Преди 2 часа, ramus said:

ЧУВСТВАТА, красотата, усещанията... хем ги има, хем ги няма.

Дори и РАЗУМЪТ е често неуловим - хем го има, хем го няма…

Преди 14 часа, Втори след княза said:

но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог". Нима за регулирането на правните отношения някъде в кодексите пише Бог? ... е, може в някои мюсюлмански страни...

Това, че архетипът "Бог" не участва "буквалистки", дали обаче означава, че на психично ниво не оказва никакво влияние (над изграждането на социалните системи)?…Все пак всичко това се гради от хора за хора. "Човек е мяра за всички неща". Или както Хилман пише в "Митът на анализата":

Цитирай

…архетипният императив изисква от мен да поема отговорност (в морален, прагматичен, этичен и всякакъв друг смисъл) за това, по какъв начин използвам въображението си (дори негови отделни образи) както във външната, така и във вътрешната си реалност. 

В каква степен хората сме действително "отговорни", неминуемо се отразява качествено и количествено на състоянието на отделните социални системи.

Преди 2 часа, ramus said:

Никъде Юнг не поставя сред основните си 5 архетипи понятието БОГ. Както и въпроса каква е дисекцията, как се появяват, кои са основните процеси, явления и механизми в образуването, после и проявлението им... Юнг създава концепцията почти "наготово" и всички след него наговото си е ползват. За никого от ползващите не става ясно КАК ТОЧНО СА ИЗВЕДЕНИ, още повече че К.Г. е бил доста странна личност,  което често за същото се нарича народно "малко луд"...

Никъде Юнг не се занимава с въпроса за "морала", а изведен в горното е направо аматьорски и е лишено от каквато и да е сериозна обосновка, да не говорим за "синтез".

Освен това Юнг е нямал представа от съвременните изследвания и научни натрупвания, които са налице в сегашно време, макар това въобще да не касае това че въпросния КАРЛ си е просто употребен в горните думички... с цел да се напише нещо си и то да има някаква стойност да подпре убежденията на някого си.

Стойност за някого си, след като той привижда нещо си, може да е налице, но извън  щенията и потребностите на "инженера" на горното, няма никаква връзка със същността на казусите.

Комичното е колко самозабвено Рамус се носи в сънищата на РАЗУМА си, приемайки клатещата се илюзия на собственото убеждение за реалистично положение на нещата. При което не желае да обръща внимание на собствената недостатъчна запознатост и оскъдна информираност.

Убежденията на Рамус обаче са само мислени мехури. Тяхната главна роля е да намаляват тревожността (неврозата) и да го убеждават в онази реалност, която мехурчетата рисуват. Изплува убеждението и съзнанието веднага се потапя във виртуалния свят, свято вярващо в неговата убедителна реалност. Получава се така, че същността на проблема не е нито в чувствата, нито в РАЗУМА, а изключително в преживяванията на Рамус за тях. Но колкото и да се говори за безполезността на безпокойството, РАЗУМЪТ от такива благи, психотерапевтични съвети не става по-медитативен, защото убежденията продължават да убеждават, а организмът през целия си живот гони призрачни хоризонти в опитите си да се самообясни, да се самоизгради, да се самодокаже…

Убежденията, били и разумни, обаче са си все същите ментални проекции. Разликата между тях и мисловния поток е в това, че именно тези мисли, без каквото и да било съмнение, послушно се приемат за истина, сякаш са основата на самия живот…

Полезно е да умееш да се съмняваш в собствените убеждения. Искрено. Ние не знаем с точност какво е психика, нито съзнание. Никой не знае. Полезно е човек да разбира и приема този факт, а не да изгражда от себе си един уморен от света и хората "многознайко".

Психолоанализата се занимава с “лова” именно на такива изкривяващи чистото възприятие илюзии, както и с проверката на всичките ни психични бъгове за реалистичност.

Лема: Съществуването на Бог без човешката психика е невъзможно.

Обективната реалност е едно вечно повторение, за което в библия е казано: "9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето."

