УСПЕХ: Иранската ракета Симорг изведе спътници в космоса от петия път

Кадър от днешното изстрелване

28 януари 2024 г. 13:15 ч.

Светослав Александров. След четири предходни провала в периода между 2017 и 2021 година, днес най-мощната ракета на Иран “Симорг” (с товароподемност от 350 килограма товар до околоземна орбита) постигна успех от петия път. В космоса бяха изведени общо три спътника.

САЩ потвърди успеха независимо, като изведените обекти бяха проследени в 450-километрова орбита.

Най-големият от тези спътници е “Махда” с тегло 32 килограма, разработен е от Иранската космическа агенция, и задачата му е да “тества модерни спътникови подсистеми”. Другите два “Кайхан” и “Хатеф” са с тегло около 10 килограма всеки и задачата им е да изпитат технологии за космическо позициониране и комуникации.

Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Според автора (Хенк Смид) Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. 

Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети “Скъд” от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на “Скъд”.

През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир” изпраща в орбита спътника “Омид”. “Сафир” е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. 

Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. През декември миналата година Иран оповести, че е успешно изстреляна най-мощната суборбитална биокапсула, създадена до този момент, тежаща 500 килограма, като на борда ѝ има животни (точните видове не са оповестени). Полетът проправя пътя към дебютното изстрелване на ирански астронавт, насрочено за 2030 година.

След “Сафир” Иран започва да създава по-мощната ракета “Симорг”. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. 

Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. 

През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато “Сафир” благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител “Касед”, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите “Сафир” и “Симорг”. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. На 20 януари 2024 г. Ислямската революционна гвардия обяви, че е изстрелян успешно спътникът “Сорая”. Така днешният полет, проведен осем дни по-късно, потвърждава развитието на космонавтиката в Иран, както и че двете програми водят до успех.

Ракетата “Сафир” бе пенсионирана след 2020 година и фокусът на Иранската космическа агенция падна изцяло върху “Симорг”. Днес агенцията най-накрая постигна успех. Засега “Симорг” е най-мощната ракета, но със своята 350-килограмова товароподемност, тя отстъпва и на най-лекотоварните орбитални ракети в САЩ.

Засега Иран е все още далеч от това да се превърне в истинска космическа сила, но все пак, с две успешни изстрелвания на микроспътници през януари 2024 г. и на суборбитален полет на биокапсула през декември 2023 година, страната върви напред.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/simorgh-launches/

Какво знаят севернокорейците за лунното кацане на Аполо 11?

Бъдеща космическа совалка на Северна Корея, показана в Музея на децата Мангьондае. Photo credit : Mark Fahey

27 януари 2024 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. На 21 юли 1969 година човек за пръв път в своята история стъпва на Луната. Отразяването на събитието в Социалистическия лагер е сравнително точно, макар и да не заема първите страници на официозите. Но как стоят нещата в Северна Корея? Тази страна приема съвсем друг подход в сравнение с останалите.

За да си изясним отговора на въпроса, Фьодор Тертицки е написал специална статия за NK News. Тертицки е от руски произход и има преки спомени за това как СССР са отразили “Аполо 11”. Разбира се, за съветските властимащи фактът, че американци първи кацат на Луната, е сериозно смущаващ – съответно те трябва да решат бързо как да реагират. Най-накрая се появява официално съобщение в “Правда”.

Дядото на Тертицки е запазил въпросния брой от “Правда” в неговата селска къща. Не е изненадващо, че историческото кацане е отразено чак на третата страница, а не на предната корица. Това, което е изненадващо е, че вестникът нарича американските астронавти “герои”. Комунистическата партия рядко си е позволявала такъв изказ по отношение на постиженията в САЩ.

В дните след кацането на “Аполо 11” изданието “Правда” продължава да публикува ред поздрави – от Николай Подгорни, председателя на Президиума на СССР, от съветски космонавти и учени. Съветската върхушка се опитва да представи лунното кацане като триумф на цялото човечество – и такъв е подходът във всички останали комунистически държави.

Всички без Северна Корея.

В деня, в който Армстронг стъпва на повърхността на Луната, в Пхенян цари мълчание. На следващата сутрин на първата страница на официоза Родон Синмун има статия за това как ученици и учители от японския университет Аичи оценяват работата на Ким Ир Сен. Както сами можете да се досетите, оценката е възможно най-висока. Чак на 23-ти юли се появява новина във връзка с Луната, касаеща кацането на съветската мисия “Луна 15”. Но нито дума за американските астронавти.

На следващата година КНДР издава своя годишник, посветен на събитията от 1969 година. Частта за Америка включва обширна информация за икономическата криза, пред която САЩ се изправя, но нищо за лунните кацания.

Тетрицки проверява и други издания. Няма нищо в историческия речник. Няма нищо в Обща енциклопедия от 1980 година. Няма нищо и в учебниците по астрономия.

Севернокорейците признават, че е имало пилотирано лунно кацане 35 години след като се е случило.

Най-сетне материал по темата се появява в Голямата Корейска Енциклопедия през 2001 година. Но с уловка – мисията “Аполо 11” е описана така, за да не личи, че е американска. Ето какво пише за Нийл Армстронг:

“Армстронг, Нийл Олдън (р. 5 август 1930 г.) е първият астронавт, който каца на Луната. Роден е в Охайо, получава пилотска книжка през 1946 година и след това служи като военноморски пилот. Избран е за астронавт през 1962 година. През 1966 година изпълнява космическо сближение, докато е на борда на кораба “Джемини-8”. През 1969 година, като капитан на кораба “Аполо 11″, изпълнява първото кацане на Луната в историята на човечеството. Монтира научна лаборатория на Луната, заснема някои снимки и събира 22 килограма лунни скали и почва. След 21 часа и 36 минути на лунната повърхност отлита отново и след скачване с кораба в окололунна орбита се завръща на Земята”.

Със сигурност сте забелязали, че в севернокорейския материал Армстронг е описан да произхожда “от Охайо”, а всеки грамотен читател знае, че Охайо е в САЩ. Под въпрос е доколко севернокорейците познават американската география, така че всеки, който се докопа до енциклопедията, надали би се досетил.

Извън тази енциклопедия, материал за лунното кацане се появява и в астрономическия том на Енциклопедия Кванмьон през 2011 година. Отново е отразено, че корабът “Аполо 11” е кацнал на Луната, без обаче да се съобщава, че това е американско постижение. Всъщност в Северна Корея трудно се намират материали за четене и надали севернокорейските граждани издирват конкретно тези енциклопедии, така че вероятно жинелите на КНДР, които знаят, че човек е стъпвал на Луната, са единици.

Но извън забележителните опити на местните комунистически власти да цензурират историята, начинът, по който тя е отразена, е много неочакван. Нищо лошо не се казва за Нийл Армстронг, нещо повече – севернокорейците признават, че е “изпълнил първото кацане на Луната в историята на човечеството”.

Неочакваното отразяване е в смисъл, че всеки път, когато севернокорейските медии пишат за американците, то е съпроводено от език като “копелета”, “плъхове”, “маймуни”. Щатите според политическата идеология на КНДР се управляват от милитаристи, тласкани от желание да поробят планетата.

