Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. Преди 15 часа, bro said:

    Докато всяка тема(и подобни на тази) се развива в стил ''One man show'',рано или късно играта започва да придобива ''груб селски характер''! Нормално е ...в хаоса да е ненормално.НЕнормално е...нормалното в хаоса.Зачитайки последните 2-3 страници от тази тема,стигнах до това заключение.Липсата на нормална форумна комуникация обезмисля абсолютно всичко.Остава отворен концептуално-екзистенциалния въпрос: ''Каква е *ползата от файдата*,след като всичко *мирише на смърди*???''

    P.S Търсят ли се ''вълна от костенурка,крак от чайник,гума от кораб,стъргани мустаци от кит,пера от слон,нокът от червей,зъб от пеперуда...и т.н...,никога няма да се открие ''златното руно''.За да е интересно на всички,взимащи участие тук,е необходимо да се смени ресторанта.Иначе, в което и сепаре да се подвизаваш,на която и маса да седнеш...отваряйки менюто ще се зачита все едно и също:1-во:''супа патки от чорба'',2-ро:''крилце свинско от овца''...а за десерт:''...просто няма да напиша''.

    P.S2 Горното P.S... Не е задължително,но е силно препоръчително,за да са ''приятни миговете във форума''! А най-лесното от всичко е...''клик горе-дясно на *червеното Х-че''...и ''пей сърце''!!!

    Хубав неделен ден на всички!:ay:

    В основата на всеки спор обикновено стои някакво различие или неясност, липса на познание. В това няма нищо ненормално, само по себе си. Спорът не е нещо единствено негативно, но незнанието и инатът могат да го направят досадно преживяване. Обикновено хората спорят най-ожесточено поради разминавания в разбирането си за това кое е ценно.

    • Харесва ми! 1
  2. On 22 september 2018 at 23:16, Втори след княза said:

    Мисля, не съм уверен, дали не беше във връзка с фалшифицируемостта, че една теория не се разклаща от критики на частните й проблеми, а само от друга, по- адекватна теория. В т.см. каквито и да са идейките, няма да се повлияват от критика. Публиката обаче ще ги отритне и ще се привърже към по- обективните  ИДЕИЩА. Това обаче не бива да ви отблъсква да критикувате. Просто ви предупреждавам да не влагате излишна жар, неуспехът е предопределен. При това, идейките, въпреки че не са научно защитени може да не са  безсмислени! 

    Мисля, че приемливо решение е следното. Критика от вида: "Вашата(или алакоулу, шебек ниеден, песоглавец смотан, твоята) идея  за изясняване на едикой си проблем е решена от едикого си по безспорен начин едикак си. Идеята е  приложена в практиката от едикой си и има успех.", а не "Един казва, ама друг мисли иначе, трети по- другояче, а четвърти посочва несъстоятелността на предишните", защото тогава ВСЕКИ може да изложи идея.
    Щом няма реално лекуващо лекарство, всеки предлага бабин цяр. И има право.

    Не мислите ли, че между "обяснение" и "предсказание" съществува съществена разлика, въпреки че и в двете може да бъде открит интуитивния момент, инсайтът? Това, че има хора, считащи предсказанието за достатъчно обяснение, по никакъв начин не намалява стойността на обяснението, а само дава данни за силата на интелекта на хората, приемащи предсказанието за основателно.

    Проблемът с идеите е, че те са абстрактни категории и ако човек не е развил добра различителна способност, базираща се на познание и ценностна система, наистина ще му бъде трудно да различи плявата. Като добавим към това и личната привързаност към собствената плява, защото тя си е моя и затова толкова "ценна" или защо чуждата да е по-ценна от моята, способността да се абстрахираме от субективността си също е извънредно ценно качество за онези, които обичат да мислят и се стремят да мислят, а не само претендират, че мислят.

    Друг проблем в нашите дискусии е и аргументът с релативната стойност на идеите и въобще релативизмът като аргумент. Какъв е проблемът с релативизма? Ако релативирате без да различавате плявата, ще стигнете до момент, в който всяка идея ще стане релативна и това ще доведе до обезценяване на стойността на всички идеи или нихилизъм.

    • Харесва ми! 1
  3. Преди 45 минути, ramus said:

    Чудесен пример за явлението "ирония", в първия си вид (от условно, общо 4 - според личната ми схема), байдъуей.  :) Безсилието ражда горните примери... "иронията" в тях е само най-малкото, но безсилието е и преди... и след него. Отгоре на всичкото - личните ви думи (които въобще не бяха ваши по авторство), колежке, по отношение на иронията, бяха точно в тази посока, точно в това проявление - от което идва и ролята им на "чудесен пример".

    Глупостите в това изхвърляне са си точно по схемата и са в стила на 'форумното другарче по инфантилност', като дори и в това пак е налице имитация и подражание. Но в тоя опит се стига доста над иронията, с идеята просто "да се кълве" - инфантилно, първосигнално, с доста жалка имитация на интелигентност.

    Непрекъснато се срещат хора които толкова настойчиво натрапват на всички личните си дефицити, с идеята че те и без тях са си щастливи, доволни, силни, честни и самостоятелни, доказани, професионалисти... и добри. Мноооого добри, докато не стане момент да им падне "златната боя". 

    И да се скъсате да ръсите тия простотии, и да пропаднете дори в марианската падина - няма как да станете повече повече от това, което сте, колежке. Просто - няма как. Има начини, но сте в най-грешния, само защото е инстинктивен. Това виси още от началните ви години и не можете да го израснете защото "основното идентично ядро" още си "живее там" - самообреченост, която поражда безсилието.

    А отгоре на всичко - пропада и мита за "коравия и зрял професионалист" - щото изцепките ви пропадат в твърде... 'непрофесионални'.  :) Жалко за маските... моите съболезнования за поредното им "умиране" в очакване на "ново възкресение" - все едно че нищо не е станало... Пък и - си е така, за пореден път. 

    Ех, друго си е, когато непоколебимо считаш всяка своя дума за безценен бисер и пресветата истина. Сразена съм от силата на словото,от остротата на мисълта, от неповторимостта на изказа и най-вече от мащабите на арогантността, с която всичко това се афишира. Но имам по-интересни неща за правене и по-интересни хора, с които да си говоря и затова получаваш само тази скромна порцийка внимание. За повече нямаш заслуги. Всичко в този живот има цена - да се радваш на моето мило внимание тоже.😂

     

  4. Преди 9 часа, Incorrectus said:

    Той е самоинтронизиран бог, ересиарх и разтопени в себе си - три в едно. Не подлежи на критика. 

     

    Ето това е самороден, самодокосващ се талант! Всяка една мисъл е била казана я от някой известен адепт в миналото, я от някой философ - като Ницше, например. Но не - лично негови са, самостоятелни и Големи... И когнитивните психолози започнаха да преписват от него - нормално явление, когато си толкова Голям.

    За щастие, рядко се срещат хора, които толкова настойчиво да натрапват на всички невежеството си, в стремежа си да го представят за изключителност. Поне философия да беше завършил, като любимия си Ошо. 

  5. On 18 september 2018 at 19:24, Incorrectus said:

    Т.е. да разбираме, че Сократ, чрез своята знаменита ирония, всъщност се е защитавал от празнодумците, обущарите и робите, с които е говорил по улици и площади?

    Би могъл да ви опонира чудесно, ако се позове на Киркегор, например. 😎

  6. ОФФ-топик: ирония

    Като за начало - каква е разликата между рационализация и ирония - иронията е вече способност към рефлексия, изход от пълно въвличане в дадена ситуация. Това е състояние, ако не над ситуацията, то поне поглед встрани, около нея, а не в нея. А подобно отстранено състояние дава сила на човек, дава му сериозно преимущество. Понеже възможността за отстраняване, отчуждаване, невъвличане придава съвсем друг вид емоционална окраска и поглед върху нещата.

    Като психично състояние иронията е преживяване със сменен знак, т.е. от отрицателен на положителен. Тревогата или дисонансът са изместени от увереност, а враждебността е сменена от снизходителност. Това в един от параметрите на измененото емоционално състояние. Другият е, че човекът се намира в състояние, което е автономно относително ситуацията, другият човек, обекта. И затова човек има възможност да управлява това свое състояние.