Само в човешката психика са възможни чудеса, независимо от обективната реалност. Поради тази причина в психиката ни е възможно съществуането не само на Богове, но и на еднорози, полтъргайсти, тролове и прочие. Всички тези "същности" Юнг е нарекъл с научния термин "архетип". Но единствено архетипът "Бог" е омнипотентен и се явява източник на човешкия морал. Моралът е съществувал и във времената преди Моисей, следователно неговият източник не са синайските скрижали, а нещо значително по-древно и по-дълбоко вкоренено в човешката душа. Тази "лема", междудругото, се приема както от атеисти, така и от религиозни, тъй като наличието на архетип "Бог" по никакъв начин не доказва съществуването на самия Бог. Но не го и отрича.

Архетипите са най-древните и всеобщи мислеформи, а архетипът на Бог е може би най-древната и най-всеобщата мислеформа. Без този архетип е невъзможен моралът, а без морал е невъзможно да се изгради социална система, а без нея нито развитието на езика, нито на културата, нито на прогреса са възможни.. Архетипът на Бог е най-могъщият архетип, имащ дори способността на възпрепядства собствената ни воля, да "обладава" съзнанието ни и да влияе на човешките чувства и мисли. 

Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Как точно би бил решен този проблем от истанбулската конвенция? Като вкарат мъжът в затвора. ЯКО! Всички кредити лягат на жената, направо чудесно. Държавата да помогне? Демек отново раздаване на пари.

Кога со кротце, со благо, а кога и со малко кютек, важното е кредитът да бъде погасен и да не се харчат държавни пари.

Не разбирам спора ви.

Съгласна съм с почти всеки един от постовете, защото взаимно се допълват с информация. Статистиката винаги ни дава приблизителни представи, основани на някаква база данни, които представи са наречени неслучайно "статистически извадки". Няма как да се определи с точност до последния цент, тъй като законодателството не позволява, който и да било, да има достъп до подобни данни. Повече от естествено е, че ще има флуктуации при това положение.

Българските емигранти не само купуват собственост в България, но и продават, и изнасят тези пари в чужбина. Печалбата за държавата от тези транзакции са всички данъци и такси, които постъпват и остават в страната.

Също така е факт, че всяка една банкова транзакция може да бъде проследена при желание.

Добрата новина е, че постъпват все още пари в България. Лошата е, че децата на първо поколение имигранти няма да продължат тази традиция по обясними причини.

Преди 5 минути, Skubi said:

Повтарям, разликата е това, че пострадалите почват да се отсрамват и да говорят. 

Мисля, че пострадалите винаги са говорели, но е нямало кой да ги чуе. Векове наред педофилията и всякакъв род перверзии и патологии са се ширели във всички среди, дори сред "духовенството", но първо, не са съществували закони в тази връзка, второ, "силните" на деня са успявали да "скрият" тези факти, трето, приемали са се за нещо напълно в реда на нещата - достатъчно е да проследим в исторически план статуса на жената или детето в обществата преди нашето. С развитието на обществените отношения, на културата, на различни философски и социални идеологии, се създаде благоприятна среда за повече "прозрачност". Не е само до отсрамването, искам да кажа. Социалната матрица вече позволява това да се случи в някои общества. Но опитайте да се "отсрамите" по този начин в някоя ислямска държава…

Злоупотребата с положение не е от вчера. Мен подобни прояви не ме учудват, скотското в човека, дори и в артистичните среди си е неразделна част от него, а оскотяването е в директна връзка с консуматорското отношение на човека по отношение не само на материалното, но и към самите хора, на които гледа просто като на предмети за задоволяване на някакви собствени нужди или постигане на собствени цели. 

Сега, в подобна ситуация, човек има избор - да се поддаде, да бъде "изконсумиран" и пътят към кариерата му да бъде "обезпечен". Или да запази достойнството си, себеуважението си и да откаже "офертата" с всички последствия от това. Тук, разбира се, не включвам случаите, когато е било употребено физическо насилие.

Преди 17 минути, Шпага said:

Всъщност, Рамус, не успях да схвана точно срещу какво възразяваш.