Севернокорейските пропагандисти лесно биха могли да кажат, че проектът “Аполо” е бил пълна загуба на пари – пари, които е можело да бъдат дадени на гладуващите деца, но са били откраднати, за да се задоволи болната американска гордост.

Те също така биха могли да приемат идеята за “лунна конспирация”, според която никога човек не е стъпвал на Луната. Севернокорейците имат навика да подменят историята – съветската администрация в периода 1945-1948 година е изцяло премахната от учебниците, като вместо това децата учат как Ким Ир Сен и неговите партизани са победили империалистическа Япония.

И все пак, когато става въпрос за Нийл Армстронг, севернокорейците говорят с умерено позитивен тон – признавайки, че лунното кацане се е случило.

Защо Северна Корея не отрича кацането на Луната? Според Тертицки истинската причина е дълбока – небето пленява човешкото въображение от древни времена. Днес дори и най-яростните антикомунисти не атакуват Гагарин, а и най-лошите партийни хардлайнъри в СССР не са си позволявали да говорят с омраза за “Аполо 11”. Ето защо Северна Корея зарязва своята идеология на омраза по темата за лунното кацане и говори за човека, постигнал това, с уважение – дори и това да се случва десетилетия по-късно.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/north-korea-lunar-landing/

Американската мисия Лунар Риконисънс Орбитър засне кацналия на Луната апарат SLIM!

На тази снимка, фотографирана от “Лунар Риконисънс Орбитър”, се вижда японският спускаем апарат SLIM (отбелязан със стрелка). Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University

27 януари 2024 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. На 24-ти януари, пет дни след успешното кацане на Луната от японската мисия SLIM, американската “Лунар Риконисънс Орбитър” прелетя над нея и я снима.

Фотографията е заснета от височина 80 километра. Ярките ивици вляво представляват скалист материал, изхвърлен от относително младия кратер Шиоли.

Япония е петата държава след СССР, САЩ, Китай и Индия, постигнала меко кацане на Луната.

Сравнение “преди” и “след” кацането на SLIM. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University

Показаното по-горе анимирано изображение е съставено от две снимки, направени от американската мисия. Първата е преди кацането, а втората – след. На снимката след кацането, освен спускаемия апарат, можете да видите изсветляването на околния терен – това е “ореолът”, създаден от издухването на лунния прах вследствие на работата на спирачните ракетни двигатели.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/lro-photographs-slim/

УСПЕХ: Лина Бороздина стана днес първата жена от Украйна, полетяла в космоса на борда на американския кораб Юнити!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Virgin Galactic

26 януари 2024 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Днес за пръв път жена от Украйна полетя в космоса! Това се случи след като частната американска компания Върджин Галактик изстреля успешно суборбиталния космически кораб “Юнити”.

Това бе вторият пилотиран космически полет за 2024-та година (първият все още е в ход – на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който изпълнява орбитална мисия до МКС по заявка на фирмата Аксиом). Върджин Галактик обаче няма възможността да изстрелва хора до орбита – корабът “Юнити” лети на кратко пътешествие над 80-километровата височина, призната в САЩ за началото на космическото пространство, след което се връща на Земята. Всичко по време на днешната мисия протече успешно – от излитането до кацането.

Корабът първоначално бива издиган в атмосферата посредством самолет-носител на име “Ийв”. Днес Ийв бе пилотиран от Майкъл Масучи и Дан Аликс.

Самият “Юнити” от своя страна бе пилотиран от СиДжей Стъркоу и Никола Песил. Към тях се присъединиха частен астронавт от Украйна, Австрия и двама американци. По традиция Върджин Галактик не обявява имената на пътниците – все пак целта е космическите полети да станат рутинни като самолетите.

Но украинските медии вече обявиха, че пътешественичка на борда на “Юнити” е била Лина Бороздина – биохимик от Одеса, родена през 1969 година, като след 1992 г. емигрира в САЩ с фалшив паспорт, търсейки политическо убежище. Докато е в Украйна се изучава в Одеския национален политехнически университет по специалност биохимия, а днес продължава да работи в Щатите като биохимик. Бороздина от малка си е мечтаела да полети в космоса и днес мечтата ѝ е изпълнена.

Днешният полет на “Юнити” бе един от последните за този космически кораб. През 2024-та година ще има още само едно-две изстрелвания, след което “Юнити” ще бъде пенсиониран и Върджин Галактик ще се фокусира върху следващото поколение кораби на име “Делта”.

За разлика от “Юнити”, който може да бъде изстрелван около веднъж месечно, “Делта” ще може да лети веднъж седмично. Очаква се дебютният тестов полет на “Делта” да е факт през 2025 година, а комерсиалните мисии ще започнат през 2026 година.

Наскоро най-големият конкурент на Върджин Галактик, фирмата на Джеф Безос Блу Ориджин, възобнови космическите полети на кораба “Ню Шепърд” след авария преди година и половина. Първият полет след аварията бе безпилотен и скоро очакваме на борда на “Ню Шепърд” отново да полетят хора.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/lina-borozdina-first-ukrainian-woman-space/

Да си спомним за Аполо 12 и първото прецизно кацане на Луната

На тази снимка от 20 ноември 1969 г. се вижда как астронавтът на “Аполо 12” Пийт Конрад изучава кацналия две години по-рано роботизиран апарат “Сървеър 3”. Photo credit : NASA

26 януари 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Благодарение на напредъка в областта на изкуствения интелект, на 19-ти януари тази година Япония постигна изключително прецизно кацане на Луната, като апаратът SLIM се отклони само на 50 метра от крайната си цел. Но това, което през 21-ви век се постига от компютри, в миналото е било постигано благодарение на мъжество, смелост и съвместните усилия на учени и астронавти. Време е да напомним историята на втората пилотирана експедиция на НАСА до Луната “Аполо 12”, в хода на която астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн осъществяват целево кацане до роботизирания апарат “Сървеър 3”.

Историята започва през 50-те години, във Великобритания. Тогава в Гринуичката кралска обсерватория работи Юън Уитакър. Уитакър първоначално няма астрономическо образование, но се впечатлява от факта, че по това време Международният астрономически съюз разчита на карта на Луната, публикувана през 1935 година, рисувана на ръка и изключително неточна. Изследователят лека-полека започва да обновява наличната информация със снимки на Луната, фотографирани от телескопите на обсерваторията.

Работата на Уитакър бива забелязана от нидерланския астроном Герард Кайпер. Кайпер се опитва да намери сътрудници по време на събрание в Дъблин през 1956 година с цел подобряване на знанията на Луната, но Уитакър е единственият, който се отзовава. Двамата започват да работят в американската обсерватория Йеркс в Уисконсин, а по-късно се прехвърлят в Аризонския университет, където основават прочутата Лунна и планетарна обсерватория.

През 1960 г. Уитакър и Кайпер публикуват най-подробния за времето си Лунен фотографски атлас, като Уитакър с такава страст подхожда към работата си, че става най-добрият специалист по лунна география в цял свят.

