаемостта на инвестициите. Например, ако не харчим пари за образованието на децата достатъчно, може да е добре от бюджетна гледна точка, но това е наистина глупаво от инвестиционна гледна точка. Разглеждането на финансирането през бюджетен обектив не води до вземането под внимание на цялостната икономическа картина - например, не се вземат предвид всички разходи за обществото за хората с ниско образование. Докато фокусирането върху бюджета е това, което обикновено правят фискалните консерватори, фискалните либерали обикновено демонстрират, че заемат твърде много пари и не успяват да ги изразходват разумно, за да произвеждат икономическа възвращаемост, необходима да обслужва поетите дългове, така че те често свършват управлението си с дългови кризи. Бюджетните консерватори и бюджетните либерали, които се грижат за разходите / заемането, имат затруднения да се фокусират върху това работят заедно и да постигнат добра „двойна долна граница” с възвръщаемост на инвестициите (т.е. инвестиции, които водят до добра социална възвращаемост и едновременно с това до добра икономическа възвръщаемост). Какво мисля, че трябва да се направи? Поради изложените по-горе причини, аз съм убеден, че капитализмът е фундаментално стабилна система, която сега не работи добре за повечето хора, така че трябва да се реформира, за да осигури много повече равни възможности и да бъде по-продуктивна. За да направя промените, мисля, че е необходимо да се предприемат следните неща. 1. Лидерство от върха. Имам като принцип, че не можеш да предизвикаш промяна, освен ако не повлияеш на хората, които имат в ръцете си лостовете на властта, да ги задвижат така, че да променят нещата. Така че трябва да има мощни сили от върха на страната, които да обявяват пропастта между доходите / богатството / възможностите за национална извънредна ситуация и да поемат отговорността за реинженеринг на системата, така че тя да работи по-добре. 2. Двупартийните опитни модератори на политиката да заработят заедно, за да реформират системата, така че тя да заработи по-добре. Вярвам, че или ще направим това по двупартиен и умел начин или ще се понесем взаимно загуби и поражение. Така че аз съм убеден, че лидерите трябва да създадат двупартийна комисия, която да събере квалифицирани хора от различни общности, за да изработи план за реинженеринг на системата, такъв план, който едновременно да се разпределя и увелича по-добре общия икономически пай. Този план ще покаже как да се събират парите и как да се изразходват / инвестират добре, за да се получат добри печалби с двоен ефект. 3. Да се определят ясни показатели, които могат да се използват, за да се прецени успехът и да се държат отговорни хората, които работят за постигането му. Наличието на такива показатели ще доведе до отчетност и обратна връзка, които са необходими за постигане на успех. Доколкото е възможно, бих довел този вид отчетност до индивидуалното ниво, за да насърча културата на отчетност, в която хората са наясно дали са нетни сътрудници или нетни критици за обществото. 4. Преразпределение на ресурсите, които ще подобрят както благосъстоянието, така и продуктивността на по-голямата част от хората. Като икономически инженер, естествено мисля за това как парите могат да бъдат получени от данъци, заеми, предприятия и филантропия и как ще се отрази техния поток върху цените и икономиката. Например, мисля за това как може да настъпи промяна в личните данъчни ставки и как промените в тях по отношение на ставките на корпоративния данък ще повлияят на преместването им от едно място спрямо друго място. Как ще бъдат изразходвани набраните средства - например, колко ще бъдат изразходвани за програми, които ще подобрят както социалните, така и икономическите резултати, и колко ще бъдат преразпределяни. Такива решения, разбира се, ще бъдат вземани и провеждани от хората в двупартийната комисия и от лидерите на страната, и те са твърде сложни и комплексни, за да мога да ги описвам в детайли тук. Мога обаче да дам мнението си за голяма картина. Преди всичко, бих искал да постигна добри резултати с двоен ефект /силен растеж-ефективно разпределение. За тази цел: а. Създайте частно-публични партньорства (включително правителства, филантропи и компании), които съвместно ще проверяват и инвестират в проекти с двоен положителен ефект, оценявани въз основа на техните социални и икономически резултати по отношение на ясни показатели. Това би увеличило както финансирането, така и качеството на проектите, защото хората, които трябва да влагат пари в такава кредитна линия, ще бъдат отговорни за тях. б. Събирайте и разпределяйте пари по начини, които едновременно подобряват социалните условия и подобряват производителността на икономиката, като отчитат всички разходи за обществото (напр. бих обложил с по-големи данъци замърсяването и различните причини за лошо здраве, които генерират значителни икономически разходи за обществото). в. Събирайте повече пари от върха чрез данъци, но така, че да това да не окаже разрушителен ефекти върху производителността и които данъци биха били предназначени да помогнат на хората в средата и дъното главно по начини, които също подобряват общото ниво на производителност на икономиката, така че разходите за тези програми до голяма степен да се изплатят от бъдещи икономии на разходи и подобренията в доходите, които те създават. Казвайки това, аз също вярвам, че обществото трябва да установи минимални стандарти за здравеопазване и образование, които се предоставят на тези, които не са в състояние да се грижат за себе си. 5. Координация на паричната и фискалната политика. Тъй като парите са концентрирани на върха и защото капацитетът на централните банки да облекчат достатъчно следващ икономически спад е ограничен, фискалната политика ще трябва да бъде по-координирана с паричната политика, което може да се случи като се запази независимостта на Федералния резерв. Ако бъде направено добре, това едновременно ще стимулира икономическия растеж и ще намали ефектите, които количествените облекчения имат върху увеличаването на разликата в богатството чрез прехвърляне на пари и кредит в ръцете на тези, които имат по-голяма склонност да харчат от тези, които имат по-голяма склонност да спестяват. Причини, които водят до ефектите, които виждаме сега, са: 1. Високите нива на дълга, които доведоха до дълговата криза през 2008 г. 2. Централните банки отпечатват много пари и купуват финансови активи, което повишава цените на активите и понижава лихвените проценти. Това е от полза за онези, които имат финансови активи (т.е. богатите) и е оставя централните банки с по-малко правомощия да стимулират икономиката. 3.Тези два фактора и новите технологии създадоха много широки разлики в приходите / богатството / възможностите и ценностите, които се очаква да се увеличат и да доведат до ... 4. Силен ляв и десен популизъм, които причиняват по-големи вътрешни и международни конфликти едновременно с ... 5. Има една изгряваща световна сила (Китай), конкурираща се за лидерство със съществуващата господстваща световна сила (САЩ), и това предполага противопоставяния, които ще бъдат икономически, идеологически и военни и ще се определят от уменията и технологичните способности на двете сили. Това състезание ще реши какъв ще бъде новият световен ред по отношение на останалия свят. Последният път, когато съществуваше подобна конфигурация от влияния беше в края на 30-те години на миналия век, когато имаше големи конфликти и някои от икономическите и политическите системи изчезнаха. Поради фундаменталните причини, обяснени по-рано, считам, че сме в критичен момент, в който най-големият въпрос ще бъде как да решим собствените си проблеми. Имаме достатъчно ресурси, за да се справим с рисковете и да създадем много повече равни възможности плюс подобрена производителност, която ще увеличи пая. Голямото ми притеснение е, че страните ще бъдат непримирими в позициите си, така че капитализмът или ще: а) бъде изоставен като система, или б) няма да бъде реформиран, защото онези, които са от дясната страна, ще се борят за статуквото, а тези отляво ще се борят срещу него Така че за мен най-големите въпроси са: а) дали популистите от десницата или популистите от левицата ще получат контрол и / или ще имат конфликти, които ще се отразят неблагоприятно върху операциите на правителството, икономиката и международните отношения, или б) разумни и квалифицирани хората от целия политически спектър ще могат да работят заедно за реформиране на системата, така че тя да работи добре за повечето хора. Скоро ще знаем много повече за това кои пътеки са най-вероятни, защото през следващите две години ще се проведат избори в САЩ, Великобритания, Италия, Испания, Франция, Германия и Европейския парламент. Как те ще окажат значително влияние върху начина, по който ще бъдат решавани конфликтите, осветени в тази статия, как това ще повлияе върху движението на парите между хората, пазарите, държавите и страните и ще определи относителните предимства на някои страни пред други предстои да видим. https://www.linkedin.com/pulse/why-how-capitalism-needs-reformed-parts-1-2-ray-dalio/
  20. 4 4 харесвания
