Втори след княза

Теми, по които опозицията атакува правителството днес. Заглавия от Данас онлайн

• Политически или друг ангажимент не поставя филтри на дихателните ни органи?: утре протест в Чачак за по-чист въздух
• Член на парламента Немек: Инициира дискусия за изборите в Сърбия, за да има независимо разследване
• По-скъп водопровод и сметоизвозване в Нови пазар
• Жени по случаи на акушерско насилие
• Когато демонтират бомби в училищата, ще направят психологически профили на учениците: Защо властта тормози педагозите?

Преди 43 минути, scaner said:

на база какви доказателства проповядваш прочувствената си емоционална пропаганда, обвинявайки конкретна страна?

Бъди по- реалистичен. Когато публикуваш сводки за войната, на базата на какви доказателства проповядваш? На голо доверие. А толкова неверна информация има там...

Приеми и другите източници за да имаш предвид и другите възгледи. 

Преди 42 минути, scaner said:

Например есента на 2022 г., когато украинците имаха страхотен глад за снаряди за фронта, абсолютно нелогично изглеждаше те да харчат повече снаряди за Донецк, отколкото за важните бойни участъци.

Именно недостига на снаряди, както сега, ги кара да ги ползват за терористични удари. Кога ще изтребят 25 москаляки с един изстрел? А войната е продължение на политиката с други средства

Евентуален стожер би било неутрално научно определение. Да прочетем Уики.англ.

Тероризмът , в най-широк смисъл, е използването на умишлено насилие и страх за постигане на политически или идеологически цели. Терминът се използва в това отношение предимно за обозначаване на умишлено насилие по време на мирно време или в контекста на война срещу невоюващи лица (най-вече цивилни и неутрален военен персонал ). 

Определено, стрелба срещу граждани- посетители на пазар в Донецк е терорзъм. Става ясно и защо предвзетите медии се опитват да отрекат факта и го премълчават.

Средствата за масова информация(СМИ) като арбитър се провалиха. Твърде зависими са.

При възприемане на събитията основно ползваме СМИ. Евентуален коректив са наши натрупани знания, но новите знания е трудно да се прецедят. Разчитаме на някоя изпусната оценка, на това, че щом нещо упорито се повтаря, значи е преднамерена пропаганда. Най- лошото е, че дори официални източници не са надеждни, защото се контролират от управляващи и са съобразени с интересите на управляващите. Така, който владее СМИ владее определянето на събитията.

От фактите, че в еди-кой-си град на пазара е произведен взрив, получаваме двойнствена информация, в зависимост от това, кое СМИ го оповестява и съответно кой го контролира. Така Хамас е терористична организация, а украинските диверсанти и артилеристи са борци за свобода. Непременно! Ако се пренесем в бокса, където съдията оценява честността на ударите от едната и другата страна, то разчитаме на безпристрастност, възмущаваме се от несправедливостта на съдията и като че ли по- малко от тази на боксьора. Това ме кара да се възмущавам от непочтеността на СМИ, колко продажни са и как трябва да разчитам на собствените си очи. Но и "треньорите" си ги бива- те могат да насочат към терористични действия, защото са сигурни, че реферът- СМИ ще премълчи за своите и ще накаже чуждите.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Позор е да разпространяваш руска пропаганда.

Фактор- в кофата!!!

Преди 1 минута, Димитър Йорданов said:

Зададох ти въпроси, а ти ми отговаряш с въпрос? Спри да бягаш от директни отговори и дускусии като някоя госпожица. В научен форум сме все пак, подобно поведение е нормално за фейсбук или като се надлъгваш с аверите кой колко пъти може или каква риба е изпуснал баш до брега. Айде по-сериозно моля... 

Стремя се да пиша по темата, както я разбирам. Ти се намеси, когато друг участник изложи, че Сърбия трябва да ни върне земи, което смятам за остър и ненужен подход при сегашната ни демографска ситуация. 

