Duke

В това се състои част от чара на историята.

Според мен, ако в България се въведът по-масово, тези електроцентрали ще подпомогнат развитието на по-екологичната електроенергия в страната. Като Балканска страна България е планинска, а планинските места са идеални за монтирането на тези съоражения. За пример ще дам едно село в което се отбих за няколко дни, когато пътувах с брат ми. Не съм сигурен за името, но за тези 3 дни там не спря да духа вятър. Ако се монтира вятърна електроцентрала там, няма да имат причини за притеснения, че ще има дълги периоди в които няма да функционира електроцентралата

Хммм интересна информация. Щеше да ми е от голяма полза, но реших да си кандидатсвам в местния(в Благоевград) университет. В програмата, която ми дадоха темите са почти еднакви, разбира се не съвсем, но това, което ми направи впечатление е, че бяха само 14...

Тук, ако на някого му се занимава, може да коментираме творчеството на великия руски писател Фьодор М. Достоевски.

Виждам отношения между два неравнопоставени "съюзници". Или с други думи отношения между човек и домашен любимец.

Ако говорим за негови незабравими реплики ще добавя двекоято много ми допаднаха:

Не бива да изглежда тъжно. Просто трябва да кажеш: “Ето как живеят хората днес.”

“Всеки през живота си получава своите 15 минути слава”

Византия в края на династичната криза

Суровата и тежка епоха, която бе настъпила след смъртта на на Маврикий и прекъсването на Юстиниановата династия, не бе се свършила и сто години по-късно, когато с повторното сваляне и убийство на Юстиниан II бе сложен край и на многозаслужилата династия на Ираклий. В началото на VII век тиранията на Фока бе отворила един дълъг период на несигурност, също тъй и в началото на VIII век свалянето на Юстиниан Ринотмет доведе време, когато падналият обществен морал и загубена дисциплина в армията бяха направили невъзмжно за дълго време установяването на една здрава и трайна власт.

Бунтът срещу Юстиниан Ринотмет избухва в Херсон, когато градът е паднал от експедицията, изпратена там да го накаже. Към бунта се присъединил и самият наказателен корпус и за император се провъзгаласява офицер от арменски произход на име Филипик Вардан(711-713). Начело на флотата, която също минавала на страната на бунтовниците, Филипик потегля за столицата и я завзема без много усилия, а Юстиниан II, който по това време бил заминал за Мала Азия, за да следи от нейните брегове действията срещу Херсон бил убит.

В края на 711 г. Филипик вече се бил утвърдил на престола. Неговата неспособност обаче твърде скоро станала явна. Под предлог, че отмъщават за смъртта на Юстиниан Ринотмет, българите нахлули в Тракия и опустошенията им стигнали чак до стените на столцата. От друга страна арабите възобновили настъплението си в Мала Азия и скоро в техни ръце паднали градовете Амасия и Антиохия в областа Пизидия. Вместо да се погрижи да стегне силите на държавата и да организира борба срещу неприятелите, Филипик съвсем не на място повдигнал забравените спорове за монотеизма. Той свикал в 712 г. събор в Цариград където по негово настояване монотелиското учение било признато като официално вероизповедание. Рим простестирал, но Филипик на своя страна част от Източното духовенство, особено това на Армения. Счита се, че със своята вероизповедна политика Филипик имал за цел да спечели предаността на своите съотечественици, арменците, които в мнозиството си са били монотелити. Навярно от такива съображения се ръководил той, когато настанил много арменски колонисти в пограничните земи на Мала Азия.

Само че в Цариград и в блзиките до столицата области неспособността на Филипик, както и неговата измяна на православието, възбудуили гоялмо недоволство.Опкийската тема, която била прехвърлена в Тракия за да възпира нападенията на българите, се възбунтувала и бунтът бил подхванат в Цариград.

Филипик, който загубил всякакви симпатии сред населението със разпуисантият си живот и пиянството си, не можел да разчита на никоя сила да го защитава. Той бил извлечен от двореца си на 3 юни 713 г. , след 18-месечно царуване бил ослепен.

Събранието на видните чиновници, със съгласието ан събраното на хиподрома население на столицата, провъзгласило за император Анастасий II, който дотогава бил таен секретар на императорската канцелария и гражданското му име било Артемий.

