Отиди на
Форум "Наука"

El Mio Cid

Потребител
  • Брой отговори

    31
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ El Mio Cid

  1. Продуктивността на един корен (ако той наистина е такъв) в един език, прави ли го от собствено произхождение? А дали освен броя на думите трябва да имаме предвид и честотата на употреба на тези думи? А дали завишения брой такива думи в унгарски не се дължи поради голямата продуктивност на езика чрез натрупване на наставки (аглутинативен език)? А дали някои от тези думи не са с представки? Зараждат ми се още куп въпроси, които не мисля че има нужда да ги задавам...
  2. Тая глупост с тюркизирането на (о)Муртаг, разчитайки неправилно името, наистина не заслужава коментар... Пълна неграмотност от страна на "експертите", и е крайно време тази тъпотия да бъде премахната от учебниците.
  3. Маламир, Негавон (т. е. Негован), Муртаг (т. е. Мрътаг)... Все славянобългарски имена.
  4. Става въпрос за това че авторите на статията не са си направили даже труда да представят правилно старобългарската дума. Прощавай ако съм разбрал погрешно, ама факта че това не ви прави въобще никакво впечатление е много сериозен и показателен, явно сте свикнали да четете подобни бълвотини издраскани от пълни безписменици, нямащи никакво уважение нито към старобългарски, нито към правописа, нито към науката! Но такива като вас май това въобще не ви засяга, затова и не можете да разберете сериозността на проблема с неграмотността в България. Право да си кажа, толерирането на неграмотността беше последното което очаквах тук.
  5. Разбирам, искаш да кажеш че за да се даде по-"задоволителна" етимология е нужно да се изкриви думата според побърканите представи на тълкувача? Значи нищо че от цитата който си привел ни става ясно че "капь" е от женски род и 3-то склонение, пренебрегваме старобългарски склонитбени закони и я обявяваме за дума от мъжки род и 1-во склонение, това ли е правилния подход според вас?
  6. Ако наистина е така, то много жалка картина! Даже не са си направили труда да употребят правилно буквите ѣ и ѫ трите-четири пъти къдетосе срещат, та вместо тях са ползвани маймунските знаци h и @. Това е пълно неуважение към нашия език, каквото явно може да има само у нас. И после се чудим откъде толкова неграмотници, които в последно време завзеха университетите.
  7. Толкова ли ви е трудно да цитирате думата както подобава, без да я изкривявате през тюркоманско-иранистката призма?
  8. Ма като гледам скоро и Атина ще я изкарат производна на турското атте - баща,
  9. Ми то цела Влахия си е 90% славянска топонимия, Търговище, Дъмбовица, Яломица, Хършова, Кралево...
  10. В същото време славянските етимологий биват отхвърлени по смешен начин, бивайки определени като "недостоверни" и "остарели".
  11. Ето тук може да сравниш с руския вариант на думата. По старому се отрича връзката с чертог, но е дадено никакво обяснение.
  12. Накратко, обобщавайки в старобългарски имаме една гръцка дума от и-склонение в напълно разбираем контекст, и една възможна германска заемка - за която в днешно време се смята не за заемка а за родствена с германския паралел (между другото, германския паралел също е от и-склонение и от женски род). При думата "капь" нямаме никакво основание да смятаме че е имало възможност да бъде причислена към и-склонение ако я смятаме за тюркска заемка. Между другото, вин. падеж според вокалната хармония би бил "капъ", не "капи" (в предполагаемия тюркски оригинал).
  13. За лесть, подобно както и за гѫсь не всички са съгласни с немската версия, причината е именно склонението. Именно, в гръцки образеца на склонение съдържа много често окончание на гласна -i, което заедно с абстрактното значение на думата дават прекрасна възможност думата да бъде възприета като дума от и-склонение, това при положение че значението й е тясно свързано с религията и че старобългарските преписвачи са се опитвали превода на старобългарски да е възможно най-близък с гръцкия оригинал.
  14. Вземам ти от етимологическия речник на Фасмер, който може да го намериш онлайн: Тинь: ж. "ремень, плеть", только др.-русск. (Жит. Кондрата, ХI в.; см. Срезн. III, 960), ст.-слав. тинь ἱμάς (Супр.), От *tьnǫ. *tęti; см. тну, тять. Не связано с тяну́ть, вопреки Миклошичу (см. Мi. ЕW 351). Печать: ж., род. п. -и, первонач. мужского рода, но с ХVI в. – женского рода (см. Унбегаун 66), укр. печа́ть, блр. печа́ць, др.-русск., ст.-слав. печать м. σφραγίς (Еuсh. Sin., Клоц., Супр.; см. Дильс, Aksl. Gr. 164; Мейе, Ét. 288), болг. печа́т м., сербохорв. пѐчат м., словен. реčа̑t м., чеш. реčеt᾽ ж., слвц. реčаt᾽ ж., польск. pieczęć ж. (неясно ę; см. Лоренц, AfslPh 19, 150), в.-луж. рjеčаt м. Праслав. основа на согласный – *реčаt- (ср. Дильс, там же), – вероятно, от пеку́ (см.), т. е. "орудие для выжигания знака"; см. Маценауэр, LF 12, 328; Желтов, ФЗ, 1876, вып. 6, стр. 69; Преобр. II, 53 и сл. Неубедительно сравнение с лтш. pęka "лапа, ступня, большой гриб" и греч. πεσσόν "игральная доска", πεσσός "игральная кость", вопреки Зубатому (AfslPh 16, 407 и сл.); греч. слова следует связывать с др.-инд. рāc̨ī "камень", рāс̨аs "кубик, игральная кость", арм. уеsаn "точильный камень" (*реḱеnā); см. Лиден, Arm. Stud. 56 и сл.; Гофман, Gr. Wb. 265. Абсолютно невероятно предположение о заимствовании из тюрк. bitik "буква, письмо", вопреки Микколе (FUF 2, 78). С две думи, печать даже не е от и-склонение.
  15. Разбира се, трудно се свързва, но не е единствения пример.
  16. Зависи от гледната точка, ако "ia" се разгледа като "иа" е едно, а ако "i" се разгледа като "j" би било друго, а ако е съществувало славянско име "*пер-сиянъ" (корен сия-ти), то най-вероятно би се изписало на гръцки с "ia", разбираш ли лингвистическата логика?
  17. Виждам че тук споря с очевиден експерт по темата. Това което не виждам е аргументацията на този експерт, (става въпрос за тълкуването ми за "капь"). Очаквам да ми дадеш примери на тюркски заемки в славянски езици които се числят към и-склонение.
  18. Според мен е крайно време тюркската и иранската теории да влязат в час с науката, и това е работа на академиците. Засега още никой не е дал обосновка за основната догма в българската историография, отделянето на древните българи от славяните, а това в науката е недопустимо! Нашата историография трябва да разбере че едно твърдение за да бъде прието трябва да е оправдано. Същото важи и за етимологията на т. нар. *прабългарски термини и понятия, както отбележи Capitainformarine, нужно е тези теории да разполагат с познавачи на старобългарския. В противен случай би следвало логичното: отстраняване на тези теории от историографията и работене за създаване на нова словенобългарска, която всъщност може и да не се окаже толкова нова.
  19. Много правилно казано! Проблема е в образователната система и отчасти в народнопсихологията. У нас вече почти никой не се интересува от старобългарски, даже някои го имат като някакъв архаичен руски или нещо подобно. Тюркологията и иранологията имат и друг проблем, малкото единици които се интересуват от старобългарски рано или късно губят всякакъв интерес да търсят тюркски и ирански елементи в езика на древните българи, а причината е че т. нар. *прабългарски имена (а също и други думи) събрани от Златарски, Бешевлиев и др. като примерно Негован, Негун, Пресиян, Боян, Маламир, Мостич,Тривелий и т. н. им звучат твърде славянски, сиреч старобългарски. Но как да обясниш на един лицензиран професор че Περσιανος не е "Персиян" а според старобългарски фонетични закони се явява "Прѣсиян"?
  20. Преди доста време имах честта да се запозная с един случаен иранист край разкопките в София, почна да разправя някакви работи за *прабългарските градежи като ги съпоставяше с римските, нещо такова... След което взе да проповядва сред минаващи младежи че българската дума "светулка" била образувана от славянското "свет" и *прабългарското "*тула" което значело същото. Тогава все още нямах особено мнение по тия въпроси, но след време се оказа че такава дума "*тула" не съществува След като се поразрових в темата мина доста време докато всъщност разбрах че хранилището на подобни изсмукани от пръстите "етимологии" са съмнителни сайтове като protobulgarians, bulgaria-is-alive, проф. Петър Добрев, Дичо Дичев и подобни. Техните "речници" ако изобщо може да бъдат наречени с това име представляват скупщина от голословни твърдения придружени с някакви думи на непознат език за които се твърди че били от старобългарски (!!!) заедно с много други български и общославянски думи за които е представен иранския опит да прогледат през крив макарон етимологията им. Чесно казано, не ме и учудва че господства тюркската теория в лингвистиката... Тя е стотици пъти по достоверна от иранската, въпреки всички доктрини и неяснотии които проповядва.
  21. Българи не са, защото никъде не пише че са българи, освен това българите имат неизчерпаема литература на славянски, Първо - не са разчетени тези надписи, второ, може да са на някои други минувачи през тези земи, авари или някакви подобни.
  22. В старобългарски няма и 0,1% тюркски и ирански думи взети в куп, фантасматориите с "чрьтогъ" (от "чрьтати", "чрьта", както и "острогъ"<"остръ"), "сулица" (<"*судлица", "судло", глагол "совати", "суѭ"), и тем подобни вече не са актуални, всъщност последната дума само при нас се има за *прабългарска, в речника на Фасмер фигурира като славянска. Само един въпрос, как се знае че тези съмнителни неславянски надписи са писани от българи? Тюрколозите и иранистите да се напънат да дадат някаква причина за разклеждането на старите българи като неславяни... Приели са го като догма, без никакво основание.
  23. Лично аз, както казах преди, не съм в състояние да приема прилагането на този метод върху преславския надпис... Вече казах че има две основни пречки, късотата на текста, и неясното буквено съответствие... Въпреки това похвала за добрия опит! В бъдеще подобен метод може да намери своето място в науката. Нека само да дам една възможна насока, ако се вземат предвид освен отделните букви, също и двубуквени, трибуквени и т.н. съчетания, и ако се намери съотношението между различни фонемни групи, би могло да се стигне до възможност за определяне на езиковата група на някои обширен текст, а също и за езиковото сходство между текстове на два близки езика. Да дам пример, в български имаме "жд", но на негово място в сръбски имаме "ђ", което ако се изследват само отделни букви, не би се покрило... Но ако се включат и двубуквени съчетания съотношенията на "жд" в български, и на "ђ" биха били горе-долу еднакви. Това са само мои размишления, за които няма да се задълбочавам повече тук, защото за тях е нужна отделна статия.
  24. Просто направих обобщение на фактологията с която разполагат различните тези за нашия произход. Иранската разполага с 0 надписа на ирански Тюркската също разполага с 0 надписа Славянската/словенската разполага със стотици надписи. Освен това имаме и редица каменни надписи на гръцки. Общо взето споровете се водят около един неразчетен надпис, и няколко думи с неясна етимология. Ако и да приемем че този надпис и и всички странни думи са тюркски/ирански бихме получили следната картина: -1 тюркски/ирански надпис + 20-30 тюркски/ирански думи. -Безброй много славянски надписи + хиляди славянски думи. Това е. И на това като му сложиш отгоре всички писмени източници в които се споменава българския етноним без каквото и да е било усъмнение в славянската му принадлежност, но за сметка нито в съмнителния неразчетен преславски надпис, нито в съмнителния именник се споменава българското име. Така стоят нещата с чистата фактология. Това разбира се, не значи че непременно българите по род са словени/славяни, това значи че това би било най-логичното. Но все още има шанс за тюркската и иранската теории, като първата стъпка която трябва да направят привържениците на тези теории е да признаят че тяхната теория е алтернативна. И оттам съгласно с фактите, да направят това което 140 години българската родна историография не успя, да изкаже причините за предубеждението че изначало българите не са били славяноезични, ако ги има изобщо. Като го направят, чак тогава ще почнем да се разбираме.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...