    Why and How Capitalism Needs to Be Reformed Published on April 5, 2019 Ray Dalio, Co-Chief Investment Officer & Co-Chairman of Bridgewater Associates, L.P. Резюме Бях щастлив да бъда отгледан в семейство от средната класа с родители, които се грижеха добре за мен, да се образовам в добри държавни училища и да се включа в един пазар на труда, предоставящ ми равни възможности. Бях възпитан с убеждението, че равните възможности за основни социални грижи, добро образование и заетост са справедливи и са най-доброто нещо за нашето колективно благосъстояние. Да имаш тези неща и да ги използваш, за да изградиш пълноценно собствения си живот, е Американската мечта. На 12-годишна възраст може да се каже, че станах капиталист, защото тогава за пръв път вложих парите си, спечелени от мен с различни дейности като разнасяне на вестници, косене на трева и т.н., на фондовия пазар, когато борсата беше гореща. Това ме въвлече в икономическата игра, която играя през по-голямата част от последните 50 години на моя живот. За да успея в тази игра, аз имах нужда да разбера как работят икономиката и пазарите. Изследванията и опитът ми в повечето икономически системи в повечето страни на света в продължение на много години ме научиха, че способността да се печелят пари, да се запази и да се вложи в капитал (т.е. капитализъм) е най-ефективният мотиватор на хората и разпределянето на ресурси за повишаване на жизнения стандарт на хората. През тези много години видях, че капитализмът се развива по начин, който не работи добре за мнозинството от американците, защото произвежда самоусилващи се кризисни спирали за онези, които са най-бедни. Това създава все по-големи различия в разпределението на богатството, а следователно и на възможностите, което само по себе си представлява екзистенциална заплаха за Съединените щати. Мисля, че повечето капиталисти не знаят как да разделят добре икономическия пай, а повечето социалисти не знаят как да го увеличават добре, но сега сме на етап, в който или а) хората с различни идеологически наклонности ще работят заедно, за реконструират тази система, така че нейният продукт едновременно да расте и да се разпределя добре или б) ще имаме голям конфликт и някаква форма на революция, която ще засегне всички и ще свие този общ продукт. Вярвам, че по принцип всички добри неща, доведени до крайност, могат да станат самоунищожителни и че или всичко или трябва да се развива, или в противен случай ще умре. Това е вярно и за капитализма. В тази статия развивам нагледно тезата си, че капитализмът сега не работи за мнозинството от американците, диагностицирам защо тази система произвежда тези неадекватни резултати и правя някои предложения за това какво може да се направи, за да се реформира системата. Аз се записах да уча в добър колеж и получих магистърска степен, въпреки че не разполагах с достатъчно пари, за да платя обучението си, защото имах възможност да взема пари от правителствена програма за студентски заеми. Тогава влязох на пазара на труда, който ми предостави равни възможности.Тъй като обичах да играя на пазарите, избрах да бъда глобален макро-инвеститор, какъвто съм бил от около 50 години. Това изискваше от мен да получа практическо разбиране за това как работят икономиките и пазарите. През тези години разбрах защо способността да се правят пари, да се капитализират и да се вложат в произвеждащ капитал (т.е. капитализъм) е ефективна мотивация на хората и средство, което повишава жизнения стандарт на хората. През тези години видях, че всички страни, които са накарали икономиките си да работят добре, включително „комунистически Китай“, са направили капитализма неразделна част от техните системи, поради тези причини. Философията на комунизма за „от всеки според способностите му, на всеки според неговите потребности” се оказа наивна, защото хората не бяха мотивирани да работят упорито, ако не получават срещу това съизмеримо възнаграждение, така че просперитетът им пострада. Капитализмът, който свързва заплащането с производителността и създава ефективни капиталови пазари, увеличава производителността на хората и работи много по-добре. Проучих и това, което кара страните да успяват или да се провалят, като разглеждах проблемите по-скоро от прагматична перспектива, отколкото от идеологическа, защото способността ми да се справям с икономиката и пазарите по практичен начин е това, в което съм силен. Накратко, това което прави страните неуспешни в икономиката е лошото образование, лошата култура (тази, която пречи на хората да работят ефективно заедно), лошата инфраструктура и твърде многото дълг. Най-добрите резултати идват, когато има повече, отколкото по-малко: а) равни възможности в образованието и в работата, б) добро семейно и обществено възпитание през годините на средното училище, в) цивилизовано поведение в рамките на система, която повечето хора смятат за справедлива г) свободни и добре регулирани пазари за стоки, услуги, труд и капитал, които предоставят стимули, спестявания и възможности за финансиране на повечето хора. Разбира се, през годините съм наблюдавал тези неща във всички страни, особено в САЩ. Сега ще покажа резултатите, които произвежда нашата система, които ме накараха да повярвам, че капитализмът не работи добре за повечето американци. Защо вярвам, че капитализмът не работи добре за повечето американци? Ще ви покажа статистики и графики, които рисуват картината. Като начало, бих искал да ви покажа различията, които съществуват между богатите и бедните. Тъй като тези различия са скрити в средните стойности, аз разделих разпределението на доходите в първите 40%, а най-долните - в 60% от доходите. По този начин можем да видим как изглежда животът на долните като доходи 60% (т.е. мнозинството) и да ги сравним с тези от горните като доходи 40%. В продължение на десетилетия за повечето хора е налице малък или никакъв реален ръст на доходите. Както е показано в таблицата по-долу вляво, работещите в най-ниските като доходи 60% не са имали реален (т.е. инфлационно коригиран) ръст на доходите от 1980 г. насам. Това е време, когато доходите за най-горните 10% са се удвоили, а онези на 1 процент на самия връх са се утроили. Както е показано в графиката, процентът на децата, които, когато станат възрастни печелят повече от родителите си, е спаднал от 90% през 1970 г. до 50% днес. Това е за населението като цяло. За мнозинството от по-ниските 60% перспективите са още по-лоши. Както е показано по-долу, разликата в доходите е по-висока от всякога и разликата в богатството е най-висока от края на 30-те години на 20-ти век. Днес богатството на първите 1% от населението е по-голямо от това на най-ниските 90% от общото население, което е същата пропаст на богатството, която съществуваше през периода 1935-40 г. (период, който доведе до епоха на големи вътрешни и външни конфликти за повечето страни). Тези, които са в горните 40% по доходи, сега имат средно повече от 10 пъти повече богатство от тези в ниските 60%. Това е било 6 пъти през 1980 година. Повечето хора от най-долните 60% по доходи са бедни. Например, само около една трета от тези 60% спестяват доходите си в кеш или финансови активи. Според неотдавнашно проучване на Федералния резерв, 40% от всички американци ще се затруднят да намерят 400 долара в случай на спешна ситуация. И те все повече се утвърждават като бедни. Докато повечето американци смятат, че САЩ са страна с голяма икономическа мобилност и възможности, нейната икономическа мобилност сега е една от най-лошите сред развитите страни. Както е показано по-долу, в САЩ хората от най-ниската по доходи 25-процентова група имат 40% шанс да имат баща в в тази група, а хората в следващите 25 процента по доходи вече имат само около 8% шанс да имат баща в долната група, предполагащ половината от средната вероятност за придвижване нагоре и една от най-лошите вероятности от останалите анализирани страни. В страна с равни възможности това нямаше да съществува. Ръстът на доходите е функция от растежа на производителността, който от своя страна е резултат от личното развитие на човека. Нека да разгледаме как се развиват хората. Да започнем с децата. За мен най-непоносимата ситуация е как нашата система не се грижи добре за толкова много от нашите деца. Както ще покажа, голям брой от тях са бедни, недохранени (физически и психически) и слабо образовани. По-специално: Нивото на детска бедност в САЩ сега е 17,5% и не се е подобрило значително десетилетия. В САЩ през 2017 г. около 17% от децата са живели в домове с недостатъчно средства за храна, където поне един член на семейството не е успял да се храни адекватно поради недостатъчни пари или други ресурси. УНИЦЕФ съобщава, че в това отношение условията в САЩ са по-лоши от средните за процента на децата, живеещи в неосигурени домакинства (по-лоши условия, отколкото в Полша, Гърция и Чили). Ефектите на доминото от тези условия струват скъпо. Ниските доходи, лошо финансираните училища и слабата подкрепа за децата водят до слаби успехи в образованието, което от своя страна води до ниска производителност и ниски доходи на хората, тези хора стават икономическа тежест за обществото. Въпреки че има ярки успешни зони в американската образователна система, като например нашите големи университети, населението на САЩ като цяло отбелязва много слаби резултати в сравнение с останалата част от развитите страни в стандартизирани тестове за дадено ниво на образование. По-специално: Ако погледнем най-уважаваните (PISA) резултати от тестовете, САЩ понастоящем са в около 15-ия процентил от развитите страни. Както е показано по-долу, САЩ са с по-ниски резултати от почти всички развити страни, с изключение на Италия и Гърция. Делът на учениците в неравностойно положение, които имат най-малко една година от предучилищно образование, е по-нисък в САЩ в сравнение със средната държава от ОИСР. Сред страните от ОИСР, САЩ имат второто най-лошо ниво на бедност сред децата от 2008 г. сред домакинствата с един родител, който не работи - провал на мрежата за социална сигурност. Тези лоши образователни резултати водят до висок процент ученици, които са недостатъчно подготвени за работа и имат емоционални проблеми, които се проявяват в опасно поведение. Учениците в неравностойно положение в САЩ са много по-склонни да имат социални и / или емоционални проблеми, отколкото в повечето други развити страни, включително не са социално интегрирани в училище, изпитват високо ниво на тревожност и ниско удовлетворение от живота. 