Отиди на
Форум "Наука"

Малоум 2

Потребител
  • Брой отговори

    3312
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    14

Малоум 2 last won the day on Юли 29

Малоум 2 има най-харесвано съдържание!

Репутация

1677 Доцент

2 Последователи

Всичко за Малоум 2

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Да, така е. Според мен, обаче, ако се възприеме дискретизацията "неподвижна" по място, то съвсем ясно става, че не е възможно организацията във вид познатата ни материя да става детерминирано заради необходимост от начални флуктуациии ... остават възможни познания само на квантов принцип (вероятностен), който изключва всеобхватна симулация от "един" комп., колкото и грамадански да е. Самата еволюция е тип квантови зависимости. Все едно, че всяка елементарна частица е едно компютърче, представящо се със собствени свойства като реагира и на инфо от околността и на база минимална енергия за взаимодействия, да организират Вечно тяло - неразрушимо. Практиката показва, че такива тела - няма. А, вечна частица (протон) и вечно движение - има. ...
  2. Слабичко като проповед. Вж първия пост - доказано е, че не може да сме в матрица. И не само Хол-ефектът е доказателство. Ограниченията за ползване на информация принципно, произлизат и от квантовото ограничение на Хайзенберг. Като не знаем - (Природно ограничение е това на Хайзенберг, а не измислица на човек) - движенията на ВСИЧКИ частици, включително и тези дето са в главите ни, не можем да предвиждаме абсолютно точно. Ако трябва да се направи симулация с точност до определяне на съдба - няма на какво. Няма такъв компютър, не е възможно да се "организира" такъв. Научно е доказано. А, доказателство за незнание - няма нужда да се "симулира" - то изпъква само. Симулира се вяра, обгърната с чудеса и в този смисъл - научните доказателства са безполезни... ...
  3. Малко пресилваш. Красотата, освен че е относително понятие, е най-"видима" като състояние на духа. "Грозното" активно търси (дух!) връзка с "красивото" , еволюционно вменен метод за подобрение. По отношение грешките - поетите са го "хванали" (Гьоте, Фауст) - "греши човек дордето се стреми в живота!" Щом искаме повече от живота, действаме и като нямаме "пълната" информация за следствията (нямаме информиран избор) - може да се получи грешка в поведението... (афоризъм: "Грешка"- казал таралежът и слязъл от четката за дъски.) ...
  4. Да - духът не бива да се овеществява, освен в произведения на изкуството. Това би довело до много парадокси и ...чудеса?!! https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9369&Level=2 Въпрос на нерви Тежката дъбова врата се отворя с едно дрезгаво: — Хи-хи-хиииии... В хола на запустелия замък беше тъмно и влажно. Гнилите дъски скърцаха под краката ми: — Кррръв... крррръв... крррръв. А вятърът крещеше неистово в камината: — Майчицеееееей... Качих се на горния етаж. Часовникът на кулата удари дванадесет часа. Има си хас духът да не дойде! Нищо няма да излезе от репортажа ми тогава. В коридора се зачуха тихи стъпки, дрънкане на вериги и тракане на кости. Вратата се отвори сред различни задгробни звуци. Духът застана в рамката й в цялата си прелест. — Уааауууу... — каза той кротко. — Здрасти — отговорих аз, — може ли да запуша? — Пушиии... пушиииии — избуча той. — Това ти е последната цигараааа... — ...ара... ара... ара — продължи някакво филмово ехо в камината. — А, защо! Имам още цяла кутия. — Днес завършва твоят жизнен път — той пристъпи към мен. — Хайде, бе! Само стойте, моля ви се, по-настрана, за щото много миришете на нафталин. Духът ме погледна обидено и седна на едно кресло срещу мене. — Нима не те е страх? Та аз съм духът на сър Роберт Хауджаубаукеймейлър — кървавия убиец на Йоркфоркиоркмършайд. — Приятно ми е, Донев. Духът започна да проявява белези на истерика. Той си откъсна главата, подметка я към тавана, след това пак ловко я улови. После от носа му излезе виолетов дим, който миришеше на тамян и мащерка. Кръв подмокри килима. — Пазете килима — казах аз. — Макар че е доста стар, би могъл да се даде в заложната къща. Духът прие отново нормалния си вид. Той ме изгледа като студент, който се е явил на късмет на сериозен изпит, изхълца два пъти нервно, а след това попита: — Но ти наистина ли нямаш нерви? — Напротив, имам. При това доста здрави. — Как може! Аз от сто осемдесет и четири години плаша народа на окръга, включително