SAlexandrov
-
Брой отговори
4326 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от SAlexandrov
-
-
УСПЕХ: Чьечиао-2, Тянду-1 и Тянду-2 пристигнаха около Луната!
На илюстрацията: спътниците “Чьечиао” поддържат работата на бъдещата лунна база на Китай. Photo credit : CNSA
25 март 2024 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. Луната си има нови роботизирани посетители. Спътниците на Китай “Чьечиао-2”, “Тянду-1” и “Тянду-2” пристигнаха успешно в целевата им окололунна орбита!
Новината бе съобщена официално тази сутрин от китайската космическа агенция CNSA. От нея става ясно, че “Чьечиао-2” е запалил двигателя си в 18:46 ч. българско време вчера, на 24-ти март, като той е работил в продължение на 19 минути. Критичната маневра благополучно е позиционирала спътника в първична орбита с параметри 200 на 100 000 километра. По-нататък апогеят ще бъде снижен до 16 000 километра. Орбитата е стабилна и не се изисква провеждането на чести маневри за поддържането ѝ.
“Тянду-1” и “Тянду-2” изпълниха собствените си маневри в 19:43 ч. българско време. Тези два експериментални спътника ще летят в тандем, за да изпитат нови технологии за навигация и комуникация. Това ще позволи изграждането на цялостна спътникова лунна групировка “Чьечиао”, която ще осигурява радиовръзка и навигационни услуги с наближаващите роботизирани и пилотирани мисии.
Ето какви са плановете на Китай: през януари на космодрума Уенчан пристигна 8 200-килограмовата роботизирана мисия “Чанг’e 6”. Тя ще излети към Луната през май, след което ще извърши меко кацане в района на кратера Аполо, намиращ се от обратната страна на естествения ни спътник. Там мисията ще събере около 2 килограма лунни проби, които впоследствие ще бъдат изстреляни към окололунна орбита, прикачени към трансферен модул и доставени на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.
За да може тази мисия да сработи, са нужни надеждни комуникации между наземното ръководство и “Чанг’е 6”. За тази цел ще послужи новопристигналият спътник “Чьечиао-2” със своята 4.2-метрова параболична антена.
След това през 2026 г. ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, а през 2028 г. – “Чанг’e 8”. “Чанг’e 8” е мисията – предшественик на базата на Луната, която ще бъде изградена от Китай. На борда ѝ ще има затворена екосистема, каквато би била нужна, когато хората заживеят на естествения спътник. Иначе китаец се очаква да стъпи на лунната повърхност през 2030 година.
Плановете на китайската космическа програма се развиват – може би по-бавно, отколкото ни се иска, но категорично и необратимо. Интригата е налице – коя лунна програма ще е по-успешна? Тази на САЩ (“Артемис”) с подкрепата на Европейската космическа агенция или тази на Китай? Напомням на читателите, че миналият месец бе постигнато първото меко кацане на Луната от САЩ през 21-ви век посредством комерсиалната мисия “Одисей”, част от програмата на НАСА за подпомагане на частни компании. Но Щатите засега имат едно успешно кацане на Луната през този век. Китайците имат вече три. От друга страна американците разполагат с много повече лунни апарати, които са в етап на строеж. Чакаме да видим какво ще се случи!
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/queqiao-tiandu-arrive-moon-orbit/
-
2
-
-
Преди 20 часа, todorg said:
В космоса война няма.Там Роскосмос и НАСА си взаимодействат ,което ,поне на мен ми звучи странно?
Затова може да благодарим само на решенията, които бяха взети през 90-те години от Ал Гор и Виктор Черномирдин. Тогава е решено Международната космическа станция не просто да е международна, но САЩ и Русия да са практически незаменими. Руските модули отговарят за двигателните маневри и поддържането на ориентацията, а американските - за генерирането на електроенергията. Никой не може да си тръгне - горе винаги трябва да има поне един американец и поне един руснак.
Ето защо американските кораби возят руски космонавти и обратното, руските кораби возят американски астронавти. Това гарантира, че в случай на авария на руски или американски кораб, горе няма да остане нито без американец, нито без руснак.
-
УСПЕХИ: Союз МС-25 излетя към МКС, Карго Драгън се скачи с МКС!
Снимка от днешното изстрелване на пилотирания кораб “Союз МС-25”. Фото: Роскосмос
23 март 2024 г. 20:30 ч.
Светослав Александров. Днес бе натоварен, но успешен ден по програмата на Международната космическа станция! Руснак, американка и беларускиня бяха изстреляни в космоса посредством руския кораб “Союз МС-25” в 14:36 ч. българско време. Малко по-рано американският товарен кораб “Карго Драгън” извърши автоматично скачване с МКС.
Днешното изстрелване на “Союз МС-25” се случи на фона на трагичен ден в Русия. Във връзка с атентата в Москва логото на Роскосмос бе черно. Като изключим това, както и обявената минута мълчание в памет на загиналите граждани, подготовката на космодрума Байконур протичаше както винаги. “Союз МС-25” с космонавта Олег Новицки, астронавтката на НАСА Трейси Калдуел-Дайсън и първата жена-космонавт на Беларус Марина Василевская излетя след безпроблемно обратно броене в посочения по-горе час. За разлика от четвъртък, когато полетът бе отменен в последните секунди преди очаквания старт, този път нищо не бе извън нормата.
“Това е огромна чест за мен и голяма отговорност да бъда част от тази невероятна мисия”, сподели беларускинята Василевская преди да се отправи към стартовата площадка. “Това е нашият национален проект. Това е огромна чест. Горда съм да представлявам републиката”.
Скачването на “Союз МС-25” с възловия модул “Причал” се очаква да е факт в понеделник в 17:09 ч. българско време.
Новицки и Василевская ще се завърнат на Земята само след 12 дни с кораба “Союз МС-24”. За да може тази краткосрочна мисия за нуждите на Беларус да бъде осъществена, двама руски космонавти – част от сегашния екипаж на МКС, Олег Кононенко и Николай Чуб, ще останат в орбита още шест месеца и така престоят им ще бъде едногодишен. На борда на “Союз МС-24” с Новицки и Василевская ще се върне астронавтката на НАСА Лоръл О’Хара, която живее на МКС от септември.
Около час преди изстрелването на “Союз МС-25”, към американския сегмент на Международната космическа станция се скачи американският товарен кораб “Карго Драгън”. На борда му пътуваха 2 721 кг. провизии – храна (вкл. свежи плодове и зеленчуци), две нови кафеварки, екипировка за поддръжката на станцията и нови научни експерименти. Експериментът APEX-09 ще изучава адаптацията на растения с метаболизъм от типа C4 към космическите условия. Приборът GNSS-R ще наблюдава спътниковите сигнали, които се отразяват от морската повърхност, и по този начин ще измерва количеството морски лед. Това ще спомогне за подобряването на климатичните модели. Специален скенер ще бъде прикачен на робот тип Astrobee, който ще позволи изготвянето на 3D карти, а те от своя страна ще подобрят придвижването на робота в условията на безтегловност. Не на последно място, опитната постановка NPHS ще изучава как наночастиците и микрочастиците си взаимодействат в електрическо поле.
“Карго Драгън” извози в космоса и мисията на НАСА “БърстКюб” – малък спътник с размер на кутия за обувки, който ще изучава гама-лъчевите избухвания във Вселената. Въпреки че е дребен апарат, “БърстКюб” се очертава да се превърне във важна астрономическа обсерватория, когато по-късно бъде освободен в открития космос от борда на МКС.
-
Следващият опит за изстрелването на Союз МС-25 ще е на 23-ти март
На кадъра: “Союз МС-25” на стартовата площадка. Photo credit : NASA TV
22 март 2024 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. Роскосмос оповести, че следващият опит за изстрелването на пилотирания космически кораб “Союз МС-25” с екипаж в състав Олег Новицки (Роскосмос), Трейси Калдуел-Дайсън (НАСА) и Марина Василевская (Беларус), ще бъде направен в събота, на 23-ти март, в 14:36 ч. българско време.
Напомням на читателите, че вчера, по време на първия опит за изстрелване, обратното броене бе преустановено 20 секунди преди старта заради технически проблем – спад на напрежението на електрическите системи.
Корабът ще пътува по двудневна схема към Международната космическа станция, като скачването ще е насрочено за понеделник, 25-ти март, в 17:10 ч. българско време.
“Союз МС-25” ще се завърне на Земята на 6-ти април с екипаж в състав Олег Новицки, Марина Василевская и Лорал О’Хара.
Източник: Роскосмос
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/22/soyuz-ms-25-second-attempt/
-
УСПЕХ: Американският товарен кораб Карго Драгън излетя към МКС!
Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX
21 март 2024 г. 23:20 ч.
Светослав Александров. Днешното отлагане на полета на руския пилотиран кораб “Союз МС-25” не доведе до отлагане и на американския товарен кораб “Карго Драгън”. Той излетя в срок тази вечер, в 22:55 ч. българско време, за да достави интригуващи научни експерименти на Международната космическа станция.
Това е тридесетата мисия, която СпейсЕкс провежда по заявка на НАСА, свързана с извозването на провизии до орбита и връщането на отработени експерименти на Земята.
Днешното изстрелване бе първото на кораб от серията “Драгън” след март 2020 г. от площадката на космодрума Кейп Канаверал SLS-40. Оттогава тази площадка бе модернизирана, като бе добавена нова стартова кула. Тя позволява по-ефективно натоварване на товарите на борда на “Карго Драгън”, но също така ще осигурява и пилотирани изстрелвания на кораби “Крю Драгън”.
За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”. Това бе шестият полет за тази конкретна степен, като той отново бе безпроблемен и на осмата минута след старта “B1080” извърши меко приземяване върху площадката LZ-1 на Кейп Канаверал.
На борда на “Карго Драгън” пътуват 2 721 кг. провизии – храна (вкл. свежи плодове и зеленчуци), две нови кафеварки, екипировка за поддръжката на станцията и нови научни експерименти. Експериментът APEX-09 ще изучава адаптацията на растения с метаболизъм от типа C4 към космическите условия. Приборът GNSS-R ще наблюдава спътниковите сигнали, които се отразяват от морската повърхност, и по този начин ще измерва количеството морски лед. Това ще спомогне за подобряването на климатичните модели. Специален скенер ще бъде прикачен на робот тип Astrobee, който ще позволи изготвянето на 3D карти, а те от своя страна ще подобрят придвижването на робота в условията на безтегловност. Не на последно място, опитната постановка NPHS ще изучава как наночастиците и микрочастиците си взаимодействат в електрическо поле.
Скачването на “Карго Драгън” е насрочено за тази събота, на 23-ти март, приблизително в 13:30 ч. българско време.
Видеозапис от днешното изстрелване:
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/21/cargo-dragon-launches-iss-3/
-
1
-
-
Руският пилотиран кораб Союз МС-25 не успя да излети към МКС
На снимката: ракетата-носител “Союз-2.1а” с кораба “Союз МС-25” в очакване на старта си. Photo credit : NASA TV
21 март 2024 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. Техническа повреда попречи на кораба “Союз МС-25” с руснак, американка и беларускиня да излети към МКС. Обратното броене бе прекратено на 20-тата секунда преди старта. Това е историческо събитие – за пръв път руски пилотиран кораб не успя да излети заради проблем, възникнал в последните секунди. Макар че отлагания е имало и преди в руската пилотирана програма, всички те са били обявявани по време на предстартовите проверки в деня преди старта, но никога на толкова късен етап.
Според телеграм групата “Закрытый Космос” повредата се намира в наземните системи на стартовата площадка. Една от подпорните мачти не се е освободила и не се е придвижила настрани, както е необходимо, за да може ракетата да излети безопасно.
Напомням на читателите, че екипажът на “Союз МС-25” се състои от руския космонавт Олег Новицки, беларуската космонавтка Марина Василевская и американската астронавтка Трейси Калдуел-Дайсън.
Отлагането на пилотиран космически полет, особено на такъв късен етап преди старта, е дразнещо не само за зрителите, но е стресиращо за членовете на екипажа и техните семейства. Важно е обаче да се подчертае, че е далеч по-добре мисията да бъде отложена, отколкото да се стигне до фатален край. Американската компания СпейсЕкс също не се колебае да отлага стартовете на пилотираните кораби “Крю Драгън”, стига да има и най-малко съмнение за безопасността.
Следващият кораб, който трябваше да излети към МКС, бе корабът на СпейсЕкс “Карго Драгън”. Това трябваше да се случи още идната нощ – но графикът на мисиите до станцията е свързан, така че се очаква стартът на “Карго Драгън” също да бъде отложен.
Следващата възможност на “Союз МС-25” да излети се открива в събота, в зависимост от това колко сериозен е проблемът и дали може да бъде разрешен своевременно. В случай че съботният полет стане реалност, скачването с МКС ще е факт в понеделник.
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/21/soyuz-ms-25-launch-aborted/
-
Започна пълненето с гориво на пилотирания космически кораб Старлайнър
Снимка от подготовката на “Старлайнър” преди безпилотния полет през май 2022 година. Photo credit : Boeing
19 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. В началото на май двама много смели астронавти на НАСА ще се качат на борда на кораба на Боинг “Старлайнър” и ще излетят към Международната космическа станция. За да се стигне до тази стъпка обаче, корабът трябва да бъде зареден с гориво.
Процедурата вече е започнала и се очаква да отнеме малко повече две от седмици.
Командирът на мисията е опитният астронавт Бари (Бъч) Уилмор. Той ще бъде придружен от Сънита Уилямс, която ще изпълнява ролята на пилот. И за двамата полетът ще е трети в тяхната кариера. Очаква се “Старлайнър” да се скачи с МКС и да изпълни едноседмична програма, след което Уилмор и Уилямс ще се завърнат на Земята.
За повече информация: Боинг
-
Почина легендарният астронавт от Аполо 10 и Аполо-Союз Том Стафорд
На снимката: историческото ръкостискане между Том Стафорд и Алексей Леонов през 1975 г. на борда на “Аполо-Союз”, което слага символичен край на космическата надпревара. Photo credit : NASA
18 март 2024 г. 17:16 ч.
Светослав Александров. Днес ни напусна легендарният астронавт Том Стафорд. Той е известен най-вече с това, че през 1969 г. обикаля около Луната с кораба “Аполо 10”, а през 1975 г. е част от екипажа на съвместната съветско-американска мисия “Аполо-Союз”. Именно Стафорд извършва историческото ръкостискане с космонавта Алексей Леонов, което слага символичен край на космическата надпревара.
Кончината на Стафорд се случи навръх 59-годишнината от първото излизане на човек в открития космос, реализирано от Леонов.
Считано от днешния ден, след смъртта на Стафорд на Земята са останали живи едва седем души, летяли отвъд пределите на най-ниска околоземна орбита. Възможно е обаче да се разминем с това да не остане нито един жив човек, който не е бил в далечния космос. По-късно през тази година очакваме да станем свидетели на частната експедиция “Поларис Доун”, благодарение на която за пръв път от епохата “Джемини” астронавти ще се отправят на разстояние 1 400 километра от Земята. А през 2025 г. в хода на мисията “Артемис 2” четирима души ще обиколят Луната.
-
Ракетата Лонг Марч 8 с лунния комуникационен спътник Чьечиао-2 бе изведена на стартовата площадка
На снимката: ракетата “Лонг Марч 8” е готова за изстрелване към Луната. Photo credit : CNSA
17 март 2024 г. 09:00 ч.
Светослав Александров. Следващото кацане на Луната ще е на Китай, но тъй като ще е на обратната страна на естествения ни спътник, преди да се стигне до неговото изпълняване е нужно да бъде изстрелян комуникационен спътник. Ракетата “Лонг Марч-8” със спътника “Чьечиао-2” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Уенчан за предстоящо изстрелване.
Изстрелването се очаква да е факт през предстоящите дни, вероятно на 20-ти март.
Напомням на читателите, че преди няколко дни Китай загуби лунна мисия, но загубата не се очертава да попречи на полета на “Чьечиао-2”. Това е така, защото за нея послужи ракета “Лонг Марч-2С”, работеща на хиперголично гориво и особен тип неизползвана досега горна степен. За сравнение сега ще се използва ракета “Лонг Марч-8”, като нейните степени работят на керосин и кислород и течен водород и кислород.
За разлика от предходния комуникационен спътник на Китай “Чьечиао-1”, който бе позициониран в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Луна, “Чьечиао-2” се очаква да работи в далечна ретроградна окололунна орбита. “Чьечиао-2” ще осигурява комуникация с предстоящите мисии “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’e 8”.
Първата от тях, “Чанг’e 6”, ще бъде изстреляна през май и се очаква да кацне в Басейна Южен Полюс-Ейткън, голям ударен кратер с диаметър 2 500 километра. Задачата на мисията е да събере проби от грунда и скалите. След това възвръщаема степен ще излети от лунната повърхност и ще се скачи в чакащия горе сервизен модул. Този модул заедно със събраните проби ще се отправи обратно към Земята, за да могат те да бъдат анализирани в лаборатории.
За повече информация: CGTN
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/17/queqiao-2-rolled-launch-pad/
-
1
-
-
СпейсЕкс за пореден път демонстрира как се успява в космонавтиката и даде нагледен пример защо днес НАСА няма аналогични успехи
На снимката: “Старшип” излита за трети път на 14-ти март. Photo credit : SpaceX
15 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Вчерашният трети полет на ракетата “Супер Хеви” и кораба “Старшип” показа за пореден път как СпейсЕкс постига успехи, но реакциите след изстрелването отново онагледиха защо НАСА не може да постигне същите успехи.
Сред космическите експерти и авторите на научно-популярни публикации за специализирани сайтове има ясен и категоричен консенсус, че изстрелването на “Старшип” е било успешно. “Третий пуск системы Super Heavy B10 / Starship S28 состоялся 14 марта в 13:25 UTC (16:25 мск) и был успешным”, писа най-известното списание за космонавтика в Русия “Новости-космонавтики”. “Поздравяваве СпейсЕкс за успешния полет”, коментира Канадската космическа агенция. “Много съм впечатлен. СпейсЕкс продължава да разширява границите и САЩ продължава да служи като модел как публичното и частното могат да си сътрудничат, за да посрещнат нуждите на обществото”, добави директорът на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер. Коментари написаха и астронавти. По случай невероятното видео на навлизането на “Старшип” в атмосферата, канадският астронавт Крис Хадфилд каза: “Това бе ключов урок по време на този много успешен полет. Беше забележително да гледаме същото от вътрешността на совалката и Союз, да наблюдаваме как плазмата облизва кораба през прозорците.”
И докато сред експертите в областта няма ни най-малко съмнение, че полетът на “Старшип” бе успешен, то някои от заглавията в масмедиите са съвсем различни. “Старшип бе унищожен при завръщането на Земята в края на третия полет”, писа Guardian. “СпейсЕкс загуби Старшип, най-големият и най-мощен космически кораб някога построяван”, добави Independent. CNN бяха малко по-нюансирани: “Старшип достигна нови височини по време на монументален тест, но бе загубен при завръщането”. Българските медии не се отличават особено. “СпейсЕкс изстреля Старшип за трети път, минути след това ракетата беше унищожена”, бе заглавието на Дарик. Призът за абсурдно заглавие спечели Дневник с “Ракетата Старшип отново избухна, но почти в края на теста”.
Разликата между реакциите е лесно обяснима. Журналистите, които нямат отношение и интерес към космическите изследвания, не са наясно с нюансите, които ние добре познаваме. Тези от нас с интерес към космонавтиката разбираме разликата между оперативен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това дали спътникът или космическият кораб е достигнал целевата орбита, и изпитателен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това какъв процент от полета е изпълнен и какви данни са получени. Има дори разлика между “експлозия” и провал” – прочие, пълно е с мисии, които изпълняват успешно програмата си въпреки експлозията и даже част от полета включва експлозия (например, при кацането на марсоходите “Кюриосити” и “Пърсъвиърънс”, спускаемата степен винаги експлодираше, ето защо тя трябваше максимално да се отдалечи от тях). Нещо повече – още преди вчерашното изстрелване на СпейсЕкс, компанията предупреди – експлозия ще има и това е заложено в плана. Ето какво се казва в сайта на Федералната авиационна администрация, която лицензира изстрелванията: “СпейсЕкс очаква остатъчен кислород и метан да останат на Старшип по време на спускането и кацането… (…) Старшип се очаква да претърпи експлозивно събитие при сблъсъка с океанската повърхност”.
Но колкото и да бе добре обяснено, колкото и СпейсЕкс да се стараеха да бъдат максимално прозрачни и да подчертаят, че повечето от целите на “Старшип” бяха изпълнени (минус повторното запалване на двигателите “Раптор” в орбита), това не промени факта, че пак имаше журналисти и общественици, които се тригърнаха в момента щом чуха думата “експлозия” и това за тях бе еднозначно, че омразният Илон Мъск е претърпял провал. Отново. Както винаги. Сега, сериозно – подобно на мнозина други, така и аз намирам голяма част от позициите на Мъск за скандални и отблъскващи, но безспорно го разбирам защо отказва да дава интервюта за класическите медии, защо е прекратил стриймовете от СпейсЕкс на други платформи и защо казва всичко, което иска да каже, само в Туитър (X).
И именно тези реакции са причината, поради която НАСА не може да постигне същите успехи като СпейсЕкс. При СпейсЕкс има итеративен подход – всеки полет надгражда предходния. При първата мисия на “Старшип” беше валидирана стартовата площадка, наземните системи и бе оттрениран атмосферен полет. При втората мисия корабът достигна космоса, но не и орбита. При третата мисия орбита бе достигната. Винаги възникват някакви проблеми, но всички те се коригират и избягват при последващите мисии – ето защо ракетите и корабите на СпейсЕкс са доказано най-надеждните в днешно време.
Но ако същата стратегия бъде приложена от НАСА, ако след всеки полет се появяват заглавия в стил “НАСА отново се провали”, това веднага ще стане обект на дебат в Конгреса, недобронамерени политици ще повдигнат аргумента, че НАСА усвоява пари на данъкоплатците и те изгарят по време на експлозиите… след което проектите ще бъдат прекратени без време.
“НАСА не може да приложи този подход”, пише космическият журналист Ерик Бъргър. “Дори традиционните подизпълнители, които разчитат на договори тип Разходи Плюс, не могат. Конгресмените и акционерите не искат да виждат провали. Те искат да виждат успехи от самия старт. Но това е равнозначно на огромни разходи на пари и време, както и на задушаване на иновациите”.
Но хубавото е, че с развитието на частния сектор, НАСА може да аутсорсва дейността си и ако не друго, поне агенцията да не носи негативите. СпейсЕкс може да си го позволи – и го прави.
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/15/spacex-demonstrates-success/
-
2
-
-
УСПЕХ: Старшип достигна орбита по време на третия си полет!
Кадър от борда на “Старшип” след успешното достигане на орбита. Photo credit : SpaceX
14 март 2024 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. Днес СпейсЕкс постигна огромен успех – корабът “Старшип” за пръв път сполучи да достигне орбита! Вероятно това означава, че по време на следващата му мисия той вече ще носи истински полезен товар – предполагаемо интернет спътници “Старлинк”.
Оттук насетне “Старшип” не е кораб на бъдещето, а на настоящето. Вече няма да се питаме кога той ще успее – защото той вече успя, поне в невъзвръщаем вариант. В този смисъл “Старшип” вече представлява доказала се система за превоз до орбита.
Това бе третият полет от началото на изпитателната програма, която започна преди по-малко от една година. Ракетата-носител “Супер Хеви” и “Старшип” бяха изстреляни за пръв път на 20 април 2023 г., като тогава бе достигната максимална височина от 39 километра, преди да се задействат системите за самоунищожение. Вторият полет бе проведен на 18 ноември 2023 г. – “Старшип” успешно достигна до космоса, но не и орбита – малко преди постигането на целевата височина радиосигналът бе загубен. Втората мисия бе голямо постижение за времето си.
Днешният трети полет започна в 15:25 ч. българско време. Ракетата “Супер Хеви” свърши безупречно работата си, извеждайки “Старшип” на път към космоса. Нито един от 33-те двигателя на течен метан и кислород “Раптор” не се повреди. След извеждането на “Старшип”, “Супер Хеви” започна да изпълнява маневри по завръщане в земната атмосфера. За съжаление в последните етапи бе констатирана нестабилност и “Супер Хеви” бе загубена. Цялостната възвръщаемост на остава задача за бъдещето.
Но “Старшип” продължи пътя си към орбита … и я достигна успешно! Вече достигайки орбитална скорост, бяха оттренирани няколко процедури – първо се отвориха вратите на кораба. Това е важно за бъдещите мисии, свързани с извеждането на полезни товари.
След това СпейсЕкс потвърди, че е проведена успешна демонстрация на прехвърляне на гориво от един резервоар в друг. Това е съществена стъпка напред към орбиталното презареждане – изискване за предстоящото изпращане на хора към Луната. Напомням на читателите, че “Старшип” е интегрална част от програмата на НАСА “Артемис”. Астронавти ще кацнат на повърхността на естествения ни спътник – но не както е било през 60-те години, с мъничък и тесен модул, позволяващ само кратки екскурзии, а с голям кораб. А това изисква не само възвръщаемост, но и презареждане на гориво.
Днешното изстрелване на “Старшип” бе първото от общо шест планирани за 2024-та година.
Към момента на писането на тази публикация, “Старшип” все още се намира в космоса. Но през следващите минути се очаква да навлезе в атмосферата и да бъде потопен в Индийския океан.
Видеозапис от изстрелването:
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/14/starship-reaches-orbit/
-
5
-
-
АВАРИЯ: Китайска мисия не успя да излети към Луната!
Снимка от изстрелването.
14 март 2024 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. За пръв път мисия на Китай, предназначена да пътува към Луната, претърпя провал. Вчера ракета “Лонг Марч 2C” трябваше да изведе два изкуствени спътника, DRO-A и DRO-B, на път към далечна ретроградна орбита около естествения ни спътник.
Но вместо китайските медии да обявят, че всичко е минало по план, дълги часове цареше гробно мълчание. Едва тази сутрин информационната агенция Синхуа призна, че горната степен на ракетата-носител не е сработила.
DRO-A и DRO-B трябваше да изпробват нови комуникационни стратегии в цислунарното пространство, както е показано на тази схема:
Изстрелването на DRO A/B бе изненадващо, тъй като китайците не го бяха оповестили предварително.
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/14/chinese-moon-mission-fails/
-
НАСА отбеляза напредък при решаването на проблема с Вояджър 1
14 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. НАСА оповести, че за пръв път от ноември 2023 г. “Вояджър 1” e успял да изпрати към Земята смислени данни. Това е крачка напред към възстановяването на работата на 46-годишната и първа междузвездна мисия на човечеството.
Според информацията, разпространена от агенцията, новият сигнал е бил получен на 3-ти март и той се е отличавал от останалия поток безсмислени нули и единици. Той не е бил във формáта, с който екипът бе свикнал, докато “Вояджър 1” се е намирал още в работоспособно състояние. Едва впоследствие инженер, който работи по мрежата от антени за далечна свръзка Дийп Спейс Нетуърк, успял да го декодира и така разбрал, че сигналът съдържа показания за FDS-паметта.
Сега работещите по проекта се опитват да разгадаят тези показания и да предложат решение.
Но работата по възстановяването на “Вояджър 1” не е лесна. Както писах преди няколко дни, повечето от хората, които са проектирали този кораб, както и неговия близнак “Вояджър 2”, вече не са между живите. Един от читателите на КОСМОС БГ сравни усилията по възстановяването на компютъра с работа под DOS. И сбърка. Дисковите операционни системи (това е значението на абревиатурата DOS) са създадени през 1981 година. До края на тази година “Вояджър 1” и “Вояджър 2” вече са извършили своите посещения на Юпитер и Сатурн – оставали само прелитанията от “Вояджър 2” на Уран през 1986 г. и на Нептун през 1989 година. Двата апарата са изстреляни през 1977 г., но са конструирали още по-рано – между началото и средата на 70-те години на миналия век.
По това време някои от съвременните компютърни технологии вече били налични – “Вояджър” – ите са първите космически апарати, използващи т.нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM). Но все пак компютърните им системи са допотопни за съвременните стандарти. Това е отпреди да започне производството на Commodore PET, Apple I и Apple II.
Общата компютърна памет на “Вояджър”-ите възлиза на 69.63 килобита – което в днешно време е достатъчно за съхранението на една снимка със средно качество във формат jpeg. Научните данни се съхраняват на магнитна лента, а не на HDD или SSD, като максимумът записани данни е 67 мегабита. Компютрите са в състояние да изпълняват 81 000 инструкции в секунда, което е внушително число… само където модерните смартфони са хиляди пъти по-бързи от това.
Компютърните езици? Забравете за Python и Java, забравете за C/C++. Част от софтуера е написан на асемблер, друга – на Fortran 5. Прочие, през 2015 г. НАСА търсеше хора, които да продължат да работят по проекта “Вояджър” и които разбират от асемблер и Fortran. Днес много малко притежават такива компютърни умения – ето защо агенцията смяташе, че надали ще намери специалисти, по-млади от 50 години.
Понастоящем по двете мисии “Вояджър” се трудят не повече от 12 души. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали работят и по други космически мисии на НАСА. След констатирането на проблема миналата година бе свикан временно допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации.
За повече информация: НАСА
-
СпейсЕкс получи разрешение да изстреля Старшип!
На снимката: “Старшип” е готов за полет. Photo credit : SpaceX
13 март 2024 г. 23:50 ч.
Светослав Александров. Федералната авиационна администрация връчи разрешително на СпейсЕкс за провеждането на третия полет на ракетата “Супер Хеви” и космическия кораб “Старшип”! С това бе преодоляна последната пречка преди изстрелването.
Стартовият прозорец се отваря на 14-ти март в 14:00 ч. българско време и продължава 110 минути. За съжаление обаче времето в района на Южен Тексас, където се намира базата на фирмата на Илон Мъск, остава лошо и е възможно да не се подобри чак до неделя. Така че се подгответе за евентуални отлагания.
За щастие ракетата е в пълна техническа готовност. Това ще е първото от общо шест изстрелвания на “Старшип”, планирани за настоящата 2024-та година.
-
On 9.03.2024 г. at 10:25, Skubi said:
Ами няма вече човек който да може да програмира в DOS.
По-зле: на асемблер
-
1
-
-
Първата комерсиална орбитална ракета на Япония се взриви скоро след старта
13 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Днес станахме свидетели на първия провал по време на орбитален полет за календарната 2024 година. Ракетата “Кайрос”, разработена от японския стартъп Спейс Уан, се взриви на петата секунда след старта и поради това не успя да се превърне в първата комерсиална ракета на Япония, достигнала орбита.
Според Шухей Кишимото от Спейс Уан експлозията е била предизвикана умишлено след отклонение на ракетата от планираната траектория. Така, въпреки провала на основната мисия, фирмата съобщава, че е доволна, че системите за самоунищожение работят и че в хода на тези пет секунди са били получени ценни данни.
На борда на “Кайрос” се намираше макет на правителствен спътник. Любопитен факт – на кадрите се вижда, че спътникът е оцелял от експлозията и е бил изхвърлен настрани:
Добре запознатите с космическата история биха си спомнили как на 6 декември 1957 г., по време на първия опит на САЩ за извеждането на изкуствен спътник, ракетата “Вангард” се взривява, но конусът се отваря и мъничкият спътник, наричан презрително от Никита Хрушчов “грейпфрут”, отлита настрани.
Разбира се, днес не сме в зората на космическата надпревара. Япония е уважавана сред космическите нации – мисиите “Хаябуса” и “Хаябуса 2” първи доставиха на Земята проби от астероиди, днес “Акацуки” е единственият работещ изкуствен спътник в орбита около Венера, а през януари тази година “Слим” успешно кацна на Луната. Така японците станаха пети в света, постигнали меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия.
Но въпреки тези забележителни постижения, в сферата на ракетостроенето Япония изостава от САЩ. Миналият месец новата тежкотоварна ракета “Ейч Три” най-сетне достигна до орбита, но нейната разработка започна през 2014 г., преди СпейсЕкс да се утвърди като лидер с възвръщаемите си ракети. Така “Ейч Три”, макар и да е готова чак сега, е вече морално остаряла на фона на “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”, а какво остава за “Старшип”.
Неуспушно изстреляната днес ракета “Кайрос” трябваше да влезе в друга ниша – тази микроспътниковите ракети. Дълга 18 метра и тежаща 23 тона, “Кайрос” работи на твърдо гориво и би следвало да притежава способността да извежда максимум 250 килограма полезен товар в ниска околоземна орбита.
Видеозапис от днешното изстрелване:
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/13/japanese-rocket-launch-failure/
-
УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с международен четиричленен екипаж се завърна на Земята!
На кадъра: приводняването на кораба “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX
12 март 2024 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. Руснак, японец, датчанин и американец се завърнаха успешно на Земята след космическа мисия, продължила повече от шест месеца. Техният пилотиран космически кораб “Крю Драгън”, построен от американската фирма СпейсЕкс, извърши меко приводняване в Мексиканския залив днес в 11:50 ч. българско време.
Напомням на читателите, че Жасмин Могбели (НАСА), Андреас Могенсен (ЕКА), Сатоши Фурукава (Япония) и Константин Борисов (Роскосмос) бяха изстреляни миналата година на 26-ти август. Това бе седмата редовна ротация на астронавтите на Международната космическа станция, осъществена от СпейсЕкс по заявка на НАСА. Осмият екипаж (Метю Доминик, Майкъл Барат, Жанет Ебс, Александър Гребенкин) бе изстрелян на 4-ти март тази година с друг “Крю Драгън”, който носи името “Индевър”. А завърналата се днес капсула с Могбели, Могенсен, Фурукава и Борисов е кръстена “Ендюрънс”.
Забележителен факт е, че след връчването на договора на НАСА през 2014 г., досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла една демонстрационна пилотирана мисия и осем редовни. А СпейсЕкс не бе единствената компания, получила такъв договор. Старата авиокосмическа корпорация Боинг бе натоварена със същата задача, но корабът “Старлайнър” все още не е превозил нито един екипаж. Това може да се промени съвсем скоро – дебютното пилотирано изстрелване на “Старлайнър” е насрочено за началото на месец май.
Завърналият се днес космонавт Константин Борисов бе третият руснак, който достигна космоса с частен американски космически кораб. През октомври 2022 г. първа Анна Кикина от отряда на Роскосмос летя с “Крю Драгън”. Тя се завърна през март 2023 година. А от март до септември миналата година на МКС работеше космонавтът Андрей Федяев, също извозен с “Крю Драгън”.
В замяна на тази услуга, която НАСА оказва на Роскосмос, руските кораби продължават да превозват американски астронавти. На 21-ви март към МКС от космодрума Байконур ще бъде изстрелян корабът “Союз МС-25”. На борда му ще полети космонавтът на Русия Олег Новицки, беларускинята Марина Василевская, а също така и американската астронавтка Трейси Калдуел-Дайсън.
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/12/crew-dragon-returns-home-2/
-
Совалките се завръщат: Тенасити се готви за дебютния си полет!
На снимката: Малката совалка на Сиера Спейс “Тенасити” се готви за първия си полет. Photo credit : Sierra Space
11 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Епохата на совалките се завръща! Само че това не са старите и вече пенсионирани совалки на НАСА. Американската космическа компания Сиера Спейс е построила първата си малка совалка “Тенасити”, като наскоро фирмата обяви, че тя е преминала успешно през вибрационните тестове в центъра на НАСА Нийл Армстронг, намиращ се в щата Охайо.
Сега “Тенасити” ще бъде прехвърлена в специално съоръжение, където въздухът ще бъде изпомпан и така ще бъдат симулирани тези условия, на които совалката ще бъде подложена, след като достигне до околоземна орбита. Ако всички изпитания бъдат преодолени без сериозни проблеми, изстрелването до Международната космическа станция ще е факт още през първата половина на тази година посредством новата ракета-носител на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан”. Напомням на читателите, че “Вулкан” дебютира успешно през януари.
Американската космонавтика успешно преодоля кризата след пенсионирането на старите совалки, които доведоха до това НАСА да зависи временно от превозите на руските космически кораби “Союз” и “Прогрес”. Частните кораби на СпейсЕкс “Драгън” вече редовно извеждат до МКС както полезни товари, така и астронавти. Освен това, за разлика от “Прогрес”, които изгарят в атмосферата след приключването на мисиите си, товарните “Карго Драгън” могат да връщат товари от орбита на Земята. И докато това е полезна способност, основният проблем с “Драгън”-ите е, че тези кораби се приводняват в океана посредством парашути. Далеч по-удобно е, ако космическият кораб каца на писта подобно на самолет. НАСА притежаваше тази възможност зо 2011 г. благодарение на старите си совалки.
Новите космически совалки се произвеждат от фирмата Сиера Спейс, като моделът се казва “Дрийм Чейсър”. Първата произведена совалка е “Тенасити”, а втората, която по-нататък ще започне изпитанията си, е “Реверънс”. Както “Тенасити”, така и “Реверънс” са товарни, което означава, че няма да летят с екипаж, а само ще извозват провизии до орбита и обратно. Това е изключително важно за науката – експериментите ще пристигат от орбита директно на писта и ще могат да бъдат изваждани за незабавна обработка и анализ. В по-далечно бъдеще Сиера Спейс предвижда да създаде и пилотирана версия на “Дрийм Чейсър”.
Изчислява се, че “Тенасити” ще може да извозва до орбита и да връща обратно на Земята около 910 килограма товари. Като допълнение обаче совалката ще лети заедно с невъзвръщаем модул на име “Шутинг Стар”, който позволява изпращането до МКС на допълнително 4 500 килограма провизии еднопосочно. “Шутинг Стар” ще изгаря в атмосферата след приключването на мисията си подобно на руските кораби “Прогрес”.
“Тенасити”, както и “Реверънс”, са проектирани да осъществят по 15 мисии всяка, но Сиера Спейс смята, че полетите ще са много над това число. Сегашният план предвижда “Тенасити” да бъде изстреляна четири пъти, след което ще последва дебютът на “Реверънс”. Първоначално мисиите ще са съобразени единствено с нуждите на НАСА и Международната космическа станция, но Сиера Спейс смята, че в един момент комерсиализацията ще е факт. Фирмата иска совалките да излитат не само от САЩ, а и от други държави – като се водят преговори за изстрелвания от Япония.
За повече информация: Сиера Спейс
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/11/tenacity-finishes-testing/
-
НАСА се опитва да разреши сериозен проблем с Вояджър 1
На илюстрацията: “Вояджър 1”. Image credit : NASA
9 март 2024 г. 10:00 ч.
Светослав Александров. “Вояджър 1”, 46-годишната мисия на НАСА, която през 1979 г. изучава Юпитер, през 1980 г. – Сатурн, а през 2012 г. пресича хелиопаузата и навлиза в междузвездното пространство, не работи правилно и от нея не са получавани качествени данни от 12-ти декември насам. Специалистите се опитват да разрешат проблема, но предизвикателствата са много сериозни.
Добрата новина е, че “Вояджър 1” комуникира със Земята – т.е. ръководството на мисията може да изпрати сигнал към космическия апарат и съответно той изпраща обратно сигнал. Следователно е жив. Проблемът се намира в компютъра, известен под абревиатурата FDS (съкр. от Flight Data System). FDS не комуникира правилно с една от подсистемите, наречена телеметрична модулационна единица (Telemetry Modulation Unit или TMU). Ако задачата на FDS е да събира информация за състоянието на “Вояджър 1”, TMU опакова тази информация в пакет, който впоследствие се изпраща към Земята. Данните са под формата на нули и единиции, или двоичен код.
Работата е там, че от декември насам, вместо ръководството на мисията да получава смислена информация, получава единствено безсмислена поредица от нули и единици. През февруари екипите най-сетне успяват да разберат какво се случва – проблемът се намира някъде в паметта на FDS, като има неработещ сектор. За съжаление, понеже FDS и TMU работят заедно, трудно е да се разбере къде точно е този сектор. Положението се усложнява от факта, че “Вояджър 1” се намира на разстояние от Земята почти един светлинен ден – т.е. радиосигналът пътува със скоростта на светлината над 22 часа от Земята до апарата и още толкова от него до Земята. Дори и да се намери разрешение, ще отнеме дни, докато то бъде внедрено.
Според информацията, публикувана на Арс Текника, когато “Вояджър 1” бива конструиран преди 50 години, това се случва насред революция в компютърната епоха. Това е първият космически апарат, който използва т.нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM).
“Вояджър 1” е стара мисия – и вече по нея са останали да работят не повече от 12 човека. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали се трудят и по други космически мисии на НАСА. След появата на проблема е сформиран допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации.
И не им е лесно.
“Не искам да прозвуча черногледо, но много от хората, работили по “Вояджър”, са вече умрели”, съобщава Сюзан Дод, която е настоящ ръководител на мисията. И даже тя е твърде млада – когато завършва университет и кандидатства за работа в НАСА, “Вояджър 2” посещава Уран, последната планета от планираната му програма. “Хората, които са построили този космически кораб, вече не са между живите. Имаме обширна документация, но повечето е на хартия и се изискват известни археологични умения, за да изкопаеш документите”. Дод споделя, че през последните години, когато са се появявали все повече проблеми с “Вояджър 1” и “Вояджър 2”, е трябвало да ползват таблици и схеми с пожълтели краища.
Времената оттогава са се променили. Днес НАСА продължава да изпраща мисии до различни планети и астероиди в Слънчевата система, като за всяка мисия има симулатор. Симулаторите позволяват да се изпитат всички процедури на Земята, преди командите да бъдат подадени към мисиите.
Но не така стоят нещата с “Вояджър”. “Нямаме никакви симулатори. Нямаме хардуерен симулатор. Нямаме софтуерен симулатор. Нямаме симулатор за компютъра FDS, нямаме хардуер, на който да оттренираме нещата, преди да ги изпратим. Така че работещите са доста по-колебливи, трябва да се намери баланс между изпращането на команди и поемането на рискове”.
А “Вояджър 1” е вече толкова стар, че винаги още нещо може да се повреди. Двигателите могат да откажат всеки момент. Така че в един момент трябва да се поемат и рискове, за да може да се изтиска максимумът от него, докато все още работи.
-
Вече 10 години новите тежкотоварни руски ракети возят в космоса само макети
На кадъра: ускорителният блок “Орион” на ракетата “Ангара” бива подготвен за полет. Photo credit : Roscosmos
7 март 2024 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, през следващия месец Русия ще изстреля новата тежкотоварна руска ракета “Ангара А-5” за пръв път от космодрума Восточний. Изстрелването ще стане факт близо десетилетие след дебюта на “Ангара А-5” от северния космодрум Плесецк през декември 2014 година. Това ще е четвъртият полет за “Ангара А-5” и по подобие на предходните три на борда на ракетата отново ще има само макет.
Както съобщава журналистът Стивън Кларк за Арс Текника, реалната възраст на “Ангара А-5” не е 10 години, а 32 – проектирането на ракетата започва още през 1992 г., непосредствено след разпадането на СССР. Задачата на “Ангара А-5” е да замени старите руски ракети “Протон”, които работят с токсични хиперголични горива и освен това излитат от космодрума Байконур, намиращ се от територията на Казахстан. Едно време “Протон” бе най-често използваната ракета на комерсиалния пазар и изстрелваше множество западни спътници. “Ангара А-5” се очакваше да поеме тази щафета и да затвърди мястото на Русия на космическия пазар.
Но след серията от провали на “Протон”, довели до загубата на скъпоструващи сателити, възхода на американската фирма СпейсЕкс и войната на Русия в Украйна, днес руснаците са практически изхвърлени от този пазар. Така за “Ангара А-5” остава единствено ролята да извежда в космоса правителствени руски космически апарати.
Проблемът е, че правителството на Русия не разполага нито със спътници, които да качва на “Ангара”, нито е готов новият пилотиран космически кораб “Орьол”, който трябва да замени днес използваните “Союз”-и. Ето защо “Ангара А-5” вече десет години вози само макети.
След оттеглянето на западния свят от Русия поради санкциите, наложени във връзка с войната в Украйна, отпаднаха чуждестранните спътници, които трябваше да летят на оставащите ракети “Протон”. В склада на ГКНПЦ “Хруничев” са останали десетина ракети. Подобно на случая с “Ангара А-5”, те бездействат – няма какво да возят.
Положението е малко по-добро с лекотоварната версия на Ангара – “Ангара-1.2”. Тази версия е летяла двукратно след 2014 година, като и при двата пъти е извеждала в космоса малки военни спътници.
В общи линии предстоящият априлски полет на “Ангара А-5” с макет ще доведе до откриването нова площадка на построения в Далечния изток нов руски космодрум Восточний. Строежът на космодрума бе съпътстван от множество корупционни скандали, но най-малкото през 2016 г. руснаците успяха да открият площадката за изстрелването на ракетите от по-старо поколение “Союз”.
-
СпейсЕкс определи 14-ти март като най-ранната възможна дата за третия полет на Старшип
Статично огнево изпитание на “Старшип”. Photo credit : SpaceX
7 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. СпейсЕкс обяви, че се готви за третия полет на свръхтежката ракета “Супер Хеви” и на кораба “Старшип” най-рано на 14-ти март. Това не означава, че изстрелването ще бъде непременно на 14-ти март, просто представлява най-ранната възможна дата, когато компанията ще притежава техническа готовност. Реалната дата зависи от множество други фактори, най-важният от които е получаването на разрешително от американския регулатор.
Към настоящия момент разрешителното все още не е връчено, но множество авторитетни източници в ракетно-космическия отрасъл ни уверяват, че това ще се случи съвсем скоро.
Напомням на читателите, че “Старшип” дебютира през месец април 2023 година и макар че тогава корабът не достигна космоса, СпейсЕкс определи полета за голям успех – никога досега такава мощна ракета не бе летяла в историята на човечеството. Така че очакванията бяха занижени – за успех се броеше единствено безопасно отдалечаване от стартовата площадка. Вече вторият полет през ноември 2023 г. бе безспорно успешен, защото “Старшип”, макар и да се разпадна в последните етапи от мисията, за пръв път достигна космоса.
Сега вече за третата мисия е планирана богата програма. Тя включва рестарт и повторно запалване на двигател “Раптор” след достигането на космоса. Поради различния профил приводняването на “Старшип” не се очертава да е в района на Хаваите, а край Индийския океан на 65-тата минута след старта.
Също така се предвижда отваряне и затваряне на вратите на товарния отсек – това е важна процедура, защото при някой от следващите полети посредством “Старшип” ще започне извеждането на спътниците “Старлинк”.
И не на последно място – СпейсЕкс планира да осъществи демонстрация на презареждане с гориво, като течен метан и кислород ще бъдат прехвърлени от един резервоар в друг.
Това е сериозен показател, че фирмата на Илон Мъск се готви за полети до Луната. За разлика от епохата “Аполо”, когато с ракета “Сатурн 5” е бил извеждан съвсем мъничък двуместен лунен модул, тук целият кораб “Старшип” трябва да може да каца на Луната с голямо количество полезен товар и множество астронавти. Но за тази цел е необходимо той да се презарежда с гориво в орбита.
Първото кацане на човек на Луната след над 50-годишна пауза е предвидено за септември 2026 г. – амбициозна дата, която зависи от това дали графикът на “Старшип” ще бъде спазен успешно и без особени проблеми. Така че стискаме палци на фирмата на Мъск да успее!
-
Блу Ориджин разработва орбитален пилотиран космически кораб
Ракетата “Ню Глен” на стартовата площадка. Photo credit : Blue Origin
6 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Изпитанията на орбиталната космическа ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” протичат по план, като вчера фирмата съобщи, че са отметнати три теста, свързани със зареждане с гориво. Междувременно Блу Ориджин възнамерява да построи свой собствен орбитален пилотиран космически кораб!!!
Новината научихме, след като журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника е попаднал на обяви на компанията в LinkedIn, от които става ясно, че се търси директор, който ще ръководи програмата за създаване на двигатели за аварийно спасяване. Е – съществува само един тип кораби, които имат нужда от такъв тип двигатели. Тези, които се използват за превозването на астронавти в космоса!
Така 2024-та година се очертава да е голяма за основаната от Джеф Безос компания. През декември дългогодишният изпълнителен директор Боб Смит напусна – а това е основното лице, което бе обвинявано за драстичното изоставане на Блу Ориджин от СпейсЕкс. В състезанието между заека и костенурката, костенурката претърпя съкрушителна загуба. Сега новият изпълнителен директор Дейв Лимп се опитва сериозно да раздвижи технологичните разработки.
През месец януари ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” излетя успешно на орбиталния си дебют, като двигателите на Блу Ориджин “BE-4” си свършиха работата безпроблемно. През лятото очакваме дебюта и на собствената ракета на Блу Ориджин “Ню Глен”. Междувременно фирмата даде заявка първият товарен полет на спускаемия модул “Блу Муун” до Луната да е факт в близките 12-16 месеца. А сега научаваме и за разработката на орбитален пилотиран космически кораб!
Новините не са добри единствено за Боинг – партньора на Блу Ориджин в строежа на орбиталната станция “Орбитал Рийф”. Първоначално заявеното намерение бе станцията да бъде обслужвана от пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър”. Това даде надежди, че след като седемте ракети “Атлас 5” за полетите на “Старлайнър” до МКС се изчерпат, корабът ще бъде прехвърлен на ракета “Вулкан” или “Ню Глен” и комерсиализиран. Но сега, след като Блу Ориджин възнамерява да строи собствен пилотиран космически кораб, изглежда, че съдбата на “Старлайнър” е вече предначертана – през 2029 или 2030 година, когато “Атлас”-ите свършат, вероятно всичко ще приключи.
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/06/blue-origin-crewed-spacecraft/
-
УСПЕХ: Пилотираният кораб на СпейсЕкс Крю Драгън се скачи с МКС!
Кадър от днешното скачване. Photo credit : SpaceX
5 март 2024 г. 10:10 ч.
Светослав Александров. Един руски космонавт и трима американски астронавти пристигнаха днес на МКС, след като пилотираният им космически кораб “Крю Драгън” се скачи с МКС в автоматичен режим в 09:28 ч. българско време.
Астронавтите Метю Доминик, Майкъл Барат, Жанет Епс и техният руски колега Александър Гребьонкин ще престоят половин година на борда на станцията, като за това време ще изпълнят над 200 научни опита.
Пристигналият днес кораб “Крю Драгън” лети за пети път в космическото пространство, като тази капсула носи названието “Индевър”. Към МКС е прикачен още един кораб “Крю Драгън” на име “Ендюрънс”. Общо шест кораба са скачени със станцията, три американски и три руски. Освен тези два “Крю Драгън”, към МКС е стикован и товарният “Сигнус”, построен от фирмата Нортроп Груман.
Русия разполага с два товарни кораба “Прогрес” и един пилотиран “Союз МС-24”. Ето текущата конфигурация на МКС:
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/crew-dragon-docks-iss-5/
-
УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля десетата мисия за споделено извеждане на товари Транспортър!
Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX
5 март 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Днес в 00:05 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с десетата мисия за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър”. Постижението беше черешката на тортата за натоварените последни 24 часа, през които станахме свидетели още на изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън”, на партида интернет спътници “Старлинк” и на изпитание на “Старшип” с отрепетиране на обратното броене.
Но от всички програми, които движи СпейсЕкс, бих казал, че “Транспортър” е най-спорната. Към днешна дата това представлява най-евтиният достъп до околоземна орбита, като цената на извеждането на един килограм полезен товар възлиза само на 6 000 долара. По този начин фирмата на Илон Мъск подбива всички останали конкуренти, които се целят в нишата на микроспътниковите технологии, без реално СпейсЕкс да е микроспътникова фирма. Допреди няколко години си мислехме, че бъдещето на малките космически апарати е в строежа на специализирани и евтини микроракети, които ще ги извеждат в специализирани орбити. Реалността се оказа по-различна: далеч по-евтино е да се ползва услугата “Транспортър”, а за специализираните орбити могат да се внедрят довеждащи буксири. “Транспортър” оказва огромен натиск върху нишовия пазар за микроспътникови ракети и реално само една фирма оцеля – Рокет Лаб с ракетата “Електрон”. Брансъновата Върджин Орбит фалира, а Астра е на ръба на фалита. Тези, които оцеляха, се целят вече в среднотоварните ракети с надеждата, че дори и след “Старшип” ще има бъдеще за тях, колкото и да е крехка тази надежда. Що се касае до “Транспортър” – според Санди Търти от Рокет Лаб, това е програма, предназначена да убие всеки нов играч на космическия пазар.
Общо 53 спътника достигнаха космическото пространство, като 28 от тях са на фирмата ЕкзоЛонч. Посредством посредничеството на НАСА бе изпратена мисията “Елана 57”, като в нейния ход Университетът за наука и технологии на Мисури ще изпита нов, експериментален йонен двигател. Друга мисия на НАСА “ЛизиСат-1” ще изпробва нов софтуер за автономен космически полет.
Спътникът “МетанСат” ще измерва разпределението на метана по цялото земно кълбо – важна задача с цел ограничаването на безразборното му освобождаване в атмосферата, което води до влошаване на проблема с глобалното затопляне.
За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1081”. На седмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Това бе петият полет за нея.
Около час и 51 минути след изстрелването на “Транспортър-10”, СпейсЕкс изстреля и партида спътници “Старлинк”, като това беляза нов рекорд за най-кратко време между две мисии на фирмата на Илон Мъск. Фактически “Фалкън 9” все още освобождаваше в космоса спътниците от “Транспортър-10”, докато другата “Фалкън 9” със “Старлинк” излиташе – т.е. двете мисии временно даже се припокриха!
През 2024 г. фирмата СпейсЕкс е изстреляла общо 22 мисии, което означава, че ракета “Фалкън 9” лети средно веднъж на 2.9 дни. Изглежда все по-вероятно, че компанията, дори и да не успее да проведе всичките 144 изстрелвания за 2024 г., ще е много близко до постигането на това число.
Видеозапис от днешното изстрелване:
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/spacex-transporter-launch/
Пилотиран космически кораб Союз МС-25 - старт март 2024 г.
in Космически науки
Публикува
УСПЕХ: Руският кораб Союз МС-25 се скачи с МКС
На кадъра: “Союз МС-25” доближава МКС. Photo credit : NASA TV
25 март 2024 г. 18:30 ч.
Светослав Александров. Днес в 17:03 ч. българско време руският пилотиран космически кораб “Союз МС-25” извърши успешно автоматично скачване с Международната космическа станция.
На борда на станцията пристигнаха руският космонавт Олег Новицки, астронавтката на НАСА Трейси Калдуел-Дайсън и астронавтката на Беларус Марина Василевская. Тримата ще се присъединят към астронавтите на НАСА Лорал О’Хара, Метю Доминик, Майк Барат и Жанет Епс, и към космонавтите на Роскосмос Олег Кононенко, Николай Чуб и Александър Гребенкин, които вече живеят и работят на МКС.
Дайсън ще престои шест месеца на станцията и ще се завърне на Земята през септември с Кононенко и Чуб (които от своя страна ще престоят една година в космоса).
Новицки и Василевская ще останат само 12 дни на МКС, след което на 6-ти април ще се завърнат на Земята заедно с астронавтката О’Хара на борда на кораба “Союз МС-24”.
Източник: НАСА
https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/soyuz-ms-25-docks-iss/