caress…

Преди 6 часа, *abi* said:

Бях изненадана, че Юнг е на същото мнение когато говори за религията. Като необходимост породена от особеностите на времето, която не бива прибързано и необмислено да бъде "изкоренявана".

Това е така. Ако вярващ човек потърси терапия за депресията си, да речем, е убийствено да се опита рефрейминг на базовия му жизнен модел, част от който е религията му или езотеричните му убеждения. Защото може да се стигне до сериозен разпад на психиката. Но ако се ползва умишлено езотерика при терапия, това вече е опит на човек да му бъде внушена друга ценностна система, напълно чужда на матрицата му и си е чист брейнуошинг. Имах такава комшийка, която беше лицензиран терапевт, но беше част от програмата Аватар и се опитваше да вербува нови души за тази секта. Забележките на Дора са изключително уместни.

Нямам представа какъв специалист е Баев, но не мисля, че подобни статии имат място в блог на професионалист.

On 4 december 2018 at 19:02, dora said:

Това, е, какво да пише човек, като няма смисъл :))

Проблемът е, че не е смешно, защото е в сайт на терапевт. Представете си, че сте в токсични отношения с човек с тежка патология и вместо да ви се дават работещи умения за справяне със ситуацията, ви се казва, ако сте жена, че не сте се разтворила достатъчно за мъжа и сама създавате условия да бъдете унижавана, понеже в собствената ви психика, на енергетично ниво, процесите в ума ви не протичат според женския принцип...

Преди 17 часа, makebulgar said:

Проблемът е, че авторът е наблегнал на някакъв психологичен анализ, докато основната разлика между мъжа и жената си е на биологично ниво. Имаме различни хормони и от там различна сила и способности. Мъжките хормони водят до повече сила и агресия.

А психологията и тя е важна, тъй като живота и случайностите могат да доведат до изграждане на по-силни характери при някои жени или на по-слаби при някои мъже. Със сигурност обаче не може да се прави тази метафорична обвързаност - сила=мъжко начало и слабост=женско начало. Това, че някоя жена се е изградила с по-силен характер не я прави мъж, нито това, че някой мъж му е по-слаб характера не го прави жена. Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, не защото в него тече някакъв поток на женска енергия, а защото няма нужда да се бори. То е като при лъвовете. И мъжките и женските лъвове когато са нахранени са дружелюбни и игриви, а когато са гладни са зверове и са готови да хванат плячката. 

Всъщност, психологията е отговорила на този въпрос, но формулировката не е езотерична, а е извлечена емпирично. Ако човек подтиска прекалено дълго онези свои страни, които счита за слаби или "женски", или груби и "мъжки", това води до изкуственост. Ако непрекъснато се опитваш да се покажеш уравновесен, силен, хладнокръвен, смел, свободен, оригинален, или за жените - мили, нежни, топли, слаби, приемащи и всеопрощаващи, понеже искаш да изглеждаш мъжествен или женствен, в крайна сметка, накрая ще изглеждаш и ще се чувстваш измамник. Защото подтискаш част от себе си, която не се вписва в един или друг стереотип.

Преди 16 часа, dora said:

Категорично не, защото този подход е много редуционистки.

Имам чувството, че анализът разчита едва ли не фундаментално на идеята за ин и ян, но доколкото тя може да бъде използвана във философски смисъл, е много трудно днес да бъде приведена като аргумент в психологията.

Лошото обаче е, че нямам време да пиша :))

Когато имате повече време, ще се радвам да ви прочета. Аз също не съм съгласна с написаното. Струва ми се, че се правят опити социалните клишета да бъдат подменени с езотерични. А не се дават научни, психологични обяснения, подплътени с емпирични и други факти. За съответната статия говоря, а не за целия блог.

Имайки предвид, че статията е в блога на психотерапевт, предполагам, че е опит за показване и на друга гледна точка, дали обаче това е професионално не мога да кажа, но че и езотериката има своя принос, като начин на мислене и пречупване на реалността, също е исторически факт. Доколко е реалистичен обаче?

Цялата статия може да бъде прочетена ето тук.

Какви са вашите мисли относно следния цитат от линка: "Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно."

Съгласни ли сте с тези мисли и какво може да бъде добавено или коригирано в тях?

Преди 8 минути, *abi* said:

Ми хубаво, нека всеки си следва целта.

Целите са за това, да се следват.

 

Интересно е как афектите извикват определени образи от несъзнаваното. Тези афекти наистина произвеждат повече неистинни, отколкото истински заключения, но това не означава, че са и лъжа. Афектите имат "отключващ" ефект към несъзнавани съдържания, а обстоятелствата, които ги отключват, са тригърите. Само, когато бъдат "отключени" тези съдържания, е възможна работата с тях, тъй като стават очевидни за съзнанието. 

