Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. Преди 4 часа, Galahad said:

    От документа се разбира още, че самият Митев е пожелал да работи като разузнавач:

    Ще отворя офф-топик, но винаги съм се питала - доносниците по времето на социализма имали ли са друг избор в обстоятелствата, в които са били поставени? Когато алтернитавата е била или да се превърнеш в доносник, или да ти разсипят живота.

     

  2. Хамлет

    Искате да свирите на мен?
    Държите се сякаш познавате
    всички дупчици на ума и сърцето ми.
    Искате да изтръгнете
    скрития звук на тайната ми,
    да ме просвирите от най-ниската
    до най-високата ми ноти?
    Не!
    За какъвто щете
    инструмент ме смятайте -
    можете да ме разстроите,
    но не и да свирите на мен!

    О, в такава нощ минава само трамвай,
    като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Сега и аз мога да ви кажа.

    Във спор със свойта млада памет
    един връстник на всяка младост,
    съвременен объркан Хамлет
    пресича сред нощта площада.

    О, все още крачи Хамлет в мрака,
    трепери от студа среднощен,
    по дънки и със тънко яке
    той чака своя знак все още.

    Сред булевардите се вглежда
    във непознатия прозорец.
    Там будна е една надежда,
    там някой днес ще му отвори.

    Къде момче, сега отиваш
    и наш'те сънища тревожиш?
    Дали все още Хамлет жив е -
    средновековно невъзможен?...

    О, в такава нощ минава само
    трамвай, като последна стража.
    Последен звън и друго няма.
    Какво не мога да ви кажа?

    Дали все още Хамлет жив е?
    Дали все още се тревожи?
    Да бъде или да не бъде -
    средновековно невъзможен...

    Spoiler

     

    Бях на този техен концерт. Още си пазя билетчето, безценна реликва.

    • Харесва ми! 1
  3. Щом сте подхванали Висоцки, две любими и от мен.

    Spoiler

     

    Лирическая песня

    Здесь лапы у елей дрожат на весу,
    Здесь птицы щебечут тревожно.
    Живешь в заколдованном диком лесу,
    Откуда уйти невозможно.
    Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
    Пусть дождем опадают сирени,
    Все равно я отсюда тебя заберу
    Во дворец, где играют свирели.


    Твой мир колдунами на тысячи лет
    Укрыт от меня и от света.
    И думаешь ты, что прекраснее нет,
    Чем лес заколдованный этот.
    Пусть на листьях не будет росы поутру,
    Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
    Все равно я отсюда тебя заберу
    В светлый терем с балконом на море.


    В какой день недели, в котором часу
    Ты выйдешь ко мне осторожно?
    Когда я тебя на руках унесу
    Туда, где найти невозможно?
    Украду, если кража тебе по душе,
    Зря ли я столько сил разбазарил.
    Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
    Если терем с дворцом кто-то занял.


    Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
    Если терем с дворцом кто-то занял. 

    Spoiler

     

    Кони привередливые

    Вдоль обрыва по-над пропастью,

    По самому по краю,

    Я коней своих нагайкою

    Стегаю погоняю.

    Что-то воздуху мне мало,

    Ветер пью, туман глотаю,

    Чую, с гибельным восторгом

    Пропадаю, пропадаю.

    Чуть помедленнее кони,

    Чуть помедленнее,

    Вы тугую не слушайте плеть.

    Но что-то кони мне попались

    Привередливые,

    И дожить не успел,

    Мне допеть не успеть.

    Я коней напою, я куплет допою,

    Хоть немного ещё постою на краю.

    Сгину я, меня пушинкой

    Ураган сметёт с ладони,

    И в санях меня галопом

    Повлекут по снегу утром.

    Вы на шаг неторопливый

    Перейдите, мои кони,

    Хоть немного, но продлите

    Путь к последнему приюту.

    Чуть помедленнее кони,

    Чуть помедленнее,

    Не указчики вам кнут и плеть.

    Но что-то кони мне попались

    Привередливые,

    И дожить не успел,

    Мне допеть не успеть.

    Я коней напою, я куплет допою,

    Хоть немного ещё постою на краю.