и приходящите туристи. Аз прекъсвам коскоджамити църковни служби, аз съм си създал репутация на безупречен дух и изведнъж срещам: някакъв ненормален, който... — Моля, моля, милорд — обидих се аз. — Съвършено нормален съм. Само че съм софиянец. — Не зная такова племе. — Като за бивш английски лорд това не е толкова странно. — Какво значи това софиянец? Отговорете веднага! — Жител съм на столицата на България. По ваше време тя е била още в робство. Сега обаче е свободна и хората в. нея всички имат такива нерви като моите. — Но как... как го постигате? — Драги лорде, чакал ли сте в ресторант келнера да приеме поръчката ви, след това да ви я донесе, след това да дойде за сметката? — Не. По мое време... — Ясно. Качвали ли сте се на трамвай № 2, когато тридесет хиляди запалянковци отиват на мача Левски —ЦСКА или обратно? — По мое време футболът още не беше открит. — Блазе ви. А опитвали ли сте се случайно да изтръгнете усмивка от завеждащия щанд „Стъкла“, когато му давате размерите на прозорците си? — В моя замък прозорците бяха... — Разбирам. А да ви се е случвало да ходите в градската баня със смътната надежда да се окъпете. — Слушай, млади човече, забравих ти името! За какви бани ми говориш? — Съжалявам ви, милорд. Вие скучаете във вашето зад гробно царство. А какъв живот кипи в нашата София! Елате с мен, ще уредя формалностите. Ще поживеете при нас, ще калите нервите си, ще се преквалифицирате, ще си починете... Духът изчезна с писък. Часовникът удари един. На мене ми се доспа... Събудих се сутринта, целият омотан в паяжини. Реших, че всичко е било сън, че духове всъщност няма. Но когато излизах от замъка, видях на масивната дъбова врата един пресен надпис, изработен красиво с човешка кръв: „Вход за софиянци строго забранен!!“ ...
  5. Еволюционният принцип е "проба-грешка". При изменение на фон ЕМПоле, с по-голяма вероятност стават възможни "нови" структури (в кавички, щото се ползва и "старата" структура - върху нейна основа се надгражда новото, а то вече - "излъчва" (информационно) ново свойство/а) - Тези нови свойства пробват-подобряват, обикновено, устойчивост във времето на новата структура - било чрез количество (количеството също си достига предел-превръщане, да е с ново свойство), било само собствено качество. Така количествените натрупвания водят до нови качества, а това е нова информация в условно постоянното ЕМПоле. До, достигане на промяната му с вероятност за създаване на ново свойство - хоризонтален пренос, подобряващ вътре вида. Или - по сериозна промяна - катаклизъм, която води до нова радиационна обстановка, промяна в гени и създаване на нов вид - пак, нова информация в пространството. Пробва се, пак на устойчивост във времето и което оцелее (което не е "грешка") си заема нишата в хранителна верига, за по-дълъг период съществуване. Така - Природата се действа безчувствено, следвайки законите си. Човекът, обаче, не е съгласен да е така. И, започва "борба" за промяна ..., а в тая борба - Природата винаги безмилостно печели. Можем само за малко време да отлагаме нейното, ама ...?!! Също можем да се радваме на здраве, докато сме живи - това е добър стремеж, а не победа над Природата... Тя, Природата, не допуска грешки! ...
  6. Ако вероятността за случване е планирана - ще излезе, че е планирано?!. Не всяка възможност за случване, за която се сетим, е планирана. Затова - има и "изключения от правилото" - казват, че съдба се е намесила..., но правилото "случване на събития с по-голяма вероятност", се счита, че се потвърждава като правило. ...
  7. Ето и малко симулации относно "център на въртене" при Слънчевата система: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Animatcii-razkrivat-che-tcialata-Slancheva-sistema-obikalia-ne-savsem_154256.html ...
