Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5137 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
14
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Намислил Питагор да дрънка по струна, като увеличава и намалява дължината. Предполагам с някакво магаренце е променял звучащата част от по- дълга струна, но това не е важно. Установил, че има някакви благозвучни дължини на струната и други неблагозвучни. После музикантите подбрали някакви благозвучни трептения, честоти, дължини на струната и ги означили с ноти. При това се правят някои реформи и някои звуци/ честоти биват възприети като по- благозвучни вместо предишните. Та въпросът е, дали това благозвучие е в честотата или е култура- да наричаме по навик тези тонове благозвучни? Лесно ми е да предположа, че има някакво съвпадение на честотите в ухото на човек, но все пак, всички человеци ли имат еднакви органи за еднакъв разонанс? Друго ще е, но пак в човека, а не в звука, както беше в честотата на отразяваното жълто.
-
Не съм и мислил "същността" като харесване. Обаче смятам, че харесването е у Пешо и не е някаква "същност" на Пешо, а по- скоро отношениена Пешо към жълтото. Предполагам че то се е формирало от съчетание с други харесвания. Второсигнално, като у Павлов. Хапнал Златна превъзходна, харесала му. Хапнал зряла круша, харесала му. Съборил русо гадже с "малка жълта рокля" в жълтата слама, харесало му. Може и да е културно обусловено- майка му казала, че му отива жълто или жълтите рози са нежни. Може и да е настроение или зрителни особености- като полетата на Ван Гог. Обаче тези пристрастия се променят и утре Пешо може да е меланхоличен и да харесва синьо, т.е. харесването не е "същност" или както и да го наречем. По отношение Предполагам два аспекта: физиологичен- Пешо вижда по друг начин вълна с тази честота, някакъв далтонизъм; естетически- вижда "със сърцето" нещо "невидимо за очите". И двете ни връщат към казаното преди това. Обаче отказвам да приема, от позициите на съвременния рационализъм, че Пешо може да вижда нещо, което ние с очи или уреди, да не можем да видим. Естетическите различия, смятам, не се виждат, а са по- сложна комбинация от преживявания. Нали?! И аз не мога. Съгласен съм и си мисля, че тези интелектуални труженици, които са направили програми за разпознаване на образи, лица, не са някакви ултра гении, а са екип от образовани специалисти, които са подходили разумно и неуморно. Определили са значими точки на лицето и са започнали.... Е, имали са и предприемчив шеф, организатор. Работа за пари, а не за форумни приказки. Хитро! Трупаме случаи, откриваме различия, поставяме в групи. Повтаряме стъпките по същия алгоритъм.
-
Пропуснах да изредя или сложа в някаква подредба подобието с модела, за който стана дума по- горе. Обаче срещам значителни трудности за възприемане на сходствата и различията. Наистина, в съвременната техника подобието на образите се осъществява от изкуствен интелект и дори търсачките на изображения по някакви значими точки и характеристики определят това, което търсим и ни предлага подобия. Обаче не съм запознат. На когото е познато боравенето с образи на АИ, нека го разясни.
-
Радвам се на положението за някаква дефиниция. Когато същността е някакво определение, представянето ни на нещото като отличимо от другите, то ме насочва към видовете определяне. Посочване. Посочване с пръст като посланието е "Ето това Е!" Това безмълвно определение е не по- малко съдържателно от всички дефиниции. Наименоване. Тавтологията "Огънят Е огън" свързва обекта с име, а и с представата ни за вещта, със смисъла й и всичко което знаем за нея. Малко ми е субективно, защото се срещат представи, не е като да ти посочат пишеща машина, пък да я разглобиш, сглобиш и да пишеш, да пишеш. Обаче вече имаме и имена, и пояснения. Примерно ябълка айвания и ябълка фуджи. Приближаваме до някакъв каталог, пълно изреждане на имената, елементите. Дефиниране, описание. Тук съм на мнението на cucumerario, че трябва да опишем даденостите, способностите, характеристиките и пр. белези, връзки (вече) и каквото и да е, с което различаваме това от онова, и то по- възможност най- пълно. Въвеждане на ранг за сравнение. Примерно същността на "добър ресторант" чрез звезди Мишлен. А може и някакви класификационни признаци, като класификациите на Линей и др. Вижда се, че аз все се насочвам към възвожността за сравняване, но смятам, че това е задълбочаване на познанието. Ако можехме да направим така, че характеристиките на нещата да са измерими, то щяхме да можем да кажам точно, като при скачачите на висок скок- в сантиметри. Ако не можем да сравним два обекта, то какво изобщо знаем за същността им?... абе, защо не я махнем тая "същност"? Бих се изказал и по примера за субективното възприятие на Пешо и Гошо за жълтото. Тези възприятия... те най- лесно ще ги сравним, чрез определянето "Ето!" и двамата посочат кое им е жълто в някакво разнообразие... дефинирането с "Ето" е голяма работа.
