Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 20.03.2019 от всички места

  1. 12 12 харесвания
    Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени в престъпмисъл. Колеги от академичните среди минават в режим на канибализъм, за да защитят партийната линия. Те хвърлят телата на своите прегрешили братя по професия и призвание на гневната тълпа, за да докажат пред света, че са правилните представители на просветата. Няколко скорошни публични дефенестрации на учени от висок ранг демонстрират защо това, което някои наричат прогресивизъм, всъщност повече прилича на проказа, поразяваща смисъла, фактите и свободата. От последните дни идва заглавието за италианския професор Алесандро Струмия, който окончателно бе деперсонализиран от ЦЕРН (Eвропейският център за ядрени изследвания). Още миналата година Струмия си навлече праведния гняв на прогресивното крило в научните институции като си позволи да изкаже лично мнение за някои статистически разлики между мъжете и жените в сферата на физиката. Професорът критикува новия политически коректен подход за назначаване на дами на важни постове в името на половия паритет, а не заради реални заслуги по принципа на меритокрацията. Последва стихия в социалните медии и дигитален феминистки линч за бедния италианец. Тогава ЦЕРН прекрати сътрудничеството си с професора, а сега демонстративно скъсва всички възможни връзки с него и на практика го изличава от всичко свързано с грандиозния европейски проект. Университетът в Пиза, където човекът преподава, също го подложи на публично мъмрене. Струмия стори непростим грях. Изтъкна „факти на омразата“. Реални и подкрепени от доказателства аргументи, които не звучат хубаво. Най-вече не звучат „инклузивно“. Физикът подчерта, че съществува все по-голяма и политически мотивирана дискриминация по полов признак в света на физиката. „Физиката е измислена и развита от мъже, в тази област не се влиза с покана“, каза той, подпечатвайки съдбата си. Думите му са истина, но истината не е приоритет на прогреса. Същото разбра и великият биохимик и нобелов лауреат Тим Хънт. Преди няколко години големият и доказан ум беше премахнат от публичния живот заради шега. На събитие в Южна Корея ученият усмихнато разказа как в лабораториите може да станат конфузни ситуации с колежките. „Ти се влюбваш в тях, те се влюбват в теб, а когато ги критикуваш започват да плачат“, промълви Хънт без да подозира, че в ушите на медиите и феминистките това изречение звучи като призив за геноцид и робство едновременно. Той плати цената на своето „престъпление срещу прогреса“ с почетните си титли в Лондонския университетски колеж и Кралското общество по биологичните науки. За неизброимите очернящи статии в „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ в стил „този е новият Хитлер“ вече е безсмислено да говорим. Идентична бе съдбата и на друг носител на Нобелова награда за наука. Великият Джеймс Уотсън, един от откривателите на двойната спирала на ДНК, бе изтрит и унизен от колеги и медии. И то на няколко пъти. Взеха му почетните титли и го обявиха за един от големите злодеи на нашето време. Уотсън беше дамгосан с модерната щампа „расист“ заради научно обосновани теории за разлики в средната интелигентност между различни популации на планетата. Някак си, хората, които се прекланяха пред фактите и научните изследвания, изведнъж решиха, че 25-годишни журналисти с дипломи по „Колониализъм и експлоатация“ и „Теории на флуидния джендър“ са по-големи авторитети по биология и генетика от един от най-великите биолози и генетици на XX век. Толкова за тези, които са „от страната на рационалността“. Почти е нормално да приемем политически мотивираните медийни процеси за идеологическа чистота, които мариновани в марксизъм журналисти-активисти организират срещу истински учени. Но безгръбначните прояви на други учени оставят особено горчив вкус. Ярък пример за двойни стандарти и лицемерие в научните среди е казусът с планирания 30-метров телескоп на върха на угасналия хавайски вулкан Мауна Кеа. Мястото е едно от най-подходящите на планетата за космическа обсерватория и астрономите зад дългогодишния проект обещават още по-дълбок и богат поглед във Вселената. Местните активисти са против и на няколко пъти блокират изграждането на телескопа, защото според техните вярвания Мауна Кеа е божество и буквално е живо същество. ОК, това са религиозни бълнувания на непросветени. Със сигурност учени, които постоянно осмиват християнството, ще бъдат безкомпромисни към абсурдните твърдения на местните сектанти? Нали? Ами, не. Ето каква позиция имаха наглостта да разпространят от научния сайт IFLScience, посветил преди това многобройни атаки и осмиващи материали за западните християни: „Конфликтът между местното население и западните интереси е част от дългата история на колонизация и експлоатация. За нас е фрустриращо и обезсърчаващо да наблюдаваме колеги учени, които не се интересуват от връзката на тези хора с тяхната земя. Не може да подминем тази връзка просто като мит, а да сравняваме протестиращите срещу телескопа с библейските креационисти е разочароващо… Ние астрономите трябва да признаем, че нямаме права над Мауна Кеа и да потърсим друг дом за телескопа“ Това извънредно лицемерно изявление ви казва всичко, което искате да знаете за състоянието на съвременното общество, поразено от патологията на прогресивизма. Едно е сигурно. Китай стои отстрани и се смее доволно на този цирк, предвкусвайки скорошната си доминация над една цивилизация, която даде на света модерната наука, но по някаква си причина сега реши да се парализира от вина. Оригинална публикация
  2. 11 11 харесвания
    Резюме на лекцията и дискусията с Манол Глишев, Модератор: Кирил Чуканов София, галерия-музей „Класика“, ул. „Юрий Венелин“ 32, вторник, 2 април 2019 Бяхме се ангажирали да предоставим запис за онези желаещи, които не можеха да присъстват на самата лекция. Тъй като направеният запис има някои недостатъци, се надявам, че това резюме ще го замести. Вечерните срещи и лекции в галерия „Класика“ започнаха с темата на д-р Константин Гърневски относно истината. На пръв поглед твърде абстрактна тема, но изведена в по-практичния обхват за говоренето и премълчаването на истината в публичната сфера, първата лекция зададе тона и за следващи разговори. Преди мен Камер Телалян се разпростря върху темата за псевдонауката – специално в медицината. Разпространението на митове в тази област създава рискове пред обществото. А образователните и чисто рационалните критерии за отсяване между наука и псевдонаука, между лъжа и истина ни дават оръжието, с което да се предпазим от измислици, които могат да застрашат здравето и самия ни живот. От тези две предишни теми и аз взех идеята да говоря за истинността и митологизирането в една конкретна сфера: историята. В лекцията си се ограничих най-вече до митологизирането, профанизацията и злоупотребата с историческия разказ за Античността и Средните векове в българските земи. Основният пример, на който се спирам, е модният въпрос за етногенезиса на българите между Късната Античност и Ранното Средновековие, VI-VII в. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в., при падането на комунистическите режими в цяла Източна Европа, историческата наука беше стигнала до нещо като консенсус по тази тема. Наследила елементи от хунската парадигма или наратив отпреди 1944 и от славянските визии, насаждани след ’44-та, надградила с тракийски хипотези от времето на Людмила Живкова през 70-те и началото на 80-те, историографията ни беше постигнала нещо като вътрешно равновесие. Представата за трите основни етнически елемента (прабългари, славяни и траки) можеше да се обсъжда и доизбистря, но в общи линии бе стабилна. 90-те години взривиха това равновесие. Днес почти нито един любител, почти нито един гимназист с исторически интереси и почти нито един студент по история не може да твърди със сигурност, че е прочел недвусмислен и напълно консистентен урок по този въпрос. Оказа се, че за наново избуяващия български национализъм е тотално неприемливо прабългарите да бъдат класифицирани като тюрко-алтайци. Тук не става дума за това дали класификацията е вярна или не; не става дума и за факта, че подобна класификация е преди всичко езикова; тези относително фини моменти убягват на една фрустрирана, свръхчувствителна публика, която просто свързва самото звучене на термина „тюрки“ с болезнени представи за турското иго. Същевременно за антикомунистически настроената част от любителите думата „славяни“ е натоварена със също толкова негативни емоции. И този иначе неутрален, отново главно езиков термин, също бива възприеман болезнено – като синоним на смазващото, фрустриращо за част от съвременниците ни понятие „руснаци“. Смесването между тюркоезични и славяноезични обитатели на Балканите през VII в. не се оценява като вярна или невярна представа, а като емоционално неприемливо светотатство: самоотъждествявайки се с населението отпреди над тринайсет века, заинтересуваният днешен читател и консуматор на популярна история не се дистанцира от далечното минало, а го преживява наивно. За него въпросът вече не е кои са били хората от седми век, а кой е той самият. Комбинацията от тюркоезични и славяноезични му звучи грозно – сякаш историческата гилдия му съобщава, че той е мелез между съвременни турци и съвременни руснаци. Любителят гневно отхвърля тази възможност. Тук не се поставя въпросът дали самото толкова детайлно дирене на етногенетичен разказ не е наивно. Повечето любители на историята като роман не търсят познание само по себе си и не се интересуват от историята като безпристрастна наука. Те и не отричат това. Често пъти поставен натясно от серия ясно зададени въпроси, изтъкващи противоречия и несигурни места в собствения му поход за идентичност, любителят признава възгледа, че историята не е наука в точния смисъл на думата. Тя е разказ, предназначен да създава и поддържа самочувствие. В този смисъл фактите, строгата методология и спирането пред неизвестното не представляват ценност. Воден именно от фрустрациите си, любителят иска само да чуе героична легенда. Психологически той ще се убеди сам, че вярва в нея. Бягството от неприятно звучащите понятия „славяни“ и „тюрко-алтайци“ води до нови хипотези. Една от тях е иранската хипотеза за произхода на първите българи. Сама по себе си рационална и научно приемлива в някои от разновидностите си (и частично съвместима с тюрко-алтайската теория), тази хипотеза също бива профанизирана до фантастика. Голяма част от публиката бива подвеждана от шарлатани, които не се ограничават до археологически убедителните данни за сарматския тип на материалната култура от VII-VIII в., нито до лингвистично защитими примери за иранска езикова класификация на прабългарите. Самият технически термин „прабългари“ също буди болезнени реакции. Така иранската хипотеза се превръща в произволно отъждествяване на ранните българи например със скитите или дори с персите. Най-любопитната форма на профанизация е фантастичният размах на автохтонната или тракийската хипотеза за произхода. Тя произлиза от предположенията на Ганчо Ценов, стария противник на Васил Златарски. Позабравена от 1944 докъм 70-те, тази хипотеза отново идва на мода с големите културни стремежи от епохата на Людмила Живкова и до края на 80-те. През 90-те тракийската мода се опитва да замести всички досегашни представи или наративи за произхода на модерната българска нация. Преходът от харизматичния академизъм на Александър Фол към произволните измислици на братя Гайдарски е параден пример за профанизиране на проблематиката. Като психологически проблем, тази профанна хипотеза има няколко вътрешни противоречия, пренебрегвани от една неподготвена публика. На първо място тя противоречи на археологията езикознанието и историческите извори. На второ, тя