  8. А бе, не е Вселена, ама жива планета е налице и е ... Шантава! https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9357&Level=1 Шантавата планета — Ха да кацнем, ма! — Да ти умра на кацанията! От тези реплики си пролича, че след двадесет и пет годишен съвместен полет отношенията между завеждащия всички науки (съкратено ЗВН) и астронавигатора бяха се поизострили. И все пак ЗВН беше началник. Астронавигаторът включи автомата за приземяване върху неизвестни планети и започна да си черви устните за всеки случай. Пантелей Джонсън отдавна беше свикнал на критиките на Ганка Голдуотър. Затова не им обръщаше внимание. Затова не чу, когато тя му каза: — Пък пази се все пак! Той влезе в компенсиращата камера, включи външна атмосфера, хлопна предния капак на шлема си и изскочи от космолета. Почвата му се стори някак еластична. Анализаторите не даваха никакви резултати за химически състав на околната среда. — Хайде де! Да не би да са се повредили? — рече на глас Пантелей Джонсън и моментално му отговори Ганка Голдуотър: — Ти все за повреди бълнуваш! А не се питаш да не би нещо в тебе да не се е... Пантелей изключи връзката с космолета. Поне сега можеше да си позволи самостоятелност. Той извади джобния багер и го пусна в действие, за да вземе парче почва за изследване в разширените лаборатории на Земята. Има си хас! Всички атоми са известни. Химията не е патент на нашата галактика. Навсякъде хелият е хелий, натрият е натрий, водородът е водо.... — Хъ-хъ-хъ! — прекъсна мислите му някакъв чудноват глас. Пантелей се стресна. Това не беше Ганка, защото той благоразумно я беше изключил. Това можеше да бъде само... —: Хууууу-ху-ху... — изтрещя шлемофонът. Пантелей бе минал тримесечно лечение против страх, но все пак усети, че коленете му омекнат. Пред него джоб-ният багер изгребваше десетина тона местна почва. — Прибери си машинката! Гъдел ме е! — изрева неистово гласът в шлемофона. — Слу... слушай, другарче, стига с тия тъпи номера. Показвай се, докато е време, защото иначе аз мога... — Хиииии-хи-хи... Нищо не можеш! Спирай си машинката, че от смях ще си променя орбитата! То бива гъделичкане, бива, ама... И внезапно Пантелей Джонсън разбра. Той говореше с цялата планета. Досега беше направил дванадесет полета извън галактиката. Беше срещал кристални хора, газови хора, хора дървета, но никога не беше допускал, че ще види такава форма на живот — цяла планета — едно същество. При това планета, която говори на български и има гъдел! А интересно как ли се храни? Като че ли дочул неговите мисли, Гласът се обади: — Бе, аз бях закусил това столетие, но щом като не спираш да ме ядосваш, ще трябва и тебе да те хапна... Пантелей Джонсън едвам успя да включи радиовръзката с космолета, да извика: — Ганке!... Пардон... Другарко Голдуотър! Пази се! — и земята под него се разтвори и той потъна в недрата на планетата човекоядец. На седемстотин километра под повърхността температурата започна да пробива антитемпературните устройства на скафандъра и Пантелей реши, че ще се изпържи млад и зелен, но в следващия миг някъде вляво се мярна корпусът на потъващия със същата скорост космолет и Джонсън успя да се качи в движение в компенсиращата камера. — Ганке! — извика той, изтръска силикато-алуминиевите бучки от скафандъра си и прегърна астронавигатора.— Като ще мрем, заедно да мрем значи! Но на Ганка не й се мреше. Тя, като всички практични жени, реши, че все пак е по-добре да се живее, отколкото да се мре. Затова включи кибмоз №7 и зададе въпрос: — Като знаеш всичко, ха кажи как да се отървем! Времето, докато тракаха релетата, докато виеха повишаващите се волтажи, докато кибмозът решаваше трудната задача, Пантелей използува, за да се прости с Ганка. Той й се извини за двадесет и пет годишните неприятности, които й беше създал, изслуша речта й на тема „Аз пък ти рекох да не кацваме тук!“ След това я целуна два пъти по носа (по устата не се целува, защото не е хигиенично) и в това време кибмозът се обади: — Трябва ентероколит. Двамата космонавти се спогледаха, като че ли някой им беше прочел стихотворение на меркуриански. — Тоест как? — попита Пантелей. — Дай допълнителни данни! — Планетата ви е изяла — отговори кибмозът. — За да ви извади отново от недрата си, трябва да получи ускорение в храносмилателната система. Затова трябва да получи разстройство — на нея й действуват разслабително вещества от категорията Г—4... Пантелей и Ганка се спогледаха. Г—4! Ами че те имаха тонове отпадъци от Г—4, които се чудеха къде да дянат! Пантелей веднага посегна към ръчката за изхвърляне на отпадъци. Космолетът леко трепна и минута след това в микрофона на кабината се зачу Гласът: — Ъх. Какво е това, бе? От две вечности не ми се е случвала такава работа. Трябва да съм изяла нещо мишаво. Пантелей Джонсън и Гайка Голдуотър изживяха всички колики, гърчения и въздишки на Шантавата планета (както те я нанесоха в аслрокартите си), докато накрая специално за тях бе организиран нов вулкан, през който те бяха изхвърлени в космоса... Това са засега сведенията за Шантавата планета. Тези дни се завръща космолетът с Пантелей и Ганка. От тях ще научим повече подробности.
  9. Изгледай последните петнайсетина минути на видеото по-горе . Чирцов обяснява за недоразуменията в разсъжденията (а не във вярванията) ...
  10. Малък "разнобой" на мненията за скоростта на разширяване на Вселената: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nov-metod-utochni-vazrastta-na-Vselenata-do-12-6-miliarda-godini_154044.html Нов метод уточни възрастта на Вселената до 12,6 милиарда години Изчислената нова възраст на вселената е свързана с уточняването на константата на Хъбъл Международен екип астрофизици успя да прецизира константата на Хъбъл и възрастта на Вселената въз основа на данни получени от космическия телескоп Spitzer. Стойността на константата на Хъбъл според новото изследване се различава от стойностите използвани от Едуин Хъбъл, а също и от по-късните изчисления на основата на реликтовия микровълнов фон (CMB). Джеймс Шомберт (James Schombert) и неговият екип от Университета в Орегон изчисляват разстоянията от 50 галактики, използвайки така наречената „барионска връзка Тъли-Фишър“ и въз основа на това те достигат две стойности - за възрастта на Вселената и константата на Хъбъл: съответно 12,6 милиарда години и 75,1±2,1 km/s/Mpc. Това означава, че за всеки 3,3 милиона светлинни години, отдалечавайки се във Вселената, една галактика се отдалечава от нас с 75.1 км/сек. Връзката Тъли-Фишър е известна отдавна - това е емпиричната връзка между масата или присъщата светимост на спирална галактика и нейната асимптотична скорост на въртене или ширината на емисионните линии в нейния спектър. Използваният от екипа барионов вариант на връзката Тъли-Фишър е нов метод, при който масите и скоростите на въртене на галактиките се изчисляват още по-точно въз основа на по-точните познания за разстоянието до 50 галактики. „Проблемът с мащаба на разстоянията е невероятно труден за разрешаване, тъй като разстоянията до галактиките са огромни, а индикаторите за тези разстояния са слаби и трудно се калибрират“, коментира Шомберт. Използвайки стойностите на разстоянието до 50 галактики, получени от работата на космическия телескоп Spitzer, астрофизиците успяват да изчислят разстоянията до 95 други галактики въз основа на тези данни. Това прави възможно по-точното определяне на кривите на масите и скоростите на въртене на галактиките и от там - изчисляването на възрастта и скоростта на разширяване на Вселената. Новите стойности за възрастта на Вселената и константата на Хъбъл Ho са в съответствие със стойностите, измерени според свръхновите тип Ia и променливите звезди цефеиди. Те са клас променливи звезди с доста точна зависимост период-светимост, кръстени на името на звездата δ Cephei (делта Цефей). Една от най-известните цефеиди е Полярната звезда. Новите изчисления отново потвърждават "напрежението на Хъбъл", дългогодишната дискусия за константата на Хъбъл, която отразява скоростта, с която Вселената се разширява. Те противоречат на стойността 67.4 ± 0.5 (km/s)/Mpc въз основа на реликтовото излъчване. На константа на Хъбъл със стойност от около 67 km/s/Mpc съответства възраст на Вселената от 13,77 милиарда години, така че новата стойност на екипа от Орегон е далеч под нея. Както отбелязват авторите на работата H0 под 70 km/s/Mpc може да бъде изключена с 95% сигурност. Едва ли новите стойности са окончателни - човечеството все още не е проучило достатъчно добре Вселената. Справка: Using the Baryonic Tully–Fisher Relation to Measure Ho, James Schombert et al., Published 2020 July 17, The Astronomical Journal, Volume 160, Number 2, http://dx.doi.org/10.3847/1538-3881/ab9d88 Източник: New approach refines the Hubble's constant and age of universe, UNIVERSITY OF OREGON ... ... (Така "реликтовото" лъчение би престанало да е основен критерий за ТГВ, че е станал на Едно място и от там е възникнала Вселената. По вероятен става сценарий, при който много на брой Малки взривове в голяма област от физическия вакуум. Това означава и по-голяма скорост на разбягване на Галактиките във Всички посоки, от сили с ентропиен произход, тоест, по-ранна възраст на Вселената. ) ...
  11. Днешният виц е в унисон на "изказванията": "Дядо казваше, само женски крак се мери на око. За всичко друго си има инструменти..." ...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...