-
Малко те разбирам, а смятам, че е важно. Кое е това, което Е? Примерно гледам екрана и го виждам, възпиремам сетивно и това Е същността на екрана. Или Е думата "екран". (в началото бе словото). Или е някакво мистично- медитативно възприемане на екрана, нещото, което си мисля, мога да изкарам от въображението си? Аз се стремя да обективизирам нещата и това, което Е, да може да бъде споделено между хората и уеднаквено. Сиреч същността на "пишещата машина" да е една и за индианеца, и за Стивън Кинг. Предполагам имаш предвид, че "същността им" е в тях, независимо от наличието на наблюдател, прим. човек. Или друго? Защото на мен ми е по- на сърце, че човек има субективно (вкл. от културата) възприемане на същността. Стана дума за Никифоровата кратуна и същността на Крум съобразно този особен сервиз за вино. Наистина, ако същността е даденост и трябва да се постигне с усилие, да се усвои, то ще се съгласим с това, че компютърът е умен само за този, който знае "как". Невежият ще го гледа като индианец пишеща машина. Именно заради тази мистерия, че в нещата има нещо невидимо, недостъпно за физиката, а само за "душата" и то се нарича Същност, ми се ще да се отърва от нея. Вместо "Да опознаем същността на компютъра" да си е като по учебник- "Да изучим възможностите или както ни се обърна внимание по- горе, способностите на компютъра". Въпреки това мое желание, за мен е важен отговора на въпроса кое е това Е, което са нещата в разбирането, че "Същност е Това, което Е". Има някакъв потенциал.
-
Заинтригова ме коментара ти именно в тази част. Може да не съм те разбрал правилно заради това ще напиша как съм те разбрал : Същността се определя чрез модели. Примерно Левски за безкористен родолюбец; Херкулес за силен и безстрашен мъж; бай Ганьо за новозабогатял простак;Ахил за бързоног. Ако няма идея за качеството, то няма и модел. Примерно нямаме понятие за "комунист", не само защото е с коренно противоречиви определения, но и защото няма модел. Едни сочат едного, други другиго. Когато съществува модел, неговите качества биват приети за характерни и най-важни. Ако е така, както си го мисля, ти представяш едно определяне чрез сравняване на образи, а аз съм на страната на едно дигитализирано определяне. Какво имам предвид: Да речем наричаме някой "Скачач". Обаче има разни видове скок. Диференцираме Той е Скачач висок скок. В това определение има раздели на по 10 см. и този, който скача някакви сантиметри, естествено може да скочи и по- малкото достижение. Тези които скачат по- малко попадат в по- долни разреди. А да речем наричаме друг Атлет- петобоец или седмобоец. Може и най- добрия. Обаче той е по- добър в някои от дисциплините и по- слаб в други. Негов съперник за първото място пък е по-добър в други и по- слаб в други. Срещам трудност да ги сравня, освен да го направя по общия бал. При метода с еталон не е по- лесно. Слагаме за еталон за атлет Карл Люис. И какво? Той е ненадминат. Как да сравня дали Юсеин Болт или Петър Петров са добри атлети в сравнение с него? Отговарям- по секундите и метрите. Само с модел е недостатъчно. Поне за мен.
