Отиди на
Форум "Наука"

caress…

Потребител
  • Брой отговори

    601
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    3

Отговори публикувано от caress…

  1. Бих искала да направя сериозна вметка по повод Сянката и Персоната.

    Сянката е и хранилище на сила и душевен потенциал, а обикновено въплъщение на злото в човека. Сянката е неразделна част от душата, с която следва да се запознаем и сприятелим, за да можем да я разберем, приемем и да се научим да я използваме съзнателно.

    Персоната, от друга страна, е продукт на страха ни от наказание, а не въплъщение на всичко добро. Психологично, в Персоната има много повече зло и опасност за душевното здраве, отколкото в Сянката, тъй като Персоната е винаги лъжа, нещо излишно и изкуствено, а в Сянката се съдържа онова, което ни е дадено от природата, но не е намерило нужната проява. Това са напълно автентични съдържания.

    За да отделим себе си от своята маска е нужна сила и смелост - именно онези атрибути, които често се намират в Сянката. Затова и запознаването със Сянката, в която и да било духовна традиция, се счита за първата крачка на пътя към душевното развитие. Приемането на тъмната страна е онова, с което следва да се започва, а не което следва да се отлага и подминава. Само силата, трезвостта и откъснатостта, които съдържа Сянката, могат да дадат нужното безстрашие, за да се откъсне човек от социалните догми и да намери силата бъде автентичният себе си. 

  2. Първо, стана отдавна обществено достояние, че Юнг е работил в пълна конфиденциалност за американските секретни служби, на които е изпращал регулярно психологични доклади за Хитлер.

    Второ, не съществува психичен феномен, който да няма положителна и отрицателна страна. Включително завистта. Ако някой не може да се досети за нейните положителни аспекти, нека прочете следната статия тук.

    Добротата също има негативен аспект, колкото и да е трудно човек да си представи подобно състояние на нещата. Но!. Дори Луната има обратна страна. А пътят към Ада е послан с добри намерения.

    • Харесва ми! 1
  3. Преди 11 часа, Incorrectus said:

    Юнгианците смятаме, че човекът трябва да бъде цялостен, а не само психически устойчив, добър и т.н. Все пак Сянката е компонент на личността. С това мнение целя да покажа, че дотук всичко е по темата.

    Отлична вметка и изключително на място. Самият Юнг пише:"Сянката персонифицира всичко, което субектът не признава в себе си и всичко, което директно или индиректно, отново и отново изплува в съзнанието на човека, например, негативните черти на неговия характер и прочие неприемливи тенденции." 


    Ще илюстрирам с пример тези негови думи за повече яснота. В детството нормалната, здравословна детска агресия по отношение на родителя не се приема спокойно от последният. Не реагира съпреживяващо, питайки детето какво точно го безпокои, а се блокира със същата агресия, например със заповедно "млъкни!", като я връща обратно към детето. С течение на времето детето спира да показва и изразява агресия, но тя съвсем не изчезва, а се изтласква в несъзнаваното и формира второ Аз, още една личност - Сянката. Тази тъмна страна само чака своя час и може внезапно да се прояви и материализира като неочакван удар с юмрук в стената от иначе тихо и спокойно седящо дете или вече възрастен, до страшна постъпка под алкохолно влияние. Сянката може да изскочи в съвсем различни ситуации и действа винаги като абсолютна противоположност на персоната. Внезапно, иначе смелият и винаги готов да помогне приятел, постъпва като пълен страхливец, изоставяйки ни в сложна ситуация. Или хора, които цял живот водят здравословен начин на живот и хранене, понеже така са възпитавани от родителите си, в някакъв момент започват да се тъпчат неистово - отначало тайно и далеч от чуждите погледи, а по-късно напълно открито и обсесивно.

    Това са само няколко възможности, но мисля, че принципът става ясен. Често хората си казват с учудване и разочарование " Боже, не знаех, че той или тя е такъв човек", без изобщо да разбират, че човекът продължава да е самият себе си и винаги е бил, просто е изкочило на повърхността дълго подтискано и неинтегрирано в егото съдържание

  4. Преди 7 часа, dora said:

    има чувство за хумор. За реакцията на хората, вижте как е озаглавено това видео. Вижте и колко се забавляват студентите.

    Лично за мен магията му е в начина, по който поднася такива сложни и дълбоки теми, като философия и психология. Да, опростен е подходът, но не повече от необходимото. Освен това е и адски спонтанен - виждала съм го да плаче със сълзи, съчувствайки на състоянието, в което всеки човек може да изпадне в определен етап от живота си. Прави впечатление на автентичен, въпреки че обича да преувеличава саркастично на моменти, когато иска да постави особен акцент върху определен смисъл.

    Но дори и опростен, стилът му на изразяване си остава тъмна Индия за доста хора, които не успяват да постигнат смисъла, който влага. Според мен това е и причината за медийните скандали, в които непрекъснато се опитват да го забъркат.

    За мен той е въплътеният Юнг на 21 век. 

  5. Преди 9 часа, ramus said:

    ами кажете "еврика". Или ще кажете "алелуйа"?

    "Жертва" на мита си, човек няма как да стане, защото ако няма мит - няма и личност. Та целият проблем на толкова хора е именно това - че хем е спасителен мита, хем когато в него се стекат неизбежните проблеми, вече мита бил проблем, а подпиращия се на него - бил жертва. Та вие сте жертва на новия си мит - още преди да сте заклеймила стария - като проблем.

    Извинете ме, но целия форум е пълен с хора които живеят сред митове. Вие също. За какво въобще сте чели досега нещо си, след като тепърва откривате основите на човешката досегашна екзистенция. Сега - излиза че намерихте златното колело, на което е написано че основният ви нов жалон от шапката на фокусника - е понятието Архетип. И сте толкова вдъхновена... ама толкова е интересно, ама толкова истинно, ама толкова е полезно. Полезното - е за спасянето на мита, сред който ви е нужно да живеете. Полезното е да го укрепите, подновите, да го разширите - да го направите неуязвим. за да продължи да ви пази, подкрепя, да ви дава опората и цялата вървяща с това отправна система - за да мерите по нея всичко в живота си.

    Обаче - има един проблем - твърде съществен проблем. Понятието АРХЕТИП е залегнало в основата на поредната митология, основана на понятието Архетип. Просто е.

    Екзалтацията на поредното ново "откриване на златното руно", което да внесе нужните обяснения за закъсалите сред настоящите си митове и изживяващи кризата - е намирането на подходящата нова система от митове, сред която ги има решени дисонансите от предишната система от митове.

    Съвсем просто е - маймунката непрекъснато търси клон. И след като й е нужен - ще го намери.

    Ахрехипът - като понятие НИЩО НЕ ОБЯСНЯВА. Това е внесено понятие, с работна цел, за целите на съжденията на един човек, и систематизацията от тях. Нищо повече - едно създадено сборно понятие, включващо дори и неща, които няма как да бъдат включени в него. Но е много подходящо понятие - защото чрез него намират начин хората с криза в някаква митологична система, да намерят своя нова система от митове - по-удобна, по-мащабна, по-широка... Сред която да намерят позагубената им утеха, която им е нужна.

    Съвсем просто е цялото положение - всяка психоаналитична теория, създава нова система за обяснения и полага пътеката за поредните свои митове. Не системата и теорията - тръгващите по нея имат нужда от митове. Те дават лесни обяснения, дават нужното за потребните от него. После - с практикуването се натрупват парадокси и дилеми, дисонанси и проблеми в дадената система... Не и за твърдите последователи, обаче. Те формират твърдо ядро и си продължават без оглед на проблемите... Но същите проблеми за други - пораждат нова система от митове, с нов автор, която да е консенсусна, за да вижда поредния потребен от митове, своята проекция от нуждаещото за него. Идва поредната - после и в нея се повтаря същото...

    става ясно че една система има отблясъци и неуспехи, а системите се натрупват - почват се комбинирания. Появяват се системи от комбинации и "смески". Всъщност всяка система следва основни принципни положения... Допускат с нея основни систематични грешки. И после - се стига до сегашния мишмаш - от всякакви теории - най-вече именно в психотерапията.

    Теориите в психотерапията нищо не решават. Нищо - решаващото звено е именно терапевта. Ако увлече подходящия за целта клиент, към подходящата система от митове - сходна на неговите основни нагласи и му резонира - ще се появи нещо като "резултат"... Различни системи от митове вършат работа на различни хора - но основното е именно потребността от мит и това, че проблемите на повечето хора в психично отношение са - страхът от загубите на опорни основни свои положения - лежащи сред митологичните им ядра.

