caress…

Преди 17 минути, Incorrectus said:

Не очаквах вие да ми препоръчате наивното, а не свободното мислене.

Това е текст, защото принципът за толерантност е написан в конвенцията. Контекст е Сорос и негоподобните, които са известни не със свободно, а с добре финансирано, идеологизирано и морално шантажирано мислене.

Ако всички мислим еднакво, то със сигурност никой не мисли достатъчно, Incorrectus. За мен Сорос и прочие конспирации, както и разни джендърни идеологии няма как да бъдат сериозна заплаха, понеже гледам на нещата от психологична гл.т. Невъзможно е човек да се чувства "застрашен" от идеологизация или от морален шантаж, когато вижда, че корените на дискутираните проблеми са във вече остарелите, съответстващи на други времена и кулутурно развитие "идеологизации и морал". За мен това са естествени процеси, съпровождащи човешкото развитие - от края на ВСВ човечеството е в процес на постепенно освобождаване от аврамическия патриархален модел.

Преди 4 часа, vvarbanov said:

Лицемерната фанатичност на хомофобите цели да прикрие тяхната същност.Не трябва да подтискате хомосексуалните си наклонности това води до хомофобия към вашите братя и сестри.По добре направете "каминг аут" за да се успокоите. 

Не е полезно, нито разумно за една дискусия да се стигматизират опононентите, Върбанов.

Съвременната психология търси обяснение за подобно отношение към малцинствата в неосъзнатата динамика на фобията, а именно ирационалният страх от непознатото. Тази динамика обаче може да бъде и възпитавана(пренасяна), когато тя се вкорени в културата на общността. Така хората намират начин да намалят тревожността си, систематизирайки я в теории за лично ползване под формата на "правдиви житейски правила".

Преди 1 час, Incorrectus said:

Интересува ме контекстът на джендър-идеологията, който именно е носител на това, което ще се отрази на всички.

Ето това е контекстът:

Толерантността и освобождаването от обществени стереотипи са основни за здравословното, свободно и самостоятелно мислене.

Преди 32 минути, Last roman said:

аха, и понеже сред милионите нормални семейства има черни овци, айде да се опитаме да докажем, че една /идеална/ хомодвойка ще отгледа по-нормално поколение. Тъпо разсъждение, поради факта, че хомодвойните са обикновено с психични отклонения /резултат от генетични дефекти и от отношението на средата към тях, както и обратното/. В резултат на което те са емоционално нестабилни и проектират истерията си върху децата, които гледат. Срещат се и изключения, разбира се, но те са пренебрежимо малко. 

 

Протестирам! Слагате ми думи в устата, които никъде не съм казвала.

Преди 10 минути, Incorrectus said:

Но пък за сметка на това изборът може да бъде несъзнаван. Хеле пък в хомосексуални двойки.

Според Юнг сме андрогини, а хомосексуалната ориентация, като психичен феномен, е признак само на недостатъчна зрялост. 

Може ли осъществената психологична и поведенческа андрогинност, след като "мъжкото" и женското" напълно изгубят специфичното си джендърно значение, да се окаже прекалено революционна и още по-плашеща, отколкото е хомосексуалността днес за големи групи хора?

Защото, логично, ако едно общество е изградено от андрогини, то едва ли ще се занимава с категоризиране на хората на база техните предпочитания по отношение на сексуалните им партньори.

Преди 16 минути, Incorrectus said:

Нека се бракуват, тяхна си работа. Но да не си позволяват да осиновяват деца, защото така социализират своите психически проблеми с пола. Сиреч чрез осиновеното дете техният проблем се предава в детето и т.н. 

Човешките същества не могат да избират дали да бъдат хетеро или хомосексуални. Половата ориентация се появява при повечето хора в ранното юношество без някакъв предшестващ сексуален опит. Макар че можем да избираме кога да откликваме на чувствата си, психолозите не считат, че сексуалната ориентация представлява съзнателен избор, който може да бъде доброволно променян. Във връзка с възпитанието на деца от хомосексуални родители:

Цитирай

he earliest research on non-heterosexual parents suggested that as lesbian and gay couples became parents, they were able to construct family models different from the breadwinner/caregiver model.43 It then became a scientific and legal question as to whether these different family models had an important impact on child development. The evidence is clear: children of lesbian and gay parents do not differ in psychological adjustment or wellbeing from children of heterosexual parents. The skills and processes involved in good parenting do not depend on parents’ gender or sexual orientation. The research investigating the efficacy of gay and lesbian parents has been published in rigorous, peer-reviewed journals and has been conducted by respected researchers.44 Overwhelming evidence supports the idea that parenting competence is not associated with parental sexual orientation.45 

Преди 6 часа, Last roman said:

нито двама гей-'бащи' /единият от които пасивен/, нито две лесбо-'майки' не могат да играят ролята на едно нормално биологично семейство.