-
Не бих се насочил натам. Смятам, че не потенциалното, а реализираното е важно. У Марк Твен има един почтен селянин, някъде в прерията, който води свят живот. Хората не знаят нищо за него, но дяволът, който разказва за него в писмо от земята, се чуди как хората биха го направили светец без да се е проявил пред тях. Мисля си и друг пример- ако изключително умен компютър стои в склада и никой не го ползва, той може ли да бъде наречен изключително умен? Аналогично непроявен художествен, научен, управленски дар у човек, който не ги проявява. Не, не приемам способностите като потенция, а само като реализация. Но, ако имаш желание, развий тезата си по- подробно.
-
Интелектуално усилие е било нужно на юристите в първи век, за да отсеят едни прости критерии, които ще предам волно. "По- вероятен преднамерен убиец е този, който е дошъл в тайна доба, отколкото този, който е по пижама. По- вероятен убиец е този, който е въоръжен, а не този, който е без оръжие. По- вероятен убиец е този, който е сам, отколкото този, който е със семейството си и носи куфари." Потрудили са се хората и споделям уважението си към тях.
-
Бих наблегнал и на това, че чичо Фройд много размъти водата с "несъзнателното". Като вземат психоаналитиците да обясняват, че "Имаш второ Аз, което иска различно нещо от първото", "Тя се мъчи да изглежда послушна, но всъщност иска да убие майка си и да се ожени за баща си"... като тайната на тяхното изкуство е именно това "всъщност" което определят по най- субективен, но много авторитетен начин. Лекари или всъщност шарлатани. Към сложностите да намерим обективни, външни критерии за оценка на осъзнатите мотиви за действието, те прибавят и неосъзнатите, с което задълбочават кашата.
-
Ето, прост пример. Разглеждаме ник "Втори след княза" в групата му. Ами пише си човека, философства безобидно. Невзрачна личност. После поглеждаме форума. Същият е един спамер, който дразни и буни участниците. Голям дразнител. Е, какъв е Втори след княза- невзрачен или голям дразнител? Моят отговор е, че по отношение индиферентни за модератори теми е невзрачен, а по отношение на личностно значими мнения на модератори е спамер. Съвсем друго мнение могат да имат хора, които имат други възгледи и мнения. Тригер някакъв се отключва за личностно важното. Ето, въвеждаме и значението, величината на самия оценител. Щом Омир е казал, че Одисей е хитроумен, значи е хитроумен, а не мъжеизтребител на цвета на Итака. Много харесвам първата разказана новела в Декамерон. Един безпощаден събирач на дългове предсмъртно се изповядва лъжливо пред един свят монах. Монахът му опрощава мнимите незначителни грехове и го представя като пример. Скоро мощите му започват да правят чудеса и се прочуват. Ако изповедникът беше незначителен или познаваше подлеца, щеше да е друго. Така че за формиране на мнение за някого, трябва авторитет на агента за влияние, така да се каже.
-
Пак съществуват затруднения. Да речем правим продължително изследване дали Симеон е велик или Крум страшен по някакви критерии. Примерно придобити земи, подкрепени учени и пр. Обаче в някои периоди от живота им, не са изпълнявали критериите, а в един- два са ги надскочили немислимо, непредвидено в скалата за критерии. Или пък са били в неочаквана посока. Примерно Страшният е бил миролюбив към съседите си на юг, а когато те му създават ядове, еднократно в живота си прави чаша от черепа на вожда им. (измислям си). Понеже става дума, че освен критерии, има и степени на проявата им, а и честота, става дълга и широка. (Дълга и широка от позициите на моя ум и сегашни постижения) А иначе, когато има голям писмовен материал, примерно събрани речи на политици, мемоари или дневници с датиране, ИИ може да направи контент анализ колко пъти и в кой период са използвани някакви изрази и от там да кажем нещо за личността и нагласите му.
-
„Убиец” вика тълпа срещу набеден, че ритал куче. Припомням си Брехт- "Добрият човек от Съчуан". Три божества разпитват и намират един Добър човек. Обаче той си позволява от време на време да бъде лош и да пропъди тези, които прекаляват с добротата му. Божествата поставят въпроса до колко пъти е справедливо да направи нещо лошо един добър човек и да остане пак добър, но не дават отговор. Двадесети век постави въпроса за относителността в поведението и от там в съмнения за това, което отнапред се наричаше същност. Примерно у Квинтилиан- 1 в. "Човек, убил тиран е тираноубиец". Обаче следва пояснение, че палачът, екзекутирал тираниан не е тираноубиец. Пък ако някой е прелюбодействал в дома на тирана и е бил хванат, пък тогава е убил тиранина също не е тираноубиец. Мъдрият мъж е уточнил, че Същността "тираноубиец" не се отнася към всеки. А иначе, "добрият човек има собственото качество да постъпва правилно" пише той и ни дава определението, слага етикета. При това го представя като тъждество "гневливият има собственото качество да се разпалва с думи или обратно", т.е. гневливият е този, който се разпалва, но и този, който се разпалва в приказките си е гневлив. В онези времена божествата не са питали "До колко пъти?". Просто на някого му излезе име и толкова. Абсолют. По- нататък Квинтилиан изтъква като аргумента за това, че Сула не е търсел лична власт, отказът му от диктатурата. Възможно. Обаче дали в момента на избор Сула не е съобразил някои други обстоятелства, които биха затруднили желаната лична власт? А може би в по- ранни години е имал желание, но с възрастта се е отказал от това, да си създава допълнителни грижи? Искам да кажа, че човешките дела и мотиви се променят с времето и обстоятелствата и това променя етикета, който сме му сложили. Ами тази важна група, която слага и поддържа етикетите? До колко е безпристрастна? "Бързоногият" Ахил три пъти обикаля Троя и не стига Хектор. "Елисавета Обиграна", казва остроумно някой и публиката го поема не заради истината, а заради съзвучието. Може би е по- добре етикета да се сложи заради някакво неопоримо събитие. Нещо като причината за прякора (етикет) Копроним, който се наакал в купела при кръщението. При това, винаги има хора с различно мнение. Най- фрапиращо е мнението на майката. Колко интервюта сме гледали с майки на извършители на престъвление. Те безрезервно защитават детето си от името Престъпник, поради което са сред най- ненадеждните свидетели. Обобщено- няма някаква "Същност" на човека, той е променлив според своите предразположения в момента, съчетани с обстоятелствата в момента.
-
В кризисни времена човек се обръща към мистичното и суеверното, защото не може с рационални средства да реши въпросите на кризата. Обаче и в "обичайни" времена суеверията и свръхестественото са обяснителни средства. Става дума за онези забързани времена, когато усещаш, че не управляваш живота си. Тогава се доверяваш на звездите, врачките и предсказателите, на магическте ритуали. Като прибавим и това, че човек е слаб и не може да си обясни безброй неща от тези наоколо, то суеверията и мистичното изпълват атмосферата като вируси, готови всеки миг да намерят благодатна почва в човешкия ум.
-
Измама и усвояване на грантове. Това са практиките за преодоляване на риска от психическо насилие. Щом може да бъде обиждана кандидатка за министър председател, а в нейно присъствие, като израз на гняв да бъдат трошени стъклени бутилки като в дом на пияница, всичко е бутафория. Денков казва, че и него го обиждали. Значи е практика. Значи да бъде обиждана политик на висока длъжност е въздух под налягане? Ами то със съпругата можем да се отнасяме по същия начин, то е ясно. Двуличие от страна на политиците. Подлост и простащина. Най- долна простащина и никакво възпитание. Позор.
-
Намирам го за вярно. Все пак ваксината е слаба заразна субстанция. Заради това и сред учените има различни погледи и изводи. Обаче трябва да имаме предвид, че става дума не само за истина, а и за пари и интереси. Тези, които са инвестирали във ваксини не биха искали да се споменава, че не са безопасни или ако се спомене, вдигат лозунга, че това са конспиративни теории. Дори и хора, които нищо не печелят от това, не могат да търпят когнитивния дисонанс от различно мнение и стават раздразнителни.