    почти век откакто Карл Густав е извел своите системи от обяснения. Не е извел истини, защото никой не извежда такива. Извежда само система от размишления. За времето си е била нужната на много хора система - широка напредничева и сериозна, различна и носеща нужната тайнственост, на границата на окултното и западната култура. Но не за всички - други не са я приели и припознали за подходящата. След Юнг има толкова много други системи от обяснения, привидени от други нуждаещи се като "истини". Всяка от тях претендира че "работи" и че имала успехи и поредните, които я привиждат като "истината" за психеса. А се пръкват нови системи, и още, и още - повечето от тях - хибриди, модификации, запазени схеми на стари системи, но с подховени понятийни пълнежи...

    И... НИЩО!!! Голямата истина е все така далеч зад хоризонта, след поредната илюзия на миража сред пустинята... Но поредните спасяващи се с нови митове - те са големите "победители"... докато изчерпат възможността им да са подходящи митове... После пак - в търсене на нови митове или модификация на старите им.

    Това е то...Да изпишеш един предълъг постинг, с който да кажеш едно голямо .... нищо! Поздравления! 

    Нормалните хора, когато нямат какво да кажат, просто мълчат, не словоблудстват.

    За теб един въпрос, над който да се поупражняваш в анализа - защо хората създават изкуство, след като то е почти лишено, от каквото и да било практично приложение? Юнг знае и дори използва изкуството с терапевтична цел, полагайки основите на съвременната арт терапия.

  6. Аз имам питане - с какво бихте обяснили изключителната популярност на проф. Джордан Питерсън, юнгианец, сред младежта днес? Той за изключително кратко време буквално се превърна в пътеводна светлина за хиляди, да не кажа милиони хора.

  7. Преди 44 минути, *abi* said:

    На мен заиграването с архетипите ми харесва, но трябва да се внимава, защото човек може да се припознае там където не му е мястото - да избере ръководен архетип, който не е негов. Иска се пределна честност към ТО, приемане на ЕГО-то и помирение със СВРЪХ. Това е труден процес и повечето хора не би трябвало да го правят самоволно. А други дори не трябва да навлизат в тази територия - нездравословно е, дори разрушително и могат да се направят големи грешки.

    Здравейте, Аби! Радвам се на вашето свежо включване в темата!

    Бих искала да уточня следното.

    Човек не избира даден архетип, както се избират дрехи в магазина, а по-скоро дрехите в магазина се избират от архетипа. Не ние избираме архетипите, а те нас - да перефразирам Юнг, който казва, че "не хората имат идеи, а идеите имат хора". За това тези съдържания на психиката са несъзнавани и до тях се достига само косвено, чрез установяване на патерни в поведението, в сънищата или с помощта на асоциативния метод, разработен от Юнг.

  8. Преди 6 часа, dora said:

     лично започнах да чета тази книга скептично, когато я прочетох, скептичността ми си остана там, където си беше, но книгата несъмнено е интересна.

    Хилман, ако не сте го чела, ще ви направи още по-скептична. И въпреки това пак ще ви бъде интересен. Вдъхновителен е неговият метафоричен и дълбоко ироничен начин на мислене до степен на неистовост! Критикува разпалено позитивисткия подход. Жестоко е критикуван дори от самите класически юнгианци, като напълно изгубил връзка с науката. Той напълно отрича индивидуацията.:)

    За мен е изключително любопитен фактът, че психоанализата се отхвърля от по-модерните течения в психологията, но почти всички масово работят и развиват основните понятия, формулирани от Юнг и от Фройд. Думи като комплекс, съзнавано/несъзнавано, анима/анимус, интроверт/екстроверт, психични съдържания, Свъх Его, Дете - Юнг посвещава доста на архетипа на Детето, и т.н. Дори НЛП е базирано на архетипите и техните патерни! Пиша това във връзка с вашата критика за неприложимостта на психотерапията днес и по-специално в криминалистиката. Не съм съгласна, че е напълно неприложима, но много зависи от това кой, как и в какви контексти би избрал да я приложи. И съм на мнение, че няма по-добър метод за профилиране от психоанализата, комбинарайки я със съвременните позитивистки, бихейвиористки и пр. разработки.Няма как да се отрече, че психоанализата положи основите и на профилирането, и на психологията като цяло. Мисля, че вие самата също добре знаете това и интересът ви към психоанализата съвсем не е случаен. Но като всеки разумен човек, ще изберете онези нейни части, които имат практично приложение и дават резултати. Предполагам знаете за Джеймс Брюсел, който чрез метода на психоанализата създава абсолютно точен профил на серийния Mad Bomber през 50-те години на миналия век. Има и направен филм за тези събития.

    Но повече от това не бих могла да кажа, защото не съм запозната с криминалистиката. По-скоро бих научила много от вас, отколкото вие от мен.

  9. Всички  школи в психологията имат своите сериозни предимства и недостатъци, но във връзка с поставените въпроси, психоанализата се използва успешно в профилирането на серийните убийци и въобще за профайлинг.

    Много интересен казус и чалендж, Дора! Благодаря за този наистина интересен ракурс.Дано се развие дискусията! 

     

  10. И от мен едно нехайку, щото си е половин сонет:)

    Майсторите, разбира се, на Маргарита,
    а не на Катерина са сърдити -
    пишат те не постинг, а романи
    за паранои, страхове и драми...
    Знаят, че виновни без вина
    на бал ги е поканил Сатана...
    А когато свърши балът –
    завръщат се на психиката във капанът,
    където ги няма ни дружбата, ни любовта...
    Само лудост и адреналин в кръвта...
    Постингът от модератора изтрит,
    превърна бързо всяка дума в мит...
    Една бродеща, отхвърлена душа
    потърси вдъхновение в нощта...

    • ХаХа 1
  11.  

    Преди 55 минути, Incorrectus said:

    Вижте в това свое мнение обвинява потребителите, че не спамят в своята тема.:bigwink:

    1 hour ago, ramus said:

    Логосът без Ероса също лесно може да изпадне в кървава разправа, понеже самият познавателен процес е свързан символично с властта - да познаваш означава да "господстваш" над обекта на познание. Да си обект на познанието, символично означава да си "жертва" на познаващият те. Целият познавателен процес е едно непрекъснато превключване от единия в другия символ и роля.

    Затова Юнг твърди, че познавателният процес и знанието са цялостни и ценностни само, когато участва и елементът "съпричастност". Съпричастността е взаимовръзката, съобщността. Ако знанието е функция на Логоса, то съпричастността е функция на Ероса. Само думи, които съдържат алхимичният съюз на Логос и Ерос, носят висшата познавателна и съзнателна ценност и смисъл.

    Тези фини нюанси, доловени и обяснени от Юнг, за мен са безценни съкровища.

    • Харесва ми! 2
  12. Проблемът с форумния трол не е в това, че самият той няма капацитет да разбере Юнг. Проблемът е много по-дълбок и е свързан с всички наши съвременници. Митът, както го е разбирал Юнг, е творческата борба на човека с противоположностите и техния синтез в личността. Това е екзистенциална цел, която определя централно положение на човека в системата на Творението и едновременно с това изпълва със смисъл собственото му битие.

    Историята и антропологията ни учат, че човешкото общество не е в състояние дълго да съществува, ако неговите членове са лишени от психологична съобщност, в която централно място заема живият мит. Благодарение на този мит, битието придобива смисъл за индивида. Митът дава отговори на актуални въпроси от човешкото битие,  удовлетворяващи дори и най-развитите и проницателни индивиди. И ако творческото, интелектуално малцинство се придържа към господстващия мит, то и останалите следват техния пример и е напълно възможно дори да не им се наложи в течение на целия им живот да си зададат въпроса за смисъла на живота.

    Всеки наблюдателен човек е установил, че Европа се лиши от жизнетворящия и функционален мит. Всички останали култури се приближават в по-малка или по-голяма степен към изчезването на мита. Крахът на основния мит предизвиква аналогия с разбит в скалите кораб, съдържащ в себе си скъпоценна есенция, която се е изгубила и разтворила безвъзвратно в океана. Смисълът е изгубен. Бог е мъртъв. Идеалите са мъртви. И вместо тях, отново се активизира примитивния и атавистичен потенциал. Диференцираните ценности изчезват, отстъпвайки на стихийните влечения и импулси за власт и наслада - тъй като за индивида не е останало нищо смислено и истински ценно, а само пустота и отчаяние. С изчезването на осъзнаването на трансперсоналната реалност, на Бога в индивидуалната душа и в колективната, се появява анархията и антагонизма на индивидуалните желания.

    Звучи апокалиптично, но точно такова е психичното състояние на съвременния човек. И това се забелязва навсякъде, не само в този форум.

    • Харесва ми! 1
  13. Ще продължа за Луцифер, понеже е изключително интересен архетип, за който Юнг пише:

    " Луцифер най-добре от всички останали архетипи разбира волята Божия, насочена към сътворяването на света, и по най-точен начин я изпълнява, възставайки срещу Бога и противопоставяйки Му собствената си, различна от тази на Бога воля."

    Луцифер символизира разума, мислещият човек, умеещ да се противопостави на неудобните за него традиции и битие, които от негова гл.т. са глупави или безсмислени. Но и този архетип, като всеки друг, има тъмна страна. Луцифер не познава нюансите и поради тази причина не осъзнава злото в себе си. Дори и днес е очевидно, че прекомерно заигралият се с бунтарство човек, рискува да се подхлъзне болезнено. Бъркайки непрекъснато гордостта за достойнство, свободата с анархия, индивидуалността с егоизма, силата с властта, мъдростта със субективността, уединението със самотността и т.н. Архетипът на Луцифер е винаги опит за балансиране на границата. Понякога Луцифер е сравняван с Прометей - и двамата носят светлината на разума и физическата светлина на огъня. Но и двамата, поради несъзнаването на сянката си, биват наказани.

     

    • Харесва ми! 3
  14. Рамус има мисия да носи светлина на тънещите в мрак и невежество малки хорица. Той е нашият благороден и дълбоко загрижен Вселенски шериф. Убеден е, че чрез самото си присъствие и божествено излъчване е в състояние да предизвика масови, алхимични и дълбинни промени в човешкото съзнание. Единствено и само с негова помощ човечеството ще успее да направи решителен скок в следващото, по-високо измерение на съзнанието. Митът за Луцифер тотално е окопирал съзнанието му, но както се случва с всеки Бог,  опиянен от силата си, е напълно лишен от саморефлексия. Ако можеше да обърне погледа си навътре, вместо непрекъснато да се пули навън, неминуемо Богът щеше да умре в огъня на самопознанието. Неслучайно в Източната митология Боговете са в самсара. И неслучайно в Йога Даршана е казано, че йогинът не следва да се изкушава и привързва към сиддхите, за да не попадне в тяхната власт, в противен случай следва "прераждане" в сферата на Боговете. Но за специалист по ДАО и древни езици, като санскрит, какъвто е Рамус, подобни предупреждения са само за децата и не следва да се вземат насериозно.

    А всъщност, всички тези метафори са чудесни, древни описания или карти на човешката психика и процесите, които протичат в нея. Но е нужен специфичен и много фин ум, като този на Юнг, за да се достигне до същностния смисъл на привидната за съвременния човек абсурдност на мита, на атхетипа. Защото тази магична или божествена реалност, е неразделна част от психиката на човечеството и не се е дянала внезапно никъде, и продължава да работи с пълна сила дори и днес. Несъзнаваното е наистина несъзнавано - както отбелязва Юнг. И то ще продължава да бъде причината човек да не успява винаги да се държи и постъпва рационално и осъзнато. Когато несъзнаваните съдържания нахлуят в съзнанието, се получават тези парадоксални, на пръв поглед, и абсолютно нелогични, необясними състояния на съзнание.

     

    • Харесва ми! 1
  15. Преди 2 часа, Incorrectus said:

    Това избива рибата.

    Много бързо се потрисате. Има още по-ГОЛЕМИ прозрения:

    Цитирай

    Аз съм човек-прът в колелата на света АДАМ-ЕВА - На хората с доминиращо астрално ниво, в което изживяват живота си в този си етап на развитие. 
    В този смисъл аз за тях съм АНТИХРИСТ, защото нарушавам границите, правилата и стените или заплашвам с разрушение света им - поне в техните очи, и от тяхна гледна точка. Ето това е за социалния свят САТАНА (разрушителя на светове, граници, принципи)... само дето това го има във всеки човек, и най-важното (поне за мен) ТОВА НОСИ РАЗВИТИЕ. ПЛАМЪКА и ОГЪНЯ са онова, чрез което грубата материя се трансформира в ефирност, но за света на материята тя вече е "унищожена" и нея "вече я няма" и "тя е умряла" (като материя). 
    Идеята в цялата езотерика за понятието ЧИСТОТА и процеса на ИЗЧИСТВАНЕ, хиляди притчи или сказания или истории на мъдреци, по всякакви начини и аналогии е казано простичката идея, че РАЗВИТИЕТО е проява на процес, при който едни граници се рушат, за да е налице ВЪРВЕНЕ. Единственото, което играе КОНТРА на РАЗВИТИЕТО е образуването на граници, оцеляването и тяхното производно - СТРАХА (страхуването).

    Тия ДВЕ ТЕНДЕНЦИИ (застопоряващата и развиващата) са вътре във всеки човек. Аз ги имам и двете в себе си. Но в битието си сред света на АДАМ-ЕВИТЕ "играя" тяхната противоположност. Дори не го искам да е така - просто това ми е даденост и се случва сякаш "самосебе си". Просто през живота ми само го приех и после го задълбочих и развих, осъзнавайки ролята, смисъла и значението му за мен, за живота, за човека по принцип... както и за ВСЕЛЕНАТА.

     

  16. Преди 36 минути, ramus said:

    екстра е - за детския ви емо-свят че

    Аааа, аз си взех бележка и сега чета факсовете ти от Астрала и медитирам над тях. За всички останали, тръпнещи от любопитство какви велики астрални истини владее Рамус, ето: http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2540.0

    Цитирай

    Това е текст който хвърля езотеричен поглед към изначалните основни фундаменти на света. И не защото това е ИСТИНАТА. А защото това е форма на "голямо виждане" на света, през очите на "ГОЛЕМИ ХОРА". Хора, за които вселената вече не е "голяма", а равна на тях. за които БОГ не е вече всесилен и всемогъщ и който да изпълнява желанията и молитвите на "малките душици", а е нещо което са ТЕ САМИТЕ - което е равно на тях самите - както е равна вселената (им).

    Голям смях, ей! Скица!

  17. Преди 6 часа, ramus said:

    подигравате се със сериозни положения, които не разбирате, защото никога не сте имали досега с тях. Самата идея за "разумен довод" ви е неразбираема, ако не ви върши работа в съвсем частния ви интерес. Превърнали сте се в една безкрайна пантомима и шарад и чудесно сте припознали и прегърнали думичките на Фостър. И, между другото - досещате ли се коя им е таргет-групата  :) И да - така е, всички се смеем на нещо. Вие - на едно. Другите - на друго. Чувството за хумор, между другото, е относно много неща и е твърде сложно, пък и тия неща няма как да ги разбирате.

    През цялото време ви ползвам, защото сте чудесен пример с непрекъснатите "извивки", които на моменти преминават в гърч. Точно в този раздел, точно в тази тема. С начините да отвърнете бързо и степента на сработване на "първите реакции" и когнитивният им периметър, с извъртането на интерпретациите, подбора на точни мои тригъри, думичките - за "отвръщането"... Освен това - следвате чудесно всеки подходящ стимул, на когото реагирате. :)

    Нямаше по-добър пример от цитирането на думичките на ФОСТЪР - именно защото "добрата стара традиция" е чудесен лакмус какво точно се случва отвътре и кои са котвите за спасение и припознаването по тях. Чудесно е да се позовавате, защото избора говори чудесно за нуждаещия се точно от това - прост реверсивен анализ.

    Куклата живее с идеята че е кралица, че е силна, важна, можеща, имаща право да ползва всичко и всички, навсякъде, защото тя е в центъра на света си - главно защото това бил светът й и тя била в него кралицата и владетелката. А е просто Пинокио, вживяна сред 'дървения си свят'.

    Мантра за обидени

    "Аз съм един толкова важен пуяк, че не мога да позволя някой да постъпва според своята природа, ако тя не ми харесва. Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал или направил нещо не както аз съм очаквал – аз ще го накажа с обидата си. О, нека види колко е важно това – моята обида! Нека да я получи като наказание за своята „простъпка". Та нали съм един много много важен пуяк!

     

    Аз не ценя своя живот. Толкова много недооценявам живота, че изобщо не ми е жал да изхабя безценното му време за обида. Ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута шеговитост, защото смятам, че е по-добре да използвам тази минута за обида. И ми е все едно, че тези минути стават все повече и се превръщат в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да опропастя своите години и да ги прекарам в обида – та нали не ценя своя живот.

     

    Аз съм много уязвим. Толкова съм уязвим, че съм принуден да пазя своята територия и да отговарям с обида на всеки, който ме е настъпил. Ще закача на челото си бележка „Внимание! Зло куче" и нека само някой се опита да не я забележи. Ще заградя своята уязвимост с високи стени и изобщо не ми пука, че през тях не се вижда какво се случва навън. Нали моята уязвимост ще бъде в безопасност!

