Отиди на
Форум "Наука"

Топ Потребители

  1. scaner

    scaner

    Потребител


    • Харесвания

      74

    • Брой отговори

      6651


  2. tantin

    tantin

    Потребител


    • Харесвания

      42

    • Брой отговори

      3792


  3. gmladenov

    gmladenov

    Потребител


    • Харесвания

      37

    • Брой отговори

      4229


  4. Ниkи

    Ниkи

    Потребител


    • Харесвания

      34

    • Брой отговори

      1185


Най-харесвано

Показва най-харесваното съдържание от 9.10.2021 от всички места

  1. Физик изнася лекция, в която говори за 10 мерни пространства. Сред слушателите седят математик и инженер. Инженерът не се стърпява и пита математика. Как да си ги представя тези 10 мерни пространства? Математикът казва: представи си n мерно пространство и вземи n=10.
    7 7 харесвания
  2. Пишеш пълни квазиконспиративни глупости. Проблемът със заразата си е съвсем реален, какви политики, какви 5 пет лева? Това, че масово по света хората са неуки и нямат представа що е ваксина и има ли почва у нас, е отделна тема
    6 6 харесвания
  3. Наистина е така. Ето ТУК накратко е обяснено. Изобщо, ето тази книга е за илюзиите, които сме си изградили, изучавайки електричеството в училищата (поне в Щатските училища): MISCONCEPTIONS SPREAD BY K-6 TEXTBOOKS: "ELECTRICITY"
    5 5 харесвания
  4. Това, естествено, не е верно, особено юрбулишката формула накрая. Това лежи на слаби знания по физика и математика от шести клас.. Аз и друг път съм давал следната задача. Моторист се движи от София до Пловдив със скорост 60 км/ч. В обратна посока, от Пловдив до София, се движи със скорост 40 км/ч. Пита се в задачата, с каква средна скорост се е движил моториста? На много хора им се иска веднага да кажат, че средната скорост е 50 км/ч. Само че ако се помисли малко, резултатът се получава средна скорост 48 км/ч. Да, осреднената от двете числа наистина е 50 км/ч, но не тя се търси. Подобна разлика е достатъчна опитът на Майкелсън и Морли да регистрира някакъв резултат ако го има, още повече, че самият опит е подготвен именно за нея - математическите оценки, които е направил Майкелсън (и които се срещат дори в Уикипедията) се основават на тази малка разлика от средната скорост на светлината и нейната осреднена скорост, която е по формулата в цитата по-горе.
    4 4 харесвания
  5. Пет пъти по-голяма смъртност от средната в света за България, жертвите са колкото през ВСВ, до сега. Няма връзка между централната и периферната нервна система, за да се осмисли връзката между ваксиниране и смъртност. Вуте не ще да се ваксинира, па ако ще да мре. Така му е по-добре.
    3 3 харесвания
  6. Така формално погледнато, работещ човек не може да си изплати заема за жилище, тъй като са му необходими да влага цялата си заплата 60 години, но нещата не стоят точно така. Китай е възприел сингапурската жилищна политика - дават грантове за първа вноска, и пенсионните осигуровки могат да влязат като вноска по жилището. Така работещите стават нещо като крепостни селяни на банката - всичките им пари отиват за погасяване на вноските по жилището. От една страна китаеца спестява и трупа богатство в имот, от друга банката му прибира парите до стотинка и държавата си прави гранд проектите с парите на милиони пчелички. Разликата със Сингапур е, че там има една голяма държавна строителна фирма, която държи над 80 процента от целия пазар с недвижими имоти, в Китай досега има няколко /две предимно/ частни строителни корпорации, които, както се вижда са взимали огромни кредити без да са в състояние да плащат дивидентите по тях, особено Евъргранде, която от алчност се е разширила поне още в пет различни сфери, изтегляйки пари от строителната сфера. Вероятно китайската държава ще национализира строителния бизнес и ще го централизира, като при това цените на имотите ще паднат. Говорих скоро със строителен предприемач от София, човекът чистосърдечно си призна, че на него цената на кв. метър тук му излиза 600 евро, но го продава по 1200. "Не можеш ли да смъкнеш на 1000 и да пометеш конкуренцията?, попитах го. "Не мога - засмя се той - има картел, който няма да ми позволи, пък и защо да го правя, когато хората купуват на 1200"
    3 3 харесвания
  7. Според това видео 3/4 от богатството на китайските домакинства е инвестирано в имоти, то не че имат други опции. Пак според същото видео съотношението цена на жилище срещу средногодишния доход в Шънджън е 58 пъти, Пекин 56, Шанхай 46 пъти и Гуанджоу 41 пъти. Докато в Япония през 1990 съотношението е било Киото и Токио 18 пъти. Това е лудост! ----- В Сеул това лято средната цена на апартамент е минала 1 000 000 долара, при средногодишна бруто заплата от 40-50 000 долара... За 4 години цените на жилищата в Корея са скочили със 77%... Докато Самсунг. Хюндай, СК и т.н. са добре и корейската икономика ще е добре, но момента, в който демографията започне да им се отразява имотното домино ще се задейства. https://news.naver.com/main/read.naver?mode=LSD&mid=shm&sid1=101&oid=052&aid=0001652924
    3 3 харесвания
  8. Разликата с полихедроните е, че триъгълникът е проекция на нещо, което съществува в реалността (наприемер египетските пирамиди), докато полихедроните са чисти абстракции. Значи едното е проекция на реален обект, а другото е проекция на абстракция. Аз много добре разбирам, че в матеметиката сме се съгласили да прожектираме тези абстракции по някакъв определен начин. Това, което ти не приемаш, е че това просто условност/договорка от наша страна. Разговорът почна от там как да прожектираме "правилно" n-мерни обекти за n > 3. "Правилно" в случая е просто условност/договорка; няма обкетивен критерий за това как да прожектираме "правилно" абстракции.
    3 3 харесвания
  9. Животът е потопен в ЕМПоле на Земята, а измененията му - допринасят за еволюцията. Когато тези изменения стават често и Големи по енергия - например, увеличаване интензитета на високо-честотните трептения - част от животните не преживяват. Няма време за адаптация към върховите отклонения и съответно - някакво генетично разнообразие за оцелели. Безжичното пренасяне на "работоспособна" енергия изисква високи чистоти (лазери, примерно). За забързване Преносът на информация също се отива към употреба на високи честоти, а те започват да стават съизмерими на управляващите честоти на организмите. А тези техни честоти се управляват: първо - с реакция-механични колебания и второ- с ОВ. Така, при създаване на импулс следва механично отклонение, а при релаксация - се връща информацията за "изпълнено" действие - което е информация за Управителя. Но - това са подробности. Важно е дали са много, по интензитет - а в градовете ... о, боже!.. Ужас!.. Започват мигрените, неосъзнат Стрес-напрежения и работа ... на психоаналитиците. (Тесла не е знаел, че всичката енергия която ползваме е енергия от вакуума. Човек не става по-богат като увеличава материалните си блага, а като намали алчността си!) ...
    3 3 харесвания
  10. Именно, добре си го обяснил. Преноса на енергията става през пространството около проводника, а не през самия проводник . И затова далекопроводите са направени със съвсем тънки жици, по далекопроводите се ползват високи честоти за преноса и високо напрежение, протичащия ефективен ток е минимален. При ниските напрежения е обратното: има големи токове и съответно пренос на електрони, което пък води до големи загрявания. Ако минете покрай далекопровод ще чуете свистенето на жиците. Това е въздуха, който трепти около кабелите , това е от голямото напрежение и преноса на огромните енергии през пространството около проводниците. За да се индуцират тези огромни напрежения през далекопроводите не се наблъскват огромно количество електрони в тях, а се индуцира огромно напрежение с голяма честотоа. Тоест разбутва се електромагнитното поле около проводника и така се провокира преноса на това електромагнитно поле по цялата дължина на проводника. Както то го каза: енергията по далекопровода лети отвън, около проводника и се разпространява по дължината на проводника, вектора на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре .
    3 3 харесвания
  11. УСПЕХ: Руска космическа ракета Союз-2.1б изведе в космоса нови 36 спътника УанУеб! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 14 октомври 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Изстрелването, което днес бе осъществено от космодрума Восточний, не бе това, което първоначално се предвиждаше да е. Роскосмос очакваше през тази есен да изстреля първата модерна руска мисия до Луната "Луна-Глоб". Продължаващите отлагания в междупланетната програма на Русия обаче за пореден път промениха космическите планове на страната и днес, вместо мисия до естествения ни спътник, бе изстреляна нова партида от интернет спътници за нуждите на британската компания УанУеб. Това бе и последният полет, предвиден през 2021-ва година от новия руски космодрум. Ракетата "Союз-2.1б" излетя от площадката на Восточний в 12:40 ч. българско време. Девет минути след началото на мисията ускорителният блок "Фрегат" се отдели от третата степен на носителя и през следващите няколко часа поетапно освободи всички 36 спътника. С това общият брой действащи сателити на групировката УанУеб възлиза на 358 от планирани 648, който е необходимият минимум, за да може фирмата да има нужното покритие. По-нататък броят спътници може да нарасне до 900. Изстрелванията на УанУеб се осъществяват съобразно договор между компанията и европейският космически доставчик Арианаспейс. Договорката гарантира изстрелвания от три различни космодрума - от руските Байконур и Восточний, както и от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана. Полетите от руска територия се провеждат съгласно споразумение със Старсем - партньорство между Роскосмос, Арианаспейс и РКЦ "Прогрес". Във времена, в които Русия е под удара на западните санкции, отстъпва от спътниковия пазар, а приходите от пилотирани полети на "Союз" до МКС сериозно намаляват заради въвеждането на американските кораби "Крю Драгън" в експлоатация, договорът с УанУеб е най-сериозният източник на доходи за закъсалия руски космически отрасъл и практически гарантира бъдещето на среднотоварните руски ракети "Союз" през идните няколко години. Следващият полет за нуждите на УанУеб е планиран за началото на 2022 г. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4193-2021-14-oct-vostochny-oneweb