-
Вижда ми се необосновано като твърдение това равенство и некоректно като забележка в цитиран текст. Самият Йордан Иванов не си е позволил подобно твърдение. Мнението ми, разбира се, не е по темата, но пък и като авторова вметка не е в темата. Смятам изискването на някои колеги за коментар от автора на темата за заядливо. Те като че ли търсят мнение, което да оспорват . В края на краищата, темата е за българите и славяните в Солунско и дадената статия е само едно мнение по нея. Като не могат да обсъждат самия проблем, да замълчат, както ще направя и аз след тази своя забележка.
-
Ако беше първо, щеше да го напишеш първо. Ти писа други работи като първо. Не ми се разправя. Да съм доказвал причинна връзка ... Моя работа ли е? В темата за Науката и вярата, стана дума, че на учените имаме вяра. Спомняш си дискусията за ползата/вредата от кафето. Едни учени пишат едно, други обратното, накрая се спогодихме, че на различните хора влияе различно. Собственикът на форума и автор на темата го е написал
-
Поставяш интересен въпрос КАЗУС и СТАТИСТИКА, заради това ще участвам. Първо искам да разкажа една случка: Коментирах с едного стихотворение, в което бедствието, а сега войната, е повод за сплотяване. Ключовата фраза е "И трябваше да има земетръс за да узнаем, колко сме си нужни" Стихотворението се отнася за земетресение през 1977 в Свищов. Събеседникът обори патоса на автора с едно изречение "Тогава загина сестра ми". Казус, който не е статистика, а личен опит. В този смисъл и моята лична трагедия за теб е статистика спрямо извадка от всички ваксинирани с едикоя си ваксина. За мен е извадка спрямо моите роднини. Да речем те са 50 човека. От тях умират двама. За мен това е много голяма цифра. По този повод: протестиращи в Русия поставят на първо място казусите със свои близки, а не статистиката, отнасяща се за участниците във военни действия. Украинските медии поставят на първо място казусите с ударена квартира, а не с безброя от квартири. Не приемам упрека ти. За указаните хиляди проценти по- горе, възложи, както направих и аз, отговорността върху авторите, приеми, че са kovidzombi. Не се отнася за мен.
-
На тяхната съвест си е https://expose--news-com.translate.goog/2024/03/15/shocking-spike-in-deadly-cancer-cases-tied-to-covid-vaccines/?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg "Тревожно разкритие: Правителствените данни разкриват изумителни 143 233% скок на смъртоносни случаи на рак, свързани с ваксината срещу COVID" Само дето мой много близък, млад, ваксиниран, загива от рак на панкреаса. Какво да си мисля? Кажете, какво да си мисля? Случайност или свързаност?
-
За да няма хъката- мъката, един разбрал, друг не разбрал, заявявам! Смятам мненията на група прокурори в САЩ за незначителни. В цял свят прокурорите са корумпета. Смятам електрончиците, теглещи данни от интернет за по- некомпетентни по въпросите на епидемиите от от физиците, теглещи данни от интернет. Изобщо, смятам, че Ковид НЕ е бил използван от биг фарма за да напечелят милиарди и че от ваксините им не е имало никакви тревожни последици. Всички умрели по време на ковид са умрели от ковид и никой умрял след ваксинация не е умрял от ваксинацията. ... да не забравя. Смятам също, че земята не се върти. Заявлението ми е сериозно и се подписвам. В.С.К.
-
И аз загубих приятел с диабет и болно сърце, но пък други близки, които са го изкарали, споделят, че са нямали особени проблеми- грип като грип. Близък почина след като се ваксинира за някаква екскурзия- не я доживя. Спря му сърцето. Така говори моят личен опит. Какво да кажа?... Лекари се изказаха, не им се вярва. Прокурори докладват- не им се вярва. Едно време Исус слязъл на земята и отишъл в Йерусалим, където и на него не повярвали. Предубеждения, господине.
-
Как някой смее да изопачава, че украинци са били първите разумни хора! Наглеци.
- 77 мнения
-
- 1
-
- тачков
- историческата
-
(и 3 повече)
С тагове: