gooogle≪soft≫

Преди 9 минути, tantin said:

Ами нямат, но нека го обясним защо.. примерно имаш дипол: маса+заряд.

Масата и заряда са раздалечени един от друг.

Да речем че го няма четвъртото измерение - нека работим с 3те познати ни.

Къде ще локализираш полицията на дипол? В масата или в заряда?

Ясно че масата и заряда са раздалечени един от друг на минимум планкова дължина.

Сега завърти ги с момент на въртене -спин. Как ще го локализираш този дипол? 

Ако обаче вкараш допълнителното 4-то измерение цялата тази неопределеност може да се вкара в 4-тото измерение, а в 3те измерения работиш с този допълнителен фактор, при това можеш дори да намериш функция на неточността.(неопределеността).

Маса и заряд не образуват дипол, дипол се образува от два противоположни заряда. Масата и заряда на една частица въобще не са локализирани в пространството, частицата е съвкупност от маса и заряд, и те са също не локализирани като частицата която ги носи. Квантовата неопределеност на импулса и кординатите, се явява от акта на взаимодействие при опита за позициониране или измерване на тези параметри. Телата от макро света са с твърде големи маси, както и инструмента за изследване, за да им повлияе акта на взаимодействие, между изследвания обект и инструмента за изследване.

Преди 5 часа, scaner said:

То още наличието на звездната аберация показва, че е невъзможно пълно увличане на светлината, двете явления се изключват взаимно.

Ейри е направил опит с телескоп пълен с вода. Следствието от опита е че има или пълно или почти пълно увличане на светлината от атмосферата на земята.

Преди 23 часа, tantin said:

Къде го видяхте това нарушение?  Вие произволно си задавате къде ви е масата, какво ви е ускорението. После произволно си решавате че имало нарушение. Принципа на еквивалентност си важи отвсякъде. Вие чисто и просто вкарвате допълнителни фактори / сили, изкривяване, отместване центъра на тежестта на ракетата да е отпред./.  Остава да вкарате и магнитно поле, токове и тогава съвсем ще се объркате в пространството. Идеята на принципа за еквивалентност е да представите нещата в опростен, изчистен вид. Колкото повече компоненти вкарвате в схемата, толкова повече сили / изкривяване/ трябва да включите в изчисленията .

Щом го казвам, значи не си го решавам произволно, мислил съм го. В този случай няма да се осъществи гравитационно ускорение на частицата , ако ускорението на кораба и ускорението на частицата породено от гравитационното си взаимодействие с кораба, е равно по големина и посока. Гравитационното взаимодействие между частицата и масата на кораба, в случая ще играе ролята на въже, образно казано.

Преди 3 часа, Шпага said:

Една античастица би могла да подскочи нагоре в едно реално гравитационно поле, но едва ли би могла да направи това в Айнщайновия ускорено движещ се космически кораб. Ако го стори, външният наблюдател би регистрирал, че тя се движи с два пъти по-голямо ускорение от ускорението на кораба, при това без да й действа никаква сила. Откриването на антигравитация би ни принудило да избираме между закона на Нютон за инерцията и принципа на еквивалентност на Айнщайн. Авторът искрено се надява, че няма да ни се наложи да правим това.

Какво би било поведението на една античастица с отрицателна маса, в покояща се космически кораб. Тя ще се отблъсква равномерно от стените на кораба ако неговият център на масите съвпада с геометричният му център. Така че ще бъде в центъра на кораба в устойчиво равновесие. Какво ще стане ако корабът започне да се ускорява, частицата ще изпитва сила на тласък, придадена и от корабът, така че ще започне да се ускорява заедно със корабът. Но това ускорение няма да бъде усетено чрез акселометър , така сякаш частицата пада свободно в гравитационно поле. Да си представим и друга постановка при която ще има същите резултати, но частицата ще бъде с обикновенната си положителна маса. Да си представим че центърът на масата на кораба този път е в предният му край , по посоката му , на ускорението. Частицата ще почне да се привлича от предният край на кораба, така че при неговото ускоряване той ще дърпа частицата така че тя ще се ускорява заедно със него , ще се получи едно гравитационно " теглене " аналогично на " бутането " в предният случай, и това пак няма да бъде усетено от акселометър. Така че и в този случай се нарушава принципа на еквивалентност,  на стоене в гравитационно поле,  и в ускоряваща се ракета .