трудно примирява две психологически изисквания за героизъм на националната история: как българите едновременно са автохтонно население, идентично с траките и ненапускало Балканите… но са и пътуващ народ, обиколил Стария свят и оказал се навсякъде в основата на цивилизацията. Това противоречие обикновено се пренебрегва или се обяснява с нови, противоречащи на закона на Окам наративни техники, които ни отвеждат в сферата на чистата фантастика. Самостоятелен политически проблем, произтичащ от трако-автохтонната мода, е легитимирането на съвременния македонски национализъм, също намиращ опора в предполагаема връзка между днешното мнозинство от населението на съседна (Северна) Македония и античните македони, народа Александър Велики. От българска гледна точка този национализъм е истеричен, а от гледна точка на историята като наука, той е и незащитим. В този смисъл тракийската мода е двойно зловреден феномен, коренящ се в изживяването на историята като поле, отворено за творчество и автотерапия. Част от обществените рискове, проявяващи се чрез псевдоисторията, са вече не просто от образователен, а направо от политически и общохуманен (или по-точно антихуманен) характер. Крайните версии на иранската и на тракийско-автохтонната представа водят до откровено расистко изживяване на историята като откровение. Желанието за налагане на героична представа и на индоевропейска самоидентификация води включително до възраждане на сигналната дума „арийци“, крайно тревожна в европейски контекст. Отделен въпрос е, че пробивът на псевдонаучни наративи в образователната система свидетелства както за упадъка на историческата гилдия, така и за обща толерантност към критически непроверени, незащитими твърдения, тоест към лъжа, пост-истина, приравняване на мнения и факти и отказ от критично мислене. Извън героизациите съществува и стара тенденция към катастрофични наративи. Най-катастрофичната представа в българското историческо мислене – естествено – е тази за османското или турското иго. Тук се случва сблъсъкът между два еднакво незащитими варианта на псевдоистория. Първият е класическият катастрофичен сценарий: „пет века ни клаха“. Национализмът, антитурският сантимент, лесно придобиващ расистки и панически окраски, се превръща в система от скачени съдове с обратния, също антиисторичен наратив за едва ли не идиличната, благотворна османска власт, осигурила стотици години мир на Балканите и някаква хипотетична закрила на християнските общности. Двете представи взаимно се отхвърлят, но тъкмо съществуването на всяка от тях едновременно пречи на рационален, аналитичен подход към изворите и тяхното многообразие и подклажда крайностите на другата. Политическата употреба, тоест злоупотреба с всяка от двете силно емоционални представи е налице. В хода на лекцията бяха дадени няколко отделни примера за утвърдени митологеми или клишета в популярната историческа представа: на първо място, легендата за снопа стрели на Кубрат, която всъщност произлиза от Езопова басня, представлява пътуващ международен сюжет и не се среща в нито един средновековен източник на българската история. На второ – несигурността около името, социалния произход и „антифеодалния“ характер на войната, водена от т. нар. цар „Ивайло“ (1277-1280). На трето – историографската хиперинтерпретация на изворите относно т. нар. „смяна на титлата“ на хан/княз Борис I (852-889) и т. нар. „дипломатическа игра“ около титлата на цар Калоян (1197-1207). Историографските усилия на поколения автори пропускат чисто езиковата страна на тези теми. Примерите за множество клишета и незащитими, но утвърдили се представи могат да бъдат продължени, но времето не позволи разгръщането на тези интересни илюстрации на антиисторизма. Накратко беше засегнат психологическият, фрустрационен момент зад стремежа историографски да се изтласква датата на падане на Второто българско царство под османска власт все повече към 20-те години на XV в., както и да се изброяват имената и спекулативни дати на управление на „царе“ на фрагменти от някогашната българска държава. Цялата несигурност в преживяването на историята и болезнената необходимост от героично-катастрофични сценарии произлиза от промяната в отношението към историята от наука към чисто идеологическа дисциплина през 50-те години (докато съвременните леви мислители продължават безотговорно да оспорват самото функциониране на историята извън полето на чистата фикция, на „конструкта“). Разцентроването на това отношение води до хаотично, наивно и болезнено идентифициране на любителя с миналото. Дори самият изострен интерес към темата за етногенезиса и отказът от възприемането му в неговата цялостна сложност е показателен за психологическа несигурност. Сред въпросите от публиката два бяха от особен интерес: на първо място възможна ли е безпристрастна история и ако да – за какво би ни била необходима тя. И на второ: съществува ли двоен стандарт в морализаторската оценка на българската историография спрямо миналото ни веднъж като завоювани и веднъж – като завоеватели. Темата може да се обогати с множество допълнителни примери, които останаха пропуснати и се надявам, че ще имам възможността да я поднеса отново пред публика. Същевременно се надявам и че Кирил Чуканов ще разшири обхвата на представената проблематика с отделна лекция за политическата злоупотреба с историческата материя в модерната и съвременната история, където страстите стават още по-невъздържани. Интересът, въпросите и включванията на публиката бяха насърчаващи, за което съм благодарен. Манол Глишев, 8 април 2019 https://glishev.wordpress.com/2019/04/08/фентъзи-употреби-на-античността-и-сре/?fbclid=IwAR1wD_rMCZTgC430R4pWoZdEeIxO_Xv6yWYTVsUgLBCv1TN0LRYksDWAyRw
  3. 9 9 харесвания
    Освен журналист и полицай във филма трябваше да говорят и поне няколко историка. Разпадането на Югославия не е някакво западно насилсилие от страна на САЩ, МВФ и НАТО, а си е чиста проба карма. Създадена със сила и насилие над хората държава е логично да се разпадне. Ако Югославия беше идеален модел хърватите, босненците и македонците щяха сами да си се откажат от автономиите, но някак винаги нещо ги е деляло от сърбите... не са един народ...
  4. 8 8 харесвания
    На български то е известно като "сибирските трапове", а на английски е малко по-описателно: large ignеous provinces, или съкратено LIP.Магмените полета, ако ползваме този сходен по значение израз, не са просто вулканично изригване. Ако изригването на Тоба или Тамбора в Индонезия е причинило сериозни проблеми и глад или дори е поставило човечеството на прага на изчезването, представете си какво би могло да стори едно събитие, превъзхождащо десетки хиляди пъти изригването на голям вулкан.LIP събитията продължават десетки до хиляди и десетки хиляди години и отделят с 4-5 порядъка, 10 до 100 хиляди пъти повече въглероден, серен двуокис, лава, магма и пепел.Животът в навечерието на Сибирските изригвания.Палеозоят, епохата на стария живот, е към края си. Изминали са няколко десетки милиона години на взривен разцвет и експанзия на растителни и животински видове към сушата. Огромни гори в миналото са формирали гигантски залежи от въглеводороди: въглища, нефт, газ и метанхидрати.При движението си, континенталните плочи образуват и "слаби места", които в различни периоди от геоложката история са се проявявали на различни места - Декан в Индия, Сибирските магмени провинции, Североатлантическите LIP и т.н.От тях безспорно най-големи по площ и количество отделени продукти, са Сибирските провинции. Големината на покритата след края на това събитие площ надвишава сегашната повърхност на Централна и Западна Европа, взети заедно.Всичко започва в един хубав ден някъде на територията на днешен Западен или Северозападен Сибир. Зеленият рай на огромни папрати и хвощове, заедно със скитащите в него странни зверове: космати гротескни подобия на някои днешни хищници, е пометен за миг. Да, тогавашните хищници не са били "динозаври", те са водели произхода си директно от еволюирали земноводни и са по-близки роднини на бозайниците, отколкото на динозаврите. Последните получават своя шанс именно заради това вулканично мега-събитие, унищожило Стария живот.Събитието започва с експлозивно гигантско изригване преди около 252.3 милиона години, което покрива регион с големината на Европа с вулканична пепел, като слоят достига на места дебелина около километър.60 000 години по-късно течна лава покрива всичко наоколо с неколкокилометров слой.Според преценката на учените, това е около две трети от лавата, като след известна пауза следва повторен излив на останалата част.Както се изразява един учен, за да си добиете представа как е изглеждал пейзажът, си представете Мордор (царството на Саурон от популярния филм) на стероиди, при това с големината на континент.Отделени са невъобразимо количество въглероден двуокис, серен двуокис, пепел, прах. За десетки или стотици години фотосинтезата спира и настъпва радиационна зима - аерозолите и облаците блокират слънчевата светлина.Над 90-95 на сто от всички видове на сушата, растения и животни, загиват.Започват киселинни дъждове, серният двуокис и част от въглеродният се разтварят в океаните, предизвиквайки рязката им ацидификация (повишаване на киселинността), която пречи на огромен брой малки морски организми, явяващи се гръбнака на океанските екосистеми, да изграждат екзоскелетите, черупките си.Следва колапс и на морското биоразнообразие, като, с известно закъснение спрямо тези на сушата, процентът на измрелите морски видове, също е над 90 на сто. Огромни и успешни дотогава семейства морски жители, с над 300 милиона години история, изчезват от книгата на земния живот в един миг....Докато в историята след това има още няколко събития, сравними с това масово измиране, но на сушата, то за океанските видове събитието в такъв размер е уникално и без аналог с подобен размах. Това продължава 300 хиляди години и размерът на изхвърлената магма е над 3 милиона кубически километра, които изграждат днес в Сибир щит от здрава вулканична скала с дебелина на места до 4 километра.Мистерията С помощта на метода на изотопното датиране, учените установяват, че за тези триста хиляди години, колкото е продължило изригването, е имало поне 3 пика на изхвърляне на въглероден двуокис, като най-същественото е било в края на изригванията. Мнозинството предположения са свързани с това, че магмата е заляла и запалила, връщайки обратно в атмосферата огромни залежи на въглеводороди, натрупани през предишните благодатни за растенията епохи, най-вече по време на Карбона.При това много голяма част от газовете са били под формата и на метан, а същият има почти 30 пъти по-силен парников ефект от "сатанизирания" въглероден двуокис.След приключване на радиационната зима, което става сравнително бързо - серният диоксид се разтваря и свързва, прахта пада и се утаява, както и по-едрите аерозолни частици, следва мощен парников взрив, само с 1 или 2 аналога в по-новата история на планетата. Според някои преценки, температурата на повърхностните тропическо-екваториални води е възможно да е достигала до 60 градуса.Животът на Земята, видно от "записите" в недрата й, успява да се възстанови едва след десетина милиона години. През този период няма никакви съществени въглищни отлагания, което означава, че на фотосинтезиращите ни зелени приятели са били нужни над десет милиона години, за да се окопитят и да възстановят някакво видово разнообразие.За сравнение, при Креда-Терциер удара ("сбогом, динозаври!") или сравнимото донякъде събитие - Еоценовата гореща оранжерия, за които ще пишем в следващите материали от поредицата, нищо сравнимо по продължителност не се е случило. https://vremeto.dir.bg/novini/klimat-25951607
  5. 8 8 харесвания
    Душко, съжалявам , няма да губя време с теб, държиш се като бездарен путиноиден трол.