34% от училищата с висока бедност са имали високи нива на хронична липса на ученици, в сравнение с само 10% от училищата с високи доходи. Дори в Кънектикът, един от най-богатите щати по доход на глава от населението, 22% от децата са освободени (т.е. липсват повече от 25 дни на училище годишно, или са прекъсвали няколко пъти). Тези деца е пет пъти по-вероятно да се окажат в затвора и 33% по-вероятно да се борят със злоупотребата с наркотични вещества. Сравняването на степента на завършване на гимназията с училищните райони в Кънектикът с равнището на детска бедност показва тесни взаимовръзки в щата: 1% по-висока степен на детска бедност се равнява на около 1% по-ниска степен на завършване на образованието. Неотдавнашни изследвания за САЩ показват, че децата под 5-годишна възраст, на които е предоставен достъп до талони за храна, са имали по-добри резултати в областта на здравеопазването и образованието - приблизително 18% увеличение на процента на завършване на висше образование, което ги е накарало да разчитат много на други социални програми по-късно в живота. Студентите, които идват от бедни семейства и се опитват да завършат колеж, са по-малко подготвени. Например, тези, които идват от семейства, спечелили по-малко от 20 000 долара годишно, имат средно 260 точки (от 1600) по-малко от SAT, отколкото учениците от семейства, които печелят $ 200,000 +, и разликата се увеличава. Разликата в тестовите резултати между децата на върха и дъното на разпределението на доходите днес са 75% по-високи, отколкото в началото на 1940-те години. И все пак децата, живеещи в по-бедните квартали, получават средно около 1000 долара по-малко държавно и местно финансиране на студент от тези в по-проспериращите квартали. В резултат на това училищата в районите с ниски доходи обикновено са с недостатъчно финансиране. Средно, в държавните училища 94% от учителите трябва да плащат за снабдяване със собствени пари. Свързан проблем е, че много учители, които трябва да се справят с тези стресови условия, са недостатъчно заплатени. Във времето на моята младост, лекарите, адвокатите и учителите бяха най-уважаваните професии. Сега учителите печелят едва 68% от това, което печелят останалите висшисти, което е значително по-малко, отколкото в другите развити страни от ОИСР. Дори и с допълнителните пари за възраст и години опит, учителите печелят с 19% по-малко от съпоставимите им професии през 2017 г., при само 2% по-малко през 1994 г. Дори по-лошо, те не получават уважението, което заслужават. Разликата в доходите / образованието / богатството / възможностите засилва още повече пропастта в дохода / образованието / богатството / възможностите: По-богатите общности обикновено имат държавни училища, които са далеч по-добре финансирани от по-бедните общности, което засилва пропастта между доходите и богатството / възможностите. Една от основните причини за този недостиг на финансиране е, че Конституцията поставя образованието като щатски въпрос, а повечето щати правят местните училища основно местно финансирани, така че богатите градове да имат добре финансирани щатски училища, а бедните градове имат слабо финансирани щатски училища. По-конкретно, около 45% от финансирането на училищата идва от местните власти, главно чрез данъци върху недвижимите имоти, докато само около 8% идват от федералното правителство, а останалото е от щатските правителства. По този начин може да има огромни различия в богатство / доход на отделните общности. Също така, хората с най-добрите 40% от доходите изразходват почти пет пъти повече за образованието на децата си от хората с най-ниските 60% от доходите са, докато тези с най-високите 20% изразходват около шест пъти повече от тези в най-ниските 20%. Недостатъчно финансираните държавни училища страдат от ниско качество. Например, данните от PISA показват, че учениците в американските училища със значителен недостиг на преподавателски персонал са с 10,5% по-слаби тестовете, отколкото на учениците в училищата, в които няма недостиг на учители. По същия начин, недостигът на лабораторно оборудване се свързва със спад от 16,7% в оценките на учениците, а недостигът на библиотечни материали се свързва с 15,1% спад в резултатите на учениците. За сравнение, средните частни училища средно харчат значително повече за учениците и постигат по-добри резултати. Частните училища в САЩ харчат около 70% повече на ученик, отколкото държавните училища, като средното частно училище изразходва около 23 000 долара на ученик през 2016 г., в сравнение с около 14 000 долара за средното държавно училище. Резултати: в последния кръг от теста на PISA, ученици от частните училища в САЩ отбелязаха средно 4,3% по-високи резултати от учениците в държавните училища на изпити по математика, литература и науката. През трите проучвания на PISA от 2009 г. учениците от частните училища са отбелязали средно 6,9% по-висок резултат. Не е изненадващо, че американците имат много по-малко доверие в държавните училища днес, отколкото са имали по всяко време през последните пет десетилетия. Днес само 29% от американците имат „много” или „доста” доверие в обществената образователна система. През 1975 г. 62% от американците се доверяваха на държавните училища. За мен оставянето на толкова много деца в бедност, и необразоването им, е равносилно на насилие над деца и е икономически глупаво. Отслабването на семейството и доброто родителско ръководство също имат важен неблагоприятен ефект: Ето няколко статистически данни, които показват как се е променила семейната единица през годините: През 1960 г. 73% от децата са живели с двама родители, които никога не са били разведени, а 13% са живеели в едно домакинство без двама родители. През 2014 г. делът на децата, живеещи в едно домакинство без двама родители, е 38% (сега по-малко от половината живеят в домакинства с двама родители при първи брак). Тези статистически данни са средно за всички домакинства в САЩ. Подпомагането на семействата на тези в домакинства с ниско образование и ниски доходи е много по-малко. Около 60% от децата на родители с по-малко от средно образование не живеят в домакинства с двама родители, а само 14% от децата на родители, завършили колеж, са в такива домакинства. Вероятността да бъдеш в затвора е тясно свързана с нивата на образование: сред американците на възраст между 28 и 33 години 35% от отпадналите от училище мъже са били в затвора срещу около 10% от завършилите гимназия мъже и само 2% от завършилите колеж. Между 1991 и 2007 г. броят на децата с родител в щатски или федерален затвор е нараснал с 80%. Днес около 2,7 милиона деца в САЩ имат родител в затвора или това е 1 на всеки 28 деца ( 3,6% от всички деца). Лошите грижи за децата и лошото образование водят до лошо им поведение като възрастни, поради което по-високите нива на престъпност причиняват ужасни разходи на обществото: Степента на влезли в затвор на САЩ е почти пет пъти по-висока от средната за другите развити страни и три пъти по-висока от тази на развиващите се страни. Щатските разходи за затвори са станали 4 пъти по-високи през последните две десетилетия и сега надхвърлят 50 млрд. долара годишно, изразходвайки 1 на всеки 15 долара от общия фонд на щата. Този порочен цикъл се утвърждава защото един престъпник с досие за арест и затвор, успява много по-трудно да се намери добре платена работа, следователно неговите деца влизат в същия кръг на предопределено губещи хора. https://www.linkedin.com/pulse/why-how-capitalism-needs-reformed-parts-1-2-ray-dalio/ Следва...
  21. 4 4 харесвания
    https://gutenberg-bg.com/publications/във-вихъра-на-великата-война/ ЧУДЕСНА КНИГА на нашия пръв приятел и съосновател, един от стълбовете на "Българска наука" Радослав Тодоров!!! Нощес съм чел, та чел. Ясно, точно, чисто но дълбокото поднасяне на фактологията и собствените анализи за този крайно малко поставян пред българското общество период, а той е всъщност ключов за новата и най-нова история на България. Обективен, истински поглед към събитията и оценката им. Начи сега, чакаме новата !!!
  22. 4 4 харесвания
    Реално и хипотетично... е във възможностите на някой "играч" да предизвика криза на доверие в банка, система или друга част Особено... ако играчът се казва Д. П, държи 7 или 8 медии и е голям длъжник на банката ви, а страната во се казва Б, В която няма върховенство на закона или изобщо конкретни закони против целенасочения срив на доверие в банките (чрез медиите например ), а главният прокурор е безконктролен, безскрупулен и участва в икономискката игра на страна на ДП. Банката ви е застрашена..
  23. 4 4 харесвания
    Ако човек се замисли думите атеист и атеизъм са напълно излишни. По същата причина, по която няма дума за човек, който не вярва във съществуването на баба Яга или кото и да е било измисленно нещо.