Преди 2 часа, tantin said:

Пълно непознаване на електрическите явления колега. Със сканер въобще не сме един. Аз тука се подвизавам из едни други теми. Дори искаха да ме баннат че пиша. В тази тема наминах понеже имах стари интереси в тази област.

Познанията в областта на електродинамиката не може да се имитират. Или ги имате или ги нямате. Желанието за спор и дискусии са похвални, но познанията са още по-похвални. Сканер знае повече от мен. Поздравявам го него и другите, които вкарват дълбок смисъл и познания в тези дискусии.

Сканер, защо се криеш, с двоен ник си, надушвам го и пак тролене

Преди 2 часа, tantin said:

Колкото сме овладяли електрическото поле, толкова сме овладяли и гравитационното. Може да се каже че гравитационното поле е овладяно първо. Човечеството е яхнало гравитационното поле и се ползва от него по всевъзможен начин. Рибите и птиците примерно са овладели гравитацията с по-голямо съвършенство. И гравитацията и електрическото поле са свойства на материята и на пространството. Човекът нито създава ел.заряди, нито ги унищожава. Те си съществуват откак я има природата. Същото е и с гравитацията. Това е част от закона за запазване на енергията.

Сканер не се крий под друг Ник Електрически полета не се сътворяват но се генерират, гравитацията обаче не може да се генерира , електрически и магнитни полета се трансформират в трансформатори, управляват се в транзистори и диоди, конфигурират се в проводници, организират се в кохеренция и т.н " модификации " в електрониката, лазерната техника и тема подобни. Но гравитацията не подлежи на подобно управление, поне за сега. Ако смяташ че една водна турбина е управление на гравитацията, значи си пълен профан.

On 1.10.2021 г. at 21:53, gmladenov said:

Друга разлика: спокойно можем да кажем, че хората са овладяли електромагнетизма.
Използваме го за енергия, комуникации и какво ли още не.

Гравитацията, от друга страна, все още е пълна мистерия. Не знаем почти нищо за нея
и по никакъв начин не можем да я контролираме - и дори не знаем дали това въобще е
възможно.

Напълно си прав, електромагнетизма може да се управлява и генерира за разлика от гравитацията. Например, може да се генерира електростатично поле от електронеутрални предмети, но гравитация не може да се генерира. Може да се трансформира електрическо поле, но гравитация не може да се трансформира, може да се управлява електрическо поле, гравитация не може.

Тази тема е за приликите и разликите между гравитацията и електромагнетизма. Каква е приликата, тя е че гравитацията и електромагнетизма намаляват квадратично с разстоянието между обектите подложени на такива въздействия. Разликите са в силата на тези взаимодействия. При гравитацията имаме много по малка сила на взаимодействие на еднакво разстояние и с еднаква стойност по коефициент на заряд и маса, сравнение с електромагнитните взаимодействия. Разликата също е в това че гравитацията действа само на привличане, а при електромагнетизма, има и сила на отблъскване. Прилика има също и в това, че в хомогенно електрично поле и хомогенно гравитационно поле, няма да се " чувства " ускорението под въздействието на силите. И твърденията на Сканер, 

Ако се наелектризират две тела които да са с еднаква маса, с равно по количество кулони статично електричество, те ще " падат " в електростатичното поле сякаш че падат в чисто гравитационни поле. Така че гравитацията не е толкова " специално " взаимодействие.

  " Нищо подобно.

При падане в гравитационно поле имаме уникалното свойство, че инертната маса, която характеризира ускорението, съвпада точно по величина с гравитационнатаа маса, която характеризира гравитационната сила. По тази причина гравитационното взимодействие е специално.

При "падане" в електростатично поле същата инертна маса е многократно по-слаба от величината, създаваща електростатичното привличане (има/няма 40 порядъка!), така че няма дори място за сравнение.

Но първо трябва да се научи тази фактология... "

Просто не са верни

Преди 22 часа, gmladenov said:

Значи скоростта на светлината, която според уравненията на Максуел е константа, не е
зададена спрямо никоя отправна система ... защото по онова време такова понятие
просто не се е използвало.

Зададена е спрямо всички отправни системи.  Максуел е предполагал съществуването на светоносна среда, но не я постулира. А Фарадей я постулира. На Максуел не му е пукало дали скоростта на светлината е константа спрямо всяка една отправна система, но уравненията му са изисквали такава константа.

Преди 22 часа, gmladenov said:

Ще трябва пак да поспорим.

В оригиналния си реферат, Айнщайн се обосновава много мъгляво откъде идва Втория постулат на
СТО (този за постоянството на скоростта на светлината), но като цяло се приема, че обосновката са
"неуспешните опити да се открие движението на земята в светлинната среда":

• Примеры  подобного  рода,  как  и  неудавшиеся  попытки  обнаружить
  движение Земли относительно « светоносной среды», ведут к предположению,  
  что не только в  механике, но  и в электродинамике никакие свойства  
  явлений  не  соответствуют  понятию  абсолютного  покоя ...

В "неуспешните опити" се включват опитът на Майкелсон и Морли от 1887г, както и няколко други
опита, всичките от които не успяват да открият движението на земята в етъра.

Именно от там идва концепцията, че скоростта на светлината винаги е постоянна (независимо
дали се движиш или не) ... която Айнщайн формализира като Втория постулат на СТО.

След това Минковски предлага своята интерпретация на СТО и на Лоренцовата трансформация
и от там се ражда идеята за единното пространство-време.

С други думи, постоянството на скоростта на светлината е първичният постулат ... от който се
извежда Лоренцовата трансформация ... от която следва интерпретацията на Минковски за
единно пространство време.

Обратна връзка няма. Тоест, няма как да постулираш единно пространство-време без Айнщайново
постоянство на скоростта на светлината. Последното е задължителна предпоставка за да третираш
времето и пространството като едно.

Айнщайн, не постулира ли постоянство на скороста на светлината заради уравненията на Максуел, където скоростта на светлината трябва да е постоянна за да са верни неговите уравнения. А опита на М&М, са правени за да се открие светоносна среда по тогавашната представа за светлината. 

On 19.09.2021 г. at 21:04, Станислав Янков said:

Не и ако има друг миниатюрен брат-близнак на другото топче. Тогава абсолютно всичко е еднакво. И естествено - даже и да го нямаше, това не променя факта, че при електромагнитното взаимодействие ускоренията се усещат (и от хора, и от материали), а при гравитационните взаимодействия ускоренията не се усещат (и от хора, и от материали).

Обоснови се защо смяташ че при " електромагнитни взаимодействия ускоренията се усещат ".

Преди 9 часа, scaner said:

Рибар, опаковвай се на кукичката си и се хвърли някъде, не мърси тука. Като не можеш да разбереш нещо, светът няма да свърши, не е нужно да спамиш темите. Или се надяваш да те сполети съдбата на Младенов? Не е толкова трудно, може да те уредим

Ти отдавна си се опаковал в черупка , по подобие жеравите си заравят главите в пясъка, това е метафора олицетворяваща индивиди вглъбени в илюзорна действителност подобно на наркоманите. Те стават глухи и слепи за заобикалящата ги действителност.

Преди 9 часа, Ниkи said:

Ами... мен не ме е обиждал, въпреки че се е случвало да не сме на едно мнение... Незнам...

Защото не му противоречиш, проявяваш послушание, тъй де преклонена та главица секира не я сече. Страх те е от БАН, страх те е да си отстояваш мнението. 

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Двете топчета са и с еднаква маса, и с еднакъв заряд, единствената разлика е, че едното тпче е с положителен заряд, а другото топче е с отрицателен заряд. Дай ми поне един-единствен пример за заредена електромагнитно частица, която да не е и масивна? И имай предвид, че гравитационното взаимодействие между двете топчета също ще се включи в някой момент, но доста по-късен от електромагнитното (заради много по-малката сила на гравитационното взаимодействие в сравнение с електромагнитното).

Забрави ли и миниатюрният, той също участва в взаимодействие.

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

 

Ако те затруднява представата на точкови частици, представи си две разноименно заредени топчета в Космоса, на достатъчно близко разстояние едно до друго, за да сработи електромагнитно привличане. Ти си мъничко човече на едно от топчетата (двете топчета са с еднаква маса и след като имат маса, значи имат и гравитационно въздействие над нещо много-много по-малко от тях, както е много по-малък човекът спрямо Земята). Как си сигурен, че няма да усетиш ускорение, когато двете топчета започнат да се сближават електромагнитно?

Ще се усети ускорение защото топчето и миниатюрният, имат навярно и различна маса и различен заряд. Аз казвам че няма да се усети ускорение ако всичко е еднакво.