То не е и възражение, според мен. А по-скоро опит да предразположи Incorrectus към по-детайлно споделяне във връзка с пътя, който е извървял, достигайки до едно или друго знание. Само по този начин на някой друг, ненаселяващ прериите на собствените ни глави, е възможно да разбере в каква степен онова, което казваме, е плод на собственото ни мислене, а кое е взето наготово. Както и кое от взетото наготово е било препотвърдено от собственото ни критично мислене, опит, възприятие.

Накратко, Рамус го интересува личната ни легенда. Проблемът е, че хората не споделят лесно подобни неща - причините за това са ясни, не ми се изреждат. Не е лесно да си откровен, а има хора, които са изключително "прайват" относно вътрешния си свят и не виждат никакъв смисъл от подобно "разголване". Както има и хора, които дори и да искат, не могат да опишат детайлно, стъпка по стъпка, целия този процес, което пък е знак, че голяма част от собствения им свят им е непознат, т.е. недостатъчно осъзнат.

Всичко това е мое лично отражение и не смятам, че е чистата, пресвета истина. 

Преди 14 часа, Incorrectus said:

 С други думи, според мен, субективните конструкти са вграден психически винтил срещу ранно изпушване на ЦНС. Поради прегряване.

Съгласна, но с уговорката, че тези механизми са напълно относителни и ако някога са предпазили ЦНС от прегряване , то на по-следващ етап от развитието, се превръщат в пречка. Създават се психични условия да се превърнем в затворена, ригидна система. А ригидността, както всеки един от нас е успял под една или друга форма да изпита на гърба си - не се съобразява с критериите, които налага на другите, асимилира само изгодна за себе си информация и никога не признава грешките си. Реагира на критиката често яростно, дори свирепо, пренебрегва всяко възражение и отказва да бъде подложена на съмнение. Приема единствено онези аргументи, които преподтвърждават собствената матрица.

Най-лесно е да се превърнем в коне с капаци в името на собственото си спокойствие. Обаче това привидно споскойствие не е дзен. 

Дали човек не се страхува от собственото си "величие" и за това го е страх да навлезе в дълбочините си? Дали наистина ЦНС ще прегрее, ако понечиш да се простиш с някоя и друга илюзия за себе си и с това да се окажеш различен от представата за себе си?

1 hour ago, Малоум 2 said:

Защо, обаче, когато ги открие излиза гол от банята, вика "еврика!" и се радва - те тва е предмет на психологията и ... дано да го разбере. И да не  изкарва хората луди, ако го правят.

Защото човек пречупва абсолютно всичко през себе си. Рамус го е написал вече - човекоцентрични сме.

Преди 3 часа, insighting said:

Kато намалите самокритичността си.

Какво по-точно имате предвид с тези си думи? В какъв контекст, по отношение на какво? Аз съм човек, който няма да тръгне да променя нещо просто защото някой друг е решил, че му е нужно. 

Струва ми се, че проблемът не е изобщо в тази човешка способност или автоматизъм, а в неразбирането ни за какво точно е служила и служи, какво е било еволюционното й предназначение и с развитието на човешкото познание - в кои контексти вече е отпаднала нуждата от нея. Къде, кога, при какви обстоятелства тя е прекрасен инструмент, без който едва ли бихме могли да се ориентираме и функционираме в заобикалящата ни среда, каква е ролята й при филтрирането и подреждането на информацията, и при какви обстоятелства може да бъде сериозна пречка?

Ако допуснем, че причините за тази способност конкретно са свързани с оцеляването ни и правилна оценка на обстоятелствата по отношение на индивидуалната сигурност или застрашеност, не се наблюдават сериозни отклонения. Но когато с този инструмент, по инерция или друга причина, допуснем, че можем да рационализираме практически правилно всякаква информация, включително и от по-абстрактен порядък, започват дисонансите и изкривяванията в стремежа си да намалим нивата на тревожност.

Идеята е, че и психичните инструменти, с които разполагаме, е нужно да знаем кога да ги употребяваме, а кога не. Никой няма да тръгне да завива болт с лопата, но защо в психичното поле понякога се получават подобни грешки? В каква степен инерцията, навиците, емоциите, убежденията и желанието за опростяване ни изиграват лоша шега? И какво можем да направим, за да сведем подобни шеги със самите себе си до минимум?