  24. 4 4 харесвания
    Проблемът с качеството на висшето образование в България не е само и единствено с малкото държавно финансиране и ниски заплати на преподавателите. Всъщност ако погледнем в отчетите на СУ например, заплатите по щат се водят ниски /1200 лв. за професор/, но реалните възнаграждения, ако се сумират с допълнителните надхвърлят 2500 лв. по публикуваната отчетност, а за България при това ниво на средни заплати те са относително нормални. Големият проблем, според мен, е неспособността и нежеланието на българските държавни университети да се самофинансират, така че да могат да влагат за наука самостоятелно по-големи собствени фондове. Средно на студент в СУ се падат по 5000 лв., докато в Пекинския университет тази сума надхвърля 45 000 долара, не правя сравнение с американските университети, там дори в държавните сумите са над 100 000 долара на студент. С оперативен бюджет около 60 млн. евро, от които 42 млн. са държавни дотации, а останалите 18 млн. собствени приходи, СУ не може да предложи много повече от минималното за собственото си оцеляване на ръба. Жалка сума е например 750 000 лв. годишен приход от университетското издателство, което има голяма и модерна собствена печатница и може да взема външни поръчки, отговорно твърдя, че само това перо в имуществото на СУ може да дава годишни печалби над 10 млн. лева, което е половината от щатните заплати на преподавателите. И т.н Наука и високо ниво на образование се прави с много пари, от това няма къде да се избяга, колкото и да им се иска на някои. В цитирания от мен пример с Атинския университет се вижда какво е станало, когато държавната субсидия от 75 млн. евро за няколко години е била редуцирана до 14 млн. – университетът е компенсирал със собствени доходи над 80 млн. евро и е оцелял, запазвайки нивото на престижа си по класации. Слава Богу, такава криза засега /!!/ с държавния бюджет в България няма и малките субсидии редовно изплащат заплатите на служителите в университета, но какво правим, ако все пак се случи, което е много вероятно при начина, по който се развива българската икономика? „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се” са формулирали такъв проблем Илф и Петроф. Държавният Пекински университет е решил още преди 20 години въпроса с приходите си, като е основал холдинг регистриран в Хонгконг с 65 процента участие на акционерен капитал от университета, който всяка година му осигурява необходимите печалби за изплащане на заплати на преподавателския състав, независимо от голямата държавна субсидия – средната заплата на професор там е над 1500 долара плюс осигуряване на жилище, което е най големия разход за Пекин. Холдингът е конгломерат от строителни, търговски и фирми за високи технологии в ай-ти сектора, една от най-успешните като процент на печалба китайски корпорации с хиляди служители. Американските държавни университети също имат свои независими от федералното и щатско субсидиране източници на доходи, които им дават големи средства за инвестиции в наука и изследвания: Това са приходите за 2017 на Portland State University Portland State University Doctrina urbi serviat (Latin) Let knowledge serve the city Type Public Established 1946 Endowment $73 million (2017)[1] Academic staff 1,764 Administrative staff 678 Students 28,241 Undergraduates 22,613 Postgraduates 5,628 World Rank‎: ‎659 Quality of Education Rank‎: ‎378+ National Rank‎: ‎186 https://en.wikipedia.org/wiki/Portland_State_University Забележете, по брой на преподаватели и студенти той е сравним със СУ, но бюджетът му надхврля 10 пъти този на СУ по приходи, като заработените собствени от него приходи надхвърлят повече от 5 пъти целия бюджет на СУ заедно с държаваната дотация; административния непреподавателски състав е два пъти по-малък от този на СУ Това са оперативните разходи на същия университет за 2017 - те са с 60 млн. долара по-малко от приходите, като разходите за заплати се покриват със собствени средства, а държавната субсидия отива за други разходи. Това е характерната картина са повечето държавни университети не само в САЩ, но и в Западна Европа - университетите сами със собствени средства са в състояние за покрият разходите си за заплати. В Китай елитните държавни университети от първата десетка също влизат в тази схема, Пекинския, например, покрива сам 50 процента от оперативните си разходи със собствени средства, останалите 50 процента са държавни дотации. При българските държавни университети съотношението е 30 процента собствени приходи и 70 процента държавна дотация, тоест огледално обърната на световната тенденция, като в абсолютни суми и двата процента са в пъти по-малки от тези в държавите с добре развито висше образование.
  25. 4 4 харесвания
    Доктрината, че атеизмът трябва да е неразделна част от всяка наука започва да се прилага в действие по времето на сталинизма. Идеята е полученият хибрид да бъде използван в борбата срещу религиите. Сигурно не знаеш или не помниш, но до края на 90-те години на миналия век във всеки ВУЗ се изучаваше "научен комунизъм" и се държаха изпити, та хората на науките да бъдат държани изкъсо в идеологически план, включително и религиозен. Това е смисълът на илюстрацията. Днес обаче науките (с изключение на философията) нямат отношение към религиозните въпроси. Учените могат да изповядват каквито и да е религии и въобще идеологии. Както се видя от статистическите данни - над половината от учените по света са религиозни, от тях над половината са християни, т.е. вярват във Възкресението. Елементарна логика, каква "истина" е изопачена, та да трябва да бъде защитавана?
  26. 4 4 харесвания
    Абсолютно съгласна. Въпросът, както изобщо с всяко управление на каквото и да било, има два аспекта. Единият е измеримият посредством различни параметри. Напр. размер на заплащането, процент на субсидията, профил на финансирането, брой студенти, брой преподаватели, разпределение на времето на преподавателите в различни дейности и каквото друго измеримо се сетите (не изреждам всички възможни варианти). За измеримите параметри съм съгласна с вашия анализ напълно. Другият, неизмерим посредством различни параметри фактор, са човешките ресурси, културата, характерните практики (порочни или не), системният фактор. И въпросът е какво да правим с него... Защото, дори да вземем само системния фактор, не можем да отречем, че със срива на по-долните образивателни нива, до университетско ниво достигат хора, на които липсват базисни умения и обща грамотност, като в едно от тези базисни умения включвам способност за критично мислене и способност за полагане на каквито и да било целенасочени усилия, под формата на четене, учене, мислене. И както отчаяно казва един семеен приятел, шеф на катедра: "Дора, ако трябва да приемаме само грамотни студенти, ще трябва да закрием университета". А става дума за СУ.... Под грамотни разбйрайте студенти, които могат да пишат без грешки, знаят къде се слага пълен член, такива неща. Говорим за такъв срив, който никой университет не би могъл да поправи. Дори преподавателският състав да е изграден от нобелови лауреати...
  27. 4 4 харесвания
    Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове. По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност.
  28. 4 4 харесвания
    Датчани описаха генома на нарвалите и правят извода, че въпреки ниското генетично разнообразие на вида популацията им е стабилна в последните милион години. Всъщност, статуса им даже е сменен от Почти застрашен (NT) на Незастрашен (LC). Всеобщото мнение е, че нискато генетично разнообразие е присъда за даден вид заради по-малките възможности на естествения отбор да действа. По някаква причина обаче в случая не е така. И показва, че само броят на дадена популация не е гаранция за генетично разнообразие. Екипа се е засилил да проучи въпроса и при други арктически видове. Разбира се, изрично подчертават, че днешния стабилен брой на популацията (170 000) не е гаранция за оцеляване предвид климатичните промени. https://www.cell.com/iscience/fulltext/S2589-0042(19)30089-6?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS2589004219300896%3Fshowall%3Dtrue
  29. 4 4 харесвания
    Прибоевич си е някакъв историк и писател от 15-16 век тъй че няма как да е авторитет по въпроса и мненията му няма как да са актуални към момента. От негово време е изкопана доста славянска, прабългарска и тракийска археология и на нейна база и на база историческите извори според учените славяни, прабългари и траки не са едно и също нещо. Така стоят нещата. Полезно е всеки който се захваща да изкарва траки славяните и българите, да вземе да прочете научната литература относно траките, примерно поредицата STUDIA THRACICA на института по тракология към БАН. Лесно е на учените да им се слага негативен етикет - "учени", и да им се принизяват трудовете, но е по-трудно да се прочете целия материал който са написали и да се анализира. Просто няма как траките да са предшественци както на склави и блългари, така и на фриги, арменци и други подобни. Различни са. Ако всички славяни произлизаха от Дунав и Балканите, днес на север сред славяните щеше да има много балкански гени, но няма.
  30. 4 4 харесвания
    Абсолютно със същата сила стои въпроса , защо атеистите толкова искат вярата и науката да са несъвместими. п.с.прегледай темата - на един Янков и на 2-3 поста на Дорис , що атеист с ,,блясък в очите,, е скочил да поучава.
  31. 4 4 харесвания
    Най-голямото престъпление на комунистите всъщност не са лагерите, а е духовното унищожение на трезвото човешко мислене. След малко ще дам два примера, но тук мога да кажа само, че vvarbanov е много голям потърпевш в това отношение. По време на демокрацията имахме вицепрезидент на име Тодор Кавалджиев. Това е човек лежал в комунистическите лагери. Когато стана вицепрезидент, то той вместо да плямпа за мъст към комунистите (за което всъщност го бяха сложили на власт) той непрекъснато "пищеше" за настоящото състояние и мръсотиите, които се правят в партията БЗНС. Така той не се оказа послушен русофоб, а човек опитващ се да подобри настоящето. Естествено политическото му бъдеще беше заради това "отрязано" и при следващото кандидатиране на Петър Стоянов за президент, той вече не фигурираше като вицепрезидент. Между другото човекът съвсем наскоро си отиде от този свят... Още един по-ранен пример. Всички сме чували за Баташкото клане. Наскоро дори имаше обществен скандал, заради научно проучване в това направление (с определено подвеждащо заглавие). И ето много интересни неща, които научих във връзка с тези събития от онова време. На практика изкланите напълно селища след априлското въстание са над 200. Защо от тях е избрано точно Батак? Това село е споменато в "Епопея на забравените" (стихотворението 1876), но някак толкова накратко в един ред, заедно с Копривщица, Клисура и Панагюрище. Значи 20 години след събитията някакъв поляк художник решава да прави картина за зверствата по време на априлското въстание. Като идват в България за да се подготви, то случайно му предлагат да нарисува Баташкото клане. За целта той иска да се направи снимка за възстановка на събитията. И тук идва най-интересното. Хората които му помагат, отиват в съседните помашки села и намират тези, които са били най-големите касапи на времето. И намерените въпросни човешки касапи (няма как да ги кажа по друг начин) идват доброволно, носейки оригиналните си дрехи от тогава, както и оръжието с което са колели тогава. И така участват, за да се направи въпросната снимка възстановка. Какво излиза? След освобождението хората не са търсели реваншизъм на престъпници, които са клали само 2-3 години преди това (но по нареждане от централната власт тогава, т. е. султана). Сега, обаче, ще търсим възмездие от 80 годишни старци, чието престъпление е доста по-слабо от клане на жени и деца.
