Tahev loren

Преди 2 минути, gmladenov said:

Да да, но ти мериш етърния вятър единствено чрез скоростта на светлината.
Няма друг начин.

Значи няма събиране на скорости, защото ти няма как да определиш
скоростта на етърния вятър отделно от скоростта на светлината.

Етерният вятър го установява динамичната инттерферентма картина а такава липсва убедително в ММ

Преди 1 минута, gmladenov said:

Напротив, щом пътищата са различни, неизменно ще има дефазиране.
Именно затова апаратът на Майкелсон е толкова гениален и си заслужава
Нобеловата награда.

Пътя изминат от светлината как ще повлиае на фазата на вълната.

Преди 4 минути, scaner said:

Ами елементарно, Уотсън.

Нека разстоянието между двете точки, за определеност, е 100 км (може да е всяко друго, същият резултат ще получиш).

Значи в едната посока пътуваш със скорост 50 км/час за време 2 часа. В обратна пътуваш със скорост 100 км/час - съответно за 1 час. Значи си изминал общо 200 км за 3 часа. Е, колко е средната скорост? Средна скорост, по определение е общият път за сумарното време, 200/3 = 66.67 км/час,.

Нали ти казах, задача за пети клас. Но мисля, че пак няма да видиш нищо?

Средна скорост е сума от скорости разделено на броя скорости, учи се в 6 клас a ти измисляш свои усреднения. Ами така карат само шарлатаните

Преди 4 минути, gmladenov said:

Тахев, етърът се е приемал за стационарен и за единствената отправна система, 
в която скоростта на светлината е изотропна (еднаква във всички посоки).

Съответно за наблюдатели, които са в движение спрямо етъра, скоростта на светлината
не е изотропна. Именно това е етърният вятър: неизотропна скорост на светлината.

Така че няма отделен етърен вятър, с чиято скорост трябва да се съобразяваме.
Етърният вятър е самата разлика на скоростта на светлината в различните посоки.

Принципно, опитът на ММ и неговият резултат не могат да се поставят под съмнение.
Никак не е случайно, че Майкелсон е получил Нобелова награда за апарата си.

Виж тълкуванието на резултата е съвсем друга история.

Ами етъра се приема за стационарен спрямо цялата вселена, но като се задвижиш в него той вече не е стационарен а относително подвижен, и трябва да причини етерен вятър. Както атмосферата на земята е неподвижна спрямо земята и се приема за стационарна, но като се задвижиш се появява вятър.

Преди 1 минута, scaner said:

Това е елементарна задача за пети клас, и средната скорост в тоя пример е 66.67 км/час, никакви 75 км/час. Това само демонстрира устойчиво ниво на неграмотност... Това че не знаеш какво търси ММ експеримента си е само твой проблем.

Я да видя откъде реши че трябва да е 66,67 а не 75.

Преди 1 час, Ниkи said:

......

Какво става в напречното рамо на интерферометъра, това рамо което е перпендикулярно на ефирният вятър. В него се появява аберацията, вследствие на което пътят на светлината се удължава , по формулата L'=L/cos Alfa  , увеличението на изминатият път ще доведе до закъснение на светлината по формулата t= L'/V=L+∆L/V, но и скороста с което това се случва също се увеличава по формулата, V'=V/cos Alfa. Така че в крайна сметка времената за отиване и връщане на светлината се запазва еднаква.

Преди 19 минути, Ниkи said:

Тахев, не се усредняват. Има си изведена формула за това движение (тази на Сканер) 

Усредняват се, караш кола от софия до варна със скорост ,100 километра в час, после се връщаш в софия с 50 километра в час, средната скорост на пътя в двете посоки софия варна е 75 километра в час. Това е усредняване на скорости. Значи в успоредното рамо на интерферометъра на ММ спрямо ефирният вятър, скороста на светлината е приблизителна на 300 000 км/сек. От това ще има малка разлика в интерферентната картина, и тази малка разлика се брои за допустима грешка в експеримента, затова и ММ експеримента се смята за коректен.

Преди 26 минути, Ниkи said:

Не е така. Пътищата са различни. Но това не е предпоставка за дефазиране. Факт е, че Доплер се компенсира

Пътищата на светлината по двете рамена на интерферометъра са еднакви, защото те са еднакви по дължина. Но когато лъчите се движат успоредно на етерният вятър, скоростите на светлината по посока и обратно на етерният вятър се усреднява и става с малки разлики от скороста на светлината  на лъча които е перпендикулярен на етерният вятър. Затова има малки отклонения в статичната картина, които обаче се тълкуват като грешки в рамките допустими за експеримента

 ММ опита е старо и неточно оръдие, трябват нови и нови по усъвършенствани и чувствителни опити.

Just now, scaner said:

На тебе винаги нещо ти липсва за да схванеш, явно нещо с главата ще да е...

Не става с тръшкане тая работа, като си сбъркал трябва да си признаваш, а не да се правиш на клоун.

В случая тръшкането е твое.

Преди 1 минута, scaner said:

Написал съм ти го като за първолаче. Ако се опиташ да го прочетеш вместо да фантазираш измислици, може и да научиш нещо ново.

Ти фантазираш, формулата която си дал въобще не е вярна за в случая. 

Преди 16 минути, scaner said:

Това няма да компенсира времето за движение, и ще имаме изместване по фаза. Ей ти пример:

Нека разстоянието между двете точки е L. В едната посока светлината се движи със скорост C+V, и изминава разстоянието за време T1=L/(C+V). В обратна посока ще се движи със скорост C-V, и ще измине разстоянието за време T2=L/(C-V). Тоест ще направи пълен трип за време , което е повече от времето ако нямаше етерен вятър (при V=0). А изменяйки се времето за движение на светлината, при среща със светлината от другото рамо ще има изместване на фазите.

Единият път скороста на светлината се сумира със същата скорост която втория път се вади, остава накрая че скороста на светлината се запазва и изминава еднакви пътища и по двете рамена. Това дава статична картина.

Преди 6 минути, scaner said:

Обяче етерът, ако го има, ще повлияе на картинката. Той влияе на лъча, който се движи по посока на етерният вятър, и не влияе на напречният (влияе, но по-контролирано, ако така може да го наречем). На лъча по посока на етерният вятър ще се променя скоростта и съответно в крайна сметка, ще се промени времето за което се изминава геометричният път. Но това просто ще доведе  до постоянна фазова разлика с другият лъч.

Не мисля че опита е коректен, в едната посока съвпадаща с етерният вятър, светлината ще се носи от етера и неината скорост ще се сумира с тази на етерният вятър. В обратна писока светлината ще пресреща етерният вятър и нейната скорост ще се вади с етерният вятър, така че ще пристига до екрана за едно и също време с другият лъч.

Преди 3 минути, Ниkи said:

Май неразбрано съм го обяснил. В резюме:

Смисълът на това, което искам да каже е, че светлина разделена на две, двете светлини отразени в огледала и събрани, винаги ще показват постоянна интерферентна картина. В следствие на което експериментът ММ е предопределен, както е и този на Ейри. ММ е неспособен да открие етерен вятър, ако съществува етер. 

И аз така мисля, най добре се обяснява от Салъков но трябва да се прочете книгата му. Ако намеря скенер за преснимане, може да я постна тук цялата, защото от камерата на андроида ми, не се изобразява достатъчно четливо.

Преди 27 минути, Ниkи said:

Не зависи от разстоянието (поразгледай за отражение на вълни) и не говоря за скоростта на светлината

Прав си, в книгата на Сашо Салъков "Теория на абсолютноста" подробно е описан експеримента на М&М и защо дава нулев резултат, демек непроменлива интерферентна картина. 

Сетих се нещо в моите размишления, нали сте вижда ли, светлинен часовник с който релативистите обясняват ефекта на забавяне на времето. Представлява две огледални плоскости разположени успоредно една до друга, с огледалните си повърхности една срещу друга. И когато от някакъв източник на светлина се пусне лъч светлина върху огледалото от едната му огледална повърхност, до другата, лъчът почва да се отразява от другата равнина на огледалото, и така цикли между двете успоредни огледала под 90°. В един момент, двете системи от огледала, се задвижват спрямо някаква отправна система, равноускорително една спрямо друга, може и да е неизвестна, може и да липсва, тази отправна система,  но все едно, защото задвижи ли се системата от огледала, траекторията на лъчите в нея си сменя посоката на разпространение, и става различна от 90°. Та значи има аберация от неподвижен източник и неподвижен приемник на светлина, което е индикация за откриване на инерциално движение без за това да е необходима кординатна система. Обобщено, следователно е възможна аберация от неподвижен източник и приемник на светлина, и е възможно определяне на инерциално движение без отправна система, външна за системата от огледала. Значи отправната система на огледалата е самодостатъчна за определянето на собственото си инерциално движение което е препъни камък за принципа на относителноста на движението и покоят и специалната теория на относителността, в който първи постулат е заложен този принцип.

Преди 22 минути, Tahev loren said:

Абсолютно си прав, при свободно падане силата причиняваща ускорителното движение при падане, не се усеща понеже действа на всички съставни части на падащото тяло едновремено и действа равноускорително независимо от това че частите които съставляват тялото може да са със различна маса , по формулата за ускорение a=F/m  където ако стойностите в числителя и знаменателя са еднакви, се получава константна величина на ускорението , и означава че различни маси ще падат с еднакво ускорение поставени в едно и също гравитационно поле. Понеже от нютоновата формула за гравитация следва че силата с която действа гравитацията на тяло с маса, е пропорционална на масата на падащото тяло и масата на тялото към което пада първото тяло

Демек всеизвестната формула на нютон за всемирното тяготение

  Fg= G. M1.M2/R^2.

От което пък следва че гравитационното ускорение ще зависи от силите предизвикани от произведението на масите,  върху квадрата от раззстоянието между центровете на масите и обратно пропорционално на тези маси. Ag=Fg/G

.M1.M2/R^2  щом масите са едни и същи и в двете уравнения, те се съкращават и остава само константна на ускорението.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Има ли маса и изменение на скоростта с времето (ускорение) - по Нютон - има сила. Силата е абсолют. Това, че се уравновесяват силите, не им пречи да съществуват.

...

Абсолютно си прав, при свободно падане силата причиняваща ускорителното движение при падане, не се усеща понеже действа на всички съставни части на падащото тяло едновремено и действа равноускорително независимо от това че частите които съставляват тялото може да са със различна маса , по формулата за ускорение a=F/m  където ако стойностите в числителя и знаменателя са еднакви, се получава константна величина на ускорението , и означава че различни маси ще падат с еднакво ускорение поставени в едно и също гравитационно поле. Понеже от нютоновата формула за гравитация следва че силата с която действа гравитацията на тяло с маса, е пропорционална на масата на падащото тяло и масата на тялото към което пада първото тяло

Демек всеизвестната формула на нютон за всемирното тяготение

  Fg= G. M1.M2/R^2.

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

абсолютна е силата, която чувствам)

...

Тука си прав, действието на силата е абсолютно.

Преди 5 минути, Малоум 2 said:

Разбира се, че се ускорявам. (от реакцията на пружината - в случая ми действа сила, а аз й противостоя - абсолютна е силата, която чувствам)

...

Така е само теоретично, на практика не става, апотеоз му викат

Преди 1 минута, Ниkи said:

Ако бръкнеш с отверка и натиснеш тежеста, акселерометъра ще покаже, че се ускоряваш. Ще му повярваш ли? А ускорение реално е имало.

Това не означава че се ускорявш, защото се намесваш в работата на инструмента със механика която възпрепятства предназначението на измерващият инструмент. Все едно да бръкнеш в километража на кола и с това да промениш изминатиат път от колата. Правиш ли разлика между измерване и манипулация на измерването.

Преди 24 минути, Ниkи said:

Точно с теб бяхме на едно мнение по този въпрос в една друга тема.

Акселометърът, който е на ракетата не показва, че ракетата ускорява спрямо Земята. Показва:

 

Акселометърът показва че въобще ракетата се ускорява без за това да се посочва конкретно в коя отправна система става. Значи ускорителното движение е абсолютно. 

Преди 1 час, Ниkи said:

Акселерометъра показва само относително ускорение. Той показва, че между тежеста вътре (която е свързана с пружина към корпуса) и корпуса на акселерометъра има относително ускорение. Акселерометъра не може да ти каже кой се ускорява

Напротив може да покаже кой се ускорява, ако ускорението е относително, като смяташ че е, акселометърът трябва да покаже ускорение както поставен в една ускоряваща се ракета спрямо земята, така поставен и на земята. Обаче той показва ускорение поставен само в ракетата.

On 30.11.2020 г. at 8:28, baiGANIO said:

http://bourabai.narod.ru/shtyrkov/velocity.pdf

 

http://bourabai.kz/shtyrkov/thesises.pdf

 

http://bourabai.kz/shtyrkov/publications.htm

Да ама не. Аберация има.

Може да обясниш с твои думи за експеримента и как се тлкува.

Преди 7 минути, Ниkи said:

Няма Долперов ефект а само промяна на позицията на източника

Разглеждаме компенсиране на ДЕ, вследствие движение на източник и приемник на вълни спрямо средата за разпространение на вълните, когато източника и приемника са в една ИОС.

Преди 16 часа, Tahev loren said:

Този наблюдател вторият който си въвел, е неподвижен спрямо приемника, но твърдиш че вълните от него, няма да пристигнат под 90°  а по различно, а това е равнозначно на аберация, а източника и приемника са неподвижни един спрямо друг.

Заблудих се с този ДЕ че причинявал мнима аберацият. ДЕ се компенсира в случая.