Анастасий, енергичен и мъдър човек, имал всичкото желание да възстанови реда и да спре разширението на зацариалта се анархия в империята. Подбудителите на войнишкия бунт били наказани и императорът взел мерки да издигне разколебаната войнишка дисциплин. За да запази вътрешния мир, той възстанвоил православието и отменил мерките на предшественика си, фаворизираши монотелитството. В 711 г. арабите вече сломили Вестготското кралство в Испания и знамента на пророка веели от лесовете на Индия чак до Пиринеите. За да бъде пълна победата, нужно било да се сломи главната опора на "неверниците" - столицата на Източното християнство и заедно с това най-силната християнска държава Още в началото на 715 г. арабите от Сирия започват да се готвят за нов усилен поход по суша и море срещу Визнатия. Анастасий II,който имал сведеня за всичко това, взел бързи мерки, за да приведе в отбранително положение столицата, като поправил укрепленията й и събрал значителни количество припаси. Но интересът на отбраната изисквал да се не чакат неприятели да проникнат в сърцето на държавата, а да се предотврати тяхното движение. Анастасий научил, че част от арабската флото била съсредоточена при финикийските брегове, където имало струпани много военни материали, а също и строителни запаси за приготвяне на нови кораби. Затова той заповядал на византийската флота да се събере при о-в Родос и оттам да нападне ненадейно финикийските брегове, за да унищожи пръснатите около тях кораби и струпаните там материали.Това смело и отлично замислено предприятие обаче пропада поради новия бунт, който събраната при Родос флота повдигнала. Причината била недоволството на войниците моряци, задето за началник на експедицията бил определен един неизвестен сановник. Той бил убиъ и разбунтувалата се армия потеглила към Цариград. При крайморския град Аврамитион бунтовниците спрели за късо време и прокламирали за император един местен финансов чиновник - Теодосий(715-715), макар че той се опитвал да отколони предложената чест и дори се опитал да избяга в съседната планина. Начело с новоизбрания император бунтовниците тръгнали към Цариград, който обсаждат по суша и море. Ядката на въстанническата армия този път образували войниците от темата Опсикион. Осланящ се здравите укрепления на столицата, Атанасий II поверил отбраната й на свои доверени военачалници, а сам се се прехвърлил на азиятския бряг с цел да застане начело на верните му войски, които под началството на изпитани пълководци действали срещу арабите. На първо място между тях били стратегът на Анатолийска тема Лъв и този на Арменската - Артавасд. Вярата му в тях обаче го излъгала. Те не бързали да се притекът на помощ на господаря си и той трябвало цели шест месеца да чака напразно тяхното пристигане. В това време бунтовниците успели да проникнат чрез предателство в столицата и няколко ддена тя била изложена на грабежа им. Отчаян и неоякаващ никаква помощ, той намерил убежище в един манастир в Солун. Царуването му траело едва две години(713-715).

Добродушен, котък и високонравствен човек, Теодосий III далеч не могъл да отговори на изискванята, които основа сурово време предявявало към тези, които държали в ръцете си съдбините на разлюляната империя. При това той не бил признат от от двамата силни и влиятелни азиатски стратези - Лъв и Артавзд. От изток и запад Византия била притискана от араби и българи. През 716 г. Теодосий III успял да сключи с българския хан Тервел договор, който определял постоянна граница между двете държави и установявал редовни търговски оътношения помежду им. Византия при това се задължавала да плаща годишен данък на българите. Ако с това опасността от запад била отстранена, на изток тя се издигала още по-застрашителна. Халифът Сюлейман вече бил завършил приготовленията за грандиозния си поход срещу Византия и през пролетта на 716 г. грамаднаарабска армия навлзиа в Мала Азия, като спира, за да обсади важната крепост Аморион. Лъв, в чиято крепост се намирала казаната крепост, с изкусни движения успял въпреки блокадата да засили гарнизона на крепостта, а сам той с останлата част от войските си предпочел да остане вън от нея, за да безпокои арабите и да им пречи да действат свободно. Маслама, брат на халифа Сюлейман, за да се отърве от Лъв, поискал да го спечели на страната си и сам му предложил да се прокламира за император. След това сключил мир с него, чиито условия не се знаят, но се предполага, че арабите се съгласили да предоаставят на Лъв владеенето на неговата тема, ако се съгласи да стане васал. Маслама останал да презимува с войските си в западните теми на Мала Азия, очкаквайки следващата пролет да настъпи решително срещу Цариград. Изненадания Теодосий, чувствайки превъзходството на противника си и по настояване на патриарха и останлите висши чиновници, се решава да абдикира. Арабската опасност вече била изънредно близка и Лъв бил считан от всички за единствения човек, който със своята опитност и военни способностти могъл да спаси империята. Теодосий приема монашеството и се оттегля в един манастир до Ефес, и през пролетта на 717 г. Лъв бил обявен за император.

Искам да ви предствя един изключителен художник - Анди Уорхол.

Уорхол поставя началото на т.н поп-арт.

Роден на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания в семейството на словашки емигранти от русински произход. От рано показва артистични наклоностти и учи комерсиално изкуство в Карнеги Мелън Юнивърсити в Питсбърг. През 1949 година се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си мастилени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки.

През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Уорхол казва, че иска да бъде като робот. Той наема "работници на изкуството" в своето студио, наречено "Фабриката" на Юнион Скуеър, Ню Йорк, където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми, и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.

Творчеството на Анди Уорхол се върти около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например, Кока Кола представлява демократичното равенство между хората, защото " Кока Кола винаги е Кока Кола, Кока Колата, която пие президента е същата като твоята или моята." Анди използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед на американската култура е тема и резултат в творчеството му. Анди е бил доста значима личност в американската култура, която от своя страна има голямо междинародно влияние.

Освен изкуството, Анди Уорхол е доста популярен и с твърдението си, че " В бъдеще всеки ще бъде световно известен за 15 минути". По- късно той се пошегувал пред репортери " Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни".

Той е режисьор на световно известните филми - "Франкенщайн" и "Дракула"

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхувал от болници и затова отлагал да провери проблемоте с жлъчката, които имал.

Ето част от произведенията му: