mnogoznaiko

Докато някои фактори усложняват набирането на войници, други пък подтикват държавите към по-голяма милитаризация. Например, близостта до текущ конфликт е по-вероятно да мотивира гражданите да се включат във военни действия. Можем да вземем за пример Латвия, Литва и Естония. Тъй като са по-близо до Русия, отколкото Германия, гражданите им са много по-готови да се защитават, ако се наложи. Жителите на някои от най-богатите страни в света като Дания, Финландия, Норвегия и Швеция би следвало да нямат желание да се бият за своята страна. Но близостта до Русия играе роля и тук. В тези държави две трети от гражданите заявяват, че биха отишли на война, ако се наложи. Изненадващо, политическите предпочитания нямат голямо значение за това дали човек е готов да защитава страната си във война. Учените установяват, че политическите предпочитания на хората нямат това влияние, което бихме предполагали, хората с крайно десните политически виждания не е по-склонна да умре за своята страна от колкото центристите или социалдемократите. Страхът продължава да бъде един от най-ефективните мотиватори. Когато виждаме войни и конфликти около нас и усещаме заплаха, реална или измислена, от други държави, винаги ще има хора, готови да се присъединят към армията и да се бият. Пример за това е Израел. От друга страна, младите хора обикновено не искат да се присъединяват към армията по напълно различни причини. Първата е икономическа. В света има много други начини за самореализация. Ако през миналия век военната служба е била почти единствената престижна и добре платена професия за мъжете, сега те разполагат с по-достъпно образование и огромен избор от професии. Освен това, колкото по-богати стават държавите, толкова по-малко мъже са склонни да се жертват за държавата и нацията. Тук роля играе факторът на ценностите. Западните демокрации са се превърнали в така наречените пост-хероични общества. Там най-високата ценност е човешкият живот и неговото запазване, както и личното благополучие. Тези ценности трудно се съчетават с готовността да се воюва за страната и да се умре геройски в нейна защита. Все пак има изключения. В някои богати страни, като например Франция, решителността на младите хора да воюват остава доста висока. Напротив, желанието да се сражават е много по-ниско в държави, които вече са преживели ужасите на войната, особено поражението. Това важи за Германия, Италия и Япония. Мъжете там изобщо нямат желание да се записват в армията. Недоверие към въоръжените сили има и в държави, където дълго време са управлявали военни диктатури, например в Испания и Португалия. Източник: https://www.economist.com/international/2024/04/17/would-you-really-die-for-your-country Източник на изображението: https://jble-eustismwr.com/acs/mobilization-deployment/

Грешките в преписването на Рецептурника за еволюция https://nauka.offnews.bg/.../greshkite-v-prepisvaneto-na... Преди седемстотин милиона години за първи път се появява забележително същество. Макар и да не е било много за гледане според днешните стандарти, животното е имало предна и задна част, горна и долна. По онова време това е новаторска адаптация, която определя основния план на тялото, който в крайна сметка наследяват повечето сложни животни, включително и хората. Невзрачното животно е живяло в древните морета на Земята, като вероятно е пълзяло по морското дъно. Това е последният общ прародител на двуутробните животни - огромна супергрупа животни, включваща гръбначни (риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници) и безгръбначни (насекоми, членестоноги, мекотели, червеи, бодлокожи и много други). До днес повече от 7000 групи гени могат да бъдат проследени до последния общ прародител на двуутробните, според проучване на 20 различни вида двуутробни, включително хора, а също и акули, маймуни, стоножки и октоподи. Констатациите са направени от изследователи от Центъра за геномно регулиране (CRG) в Барселона и са публикувани днес в списание Nature Ecology & Evolution.

Основно от интернет, но и панаирите на книгата са винаги подходящо място за купуване на много книги

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. на остров Милос в Бяло море, сред руините на древен град със същото име. Изложена е в музея Лувър в Париж, столицата на Франция. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински: Венера). Французите вярвали, че ръцете на Венера са се откъснали в резултат на битка за статуята между френски и турски моряци на остров Милос (по това време Гърция е била част от Османската империя). Този инцидент може да се е случил малко след откриването на статуята. Но тази история не е потвърдена от никакви документи. Тази версия е изказана за първи път от лейтенант на френски кораб през 1874 г. Въпреки това, по време на "борбата за Венера" на Милос, той и екипажа му са били на друго място. Днес повечето учени смятат, че статуята вече не е имала ръце, когато е открита. Какво е имала Венера в ръцете си и в каква позиция са били те, все още не е ясно. Има няколко хипотези за това какво е правила Венера в оригинал. Може би е държала пред себе си огледало или вретено, венци или щит, ябълка или гълъб, дете или рамото на любим воин. А на ръцете й вероятно е имало метални бижута. Между другото, някои смятат, че това изобщо не е Венера, а богинята на морето Амфитрита, която е била почитана в Милос. Или Артемида, която евентуално е държала лък или амфора в ръцете си. Има и хипотеза, че скулптурата не изобразява богиня, а обикновена жена. Има много предположения за това коя всъщност е Венера Милоска и какво е имало в ръцете й. Коя версия смятате за най-правдоподобна?

Когато искате да изкрещите по време на особено лош ден, но след това успявате да се въздържите и никой не разбира за вашите емоции. Това е благодарете на човешкия мозък и начина, по който той регулира емоциите. Това може да бъде от съществено значение за ориентирането в ежедневния живот. Докато възприемаме събитията около нас, способността да бъдем гъвкави и да преформулираме ситуацията влияе не само на нашето чувство, но и на поведението ни и вземането на решения. Фактът е, че някои от проблемите, свързани с психичното здраве, се дължат на неспособността на индивидите да бъдат гъвкави, например когато постоянни негативни мисли затрудняват възприемането на ситуация по различен начин. За да се справят с такива проблеми, ново изследване, проведено от Дартмът, е сред първите от своя вид, които разделят активността, свързана с генерирането на емоции, от регулирането на емоции в човешкия мозък. Резултатите са публикувани в Nature Neuroscience. “Като бивш биомедицински инженер, беше вълнуващо да идентифицирам някои мозъчни региони, които са изключително свързани с регулирането на емоции”, казва главният автор Ке Бо, постдокторант в Лабораторията по когнитивна и афективна невронаука (CANlab) в Дартмът. “Нашите резултати предоставят нова представа за това как работи регулирането на емоции, като идентифицират цели, които могат да имат клинични приложения.” Например системите, които изследователите идентифицираха, могат да бъдат добри цели за стимулиране на мозъка, за да подобрят регулирането на емоции. Използвайки компютърни методи, изследователите проучиха два независими набора данни от fMRI (фЯМР) изследвания, получени по-рано от съавтора Питър Джианарос от Университета на Питсбърг. Мозъчната активност на участниците беше записвана в чрез fMRI, докато участниците гледат изображения, които вероятно ще предизвикат негативна реакция, като например кървава сцена или страшни животни. След това участниците бяха помолени да преоценят емоцията, като генерират нови мисли за изображението, за да го направят по-малко отвратително, преди да видят негативното изображение. Този процес на преоценка и рефрейминг на ситуацията е важен за регулирането на емоции. Изследователите са успели да идентифицирт мозъчни региони, които са специфично свързани с регулирането на емоции. Тези области могат да бъдат потенциални цели за стимулиране на мозъка с цел подобряване на регулирането на емоции. Например, ако можем да усилим активността на тези региони, можем да помогнем на хората да се справят по-ефективно със своите емоции. Това изследване предоставя нови познания за функционирането на мозъка и може да има важни приложения в областта на психичното здраве и терапията. Функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) Journal Reference: Ke Bo, Thomas E. Kraynak, Mijin Kwon, Michael Sun, Peter J. Gianaros, Tor D. Wager. A systems identification approach using Bayes factors to deconstruct the brain bases of emotion regulation. Nature Neuroscience, 2024; DOI: 10.1038/s41593-024-01605-7 Източници: https://www.sciencedaily.com/releases/2024/04/240403170916.htm https://home.dartmouth.edu/news/2024/04/dartmouth-researchers-map-how-brain-regulates-emotions

Скален къс от ранните дни на Луната Science News, 30 март 1974 г. Програмата “Аполо” след последния си опит най-сетне постигна успех. Основната цел на учените, които изследваха пробите, донесени от лунната повърхност, беше да открият скала, която е почти на същата възраст като самата Луна - реликва, съществуваща повече от 4,5 милиарда години. След пет посещения на Луната, последното отчаяно усилие - Аполо 17 - най-сетне се увенча с успех. https://www.sciencenews.org/archive/rock-moons-early-days 2024 Лунните скали от ерата на “Аполо” продължават да разкриват тайни за младостта на Луната. Например, скорошен анализ предполага, че магнитното поле на Луната (ако е съществувало) е просъществувало през първите 500 милиона години от съществуването на спътника . Друга проба от лунни скали, събрана през 2020 г. от китайската мисия “Чанге-5”, предоставя нови подробности от по-късни периоди. Тези скали предполагат, че Луната е била вулканично активна по-дълго, отколкото се е смятало преди, като лавата е текла до преди около 2 милиарда години . Мисията на Китай “Чанге-6”, планирана да стартира през май, може да достави първите скали от обратната страна на Луната. Този материал би могъл да обясни защо близката и далечната страна изглеждат геоложки различни. In this composite image, Apollo 17 astronaut Harrison Schmitt stands next to a lunar boulder. A sample collected from such a boulder proved to be nearly as old as the moon itself. GENE CERNAN/NASA

От ФБ: https://www.facebook.com/dimblov/posts/pfbid036 Дефицитът на качествени текстове може да забави развитието на AI отрасъла още през следващите две години. Сега дори ясни лидери на пазара като OpenAI и Anthropic са изправени пред криза. GPT-5 планира да се обучава по транскрипции на публични речи и подкастове в YouTube - начин да се получат поне малко качествени данни. На пръв поглед изглежда, че проблемът е лесен за решаване: всичко, което трябва да направите, е да наемете качествени писатели и да ги накарате да създават съдържание специално за обучение на ИИ. Например да сключите договор с онлайн издание или цифрова библиотека. На практика обаче това не е толкова просто. Пабло Вилялобос, учен от изследователския институт Epoch, казва, че за обучението например на GPT-5 ще са необходими 60-100 трилиона токена. Токенът не е точно равен на дума, а по-често е нейна съставна част, но дори и според най-скромните очаквания ще са необходими 240-400 милиарда страници А4 и около 1 милиард книги. Британската библиотека е най-голямото книгохранилище в света с фонд от 170 милиона книги. За да се отговори на апетита на усъвършенствания ИИ, са необходими 5-8 Британски библиотеки, а материалите в тях трябва да са уникални. Според Вилабос, ако обучите GPT-5 на подходящи текстове в интернет, няма да му стигнат 10-20 трилиона токена. Все още е възможно да се обучава ИИ върху лична кореспонденция, но широката общественост не иска да предоставя данните си на разработчиците. Илон Мъск и Зукърбърг обучават моделите си върху съдържание, създадено от потребителите на техните социални мрежи, но то не винаги е последователно и качествено. Докато Пабло Вилабос прогнозира, че през 2026 г. заплахата от недостиг на данни ще бъде вече 90%, стартъпът DatologyAI се опитва да реши проблема с различен подход. В него БНМ се обучава по метода на "училищната програма" - представя се информация в определен ред, от проста към сложна, така че ИИ сам да намери връзки в нея и да направи изводи. Според Ари Морксос, основател на стартъпа, това подобрява ефективността на модела, като намалява наполовина обема на постъпващите данни. Това обаче все още не е потвърдено в други проучвания. Както Google, така и OpenAI обмислят създаването на пазар за данни за обучение на невронни мрежи. На него ще се определя колко полезна е определена информация за даден модел и каква цена е справедлива. Може би ще се появи цяла нова сфера на икономиката, в която ще работят производители на съдържание за обучение на ИИ. Засега работата по този пазар не е стигнала по-далеч от етап планиране. OpenAI и Anthropic също започнаха да експериментират с "висококачествени синтетични данни". Това е най-добрият текст, създаден от самите невронни мрежи. Тук разработчиците трябва да бъдат изключително внимателни - някои тестове показаха, че невронните мрежи губят производителност и се влошават от такива учебни материали.