Интересно е да се наблюдава как в темата за склоността към подтвърждаване, почти всеки е склонен да се самоподтвърждава. Може би не е просто обикновена склонност, а автоматизъм.

Преди 21 минути, Б. Киров said:

Да, съгласен съм, че това не е реакция на политик в двата линка, но този човек не е политик. Може би дисонансът е остър, защото в случая с дебата в тв студиото той реагира от позиция на представител на работодатели, която е политическа. Въпреки острата му реакция обаче,  мисля, че във въпросната 42-ра минута по принцип беше прав - профсъюзният лидер му обясняваше как трябва да се вдигнат заплатите, за да дойдат чуждестранни работници, невъздържаната реакция избухна точно там с репликата "а ти на колко хора си осигурил заплатите, аз съм привлякъл германци, италианци и т.н. в мойта фирма, гледай си БДЖ и енергетиката." В случая с младия журналист всичко щеше да мине в границите на възпитаното, ако някакъв друг мастит господин спортен деятел не беше налял масло в огъня с репликата "абе момче защо задаваш глупави въпроси" или нещо от сорта, което възпламени гордия собственик на Лудогорец. Не съм му адвокат, само отбелязвам. Забавлявах се в този спортен репортаж как официалните лица режат лентата, всичките го направиха по йерархия и се следяха един друг някой да не наруши реда - военна дисциплина като във феодално царство. Затова мисля, че не трябва да се смесват бизнес и политика.

Бихте ли работил за човек с подобен манталитет?

Каква е в такъв случай културата на комуникация на работното място, което той осигурява? Каква е работната атмосфера във фирмите му? С крещене, обиди, унижения ли се обучава младия, неопитен персонал? Не дай си Боже някой служител да допусне грешка в работата си - потръпвам само при мисълта

Прави впечатление на невероятно импулсивен и арогантен или само в България си позволява подобно поведение, а на Запад показва друго лице? Както се намекна в един от линковете, които гледах - не помня кой се изказа за него, че "навън бил нисък, много нисък". 

Може да е умел бизнесмен, нелишен от култура, начетеност, знание, но се питам толкова ли му липсват ПиАр адвизьори, които да го обучат на нужните обноски, реч и поведение…наистина ли типичната българска простащина е неизкоренима? Поне един български бизнесмен не притежава нужния финес и поведенченска култура, за да ни отсрами.

Дори и милиардер, простотията не го е подминала…

https://gospodari.com/скандално-поведение-на-кирил-домусчиев-video71882.html

http://pik.bg/бесен-скандал-в-ефир-домусчиев-си-показа-рогата-по-бнт---държа-се-като-нагла-мутра-пред-ця-news658496.html

Ако това е лицето на българския успешен бизнес, то нещата наистина са адски зле в България. Очевидно на човека не му липсват висше образование или интелект, липсва му елементарно възпитание. 

Преди 11 часа, nik1 said:

http://www.smolyan.bgvesti.net/news/433581/Parvomayci-veche-sthe-se-pribirat-ot-moreto-prez-noviya-paten-vazel-„Plodovitovo”

 

Дали наследниците на тези 3, 5 декара са били 32-ма, или 24-има, а земята се е деляла на идеални 32-тинки, няма голямо значение..Мисля че това илюстрира положението със селскостопанската земя в Тракия,  и в по-малка степен - в цяла днешна България..

Дори и за това положение на нещата има решение, стига да се търси такова. Не може ли, например, да се създаде акционерно дружество, което да е собственик и на земята, като всеки акционер притежава някакъв определен дял акции, в зависимост от размера на капитала или стойността на земята, с които участва?

Всички препядствия са преодолими, проблемът не е неразрешим. Но липсва визия или както на Запад му казват "концепт", организационни умения, знания и амбиция, предприемчивост, далновидност. Ако се разтърсим, със сигурност ще намерим сходни примери на Запад и как се е процедирало в подобни казуси.

Вие очертахте невероятна пазарна ниша на българския пазар - качествени плодове и зеленчуци от сравнително малки производители, на малко по-високо цени, но биологични.

Южната част на България разполага с доста мек климат и е прекрасно място за създаване на бизнес от този род. Могат да се построят нужните съоръжения и да се произвежда целогодишно. Питам се как така западните фирми не са подушили тази възможност и не са заляли южна България с парникови съоръжения, вместо да инвестират в Африка, например?

А и нужно ли е да чакаме Запада да направи това, от което могат да извлекат полза самите българи? Помня, че когато ходехме на бригади в 9 и 10 клас, черешите за износ, които беряхме, бяха повече от превъзходни - големи, сочни, вкусни! Огромни, безкрайни полета от череши бяха това. Съответно ние повече наблягахме на хапването, отколкото на брането, но това бе първият и последен път в живота ми, когато съм имала щастието да вкуся подобни череши…Защо земеделието се разсипа в България и каква е причината да не се съживи? Подобен бизнес не само ще върне хората от града в селото, създавайки нови работни места, но и ще развие други отрасли в съответните места, които са свързани с обслужването на това производство.

Какво му липсва на българина, за да догони западняка - капитал, предприемчивост, гъвкавост, ноухау и желание за преквалификация.  

Преди 26 минути, Пандора said:

Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество.

Изискванията за качество се регулират чрез законодателството в отделната страна. Да, има общи европейски стандарти за страните-членки, но не всяка страна ги приема и прилага в степента, в която например се прави в силните икономически страни, където гласът на потребителя не само се чува, но има силни организации, грижещи се потреблението да не бъде ощетявано и лъгано.

Проблемът в държави, като България, не са само законите, а и качествения контрол. Първо е необходим закон, описващ стандартите, глобите и наказанията за неспазването им, а след това неподкупна, отговорна структура, която да следи изпълнението и санкционира при нужда.

Колкото и странно да звучи, мултинешъналите генерират най-големите си печалби от производство и продажба на ниско качествени стоки на сравнително високи цени именно на пазарите, където липсва добре организиран качествен контрол.

Преди 15 часа, Incorrectus said:

Но имай предвид, че никой не може да търпи укор за това, че дилетанти като теб не знаят нищо за психология, пък и се хвалят с това.

Той просто повтаря Фройд, според когото страхът от наказание (кастрацията) е в основата на етичните емоции. От значение е човек да отчита епохата, през която Фройд живее и пише трудовете си, а и факта, че психологията доста се е развила като наука от тогава.

Но автентичната съвест, чията основа е личната етика, се заражда отвътре и е висша когниция. Но може и да не се зароди и тогава човек може да стане роб на страховете си. 

Качества като милост, емпатия, състрадание и съжаление са продукт на вътрешно осъзнаване и не могат да бъдат придобити отвън. Техните корени са в общуването на детето с майката още от най-ранни години, което е убягнало на Фройд. По-точно те започват да се развиват в детето още през първите месеци след раждането с майчината любовна грижа - повиване, хранене, приспиване, пеене, говорене, милване, гушкане и т.н. Колко от вас са ставали свидетели как  бебе на няколко месеца, което умее да държи лъжичката, я протяга с усмивка, опитвайки се да нахрани своята майка? 

Еросът е онова естествено и спонтанно желание да отвърнем и дадем обич, когато сме я получили. 

Всеки човек разполага с нещо като "инстинкт за обичане", което води до развитие на идентификация с хората, които се грижат или са се грижили с обич за нас, а тази идентификация поражда желанието и ние да се погрижим в ответ за тях, поне по същия начин. "Съвест" е и това чувство на обич към другите, което е есенцията на вътрешната етика и двигателят на социалното общуване в най-висшата му форма. Това чувство формира вината, когато, например, сме получили обич, но според вътрешните си стандарти и поради ред причини чувстваме, че не сме успели да отвърнем със същото. За това е висша когниция - нашият собствен, безпогрешен компас за добро.

Преди 8 часа, nik1 said:

Ако няма..., то името София  е вероятно ..турско; Свързано е със църквата Света София , но е турско -  Sofya..

Турците не са ли произнасяли името на града като СофиЕ?

Самата дума е от гръцки произход, както и да въртим и сучем. 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Такъв заместител се оказа рационализмът - "аз мисля, следователно съществувам", но този рационализъм също бе издигнат на пиедестал в ранг на наука. И да, национализмът е неговото отражение в модерния свят като обществено устройство.

Хм, хм…рационализъм би било, ако хората не се пъчеха със златните медали на сънародниците си по олимпиадите, пеещи с ръка на сърцето националния химн. Или когато националният отбор по футбол стане шампион - националното чувство някак спонтанно и задружно изкарва народа по улиците, за да отпразнува подобаващо събитието с веене на националния флаг, песни, много бира и кебабчета. 

Рационализмът не е ли е по-скоро разединяващ, отколкото обединяващ? Самостоятелното мислене не е масово явление. А и интерпретацията винаги зависи от смисъла, с който товарим думичката "рационализъм".

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм с това, американската нация отчасти е доказателство - тя е създадена на нов континент от европейци, но по съвършено различен начин от европейските държави по време на нейното формиране. И въпреки това пази пъпната си връв с Европа и до наши дни - до голяма степен тя е формирана под влияние на идеите на Френската Буржоазна Революция и на Просвещението, но същевременно е структурно различна от която и да било друга европейска нация.

За това смятам, че глобализацията е възможна единствено по отношение на нещо още по-голямо - например, интерпланетарни взаимоотношения. Докато обитаваме една и съща планета, ще продължаваме да се делим на "дребно" и мислене от по-глобален тип ще ни се отдава доста трудно.

Преди 1 минута, Б. Киров said:

Според мен "националност" не е религия, а индентификация по групов признак, обусловен от отношенията в групата. Така че, дори да е роден на Марс или в галактиката на Млечния път, човек ще принадлежи или не към нация, само ако в групата, с която той се индентифицира има или няма отношения на класово разделение - ако тази група е безкласово общество, основана не върху държава, този човек няма да принадлежи към нация, но ако вътре в марсианското общество действат законите на класовост, той ще принадлежи към някаква друга система - може да е робовладелска, феодална или капиталистическа, до сега това са изобретили хората - остават още две родово-общинната и комунизма, те са безкласови. Не мястото, а отношенията в обществото са водещи, според мен.

Ами, прави впечатление, че идеите за националност започват да набират сила след краха на авторитета религия? Преди това хората са се обединявали под идеята за Бог, когато обаче Бог бе компроментиран, се наложи да бъде намерен негов сериозен заместител. Такъв заместител не се ли оказа "национализмът"?

Отделно, класовото и каквото и да било разделение за мен е вторичен ефект от териториалната принадлежност - т.е. първична е винаги територията, населявана от определена група, а от нея произтичат всички останали отношения, подвзаимовръзки и разделение на подпризнаци. Разбира се, съществуват общества, които не са свързани толкова с територията, колкото с етноса и културата си - напр. ромите, но такива не разполагат с държавност поради липса на територия.

Разбирам чудесно логиката ви. Според вас, човек, където и да озове във Вселената, ще занесе на новото място единствено онова, което е култивирал в себе си до този момент. А според мен, поставен в нови условия и нова среда, човек без да иска ще трябва да преразгледа в каква степен всичко, в което вярва и знае, е адекватно към новите му условия на живот. Приспособяването към нови териториални условия, неминуемо ще доведе и до по-различен тип мислене, идеи, формации, етика, правила, закони.

Преди 6 часа, dora said:

В Италия въпросът е икономически - на тези на север не им е приятно, че хранят тези на юг. Но сериозен сепаратизъм всъщност няма, затова не бе ми хрумнало да я включа в горното.

Според мен мотивът за отцепване е предимно икономически. Във всички изброени от вас държави по-развитата и по-стабилна икономически част желае самостоятелност.

Преди 1 час, Б. Киров said:

За нации не можем да говорим без капитализъм.

Може би процесите са успоредни, а не взаимопораждащи. Винаги съм се питала, когато човечеството най-сетне започне да пътува свободно в космоса и да заселва други планети, дали това няма да е краят на религията "националност", като започнем да се делим по планетарен признак - роден на планета Земя, Марс или по системи - роден в Слънчевата система, а защо не е и по галактически признак - роден в галактиката Млечния път. Което води и логичен отговор със себе си, че идентификацията с произхода е първо свързана с територията, а чак след това с културата на обществото, което я населява?