  32. 4 4 харесвания
    Да. Планината е само метафора в случая. Затворниците са акцента. Да уточним и че всичките са били жени. Както и че единствената им вина е, че са били родени в неправилни семейства и в неправилни времена.
  33. 4 4 харесвания
    Да започнем от това... При електролиза, за да се превърне един водороден йон в атом, той трябва да получи един електрон не от нищото, а от протичащият ток. Без да получи този електрон, водородът не може да се отдели като газ. Следователно, когато спре токът, електролизата прекъсва. Това че процесите в клетката продължават - водородните атоми се групират в молекули, молекулите се консолидират в мехурчета, и чак тогава ги виждаме да излизат, е процес който наистина може да отнеме време. Но това не е електролиза. Прекъсването на тока има два аспекта - положителен, премахва се неутралният водород около електродите, което облекчава достъпът до токоносителите до електрода и премахва свръх-напрежението, и отрицателен - ефективният ток намалява и процесът се удължава във времето (а това означава, че всякакви сметнати мощности и производителности трябва да се коригират с коефициента на запълване на импулсите). Така че заключението, което правите, че производството на газ продължава и без ток, не е верно. По простата причина, че без ток липсват електроните, нужни за това производство. Естествено, въможно е да използвате някакакъв консуматив за електроди, които разтравяйки се във вода да продължават да отделят водород и когато няма ток, но това е изключително скъпа алтернатива. Това е практическо постижение, използва се в индустрията масово. Теоретичната граница е 33.2 KWh/kg H2. Тя не може да се достигне и със специални мерки, но силно може да се доближи отгоре. О, поздравления тогава! 9Wh/L SOH е невероятно трудно да се постигне, дори при експерименти от начинаещи без никакви познания. Споменатите по-горе 50 KWh/kg водород са еквивалентни само на 0.62 Wh/L SOH (може лесно да си го преизчислите). Два боднати пирона в разтвор от натриева основа няма как да ви дадат по-лош начален резултат от 1Wh/L. Другото твърдение, че 0.4 Wh/L е "около 10 пъти по-икономично от най-добрите показатели в света за момента" също няма как да е вярно. Най-добрите показатели са около 0.45 Wh/L (в строго лабораторни и икономически неинтересни условия). Както показах, индустриално показателите са около 0.6 Wh/L, а в индустрията се гони цена на целия процес, което обикновено е малко за сметка други показатели, като този. 0.4 не е около 10 пъти по-икономично от 0.6, вижда се че сте склонни да работите с произволни числа. Както и да е, да се върнем на величината която споменавате. Теоретичната долна граница на производство на стехиометрична смес при разлагане на водата е 0.41 Wh/L. Така че вие няма как да сте паднали под нея, нито да сте се доближили толкова. Но ако вземем пред вид, че вие накъсвате тока, тогава вашият процес се удължава във времето(ефективният ток и мощност намаляват), така че този 0.4Wh означава по-голямо число за час, ако токът не прекъсваше и запълваше и неработещите интервали. И тогава всичко си идва в нормата. Нещото наречено MOH не мога да го коментирам, защото не е ясно какво е. По някои твърдения ("Маса на MOH Gas - 18 g/mol (9 пъти по-тежък от водорода). ") може да се извади изводът, че това е класическата стехиометрична смес наречена гърмящ газ (и по-горе SOH). На каква физична база двете се различава не става ясно (изредените свойства за смеси с еднакъв състав влизт в противоречие една с друга). Но този въпрос може да го пропуснем за сега.
  34. 4 4 харесвания
    След продължително разследване НАСА най-накрая установи причината, поради която две научни мисии не успяха да стартират - доставчик е изпращал дефектен алуминий за ракетни части - като е променял резултатите от тестовете и фалшифицирал сертификатите. Доставчикът е Sapa Profiles, Inc. (SPI), производител на пресован алуминий от щата Орегон, и е извършвал измамите си в продължение на 19 години. Не само срещу НАСА, но и срещу стотици други клиенти, съобщава ScienceAlert. След многогодишно техническо разследване програмата за полети на НАСА разкри, че компанията SPI е фалшифицирала резултатите от тестовете си за опън, предназначени да осигурят стабилност и надеждност на пресования алуминий. Министерството на правосъдието нареди компанията да плати 46 милиона долара на НАСА, Министерството на отбраната и други измамени от нея институции. В случая на НАСА това са двата провала, които се случиха с ракетата Taurus XL, която стартира мисиите Orbiting Carbon Observatory (OCO) и Glory през 2009 и 2011 г. съответно. И в двата случая, повредата в обтекателя на полезния товар, с форма на мида, който защитава полезния товар от температурите и налягането на изстрелването и след това се разделя и пада, когато товарът е в орбита. И в двата старта обтекателят не успя да се отдели. Резултатът от това е, че спътниците не успяха да достигнат орбита, паднаха обратно в атмосферата и бяха унищожени. Бяха проведени проучвания и за двата инцидента, като бяха изтъкнати няколко потенциални основни причини за неуспехите на обтекателите, включително повредата в ключовата връзка, конструктивна система за разделяне, която се задейства, за да се отвори при команда, както е на видеото по-долу. Разследването на НАСА потвърди, че проблемът е в това крехко съединение. Производителят на ракетата Taurus-XL, Orbital Sciences Corporation, е получил пресования алуминий за тази важна част от компанията SPI - която, както вече знаем, е фалшифицирала сертифицирането. Освен компенсациите, които SPI е трябвало да плати, НАСА е спряла SPI и корпорацията, под чието ръководство е, Hydro Extrusion, от всякакви държавни поръчки. Това суспендиране е в сила от септември 2015 г. НАСА препоръча двете компании да бъдат трайно изключени от всички правителствени договори. SPI също така се съгласи да плати 34,6 млн. долара като част от свързано гражданско споразумение, като компенсация за вредите причинени на изпълнителя на държавната поръчка (Orbital) да изплати на НАСА и Агенцията за противоракетна отбрана на американското Министерство на отбраната стойността на алуминия, който не отговаря на спецификациите по договора. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/NASA-poluchava-20-godini-defekten-material-ot-firma-dostavchik-falshi_127793.html?fbclid=IwAR3afVET3RoJuK2wFH1stFRQUHaOYsyg15ykWqMAeW9WdGQko393bgP-ESQ
  35. 4 4 харесвания
    Да постигнем компромис . Бог е създал света, с помощта на руските учени!
  36. 4 4 харесвания
    Май трябва да се опитаме да се върнем към темата. Както вече споменах, това дали вярваш в Бог и Възкресението, или не вярваш в тях е в резултат на вяра, а не на наука. Твърдението – аз вярвам/не вярвам в Бог, само по себе си е субективен фактор и не подлежи на научно доказване или отхвърляне. Основен елемент в тези твърдения е вярата и именно този термин ги прави субективни по характер. От друга страна обаче твърдението – има / няма Бог е фактологическо по своя смисъл и се основава знание, което подлежи на доказване или отхвърляне от страна на науката ( освен в случаите когато фактора вяра е неволно изпуснат и съответно е имано в предвид гореспоменатия смисъл). В този случай, налице е обективност по отношение на твърдението, а не субективност и съответно трябва да бъде доказано от изказващия твърдението. Как това свързано с въпроса дали ако вярваш или ако не вярваш в Бог и Възкресението те прави лош учен? В случая трябва да разгледаме две хипотетични ситуации. В първата ситуация имаме учен вярващ в Бог и Възкресението, който попада на доказателство че Бог не съществува. В следствие, поради наличието на субективен фактор – вярата в Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно го прави лош учен. Във втората ситуация, имаме учен който не вярва в Бог и Възкресението и който попада на доказателство за съществуването на Бог. В следствие поради наличието на субективен фактор – вярата че няма Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно прави и него лош учен. Както се вижда от тези две хипотетични ситуации, не това дали вярваш в Бог, или не вярваш те прави лош учен. В заключение се налага извода, че това което те прави добър или лош учен, е не дали вярваш или не вярваш в Бог, а дали като учен позволяваш на субективен фактор ( какъвто е вярата, независимо за какво се отнася ), да повлияе на обективната ти преценка.