Когато на 2 юни 1966 г. на Луната каца първата роботизирана мисия на САЩ “Сървеър 1”, Уитакър все още не е част от екипа на НАСА. “Сървеър 1” заснема изображения на лунните околности, но когато учените от НАСА се опитат да определят точното местоположение на спускаемия апарат, Уитакър не се съгласява с преценката им и заявява, че бъркат. Той сравнява снимките от лунната повърхност с най-добрите орбитални, налични към тогавашна дата, и обявява, че “Сървеър 1” е на няколко километра по-далеч от първоначално оповестеното от НАСА място. Изследователите на НАСА признават грешката си.

Първата пилотирана експедиция на НАСА до повърхността на Луната “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през юли 1969 г. не успява да постигне прецизно кацане – модулът “Ийгъл” сериозно се отклонява от целта. Затова задачата пред следващата мисия “Аполо 12” (която излита на 14 ноември 1969 г.) е да се кацне на строго определено място с научно-изследователска цел и за тази цел НАСА се обръща към Уитакър.

Две години по-рано, на 20-ти април 1967 г., на Луната е кацнала роботизираната мисия “Сървеър 3”. Кацането е осъществено в район близо до екватора, в сравнително безопасна област. Така че НАСА иска корабът “Аполо 12” да се спусне близо до нея, за да могат астронавтите да вземат части от “Сървеър 3” и да ги върнат на Земята. По този начин учените ще установят как човешките материали се променят след двугодишен престой на лунната повърхност, сред екстремни температури, йонизираща радиация и микрометеоритни удари.

Проблемът е, че “Сървеър 3” се намира в кратер, чийто ръб ограничава възможността на телевизионната му камера да снима надалече. Така че задачата на Уитакър да определи точното му местоположение става изключително сложна поради липсата на достатъчно ориентири. Изследователят се заравя сред своите атласи и снимки, заснети от орбиталните мисии “Лунар Орбитър, и след дълги усилия преценява, че е открил местоположението на “Сървеър 3”. НАСА изчислява, че ако изпрати “Аполо 12” на установеното от Уитакър място, астронавтите ще походят няколкостотин метра пеша и ще достигнат роботизирания апарат.

“Ако не успеят, о, тогава ще съм мъртъв”, възкликва Уитакър пред Ню Йорк Таймс.

Астронавтите успяват. Когато лунният модул “Интрепид” достига повърхността на естествения ни спътник на 19 ноември 1969 г., а Пийт Конрад слиза по стълбичкта, той вижда, че “Сървеър 3” наистина е наблизо – само на 200 метра пешеходно разстояние.

Конрад и Бийн заснемат подробни снимки на роботизирания спускаем апарат, след което демонтират камерата му – най-важният прибор за анализ след завръщането им на Земята, като учените провеждат детайлни изследвания на зъбните колелета, двигателите, оптичните системи, металите и лубрикантите, за да разберат как те са се променили след двугодишния престой на Луната. Отрязано е парче от кабела – изследователите особено силно се интересуват от него, защото предполагат, че във вътрешността му може да са се съхранили земни организми, пренесени при пътешествието на “Сървеър 3” от Земята към Луната. Интересен факт, е след анализ на хардуера са открити бактерии от вида Streptococcus Mitis, но днес учените предполагат, че те вероятно са пренесени на Луната не от “Сървеър 3”, а от астронавтите на “Аполо 12” – т.е. става въпрос за замърсяване.

Що се касае до частите на “Сървеър 3” – изненадващо е установено, че въпреки че те са си променили цвета заради натрупването на лунен прах и излагането на суровите слънчеви лъчи, камерата все още е в работоспособно състояние. Така че земната технология от 60-те години се оказва здрава и устойчива на космическите въздействия.

Източници: Conversation, New York Times

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/apollo-12-history/

НАСА сложи край на историческата мисия на марсианския хеликоптер Инджинюъти

На тази снимка, заснета от борда на хеликоптера “Инджинюъти” на 18-ти януари, се вижда сянката на повреденото витло. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

25 януари 2024 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. След тригодишна работа и над 72 изпълнени полета (при предвиден експлоатационен срок от 1 месец и изпълнението на 5 полета), НАСА сложи окончателен край на изключително успешната мисия на хеликоптера “Инджинюъти” на Червената планета.

“Инджинюъти” е историческа машина. Макар че СССР първи изследват атмосферата на планета посредством летателни апарати (балоните на мисиите до Венера “Вега 1” и “Вега 2” през 80-те години), доставеният от марсохода “Пърсъвиърънс” мъничък хеликоптер е първият апарат, постигнал управляем полет на свят, различен от Земята. Името на “Инджинюъти” остава завинаги записано в историята на авиацията със златни букви, а първият му полет на Марс на 19 март 2021 г. е сравним по значимост с полета на братя Райт на 17 декември 1903 година.

Защо НАСА прекратява мисията на “Инджинюъти”? На 18-ти януари, след планирано кратко вертикално излитане, наземните екипи временно загубиха връзка с него. Ден по-късно радиоконтактът бе възстановен, но макар че специалистите констатираха, че хеликоптерът е кацнал успешно и не се е прекатурил, едно от витлата му е претърпяло повреда.

Равносметката е следната – за своята близо тригодишна работа, “Инджинюъти” е престоял във въздуха на Марс сумарно повече от 2 часа – или точно казано 128.3 минути. Хеликоптерът е прекосил 17 километра и е провел незаменима разузнавателна дейност на терена, който понастоящем бива изучаван от марсохода “Пърсъвиърънс”.

Мисията на “Инждиюнъти” може да е приключила – но наследството му е незаменимо. Много хора се оплакват, че НАСА тъпче на едно място след експедициите на “Аполо” до Луната през 60-те и 70-те. Но има няколко събития през последните години, които опровергават това и доказват, че агенцията все още поддържа върхово ниво. Сред тях са успешното разгръщане на телескопа “Джеймс Уеб”, възвръщаемата мисия до астероид “Озирис-Рекс” и хеликоптерът “Инджиюнъти”.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/nasa-ingenuity-mission-over/

Видео от японското кацане на Луната

Изображение, изпратено от повърхността на Луната от японската мисия SLIM, с обозначение на по-интересните скали. Photo credit : JAXA

25 януари 2024 г. 08:50 ч.

Светослав Александров. Днес космическата агенция на Япония JAXA публикува и видео, заснето от бордовите камери на спускаемия апарат SLIM, който в края на миналата седмица кацна успешно на Луната.

Напомням на читателите, че за разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, при която такова видео бе излъчвано на живо, в деня на кацането на SLIM ние имахме в реално време само телеметрична информация. Вместо това кадрите бяха записани на борда и излъчени към Земята едва след благополучното прилуняване.

Но японската мисия SLIM е далеч по-проста в сравнение с мисиите, организирани от Китай и Индия през последните години. Стартовото ѝ тегло е само 590 килограма, в сравнение с това на “Чандраян-3” (3 900 килограма). Индийският луноход “Прагиян” тежеше 27 килограма и бе с размери 0.9 на 0.75 на 0.85 метра, докато японският улноход LEV-2 тежи само 250 грама и представлява сферична структура с диаметър 8 сантиметра.

Изгледайте видеото от кацането тук:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/video-japanese-landing-moon/

ПЪРВИ СНИМКИ: Луната, снимана от японската мисия SLIM и лунохода LEV-1!

Снимка на спускаемия апарат SLIM, заснета от лунохода LEV-2. Photo credit : JAXA

25 януари 2024 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. Днес японската космическа агенция JAXA публикува първите снимки на повърхността на Луната, фотографирани от спускаемия апарат SLIM, както и от лунохода LEV-2.

На няколко метра преди съприкосновението с повърхността, от борда на SLIM се отделиха роботът LEV-1 и луноходът LEV-2, като те извършиха самостоятелно кацане. След кацането LEV-2 направи снимка на SLIM (виж горе). Снимката доказва, че японският спускаем апарат наистина лежи върху “главата си” – ето защо ориентацията на слънчевите му панели е неблагоприятна и той не може да презареди батериите си. Артефактите в средата на изображението са породени от известна загуба на данни (причината за това тепърва предстои да бъде изяснена).

Въпреки неблагоприятната позиция след кацането, мултиспектралната камера на борда на SLIM успя да освободи застопоряващия си механизъм, който я предпазваше от сътресението при съприкосновението с повърхността, и засне 257 снимки с ниска резолюция. Те впоследствие бяха съшити в следното мозаечно изображение:

Мозаечно изображение на Луната, получено от комбинирането на снимки, фотографирани от камерата на SLIM. Photo credit : JAXA

Японската космическа агенция потвърждава, че луноходът LEV-2, който е съвсем малък, с размер на бисквитка, е успял да се придвижи самостоятелно и е изпълнил цялостната си научна програма.

Прецизното кацане на SLIM е било напълно успешно. Отклонението от целевата точка е било само 10 метра. Напомням на читателите, че тази прецизност бе постигната посредством снимането на изображения в реално време и сравняването им с предварително заредени снимки от индийската мисия “Чандраян-2”. Получените снимки по време на спускането обаче доказват какво се е случило в последните секунди преди съприкосновението с повърхността:

Снимки, заснети от SLIM по време на спускането. Photo credit : JAXA

Конусовидният обект, забелязан на дясното изображение и ограден с червено кръгче, представлява сопло на двигател. Фотографията доказва, че непосредствено преди кацането SLIM е загубил един от основните си двигатели. Поради тази причина, дори и вертикалната скорост да е била забавена достатъчна, че да се подсигури меко кацане, хоризонталната скорост все още е била твърде висока – поради което SLIM се е прекатурил. Оттук идват проблемите му с позицията и невъзможността да презареди слънчевите си батерии. Истински късмет е, че горните изображения били получени, преди батериите на SLIM да се изтощят.

Японската космическа агенция очаква, че през следните няколко дни, тъй като Слънцето е отново в благоприятна позиция, SLIM отново да се “събуди”. Същото може да се случи и с луноходите “LEV-1” и “LEV-2”. Засега обаче това не се е случило, така че чакаме. Последният ден, в който мисията може да заработи, е 1-ви февруари, след което Слънцето ще залезе.

Източници: 1, 2

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/slim-first-photos/

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15

“Ореолът”, оставен от двигателите на лунния модул на “Аполо 15”. Photo credit : Kaguya/JAXA

23 януари 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия “Слим” на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция “Аполо 15”.

“Аполо 15” кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от “Аполо 11”, “Аполо 12” и “Аполо 14” (“Аполо 13” не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел “човек на Луната преди СССР”, “Аполо 15” бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са “издухали” част от праха на повърхността, оставяйки блед “ореол”. Вижте този “ореол” така, както е сниман от самите астронавти на “Аполо 15” Скот и Ървин:

Преди кацането на “Аполо 15” (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията. Photo credit : NASA

През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония “Кагуя”, а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и най-вече индийската “Чандраян-2” (вижте как индийската мисия засне останките на “Аполо” на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира “ореола”:

Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата “Аполо”, когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции.

Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато “Кагуя” прелиташе над мястото на кацане на “Аполо 15”, да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти:

Снимка, фотографирана от японската мисия “Кагуя” (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на “Аполо 15” (вдясно).

И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от “Аполо 15” е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини.

Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА “Аполо” са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници.

За повече информация: JAXA

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

НАСА показа снимка на събраните от астероида Бену проби!

Контейнерът със събраните проби от астероида Бену. Photo credit : NASA

23 януари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 24-ти септември миналата година на Земята се завърна космическата мисия на НАСА “Озирис-Рекс” след епично 7-годишно пътешествие до астероида Бену, което включваше кацане на повърхността му и събиране на проби. След завръщането обаче специалистите дълго време не можеха да отворят основния контейнер заради прекомерно затегнати закопчалки. Сега, в началото на Новата година, контейнерът най-после бе отворен и НАСА показа снимка на колекционираните проби!!!

Напомням на читателите, че още скоро след завръщането ние знаехме, че мисията е постигнала пълен успех. Критерият за успеваемост включваше “Озирис-Рекс” да е събрала минимум 60 грама проби, но даже преди отварянето на основния контейнер, специалистите успяха да съберат разпръснати частички от астероида с общо тегло 70.3 грама, полепили се по механизма за колекциониране, макар и извън контейнера. Сега вече и останалите проби са достъпни за учените! За съжаление НАСА все още не знае какво е точното количество прах и скали от астероида, които са доставени на Земята.

Какво следва оттук насетне? До края на тази година трябва да бъде направен подробен опис и каталог на колекционирания материал. Това ще даде възможност на редица институции в цял свят (не само в САЩ) да подадат заявка да се сдобият с частици от Бену и да ги изследват в собствените си лаборатории.

Междувременно, макар и спускаемата капсула да се е завърнала на Земята, корабът-майка продължава да се носи в космическото пространство, като мисията му носи ново име – “Озирис-Апекс”. Целта е сближаване с потенциално опасния астероид Апофис през 2029 година.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/bennu-samples-revealed/

Японската мисия SLIM може да се заработи отново най-рано на 24-ти януари

Ориентацията на SLIM според последната телеметрична информация. Image credit : JAXA

21 януари 2024 г. 12:45 ч.

Светослав Александров. Японската космическа мисия SLIM, която кацна успешно на Луната на 19-ти януари, но в неблагоприятна спрямо Слънцето позиция, има шанс да заработи отново най-рано на 24-ти януари, смятат експерти.

За разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, която кацна на Южния полюс на Луната през август миналата година и която излъчваше видео в реално време, японската мисия SLIM не излъчваше такова видео – но подаваше непрекъснато телеметрична информация.

На базата на тази телеметрична информация радиолюбителят Скот Тили, който е прослушвал нееднократно космически мисии в цял свят, съобщава, че SLIM е ориентирана в западна посока и е наклонена към носа си. В тази позиция понастоящем слънчевите ѝ панели не са огряни от Слънцето. Това обаче ще се промени през следващите няколко дни. Вероятно най-рано на 24-ти януари панелите ще генерират достатъчно ток, за да се активират бордовите системи.

Японските специалисти не бързат. Всеки ден те правят опит за радиоконтакт, но не често и не интензивно – те знаят кога шансовете им са най-големи.

Напомням на читателите, че след кацането ни бе съобщено, че официални новини от мисията не се очакват преди новата седмица и евентуално тогава могат да бъдат представени повече научни резултати и/или снимки.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/slim-could-wake-up-jan24th/

НАСА възобнови радиоконтакта с марсианския хеликоптер Инджинюъти

Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 януари 2024 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА обяви, че радиоконтактът с марсианския хеликоптер “Инджинюъти” е вече възстановен. Той прекъсна неочаквано след изпълнението на 72-рия полет в тънкия въздух на Марс на 18-ти януари.

Екипът понастоящем анализира получените данни, за да разбере каква е причината за временното прекъсване на комуникацията.

Напомням на читателите, че хеликоптерът на НАСА бе проектиран само за едномесечна работа и изпълнението на 5 полета на Марс. Вместо това той работи от 2021 до 2024 година и е изпълнил 72 (!) полета. Мисията му е изключително успешна и всеки ден отсега нататък е подарък за екипа.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/nasa-restores-radiocontact-ingenuity/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън се скачи с МКС!

На кадъра: прикаченият кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo credit : SpaceX/Axiom Space

20 януари 2024 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 12:42 ч. пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” извърши успешно скачване на Международната космическа станция.

На борда на станцията пристигнаха четирима души: бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия, италианският военен пилот Уолтър Виладеи, шведският астронавт Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи е първият турчин, който лети в космоса и първият, който пристига на МКС.

Това е третата частна експедиция, организирана от американската фирма Аксиом 3. Очаква се експедицията да продължи две седмици, в хода на които ще бъдат извършени серия от научни опити в сферите на материалознанието, биологията и космическата медицина. Специален експеримент от Турция на име Вокалкорд ще тества нов изкуствен интелект, който може да диагностицира десетки заболявания.

След приключването на мисията “Крю Драгън” ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята посредством приводняване край бреговете на Флорида.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/crew-dragon-docks-iss-4/

Съботен дайджест: Първа снимка от Арктика-М2, НАСА губи контакт с Инджинюъти, Стархопър по китайски

Първата снимка, изпратена от руския спътник “Арктика-М” №2. Фото: Роскосмос

20 януари 2024 г. 11:30 ч.

Светослав Александров. На фона на изключително натоварената седмица, фокусирана върху първото изстрелване за 2024 г. до китайската станция (“Тянжоу-7”), първият пилотиран полет за 2024 г. (“Крю Драгън”), първото кацане на Луната за годината (“Слим”), в този съботен дайджест представям резюме на новините, които не успях да отразя на страниците на КОСМОС БГ.

Новоизстреляният руски спътник “Арктика-М” №2 най-накрая изпрати снимка на Земята от космоса – този път наистина. Руският експерт Виталий Егоров е проверил координатите на спътника и местоположението на Земята към момента на заснемането – и да, сега всичко изглежда истинско. Освен това западният радиолюбител Скот Тили за пръв път докладва, че е получен радиосигнал от “Арктика-М” №2, така че имаме и независимо потвърждение за работоспособността на мисията. Дали обаче всички прибори са в изправност обаче е все още под въпрос – както съобщава Егоров, в официалното съобщение на Роскосмос пише: “всички служебни системи работят нормално”. Това обаче означава най-базисните системи. Дали касае “неслужебните”, т.е. полезният товар на борда, остава неясно. Но все пак има снимка – така че спътникът работи.

На 18-ти януари НАСА изгуби контакт с хеликоптера “Инджинюъти” по време на кацането му след 72-рия му полет на Марс. Към настоящия момент състоянието на “Инджинюъти” е неясно, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” е извън зоната на радиовидимост. Напомням на читателите, че хеликоптерът започна да лети в началото на 2021 г. и планираният му живот бе само един месец, но той разби всички очаквания. Дали това е краят и дали ще лети все още, ние няма как да знаем – “Пърсъвиърънс” ще трябва да го доближи и да го инспектира.

Китайският стартъп Ландспейс проведе първото изстрелване и кацане на прототип на новата ракета “Чжюкуе-3”. Китайският “Стархопър” е прототип на нещо, което в един момент ще се получи като китайският “Старшип” – ракета на течен метан и кислород, която ще е възвръщаема, но по товароподемност ще е с възможностите на “Фалкън 9”. Засега работите вървят добре- прототипът излетя на височина 350 метра, след което кацна на площадка в съседство.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/saturday-digest/

УСПЕХ: Япония е петата държава, постигнала меко кацане на Луната!

На илюстрацията: SLIM на повърхността на Луната. Image credit : JAXA

19 януари 2024 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Днес в 17:20 ч. българско време мисията SLIM извърши прецизно и меко кацане по склоновете на лунния кратер Шиоли, с което Япония се превърна в петата държава, постигнала кацане на Луната след СССР, САЩ, Индия и Китай! Успехът обаче се помрачава леко от факта, че спускаемият апарат е кацнал в неблагоприятна позиция спрямо Слънцето.

Това означава, че слънчевите панели не генерират нужното електричество. Съответно понастоящем екипът приоритизира научната дейност така, че SLIM да може да изпълни максимум задачи на Луната, докато батериите на апарата се разредят. На този етап със сигурност може да се каже, че всички системи на борда на SLIM работят безупречно след кацането, така че няма причина да се вярва, че липсата на ток от слънчевите панели е заради някаква тяхна повреда. Става въпрос единствено за проблем с ориентацията.

Въпреки всичко екипите изчисляват, че пред SLIM има няколко часа живот – предостатъчно време, за да се свършат ред изследвания.

По време на спускането бяха освободени и робот на име LEV-1 с антена и камера, както и луноход със сферична фирма и камера LEV-2. Потвърдено е, че и двата апарата са кацнали самостоятелно на Луната, излъчват радиосигнали и работят!

Луноходът LEV-2

Идната седмица Японската космическа агенция ще организира нова пресконференция, на която вероятно ще бъдат представени първите резултати от мисията… Така че чакаме!

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-slim-lands-moon/

Днес Япония ще кацне на Луната

На илюстрацията: Японската мисия SLIM по време на спускането си към лунната повърхност. Image credit : JAXA

19 януари 2024 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. Днес японската космическа агенция потвърди, че в 16:00 ч. българско време ще започне да излъчва на живо кацането на мисията SLIM. Ако то е успешно, Япония ще се превърне едва в петата държава, постигнала меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия. За съжаление в исторически план по-малко от 50% от спускаемите апарати са постигали успех.

Същата е горе-долу и статистиката за марсиански кацания, където успеваемостта също е под 50%. Мнозина се замислят – не би ли следвало днес, половин век след експедициите на НАСА “Аполо”, нещата да се случват по-лесно? Нали науката е напреднала оттогава? За съжаление, дори и днешните компютри да имат многократно по-голяма изчислителна мощ от някогашните (често пъти навигационният компютър на “Аполо” е сравняван несправедливо с калкулатор – вижте защо е несправедливо в статията, публикувана на страниците КОСМОС БГ), тук става въпрос за нещо съвсем друго – за софтуер. Както обичам да казвам – изкуственият интелект не е особено голям интелект, модерният софтуер, също както и този от 60-те години, не притежава интуиция или другите способности на човешкото самосъзнание.

Когато компютърът на лунния модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11” го насочва към опасен каменист терен, астронавтът Нийл Армстронг поема управлението в ръчен режим и успява да постигне меко кацане на ръба от изразходването на цялото гориво. Днес, когато говорим най-вече за роботизирани мисии (първото пилотирано кацане след програмата “Аполо” е насрочено за 2026 г. от “Артемис 3”), се разчита единствено на бордовия софтуер – и много често той оплесква нещата. Да, имало е провали и поради хардуерни проблеми – първият японски спускаем апарат “Омотенаши” не успя да се свърже със Земята през 2022 г., а частният американски “Перегрин” през тази година претърпя теч на горивната система, все проблеми, които могат да се сведат до недостатъчно тестване и (за огромно съжаление) са поне отчасти породени от забавянията на дебютните полети на съответните ракети “Спейс Лонч Систъм” и “Вулкан”. Те доведоха до продължителен и нежелан престой на спускаемите мисии.

Но ако всичко е изрядно откъм хардуерна гледна точка, много често софтуерен гаф е този, който води до провал. В случая с руската мисия “Луна 25” миналата година, бордовият компютър не получи информация, че акселерометърът е включен и съответно двигателят не бе изключен своевременно. Класически сценарий за провал, който се е случвал нееднократно в историята, е бордовият компютър на спускаемия апарат да бъде заблуден (поради грешка в изчисленията или измерванията), че се намира близо до повърхността или е кацнал на нея, след което двигателите или изразходват горивото си, или се самоизключват. По този класически сценарии се провалиха марсианската мисия на НАСА “Марс Полър Лендър” през 1999 г., европейската марсианска мисия “Скиапарели” през 2016 г. и частната лунна мисия “Хакуто-Р” през 2023 година.

Японската мисия SLIM, чието кацане очакваме днес, ще разчита на нов тип софтуер, базиран на технологиите за лицево разпознаване. Очаква се софтуерът да е способен да разпознава опасности като кратери и стръмнини и така кацането не само да е меко, но да е прецизно – с отклонение само от 100 метра. Така лунните изследвания следва да навлязат в нова фаза – както се изразяват ръководителите на полета, “отиваме не там, където можем да кацнем, а там, където искаме да кацнем”.

Целевото място за спускане е кратерът Шиоли, разположен сред малкото Море на нектара. Учените предполагат, че този кратер се е формирал наскоро, така че целта е да проучат скалите му и да разгадаят каква е историята на нашата Луна.

От CNN са ни представили следната илюстрация, изобразяваща местоположението на Шиоли:

С 1. е обозначено Морето на спокойствието, с 2. мясотото на кацането на мисията на НАСА “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 година. Мястото на кацане на SLIM е на позиция 3, а на 4. е мястото на кацане на индийската мисия “Чандраян-3” – първата в историята на космонавтиката, спуснала се на лунния Южен полюс.

SLIM е само една от множеството мисии, предназначени да кацнат на Луната през тази и следващата година. През февруари комерсиален апарат на американската фирма Интуитив Машинс ще излети с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, а по-нататък през 2024 г. очакваме китайската мисия “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна на Луната, както и още комерсиални мисии на Файърфлай, Астроботик и Айспейс. Догодина пък корабът на СпейсЕкс “Старшип” трябва да демонстрира роботизирано кацане на Луната като тренировка преди пилотираната мисия през 2026-та.

Гледайте на живо излъчването тук от 16:00 ч:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-landing-preview/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с четирима души на борда излетя на частна мисия към МКС!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/Axiom Space

19 януари 2024 г. 00:30 ч.

Светослав Александров. Първата пилотирана космическа експедиция за новата 2024-та година е вече в ход! Космическият кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с четирима души на борда излетя на 18-ти януари в 23:46 ч. българско време на комерсиална мисия, поръчана от американската фирма Аксиом Спейс.

Командирът на кораба е бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия. Към него се присъедини италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса на кратко пътешествие с друг кораб – кораба “Юнити” на основаната от Ричард Брансън компания Върджин Галактик. Шведският астронавт Маркус Вант лети в космоса за пръв път, както и турският му колега Алпер Гезеравджи.

Гезеравджи е и първият гражданин на Турция изобщо, който достига космическото пространство.

Днешното изстрелване бе проведено след 24-часово закъснение, защото СпейсЕкс искаше да изчисти някои технически проблеми. Първият от тях касаеше закопчалките на парашутите – след предишното кацане на кораба “Карго Драгън” инженерите установиха, че някои от тях не са се разтворили според очакванията и това е довело до натоварване на парашутната система, макар и незначително, за да застраши мисията. Вторият от тях касаеше връзките между “Крю Драгън” и ракетата-носител “Фалкън 9”.

“Безопасността на екипажа е наш върховен приоритет. Ще изстреляме мисията само когато сме готови”, съобщи Бенджи Рийд, директорът на пилотираните полети на СпейсЕкс по време на вчерашната телеконференция. Очевидно 24-те часа са били достатъчни, за да могат техниците да се убедят, че ракетата-носител и корабът са в изправност.

За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която това бе пети полет. Преди степента е служила за извеждането в космоса на втората пилотирана мисия, организирана от Аксиом, на телескопа “Евклид” и на две партиди “Старлинк”. Днес нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземна площадка.

Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” се очаква да се скачи с Международната космическа станция в събота, 12:15 ч. българско време. Мисия “Аксиом 3” ще продължи две седмици, като през това време астронавтите ще извършат редица експерименти в областите на физиката и космическата медицина. Целта на частната фирма Аксиом, освен да печели пари от продажбата на билети, е и да натрупа опит с ръководството на пилотирани мисии, който ще е нужен, за да може да бъде построена комерсиална станция в орбита. Първият модул на тази станция ще бъде изведен през 2026 г. и първоначално ще е прикачен към американския сегмент на МКС. По-нататък ще бъдат добавени още модули и след като МКС неизбежно бъде потопена в океана поради старост, тези модули ще се разкачат и така Щатите ще продължат да имат в космоса станция – макар и частна.

Що се касае до плановете на СпейсЕкс за тази година, днешното изстрелване бе първо от общо осем за корабите от серията “Драгън”, предвидени да бъдат изпълнени до края на декември. Освен останалите мисии по ротацията на МКС, очакваме с нетърпение още един частен полет – “Поларис”. Мисията, финансирана от милиардера Джаред Айзъкман, ще се отдалечи от Земята на разстояние 1 400 километра – невиждано от епохата на “Джемини” и “Аполо”.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/crew-dragon-launches-2/

Американският ретрорефлектор на борда на лунната мисия Чандраян-3 за пръв път отрази лазерен лъч!