    Иронията, като психически процес, превръща онова, което за мен е ужасно, страшно, непоносимо, враждебно, тревожно - в неговата противоположност. Посредством иронията човек не се вкопчва в ситуацията. Тази освобождаваща функция на иронията се дължи на разбирането, че онова, което е смешно, не може да бъде опасно.

    Край на офф-топика.

    Сега, защо според мен религиозността не намалява, но не се и увеличава. Защото мутира в други форми, различни от познатите ни. Някои от тях са изключително модерни - йога с кози, веганизъм, психеделици, разширяващи съзнанието, козметични продукти, спиращи стареенето и т.н.

    • Харесва ми! 3
  7. Рядко се среща човек, който да копира чужди мисли и прозрения с такова усърдие, и да ги представя за свои. Дори самата формулировка на изречението с хомеостазата и психостазата е същото на английски https://books.google.pt/books?id=BaWb9W9yoncC&pg=PA98&lpg=PA98&dq=psychostasis+psychology&source=bl&ots=C3MDBIVT0L&sig=zNHlbuGLQ8k6NXr1yyjW-e0V3jU&hl=nl&sa=X&ved=2ahUKEwjdzbi31sHdAhUL2aQKHVmhA9wQ6AEwAXoECAkQAQ#v=onepage&q=psychostasis psychology&f=false както всеки може да се убеди на посочения линк...

    All of this " cognitieve chemistry" is rulled by a steady state control or psychostasis that resembles the body's homeostasis.

    Някак е смешно да се обвиняват хората, които с уважение се позовават на източниците си на информация, в цитатничество, когато други просто плагиастват най-нагло и безсрамно.

    • Харесва ми! 2
  8. Щом пишеш във форум, би следвало да си даваш сметка за отговорността на собствените си думи, както и за възможността написаното от теб не само да бъде коригирано, но и подложено на критика. Ако не си в състояние да осмислиш и приемеш тези факти, ти предлагам да се оплачеш на мама.😂

    • Харесва ми! 1
    • ХаХа 1
  9. Преди 53 минути, ramus said:

    …по аналогия аз го нарекох ПСИХОСТАЗА…

    Енергия е нужна непрекъснато. Но в психичното е много по-сложно и интересно, защото става изключително важно КОЙ е УПРАВЛЯВАЩИЯ ЦЕНТЪР. В ХОМЕОСТАЗАТА това е ясно и еднозначно природно зададено. Но в психичния свят - същото вече е доста изменчиво и структурно са налице "ТРИ ОСНОВНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЗВЕНА, задаващи три различни нива на ПСИХОСТАЗА. изменяйки "балансиращата точка" чрез смяна на приоритетите за баланса...

    Не е нужно да се разпростирам, просто вмъквам само фрагменти,  които предположително биха били любопитни и по казуса на самата тема.

     

    Наистина, не е нужно да се разпростираш, както е излишно и да се кичиш с поредното откритие на топлата вода…

    Cover-300x300.jpg

    https://en.wikipedia.org/wiki/Weighing_of_souls

  10. Преди 5 часа, Втори след княза said:

    Моля за разяснение.

    Ето какво разбирам: Душата, с цел интеграция удря по Егото(Аза), което е център на съзнанието за да може да го замести Азът(Егото). 
    Дисонансът ми иде от битката Аз-Его, които смятам за идентични. Той би се решил, ако това е ирония на високопарен стил. Как стоят нещата?

    Под " душа" разбирайте Психея, човешката психика. Азът е само неин условен център, термин, който описва познатото на всички усещане за себе си, като нещо отделно, самостоятелно, определящо и управляващо съвкупността с име "човек", с точно определена форма и идеи за собствено, индивидуално съдържание. Но не Азът съдържа психиката, а е само един от нейните "продукти". В определени ситуации, за нуждите на оцеляването, психиката може да дезинтегрира или фрагментира този Аз, за който всички обикновено мислим като за някаква солидна и постоянна конструкция и от психологичен " монотеизъм" да се трансформира в психологичен "политеизъм" или "парадоксален Аз". Сега, дали този политеизъм ще се превърне в патология(от субличности е възможно положението да се изостри до патологично разстройство - множествени личности) или пък ще се окаже ключов за психологичното израстване на личността, интегрирайки, в моменти на криза, несъзнавани архетипи като анима, анимус и сянката, е изключително дълбок и мистериозен въпрос, около който се върти цялата наука "психология". Аз споделям идеите на Юнг в това отношение, понеже моят собствен опит и преживявания са сходни. А по-специално, Юнг веднъж отбелязва, че неговата парадигма ще бъде продължена от онези, които "страдат" и несъмнено е имал предвид онзи тип хора, на които не им липсва смелост да се сблъскат с тежките и неприятни преживявания на вътрешните си дълбочини, душевна патология и сянка. Без подобни тежки и кризисни преживявания е невъзможно да се познае всяко кътче на съзнанието, а без контакта с тези "непознати, тъмни и страшни територии", не е възможен растеж, обогатяване и последваща сублимация, трансформация и интеграция на тези психични съдържания в личността. Няма как човек да твърди, че е опознал себе си, ако познава единствено реда, а не знае нищо за хаоса в самия себе си. Няма как човек да твърди, че знае кой е, ако не е познал и осъзнал своите субличности. Както няма човек, който да е искрено и неподправено състрадателен, без да е преминал през алхимичният огън на собствените чувства, където тяхната агония постепенно се трансформира в "златото" на състраданието.

    Но повечето хора не мислят така, понеже се страхуват и дори срамуват от страданието, от депресията, от това да изпаднат в криза, да се почувстват не просто нещастни, а да потънат до дъното на нещастието си, за да го разберат. Въпреки че на подсъзнателно ниво всеки човек усеща, че е изтъкан не само от ангели, но и от демони, но докато ангелите са желани и обичани, за справяне с дяволите не се ползват наистина работещи средства, а само тамян, чесън и прочие повърхностни панацеи под формата на лекарства, които в никакъв случай не помагат, просто притъпяват симптоматиката. А симптомите са там, за да ни подскажат, че е настъпило време за промяна на личността ни. Промяна не може да настъпи, ако парадоксалният Аз не заеме централното място в психиката. Но не бива и да го заема прекалено дълго. Колко време обаче е необходимо и от кой момент нататък човек тотално изгубва ориентация, са твърде деликатни и сложни въпроси, за които няма готови и универсални формули.

    • Харесва ми! 4
  11. Преди 11 часа, Incorrectus said:

     А практиката върху себе си е за такива, които не са способни да узнаят аспекти на собствената личност непосредствено в ума, поради което имат нужда от някакви повторителни действия, докато стоплят, докато разберат. 

    Да, и ако крайната цел на душата е постигане на цялостност, центрираност и интеграция, нейната фрагментираност или разпиляност е чудесен удар по високомерието на стабилното его, което само по този начин може да реши да изостави своята представа за фиксирана идентичност, като отстъпи и позволи на парадоксалния Аз да го замени в качеството си на център на съзнанието.

    • Харесва ми! 1
    • Неясен 2
  12. Преди 5 часа, Шпага said:

    За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме. Просто нямаме власт над такива наши основни чувства, та да си ги налагаме с "искане". Ето защо изразът "Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате" ми се струва безсмислен.

    Да, има такъв момент, когато нещата ни връхлитат и ни завъртат в техния си водовъртеж. Но малцина осъзнават подобни моменти, понеже никой не учи хората на дълбинна саморефлексия.

    • Харесва ми! 1
  13. Преди 12 часа, Втори след княза said:

     

    т.е. смятате, че здравият човек, в някаква мяра, е устойчив на влияния и същевременно гъвкав към влияния? Така ли?

     

    Хах, ако напиша онова, което смятам аз лично, не само съвременната наука ще ме анатемоса и може сериозно да се замисли дали да не ме сложи в усмирителна риза за дълго време, но и религиозните ще пожелаят да ме изгорят незабавно на клада.😂

    • Харесва ми! 1
  14. Преди 12 минути, Втори след княза said:

    Възразявам.

    Някои учени смятат, че ригидност/гъвкавост е континуум, а не симптом за заболяване, Вж.  "a unidimensional continuum ranging from rigid at one end to flexible at the other" според Чарлз Спирмън Тук. В този смисъл е използвано по- горе.

    Става дума за две различни системи и затова не приемам възражението ви. В първия случай ставаше дума за напълно ригидна система, а не за система, при която някои от елементите може да бъдат ригидни, а други гъвкави. Но е хубаво, че уточнихте. 

    Защото един човек, страдащ от ригидна психика, може да е напълно убеден, че самият той е Буда, Наполеон или Бяла лястовица и няма аргумент на света, който да подрони в неговите очи истинността на това негово убеждение за себе си. Един здрав психически индивид никога не допуска подобни мисли без сериозно съмнение в собствената обективност и правилност - т.е. съмнението е гъвкавостта, която непременно следва да присъства в системата, която се стреми към адекватност.

    • Харесва ми! 1
  15. 1 hour ago, Втори след княза said:

    Приемам условно идеята за "устойчива система на ценностна ориентация". Работата е там, че светът е изменчив и всяка ригидна ценностна система става скоро неадекватна. В контекста на разбирането ми за поредица от състояния и процеси на промяна, във всяка система на възгледи, отворена, натрупваща познания, настъпва момент на неустойчивост, разпиляване и възможност за 1. преструктуриране към адекватна "ценностна ориентация" или 2. изпадане в маргиналност. Дори непроменимата система е непременно обречена на затъване в маргиналност... (насекомите линеят, а змиите сменят кожите си в своите моменти на неустойчивост и тогава се скриват от другите в голата си беззащитност, но после минават в ново относително стабилно състояние )

    Отлична вметка и допълнение. Ценностите са интересна и многопластова тема.

    Устойчивостта на ценностната система обаче е свързана с осъзнатото предпочитание, а не с ригидността. Ригидността не е устойчивост, защото всяка възможност за промяна е отречена още в зародиш. Ако вие и аз сме устойчиви в предпочитанието си да не ядем човешко месо, дори поставени в среда от канибали, а други хора се поддадат на влиянието на средата и започнат да се хранят с човешко месо - аз и вие не сме ригидни, а хора с напълно осъзнато и устойчиво предпочитание към нечовекоядството. Ако сме поставени обаче в условия, където човекоядството е единствено възможния начин за оцеляване, пример филма "Живи", е напълно възможно да преразгледаме осъзнатите си предпочитания, ако държим да оцелеем. Примерът обаче е подвеждащ, тъй като всеки един от нас може да говори единствено и само за себе си, за това имайте предвид, че е чисто илюстративен.

    Устойчивото убеждение, че определен начин на поведение е предпочитано пред противоположното или обратното на него, е различно от фанатичното или ригидното. Трябва да се различават нещата, за да могат да се разграничат крайностите, в противен случай всичко ще започне да ни изглежда крайно, ригидно... Системата от ценности не може да бъде безкрайно отворена поради опасността от хаос така, както не може да бъде и напълно затворена - опасността да се стигне до застой и деградация. 

    Човекът се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота, а това неминуемо води и до установяването, предпочитанието и самоактуализирането на ценностти и стандарти - без непрекъснатото усещане за смисъл и ценност човек не би могъл да живее.

    • Харесва ми! 3
  16. Преди 9 минути, Б. Киров said:

    Малко знам за суфизма, но надявам се ще имам време да попълня празнотите. Стигнах до интерес към него от друга гледна точка, не литературна, по-скоро историческа. Суфизмът като течение в исляма. Цитирах един американски изследовател в темата за бъдещето на Турската република, който развива концепцията, чу суфистките ордени в съвременна Турция са инкубатори на политическите партии - доколко това е така е въпрос на изследване. Суфистките школи обаче са били инкубатори за движението на младотурците, нашият революционер Георги Раковски е бил член на такава секта, откъдето са и много от връзките му с балкански политически дейци.

    Принципно, ако се интересувате от мистиката на суфизма, в интернет могат да се намерят достатъчно материали. Суфизмът не е просто течение в Исляма, но ще се огранича с краткото определение на иранския поет Хакани: " Аз съм чист, защото служа на чистотата на суфия." Чистотата на един суфи не може да се предаде с думи или образи, може единствено да бъде почувствана със сърцето, с благодарност, трепет и радост приемащо всяко житейско събитие, както вълшебниците възприемат чудесата, а ангелите небесната храна. Само по този начин, вярват суфите, може да бъде усетен блясъка на чистата Любов. Това е едно чистосърдечно възприятие на света. Подобен, по детски чист поглед върху света, не допуска в съзнанието нито смърт, нито прояви на ненавист, зло, насилие, дори споровете стават излишни. Светът не е нищо друго освен чисто отражение на самия човек. Всичко, което виждаме, го има и в нас самите - това е нужно да се помни, когато събираме образи във възприятията си. Нужно е да се стремим да отразяваме вътре в себе си само онова, което желаем да преживеем. Да събираме и съхраняваме само най-чистото, пречиствайки се от суетата и от догмите.