  37. 4 4 харесвания
    На този етап от развитието ни трудно може да се очаква нещо по-различно. Мен ако питаш топ-1000 даже е прилично (това, че СУ слиза надолу обаче не е). В тези класации основната тежест от която се определя мястото в класирането се пада на "научната продукция" на институциите. С други думи научната дейност - изследвания, публикации, участие в научни конференции и др. подобни събития трябва да е основна, а не второстепенна или съпътстваща дейност за да има шанс една институция да попадне в подобни класации. Например в Швеция според World Higher Education Database (WHED) има 39 институции които предлагат висше образование. В топ 1000 на QS World University Rankings попадат 8 от тях. Това не означава, че останалите 31 са по-лоши от СУ, защото не са класирани, а СУ е класиран. Повечето от останалите 31 учебни заведения са първокласни институции, но просто не се занимават активно с научни изследвания и са по-скоро "академии по нещо си" или "приложни университети" които предлагат супер качествено образование ориентирано към практиката, а не към теоретични и научно ориентирани специалности. Дори обаче програмите им да са научно ориентирани, а и в самите институции науката да е водеща, те пак няма да се класират ако са специализирани само в една или две области. Колкото и да е добра една институция в определена област, ако ще да е топ, на топа в света в своята си област, тя пак няма да попадне в топ 1000 ако не развива широк набор от различни области на познанието. Така например Stockholm School of Economics (SSE) предлага супер качествено образование по икономика. Това е едно от най-добрите места в Европа и топ 50 в света (37 място в световната класация в област икономика). Това е водеща научна институция която произвежда научна продукция със световно качество и въпреки това не може да се класира в основната (обща) класация, а само в конкретната област - икономика. Karolinska Institutet пък е световен лидер (абсолютен No1) в стоматологията и No-6 в света в областта на медицината. Научната продукция на института е водеща, но въпреки това пак не попада в топ 1000 на генералната класация. С други думи няма как да очакваме, че УНСС, МУ, ИУ Варна или УАСГ могат да попаднат в топ 1000 на която и да е класация, тъй като това са тясно специализирани висши училища. Същото се отнася и до АУБГ, който на практика е liberal art college, а акцентът на последните е образованието и обучението, докато науката е на по-заден план. Това, че повечето т.н. "университети" не са класирани в топ 1000 не е проблем. Проблемът е, че не е ясно какво точно представляват и какво точно искат да бъдат. Например има един куп икономически или бизнес ориентирани университети, колежи и т.н. Повечето от тях в момента нито се занимават научна дейност или да гонят академични постижения в тяхната си област, нито предлагат качествено практично ориентирано образование, което да се търси от бизнеса. Практически е невъзможно да се съчетаят и двете. Това могат да си го позволят само най-добрите институции - от една страна да произвеждат добри теоретици, с високо интелектуално ниво и един куп други качества, а от друга бизнесът с готовност да приема такива кадри. Останалите произвеждат кадри които имат много добро практично ориентирано образование, но нямат кой знае какви претенции за висока академичност. Бизнесът обаче е доволен, защото получава практици, които бързо навлизат в конкретната професия. В момента имаме един университет (СУ) и още 3-4 специализирани висши учебни заведения в които може би си струва да се налеят пари както за финансиране на наука, така и за финансиране на образованието на студентите. Те имат някакъв шанс да се борят за място в разни класации. По-голямата част от останалите ВУ би трябвало да се преориентират като университети по приложни науки и да се финансират само за образование. Ако искат да се занимават с наука да си привличат сами парите. Дали някои от университетите (ПУ, ВТУ, НБУ?) имат шанс да се изравнят поне със СУ и там също да се финансират научните изследвания нямам никаква идея. Възможно е да има някакъв смисъл, но е възможно и положението да е толкова отчайващо, че парите да потънат, а ползите да са никакви. Друга възможност е БАН да се ликвидира, а читавите звена и отделни учени да се прехвърлят към 2-3 университета и финансирането да се насочи към тях (без да се намалява). Това обаче няма да се случи, тъй като ще има вой до небесата.
  38. 4 4 харесвания
    "Откъдето влезъл, оттам излезал" 1001+ https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2019/world-ranking#!/page/0/length/-1/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/sofia-university То според мен проблема е че хуманитарното (и това в социалните науки) образование ни е "скапано", а не техническите са недостатъчни.. (един инженер или лекар нямат друг път и избор освен да се обучават извън и след университета..., инженерите и лекарите се обучават и учат цял живот,... абсурдно е да се мисли че се изграждат като професионалисти в университетите... Там научават само "а" - "е"..) Това образование ражда посредствени журналисти (според една професорка в предаването на Коритаров..- младежите и девойките днес в Факултета по журналистика са не само функционално неграмотни неграмотни,... а истински такива), ...посредствени прависти. .... посредствени историци, посредствени икономисти (според мен, политикономическата школа... и мислене са още "живи", историческата школа тип "НРБ" - също) ....посредствени политолози и културолози - посредствени хуманитаристи и хора (личности).....Хора, които влизат във властите (медии и другите три ,или четири)...."Аз съм прост и народа е прост". Посредствени хора и личности, за които хоризонтите се простират само до края на личните интереси (защото няма нищо друго освен тях или след тях) Това обаче са и "хоризонтите" на България
  39. 4 4 харесвания
    В България има няколко тежки изкривявания в областта на висшето образование, които ни пречат като държава да извлечем максималните ползи от добрата масовост на завършващите университети. Както споменах, по брой университети и брой на завършващи висше образование, България стои добре дори в рамките на ЕС: Би трябвало, при тези цифри, големия брой работещи хора с висше образование да допринасят много за ефективността, растежа на БВП в регионален и в национален мащаб, поне съпоставимо с други европейски страни, но на практика има някои фактори, които обезсилват ефекта от големия брой. Първо - университетите са фининасирани с много по-малка част от БВП, отколкото това е средно за ЕС, а и за света - не става дума за абсолютни суми, а за проценти от БВП. Червената линия отбелязва ръста на процент от БВП за висше образование в България, по този показател сме предпоследни пред Румъния, тук изключвам Люксембург, защото при тях малкия процент е компенсиран от огромен за броя на населението им БВП. Нещата по този показател изглеждат още по-контрастни в тази графика: Ако в нея включим и африканските държави, България ще си остане на най-долната позиция - около половин процент от БВПе склонно да отделя българското правителство за висше образование за период 1998-2015, по-малко от Сърбия, Турция, Етиопия в пъти. Това е много тъжно и жалко и говори за пълна слепота и политическа тъпотия. Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало. Трето: в резултат на непризнатите български университети, голям процент български млади хора предпочитат да завършват в чужбина, официално процентът е около 8-9, но реално е над 10. Като резултат от това, почти всички тези хора, а те са каймака на нацията, остават да работят извън България. по този показател ни бие само Албания, но присмял се щърбел на хърбел, както се казва. Четвърто: Вътре в структурата на специалностите има жестока диспропорция, като процентът на техническите и точните науки е по-малък от хуманитарните и тези насочени към публична администрация и право: 140 процента спрямжо 100 процента в точни и технически науки от учещите в българските университети са записали социални науки, според мен, ориентирани предимно към медиите, политиката и държавните служби - нещо което обяснява раздутата администрация и бюрокрация. Вижда се какво е съотношението в други страни от ЕС. Това не е висше образование, ориентирано към приложни науки, иновации в производството и производство, потокът е обслужващ, а не произвеждащ. Тази графика от Евростат детайлизира това при сравнение с другите страни от ЕС: Number of students graduating from tertiary education in science, mathematics, computing, engineering, manufacturing and construction, 2015 (number per 1 000 inhabitants aged 20-29 years) Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност. Фирмите в България не се стремят към иновативни кадри и конкуренция в качество, те са ориентирани към евтино платени изпълнители: Процент на инвестициите на бизнеса в иновации и изследвания Достъп до фондове за започване на старт/ап венчърс капитал в хил.евро по ППС Достъп до фондове за втора фаза на рисков капитал в хил.евро Ако аз като фирма нямам достъп до рисков капитал за иновации и не се интересувам от такива, за какво ми са скъпо платени специалисти във фирмата, ще си търся нископлатени и нискоквалифицирани работници. Донякъде този феномен се дължи на голямата степен на монополизиране на реалния бизнес в България в сравнение с другите страни от ЕС - малко на брой фирми с големи възможности поглъщат малко на брой специалисти, другите нямат ресурс и интерес от това: Степен на доминиране/монопол в корпоративния бизнес от малко фирми Сътрудничество на компаниите със страни от ЕС и Европа в областта на иновациите След като фирмите нямат ресурс и интерес да инвестират в иновации и научна дейност по гореизброените причини, защо да търсят сътрудничество в тези области с други европейски фирми и кръгът се затваря. Сътрудничество с други фирми, сътрудничество с клиенти, сътрудничество с университети в съответната област и международно сътрудничество Няма външно сътрудничество в областта на иовациите, логично е да няма и вътрешно, тъй като липсва стимул. Общата рамка е от цялостната икономическа философия на българската държава и бизнес - те са се ориентирали към производства с ниска добавена стойност, без идея и амбиция за високи технологии и постижения в иновации, което задава рамка и на иначе широко разгърнатото висше образование: Общи условия за растеж на фирмите/бизнеса - Връзка между откриване на нова фирма и условия за растеж В общи линии, проблемите на висшето образование у нас са функция на проблемите на икономиката и допълнително я правят по-малко конкуретна в сравнение дори с развиващите се страни. Хубаво е да пеем от сърце "питат ли ме дей зората", но този път по който вървим не води далече в областта на новата силна конкуренция през 21-ви век. Използвани източници за графиките: https://ourworldindata.org/tertiary-education https://www.segabg.com/node/16861 https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/007Chapter05.htm https://www.researchgate.net/figure/Infrastructure-and-supports-Broadband-access_fig27_324169838