На снимката: индийската мисия “Чандраян-3”, на борда на която има и американски прибор. Photo credit : ISRO

18 януари 2024 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Когато индийската мисия “Чандраян-3” кацна на Луната през август, тя също така достави на лунната повърхност и прибор на НАСА – лазерен ретрорефлектор. Днес космическата агенция потвърди, че посредством американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля около Луната от 2009 г. до ден днешен, бе излъчен лазерен лъч, който успешно бе отразен от ретрорефлектора!

На тази снимка, заснета на 5 февруари 1971 г., се вижда ретрорефлекторът, оставен на повърхността на Луната от астронавтите на “Аполо 14”. Photo credit : NASA

Лазерните ретрорефлектори не са нова технология – такива бяха оставени на лунната повърхност в края на 60-те и началото на 70-те години от астронавтите на експедициите “Аполо”. Те все още могат да отразяват лазерни лъчи, изпратени от наземни обсерватории – и благодарение на това учените успяха да открият, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 сантиметра годишно.

Днес НАСА вече не строи спускаеми апарати, с които да изпраща астронавти и товари на Луната – вместо това агенцията е делегирала тази задача на частни компании. А и не само – агенцията си е платила на повечето превозвачи в световен мащаб, държавни и частни, да доставят американски прибори, включително ретрорефлектори. Първият, който достигна лунната повърхност непокътнат, бе този на “Чандраян-3”. Утре, на 19-ти януари, предстои кацането на японската мисия “Слим” и тя също ще достави лазерен ретрорефлектор по заявка на НАСА. Частната американска мисия на фирмата Интуитив машинс, която ще излети през февруари, трябва да направи същото.

Но ако ретрорефлекторите, оставени от астронавтите на “Аполо” бяха по-големи – с размерите на куфар, този на борда на “Чандраян-3” е с размер на бисквита Орео. Това прави задачата по регистрирането на отразения лазерен лъч по-трудна. И не само защото по-малките ретрорефлектори могат да отразяват лъчи само от кръжащите в близост до тях орбитални мисии, а не пряко от наземните лаборатории…

А защото се усложнява и от още един фактор – понастоящем в орбита около Луната има само един прибор, който може да изпраща лазерни лъчения към тези ретрорефлектори. Това е приборът LOLA, работещ на мисията “Лунар Риконисънс Орбитър”. Основната му задача е да изучава лунната топография. Но дори и инструментът да е достатъчно добър, за да проучва планини и кратери, той не е особено прецизен, ако трябва да насочи лъч към съвсем мъничък обект.

Учените на НАСА трябваше да направят осем опита, за да регистрират успешно отразен лазерен лъч. И най-накрая сполучиха!

През следващите месеци и години екипите, работещи с ретрорефлекторите, ще продължат да използват “Лунар Риконисънс Орбитър”, за да могат да определят точната позиция на обектите на повърхността, в това число на спускаемите апарати.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/nasa-retroreflector-beams-back-laser-pulse/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Тянжоу-7 излетя към орбиталната станция Тянгон!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA

17 януари 2024 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Днес Китай проведе своето първо изстрелване за 2024 г. към орбиталната станция “Тянгон”! Ракета “Лонг Марч 7” с товарен кораб “Тянжоу-7” излетя в 16:27 ч. българско време от космодрума Уенчан на о-в Хайнан, а на борда на кораба има провизии за астронавтите на “Тянгон”, научни експерименти и подаръци за Китайската нова година.

Наскоро товарните кораби от серията “Тянжоу” бяха сериозно ъпгрейднати, което позволява да превозват товари с общо тегло 7.4 тона. Така Китай има нужда да провежда по едно изстрелване с провизии веднъж на осем месеца, а не веднъж на шест месеца, както бе при предишните итерации на “Тянжоу”.

Около 2.4 тона от провизиите са храна – в това число свежи плодове и зеленчуци. Общото тегло на научната екипировка възлиза на 473 килограма, като са създадени 61 опитни постановки от 18 университета в Китай. Ще бъдат проведени експерименти от областите на флуидната физика, материалознанието, биологичните дисциплини, както и опити със запалими материали.

Шан Пън, професор в Северозападния политехнически университет, ни информира, че един от експериментите включва изучаването на човешки костни клетки. Задачата е учените да разберат какви са механизмите на загубата на костна и мускулна маса, обичайни процеси, протичащи в условията на безтегловност.

Междувременно старият товарен кораб “Тянжоу-6” наскоро се раздели от станция “Тянгон” и, натоварен с отпадъци, в близките дни ще изгори в земната атмосфера.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/17/tianzhou-launches-2/

Японската мисия SLIM влезе в 600-километрова окололунна орбита и засне ново видео

Кадър на Луната, заснет на 14 януари от SLIM. Photo credit : JAXA

16 януари 2024 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Остават три дни до японското кацане на Луната. Като подготовка за събитието, мисия SLIM изпълни успешно маневри, за да влезе в 600-километрова паркираща окололунна орбита.

Беше заснето и ново видео, което съм прикачил в края на тази публикация.

На 19-ти януари предстои изпълнението на още една маневра преди кацането, в хода на която SLIM ще бъде приведена в ниска орбита на височина 15 километра над лунната повърхност.

Кацането ще бъде излъчено на живо на 19-ти януари в 16:00 ч. българско време на този линк:

Видеото, получено от борда на SLIM:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/16/slim-enters-600-km-orbit/

УСПЕХ: СпейсЕкс завърши петия си космически полет през 2024 г.

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

15 януари 2024 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Тази нощ в 03:52 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 23 спътника “Старлинк”. Това бе петият космически полет за СпейсЕкс през новата 2024-та година и, отчитайки, че днес е 15-ти януари, фирмата на Илон Мъск провежда по едно изстрелване средно веднъж на три дни през тази календарна година.

Преди броени дни предприемачът обяви, че до края на декември се очаква да бъдат осъществени 148 космически полета – изключително амбициозен график!

Започващата днес нова седмица пък е критично важна, тъй като предстои първият пилотиран полет за годината – ракета “Фалкън 9” трябва да изведе на път към МКС кораба “Крю Драгън” с четирима души на борда в рамките на третата мисия, поръчана от фирмата Аксиом.

Но да се върнем на днешния старт. На осмата минута от началото на мисията първата степен извърши меко кацане върху степента “Недоимък на достойнство”, с което е готова да бъде рециклирана за ново изстрелване. Допреди днешния полет степента бе осъществила 11 други изстрелвания – на мисиите “Хиспасат Амазонас Нексус”, “SES-22”, на лунната мисия “Хакуто-Р”, на товарен кораб “Крю Драгън” и на седем партиди “Старлинк”.

Понастоящем в космоса има над 5 250 работещи спътника “Старлинк”, с което Илон Мъск остава най-големият спътников оператор в цял свят.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/spacex-fifth-space-launch/

Екипът на частната лунна мисия Перегрин реши да я въведе умишлено в земната атмосфера

Снимка, получена от борда на “Перегрин”. Photo credit : Astrobotic

15 януари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Мисията “Перегрин” на частната компания Астроботик прелетя успешно разстоянието от Земята към Луната и сега се връща към Земята, но поради невъзможността за изпълнение на лунно кацане поради недостиг на гориво, екипът взе трудното, но отговорно решение да въведе мисията в земната атмосфера.

