staf

Въглехидрати

Нишесте (C6H10O5)

Нишестето се образува в зелените части на растенията. След ензимна хидролиза под формата на глюкоза, то се пренася в семената, корените и други, където се натрупва под формата на малки зрънца. Нишестето служи като резервна храна. Най-много нишесте съдържат зърната на ориза, пшеницата, царевицата и други. В картофите нишестените зърна плуват в клетъчния сок. Освен като храна то е важна суровина за хранително-вкусовата промишленост. Нишестето е изходно вещество за промишлено получаване на глюкоза, както и за получаване на спирт.

Физични свойства:

Нишестето е бяло прахообразно вещество. То е без вкус, малко разтворимо в студена вода. В гореща вода образува мътен разтвор, който при охлаждане се превръща в нишестен клей. При загряване нишестето не се стапя, а директно се овъглява.

Химични свойства:

Нишестето е изградено от голям брой глюкозни остатъци. Под действието на вода в присъствие на киселина то хидролизира:

(C6H10O5)n + n H2O→ n C6H12O6

Хидролизата протича на степени като първо се образува декстрин, малтоза и накрая глюкоза. Тя се извършва в човешкия организъм под действието на ензима амилаза:

(C6H10O5)n→ (C6H10O5)m→ n/2 C12H22O11→ n C6H12O6

Качествена реакция за откриване на нишесте е действието с йодна тинктура, при което се получава синьо - виолетово оцветяване.

Въглехидрати

Захароза (C12H22O11)

Захарозата е известна в практиката под името обикновена захар. Съдържа се в захарното цвекло и в захарната тръстика, от където идва и другото й наименование тръстикова захар. Емпиричната формула на захарозата е (C12H22O11). Високата калоричност на обикновената захар, лесната ензимна хидролиза в организма на човека, която определя лесното й усвояване, както и приятния вкус я правят предпочитана храна .

Физични свойства

Чистата захароза е безцветно кристално вещество. Има сладък вкус. Разтваря се много добре във вода. В спирт разтворимостта е ограничена. При загряване захарозата първоначално се стапя, след това се карамелизира, а накрая се овъглява.

Химични свойства

При варенето на захароза с вода в присъствието на катализатор, неорганична киселина захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза (процеса е известен още като инверсия):

C12H22O11 + H2O→ C6H12O6 + C6H12O6

Въглехидрати

Глюкоза (C6H12O6)

Глюкозата е един от продуктите на процеса фотосинтеза. Глюкозата има важно биологично значение. Тя заема важно място в обмяната на веществата. Чрез кръвта тя се разнася до всички клетки на организма. Усвоява се лесно и затова се използва за венозно хранене при тежко болни. Използва се и за производство на лекарствени препарати и други. Глюкозата намира голямо приложение в различни клонове на хранително-вкусовата промишленост. Използва се за приготвяне на различни захарни изделия, в бонбоненото производство и други. Редукционните й свойства определят нейното приложение за посребряването на огледалата, украшения за елхи, детски играчки и други. Използва се при оцветяване и щамповане на тъкани.

Физични свойства

Чистата глюкоза е безцветно кристално вещество. Има сладък вкус. Глюкозата или така наречената гроздена захар е много добре разтворима във вода. При загряване първоначално тя се стапя, след това се карамелизира, а накрая се овъглява.

Химични свойства

Емпиричната формула на глюкозата е C6H12O6. Молекулата на глюкозата има права въглеродна верига. В резултат на вътрешномолекулното взаимодействие между хидроксилната група при петия въглероден атом и алдехидната група се образува шестатомен пръстен в, който участва и един кислороден атом. Тази формула на глюкозата се нарича пръстенна. Химичните свойства на глюкозата се отнасят до хидроксилните групи, до алдехидната група и до цялата молекула. Глюкозата проявява някои специфични свойства. Под действието на ензима цимаза протича спиртна ферментация:

C6H12O6→2C2H5OH + 2CO2

Под действието на други ензими протичат други ферментационни процеси, при които се образуват млечна киселина, ацетон и други. В човешкия организъм се окислява до CO2 и H2O, при което се отделя голямо количество топлина, която е нужна на организма:

C6H12O6 + 6O2→ 6H2 O + 6CO2 +Q

Мазнини и сапуни

Сапуни и синтетични миещи вещества

( осапунване )

Сапуни:

Сапуните, които се употребяват в практиката, са алкални соли на висшите мастни киселини. Те се разтворими във вода. Под действието на минерални киселини сапунените разтвори се пресичат поради отделянето на неразтворими висши мастни киселини:

C17H35COONa + HCl → C17H35COOH + NaCl

Употреба:

В бита сапунът се използва заради измиващото си действие. Освен това големи количества течен сапун се използват в текстилната промишленост. Сапунът намира приложение в металургичните производства и медицината. Наред с многото си положителни свойства има и недостатъци. За производството му се изразходва сравнително скъпа суровина - мазнини. Освен това в кисели и твърди води той не притежават измивно действие. Най – накрая сапунените разтвори имат алкално действие, което уврежда вълнените тъкани.

Синтетични миещи вещества (СМВ):

СМВ имат сходно на сапуните измивно действие. Обаче те притежават редица предимства. Преди всичко доброто измивно действие се проявява и при по – ниска температура, и в кисели, и в твърди води. СМВ притежават и други ценни свойства. Те например позволяват да се получат хомогенни смеси при производството на маргарин, шоколад и пластмаси. При производството на инсектициди и хербициди СМВ се използват като стабилизатори. При използването на СМВ трябва да се знае, измивното действие се проявява най – добре при малки концентрации.

СМВ притежават също и някои недостатъци. Преди всичко те силно обезмасляват кожата, предизвикват алергии у хората, наблюдават се и гъбични заболявания. СМВ създават сериозни проблеми във връзка с опазването на околната среда. Чрез промишлените и битови отпадни води те замърсяват водата в природните водоеми.

За да не се замърсява околната среда със СМВ, се строят пречиствателни станции. Установено е, че СМВ с права въглеродна верига се разграждат от някои бактерии.

Мазнини и сапуни

Мазнини

Мазнините са органични съединения, които участват в състава на животинските и растителни клетки. В животинските организми те се отлагат в подкожната тъкан, около някои органи и в костите. Някои растения натрупват мазнини с промишлено значение (слънчоглед, рапица, маслини, бадеми). Мазнините имат широка употреба. Освен като енергетична храна за човека, за получаване на безир и блажни бои, сапун, стеарин и др. Те се използват в медицината, козметиката, багрилната промишленост и други.

Състав и строеж:

В началото на 19 век френският химик М. Шеврьол загрява мазнини с вода в присъствие на основа. При тези условия мазнините се разлагат под действието на водата, като се получава глицерол и смес от висши мастни киселини. През 1874г. друг френски химик нагрява смес от глицерол и смес от висши мастни киселини и за пръв път получава синтетична мазнина:

C3H5 (OH)3 + 3HOOCC17H35 → C3H5OOCC17H35 + 3HOH

Мазнините са смес от глицеролови естери на висшите карбоксилни киселини.

Физични свойства:

Според състава си мазнините притежават различни свойства. При стайна температура те са течни или твърди вещества, по – леки от водата и неразтворими в нея. Разтварят се в органични разтворители. При загряване твърдите мазнини най – напред омекват, а в последствие се стапят. При по – висока температура мазнините се разлагат, при което се получава веществото акролеин, което има канцерогенно действие.

Химични свойства:

Хидролизни процеси:

Както всички естери и мазнините се разлагат под действието на водата като образуват глицерол и висши мастни киселини:

C3H5 (OOCC17H35)3 + 3HOH → 3C17H35COOH + C3H5 (OH)3

Хидролизата на мазнините е обратим процес. Когато хидролизата се провежда под действие на алкална основа, се получават алкалните соли на висшите мастни киселини (сапуни). Реакцията се нарича осапунване:

C3H5 (OOCC17H35)3 + 3NaOH → 3C17H35COOHNa + C3H5(OH)3

Хидриране:

Друг важен процес е хидрирането на мазнините. То се извършва с течни мазнини, които са смес от естери на ненаситени киселини. Процесът протича при загряване в присъствие на катализатор Ni:

C3H5 (OOCC17H33)3 + 3H2 → C3H5 (OOCC17H35)3

Карбоксилни производни

Оцетна киселина (CH3COOH)

Оцетната киселина има широко приложение в практиката. 6% и 9%-ните й разтвори са известни под търговското наименование оцет. Освен като подправка в домакинството, оцетът се използва и като консервиращо средство при приготвянето на различни туршии.

Получаване и строеж:

Още в древността хората са получавали оцет от вино. Днес процесът е известен като

оцетна ферментация. Той протича под действие на ензими, които се съдържат в така наречените оцетнокисели бактерии. При благоприятни условия бактериите, които се намират във въздуха, бързо се размножават и създават условия да протече процесът:

CH3CH2OH + O2 → CH3COOH +H2O

Друг метод за получаване на оцетната киселина е окислението на ацеталдехида. Този метод за получаване, от една страна, показва генетичната ù връзка с алдехидите, а от друга- дава сведение за строежа на съединението и неговата функционална група. Нарича се карбоксилна и е съставена от свързани карбонилна и хидроксилна групи. В резултат на силното взаимно влияние на атомите в групата връзката кислород водород е най – силно полярна и във воден разтвор тя се разкъсва с отделяне на водороден и ацетатен йон.

Физични свойства:

Оцетната киселина е безцветна течност, с остра миризма и кисел вкус. Оцетната киселина се разтваря много добре във вода.

Химични свойства:

Химичните свойства на оцетната киселина се определят от карбоксилната група и от метиловия остатък.

Свойства, определени от –COOH:

Оцетната киселина е слаба киселина. Нейните соли се наричат ацетати. Медният ацетат влиза в състава на “парижката зеленина”, използвана за борба с вредителите в селското стопанство. Оловният ацетат (“куршумена вода”) се използва в медицината за компреси при възпаления. Хромовият и железният ацетат се използват в багрилната промишленост.

Оцетната киселина реагира и с алкохолите (естерификация):

CH3COOH + C2H5OH → CH3COOC2H5 + H2O

Оцетната киселина взаимодейства още и с основи:

CH3COOH + NaOH → CH3COONa + H2O

(натриев ацетат)

Свойства, определени от –CH:

Kато остатък от молекулата на метана –CH3 обуславя заместителните реакции с халогенни елементи:

CH3COOH + Cl2 → ClCH2COOH + HCl

Карбонилни производни

Метанал (HCHO) (Мравчен алдехид; формалдехид)

Получаване и строеж:

Тривиалните названия на вeществото са мравчен алдехид, алдехид и формалдехид. По номенклатурата на IUPAC наименованието му се образува от това на алкана със

същия брой въглеродни атоми и окончания -ал (метан(CH4) плюс -ал -метанал HCHO). Процесът, който се извършва, може да се представи с уравнението:

CH3OH + ½ O2 → [CH3OOH] → HCHO + HOH

В уравнението, в средни скоби е записана формулата на нетрайно съединение. Двете хидроксилни групи при въглеродния атом се свързват с двойна връзка с въглеродния атом. Образувалата се формула се нарича карбонилна. Когато една връзка от нея е свързана с водород, групата се нарича алдехидна група.

Физични свойства и физиологично действие:

Формалдехидът е газ. Има остра, дразнеща миризма. Разтваря се много добре във вода. 40% му воден разтвор се нарича формалин.

Мравченият алдехид пресича белтъчните вещества. Той има силно бактерицидно действие. Това му действие определя използването на формалина за приготвянето на анатомични препарати, за дезинфекция на помещения, както и при подготовка на семена за посев. Мравченият алдехид се съдържа в дима, образуван при непълното горене на дърва, слама и хартия. Ето защо, риба и месо се консервират чрез опушване, за да се прекрати протичането на гнилостни процеси.

Химични свойства:

Свойства, които се определят от алдехидната група:

Мравченият алдехид реагира с амонячен разтвор на Ag2O. Реакцията е известна като реакция на сребърното огледало. Тя се изразява с уравнението:

HCHO + Ag2O → HCOOH + 2Ag

Реакцията на сребърното огледало е качествена реакция за откриване на алдехидна група и в други съединения. Метаналът е редуктор. Той се окислява лесно от слаби окислители до мравчена киселина. По наименованието, която се получава, са образувани и тривиалните наименования на алдехида (мравчен алдехид, формалдехид). Двойната връзка в молекулата на метанала, подобно на етена, определя участието му в присъединителни реакции. Ако се пропусне метанал и водород над нагрят никелов прах, се получава метилов алкохол:

HCHO + H2 → CH3OH

Друга характерна реакция, която се определя от двойната връзка, е полимеризацията. Алдехидната група определя голяма реактивоспособност на метанала. Той се окислява от слаби окислители. Участва в присъединителни реакции и полимеризация. Запален метаналът гори, като се отделя CO2, HOH.

Алдехиди:

Метаналът е първият член на хомоложен ред на производни на алканите, които съдържат една алдехидна група. Те се наричан моноалдехиди. Вторият член на този хомоложен ред е етаналът, може да се получи при умерено окисление на етилов алкохол. Неговото тривиално название е ацеталдехид. По името на киселината, която се получава при умереното му окисляване.

Хидроксилни производни

Глицерол (С3Н5(ОН)3) (глицерин)

Състав и строеж:

Ако на 1, 2, 3- трихлоропропан се действа с водна пара, протича процес, който може да се представи с уравнението:

С3H5Cl3 + 3HOH → C3H5(OH)3 + 3HCl

(глицерол)

От тази синтеза се вижда, че глицеролът може да се разглежда като получен от пропан, в молекулата на който по един водороден атом при всеки въглероден е заместен с хидроксилна група. Понеже глицеролът съдържа хидроксилни групи, той също е алкохол, но за разлика от етиловия той е многовалентен алкохол. Както при етиловият алкохол хидроксилните групи са функционалните групи на това съединение.

Физични свойства:

Глицеролът е безцветна трудноподвижна течност, по - тежка от водата. Има сладък вкус, който е дал и тривиалното му наименование (от гр. гликерос- сладникав ). Сладникавият вкус се дължи на натрупването на хидроксилни групи в молекулата на съединението. Във водата глицеролът се разтваря във всяко отношение, нещо повече, той е хигроскопичен. Затова, прибавен към смеси, ги прави по- трудно съхливи. Например глицеролът се прибавя в кремове за ръце и др.

Химични свойства:

Свойства на глицерола, определени от хидроксилните групи:

Глицеролът взаимодейства с активни метали. При взаимодействието му с натрий се получава съединението натриев глицерат и се отделя водород:

2C3H5 (OH)3 + 6Na → 2C3H­(ONa)3 + 3H2

Естерификация:

Глицеролът, както и етиловият алкохол, се естерифицират. С концентрирана азотна киселина в присъствие на Н+ се образува веществото глицеролов тринитрат, който добил гражданственост като нитроглицерин:

C3H5 (OH)3 + 3HONO2 → C3H5(ONO2)3 + 3HOH

Горене:

Парите на глицерола горят с безцветен пламък, поради наличието на повече кислород в молекулата му.

Получаване:

Глицеролът се получава от мазнини. За нуждите на промишлеността той се получава от нефта.

Физиологично действие и употреба:

За организма глицеролът е безвреден. Използва се в хранително-вкусовата промишленост. Той се прибавя към бонбоните с пълнеж. Глицеролът не дразни кожата. Той поддържа влажността на тютюна. Използва се и в полиграфията и в текстилната промишленост. Интересно е приложението на глицероловият тринитрат. Той се използва като експлозив. Както и в медицината като лекарството нитроглицерин.

ок :wink:

Как мога да си редактирам името на темата.Етилов алкохол е към Хидроксилни производни

Ненаситени въглеводороди

Алкини

Хомоложния ред на алкините се изгражда от съединения с тройна връзка. Формулата за тяхното получаване е СnH2n-2.

Както при алкените така и алкините са възможни два вида изомерия – верижна и позиционна. Наименованията им се образуват от тези на алкените, като наставката –ен се замени с наставката –ин. Както и при алкените се слага цифра, показваща мястото на тройната връзка, като номерирането на въглеродните атоми започва от този край на веригата, до който е по-близо тройната връзка.

Химични свойства:

Химичните свойства на алкините са подобни на тези на етина. Те се определят главно от тройната връзка. Алкините участват в присъединителни реакции на два етапа. Присъединяването на халогеноводородите става, като се спазва правилото на Марковников. То гласи, че при присъединяване на халогеноводороди, водородният атом се присъединява передимно към този въглероден атом от тройната връзка, който е свързан с по-голям брой водородни атоми. Когато тройната връзка е в края на въглеродната верига, те могат да участват и в заместителни реакции с метали.

Ненаситени въглеводороди

Етин (C2H2) (ацетилен)

Етинът има много приложения. Той се използва като гориво за ацетиленовите горелки и за получаване на оцетна киселина, етилов алкохол, синтетичен каучук, разтворители, лекарства, пластмаси и други.

Физични свойства:

Етинът е газ, без цвят и миризма, малко разтворим е във вода и е малко по-лек от въздуха.

Химични свойства:

Получаване:

Етинът се получава като взаимодейства 1,2-дибромоетан с алкохолен разтвор на КОН:

От химичното уравнение се вижда, че между двата въглеродни атома се образуват две нови химични връзки. Сега техният брой стават три-2 пи връзки и една сигма връзка. Тривиалното наименование на етина е ацетилен. Етинът е ненаситен въглеводород, и функционалната му група е ─С≡С─ .

Друг начин за получаване на етин днес лабораторно и в практиката се получава от калциев карбид и вода:

CaC2 + 2H─OH → C2H2 + Ca (OH)2

По този начин се получава ацетилен за ацетиленовите горелки. Етин може да се получи и от метан при висока температура (около 2000оС):

2СН4→ СН≡СН + 3Н2

Етин може да се получи още като се пропусне водород през волтова дъга между графитови електроди:

2С + Н2→ C2H2

Горене:

Във въздушна среда етинът гори със силно пушлив пламък . При горене в кислородна среда пламъкът е бял, при което се развива висока температура (над 2700о С). Това му свойство се използва при ацетиленовите горелки за рязане и заваряване на метали.

Присъединителни реакции:

В присъствието на катализатор Ni и при висока температура етинът присъединява водород. Реакцията протича в два етапа:

СН≡СН + Н2→CH2= CH2 + H2→ CH3─ CH3

Заместителни реакции:

Водородните атоми в молекулата на етина са подвижни и при определени условия могат да се заместят с метални:

2СН≡СН + 2 Na → 2СН≡СNa + H2↑

Полимеризация:

При пропускане на етин през нажежена тръба протича полимеризация, като се получава въглеводородът бензен:

Ненаситени въглеводороди

Алкени

Могат да се получат и други въглеводороди, подобни на етана, които имат в молекулата си два водородни атома по-малко от съответните алкани. Тези въглеводороди подобни на етена съдържат в молекулата си една двойна връзка. Те се наричат алкени или етиленови въглеводороди. Алкените също образуват хомоложен ред на етиленовите въглеводороди и имат обща формула CnH2n.

Структура и наименования:

Изомерите на бутена са:

От формулите се вижда, че с емпирична формула C4H8 са възможни три изомера – 1-бутен, 2-бутен и 2-метилпропен. Първият и последният се различават по вида на веригата си. Те са верижни изомери. Първият и вторият се различават по мястото на двойната връзка – те са позиционни изомери.

Изомери, които се различават по мястото на функционалната си група, се наричат позиционни изомери, а изомерията – позиционна. При алкените е възможно както верижна, така и позиционна изомерия. Наименованията на алкените се образуват от тези на алканите, като окончанието –ан се замести с –ен. С цифра, поставена пред наименованието, се означава мястото на двойната връзка, като номерирането на въглеродните атоми започва от този край на веригата, до който е по-близо двойната връзка.

Химични свойства:

Химичните свойства на алкените както и при етена, се определят главно от наличието на двойната връзка.

Алкените участват в присъединителни реакции. Те присъединяват водород (в присъствие на катализатор Ni, повишено налягане и повишена температура). Подобно на етена обезцветяват бромна вода и разтвор на калиев перманганат. Алкените присъединяват и халогеноводороди.

Друго важно свойство, което се дължи на двойната връзка в молекулата на алкените е полимеризацията. При полимеризация на пропен се получава полипропилен.

Диени:

Известни са ненаситени въглеводороди, които съдържат в молекулата си две двойни връзки. Те се наричат диени. Например диена с 4 въглеродни атома се наричат бутадиен:

CH2=CH−CH=CH2

При неговата полимеризация се получава синтетичен каучук.

Ненаситени въглеводороди

Етен (C2H4)

Етенът е ненаситен въглеводород, заради наличието на двойна връзка. Тя се получава, когато два водородни атома се отделят, и свободните електрони, се свързват помежду си. Етенът е съединение с широка употреба. Суровина е за синтез на важни органични съединения. От него се получават спирт, веществото гликол, разтворители, полиетилен и други.

Физични свойства:

Етенът е безцветен газ, без миризма, по- лек е от въздуха и е малкоразтворим във вода.

Химични свойства:

Получаване:

Ако се загрее етан до 500º в присъствието на катализатор, протича процес, при който два водородни атома се откъсват от молекулата:

C2H6→ C2H4+H2

(tº;катализатор)

При двата въглеродни атома остават по един единичен електрон. Тези електрони образуват нова химична връзка . Така двата електрона се свързват с двойна връзка. Втората връзка е енергетично по-богата и лесно се поляризира. Въглеводородът, който се получава, се нарича етен или етилен.

Горене:

C2H4 + 3O2→2CO2+2H2O+Q

Присъединителни реакции:

Поради наличието на двойна връзка той може да участва в присъединителни реакции.В присъствие на катализатор при загряване и повишаване на налягането двойната връзка в молекулата се разкъсва .При тези условия етенът присъединява водород, при което се получава етан.

C2H4 + H2→C2H6

Реакцията се нарича присъединителна, защото при свързването на две вещества се получава един единствен продукт.

Въглеводороди, които съдържат в молекулата си двойни връзки се наричат ненаситени, заради участието им в присъединителни реакции.

Полимеризация:

При висока температура, повишено налягане и в присъствие на катализатор молекулите на етена могат да се свържат помежду си:

n CH2=CH2→ (CH2 – CH2) n

Молекулите на полиетилена са с много дълги вериги, респективно имат големи молекулни маси. Наричат се макромолекули. Процесът се нарича полимеризация.

Наситени въглеводороди

Структурна теория

Предпоставки за създаването на структурната теория:

През първата половина на 19 век е установен съставът на голям брой неорганични и органични съединения. Това натрупване на факти води до важни открития:

Открито е явлението изомерия, а съединенията изомери.

Открита е валентността като свойство на атомите на елементите да се свързват с точно определен брой атоми от други химични елементи.

Установени са особеностите на въглеродните атоми, а именно в органичните съединения е в 4-та валентност.

Въглеродните атоми се свързват по между си като образуват въглеродни вериги.

Утвърдена е атомно - молекулната теория.

Същност на структурната теория:

В началото на 19 век, руският учен Александър Бутлеров бил дълбоко убеден, че молекулната структура е познаваема. Своята теория, наречена Структурна теория, той излага на конгреса на естествениците през 1861г. Основното понятие на теорията му е химична структура.

Първо основно положение:

Атомите в молекулите са свързани по строго определен начин, съобразно тяхната валентност.

Второ основно положение:

Свойствата на съединенията не зависят само от техния количествен и качествен състав, но и от техния строеж.

Трето основно положение:

Атомите в молекулите взаимно си влияят.

Структурната теория търпи своето развитие главно в две направления. Първото е предположението за пространственото разположение на атомите в молекулата. Второто е свързано с изясняването на природата на химичната връзка.

Стериохимична теория:

Създадена е през 1874 год. едновременно и независимо от холандеца Вант Хоф и французина Льо Бел. Според нея четирите валентни връзки, с които въглеродния атом се свързва с други атоми, са насочени към върховете на правилен тетраедър. Сключват валентен ъгъл 109° 28’

Електронен строеж на химичните съединения:

Съгласно структурната теория свойствата на веществата се определят не само

от техния количествен и качествен състав, от последователността на свързване на атомите, а и от техния пространствен и електронен строеж.

Структура на алканите

Видове въглеродни вериги :

Във въглеродните вериги въглеродните атоми могат да бъдат свързани с различен брой други въглеродни атоми. Въглеродни атоми, свързани само с един въглероден атом, се наричат първични . Въглеродни атоми, свързани с два въглеродни атома се вторични, с три – третични, с четири – четвъртични. В зависимост от последователността на свързване на въглеродните атоми въглеродните вериги биват отворени и затворени.

Отворените вериги съдържат задължително първични въглеродни атоми. Те могат да бъдат прави или разклонени.

Прави вериги са тези, които са изградени само от първични и вторични въглеродни атоми. Разклонените въглеродни вериги, освен първични съдържат или третични, или четвъртични въглеродни атоми. В разклонeните вериги се различават главна верига (тази, която съдържа най - големия брой въглеродни атоми) и странична верига (верига, която е свързана с главната). Въглероди с отворени въглеродни вериги се наричат ациклични или мастни въглеводороди. Затворени въглеродни вериги са тези, които не съдържат първични въглеродни атоми.

Химичните връзки сключват ъгъл, наречен валентен ъгъл, който при алканите е 109 о 28’.

Образуване имената на алканите с разклонена верига:

При образуване на наименованията на наситени въглеводороди с въглеродна разклонена верига се спазва следната последователност:

· Определя се най – дългата верига за главна. Съответстващия ù въглеводород служи като образуване на наименованието.

· Определят се страничните вериги. Те се разглеждат като заместители. Названието им съвпада с това на остатъка със същия брой въглеродни атоми. При повече заместители те се подреждат по азбучен ред.

· Номерират се последователно въглеродните атоми на главната верига.

Пред названието на остатъка с цифра се означава номера на въглеродния атом, с който е свързан.

Изомерия при алканите:

При алкани с четири или повече въглеродни атоми е възможна изомерия, която се дължи на свойството на въглеродните атоми да образуват прави и разклонени вериги. Такава изомерия се нарича верижна.

Още по темата

Наситени въглеводороди

Въглеводороди, подобни на метана

Двете съединения пропан и бутан, са въглеводороди, които имат строеж подобен на строежа на метана, затова притежават свойства подобни на неговите. Методът по който се получават тези съединения се нарича метод на Вюрц. По него могат да се получат и други въглеводороди с повече въглеводородни атоми в молекулата. Наричат се алкани. Те имат строеж подобен на строежа на метана и техните химични свойства са сходни. Първите четири съединения от хомоложния ред на алканите са в газообразно, а останалите са в течно агрегатно състояние.

Химични свойства

Получаване и строеж:

Ако на хлорометан се действа с натрий, протича процес, който може да се изрази със следното уравнение:

2CH3Cl + 2Na→C2H6+2NaCl

Това съединение също влиза в заместителни реакции с халогенни елементи:

C2H6 +2Cl→C2H5Cl+HCl

(хлороетан)

Ако на смес от хлороетан и хлорометан се действа с натрий , протичат процесите:

C2H5Cl+ 2Na+ CH3Cl→C3H8+2NaCl

(пропан)

2C2H5Cl+2Na→C4H10+2NaCl

(бутан)

Алканите горят, при което се получава въглероден диоксид и вода. Отделя се и голямо количество топлина:

C3H8+5O2→3CO2+4H2O+Q

Хомоложен ред

Алканите са подредени по нарастване на броя на въглеродните атоми, респективно по нарастване на моларните им маси. Всеки два члена се различават с по една или няколко метиленови групи. С нарастване на моларната маса на алканите физичните им свойства се изменят закономерно. Алканите притежават сходни химични свойства и общ метод за получаване. Общата формула за получаване е CnH2n+2

Радикали

Ако се отнеме един водороден атом от молекулата на метана се

получава метилов радикал. Наименованията им се получават от наименованията на съответните алкани, като окончанието -ан се замести с –ил (илов радикал).

Въглеводородните радикали са свободни частици, които имат единичен електрон, затова те са силно реактивоспособни.

Наситени въглеводороди

Метан (CH4)

Метанът е доста разпространен в природата газ. Той е основна част на земната газ, от който се добива промишлено. Разтворен, метанът се съдържа в нефта. Намира се и в въглищните мини, известен още като газ гризу. Метанът се образува и в блатата при гниенето на органични вещества в

отсъствието на кислород. Процесът е известен като метаново гниене. Чрез този процес се получава метан в промишлени условия. Големи находища на земен газ има и в ОНД, средна Азия и Америка.

Физичните свойства:

Безцветен газ, без миризма, два пъти по-лек от въздуха и с малка разтворимост във вода.

Химични свойства:

Получаване:

Al4C3 + 12H2O→ 4Al(OH)3 + 3CH4

Горене :

CH4 + 2O2 → CO2 + 2H2O +Q

Заместителна реакции – реакции, при които атоми или атомни групи в молекулите на изходните вещества се заместват с други атоми или атомни групи, се наричат заместителни.

Вече е в сайта :smile:

Мерси, от подобни прояви имаме нужда :wink:

←

Ако искаш мога да добавя още материали по химия.Пък може събота или неделя да напиша нещо по физика.Не си сложил всичкото от документа след Химични свойства

:wink:

CH3CH2OH.doc

Ще ви бъде полезна колекцията.:wink:

Монети - снимки на монетите, кога са издадени, номинална стойност, от какъв метал, тегло, диаметър, гурт, тираж, къде е отсечена и художествен проект link

Банкноти - снимки на банкнотите, кога са издадени, формат, воден знак, основен цвят и къде е отпечатана. link

Ето още едно link

cracking:Благодаря.Изтеглени са и скоро ще бъдат качени