  40. 4 4 харесвания
    Е, крайно време е да научим, кое как е: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9363&Level=2 Истината за първия човек Още при подготовката на експедицията от Алфа-Центавър към новооткритата планета, Земя културпросветникът Адонис Аментал се обяви против назначаването в галактоплана на жена стюардеса. Опитът му от други експедиции беше го научил, че жените, особено хубавите, винаги представляват опасност за мъжкото общество, когато стоят сред него повече от две светлинни години. Въпреки протестите му обаче Елена Вартбург бе включена в екипажа. Тя получи командировъчната си заповед, премина определената космична тренировка и започна да подрежда чашките и филджаните в малкото барче на кораба и да получава за библиотеката вестниците и списанията които щяха да излязат през бъдещите столетия.. Още през първата светлинна година опасенията на културпросветника се оправдаха. Жената започна да пускаотровата си. При това по най-необясними причини тя насочи струйките й именно към него, защото го сметна за най-трудно превзимаем. По това време вече, за да се пести наличният дихателен газ, всички бяха преминали към съкратените думи и Адонис Аментал се казваше Ад-Ам, а-Елена Вартбург — Е-Ва Стюардесата проявяваше повече от позволения интерескъм културно-масовата работа, разливаше чашката с концентрат, когато я подаваше на Адам, а и той започна да се грижи прекалено много за скафандъра си и с часове да въздиша под звуците на кибернетичния славей в кабината. Когато навлизаха в зоната на слънцето, всичко бе вече свършено. Адам вървеше подир Ева като кученце на сиджимка, а тя премина към втория акт на отровната си дейност — събуждането на ревността. И може би щеше да постигне добри резултати в тази област, тъй като към нея вече се заглеждаха бордовият фризьор, готвачът първа степен и ръководителят на драмсъстава. Но за това не остана време — галактопланът кацна на Земята. Започна обикновената изследователска дейност. Наблюдаваше се атмосферата, вулканичната дейност, тежестта на мамонтските черепи, направиха се редица интересни предположения за бъдещето на тази дива планета, оставиха се доста разбираеми знаци — в Баалбек, пустинята Гоби и село Долно Камарци, така че след стотина хиляди години бъдещите хора да се сетят кой, откъде и защо е идвал. Експедицията се готвеше вече за отлитане, когато Адам и Ева направиха непростимата си грешка. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем обикновено — при една разходка, която предприеха от скука, а и за да наблюдават любовта на пещерните мечки, Адам и Ева се заблудиха в девствения лес. Те дълго тичаха из него, търкаляха се като деца по високата трева и внезапно попаднаха пред едно чудно красиво дърво, отрупано с плодове. — Ах, каква прелест! — извика Ева. •— Дали могат да се ядат? — Бе, то... може и да може, ама... — измърмори страхливо Адам. — Глупости! Веднага ще проверим! С помощта на ултракристалния си мислопреработвател Ева успя да разпита един туземен питон, който мързеливо висеше от един клон, за качествата на плодовете. — Ябълка! — извика тя и запляска с ръце. — Какво смешно име! Само змия може да измисли такова! Тя откъсна една ябълка и отхапа от нея. Очите й примижаха от наслада, бузите й се изпълниха с руменина, а през носа й излезе такъв мелодичен звук, че Адам не се стърпя и каза: — Хъ дай и на мене де! Наядоха се двамата алфа-центаврийци с ябълки и чак когато ги свиха стомасите, разбраха грешката си. Та техните организми от векове насам бяха свикнали само на хранителни хапчета. Такова стомашно разстройство не бе виждала досега девствената Земя. С големи мъки, на четири крака, те успяха да се доберат до галактоплана. И там, изпружени на земята пред отвора на главния реактор, признаха вината си. Ужас обхвана целия екипаж. А началникът на експедицията Йехуде Ованесян (съкратено Йехова) извика: — Какво сте направили, грешници! Сега вашите утроби са пълни с чужди бактерии, които ще замъкнете в нашия стерилен Алфа-Центавър. Не, о не! Аз ще спася любимата планета! Останете тук, за да изкупите делата си! Нататък историята е кратка. Направиха на двамата по една инжекция за безсмъртие, дадоха им някои и други дребни инструменти, оставиха ги на полянката сред джунглите и отлетяха. — Какво да правим сега? — подсмръкна Адам. — Не знам — изплака Ева. А когато жена каже „не знам“, става много опасно. Скоро се родиха две деца. Едното кръстиха Антон Величков, а другото — Карло Индиеца. Оттук нататък вече може да се вярва на вехтия завет. Каин уби Авел, за да вземе сам наследството, след това Енох роди Ирад, Ирад роди Мехуяил, Мехуяил роди Метусаил и прочие... И пръснаха се децата на Адам и Ева по Земята. И откриха те Америка, организираха стотина войни, изпробваха атомни бомби и полетяха из космоса, въведоха оперативното лечение на кривите носове, намериха начин за отстраняване на космите по женските крака и увеличаването им по мъжките глави... А Ева и Адам, надарени от Йехова с безсмъртие, продължават да стоят нейде из бразилската джунгла. Те вече не раждат деца. Пустата артеросклероза така ги е налегнала, че нищо не знаят за световните събития. Ева само се кара на мъжа си и мечтае за младините си, а пък Адам въздиша, събира лозови листа за новия си костюм и се чуди кога най-после ще дойде и негов ред за пенсия.
  41. 4 4 харесвания
    Глупости. Това поне е толкова тенденциозно, сякаш атеистите да не са способни да разучават Бибилията или каквато и да е била религиозна книга.... advocatus diaboli и promotor fidei не случайно са измислени и практикувани от 16. век до ден днешен. Играем си тук с кибрита и при мигновенните пламъчета каквото видим, мислим си, че всичко знаем в окръжаващата ни и вътрешната ни тъмнина... Нищо не знаем спрямо природата. Само дращим повърхноста, но това го компенсираме с безкрайна арогантност и надменност.... СМСМ
  42. 4 4 харесвания
    И една от тези възможности е свръхразум (Бог), създател на Вселената и всичко в нея такава, че да е подходяща за появата на човека...
  43. 4 4 харесвания
    Белгийците идват на бял свят от ….. Революционна Франция с нейния Конвент ! Фетишът към древен Рим идва доста по рано - времената на краля слънце - Луи XIV ! От там насетне започва истинска ре-архаизация ! След окупацията на победоносните революционни войски - Швейцария е прекръстена на ….Хелветска република - по името на древното алпийско племе , което слиза от планините и започва война с легионите на Юлий Цезар . Белгия е кръстена на древния келто-германски народ на ...белгите ! Определени от самият Юлий Цезар за най-войнственото племе на Велика Галия . Смес от келти и германи !
  44. 4 4 харесвания
    Това , че си атеист не те прави автоматично учен. Ама никак . Тоест ...наподобява човек , сложил очила с диоптър , пуснал катинарче и... кълнящ се в атеизма , плюещ религиите (предимно християнството , че е по безопасно в днешно време ) ! Това обаче не го прави повече ….учЕн ! Велики учени вярващи е имало и в Египет , Акад , Индия , Старата Елада , Рим , Западна Европа , Визанса , Ренесанса , Просвещението , Индустриалната и Пост Индустриалната ера ! И ако не правиш разлика между религиозен фанатизъм и вяра /набожност/ - жалко за теб. А за такива които се гаврят с религията на вярващите ...наистина трябват хора като Франсоа Равайак ! Не може , бе , човек , да нахлуваш чисто гол в катедрала , не може да се изпикаеш пред входа й ….Не може ! Не може за това да те оправдаят ! Що не отидат подобни ..да влязат в джамия в Кабул ? Или Риад ? УФ ...спирам …. Защо се забих въобще тук ? Между впрочем приятно съм изненадан от някои съфорумки . Светли Великденски празници пожелавам ….
  45. 4 4 харесвания
    Абсолютно невярно и манипулативно твърдение. Да ти дам един пример - едва в последните няколко десетилетия учените успяха да докажат съществуването на планети извън слънчевата система. Разбира се това съвсем не е пречело на същите тези планети, да си обикалят около своите звезди в продължение на милиарди години. Това че днес науката не е в състояние да докаже съществуването на нещо ( в случая Бог ), това съвсем не означава че не може да съществува. Светли Великденски празници на вярващите и приятни почивни дни на атеистите.
  46. 4 4 харесвания
    Не само нещата, свързани с Хор, които твърдиш са измислица, но и тези, свързани с другите древни богове. Всеки може да направи справка с Уикипедия или която и да е книга за езическа митология. Това е много груба манипулация, която разчита на човешкото невежество. Известно е, че 25 декември не е истинската дата на раждането на Иисус Христос. Ранните християни са променяли датата много пъти, за да се избегне откриването им от римляните, когато преследването на християнството е в разгара си. Когато християнството става официална религия на Римската империя, празнуването на раждането на Исус на 25 декември заменя езическия празник Сатурналии, а не празника на Митра . Датата на Възкресението обаче е записана в Библията - в неделята след пасхалната седмица, според евангелията Иисус Христос и апостолите отиват в Йерусалим за да празнуват Пасха. Та така, обръщайте, моля внимание на фактите и не го карайте само на идеология, макар и да я считате за вярната идеология.
  47. 4 4 харесвания
    Не им е работата на учените да се занимават с идиотите-плоскоземци. За тях си трябват психиатри. Ако в религията няма място за доказателства, опити и теории, то тогава следва и вярващите да не се опитват да доказват онова в което вярват. Ако те имат право да доказват че нещо съществува и че щом е написано в някаква книга то то е реално, значи и учените имат право да работят върху тези доказателства. Обществен мир ще има когато вярващите спрат да проповядват вярата си. Проблема не е в учените, а е във проповедниците на вярата, които търсят нови последователи (и данъкоплатци). Всяка проповед има за цел да убеждава, да показва разни неща които според проповедниците са верни и правилни. Не можеш да забраниш на някой обикновен човек или учен, когато чуе някаква такава проповед и когато се усъмни във верността на налаганите убеждения, да търси доказателства.
  48. 4 4 харесвания
    Посещаемостта на форумните среща беше съизмерима с посещаемостта на мача Глиган (Грудово) - Паламуд (Мичурин)
  49. 4 4 харесвания
    Всеки път, когато говорим за аномалии и аварии, трябва да отчитаме контекста Космическият кораб "Крю Драгън" броени мигове преди завръщането си през март. Photo credit : NASA TV 22 април 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че първите четири месеца от 2019-та година бяха едни от най-успешните за космическата компания на Илон Мъск - СпейсЕкс. В рамките на съвсем кратък период от време се случиха следните три неща: започнаха полетните изпитания на прототипа на новия междупланетен кораб "Старшип", за пръв път свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" изведе комерсиален спътник в орбита, след което и трите ускорителя на първата степен се върнаха на Земята, а корабът "Крю Драгън", който ще доставя астронавти на МКС, проведе своята дебютна мисия. Но и при трите случая се случиха някои аномалии и аварии. Седмици преди да започнат тестовете на "Стархопър", силните тексаски ветрове отнесоха върха на ракетата. Централното ядро на "Фолкън Хеви" се прекатури след завръщането си в морето поради морските бури. И сега, в неделя, върнатата капсула на "Крю Драгън" се разпадна след като бе подложена на изпитания. Човек със славата на холивудска знаменитост като Илон Мъск е напълно нормално да бъде съпътстван от венцехвалещи го безкритични фенове, които раздуват успехите му и омаловажават неговите провали. Съответно е нормално да има и хейтъри, които само и единствено го плюят за всяка авария, докато са слепи за триумфите. Но за да можем да говорим обективно за възходите и паденията, ние трябва да ги поставим в конкретния контекст. Това е нещо, което винаги съм се опитвал да правя на страниците на КОСМОС БГ - въпреки че от обвиненията в необективност никой анализатор не е избягал, включително и аз. Когато коментирам руската космонавтика, контекстът е следният: космическите ракети и кораби "Союз" са извеждали множество хора в орбита и не е имало загуба на екипаж от 1971 година. През последните няколко години обаче аварийността им се повиши рязко, което кулминира с катастрофата на "Союз МС-10" през октомври, при която екипажът успя да се спаси. В рамките на този контекст изводът е следният - вина за влошаването на качеството на космическите услуги не бива да се търси в самите ракети и кораби - те са добри. А в странични фактори като неуспешни реформи, ниски заплати, лоша политика, корупция, недобре обучен персонал, застаряване на наземната инфраструктура. Когато коментирам Боинг, контекстът е следният: това е аерокосмически гигант на САЩ с над 100-годишна история. Боинг са получили близо два пъти повече пари за разработката на новия пилотиран кораб "Старлайнър" в сравнение със СпейсЕкс, при това за разлика от СпейсЕкс имат десетилетен опит в създаването на летателни апарати. Нормално е да се очаква, че трябва да има явен резултат и да са една крачка по-напред в сравнение с останалите. Когато това не е така, ние търсим причините в бюрокрацията и лошата фирмена политика, която е изместила фокуса върху усвояването на парите, а не върху създаването на работещ продукт. Какъв е контекстът на авариите на СпейсЕкс? На страниците на National Space Society има прекрасна статия от Дейл Скран по темата. Ето акцентите: -СпейсЕкс имат амбициозни цели - т.е. има рискове, които произлизат от това да се опитваш да правиш нови неща. -Изпитанията на компанията са реалистични и интензивни -Изпитанията са фокусирани върху смъкването на цената. Изпитанията не са фокусирани върху това СпейсЕкс да има добра репутация за външните хора. В случая с "Фолкън Хеви" : никой друг до този момент не е връщал успешно компонентите на свръхтежка ракета. Никой друг освен СпейсЕкс не е успявал да прибере благополучно централното ядро върху плаваща платформа, но дори и те са се провалили при първия си опит през 2018-та. При изстрелването на "Фолкън Хеви" компанията е искала да удовлетвори изискванията на клиента си, според които извеждането на спътника е трябвало да стане максимално бързо. Поради тази причина работата по робота, който е трябвало да застопори степента към плаващата платформа след завръщането й, не била завършена в срок. Напълно очаквано степента се преобърнала. Все още е трудно да говорим относно подробностите за аномалията на върнатата капсула на "Крю Драгън", но основната картина е ясна: СпейсЕкс се опитват да направят нещо изцяло ново. В стандартната практика на НАСА такъв проблем никога не би могъл да възникне, защото американската космическа агенция като правило не използва капсули за многократна употреба. СпейсЕкс се сблъскват с трудности, тъй като отново се опитват да разширят максимално възможностите да се създаде най-евтиното работещо решение. До този момент всички системи за аварийно спасяване, на "Союз", на "Аполо", на "Мъркюри", са се изхвърляли след полет. Илон Мъск се опитва да вгради системата в самия космически кораб за многократна употреба и така да смъкне цената на полета. Това никога не е било правено преди. И макар че първият полет на "Крю Драгън" до МКС да бе много успешен, щеше да е крайно необичайно да не бъде установен никакъв проблем при изпитанията. Що се касае до издухания от ветровете носов отсек на "Стархопър", СпейсЕкс продължи изпитанията без да поправи кораба. Носът не е нужен за първоначалните атмосферни полети, макар и "Стархопър" да не изглежда естетически издържан. Това е още един признак, че СпейсЕкс прави това, което е най-изгодно икономически, и не се вълнува от външния вид. Скран се притеснява, че последната авария с върнатата капсула на "Крю Драгън" ще се използва от бюрократите в НАСА, които ще търсят оправдание да наложат продължителни отлагания в сферата на пилотираната програма. Ако НАСА обаче се фокусират върху икономическата изгода, ето какви биха били правилните стъпки: 1. Да оставят СпейсЕкс да научат какво се е случило, след което да приложат корекции и да направят изпитание на системите за аварийно спасяване - според график, който компанията сама си определи, без да бъде затормозявана от документация и безкрайни ревюта. 2. След като капсулата бъде върната, тя да бъде подложена на статично изпитание. 3. Да се сключи договор със СпейсЕкс за доставка на товар до МКС на борда на "Крю Драгън". Ако СпейсЕкс не се справи със задачата, компанията няма да получи парите. 4. След като и тази капсула се върне, тя също да бъде подложена на статично изпитание. 5. Изстрелване на "Крю Драгън" с астронавти на борда, като този път всички ще имат увереност в надеждността на системата. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2737-2019-anomalies-context
  50. 4 4 харесвания
    Както винаги става въпрос за руска пропаганда поствана системно от представителя на петата колона JImBeam.То пък как веднъж не написа нещо друго освен дезинформация.Разбирам да се обърка човек един път, но ти не постваш нищо друго освен фейкове. Разрушенията не са резултат от " Примитивно варварство на “цивилизования” свят и високата европейска култура - Храм в Алепо (Сирия), 1300 години история, разрушена от френски бомби." Читайте и плачьте от горя таварисчи. " Минаретът на една от най-известните сирийски джамии е бил разрушен по време на сблъсъци в северния град Алепо. Държавната информационна агенция Сана обвини бунтовниците в взривяването на минарето от 11-ти век в джамията Омейяд. Активистите обаче твърдят, че минарето е било ударено от сирийски военен танк. Джамията, която е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, е в ръцете на бунтовниците още от началото на тази година, но районът около него все още е оспорван. Миналия октомври ЮНЕСКО призова за защита на мястото, което тя описва като "една от най-красивите джамии в мюсюлманския свят". Снимките, публикувани в интернет, показаха, че минарето се свежда до купчина отломки в двора на плочките на джамията. Други части от комплекса на джамията - които датират предимно от 12-ти век - са били силно повредени от стрелба и удари от черупки. В доклад на Сана каза, че бойци от групата на Ал Кайда, които са свързани с Ябхат ал-Нусра, са унищожили известната забележителност. Той цитира официален източник, в който се казва, че "терористи ... са поставили взривни материали в минарето и южната врата на джамията и са ги изключили". Въпреки това, активистът от Алепо, Мохамед ал-Хатиб, цитиран от агенция АП, заяви, че цистерната е била напълно унищожена на 45-метров минарет. Джамията е претърпяла значителни щети в продължение на месеци на борба, със старинни мебели и сложно изваяни колонади. Според съобщения някои древни артефакти също са били ограбени, включително кутия, за която се твърди, че съдържа косъм от косата на Пророка Мохамед. Въпреки това бунтовниците казват, че са спасили древни ръкописни ръкописи и са ги скрили." https://www.bbc.com/news/world-middle-east-22283746 https://www.thenational.ae/world/mena/is-reconstruction-of-aleppo-s-grand-mosque-whitewashing-history-1.728715 https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Mosque_of_Aleppo https://www.reuters.com/article/uk-mideast-crisis-syria-mosque/after-siege-aleppos-famed-umayyad-mosque-is-damaged-but-endures-idUSKBN1430UD Тука навсякъде пишат едно и също.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...