Решението ще предпази цислунарното пространство от натрупването на космически боклук, а също така ще предпази наличните в околоземна орбита изкуствени спътници.

“Перегрин” е вече достатъчно добре стабилизиран след теча от горивната му система, а вчера беше изпробвана работата на един от основните му ракетни двигатели. Той се запали успешно. Ръководството на мисията смята, че “Перегрин” може да работи още няколко седмици безпроблемно, както и да проведе маневра, която да го отклони от влизането в земната атмосфера – това ще е естествен завършек, ако продължи да пътува по настоящата траектория. Но колкото и голямо желанието на Астроботик е да продължи мисията, след обсъждане с НАСА, космическата общност и правителството на САЩ, най-доброто решение е тя да приключи.

Към настоящия момент всички научни прибори на борда на “Перегрин” продължават да работят и някои от тях даже изпълниха изследователските си задачи.

Източник: Астроботик

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/peregrine-reenter-earth-atmosphere/

Пилотираният кораб Крю Драгън е на космодрума Кенеди за частна мисия до МКС

Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” – готов за полет. Photo credit : SpaceX

13 януари 2024 г. 16:15 ч.

Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” пристигна на Площадка №39А на космодрума Кенеди за изстрелване на 18-ти януари в 00:11 ч. българско време. Четирима души ще полетят до МКС в рамките на третата мисия, организирана от фирмата Аксиом.

Командирът на мисията е бившият астронавт на НАСА Майкъл Лопез-Алегрия. Към него ще се присъединят италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса по суборбитална траектория с кораба на Ричард Брансън “Юнити”, астронавтът на ЕКА Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи ще е първият гражданин на Турция, който ще полети в космоса.

Тъй като Лопез-Алегрия има както американско, така и испанско гражданство, предстоящият полет на “Крю Драгън” ще е исторически – това ще е първата орбитална пилотирана мисия, състояща се изцяло от европейци!

Предстоящата мисия представлява и първият пилотиран космически полет за новата 2024-та година, като до края на декември СпейсЕкс трябва да изстреля 7-8 кораба “Драгън”! Една от най-интересните експедиции, която все още чакаме, е “Поларис” – в хода на която частни астронавти ще се отдалечат на 1000 километра от Земята, невиждано от ерата на “Джемини” и “Аполо”.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/crew-dragon-arrives-kennedy/

Успешно изпитание на парашутите дава надежда, че тази пролет пилотираният кораб Старлайнър най-после ще полети!

Снимка от парашутното изпитание. Photo credit : NASA

13 януари 2024 г. 15:40 ч.

Светослав Александров. На 9-ти януари екипите на НАСА и Боинг изпълниха успешно изпитание на парашутната система на пилотирания космически кораб “Старлайнър”. Това е добър признак, че през тази пролет многострадалният кораб най-сетне ще полети с екипаж на борда!

Напомням на читателите, че през 2014 г. НАСА връчи договори на СпейсЕкс и Боинг да създадат пилотирани космически кораби, които да осигуряват превоз до МКС и така САЩ да не зависи от руските кораби “Союз”. Но макар че на Боинг бяха връчени общо $4.49 милиарда, в сравнение с $2.6 милиарда за СпейсЕкс, единствено СпейсЕкс успя да се справи в приличен срок. “Крю Драгън” превозва редовно хора до станцията и обратно от 2020 г. досега без никакви проблеми.

Що се касае до кораба на Боинг “Старлайнър”, той летя първо през декември 2019 г. на безпилотен тестов полет, по времето на който той не успя да се скачи с МКС и замалко не аварира. Вторият полет без екипаж през май 2022 г. бе напълно успешен, но пак бяха констатирани множество проблеми, които трябваше да се разрешат, преди НАСА да одобри хора да се возят на този кораб.

Един от тези проблеми касаеше парашутната система – екипите установиха, че при авариен сценарии, включващ неразгръщането на един от трите парашута, другите два не са достатъчно стабилни, за да осигурят безопасно приземяване. Кацането само с два парашута е задължително изискване на НАСА за безопасност.

Сега предварителните резултати от изпитанието на 9-ти януари показват, че парашутната система най-накрая работи!

Надяваме се, че това е последният проблем, който е трябвало да бъде решен. За съжаление през последните четири години Боинг влезе в неприятен цикъл, при който всеки тест разкриваше проблеми, разрешаването на които доведе до разкриването на още повече проблеми, а решаването на тези проблеми – на още и още… Надяваме се, че това вече няма да се случва, но знае ли човек? Боинг отдавна не е компания, която се слави с добра репутация, и това е особено видно относно продължаващите проблеми с “737 MAX”.

Със сигурност астронавтите, които ще се возят до МКС тази пролет на “Старлайнър” – Бътч Уилмор, Съни Уилиамс и Майк Финк, са много смели хора.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/starliner-parachute-test-success/

Мексико отпразнува своята първа мисия в цислунарното пространство

На кадъра: мексиканският екип ръкопляска след първите получени данни от мисия “Колмена”. Photo credit : Astrobotic

12 януари 2024 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Частната американска мисия “Перегрин” не кацна на Луната – но въпреки това с трудни усилия, независимо от повредите, стигна до окололунното пространство! На борда ѝ също така се намира, прикачена като вторичен товар, първата мисия на Мексико на име “Колмена”. Днес екипът на “Колмена” избухна в радост, след като на Земята бяха получени първите данни от цислунарния регион посредством мексикански апарат.

Всичко това е доказателство, че комерсиализацията на космоса е правилният път. Да – това е по-рисковият път. Частните компании нямат опита на НАСА – американската агенция само ги подпомага, не се меси в тяхната дейност. Те сами трябва да натрупат опит. И провали ще има. Но ще има и триумфи. Мисията “Колмена” трябваше да освободи пет мексикански микроробота на повърхността на Луната. Заради неуспеха на “Перегрин” да кацне на Луната, вместо това те бяха активирани и работят от окололунното пространство. Но заради съществуването на “Перегрин” Мексико все пак има мисия – някаква, вместо никаква. Първата мексиканска мисия отвъд ниска околоземна орбита! Това нямаше да е възможно без частната космонавтика.

И нека не забравяме основния принцип – в частната космонавтика успехът или провалът се дефинира от това дали клиентът е доволен. Мексиканците са клиент на “Астроботик” и са си купили превоза до Луната срещу заплащане. Вижте сами от реакцията дали са доволни.

Що се касае до “Перегрин”, космическият апарат е стабилизиран и животът му продължава да бъде удължаван – считано от тази вечер, екипът изчислява, че той ще работи още поне 52 часа и има оптимизъм, че този срок ще бъде допълнително удължен.

Вижте видеозапис, показващ реакцията на екипа на “Колмена” след получаването на първите данни от цислунарното пространство:

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/mexico-celebrates-first-mission/