     

    С удоволствие правя от мухата слон. Ще взема тази полуумряла муха на чуждата грешка и ще отреагирам с обида. В дневника си ще напиша не колко е прекрасен светът, а колко подло са постъпили с мен. Няма да разкажа на приятелите си колко ги обичам, а цялата вечер ще посветя на това, колко дълбоко са ме обидили. Ще ми се наложи да влея в мухата толкова много чужди и свои сили, за да се превърне тя в слон. Мухата много лесно можеш да я разгониш или дори да не я забележиш, но да не видиш слона е трудно. Ето защо предпочитам да правя от мухата слон.

     

    Аз съм нищ. Толкова беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие, за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост – за да не се вкопча, капка любов – за да приема. Аз просто нямам тези капки, та нали съм силно ограничен и много беден“.

    • Харесва ми! 1
    • ХаХа 1
  18. Преди 45 минути, Incorrectus said:

    Алооо, за тупнали тук случайно от Астрала е най-долу във форума.

    Рекламира се. Да се рекламирам и аз:

    Ин със сияещи чакри, напълно облъчена (всички лъчи от 1-ви до 12-ти), с 1728 (123) активирани ДНК спирали, свободна от чужди и тъмни енергии, търси подходящ Ян с цел съвместно продължаване на интегративните процеси на Вселенско ниво. При проява на интерес, моля приложете снимка на физическото си тяло и справка за отношенията Ви с финансовия егрегор в трето измерение.

    :balloons:

    • ХаХа 1
  19. Чудесна статия. Не ми беше попадала, снощи го дочетох.О мистике: Карл Юнг: Мадам Блаватская от психотерапии

    Ето как се критикува Юнг. Но авторът е добре запознат, затова и критиката му за мен беше удоволствие.

  20. Преди 2 часа, Incorrectus said:

    Форумът е за наука, така пише на него. Което предполага, че тук се дискутира от хора, които са чели източниците на съответната наука.

    Защо Юнг се занимава с алхимия ще разберете от самия него, а не според собственото си неинформирано въображение за Юнг. Заради емпирически наблюдения, затова.

     

    От вчера не мога да спра да се смея на непоколебимата вяра на Рамус в съществуването на Супермен, Суперуоман, дядо Мраз и Снежанка. И както е в матрицата на всеки вярващ фанатик, никакви разумни доводи няма да го разубедят. А може би и не е нужно, защото да пречупиш нечия вяра, означава да лишиш човека от смисъла на живота му. Вие, като по-разумен, ще трябва да се примирите, че ще продължавате да четете за Супермен, докато Рамус участва тук. Каква сила е личният мит, хм...

    И в добрата, стара, цитатническа традиция:

    Цитирай

    Стори поклон на непохватността си. Усмихни се на тромавостта си. Сприятели се с некомпетентността си. Смей се, когато се спънеш и паднеш. Всичко това са скъпоценни вълни, част от необятния вътрешен океан. 

    Съвършенството е непостижимо във времето, но може да бъде открито в присъствието ти тук и сега. 

    Несъвършенството те прави реален и истински. И това е прекрасно. 

    Ще имаш време да бъдеш последователен, когато умреш. А дотогава, празнувай себе си – глупавия и стария. Отпразнувай чудесната си неспособност да съответстваш на нечий образ и да се побереш в определените ти рамки. Не изпадай в духовна кома. 

    Поне веднъж кажи нещо грешно. В това да си позволиш да сбъркаш се съдържа безгранична свобода. Бъди снизходителен към грешките си, целувай земята, на която си възкръснал, поклони се на подхлъзванията си. 

    Не позволявай на духовността да смрази твоята човечност, твоето смирение и най-главното, твоето чувство за хумор.

    Джеф Фостър

     

    • Харесва ми! 2
  21. Преди 2 часа, Incorrectus said:

    Да припомня случая с един източен мъдрец (Юнг не споменава неговото име), който така респектирал Юнг със своя интелект и излъчвано съвършенство...,  докато не се срещнал (Юнг) с неговата жена и случайно не научил от нея това-онова за него.:bigwink:

    Аз имах такъв... почти религиозен респект към учителя ни по история, докато не го видях в обстоятелства извън контекста на училището ни, в които Божественият му облик се срина пред очите ми за броени секунди. Но все пак бях 19-годишна, нормално е на тази възраст да вярваш в супергерои и левитиращи Буди.

     

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...