Romantichka

От Паисиевата история: “От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил в Търново, всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил. ”

Така е за титлите. Но пък и името не е написано Ив. Васильевич, а Иван. А дали пък не е било общоприето съкращение, както е в наши дни д-р или проф. Или пък св. Може да се срещнат изписани изцяло пред името, но е даже по-обичайно да са в съкратената форма. Въпросът обаче тогава е какво би могло да означава. И защо се повявява изведнъж и то само при някои владетели, а при други не?

Ако Йоан беше име, нямаше ли да го изписват цялото, а не съкратено Iw? Никой не си съкращава името, особено пък царе, които са ги изписвали дълго и хвалебствено.

Хисаря по турско време, а преди това?

Въпросът за квартала на търговците беше риторичен. Ясно е, че с голяма войска се напада важен обект, от който се очаква силна съпротива. През цялото време навеждам разсъжденията в посока следната теза: Преместване на царския дворец не е имало. Центърът на властта на ВБЦ до Иван Шишман винаги е бил Царевец, който тогава се е казвал Трапезица. А днешният хълм Трапезица е бил неразделна част от столицата, обособен като отделна крепост единствено поради спецификата на терена.

Това не съм го срещала никъде. Напротив, по-скоро се изгражда впечатлението, че е район на търговски и занаятчийски съсловия. https://regnews.net/news/15734809083335/razkrit-e-napalno-tsyal-zhilishten-kvartal-na-trapezitsa Ако хълмът е капитулирал след падането на Царевец, то това е след тримесечна обсада. Дори и да не е превзет с щурм наказателна акция пак би имало. Ако Трапезица е била властовия център “превзет” през 1388 г., то тогава какво са обсаждали турците с 30-хилядна армия (ли беше) през 1393? Квартала на търговците?

“Изказаните тези за строителството на града Трапезица, представени от неговите проучватели, се групират около датировки в 70–80те год. на XII в. и първите три десетилетия на XIII в. Като нов град, издигнат ad fundamentum, а не върху останките на късноантично укрепление, Трапезица дава много по-сигурни възможности да се датира нейното строителство, отколкото това на съседния Царевец.” ”Работилата в югоизточната част на крепостта М. Долмова датира стро- ежа в 20–30те год. на XIII в. (Долмова 1995, 36–42; Харитонов, Долмова 2003, 257 – 261). За съжаление обаче, използваният нумизматичен материал не е обвързан със среда на намиране и е представен сумарно. Проучващият Северният сектор екип, ръководен от проф. К. Тотев, датира Северната кула и свързаните с нея участъци от стените „най-рано в първите години на XIII в.“ (Дерменджиев 2011, 30; Караилиев 2011, 125–126; Тотев 2012, 583–591; Тотев 2017, 98–99). Използваните за датировката монети обаче произхождат от среда, която не може да ги свърже пряко със строителния хоризонт, а и демонстрират смесен характер. Работилият в югозападната част на цитаделата К. Дочев свързва издигането ѝ с Мануил I Комнин след 1153 – 1155 г. и предполага обновяване между 1187 и 1189 г. Заключенията му са базирани на откриването на една колективна монетна находка под западното тяло от зидария на Югозападната порта на крепостта (Дочев 2011, 163 – 164). Всъщност съставът на находката я поставя в една по-късна дата – ок. 1190 г., а позицията ѝ я превръща в terminus ante quem, т.е. строежът на крепостта Трапезица е осъществен по някое време след този период. Близка датировка – в 80те год. на XII в., дава и проучвалият част от из- точната крепостна стена М. Робов (Робов 2011, 403–413). Тя е базирана на единични монети на Мануил I Комнин и Исак II Ангел, които обаче не са посочени като брой и среда на откриване. Показателни за реалната картина са посочените от самия М. Робов данни, че от над 300-те намерени монети по-голямата част датират от периода между 30те год. на XIII и края на XIV в. Резултатите от проучванията в Южния сектор на Трапезица позволиха на автора на тези редове да отнесе строежа на укрепленията в границите на 30те год. на XIII в. (обр. 3). Тази датировка се базира на откритите в нивелиращите насипи зад основите на куртината монети. Друго свидетелство, представящо terminus ante quem, е картината от 720-те монети, произхождащи от културния пласт и структурите, застъпващи насипите и строителните нива на крепостните съоръжения. Тяхната долна хронологическа граница е в 40те год. на XIII в. (Рабовянов 2010, 103 – 114; Рабовянов 2015, 50 – 51). Характерът на археологическите материали и видът и средата на разпространение на монетите не оставят съмнение, че строежът на укрепленията, който всъщност „създава“ града, трябва да се търси именно в началните десетилетия на XIII в. Данните от Южния сектор (обр. 3) насочват към дати- ровка между 1220 и 1240 г. Без да се спекулира с историческите събития, най- вероятен период за изпълнение е 30те год. на XIII в. Тогава в най-стабилните години от управлението на цар Иван Асен II българската държава разполага с възможностите да осъществи подобен проект. Показателно е, че в същия период е осъществена и сериозна реконструкция на крепостните съоръжения на Царевец – другата цитадела на Търново (Вълов 1992, 186 – 187).“ ”Общото наблюдение е, че въпреки че Царевец доминира, концентрирайки в себе си светската и духовната власт, очевидно и Трапезица запазва известна административна и военна роля в столицата, за което свидетелстват етапите в развитието на дворцовите сгради и казармите в северната част на крепостта (Тотев 2012, 573–591).” https://www.uni-vt.bg/res/11734/31._Dejan_Rabovyanov.pdf От всичко това може да се заключи, че изграждането на Трапезица не предхожда Царевец и за стар дворец (първия на Асеневци) не може да се говори.

Срещала съм някъде хипотезата, че бъркаме имената, т.е. хълмът, на който сега казваме Царевец, е бил Трапезица, а сегашната Трапезица е била с друго име. АКО тази хипотеза е вярна, то тогава всичко застава на мястото си: всички царе от ВБЦ до Иван Шишман са резидирали на Трапезица, там е живеела и аристокрацията и тази крепост са отбранявали до последно.

Не мога да се съглася поради следните съображения и въпроси: 1. Факт е, че има разкопан дворец на Царевец. Кой го е построил? И защо, ако не е смятал да го използва? 2. В близост до царя следва да е била и аристокрацията. Има ли на Трапезица открити големи жилищни сгради подходящи за аристократи? Не. 3. Във форумната тема за обсадата на Търново и падането му се коментира, че има следи от разрушения на Царевец, но не и на Трапезица, от което следва, че Трапезица се е предала без съпротива за разлика от Царевец. Не е логично търновци да предадат без бой властовия център, а да защитават със зъби и нокти другата крепост. Дори и чисто символично погледнато - властовия център е като бойното знаме на дружината, т.е. не се дава без бой, а когато той се предаде, тогава се предава и цялата бойна единица.

А какво е имало тогава на Царевец? Т.е. кой е живял в двореца на Царевец?

Романтичната ми душа отказва да приеме, че всичко е затрито и разпиляно. АМИ АКО...? Ами ако част от книжнината е скрита и чака да бъде намерена, но никой не я търси, защото сме убедени, че е затрита? Има доста легенди за скрити книги, скритото съкровище на Иван Шишман, скритата хазна на ВБЦ и т.н. Дори една от версиите на легендата за изгорената патриаршеска библиотека казва, че е открита в зазидана малка стаичка. Общото между всички тях е скриването. Този устойчив мотив показва, че на средновековния българин не му е била чужда идеята да скрие това, което му е скъпо, за да го запази до момента, в който дойде/ се върне да си го вземе. Още повече че към момента на падането на Търново никой не е и предполагал, че ще бъде завзета цяла България и то за 5 века. В хода на тази логика предлагам хипотетично да приемем, че има оцеляла скрита книжнина и да поразсъждаваме къде би могла да е базирайки се на достигналите до нас легенди, историческата реалност и обикновената човешка логика. Като начало можем да диференцираме наличната към онзи момент книжнина, кандидат за скриване: 1. Архива на ВБЦ. Можем да го разделим на имотен, данъчен, административен и дипломатически, тъй като предвид различния си характер едва ли е бил събран на едно място. 2. Царската библиотека 3. Патриаршеската библиотека 4. Библиотеката на Търновската книжовна школа. Тук визирам мястото, което е било седалище на книжовната школа и където са се създавали/ преписвали книги. 5. Лични архиви и библиотеки на аристократи. Ще продължа с легендите, ако всичко това представлява интерес за участниците във форума.

Ето подробно описание на историята (пътя) на оцелялото/ откритото от книжнината ни. https://electronic-library.org/books/Book_0087.html

Не съм го чела. Може ли линк?

Не съм го и нарекла предател или поне не съм искала да го нарека, ако така изглежда. Коментирах легендата и вероятните причини за възникването й в светлината на събитията тогава. Все пак трябва да отчитаме и разликата в понятията сега и в Средновековието. “Родина” и “патриотизъм” са съвременни понятия и не са релевантни към онова време, съответно и “предател” е с друг заряд. Шишман може и да е “предател” спрямо търновци (ето, сложих го в кавички ), но това не го прави такъв към българския народ и история. Може да е смятал временно да се оттегли, за да си събере и прегрупира силите и да си отвоюва Търново обратно или може да е приел, че губи Търново и е избягал за да се опита да съхрани останалото, а може пък и просто да се е спасявал. Като се обърне каруцата, пътища много. Лесно ни е на нас сега да съдим през призмата на времето.

Някъде назад срещнах мнението, че предателят е Шишман, което всъщност изглежда доста логично. Това би обяснило легендата за предателя евреин заради еврейската му кръвна линия, която, както често се случва с легендите, впоследствие се е доразвила в конкретики - име, отворил вратата, поискал злато и т.н. Би обяснило също и мъглявата формулировка в историческите източници. Все пак Шишман, освен че е царя и то обичан от народа, не е и извършил предателство в директния смисъл, но с действията си или бездействието си е причинил падането на града. Под това имам предвид двете хипотези: 1. Шишман не е бил в Търново по време на обсадата и защитниците естествено са се надявали, че той ще се притече на помощ. Но той не го е направил и търновци са се предали (буквално или духом), когато са осъзнали, че не могат да разчитат на помощ отникъде. Освен от Бога, ама не било писано... 2. Шишман е бил в Търново по време на обсадата и е ръководил отбраната, но е избягал в някой момент. Бягството му оттам, под какъвто и предлог да е било, е деморализирало защитниците и силно е допринесло за падането или предаването на крепостта. Оттук логично следва и преговарящият с турския военачалник да е Евтимий в качеството си на духовен лидер на търновци при липсата на светски/военен такъв. В хода на тази хипотеза са обясними и разрушенията и убийствата на търновци (въпреки че тук съм колеблива) - турчинът най-вероятно е бил ядосан, че царят му се е изплъзнал и индиректно му е отмъщавал или пък просто си е изливал яда. Втората хипотеза на мен лично ми се струва по вероятна. За съжаление...

Тъй като авторите са различни, приемам, че близостта на езиците е факт, а не че просто някой ги е групирал така. Има я, разбира се и възможността някой просто да ги е групирал така, а другите да са се позовали на него и така грешката да се е мултиплицирала. Само че мен ме интересува не защо са групирани така по лингвистични съображения, а какво е историческото обяснение за тази близост (ако приемем, че тя е факт). И по-скоро има ли исторически събития, които биха я обяснили. От отговорите ви разбирам, че няма или поне не са известни такива. Благодаря все пак!

А ето го и в схематичен вид. https://web.cn.edu/kwheeler/IE_Main2_Satem.html Т.е. устойчиво се изобразява така, което означава, че лингвистично словенският наистина е най-близък до българския, а това би следвало да има обяснение.

Ето линк към сайта, въпреки че го видях и в Gardian мисля беше. https://thelanguagenerds.com/feast-your-eyes-on-magnificent-linguistic-family-tree/ А ето и още едно дърво, в което македонски не съществува, но отново словенският е най-близо до българския.

Здравейте, Преди време ми попадна красиво графично изображение на дървото на индо-европейските езици. Клонът на славянските езици има няколко разклонения и на едно от тях се намират български, сръбски, хърватски, босненски, словенски и македонски. Има две подразклонения, като българският е на едното тях заедно с македонския и словенския. С други думи лингвистично те са най-близо до българския. За македонския език няма нужда да се коментира. Учуди ме обаче близостта на словенския език до българския. Въпросът ми е: има ли и какво е историческото обяснение за тази близост?