Затова постоянното дразнене на другите е токсично и никой разумен човек не го прави, понеже не може да се прогнозира реакцията. Знаем, че постоянният моббинг често води до самоубийство.

Преди 27 минути, Втори след княза said:

На лицето, срещу което бива написана жалба, същата му се предоставя за възражение. Възражението, заедно с жалбата отиват за отношение. При доноса решението и последващите действия са тайна за лицето за което се отнасят.

Да, беше му представена в лицето и лицето написа възраженията си. Които са изтрити. Въпросът е изчерпан. 

Нека да продължим по темата.

1 hour ago, Втори след княза said:

Идеята за негативно отношение към "доносничеството" и "клеветенето" се оформя у момчетата в училищната

Много погрешна идея, защото не е стъпила на здрави основи. Никой не е длъжен да понася стоически и да търпи ничий произвол. Точно такъв погрешно разбран "доблестен стоицизъм" е в основата на всяка корупция.

Just now, *abi* said:

Темата е почистена.

Не виждат снощното и се чудят какво става.

Следващ път копирай, ще го преработим за тях и ще  го пускаме в отговор като Рамусчета. Що да се хабим да пишем?

На мен ми е ясно каква е целта, но искам да го прочета черно на бяло. Инсинуира се интрига и доносничество там, където такива не е имало и може да бъде подтвърдено не само от вас или мен, а и от администрацията на форума. Ясно е, че това се пише с абсолютно манипулативни цели, за да бъда очернена аз, а Рамус да бъде въздигнат до ранг на Мъченик. Играта на жертва и мъченичество също има своята образност и митология в несъзнаваното, по-точно Сянката. Намерен е обект, върху който да се проектират несъзнавани тъмни страни на една личност върху друга с цел човек да си самодокаже, колко е чист и достоен и най-вече безгрешен...

Поради тази причина задавам насочващи въпроси, възможно е човек да осъзнае какво същност се случва и кой архетип е онзи, който е застанал на мястото на съзнателния комплекс или е нахлул в него.

Преди 20 минути, Втори след княза said:

Определение за донос съответства на моето разбиране и употреба

Термините жалба и сигнал не съм ползвал.

Нищо тайно не е имало, всичко стои в темата, включително моите думи, че докладвам пост и причините. С тези инсинуации какво мислите, че постигате или какво искате да постигнете?

Преди 16 минути, *abi* said:

За преценката на другите, по принцип.

Не може да се прилага винаги и със всеки "какво ще му открие тя", защото някои преценки са т.нар. "нездраволислещи". Юнг разкайва и за един случай, в който вътрешната злоба на пациент се проектира върху партньора му с цел "оподобяване". Някъде напред в темата писах за това. Този тип преценки на другите към нас не са обективни и нищо не разкриват за нас самите, а за "преценяващия".

Ако държим на обективност за себе си ни трябва достатъчен брой чужди преценки, които съвпадат - значи може да се счита, че проблемът е у нас. И търсим преценките на добронамерени, здравомислещи хора.

Последното обаче важи ако ние сме "здравомислещи" по даден въпрос нито ще различаваме кой прави преценките, няма да се вслушваме в някоя преценка повторена 100 пъти та различни хора, нито ще оценяваме добронамереността.

Например на един ученик може да му се каже от 5 преподавателя, че има повече възможности, че може да постигне много, да го чува от родители и добронамерени близки в кръга - ако той обаче е "нездравомислещ" относно своята подготовка, има други (и вътрешни) фактори, които му пречат да я осъществи (липса на ред, дисциплина, мотивация), не му се помогне за тях - няма да развие капацитета си бързо (може и въобще и да изпусне сроковете за това развитие).

Та с преценките трябва да се внимава. Нито всяка е чиста монета, нито всеки е способен да дава преценки (защото проектира).

И т.н.

Принципно не мога да не се съглася с написаното. Точно така е, когато се говори общо, а не конкретно, по точно определен казус, в точно определени условия. Но нека конкретизираме нещата, както е в случая. Много зависи от това за какво човек влиза в социалните мрежи. Ако влиза, за да споделя нова информация, за да си общува с други положително настроени хора, тогава преценката не се е изродила. Разбира се, хейтърите и троловете навярно приемат престоя си в социалните мрежи също за положителен опит, а това, че е за сметка на нормалните възпитани хора, не ги интересува. Проблемът, с който се сблъскват възпитаните хора, е, че те не са много гласовити и ако бъдат подложени на вербална атака, предпочитат да си замълчат. Виждам го много често и в реакциите не само по мой адрес, защото винаги отбелязвам, че когато някой атакува личността, така той само показва, че му липсват аргументи по темата и затова предпочита да напада моята или чуждата личност.

Когато видя някъде проява на езика на омразата, не я подминавам. Когато видя фалшива новина, я разбивам с факти. И да използваме все повече и повече наличните средства за борба с тези отрицателни явления, а не да гледаме сеир отстрани. От нас зависи дали ще имаме по-добро бъдеще, по-лошо или... никакво. От нас и от това да не мълчим, когато хейтърите атакуват.

Когато съвсем умишлено влязох грубо и безцеремонно в личното пространство на Рамус по абсолютно същия груб, непростим и долен начин, който си позволява самият той непрекъснато по адрес, на който и да било потребител, го направих с ясното съзнание за последствията от тази моя простъпка. Дори очаквах, че профилът ми ще бъде завинаги заличен от форума, понеже деянието, макар и пълно отражение на гнусотата, с която той заля форума, не само този форум бай да уей, е много меко казано неетично. Но това беше единственият, според мен, начин да го накарам да се замисли какво прави и какво причинява с вербалните си атаки - като го изпита на собствен гръб. Но дори това не го вразуми, а помията продължи да ни залива. Не Рамус е жертвата на обстоятелствата или на мен, или на модерацията в този форум, а причината е неговата неспособност да се съобразява с личните граници, свобода и пространство на другите, както и да носи отговорност за постъпките си... Какво ли не изля този човек по мой адрес, по адрес на Дора, на Инкоректус, на вас също, на кой ли не. Трябваше да усети горчивината на собствената си отрова. Нямам нищо против аз да съм в ролята на изрода или лошия, ако това доведе до подобряване на атмосферата във форума и до личностна, по-добра промяна в поведението чрез осъзнаване на ефектите и последствията.

Нито веднъж не съм се оплакала или възпротивила на модераторското решение относно моята простъпка - напълно заслужено беше моето наказание, дори заслужаваше наистина по-голяма строгост. Същата строгост заслужава и Рамус. Предлагам да му бъде приложена, по възможност, същата мярка.

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Другото е да се взима решение по донос и по лично (субективно) емоционално отношение  изразяващо се в цветисти лични оскърбления като "токсичното животинче", предизвикващо "дълбочайшето ни презрение и неглижиране",заслужаващо да "бъде изметено от форумното пространство моменталически", "скудоумният хомункулус". 

Онзи, който отбягва преценката, се плаши от преценката, защото... какво ли ще му открие тя?

Моля, проверете разликата между "донос" и  подаване на " жалба или сигнал" в тълковния речник

Преди 20 часа, *abi* said:

Същевременно последното нещо, което в подобен случай може да ни хрумне, е да погледнем вътре в себе си и да разберем, че нашият партньор въплъщава неизживяни части от собствената ни психика.

Да, и с това започва същинската работа - да бъде установено и осъзнато точно какви или кои наши непълноценности имат отношение към конкретни ситуации в живота ни, в които проектираме вътрешните си образи. Целта е индивидуацията, но какво всъщност представлява тя и каква е разликата между индивидуализъм и индивидуация - очевидно е съществена, в противен случай Юнг би прибягнал просто до употреба на първата дума. И за да избегне постоянно възникващи недоразумения на тази основа, Юнг посочва, че архетипът Цялост, не е индикатор за егоизъм, нито за индивидуализъм, независимо от вида, в който последният се проявява. Юнг ги разграничава по следния начин: 

"Индивидуализм есть преднамеренное выпячивание и подчеркивание мнимого своеобразия в противовес проявлению уважения к коллективу и выполнению обязательств перед ним. Индивидуация же означает как раз более совершенное и более полное исполнение человеком своего коллективного предназначения, поскольку достаточное проявление своеобразия индивида оставляет надежду на лучший социальный эффект, нежели пренебрежение или даже подавление этого своеобразия"(Jung 1928b, 191)

Преди 5 минути, *abi* said:

Виждам, че се намеси модератор, с което смятам, че приключихме с чуждите драми.

Да се заемем със своите

За какво си говорехме преди учтиво да ни прекъснат?

Утре ще продължим. Вие направихте много интересни вметки днес и с най-голямо удоволствие бих продължила тяхното обсъждане.

Приятна вечер от мен.

Преди 52 минути, ramus said:

Има и трето:

напълно оправдано е да се ползват аднимистратори и модератори като "бухалка", щом личните отношения го налагат. както и да се ползват всичко и всички, дори с цената на лъжа и интригантство, заблуди...

Може би изглежда че всички "правим" едно и също. Но някои твърдят че тяхното... е правилното и то е мяра, мярка и норма.