    Мы успели, в гости к Богу

    Не бывает опозданий,

    Так что ж там ангелы поют

    Такими злыми голосами.

    Или это колокольчик

    Весь зашёлся от рыданий,

    Или я кричу коням,

    Чтоб не несли так быстро сани.

    Чуть помедленнее кони,

    Чуть помедленнее,

    Умоляю вас вскачь не лететь.

    Но что-то кони мне попались

    Привередливые,

    Коли дожить не успел,

    Так хотя бы допеть.

    Я коней напою, я куплет допою,

    Хоть мгновение ещё постою на краю.

    • Харесва ми! 2
  4. Голям самохвалко сте, колега. От кога сте под властта на образа на самотния номад в света на масово заседналите хора?:)

    Едва ли съществува човек, който да не се намира непрекъснато между чука на обществото и наковалнята на вътрешния си свят. Това вътрешно напрежение е моторът за всяко човешко развитие, не само вашето. Няма нужда да сте загрижен за моето развитие или деградация, те са лично моя грижа.

    Благодаря ви за вниманието, но не смятам за нужно да продължавам с този спам.

  5. 1 hour ago, ramus said:

    Колега, вие прочетохте ли внимателно какво сте написали?

    Колега, нямам за цел да изброявам и соча с пръст недостатъците в повествованията ви, защото темата е по-интересна от размяната на аргументи и игра на прввъзходство, която ми предлага вашата личност.

    Никъде в думите ми няма пристрастие. Акцентирах върху залитането в крайност на самите демитологизатори, които в стремежа си за обективност, попадат в капана на собствената си пристрастност. 

    „Деградацията" на идеалите  също може да бъде опит, успешен или не, да се постигне дълбочина и разбиране от друг тип. Но не чрез тоталното им унищожение, заради самото унищожение, а само посредством замяната им с по-адекватни за личността.

     

    • Харесва ми! 2
  6. Преди 5 минути, ramus said:

    В "пластовете, които изграждат всяка отделна личност" няма никъде "героичност". Точно обратното - ако се разгледат безпристрастно и рационално-аналитично, това обособява човешката им същност, защото всички "герои" са преди всичко хора - повлияни от средата, времето, отношенията и собствените си характеристики и особености.

    Смисълът на индивидуалното израстване не се съдържа в сляпото спазване или следване на външни закони - морални, философски, социални, семейни, религиозни и т.н, които са били приети наготово от нас през различните периоди на развитие, а в способността на отделната личност да осъзнае коя от предложените възможности отговаря или не на истинската му същност.

    Аналитичното демитологизиране е вътрешен процес и би трябвало да се изразява в съзнателно, спокойно и неагресивно отхвърляне на житейски правила, митологични образи и авторитети, съотнесени строго индивидуално спрямо самият себе си, а не чрез налагане на това отхвърляне като универсален, по-висш критерий, валиден за всеки човек. Понеже така стигаме отново до митологизиране, но просто знакът е обратен -  проповядваме за единствен, обективен и разумен критерий разобличаването, отхвърлянето, разрушението, отричайки издигнатото на пиедестал, обявеното за героично или свято.

    Всички ние имаме както свое вътрешно „призвание" и своя неповторима съдба, така и единствен по рода си архетип. Целта е достигането на този архетип посредством постепенното и положително разрушаване на ненужното за конкретния индивид. Върховната проява на този архетип е принадлежността към някои висши ценности, носители на които могат да бъдат и други индивиди, дори исторически фигури. Това са ценностти, които всеки самостоятелно преоткрива, приема или отхвърля според собствените си стандарти, в съзвучие със собствения си вътрешен образ.

    Тук няколко човека се опитвате да "отнемете" правото на други да избират собствените си ценности, обявявайки ги за индоктринирани мозъци, неспособни да осъзнаят, че са жертви на пропаганда. Сякаш вие сте единствените зрящи, призвани да отворите очите на бедните овчици, присвоили си табелката "учени"…

    Това очевидно подценяване на разума в другият и идеализиране на собствените умствени способности всъщност е проява най-обикновено самохвалство, продукт на някои психологични комплекси.