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Основният проблем на хипотезата така, както я е представил Ники е този, че за самото предаване на силите и енергиите между физическите материални тела с многоатомна структура, кинетичната енергия няма значение. Абсолютно всяко взаимодействие, пренос на сили, на кинетични енергии, НА ВСИЧКО в макросвета става посредством електромагнитното взаимодействие. Кинетичната енергия се предава през електромагнитното взаимодействие, ВСИЧКО, предавано между макроскопични обекти се предава посредством електомагнитното взаимодействие.

Проблемът на директното обясняване на електромагнитното взаимодействие като някакво състояние на пространство-времето се състои в това, което е принудило физиците да не представят гравитационното взаимодействие като по-слабо електромагнитно или пък електромагнитното взаимодействие като по-силно гравитационно. При всички преноси на сили и енергии посредством електромагнитното взаимодействие (което значи - при абсолютно всички взаимодействия между макро-обекти) ускорението, с което са свързани тези преноси се регистрира, усеща се и телата от инерциални стават неинерциални. Обаче при гравитационното взаимодействие ускорението от гравитацията не се усеща и материалните тела в това взаимодействие са инерциални, докато се ускоряват в гравитацията, а стават неинерциални, когато движението им по гравитационните линии бъде възпряно по някакъв начин (например - при стъпването върху повърхността на Земята, при което електромагнитното взаимодействие спира движението по гравитационните линии). Затова, въпреки подозрително голямото подобие между тези две взаимодействия - все пак се налага гравитационното взаимодействеие да се описва чрез деформации на пространство-времето, вместо просто да се нарече по-слабо електромагнитно взаинодействие.

Ако се наелектризират две тела които да са с еднаква маса, с равно по количество кулони статично електричество, те ще " падат " в електростатичното поле сякаш че падат в чисто гравитационни поле. Така че гравитацията не е толкова " специално " взаимодействие.

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Ако не греша, кривината на пространство-времето не може да изчезне при нито една отправна система, защото и масата в покой на тялото, което формира тази кривина, не може да изчезне при нито една отправна система. Кинетичната енергия може да бъде от 0 до колко ли не, в зависимост от отправната система, наляганено също може да отсъства, но масата в покой не може да спадне под тази си стойност в нито една отправна система (точно подобно на фотоните, чиято скорост във вакуум също не може да се промени в нито една отправна система). Масата на материята е основната величина, която осигурява наличието на кривина и оттам на гравитационно въздействие.

Извън това, често във форума фигурира обяснението, че когато не е измервана (не взаимодейства), елементарната частица буквално не съществува, както в рамките на атома, така и извън него (цялото пространство, особено пък в Слънчевата система, е буквално залято с всякакви електромагнитни лъчения и затова атомите и молекулите са проявени като конкретни форми почти през цялото време). Може да се предположи, че без измерване, наблюдение, взаимодействие, материята пребивава в сложна полева или многополева форма. При взаимодействие, регистриране, замерване, взаимодействащото поле се съчетава с полето или полета на атома (основно електрона) или на свободната частица и това временно води до колапс под формата на две частици-кванти (примерно - електрон и фотон), съгласно правилата на квантовата механика. След края на взаимодействието полевата форма на материята отново се завръща и частиците изчезват като кванти (но не изчезват като характеристики на съответните им полета, които да им позволят да се появят отново като кванти при следващо взаимодействие, регистрация, замерване).

Сега, нека да се опитам да модифицирам малко хипотезата на Ники по начин, който да не е в толкова голям конфликт с актуалните физически представи (ограничението е само недостигът ми на знания).

Обобщено, всички взаимодействия са различни (подчертавам - РАЗЛИЧНИ) форми на деформации (изкривявания) на пространство-времето. (Квантовата механика механика представя взаимодействията по друг начин - като обмяна на частици-вестоносци на съответните взаимодействия в плоско, контейнерно пространство). Има поне три различни, коренно различни (макар и свързани помежду си по някакви, засега непознати добре начини) форми на материята - пространство-времето (нещо като поле, но с много условности), полетата на взаимодействията и на масивните частици и накрая многоатомната материя (може за има и още форми на материята). Тези поне три много различни форми деформират, изкривяват пространство-времето самостоятелно, независимо една от друга и едновременно и трите по три различни начина - с еднакъв характер (разширение или свиване, отблъскване или привличане), но в много различна степен. При пространство-времето е гравитационното въздействие (разширение и свиване), което е най-слабото по величина. Следва електромагнитното взаимодействие, което е най-разпространеното на макрониво много по-силно от гравитационното. Подобно е и силното ядрено взаимодействие. Накрая е класическата механика с нейните сили между многоатомните тела. Може да има съответстващо при трите форми на материята участие на плътности и налягания, макар прилагането на подобен подход при пространство-времето да много усложнено (буквално под въпрос). При всички положения става дума за различни степени на плътности и налягания при всяка от трите различни форми на материя, които и трите действат едновременно и отделно едно от друго. В зависимост от това, плътностите и наляганията на коя от формите-колко преобладават над останалите - отчитаме и съответната ситуация.

Крив мозък имаш.

Преди 4 минути, gmladenov said:

По твоята собствена логика, ти не би трябвало да вярваш на нито едно от следните "явления",
коити не са факти:

• Лоренцово скъсяване на дължините (никога не е измерено)
• разширение на вселенета (за това е днешният бой)
• Голоемият взрив (просто хипотеза)

Ти, обаче, вярваш на всички тези (уж) факти, защото научниците на това вярват ... а ти си от
твърдо от отбора на научниците.

В крайна ти си просто един лицемер: уж вярваш на факти ... но в същност не държиш да са
факти ... стига да са ти спуснати "от горе".

Признай: вярваш ли в някои от изброените от мен "явления", които официалната наука поддържа,
без да са факти.

Ако вярваш, значи ти си лицемер, защото явно вярваш и на не-факти ... а твърдиш, че вярваш на
факти.

Ако пък не вярваш, товагва за какво ме упрекваш? Единственото нещо, за което аз се бия с
научниците тук, е че науката пробутва спекулации за факти.

Хайде да те видим, батка. Кажи къде стоиш.

Остави го този трол, той дори не разбира от физика, за какво си губиш времето с него. Същият е и Станислав.

Преди 35 минути, Grifin said:

   А защо твърдението ти ,че тенора пее фалшиво е истина? Защото ти го твърдиш,защото ти така го чуваш? Това твърдение не се ли нуждае от доказателство,защо се приема за автоматично вярно и не е ли много субективно? Защото ако всички на сцената не чуват фалшиво пеене ,всички в публиката не чуват фалшиво пеене, и един анализ със софтуер https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fwww.sygyt.com%2Fen%2Fwp-content%2Fuploads%2Fsites%2F5%2F2017%2F02%2Foa_premium1-1280-en.jpg&imgrefurl=https%3A%2F%2Fwww.sygyt.com%2Fen%2F&tbnid=_FHYbR5UdmxNBM&vet=12ahUKEwj0m7XiyIbzAhUux7sIHeAPAIEQMygAegQIARAy..i&docid=QnkmuA3XyhuiDM&w=1280&h=720&q=measuring false singing software&ved=2ahUKEwj0m7XiyIbzAhUux7sIHeAPAIEQMygAegQIARAy

( всеки тон има определена честота,ла например е 440 HZ)  не покаже фалшиво пеене ,то това вече са освен статистически и емпирични факти и ако някой чува фалшиво пеене очевидно не може да претендира за истинност,защото фактите говорят друго.

  Използването на притчи е религиозен похват,колкото и да са добри някой ,те никога нямат пълно покритие и несериозно да се използват по този начин.

  Ами не е това положението,положението е каквото кажат фактите и експеримента .И ако фактите ( всички други пеещи,свирещи и слушащи,честотен анализ ) покажат ,че няма фалшиво пеене ,а някой крещи и се подиграва ,че е супер фалшиво,та се не трае ,то не е ли очевидно кой е прав?

Апологет на чучела в науката си. Я се скрий, вместо допълнително да замърсяваш темата. Вижда се че си лаик, и само папагалстваш на айнщанистите.

Преди 1 час, scaner said:

Ква маса на покой при фотоните? На коя маса е еквивалентна енергията? На тази, дето фотоните я нямат? Ъ?

Аман от дебили и олигофрени.

Абе олигофрен, я чети по добре какво съм писал, или си аутсайдер.

Преди 6 часа, scaner said:

  

Факт е, че това твърдение не е верно. Фотоните  нямат маса. Факт. Понятието "маса" се покрива напълно с "маса на покой", във физиката друга маса там няма. А масата на покой на фотоните е НУЛА въпреки енергията им. Духаш супата и се потапяш.

Стига с тея рибарски номера, отдавна се изтъркаха. Тръшкането и повтарянето на глупости не повишава общата интелигентност, напротив.

Абе тъпанар, енергията на каквото щеш е енергия, та какво като фотоните нямали маса, нямат маса но имат енергия, а тя е еквивалент на маса на покой. Няма два вида енергия една покойщояница, а другата движеща се, както на тебе ти юдисва, ти си олигофрен.

Преди 6 часа, scaner said:

Кога ще те изписват от детската градна, за да се научиш да четеш и разбираш прочетеното?

ЦЪК

Цитирам от там кога е валидна формулата:

"Трябва да се отбележи, че е енергията на покой, а е масата в покой. "

Каква маса в покой при фотона, каква енергия на покой, какви мифки за къртене? Какво взаимодействие между фотони ти се привижда? Що първо не си седнеш на буквите и да разбереш за какво става дума, а после да се изказваш?

Аман от многознайковци, дето нищо не разбират.

Кретоноид, къде отива енергията на два гама фотона когато взаимодействат и по този начин създават частиците с маса на покой бе кретоноид плазмодиев, какви центри на маси на фотоните ми цитираш като са без маса , какви каци с вкиснато зеле ми бълнуваш бе цъкльо безподобен. Фотоните са без маса но с енергия, която се превръща, по точно тя осъществява процес при който възниква маса в покой на частиците изграждащи веществото. Тръшкаш ли се плазмодий .

On 13.09.2021 г. at 20:56, scaner said:

Именно. Гениално е. Ти имаш нещо против? Или те е срам да го споделиш?

 

Не са еквивалент бе, тъпчо, как ще е еквивалент по количество ненулева енергия с нулева маса при фотоните? Едното го има, другото го няма, какъв еквивалент, по каква формула са еквивалент в изпушилата ти кратуна?

Ми научи българският език, да различаваш езиковите конструкции, накрая да търсиш смисъла. А ти караш по инерция, неизвестно как са ти хрумнали някакви глупости, и единствено си способен да осираш форума с глупости.

Кретен, щом енергията е ненулева, тя ще е еквивалент на маса в покой, но фотоните нямат маса на покой, имат енергия която се изразява в честота и импулс, тази енергия при определени условия, се превръща в маса на покой и фотоните престават да съществуват. Иска се пипе за да се разбере, а ти си кухар и не разбираш.

Преди 3 часа, scaner said:

Именно, и аз това казах - нямат маса, но имат енергия. Следователно демонстрират че масата не е еквивалентна на енергия.

В класическата физика може импулса да изисква маса, но в случая фотоните нямат маса, независимо че имат импулс. За какво се пениш, като не си прав?

Пуяк, ти не вдяваш елементарни неща. За да ти се изясни, ако въобще е възможно, ще ти дам прост нагледен пример за еквивалент. Ако приравняваме в килограми две различни вещества, казваме че са еквивалент по килограми, но не и по вид вещество. Така например един килограм вода е еквивалент по килограми с един килограм бензин. Та така и с масата и енергията, двете не са едно и също, но са еквивалент, по количество, със коефициент скоростта на светлината на квадрат. Така например един гигават енергия, ще бъде еквивалент на например един грам маса от някакво вещество, разбира се това е само пример, а истинската цифра може да се сметне по съответната формула. Фотоните нямат маса, но тяхната енергия съответства на точно количество маса на покой от някакво вещество. Това съответствие е експериментално установено чрез пораждане на частиците с маса от чисти фотони, както и обратния процес на анихилация.

Преди 17 часа, scaner said:

Ми фотоните и те имат енергия, но нямат маса. Значи масата не е еквивалент на енергията, колкото и да се пънеш.

Не става така тая работа, да пуснеш водата от казанчето и да се надяваш нещо смислено да остане в тоалетната чиния

Тъпчо, фотоните нямат маса на покой, но имат енергия която е равнозначна на импулс и честота. В класическата физика във импулса фигурира маса на покой, тъй като фотони в покой не съществуват, но имат импулс и честота, тяхната енергия е еквивалент на маса в покой. Енергия и маса не са едно и също, но са еквивалент. Ще има ли още епилепсии с пяна на устата.