caress…

Чудесна статия. Не ми беше попадала, снощи го дочетох.О мистике: Карл Юнг: Мадам Блаватская от психотерапии

Ето как се критикува Юнг. Но авторът е добре запознат, затова и критиката му за мен беше удоволствие.

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Форумът е за наука, така пише на него. Което предполага, че тук се дискутира от хора, които са чели източниците на съответната наука.

Защо Юнг се занимава с алхимия ще разберете от самия него, а не според собственото си неинформирано въображение за Юнг. Заради емпирически наблюдения, затова.

 

От вчера не мога да спра да се смея на непоколебимата вяра на Рамус в съществуването на Супермен, Суперуоман, дядо Мраз и Снежанка. И както е в матрицата на всеки вярващ фанатик, никакви разумни доводи няма да го разубедят. А може би и не е нужно, защото да пречупиш нечия вяра, означава да лишиш човека от смисъла на живота му. Вие, като по-разумен, ще трябва да се примирите, че ще продължавате да четете за Супермен, докато Рамус участва тук. Каква сила е личният мит, хм...

И в добрата, стара, цитатническа традиция:

Цитирай

Стори поклон на непохватността си. Усмихни се на тромавостта си. Сприятели се с некомпетентността си. Смей се, когато се спънеш и паднеш. Всичко това са скъпоценни вълни, част от необятния вътрешен океан. 

Съвършенството е непостижимо във времето, но може да бъде открито в присъствието ти тук и сега. 

Несъвършенството те прави реален и истински. И това е прекрасно. 

Ще имаш време да бъдеш последователен, когато умреш. А дотогава, празнувай себе си – глупавия и стария. Отпразнувай чудесната си неспособност да съответстваш на нечий образ и да се побереш в определените ти рамки. Не изпадай в духовна кома. 

Поне веднъж кажи нещо грешно. В това да си позволиш да сбъркаш се съдържа безгранична свобода. Бъди снизходителен към грешките си, целувай земята, на която си възкръснал, поклони се на подхлъзванията си. 

Не позволявай на духовността да смрази твоята човечност, твоето смирение и най-главното, твоето чувство за хумор.

Джеф Фостър

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Да припомня случая с един източен мъдрец (Юнг не споменава неговото име), който така респектирал Юнг със своя интелект и излъчвано съвършенство...,  докато не се срещнал (Юнг) с неговата жена и случайно не научил от нея това-онова за него.

Аз имах такъв... почти религиозен респект към учителя ни по история, докато не го видях в обстоятелства извън контекста на училището ни, в които Божественият му облик се срина пред очите ми за броени секунди. Но все пак бях 19-годишна, нормално е на тази възраст да вярваш в супергерои и левитиращи Буди.

1 hour ago, ramus said:

Майка Тереза"?

Тц, студено. Опитай с друг архетип.

Преди 2 часа, ramus said:

Ето това е примерът за проблемите за психотерапията - човешкият материал, който забравя че е човек, с всички свои слабости, грешки и заблуди и потъва сред фантазните и идеалистични концептуални образи. И това е човек, който е призван да бъде "лечител" - на други, които  всъщност са с проблеми като самия него.

Това са и хората които забравят че имат самите остра нужда от помощ и средства с които да опитат да излекуват собствените си душевни и психични рани, а отиват на курсове и лекции, назубрят огромната задължителна теория, минават и през супервайзъринг... И започват да се виждат самите те като спасители, като помощници, като ментори, като важни и значими. Това е проблемът на психотерапията - не като на познавателно изключително сложно поле, а заради човешкият материал, който се припознава и вижда в това социален начин да покрива дефицитите си.

Кой ще лекува "терапевтите" и как... Защото тази тяхна "болест" се предава и на Психотерапията. Все пак - всичко и в нея, се прави, и е насочено към ХОРА!!!

Патос, драма, трагедия. Ужасен ужас! И терапевтите били хора, и те били имали проблеми! Уау, какво велико откритие, сензационно! 

Въй, дори и водещите хирурзи и лекари, излекували хиляди, оказва се също могат да бъдат заразени! Как е възможно онкологичен специалист, излекувал толкова хора, сам да почине от рак?! Как е възможно терапевт, третиращ хора с депресия, сам да изпадне в депресия?! Друго си е да си пълен с фикции относно това какво точно представлява човека и да си тотално скъсал с реалността, нали Рамусе? Хи-хи. Инкоректус така точно те охарактеризира няколко поста по-нагоре, така че разбирам смущението ти, откривайки с детинско разочарование, че под нозете на лекари и психиатри не никнат лотоси.

Преди 9 минути, ramus said:

Вие въобще не осъзнавате какви нелепости пишете, само защото за вас всичко е лично, но то е  такова само сред фантазния ви свят. Подбирате си цитатчета, откъси и фрагменти от едно или друго за да си подпирате личната фантазия сред която сте принудена да живеете, а именно сред нея ви е и личната драма, която за вас е централна тема в живота ви. Именно заради това всичко за вас е лично... всеки казус, всеки въпрос, всеки дебат... и всеки 'човешки образ".

А раздуването на "женската същност", която ви е любима тема издава един дефицит и посоката на драмата в личната ви приказка и многото мачкане които сте се налагали да търпите по тази линия. И да - дори и това за вас е лично, твърде лично. Заради това са и всички тия изцепки по двата форума, не само за към рамус. Но форумите не са за да пълните личните си дефицити с тях, като ги превърнете в територия за компенсациите си. 

Отгоре на всичко - когато се касае да се дебатира именно личното ви отношение - подрипвате като ощипана и почвате игри колко личното не е точно лично, ами е научно, концептуално, или е според един или друг "идол" и авторитет. И се скривате за всеки и всичко само и само да подпирате фикцията си към "личната приказка".

Ако не можете да излизате от личното си отношение, оставете да общуват тия хора които го могат. А не да досаждате сред всички теми с фикциите 

Всяко отношение е лично, защото е продукт на личността. Ако смяташ себе си за безличен, то това би следвало да си личи и по безличностното ти неприсъствие, неписане, некомуникиране и неотношение поради несъществуването ти.

Моето отношение е винаги лично, защото съм личност, недраги, и осъзнавам, че общувам с други личности. Плакатчетата с издигането над личното ходи да ги продаваш на Славейков, все някой ще ги купи. Защото фактът, че не бих те зарязала да лежиш пребит или полумъртъв на улицата, ако се наложи, по никакъв начин не променя личното ми отношение към теб.

Приеми факта, че не те уважавам като личност, но това не ми пречи дори и на теб да помогна, ако се налага, и ще спреш да изпитваш дискомфорт. Не може да бъдеш уважаван и харесван от всички. Това не означава обаче, че общочовешките, надличностни принципи не са в сила.

Преди 51 минути, ramus said:

аха - а вие в тия си думи - да не би да дискутирахте Юнг. малко са ви детски номерата, когато се налага бързичко да се реагира защитно. 

И не - никъде не се занимавам с вас, специално, а само ви ползвам като общ пример в думите си, като средство за изказа си.

И вероятно вече сте забелязали, че думите ми към вас следват "ВИЕ, в единствено число". А изглежда по някакъв начин ВИЕ имате основание да общувате с рамус на "ти". Не намирам аз, лично, такова основание, но това си е ваше право и не ми пречи с нищо. Така, че - вие не сте ми никаква фикция, нито ме интересува личния ви статус. Това не пречи същия да играе роля тук, сред форума, защото личното ви се качва в глава (ако въобще е слизало от там).

Ти дори не осъзнаваш колко е лично, затова най-доброто решение за сублимирането на образа (ми) в психиката ти е творчеството. 

Ето ти един откровен цитат от Кръстника в тази връзка:

Цитирай

Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички лайна, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично.

А ето и Юнг какво казва в тази връзка:

Цитирай

Те (жените) често притежават изключителна интуиция и силно развито шесто чувство и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът и е свръхчовек.

А любимият ми Питерсън добавя

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Това мнение, представено по този начин, няма да стане ясно на никого, защото е манипулация. Забавното е, че на теб също не ти е ясно, щом смяташ всичко това аргумент в своя полза. Защо не вземеш да ни обясниш какво точно е смятал той, според теб,  за "невъзможна мисия"?

Хах, като добавим и отношението на Фройд към собствената си клиентела, единствено като към ментално болни и непълноценни, а себе си като велик менталист и анализатор, не е случаен разколът му с Юнг, който, благодарение на личните си качества, казва, че не съществува човек, чиято психика да не е фрагментирана, разделена и повлияна от несъзнаваното. И диагностицира по изключително фин и интелигентен начин самия Фройд.

Преди 9 минути, ramus said:

чудесен разказ, колежке. Много прочувствен и пълен с идеализъм. Чудесно е, но идеалното не е реално. И вие самата нито сте изключително интелигентна, нито изключително аналитична. Нито хората които се занимават с психотерапия - са такива. Те са просто хора, а не идеални фигури с които ви е нужно да изпълвате идеалния си свят.

Всеки път говорите за идеалите си точно така - идеално. И когато четете думите ми, просто непрекъснато ги интерпретирате според идеала си, а той е просто идеално сглобен, но не и реален.

В реалността - психотерапията страда именно от идеалисти, съградили един идеален митологичен свят, но които не са реалисти. И тук, в тази тема, и тримата се опитвате да поддържате идеализма си именно така - чрез идеални теоретични и концептуални описания и възвишени клиширани фрази, с достатъчна емоционална прочувствена обагреност.

В реалния обмен между терапевт и клиент - проблемите на двамата не са идеални. И до голяма степен те са в сферата на разликата между два идеални свята, с реалността. И който и да е терапевт , се опитва да вкара клиента в един идеализиран концептуален свят, подвластен на някаква система от описания. И двамата "потеглят" в него... но това е само обикновен идеал и мечтано фантастично положение.

Вие говорите за всичко това именно като идеално. Защото самата вие въобще не практикувате тази професия. По това беше лесно да се разбере че не я практикувате и нямате въобще практика - именно по идеалистичните и принципни положения които защитавате с плам и хъс - защото те са опора за вас самата. И ви служат за шелтер в живота. В социалните служби вие се натъквате на стандартни социални резултати от социални кризи и проблеми, но това не е работа "на терен" - в психотерапията. Да, в някакъв смисъл - това също е вид психотерапия, толкова колкото е и една изповед, или причастие - в храма.

Но идеализма, който струи тук от трима ви, няма нищо общо с това, което се случва в "кабинетите" и там - на кушетката. И критичният аналитичен разрез на всичко това, не показва нищо от идеалите които вие редите и пламенно защитавате.

Колкото до "шамана" - това беше добре да го прочете и лайкналата ви Дора. Както и колектива, който тя цитира - като "доказателство" че "терапията по юнгиански" "РАБОТИЛА"... защото имало статистически резултати... Творчеството, както и подсказката за "ролята на шамана" като "лечител" - свалиха научността от пиедестала на психотерапията.

Колкото до "творчеството" - всяка човешка дейност... може да включва, може и да не - творчески аспект в себе си. ВСЯКА човешка дейност - без никакво изключение, защото и с мотика сред доматените редове, човекът с творчески импулс в себе си, може да го изразява, каквото и да прави, където и да е, когато и да е.

Но твореца, според вас, задължително си е обикновен идеалист. Но при мотиката и редовете с домати - творчеството е само допълнение, а практиката - е просто реалността и това, което се случва между субекта и реалната му обективна среда около него. А не идеалистични концепции, направени като за деца и приказката за пепеляшка... 

Ох, пак ли реши да ми обясняваш като какъв образ се явявам в твоето съзнание? Сериозно, направи си тема за мен в раздела Литература и лично творчество и ми посвещавай всякакви писания. Тук обаче дискутираме Юнг.

Преди 8 минути, ramus said:

точно това изразих с думите си - цялата шарада се основава на създаването и поддържането на задължителна обща митология - вкл. и за "научност".

Според мен допускаш грешка и тя се състои в буквалното тълкуване на думата "мит". Но ще трябва да се съгласиш, че при всички положения става дума за мит, тъй като клиента поверява личната си история на терапевта. Това е основния психичен материал - скрипта, в който са заложени патерните. Юнг не може да се тълкува и разбира толкова буквалистки, колкото се опитваш. Фройд може, той е лесен, плосък, праволинеен. Юнг е многопластов, защото психичният материал в същността си е такъв - многопластов, противоречив, нееднозначен, индивидуален и затова е труден за разбиране. А че психотерапията е творческа професия - в това няма никакви съмнения. Не просто творческа, а и силно интуитивна, свързана с въображението по един изключително интелигентен и аналитичен начин. В миналото шаманите са били тези, които са изпълнявали подобни функции и затова архетипът на Шамана е силно застъпен в почти всички хора, практикуващи определени професии в здравеопазването.

Преди 19 минути, ramus said:

Напълно неизбежно е въвеждането на естествени за целта митологични прийоми. Но цялата работа също опира и че... по време на своето обучение твърде много бъдещи терапевти също вярват в тия митове и създават от тях цяла митология в която просто си вярват. Принудени са да вярват, защото на това се основава и техният мотив да учат, специализират и практикуват... както и на същото се основава и тяхната "награда" - като смисъл, цели и посока на битието, основана на идеята си да "помагат"...

Питал ли си се защо няма да срещнеш човек, който да не търси друг, на който да повери историята си (мита си)? Нали не мислиш, че всичко, което човек разказва за себе си е чистата и пресвета истина - да се свети името й? Но не съществува взаимоотношение, което да не е базирано на разказването на историята, обмена на историите, поуките от тях? Защото макар и твърде субективен, опитът е основен източник за обмяна на информация, за обучение, за развитие. Човек е обречен да се развива между абсурдността и смисъла, между вярата и знанието и да ги трансформира в психичното си пространство. Със самото си събуждане човек е обречен да вярва, ти искаш да е винаги знаещ? Няма как да знаеш дали след малко няма да получа инсулт! Това пък е другата крайност на вярата във всесилността на рационалността, която пък е клишето и лозунга на модерното време. Човекът не е само разум, 4 са водещите психични функции и когато една преобладава, тя е винаги за сметка на другите. Винаги. Идеалът е непостижим, понеже той е пълнотата и равномерната и балансирана работа и на 4-те основни функции. Дора ти обясни още в другата тема защо човек е принуден да вярва и как няма да посмее да прекрачи дори прага на вратата си, ако вярата му е сломена. 

И да, взаимопомощта е в основата на оцеляването ни като вид, основна стратегия. Така сме еволюирали в течение на милиони години. Защото заедно сме много по-силни и умни, отколкото сами. Две глави мислят със сигурност по-добре от една и това е доказано отдавна. Защото сам може и да успееш да си построиш къща, но е в пъти по-разумно и практично да не го правиш. По същия начин да отидеш сам на разходка в саваните на Африка е смело деяние, но шансът да оцелееш сам значително намалява, осъзнавайки хилядите хищни и гладни зъби, които само чакат удобен момент, за да се нахранят.

Лесно се разсъждава и протестира за тези неща, докато седиш удобно и спокойно у дома си на компа, незастрашен от никаква опасност. Но не дай си Боже да попаднеш в беда и да имаш нужда от помощ и никой да не се отзове...

1 hour ago, nik1 said:

При мъжете тези да ги наречем "психически процеси" имаи своето физиологично и биологично обяснение:

нивата на тестострон с възрастта намаляват, а тези на окситоцина се увеличават - мъжете могат да бъдат не само добри родители "по-късно" но и добри партньори за по-младите си приятелки..

двете полукълба на мозъка заработват (научават се да работят) в посока "логичност" (това важи  и двата пола ) , В по-ранната вазраст, до към 40 -те години само едното е натоварено да извършва логическата дейност

Според някои юнгианци дори физиологията и биологията са повлияни от архетипните съдържания. Което е изключително интересно, понеже съвременната наука не приема тази позиция за достоверна, но доста необясними от научна гл.т. случаи дават основания за подобни изводи.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

След като архетипите се променят, то те от какво се променят?

Моля, прочетете книгите, към които ви дадох линкове. 

Преди 55 минути, Incorrectus said:

На духовния пазар се търсят готови решения, лесно смилаема храна, конкретика. Предпочитат се магически средства, а не собствено усилие за осъзнаване, което неминуемо е болезнено.

Така е. Хората търсят панацея, спасение от болката, а терапията е още по-дълбоко навлизане в болката, в корена на болката, и вместо с радост и кеф, е свързана с умножаване на болката, която човек е подтиснал и изтласкал в стремежа си да се запази цял ,за да оцелее. 

Обаче... пътят за Рая винаги първо минава през Ада. 

Рамусе, има доза истина в думите ти, но има толкова много тънкости в анализата на Юнг, която доказано дава резултати, за които аз не мога да говоря, тъй като не съм терапевт. Мога единствено да споделям собствения си опит. 

Но за да има резултат терапията, и терапевтът, и човекът, подложил се на анализа, трябва да са в "алхимична" взаимовръзка. И двамата! Терапевтът проследява и вижда определени митологични или архетипни патерни, може дори да ги посочи на клиента си, но не може да му каже решението или отговора, защото човекът трябва абсолютно сам да го реализира, да му просветне в неговото собствено съзнание. За тази цел е нужно невероятно високо ниво на доверие между двамата, за да остане пространство за момента, в който егото или архетипа ще се "предаде" или ще бъде "убит", което ще позволи осъзнаването на несъзнаваните съдържания и пъзелът ще кликне от самосебе си в психиката. Това са винаги много тежки, много дълбоко емоционални моменти, съпроводени с адска болка, сълзи, недостиг на въздух, а хората бягат от такива състояния като дявол от тамян. Но това е и моментът, в който човек прави пробив, в който старото съдържание буквално умира и се изчиства място в психиката за нов строеж. Терапевтът е нещо като водач, но нищо повече от това. И ако самият терапевт не е преживявал осъзнато кризи, депресии, психози, паранои, ако самият терапевт е твърде млад и неопитен със собствения си психичен материал поради липса на емпиричен опит, пак няма да има ефект.

Въобще, добрата терапия зависи от твърде много обстоятелства, свързани както с клиента, така и със самия терапевт, както и със създаването на техния общ мит.

Ако има съпротива от страна на клиента, ако егото не е готово да умре, колкото и сесии да имат, напредъкът ще е съмнителен, защото напредъкът е скрит в инволюцията, в смъртта на старите патерни. Човек трябва да е буквално готов да умре психически. Да зареже всякакви идеи за това колко е способен, знаещ, силен, талантлив, компетентен, велик, осъществен, успешен и т.н. Такива катарзиси не се случват лесно и ако даден терапевт не успее да стигне с клиента си до точно този преломен момент, това не може да бъде доказателство за неговата неспособност, тъй като нищо не зависи единствено от него! Нито е професионално да се опитва със сила или манипулация да предизвиква подобни състояния, защото всеки човек следва да стигне до този момент със собствени стъпки! Или да не стигне, ако не му позволят силите. Това пък не означава, че клиентът е тъпак, щом не е успял!

Преди 24 минути, Втори след княза said:

На какви въпроси и кои проблеми може да реши Аналитичната психология на Юнг? Вече на два практически въпроса не търся на правилното място. Като прибавя и това, че подлежащите на тази дейност не били болни, стават три. С какво е полезна, освен, че дава една структура на личностни типове, която е по аналогия и не е в час с постиженията на физиологията на ВНД.

Аналитичната психология не дава решения. Може само да доведе до осъзнаване, да помогне на човек да разбере себе си, сам да си отговори на въпросите, които го терзаят. Психологът не е лечител, по смисъла, по който един лекар лекува тялото. Затова хапчетата, които се изписват, нямат ефект без терапия. Няма хапче, което да ви излекува от чувството за вина, например. Или чувството за непълноценност. Защото то не е физически феномен, а психически.

Много точна забележка, Дора. Обаче интересното е, че и при жени с еднакво висока социална и професионална реализация, желанието или нежеланието да имат деца, продължава да се обуславя от водещия архетип. И както можем да имаме многодетни майки сред жени на ръководни и отговорни постове, така и жени, решили да нямат деца или само едно.

Има и друг фактор - все пак решението една двойка да има или да няма деца днес не се взема само от жената. Мъжът също участва със съответния архетип. Решението се взима съвместно.

Има и трети фактор - в развитите държави една жена с успешна кариера може да роди и след 40, ако се случи промяна във водещия архетип, без непременно да има постоянен партньор, защото е ресурсно подсигурена, докато жена, която не разполага с достатъчно ресурси, трудно сама би се решила на ролята на самотна майка. Но ако идентификацията с водещия архетип е силна, независимо от ресурсите, жената ще вземе решение да износи и роди детето.

Често се случва млади жени, забременяли случайно и непланирано, да родят и да оставят детето за осиновяване, когато осъзнават, че не са в състояние да дарят грижата, която детето заслужава. И не защото не разполагат с ресурси, а защото едно дете би ги спряло в презследването на житейските им, архетипни цели. Минава време, жената постига целите си, случва се промяна в архетипа, омъжва се, ражда 2 деца и цял живот се кори, че е изоставила първото си дете. 

При мъжете могат да бъдат проследени аналогични процеси.От тотална незаинтересованост и нежелание да бъдат бащи, до откровено, дълбоко желание за създаване на поколение и всеотдайна грижа към собствените малчугани. Тези промени в архетипите създават и цялата драма на човечеството, когато хора, които психически не са дозряли да бъдат родители и са "лоши" родители на младини, се превръщат в "образцови" родители значително по-късно към децата си от друг брак или връзка, или изпитват безусловна обич към собствените внуци, ако бракът им не се е разпаднал.

Преди 3 минути, ramus said:

проявете уважение поне към останалите сред форума, като им спестите тази мъка, защото игрите и закачките ви нямат край, а никой не го интересуват, нито им е мястото тук. Сериалите за посредствени хора са на други места и изглежда ученето на лекции с нищо не ви помага да се ориентирате.

Толкова ли е трудно да проявиш здрав разум и да започнеш да следваш собствените си съвети и анализи, прилагайки ги към себе си?

Преди 1 час, ramus said:

естествено, че пак е празнословие. По детски -на въпроса, с въпрос и с игрите на лични претенции.

За пореден път се опитвате да обсебвате темата, при положение че по казусите в нея сте напълно невежа. В предишната тема преживяхте катарзис с "от уважение на пишещите", изглежда е било само на театър, защото арогантното оакване си продължава - за пореден път, поредната тема. За каква точно се мислите и как въобще имате тия празни претенции че можете въобще да проявявате уважение на някого - като че ли всичко и всеки е длъжен да ви търпи изцепките и празните приказки. И вие имате наглостта да споменавате някаква си емпатия... Отвратителното е заиграването с всяка ценност, единствено в ползата на личния си интерес импулси, и щения. А и - изглежда че са изписали заглавието на темата точно както е при вас - няма "здрав разум". Пък и що да ви е - да го имате, щом сте чели за него и можете да спамите където си пожелаете.

Бла бла бла. И нищо по конкретните ми въпроси.

Всеки фейк най-лесно се хваща с обикновен риалити чек. Обикновена проява на здрав разум, нищо повече.

Чудесно блогче, Дора, с изключително чувство за хумор!

ВСК, понеже съм наясно, че няма да се напънете да търсите книгата, която споменах, ще ви дам конкретен линк на руски към нея, и можем да я обсъдим, след като я прочетете. Ясно е, че няма да ви я преразказвам. 

Богини в каждой женщине.

И понеже не съм сексист, ето ви и за мъжете:

Боги в каждом мужчине.

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Ще бъдете ли така добра за дадете по- подробен коментар, като визирате конкретно женския пол и възможността за повлияване? Благодаря предварително.

Не, предпочитам да съм недобра и лаконично неприятна днес. Така ще ви спестя усилието да ме харесвате. 

Потърсете в нета книжката на Дж. Ш. Болен " Богините във всяка жена.Нова женска психология. Женски архетипи." Докато я четете, имайте предвид, че четете описания само за формата на архетипа, докато съдържанията могат да се променят и се променят.

Преди 6 часа, ramus said:

лесно е - проста тестова проверка - понятието ДАО ... проста думичка, кратка, популярна. много преводи, много опити... Ще се изпражните ли и вие да се забележи ясно падението. Щото това не са лекции дето да ги научите и да се дуете колко сте светната. А дали се сещате колко начина има за изписване на китайски - ДАО? Щото в изписването особеностите на китайския... може да се хване дълбочината на смисъла, при изрисуването на анаграмата. Тя се конструира по начин по който съответният неин калиграф е вникнал в дълбочината и широтата на синтеза, който тя олицетворява...

Да, какво за ДАО? По колко начина се изписва на китайски? 

Тази информация обаче как си я получил чрез четене, чрез практика с Даоистки учител или ченълинг - като ти запращи енергията КИ в ушите?!

• Чакам адреса, където преподаваш вътрешно и външно у шу, както и преводите от китайски и санскрит, които собственоръчно си направил и издал? Да не се окаже, че и ти, като Блаблатска, си имал майстор, който ти е диктувал от Астрала великата истина за ДАО?

Преди 10 часа, Втори след княза said:

... демографският проблем

Дали може, чрез обяснението на Юнг за структурата на личността, да се обясни предпочитанието на жените да се реализират в труд, а не в раждане? Променимо ли е това?

Символа на рождението съдържа отговора на въпроса ви. Човек може да "роди" много неща, независимо от биологичния си пол и репродуктивния си инстинкт.

Преди 13 часа, ramus said:

колежке, спрете да се изхвърляте и да разигравате театри на "скачания" и на "мене". Предавате си значимост с някакви  ваши си фантазии. Стига сте бъркали в контакта докато си сънувате колко много знаете и колко ви е важно това.

И по точния казус - контактувам с преводачи на въпросните езици, откъдето дискутираме проблемите. Вие познавате един от основните ми контакти, с когото имам чудесна няколко годишна  вече, комуникация, и досега. Именно пред същият "контакт" вие се провалихте отсякъде в имитацията на каквото и да е сред будизъм, само с голи приказки и научени лекции от курс по "веданта". И решихте че вече сте пичка и много ги знаете всички работи. Докато не се срещнете в тунела с влака насреща и не стане ясно че голи знаЕния са за учителки в средно училище, а не за сериозни дискутиращи практически казуси.

 С лекота мога да направя серия от лесни примери

- С китайския език към западни езици - като например Дао_дъ_Дзин - да опитаме ли който и превод да посочите на български и руски, и примерите за твърденията ми ще излезнат достатъчно ясно. Да не говорим - че дори и нагласянето на дума към дума, е проблемно защото понятиен пълнеж не е възможен зад една и съща дума... Тя в лекциите ви е една думата, значението й. А пък пълнежа се оказва друг, сред нужното внимателно позициониране вече в практически задълбочен план.

Специално за ДАОдъДзин - налице е едно руско заглавие, което си е направо научен труд - с опит в тълкуванията и превода - в три колони - китайски, руски и обяснителни бележки относно всеки абзац и понятие - които бяха с най-голям обем. И въпреки това - каква стъкмистика пада на преводите които се издават в популярното народно пространство и въпреки това - си остава изкключителен абстрактен шедьовър, достъпен само за изключителни нива в практическото овладяване. По същия начин стоят и някои бисери на познанието - като "диамантената" или "сърдечната" сутри. Колкото са изданията, толкова са преводите и всеки с претенции. И никой не може да стигне нивото на оригинала си и тълкуванията само се предават на живо и то от човек на човек само при практическите овладявания...

На български език само един човек е превел от английски всичко на ШЕКСПИР, и то в стих (Валери Петров). Почина човека - изключителен ерудит и в двата езика, в двете култури. Той на много места в негови записки бях прочел колко проблеми са налични при превеждането. И че много от тях са нерешими. Само хора, които разбират за какво става въпрос, за тях не е никакъв театър от тия, дето ги играете.

А в хора, който пеех, един от неговите председатели беше основен преводач в национална преводаческа фирма и за него това е професия и всекидневна практика. Владее чудесно 4 езика, за два от тях е с филологии, и превежда непрекъснато между тях, като с това си вади хляба... Израсъл е в Мароко и завършил в френска филология във Франция и преводите на, и от, френски, на различни други езици, са му нещо като тясна специалност... 

А за първи път проблемите в междуезиковите преводи научих от първия си преподавател по бойни изкуства... Той издаде в българия над 38 преводни заглавия - от китайски, като работеше със специална китайска фирма специализирала в преводи. Той самия прекарал няколко години в Китай...

=============

И да грухтите след думите ми, искат се не прасешки ежедневия, а смислени дела от които да положите началото на изследвания. Сакатите колкото и да пледират че света им е основния, си остават сакати, на патерички. С патерички никой не се е научил да бяга, колкото със собствените си крака, но вие така или иначе нямате избор. Единственото което остава е играта.

Още се смея на изхвърлянията относно "аз пиша тук единствено да бъда полезна на някои дето четат и нямам никаква лична полза" (цитирам по смисъл)... И на горното глуповато изхвърляне с "аз не робувам на предразсъдъци и стереотипи" (точен цитат), след като самото изречение е именно стереотипно клише, с което сте захранена и само възпроизвеждате.

Когато човек повтаря клишета, колкото и да внимава винаги пропуска някои подробности и детайли. Именно това правите непрекъснато - подробностите и детайла нямате как да ги възпроизвеждате, защото те не са записани никъде и е нужен практически опит през който те да изкристализират. А за същите - подробности и детайли - се изисква и нещо важно, което вие не притежавате. Това е - възможността ви да разбирате. С дар-слово и чудесна асоциативна и буквална памет, толкова можете. За другото - в някой друг живот... може би...

Очаквам с нетърпение преводните текстове, издадени с твоето име като преводач. Къде мога да ги закупя? Човекът, който дори не може да сглоби едно правилно изречение на английски, преписва и цитатничи за санскрит, мандарин, прави се, че знае нещо за бойни изкуства, когато и това е изкопирано от делото на съвсем друг човек, издал книги по този въпрос в България. Иначе да копираш и цитираш Камен и други интересни, оригинални ерудити и действителни майстори в бойните изкуства, не е кой знае какво усилие, но да си приписваш техните знания и експертиза, вече си е патологично. 

Къде е школата по бойни изкуства, където ти си сенсей? Или поне сенпай? Къде е преводната литература с твоето име като преводач? Или смяташ, че 2-те или 3 странички блудкаш, който си написал и са били издадени заради един наистина талантлив човек, са причина да се самовеличаеш? И за какво, след като само след няколко години - 20-30 ще си поредната храна за червеите? И за какво ще ти е тази неподплатена с нищо истински ценностно суета и перчене, след като няма да си оставил нищо ценно след себе си? Само едно безвкусно натруфено с чужди цветове его. Кичозен фейк. Празно пуешко бравадо.

Талантът ми да вадя несъзнаван материал от сянката на хората е както проклятие, така и благословия. 

Амин.

Преди 8 часа, ramus said:

да ви кажа как стоят нещата в чисто практически план, защото за мен голите усвоявания на книжно знание нямат особена полза - запознат съм с някои от практическите проблеми на преводите от санскрит и пали към руски или английски, и български. Става въпрос за текстове относно будизъм... Положението е направо трагично сред този контекст от проблеми...

И как си запознат като нито си преводач, нито си имаш понятие от санскрит? Фоуни балоуни...Ти затова ми скачаш на мене, защото те познавам най-добре и не можеш да лъжеш и да се представяш за нещо, което никога не си бил и няма и да бъдеш. Пфу, аман от виртуални wannabe's!

За всички фенове на Флойд!

Big man, pig man

ha ha charade you are

Благодаря за този чудесен повод за размисъл! Така е, психологичната или душевната "истина" не се нуждае от факти, изчисления и доказателства. Затова  Фауст и Мефистофел са вечни образи.