    • Харесва ми! 4
  7. Преди 20 минути, Thorn said:

    Слава богу, това, че знанието е привилегия на някакви избрани жреци, които цензорите ще даряват или не с него вече отдавна не е приемлива теория. Май последните останки от нея бяха "спецхранилищата" в соц-библиотеките.

    Доста изопачена интерпретация на онова, което казах. Надявам се въпросната демитологизация да не се окаже поредната злободневност, чиято цел не са обективност, безпристрастност и развитие на самостоятелно мислене, а простичко по-сочна клюка?

    В опитите си да развенчаете митовете самият вие изпадате в субективност поради невъзможността си да разграничите безпристрастно пластовете, които изграждат всяка отделна личност. Долавям единствено личното ви горчиво разочарование от несъвършенството на човека.

  8. Преди 2 минути, Thorn said:

    Историята не е способ за лечение на комплекси.

    Нито която и да е сфера на науката. Но все още не успяваме да избегнем манипулативната и деструктивна употреба на знанието. В такъв момент от еволюцията си се намираме. 

    В древността знанието е било тайнство и се е предавало само на учениците, които са били готови да бъдат посветени в него - онези, достатъчно талантливи и отговорни, за да не злоупотребят с него. 

    • Харесва ми! 1
  9. Преди 4 часа, caress… said:

    Онези, които се изгубват в идеалите си, губят по-малко от онези, които са загубили идеалите си.

    Нямам навик да се самоцитирам, но ще направя изключение. Предположих, че мисълта е ясна. Първото изгубване води до развитие и позитивно разрушаване, второто до деградация, маргиналност и негативно разрушаване. Израстването предполага радикална промяна в схващането на отделния човек за отговорността и притежава винаги лична, конкретна етика.

    Определението "поетичен" в случая е несполучлив опит за ирония. 

  10. Преди 7 часа, Б. Киров said:

    От тази историческа гледна точка, единственото, което ни отличава като хора да не бъдем като кроманьонците, а също така от йерархично стратифицираните глутници на вълци или групи от шимпанзета, е развитата преди това емпатия /чувства на любов, симпатия, взаимопомощ, съвест, вероятно наследявани по генетичен път/ и наложените много по-късно чрез държавата закони и правила.

    Възможно е, това е един от вариантите, но има и други. Например, че интелектуалното развитие или разумът, а не емоционалната интелигентност са тези, които ни отличават, а емпатията ни свързва не само помежду ни, като вид, но и с всички останали бозайници.

    • Харесва ми! 2
  11. Преди 4 часа, ramus said:

    мисля си че времето на параноите за някои хора въобще не е свършвало - откарват си ги толкова хора цял живот. И с идеята че са спасители, че само проблеми намират, че имат решения...

    Онези, които се изгубват в идеалите си, губят по-малко от онези, които са загубили идеалите си.

    Думата "параноя" не причинява параноя, нито думата "спасители" - спасява.

    • Харесва ми! 1
  12. Преди 7 часа, Frujin Assen said:

    Първо да се застраховам, като кажа, че не разбирам нищо от материята и съм тотален лаик.

    Прави ми впечатление, че сякаш се налага мнението, че психопата е някаква отрепка, тежко ранен емоционално, неспособен да се социализира и прочее. Доколкото обаче схващам те развиват бурна дейност свързана с връзки с хора, финансови усилия, планиране... въобще бурна и трудоемка дейност по извършване на престъпления и тяхното прикриване. Например споменатия Тед Бънди. Очевидно е, че този човек няма никакви проблеми с общуването, с обучение, дори ако щете с общуване с жени. Огромната част от хората които получат тежки удари от живота се пропиват, развеждат, напускат работа, отделят се от другите хора. Дори и да са агресивни, те не могат да планират и осъществят такива неща.

    Има всякакви психопати. Дора по-назад е посочила критериите, по които се диагностицира психопатията, както и разнородността при психопатите. 

    Съществуват както изключително интелигентни, талантливи, социално атрактивни, така и алокохолици, наркомани, рецидивисти, които не планират престъпленията си, а ги извършват импулсивно.

    Общото при всички тях е чувството за огромна вътрешна пустота, породена от липсата на богат емоционален свят и способност за саморефлексия(съвест). Или поради дисоциирането от тях. Защото ако се асоциират с тази част от личността си, ще се наложи да поемат отговорност за действията си, да ги преосмислят, да рефлектират върху тях. 