  6. 8 8 харесвания
    8 хиляди квадратни километра ...и 9 хиляди спартиати , които по това време са вече силно намалели ...но великодушно да ги приравним 8 към 8 ! Тоест 8 хиляди спартиати владеещи 8 хиляди квадратни километра площ тръгват на война срещу 8 милиона квадратни километра площ владени и контролирани от Ахеменидска Персия с население … десетки милиони поданици на Великия цар ! Тук може да се получи и отговорът на съмненията за ...спартанците и техните качества ….!? Дали Спарта и спартанците не са утопия , плод на силно преувеличени преразкази на античните автори ? Ами с оглед на последвалите събития - не ! Каква е геополитическата реалия него време ? Силният човек на Лакедемон - Лизандър е в изключително близки отношение с ...персийския принц Кир , който от своя страна ще предяви открити претенции към трона на Ахеменидите , разбира се искайки и осланяйки се на помощ от Лакедемон. Протежираният от Лизандър - Агезилай като цар на Спарта от династията на Еврипонтидите се заема и лично оглавява кампанията ….но пред-историята на начинанието е трудна , мъчна и пред провал. Призивът за общо елинска свещена коалиция се проваля ...гротеско , че чак комично. Атина открито отказва , Коринт измисля повод , че светилището на Зевс е изгоряло и се отказва , а Тива - вярното куче на Персия - тиванците са бастион и най-верен съюзник (поданик) на Ахеменидите в Континентална Гърция , открито бойкотира кампанията , като напада тържествената церемония - жертвоприношение което Агезилай провежда по пример и подобие на Агамемнон на път за Велика Троя …..Унизителна обида , която сакатия цар на Спарта не забравя никога ! Така без никакви съюзници , само със спартиати и за вкус щипка критяни , Агезилай напада ...необятна Персия ! Империя простираща се от Егея до Инд ….лудият спартанец вярва в победата ! Наистина шизофренично начинание - няколко хиляди да победят милиони ! Но ...за безумците недостижимо няма.....Агезилай нанася серия от поражения на сатрапа на Сарди - Тисафрен , бой яде и Фарнабаз на Север ( Хелеспонт) Тежките поражения и вината за огромните загуби в жива сила , дават основателен повод на Великия Цар Артаксеркс II да екзекутира могъщия сатрап на Сарди /Лидия/ - Тисафрен - за фрапираща (според него) некадърност , а за главнокомандващ срещу спартанската агресия да бъде назначен Титраус. Той обаче съвсем не се осмелява да тръгне (и да се изложи - респективно да последва участта на предшественика си) макар и с огромно превъзходство в числено изражение на сили срещу ...лудите спартиати ! Издейства от Великия цар правомощия да използва неизчерпаем финансов ресурс и …..го разпределя наистина гениално по предназначение …. а именно – създаване на елинска национална антиспартанска коалиция ! Блестяща дипломация на Персида на Геополитическата сцена ! Резултат : създаване в Континентална Гърция на мощна Анти-Спартанска коалиция , чиято кулминация е така наречената Коринтска война . В цяла Елада (благодарение на персийското злато) избухват анти-спартански настроения , самите устои на Лакедемон са застрашени ... Ефорите и Герузията на Спарта отзовават героят от победоносната до този момент Азиатска кампания Агезилай за защита на отечеството...… Страшен ще е гневът на сакатия цар към ….сънародниците …..ужасът първи ще изпитат тиванците
  7. 7 7 харесвания
    Доживяхме другари! Китай са излезли с доклад за правата на човека в САЩ през 2018. http://russian.news.cn/2019-04/04/c_137950241.htm Встъпително слово На 13 март местно време Държавния департамент на САЩ публикува доклад за ситуацията с правата на човека по света през 2018 продължавайки да критикува над 190 страни по света сляпо игнорирайки сериозните проблеми с правата на човека на територията на САЩ. Поглеждайки на ситуацията с правата на човека в САЩ през 2018 лесно може да се види, че правителството на страната наричащо се "защитник на правата на човека" се оказва не в състояние да осигури правата на човека в собствената си страна, очевидно използвайки двойни стандарти в това отношение. ... В САЩ съществува най голяма разлика в доходите на населението сред западните страни. Един процент от населението притежава 38,6% от съвкупното богатство. Нивото на благосъстояние и доходи сред обикновените жители на страната постоянно намалява. Около половината от американските семейства изпитват финансови трудности, 18,5 милиона американци живеят в условията на крайна бедност. .... Числото на престъпленията поради ненавист достигна нов максимум. ... Жените живеят в страх от сексуално насилие. Анкета показва, че 81% от жените са се сблъсквали с форма на сексуални притеснения, а 27% са били подложени на сексуално насилие. 1 Често нарушаване на гражданските права В САЩ бяха зафиксирани чести случаи на престъпления с използване на насилие, огнестрелни оръжия, а също на злоупотреба със служебно положение от страна на чиновници. В същото време се води неконтролируемо и безпринципно следене, а от свободната преса остана само името. Моят коментар. Това е поредна крачка от борбата на Китай с Хегемона. При това твърде сериозна! Както знаем Хегемона е този който определя смисъла на думите. Хегемона определя кое е добро и кое е лошо (демокрацията е хубаво, шериата лошо), кой е добър и кой лош (Саудитска Арабия е добра, Венецуела е лоша). Кой и в какво се е провинил (Чим Чен Ун защото има ядрено оръжие) и какво трябва да направи за да се поправи (да унищожи ядреното си оръжие). При това никой няма право да противоречи на Хегемона (например Макрон да каже, че Ким Чен Ун трябва да си запази ядреното оръжие), нито да го критикува (например Рухани да определи като лошо, че в САЩ няма шериат). Напълно естествено е да очакваме, че западните медии няма изобщо да коментират този доклад и ще се държат така, сякаш той не съществува. Защото да критикуваш Хегемона е половината предизвикателство, втората половина е да имаш тежест (президента на Уганда никой няма да го слуша), а третата половина е всички да разберат за тази критика. После остава по трудната част- да накараш другите да не слушат само Хегемона. Тогава вече имаме равенство. Докъде ще стигне Китай в своето придвижване към паритет със САЩ... оставаме с притаен дъх да следим последващият акт от тази пиеса.
  8. 7 7 харесвания
    Гравитира по-малкото тяло към по-голямото - Русия БВП - 1577 млрд. $ за 2017; ЕС - БВП 17 277 млрд.$ за 2017 https://tradingeconomics.com/european-union/gdp Как да стане 11 пъти по-голямо икономически тяло да гравитира към 11 пъти по-малко икономическо тяло, колега; хайде по-сериозни да бъдем, не става вече с танкове
  9. 7 7 харесвания
    Мен пък ме дразни пропагандата на русофобите!И Душко ме кефи.....Сигурно щот съм прост......!
  10. 7 7 харесвания
    Появиха се две нови проучвания за аварите, този път по Y-dna: Y-chromosome haplogroups from Hun, Avar and conquering Hungarian period nomadic people of the Carpathian Basin - Most of the Avar-age individuals carry east Eurasian Y haplogroups typical for modern north-eastern Siberian and Buryat populations and their autosomal loci indicate mostly unmixed Asian characteristics Genetic insights into the social organisation of the Avar period elite in the 7th 2 century AD Carpathian Basin - The homogeneity of the Y chromosomes reveals paternal kinship as a cohesive force in the organisation of the Avar elite strata on both social and territorial level. Our results indicate that the Avar elite arrived in the Carpathian Basin as a group of families, and remained mostly endogamous for several generations after the conquest. Накратко за изводите от двете проучвания: Произходът на аварите е някъде в източен Сибир и са най-близо до съвременните буряти и разни източни сибирци. Елитът на аварите може би пристига в Европа много бързо, по метода "марш на скок". Т.е. елитът на аварите има много малко западни примеси, а и няколко поколения след нахлуването в Карпатския басейн аварите продължават да живеят доста изолирано (почти не се смесват с останалите групи). За разлика от аварите древните маджари показват много по-голямо разнообразие и са микс от всякакви източни и западни групи - т.е. нещо като мулти-култи общество. Според авторите елитът на маджарите показва близост до днешните башкири и татарите на Волга. Според тях тази близост, а и известни разлики с останалите уралски групи указват, че елитът на маджарите е бил тюркоезичен. Това не изключва в едно мулти-етническо общество каквото е маджарското да циркулира и старо-унгарски В едното изследване за първи път се появяват и Y-dna на европейските хуни. Изследвани са три проби. Y-dna на двете се свързват със степното население - R1a-Z2124 и Q1a-M25, а третата е "германска" - R1b-U106.
  11. 7 7 харесвания
    Цялата статия - https://www.chr.bg/istorii/voenni-hroniki/tajnite-orazhiya-na-arhimed/ И една велика картина на Томас Деджордж от 1815 г. Рим може да бъде носител и на цивилизацията и на разрухата. Копнежа към познания и велики открития обаче не секва до сетния дъх!
  12. 7 7 харесвания
    Преди да се върна към хромия цар Агезилай , малко отклонение за личността на Лизандър - без чиято помощ последния не би бил избран за цар. Изключително амбициозна и талантлива личност с огромна заслуга за победата на Спарта в Пелопонеската война. Макар и не от царски род , Лизандър е доминираща фигура в политическия живот на Лакедемон. Има сериозни основания , че е осиновен от спартански гражданин , а майка му е илот. Като наварх - адмирал на спартанската армада той постига немислимото - пълен разгорм над непобедимия атински флот. За да доведе до бърз край войната и да пресече по нататъшни упорити опити за съпротива на атиняните , той проявява крайна жестокост - на многобройните пленени атински моряци са отрязани десните им ръце и така осакатени изпратени в Атина. При вида им (както и от засилващият се глад), волята за съпротива на гражданите секва и се приема безусловна капитулация. Въпреки , че по инерция се интерпретират условията като много тежки , жестоки и т. н. нещата са по различни. Градът не е разграбен , опожарен или наложени тежки репарации и контрибуции.. Тива и Коринт настояват Атина да бъде срината - Спарта неразрешава това , като се задоволява само със събаряне на дългите стени до Пирея. Разбира се флотът е кадриран , демократичния режим обявен за престъпен и сменен , но с атински граждани от аристократичния и интелектуалния елит. Оставения спартански гарнизон в състав от освободени илоти е дисциплиниран и не се намесва във вътрешнополитическия живот на полиса. Още нещо за Лизандър и неговото време - аскетичната скромност , презрението към лукса и богатството , железните пари - това са вече далечни спомени от безвъзвратно отминалите времена. Златото е обсебило спартанците и те го искат още и още ..По късно Аристотел ще посочи , че тази мода идва/налагат първо от жените които започват показно да демонстрират богатсво и благополучие. Случай със самият Лизандър. Той е получавал огромни постъпления от личният си приятел - персийския престолонаследник принц Кир , проявявал показност и с това е създал впечатление , че е изключително богат. Двете му дъщери достигайки възраст за омъжване са засипвани от тълпи ухажори-кандидати. При смъртта на Лизандър обаче става ясно , че той е беден...и парадоксалното (или по скоро логичното)- всички кандидат-женихи се изпаряват. Тази комично-плачевна история довежда до бяс ефорите , които повдигат обвинения към кандидатите в „злонамерен“ брак, т.е. че се стремят към женитба единствено заради парите..
  13. 6 6 харесвания
    Хм. Днес във Феникса пуснаха интересна новина. Че заключващите механизми на автомобилите, независимо Волво, Мерцедес, Тойота, или Шевролет се произвеждат.........в Русе! А все пак автомобилната индустрия е стратегическа. Просто се търси ефективност. Много са сложни вече нещата. Виждаш, че при Естественните Науки, вече Нобеловите награди, обикновено се печелят от екипи - международни. Нали не мислиш, че едно съвременно американско оръжие е само американско? Оптиките, та ако ще на F-35 са японски, или филипински - това са традиционните производители. Голяма част от елементната база е от Азия. Само давам някой примери. Шарана спомена, че САЩ купуват оръжия от съюзниците си, но дори тези които произвеждат са обвързани с тях. И им се получава, нали? Колкото до РФ, ако бяха истински съюзници с Китай, биха могли заедно да сътворят някой наистина интересни неща!
  14. 6 6 харесвания
    Така е. Зависи дали става въпрос за партеногенеза или за нормално оплождане, което обаче е отложено във времето. При първия вариянт може да се касае за ембриони със WW , които са нежизнеспособни и на това да се дължат некачествените яйца. Ако става въпрос за отложено оплождане, по- скоро сперматозоидите се съхраняват продължително време, а не оплодени яйцеклетки да се съхраняват. Оплождането става преди снасянето.
  15. 6 6 харесвания
    И аз съм в това положение. Но се успокоявам, като си казвам: "Простотата ще спаси света... ако преди това не го затрие простотията."
  16. 6 6 харесвания
    Да, крайно време е поне като минимум администрацията на форума да бръкне в админ панела и да си оправи настройката за игнориране.
  17. 6 6 харесвания
    Точно за Русия ти е въпроса.. Изрецитирал си путинофилската си песничка "Как Хегемонът ще бъде наказан и и унизен, и лошият Запад, и той наказан" ,...Душко те е лайкнал, ...и сега чакаме с прикрит путински плам месец "май" (когато Турция ще излезне от НАТО.. май) През май.. ще цъфнат налъмите.. Темата можеше да я сложиш в Алтернативна, или в Съвремие...Или да пишеш в темите за Турция.. И да се аргументираш за какво точно си решил, вместо да декларираш лозунги, ...пожелания и клетви..;)
  18. 6 6 харесвания
    Стремето се появява чак 6 - 7 век когато кимерийзите отдавна ги няма.
  19. 6 6 харесвания
    Лива , Латвия и Естония до П Св Война 1914 - 18 година са били част от Руската империя от времето на Петър Велики и Екатерина Велика, ние сме били част от Турската империя , част от Руската не сме били. Огромна част от населението на Прибалтика са руснаци, в големите градове населението е главно руско. Местните са главно селяните както по време на шведското , немското, датского и полското владичество. Никога държава Естония или Латвия не е имало, те са били част от Тевтонския орден, Дания, Полша, Швеция. Русия ги отвоюва, формално ги купува за някакви златни рубли от Кралство Швеция. Държава Литва е съществувала известно време, но отдавна реално е част от Полша когато става руска провинция. Русия не присъединява даже Монголия с която има огромна обща граница, Монголия е в Азия и граничи само с Русия и Китай. България даже няма обща граница с Русия , присъедняването на европейска страна , която никога не е била част от Русия и където никога не са живели компактно руснаци едвам ли е било възможно. На прибалтика и Черно море - Новоросия и Крим руснаците посторяват пътища, пристанища и Ж П линии за да могат да изнасят стоките си от огромната Руска равнина към морето и да внасят стоки. Представям си от Волга, Урал , Посква, Малоросия, Белорусия да изнасям стоки към Одеса, Новоросийск , Рига, Талин, Ростов, Петербург . Ама от Урал, Москва , Малоросия , Белорусия да тръгна да изнасям стоки през Александрополис или даже Солун ? Струва ли си ? За какъв дявол ми е да блъскам стоките си от Урал или Москва до Солун или Дедеагач като мога да ги изнеса прех Одеса, Петербург, Рига, Новоросийск ? Ами лдокато стоките ми стигнат до там те ще станат златни заради транспортните разходи ? Чисто теоретически ако Сталин беше окупирал Бълагария как биха реагирали Гърция, Румъния, Турция, Европа ?!? До вчера на Гръцко - Българскта граница зреят дренките, утре Сталин окупира Юългария и границата става Гръцко Руска и пичовете граничари нищо не видели ? Сталин е бил много предпазлив политик. Едвам ли му е бил нужен горещ картоф - територия с която няма обща граница ?
  20. 6 6 харесвания
    Brexit и непоправимата криза на идентичността на Великобритания Снимка: © Getty Images https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_1717831332_Brexit_i_nepopravimata_kriza_na_identichnostta_na_Velikobritaniya "Ужасно е, просто е ужасно, че 70% от нашите млади хора искат да останат в Европа, но биват игнорирани от 70% от старите хора, които искат да напуснат. Собственият интерес на тази държава очевидно зависи от присъствието ни в сърцето на Европа. Макар че има няколко много смели консерватори, които удържат позициите и отстояват убежденията си за това какво представлява нашият национален интерес, има твърде много хора в другите два лагера. Едните казват - "Това е животът, нищо повече не можем да направим, народът се произнесе". Във втория лагер са застъпниците за Brexit, които са движени от манията си по миналото, от заблудата си за ролята на една икономика от среден размер и националната държава в утрешния свят - без да обръщат внимание на желанията на идващите поколения... Тъжен съм, че моето поколение предаде младото поколение. Тъжен съм, че отрекохме историческата роля на Великобритания в центъра на Европа. Тъжен съм, че отстъпихме от позицията си като една от водещите държави в света". Тези думи принадлежат на 85-годишния лорд Майкъл Хезълтайн, дългогодишен министър в кабинетите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър, ветеран на Консервативната партия, който трудно може да скрие огорчението си от тоталния институционален хаос около Brexit през последните дни. Днес той стои много по-близо до бившия лидер на Лейбъристите Тони Блеър, отколкото до настоящия лидер на Консерваторите Тереза Мей. Хезълтайн дава удачна оптика за фокусиране върху целия проблем около британското откъсване от ЕС - не става дума за спор около търговски споразумения, права на гражданство или статута на ирландската граница. Истерията не се дължи дори на вътрешнопартийната борба за поста на Мей. Brexit е историята на една горда бивша имперска сила, която преминава през криза на идентичността. Днес целият свят наблюдава как Лондон и Брюксел управляват развода си като отчаяна семейна двойка на средна възраст, и се пита само едно: Кога най-после ще престанат да говорят и ще продължат напред с живота си?, пише Райън Хийт в анализ за "Политико". Обещанието на застъпниците за Brexit по време на референдума от юни 2016 г. беше, че напускането на ЕС ще направи Великобритания "велика" отново, след като повече няма да се налага да бъде направлявана от европейските бюрократи и да бъде третирана като равна на останалите 28 страни в тромавата конфедерация на континента. "Британия е специална", уверяваха националистите своите избиратели, които гласуваха подобаващо. Последните две години обаче показаха много по-различна картина. За първи път в модерната си история Великобритания е малка. Ако страната започна 20 век като империя, то втората половина на столетието беше време на разделяне с почти всички отвъдморски колонии. Заедно с тях Лондон изгуби и голяма част от своята икономическа и военна мощ. Този проблем беше частично компенсиран от факта, че Великобритания е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, разполага с ядрено оръжие и има много тясна съюзническа връзка със САЩ. Но онова, което помогна на Великобритания точно когато деколонизацията приключваше, беше присъединяването й към новосъздаващата се икономическа и политическа сила - Европейската общност. Включването й в съюза през 1973 г. след дълга съпротива от страна на Франция се случи само седем години преди последната африканска колония да свали "Юниън Джак". Малко повече от десетилетие след това страната се споразумя с Китай за предаването на Хонконг. Имперската история и 45-годишното членство в ЕС, където Лондон имаше доминираща позиция, е причината, поради която страната се проваля в опита да намери дипломатично решение на кризата от новата си позиция на средноразрядна политическа сила. За първи път в историята на англо-ирландските отношения Лондон се оказва в по-слабата позиция, както посочва бившият британски посланик в ЕС Айвън Роджърс. Привикнала към миналото Великобритания просто не знае как да играе играта на взаимни отстъпки и придобивки в преговорите си с много по-голям партньор. Вероятно на това се дължи и причината за преобладаващата неинформираност на британците за това какво представлява Европейският съюз и какви са ползите от членството в него. Мнозина от тях имат силно (негативно) мнение за ЕС, но рядко демонстрират разбиране на процесите в Съюза. Тази криза на идентичността на Великобритания не е нещо ново, а се развива от години. Лесно е вината да се прехвърли на безотговорните национални медии (включително на един от най-популярните политици сред журналистите и водещ активист на Brexit Борис Джонсън) за това недоразумение. Много преди македонските тролски фабрики и руските ботове, редакторите на таблоида Sun насочваха общественото мнение на читателите си в "правилна" посока. Но отговорността остава върху милионите безсловесни консуматори на пропагандата и върху безхарактерните политици, които така и не си направиха труда да коригират манипулираната информация. Няма по-показателен пример за несръчната позиция на Великобритания от странната дипломация на Тереза Мей в стил "крачка напред, две назад". Може би тя е най-подходящият лидер за съвременна Британия - лидер без дългосрочна ясна визия за бъдещето, чиито усилия за едновременно справяне с Brexit и със собственото й политическо оцеляване все повече напомнят на импровизация. Иронията е, че до момента тя е единственият политик в Уестминстър, който е достатъчно отговорен и напълно откровен за ситуацията, пред която се е изправила страната, за да продължава да ръководи правителството и да разчита на обществена подкрепа. Честите й спешни совалки до Европа подсказват, че Великобритания е загубила преговорите още преди те да започнат. Всяко нейно пътуване до Брюксел е съпроводено от тежък натиск във вътрешнополитически план, което усложнява до безкрайност възможността й да постигне компромис от страна на европейските лидери. Междувременно, преговорният екип от страна на ЕС обикаляше всяка отделна столица тихо и упорито, като изграждаше обединен фронт още преди началото на разговорите с Лондон. Британските сътресения около Brexit са симптоми на сякаш умишлена липса на разбиране - страната не знае какво иска от ЕС, но и не знае какво иска да постигне с напускането. В продължение на десетилетия Лондон се възползваше от позицията си на една от големите страни-членки и сключваше специални споразумения с останалите партньори в ЕС. Завоюва си отстъпки от бюджетните вноски, договори се да не въвежда еврото и Шенгенските правила за граничните проверки. Изглежда, че страната очаква да получи същото облекчено отношение и при напускането на ЕС. Балансирането между противоречащи си национални интереси е достатъчно труден проблем за всяка отделна страна, какво остава за сбора от 27 национални държави. Преговорите отнемат време, а всяка рязка промяна на политиката може да доведе до нарушаване на равновесието в ЕС. Споразумението, което Тереза Мей постигна с Брюксел, но не успява да прокара в Лондон, е най-добрата възможна оферта, просто защото Брюксел не е способен да предложи нищо по-добро от това. Въпреки това, агитирани от двамата бивши отговорници за Brexit, които рядко си даваха усилието да се появят в Брюксел за преговори, британските политици упорстват пред останалите 27 страни и настояват да се направят поправки във все още неприетото споразумение. Ако има урок, който Великобритания може да научи след тази криза, той е следният: Онази политика, която една глобална сила може да си позволи под претекста на своята "изключителност", не е нищо повече от неблагодарност, когато се прилага от средногабаритна държава.
  21. 5 5 харесвания
    Ще опитам да обясня. Преди това извинение към Душан като автор на темата , че малко ще му я разлея , но той ….ще ме разбере и ….ще прояви великодушие .. Работя в сайт/обект - 50-етажна сграда предназначена за жилища - едностайните апартаменти започват от 2 милиона паунда и то на ниските етажи , за да се стигне до тристайни , четиристайни и панорамните на последните етажи - целият апартамент е с външни остъклени стени - тип френска витрина . Те ще бъдат на цена над 10 милиона паунда. Както се казва , който ги има да ги дава ( Собствениците ще са банки , големи компании ала Амазон , които ще закупят апартаментите и ще ги дават на служителите си , пълно е с корейки (много симпатични същества) и китайци които идват на инспекция и оглед …. Така ….по същество - чисто и просто от немарливост ставаха големи гафове - наводнения - почти готови апартаменти се разбиваха наново (гипсо-картонени стени) и ...преокабеляване , докарани чисто нови шкафове и секции - сгрешен размер - на боклука ….пари има , длъжностните лица направили грешките даже не бяха и глобени...Такава разсипия и при Тошова България не съм виждал....но... това не ме касае.... Когато обаче решат , че даден етаж /апартамент/ е завършен - по точно почти готов (според тях) , тогава се обръщат нещата . На входа се поставя маса и стол на който се кваква едно ...секюрити (охрана) . Допускат се да влизат само лица (майстори/специалисти) придружени от техен супервайзер + представител на изпълнителната компания. Разписване - час и минута на влизане , такова и на излизане. Влизане само с калцуни. След напускане - охраната извършва оглед и ..заключва помещението. Наводнения стават , но на всеки етаж има противопожарни системи контролирани от така наречените файър-маршали. Плюс пожарогасители и т. н. Да , някой път алармите дават фалшиви тревоги - било то по случайност , било то умишлено от някой си (нарочно) ....действа се светкавично - целия персонал го евакуират на открита площ , а файър-маршалите хукват да установяват причини... За ремонт например в Уестминстър (и прилежащите сгради) - обект/и с особено значение - изискванията към фирмите спечелили конкурса (доверието) се изисква обаче и редица допълнения. Не само да дадат гаранция за служителите си , но и да представят редица документи , които вече секюрити системата на обекта изисква и разследва ! Там правилата са други - в пъти по строги , както и разбира се заплащането е по добро (но то ти излиза през носа с щателната педантичност) Та ….към Францията ? Защо не гледат от Северната си съседка ? Повтарям се - не знам там как са правилата , но специално пожарната безопасност - модерна система , обучен и квалифициран персонал , опитът и не на последно място - постоянния риск от терористични атаки ….би трябвало да предотвратят ...причините ..НЕМАРЛИВОСТ и НЕБРЕЖНОСТ ! И как така избухва пожар с такова ...налягане ? Това да не е склад на пропан-бутанови бутилки за остров Сите ? А как така по времето на Луи XIII Справедливият - когато също се извършват генерални ремонти и реставрации на същата Наша дама - пожари няма ! НЯМА ! Без противопожарни аларми ! Без ултра-модерни датчици и специализирани командоси ! А са си светели с факли , щото ток е нямало...И са се отоплявали с печки - Справедливият иска срок на изпълнение - работи се и зиме и лете ! Пожар - ЙОК ! Гледам , че се поставя и срок 5 -години за възстановяване на катедралата ! Със съвременни ...чалъми на техническата ни цивилизация. Че , Луи XIV построява Домът на инвалидите -. за ..3 ! Огромен и внушителен комплекс от сгради предназначен да приюти военно-инвалидите и ветераните от войните ...от започването на строежа (първата копка) до приемането на първите инвалиди, посрещнати и настанени лично от краля , минават... 2 години и единайсет месеца. Това е Франция през нейния си златен век ! С техниката на 17 век ! Но....с ЖЕЛАНИЕ ! А то да беше само тази сграда …., ами Версай , ами павираните улици , ами фортификацията на стотиците крепости , пристанищата , процъфтяващите провинциални градове …. възходът на Марсилия... Защо Франция през 17 столетие да може , а през 21 да не може ? Причините могат да се изяснят ...но не е коректно…...нещата се объркаха …... А те започнаха с ...пустият Ел - Жазер … Условно казано …..(Въпреки , че Наполеон обезкърви Франция) ….. Давайки независимост на най-богатата си /важна/ (повече от колония : отвъд-морски департаменти) Алжир след десетилетие на съпротива , Франция беше длъжна да приеме алжирските лоялисти - колониалната администрация и служители от арабски и кабилски произход в Метрополията (както от морална гледна точка , така и от интереси - това са предани нейни - служещи ) Иначе там в новоосвободен Ал - Джазаир за тях най-малкото би било дискриминация...като френски ...подлоги ... Децата на тези първите лоялисти се интегрираха напълно - носеха модерни облекла , джвакаха дъвки , пиеха бира , момичетата носеха тесни дънки.....70 -те и 80-те и 90-те години. Натам ...нещата преляха …..прииждащите роднини на роднините на първите не бяха нито възпитани нито приели френската култура....Нещо повече - те започнаха да оказват влияние на трето-четвърто поколение френски алжирци.....Не беше рядко срещана гледка - бащата облечен европейски , синът ... арабски.... Тоест регулиращият кран ….превъртя и спря да ….отсява.....
  22. 5 5 харесвания
    Образът на древните спартанци с техния уникален бит , възпитание , култура и ценностна система привлича необикновено внимание и интерес в продължение на две и половина хилядолетия . Политическото и социално-икономическо устройство , житейската им философия и поведение , продължилият изключително дълъг период на небивал успех както като общество, така и като военна сила са обект на емоционална възхита и патос далеч не само от страна на античните съвременници имащи преки впечатления - Платон , Критий , Херодот , Ксенофонт , но и сред по късните - Плутарх , сред представители на Ренесанса - Макиевели , Просвещението - Ж.Ж.Русо , Класицима - след освобождението на Гърция от Османска власт , с указ на крал Ото на няколко километра южно от античните руини е построена съвременна Спарта ...и се стигне до нацистки идеолози представящи се за техни последователи . Спарта е първообразът на утопията (Томас Мор, който измисля думата „утопия“ през 1516 г., има предвид именно Спарта) Разбира се имало е и такива като Аристотел и Тукидид които наред с умерено възхищение от физически качества и военни достойнства са виждали ясно и сериозните недостатъци ...направо недъзи в политическата им система и са ги определяли (и подигравали) като неправилни и обречени . . Тук обаче ми се иска да разгледаме не ...Класическата или по точно известната , популярната Спарта която се знае от всеки притежаващ обща култура по антична история и е приемана едва ли не безрезервно.. Най-общо : крайно консервативно суеверно затворено ксенофобско общество , чуждо на наука и изкуства , социално-икономическа система изградена и съществуваща на жестоко подтискане на поробеното ахейско население превърнато в безправни илоти , издигнало в култ войната и намесвайки се във вътрешните дела на гръцките полиси , подържайки аристократични управления или приятелски настроени към Лакедемон политици. Или по систематизирано заключение : образът на Спарта, или илюзията за нея, е, най-малкото, противоречив и нееднозначен. Редом до положителния образ на вдъхновяващия спартански военен идеал за колективна саможертва, символ на който е битката при Термопилите, трябва да бъдат поставени липсата на големи постижения в културата, обичайният отказ да се прилага демократично управление и налаганото от тях в продължение на няколко века безмилостно по своята ефективност потисничество на цял един поробен гръцки народ. Някои от тези популярни теории имат своето потвърждение , други остават ...спорни , трети като митовете за хвърляне на новородени с нездрав ( болнав) вид или физически дефект в пропастта на Тайгет са отхвърлени от археология и антропология както и от исторически личности заели и трона въпреки физически недъг. Има и една не толкова популярна Спарта която не винаги е била такава (Ликургова) и най важното - става съвсем различна , но не по малко интересна и заслужаваща внимание. Спарта в състава на пет селища : Киносура , Месоа , Лимни , Питана и Амикла ще покаже и едно друго лице - въпреки дорийската си същност , част от старото ахейско население е включено в състава на спартиатите , по голямата - така наречените периеки - живеещите наоколо са имено старите микенци със статут и блага далеч по добре от атинските метеки , а покорените и превърнати в крепостни - месенските илоти са потомци на дорийците избили и прогоноли ...ахейците. Най непримиримият кръвен враг на Спарта почти през цялата й история е и си остава дорийски Аргос. Именно аргивите разрушават малката по това време но все още запазена Микена заради лоялността й към Лакедемон.. Дорийска Тива ще нанесе прочутото поражение на спартиатите при Левктра и ще....освободи потомците на месенските дорийци . Ще им създаде и държава и нов град за столица. Ще видим и бързо еволюираща Спарта , ламтяща и алчна за пари , издигнала крепостна стена , а след като е разрушена (стената) от Ахейския съюз , спартанците изпращат серия жалби до Рим да им бъде разрешено да построят нова стена. Изключително държат да имат стена. Усетили сантименталността на Властелина Рим , спартиатите преструктурират революционно икономиката си - превръщат Спарта в туристическа дестинация предлагаща на римляните...антикварен туризъм ! Градът се окичва с две внушителни сгради . Едната е втория по големина театър в Пелопонес , но не предназначен за трагедии и комедии , а за демонстративни показни тренировки и състезания които младите спартанци и спартанки показват на римските си гости. За целта спартанците носят дългите си коси , червените си наметала и големите си кръгли щитове със знака ламбда (Лакония). Втората сграда - кокетна постройка - хотел предназначен за знатни римляни посещаващи града. А те са много...и кой от по по ...и Цицерон и Ливия Друзила и Октавиан Август . Спарта ще покаже , че освен бележити воини и стратези (доказали военния си гений в Персия , Египет и Картаген) третата по значение длъжност след тази на двамата царе е на наварха - главнокомандващия спартанския флот , който след редица поражения от атиняните се реформира и разбива същият атински непобедим флот , дала е и поети (Тиртей , Алкмен) и философи - Хилон ефор на Спарта (един от седемте мъдреци на Елада , доживял до дълбока старост (синът му е олимпийски шампион) дала е единствената жена - спартанката Киниска олимпийска шампионка в надбягване с колесница . Спартанските момичета тренирали по поляните чисто голи за ужас на наблюдаващите ги гръцки гости (неспартанци) За жените и особеният им статут само и единствено в Лакедемон ще се спра по нататък , само една вметка – Аристотел е категоричен : Спарта е ГИНЕКОКРАТИЯ ! Та ...общо взето това са нещата които мисля да изложа ….другото лице на Спарта
  23. 5 5 харесвания
    Абе не са толкова угробени. Британската BAE Systems е третата най-голяма компания в оръжейния бизнес, след Локхийд и Боинг. В зависимост какъв измерител се гледа, износ, или производство, Британия е между 3-то и 6-то място в света. Франция е твърдо на 4-то място и води Германия, независимо от измерителя. Ако пък пишеш за лекото въоръжение, то Германия, Белгия и Австрия са исторически, традиционните производители на онестрелно оръжие в Европа. Не е от вчера.
  24. 5 5 харесвания
    Не са могли да направят нещо удачно, което да бъде търсено, а поддържането на заводи само за техните си армии, при това за неинтересен продукт, при наличието на достъпни алтернативи не е като да се връзва със здравия смисъл. За какво им е ако алтернативата хич не е толкова лоша? В днешно време не можеш хем да произвеждаш всичко, хем то да е добро (а значи и конкурентноспособно) - трябва да си избереш единия от двата варианта. Всеки от тях си има плюсовете и минусите и да се дава единия като лош пример е голяма глупост. На мен втория лично повече ми допада, все пак не всички държави са изтеглили късата клечка като Русия или пък имат възможностите на днешен Китай. Френското ВПК може много интересни неща да предложи, но стрелковото оръжие не е едно от тях - това е силата на други. Дори САЩ не се мъчат да си правят всичко сами, предпочитат да купуват много неща от съюзниците си, защото предлагат по-добри продукти от тези, които ще може да им предложи тяхното си ВПК - както казах вече не можеш да огрееш навсякъде.
  25. 5 5 харесвания
    Добро утро в ранния час! Изморен отварям Вашият форум, след многочасова тренировка с надеждата да прочета интересно и разумно, НО какво виждам, отново господин Душко, форумния трол на другаря Путин. Ако уважавате Нас и Себе си, моля посъветвайте го да бъде по <интелигентен> или го отстранете. Обидно е толкова примитивизъм в дейноста му, това е форум Наука, предполага се тук са предимно мислещи хора, опитите на Душко за нещо си са напълно НЕ адекватни и примитивни, обида към Разума и изобщо към Сътворението! Очакваме резултати. С уважение един русофил, Лапландеца.
  26. 5 5 харесвания
    Партеногенезата не е чак толкова рядко явление в природата. Новината обаче е интересна от друг аспект, макар да има вероятност отново да има журналистически интерпретации. Особено това с постепенното усъвършенстване на яйцата. При вараните доколкото знам има ZW полово детерминиращи хромозоми. Накратко: това е точно обратната на системата XY и при ZW индивиди със ZZ хромозоми ще са мъжки ( при другата XY са мъжки ), а ZW ще са женски индивиди, т.е. пола се определя от яйцеклетката, защото само тя може да е източник на W хромозома. Има подобни случаи наблюдавани със вид змия, при което е доказана партеногенезата и както се очаква от яйцата се излюпват само мъжки индивиди. Това се случва, защото при партеногенетичното развитие на хаплоидната яйцеклетката ще се получат зародиши или със ZZ или с WW хромозоми. Жизнеспособни са само ZZ, а WW не оцеляват. Т.е. можем да очакваме малките варанчета да са само мъжки, ако се касае за партеногенеза.
  27. 5 5 харесвания
    Не е проблемът в политическите убеждения, а в културата на дискусиите. Ако се борите с мненията на опонента, а не с личността му, няма да има проблем.
  28. 5 5 харесвания
    Сърбите успяват да залеят с кръв себе си, съседите си, че накрая и континента с изключителна последоватеност: Балканските Войни, ПСВ, ВСВ, Войните при разпадането на Югославия. Когато не могат да разпалят достатъчно кървав конфликт, се задоволяват с по-скромни епизоди, като нападението над България 1885-ма, Сръбско-Турската война и умерени локални геноциди, като в Македония. Прилича на циклична шизофрения, нали? И всичко това в името на Великосръбският Шовинизъм. На този кървав фон, няма как да се извъртим и да погледнем на разпада на Югославия, като на нещо изолирано. Режисирано от вън. Нямащо общо с характера и идеологията на сърбите. Не бих бил толкова краен. Точно Тито спира сръбската колонизация на Македония. Дори разкарва част от настанилите се там сърби. Тито също прекратява експеримента на нашите комуняки да вкарат България в Югославия. Едва ли го прави защото ни обича, по-скоро е прагматичен. Да не му стоварваме на плещите греховете на сърбите. За който му е Х, аджеба защо се трепаха в Югославия, да си направи паралел с някоя друга мулинационална държава с водещ етнос. Според мен добър пример са руснаците и казахите. Нормално съжителство в Иперията и Съюза, нормално съжителство и след разпада. Че там даже не само религиозно, но и етнически се различават. Чеченците са друга бира... Така е. И на кого е отговорността за смърта на тези деца (чак пък от касетчъчни бомби)? На родителите им започнали/подкрепили/позволили войни и геноцид, или на тези тръгнали да ги усмиряват? Щото аз доказателства за деца утрепани от касетъчни(!) бомби не съм виждал, ама момченцата мюсюлмани разстреляни от сърбите, или утрепани от противопехтни мини, още им вадят кокалите от земята. За уцелените от снйперисти, ейа така за кеф на стрелящия също нищо? Въобще, лично на мен, като постройка, изразни средства и съдържание, изказването на режисьора ми навява на посредственост и предубеденост (меко казано).
  29. 5 5 харесвания
    Примерът не е забележителен, а по-скоро неудачен. Щото ако между другуто започнеш да произвеждаш и по 1000 ютии за износ за съседната държава където си нямат желязо но имат измачкани дрехи, и съответно БВП ни нараства реално..
  30. 5 5 харесвания
    Най-добре ще е Душко сам да си вземе поука. Когато някой си е направил труда да напише нещо, което счита за сериозно, се дразни, ако все му се майтапят.
  31. 5 5 харесвания
    Хубаво е , че винаги има бдителни другари които следят за Правилното мнение и Генералната Линия ! Спомням си как навремето Кеворк Кеворкян се беше разпасал по Всяка Неделя ! Две бдителни другарки жени стари комунистки написаха възмутено писмо срещу трола Кеворкян и слава богу предаването му беше забранено ! Аз за тия тролове които противоречат на Генералната Линия на РАЗУМА и СЪТВОРЕНИЕТО бих въвел и Светата Инквизиция . Специално дявола ги е пратил да противоречат на Върховния РАЗУМ ! С уважение бореца за СВОБОДА НА СЛОВОТО и врага на троловете русофили от севрните республики.
  32. 5 5 харесвания
    Душко, Душко какви глупости ги дрънкаш.....Русия, Съюза и в най-блестящите си времена не може да си задоволи народу с нужните хранителни продукти/изключение водка/, което позволяваше на братските соц страни да им утикват и най-лошокачествените си продукти....Да не говорим за консервената индустрия....Понякога изваждай си носът от задника на руснаците и се ослушвай малко какви ги говоришшшшшшшшшшшшшшш
  33. 5 5 харесвания
    Все едно Франция или Запада искат шериат, но Хегемона не им позволява.. Все едно Западът иска Япония и Южна Корея да са обект на ядрена запаха от Северна корея, но Хегемона им казва да правят иу мислят друго.. Все едно няма във Форин Офис и МИ-6 работят идиоти-партизани, хванати от гората на зелениково.. ---- Тезата че всички западни управления по света слушат, четат и се водят само написното от държавния департамент на "Хегемона"... за мен е комунистческа идиотия.. Хората които могат да споделят такава теза, трябва да са на нивото на комунистите след 9 сепмтемвеи- неуки партизанин, хванати от къра, който мислят че всичко расте на нивата им, и го им в гората им или а всико може да се научи в кръчмата им Запада другари партизанини комунисти - не е йерахична организация или структура, а е цивилизация. Държавите споделят общи ценности, имат общи икономичестки политики и сходно действащи институции и модели (вижте представителна демокрация), Обвързани са силно икономически, и финансово, и военно и външнполитически.. Правата - правата са много, и във всяка страна от Запада състоянието им е различно и за това има десетки незавими изследвания.. Да се сравняват състоянието на правата в САЩ с това на хората от Серверна Корея, Нигерия или третия и втория свят е ...,как да го кажа по ефемистиочно друугари партизани Престъпността има мижава и неясна логическа и причнно- следвена връзка с правата, .. Връзката е най-вече пропагандно-комунистческа.. Нито жестоките закони в САЩ и спазването на върховенството на закона са намалили престъпността (напротив), нито по-меките закони в Скандивските страни са намлили броя на изнасилванията там (Швеция е е на едно от първите места в света по процент на изнасилени жени)
  34. 5 5 харесвания
    Факт е само в рунета. Един от многото факти, които съществуват там и само там. Това го казваш защото е "факт", или така...щото добе ти звучи? Турция отряза САЩ и за двете войни в залива. Дори и за коридори. Води си напълно самостоятелна политика от десетилетия и преди Ердоган. Там се борят светското и традиционното, града и селото и т.н. На никого не са момче за всичко. Колко далеч зад раниците и? До Алепо, или по-надалеч? За днешните десни, леви и средни българи е съвсем лесно да го възприемат. Западно-европейците, не само го взъприемат, ами от десетилетия си го ползват. Че и някой си замразяват членството в НАТО. Чак до момента, дето в Либия, зорлем вкараха САЩ в авантюра в която последните не искаха да се замесват - и то официално си казаха, че са против. Ама имаха слаб президент. Тия дето трудно възприемат партньорски отношения са баш русофилите, защото за тях любовта и властта текат в противоположни поски. От тях любовтта, от матушката властта.
  35. 5 5 харесвания
    Темата е много сложна, за да я обсъждаме като в ганкиното кафене, безспорно, че в глобален мащаб действа фактора "сблъсък на цивилизациите", а Турция от тази гледна точка на Хънтингтън е "разломна държава", стояща между две цивилизации - тази на Запада и тази на Исляма. Но досега Турция е играла ролята на мост, а не на разлом между тези цивилизации. Имам усещането, че Ердоган се промени на психическо ниво след опита за преврат срещу него и вече не е адекватен, той бърка реалност с фантазми, за което, според мен, ще си плати и плаща скъпа цена в политически план. Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш.
  36. 5 5 харесвания
    Ти да пишеше Душа само в исконно патриотичните теми на Фружина , с мед да те намажем. Ама оакваш всички теми подред с дразнещо - преднамерено - наивистично - малоумни мнения. Та пусни картинка как нагла Мурзилка мъти (разваля ) водка , като я ,,кръщава,, с многовекторна , суверенна боза.
  37. 5 5 харесвания
    Когда нефть дорожает, бензин дорожает вслед за нефтью. Когда нефть дешевеет, бензин дорожает потому что курс рубля падает. Наконец-то я все понял. При Любимата Рус няма такова нещо като Икономика..Има само безгранична любов към нея Авторът много не се сеща за икомиката...А Виенският неверник, блудният син напусна любимата за пари, и сега го гризе съвестта горкия И сега ни троли, и си го изкарва на родните братя..
  38. 5 5 харесвания
    Многовариантният , суверенен обект(с претенции за субект) да внимава ако продължава в същия дух , да не вземе Хегемона да му сдруса и без това кекавата вече лира. Че е казано - Икономиката , глупако.
  39. 5 5 харесвания
    Еволюционно погледнато, мъжкият и женският интелект трябва да се различават. Защото са се развивали в различна среда. Мъжете ловуват, съсредоточени върху дебненето и плячката, докато жените в пещерата са разсредоточени върху децата, манжата, вретеното и т.н. Така се е получило мъжът мисли в дълбочина, а жената в ширина. Жената е способна да фиксира множество факти със техните плитки взаимовръзки, докато мъжът градира фактите по важност и има "вграден" филтър за маловажните неща, за да може да обмисля нещата много ходове в дълбочина. Често жената укорява мъжа - къде ти е акъла, нали току що ... Просто филтърът на мъжа автоматично е изхвърлил съвсем пресния факт от паметта. Мисленето в ширина позволява на жената да върти няколко работи едновременно и да не позволява тенджерата да загори. От друга страна шедюлизаторът /разписанието/ при жената функционира много по-добре. При ловът, провалите са по-голям процент от успехите. Да се прави далечно планиране е безсмислено. При жената обратното планирането винаги носи сериозни ползи. За науката е важно от една страна дъбочинното обмисляне, а от друга научните методи изискват спазване на разписание, дисциплина. Един хибрид между женско и мъжко мислене би имал най-голям успех в науката. Какъв процент от едното и от другото - може би биографиите на нобелистите ще разкрият.
  40. 5 5 харесвания
    А не е ли важно преди всичко какво мислят инакомислещите? Ако някой ти каже: "Вземи едно въже и е обеси!" едва ли ще отговориш: "Веднага тръгвам да търся въже и дърво, на които да се обеся в името на инакомислието!" На мен първото нещо, което ми идва на ум, когато ми представят някаква интернет-публикация е доколко са верни твърденията в нея. Ако не са верни, значи авторът се опитва да лъже и да внушава несъстоятелни идеи. Тук случаят е точно такъв. Казва ни се, че заслужилият професор е бил отстранен защото изказал някаква "истина". Ами, нито е професор нито "истината" му е истина - това са фактите. Сега като гледам по-внимателно и написаното за Уотсън: "Уотсън беше дамгосан с модерната щампа „расист“ заради научно обосновани теории за разлики в средната интелигентност между различни популации на планетата. " не е вярно. Хора, Уотсън, да е жив и здрав, е на 90 години. Какви революционни научно обосновани теории може да се сътворят на тази възраст? Да правиш научни открития на 90 години е все едно на 90 години да поставяш спортни рекорди. И то, в някакъв филм се бил изказал... Същата работа е като с нашия професор Пенчев, само че в по-глобален мащаб. Обсъжданата тук публикация е от типа "колко гадно и лошо е в прогнилия запад". Само че едно време твърдяха, че на запад "бият негрите" и експлоатират народа, а сега - че "бият белите мъже". И който е против "прогнилия запад" не гледа ни факти, ни логика, а автоматично се съгласява и разпространява идеологически правилните мантри.
  41. 5 5 харесвания
    Това пък какво общо има с темата? Фратер ти Юлиан очевидно е припознал някаква все още не напълно тюркизирана в лингвистично отношение част от башкирите за братя модьори. В което може и да има някаква истина. Забележката , че тия (разбирай и сънародниците на фратера произлизат от българите , а преди това и двата народа - от Атила) са в сферата на митологизациите на престижния произход. Турцизмите (както съм казвал много пъти , а и бате Ваньо е споменал по горе) в маджарския си ги търсете при каварите. И не отклонявайте през цялото време темата в други посоки , дайте шанс на Sir да громи на воля списъчето на Делева.
  42. 5 5 харесвания
    Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” Аз видях как руснаците завладяха България ЧАРЛС ЛАНИУС Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора. Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини. Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”. Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство. По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма. Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда. Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка. Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане. Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса. Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си. През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”. Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”. В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия. Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.” Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени. Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите. За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва. Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната. READER S DIGEST October 1945 Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война е кореспондент на National Broadcasting Company в Европа – първо в Рим, после в Берлин. През 1941 година следва германската армия на Балканите, наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария, а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите. Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков, избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си, продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA. Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476
  43. 5 5 харесвания
    Не се съмнявам в обективността на автора, но има някои факти, които той когато е писал репортажите си, според мен, не е знаел. Най-вече това: The document is contained in Britain's Public Record Office, PREM 3/66/7 (169). Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты. Не будем ссориться из-за пустяков. Что касается Англии и России, согласны ли вы на то, чтобы занимать преобладающее положение на 90 процентов в Румынии, на то, чтобы мы занимали также преобладающее положение на 90 процентов в Греции и пополам — в Югославии?» Пока это переводилось, я взял пол-листа бумаги и написал: «Румыния: Россия — 90 процентов Другие — 10 процентов Греция: Великобритания (в согласии с США) — 90 процентов Россия — 10 процентов Югославия — 50/50 процентов Венгрия — 50/50 процентов Болгария: Россия — 75 процентов Другие — 25 процентов». Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал: «Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку». «Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин. — Мемуары У. Черчилля[1] Черчилль У. Вторая мировая война. — М.: Воениздат, 1991. — В 3 тт. Том 3 стр. 448—449. Тази записка и диалога не са фейк, записката е в британските архиви, мемоарите са преведени точно. Churchill called it a "naughty document".[6] https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-1 https://ru.wikipedia.org/wiki/Соглашение_о_процентах Существует также более полная запись беседы, сделанная советской стороной[3]. Согласно этой записи, Сталин возражал против двадцатипроцентной доли союзников в Болгарии. Тогда Черчилль предложил провести по этому поводу на следующий день переговоры между министрами иностранных дел В. М. Молотовым и Энтони Иденом. Эти переговоры велись в течение двух дней: Молотов запрашивал повышение советской доли в Венгрии до 75 %, а в Болгарии — до 90 %. В итоге процент советского влияния в Болгарии и Венгрии был повышен до 80 %[4] Източна Европа е била разделена и продадена като баница, това е грозната действителност Авторът бърка в едно - твърди, че комунистите са били 5 процента от 8 млн. население на България, което е 400 000, реално след 9.9.1944 действителните членове на БКП са били малко над 2000 души, проверявал съм документи.
  44. 5 5 харесвания
    Като любител на географията, историята, астрономията и математиката съм се интересувал от жертвите сред войската . Въпроса е доста сложен. Какво значи думата ЖЕРТВА на войната ? Повечето славяни под думата ЖЕРТВА разбират - убитите при бойни действия да ? А тежко ранените ? А леко ранените ? Те жертви ли са ? А Инвалидите ? А умрелите в болниците ? Те жертви ли са ? Аз съм руски либерал или немски офицер писател на мемоари или англо американски изследовател и казват. Изследвах боя при " Безимянная висота " там великолепните немци давапт 50 души жертва , простите руснаци дават 450 души жертва и с планини от трупове закриват " Безименая Висота " и пробиват немският фронт. Домъкват там оръдието си и разстрелват немските позиции отстрани и складове и т н... Сравняваме 50 жертви срещу 450 жертви !!! Ужас, кошмар 9 към - 1 , планини от трупове !!! А сега каква е ИСТИНАТА ! Руските жертви са 450 бойци. От тия 450 бойци 30 са убити при щурма 100 са тежко ранени и инвалиди 320 са леко ранени и след 2 седмици в болницата влизат в боя да громят врага Събираме както ме е учила учителката от 1 клас 30 + 100 +320 = 450 жертви руски ! ---- Разглеждаме как е хавата при немците 50 са убити 50 се предват след щурма 150 са тежко ранени 350 са леко ранени и след 2 седмици в болницата влизат в боя да громят врага Смятаме матемтически 50 + 50 + 150 + 350 = 600 жертви сред немците според МАТЕМАТИКАТА ! Според ЛИБЕРАЛИТЕ жертвите са 50 ! Чудеса и еквилибристика ... Според либералите жертвите са 450 към 50 = 9 към 1 Според математиката жертвите са 450 към 600 или = 0,75 към 1
  45. 5 5 харесвания
    Аз също не знам. Питам, ако някой знае. Просто е доста странна тая работа. Някакъв език, от който останали следи в Монголия, и който след това 1000 години по-късно цъфва на Волга. И то точно след като там пристигат самите монголи. Много съмнителна ми е цялата тази история и се опитвам да си я изясня. Преди време се опитвах да си направя една хронология на събитията и има някои неща, които просто не ми се връзват изобщо. Значи, имаш едни 400-500 години съществуване на Волжка България, през който период няма и помен от този специфичен лир-тюркски език. Няма надписи, няма запазени книги, няма нищо. Има монети, но от тях по разбираеми причини няма особени възможности да се извлече точния език. Има ги и известните ни арабски сведения - тоя език бил подобен на оня и т.н., знаем ги и няма смисъл да ги повтаряме за стотен път. Имаме Ибн Фадлан - от неговите писания има един опит да се изкара един лир-тюркски хидроним, който, за съжаление, след по-задълбочена проверка се оказа явна манипулация. И накрая имаме, разбира се, Махмуд Кашгари от 1072-74 година, където съвсем категорично става ясно, че поне през 11-ти век във Волжка България няма никакъв лир-тюркски - ама той Кашгари се бил объркал, бил говорил с някакви кипчаци и не знам си още какво; точно там, където най-много ни интересува, човекът се бил объркал кардинално.. сигурно така е станало, няма как да е иначе. И така си минават тия 400-500 години съществуване на Волжка България и изведнъж ето какво се случва: 1223: Начало на монголската инвазия във Волжка България. 1236: Монголите окончателно превземат Волжка България, държавата престава да съществува като самостоятелен политически субект и става част от Златната орда. 1281: Най-ранен сигурно датиран надгробен паметник на лир-тюркски от територията на бившата Волжка България. 1358: Последен сигурно датиран надгробен паметник на лир-тюркски език от територията на бившата Волжка България. 1359: Бердибек хан е убит от брат си, с което настъпва период на разпад и междуособици в Златната орда. 1361: Последен надгробен паметник на лир-тюркски от територията на бившата Волжка България (според М. Ердал; спорен и неприет от всички изследователи). Първият надгробен паметник на лир-тюркски се появява 45 години след края на Волжка България. След това имаме около 400 такива, голямата част от които (между две трети и 90% според зависи кого питаш - Казан или Чебоксари) са на този лир-тюркски. И пак така изведнъж паметниците на този език изчезват точно, ама съвсем точно, по времето, когато започва колапсът на Златната орда. 400 паметика на лир-тюркски в един период от 80 години, подозрително съвпадащ с периода на Златната орда. Преди това и след това едно голямо нищо. И така чак до 16-ти век, когато руснаците регистрират присъствието на някакви хора, наричащи себе си "чуваши". Какви са тези чуваши и какво общо имат те с Волжка България? Според мен нищо, според мен те не са наследник на абсолютно никого във Волжка България, а са късни пришълци отнякъде. Нищо чудно да става дума за някакви остатъци от население от Хазарския каганат и също така нищо чудно тяхното домъкване на Волга да е станало чак по монголско време - но това са си вече мои спекулации.
  46. 4 4 харесвания
    Свалено от http://strumski.com/biblioteka/?id=2017 Издание на солунския книжар Константин Самарджиев, представлява сборник от популярни и научни статии и художествени творби. Има описание и изследване на българска книга от 1497 г., сведения за суеверията на селяните в Македония и Тракия, данни за църковните борби, какво ли не на едно място! Има и рецепти за вино и много практически съвети. Сведенията са много интересни, особено тези за старинните книги !!! k_samardzhiev_1889 03_Knijici za prochit.pdf
  47. 4 4 харесвания
    Last roman правилно отбеляза- първо да се уточни що е то Научна теория! Споменавате Докинс, но със сигурност не сте си направили труда да прочетете нещо от него. В "Най- великото шоу на земята" ( ИнфоДар 2011), Докинс започва с точно това, за което говорите- първа глава се казва: "Само теория?". Прочетете я, моля. Аз лично много ще се радвам да видя такъв цитат на Докинс. В случая теория се използа в смисъла:" хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти." Oxford English Dictionary Теорията за еволюцията е научен факт! Подобно на Хелиоцентричната теория за Слънчевата система, която също е научен факт! Но забелязвате, че и тя се казва теория. Да, теория може да има и друг смисъл- на догадка, но в случая не е така и това не го определям нито аз, нито Вие. Ето тук се бъркат нещата. И ако наистина сте преподавали еволюция(?), Вие щахте да знаете, че еволюционната теория е една от най- ясно и безапелационно доказани научни истини. Има няколко аспекта, които са важни все пак за уточнение. 1 Човек може да спори за нещо с някой, ако и двамата имат съответната компетенция. Тук обаче се отбиват хора, които са компетентни ( предполагам на добро ниво ) единствено във вярата си. Аз лично там не мога да споря. А ако някой ми каже: "аз вярвам в еволюцията" за мен това е същото като да ми каже: " не вярвам в еволюцията". За съжаление в момента точно това е масово явление - или вярваш в еволюцията или не! Къде е мястото на науката? 2 Как изобщо човек може да спори с научните факти? Ок, ако е открил друг факт, който да оборва предишните!? Освен книжките на Докинс ( които не бих нарекъл така дори само заради обема им, но айде да изглеждат по- леко четиво) бих Ви преопъръчал да прочетете и "Вярващият мозък" на Майкъл Шърмър
  48. 4 4 харесвания
  49. 4 4 харесвания
    Не шия, ами врат.Не цигани, ами роми. А става въпрос за едно и също нещо, а кой на какво се обижда е друг въпрос.
  50. 4 4 харесвания
    Някак си не ми се занимава с дискусии, в които да повтаряме едно и също по пет пъти. Крайният смисъл е да се отсее, доколкото е възможно, лексикалния материал, който отговаря на посочените по-горе условия. Това, че има тюркски думи, не значи, че те са "прабългарски". Разбирам, че при сто години повтаряне на една мантра е трудно човек да помисли и да поразрови сам. Затова аз лично нямам ама абсолютно нищо против ти или някой от другите тюркисти във форума да вярвате безрезервно на етимологии от рода на балбал-бълван и още по-безрезервно на техния тюрко-болгаризъм. Нито аз, нито някой друг е седнал да ви убеждава в противното. Само че форумът се чете и от хора, които не пишат. Та знае ли човек, поне един от тях може пък да се замисли и да се разрови, пък може и да открие нещо ново. А за нови "обосновани" предложения - не знам какво точно се разбира под това. Ако се има предвид да се изредят нови думи, звучащи подобно на тези от нашите списъци, то това е лесна работа. Няма никакъв проблем да се зарови човек в някой ирански, кавказки, германски или какъвто и да било друг речник и да започне да реди "етимологии". Като например в темата за Преславския надпис. Само че тогава нещо не беше много радушно приета идеята ми за пиле и хлубрин, въпреки уникалното фонетично сходство. На тоя метод му се наслаждаваме вече твърде дълго време. Аз лично за себе си съм му сложил балбала, казано на чист тюрко-болгарски. Затова ще си карам по моята методика и като си отсея думи, за които съм сигурен, че изпълняват условията, тогава вече ще видим. Ще трябва да те разочаровам, но най-ранните монголски писмени източници са от времената на Чингис хан. Т.е. източници, съвременни на интересуващата ни епоха, няма.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...