Ех, недей така. Има ли смисъл да се дават примери как в "нормалните" биологични семейства се малтретират деца? Сексуалната ориентация, сама по себе си, не е определящ фактор за това един човек дали би бил добър родител или не.

Преди 3 минути, Last roman said:

тук хомофобия няма - само констатация за фокуса на обществото

 

За мен е също толкова важна и ролята на бащата. Защо на двамата бъдещи бащи се гледа с по-лошо око, отколкото на две бъдещи майки? 

Преди 17 часа, Last roman said:

Жената е оставена зад кадър - ни име, ни местоживеене, ни възраст - просто я няма в цялата тази умилителна картина на семейно щастие.

Възможно е самата жена да е пожелала да остане анонимна, за да избегне сблъсъка с различни предразсъдъци. Какво да кажем за бременните момичета, които още преди да родят са дали детето си за осиновяване - ами, ако случаят е такъв? 

Възможни са и други интерпретации, но няма да са толкова тенденциозно хомофобски, като тази.

Преди 12 часа, laplandetza said:

Тази висока отговорност изтощава и в крайна сметка погубва „боецът„

Защо да го погубва? Според мен интересно си описал как "боецът" се превръща в добър "стопанин".

Преди 1 час, ramus said:

а целта дали не е да си поиграеш да я направиш цирк и драматично криминале с общите си сладкодумия?

Дали се намираш на форумно събрание, семинар или симпозиум, с този патос и помпозност. И опит за имитация на "научност" и рационалност. 

В "направленията" ти има проблеми - смислови проблеми - всяко едно съдържа несъвместимости, както и между самите изреждания... а ти дори не можеш да ги забележиш. Веднага лъсват проблемите от липсата на познание, осмисляне и вникване.

Нямаш никакъв шанс относно "зрелия човек". Ти затова питаш за критерии, мерки и теглилки - как да се разбере. За същото пробваш да се позоваваш кой какво мнение имал за 'зрелия човек'.

Синтезът няма как да го прочетеш, нямаш как да го "знаеш", няма и как да си го фантазираш. И се получава това смислово недоРАЗУМение, заради многото готови лего-формички, които обаче някой трябва да се занимава да ги нарежда самостоятелно в 'обща картина'... внимателно, прецизно и с "душа"... Няма как ако 'душата е някъде другаде' и е твърде заета с някои... свои филми, разкъсана между епизодите, сценариите... и така - на парчета.

Уви, в думите ми няма нито “манипулация”, нито някаква пъклена “конспирация” срещу Рамус. Прекалено дълъг бе първоначална ми пост и просто го орязох и сведох до трите основни акцента. Сценариите, игрите на жертви и всички останали драми, в които опитваш да въвличаш всеки, който отказва да приеме обвиненията в “сериозен дефицит”, “незрялост”, “страхове” и “защити”, само защото не желае да разтвори широко вратите на личния си свят и да се поупражнява във виртуален ексхибиционизъм, очевидно са част единствено от твоята психична реалност, върху която никой не желае, а и не може да има контрол.

Когато ми се налага да общувам с хора, които не са емпатични, а доста егоцентрични, и поради това изпитват трудности с долавянето на периметъра на личните граници в другите, ми се налага да ги коригирам, посочвайки първо мило и тактично, а ако това не даде ефект – строго и недвусмислено точно кое поведение за мен е проблематично, както и причините то да не се толерира от мен. Когато и това не помогне на другия да осъзнае къде греши, следващата стъпка е окончателното преустановяване, на каквато и да било форма на комуникация.

=========================

По темата – дълго време бях против брачната институция. Смятах брака за отживелица, виждах единствено негативи, сигурен начин човек да убие свежестта на чувствата и да спре да се развива. Асоциирах брака буквално със затвор и застой. Тогава не осъзнавах, че всичко това са просто мои най-обикновени предразсъдъци, за които нямах обективни основания, тъй като ми липсваше най-основното – личен опит.

Днес, след повече от 18 години брак, за мен е от значение не юридическата форма на отношенията, а тяхната дълбочина и това дали те продължават да се развиват и задълбочават. Въпреки че съм “бракувана”  не мисля, че бракът е по-добрата форма, а само една от възможните форми на интимни отношения. Лично за мен е прекрасно, че хората днес могат сами да избират как да оформят отношенията си и дали да имат деца или не. Сред познатите ми имам най-различни примери на отношения - такива, които първоначално живееха на семейни начала без оформление, след това си родиха дечица, дечицата поотраснаха и чак години по-късно взеха решение да сключат официален брак. Както и такива, които и до ден-днешен са заедно и си гледат децата, и дори не се замислят да минат под венчило. Имам приятели с по два развода, които продължават да вярват, че ако срещнат подходящият човек, отново ще сключат брак, както и такива, които от дълго време са разведени и не изпитват нужда да изграждат по-задълбочени отношения. Важното е, че няма универсални рецепти за щастие и всеки има възможността да създаде и оформи с партньора си собственото си семейство по начина, по който и двамата считат за най-целесъобразен, комфортен и пълноценен.

Преди 1 час, ramus said:

1.личния живот, отношението към себе си, емоционални и чувствени дефицити, социалните връзки и междуличностни контакти на иначе обявени за 'гении' в своите области. Например Наполеон, Айнщайн, Моцарт... Хора с "разтягане" по един от аспектите си, за сметка за сериозни дефицити в други аспекти. И не е чак толкова нито непознато, нито оригинално. Вижда се и по пишещите в темата.

2.Също така пример за същото е и празнодумството по темата за семейството, семействата, брака, родителите и децата... който чудесно тук се премълчава, като се прикрива с идеята да се хапе рамус, някой си. И продължава да се премълчава, а да се вкопчват пишещите във всяка друга възможност за разтягане на локуми, ползване на отклонения и подбор на множествата конкретики и фиксиране в тях.

ето това е "тишинааааа"-та. включително и по казусите на самата тема, в която иначе уж пишем... но само си ползвате темата за стандартния словесен казачок.

1.Въпросите ми са съвсем резонни, тъй като човек може да прави своите изводи както на база на сериозни и задълбочени познания, наблюдения и анализи, така и на база на ирационалното – лични, непроверени убедености, проекции, стереотипи, страхове, лабилни емоционални състояния, комплекси и т.н., които изводи да му се струват невероятно достоверни и обективни.

Какво значи “разтягане по аспектите” и кои са аспектите? С какъв инструментариум на познанието се установяват “сериозни дефицити” в различните аспекти? Този инструментариум един и същ ли е или различен, в зависимост от аспектите? От къде се черпи информация за инструментариума, както и за работата с него? Кои са източниците на познание? До колко самите източници са достоверни, проверени, какви са допустимите отклонения и грешки при измерването на аспектите и техния анализ? Какво стои зад словосъчетанието “вижда се по пишещите в темата” - субективна сугестия, провокация, емоция, проверен факт, тест, експеримент, патерн, друго? От къде се взема информацията във връзка с посочените за сравнение Наполеон, Моцарт и Айнщайн? Кой е източникът на тази информация?

2. Невъзможно е да бъде избегнато празнодумството, ако не се говори конкретно. От една страна, Рамус отправя призив да не се празнодумства, но от друга отказва да подхожда конструктивно и конкретно и сам навлиза в излишно празнословие, избягвайки конкретните отговори на конкретно зададените въпроси. Имайки предвид комплексността и многомерността на феномена брак, какви по-добри подходи в дискусията би предложил Рамус, за да бъде пълноценна, полезна и приятна за всички участници? Какъв е приносът на Рамус за развитието на дискусията?

Мисля, че в някаква степен бе установена зависимостта между зрелостта на отделната личност и нейната способност да изгражда дълготрайни, богати, интересни взаимоотношения. Но защо зрелостта е от толкова съществено значение за просперитета на личните отношения? Какво включва самата “зрялост” – очевидно някакъв набор от умения, качества, опит и знания. Самото понятие не е статично или точно определена константа, тъй като човек търпи непрекъснато развитие, но това не означава, че не могат да бъдат посочени основни, общи за всички хора характеристики. Такива общи “показатели” за зрялост са:

-       широтата и разнообразието на социалните взаимоотношения, в които участва и поддържа дадена личност;

-       степента на личностното развитие;

-       реализацията на личността;

-       нейната социална компетентност.

Юнг свързва постигането на зрялост с поемането на отговорност преди всичко към собствените проекции, тяхното осъзнаване и асимилиране. Роджърс, от своя страна, разглежда отговорността в тясна връзка с осъзнатостта, свободата да бъдеш себе си и способността за управление на личния живот и личния избор.

По какъв начин горните дефиниции се въплъщават в реалността? Ето няколко основни направления:

Дружелюбно и топло отношение към другите хора. Човекът е способен на дълбока интимност в любовта и в приятелството. В същото време той не е изцяло роб на тези отношения.Усещане за емоционална безопасност. Зрелият човек не се бои да изрази или сподели своите мисли и чувства, винаги вземайки под внимание мислите и чувствата на другите. Не се чувства застрашен или уязвим при споделянето им.Реална преценка за себе си с разбиране и много хумор. Колкото по-добре познаваме себе си, толкова сме по-склонни да се смеем на себе си.Благодарение на зрялото разбиране за разликата между привидността на нещата и тяхната същност.

Може би Рамус има предвид същите аспекти, но не успява ясно да ги формулира. Тази неспособност обаче не го спира яростно да критикува всички, дръзнали да напишат нещо в темата, намиращо се извън личните им житейски успехи и неуспехи. Което е напълно логично – никой зрял човек не изпитва психологична необходимост просто ей така да споделя трънливия път, който е изминал, нито да се вкара в клопката на самохвалството, разказвайки на всеослушание колко и какво е постигнал. Защото отдавна е доказал на себе си какво може и къде са ограниченията му,т.е. не се нуждае от външна валидация или нечие виртуално съчувствие. Отдавна е изградил свой социален кръг, където да споделя в атмосфера на интимност, близост и разбиране нещата, които го вълнуват. Това всеки средно интелигентен човек го знае и дори не смята за нужно да бъде коментирано. Въпреки това Рамус продължава да упорства и да не зачита границите, които отчетливо и недвусмислено биват показвани от другите участници в дискусията:

Преди 43 минути, ramus said:

какво означава "че се стараете" - кои са пречките, какво означава "да сте добра съпруга" - по принцип ли, или във вашият брак е наличие на специфични изисквания за покриване на критерия "добър". В тази връзка - какви са ви договореностите, какво знаете и познавате относно "съпруга си" - доколко той ви е близък, доколко наистина сте с претенция че го познавате и извън "съпружеските договорни отношения" - като човек, в каква степен, докъде... Мога да не спирам с въпросите си... защото горните думи са съвсем общи и всъщност не разкриват нищо от същността. Двадесет години не е нищо само по себе си - могат да са и 5, въпроса е - през какво са минали, каква е цената, какви са щетите от нея, как се изменя всичко това заедно със задължителната промяна и в двата субекта, които се договарят... и още така до безкрай...

Целта дали не е темата да се превърне в изповедалня, а Рамус да си поиграе на терапевт?…

Преди 19 часа, ramus said:

Но нищо от фрагмента не достига до 'цялото' (останалото) им отвътре. Как да се запълни празното в едно, като се точи от изглеждащото "пълно", пък "обема е един"... Това е превърнато в мяра и норма - никой не се интересува от Цялостта си - най-много до надписа че е 'социален идеал', както са и маса други подобни... Всеки подхожда към фрагментите в себе си, спрямо фрагменти на битието си. Само и само да имитира "успешност". Но няма как да се избяга от "празните места отвътре"... Нито с пълнеж, нито с компенсации - тия са просто бързите и инстинктивни патерици, но не е израз на никакво решение на казуса - КАКВО ДА ПРАВЯ С ПРАЗНОТО В СЕБЕ СИ.

Какъв е критерият, с който си служи Рамус, за да установи безпогрешно празнотата или пълнотата в дадена личност?

Преди 19 часа, ramus said:

Много иначе световни умници са налице с пълен провал извън схемите в които рязко се изявяват.

Кой е универсалния критерий, с помощта на който разбра, че световните умници са пълен провал? За какви схеми става дума?

Преди 55 минути, ramus said:

Няма научна теория, нито лема, нито цитати, нито апологети или авторитети, няма модели, няма рецепти - спрямо Битието и Живеещия го. Няма и как да съществуват. Затова няма как да се прочетат, да се запомнят, да се цититат или имитират. Именно в това най-важното значение остава на СУБЕКТА и неговото съдържание, качества, опит и... всичко това е "степен на зрелост". Интелигентността не е само емоционална, а е спрямо множествени аспекти. А и сама по себе си интелигентността е само мяра, тя е лакмус. Тя е САМО ЕДНО от символите и условията към синтеза на една личност - като синтез на начина по който тя подхожда и отразява битието и се досеща че това е израз на същото ниво на синтез, каквото е в нея самата.

И как по тези общи плакатни приказки се установява дали е зрял или не определен човек? Какъв е критерият?

Да, "маминото". Имаш уши, но не чуваш. Ще ги "подърпам", като не са ти ги дърпали навремето.

Едно от основните неща, които толкова харесвам в съпруга си, е, че никога не ми се е налагало да се чувствам с него така, сякаш ми е второ дете.

Човек споделя неща от живота си, когато самият той реши да го направи или вижда смисъл да го прави, а не по команда - щото на Рамус му се иска така и тропа сърдито с краченца и ръчички винаги, когато някой друг откаже да му угоди на прищявките. 

За това няма да има захарно петле днес от мен. Нужно е да се научиш да оставяш пространство и свобода на изразяване в общуването си с другите, уважавайки и зачитайки тяхното лично пространство, съобразявайки се с нежеланието да те допуснат директно вътре в него, както и да спреш да ги насилваш и манипулираш психологично, когато се съпротивляват. Отношения на доверие и споделеност се изграждат с много търпение, усет, емпатичност и преди всичко с уважение към личността с всички нейни особености.

Говориш толкова много за зрялост и разум, цяла статия си пуснал за емоционалната интелигентност, а се дъниш в общуването, като хлапе, още в самата им основа. Не умееш да предразполагаш хората към разговор. При това положение е очевидно нежеланието хората да те поканят в техния свят. Сърди се на себе си, че често си в позицията на "неканения" гост.

Разумният и зрял човек обикновено успява да достигне до заложения цялостен смисъл, а не вади недъгаво думички от контекста.

Обяснявам като за бавно развиващ се защо съм използвала "ако". Защото съществуват и зрели родители, които дават изключително добър старт на своите деца. Както съществува и другата крайност - хора, негодни да бъдат родители, които травмират и тормозят децата си, дори такива, които ги убиват в буквалния смисъл. 

Предлагам ти да спреш да лееш глупости и лични нападки, а вместо това да обясниш какво разбираш под "зрял" човек. И какви, според теб, са зрелите взаимоотношения.

Преди 9 часа, ramus said:

Зрелостта няма нищо общо със семейството.

Първо, следва да се уточни какво се разбира под "зрялост" - емоционална интелигентност или нещо друго.

Второ, изказваш крайно виждане, поради което е невярно. Ако родителите са "зрели" хора, те дават изключително добър старт на децата си по отношение на светоглед, култура на взаимоотношения, способност за анализ и корекция на собственото поведение, емпатичност, компромис, поемане на отговорност и самостоятелност, топина, грижа, близост. Неслучайно съществува изразът "липсват му първите 7 години" - което ще рече, че на човек му липсват базисните  умения, които се възпитават именно в семейството. Семейството полага основата на развитието на детето, като целта е детето да може да надмине по "зрялост" собствените си родители, за да му се наложи да започне изграждането на собствен светоглед, който самостоятелно да развива през останалата част от живота си. 

Преди 1 час, Incorrectus said:

Да се излекуваш от илюзията означава да се обезсърчиш относно финалния смисъл на човешкия живот. С други думи истината разочарова, защото никъде и в нищо не открива обективно чудо.

Но осъзнаването на заблудата може да бъде и извор на сърдечен смях. А смехът е здраве.

Преди 1 час, Incorrectus said:

Здрав разум е мъжът да слуша жената. Иначе е заплашен да му се отнеме битовото спокойствие. Пък после иди вярвай, че жената е застрашена.

Здравият разум е човешка, а не полова характеристика. Има достатъчно примери на проявата или дефицита му и при двата пола.

Господа,

Желанието да си винаги прав често е дуалистичен белег за отслабнала или ригидна психика и прикрива страха, че може да не си прав, че ще „се изложиш" пред себе си или пред другите. Бинарността, така или иначе, ръководи повечето психики и е в основата на толкова разпространеното „праволинейно", а всъщност почти роботизирано поведение. Така могат да се обяснят последните, граничещи с глупост постове на сравнително интелигентни хора, поставили си наочници на мисленето и автоматично разделящи останалите на два лагера: добри и лоши, нормални и ненормални, джендъри и антиджендъри…Моля, проявете здрав разум!

Конвенцията е предадена за становище в Конституционния съд, нека изчакаме той как ще се произнесе.

Три минути безпощадност, поднесена с невероятно чувство за хумор.

Жената и нейната дълбинна психология

Пиер Дако

стр.34