    3 3 харесвания
  12. Бих се съгласил, ако има поглъщане-престой-преизлъчване на фотоните в огледалата - тоест - има наличие на ток. И, падащите фотони не се поглъщат от отделни електрони в отражателния метал, а от колектив - зърнест модел на основната метална структура+"свободни" електрони. Около отделни групи от зрънцата са Полетата - еквипотенциални повърхнини, по които се пренасят условно свободните електрони - лъченията при сфазиране са падащи фотони+собствен фотони на "празното" в металната структура. Част от свободните електрони ускоряват в резултантното поле и излъчват отново - но не всички в една посока. Част ускоряват обратно и действат като съпротивление. Остатъкът на фотони в междучастичното пространство стават с преобладаващ интензитет на все по-къси вълни от ИЧспектър (нагряване). Това е "насочено движение на заряди" (ток). Чак когато се включат и преходи на електрони (йонизация - рейонизация) става и светенето. Тоест преходите на електрони не са непременно съществената част, за да има насочено движение на заряди, а грубата "сила", която сме можели да наблюдаваме. (Въобще - преносът на ток и ЕМПоле по метал е тотално неизяснено. Векторът на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре. От околността покрай проводника навътре в метала. Тогава част от колектив-свободни електрони поглъща поле. И го излъчва - та, затова ЕМПоле по проводник се пренася със скоростта на светлината в тази среда - почти мигновено за нас - и токът тръгва! Почти веднага - по цялата дължина на проводника.) ...
    3 3 харесвания
  13. Спри се, ще затворят и тази тема. Пак всичко въртиш около себе си. Модератора може да ти забранява, когато не е по темата. Всички ти го казаха: отвори си тема, няма да има проблем там. Никой не е против теб, втълпяваш си го, всички те уважаваме, пишеш интересни неща, но не по темите. Пак ти казвам, не очаквай по твоите теми сериозни "битки". Както видя, и аз исках да говорим за Риндлер, но...
    3 3 харесвания
  14. Имам чувството, че си се обсебил. Не знам какъв ти е проблемът. Не сме тук нито да те забавляваме, нито да те образоваме. Това е обществен форум и всеки е равноправен участник в него. Ти не си по-специален от другите, нито пък аз. Не си у дома, за да го играеш царче, така че престани да хленичиш и разбери, че тук всеки говори каквото на него му е интересно ... а не каквото на теб ти е интересно. Разбери го това и го приеми. Не си малко дете само на теб да ти обръщаме внимание. Това е груба обида. Ти дефакто казваш "глупаците си имат гето и да си седят там; аз там няма да стъпя".
    3 3 харесвания
  15. Понякога трябва да си готов като хамстер да обикаляш в кръг и да търсиш изхода, тоест обяснението. Харесваш си някоя проблематика и работиш по нея докато не успееш да я разбереш в съвършенство. СТО или експеримента на Sagnac, множествата на Ли или друго. Ти си решаваш кое ти е интересно. В момента има премного конкуриращи се теории, а научните статии излизат непрекъснато.
    3 3 харесвания
  16. Да не се окаже, че Пекин е новия Лондон, а Шанхай новия Ню Йорк. Това е културен и икономически феномен във всички държави повлияни от конфуцианството/китайската култура, само за Япония не съм 100% сигурен, но едва ли е по-различно. За Южна Корея, обаче, съм и мога да обясня защо е така. Населението постоянно е расло и е било многобройно, с земята подходяща за застрояване и обработване е малко. Отделно традицията повелява, че семейството трябва да има имот, за да оцелее и да се изхранва, а не да стане зависимо от някой благородник-робовладелец. Днес, за да демонстрират независимостта си, младите южнокорейци си купуват апартаменти, за да живеят отделно от родителите си и така движат пазара нагоре и нагоре. Въпреки демографския срив търсенето е постоянно, заради което строителите вдигат все по-високи комплекси. Икономическата причина е, че става въпрос за експортно ориентирани икономики, чиито корпорации имат огромни печалби, държани в банките. Един от начините тези пари да се завъртят в икономиката е като се стимулира потреблението, само че то отдавна е раздуто. Друга опция е държавата да строи инфраструктура, само че и там няма на къде повече. И така остават борсите и имотите. Т.е. докато съществуват огромните външнотърговски излишъци ще ги има и постоянните нови рекорди в цените на имотите, поне докато "момента 1970" не се прояви. Така е, даже ако направим една ретроспеция ще видим, че контролираното спукване започна още 2014-2016, когато бяха предприети по-сериозни мерки престриктуриране на имотния пазар. Ако успеят успешно да пренастроят вътрешното търсене и растежа от количество към качество, предстои да видим много интересни времена. Например Фридман пише, че китайците са променили икономическия цикъл от 50 на 80 години.
    3 3 харесвания
  17. Защо реши, че Слънцето е неподвижно спрямо етера!
    3 3 харесвания
  18. Според мен и двете - първо "капиталистическия" комунистически Китай до голяма степен беше американски проект, предназначен да забие клин между Големия брат СССР и Малкия брат Китай, до голяма степен успешен, през 70-години тандемът Никсън и Кисинджър играят тази геополитическа карта и дават зелена светлина на Китай в СТО със статут "най облагодетелствена нация", тоест отварят американските пазари за китайски стоки. Инерцията обаче ги направи зависими от евтин китайски труд и постепенно балансът в търговията достигна до минус 400 млрд. долара годишно в полза на Китай. Оттам Китай стана най-големия чуждестранен държател на американски външен дълг в света, започнаха да се подмятат фрази като "Кимерика", в смисъл че двете икономики са толкова взаимозависими, че функционират като едно тяло. По времето на Буш вече беше практически невъзможно да се върнат нещата на заден ход, първият сериозен опит за коренна промяна направи Обама, като се опита да вдига мита за китайски стоки и пренасочи части от Атлантическия флот в Тихия океан, но експериментът му не успя в сферата на митата. Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му. Това е исторически завой - той казва на целия свят, че вече не НАТО, а съюзът на "петте очи" /САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада/, към които вероятно ще се присъедини и Индия, става основен военен фактор в Тихоокеанския регион. Беше брутално. !! Удивително, прокитайски президент. Южна Корея е гръбнакът на американското военно присъствие в Азия с нейната 500 000 добре въоръжена армия. Ако тя не е лоялния съюзник, кой друг в този регион?! Дали не вървим към ново регионализиране - Азия и Запад? Основно да, като цяло латиносите са най-динамично нарастващото население в САЩ. Това променя цялата структура на обществото им, с новите поощряващи закони за прием на население от Латинска Америка процесът ще се ускори и структурата на електората след 10-20 години ще бъде трансформирана. Но това е единственият шанс и възможност за САЩ да продължат да се конкурират демографски успешно с Китай / и Индия/ като световна суперсила в перспектива от 50 години.
    3 3 харесвания
  19. Може би се изразих неправилно. Наистина трябва да се внимава и да се прави разлика между стрес и дистрес. Аз имах предвид дистрес. Дистреса може да влоши здравето (за съжаление понякога необратимо) за много кратко време. Препоръчвам на всеки, който не знае разликата между стрес и дистрес да отдели няколко минути за да се запознае, поне дотолкова, че да знае какво е и как да се предпази.
    3 3 харесвания
  20. Слави. Засрами се вече. Отвори си тема. Пиши си там каквото искаш. Системно пускаш мнения не по темата. Спри да си толко злобен. Какво си се влюбил в Младенов. Подозрителен си вече. Колко човека чакаш да ти направят забележка. На Сканер ли се четкаш. Нали си чул поговорката: "прекаления светец и богу не е драг"
    3 3 харесвания
  21. 3 3 харесвания
  22. Ти така и така се зачиташ по новите веяния. Да ти подскажа едно от най-младите и най-красивите от тях. Става дума за теорията на Лизи, Ето ти и популярно описание на руски ТУК, Предполагам, че ако потърсиш малко, ще си намериш още неща по въпроса. Това е единна теория на полето, която обединява всичките известни взаимодействия, предсказва всички известни частици плюс още няколко, неоткрити и свързани с гравитационното взаимодействие. Всичко това се основава на симетрия и алгебра, на математически групи на Ли от типа Е8. Разбира се, има проблеми, има и недоработки, но идеята е направо фантастична
    3 3 харесвания
  23. Да...Спор няма, намалява стреса. Но, забележи напоследък, Младенов колко е спокоен а ти си изпускаш нервите. Чак не мога да те позная! А, че в СТО си има трески за дялане...
    3 3 харесвания
  24. Данните са от сайта Our Word in Data - https://ourworldindata.org/, от раздела Здраве и статиите за затлъстяването, смъртността и причините, поради които умират хората по света. В интерактивните графики във всяка статия може да се избират различни страни по света за сравнителен анализ. От тези статистики се вижда това, което описах, че за 40 години българите са надебелели и днес над 60% са затлъстели, това води до сърдечни заболявания и до смърт от тях. А захарта убива не защото е в традиционната храна, а убива защото е в съвременната индустриална храна и особено защото е в безалкохолните напитки. Днес почти никой не се храни с традиционни храни, а магазините са пълни с преработени храни. И най-важното народа пие здраво безалкохолни просто защото е жаден и защото захарта дава бърза енергия на нервната система. И това не се отнася само за нас, а за целия свят. Американския начин на бързо хранене и американската индустриалната преработена храна вече е световен начин за осигуряване на храната. И това го признават дори в Япония, където преминаването към американската храна е довело до същите проблеми. Баклавата, халвата и сладкото са неща, които се ядат доста ограничено дори в традиционната ни кухня, при това почти изключително само по празници. Всекидневната българска традиционна кухня от преди 100 години не изисква десерт. В традиционната ни кухня преди 18 век не е имало сладкиши изработени със захар. Иначе захарта консумирана в съвременните пропорции, масово, по стотина грама на ден, в много случаи всеки ден, е доказано научно чрез експерименти, че води до затлъстяването и до сърдечните болести. Правени са експерименти с всякакви животни и с хора и резултатите са такива. Ядеш много захар и идват болестите на метаболитния синдром.
    3 3 харесвания
  25. Признай си, че ти харесва когато "нариташ" някой "прекалил"
    3 3 харесвания
  26. Поне го ориентирай, колко светлинни години да чака
    3 3 харесвания
  27. А това трябва ли да означава, че щом аз съм шофьор и монтьор (вярно, с диплома 5.83, но само шофьор и монтьор по образование) - и моето място не е тук?! Аз също не разбирам добре формулите на ОТО, на КМ, на Максуел - всичкото това се води висша математика, - но това не ми пречи да се опитвам да разбера, след като ме интересува и на всичкото отгоре се намира и по някой доста по-подготвен, за да подскаже и помогне. На теб ти е забавно да гледаш сеир с такива като Младенов (не най-сериозните, меко казано), но бъди сигурна, че когато с времето поосъзнаваш все повече реални неща - това също започва да става все по-интересно. Нищо не може да замени усещането ти, как навлизаш все по-дълбоко във все по-сериозни и съвсем реални неща, които са разбирани от сравнително малко хора в целия свят (на фона на над 7-милиардното население на света дори и милион са доста малко, а онези, които наистина успяват да почувстват и осъзнаят дори само част от по-неинтуитивните физически тънкости са много-много по-малко от милион).
    3 3 харесвания
  28. Съгласен. Философскят въпрос тук е какво значи "правилна визуализация". Ако нещо съществува в реалността, то "правилната" визуализация е проекцията да отразява реалността. Но когато говорим за допълнителни измерения, не можем да разчитаме на "отражение" на действителността. Така че ние си измисляме какво значи "правилна" визуализация. Ние сме решили, например, че духовете изглеждат така. Само че откъде-накъде това е "правилната" визуализация.
    2 2 харесвания
  29. Ти много сложно си ги представяш тези многомерни пространства. Виждам че непрекъснато търсиш нови и нови модели и представяния. Нека ти дам още един пример. Как можеш да разглеждаш човешкото тяло като многомерно пространство. във всяка една клетка на твоето тяло ти имаш приток на кръв. Значи концентрацията на кръв, кръвоснябдяването е един параметър. Но ти имаш нужда и от захар. Кръвния поток пренася глюкоза и други хранителни вещества - ето ти втори параметър. Чрез кръвния поток се добавят и антитела и такива защитни компоненти - това ти е трети параметър. Това че кръвта стига до даден участък не значи че в кръвта имаш достатъчно желязо - значи и желязото е друг параметър. За да имаш функционалност на мускулите - не е достатъчно само да имаш захар, калции, желязо.. Трябва да подаваш нервни импулси в последователност, наречена тонус. Тука вече минаваме на вълновите функции. Нервните импулси са вид електро-магнитна вълна, предавани през нервните клетки. Функционирантето на нервната система има изисквания към химическия състав на клетката. Ако вкараш отрова - нервният импулс вече не се предава и мускулите спират да се контрактират. И така за всяка клетка на тялото ти можеш да опишеш близо стотина параметъра, някои от които са независими едни от други, а други са взаимно обвързани. Тези които са независими едни от други ти формират координатни оси. А тези които са свързани ще са някакви величини или функции по координатните оси. Разбира се тялото е макро структура, изградена от много клетки и специализация. Но въпреки това ние имаме многомерност. Многомерността не е само и единствено в пространствените измерения, но също и в количествени показатели в съдържанието, структурата. Примерно може да игнорираш всичките Х, У и зет оси, а ползваш многомерност по физико-химическите параметри за даден човек , и правиш графика за концентрация на кислород по времето или описваш други параметри. Тоест имаме много начини за ползване на многомерност и това се прави непрекъснато в практиката. Пространствената многомерност пък до голяма степен я асоциираме със скрити пространства. Примерно отиваш на кино, пускат ти филм и се оказваш в съвсем друго измерение, на друго място. В един момент забравяш че си на кино - тялото и усещанията ти може да те накарат да се чувстваш че си на марс или в космически кораб - това са пак пренасяне на сетивата ни в другите измерения.
    2 2 харесвания
  30. Донякъде безжичният пренос на електричество, е аналог на високоволтовият пренос на електричество по далекопроводите, само дето при далекопроводите става в проводяща среда, жиците на далекопровода. А при безжичният пренос е в диелектрична среда, въздуха. Вече има успешни репликации на тесла безжичен пренос на електроенергия, депърва ще се установи дали тази технология е по добра от обикновената.
    2 2 харесвания
  31. Коментар от един друг форум: "Тази безгранична вяра в непогрешимостта на науката по същество е идентична с вярата в Бог или Аллах. Историята е доказала колко грешки е правила науката. Някои грешки са били с ужасяващи последици."
    2 2 харесвания
  32. Допусканията са едно нещо, но когато правиш експеримент щеш не щеш ползваш реално тяло , което не е идеално твърдо. Реалното тяло съдържа милиони и милиарди молекули. Между-молекулните връзки са с някакъв вътрешен коефициент на еластичност. При задвижването на реалното тяло се формират Matter waves. Възможно е въпросните вълни на материята да нямат директно отношение към експеримента на Саняк. И най-вероятно е така, защото по моя оценка въпросните вълни на материята са с много по-малка дължина на вълната, те са с огромни честоти и по тази причина няма как да повлияят на интерференцията. Вълни на дьо Бройл. (вълни на материята) Анимацията представя фазовата и групова скорости на три електрона в забавен каданс, разпространяващи се на разстояние 0.4 Å. Горният електрон има два пъти по-висок момент от средния, а долният - два пъти по-нисък. Вълните на материята, генерирани от електрон могат да са с дължина в порядъка 4. 10^-11 . Зеления цвят е с дължина на вълната 490–575 nm (10^-9).
    2 2 харесвания
  33. Прав си! И виж в тази връзка на какво обяснение попаднах: https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експеримента-sagnac/ Ето цитат, който никак не се съвместява с ТО: "За наблюдателя разположен на въртящия се диск – всички устройства (колиматорът, сплитерът на светлинния лъч, фотографската плака и четирите огледала), монтирани на диска, ще са неподвижни. Следователно, за този наблюдател дължините на траекториите на двата лъча не се променят когато дискът се върти. В резултат на това, измерените от наблюдателя скорости на двата светлинни лъча, в отправната система свързана с въртящия се диск, ще са различни. Тази разлика зависи от скоростта на въртене на диска: скоростта на лъча, която се движи в посоката на въртене на диска, намалява до (c-V ), където V е линейната скорост на движение на огледалата, докато скоростта на другия лъч, който се движи противоположно на посоката на въртене на диска – нараства до (c+V ). Всъщност, наблюдаваната „анизотропия“ (разлика в скоростта на светлината в зависимост от посоката на светлинния лъч) при експеримента на Sagnac е подобна на „анизотропията“ на скоростта на светлината при разгледаните експерименти „Еднопосочно определяне на скоростта на светлината“, (виж случаите – виж „Предаване в посока изток“ и „Предаване в посока запад“). Следователно, заключението направено от наблюдателя, намиращ се в отправната система, свързана с въртящия се диск е, че изместването на интерферентните линии се дължи на разликата между скоростите на двата светлинни лъча. От своя страна, тази разлика (съответно изместването) се променя с промяната на скоростта на въртенето на диска. Накрая можем да подчертаем, че още през 1913 год., експериментът на George Sagnac (Sagnac, 1913) доказва, че скоростта на светлината не е една и съща във всички отправни системи. Това е било още преди публикуването на общата теория на относителността. Учудващ е фактът, че Айнщайн никога не е коментирал този експеримент, въпреки че със сигурност няма как да не е знаел за съществуването му…"
    2 2 харесвания
  34. https://asiatimes.com/2021/10/evergrande-misses-coupon-payment-deadline-again/ https://www.economic.bg/bg/a/view/zarazata-evergrande-veche-se-razrastva-na-globalnija-imoten-pazar Според мен цялата сага с Евъргранде ще завърши с голяма чаша ледена вода за западните инвеститори, от 1 вложен долар ще си върнат най-много 20 цента. Китайските клиенти ще бъдат обезщетени от държавата, която вероятно ще влезе в управлението на частната фирма като синдик. Целият процес е част от по-голямата кампания на президента Си срещу богатите, под този знаменател могат да застанат и репресиите срещу големите технологични корпорации. Започна преразпределяне, президентът Си облече сивата сталинска куртка.
    2 2 харесвания
  35. Азне съм те питал, а нямам спомен друг да те е питал Хленчиш за други неща. Не за това дето си цитирал Не се чудя, знам. Неговото мнение е с най-голяма тежест. А те обвинявам в подмазване, заради отношението ти към Младенов... ти прекаляваше с "оценката". Аз не съм към никой лагер Нали това ти обасних. Тези неща не са се случили в СТО, за да търсиш обяснение за тях в СТО. Те, в СТО вече са факт. Тук очакваме от теб отговор. Ти си навътре в тези неща. До колкото те чета, разбирам, че елементарните частици нямат размери и за тях съществува само "един миг". Демек, те не са свързани с пространството и времето. Защо трябва те да ни обясняват промени в пространството и времето
    2 2 харесвания
  36. Еднакво, ако не се въртят (монохроматична светлина). ... пп Има конструкция-Саняк - с един оптичен кабел и два противопосочни лъча. Не са еднакви по време - отчитат въртенето на Земята. ...
    2 2 харесвания
  37. Летят ято крокодили. По едно време, водачът се рее на място, оглежда се и казва на ятото: "Ей, вече цяла седмица летим и още е петък!" ...
    2 2 харесвания
  38. Не си схванал. Ако беше схванал, щеше да разбереш че няма никакъв абсурд. В подвижната система се наблюдават промени в обстоятелствеността, но така съчетанни с физическите величини в тази система, че никакъв абсурд няма. Ако разбереш тази връзка, Лоренцовата трансформация, всички абсурди се изпаряват. Тя просто показва, че А ще се вижда като А', което в обратна посока ще съответства на А. И след като А не е абсурдно, то и А' не може да е абсурдно. Абсурдно е, защото неизвестно защо ти очакваш да са еднакви. Ми не е такъв света, няма място за такива очаквания. Абсурдите в картинката са твоята заблуда. И ще ги има, докато не схванеш нещата. До тогава ще се въртиш в този омагьосан кръг, без да виждаш отговорите. Е как да не е дефинирал? Ти какво очакваш? Тези ефекти са отношение между часовници. Разликата е както разликата между движещо се в една система и покоящо се в другат система тяло. Нали не очакваш някой нещо да дефинира тук? Всичко е казано, и как количествено се изразяват тези ефекти, и причината по която се достига до тя. Какво още ти липсва? В СТО отправната система има някои от свойствата на перспективата, като вместо разстоянието при последната, участва скоростта. Но всичко е следствие от геометрията на пространство-времето. Така както нещата в класическата физика са следствие от геометрията на евклидовото пространство. Причината е една и съща за физиката на нещата. Това че ти имаш някакви очаквания, основаващи се на непознаване на нещата, не е проблем на Айнщайн, а само твой. Дадох ти пример: замисли се, защо състоянието на едно тяло ще е различно в две системи - на движение и на покой. Е, по същата логика и други характеристики могат да са различни. И геометрията на пространство-времето е тази, която определя всички различия. Импровизациите идват при теб от непознаване на нещата, и от някакваи предразсъдъци свързани с неясни очаквания как трябвало да бъде и защо не е така както очакваш. Въпросът е - защо очакваш да е точно така? Защото "абсурдите" се появяват от разликата между реалността и неоправданите очаквания. Вземи отиди на психоаналитик да намериш корена на тези предразсъдъци, може и да успееш да ги преодолееш някак, или поне да ги подтиснеш да не ти блокират така мисленето... Сериозно, просто не се виждаш отстрани.
    2 2 харесвания
  39. Младенов, ти така и не схвана какъв е смисъла на забавянето на часовниците. Часовниците в една система се забавят спрямо часовниците в друга система. Само че като следствие, още много неща се променят. Променя се например и силата с която си действат телата според новата система. Променят се още куп параметри. НО, така се променят, че да има еднозначно и двупосочно съответствие (чрез лоренцовите трансформации между двете системи). Което на прост език означава, че всички събтия, случващи се в земната система, ще се случват и в другата система. Демек орбитата няма да се промени освен че ще се сплеска поради скъсяването, земята няма да падне на слънцето. Нито температурите на земната повърхност ще се променят, нищо извънредно няма да се случи. Да, по часовниците на новата система може един земен оборот да се случва за 1000 часа. И какво от това? Поредните глупости. Какво ще се вижда от тези галактики, се получава чрез връзката наречена Лоренцови трансформации. Тук нищо фатално не се случва, съответно и гледано от там, ще е същото. Само в различни времеви и пространствени мащаби, съответно съгласувани с тях наблюдавани физически закони. Именно, тук нищо не се променя. Просто хората така ни виждат. Защото геометрията на пространство-времето е такава. Можеш да си мислиш за инерциалната система като за специфична "леща", през която се вижда обстоятелствеността и физическите закономерности. Евклидовото пространство е такава неизкривяваща "леща", предаваща изображението едно към едно. Когато говорим за инерциални системи - демек за СТО - няма никаква ротация на часовници. Те, за всяка система, са неподвижни. Подвижни спрямо една система часовници не измерват точно времето в нея, и не трябва да се ползват в тази система. Те могат да са - а могат и да не са - част от сверените часовници на друга система. Когато, както при ефекта на Саняк, имаме контур, който се върти и по който върви светлината, нещата стават по-сложни и тънки. Оказва се, че в такава ситуация с тази светлина не можеш да синхронизираш система от сверени часовници по целият контур, които се движат заедно с него, защото такава система е неинерциална (а в такива системи няма общо време в общият случай). Ако тръгнеш да сверяваш часовниците по кръга, и да смяташ с лоренцовите трансформации колко трябва да показва часовникът на следващото място, когато стигнеш изходната точка ще се окаже, че този процес няма да доведе сверяването до показанието на часовника от който си тръгнал (текущото му показание), а ще доведе до ненулева разлика - зависеща от площа на контура и от скоростта му на въртене. Именно тази удвоена разликата се отчита при ефекта на Саняк когато имаме два срещуположи лъча по въртящ се контур. В този смисъл, ефектът на Саняк е релативистичен ефект. Но това са вече неинерциални ефекти. Ако на някой му се навлиза в детайли, ТУК е разгледан ефекта на Саняк от всички страни със синхронизиране на часовници.
    2 2 харесвания
  40. Ето ги китайците по години: 1953 1964 1982 1990 2000 2020 Както е видно, това което се случва при японците около 1970 при китайците е през 90-те.
    2 2 харесвания
  41. Тотален смешник, моля блокирайте го този, дето изобщо не знае за какво е дошъл да спори . Дори и да му простим липсата на знания, то отношението му към другите участници е под всякаква критика.
    2 2 харесвания
  42. Първото твърдение си го формулирал неверно, съответно второто твърдение няма логическа връзка с първото. В заключението не става дума за етер изобщп... Опита на ММ показва, че принципът на относителност е валиден и за законите на електродинамиката. Този опит показва, че "движещ се наблюдател" е само различителна табелка - законите са еднакви за всички отправни системи, кой наблюдател как ще наречеш, няма значение. Тоест този опит само разширява принципът на Галилей и за електродинамиката. Това не налага някакви ограничения на светлината - тя може да зависи от скоростта на източника, може и да не зависи. Например, в някаква отправна система скоростта на светлината от приближаващ се източник да е по-голяма от скоростта на светлината от отдалечаващ се източник. Демек да имаме нарушение на изотропността на скоростта на светлината при подвижен източник. Но експериментът на ММ прави измерванията при не-подвижен източник, затова в това отношение той не е способен да открие някакво нарушение в изотропията на тази скорост. И за това в заключението остава само твърдо установеният факт - опитът потвърждава принципът на относителност. Точка. И това го пише в официалната литература, ако се зачетеш внимателно в нея.
    2 2 харесвания
  43. Да, това не е доказано откритие. Но е удивително добро попадение за периодична система на Стандартният модел. Това е по-висок клас симетрия, която позволява да се свържат много елементи и да се изтълкуват като места за съществуващите частици и взаимодействия. Съответно тя може да се разпадне на групи по-прости симетрии, които да свържат тези частици като семейства, и да ги свържат с взаимодействията им, което силно доближава картината до тази, давана от Стандартният модел. Това е на база чиста математика. Проблемът е, че в този процес не се получава съответствие със всички известни в природата симетрии, т.е. този модел е непълен, и е непонятно как може да се разшири, защото E8 е най-голямата проста група на Ли, групата с най-голяма размерност, по-обемисти няма. Освен това не става дума целият този зоопарк да го има във всяка точка на пространството. Просто пространството трябва да допуска посочените симетрии.
    2 2 харесвания
  44. Това е интересна нова теория. M. J. Duff се изказва много критично за тази теория и твърди че имало множество грешки по нея. https://arxiv.org/abs/1112.0788. Тази теория е нова и изглежда че е още в процес на разработка. Има разни видео-презентации. Тук има и една по-сериозна научна публикация: http://www.cs.virginia.edu/~robins/A_Geometric_Theory_of_Everything.pdf В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие. В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.
    2 2 харесвания
  45. Станислав, навярно не си обърнал внимание, но разделът тук е "Паранауки". Пускаш много сериозни материали, чието място съвсем не е в раздел като този. Да не говорим за учени от такъв висок ранг като Роджър Пенроуз. Човекът въобще не заслужава подобно "паранаучно" отношение!
    2 2 харесвания
  46. Виж сега, това ми е идеята. Вълновата функция се обхваща като статистически резултат от коефициента на пречупване, и идеално се вписва във вълновата оптика. Тя от там всъщност е дошла идеята за вълновите функции до голяма степен. А вълновата оптика е със закони, които ние познаваме, така че няма проблем всички разсъждения да са в тази плоскост, както се и прави - познаваш полето на коефициента на пречупване и неговите (евентуални) промени във времето, знаеш всичко за поведениетона светлината. Един вид коефициентът на пречупване характеризира конкретното вещество, с всичките му особености, дисперсия например, пречупване, отражение и т.н. Вълновите функции биха били полезни да ни опишат поведението на отделните фотони, докато в случая нас ни интересува поведението на класически колектив от фотони, класическа вълна, което е добре известно и предсказуемо. Не трябва с топ да стреляме по врабчета. Не е така. Етерът е независим външен фактор , и той дава съответната сянка върху резултатът. Тоест с етер или без него ще имаме различно поведение на светлината, и само експериментът може да определи кое е правилното, т.е. кое се наблюдава в конкретен случай. А всичко това тръгва от факта че светлината е вълна, а по представите навремето всички вълни можели да бъдат само в някаква среда. И така се появява нуждата от етер. Идеята за етера се е развивала в исторически план, той е някаква материална среда със свойства такива, че да се нагоди към наблюдението, и чрез него да се обясняват и предсказват явленията. И в процеса на развитието си той няколко пъти сменя свойствата си, първо е неподвижен според Френел, после Стокс опитва частично подвижен етер, после според резултатите на Майкелсън става напълно увлекаем, после според теорията на Лоренц отново става неподвижен. Всички тези промени са инспирирани от нуждата свойствата му да се нагласят с ексериментът. И винаги нещо куца. Затова и с такова въодушевление се възприема СТО, когато става ясно че етерът не е нужен за да се обясни всичко което се наблюдава в спорната област. СТО става нещо като мечът, който разрязъл Гордиевият възел свързан с етера и решил всички проблеми.
    2 2 харесвания
  47. Последно за днес: имай предвид, че СТО е колкото физическа теория, толкова и философска. Споровете за СТО са интересни, защото освен за физика, в тях спорим и философски. Времето може ли да се забавя? Наистина ли се скъсяват дължините? Това са теми, в които всеки може да учавства. А като копираш три страници "сух" материал по въпрос, който малцина разбират, разговор няма ... и няма и да има. Затова се примири с нашите спорове за СТО и спри с маймунджулъците.
    2 2 харесвания
  48. Казваш - да поразнообразим малко еднообразието с поредното потвърждение за реалността на ТО? Добре! Постулати и основни резултати от квантовата гравитация на контура Продължаваме сравнителен анализ на две теории, които претендират, че са теории за квантовата гравитация. В тази публикация ще се спрем по -подробно на постиженията на квантовата гравитация на контура. Статията е изпълнена със специфична терминология, сякаш читателите имат някакви въпроси, ще помогна с каквото мога. Преди да прочетете, силно се препоръчва да проучите подбора на статии за квантовата гравитация , който се намира на нашия уебсайт . За да бъдем по -точни, се оказва необходимо да се разделят двете форми на квантова гравитация на веригата, които наричам версии I и II. Постулати за квантова гравитация на контур I Това, което имам предвид под квантовата гравитация на верига I, е теория, която представлява квантоване на уравненията на Айнщайн, свързани с произволни полета на материята в пространство с размери $ 3 + 1. $ Квантовата теория на гравитацията е квантоване на общата теория на относителността или нейното обобщение, включително полетата на материята, като например супергравитацията. Квантоването се извършва с помощта на стандартния непертурбативен хамилтониан и метода на интегралния път, приложен към фазовото пространство с координати по отношение на алтернативен набор от променливи. Конфигурационните променливи са компоненти на пространствено-времевата свързаност, така че общата теория на относителността в определен точен смисъл се изразява чрез теорията на манометрите. Квантоването трябва да се извърши по такъв начин, че да се запази фоновата независимост, присъща на общата теория на относителността, и следователно, да се осъзнае точно диффеоморфната инвариантност. В контурната квантова гравитация I единствената нединамична структура е триизмерното многообразие $ \ mathbb {E} $ с дадена топология и диференциална структура. В $ \ mathbb {E} $ няма класически полета, като например метрики, връзки или полета на материята. Единственото изключение е при симулиране на квантуването на пространство-времева област с граници, например в асимптотично плосък $ AdS, $ контекст или в присъствието на черна дупка или космологичен хоризонт. В този случай маржовете могат да бъдат фиксирани на границата на $ \ partial \ mathbb {E} $, за да представят фиксираните физически условия там. Основни резултати от квантовата гравитация на контур I Състоянията на теорията са известни със сигурност. Пространството на Хилберт $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ на пространствено диффеоморфно инвариантни състояния на обща теория на относителността в размерност $ 3 + 1 $ има ортонормална основа, чиито елементи са в едно-към-едно съответствие с класове на еквивалентност с по отношение на вграждането на диффеоморфизми (говорим за вграждане на графики в базовото многообразие $ \ mathbb {E} $) на определени маркирани графики, наречени спин мрежи в $ \ mathbb {E}. $ Графиката с етикет е графика, чиито ръбове и възли са свързани с елементи от определен набор от етикети. В случай на чиста обща теория на относителността с изчезваща космологична константа, белезите по ръбовете се дават от обичайните $ SU (2) $ завъртания. Има и етикети във възлите на спиновата мрежа, които са инварианти на теорията за представяне $ SU (2). $ Конструират се определени диффеоморфно инвариантни наблюдаеми. След подходящо регулиране те се оказват представени от крайни оператори в $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ - пространството на състоянията на спин мрежи. Те включват обема на Вселената, областта на границата на Вселената или всякакви повърхности, определени от стойностите на материалните полета. Други оператори могат да бъдат конструирани, например оператори, измерващи ъгли в квантовата геометрия. Всички тези оператори запазват диффеоморфната инвариантност на състоянията. Операторите за площ и обем имат дискретни, крайни спектри, изразени чрез дължината на Планк. Следователно има възможно най -малък обем и възможно най -малка площ, от порядъка на обема и площта на Planck. Спектрите [обем и площ] могат да бъдат изчислени в затворена форма. Операторите за площ и обем могат да бъдат разширени до истински физически наблюдаеми, които чрез тяхното калибриране фиксират калибрирането на времето, така че поне местното време може да бъде измерено чрез физически полета. За такива физически наблюдаеми се запазва дискретен спектър, следователно спектрите на площта и обема представляват истински физически прогнози на квантовата теория на гравитацията. Поради наличието на минимален физически обем и площ, теорията няма възбуждания, които съответстват на степента на свобода на гравитацията или материята с дължина на вълната по -къса от дължината на Планк. Сред конструираните оператори и за които е установено, че те са крайни на $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ има Хамилтоново ограничение (или, както често го наричат, уравнението на Уилър - де Вит) . Тогава уравнението на Уилър - де Вит не само може да бъде точно определено, но и може да бъде точно решено. За всички стойности на космологичната константа бяха конструирани няколко безкрайни множества решения под формата на определени суперпозиции на базисни състояния на спинови мрежи. Те са точните физични състояния на квантовата обща теория на относителността. Ако фиксираме координатата на физическото време по отношение на някои физически полета, тогава можем да дефинираме и хамилтониана, определящ еволюцията по отношение на тази физическа координата на времето, и това също дава на крайния [хамилтонов] оператор на подходящо разширение $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ включително полетата на материята. 7. Динамиката на състоянията на спинова мрежа може да бъде изразена и в интегралния формализъм на пътя, наречен спинова пяна. Историите, според които състоянията на спиновата мрежа се развиват до други състояния на спиновата мрежа, наречени истории на спиновата пяна, са известни изрично. Историите с въртяща се пяна са обозначени като комбинативни структури, които могат да бъдат описани като клони, обозначени с две комплексни числа. Моделите на центрофугирана пяна са получени по няколко различни начина и резултатите са в съответствие с общата форма на амплитудата на центрофугиращата пяна. Тези [различни начини] включват: 1) изчисляване на показателя на хамилтоновата връзка; 2) директен път, основан на дискретно сближаване на класическата теория за пространство-време; 3) чрез ограничаване на сумирането във формулировката с изчисляване на крайни суми върху състоянията на четириизмерен топологичен инвариант, 4) от матричен модел върху пространството от полета на група, 5) чрез постулиране, че пространствено-временните събития са локални движения в въртяща се мрежа. Еволюцията на амплитудите, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 3 + 1 измерения, е точно известна както за изчезващи, така и за неизчезващи стойности на космологичната константа, както и за евклидова и лоренцова теории. Сумата от въртяща се пяна се състои от две части: сумата върху графиките, представящи историята на спиновите мрежи, и за всяка графика сумата над етикетите. Известно е както от аналитични, така и от числени изчисления, че сумата по всички етикети за някои модели спин пяна се сближава, включително някои модели, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 2 + 1 и 3 + 1 измерения. За някои модели 2 + 1 центрофугираща пяна беше показано, че сумата по историята на спиновата пяна е изчислима по Борел. Продуктът с физически точки, който е точков продукт върху решения за всякакви [хамилтонови] ограничения, има точен израз, даден по отношение на моделите със спинова пяна. Материята може да се добави както към формулата на Хамилтониан, така и към формулата на центрофугиращата пяна. За формулата на Хамилтониан е известно как да се разшири дефиницията на състояния, които са инвариантни при пространствените диффеоморфизми, за да включи всички стандартни типове материални полета, включително калибровочни полета, спинори, скалари и полета на Kalb-Ramond. Тези състояния също са инвариантни при обичайните преобразувания на Yang-Mills или Kalb-Ramon. Формата на термините за материални полета в хамилтоновите съединения е точно известна. Моделите на въртящата се пяна са разширени, за да включват степента на свобода на габарит и спинор (доколкото знам, въпросът дали квантовата гравитация на контура страда от проблема с удвояването на фермиона е отворен.). Включването на материални полета не влияе на крайността и дискретността на наблюдаваната площ и обем. Моделите с въртяща се пяна, съответстващи на квантовата гравитация на Lorentzian, наречена причинно-следствена спинова пяна, имат квантови аналози за всички основни структури на GRT пространството-време. Те включват динамично генерирани причинно-следствени структури, светлинни конуси и аналози на многовариантното време, което е свободата да се представя пространството-време по много различни начини като последователност от пространствено подобни фрагменти. Космически срезове са спинови мрежи, които са квантови аналози на пространствените геометрии. В теорията могат да бъдат включени няколко типа граници, включително граници, подобни на времето, в присъствието както на положителни, така и на отрицателни космологични константи, и нулеви граници като черни дупки и космологичния хоризонт. Във всички тези случаи граничните състояния и наблюдаемите се разбират от гледна точка на структури, получени от теорията на Черн-Саймън. 11. Граничните пространства на Хилберт се разлагат на подходящи пространства, по едно за всяко собствено число на оператора, което измерва площта на границата. За всяко собствено значение на областта, пространството на Хилберт е крайномерно. Ентропията може да бъде изчислена и тя е точно в съответствие с полукласическия резултат на Бекенщайн-Хокинг, $$ S = \ frac {A [S]} {4 \ hbar G_ {Newton}} ~~~~~~~~~~~ ~~~~ (3) $$ Има граници между границите, които могат да бъдат изследвани. След това теорията на границите дава подробно микроскопско описание на физиката на границата. Освен това прогнозата на Бекенщайн и Хокинг, че хоризонтът трябва да има ентропия (3), е напълно обяснена от гледна точка на статистическата механика на пространството на състоянията, свързана със степента на свобода на хоризонта. Установено е, че това работи за широк клас черни дупки,включително черните дупки на Шварцишилд. Изчисленията на ентропия включват параметър, наречен параметър Imirzi. Може да се разбира или като свободен параметър, който маркира едноизмерно семейство от представления на спин мрежа, или като (крайно) съотношение на семената към пренормализираната константа на Нютон. Параметърът на Aimirzi е точно фиксиран от аргумента, открит от Dreyer, свързан с черните квазинормални режими. Аргументът на Dreyer зависи от забележително близко съвпадение между асимптотичната стойност на квазинормалната честота и числото, което се появява в описанието на хоризонта чрез квантова гравитация на контура. Стойността на честотата на асимптотичния квазинормален режим първоначално е била известна само числено, но съвсем наскоро е получена аналитично от Motl. След като аргументът на Dreyer фиксира параметъра Aymerzi,отношението на Бекенщайн-Хокинг (3) се предвижда точно за всички черни дупки и космологични хоризонти Корекциите към ентропията на Бекенщайн бяха изчислени и установено, че са логаритмични. Съответните приблизителни изчисления възпроизвеждат спектъра на Хокинг и предвиждат дискретна фина структура в него. В същото време спектърът става непрекъснат в границите на безкрайната маса на черната дупка. Тази фина структура е допълнително специфично физическо предсказване на теорията. И така, за да обобщим, квантовата гравитация на цикъла води до подробна микроскопична картина на квантовата геометрия на черна дупка или космологичен хоризонт. Тази картина напълно възпроизвежда и обяснява резултатите относно термодинамичните и квантовите свойства на хоризонтите от произведенията на Бекенщайн, Хокинг и Унру. Тази картина е напълно обща и се отнася за всички черни дупки и космологични хоризонти. За случая на неизчезваща космологична константа на всеки знак, съществува точно физическо състояние, наречено състояние на Кодама, което е точното решение на всички уравнения на квантовите ограничения, за които има класическа граница. Това ограничение описва пространственото време на de Sitter или anti de Sitter. Решенията, получени чрез нарушаване на това състояние както в гравитационното поле, така и в полетата на материята, възпроизвеждат при големи дължини на вълните квантовата теория на полето в извито пространство-време и квантовата теория на свободните гравитационни вълни с голяма дължина по де Ситер или анти- de Sitter space. -time. Изчисленията на Dreyer също водят до заключението, че преходите, където има пробиви, тоест краищата на спиновите мрежи, се добавят или изваждат от границата, трябва да бъдат доминирани от създаването или унищожаването на спин 1 пробиви. Реципрочното на космологичната константа се оказва квантувано, така че $$ k = 6 \ pi / G \ Lambda $$ е цяло число. Термичната природа на квантовата теория в пространството на де Ситер е обяснена от гледна точка на периодичността в конфигурационното пространство на точната квантова теория на общата теория на относителността. Известен е широк клас състояния, които при осредняване дават описание, което възпроизвежда геометрията на плоското пространство или всяка бавно променяща се метрика. Линеаризиращата квантова теория около такива състояния дава линеаризирана квантова гравитация за гравитони с големи дължини на вълните в сравнение със скалата на Планк. Също така се разбира как да се конструират кохерентни състояния, които имат пик близо до класическите конфигурации. Известно е намаляването на точното пространство на физическите състояния до пространствено хомогенни състояния, както и намаляването на динамиката до това подпространство от състояния. (Това се различава от обикновената квантова космология по това, че редукцията до хомогенни състояния се извършва в пространството на Хилберт на пълната теория, а не преди квантоването.) Еволюцията на тези състояния е проучена подробно и като цяло е установено, че когато Вселената е много голяма в планковски единици, възпроизвежда се обичайната космология на Фридман - Робъртсън - Уокър. В същото време космологичните особености изчезват и се заменят с преходи, при които Вселената или се разширява отново, или е в състояние преди колапса. Когато връзката със скаларното поле е включена, има естествен механизъм, който генерира инфлация по скалата на Планк по същия начин, кактограциозно излизане от него. Много от тези резултати се отнасят за квантовата супергравитация за N = 1, а някои са изследвани за $ N = 2. $ Същите методи могат да се използват и за разработване на квантова гравитация в 2 + 1 измерения и в много редукции на теорията до 1 + 1. Размерите също работят за решаване на широк клас топологични теории на полето, давайки резултати, подобни на тези, получени чрез други методи . Освен това, методите на цикъла, използвани за теории за решетъчни габарити, дават резултати, подобни на тези, постигнати с други методи. Както за плоското пространство, така и за пространственото време в близост до пространството на де Ситер, изчисленията, които възпроизвеждат квантовата теория за дълги вълни на гравитони и материя, могат да бъдат разширени до по -високи енергии. Тези изчисления разкриват наличието на корекции на съотношението енергия към импулс под формата (2) . $$ E ^ {2} = p ^ {2} + M ^ {2} + \ alpha l_ {Pl} E ^ {3} + \ beta l_ {Pl} ^ {2} E ^ {4} + .. . $$ Обаче сега параметрите a и b са изчислими константи, които зависят от основното състояние на вълновия функционал. Това представлява допълнителни прогнози на теорията. Много от тези резултати са проверени чрез заключение, използвайки няколко различни метода, включително различни процедури за регулиране. Някои от тях използват строгото ниво на физиката на високите енергии, докато други методи са доста строги, на нивото на строгост на математическата квантова теория на полето. Всички ключови резултати бяха проверени чрез заключение, използвайки напълно строги методи. Въз основа на тези резултати може да се твърди, че квантовата гравитация I на веригата е правилно квантоване на общата теория на относителността и физически приемлив кандидат за ролята на квантова теория на гравитацията. Вижда се, че тя дава точен отговор на първите 9 въпроса от моя списък. Провалът на квантовата обща теория на относителността като пертурбативна теория се обяснява с факта, че при цикличното квантоване на общата теория на относителността няма степени на свобода на гравитони или други пертурбативни кванти с дължина на вълната по -малка от скалата на Планк. Ултравиолетовите разминавания изчезват поради правилното квантоване, което точно реализира пространствената диффеоморфна инвариантност, налагайки ултравиолетово прекъсване на физическия спектър на теорията. Посочените по-горе допускания за гладкостта и лоренцовата инвариантност на пространството-време на произволно малки мащаби не се използват в процедурата за квантуване и всъщност противоречат на резултатите. Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории24. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Тя не се основава на пространството на Фок, тя се основава на определено представяне на алгебрата на цикличните наблюдателни на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата от пространствени диффеоморфизми.В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват. Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Той не се основава на пространството на Фок, той се основава на определено представяне на алгебрата на наблюдаваните от цикъла на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата пространствени диффеоморфизми. В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват. Втората особеност е, че действието за много известни теории на гравитацията може да се предприеме под форма, тясно свързана с определен клас топологични теории на полето. Те се наричат $ BF $ теории, защото действието в тях има формата $ \ int Tr B \ wedge F. $ Действието в тези теории на гравитацията е сумата от ограничени термини, които не са диференцируеми и квадратични в Б. Теориите, които могат да бъдат изразени по този начин, могат да се нарекат ограничени топологични теории на полето. Те включват обща теория на относителността в произволен брой измерения и супергравитация най -малко $ d = 4 $ за $ N = 1, 2 $ и $ d = 11. $ Комбинацията от тези две характеристики прави възможно обсъждането на неочаквани резултати. Трябва също да се каже, че всички ключови резултати в хамилтоновата теория и някои в теорията на интеграцията на пътеките са напълно разбрани. Читателят може да се съмнява, че светът е структуриран като квантуване на общата теория на относителността, но вече няма никаква възможност да не се съглася, че този метод води до строго разбран клас от диффеоморфно инвариантни квантови теории на полето в четири измерения. Като се има предвид нетривиалното съществуване на клас от квантови теории на полето, които прилагат точна диффеоморфна инвариантност, въпреки факта, че те също имат локални степени на свобода, е трудно да се повярва, че няма нищо важно, което би могло да се научи от тях за как природата успява да комбинира постулатите на квантовата теория с основните постулати на общата теория на относителността. Тези твърдения са нетривиални и зависят от детайлите на конструкцията на хилбертовото пространство и съответните оператори. Въпросът е, че тъй като тази конструкция се различава значително от конструкцията на локалната квантова теория на инвариантното на Пуанкаре, важни последици също се различават. В този случай се получава ултравиолетова ограниченост, така че обичайното безпокойство относно съществуването и последователността в границата, в която се отстранява решетъчното пространство, се разрешава. Човек може да се тревожи за преминаване към нулевата граница на дължината на Планк, която е аналогична на границата на нулева решетка. Но това е невъзможно, тъй като пренормирането на дължината на Планк се фиксира от факта, че това е число от порядъка на единицата поради изискването ентропията на черната дупка и спектърът на гравитоните да са правилни. Нещо повече, калибриращата инвариантност и пространствената диффеоморфна инвариантност се реализират точно за крайни $ L_ {PL} $, така че няма обичайна мотивация да се премине към ултравиолетовата граница за възстановяване на симетрията. Но въпреки че обичайният ултравиолетов проблем е решен, остават сериозни проблеми относно това дали и как класическата обща теория на относителността наистина доминира в подходящо определената граница с ниска енергия. Фактът, че теорията е добре дефинирана и ограничена, не гарантира, както знаем, че ниската енергийна граница е приемлива. По отношение на тези динамични проблеми сега има обнадеждаващи индикации [че те могат да бъдат решени], но нашето разбиране за ниската енергийна граница далеч не е завършено. Един набор от проблеми, който е подробно проучен, се отнася до въпроса дали действието на хамилтоновата връзка е съвместимо с границата с ниска енергия, която имат безмасовите възбуждания. Има индикация, че в регулираната хамилтонова връзка няма определени преходи, необходими за корелации на големи разстояния и релативистична инвариантност. Оказва се, че причината е, че използваната процедура за регуларизация включва разделяне на точки на пространственото многообразие $ \ mathbb {E} $, но не и време. Изискваните термини обаче присъстват във формализма със спин пяна, тъй като той е получен по начини, които не зависят от 3 + 1 разделянето на пространството -време. Те се появяват и в хамилтоновата теория за ненулева космологична константа, тъй като включването A налага квантова деформация в пространството на Хилберт, така че основните елементи се описват с квантови спин мрежи, които автоматично включват липсващите членове. По подобен начин, макар че проблемът за възстановяване на общата теория на относителността в границите на ниската енергия на теорията не е решен за нулева космологична константа, има сериозни доказателства, че съществуването на състоянието на Кодама позволява задоволително решение на проблема, така че стойността на семената на космологичната константа е нула. Loop Quantum Gravity II Докато досегашната квантова гравитация I досега приличаше на квантоване на общата теория на относителността и на квантовата теория на гравитацията, може да се окаже, че квантоването на общата теория на относителността всъщност не описва природата. Размерът на пространството-време, физическите степени на свобода и фундаменталните симетрии могат да се различават от тези, които се наблюдават в момента. Оказва се, че има естествен клас модели, които обобщават квантовата гравитация на контура, който е свързан с тези постулати. Те могат да бъдат наречени циклични модели на квантова гравитация II. (Понякога за тези модели се използва различно име - модели на категорична сума, тъй като те могат да бъдат елегантно формулирани от гледна точка на тензорни категории.) За да ги обсъдим, можем да забележим, че математическият език на състояния, истории, граници и наблюдаеми, който се извежда в случай на квантова обща теория на относителността, може лесно да бъде обобщен, за да се получи широк клас напълно независими от фона квантови теории на космическо време. За да се опише кинематиката на теория от този тип, е необходимо само да се посочи алгебрата (или супералгебрата), чиито представителства се използват за маркиране на спиновата мрежа. Графиките, на които се основават спин мрежите, са дефинирани комбинаторно, като по този начин се елиминира необходимостта от уточняване на топологията и измерението на пространственото многообразие. В такава теория измерението и топологията са динамични и могат да съществуват различни състояния, средното описание на които прилича на многообразия с различни измерения и топологии. Основните постулати на квантовата гравитация II на цикъла могат да бъдат формулирани по следния начин: Състоянията на квантовата теория на гравитацията са дадени от абстрактни спин мрежи, свързани с теорията за представяне на дадена алгебра или супералгебра на Hopf, A (Тук спиновата мрежа е графика, чиито ръбове са маркирани с представления A и чиито възли са представени от инвариантите А) Историите на теорията са дадени от въртяща се пяна, маркирана със същите гледни точки. Динамиката на теория се определя от еволюцията на амплитудите, свързани с възлите на спиновата пяна (или, еквивалентно, от локалните движения, чрез които се развива спиновата пяна). Много от резултатите от контурна квантова гравитация I I се прилагат в подходяща обобщена форма за контурна квантова гравитация II. По този начин квантовата гравитация II определя широк клас независими от фона квантови теории за пространството, времето и гравитацията. Има дори предположения, че специална форма на квантова гравитация II на веригата може да бъде независима от фона теория на струните. Има много модели на квантова гравитация II на веригата, които не са на квантова гравитация I. Примерите включват динамични триангулационни модели и причинно -следствени динамични триангулационни модели. Те разглеждат тривиалния случай, когато алгебрата A съдържа само оператора на идентичност, но имат състояния, които са описани от гледна точка на графики и истории, които отговарят на дефиницията на модела на спиновата пяна. По -долу ще обсъдим постигнатите резултати с тези модели. И накрая, трябва да се отбележи, че поне в размерите $ 2 + 1 $ и $ 3 + 1 $, космологичната константа се кодира естествено във всички контурни квантови теории на гравитацията и е свързана с квантовата деформация на алгебрата за представяне на местната група Lorentz. За теориите на квантовата гравитация II на цикъла може да се мисли в следните термини. Да предположим, че искаме да изградим напълно независима от фона квантова теория на полето. Такава теория трябва да бъде независима от всички съставки на класическата теория на полето, включително многообразия, координати, метрики, връзки и полета. Какво остава от квантовата теория, когато премахнем всички препратки към тези структури? Отговорът е, че само алгебрата, представянията и комбинаториката. Моделите с квантова гравитация II с цикъл не са нищо повече от общ клас квантови теории, изградени само от тези съставки. Следователно, може да се представи обобщената спинова пяна като вид обобщена диаграма на Фейнман, в която етикетите на инерцията се заменят с представяне на някаква алгебра A, а делта функцията за запазване на енергията и инерцията в възлите се заменя с инвариантите A . Отворени въпроси в квантовата гравитация Квантовата гравитация на контура осигурява изрично последователно микроскопично описание на квантовото пространство -време както в хамилтоновия формализъм, така и в интеграла на пътя. Вероятно може да се каже, че няма други подходи към квантовата гравитация, които да са събрали толкова дълъг списък от силно нетривиални резултати относно квантовото пространство -време на фоново независимо ниво. В същото време остават важни отворени въпроси. Основният открит проблем се отнася до това дали и как в подходяща граница с ниска енергия се получава обща теория на относителността заедно с квантовите полета на материята. За случая $ \ Lambda \ neq 0 $ има сериозни индикации, че приемливо решение може да бъде постигнато въз основа на разширения в близост до състоянието Kodama. Въпросът дали теорията има добра граница на ниска енергия е отворен за общи състояния. Това включва случая $ \ Lambda = 0 $, в който състоянието на Kodama не съществува. Това е сериозен проблем, тъй като е възможно теорията да е крайна в ултравиолетовата граница, но да се провали в смисъл да има фаза, в която има нещо като ниско енергийно описание по отношение на общата теория на относителността. Доколкото е известно, това всъщност се случва при някои подходи към квантовата гравитация, като например евклидова динамична триангуляция в 4 измерения. Така че, ако квантовата гравитация на цикъла се провали, тогава е ясно каква е най -вероятната причина. За изследване на проблема с поведението с ниска енергия, независимо от състоянието на Kodama, се прилага следната изследователска програма: Проучване на групата за пренормализация въз основа на преформулиране на групата за пренормализация за модели със спинова пяна. Като страничен продукт на тази работа беше показано, че макар групата за пренормиране да не е група, тя има естествени алгебрични свойства, точно като алгебрата на Хопф. Беше показано, че сумите върху етикетите в някои модели на пяна се сближават. Това е изненадващо, тъй като сумата над етикетите е аналогична на интегралите по инерцията в пертурбативната квантова теория. Има разбиране за кохерентните състояния на квантовите гравитационни полета, които се очаква да изиграят ключова роля в разбирането на границата с ниска енергия в рамките на хамилтоновия формализъм. Трябва също да се подчертае, че въпросът дали моделите със спинова пяна имат добра граница на ниска енергия трябва да бъде зададен не само за квантовата обща теория на относителността или свръхгравитацията в измерението $ 3 + 1 $ (т.е. квантовата гравитация I на контура), но и за цял безкраен набор от теории, определени от контурна квантова гравитация II. Налични са следните опции: Широк клас циклични квантови теории за гравитацията има добра граница на ниска енергия. В този случай ниската енергийна граница няма нито ограничаваща, нито предсказваща сила. Добрата граница с ниска енергия има ограничено разнообразие или може би само една контурна квантова теория на гравитацията. В този случай съществуването на граница с ниска енергия има прогнозна сила. Например, може да се окаже, че само теориите на квантовата гравитация на цикъла с неизчезваща А ще имат добра граница на ниска енергия. Когато съществува добра граница с ниска енергия, теорията на смущенията може да се дискутира близо до нея. Тъй като изследването на нискоенергийни възбуждания показва, че няма смущения в близост до фона на квантовата гравитация на контура с дължини на вълните по-малки от дължината на Планк, теорията на смущенията се очаква да бъде крайна. Досега обаче не са получени подробности извън линеаризираните състояния. Следователно това остава важен отворен въпрос. Един от възможните начини за решаването му е използването на разширения в близост до състоянието Kodama. Друг набор от отворени въпроси е конструирането на хамилтонианци за получаване на по -подробна информация за динамиката в хамилтоновата теория. Макар че е важно, че има много точни решения за пълния набор от [хамилтонови] ограничения,трудно е да се извлече физика от повечето решения поради проблема с конструирането на напълно диффеоморфно инвариантни наблюдаеми. Един подход, който все още може да бъде разработен, е да се фиксира хронометърът, като се използват или гранични условия, или полета на материята, за да се определи часовникът, и да се конструират съответните хамилтонианци като оператори в пространството на диффеоморфно инвариантни състояния на спиновата мрежа. Въпреки че са се появили няколко документа относно прилагането на асимптотично плоски гранични условия, в тази област са необходими повече работа. Друга важна стъпка трябва да бъде разширяването на теоремите за положителната енергия от класическата към квантовата теория. Като цяло е необходимо по -нататъшно развитие на методи за получаване на динамични прогнози, основани на теория. Друг важен открит въпрос е състоянието на глобалната инвариантност на Лоренц. Можем да забележим, че няма причина квантовата гравитация да бъде инвариантна на Лоренц,тъй като това е само глобалната симетрия на определено решение на класическата граница на теорията. Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на отделни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия. Един проблем тук е, че различните изчисления се основават на различни допускания за основно състояние. При някои основното състояние не е лоренц-инвариантно, така че няма нищо изненадващо във факта, че смущенията близо до него нямат лоренц-инвариантен спектър. Модифицирани дисперсионни отношения обаче могат да бъдат намерени и чрез изучаване на ниско енергийни възбуждания на предполагаемото основно състояние, което не е отлична привилегирована референтна система. Следователно въпросът е динамичен: можем ли да определим основното състояние с достатъчно точност, така че теорията да прави недвусмислени прогнози за параметрите на съотношението енергия-импулс (2)? Ако тези прогнози оцелеят при по -нататъшно проучване, тогава друг важен въпрос ще бъде кой от сценариите A) или B), обсъдени в раздел 4, е реализиран. Както споменахме там, всяка от възможностите не само води до ефекти, които могат да бъдат наблюдавани при експерименти в настоящето или в близко бъдеще, но е напълно възможно в сценарий А) някои изчислителни резултати да не са в съгласие със съвременните наблюдения. Ако контурна квантова гравитация води до сценарий А), тя очевидно може да бъде изключена като квантова теория на гравитацията. Съществува обаче проста причина, поради която трябва да очакваме случай Б) да се сбъдне. Това е, че в класическата обща теория на относителността съществуването на ефекти, свързани с привилегирована референтна система, е изключено поради условието за инвариантност под действието на Хамилтоновото ограничение,въпреки отсъствието на глобална инвариантност на Лоренц. Това е така, защото във всяка компактна област хамилтоновото свързване може да генерира промени в нарязването, което във всяка крайна област е неразличимо от усилванията на Лоренц. Това е вярно дори в случай на решения като хомогенни космологични решения, които имат привилегирована референтна рамка. Сега някои от ключовите резултати от квантовата гравитация на цикъла ни казват, че Хамилтоновото ограничение може да бъде определено и решено точно и че квантоването не въвежда аномалии в алгебрата на ограниченията. Това прави много вероятно всяко квантово състояние, което е едновременно точно решение на хамилтоновата връзка и има полукласическа граница, ще опише физиката в тази граница, която е във водещия ред инвариантна под действието на класическата хамилтонова връзка. Това предполага липсата на привилегирована система за справка в класическата граница на точното решение на хамилтоновото ограничение. По този начин това изключва сценарий А), тъй като теорията е дефинирана от гледна точка на решаване на всички връзки. Въпреки това няма причина да се очаква глобална инвариантност на Лоренц, която трябва да се реализира като линейна, а не като нелинейна инвариантност. Напротив, има добри физически причини да се очаква случай В), при който скалата на Планк може да бъде независима от наблюдателя в границите, в които инвариантността се реализира в избраната референтна система. Друг набор от отворени проблеми е свързан с продукта с физически точки. Скаларното произведение на диффеоморфни и калиброво инвариантни състояния е известно точно по отношение на състоянията на спиновата мрежа. Във формализма на Тиман използваните $ SU (2) $ връзки са реални, така че проблемът с реализирането на всички реални наблюдаеми като ермитови оператори е решен. Въпреки това, може да се наложи да се промени точков продукт, за да се гарантира, че физическите състояния, които са решението на всички ограничения, включително Хамилтоновото ограничение, са нормализирани. Пълният израз за физическия скаларен продукт е известен във формализма на спиновата мрежа. Малко вероятно е обаче да има проста затворена форма. По този начин, нова характеристика на моделите със спин пяна е, че физическият скаларен продукт е включен в интеграла на пътя, който определя физическите амплитуди за еволюция, и неговият [скаларен продукт] трябва да бъде оценен във всяка схема за приближение, използвана за получаване на физически амплитуди от интеграла на пътя за спин пяна. По този начин, макар че решението на този проблем е известно в детайли, би било хубаво да се разбере как се прилага подробно в различни разширения около непертурбативни състояния и истории. Съществуват и няколко нерешени проблема относно ролята на групата на четириизмерните диффеоморфизми в хамилтоновата теория. Те се отнасят до детайлите на регуларизацията на хамилтоновите съединения и връзката между хамилтоновото квантоване и интегралното квантоване на пътя. Редица свързани проблеми се занимават с връзката между различните форми на квантови хамилтонови ограничения, получени от различни процедури за регулиране и различни подредби на операторите. Можем да забележим, че единственото необходимо условие за формата на кандидат за квантовото хамилтоново ограничение е, че той трябва да има безкрайноизмерно пространство на решение, съответстващо на теория с безкраен брой степени на свобода. Това изискване е изпълнено за облигациите на Тиман и има доказателства, че то е удовлетворено и за облигационната форма,които се решават от щата Кодама. По -рано бяха предложени допълнителни условия за алгебрата на квантовите ограничения, но изглежда невъзможно да се приложат в реалната квантова теория на полето, където ограниченията трябва да се определят като граници на регуларизираните оператори. Тъй като знаем, че всъщност съществува безкрайноизмерно пространство от решения за ограничения, нито един от тези проблеми не се оказва фундаментален, но въпреки това те трябва да бъдат решени. Един от начините да се обобщи състоянието на квантовата гравитация I и II на цикъла е да се посочат възможните начини, по които тя може да бъде опровергана. Квантовата гравитация на контура I ще бъде опровергана, ако се окаже, че границата с ниска енергия на квантовата обща теория на относителността, свързана с материални полета, не е класическа обща теория на относителността, свързана с квантовите полета на материята. Както бе споменато, все още няма доказателства за съществуването на добра граница с ниска енергия за нулевата космологична константа и има, макар и положителни, но не съвсем категорични индикации за съществуването на добра граница за случая на положителна космологична постоянен. Квантовата гравитация II на контура ще бъде опровергана, ако няма обобщен модел на пяна със спин, който има ниска енергийна граница, която е класическа обща теория на относителността заедно с наблюдавания стандартен модел на материални полета. Квантовата гравитация I или II на контура може да бъде опровергана, ако се правят прогнози за ефектите от мащаба на Планк, които са фалшифицирани чрез експеримент. Авторът на текста е Лий Смолин. Преводът е извършен от Александър Панов, ДИПО МГУ, д.м.н. Наук, старши изследовател. Постулаты и основные результаты петлевой квантовой гравитации (www-modcos-com.translate.goog)
    2 2 харесвания
  49. Колега, колкото ти си убеден, че СТО е вярна, аз съм толкова убеден, че тя е грешна. Имам и доказателства за това и ти няма как да ми смениш убеждението. Това да знаеш. Също така знай, че твоите обиди в моменат предимно ме забавляват. Не го казвам, за да те ядосвам, а за да ти кажа какъв е реалният ефект от тях. Битките тук ми допадат и ще продължавам да се въвличам в тях. Обидите не ми пречат.
    2 2 харесвания
  50. А как да тълкуваме твоето участие в тема, която очевидно ти е втръснала?? Аз лично съм се обсебил със СТО и само за това говоря. Но щом на таб тази тема ти е втръснала, стой настрана. Аз как стоя настрана в теми за теорията на стружките.
    2 2 харесвания
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...