Stoned

Преди 1 час, bulgaroid said:

  Преди 9 часа, Скептикът said:

Козари=Хазари

Имената на носителите на кобанската култура не са известни. Също така няма пряко етническо и културно наследство за никоя известна кавказка езикова група. Основната съвременна теория, която говори за местния произход на кобанската култура (ОП Смирнов, Е. И. Крупнов, В. Л. Янин и др.). Вероятно основата на кобанската общност са местните носители на предпланинските и планински култури от средната бронзова епоха (2500-1900 г. пр. Н. Е.). Като цяло изследователите, които се придържат към тази теория, отнасят формирането на предците на племената кобан към периода на произхода на кавказкия антропологичен тип от кавказката раса - тоест бронзовата епоха в Кавказ.

Предишната е севернокавказката култура , следващата е сарматската култура и вероятно някои други местни култури от сарматската епоха.

Нищо общо нямат с измислените от теб Козари-Харази през 2 в. в Панония. 

https://uk.m.wikipedia.org/wiki/Кобанська_культура

Преди 14 часа, Скептикът said:

 

1. Арменците никога не са твърдяли че българите живеят в Кавказ, а в свободен превод казват "Отвъд Кавказката планина, в страна на българите...
2. Вананд(Вунд) не се казва предводителя, а територията в която са заселени от арменския цар, чието название арменския изговор на урартския етноним: Бияна/Вяна

След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г., както и по времето на арменските царе Арташес ІІ (34/33–21/20 г. пр.Хр.) или Аршак І (34–35 г. сл.Хр.), тогава то следва да е станало някъде между 35 г. и 301 г. сл. Хр. Като се има предвид и фактът, че сириецът Мар Абас Катина, когото Мовсес Хоренаци изрично посочва като източник на българските сведения, е живял през III век, обхватът на търсенето трябва да бъде допълнително стеснен. Отчитайки контекста на събитията от арменската история (което не се прави по принцип), както и нарасналата активност на племената и народите северно от Кавказ от средата на II век сл.Хр. насетне, българското преселение в Армения следва да се датира по време на управлението на арменския цар Валарш II (185–198 г. сл.Хр.). А въз основа на едно коригиране на сведенията на арменския хронист от XII век Самуел Анеци за възцаряването на римския император Елий Пертинакс и Валарш II, преселението на българите на Вунд може да се датира с още по-голяма точност – 186 или 187 г. сл.Хр. Тази по-късна дата вече обяснява и защо към 387 г. българското население на областта Вананд все още не било асмилирано и съхранявало своята войнственост, неуседналост и агресивност – двата века между 187 и 387 г. не са били достатъчни за осъществяване на пълното му претопяване в арменска среда. Докато едно хипотетично преселение през 35 г. сл.Хр. или дори още по-рано, прави несъстоятелно дори допускането за запазване на някаква етническа самобитност за период от близо 400 години. Датирането на преселението към 186/187 г. има още по-голяма стойност, защото годината 186/187 отстои само на някакви си двайсетина години от датата 165 г., която „Именникът на българските владетели“

Нееднократно споменатият вече Мовсес Хоренаци съобщава, че Валарш II загива в битка с нахлулите откъм север хазири (т.е. хазари) и барсили. Първоначално той ги отблъсва в сражение при бреговете на река Кура, но когато предприема контраудар северно от Кавказкия хребет, е смъртоносно поразен от изкусен стрелец с лък. През 1267 г. същия разказ предава кажи-речи дословно и арменският енциклопедист Вардан Аревелци. В неговия текст обаче има една важна разлика – вместо БАРСИЛИ срещаме БЪЛГАРИ:

„В неговите дни, като се обединили, народите на БУЛГХАРИТЕ и ХАЗИРИТЕ начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай, обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години“.

Вардан Аревелци е не друг, а същия онзи Вардан, който локализира старите земи на българите в Средна Азия. Пак той споменава в историята си и за грабежите и насилията над българите в Тракия, извършени от германските кръстоносци на Фридрих Барбароса. С други думи, Вардан Аревелци познава българите и знае добре какво и за кого пише. Затова едва ли е случайна извършената от него замяна на „барсили“ с „българи“. Той явно е имал на разположение и някакви допълнителни сведения, недостигнали до нас и ги е използвал, за да направи поправки и уточнения, които е сметнал за необходими. Както впрочем нерядко се случва, когато късен автор използва текст на по-ранен.

Преди 11 минути, Скептикът said:

А какви са тези кобани за които говориш не знам.

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Кобанская_культура

Преди 11 часа, Скептикът said:

1. За аланите на р.Волга, дори няма да го коментирам, щото там няма такива. 

И какво пречи на Аланите, да са слезли от района между делтите на р. Дон и р. Волга в района на Кавказ - по-близо до планините? В равнинните части, населението е било рядко, и не аланско, били са местни кавказци, наричани "кобани". Аланите побеждават тези племена и заемат цялата територия, а народите постепенно се асимилират. След няколко века идват хуните и потеглят с тях към западна Европа. 

Преди 9 часа, Скептикът said:

98% от написаното са глупости.

1. Тохарите не са иранци, а отделна група народи
2. Сюнну(прев.от кит: варвари) са толкова иранци или българи, колкото и зулусите
3. Арменците никога не са твърдяли че българите живеят в Кавказ, а в свободен превод казват "Отвъд Кавказката планина, в страна на българите..."
4. Барса не е българско животно, а и за информативност, ти казвам че Барс е тюрко-монголска дума за леопард, не за тигър(който е пределно ясно че дори не знаеш, кои територии обитава)
5. Вананд(Вунд) не се казва предводителя, а територията в която са заселени от арменския цар, чието название арменския изговор на урартския етноним: Бияна/Вяна
6. Китайците не споменават никакви оногури, а българи не са чували до XIXв.
7. Няма такава държава Балхара/Бактрия. Дори града се казва преди идването на арабите - Бахл
8. Саките също не са иранци(нито източни, нито южни, нито каквито и да е)
9. Персите също нямат дума за българите до завладяването им от арабите.
10. За аланите на р.Волга, дори няма да го коментирам, щото там няма такива
11. Също и "цитата" за Телериг и берсилите ме съмнява въобще да съществува.
12. Туранидни българи няма преди XI-XII век

Започвам да се чудя, дали с Tantin не сте едно и също лице.

Това, че има неточности, не означава 98% глупости. Явно тук битува някаква конспирация - кой, кой е ли? Въпросният човек не го познавам, както никой от тук - предполагам... 

Благодаря за критиката относно историята, но не правете подобни предположения, че съм еди кой си от форума... 

On 26.01.2020 г. at 18:20, tantin said:

Отделно за тоя народ - МасаГети - някъде ги срещнах описани като Високите Гети .

Нямаше ли нещо, че масагетите заедно с други индоскитски племена, вероятно притискани от разширяващата се персийска империя и последвалата експанзия на Александър Македонски в средна Азия, се прехвърлят в северен Китай където са наричани с името Юеджи.

On 18.05.2018 г. at 11:21, Южняк said:

Работата става дебела. Снощи качих софтуера за генетично плотиране на Райх и паабо и го пуснах да прави графики на секвенсираните от изследването образци. Сложих няколко унгарски скита, протославяните от чехия, всички алани, + прабългарите от салтовомаяцк, 7 в. сл. и по двама от всички секвенсирани централноазиатски популации.

Сложих двама съвременни българи, двама пелопонески гърци и двама хървати. Подчертавам, това са официалните дата файлове на секвенсираните в изследването хора и същия софтуер, използван в изследването и във всички изследвания на райх и паабо. Резултатите са официални, така да го кажа, и не мисля, че някой досега го е правил в БГ.

Мисълта ми е, ако някой иска да ги използва в научно изследване, да заповяда - само че да се позове откъде ги е взел и кой ги е правил.

Резултатите от плотирането: 

Образци Алан:ДА164 иДА243 са от салтовомаяцката култура, предполагаемите прабългари на аспарух недалеч от делтата на дунав. Отново да подчертая, това са официалните генетични файлове от изследването. Не съм казвал на софтуера какво да прави, нито този софтуер е чел учебници по история, както и да е, софтуерът веднага откри връзка между съвременни българи и алани и я плотира; скоред графиката, която направи съвременните българи са смесица от *три популации*: 1. Алани от салтовомаяцката култура 2. Скитославяни от Унгарската пуста (Скитиан_Хунгари ДА191) 3. Пелопонески гърци.

Образците от пелопонеските гърци ги вкарах като прокси на балканското население от античността или ако щете, на популацията на ИРИ?византия отпреди впн. Но това са образци на съвременни хора. 

1.Първо, за "Аланите". За мое огромно удоволствие - и изненада - софтуерът откри конкретната популация от кавказ, с която са свързани "българските" алани. Това е една популация от арменското плато от желязната епоха известна като Лхашен Метсамор. Образецът е от 800 г. пр. н. е. и не мисля, че някой знае кои са били тези хора, но това е популацията, донор на кавказко днк у алани и съвременни българи (образец ИА:ДА31) на плота. Това е източникът на кавказки гени у нас и у прабългарите. 

Възможно ли е образецът да е от кимерийската култура? 

Преди 3 часа, tantin said:

бурундук  - Бурундуки́ (лат. Tamias, от др.-греч. τᾰμίᾱς «заведующий хозяйством», «эконом») — род грызунов из семейства беличьих. 

Подсказвам- потърси кои племена ловуват дребни гризачи и продават кожи.

Дори бях отворил тука една тема за ловците на белки - там съм ги разгледал по-подробно.

Чел съм, че хунугурите са се занимавали с продажба на хермелинови кожи... 

В иранските учебници по история пише, че древните българи имат индо-ирански произход и са част от древната персийска цивилизация. 

Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като са изтласкани от древно-персийската си родина.

Някои днешни автори, не запознати в детайли с историята и с етно-генезата на древните български племенни групи, твърдят, че древните българи идвали от страната Балхара (Балхика, Бактрия). Макар и да се предполага, че предците на прабългарите са дошли действително най-вероятно от Средна Азия, то самите те не може да са насследници на бактрийците (които имат съвсем различна култура). В случая действително имаме едно съвпадение на наименованията с близко звучане. 

Предците на прабългарската етниеска група най-вероятно трябва да ги търсим сред две съседни източно-ирански племенни групи – тази на тохарите и тази на саките.

През II в. пр. Хр., когато Средна Азия се превръща в арена на съперничество между Китай и империята Хунну, предците на българите, заедно с други северно- и източно-ирански народи, са принудени да мигрират на югозапад.

В сърцето на Средна Азия те попадат в една многообразна културна среда, в която се пресичат персийски, северноиндийски, китайски и елинистични влияния - последните донесени тук от войните на Александър, Селевкидите и утвърдени от владетелите на Гръко-Бактрия.

Тази културна среда ражда две мощни държавни образувания - Партянското и Кушанското царства, а в Източна Европа се появяват сарматите.

В края на старата или началото на новата ера, под външен натиск или пък в резултат на някакви вътрешни политически борби за централизация е изхвърлена първата българска миграционна вълна към Европа.

По древните търговски пътища българите достигат Северен Кавказ и както свидетелствуват арменските летописи най-старата "Земя на българите" там е била в планините.

Дори когато почувствували силата си постепенно овладяват и равннините зони, тази първа земя остава естествена крепост на българското етническо присъствие в Северен Кавказ не само до времето на Аспарух, но и по-късно.

Мовес Хоренаци отбелязва появяването на древните българи в Кавказ по времето на арменския шах Вахаршак (152-131 г. пр. Хр.), когато около Карс са дошли "вхндур-булгар"(vh" ndur Bulgar), водени от Вунд (Vund). В основата е името Вананд - техен предводител. Ако сравним годините на заселване в Кавказ ще видим, че то съвпада с друго събитие станало в Средна Азия – прогонването на юечжите от хуните в 165 г. пр. Хр.

Вероятно големите размесвания на населението е принудило вхндур-българите да се изселят на запад.

От данните на анонимния хронограф от IV в., както и от посочените пасажи у Мовсес Хоренаци се вижда, че българското етническо наименование - булгар (болкар) се споменава в изворите доста рано, и при всички случай значително време преди появата на хуните в Европа.

Какво означава това име, още не е определено със сигурност и по този въпрос съществуват различни схващания.

Според Ашхарацуйц (географията на М. Хоренаци), българите са се делели на отделни племена и всяко от тях наред с общото име „българи” си имало и свое специфично название.

Такива прабългарски племена в Кавказката област, описани в "Арменска география" ( VII в.) са: купи-булгар, дучи-булгар, олхонтор-блгар и чдар-болкар. Посоченото и от М. Хоренаци племе "олхонтор-болгар", някои автори може би правилно го свързват с оногондурите/оногури/. 

Историците Хаусиг и Фр. Вестберг свързват напр. племенното име "Кучи-булгар" от арменската география "Ашхарацуйц" с държавата Куча в Средна Азия.

Друг народ, който също близко-родствен на кавказките прабългари, е носел названието "берсили" или "барсула”.

За него споменават византийски, арабски и еврейски извори по повод на събития в Закавказката област, свързани с нашествията на авари и хазари през VI-VII в.

Областта, заемана от "берсула”, се нарича в някои източници с името "Беленджер”, а у други - с името "Балк”, което има явна връзка с името "балгар”.

Егише Вартапед описва българите хайландури и вожда им Еран (Ернак/Ирник), които са се заеселили в Кавказ.

По времето на Хосрой Ануширван (521-579), хайландур-блгар построили в Кавказ градовете – Булкар, Балк, Хумар (Хумаринско градище) и др.

Останалите български племенни групи се поместват между Днепър и Дон и около Кубан в съседство с аланите.

Има византийски и китайски данни, че оногурите са живеели първоначално (II-ри в. пр. Хр.) в согдийската област Уструшана с център град Бакат - района Унаге, според китайски хроники.

По-късно се появяват в Северното Прикавказие.

През V в. българския народ берсили трайно се е поселил до Дагестан и около устието на р.Терек. Берсилия - древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други.

Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което е като на българското свещенно животно – Барс (тигър).

За нея са оставени едва няколко писменни източника, които обаче твърдо я свързват с българите:

- Ибн Расте (нач. на X век), казва - Българите се делят на три части - едни се наричат Берсула, други Есегел, а трети - Болгар.

- В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга.

- Михаил Сирийски, също причислява Берсилия към аланите.

- Мовес Хоренаци съобщава за брак между високопоставения прабългарски предводител с името Аспарух от Берсил и аланска принцеса по времето на арменския цар Хосров в 330-338 г. - М.Хоренаци ни съобщава и др. интересна информация:"Царят на Севера се нарича Хаган. Той е владика на хазарите. Царицата, жената на Хагана, произлиза от рода Барсили (берсили)".

Страната се е сляла през VІ век с Оногондурите в държавата на Кубрат, а малкото писменни източника (5-6), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване. Кан Телегиг е първият наш владетел, заел се с задачата да обедини България и Берсилите (Куберовите Българи). За това потвърждава тяхното споменава в Легендата за Свети Димитър относно обсада над Солун, а както се знае, такава обсада е била проведена от Кубер и Мавър.

За берсилите и Кан Телериг, съществува и едно сведение, което ни е оставено от Теофан, то е следното: "А през месец Октомеи на 13 индикт, императорът получил съобщение от България от тайните си приятели, че Господарят на България изпраща 12-хилядна войска и боили за да пороби Верзития и да пресели в България."

Другата важна особеност, че макар днес да се говори за Битка у Берзития, на императора "никой не му се противопосавил", което говори че е твърде възможно въобще да не е имало битка. Когато все пак Телериг се изкачва на властта, той се заема със прочистването на страната от гръцките шпиони, осуетили обединението на двете българии: "А Телериг, господарят на България, като узнал че от неговите приближени императорът научавал намеренията му, писал му: Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат.

А този от лекомислие му писал и онзи, като ги узнал, изтребил ги всичките. Като чул това Константин изскубал много от побелелите си коси". 

За пъстротата на прабългарската етническа общност, създадена през V - VI в., свидетелствуват не само данни на писмените извори, но и данни, извлечени въз основа на антропологични проучвания. 

Доказано е от изследване на българските некрополи, открити в днешна Южна Русия или в Североизточна България, че антропологическият тип на българина при някои черепи e смесен.

Едната многочислена група черепи са с подчертани европеидни черти, които свидетелствуват за основния етногенезис на българите, който е близък до различните сарматски елементи (алани и др.), с които те имат явен общ произход. Друга много по-малочислена група черепи (главно в прикавказките некрополи) спадат към средноазиатския и турански расов тип и свидетелствуват за наличен макар и малък присмес от алтайските народи, явно получил се от общия им живот в хунската империя.

С идването на българите на Балканския полуостров и сливането им с траки и славяни европеидните черти са се "изчистили" напълно, като в тукашните некрополи почти отсъстват черепи с наличени монголоидни черти. Ц. Кристанов (Към въпроса за етногенезиса на българския народ, 1966), като се позовава на своите проучвания върху типа на българите, както и на изследванията на М. Попов (публикувани в "Антропология на българския народ") още преди 50 год. стига до заключението, че у древните българи са преобладавали повече европеидните черти.

Преди 4 часа, Dobri_I said:

1. В пасажа се говори за утигури, а не е доказано, че утигури е еднозначно с оногондури (еквивалентността е теория, която е базирана само върху логически разсъждения, но не и на някакъв материал - хроники, археология и пр.).

2. В представения пасаж не се казва нищо за обиталищата на утигурите. Споменава се единствено преминаването на пратениците през областта Акага. Никъде не е казано, че в тази област живеят утигури. Дори ако се замислим, е по-вероятно областта да е била населена от подчинено на утигурите население (а не от самите утигури) над което е  властвала Акага (назначена там от утигурския вожд Анагай). Също така е напълно възможно областта Акага никога, до тюркското нашествие, да не е била подчинена на утигурите, а върховенството на Анагай в района да е резултат от тюрското владичество -  определянето на Анагай за наместник/управител на най-западните части на Хаганата. За последното има известни улики - той командва войската атакуваща в Крим (а самата войска е съставена не само от утигури, но и от тюрки).

 

 В книгата си "За Готските войни" Прокопий пише:

"По Танаис, между Понт и Меотида,живеят утигури,които се наричат и кимеряни.

Руският историк Д.И.Иловайский, счита че "през първата половина на 6 век са налице утигурски поселения в Приазовието и Крим. Главно източната част на Крим е била населена с хуно-българи, но те живеели също така и в южната и западната част на полуострова. Най-много те били около Керченският пролив, главната част на Боспорското кралство, на което нанесли смътоносен удар. На източната страна на пролива те превзели Таманският полуостров и района на Фанагория. Гръцката колония Фанагория била разрушена. Бившата столица на Боспорското кралство Пантикапея или Боспор, днешен Керч, известно време се отбранявал от нападенията на хуните-утигури, като се ползвал от подкрепата на Византия. По това време хуните държали властта над територията между Херсон и Боспор."

Преди 22 минути, tantin said:

А чувал ли си за областта Утигурия?
Такава също няма.  Но ние я знаем коя е тази област, защото там живеят най-многобройните от всичките прабългари, тъй наречените утигури.. А как се нарича земята на утигурите? Това срещал ли си го?  Аз за тях основно си мислех че са в Оногурия. 

Оногурия, според Агатий: През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише:

„Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

Оногурия не е там, където пише Равенския географ, а където пише Агатий, на юг от Кавказ, в старите земи на кимерийците, гавара Утик, утигури. Заслугата на Иванчик е че определи къде е държавата Гамирая: на територията на северна Армения и южна Грузия. 

Преди 15 часа, Conan said:

... това е 8 в.п.н.е. кажи сега от къде са изчезнали 700 години п.н.е?

 

 

 

Факт е, че кимерийците се разтварят в други племена, същото важи и за скити и сармати... Накрая, след ІІІ в. пр.н.е. трябва да признаем, че имаме само топоними и хидроними: Скития, която е от Дунав до Дон; Сарматия, която има европейска част от Висла до Дон и Азиатска Сарматия на изток от Дон до Волга, а на юг до Кавказ; имаме и хидроними: Босфора на Кимерийците....имаме и още хидроними, П.Орозий пише, че морето над Синоп до Колхите се нарича "Кимерийско море"...Тавстос Бузанд дори в V в. от н.е. не познава топоним Кападокия, а навсякъде пише за Гамирика и т.н.

Най-интересното е къде е Оногурия, според Агатий: През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише:

„Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

Оногурия не е там, където пише Равенския географ, а където пише Агатий, на юг от Кавказ, в старите земи на кимерийците, гавара Утик, утигури. Заслугата на Иванчик е че определи къде е държавата Гамирая, на територията на северна Армения и южна Грузия....През ІV в. пр.н.е. иберите, бъдещите грузинци, изтласкват на север от Кавказ остатъчните кимерийци...и т.н.

 ЗАПАДНИТЕ САРМАТИ В СЕВЕРНОПОНТИЙСКИЯ РЕГИОН 

  1. От Кимерийците до Сарматите 

  Ролята на номадските ирански народи кимерийци, скити и сармати, се очертава със все по-голяма яснота от гледна точка на еволюцията на славянската култура и етническите и` характеристики. Това стана достояние благодарение изследванията на съветската историческата наука на скитската епоха, в сравнение с по-старата тенденция прокарвана от историците на царска Русия, които свързваха началото на Русия само с варягите, и тяхното участие във формирането на първата руска държава. Б.Д.Греков подчертава значението на скито-сарматските култури и тяхното значение за източните славяни. [1] П.И.Ляченко също се занимава подробно с ролята на скитите и сарматите, в икономическата история на СССР. [2] Г.Вернадски определя ролята на сарматите като по-значима, във връзка с южните славяни, и според него, славянските и сарматските племена, живеят заедно в предхристиянските времена в Южна Русия. Това дава основание да се мисли за сарматско влияние по отношение на етническия характер и култура на русите. Според него дори и името „Рус” произлиза от името на сарматско племе. [3] До известна степен концепцията на В.В.Мавродин съвпада с тази гледна точка. [4] Въпреки признанието за историческото значение на сарматите, тяхната история все пак е неизвестна в много аспекти, и в действителност няма единна концепция за тяхното формиране. По-долу бих искал да хвърля светлина върху един период от сарматската история, която досега не е изяснен. Появата на хуните е причина за широкообхватното движение на народите, известно в историята като „Великото преселение на народите”. Появата на хуните в Европа е с решаващо значение в историята, но би било грешка да се смята, че навлизането им в Източна и Централна Европа е било изцяло ново и изолирано явление за тези части от континета. Преди повече от век А.Хансен доказва, че преселението на народите е започнало поне хиляда години по-рано, с появата на скитите, [5] и последните изследвания убедително показват, че миграцията на хуните, е само един епизод от дългосрочната серия миграции в хода на които конните номади от степите се премества от изток на запад, и преселенията им се разпространява в продължение на повече от две хиляди години. Процесът започва с появата на кимерите в 1000 г.пр.н.е. Най-ранното известно седалище на кимерите е в Кавказ и върху прилежащите по-северни степи. Впоследствие те проникват на запад и навлизат в Южна Унгария през VІІІ в.пр.н.е. Археологическите останки, свързани с тях, съдържат голям брой конски амуниции; рефлексни лъкове които ясно показват че са принадлежали на конни стрелци. Кимерите са следователно първите хора, които са въвели в Европа номадския тип война, водена от голям брой конни стрелци. Пометени от движението на кимерите, към тях се присъединяват и редица народи, принадлежащи към други етнически групи. Днес не се подлага на съмнение факта, че управляващата класа на кимерите е говорила на ирански език, ако се съди от имената на техните владетели. Следователно, е много вероятно, че те първоначално са дошли от степите на Казахстан, за които се предполага, че са люлката на иранските народи. [6] Нови конните номадски племена се появи скоро по стъпките на кимерите. Това са скитите, които в хода на своето движение на запад, слагат край на властта на кимерите. В края на VІ в.пр.н.е. скитите вече са нападнали и завладели южноруските степи, и по-нататък проникват в западните граничните райони на степния пояс на Евразия. Съдейки от археологическите свидетелства, може да приемеме че кимерите са се преселили в Трансилвания и по поречието на река Тиса. Кимерите се установяват в земите на съвр. Унгария и вероятно в следващите векове са се слели с местното келтско и дако-мизийско население.

1. B. D. Grekov, The Culture of Kiev Rus. Moscow, 1947. pp. 18. 

 2. P. I. Lyashchenko, Istoriya narodnogo khozyaistva SSSR. Vol. I (1947), 38—40. 

 3. G. Vernadsky, Ancient Russia. New Haven, 1943. pp. 74, passim. See my remarks on the matter RHC. N. S. V (1947), pp. 230. 

 4. V. V. Mavrodin, Obrazovanie drevnerusskogo gosudarstva. Leningrad, 1945. 390. 

 5. A. Hansen, Beiträge zur Geschichte der Völkerwanderung. I. Ost-Europa nach Herodot. Dorpat, 1844. 

6. За последните изследвания на Кимерите, виж J. Harmatta, AÉ

http://www.kroraina.com/sarm/jh/index.html

Преди 1 час, miroki said:

Това е интересно. От 3 те споменавания на оногури и вариациите и на 3 те, които коментирахме неотдавна, намерихме отъждествяване с българи. Това което до скоро пишехме, че не е така.

Излиза, че:

Оногурите са българи Приск 463 г. и Суда;

Уногундурите са българи Теофан 680г.;

Уногурите са българи Агатон 713 г.

Явно е едно и също. А вариаците са от това кой как го е чул, запомнил и предал, както и от следващия и следващия. 

 

 

 

При проучванията на некрополите от Бишкетската долина, р. Кафиринган, р. Вахш, Тулхарския могилник, намиращи се в съвременен Южен Таджикистан, в районът близо до град Балх. Датирани са в периода 2 в. пр.Хр. - 3 в., времето на Кушанската държава. Авторът отбелязва, че изкуствената деформация на черепа е слабо разпространена сред кутригурите и утигурите, обитаващи северозападно от р. Дон. Тези племена все още са с неясен етнически произход (O. Maenchen- Helfen. The World of the Huns. N.Y., 1967, v. I-V), някой го приемат за прабългарски. Изкуствената деформация на черепа обаче е много разпространена сред племената със сигурен прабългарски произход - оногури и оногундури, обитаващи по-южните степи на р. Кубан и Кавказ.

Преди 11 часа, makebulgar said:

Конане, колегата май теб цитира, и явно ти харесва, ама това не прави кимерийската теория по вярна. Тя е не по-различна от автохтонната. Идеология е. 

То за произхода ни всичко е теории, а коя е по-вярна не знам. Големите разногласия по въпроса за произхода на българите са показателни за липсата на сериозна историческа школа у нас. Причините за това се коренят в цялостното обществено-политическо развитие на България от Освобождението до днес. На българския народ бяха наложени чужди на неговия дух институции, които утвърдиха чужди на неговите традиции управници и обществени деятели. Те отклониха народа от неговия исторически път и нанесоха трайни поражения върху българското народностно съзнание. С други думи ние, българите, не бяхме Себе си, и затова претърпяхме толкова много беди и разочарования през изтеклия ХХ век. Отстъплението от народностните традиции доведе и до груби извращения в българската история. В качеството на академични историци се издигнаха хора без вътрешен дух и призвание за това свято за Народностната общност дело. С лека ръка тези “учени” прокараха в трудовете си разни чужди клишета и внушения и така създадоха една крайно изопачена представа за българските прадеди. А същевременно те подцениха и малкото оцелели фрагменти от народностната ни памет, запазени в средновековните летописи и народните песни и предания. Така се възпита едно нихилистично отношенше към българската история и митология, които днес дава своите отровни плодове.

За да се изгради едно издържано учение за произхода на българите без залитания към едностранчиви и взаимноизключващи се тези е необходимо изчерпателно проучване на всички следи, факти, източници, находки и хипотези, имащи отношение към произхода на българите – хунорска, кимерийска, келтска, иранска, та дори и тюркска. За тази цел трябва да се събере всичкият възможен исторически и етнографски материал за народите, считани за прадеди на българите, и да се съпостави с наличните извори за древните българи. Оттук нататък трябва да се претеглят всички плюсове и минуси, като се отдава първостепенно значение на родствените връзки между народите, а не само на културните успоредици между тях. Само така ние ще открием Себе си сред народите от нашата кръв.  

А що се отнася за горния ми пост, текстът е изваден от този линк:

https://arhivar.blog.bg/history/2016/03/07/novi-dokazatelstva-zashto-e-prav-prokopii-che-hunite-sa-bili.1435451

Ирник от Именникът на българските владетели и Ернак, третият син на Атила, са една и съща личност? Това се поддържа от основните учени от ХХ в. Бъри, Макварт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе, Артамонов.

Защо се пренебрегва, че щом Ирник от Именникът е от рода Дуло, няма как това да е рода на майка му, а е рода на баща му. Тоест, Атила е от рода Дуло. Апропо, още през 1930 г. Стивън Рънсиман ясно посочва това. Преди него Бъри и Макварт също определят Атила като произход от българския династичен род Дуло.

Златарски през 1918 г. отхвърля тази хипотезата на Бъри и Макварт, като се мотивира, че „щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).

Рънсиман (1930 г.) опонира на Златарски: „Аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло” (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281).

Династията Дуло дава и първия унгарски крал. Константин Багрянородни през Х в. пише, че първият унгарски крал Арпад е син на Алмош, и под това име ясно се разчита волжко-българският владетел Алмъс, то с какво ще им вземем на унгарците историята (каквито обвинения идват от българофоби)? Не става ли ясно, че династичния род Дуло е български и като такъв е дал първия крал на Унгария? 

Защо не знаем нищо за българския владетел Ирник?

Цитира се Приск от V в. за присъствието на Ирник в Мала Скития (дн. Добруджа), но не и факта, че Ирник е зает, според същият Приск със свои „местни войни“ към 469 г., когато не помага на брат си Денцик, който е на Дунав. Ако тези войни на Ирник бяха в Добруджа, Приск щеше да знае с кого военно е зает Ирник (NB), но той не знае, значи трябва да търсим войните на Ирник на изток…„Глава 36, Приск: По това време пристигнало от синовете на Атила до император Лъв посолство, чиято цел била да разясни причините за съществуващите по-рано разногласия и да утвърди, че трябва да се сключи мир и на основата на старите обичаи да се възстанови търговския обмен на Истър (Дунав – бел.ред.) с римляните и те да предлагат свои стоки и да има взаимен оборот. Пристигналото с тази цел посолство се върнало без успех, защото императорът не искал хуните, причинили толкова много вреда на земята му, да се ползват от римските търговски услуги. Синовете на Атила, когато получили чрез посолството този отговор, се скарали помежду си: Денгиз при неуспешното завръщане на посолството решил да поднови войната с римляните, а Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 160—161 .Nieb].“““…

С кого воюва на изток Ернак, т.е. Ирник от рода Дуло ?

Оказва се, че данни за военни действия на Изток от пост-атиловите хуно-българи, има и в грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник”, чийто автор е свещеник Яков Цуртавели. Още през 467 година, както става ясно от това житие, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в персийската столица Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проход в Кавказ хуни. „Това беше през осмата година на персийският цар”, пише Яков Цуртавели. Пероз извикал иберийският васал Вараскен в столицата и му дал указание да отблъсне появилите се на Кавказ врагове. Вараскен решава да предприеме поход, казвайки преди тръгване на Яков Цуртавели: „Известно ти е, свещенико, че отивам на война с хуните” (VІІ). По-късно същият Вараскен посещава и Дербенд. „Скоро той се отправи към Чор” (Х).

Тоест, очевидно първото появяване на пост-атиловите хуни към 467 г. е при Дарялският проход над Иберия. Но проблеми явно има и при Чор (Дербенд).

Следователно, трябва да търсим присъствие на Ирник на изток от Дон. Сведение за такова ни дава и Прокопий Кесарийски, който пише, че утигурите, със „своя владетел“ след 465 г. отишли на изток от Дон. Очевидно тук става дума за Ирник и българи, което става ясно от византийския сборник от Х в. Суда.

Сведение от 465 г. за българи във византийската книга „Суда“ от Х в.

В Суда под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Във фрагмент 24 от запазените откъси на историята на Приск Панийски, отнасящи се към 463 г. (Exc. De leg. gent.: Р. 42, 43; В. 156; Μ. f. 30), срещаме същото сведение, но съкратено и без да упоменава за българи. „По това време към източните римляни били отправени посолства от сарагури, уроги и оногури, народи изоставили земите си, понеже с тях влезли в сражение савирите, които били изгонени от аварите. Последните също били прогонени от народи, живеещи на брега на Океана. По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Видно е, че текста при Суда и текста при Приск имат общ източник. Това е очевидно самият оригинал на историята на Приск Панийски от 8 книги, която не е съхранена. Откъси от Приск са достигнали до нас, понеже през Х в. при българофоба-император Константин Багрянородни са извършвани преписи и очевидно там е отпаднало името „българи“, което е съществувало в оригинала, видно от преписа в сборника от Х в. Суда, който не е контролиран от Багрянородни…

Един от местните народи на Кавказ, са хоните. Те, заедно с бояндурите (урартите, бийан) са в региона на дн. Грузия много преди иберите, т.е. протогрузинците, да се установят там чак в края на ІV в. пр.н.е.

Според Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ”. Това сведение за „хоните” се потвърждавало от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците” („Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”).

apsnyteka.org/806-gumba_g_ob_istokah_istoricheskoi_kontseptsii_leonti_mroveli.html

Според грузинския летопис от V в. от н.е. „Мокцевай Картлисай“, хоните били на Кавказ още по времето на Александър Македонски:„

Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах… Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І, Мокцевай Картлисай).

"Мокцевай Картлисай“ е християнски документ от V в. от н.е. за обръщането на езичниците ибери в християнството. Имената на „хони“ и „бундурк“ и кои народи се крият под тях, са били неясни за преписвачите от стари архиви и след VІ в. в преписите вече не срещаме самоназванието на урартите (бун, боян, бийан) а грешното „бун-тюрки”. Вместо изследователите да реконструират името на остатъчните урарти към ІV в. пр.н.е., които са се срещали на юг от Кавказ с армията на Ал. Македонски, някои от тях тенденциозно се опитват да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците, при положение, че „Бун” (Бийан) и „дур“ (ср. с Дер-бент), е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските надписи в началото на ХХ в.

Още през ХІ в. „Мровели не го е удоволетворявала вече съществуващата версия за преселение на грузинците в Картли едва в края на ІV в. пр.н.е., а така също уседналите тук до идването на грузинците други народи – хони, бунтурки (чети: бундурк – бел.м.), за които съобщава „Мокцевай Картлисай”, ето защо Мровели умълчава за догрузинското население на Картли – хоните, наричайки ги „коренни картвели”, независимо, че както отбелязва Г.А.Меликишвили, малко по-долу пояснява, че това са тези „които наричаме бунтурки” (Грумба, пак там; виж: Меликишвили Г.А., К истории древней Грузии, Тбилиси., 1959, с. 282).

Всъщност, хоните са ясно различени от бундурките в „Мокцевай Картлисай”, при това за тях се казва, че са дошли от Халдейската земя, т.е. от Вавилон.

И наистина, вавилонския летопис „Хрониката на Геда“, фиксира, че през 609 г., освен вавилонци и мидийци, в превземането на Асирия, е участвал още един народ, наречен в летописа „уман манда“. 

През 2012 г. в Cambridge University Press излезе книгата на Selim Ferruh Adali „ The Scourge of God: The Umman­manda and Its Significance in the First Millennium BC“, която според мен слага край на дългогодишните спорове кои са тия Umman­manda? Преводът на автора, че под това име трябва да се разбира „бич божий“, потвърждава предположението на редица учени, че това са кимерийците, които заедно с мидяни и вавилонци участват в разгрома на Асирия.

Как кимерийците придобиват името хини, хони, хуни? 

Дали пък не е възможно самите урарти ( бундурк) да са нарекли кимерийците с името „хуни“? За целта е необходимо да се обърнем към античната история на Урарту (=Бийан, Бунд) и да потърсим в асирийските и урартските клинописи отговор.

Думата "хини (ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.

Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили".

Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?

Явно не са му всичките деца, нали? Тоест, думата „хини“ („ли“ е афикс) е имала още едно значение, освен „син“ и то е било „поданик, зависим, подчинен“.

Затова ли българите са нарекли всички свои подчинени „хуни“? На този въпрос ще търси отговори заедно…

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до горепосочените, в случая "зависим, подчинен". Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.

Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. губят своята мощ в Анатолия и се завръщат в родината си Гамирая („северна Армения и южна Грузия), са били приемани на път за там и в поселища на пост-урартците (бундур), които също през VІ в. падат под зависимостта на Мидия.

Едно от тези селища е било Занави и данните са съхранени в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”: „Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”

Всъщност, нещата още повече се изясняват, ако имаме предвид, че Херки е кимерийски боен град още през VІІ в. пр.н.е.

В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Медведская пише: „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдами, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или "армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас (местоположение на този град не е известно)“.

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14.

Това е книгата на Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...

books.google.fr/books

Следователно, нито големият кимеролог Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийския град Харцалас, нито Медведская знаят къде е...

В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър (VІ в.) , присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас.

„Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)

При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо неговото известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?

През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.

Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).

Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол) до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.

Кимери= Химери (Хумари,Хунари,Хунори) и в такъв смисъл гр. Хумар (Хунар) е техен стар племенен център. Хуните явно са вид Български племена а именно Царското племе на Българите,както посочват древните летописци. Затова мястото на първото масирано заселване на Хуни в границите на Римската империя е наречено Онгъл (Онгър,Онгур) т.е. Оногур,а Оногурите разбира се са Хоно-гури (Хуно-хора). Това е единствената теза,която получава 100% подкрепа от древните извори и не може да бъде критикувана от никой друг освен от тюрколозите- хора със съветски манталитет без всякаква съвест и морал,които се представят за учени но не признават нито факти,нито логика.

Преди 39 минути, tantin said:

Всички тия номадски племена се споменават до времето на Кубратова България.

След разпада на СВБ вече не се прави разлика между изброените по-горе народи. Единствено се запазват българи, барсили, сабири. Значи е настъпило някакво обединение, смесили са се.  Или пък са "уседнали", заселили са се на обитаваната територия за постоянно.  Ако племената са уседнали - то тогава племенното наименование се превръща в име на селището, а общностното наименование вече се превръща в името на народ.  Такива градове с наименования: Булгар, Хазар, Барсил наистина съществуват.  Вероятно са съществували и множество по-малки градчета и селца с пременно наименование ползвано по името на водещото племе.  А вече като поданици на Великата България всички започват да бъдат наричани булгари, болгари или българи съответно.

 

А преди това смесване има ли възможност част от хунските племена да са с Кимерийски произход? Такава хипотеза съществува ли? 

Преди 12 часа, Conan said:

Пак ще повторя нещо което на мен много ми хареса за пройзхода на българите. Покоиния професор Иван Божилов в своя телевизионна изява изказа мнение за хунския пройзход на българите което аз ще перефразирам така. Ако се вземат всички сведения за хуни, утигури, кутригури, българи, хуногудури....  се стига до извода че българите са хуни. Но както каза sir въпроса е кой са хуните? 

Името „хуни“ е съюзническо име на народи, които около 340-370 г. са обединени около Приазовието и Предкавказието в общ военен съюз, нали така?! 

Сироезичният автор, известен като Псевдо-Захарий Ритор, описва през 555 г. няколко хунски народа по земите на север от Кавказ, между които и българите. По-голямата част от изброените (ауангур, аугар, сабир, бургар, кутаргар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, базгун, кулас, абдел и ефталит) са пост-атилови хуни. Интересното е, че този автор не познава отделно племе с етноним „хуни”...

Чел съм, че името „хуни“ е дадено като външно название още преди новата ера от урартите на кимерийците. Също и Прокопий през VІ в. пише, че хуните в миналото са се наричали кимерийци, но колко достоверно е това - не знам.