Най-случайното двуцифрено число е 37. Когато се анкетират групи от хора, за да изберат „случайно число между 1 и 100“, най-често избираното число е 37.

Нищо общо! Капитализма развива и допринася за развитието на света, докато комунистите убиват и грабят от тези, които сами са си построили и създали.

Колкото повече те чета толкова повече разбирам, че ти да ни покажеш истината, а не да търсиш или обсъждаш нещо Виж в групата, която @deaf споделя, там има много хубави примери какво се случва в България и как нещата се развиват тук. Ако не се развиваха заплатите нямаше да растат и нямаше да можем да си позволим да пътуваме, да купуваме имоти в чужбина. Дори вече сме извън списъците с евтина работна ръка - защото вече не сме. Искаме високи заплати и ги получаваме. Дори и да сме в дъното на ЕС, то това е из между най-развитите държави в Света

Перфектното число или съвършеното число е може би най-старият нерешим математически проблем. Още от древността математиците са пленени от неговата симетрия и мистерия. Перфектно число е естествено число, равно на сумата от своите по-малки делители. С други думи, делителите на числото, без да се включва самото число, се събират, за да се получи самото число. Пример: Числото 6 е перфектно число. Делителите му са 1, 2 и 3, а 1 + 2 + 3 = 6. Числото 28 е перфектно число. Делителите му са 1, 2, 4, 7 и 14, а 1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28. Свойства на перфектните числа: Най-малкото перфектно число е 6. Перфектните числа са редки. До 2023 г. са открити само 51 перфектни числа. Перфектните числа са четни. Перфектните числа са свързани с други интересни математически концепции, като например прости числа и мерсенови числа. Нерешени проблеми: Съществуват ли безкрайно много перфектни числа? Има ли формула, с която да се генерират всички перфектни числа? Перфектните числа са не само интригуващ математически проблем, но и имат приложения в различни области. Те се използват в криптографията, компютърните науки и дори в музиката. Перфектните числа са очарователен и мистериозен кът от математиката. Те ни напомнят, че в света на числата все още има много тайни, които чакат да бъдат разкрити. Първите десет съвършени числа 6 28 496 8128 33 550 336 8 589 869 056 137 438 691 328 2 305 843 008 139 952 128 2 658 455 991 569 831 744 654 692 615 953 842 176 191 561 942 608 236 107 294 793 378 084 303 638 130 997 321 548 169 216 (последователност A000396 в OEIS) В това видео се обясня много подробно проблема с перфектното число: Повече: https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършено_число https://en.wikipedia.org/wiki/Perfect_number

Съдържание от Капитал: България и Румъния вече са в Шенген по въздух и море . Какво следва? Промените ще засегнат основно движението на гражданите и няма да се отрази на превоза на стоки Преди 24 години, когато визите за Шенген паднаха за първи път за българи, надали някой е смятал, че ще трябва цяло едно поколение, за да влезе страната в общото пространство без граници. Обединение на управляващи и опозиция тогава, както и активиране на целия възможен дипломатически ресурс за възползване от проблемите в евросъюза в наша полза бе събитие, което после бе повторено само веднъж - при влизането в ЕС, преди резето да хлопне. Летищата са готови за Шенген Ето какво е написал "Капитал" през ноември 2000 г., когато визите падат за България, но не за Румъния. "Решението, което Съветът на министрите взе за разделянето на пакета България - Румъния, показа, че геополитическите оправдания или аргументи носят малко полза. Напредъкът към ЕС може да бъде извършен само на базата на сериозна вътрешна политика. Румъния пострада не само поради сериозните проблеми с нейните малцинства, но и поради липсата на съгласие какви реформи трябва да бъдат направени в страната." България губи 1.2 млрд. лева годишно от забавянето на сухопътния Шенген По ирония на съдбата днес, четвърт век по-късно, докато влизаме само с единият крак в Шенген, румънците определено ни изпревариха в подготовката и дипломацията си по пътя. След преговори, продължили почти колкото членството в ЕС, поне три мисии за устояване на готовността само в последната година и няколко напрегнати съвета на върха, в който Австрия и Нидерландия си разменяха местата кой да блокира, в края на декември 2023 г. страните членки най-накрая постигнаха единодушие. Беше гласувано двете държави да станат част от шенгенското пространство по въздух и море, а сухопътните граници да бъдат отворени на по-късна дата с единодушно решение на страните членки, "като се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености на тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество". Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него Това, разбира се, е малка победа. Пълното влизане е това, което ще освободи пътническия и товарния трафик, ще нормализира границите, ще отвори нови възможности. Над 1.3 млн българи годишно пътуват по въздух до Шенген, но само в Гърция влизат почти 2 милиона по суша, а почти всички товари също минават през сухопътните граници. България губи 1.2 млрд. лева годишно от оставането си извън Шенгенската зона според доклад на икономическото министерство и това се отразява на българските производители, търговци и съответно икономика. Конкретни срокове за присъединяване по суша все още няма и това е проблем за който и кабинет да дойде. Към статията: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2024/03/29/4606681_bulgariia_i_rumuniia_veche_sa_v_shengen_po_vuzduh_i/

Вселената вече е в своята шеста и последна епоха Отпреди Големия взрив до наши дни, Вселената преминава през много епохи. Тъмната енергия предвещава финала Кредит NASA/WMAP science team Илюстрация на нашата космическа история, от Големия взрив до настоящето, в контекста на разширяващата се Вселена. Не сме сигурни, въпреки че мнозина твърдят, че Вселената е започнала от сингулярност. Възможно е обаче, точно както черните дупки "завършват" в сингулярност, нашата Вселена и нейното инфлационно състояние, което е довело до горещия Голям взрив, да са възникнали от сингулярност. От космическа инфлация до първична супа от частици до разширяващи се, охлаждащи последици, Вселената преминава през много важни етапи в нашата космическа история. Преди около 6 милиарда години обаче нова форма на енергия започва да доминира в разширяването на Вселената: тъмна енергия, която сега определя нашата космическа съдба. Епохата, в която живеем, в която тъмната енергия доминира в разширяването на Вселената, е последната, която нашата Вселена някога ще преживее. Сега живеем в началото на окончателния край на Вселената. Днес Вселената не е същата, каквато е била вчера. С всеки изминал момент се случват редица фини, но важни промени, дори много от тях са незабележими в измерими човешки времеви мащаби. Вселената се разширява, което означава, че разстоянията между най-големите космически структури се увеличават с времето. Преди секунда Вселената бе малко по-малка, след секунда Вселената ще бъде малко по-голяма. Но тези фини промени се натрупват в големи, космически времеви мащаби и засягат не само разстоянията. С разширяването на Вселената относителното значение на радиацията, материята, неутриното и тъмната енергия се променя. Температурата на Вселената се променя. И това, което ще видите в небето, също ще се промени драматично. Като цяло има шест различни епохи, на които можем да разделим Вселената, и ние вече живеем в последната. Докато материята (както нормалната, така и тъмната) и радиацията стават по-малко плътни, докато Вселената се разширява поради нарастващия си обем, тъмната енергия, както и енергията на полето по време на инфлация, е форма на енергия, присъща на самото пространство. Тъй като в разширяващата се Вселена се създава ново пространство, плътността на тъмната енергия остава постоянна. Кредит: E. Siegel/Beyond the Galaxy Причината за това може да се разбере от графиката по-горе. Всичко, което съществува в нашата Вселена, има определено количество енергия в себе си: материя, радиация, тъмна енергия и т.н. С разширяването на Вселената обемът, който заемат тези форми на енергия, се променя и енергийната плътност на всяка от тях ще се развива по различен начин. По-специално, ако дефинираме наблюдаемия хоризонт чрез променливата a, тогава: енергийната плътност на материята ще се развива като 1/ a 3 , тъй като (за материята) плътността е просто маса спрямо обем и масата може лесно да се преобразува в енергия чрез E = mc 2 енергийната плътност на радиацията ще се развива като 1/ a 4 , тъй като (за радиацията) плътността е броят на частиците, разделен на обема, и енергията на всеки отделен фотон се разтяга, докато Вселената се разширява, добавяйки допълнителен коефициент от 1/ относително към материята тъмната енергия е свойство на самото пространство, така че неговата енергийна плътност остава постоянна (1/ a 0 ), независимо от разширяването или обема на Вселената Визуалната история на разширяващата се Вселена включва горещото, плътно състояние, известно като Големия взрив, и също последващия растеж и формирането на структури. Пълният набор от данни, включително наблюденията на леките елементи и космическия микровълнов фон, оставя само Големия взрив като валидно обяснение за всичко, което виждаме. Докато Вселената се разширява, тя също така се охлажда, което позволява образуването на йони, неутрални атоми и евентуално молекули, газови облаци, звезди и накрая галактики. Кредит: NASA/CXC/M. Weiss Следователно Вселена, която съществува по-дълго, ще се е разширила повече. В бъдеще ще бъде по-студена, а в миналото ще е била по-гореща. Тя е била гравитационно по-равномерна в миналото и е по-неравномерна сега. Била е по-малка в миналото и ще бъде много, много по-голяма в бъдеще. Чрез прилагане на законите на физиката към Вселената и сравняване на възможните решения с наблюденията и измерванията, които са получени, може да се определи както откъде идваме, така и накъде сме се запътили. Можем да екстраполираме нашата история чак до началото на горещия Голям взрив и дори преди това до периода на космическа инфлация. Можем да екстраполираме настоящата ни Вселена и в далечното бъдеще и да предвидим крайната съдба, която очаква всичко, което съществува. Цялата ни космическа история е теоретично добре разбрана, но само защото разбираме теорията за гравитацията, която е в основата й, а и защото знаем сегашната скорост на разширяване на Вселената и енергийния ѝ състав. Светлината винаги ще продължава да се разпространява през тази разширяваща се Вселена и ще продължаваме да получаваме тази светлина произволно далеч в бъдещето, но тя ще бъде ограничена във времето до това, което достига до нас. Ще трябва да изследваме по-слаби яркости и по-дълги дължини на вълните, за да продължим да виждаме видимите в момента обекти, но това са технологични, а не физически ограничения. Кредит: Nicole Rager Fuller/National Science Foundation Когато се начертаят разделителните линии въз основа на това как се държи Вселената, откриваме, че има шест различни епохи. Инфлационна епоха: която предхожда и създава горещия Голям взрив. Епохата на първичната супа: от началото на горещия Голям взрив до окончателните трансформиращи взаимодействия на ядра и частици в ранната Вселена. Плазмената епоха: от края на неразсейващите взаимодействия на ядра и частици, докато Вселената се охлажда достатъчно, за да образува стабилна неутрална материя. Епохата на Тъмните векове: от образуването на неутрална материя до първите звезди и галактики напълно рейонизират междугалактическата среда на Вселената. Звездната епоха: от края на рейонизацията до прекратяването на гравитационното формиране и растежа на широкомащабните структури, когато плътността на тъмната енергия доминира над плътността на материята. Епохата на тъмната енергия: последният етап от нашата Вселена, където разширяването се ускорява и несвързаните обекти се ускоряват безвъзвратно и отдалечават необратимо един от друг. Вече сме навлезли в тази последна ера преди милиарди години. Повечето от важните събития, които ще определят историята на нашата Вселена, вече са се случили. Квантовите флуктуации, които възникват по време на инфлация, се разтягат във Вселената и когато инфлацията приключи, те се превръщат във флуктуации на плътността. Това води с течение на времето до широкомащабната структура във Вселената днес, както и до колебанията в температурата, наблюдавани в CMB. Това е грандиозен пример за това как квантовата природа на реалността влияе на цялата мащабна вселена. Кредит: E. Siegel; ESA/Planck and the DOE/NASA/NSF Interagency Task Force on CMB research Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/fizika/vselenata-veche-e-v-svoiata-shesta-i-posledna-epoha-200247.html

Учени създават здрави малки на мишки от двама бащи, без женска ДНК Очаква се приложението при хората да отнеме много време, може би 10 или повече години, но не е известно дали яйцеклетките са достатъчно безопасни, за да се произведе дете с две мъжки ДНК. Кредит Phys.org Учени създадоха мишки, макар и не тези на снимката, използвайки за първи път яйцеклетки, направена от клетки на животно от мъжки пол. Екип изследователи от университета в Осака, Япония, обяви, че миналата година е разработил миши бебета от две мъжки ДНК. Още тогава бе казано, че това е обещаващо за потенциално приложение при хората. С други думи, двама мъже потенциално биха могли един ден да имат биологични деца заедно. Както се посочва в статията, тази работа дава концепция, която би могла да помогне при безплодие, причинено от нарушения на половите хромозоми или автозомни нарушения, и открива възможността за възпроизводство на двама родители. Това, което я прави още по-интересна, е фактът, че родените по този начин малки не само са оцелели до зряла възраст, но и самите те са успели да станат родители. ПРОЦЕС НА ПРЕПРОГРАМИРАНЕ НА МЪЖКАТА ДНК В съобщението се изяснява, че пътят за създаване на двуяйчни гризачи е започнал с препрограмиране на кожни клетки от мъжки мишки в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS). Посредством сложен процес половите хромозоми XY в клетките са трансформирани в хромозоми XX. Впоследствие клетките са отгледани в органоид, създаден да имитира средата на мишия яйчник. След това сперматозоиди от мъжки мишки бяха използвани за оплождане. След това за оплождането са използвани сперматозоиди от мъжки мишки и от 630 ембриона, имплантирани в сурогатни майки, успешно са родени седем миши бебета. Водещият изследовател Кацухико Хаяши (Katsuhiko Hayashi) заявява пред The Guardian: Седемте уникални мишки са достигнали зряла възраст и репродуктивна способност. Учените пишат в изследването, че разделителната способност на ДНК-seq анализите в това изследване не е била достатъчна, за да се открият точкови мутации. Това означава, че за бъдещи изследвания и приложение ще е необходима по-строга оценка на ефекта от този метод. Понастоящем екипът се опитва да използва кожни клетки от хора от мъжки пол за генериране на яйцеклетки. КУЛТИВИРАНЕ НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ И СПЕРМАТОЗОИДИ В ЛАБОРАТОРИИ ПО СВЕТА Според публикуваното преди няколко дни проучване новият експеримент дава надежда. Той е извършен при мишки и прилага различен подход за създаване на яйцеклетки за ин витро. Изследователите започват процеса с донорска яйцеклетка, отстраняват ядрото ѝ и след това прехвърлят към ядрото от миша кожна клетка. Цялата статия: https://nauka.offnews.bg/zhivotat/ucheni-sazdavat-zdravi-malki-na-mishki-ot-dvama-bashti-bez-zhenska-dn-200302.html

Ново проучване на свързания с тютюнопушенето вариант "Mr. Big" https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html Изследванията показват, че ДНК играе важна роля при оформянето на това, което се случва, когато поемете никотин След първата глътка никотин вашето ДНК ще играе важна роля, заедно със социалните фактори и факторите на околната среда, при оформянето на това, което ще се случи след това. През последните години учените идентифицираха хиляди генетични варианти, за които се смята, че влияят на всичко - от това кога хората за първи път опитват да пушат, как се чувстват с първата си цигара до това колко често се запалват и колко трудно ще е да се откажат. Някои варианти влияят върху това колко бързо метаболизираме никотина, докато други са в основата на това колко сме чувствителни към него. Но малко се знае за това как те взаимодействат помежду си и с други генетични различия. Ново проучване на Университета на Колорадо Боулдър хвърля безпрецедентна светлина върху тези взаимодействия и предоставя нова представа за най-известния вариант, свързан с тютюнопушенето до момента – обикновено наричан "Mr. Big". ПОГЛЕД ОТВЪД ‘MR. BIG’ Израснала в Хондурас, основен източник за трафик на наркотици към Съединените щати, Ромеро Вилела прекарва тийнейджърските си години като като доброволец, за да помага на млади хора, които са се забъркали в банди за контрабанда на наркотици и сами са се пристрастили към наркотиците. Търсейки да разбере какво е карало хората да използват и злоупотребяват с тези вещества на първо място, тя се насочва към Института за поведенческа генетика на Университета на Колорадо Боулдър. Скоро тя решава, че може да има най-голям смисъл, ако изучава никотина, който се използва от 22% от възрастните по света и е свързан с един на всеки пет смъртни случая в Съединените щати. Тя и професорът по интегративна физиология Мариса Ерингер (Marissa Ehringer) се фокусират върху единичния нуклеотиден полиморфизъм (SNP) или генетичен вариант, rs16969968, наречен "Mr. Big", защото това е най-широко възпроизвежданият генетичен вариант, свързан с поведението на тютюнопушене. Mr. Big се намира в ген, наречен CHRNA5F (никотинов ацетилхолинов рецептор 5) и влияе върху това колко добре никотинът се свързва с рецепторите в мозъка. Хората с определена версия на Mr. Big, известна като версията AA, са по-малко чувствителни към никотина и е доказано, че пушат повече. ПЕРСОНАЛИЗИРАН ПОДХОД Както разкрива тяхното проучване, историята не свършва дотук. Когато анализират генетичната информация от около 165 000 настоящи или бивши пушачи от европейски, южноазиатски и фински произход, екипът открива гени и варианти в напълно различен регион на генома, които изглежда взаимодействат с Mr. Big по начин, който влияе върху навиците за пушене. Трябва да се отбележи, че когато хората са имали повишаващата риска версия на Mr. Big, но също така са имали генетичен вариант, наречен rs73586411, те са пушили значително по-малко от очакваното. Необходими са повече изследвания, за да се разбере точно какво правят гените, проследени в изследването. (Интересното е, че един, наречен TMEM230, преди е бил свързван с болестта на Паркинсон. Известно е, че никотинът притъпява някои симптоми на болестта.) Авторите на изследването се надяват да дойде време, когато на хората ще може да бъде даден "полигенен рисков рейтинг", който ще вземе предвид техните генни варианти и взаимодействия, за да предостави персонализирани препоръки за отказване. Например предварителните проучвания вече предполагат, че хората с високорискови генотипове в региона CHRNA5 могат да се възползват повече от лекарства, насочени към никотиновите рецептори. В крайна сметка, ако изследователите успеят да определят какво прави даден вариант, за да притъпи желанието за пушене, те биха могли да разработят лекарства, които имитират това действие. Като по-голяма картина, авторите се надяват, че проучването да предизвика още изследвания, разглеждащи не само отделните гени, но и как генетичните варианти работят заедно. Справка: Romero Villela PN, Evans LM, Palviainen T, et al. Loci on chromosome 20 interact with rs16969968 to influence cigarettes per day in European ancestry individuals. Drug Alcohol Depend. 2024;257:111126. doi: 10.1016/j.drugalcdep.2024.111126 Източник: https://nauka.offnews.bg/chovekat/novo-prouchvane-na-svarzania-s-tiutiunopusheneto-variant-mr-big-200294.html

Новият sci-fi сериал на Netflix „3 Body Problem“ – адаптация по романа „Проблемът с трите тела“ от Cixin Liu. Известните продуценти Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс, познати с работата си по „Игра на тронове“, отново ни представят нещо ново и интересно. Сериалът започва с брутална сцена от Китайската културна революция, която представя мъченията и убийството на професор по физика. Следват преплетени сюжетни линии - от една страна историята на дъщерята на професора, която е изпратена в трудов лагер, а по-късно е привлечена към мистериозен научен проект, и от друга - случващото се в наши дни, когато самоубийствата на известни учени по цял свят поставят началото на разследване, което ще доведе до разкритието на невероятни тайни. Въпреки визуалните ефекти, звездния актьорски състав и мистериозния сюжет, „3 Body Problem“ не успява напълно да се откъсне от абстрактността на оригиналния роман. Според критиците сериалът е впечатляващ и провокиращ на моменти, но заплахата, която представя, е по-скоро метафорична и далечна. Липсват герои, с които зрителите да се свържат емоционално. „3 Body Problem“ не е следващият „Игра на тронове“, но продуцентите отново доказват, че няма невъзможни за екранизиране романи.

Какво е Проблемът с трите тела? В класическата физика, Проблемът с трите тела се отнася до изчисляване на движението на три обекта, взаимодействащи си под влиянието на гравитацията. За разлика от задачата с две тела, където движението може да се определи с висока точност, Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай. Причината е, че гравитационното взаимодействие между трите обекта е нелинейно. Това означава, че малки изменения в началните условия (позиции и скорости) могат да доведат до драстично различни траектории в дългосрочен план. Нерешимостта на Проблема с трите тела има следните последици: Непредсказуемост: Не е възможно да се предскаже с абсолютна точност как ще се движат трите обекта в бъдеще. Хаос: Движението може да стане хаотично, с внезапни и непредсказуеми промени. Нестабилност: Орбитите на трите обекта могат да станат нестабилни, водят до сблъсъци или изхвърляне на един от тях. Има ли решение? Въпреки че Проблемът с трите тела е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Числени методи: Тези методи използват компютри за изчисляване на траекториите на трите обекта за определен период от време. Аналитични методи: Тези методи използват математически уравнения за описване на движението на трите обекта. Приблизителни методи: Тези методи правят опростявания на проблема, за да го направят по-лесно решим. Приложения: Проблемът с трите тела има множество приложения в астрономията, физиката и инженерството. Астрономия: Използва се за изучаване на движението на планетите, звездите и галактиките. Физика: Използва се за изучаване на атомната структура, молекулярната динамика и хаоса. Инженерство: Използва се за проектиране на космически кораби, спътници и роботи. Решаването на Проблема с трите тела е важен проблем в науката и инженерството. Въпреки че е нерешим в общия случай, съществуват различни подходи за намиране на решения за конкретни ситуации. Тези решения са важни за разбиране на движението на небесните тела, както и за проектиране на космически кораби и други технологии.

Земята е осеяна с планини, от скромния връх Уичекпруф, който се издига на едва 147 метра от морското равнище в щата Виктория, Австралия, до най-високата планина на Земята - връх Еверест, достигащ колосалните 8849 метра. Но как се образуват тези величествени върхове? Планините се раждат по различни начини, като повечето от тях са свързани с тектонските плочи на Земята. Когато тези гигантски скални плочи се сблъскат, краищата им могат да се огънат и нагънат, което притиска скалите нагоре и формира планински вериги. Именно така са се образували Хималаите, домът на Еверест. Понякога, при срещата на тектонски плочи, едната се подпъхва под другата - явление, известно като субдукция. Смята се, че смачканите скали по краищата могат да доведат до образуването на планински вериги като Андите. Разцепването на тектонските плочи също може да доведе до формирането на планини. Според Музея по палеонтология на Калифорнийския университет, блоковете скали от двете страни на образуваната рифова долина могат да формират планински вериги като Сиера Невада в западната част на САЩ. Вулканизмът е друг начин за образуване на планини. Субдукционните зони често са дом на вулкани, водещи до появата на островни дъги като японските острови. Освен това, гигантски стълбове гореща скала, известни като мантийни плюмове (струи), могат да се издигнат от близостта на земното ядро и да разтопят горните скални материали като горелка, образувайки вулканични острови като Галапагос. Ерозията също така оказва влияние върху растежа на планините. Например, "ледниците или реките, които текат по склоновете на планините, ерозират материали със себе си", казва пред Live Science Ли Джун Лиу, геолог от Университета на Илинойс в Urbana-Champaign. Той отбелязва в свое изследване от 2014 г., че това намалява тежестта върху земната кора, което кара меката мантия отдолу да се повдигне нагоре и води до издигането на планинските върхове. Нещо повече, геолозите откриват, че активността дълбоко в Земята може да играе роля в изграждането на планини, споделя пред Live Science Джони Ву, геодинамик от Университета на Аризона в Тусон. Скорошни открития предполагат, че парчета плътна скала могат да се откъснат от дъното на тектонските плочи и да паднат в мантията под тях, което може да накара подлежащата повърхност да се издигне нагоре, казва Лиу. Това отлепване може да помогне да се обясни как високи планини или плата могат да се образуват във вътрешността на континентите, като Скалистите планини и платото Колорадо, казва Лиу. Шон Гален, геоморфолог от Университета на щата Колорадо във Форт Колинс, споделя пред Live Science, че това също може да помогне да се обясни голямата надморска височина на Тибетското плато. Скалите в мантията се движат на цикли от милиони години - явление, известно като динамична топография. Това движение може да издигне земната повърхност нагоре. Въпреки това, все още се спори колко точно динамичната топография може да промени земната повърхност. Докато две тектонски плочи се сблъскат и спускат надолу, те могат да взаимодействат със слоеве на мантията или с теченията на разтопената скала. Тези взаимодействия между плочите и мантията могат да предизвикат верижна реакция, която се усеща на повърхността, причинявайки издигането или потъването на планини. Андите и някои субдукционни зони в Средиземноморието са примери за места, където тези процеси са били използвани за обяснение на историята на образуването на планините. Образуването на планините оказва дълбоко влияние върху Земята, на която живеем. Планините влияят на климата и времето, а ерозията и изветряването на седиментите от планинските вериги оказват значително химическо въздействие върху повърхността, океаните и атмосферата на планетата. Все още не разбираме напълно как се образуват и променят планините с времето.

1. Първият телескоп на Джеймс Уеб: Този телескоп е най-мощният, строен някога, и ни предостави безпрецедентни изображения на Вселената. Откритията му включват най-старите галактики, наблюдавани някога, както и подробни изображения на екзопланети. 2. CRISPR-Cas9 за лечение на рак: Тази нова технология за редактиране на гени показва обещаващи резултати за лечение на различни видове рак. Учените използват CRISPR-Cas9, за да коригират мутации, които водят до рак, или да убият ракови клетки директно. 3. Пробив в квантовите изчисления: Квантовите компютри са много по-бързи от традиционните компютри и могат да решават задачи, които са невъзможни за тях. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в квантовите изчисления, включително създаването на квантов компютър с 53 кубита. 4. Изкуствен интелект за генериране на текст: Тази нова технология може да генерира текст, който е неразличим от човешкия. Може да се използва за различни цели, като например писане на статии, генериране на диалог за чатботове или дори писане на книги. 5. Нови лекарства за COVID-19: Бяха разработени няколко нови лекарства за лечение на COVID-19, които се оказаха ефективни за намаляване на тежестта на заболяването и смъртността. 6. 3D принтиране на органи: 3D принтирането на органи е нова технология, която може да се използва за създаване на органи за трансплантация. През 2023 г. бяха направени значителни пробиви в 3D принтирането на органи, включително създаването на 3D принтирано сърце, което може да бие. 7. Откриване на нови екзопланети: Астрономите откриха множество нови екзопланети, включително някои, които са потенциално обитаеми. 8. Разработване на ваксина срещу HIV: Учените са близо до разработването на ваксина срещу HIV, вирусът, който причинява СПИН. 9. Пробив в борбата с изменението на климата: Бяха разработени нови технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да помогнат за намаляване на емисиите на парникови газове. 10. Изкуствен интелект за откриване на рак: Тази нова технология може да анализира изображения на ракови клетки и да ги класифицира с висока точност. Кои са вашите топ 10 научни открития за изминалата година? Какво може да очакваме през новата 2024?

CRISPR-Cas9 е инструмент за редактиране на гени, който предизвиква истински фурор в света на науката. Той е по-бърз, по-евтин и по-точен от предишните техники за редактиране на ДНК и има широк спектър от потенциални приложения. Какво е CRISPR-Cas9? Това е уникална технология, която позволява на генетици и медицински изследователи да редактират части от генома, като премахват, добавят или променят участъци от ДНК последователността. Понастоящем това е най-простият, най-гъвкавият и прецизен метод за генно манипулиране, което обяснява големия интерес към него. Как работи CRISPR-Cas9? Системата CRISPR-Cas9 се състои от две основни молекули, които внасят промяна (мутация) в ДНК: Ензим, наречен Cas9. Той действа като "молекулярна ножица", която може да разкъса двете нишки на ДНК на конкретно място в генома, така че след това да могат да се добавят или премахват части от ДНК. Парче РНК, наречено gRNA (guide RNA). То се състои от малко парче предварително проектирана РНК последователност (около 20 бази), разположена в по-дълга РНК рамка. Ръбът на рамката се свързва с ДНК, а предварително проектираната последователност "води" Cas9 към правилната част на генома. Това гарантира, че ензимът Cas9 реже на правилното място в генома. gRNA е проектирана да намери и се свърже с конкретна последователност в ДНК. Тя има РНК бази, които са комплементарни на тези на целевата ДНК последователност в генома. Това означава, че теоретично gRNA ще се свърже само с целевата последователност и с никакви други области на генома. Cas9 следва gRNA до същото място в ДНК последователността и прави разрез през двете нишки на ДНК. На този етап клетката разпознава, че ДНК е повредена и се опитва да я поправи. Учените могат да използват механизма на клетката за ремонт на ДНК, за да въведат промени в един или повече гени в генома на изследваната клетка. Откъде идва тази технология? Някои бактерии притежават подобна, вградена система за редактиране на гени като CRISPR-Cas9, която използват за да реагират на нахлуващи патогени като вируси, подобно на имунната система. Използвайки CRISPR, бактериите изрязват части от вирусната ДНК и запазват малко парче от нея, за да им помогне да разпознаят и да се защитят срещу вируса при следващото му нападение. Учените са адаптирали тази система, така че тя да може да се използва в други клетки от животни, включително мишки и хора. Какви други техники има за промяна на гените? През годините учените са научили много за генетиката и функцията на гените, като са изучавали ефектите от промените в ДНК. Ако можете да създадете промяна в ген, било то в клетъчна линия или цял организъм, е възможно да изучите ефекта от тази промяна, за да разберете каква е функцията на този ген. Дълго време генетиците използваха химикали или радиация, за да предизвикат мутации. Но те нямаха начин да контролират къде в генома ще се появи мутацията. От няколко години учените използват "насочване на гени", за да въведат промени на specifici точки в генома, като премахват или добавят цели гени или единични бази. Традиционното насочване на гени е било много ценно за изучаването на гени и генетиката, но отнема много време за създаване на мутация и е доста скъпо. Какви са приложенията и последиците? CRISPR-Cas9 има много потенциал като инструмент за лечение на редица заболявания с генетичен компонент, включително рак, хепатит B или дори висок холестерол. Много от предлаганите приложения включват редактиране на геномите на соматични (нерепродуктивни) клетки, но има много интерес и дискусии за потенциала за редактиране на герминални (репродуктивни) клетки. Тъй като всякакви промени, направени в герминалните клетки, ще бъдат предадени от поколение на поколение, това има важни етични последици. Извършването на редактиране на гени в герминални клетки в момента е незаконно в България и в повечето други страни. За разлика от това, използването на CRISPR-Cas9 и други технологии за редактиране на гени в соматични клетки е безспорно. Всъщност те вече са използвани за лечение на човешки заболявания при малък брой изключителни и/или животозастрашаващи случаи. Какво е бъдещето на CRISPR-Cas9? Вероятно ще минат много години, преди CRISPR-Cas9 да се използва рутинно при хора. Много изследвания все още се фокусират върху неговото приложение при животински модели или изолирани човешки клетки, с цел в крайна сметка да се използва технологията за рутинно лечение на заболявания при хора. Провежда се много работа за елиминиране на "извънредните" ефекти, при които системата CRISPR-Cas9 реже на различен ген от този, който е бил предназначен за редактиране. По-добро насочване на CRISPR-Cas9 В повечето случаи gRNA се състои от специфична последователност от 20 бази. Те са комплементарни на целевата последователност в гена, който ще се редактира. Въпреки това, не всички 20 бази трябва да съвпадат, за да може gRNA да се свърже. Проблемът е, че последователност с, например, 19 от 20-те комплементарни бази може да съществува на съвсем различно място в генома. Това означава, че gRNA може да се свърже там вместо или както и на целевата последователност. Ензимът Cas9 ще реже на грешното място и в крайна сметка ще въведе мутация на грешното място. Въпреки че тази мутация може да няма никакво значение за индивида, тя може да засегне важен ген или друга важна част от генома. Учените са решени да намерят начин да гарантират, че CRISPR-Cas9 се свързва и реже точно. Два начина, по които това може да се постигне, са: Проектиране на по-добри, по-специфични gRNA, използвайки знанията ни за ДНК последователността на генома и "извънредното" поведение на различните версии на комплекса Cas9-gRNA. Използване на ензим Cas9, който ще реже само една нишка от целевата ДНК, а не двойната нишка. Това означава, че два ензима Cas9 и две gRNA трябва да са на едно и също място, за да се направи разреза. Това намалява вероятността от разреза да се направи на грешното място. CRISPR-Cas9 е революционен инструмент с потенциал да трансформира медицината и нашето разбиране за генетиката. Въпреки че има много етични и технически препятствия, които трябва да бъдат преодолени, бъдещето на CRISPR-Cas9 е светло. Този инструмент може да ни помогне да излекуваме някои от най-сериозните заболявания в света и да отвори нови врати в биологията и медицината. Източници: https://medlineplus.gov/genetics/understanding/genomicresearch/genomeediting/ https://www.yourgenome.org/theme/what-is-crispr-cas9/

Попаднах на следната информация в нета: По-правилно е да се пише „макданос“ – думата идва от арабски през турския от най-първото използвано кратко име за магданоза - makedonísion („македонската подправка“, разпространена от Александър Велики из целия Близък изток). Пълното название makedonísion petrosélīnon („македонска скална целина“) на немски става „Petersilie“, на френски - „Persil“, което в крайна сметка ни дава и „Parsley“ на английски. Впрочем, дори и на македонски се пише „магдонос“ - без да се държи сметка за корена.

Културни епохи в Рим. Именуване на римляните І. Именуване на мъжете В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена: a) praenomen До Сула са били само 18 имена : A. – Aulus App. – Appius C.(G.) – Gaius Cn.(Gn.) – Gnaeus D. – Decimus K. – Kaeso L. – Lucius M. – Marcus M'. – Manius Mam. – Mamercus N. – Numerius P. – Publius Q. – Quintus Sex. – Sextus Ser. – Servius Sp. – Spurius T. – Titus Ti(b). – Tiberius Имената се изписват съкратено. След Сула се появяват и други имена, но те се изписват изцяло – Faustus, Cossus и др. На деветия ден от раждането момчето се очиства – dies lustricus – и му се дава име. Етимологията на повечето имена не е ясна, тъй като голяма част от имената са с етруски произход. Някои показват кога се е родило детето (Lucius – по изгрев слънце), други – кое по ред е то (Sextus – шестото дете). b) nomen (nomen gentile или gentilicum) Родовото име, показващо към кой род принадлежи и за това е най-важното име. Nomen е прилагателно по І,ІІ склонение и може да се използва и за други цели – Basilica Iulia, Sidus Iulium и др. c) cognomen Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр. P. Cornelius P. Cornelius Scipio P. Cornelius Scipio Nasica P. Cornelius Scipio Nasica Corculum Държавата може да даде почетен cognomen, който да се добави към другия или да стане единствен. Q. Fabius Maximus Cunctator P. Cornelius Scipio Africanus През императорската епоха такива почетни cognomines стават на мода : Germanicus, Britanicus. Първоначално само патрициите имат трето име, по-късно, но рядко го получават и плебеи. Простолюдието изобщо няма cognomen, а има прякор. В регистрите на цензорите римляните се вписват : M. Tulius M. f. M. n. M. pr. Cor. (nelia tribu) Cicero M. f. – Marci filius M. n. – Marci nepos M. pr. – Marci pater Последните две се пишат рядко. ІІ.Именуване на жената Жената в Рим няма име. За собствено име й служи родовото име на баща й – Iulia – дъщеря на Цезар; Tulia – дъщеря на Цицерон. Ако са две – първата е Мaior, втората – Мinor. Ако са три или повече се разграничават с редни числителни – Tertia, Quarta, Quinta etc. През императорската епоха знатни дами особено от императорското съсловие и обкръжението им са имали две имена : комбинация от nomen и cognomen на бащата – Aemilia Lepida, или от nomen на бащата и майката. За уточняване на името или за разграничаване от името на бащата се добавят наставките –ina, -illa,-ulla – Agrippina, Livilla etc. ІІІ. Именуване на осиновени деца При осиновяване децата взимат praenomen-а, nomen-а и cognomen-а на осиновителя си. Собственият им nomen става втори cognomen като му се прибавя суфикса -anus. C. Iulius Caesar Octavianus По-късно ако осиновеният е бил много известен с cognomen-а си е можел да го запази като втори cognomen. M. Pomponius Atticus e осиновен от Q. Caecilius и името му става Q. Caecilius Pomponianus Atticus ІV. Именуване на роби Първоначално робите са имали едно име - praenomen-а на господаря си с наставката -por. Напр. Marcipor – робът на Marcus Quintipor – робът на Quintus След като Гърция става на мода, робите започват да се именуват със собствено име в Nom. + praenomen-а и cognomen-а на господаря си в Gen. + servus. Напр. Nicomachus Albi Marci servus V. Именуване на освободени роби Освободеният роб е libertus спрямо господаря си и libertinus спрямо държавата. Първоначално взимат само nomen-а на патрона си, а praenomen – по желание. Напр. L. Livius Andronicus M. Livius Salinator M. Tullius Tiro VІ. Именуване на чужденци Взимат само nomen-а на видна римска фамилия. Напр. Flavius Iosephus

Културни епохи в Рим. Държавно устройство на Рим І.Принцип на държавното устройство на Рим Първоначално римското общество си е състояло само от патрициански родове, като 30 gentes са съставлявали по една curia. Курията е наложена по военни причини от една страна, за което говори lex curiata de imperio и от друга страна единството й се поддържа чрез общ култ. Десет курии образуват 1 tribus – първоначално три на брой. Всяка триба е давала по 1000 пехотинци и 100 конници. При Сервий Тулий родово-племенния принцип се трансформира в родово-имуществен. Сервий Тулий териториално разделя населението на 2 вида триби : a) 4 tribus urbanae, които съвпадат с четирите regiones на Urbs quatuor. В тях се вписва безимотното население и освободените роби; b) 4 tribus rusticae, където се вписват имотните римляни. Първо вероятно 21 рода, но с нарастването на ager publicus, броят им стига до 35. Сервий Тулий разделя населението на Рим по имуществен принцип. Целта му е била справедливото разпределяне на задълженията на римляните:  tributum  militia Той разделя населението на 5 класи – classis. Вероятно първоначално имуществото се е оценявало според притежаваната земя и едва през 312 год. цензорът Апий Клавдий въвежда паричната й равностойност: І клас – хора, притежаващи 20 югера земя или пари =100 хил. аsses, давали 80 centuriae; ІІ клас – владеел 15югера, 75 хил. аса и давал 72 центурии; ІІІ клас – 12 югера,50 хил. сестерции и 20 центурии; ІV клас – 5 югера,25 хил. сестерции и 22 центурии; V клас – 2 югера, 12,5 хил. сестерции, давали 30центурии. Под тези показатели са били infra classem, наричали ги най-общо proletarii и са давали 1 ceturia capita censorem (по силата на това, че имат граждански и политически права). Освен това е имало 18 центурии – equitum, вероятно към І клас, който е заемал първите редове в армията и е трябвало да си набавя тежко въоръжение – шлем, ризница, наколенници, щит, копие, меч ІІ клас са били след тях и са били въоръжени с ризница и по-малък щит; ІІІ клас са били без наколенници; ІV клас са били само с меч и копие; V клас са били лък, стрели, прашки. Така армията и римския народ имат 195 центурии:  18 equtum;  170 peditum;  2 fabrum – инженерни войски;  2 cornicinum;  2 tibicinum;  1 capita censorum. Освен това армията се е състояла от iunores – реалното опълчение на Рим – от 17 до 45 години и seniores от 46 до 60 години, водени на гарнизонна служба. ІІ.Социална структура Римското общество се е състояло от : Граждани – cives – с политически и граждански права(iura publica):  ius suffragionis – право за гласуване;  ius honorum – право да заемат длъжности;  ius provocationis – право на апелация срещу всяко решение на друго лице;  iura private – граждански права;  iura connubi – детето става гражданин;  ius haereditatis – право на имущество;  ius commertii – право на свободна търговия;  ius actionis – право лично да се представя в съда;  ius gentilitatis – право на родово обединение;  ius sacrorum – правото на собствен култ. За да бъде един човек civis, is m/f Romanus е необходимо да притежава civitas и caput – граждански права, политически права, да изпълняват определени задължения – tributum, militia. Гражданите притежават всички права – имат civitas optimo iure, а този с намалени права – civita minuta iure. Всички граждани съставляват Populus Romanus Quritium. Всеки гражданин има право да носи родово име – nomen, плащ – toga, обувки на гражданите – calcius. Гражданите биват:  civis natus – граждани по произход. За това е нужно бащата да е римски гражданин, майката римлянка или от община сключила с Рим ius connubii;  cives factus – гражданските права могат да се получат директно от Populus Romanos на комициите от упълномощено лице от народа;  освободени роби чрез manumissio iusta. Ограничаването и отнемането на правата(capitis dedinutio) могат да станат доброволно,ако лицето само пожелае да премине в неримска община; недоброволно, ако лицето попадне в плен, ако попадне в робство за дългове, ако е осъден (изгнание). Гражданите се делят по:  родове: патриции; плебеи  териториално и имуществено;  съсловия – ordines: ordo senatorius; ordo equester; няма название. Освен гражданите има и чужденци, живеещи в Рим – peregrini и граждани живеещи в провинциите, живеещи в колониите:  coloniae cum suffragione – не губят своето гражданство, заселени с военна или икономическа цел в друга община;  municipia – получават гражданство общини, в които няма рилски заселници. Първоначално са били civitatеs sine suffragione, но от 79 г., при Сула, стават „cum”;  praefcturae – колонии и муниципии, без собствено ръководство, а Рим е пращал префект, който да осъществява съдопроизводството. Освен чужденците, които живеят в Рим има и socii:  socii Italici – живеят в Южна и Средна Италия(автономна вътрешна политика, а външната се определя от Рим);  socii Latini – твърде рано стават част от Рим. ІІІ. Народното събрание на Рим (commitium) Властта е на първо място на populus – върховната власт се осъществява на комициите, изпълнителната и ръководната власт е в ръцете на Senatus. Populus Romanus Quiritium има законодателна, съдебна и избирателна власт. В негови ръце е и решението война или мир. Народът на Рим като носител на върховната власт, притежава Maiestas Populi Romani Quiritium. За това всяко престъпление срещу Рим се смята за crimen laesaemi PRQ. А) Особености на комициите: Комициите се свикват с магистратите с imperium. В тях се гласува по групи, като всяка група има един глас – куриятните комиции единицата е курия, в центуриатните – центурията, в трибутните – трибата, както и в concililium plebis. Нямат право на никаква инициатива, нито на дебати по предложените от сената и магистратите предложения. Могат само изцяло да приемат или отхвърлят. Rogare legem – предлагам законопроект; Uti rogas – приемам законопроект; Antiquo – да остане по старо му; D/C – condemno/damno; L – libero; NL – non licet – не е позволено; Suffragio ferre – термин за гласувате. Ако възникнат дебати магистратите закриват комициите и определят concilia. (Събранието на част от народа се нарича concilia.) Комициите се обявяват предварително чрез публична наредба – pronulgare. Трябва да започне при изгрев слънце и да свърши до залез слънце. Могат да са прекратят – да се обяви aliо die, при лоши auspiciа, при intercessio – възражение на магистрат с par maiorque potestas, при неблагоприятно знамение или moribus comitiale (припадък, епилепсия) – епидемия. Принципно куриатните комиции се свикват на Форума, центуриатните на Марсово поле, трибутните на Форума, по-късно на Марсово поле. В) Видове комиции : 1) Comitia curiata – свикват се от магистрати с imperium като всяка от куриите има един глас. Първоначално са били основните комиции, след реформата Сервий Тулий гласуват lex curiata de imperio, скоро гласуван съвсем формално, второ приемане на плебеи в съсловието на патрициите и обратното, както и по въпросите на патрицианството; 2) Сomicia centuriata – след реформите на Сервий Тулий това е главно народно събрание – една центурия има един глас. Че са военни личи първо по това, че ги свиква магистрат с imperium – терминът за свикването им е imperare exercitum, а за разпускането – remittere exercitum. Охранява ги военен гарнизон със червено бойно знаме, което се вее над arx, събират се extra pomoerium. Правомощия:  законодателни – гласуват закони и най-вече дали да се започне война или да се сключи мир;  съдебни – Решават углавни дела в следствие на апелация при смъртна присъда, налагане на тежко телесно наказание;  избирателни – избират всички магистрати – цензор, претор, консул и т.н. 3) Comicia tributa – развитие на comicia plebis – възниква след първата secessio на mons sacer в 494 г. Тогава, след Lex Valeria Horatia, решенията на плебеите имат сила само за тях, но след 494год. стават задължителни за всички. За това патрициите, за да знаят, какво решават плебеите, трябвало да присъстват, но без право на глас. За това консулите започнали да свикват и патрициите и плебеите по триби и така възниква comicia tributa, свикват ги консул, претор, едил. Единицата за гласуване е триба. Правомощия:  законодателна дейност – основен законодателен орган е comicia legume;  съдебни правомощия – решават углавни дела при апелация , за глоба от патрицианско длъжностно лице;  избирателна дейност – избират нисши длъжностни лица и извънредните магистри. 4) Comicia plebis – възниква през 494 г., а според Lex Valeria Horatia решенията й стават задължителни за всички. Свикват ги tribuni plebis, а единицата за гласуване е triba. Правомощия:  законодателни – първоначално гласуват закони внесени от народните трибуни,наричани до 280 г. plebscita, а по-късно leges, за това ги бъркат с comicia tributa;  съдебни – обвиняват, когато магистратът е плебейски;  избирателни – избират плебейските магистрати. ІV.Принципи на държавното устройство на Рим След изгонването на царете се налагат следните генерални промени, гарантиращи невръщането на царската власт :  Върховният надзор на държавата минава в ръцете на сената, осъществяван чрез гласуваните leges от comicii;  Всички върховни магистратури се ограничават до една година, като в края на мандата всички магистрати се отказват доброволно от мандата си, magistrate se abdicari. V.Понятията „potestas” и „imperium”:  potestas – Всеки магистрат има сфера от определени права, които характеризират длъжността му и това се нарича potestas. Колегите помежду си са в отношения ‘par potestas’. По-висшият, спрямо по-нисшия е в положения maior postestas. По-нисшият спрямо по-висшия, в положение на minor potestas. Това осигурява строга йерархия и съподчиненост в римската държавна система. Магистрите са с par maiorque potestas, имат право на intercessio, т. е. да спрат всяко решение или действие на друг магистрат. За да се избегнат колизии срещу магистрат се определят сфери на действие между тях, наречени provinciae. Ако е невъзможно определянето на провинции, то магистратите или постигат съгласие, или се редуват на длъжността, или теглят жребий.  imperium – Римската държавна система се основава на imperium. Абсолютно неограничената теоретично власт, да се разполага с живота на гражданите. Характерна е за военачалниците, за това militiae, която е extrahonorum е теоретично неограничена, докато imperium domi intrahonorum след Lex Valeria de Provocationis е подчинена на много органи. Imperium има dictator, praetor, magister. Отличителен знак на imperium е меч и пурпурно наметало paludamentum.  currsus honorum – Гарантирането на невръщането на царската власт е основна цел. За да бъде избран за магистрат, един гражданин трябва да бъде римски гражданин, да не е опетнен с infamia, морална и професионална, гладиатор, актьор, praeco. Преди започването на политическата кариера, според Lex Viria Annalis от 180 г., са били необходими 10 години служба в армията – turucilium militari – от 17 до 27год. в щаба или като трибун, така че да се започне consulatus са били необходими 28 години и преминаване през quaestura, edilitas, praetura и чак тогава consulatus.Чистият срок между две магистратури е biennium – две години, за да може да се подведе под съдебна отговорност => най-младият консул е можел да бъде на 40 години. Заемането на две магистратури едновременно е забранено. Не се допуска заемането на една и съща длъжност в срок от 10години, до 52 г., когато Помпей става консул и проконсул. VІ. Инсигни (insignae) Това са отличителните знаци на сенатори,конници и висши магистрати. Сенаторите-патриции носят:  tunica laticlava, която има пурпурна ивица около врата и една падаща централно отпред;  calcius niger (senatorius) cum luna – катарама от слонова кост оформена като луничка. Сенаторите-плебеи и конниците носят:  tunica angusticlava, която има пурпурна ивица около врата и две падащи от двете страни;  calcius sine luna – ясно без какво. Магистратите с imperium, цензорите и едилите имат право на sella curulis – табуретка от слонова кост с преплетени крака. Трибуните имат право на пейка (subsella), на която седят заедно. Квесторите – на лична sella. Магистратите имат право на toga praetexta. Магистратите с imperium имат право на lictores:  Диктаторът – 24 (той се равнява на двама консули)  Консулът – 12  Преторът – 2 в Града и 6 извън него  Magister equitum – 6 Ликторите носят в Града fasces sine securibus и fasces cum securibus извън него. В Града обикновено консулът има право на fasces cum securibus, само ако сенатът е гласувал Senatus consultum ultimum (extremum) срещу лице лишено от povocatio. Това е наследство от първоначалната функция на ликторите – изпълнители на присъди. При среща с магистрат с maior potestas, ликторите на този с minor potestas се отдръпват от двете страни на пътя и обръщат секирите си надолу в знак на почит: fasces summittere. VІІ.Senatus През по-голямата част от Републиканския период сенаторите са 300. По времето на Цезар стават 900, а император Август ги редуцира до 600. Броят на сенаторите зависи от трибите и е в ръцете на цензорите. Въпреки че формално властта е в ръцете на populus, на практика тя е в ръцете на сената. Това личи :  от това, че Сенатът е постоянен орган, за разлика от магистратите и временните събрания на народа;  от формулата SPQR, т.е. Сенатът = народът, т.е. върховната власт е в него;  от формулата auctoritas patrum, без която нито едно решение не е валидно, т.е. Сенатът е над законодателната власт;  от формулата Senatus consultum, т.е. нарежда на другите какво да правят, т.е. Сенатът е над изпълнителната власт;  от формулата videant consules res publica detrimenti capit и свързаното с това гласуване на Senatum consultum ultimum, т.е. Сенатът е над съдебната власт.  Сенатът издава decreta. Основни правомощия на Сената:  Основна грижа е надзорът над държавата и националното имущество;  Висш финансов орган,разпределя бюджета по пера, определя приходи и разходи, кредити за обществените строежи и т.н. Всичко това за една година или по-кратък срок в рамките определени от цензорите.  Определя външната политика, определя socii, amici populi Romani (Senatum dare). Определя чуждите пратеничества. Определя висшия стратег на войната. Решава обявяването на война и мир, но не се намесва в действията на imperator. Решава генералните проблеми на религията. Единствен може да разреши допитване до Сибилинските книги и да разреши приемането на чужд култ. Управлява провинциите. Грижи се за реда и спокойствието в Рим. Избира висшите длъжностни лица. Често съставя комисии за съдебни разследвания. Процедура в Сената: Право да го свикват (habere Senatum) и да го председателстват имат consul, praetor, dictator, magister equitum, interrex, префектът на Града, по-късно и народният трибун. Задължително заседават на Календи и Иди, в деня, когато консулите встъпват в длъжност, могат д заседават във всички останали дни, освен ако не са C или N или белязани от лоши знамения. Заседават в Curia на Форума или на осветено място (templum) при отворени врати, освен ако не се обсъжда държавна тайна (Senatus consultum tacitum). В ранни времена са се събирали на специално място на Форума, senaculum, и от там са ги канели да отидат там, където ще се заседава. По-късно председателят издава специален edictum или праща по домовите им да ги поканят. VІІІ.Magistratus Те имат следните права :  право на auspicia;  право да свикват contio за решаване на военни въпроси;  ius dicendi – да издават edicta;  ius coērtionis – да налагат наказания;  право на intercessio – право на магистрат с par maiorque potestas да спре всяко решение и действие на магистрат;  convocare Senatus – право да свикват Сената;  да свикват comitia;  ius dicendi – право да обсъжда всеки въпрос със Сената или НС. Те имат и следните ограничения :  ограничени са от закона и Сената;  ограничени са от ius provocationis;  ограничени са от колегиалността и правото на intercessio;  ограничени са и от едногодишния мандат. След изтичането му се подлагат на двугодишен период, biennium, през който нямат право да заемат длъжност, за да могат да бъдат подведени под съдебна отговорност. Магистратите се делят на :  magistratus ordineri – consul, praetor, quaestor, tribunus, edil, censor и extra ordinem creati – interrex, dictator, magister equitum, praefectus Urbi;  magistratus cum imperio – consul, praetor, dictator, magister equitum, praefectus Urbi и magistratus sine imperio – останалите;  maiores – тези с imperium и minores – останалите.  magistratus curules – consul, praetor, dictator, magister equitum, censor, edil и magistratus non curules – останалите;  magistratus patricii и magistratus plebei. А)Редовни магистрати : 1) Consules – Те са наследници на всички светски пълномощия на царя. В Града управляват делата на държавата и се грижат за защита на националното имущество, а в Италия се грижат за обществения ред.Обикновено председателстват Сената. Когато го няма цензора, изпълняват голяма част от функциите му. Често предлагат закони, но рано изгубват инициатива, която се поема от трибуните. Подобно е и положението с държавната измяна. Консулите решават дали обстоятелствата налагат избирането на диктатор и го именуват – nomino (dico) dictator. Те са главни представители на държавата по време на свещенодействия. Извън Града са върховни военачалници, командващи пехотата. Не е ясно как са се казвали до 510 г. Вероятно е бил един и се е наричал praetor, защото Ливий говори за Praetor maximus, от където следва, че има и Praetor minor, като Praetor идва от prae+ire. Като термин Consules се появява едва в средата на 5в. и означава седящи заедно. Вероятно до тогава Рим е имал само един легион, който той управлява, а помощникът му – конницата. След 5в. легионите стават два и се появява и втори консул. 2) Praetores – Това е първият заместник на консулите, специализирал в съдопроизводството,когато консулите ги няма в Рим. Той е и администратор, но може да е и военачалник.Според законът lex Licinia Sextia от 367г. консулатът става достъпен и за плебеите, реакцията на патрициите е да изземат съдебната власт на консулите и така се създава новата длъжност – претор. Първоначално само за патриции. В началото е бил избиран само praetor urbanus, който е разглеждал само дела между граждани и е бил collega minor на консулите. В 242 г. се избира нов претор – praetor peregrinus qui ius inter cives et peregrinrinus dicere. В 227 г. се учредяват двама нови за управление на Сицилия и Сардиния с Корсика. В 197 г. се създават двама нови за управление на двете Испании. В 149 г. lex Calpurnia de repetundis налага създаването на на първата questio perpetua – постоянно действащ отдел за тези престъпления.В 88 г. Сула прокарва редица закони влезли в сила по-късно и създава 8 или 9 questiones perpetuae, постоянни углавни съдии, разглеждащи отделни престъпления. От тогава всички претори остават в Града, като 6 или 7 от тях се наричат quaestores, съдебни следователи, като провинциите се управляват вече от propraetores или претори в следващата година след мандата си.От Цезар нататък броят им непрекъснато расте,като най-много са били при Клавдий – 18. Преторите не съставляват колегия, а имат провинция. Изборът им е веднага след консулите, като след това теглят sors, за да си определят провинция. След това издават едикт с основните законоположения,по които ще съдят. Praetor urbanus изготвя листата на съдебните заседатели.През републиканския период е устройвал игри и, за това през имперския период всички игри са преминали в негови ръце. 3) Qaestotes – Първоначалната им функция не е ясна, но със сигурност те са първата помощна магистратура на консула, контролираща хазната. Първоначално са били двама, по един на всеки консул. Когато консулът тръгне на поход неговият квестор го следва,като се занимава с финансите на армията, както и с продажбата на част от плячката. В 421 г. квесторите стават четирима, като двама остават в Града, а двама пътуват с консула. В 3 в. quaestores dassici, чиято основна функция е финансите свързани с флотата. Главният от тях е qaestor ostiensis, който надзирава Остия и вноса на храни в Рим. В късната република се създава qaestor provincia aquaria, който се занимава с финанси свързани с водоснабдяването и акведуктите. От Сула броят им се увеличава. Отношенията квестор-консул са от типа баща син. Проквесторите са помощници на проконсулите и се занимават с финансите на провинциите. 4) Tribuni – Магистратура създадена след първата secessio на плебеите на mons sacer от 494 г.Първо са двама с двама помощници– едили. По-късно стават петима до десет, но едилите остават двама. Избират се от concilium plebis, председателствано от плебейски трибун. Основна функция е защитаването на плебеите от произвола на патрициите. Затова те са sacrosancti и обидата срещу тях се схваща като обида срещу maiestas populi Romani quiritium. Те имат sacrosancta potestas, трябва винаги да са на разположение и нямат право да напускат Рим освен при feriae latinae, когато всички магистрати напускат Рим. Домът им е asylum и за това е отворен и денем, и нощем. Основната функция на трибуните е свързана с основното им право – ius auxilii, всеки трибун може да вземе под защитата си, първо само плебеи, после всеки римски гражданин, като го избави от всякакво наказание, дори смъртното. С това право са свързани : ® Ius interdicendi – Всеки трибун може да спре всяко решение на магистрат,на Сената,може да спре избирането на патрициански магистрат,както и всеки законопроект, но само преди да е започнало гласуването. Не могат да спират обаче гласуване за сключване на мирен договор. Това е т.нар. tribunitiun veto. По тази причина много скоро трибуните получават право да внасят предложения в Сената – ius differendi et sententiae dicendi. Така много скоро законодателната инициатива минава изцяло в тях; ® Имат право на ius praesionis – да арестуват и ius multae – да налагат глоби.От това право се развива функцията им да внасят обвинения в углавни престъпления спрямо държавата и да повдигат обвинение за лошо изпълнение на длъжността от магистрат; ® Имат право да свикват concilia plebis и да внасят предложения в тях. От това право се развива и правото да присъстват в Сената и да го председателстват, когато консулите се сменят – ius complere agendi. Трибуните са ограничени от това, че техните действия се разпростират само в рамките на помериума; тяхното вето е валидно само докато са на длъжност. Също така нямат право да налагат вето един на друг. Само цензорите и диктаторът не са подвластни на ветото им. 5) Ediles – Едилитетът е институиран в 494 г.,заедно с трибуните. Първоначално това са плебейски едили и тяхната основна задача е грижа за aerarium Cereris и устройването на ludi plebei. В 367г., като реакция на патрициите се създава магистратурата на двамата ediles curules – патриции по произход, носещи toga praetexta и имат право на sella curulis. От тази година практически едилите стават подчинени на консулите. Много скоро съсловната принадлежност започва да се редува (една година – патриций, следващата – плебей) и скоро се забравя. Основна задача е поддържането на реда в Рим и благоустройството на Града. Сфери на действие: © Cura Urbis – Грижат се за почистването и поддръжката на Града; за изграждането и поддържането на акведуктите. Следят за всяко престъпление и най-вече за икономическите злоупотреби. Имат полицейски и съдебни функции за тези престъпления; © Cura annonae – Грижат се в Рим да не настъпи глад. Следят за вноса на храни и зърно, за асортимента, за качеството и за цените на пазара; © Cura ludorum solemnium – Грижат се за игрите по време на празниците, като плебейските едили отговарят за ludi plebei, а курулните – за ludi romani. Част от средствата за организацията се дават от хазната, а друга се дава от едилите. При реформите на държавната система, император Август прехвърля това им задължение върху преторите, а едилите започват да управляват четирите района на Рим. 6) Censores – Магистратурата е създадена в 443 г. Първоначално са двама патриции с петгодишен мандат,като следващите са били през пет години на шестата, но с мандат осемнайсет месеца. Основна дейност е главен регистратор и водещ финансов магистрат. Това се изразява в :  Census – Преглеждат регистрите,които съдържат имуществото и статуса на всеки римски гражданин, като член на триба, центурия, конническото, сенаторското съсловие или е aerarius (почти лишен от граждански права,като плаща само минимален данък – aes). След това съхраняват тези регистри. В нощта преди census се прави auspicium, на следващия ден народът се подрежда по триби на Campus martius във Villa publica. Обикновено pater familias дава сведения за всеки член от семейството по съвест. Цензорът проверява старите списъци и прави нови – tabulae censoriae. След това на Форума пред atrium libertatis правят преглед на конниците – recognitio equitum – представлява нещо като парад. После правят преглед на Сената – lectio Senatus;  Cura morum – Следят за всички провинения, които не подлежат на poena, но са в разрез с mos maiorum – клетвопрестъпничество, непочитане на родители, лошо възпитание на деца, разкош и др. Обричат го на безславие (ignominia) и в регистрите вписват провинението и наказанието. Наказват ги с : a) senatu movere – изваждане от сенаторското съсловие; b) equum adimere – отнемане на кон,изваждане от конническото съсловие,термитът,който казват при прегледа на конника е trade equum; c) tribu movere – преместване от селска в градска триба; d) вписване като aerarius.  Висш финансов контрол. Те определят макрорамката на държавния бюджет. За срок от пет години сключват договор с publicani – откупвачите на данъци и предприемачи за строежи на държавни поръчки. Освен това проверяват дали е събран националният доход за предишните пет години. Дейността на цензорите е напълно неограничена,освен от veto на колегата му. След свършване на мандата цензорите правят lustrum на Марсово поле. B) Извънредни магистрати : 1) Interrex – Извънредна магистратура в случай на преждевременна смърт на двамата консула или,ако се докаже грешка в избирането им – vitio creati. Тогава патрициите в Сената избират един измежду тях за intrrex, който управлява пет дни и след това посочва друг, и така до провеждането на изборите. 2) Dictator – Ранната история не е ясна. Като длъжност е позната и в други италийски общини, но е със сакрални функции. Вероятно е използван за облекчаване на прехода от царска власт към република. Избиран е за срок от шест месеца, но доброволно напуска длъжността, когато изпълни поставената задача. Посочва се от консулите, които спазват специален религиозен ритуал. Терминът е nomino (dico). Посочва се обикновено в два случая : a) bellum gerendi causa – ясно за какво; b) secessionis sedandae causa – за потушаване на бунт. Основна задача е да отстрани заплахата над Рим. Самият той командва пехотата, т.е. той е magister populi, като си назначава следващата извънредна магистратура – magister equitum – който командва конницата. 4) Praefectus Urbi – Когато диктаторът напусне Рим или когато всички магистрати напуснат Града,з а да празнуват feriae Latinae, оставят в Рим praefectus Urbi да го управлява. C) Нисши магистрати : 1) Legati – За попълване празнотите в системата на държавното управление в Рим Сенатът излъчва легати. Излъчват се за :  външнополитически цели;  провинциално управление;  военно управление. В края на републиканския период легатите стават командващи на легионите.

Културни епохи в Рим. Римски календар І. Принципно устройство Първоначално римският календар е бил лунен, годината е започвала на 1 март и е била 10 месеца. Два от месеците - септември и ноември - са били двойни, тъй като през тях е имало най-много селскостопанска работа. През ІІІв. пр. Хр., макар че според някои нови изследвания още в 509г., Тарквиний Горди променя календара на лунно-слънчев. Месеците са били:  Martius - кръстен на Марс  Aprilius - от apperio - открива се пролетта  Maius - на местно старо забравено божество Mai  Iunius - на Юнона (До тук са празничните; следващите просто се номерират.)  Quintilis  Sextilis  September  October  November  December Ianuarius е кръстен на Янус. Februarium идва от februa - кожените бичове от принесената в жертва коза от луперците. Март, Май, Квинтил и Октомври са били по 30 дни, Февруари - 28, а останалите - по 29. За приравняване лунната година към слънчевата, се е вмъквал допълнителен месец - mensis intercalaris - на празника Терминалия на 23 февруари. Така всяка втора година месецът има 28 дни, а всяка четвърта - 27. Но тези четири слънчево-лунни години имат 1465 дни, а слънчевата има 1461, т.е. разликата е от 4 дена. Затова в 46г. Цезар натоварва александрийския математик Созиген да изработи слънчев календар - това е Юлианският: Созиген прибавя след Терминалия по 1 ден на всеки 4 години. В 1582г. папа Григорий XIII коригира грешката в Юлианския календар спрямо астрономическия такъв, която е 11’10”. До негово време това е натрупало 12 ½ дена разлика. Той премества календара с 13 дни. Григорианският календар (нов стил) е приет в България в 1916г., а българската църква го приема през 53г. На някои места (например в Руската църква) новият стил още не е приет. За най-голяма точност всяко нечетно столетие няма една високосна година. ІІ. Означаване на годините Означават се с имената на консулите в Ablativus Absolutus. Кой от двамата ще бъде първи се решава по жребий. До 154г. са встъпвали в длъжност на 1 март. След тази година (т.е. след въстанието в Испания) се наложило консулите да излязат на поход януари месец и затова встъпили в длъжност на 1 януари. От Ів. започва датиране ab urbe condita. ІІІ.Основни дати в календара А) Kalendae (по-рядко - Calendae) - първият ден на месеца, денят на новата луна. Scriba Pontificum вижда новата луна и казва на Rex Sacrorum, после двамата принасят някаква жертва (не е ясно каква), посветена на Ianus Ianuarius и/ли Iuno Novella (Covella), като покровителка на календите. Pontifex Maximus свиква народа на Капитолия около Curia Calata (< calo) и 5 пъти повтаря „Calo” („Καλέω”), като обявява колко дни има до следващата основна дата – ноните. В) Nonae На ноните народът е бил събиран от Rex Sacrorum и е бил честван някакъв празник, може би рожденият ден на Сервий Тулий. На него ден се обявявали игри, празници, нондиги, дните за съд, календите, комициите и т.н. Ноните са петият или седмият ден от месеца и съвпадат с първата четвърт на новолунието. Името им идва от това, че е девет дни преди следващата основна дата – идите. С) Idus Името произлиза от или етруски и означава „денят, който разделя месеца”, или от гръцката дума εἶδος - нещо видимо, когато се вижда и през деня, и през нощта, защото тогава е пълнолунието. Пада се 13 или 15 число на месеца. Идите са посветени на Юпитер (отговаря за всички summa - най-големи неща, негов е и Капитолия) и на Ianus (отговаря за всичко prima). В този ден Flamen Dialis води овца, наречена ovis idulis по Via Sacra към Arx и там я принася в жертва. NB!Множественото число на основните дати не е ясно. NB!Март, Май, Квинтил и Октомври са големите иди и нони (на 7 и 15 число). NB!Основните дати и месецът стоят в Ablativus Temporis. ІV. Означаване на останалите дни Предишният ден преди основна дата се нарича pridie основната дата в Accusativus. Например pridie Kalendas Ianuarias е 31 декември (преди 46г.) или 29 декември (след 46г.); pridie Nonas Octobres е 6 октомври. Останалите дни се определят чрез най-близката до тях основна дата. Първоначално е било така: денят в Ablativus Absolutus + ante + основната дата в Accusativus. Например die quatro ante Kalendas Octobres - 28 септември. Много скоро обаче ante излиза на първо място и всичко минава в Acc: ante diem quatrum Kalendas Octobres, или записано съкратено: a.d.IV Kal.Oct. Това става устойчива фраза и може да се свързва с предлози, най-вече ex et in. „In ante diem bis sextum (два пъти шестият ден) Kalendas Martias” e 29 февруари във високосната година. Увеличаването на годината с един ден се е наричало annus bissexum (bissextilis). От там през руски идва на български думата “високосна”. Това броене продължава да IVв. сл. Хр. От тогава е модерното броене - 1, 2, 3… V. Основни символи в календара F  dies fasti - празничните, 42 в годината N  dies nefasti - 58 C  dies coimitiales - 195 EN  dies endotercissus: докато трае жертвоприношението, денят е забранен за работа, а докато се готви животното - може. QRCF  quando Rex comitianit fas QSDF  quando stereum delatum fas NP  dies nefasti publici - 49 дни изцяло почивни за всички, включително и за робите FP  dies nefasti principio - само в началото си тези дни са fasti и е разрешено да се работи. Обобщено казано римляните делят както пространството, така и времето на сакрално и профанно. Според традицията Нума разпределил дните на:  dies festi, които са nefasti, т.е. посветени на боговете,  dies nefesti, които са fasti, т.е. посветени на хората и техните обществени и частни дела,  dies intercisi, които са разделени между хората и боговете. VІ.Превръщане на римските дати в съвременни  дните предхождащи календите: указаното число се изважда от дните на предходния месец, увеличени с две: (m + 2) – x, където m са дните на месеца. Например: a.d.VIII Kal.Ian. = (31 + 2) – 8 = 25 декември  дните, предхождащи ноните и идите: указаното число се вади от цифрата на основната дата, увеличена с едно: (d + 1) – x, където d е цифрата на основната дата. Например: a.d.III Non.Ian. = (5 + 1) – 3 = 3 януари VІІ. Седмица „Осмица” Седмицата има 8 дни, а деветите дни са nundina - пазарни. В тях живеещите в провинцията отивали в Рим за съд или търговия. В календара седмицата се обозначава с буквите от A до H. VІІІ. Денонощие Състои се от 24 часа. Денят и нощта имат по 12, но според сезона са с различна дължина.  prima hora diei - изгрев слънце,  sexta hora diei/ Meridie - средата на деня,  duodecima hora diei - последната част на деня, когато залязва слънцето. Нощта се дели на 4 нощни стражи – quatuorum vigiliae. Понятия за час, минута и секунда няма, но в съвременните езици „минута” идва от prima minuta pars horae, а „секунда” - от secunda pars horae.

Културни епохи в Рим. Републикански период. Жречески колегии Обществените жертви са се принасяли от следните видове жреци:  sacerdotes publici populi Romani Quiritium  жреци за Sacra popularia - наредени жертвоприношения, в които участват общините, но не и държавата като цяло  жреци за Sacra gentilica - за родови жертвоприношения Най-важни са колегиите на Sacerdotes publici. Попълването на колегията става чрез cooptatio - вътрешен избор. За по-важните от жреците е било нужно потвърждението от comitia calata - комиции, председателствани от Pontifex maximus. Създадени са за избор на цар и жреци, но после остават само за жреци. При някои от жреческите колегии се налага и потвърждение от comitia tributa. Приемането на новия член става на разкошен пир. Участието в една колегия се разрешава само на един член от фамилия, но се допуска един човек да заема жречески длъжности в няколко колегии едновременно, а императорът задължително е член на всички колегии. Някои колегии са били ограничени по съсловие. Поддръжката и осъществяването на култа е държавно дело. Жреците са имали големи привилегии: освободени са от военна повинност, данъци, не са обвързани с никакви длъжности, имат право на поземлени владения, на прислуга. Почитта към тях е била голяма. На тържествата са имали почетни места. Някои дори са имали право на ликтор и колесница в очертанията на града. Това право са имали само весталките, а през императорската епоха - императорът и неговото семейство. Носели са toga praetexta (с пурпурна ивица по края), каквато носят още само малките деца и магистратите. На главата си имали infula - вълнена лента, символ на неприкосновеността и свещеността им. Pontifices Една от най-старите колегии, основана от Нума Помпилий. Първоначално се състои от четирима патриции, в 300г. се прибавят четирима плебеи, Сула уточнява броя им на 15. Избирани са първоначално чрез cooptatio, а след 104г. е било необходимо потвърждение от comitia tributa. Основно тяхно задължение е съхраняването и надзорът над всички изконно римски култове. Властта им обхваща цялото римско богослужение и се простира над всички участващи в него лица. Те единствени решават, дали богослужението е извършено правилно или не. Могат да налагат глоби и наказания. Присъстват на всички по-важни жертвоприношения, освещават храмове, олтари, статуи, определят мерки срещу зловещи знамения, присъстват при някои видове брак, осиновяване, наследяване, погребения. Те определят dies fasti et dies nefasti, съхраняват и водят свързания с тях официален държавен протокол - архив Annles maximi. При тях се съхраняват и Libri Pontificii, т.е. кодекс на всички изконно римски религиозни обичаи. Те съхраняват и commentarii pontificum - документи, съхраняващи всички техни решения и постановления. Върховният жрец на Рим е и главният от понтифиците, наричан Pontifex Maximus (днес - Папата). Той съдържа в себе си цялата религиозна власт и неговата длъжност е била желана от всеки, който се е стремял към върховната политическа власт. Затова императорът е винаги едновременно и Pontifex Maximus, т.е. съдържа в себе си и светската, и религиозната, и политическата власт и така е естествен символ на Рим. Отличителните знаци на Pontifex Maximus са albogalerus - шапка от агнешка кожа и simplulum - специална разливна лъжица. Освен това той има право на sella curulis; център на властта му е Domus Regia, който е сборно място на понтифиците. Едната от най-древните му функции е надзорът върху поддържането култа на Веста. Затова е живял заедно с весталките в Atrium Vestae. Rex sacrorum (Sacrificulus) Подчинен на Pontifex Maximus и считан за пряк наследник на жреческите функции на царя. Първоначалната му функция е Flamen Iani. Затова и на 9 януари, когато е Agonalia, той е основното действащо лице. В този ден Rex Sacrorum принася овен в Domus Regia и чрез тази жертва Янус е омилостивен до следващия период. На 24 февруари пък участва в празника Regifugium: на комициума извършва някакво приношение и след хуква с все сили са бяга. Схващането за този празник е като спомен за изгонването на царете и въвеждането на републиката. Има няколко теории за първоначалната функция на този ден: или царят е бил изпитван дали е физически годен да продължи да заема длъжността си, или народът се е сблъсквал с божественото, или така е бил въвеждан Mensis intercalaris. Съпругата на Rax sacrorum - Regina sacrorum - също взима участие в някои жертвоприношения. По произход Rex sacrorum винаги е патриций, а длъжността му е пожизнена. Flamines Специални жреци на отделните индигетни божества. Това са: тримата Flamines Maiores (Flamen Dialis, Flamen Martialis, Flamen Quirinalis) et дванайсетте Flamines Minores, трима от които не се знае чии са. Всички те са пряко подчинени на Pontifex Maximus. Най-важен от тях е Flamen Dialis, избиран от comitia calata. Основното му задължение е всекидневна служба и принасяне жертва на Юпитер в неговия дом, наричан domus Flaminia на Палатина. Затова той не може да напуска за дълго време дома си, освен два пъти в годината. Това е една от най-почетните длъжности. Той има право на: sella curulis, ликтор, колесница в града, глас е сената, да дава показания в съда без клетва. Домът му е asylum. Едновременно с това е и длъжността с най-много ограничения: трябвало е винаги да носи дебела вълнена дреха без възли - laena, никога да не вижда никакъв работещ (ликторът се грижел за това - вървял пред него и обявявал, че минава Flamen Dialis; ако някой забравел и продължавал да работи, ликторът го биел), да е в пълна изолация от смъртта, както и никога да не казва думата “боб”, защото бобът подува тялото както когато човек умре. Ако жена му Flaminica Iunonis умре, той няма право да се жени повторно. Иначе няма право да се развежда с нея. Тя пък няма право да носи обувки от умряло животно, а само от заклано. Ето защо в продължение на 75 години длъжността не е била заемана и едва в 11г. я заема император Август. Flamen Martialis e имал по-малко значение и скоро е бил забравен. Още по бързо това става с Flamen Quirinalis и Flamines Minores, като до нас дори не са достигнали имената на всички. Virgines Vestales (Vestae) Колегия, основана от Нума Помпилий. Първоначално са четири, после шест жрици на богиня Веста, пряко подчинени на Pontifex maximus, който избирал от предложените от родителите им 20 патрицианки на възраст от 6 до 10 години, след което на comitia calata се теглел жребий кои да станат весталки - задължително момичета без всякакви телесни недостатъци и красиви. Чрез специална формула те са били обричани на богинята, подстригвани и обличани във весталската дреха - дълга бяла stola, къс нагръдник от грубо платно. В косата - преплетени ленти и прибрана бяла кърпа с пурпурна ивица (играе ролята на toga praetexta, тъй като жена не може да сложи тога). Служат 30 години: 10 години се обучават, 10 години изпълняват жреческите си функции, 10 години обучават новите весталки. След това могат да встъпят в брак - нещо, което рядко е ставало, защото са свещени от много общение с божественото. (Оги: Не защото са стари, разбира се. Е, вие сигурно си мислите, че една жена на 36-40г. е стара…; Вели: Да ама не е и млада, друго си е…) Основното им задължение е да поддържат култа на Веста. Грижат се за богинята, т.е. за вечния огън. Не е ясно дали вечният огън е действително вечен, или просто всяка година на 1 март се е палел с търкане на дърва. Ежедневно ръсят храма с вода от извора Егерия, украсяват го с лаврови клонки, молят се за благополучието на римския народ. Приготвят mola salsa и всичко останало за държавните жертвоприношения на индигетните божества, както и съхраняват символа на могъществото на Рим в Penus Vestae. Имат много привилегии: не са под властта на pater familias, свободно могат да се разполагат с имуществото си и да правят завещания, имат ликтори и дори консулът им прави път, имат право на колесница в града, да дават показания без клетва в съда, осигурени са им почетни места на всички тържества и пирове. Обидата срещу весталка се наказва със смърт, но престъпник, воден към наказанието, ако срещне весталка по пътя, се освобождава. Едновременно с това се е изисквало строго съблюдаване на ритуала: весталка, заспала и допуснала огъня да загасне, се наказва с тежки телесни наказания; весталка, нарушила обета си за целомъдрие, се завежда на Campus Sceleratus и се зазижда в стената или я заравяли жива. Главната весталка се нарича Virgo Vestalis Maxima и една от най-почетните личности в Рим, с голямо влияние сред матроните. (Quin)decemviri sacris faciundis Първоначално са били двама, дълго време - 10, накрая стават 15. Избирани са от comitia tributa със задължението да пазят Libri Sibullini и да ги тълкуват по заповед на сената при особено тежки бедствия. Поради факта, че чрез Сибилинските книги са били въведени повечето от култовете на Di novensiles, по-късно те са се грижели и за изпълнението на техните култове.друго тяхно задължение е била грижата за т.нар. lectisternia - това се е практикувало при изключителни тежки случаи по съвет на Сибилинските книги: статуите на божествата са били слагани около специални маси и им било предлагано изобилно угощение. Първият лектистерний е бил 397г. срещу тежка епидемия. Били чествани Аполон, Латона и Диана, Херкулес, Меркурий, Нептун. 217г. след поражението на Тразименското езеро в продължение на три дни на шест софри били чествани 12 бога по двойки: Юпитер и Юнона, Нептун и Минерва, Марс и Венера, Аполон и Диана, Вулкан и Веста, Меркурий и Церера. Всеки лектистерний е бил предхождан от supplicatio - молитвена процесия. Ползвали са се от правата и почитта на останалите жреци, а главният от тях се е наричал Magister. Septemviri epulones Длъжността им е учредена в 196г. с цел улесняване работата на понтифиците. Няма съсловно ограничение, могат да бъдат дори плебеи. Първоначално са Triumviri, Septemviri, накрая стават Decemviri, но си запазват името. Службата им е да угощават капитолийската триада. На 14 ноември се празнува Epulum Iovis (угощение). Статуите на Iuppiter, Iuno Regina еt Minerva са били слагани около софра на изобилно угощение. В него участват целият сенат и жреческите колегии. При императорите не е минавало нито едно голямо тържество без угощение на капитолийската триада. Augures Държавните авгури са били първоначално двама (заради Ромул и Рем), патриции по произход. По-късно стават четирима. 300г. към тях се прибавят трима плебеи. Сула довежда броя им до 15. По-късно стават повече. Първоначално се избират от царя чрез cooptatio, а от 104г. е прието да се утвърждават от comitia calata. Длъжността им е пожизнена и несменяема. Помежду си са равни и реално не са жреци, тъй като не извършват жертвоприношения и не се грижат за ничий култ, а само определят каква е волята на божеството относно някакво предприятие. Отличителният им знак e lituus - жезъл, завит в горния край, направен от дърво без всякакви чепове. Подобно нещо носят днес католическите (архи)епископи. Въпреки че не са жреци, имат право на toga praetexta. Основните им задължения са всякакви птицегадания, необходими на военачалника, висшите сановници, сената и народа при някакво начинание. Друго тяхно задължение е inauguratio - първоначално на царя при възкачване на престола, а по-късно на всички жреци. Оттам идва „inauguratus sum” - встъпвам в длъжност. Правят inauguratio и на храмове, светини, дори градове. Освен това тяхна грижа е и да установяват датите на някои подвижно празници. Това, което авгурите са открили като божия воля, е било задължително. Гадаели са по пет вида знамения:  coelestia auspicia (auguria) - небесни знамения: метеорологични явления, като най-важно и благоприятно е мълнията, и то от ясно небе, дошла от ляво (!) - в Елада лявото е неблагоприятната посока  signa ex avibus - авгурите наблюдават птиците или по полет (грабливите), или по глас (зловещите), но не и по двете едновременно. Авгурите никога не пускат сами птиците. Процедурата е следната: със жезъла си начертават на земята един квадрат - templum; след това със жезъла си го пренасят на изток в небето и чакат докато птиците се появят в квадрата.  auspicia pullaria - гадание по свещените кокошки. Извършва се преди битка. Клетката се поставя на земята и се предлагат на кокошките късчета от специално тестено изделие - offa pultis. Кокошките трябва да кълват лакомо, така че дори храната да пада от човките им.  pedestria auspicia - по четирикраки влечуги. Рядко практикувано и твърде рано забравено.  signa ex divis - по зловещи знамения. Има много видове такива и те прекратяват всяко начинание. Например: спъване с крак, случайни звуци, шмугнали се животни и др. Salii Колегия, учредена от Нума Помпилий. Първоначално са две: едната в чест на Марс - Salii Palatini, а другата - в чест на Квирин - Salii Quirinales. По-късно, със замирането на култа на Квирин, се обединяват в една. Състояли са се от 12 патриции - мъже и момчета. На 1 март, облечени в пълно бойно снаряжение - пурпурна туника, ризница, шлем, меч, копие - се отправят за Ancilia, след като в определени дни, на определени празници тълкуват под звуците на тубите и пеят много древна песен, съдържаща молитви към Марс, Янус, Юпитер, Юнона и Минерва. Fetiales Колегия от 20 пожизнени жреци от най-благородните семейства, които обявяват война и сключват мир. Ако populus Romanus Quiritium (народът на пълноправните римски граждани) се е считал за оскърбен, е пращал двама или четирима фециали, които да искат удовлетворение. Терминът е res repetere. При отрицателен отговор след 30 дена главният фециал (Pater Patratus) e отивал до границата и е призовавал боговете за свидетели. След като се върне в Рим, ако сенатът реши обявяване на война, Pater Patratus отива отново на границата и в присъствието на трима свидетели фециали произнася тържествена формула за обявяване на войната и хвърля във вражеската територия окървавено копие. Така войната е iustum piumque duellum (стара форма на bellum). По-късно, с разширяване границите на Рим, вече е било трудно да се ходи чак до границата, затова около храма на Bellona (богинята на войната) имало участък, които е бил вражеска територия - “посолство”. (По време на войната срещу Пир, царят на Епир, карат грък от Епир да купи това място и то става принципно вражеско.) После пълководецът изважда копието и го хвърля на съответното място, когато пристигне. При сключване на мир първо се чете мирен договор, после Pater Patratus с кремък убива свиня, призовавайки Юпитер да срази клетвопрестъпника с мълнията си, както той - свинята. Luperci Това са две родови жречески колегии: Luperci Quintilii еt Luperci Fabiani - първата е основана от Ромул, втората - от Рем. На 15 януари двете колегии се срещат при Луперкал - свещената пещера с извор в югозападното подножие на Палатина, където вълчицата кърмила Ромул и Рем. Първоначално там била Ficus Ruminalis. Принасят в жертва коза, куче и сладкиши, приготвени от весталките. Поръсват жертвата с mola salsa, приготвена от първите класове на предишната година. Един от луперците мацва челата на двама младежи от знатни родове с кървавия сакрален нож, друг ги избърсва с вълна, напоена с мляко, докато младежите се смеят. После одират козите, нарязват кожата им на ивици и се обличат в тях. Двете групи тичат около Луперкал и бият с бичове от кожите когото срещнат. По-късно започват да бягат около Палатин или по Via Sacra. В празника участват главно жени заради проблеми с бременността, умиращи деца и т.н.