    Нужен е сериозен външен стимул за психопата, за да изпита силна емоция и да избяга от чувството за празнота. Такива стимули са упойващи вещества, алкохол, престъпления, власт, порнография и нестандартни сексуални преживявания, екстремални спортове - или накратко всички области в живота, които попадат в категорията "екстремално". Всички форми на власт са особено привлекателни за психопатите, понеже властта подхранва усщането им за превъзходство над останалите. 

    Някои от психопатичните характеристики са високо ценени в обществото - например, завидното спокойствие, което те изпитват в стресови ситуации, при които "нормалните" хора най-често губят присъствие на духа. Харизматичност, асертивност, позитивност - психопатите нямат навика досадно да се оплакват или самосъжаляват, но при нужда могат съвършено да изиграят ролята на жертвата, предивзиквайки всеобщо съчувствие и подкрепа. Талантливите хирурзи, за които често се говори, че притежават божествен комплекс - също имат някои психопатични характеристики.

    Може би всеки човек е психопат в някаква степен. Може би сме оцелели, като вид, благодарение на психопатията? Ето нещо в тази връзка: http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

     

    • Харесва ми! 2
  13. Майката е тази, която обучава и развива емоционално детето - нивото на емоционална интелигентност се залага от майката. Всякакви девиации, изкривявания, травматични преживявания във връзка с майчината фигура оказват дълбоко влияние върху психиката.

    Цитирай

    Studies examining the relationship between parenting style and child antisocial behavior emphasize the importance of parenting characteristics in the development of children’s antisocial behavior. Specifically, harsh and inconsistent parenting is associated with the development of aggression, delinquency, and conduct problems. In this “parent effects model” negative parenting style is believed to influence a child’s antisocial behavior (Collins, Maccoby, Steinberg, Hetherington, & Bornstein, 2000Maccoby, 2000Moffitt, 2005). The few studies that have examined the relationship between parenting style and psychopathic personality have found evidence for an association between parenting style and children’s later psychopathic personality during adulthood. Studies using a retrospective study design have shown that male psychopathic prisoners had more adverse experiences during childhood (i.e., neglect, abuse, poor supervision) than non-psychopathic prisoners. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3819029/

     

    • Харесва ми! 2
  14. Да не забравяме, че ако серийният убиец е психопат, то обикновено семейството също е част от лустрото, от маската му, от опита му да прилича, колкото се може повече на другите, да не се отличава от тях, да изглежда "нормален", дори незабележим, под радара, с нищо ненабиващ се на очи. 

    Има огромно количество хора, преживели тежки травми в деството си, но самата травма, колкото тежка и белязваща да е, не е достатъчен фактор. За щастие.

    • Харесва ми! 2
  15. Ще добавя и аз трохичка към интересната тема - Джеймс Фелън има десетки интересни видеа в тази връзка и най-вече във връзка с откритието, че той самият е психопат.

    Spoiler

     

    И още една идея във връзка с причините за липса на съвест и чувство на вина при психопатите:

    Цитирай

    The second kind of dissociation relates to the observation that the mind is modular. That means we don’t use our entire brain circuitry all the time, and during different behavioral and emotional states, different circuits are activated. Testosterone is hypothesized to disrupt the connection between the cerebral cortex and the limbic system, and so enhances this kind of dissociation.

    This increase in mind modularity has been related to sociopathy/psychopathy by some experts. In a previous blog I reviewed Psychopaths in Everyday Life, a book by Robert Rieber. There is a great quote from the book that relates to your question. It is,

    The true psychopath compels the psychiatric observer to ask the perplexing and largely unanswered question: Why doesn’t that person have the common decency to go crazy?

    So why don’t psychopaths have the common decency to go crazy? Dr. Rieber explains, “Since psychopaths act as if they were perfectly normal, i.e. sane, they must be skilled in a cunning manner to dissociate any real guilt that they should feel about their antisocial behavior.” He also says that since psychopaths dissociate, they don’t go crazy. He believes dissociation prevents them from experiencing guilt. He also says that many psychopaths do have some level of guilt they are dissociated from.

    http://ajp.psychiatryonline.org/cgi/content/full/158/8/1239

     

    • Харесва ми! 3
    • Upvote 1
  16. Преди 6 часа, dora said:

    Преди няколко години имаше серия от статии по въпроса в  "Сайънтифик Америкън" - сега не са достъпни за свободно ползване, освен тази:

     

    http://emcrit.org/wp-content/uploads/2016/05/scientificamerican1114-38.pdf

    Изключително грамотна статия. Благодаря, че я споделихте.

  17. On 15 maart 2015 at 7:26, Шпага said:

     

    Много често именно емоциите са причината, вследствие на която мозъкът произвежда някакъв коктейл /или кофтейл :rolleyes: / от химикали. И, разбира се, на различните емоции - страх, отвращение, гняв, любов, съчувствие, радост... - съответстват различни "коктейли". Значи е твърде едностранчиво да разглеждаме емоциите само "като коктейл произведен от мозъка". Да, в някои случаи е така, но в други случаи сякаш нещо нематериално оказва въздействие, чрез което "стартира" някакъв материален процес. Това ми се струва доста странно...

    Доста преди появата на емоциите са техните причинители.

    Защо точно определени външни дразнители пораждат точно определени емоции - някои са заложени от природата програми за оцеляване, други са вече придобити, като реакции, на база личен опит. Усещането за нематериалност идва от несъзнаваното.

  18. Преди 4 минути, vorfax said:

    Медитацията не е ли откъсване на душата от материалното и "отлитане". Как може да си окован и в същото време медитиращ тогава?

    Това за отлитането на някакви души и получаването на факсове от Господ са подли слухове. :)

    Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлизат от санскритската дума „дхяна“ и означава „съсредоточение“, „медитация“ , накратко съсредоточаване в това, което правим. 

    Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – докато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.

    Цитирай

    Бодхидхарма: Ти питаш. Това е твоят ум. Аз отговарям. Това е моят ум. Ако аз нямах ум, как щях да отговоря? Ако ти нямаше ум, как би могъл да попиташ? Този, който пита, е твоят ум. През неизброими калпи от безначалното време, каквото и да правиш, където и да си, това е твоят истински ум, това е твоят истински буда. “Този ум е буда” – това има същия смисъл. Отвъд този ум никога няма да откриеш друг буда. Да търсиш просветление или нирвана отвъд този ум е невъзможно. Реалността на твоята собствена себеприрода, отсъствието на причина и следствие – ето кое е умът. Твоят ум е нирвана. Може да мислиш, че ще намериш буда или просветлението някъде извън ума, но такова място не съществува.

    Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

    БОДХИДХАРМА

     

    • Upvote 2
  19. On 26 mei 2014 at 11:42, forgot said:

    Ако тогава важи първата истина на Буда, то съвсем логично тъкмо това е момента, в който от медитацията има реална полза. Инак копаенето на лозе, поне аз не съм чувал да се нарича по друг начин, освен копаене на лозе. И разбира се - медитацията не само, че не копае лозе, но и няма как да го копае, тази работа се върши от медитиращия.

    Грешите, копаенето на лозето също може да бъде медитация.:)

    • Upvote 1
  20. Преди 19 минути, *abi* said:

    Все повече имам чувството, че сме в раздел Езотерика, а не в Психология.

    Накрая и за за зодиите ни ще започнем да си бъбрим...

    Ами, природата на нещата е такава, че всичко е взаимосвързано и когато се излезе вън от конкретиката на точно определен контекст, това става очевидно. Връзката на астрологията можем да намерим не само с психологията, пък и винаги там, където науката вдига безпомощно ръце, се появява езотериката.  

    Иронията в забележката ви би имала търсения ефект, ако я бяхте насочил към изместването на тематиката в конкретната тема…

    Преди 3 часа, ramus said:

    А претенцията на същите е, че са РАЗУМНИ.

    Човек е съзнателен за една много малка част от това, което се случва вътре в него, като нямам предвид само биологичните процеси, а и психичните. Този факт няма нищо общо с разума и разумността - както сам отбелязахте - човек може да бъде гениален учен и в същото време пълен идиот в личния си или социалния си живот.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...