    Суфизмът е наричан " вълшебен", защото суфите живеят с или по-скоро в безвремеви и безкрайни приказки, изпълнени с тайнствени смисли. Суфият е син на Мига, разказвач на приказки, виждащ едновременно всички времена в един неповторим Миг, както огледалото вижда и отразява всичко около себе си точно в този миг.

    Това е едно неповторимо с красотата, поетиката, романтизма и наивността си учение, защото е почти невъзможно за един разказвач на приказки да бъде убедителен или взет насериозно от суетящите се, рационални, прагматични и цинични хора. За мен е трудно да си представя, че суфизмът може да има влияние в нещо толкова изпълнено със суета, каквото е политиката. Суфизмът има единствено стойност на чист идеал, който е необвързан с корумпирания и циничен свят на цивилизацията, но съществува винаги паралелно с нея, за да я пречисти.

    Мисля, че книгата е носител точно на това послание - чистота, пречистване, любов между хората.

  17. Преди 14 часа, bro said:

    Отново грешите! Това,което сте написали не е вярване(рано е още),а преходната начална опознавателна фаза-перцепцията,последвана от гнозиса...и чак тогава се формира вярването.Само лека терминологична корекция!

     

    Както бе отбелязано в началото от Last roman:''Всеки си вярва в това,в което иска''.Caress...също хубаво е описала ''вярата'' в различни аспекти от живота със съответните примери.Ще се опитам кратко,с няколко изречения да развия думичката ''вяра'' в дълбочина.Всеки един от нас вярва в ''себе си'',в''нещо'',или в ''някой'' до определена степен(строго индивидуално).Дотук с ''вярата''.Оттук тръгвам да задълбавам:от вярата отивам към ''суетата''(vanitas),с неините характерни производни.Задълбавайки суетата,стигам до ''сугестията''(внушението).И вече крайната фаза ''автосугестията''(самовнушението),което от своя страна е нож с две остриета.При религиозните вярвания-фанатизъм,фундаментализъм.В медицината...влияе по различен начин на психиката(според типа нервна дейност).Това е моята гл.точка по въпроса.Кой в какво и доколко ''ще вярва'' е плод на собствената му индивидуалност.Хубава и емоционална вечер на всички!

    Не точно суетата, а ценностната система по-скоро. Устойчивостта на системата на ценностната ориентация е свойствена за психологически зрелите личности, повишава нивото на активност, целеустременост, докато неустойчивите системи, онези, които се разпиляват, рискуват поради незрялост да затънат в маргиналност.

    • Харесва ми! 2
  18. Суфизмът е вълшебен. Не знаехте ли? 
    А той винаги е бил на земята.
    Просто Приказки....за Началото, 
    Светлината на Любовта....проявяваща се в мъглата.

    Известно е, че вълшебствата не се случват често, иначе що за вълшебства биха били? Но самите вълшебници, творящи чудеса и приказки, живеят винаги в отдалечени и скрити от човешките очи тайнствени светове. А как да се говори за онова, което се съзерцава в мълчание?

    С приказна красота и великолепен по смисъл, загадъчен, почти невероятен, но въпреки това този роман описва реални светове... Такива светове се разкриват единствено пред чистите по сърце, само на човек, който искрено вярва в тях. И най-малкото съмнение прави невъзможно влизането в тяхното тайнство. В тези светове всичко, което се случва, е вълшебно, тоест неслучайно, а напълно закономерно. Самото вълшебство, приказните метаморфози, описани от авторката, се явяват закон, условие, основание за тези светове. Не може да се върви против закона, тъй като въртящият против него, мигновено бива изключен от приказката и се завръща в обичайния свят, където законите са други, временни и времеви, и нарушенията на тези закони са напълно допустими.
     

     

  19. Смешно е, когато човекът, като хомо сапиенс, претендира за рационалност, а не може да си даде сметка за мащабите на вярата в живота си. И понеже Бог умря, като събирателен символ на тази вяра, тя се насочва или по-скоро разпилява по всякакви други идейни обекти, в които да бъде проектирана - конспирации, заговори, приказки, гурута, идоли, секти, наркотици, разширяващи съзнанието, политика, наука, спорт, взаимоотношения и прочие обекти, върху които е съсредоточено вниманието на модерния човек.

    Докато човек се смее на наивната вяра в еднорози или в плоската земя на някой друг, той забравя за собствената си наивност и неосъзната вяра в нещо друго. Ако разумът ни действително имаше тези велики способности, в които за компенсация вярваме, щеше да има разбиране за тези процеси и много по-малко подигравки.

    Съвременният човек е изтъкан от противоречия. От една страна му е дадено да живее в сравнително спокоен и сигурен свят, който сам е изградил, за да държи опасното и неизвестното на нужната за оцеляването му дистанция. От друга обаче, някъде на подсъзнателно ниво, му е ясно, че няма контрол над живота си, че дори собственото му тяло може във всеки един момент да му погоди номер и да получи масивен инсулт - т.е. дори онова, което му е най-близко и познато - собственото му тяло, е извън разумния му контрол и управление. От там и всички дълбоко вярващи в здравословния живот и хранене хора - храната, като вяра, достигащи до крайност при някои хранителни диети или при веганизма. Познавам хора, които с религиозна усърдност и благоговение ежедневно поглъщат точно определени билки, понеже дълбоко вярват в техните " здравословни", а по-точно би било да се каже " магични" ефекти. А това са само бегли, единични примери за вяра. Ако се вгледаме по-внимателно, можем да намерим още много. Съществуват цели индустрии, които се крепят на вярата, че кремовете, които произвеждат, са ефективно средство против бръчки, целулолита и прочие ефекти на състаряването... Разбира се, всичките са силно рационализирани, подковани дори с научни изследвания за божествените ефекти на панацеите, които хората не спират да поглъщат в борбата си ентропията.

    На фона на всичко това, разумът е като една Бяла лястовица, която съществува, защото дълбоко вярваш в нея.

     

    • Харесва ми! 6
  20. Ежедневно човек е принуден да вярва, по простата причина, че не му е дадено да знае всичко. Дори елементарни, ежедневни действия са невъзможни без вяра - че няма да те блъсне автомобил на път за работа, че утре също ще си жив и има смисъл да почистиш и подредиш дома си, че приятелството е възможно, понеже вярваш, че съответният човек няма да те подведе или че ти самият не си предател? Най-тривиални неща, като секса и храненето, са също са въпрос на вяра - поредният скок в неизвестното - че няма да се отровиш или няма да бъдеш наранен физически. Въобще, целият ни живот е пронизан от вяра, без която всяко наше действие се обезсмисля. Вярата обагря със смисъл нещата дори в моменти, за които не си даваме реална сметка. Писането по форуми също е и въпрос на вяра, а самото познание започва от вярата, че потъването в тъмното и плашещо неизвестно няма да бъде единствено унищожително.

    Смешното е, че човек твърде често неосъзнава това, дотолкова е свикнал и се е срастнал с вярата си, че не я забелязва.😎

    • Харесва ми! 3
  21. Преди 1 час, Incorrectus said:

    Но психология там явно не са ти преподавали, щом смяташ, че "шизофреничния тип" пази от "психичен разпад".:ag:

    На толкова идеалистчна представа за шизофренията не бях попадала досега. Признавам си... Идеята е революционна!

    • ХаХа 1
  22. On 8 augustus 2018 at 9:57, Малоум 2 said:

    Така е - няма го в "първичен" вид. :bp:-свободен откъм душа!

     

    Вижте и Камю колко чудесно го е формулирал: 

    " if I was a tree among the trees, cat among animals, this life would make sense or rather this problem would not have, because I would be part of this world. I would be this world to which I am now opposed by all my conscience and all my demands for familiarity."

    ---- Albert Camus, the myth of Sisyphus (1942)

    • Харесва ми! 1

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...