Прощавай, но ако държиш на диалог, отговори на въпроса, който пръв ти зададох. Ти го инрорира, така че и аз не се чувствам длъжен.  

Преди 2 минути, Димитър Йорданов said:

Контра въпрос.

Аз кой въпрос зададох?

Преди 4 минути, scaner said:

Пак питам - доказателства? Твърдения в някакъв сайт доколко са доказателства?

Разкажи какви доказателства очакваш.

Твърденията на някой сайт, примерно този на Фактор са също ненадежден източник, но мислех, че го одобряваш. Кой източник одобряваш? Пак с уговорката, че той ще даде мнение, вест, ще свидетелства, но не и да представи доказателства. Използвай думата по- на място.

Преди 11 минути, Димитър Йорданов said:

Прокси война на НАТО срещу Сърбия ли?

Какво ти е мнението? Дали България би инициирала война на НАТО срещу Сърбия?

Преди 1 час, scaner said:

Преди 2 часа, Втори след княза said:

В Донецк биват убивани мирни граждани, типично за тероризма  за да се предизвиква страх.

Кой предизвиква този страх там? С доказателства, моля.  Така ще разбереш и защо във форума си мълчат.

Убийствата на мирни граждани са терор и целят сплашване на мирното население. Извършени от военни са военни престъпления. Когато военни ги извършват за сплашване в тила, са форма на терор. Всеки, който е против действията на Военното крило на Палестинската автономия знае, че ракети и снаряди по пазарите, където се събират много хора е терор. 

Предполагам, че руски източници ще отхвърлиш, затова ето вест на Фактор.

https://novini247.com/novini/ukrainski-udar-sreshtu-pazar-v-donetsk-ostavi-13-dushi-ubiti_7355337.html

Броят на жертвите- сергиджии и купувачи, такива като на Женски пазар в неделен ден, вече стана 25.

Нормално е да нямам доказателства от България, довери се на журналистите. 

Наистина съществува една тенденция да не се пише за факти, компрометиращи като терористи тези, на които сте привърженици , но това е истината. 

Преди 1 час, scaner said:

Ние си искаме и населението там барабар със земите. Това са наши хора.

На добър път! Денков или Габриел е с по- силен характер, защото войната е сложно нещо?

Преди 13 минути, todorg said:

България има  ,да си връща територии от Сърбия.Разочаровах се от Костов 1999 ,че  не продаде небето ни срещу Западните покрайнини и 2001 подарените танкове БЮР Македония срещу Струмица?

Мнението ми е, че претенции към каквито и да е земи, при тези ниски демографски показатели на България са глупости. Ние не можем да си опазим земите от незаконни пришълци, той иска кавга с брача. За чий?

Да победим тероризма? Че ние го спонсориираме.

В Донецк биват убивани мирни граждани, типично за тероризма  за да се предизвиква страх. Във форума се мълчи, защото терористите са им близки до сърцето. Мълчи се за мъртви 25 мирни граждани, отишли на пазар да нахранят дома си Мълча се и преди това- друг пазар в Донецк, площад в Крематорск, аквапарк в Донецк, училища, жилищен сграден фонд Всичко това няма никакаво, ама абсолютно никакво значение за военните действия. То си е чист терор. Прав е автора на https://vencivaleri1951.blog.bg/politika/2024/01/21/izrodi.1895943

Съчувствам на близките на жертвите. Позор са терористите и методите им.

Салустий за деморализацията през Късната Римска република Истории- Фрагменти

12. След като била отстранена пуническата угроза и се открила възможност за изявана съперничество, избухнали многобройни размирици, бунтове и накрая граждански войни. Малцината всесилни, под чието влияние било попаднало мнозинството, под прикритието на уважаваното име на патриции или плебеи страстно се домогвали до върховната власт. Гражданите били наричани добри или лоши не според заслуги или провинения пред държавата- всички те еднакво порочни, а колкото някой бил по- богат или по- безскрупулен в беззаконията си, толкова по- лесно минавал за почтен, понеже пазел съществуващото положение на нещата.

13. Цветът на всички партии бил съблазнен от възможността за печалба.

16. .... Младежта до такава степен била покварена от разкош и користолюбие, че справедливо могло да се каже, че се е родило поколение, което нито само било в състояние да притежава имущество, нито пък допускало други да имат."

От горните цитати съдя, че разложението на републиканските нрави се поражда от постигнатото изобилие и благополучие, съвместно с възможността за съперничество и безправие, когато "18. ...цялото право се заключавало в силата". При това най- популярни са тези политици, които в своята безскрупулност са консервативно настроени- съхраняват благополучието и користолюбието. Трябва да се добави и това, че Рим е станал хегемон на Средиземноморския свят и е можел да запазва казаното благополучие за сметка на новите присъединени земи. Държавата хегемон се е нуждаела от водач- хегемон и скоро го е получила.

Преди 47 минути, Евристей said:

те предпочитат името на един емигрант от майната си

Преди 47 минути, Евристей said:

Спартак ... защото е Българин както смятате с Втория

ЛЪЖЕШ!

Алкохол, наркотици и екстазни състояния. "Нещо нетипично" на Ивана и снемане чувството за вина.

"Какво ще кажеш да се напием и всички глупави клишета да разбием.

 О-о-о, да полудеем тази нощ!

Поне за малко да сме различни, да сме отракани и даже нелогични.

О-о-о, да полудеем тази нощ!

Тече живота, не виждаш ли и няма време, разбираш ли?

Води ме някъде тръгваме, все едно къде.

Припев: Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай,

пий за мене и се сбий заради мене. Всичко живо да ни псува,

от целувките ни бясно да ревнува.

Бясно карай на червено,

направи за мене нещо откачено.

Нещо диво, нетипично, все едно какво, но нека е различно.

О-о-о, да полудеем тази нощ!

Не искам вече да сме прилични, да сме порядъчни и вечно романтични.

О-о-о, да полудеем тази нощ!

Поне за малко да сме различни, да сме отракани и даже нелогични.

О-о-о, да полудеем тази нощ!

Тече живота, не виждаш ли и няма време, разбираш ли?

Води ме някъде тръгваме, все едно къде.

Благодариние на textove.com"

Бисер на ретро- фолка. Как й се иска на героинята да стане изключителна, отракана, да пренебрегва, да престъпи законите. Една мечта за разкрепостяване, за бягство от калъфа на живота. Я налей по още едно.  Да го и живота.

Преди 35 минути, todorg said:

Наивни са били и тези ,които 1885 са мислили ,че България е имала шанс срещу Сърбия.Чак Виена се намесва ,за да не превземем Белград накрая.

Смяташ ли, че България е за прокси война на НАТО срещу Сърбия?

Преди 7 минути, todorg said:

В България има едно нещо наречено БЛРС ,това на практика са тежковъоръжени хора (понякога и с незаконна техника) ,които ,като численост превъзхождат и БА и т.н Полиция.Ако някой наш добър съсед като Братска Сърбия  ,ей така реши ,да ни нападне ,как ли ще бъде посрещната ей от този прост народец с чифтетата.

Прощавай, но ми се струва наивно.

Управляващите разчитат на амбициозен план

Новости онлайн Машинен превод

ПРЕЗИДЕНТЪТ на Сърбия Александър Вучич представя плана "Сърбия 2027 - скок в бъдещето" в 18 часа в двореца "Сърбия".
Както беше посочено, планът „Скок в бъдещето - Сърбия 2027“ предвижда шест приоритета: повишаване на стандарта на живот на гражданите, ускорена модернизация на страната, развитие на инфраструктурата,  индустриализация, селско стопанство и околна среда, интегрално развитие и „Експо 2027 г.".

Опозицията търси слабостите в организацията на армията

Данас онлайн машинен превод

Президентът на партията Сръбски център генерал Здравко Понош заяви днес, че президентът на Сърбия Александър Вучич използва армията "като инструмент за разширяване и укрепване на култа към личността" и че повдига въпроса за връщането на редовната военна служба служи за отклоняване на вниманието на обществото от други проблеми.
Както се съобщава от Сръбския център, Понош каза на Nedeljnik, че „медийното стартиране на „инициативата на Генералния щаб“, която министърът изпраща на президента чрез медиите, показва, че този път фокусът на режима не е върху решаването на истинския проблем, но върху покриването на други неприятни теми."

„Днес е етапът на изпълнение на споразуменията за Косово, с които Вучич се съгласи да изтегли Сърбия от Косово и Косово и да предостави държавност на Косово. „Съдейки по начина, по който темата беше лансирана отново, бих казал, че правителството няма никакво намерение да се заеме сериозно с истинския проблем – състоянието на армията, и отново се занимава с злоупотреба с военни теми за прикриване. до други“, каза Понош.

Той посочи, че режимът цитира "че обстоятелствата на сигурността го изискват" като причини за връщане на военна служба.
„Не е обяснено обаче как армията ще реагира по-успешно на конкретни промени в обстановката за сигурност с наборен контингент, който се обучава три-четири месеца. Това, което липсва на сегашната, неуспешно професионализирана армия, щеше да го няма и тогава - пак нямаше да има кой да запали танковете. Армията има нужда от професионалисти, които да управляват модерните оръжия. Обучението за такива системи е дълго и скъпо. „Ирационално е войниците да бъдат обучавани и след това да напускат армията след завършване на обучението“, каза Понош.
Според него друг показател, че правителството не е подходило сериозно към решаването на проблемите в армията, е, че не е направена необходимата подготовка преди излизането на пазара.

„Те не направиха подробен анализ колко време и средства са необходими, за да се оправи съществуващият модел на провалената професионализация на армията и колко време и средства са необходими за прилагането на система със задължителна военна служба. Ако ситуацията беше такава, каквато трябваше да бъде, въпросът щеше да бъде - за колко време една добре оборудвана и обучена мирновременна армия от 20 000 войници може да прерасне в военновременна армия от 100 000 души и трябва ли да се работи върху това и какво", каза Понош.

Преди 10 минути, deaf said:

Веднага след 1989г. Русия спря да внася българска селскостопанска стока и почна да купува плодове и зеленчуци от...Турция и Сърбия! Спря да купува нашите електрокари и мотокари,3/4 от които отиваха именно в Русия/СССР. Кризата в България от началото на 90-те години беше причинена от Кремъл. С каква цел? Не знам. Може би от лошотия и отмъстителност...

казал съм го за неконкурентността и 

Преди 43 минути, Втори след княза said:

заемане на нашите места в Русия и Източна Европа и като следствие фалиране на големите български предприятия.

но вашата песничка е с този текст, независимо от контекста

Според Еманюел Тод тук, упадъкът на настоящата икономика в САЩ, както и да я наричаме се отбелязва по:

•  Фиктивния характер на американския брутен вътрешен продукт (БВП)
• Недостатъчно обучение на инженери
• Упадък на образователното ниво от 1965 г. в Съединените щати.
• Упадък на протестантството като морален стожер на трудовата етика за разцвета на икономиката и за придобиване на чувстото за избраност, изключителност на проетстантските нации.
•  масова алчност (официално име: неолиберализъм)
• изчезване самочувствието на избрани води до приемане на всички и отказ за надмощие, вкл. отказ от расизма и приемане негрите за равни.
• САЩ живеят от  "нископлатения труд на мъже, жени и деца от бившия трети свят"
• висока детска смъртност на фона на демографски спад

Интересно е също, че авторът използва термина авторитарна демокрация с обяснението:
"- Трябва да излезем от опозицията либерална демокрация срещу луда автокрация. Първите са по-скоро либерални олигархии с елит, откъснат от населението - никой извън медиите не се занимава с промените във френското правителство. Трябва да използваме друг концепт, за да заменим “автокрация” или “неосталинизъм”. "

Интересен е и ползваният термин "ултрамалцинство" по отношение на ЛГБТ. Допада ми, защото проблемите на мнозинствата и малцинствата се игнорират за сметка на ултрамалцинствата.

Колко време да сме били в либерална икономика? Колкото да бъде преорана българската икономика и насадена чужда. Стръв в капан. Гаражна търговия вместо Булгарплод и Хранителни стоки, заемане на нашите места в Русия и Източна Европа и като следствие фалиране на големите български предприятия. После се каза, че икономиката е либерална- само дето не може да се търгува с Русия, а само с Европа, където сме неконкурентно способни и в конкуренция с големи западни фирми, настанили се у нас. Това не е никаква либерална икономика.

Интериоризацията на чувството за вина е процес, който не е задължително да стига до своя край- ясно и категорично чувство, самоконтролиращо поведението. Както всяко възпитание, тя може да прекъсне в който и да е момент и остане частична. Както може да се изгради вътрешен навик да си миеш ръцете, така може и да се изгради частично- преди хранене, но не и след пипане на животни или може да е прекалена- миене след ръкуване. Така и чувството за вина може да се отнася до някои простъпки, но не и до други. Може да е прекалено, може да не е адекватно.

Интериоризацията може да се извърши след въздействие на либерални родители, учители, свещеници, но може и да е от някой деспотичен Торквемада или бесен Савонарола. Може да попадне на възприемчиво или своенравно дете. Като цяло, във възпитанието на някакви нрави е включено и възпитанието на вътрешни стандарти за морал, а съответно и чувството за вина при престъпвянето им.

Като констатация, излагам, че чувството за вина е присъщо и формира послушни деца и възрастни. То е необходимо на утвърдените, подредени структури. Положителното влияние е, че този послушен и със съответните морални стандарти индивид ще се сравнява с другите, ще се развива да ги настигне и да им подражава, ще се усъвършенства в рамките на тази система, а всяка постъпка в разрез с това ще приема като вина. Съвсем друго е положението при криза и смяна на мирогледа. Тогава послушните действат консервативно и спъващо промените. Тези, които отхвърлят предишните стандарти носят евентуално новото. Хубав нагледен пример за поведение в кризисна ситуация е разпъването на Исус. Той отхвърля законите на Моисей, поради което бива съден. Заедно с него, за същото- отхвърляне на закони  са съдени и разбойници.  Обаче обяснението на Исус е, че има особен- божествен и надзаконов статус и право сам да формира истинските, новите норми. Той определено е непослушен, своенравен, но идеите му за друг морал са перспективни и биват приети от мнозина. Чувството за вина подкрепя развитието в групата, а отсъствието му дава възможност за революцинна промяна.

-----------------

Чувството за вина като когнитивен дисонанс. В контекста на този модел за обяснение, приемаме, че у човека съществуват някакви нагласи, казаните морални стандарти. Когато констатира, че личното поведение не им съответства, се появява вътрешна конфликтна ситуация. Конфликтът  може да бъде решен по различен начин. Могат да бъдат омаловажени както стандартите, така и значимостта на ситуацията. Може да бъде намерено друго обяснение за  постъпката, тя да стане външно зависима. Може да бъде доизмислена или търсена причина за такова поведение, намаляващи дисонанса, а може да се игнорира и самия дисонанс или колизията между постъпка и стандарти. Може и изцяло, болестно, да се отхвърли всякаква морална оценка на собственото поведение. Когато човек отхвърли всякакви морални стандарти, то несъмнено няма и да има тяхно прекрачване и чувство за вина. Това обаче влиза в противоречие със социалните изисквания и води до психопатност на поведението. Докато се намираме на територията на психологическите конструкти, бих разгледал и това, дали моралните стандарти са съзнателни или са в несъзнателното. Според мен, когато моралните стандарти са дълбоко интериоризирани, те вече са несъзнателни. Докато се интериоризират, в по- голямата си степен са съзнателни. По подобие бих представил и уменията за шофиране и спазване на ЗДвП и ППЗДвП. Докато човек се обучава, той може да обръща внимание къде е сгрешил и да се притеснява от това. С практиката, той реагира спонтанно и несъзнателно взима решение. Когато такова решение е в разрез с изискванията, той си е изградил механизми за изтласкване, псува на поразия другите и преодолява закона без значими сътресения. Когато обаче бива санкциониран, отново се търси отговор на разминаването и то се върши съзнателно- човек може ясно да съобрази какъв е стандарта, какво е нарушението и каква е причината да го извърши. Дори пресмята значението за себе си и тушира тези причини и събития, които могат за го злепоставят.

-----------------

Накратко- Чувството за вина зависи от личността и от контекста, т.е. вътрешни и външни условия за изграждането и реализацията му.
По- подробно, зависи от нагласите на личността, самооценката, самокритичността, наличието на достатъчно време и интелектуални способности за саморефлексия, познаване на правилата, желание за вграждане в някаква социална система, чувство за своята лична отговорност за поведението.
Зависи и от това дали в системата има утвърдени правила, от близостта с лица- определящи морала и техните способности и амбиции за налагането им, от способността да бъдат разбрани тези правила.

В този смисъл, едно лице, попаднало в среда с различни изисквания към поведението от неговите може да се приспособи, а може и да не поиска или да няма усета да се приспособи и да не се чувства никак виновен при нарушаването на нормите в тази среда, съобразявайки се с предишна среда или с актуален тесен кръг- референтна група.

-----------------

Емпатията. Когато човек е с усет за преживяванията на другите, у него е по- вероятно да се изгради чувство за вина и това не е нещо чудно. Социалната и емоционална грамотност означават не само познаване на настоящите норми, но и умение да бъдат открити и оценени реакциите на околните и тяхната полярност. Умение да се прочете у другия всеки знак за неудоволствие и съответно в името на доброто общуване да се избягва предизвикването му. Съответно емпатичните са по- склонни да се самообвиняват, твърде чувствителни са към всяка реакция.

-----------------

Като социално чувство, възпитано от и полезно за социума, чувството за вина има своите положителни и отрицателни страни, както за обществото, така и за личността. Положителното е, че личността сама санкционира поведението си и нарушенията на реда. Съществува някакъв модел на социално израстване и врастване в системата и това е достъпно за научаване и прилагане. Изобщо адаптирането на „послушни”, с чувство за вина лица е много лесно в една обществена система. Отрицателното е, че такова поведение консервира системата, лишава я от агенти за промяна и подобряване. За личността пък, когато е прието дълбоко, прекалено е, чувството за вина поражда вътрешни конфликти, угризения, страх от отхвърляне при неволни грешки.

Представено по- грубо, обществото, в стадий на консолидация се нуждае от хора с познание за нормите и самоконтрол върху спазването им (рационален и емоционален- разглежданото чувство за вина). В стадий на динамична промяна, обществото се нуждае от хора дръзки, със съзнание за изключителност, т.е. самоуверени, смятащи, че са изключения и съответно изключват някои норми от своя мироглед. В най- добрия случай, някои такива хора създават или следват други норми, които ще са добри през следващия етап.

Както обикновено, при екстремуми- отказ или прекаляване и обществото, и личността стигат до патология. За обществото това е отсъствие на правила или строг, инквизиционен контрол за спазването им, а за личността- престъпно погазване на нормите  или възпиране от всякаква инициатива, съчетано с болезнено до самоувреждане чувство за вина.

Здравото състояние е баланса между самодисциплина и отговорност, ясни граници на виновното поведение и подкрепящ стил на общуване, в който „Недей” е много рядка дума.

-----------------

Чувството за вина е пряко свързано с чувството за отговорност. Очевидно е, че не- отговорни, невменяеми не подлежат на обвинение. Вмеяемостта е предпоставка за вина. В този смисъл бих разгледал отговорността като сродно и съпровождащо чувството за вина.

Да се носи отговорност е на първо място способност на човека да разбира постъпките си и да управлява поведението си. Коренът „отговор” в думата означава пред себе си и пред другите, човек да може да каже какво е направил, по какви причини го е направил и с каква цел. Отговорност е и това, какви са последиците от стореното, отговорът на обществото, последствията. Шеговито казано за тази гледна точка, ако някой сече клона на който е седнал, той трябва да приеме „отговора” на дървото, да приеме, че ще падне на гърба си и да поправи нещата… ако още е в състояние.

Човек има възможност освен пасивното приемане, адаптацията към последствията да действа и активно като вземе срочни мерки за овладяване на „отговора”. Най- простото е да предложи извинение; може да изрази своето разбиране за стореното и за последиците, т.е. да бъде съпричастен към потърпевшия, да заяви своето съжаление и разкаяние; да участва при вземането на общо решение по преодоляване на проблемите; да заяви и участва при действия за справяне с последиците; да осъзнае кое е длъжен да изпълни в рамките на своята отговорност и кое може да изпълни в повече; да определи и заяви значението на връзките, ценността на групата и изискванията за функционирането й; да се поучи, да извлече изводи от случилото се. В българския фолклор е разказан случай, в който при пиянска свада бива убит „един син на майка”. Чувството за вина е предадено чрез това, че сторилият го отказва на сестра си настойчивата покана да вечеря. За да освободи съвестта му от чувство за вина, сестрата го ободрява като казва, че има начин за обезщетение, „и кръвнина колай има” и тя ще даде на скърбящите родители своето дете „най- малото, най- убавото”.

-----------------

Строгостта на наказанието не е свързано с чувството за вина. Това чувство, ако е вече изградено, реагира на простъпката, а не на наказанието. То има предвид двете явления, наличието на норма и факт на неизпълнението й.

-----------------

Съществува ли изкупление на вината? В размишленията за отговорността бяха отбелязани подходящи начини за активност, които бележат съзнаването на лична отговорност. Наред с тях има едно мистично разбиране за изкуплението като понасяне на страдание, несвързано по никакъв начин с вината. Човек е склонен да приеме изключително страдание, за да смята, че е изкупил вината си или поне да избегне това тежко чувство. Човек стига до самоубийство или осакатяване, за да изкупи вината си, която изглежда е много болезнена. Укриващи се престъпници се предават, когато изпитват чувство за вина. Не- градивните случаи на самонаряняване вераотно са форма на изкупление. Още деца сами удрят ръката си, с която са извършили някакво нарушение. В случая става дума за психологически механизъм, за вътрешно заместване на външното наказание. Явно връзката „Престъпление и наказание” е вече изградена, дори у някои малки деца.

Обаче „изкупление”, както беше споменато, има друг- психологически смисъл за разлика от споменатата отговорност. Това е начинът да се освободиш от страданието, което сам си си наложил. При тези начини е и прошката, и изповядването, оповестяването на нарушението. Изглежда християните сериозно са приемали, че поведението им се разминава с Христовите поръки, щом са били измислени църковни ритуали за очистване, редом с правните. Тези очистителни, изкупителни ритуали не дават свобода по отношение на нормите, а само по отношение чувството за вина. Формулата за молитва за опрощаване, съставена от Иоан Златоуст включва „съзнателно и несъзнателно, било с думи, с дела или с помисли, или с мисли и предприятия, и с всичките ми чувства” като авторът е изложил всички възможни начини, според него за пристъпване на нормите. При това, християните държат на покаянието, като задължителен елемент при молитвата за прошкана разкаянието, т.е. осъзнато съжалиение за стореното. Това разкаяние е тъкмо чувството за вина, но не гризещо и съдбовно, а допустимо и простимо.

-----------------

Когато определяме мястото на чувството за вина, задължително трябва да установим и полярното явление. В тази наша скала, на другия полюс е онзи нарцисизъм и самолюбие, който дава право на човек да престъпва всякакви норми и да не се обвинява за стореното. Там чувство за вина е отрицателно, има чувство за изключителност и всепозволеност. Алкивиад е такъв самовлюбен младеж, Моисей и Исус с разбойниците… Тези няма да страдат от вина. „Господи, защо ме изостави” е чудесен пример за прехвърляне вината нанякой отвън, в случая на божеството. Положението на екзистенциалистите е по- особено. Те са едни Пастьори в моралната сфера, които разумно създават нови правила, прилагани само върху изпитателя. Те наистина не признават част от нормите, но това е извършено съзнателно, в търсене на нови. При това никого не агитират да постъпва като тях и предпочитат сами да носят отговорност за експеримента си. Отговорно, без да е преживяно като виновно.

-----------------

Не мога да различа кога чувството за вина става патологично. С общите методи за диагностициране от психиатрията се определя вероятно някаква граница. Вероятно и с медикаменти се решават възникналите проблеми. Неврозите, породени от угризенията, надявам се, също.

В семеен план възпитаването, насаждането на чувство за вина става освен с насаждане на чувство за страх, чрез възпитаване на чувство за срам, чрез посрамване.

„Как не те е срам!” е много популярно хокане, когато детето бива уловено в някаква простъпка. Така то разбира, че за да му се размине предвижданото в онзи страх- предтеча наказание, трябва да изрази срам. Да се втрещи, разтрепери, разплаче. „Малък дъжд голяма буря пресича”.

Обаче тези предтечи- страх от наказание и срам, означават, че самото чувство за вина още не е възприето лично, не е интериоризирано. Те са етапи в интериоризирането му. Страх от наказание_срам от постъпката_изживяване на вина.

Страхът и срамът са различни емоции и докато вината е в една депресивна среда със срама, тя не е толкова страх. Именно заради това, вината е едно комплескно преживяване. Изпитва се срам от отношението на околните, страх от последствията, самоунижение, нарушава се самооценката.

Независимо от констатацията ми, че чувството за вина е едно късно изградено чувство, в езика се използва и по отношение на животните- котките направили пакост се крият, кучетата гледат виновно или поне така го наричаме. Наистина, при животните то е нещо краткотрайно и минути по- късно бива забравено, при това е свързано с присъствието на стопанина, който ги е уловил на място, в момента, докато при човека е продължително и се проявява и извън присъствието на външен контрол. Това навежда повече на мисълта, че става дума за страх от наказание, което означава, че животното прави връзка със запомнено нежелано събите- наказание и прогнозиране, че то ще се повтори. Признавам, че това е доста сложна връзка, но не е толкова вина, колкото страх и поведение, което би омилостивило стопанина. Кучетата имат такива изградени в своите битки стереотипи на предаване, подчинение.

Така погледнато, въвеждането на имагенерна персона- Бог, който се отъждествява с родител и стопанин на хората, е същото както стопанина към кучето. Силата която наказва, а вече и посрамва и той определя нормите и стандартите. Границите и поведението в тях.

На много хора прави впечатление, как "цивилизовани" западноевропейци се разпищолват като дойдат у нас. Тяхното поведение все още се определя от чувството за страх или срам от роднини, съседи, пастора или кюрето, от полицая. Понеже у нас тези авторитети ги няма, те са свободни. Те губят и чувство за вина, което може и да е интериоризирано за у тях, но тук се изпарява.

Прочее, чувството за вина у френския учител от първото художествено описание не би било така остро, без поведението на семействата на загиналите, без авторитета на учителя, но и влиянието на свещеника, кмета и цялото обкръжение. При това нещастният самообесил се е бил обвързан, не е могъл да избяга извън тази осъждаща среда.