Captain Nemo

Преди 5 минути, resavsky said:

Простото вземане на една архива трудно може да мине за някакъв революционен актив.

Зависи какво има в този архив. Ако там са имена, адреси или планове за бъдещи действия този архив  би бил безценен

П.П. Думата архив е от мъжки род, не от женски!

Just now, ДеДо Либен said:

...., нито имат намерения да ни учат на нещо.

Ааа, има, учат ни как да се бием, че в критичен момент все ще има някой да помогне на добрия и т.н.

Преди 6 минути, ISTORIK said:

В споменатите филми митологията и историята се показват като пъзел с множество липсващи елементи. Ако човек не е чел предварително митология, религия, история и археология, няма да разбере нищо - кой кой е, за какво се бори и защо. Ще гледа едни добре направени екшъни и - толкова. Ама какво и защо се случва - ето това не се разбира, по начина, по който се представят нещата. 

Ама явно тези филми не се правят с педагогическа цел - да научат някого на нещо, а - се правят само за... пари. Ако човек иска да гледа нещо повече от "йекшан", ще остане разочарован. 

Проблема според мен даже не е в познанието. Самите филми не се правят да са по исторически факти. Те показват по-скоро знанията (или виждането) на режисьор/сценарист за конкретните събития....

Преди 39 минути, mnogoznaiko said:

Наскоро гледах филма Боговете на Египет (Gods of Egypt) и Ben-Hur ,  в единият филм се набляга на лошите богове на Египет и някаква любовна история, която някак побеждава великите богове, а в другия как лошите римляни покварят всичко до което се докоснат. Още в самото начало глас зад кадър ни обяснява колко лоши са римляните и цялата римска империя. Не съм чел книгата, но според мен няма малко се прекалява с негативното вменячество към античните цивилизации. Излязоха много филми за ангична гърция, антични богове, Троя, 300 и какви ли не антични фантасмагории и се чудя какво искат да ни вменят с всички тези филми, които нямат нищо общо с историята, а едва ли не са исторически?!?

 

Имам сериозни съмнения че някой изобщо държи на исторически факти и действия. Търси се атрактивност и доходност

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

"Нямането" - не се доказва!

Доказва се имането ... на нещо.

...

Не абсолютизирай нещата. Мисли си в следната посока: нещо изчезва от работното ти място, примерно пари от касата. И се доказва защо ги няма т.е. липса,

Преди 1 минута, ISTORIK said:

.... Тя е разположена само на 4.24 светлинни години разстояние от нас, или около 40 трилиона км. ..

 

само 4 светлинни години? при скорост 1/10 от скоростта на светлината това са повече от 40 години. някой има ли идея колко време е това? и някой съобразява ли TCO на такъв проект? и някой мисли ли как хората биха издържали такъв полет?

Аватар, не бих желал да ви засягам, нали дискутираме нещата и се опитваме да стигнем до дълбините

Говорейки за системи в реално време аз съм започнал професионалния си опит с разработката на една такава. Преди доста време беше и тя беше базирана на 6502, 1 MHz, 8 битов процесор. Вярно е че беше много къстъм и следеше и управляваше само 100-тина параметъра но си беше предизвикателство. Писах я изцяло на асемблер (тогава нямах нищо друго) Знам че RTO системите са много специфични и не е лесна промяната там, но конкретно тези с микроядро са достатъчно гъвкави за да могат да бъдат модифицирани за по-дълга дума на някои броячи. Ако се върнем само няколко години назад всички UNIX/Linux ОС (а голяма част от тях и в момента) ползват 16-битов регистър на процесите (PID). Много неща са обвързани в ядрото и userspace с тези номера, но си мисля че би било разумно да се сложи 32-битов регистър за тази цел, така някои управления ще се опростят.

Покупки и продажби стават непрекъснато, ИТ пазара е много динамично нещо и не можем да очакваме че всички сливания, продажби и т.н. ще са разумни. Освен това ние гледаме от по-ниска гледна точка, докато С-левъл мениджмънта има съвсем различно (и невинаги правилно) виждане за нещата :D Конкретно ИБМ продадоха голяма част от бизнеса си, принтери, твърди дискове, ПС, х86 сървъри. В последните няколко години се опитват да се съсредоточат в облачни услуги (с известно закъснение) както и да си поддържат Z и P сериите (големите машини и UNIX машините). Освен това те залагат много на продажби на услуги, поддръжка. Самия аз съм работил в тази компания именно в такъв отдел и имам представа как се развиват там нещата.

За драйверите по мое мнение положението е трагично. Това явно се смята за толкова непрестижна работа и (почти) никой не се занимава с това.. И големите компании (RH, Ubuntu, SuSE) просто публикуват лист на поддържаните хардуери и само срещу заплащане (и то сериозно) са готови да поддържат/пишат драйвери за друг хардуер

Ох, отворения код е голямо и тъмно място.... почти като Ада... Нагледал съм се на какви ли не изпълнения там. И какво като е отворен? Ерик Реймънд може би е бил прав за времето си. Но в момента единици са тези, които биха прегледали сорс кода преди да го сложат на машина(ите) си. Да не говорим че колко могат да прочетат и разберат този код.... Така че едно от основните преимущества се превръща в нонсенс....

1 hour ago, emilia_n said:

В дните около Коледа и на връх Рождество Христово световната музикална общественост загуби няколко изтъкнати музиканти и певци като руския военен ансамбъл Александров, Джордж Майкъл и Ричард ( Рик ) Парфит от рок група Статус Ку. Поклон пред паметта им!

поклон...

Аватар, вие вероятно не сте усетил изцяло насочеността на статията. Това, което дискутирам в нея е дали може линукс да бъде подходяща за десктоп операционна система. Което ще се съгласите няма много общо с метрологията. А за останалите случаи хвърлете едно око на clock_gettime което е Позикс интерфейс към високопрецизни таймери. За 2³¹  няма защо да се притеснявате защото в момента >95% от сървърните ОС са 64-битови и не е особен проблем да се препишат таймерите да работят с 64-битова дума.

Ако мислите че CAM системите са подходящи за ползване на линукс е добре да преосмислите нещата. ТОва е място за слециализирани (или къстомизирани) ОС. С тях ще можете да управлявате нещата в реално време и да имате гарантирано време на отговор. Насочете се примерно към QNX, поне преди време на стандартна 100MHz Пентиум система предлагаха време за отговор на прекъсване до 5 микросекунди (което ще ви е достатъчно за 99.99% от технологичните процеси)

Линукс много трудно може да последва Новел защото това не е компания в общоприетия смисъл. Всеки може да си изтегли сорса на ядрото и да направи свой форк (което води то появата на хиляди, често несъвместими, дистрибуции)..... Така че в този смисъл линукс като ОС няма да изчезне. По-добре се молете компании като RH, Ubuntu да не изчезнат защото те държат голямата част от съвременната сървърна база. А Майкрософт участват в развитието на ядрото за да могат да го ползват в Азур. Въпрос на бизнес

Линукс фондацията се управлява от бизнеса и те налагат развитието в зависимост от бизнес интересите си. Харесва или не, но това е положението.

А поддръжката на конкретен хардуер винаги е било проблем, защото няма много желаещи да пишат драйвери, няма много желаещи да тестват драйверите. Няма и много желаещи да променят архитектурата на ядрото заради нов хардуер.... По повод бързите HBA се сещам един интересен случай в който работата на 10Гб карти под Соларис беше много по-гладка и безпроблемна сравнено с линукс.....

Преди 7 минути, nik1 said:

.....

Курс с преподаватели/лектори 95 процента от които са на моя (наша) възраст (аз съм от обучващите се) : абсолютно разбиране на материала (от целия курс), свободно зададени въпроси и свободна дискуия, без страх от критика както при задаващите въпросите, така и при преподавателите; удовоствие от курса!

Същия курс- една от преподателките е доста възрастна и се счита за най-големия авторитет в България в областта, Освен това е и отговорен фактор в изпълнителната власт (визирам агенциите,не министерствата) ; Тип на преподаване меко "молчат и не разсуждат", Взаимен страх от критика, няма въпроси (аз вдигнах ръка като ученик, за се изкажа, когато тя зададе едно упражнение без да се събрази с особеностите на работата и интересите на курсистите, и аз просто отбелязах фактите и връзките, ОК- госпожата взе пред мнението ми, всичко се оправи).Материалът - кой разбрал, кои неразбрал, в почивката излизаме за по цигара, и почти всеки казва "ами аз нищо не разбрах" Най-куриозното тук е когато това го признава някои доцент или декан на факултет.

В контекста на фенимизацията не мисля че в твоя случай има значение. Отново опираме до учител/преподавател <-> даскал. Това е дискусия, която я имаше и през 70-те години и по-късно. И не се е променила много. Това да си добър в преподаването е талант. Не са нужни само знания и разбиране на материала, защото много по-важен е човешкия фактор. Срещу себе си преподавателя има живи хора и трябва да преподава така че да предизвика интерес, за задържи вниманието им, да ги увлече по дисциплината, която води.

Just now, vvarbanov said:

Ако леопардите бяха по добри, идилците щяха от тях да пленят.А те взеха 30 танка от руснаците и разни нови секретни страшни оръжия.Не са глупави знаят кое е по хубаво.

Може би въпроса стои по-скоро какво е налично на пазара и какво (лесно) може да бъде доставено....

Преди 4 минути, КГ125 said:

Коя статия на Щерн?

 

http://www.stern.de/digital/technik/tuerkei-verliert-drei-leopard-2---die-erste-schlacht-des-deutschen-panzers-wird-zum-desaster-7241836.html

Преди 22 минути, Warlord said:

Капичнати Меркави имаше колкото искаш в последната война в Ливан през 2008-а, пак по същия начин - каширани по дупки и храсти пичове от Хизбула ги изпочупиха с РПГ-та.
Леопарда не е непробиваем, и Т-90 не е  и Армата не е. Просто танковете са много уязвими в условия на партизанска война, особено когато нямат адекватна поддръжка от пехотата.

Проблема на повечето бойни машини е тези, които ги управляват. Вижте статията в Щерн в другата тема. И да, при партизанска бойна няма как да оцелеят дълго

Четейки за Катедралата и базара се сетих за нещо, което съм писал в 2005 година. Стана ми интересно как някои неща са се променили кардинално. И как други неща са си същите. Надявам се че ще представлява интерес за някого

-------------

Linux в страната на Десктопите
или
могат ли пингвините да чупят прозорци?

Имаше времена, когато на Linux не се гледаше сериозно и според тежките хора бе по-скоро нещо за развлечение в свободното време. Но дойдоха времена, когато тази операционна система има по-голям дял на сървърния пазар от всички UNIX операционни системи взети заедно. А дали е дошло времето да бъде завладяно и бюрото на потребителя?

----------------------

Целия текст тук: http://www.geocities.ws/romeo_ninov/articles/desktop1.html

Една интересна статия във вестник Щерн. Без коментар

http://www.stern.de/digital/technik/tuerkei-verliert-drei-leopard-2---die-erste-schlacht-des-deutschen-panzers-wird-zum-desaster-7241836.html

Just now, nik1 said:

Повтаряш се, ама не се ли замисляш че може да повтаряш нещо, което наричат "глупости на търкалета"?

Ако си Майкрософт, може да си позволиш да лежиш на някаква  "кълка" (пазарен дял) и "лаври", и то пак ще е до време, но ако си една автомобилостроителна компания, или самолетостроителна, или такава в сферата на електрониката (хардуера), всеки застой ще е....като падане надолу

 

 

Ти приказваш глупости на търкалета. 1. Никоя софтуерна компания не лежи на пазарен дял, всяка постоянно (но еволюционно) променя нещата. 2. Ако смяташ Майкрософт сред големите ИТ компании има много хляб да изядеш, тя е някъде към 10-то място

Преди 3 минути, nik1 said:

Не е така..Във всичките видове иновации (продуктови, маргетингови и пазарни, организационни и системни),големите изпреварват малките и средните Отнася се и за българските компании които не са мултинационални - има и български изследвания по този въпрос.

Напротив, иновациите са жизнено важни за корпорациите, а и за всяка по-малка компания, но по-малките малките нямат възможностите и ресурсите като на големите.По второто изречение:Това са митове и грешни престави за малките и средните компании, основани на изолирани случаи (ще обясня по-долу)

Нищо лично, имаш ограничена, рудиментална и вследствие на това изкривена (невярна) престава за капацитета на малките или средни компания, Просто е: Огромното мнозиството от тях не могат да си позволят иновации (или достатъчне брой), защото иновациите са условно казано много скъпи и ресурсоемки за тях .. Това се отчита във всички изследвания, а и е близко до ума че една компания с персонал 20-30 човека, с RD отдел от двама трима човека, трудно може да се класира някъде сред големите

/Ясно е че има малки и средни хай-тек компании с RD насоченост, но мнозинството е нещо съвсем друго..А когато започнат да се правят обобщения върху излолирани случаи се създават митовете/

ПС

Аз не само цял живот работя в средни и малки предприятия (за България - малките са със служители под 50 човека), но и съм вътрешен одитор по системите им за управление на качеството, и  имам "най-вътрешната" информация за тях

Мне, пак да повторя, корпорациите обичат статуквото, стабилното състояние.

Да, не всички малки компании са иновативни,  иновациите се правят от луди глави, в нововъзникнали компании. Не в малки и средни предприятия (които в доста случаи са на ръба на оцеляване)

Преди 5 минути, nik1 said:

Пропонират се митове и общи приказки, които нямат нищо общо с действителността.. Фактите и връзките са ясни: Добавената стойност създавана от големите компании, тяхната конкурентноспособност, устойчивост, и иновативност са в пъти по-голями от тази на малките и средните..(Това са А и В в икономиката на компаниите)

(Реагирам по-остро,защото преди две седмици имаше подобен спор)

Всичко без иновативността. Големите корпорации обикновено са любители на status quo. И ако си пожелаят иновативност просто купуват малки и наистина иновативни компании. Както споменах в една друга тема аз съм работил и работя за едни от най-големите компании в ИТ и телекомуникациите в световен мащаб и имам достатъчно вътрешна информация за да твърдя горното

Имаме нужда от "пет минути за остроумие".....

Преди 1 минута, *abi* said:

Имена на такива училища?

Немска, Испанска гимназии (София)

Преди 49 минути, nik1 said:

....

За да се върнем към корените си, трябва да се върнем към екологичните общества (или цивилизация), което е нонсенс, стар-трек фентъзи..

ППС

С това искам да кажа, че не всичко написано от някои инвентор и "звезда" е чиста монета и факт..

 

Така е, някои от идеите им са идиотски и не работят. Но други са брилянтни и ги правят неприлично богати.

Проблема е че базовия доход ще създаде земя, пълна с мързели, лентяи. И много малък процент ще създават ценности (от какъвто и да било вид)

П.П. И на български е ПослеПис, а не ПостСкриптум

П.П.П. И не обиждайте Стар Трек

Преди 4 минути, *abi* said:

....

До тук добре с рекламата, идва ред на таксата. Колкото във всяко частно училище.

А с таксите нещата при значителен % родители стоят така - плащам, правя (и детето ми прави) каквото си наумя (науми). Представям си какво ще настъпи в "демократичното" училище, където задължително ще учат и няколко зле възпитани "повелителчета на мухите", на които ще са дадени правата от Съдбъри Вали: 

....

Това е вярно само в малък процент от случаите! Вероятно имам по-меродавна от вашата информация по въпроса. В много от елитните училища ученик излита, независимо че родители те му са платили шапка пари ако сгафи нещо. И дисциплината е желязна

Какво става когато потопите екшън камера в течен азот

За терминологията съм съгласен. И нека всеки представи своите определения за нещата. Така ще дадем възможност на четящите да "видят" повече от една гледна точка

За корпорациите - моето мнение е че това са много закостенели и "тежки" организации. Опита ми включва работа в и за ИП компанията с най-много служители в световен мащаб, втория по големина (в света) мобилен оператор, изграждане на един от българските мобилни оператори, работа за един от най-големите доставчици на хардуерно оборудване и софтуерно осигуряване за мониторинг в телекомите. И това са наблюденията ми върху "инвативността" на големите корпорации

За обратното прокси:

- обикновено кеширането е на последно място. До сега само в един проект се наложи да ползваме нещо такова и то по-скоро проксито да предоставя статичното съдържание вместо да "пита" middleware за него

- времето за достъп не се променя съществено, защото така и така проксито чака отговора от машините зад него за да го подаде на клиента

- разпределянето на натоварването е съществената част. Обикновено отзад има между 6 и 20 машини (за случаите върху които имам наблюдение) и е важно да се балансират заявките. Тук дискусията може да задълбае много защото за всяка конкретна ситуация има решение, което е най-подходящи за нея

- защита - да, в някаква степен, но тук нещата стават (отново) сложни и дълбоки. Защитите се изграждан на много слоеве (до 5 в примери, които съм имплементирал и чел) и те са по-скоро смесица между дублиране на функционалност и съчетаването й

- компресирането обикновено не е съществено, разчита се по-скоро на "груба сила" под формата на честотна лента и процесорна мощност

А защо смесвам уеб, бази данни, приложни сървъри. Ами (поне в работата ми) те са тясно свързани и няма как да се говори за едното без да се спомене друго. И няма как да изграждате архитектура на подобна система без да тръгнете от желязото и стигнете до слой 7

Преди 18 минути, Б. Киров said:

Да, нормално е тогава да не са стигнали много далече, възможностите на компютрите по онова време практически не са позволявали ефективни системи. Друго интересно, което прочетох за метода на разработки е т.н. DARPA Grand Challenge, състезание между разработки на относително малки фирми и колективи, спонсорирано с относително малки суми; все още на този етап не са включени такива корпоративни "монстери" като Гугъл и Тесла; такива разработки започват почти на любителско ниво в началото на 21-ви век, организират се състезания с награди, там се експериментира с всякакви на пръв поглед щури иновативни идеи, някои от които по-късно се разработват с много пари от корпорациите, за да се стигне до реални технологични пробиви; защото това на Гугъл на практика е пробив към създаването на изкуствен интелект, те са на прага, и приложението му е много по-широко от транспорта

Именно малките компании са по-гъвкави и са по-склонни да рискуват с нови технологии. Това ги прави много по-конкурентоспособни за такива проекти (което не беше случая преди 30 години). А и факта че в последните 10 години разнообразието от технологии се увеличи скокообразно им дава големи шансове за успех.

Освен това инвестиционните фондове "обожават" такива компании с единствената идея при продажба на по-късен етап да спечелят в пъти.