Темата е за Юнг и неговата психология. Ти нямаш познание по тази тема. Всеки твой пост тук е безсмислено тролене. Направи си отделна тема и там си пиши личните прозрения толкова, колкото ти душа иска.  Тук идват хора, които искат да разговарят за Юнг, които се интересуват от неговата психология. 

Може ли модератор да поразчисти поредния спам, с който ни залива Рамус, и който няма нищо общо с Юнг и неговата психология, но отново вменява на участниците в темата непълноценности, комплекси и прочие нечистотии?

Рамусе, ако тази твоя маниакалност не успееш да я узаптиш, ще ти поискам съвсем сериозно БАН. Не се разговаря и общува с хора по този токсичен начин. Докладвам последния ти пост по тези причини.

Преди 5 часа, Incorrectus said:

caress, за този текст самият Еразъм Ротердамски би ви завидял, ако можеше да го прочете.

Нашият форумен самозванецът смята, че само Иисус Христос - Синът Божи може да се занимава с наука, защото по определение единствен е безгрешен. Спомням си случая на брат Клаус (от трудовете на Юнг), който е светец, Христоподобен, сиреч. Но и той не става, защото заради егоистичното спасение на своята душа е зарязал жена си и многобройната си челяд.

Нашият форумен самозванец не е способен да разбере например разликата между историографски текст за дадена личност, в случая този на Красимир Делчев, и спомени на съвременник. За него е фасулска работа да вкара в трудовете на хората каквото му хрумне, като например „Анимуса на Юнг“. Единствената роля на този човек е да скита от тема в тема и да мърси. Жалка картинка.

Един въпрос. Според вас струва ли си да се продължава по темата или да се омитаме незабавно? При положение, че каквото и да се напише това същество ще връхлети и ще го затрупа с помия.

Това, за Анимуса на Юнг, е култув Бисер, достоен само за комедийно шоу. То е същото, като да твърдиш убедено, че земята е плоска и да си вярваш безрезервно! 

Цитирай

  Цитат 

“…ако при мъжа говорим за анима, то логично би било при жената да употребим думата в мъжки род, тоест анимус. Тъй като във външната нагласа на мъжа преобладават логиката и обективността или най-малкото се смятат за идеали, при жената доминира чувството. В душата обаче съотношението се преобръща, там мъжът чувства, а жената разсъждава. ” “Психологическите типове” – дефиниции, Юнг.

Цитирай

  Цитат 

“Анимата е фактор от първостепенна важност в психологията на мъжа, където винаги работят емоции и афекти… Ако анимата е оптимално констелирана (активирана, нагнетена, нахлула в съзнанието, обсебила го, хипертрофирала), тя смекчава характера на мъжа и го прави чувствителен, раздразнителен, в непостоянно настроение, ревнив, суетен, неприспособен. Той е в състояние на дискомфорт… “За архетипа с особено внимание върху понятието за анима”, Юнг

Цитирай

“Женската природа се компенсира чрез мъжката, за това женското несъзнавано е, тъй да се каже, с мъжки знак. В това се състои важното психологическо различие между мъжа и жената. Съответния формиращ проекциите фактор при жената аз нарекох анимус. Тази дума означава разум или дух. Както анимата съответства на майчиния ерос, така анимусът съответства на бащиния Логос.”  “Еон”, Юнг

Искам отново да подчертая, че анимата е архетип, отнесим към мъжа и само към мъжа, а анимусът е архетип, отнесим към жената и само към жената. Това е важно да се има предвид, ако се желае да се постигне яснота за психологическите разбирания на Юнг. А не да трябва да четем поредните вицове на "специалиста" по психонавтика. 

Тук има един въпрос, който ще изясни още по-добре към коя полова психология се отнасят двете понятия, анима и анимус. Въпросът е: споменава ли някъде Юнг, че в мъжа има анимус или че в жената има анима?

Преди 2 часа, ramus said:

И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. П

Първият, задължителен признак, по който се познава самозванецът и несъстоятелността на неговите теории, е глобалността на тематиката. Когато Юнг и други учени се стремят да конкретизират предмета на изследването си, самозванците оперират със световни понятия. Никакво детайлно вникване, описания, особености или условия няма да бъдат намерени в теорията му. Не. Само определения по постинг, по корицата на книгата и по една статия в интернет, която да му пасва на предубежденията и теорийката. Защото само по този начин, на момента и универсално, такова многомерно и трудно за формализиране понятие, като личност, психика, характер и т.н., без да трябва да му се умува много, само с по няколко букви и изречения, могат да бъдат определени и класифицирани. За щастие на гуруто, винаги се намират и по няколко възсторжени дами и господа, които да възкликнат - точно така, точно така - всичко съвпада! И при мен, и при Пешо е така!

Всъщност, строго научните теории, включително тези на Юнг и Фройд, като правило, са трудно понятни и неефективни - кой там ще разбере какво значи пренос, какво е контрапренос, какво е това психично съдържание, психичен процес, и всички онези завъртяни думи от древногръцки или латински, в комплект с френски, немски и английски, четене на антропология или философия до припадък... Но за сметка на това самозванецът прави извлечение веднага от всичко това, определяйки всички психологични характеристики и характера на личността само по един написан постинг. Привлекателно и находчиво! Карл да се сгърчи засрамено в ъгъла и да си загризе и практиката, и теориите от безсилен яд пред това величие на човешкия разум и анализ.

Самозванецът не обича да изпада в подробности, той решава само глобални проблеми и по възможност такива, които не оставят камък върху камъка на вече съществуващата наука. По правило, разработки и анализи от по-малък калибър, никога не са го занимавали. Той самият никога не се съмнява в собствените си теории, задачата му е да убеди тъпите Юнгианци в своята очевидна правота. Почти винаги той споделя грамаден, практически опит и анализ там, където такъв не може и да има. 

Втори признак за самозванство е пълното неприемане на възражения. Психоанализата се движи бавно, подлага се на съмнения, внимателно се разглеждат различни случаи, противоречащи на първичните хипотези, като по този начин се задълбочава познанието. Обяснение за противоречията или бива намерено, или хипотезата се признава за неверна. Но нашият буквософист и знакоскописец с подобни неща не се занимава. А онези, които имат нахалството да подложат на резонно съмнение и критика неговата Велика Идея, веднага се зачисляват в редовете на деградиралите, на задушаващите напредничавото и светлото познание, а в най-лош случай, им се приписва ролята на завистници, врагове, които от безсилна злоба се опитват да загасят Огъня на Познанието! На такова ниво са отговорите муна конкретно поставените въпроси. 

Следващ признак — научните хипотези, по правило, имат ограничено поле на действие. Т.е. определен описан ефект, в някакви определени условия не действа. Най-обикновен феномен, като гравитацията, също може да бъде преодолян и топчето да не падне на земята, ако го завържем за простора. Но с хипотезите на самозванците не е така. Те действат ВИНАГИ, и няма никакви други условия, които да ги ограничават! Можете да ги въртите и така, и иначе, опитвайки се да разберете къде и кога настъпва ограничението на тяхното действие, но юношата бледен, с взор горящ( нищо, че на юношата, по паспорт, отдавна е прехвърлил 50, но ние не съдим по паспорта му, а по ума му) на всички въпроси отговаря убедително с недостъци и дисонанси! Няма значение, че съдържанието на постинга е винаги различно, авторът му също, но анализът му се свежда до универсалните липси, недостъци, приказки, вери и фантазии. Това е то да си усъвършенствал методите си на познанието и диагностиката до степен на божествена универсалност.

Е, ако обаче сте толкова тъпи и упорито глухи, че дори след такива убедителни аргументи не повярвате в неговата супер-супер теория, а вземете, като една заблудена овца, и предпочетете Юнг пред него, то той произнася с драматичен жест класическата фраза, която със златни букви е гравирана върху мраморната плоча в мозъка му. Обръщайки се с театрален жест към своите сподвижници, сякаш загърнат в тога, той величествено изрича -" Няма повече да участвам в темата. Успех в развитието!" Относно "развитието" ви съветвам да запомните, че е един извънредно удобен аргумент. Първо, това е начин вежливо да обидиш опонента, понеже думата "тъпак" или "свиня" не е била употребена, но се подразбира, а второ, това са цитати, подтвърждаващи ерудицията на гуруто. И с горд блясък в очите, той си придава вид, че наистина напуска темата, под възсторжените писъци на публиката и фенките, освободен от неприятното усещане, че във всичко, което пише, нещо много яко куца и е непростимо неправилно. Все пак в познанието има още толкова много бели петна, особено в психологията! По-добре да се съсредоточим върху броенето на букви, върху жълти, клюкарски хроники, върху анализата на постингите и да познаваме себе си с нова сила! Приканен да се чувства всеки, които е смел изследовател и новатор на НЕСЪЗНАТЕЛНОТО - по правило, така изписват термина само хората, способни на висша форма на прозрение и анализ, чието изписване е до такава степен хипнотично, че всички негови адепти и особено адептките, хвърляйки един изпълнен със съжаление поглед към сектантите на Юнг, с дълбока почит се хвърлят в нозете на своя гуру...

Човешката глупост, маниакалност и невежество са един дотолкова тъжен феномен, че за него е единствено правилно да се пише в хумористична форма.

Амин.

Преди 29 минути, ramus said:

за мен този казус не съществува. Нямам отговор на питането ви, по начина по който го формулирате. Лично аз съм поел по съвсем други казуси, които съм намерил решения практически, след доста лутания. И в нито един от тях не ми е потрябвал Юнг. Тази мешавица сред която тук някои фенове и потребители откриват своите си проекции... просто е част от един исторически контекст, от неговата личност, от неговото обкръжение, от начина му на живот (от беден, на доста заможен)... На доста интензивния му начин на използване на хората около него ... в "името на науката"...

Ако обаче втората част на това питане - вече синтезирано и принципно обобщено - това е да се избере кой е верният подход - навлизането в широта или задълбочаването - в това имам мой личен отговор. Той е прост - нито едно от двете поотделно не носи друго, освен фрагментарност. Тя се простира във фрагментарност и на условията, и на резултатите.

И отговорът ми е - и широтата и дълбочината - едновременно, чрез взаимен баланс и допълване. Пренесено в конкретиката ви - вътрешния интегритет за мен не се събира в понятието ИНДИВИДУАЦИЯ, по което тук четящите се фантазират че разбират неговия смисъл и значение отвъд написаното от ЮНГ. А и след Юнг доста хора вече са развили и обогатили значението на вътрешния интегритет и извели много други и различни аспекти на психичното. Аз влагам в много по-разширено значение в интегритета и за мен "индивидуация" е остаряла и твърде фрагментарна концепция.

Та - вътрешната интеграция и посока за развитие, аз я виждам като обединяване на всички аспекти, като само малка част са "мъжко-женски" и тия "две" дори не са такива в своята същност, а "мъжкоженското в поведението и мотивацията, отношението и отражението" е само тяхно проявление. Като обобщението на понятията АНИМА и АНИМУС са само в конкретиката на общата концепция на ЮНГ, която аз не бих нарекъл дори Хипотеза, а просто набор от навързани абстрактни понятия и свързването на значенията им в обща система. Целта - е да се предпостави някакъв условен скелет за обяснение на някои психични явления и процеси.

И нещо важно - за да допълните вижданията си, а и да добиете представа за ЮНГ и неговия точен исторически и обществен контекст - вижте линка който съм дал - доста кратко и сбито и... само извадки от "другите около Юнг" - за да добиете как са го виждали отвъд идеалите на последователите и преклонителите си. Ще научите и някои страни за въпросния ЮНГ и неговия сенчест живот... Щото иначе - чудесно нещо е идеализацията и папагалстването... Вероятно и състезанията в това кой колко е прочел и колко отговори вече си е нагласил - също е важно за някого. Но от текста в линка, се вижда чудесно как и дали същият КАРЛ си е представял какво означава за него самия "индивидуация". Щото идеалните теоретични положения са нещо чудесно, но дали и кое им е било значението за самият ЮНГ и какво е имал предвид в съдържанието на неговите собствени понятия, се вижда именно от фрагментите на неговият личен живот...

Разбрах какво, според теб, си представя Карл, но така и не стана ясно какво си представяш ти. То е ясно, че можеш единствено да разкажеш някакви свои фантазии в това отношение, понеже нито имаш образованието, нито съответната практика. Но поне ти е даден шанс тук да си развиваш измислиците. Та... По-конкретно те са?

Втори, цитираният по-долу текст е писан от мъж и смятам, че обясненията, които дава, са точни, абсолютно по Юнг, и хвърлят някаква светлина върху вашите питания във връзка със женския принцип в мъжа.

"Когато говорим за анима, имаме предвид мъжката психика; а говорим ли за анимус, става дума за женската психика. В мъжа анимус няма; в жената анима няма! За да се разбере защо това е така е добре да се знаят някои неща.

Характерът на несъзнаваното би могъл да се определи от много неща, ще посоча две специфични негови отношения към съзнанието. Или несъзнаваното осъществява подпомагащо (допълващо) действие спрямо съзнанието, или осъществява компенсаторно (опониращо) действие спрямо съзнанието. 

Съзнанието, или така нареченият от Юнг – Азов комплекс, обикновено формира ясни и отчетливи представи, но затова пък твърде често те са еднозначни и закостенели. Колкото по-фиксирана е съзнаваната представа, толкова по-компенсаторна (опонираща) е реакцията на несъзнаваното. Колкото по-пластична и лишена от крайности е съзнаваната представа, толкова по-подпомагащо (допълващо) реагира несъзнаваното.

Аз, като мъж, не мога да кажа, че в едната ми половина е изобразена анимата, а в другата – анимуса. Моят пол е моя базова идентичност, мъжкото у мен е съзнавано, а анимусът е архетип и е част от колективното несъзнавано. Така че доминиращата нагласа у мен е мъжка, а несъзнаваното ми е проникнато от женското. Аз съм мъж и имам анима. 

Анимата е архетип, част е от мъжкото колективно несъзнавано и е налична в психиката на всички мъже на този свят. Цялата моя женственост има или компенсаторно, или подпомагащо действие спрямо моето мъжко съзнание. И колкото да се опитвам да осъзнавам своята анима, моята женственост ще си остане второстепенна спрямо мъжкото ми самосъзнание. И това е добре. Да еманципираш докрай един архетип не може да се отнесе вярно към социалното еманципиране. В обществото може и да е правилно мъжете и жените да са равни, но в една психология пълното еманципиране на един архетип има едно единствено име – обсебване. (хомосексуалните мъже си въобразяват, че са първо жени, а после мъже, в действителност тяхната анима е хипертрофирала, заляла е и е превзела съзнанието им).

Ако ли пък толкова държа на мъжки образ в мен, аналогичен на анимата, който да не е моето непосредствено самосъзнание, то това е моята сянка. А сянката е личното несъзнавано в човешката психика. Всичко, което аз съзнавам за себе си като мъж – примерно, че съм смелчага или пък, че съм много потентен – в моята сянка е обратното. Несъзнавана ми мъжественост е реципрочна на съзнаваната ми смелост и потентност. Както анимата, така и сянката има компенсаторни или подпомагащи функции спрямо съзнанието. 

Всичко, което не се съзнава се проектира. Ако се мисля за много смел, то вместо да се досетя, че може би съм и страхлив, аз обявявам за страхливци всички мъже около себе си. Ако твърдя, че всички жени са глупави и неверни, аз не си давам сметка, че моята анима е неразвита и далеч неподпомагаща ме.

Личното несъзнавано на един мъж е личната неосъзната и подтисната мъжка история на конкретния мъж. Сенчестия му психичен свят. В сянката си мъжът е запазил ония свои отношения с жени, които е изтласкал и за които не си дава сметка. Тези жени са майката, сестрите, бабите, учителките, любимите, въобще жените в живота. За разлика от тези конкретни жени от живота, мъжката анима не притежава конкретност, тя е архетип и е колективен психичен образ. А архетипът е образец на поведение, подобен на инстинкта, но не с физиологически, а с психологически характеристики. 

Анимата е тоя архетип в мъжа, който осигурява живота в душевния му свят. Тя пронизва цялата му психика, надига се от колективното несъзнавано, преминава през сянката, като често оцветява със себе си неосъзнатите представи за жените от личния живот на мъжа, и накрая определени нейни страни достигат съзнанието му. И както съзнателната мъжка идентификация изгражда социалния живот на мъжа (тази идентификация на човека Юнг нарича персона), така пък анимата е стожерът на вътрешния му, душевен свят. Ако мъжът един вид много се мъжее, ако персоната му е претрупана с мъжки атрибути, то анимата му е особено неосъзната, нейната естествена функция да подпомага е подтисната, затова тя започва да опонира на персоната, да я подронва, да се превръща в зла жена.

И ако анимата е жената в мъжа, ако сянката му е обратния мъж в него, ако анимусът е мъжът в жената, а сянката й е обратната жена в нея (майката обикновено окупира сянката в жената), то в колективното несъзнавано на човек има още един мъжки образ, огромен, величествен, страховит, както и още един женски образ, също огромен, величествен и страховит. Това са бащата на всички бащи, Юнг го нарича мана-личност и майката на всички майки, Великата майка. Тези два архетипи са вече присъствени във всяка психика, но анимата и анимуса винаги са полово определени./

Анимата и анимусът са архетипни, колективни пропозиции, които са в подпомагащо или опониращо отношение спрямо мъжкото или женското съзнание, те веднъж са реактивни и просто откликват на съзнанието, друг път са инициативни и поддават символи от цялото архетипно богатство, които обогатяват личността и я завършват, процес наричан от Юнг индивидуация.

В една влюбена двойка, която е оцеляла повече от месец, анимата на мъжа и анимуса на жената обикновено са равномерно развити или неразвити. Това най-често не се приема, особено от ония двойки, които имат неразвити анима и анимус. В такива двойки всяка страна нещо недоволства от другата, мисли си, че Другия не я заслужава. Нещо от типа “моята душевност е такава и такава, пък той(тя) е толкова невъзприемчив(а)”. Колкото повече укори има в умовете и устите на един човек спрямо любимия, това е толкова по-голям признак за неразвита анима или анимус. Любовта – истинска, социална, мъждукаща и страстна, конфликтна и отминала – винаги е паритет на анимата в мъжа и анимуса в жената."

Втори, бихте ли уточнил кои стереотипи във връзка с мъжествеността имате предвид и след това бихте ли изяснил защо би следвало да се надграждат и по какъв начин?

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Моля отново за отговор.

Моля да формулирате въпросите си коректно. Те са интересни и си заслужава да се разискват, но не и поставени по този начин с очеизвадни неточности. 

Преди 1 час, Втори след княза said:

Помолих само за отговор.

Представете си, че отива човек със сериозен въпрос в поликлиника. Чука, влиза. Пита с неговия си говор, без специални термини  за нещо. Излиза първият специалист и му казва "Прочети това в интернет". Отива при втори, той "Нима не различавате това от онова?". Отива при трети, той "Вие приказвате врели некипели. Нали повече нямаше да идвате при нас?"

А той човекът имал сериозен въпрос.

Дето се казва, очаквам едно- две изречения.

Хайде сега, няма нужда от излишни драматизации. Отговорът, който ви дадох, беше във връзка с Дако и неговата книга, с цитат от която започвате темата си за Образите във Философия. В тази книга чудесно са обяснени както мъжките и женските принципи, така и стереотипите. Тя цялата е посветена точно на тази тематика.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Предлагам за обсъждане един въпрос, за който в себе си не можах да намеря отговор.

1. Тезата на Юнг е, че трябва да бъде приета от мъжа неговата подсъзнателна Анима, казано с нови термини, да усвои типични за жена поведенчески стереотипи.

2. Актът на инициация като цивилизационно достижение, се стреми към обратното, израсналото момче да се отърси от немъжките черти и да стане конкретно мъж.

Моите аргументи са следните

Про: усвояването на женски поведенчески стереотипи добавя нови адаптационни възможности. Който има по- голям репертоар реагира успешно в повече ситуации.

Контра: Човек е двуполово същество. Специализацията на половете изисква пълноценност точно в своята област. Усъвършенстването в една роля е толкова трудно, че да се приемат и други роли, означава да не се постигне нищо в никоя.

Моля, погледнете сериозно на този принципен въпрос. Става дума за ШИРОТА срещу ЗАДЪЛБОЧЕНОСТ.

Ха така. Не мисля, че точно на вас ви убягва нюансът между мъжки и женски принципи и поведенчески стереотипи.

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Забравих да кажа за Self. Както знаете основна противоположност в психиката е между съзнание и несъзнавано. И тя се създава заради съзнанието, което разполага с механизми за относителна самостоятелност. Такъв механизъм е свободната воля на Аз-а, която позволява на човека, ако реши, да прави каквото си иска. Но от друга страна психиката е единна цялост и самостоятелността на съзнанието е относителна. На тази основа се появява дисоциацията между съзнавани предубеждения и намерения, и несъзнавана съпротива срещу тях. Защото Аз-ът е център на съзнанието, но не е център на психиката, понеже той не разполага с възможност да контролира цялата психика, която по определение има несъзнавана част. Така всяка изява на архетипите по необходимост има центриращ ефект, който насочва към един вътрешен център на психиката (Self), което на психологически език вероятно би могло да се нарече опит за оцелостяване на фрагментираните, поради залитания на съзнанието, части на психиката. Крайните нагласи на едно скъсало със своите психични корени съзнание фрагментира психиката и тя трябва да бъде върната към състояние на цялост. По Юнг такива нагласи се появяват обикновено във втората половина на живота, заради рутина по отношение на живота. Затова неговата психология е подходяща за зрели хора, а не за инфантилни.

Чудесно обяснение. За мен е удоволствие да ви чета.

Преди 19 часа, *abi* said:

Пак казвам - преди да се тръгне по този път има въпроси, които са много важни за отговор (тъй де....кюриозити може да килне котката), защото човек трябва да внимава не само какво си пожелава за себе си, но и какво ще прави със себе си

Разбирам намека. 

Обаче отдавам значимост и на факта, че структурата на несъзнаваното съдържа в себе си и такива компоненти, като нагласи, които определят не само кръга на интересите ни, но и значителни области от живота ни. Но се съгласявам, че мотивите човек да се задълбочи в едно или друго познание, в случая психичното познание, могат да бъдат както любопитството, така и проблеми, но то...кой ли пък няма проблеми? И ще продължава да има конфликт между съзнавано и несъзнавано, което не е непременно лошо, тъй като води до развитие. Страхове и опасения ще има винаги, рационално е да ги има, но това не ни пречи да станем поне мъничко по-смели или подобрени версии. Смятам това за основно морално задължение на всеки човек пред самия себе си. Но не е само до морал, а и до енергия, тонус. А енергията е важна съставителна за общото психично състояние и добро самочувствие и дееспособност.