Apofis

Значи това или чайка или е морелетник,но незнам .Мисля че е орелетник ,защото чайките са по-бели.

Е това ли е?

хубава информация ,жалко че е на руски

По точно търся информация за това как е стигнал до откриването на периодичния закон и периодичната система.

Аз успех да открия само това:

Несъмнено главната заслуга за откриването на периодичния закон и периодичната система принадлежи на Менделеев и Юлиус Лотр-Майер. Независимо един от друг те открили, че свойствата на елементите са в периодична зависимост от техните атомни тегла (маси) и правят периодична класификация на елементите, която малко се е изменила в последващите години. Менделеев публикува своята работа през 1869 г., няколко месеца преди Майер, но няма съмнение, че и двамата учени са еднакво достойни за славата на откриватели на периодичния закон. През 1882 г. Кралското научно общество присъжда медала Деви на Менделеев и Лотр-Майер.

Менделеев има заслуга не само за откриване на периодичния закон, но той също го използва като средство за научно предвиждане и предсказване свойствата на някои елементи, които не са били открити по това време. Така напр. считайки периодичността в свойствата за особено важен белег, той счел за необходимо да се разменят местата на някои елементи, допускайки че техните атомни тегла (маси) са неточно определени (Be, Os, Pt ).

Особено важен е бил фактът, че Менделеев е оставил свободни места в своята таблица на все още неоткрити елементи, като е предсказал техните свойства възоснова на мястото им в периодичната система (Sc, Ga, Ge).

Периодичният закон е бил общопризнат, въпреки че в периодичната сиситема имало някои аномалии. Така напр. оказало се че атомните тегла (маси) на Те и I,

определени по това време, са точни и въпреки това тези елементи трябва да се подредят в обратен ред (Ам(Те)=127.6 , Ам(I)=126.9). Също е положението при Co и Ni. Освен това нямало място за инертните газове, открити в края на 19-ти век. Очевидно било,че периодичността се обуславя не от атомните маси, а от нещо друго, свързано със строежа на атома.

Здравейте!,

Искам да ви представя един нов проект.Проекта- Той не е кой знае какво по отношение на дизайн и съдържание....Става дума за портал, в който може да намерите информация(и най-вече ще има доста информация около IPB- надяваме се това да ви заинтерисова) за почти всеки аспект във областа на компютрите.Проекта е в процес на разработка и екипа набира члнове (които са компетенти в различни от изброените области от които може да се черпи информация във нашия протал).Ще бъдем много благодарни на всички, които посетят и се регистрират във портала ни!

Благодарим Ви предварително!

Адреса нa портала е:http://pccenter.mooo.com/

Приятни мигове с нас!

изчакай още 1 ден+ днес

Моя идва от древно египедски бог на хауса и мрака.

http://www.egiptologia.org/mitologia/panteon/apofis.htm

Ако някой знае нещо за това дърво ще го помоля да ми прати ЛС или линк.

Предварително благодаря!

Р.С.

След това темата може да бъде изтрита.

cracking - темата да не се трие

До колкото разбирам поне от темата става дума за списанието или поне така си личи (за мен) от отговора му.

Приятен ден!

Ще помоля ако някои знае сайт за радиото -как е създадено(повъзможност схеми) и други такива неща.Може и за радио приемник и радио предавател.

Предварително благодаря!!!

да това имах предвид

няма смисъл да копираш материала от други сайтове-http://astro.314c.com/

Дано да не си го пуснал като статия в сайта.Защото има авторски права.

Виж сега ако ти изкаш напиши нещо по-добро .И го пусни в списанието .Това тук е само за информация в която всички могат да допълнят или отрекът .

виж според мен може като за начало да илиза 1 на месец по-късно като вече имам опит на по-чести пориоди .(може)

Полуостров в Южна Европа, от устието на Изонцо (Соча), по реките Сава и Дунав до Черно море. На запад, юг и изток е ограничен от Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно и Черно море. Площ (с островите) 505 578 km2, дължина 1280 km, широчина 930 km. Силноразчленени брегове, много острови (площ 21 500 km2). Предимно хълмист и планински релеф. Младонагънатите Динарски планини, Пинд, Старопланинската и Средногорската планинска система и др. ограждат високия стар Тракийско-Македонски масив (Рила, 2925 m; Олимп, 2917 m; Пирин, 2914 m). На север е Дунавската хълмиста равнина, височина до 501 m. В преходните зони между младонагънатите вериги и стария масив се очертават 2 разломни зони с висока сеизмична активност. Релефът на Балканския полуостров е оформен в края на терциера и през кватернера, когато най-високите части на планините са покрити с ледници. Въглища, руди на цветни метали, железни руди, живак, антимон, боксит, злато и др. Разнообразен климат - на север умереноконтинентален (летен максимум на валежите, средна януарска температура под 0 оС), на юг - средиземноморски (зимен максимум на валежите, средна януарска температура над 0 оС). Между тях се оформят преходни климатични зони. Сложният релеф обуславя и локални климатични различия. Реките се оттичат към Егейско, Черно, Адриатическо и Йонийско море; снежно-дъждовно подхранване в планинските области (максимален отток през пролетта и началото на лятото), дъждовно, с по-слабо снежно подхранване - в преходните области; в субтропичната климатична област - зимен отточен максимум. По-големи реки: Дунав, Сава, Морава, Вардар, Марица и др. Растителност: средноевропейски видове - на север, субарктични - по високите планини, типични степни - на североизток, в южните области - вечнозелени гори и храсти; между тях - преходна растителност. На Балканския полуостров са Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Република Македония, по-голямата част от Съюзна република Югославия, част от Словения и от Хърватия, малка част от Румъния и европейската част на Турция.

Страната е разположена на брега на Средиземно море. Територията й е определена от резолюция на ООН от 1947 г. - 14.1 хил. кв. км, а заедно с присъединените територии през арабо-израелските войни - 21.9 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ливан - 79, Сирия - 77, Йордания - 531, Египет - 206. Има брегова линия 255 км, от които със Средиземно море - 188 км, Мъртво море - 106, и Червено море - 11 км. Релеф - по крайбрежието - хълмиста равнина, прехождаща на изток в слабо разчленено плато с височина 500-800 м, спускащо се стръмно към падината Гхор (Ел Гор). Там протича река Йордан и се е образувала най-дълбоката депресия на земята - Мъртво море (-392 м).

Климат - субтропичен, средиземноморски, в падината Гхор и на юг - преходен към тропичен, сух. Средни януарски температури от 6 до 18 градуса Сº, юлски темп. от 24 до 30 градуса Сº. Валежи - 400-800 мм, в падината Гхор и на юг в пустинята Негев - под 100 мм. Растителност - средиземноморска, храстова. 5 % от територията са заети от гори, във вътрешността - сухи степи и пустини.

Население - 6 930 хил. жит. Гъстота - 323.2 жит. на кв. км. Естествен прираст - 15. Средна продължителност на живота - мъже - 76 г., жени - 79 г.

Етнически състав - евреи - 83.1 %, палестински араби - 16.8 %, други - 0.1 %.

Официален език - иврит (староеврейски). Други - идиш, шпаньол, арабски, руски.

Конфесионален състав - юдаисти - 88.3 %, мюсюлмани - 9.0 % (от тях сунити - 86.9 %, шиити-друзи - 13.1 %), християни - 2.7 % (от тях православни - 30.5 %, гръко-католици (униати) - 38.1 %, католици - 15.2 %, протестанти - 5.6 %, други - 10.6 %). Извън страната живеят над 8 млн. евреи, главно в САЩ, Западна Европа, Русия, Украйна, Австралия и др. Градско население - 91 %.

Столица - Йерусалим (650 хил. ж.). По-големи градове - Тел Авив (450 хил. ж.), Хайфа (355 хил. ж.), Холон (200 хил. ж.), Рамат Ган (160 хил. ж.), Беер Шева.

Административно деление - 6 окръга.

По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - населена от племената на ханааните; XVI в. пр. Хр. - Египет завладява страната; XIII в. пр. Хр. - заселване на древноеврейските племена; XI в. пр. Хр. - образувано Израелското царство - Саул; 928 г. пр. Хр. - разпада се на две царства - израелско на север и юдейско на юг; 722 г. пр. Хр. - Израелското царство е завзето от асирийците; 528 г. пр. Хр. - Юдейското царство е окупирано от Вавилон; 539 г. пр. Хр. - цялата територия е към държавата на Ахеменидите; 332 г. пр. Хр. - завладяна от Александър Македонски; 63 г. пр. Хр. - владение на Рим; 0 г. - раждане на Исус Христос в град Витлеем; 6 г. - в състава на римската провинция Палестина; 33 г. - разпъването на Исус Христос на хълма Голгота; 395 г. - в състава на Византийската империя; 640 г. - арабско нашествие; 1099 г. - I кръстоносен поход - образуване на Йерусалимско кралство; 1187 г. - разгром на кръстоносците от Египет; 1516 г. - в състава на Османската империя; 1914-1918 г. - английска окупация - заселване на 452 хил. евреи до 1948 г.; 14 май 1948 г. - по решение на ООН е провъзгласена независима държава Израел. Територията на Палестина е разделена на еврейска и арабска държава; 1948-1949 г. - израело-арабска война; юни 1967 г. - нова арабско-израелска война - Израел окупира територии от Египет, Сирия, Йордания и източната част на Йерусалим; 1979 г. - съглашение за мир между Египет и Израел, върнат на Египет Синайският п-в; 1993 г. - мирно съглашение с Организацията за освобождение на Палестина за автономия; 1994 г. - съглашение за Газа и Йерихон; 2000 г. - преговори със Сирия за връщане на Голанските възвишения.

Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 5 години. Законодателна власт - еднопалатен кнесет (120 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт - правителство и премиер-министър.

Парична единица - шекел (NIS) = 100 агори

Стопанство - развита индустриална страна, специализирана в развитието на наукоемки отрасли - медицинска електроника, средства за връзки, компютри. Машиностроене, военна промишленост, електроника, химическа промишленост, обработване на скъпоценни камъни. Добива се нефт - 12 млн. т годишно, и газ. Главни селскостопански култури - цитруси (1.5 млн. т годишно), зърнени, захарно цвекло, памук, тютюн, картофи, маслини и др. Обработват се 22 % от територията на страната.

Транспорт - шосета - 16 хил. км; ж.п. линии - 890 км. Главни пристанища - Хайфа, Ейлат. Международно летище - Тел Авив.

Туризъм - много добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от 1.5 млн. туристи и има приходи от близо 2 млрд. щ.д.

От София до Йерусалим - 1 612 км

Израел Забележителности Населено място:

- Йерусалим

Пещерата на Кръстителя

Разкопки извадиха на бял свят древно място за кръщаване с вода

През юли 2004 г. археолози открихи сензационна находка - пещерата, където Йоан Кръстител е кръщавал много от своите последователи. Те основават своята теория на хилядите чирепи от ритуални глинени съдове, камък, който е използван за измиване на краката и стенни барелефи, разказващи историята на библейския проповедник.

Досега по Светите земи са открити сравнително малко исторически реликви, свързани с хора в Новия завет. Затова пещерата представлява голямо откритие в библейската археология.

"Йоан Кръстител, който беше само герой от евангелията, сега се превръща в жив човек", казва британският археолог Шимон Гибсън, показвайки пещерата на журналисти.

Според преданието Йоан е роден в селцето Еин Керем, което сега е част от съвременния Ерусалим. Пещерата е открита във варовиков хълм, само на 4 км оттам - на земята на кибуца Цуба. Тя е дълга 24 м, дълбока 3,5 м и широка 3,5 м. Изкопана е от израилтяните през желязната епоха - някъде между 800 и 500 години преди Христа. Очевидно още тогава е използвана като басейн за ритуални кръщения, които предшествали еврейската традиция на ритуалната баня. През вековете пещерата се запълва с кал и седименти, като от нея остава само малък отвор, скрит от дървета и храсти. Едва през последните години тя е обект на посещения.

Ройвен Калифон - имигрант от Кливланд, който преподавал иврит в кибуца, водел там своите ученици. Те пропълзявали през тесния отвор до задната стена, но единственото, което виждали, били мръсотия и стени. През декември 1999 г. Калифон моли своя приятел Гибсън да се заеме по-сериозно с проучване на пещерата. Гъбсън, който изследва Светите земи над 30 години, отместил няколко по-големи камъка до стените и се показал груб барелеф на глава. Ентусиазиран от откритието, той организирал цялостни разкопки.

През следващите пет години Гибсън и неговият екип изчистили пластовете почва и извадили около 250 000 керамични чирепи от малки стомни, които очевидно били използвани в ритуали за пречистване. Датировката показала, че най-старите от тях са от I век, а имало парчета и от XI век. Изследователите открили 28 стъпала, водещи до дъното на пещерата. От дясната страна се показала ниша, изкопана в стената. Тя е типична за еврейската ритуална баня и в нея се захвърляли дрехите преди потапянето. В края на стълбата изследователите открили овален камък с отпечатък във формата на човешки крак - около 45-и размер, а до него вдлъбнатина като сапунерка, в която очевидно се поставяло ритуално масло, което потичало по малък канал върху десния крак на вярващия.

Средната част на покрития с вода под била покрита с дребен чакъл. Ритуалният кръщелен басейн можел да побере 30 души. Точно така се говори, че е кръщавал Йоан своите последователи - на цели групи.

Върху стените, близо до тавана, са изсечени груби изображения, които разказват за живота на Йоан Кръстител. Една от фигурите е на мъж с буйна коса, облечен в туника на точки, което очевидно цели да покаже, че е направена от животинска кожа. Държи в едната си ръка гега, а другата е вдигната в жест при възвестяване. Джеймс Тейбър, специалист по Библията от Университета на Северна Каролина смята, че изображението е на Йоан Кръстител. Според евангелията той е бил от назаретяните - секта, чиито последователи не стрижели косите си и се обличали като древните пророци, включително в одежди, изтъкани от камилска вълна.

На отсрещната стена е изсечено лице, което може да символизира отрязаната глава на Йоан. Но изображенията са от епохата на Византия (IV и V век) и очевидно са изсечени от монаси, свързващи мястото с Йоан Кръстител, следвайки местните предания.

Находките и близостта до родното място на Йоан са силно доказателство, че пещерата е използвана от проповедника. Всички елементи се допълват в картина за живота и времената на Йоан Кръстител.

Ивица Газа

Палестинска автономия с площ 364 кв. км (от тях 42 кв. км са запазени за израелски селища).

Население - 1 080 хил. жит. Гъстота - 2 967.0 души на кв. км.

Етнически състав - араби - 99.4 %, евреи - 0.6 %.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 98.5 %, християни - 0.9 %, юдаисти - 0.6 %.

Градове - Газа (360 хил. ж.), Хан Юнис (130 хил. ж.)

Западен бряг

Палестинска автономия Юдея и Самария с площ 5633 кв. км.

Население - 1 890 хил. жит. Гъстота - 335.5 души на кв. км.

Етнически състав - араби - 91.4 %, евреи - 8.2 %, други - 0.4 %.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 88.2 %, християни - 8.6 % (от тях: православни - 42.4 %, католици - 38.8 %, униати - 9.6 %, други - 9.2 %), юдаисти - 8.1 %, други - 1.1 %.

Градове - Хеброн (120 хил. жит.), Наблус (105 хил. жит.), Рамалах, Витлеем, Йерихон.

Дева Мария

Голяма Богородица - въздигане на хляба

Дева Мария умира на 64 години, погребали я в пещера в Гетсимания, чийто вход затиснали с камък. На третия ден дошъл апостол Тома. За да го утешат, отворили гроба, но намерили само плащаницата, с която я били покрили.

Пресветата Майка се явила за последен път пред апостолите на общата им трапеза. В памет на това нейно появление църквата наредила да се прави "възношение" (въздигане) на хляб, което се нарича "панагия" или "пресвета".

Над пещерата, където било положено тялото на Божията майка бил издигнат храм. Оттогава започнало тържествено да се чества Успението* на Божията майка като един от най-светите 12 велики празници на християнската религия. Наричат го още Голяма Богородица.

* умиране на светец

Йерусалим стана на 34 века

Нюйоркският професор Ф. Е. Питърс състави необикновена история на Свещения град, осланяйки се на автентични свидетелства

"Всяка година на петнайсетия ден от месец септември в Йерусалим винаги се стичат много хора. Те идват от почти всяка страна и много националности, за да проведат панаир, да купуват и да продават. Така на тълпи от разни страни им се налага да останат по няколко дни в градските странноприемници, а безброй камили, коне, магарета и волове, пренасящи стоките им, обсипват градските улици с отвратителните си нечистотии. Това замърсяване не само досажда ужасно на гражданите със зловонието си, но дори затруднява придвижването.

И тогава се случва истинско чудо. През нощта след гореспоменатия празник над града се излива пороен дъжд, който измива отвратителните нечистотии от улиците и ги освобождава от мръсотията. Защото Бог е създал мястото на Йерусалим като склон, който слиза полегато от северния хребет на връх Сион към низините."

Това е словото на поклонника от VII век Аркулф, чиито спомени от свещените места записал някой си абат Адомнан. Историята на Свещения град е необикновена. Тя е събрана от автентични текстове на пътешественици и други свидетели.

Туристите постепенно се връщат в "свещените земи"

Страната има много добре развита туристическа инфраструктура. Годишно се посещава от 1.5 млн. туристи и отрасъла генерира приходи от близо 2 млрд. щатски долара.

Към 1999 туризмът в Израел бележи сериозен спад заради войната в Ирак и честите терористични атаки. Хотелската мрежа губи най-много от този спад. Така е до първата половина на 2003, но благодарение на правителството, което провокира вътрешния туризъм, загубите са намалени и постепенно отрасъла се стабилизира. През 2004 година Израел вече успява да възвърне предишното си положение и броя туристи. Все още обаче се избягват големите градове като цетрове на терористични атаки и самоубийствени атаки.

Израел развива главно културен (религиозен и исторически) и балнеоложки туризъм. На глава от населението се падат повече музеи от която и да е друга страна. Развита е мрежа от минерални курорти по Мъртво море, Елат и Тивериадското езеро (Рош Пина - Миз Ха Ямим; Хайфа - Камел Форест; Елат - Herod's Sheraton Resort; Тивериадските горещи извори; Мъртво море - Hyatt Regency, Ceaser Premier, Privilege Resort and Spa, Sheraton Moriah). Израел е и предпочитана дестинация заради кухнята си. Известната бърза закуска "хумус" , правена от нахут, се е превърнала в истински култ през последните 50 години. Два израелски хотел-ресторанта са членове на престижните кулинарни организации "Гато" и " Рьоле". Страната предлага и много забавления - опера, театър, музика, танци, нощен живот. Всяка година се състоят фестивали, които привличат в страната хиляди туристи - оперни, театрални, както и известният Love Parade. Израел развива успешно конферентен туризъм, поради удобното си географско положение, съвременните технологии, с които разполага, условията за настаняване на участниците и гостите, както и организираните туристически обиколки. В Израел е развит и екотуризма - има повече от 50 национални парка, на територията на които се намират и много от забележителностите в страната. Също така се има и условия за наблюдение на редки птичи видове.

Винтовки

Почти всички пехотинци през Първата Световна Война са използвали винтовки. Този вид пушки са били изобретени от Джеймс Лий – шотландски имигрант в САЩ. Винтовките използват нов за времето си механизъм-затвор. Затворът затваря задната част на цевта. Тези пушки имат метална кутия, в която се поставя магазин на върха на пружина. Затворът избутва най-горния патрон в гнездото на цевта. След стрелба затворът се издърпва и по този начин пружината изхвърля празния магазин и така пушката е готова за ново зареждане.

Патроните биват вкарвани чрез пълнител в пушката. Магазинът се състои от отворени кутии, в които 3, 5 или 6 патрона биват захванати чрез пружина на дъното.

Картечници

През 1884 година Хирам Максим изобретява първата преносима автоматична картечница. Той използвал енергията на отката на всеки изстрел, за да изхвърля празната гилза и да вкара следващия патрон. По този начин картечницата стреляла, докато не изстреля всички куршуми от лентата.

Оръжието на Максим било въведено в британската армия през 1889 година. За първи път то било използвано от колониалните сили във войната в Матабеле (1893-1894). В едно от сраженията петдесет родезийски полицаи отблъснали 5000 матабелски бойци със само четири картечници “Максим”. Моделът бил закупен от компанията “Викерс” и така картечницата била използвана в армията повече от 70 години.

Картечницата “Максим” можела да изстреля 400-600 малокалибрени патрона в минута. Всяка едно такова оръжие имало мощта на 100 пушки. Немската “Machinengewehr” и руската “Пулемëт Максима” били основани на същия принцип. Американците предпочитали да използват “Browning”, а французите “Hotchkiss”.

Картечниците били разположени из целия западен фронт. Картечниците през 1914 година се нуждаели от 3-6 членен екипаж и били поставяни върху триножници. За допълнителна защита германците използвали бетонни картечни гнезда.

Танк

През 1770 година Ричард Еджуърд изобретил танковaта верига, която по това време той наричал ”гъсенична верига”. По времето на Кримската война малък брой трактори с парен двигател базирани на идеите на Еджуърд доказали, че този начин на придвижване е успешен в кални местности. Разработката на модерния танк останала в застой до изобретяването на двигателя с вътрешно горене, патентован от Готлиб Даймлер през 1885 година. Американската компания “Holt” сглобила трактор с гъсенични вериги, който бил способен да се движи през пресечена местност. Въпреки, че се предполагало, че машината може да бъде използвана за военни цели, властите отказали да приемат проекта, не виждайки потенциала му. През 1889 година Фредерик Симс изработил проект, който нарекъл “моторна бойна кола”. Машината била задвижвана от двигател “Даймлер”, разполагала с бронирана обвивка и въоръжена с две картечници “Maxim” разположени на въртящи се кули. Британската армия не показала интерес към работата на Симс и отхвърлила проекта. Ърнест Суинтон също повлиян от идеите на компания “Holt” се решил да направи свой модел. С помощта на полковник Маурис Хенки, Суинтон успял да убеди Уинстън Чърчил, който по това време бил министър на флота, в създаване на комитет с цел търсене възможности за сглобяване на нова бойна машина. Произведената от комитета машина била наречена със свръхсекретното име ”танк”. В последствие придобил името “Малкия Уили” този четиринадесеттонен прототип на съвременните танкове имал тричленен екипаж и се движел със скорост от 4 километра в час. В следствие на малката скорост, която развивал, “Малкия Уили” загубил голяма част от практическата си полза. Въпреки разочароващото представяне на прототипа Суинтон бил уверен, че ако се направят модификации на танка, то той би обърнал войната.

Lee-Еnfield

През 80-те години на XIX век всички големи европейски армии започнали да използват малокалибрени винтовки, които изстрелвали голям брой патрони от пружинно зареден магазин в пушката. “Lee-Еnfield” била представена за първи път през 1907 година и до избухването на Първата световна война била най-разпространеното оръжие сред британската пехота. Считало се, че добре обучените британски войници, които пристигнали във Франция през септември 1914 година, са били способни да изстрелят 15 патрона в минута. С “Lee-Еnfield” можело да се уцелват мишени до 600 м, но въпреки това тя можела да убива на 1400 м.

Lebel,Berthier

През 1886 година Френската армия въвежда пушката “Lebel”. Тя била първата модерна, масово произвеждана пушка с магазин. Друго нововъведение било използването на бездимен барут. Мунициите били съхранявани в цилиндричен патронник под цевта. До избухването на Първата световна война “Lebel” била използвана от французите. Обаче през 1916 година била заменена от винтовката “Berthier”, която била решението на проблемите на своята предшественица. Въпреки своите качества магазинът й побирал едва 6 патрона поради, което скоростта на стрелба не била особено висока.

Mannlicher-Carcano

Австрийският граф Манлихер изобретил пушка подобна на ”Mauser Gewehr”. Интересното при “Манлихер” било, че след стрелба магазина бива изхвърлян през отверстие на дъното на пушката. През 1891 италианците заимствали идеята на графа и създали “Mannlicher-Carcano”.

Mauser Gewehr

Петер Паул Маузер създава винтовката “Mauser Gewehr” през 1897 година. Тя била отговора на Германия срещу френската “Lebel М1888”. Твърдяло се, че “Mauser Gewehr” била най-добрата винтовка създавана някога.

Springfield

Първият мускет “Springfield М1795” бива създаден в САЩ през 1795 година. След Испано-Американската война (1898-1899) Ерскин Алин, директора на компанията “Springfield Arsenal” разработва М1903. Винтовката, която е адаптация на немската “Mauser Gewehr”, била използвана през Първата световна война от американската армия. Пушката М1903 останала стандартната американска пушка до 1936 година. Обаче, заради проблемите с производството на М1А1, М1903 бива използвана и през Втората световна война.

Мосин Нагант

През 1891 година Сергей Иванович Мосин създава, с помощта на белгиеца Леон Нагант, първата руска винтовка. Тя била използвана от руските революционери през Първата световна война, а до Втората световна война били изработени над 17,000,000 броя за защита на “майка Русия”. Моделът бива използван от комунистическите сили през Корейската и Виетнамската войни.

Webley MK.IV

Всички офицери от британската армия през Първата световна война носели пистолети. Те също били използвани от военната полиция, въздушните екипажи, както и екипажите на танкове и бронирани коли. От всички възможни пистолети британската армия предпочитала “Webley MK.IV”. Създаден през 1887 година и подобрен през различните стадии на войната, пистолет “Webley” се превръща в тежкокалибрено оръжие. Било изчислено , че повече от 300,000 пистолета били раздадени на британските офицери.

Luger

Георг Лугер разработил нов автоматичен пистолет,който за първи път бил въведен в швейцарската армия. След това през 1904 година пистолет “Luger” бил въведен в немската флота, а четири години по-късно и в цялата немска армия. Произведен от немската компания “Deutsche Waffen und Munitions”, “Luger” се превърнал в най-разпространения пистолет в света на своето време. “Luger” разполагал с пълнител побиращ седем 9мм патрона. Изчислено е че приблизително 1,5 милиона пистолети от този модел са били произведени в Германия през Първата световна война.

Артилерия

Думата артилерия бива използвана за едро-калибрени оръдия. Чрез калибъра се означава диаметъра на дулото. През XIX век артилерията била разделена на лека и тежка в зависимост от тежестта на снаряда. Снарядите при леките артилерии били с тежест около 2 килограма, а тежките средно пет.

По време на избухването на Първата световна война главно поддържащо оръжие в британската армия било полевото оръдие с дълго дуло. Друго оръдие с важна роля в армията било бързо стрелящото оръдие, което разполагало с механизъм който автоматично връщал дулото в позиция за стрелба.

Гаубиците били разработени за използване зад укритие или срещу прикрити мишени. Този вид оръдия имали къси дула и изстрелвали тежки снаряди с висока траектория, и били най-доброто средство срещу укрепления. Друго оръжие, стрелящо с висока траектория била минохвъргачката. Снарядът бил пускан в широкото дуло на минохвъргачката и след това бивал изстрелван чрез предварително зареден експлозив на дъното. До края на войната оръжия от този тип можели да изстрелят снаряд на разстояние до 2 км.

Патовото положение, което било предизвикано от окопната война, накарало командирите да поискат тежки далекобойни оръдия. Тежките гаубици (200мм-400мм) можели да изстрелят снаряд с тегло 900 кг на разстояние 18 км.

Голямата Берта

През 1914 година Гюстав Круп изработил подвижна гаубица и я нарекъл на името на жена му Берта. Това 43-тонно оръдие било способно да изстреля 1100 килограмов снаряд на разстояние 15 км. То било транспортирано чрез трактори “Даймлер-бенц” и отнемало на 200 членния си екипаж шест часа, за да бъде сглобено.

В началото на Първата световна война, две оръдия от този тип, както и няколко оръдия “Skoda 30.5”, били сглобени пред крепостта “Лиeж” в Белгия. Първите снаряди били изстреляни на 12 август и до 15 август всички укрепления около града били или напълно унищожени, или се предали. Новините за успеха на новото оръжие насърчило и други страни, участващи в конфликта да разработват едрокалибрени оръдия.

Skoda 30.5

През 1910 година в Пилзен била разработена гаубицата “Skoda 30.5”. Въпреки голямата си тежест от 28 тона, тя била лесно транспортирана по шосета. Тя отнемала на 12 членния екипаж 40 минути, за да бъде сглобена. “Skoda 30.5” била способна да изстреля 10 снаряда от по 423 килограма на разстояние 12 км.

Vickers

През 1912 година британската армия въвежда картечница “Vickers” като стандартна в своето въоръжение. Произведена от компанията “Vickers” тя била модифициран модел на “Мaxim”. “Vickers” използвала ленти от 250 патрона и имала репутацията на много надеждно оръжие.

Картечницата от калибър .303 можела да изстреля над 600 куршума в минута на разстояние от приблизително 4000 м. Охлаждана с вода тя можела да стреля за доста дълъг период от време.

По време на избухването на Първата световна война “Vickers” произвеждали по 12 броя на седмица и до края на войната били произведени над 70,000 бройки. По-късно този вид картечници били използвани и в британските самолети.

Machinengewehr

Стандартната картечницата за немската армия през ранните стадии на Първата световна война била “Machinengewehr”. Тя била почти точно копие на “Maxim”, но стреляла с 7.92 милиметрови куршуми, които били по 250 броя в лента. Германската армия разположила повече от 12,000 от този модел по западния фронт през месец август 1914 година. Разстоянието, на което картечницата била ефективна, било до 2000 м.

Browning

Джон Моузес Браунинг бил преуспяващ производител на оръжие от Юта. Впечатлен от работата на Хирам Максим той се заел по разработването на свой модел картечница. За разлика от Максим, обаче той използвал газ като движеща сила. Той пробил малък отвор в цевта, чрез който отклонил част от газа в задната част на патронника в малък цилиндър, който имал бутало, което изхвърляло празните гилзи и вкарвало нов патрон в патронника. През 1895 година картечницата била закупена от американската флота.

Hotchkiss

Стандартната френска картечница през Първата световна война била oсем-милиметровата “Hotchkiss М1914”. Въпреки надеждността си, тя била доста тежка 23 кг (40 с поставката). Въведена във френската армия през 1900 година, била използвана до 1915 година когато бил изобретен по нов модел, който използвал газ и имал по-добро охлаждане.

Бездимен барут

Още от Наполеоновите войни армейските командири се оплаквали от проблемите при раздаването на заповеди на задимено от барута бойно поле. През 1886 година Пол Виел изобретил бездимния барут и го нарекъл “Poudre B”. Той се състоял от желатинирана нитроцелулоза, смесена с етер и алкохол. Сместа бивала прекарвана през преси и след това нарязвана с гилотина на ленти. Барутът на Виел бил използван с пушката “Lebel”.

Френската армия била първата, която използвала “Poudre B”, но и други държави въвели бездимния барут. Изобретението на Виел революционизирало ефективността на пистолетите и пушките. Първото предимство било липсата на дим, а второто било мощността на барута, който давал обсег от над 900 м на пушката.

През 1887 Алфред Нобел изобретил по-добър барут, известен като “кордит”, който бил по-мощен и по лесен за използване от “Poudre B”.

Гранати

Гранатите за първи път били използвани през XVI век. Отначало те били кухи железни сфери, пълни с барут палени чрез фитил. За постигането на максимален ефект войниците трябвало да бъдат способни да ги хвърлят на разстояние 30 м и поради тази причина високите и силни войници, изпълняващи тази задача, станали известни като гренадири. В началото на Първата световна война, британската армия използвала граната ”№1”. Тя представлявала чугунена кутия, закрепена на върха на 45 сантиметрова пръчка. Скоро обаче се разбрало, че гранатите били опасни за използване, когато войникът е в окопа от първата линия, тъй като имало риск от рикошет на граната в стената на окопа.

Торпедо

През 1868 г. английският инженер Робърт Уайтхед конструирал първото автоматично торпедо. Торпедото било задвижвано от двигател и развивало скорост от 15 до 20 възела. През 1871 г. английската армия първа започнала да купува торпедата на Уайтхед. През 1881 г. клиентите на английския инжeнер включвали голяма част от всички европейски държави. За първи път торпедо на Уайтхед било използвано на 25 януари 1878 г., когато руската флота потопила турски параход.

Германската армия била, първата изстреляла торпеда от подводница. На 8 август 1914 г. немска подводница неуспешно атакувала с торпеда британския боен кораб “Monarch”. През 1914 г. торпедата носели взривяваща се при контакт с друго тяло глава и имали обсег от 10 км, и скорост от 41 възела. Въпреки това идеалния обсег на торпедата бил около 1 км тъй като на далечни разстояния ставали прекалено неточни. Страхът от това оръжие довел до пазенето на големите бойни кораби на док по време на Първата световна война.

The Whippet

През лятото на 1917 година лек танк наречен “The Whippet” бил готов за битка на западния фронт. Той бил по бърз от своите предшественици, но все още бил ненадежден и уязвим от артилерийски огън. Този вид танк се доказал при битката за “Камбри” през месец ноември 1917 година, когато близо 400 танка оформили клин, който пробил германската защитна линия.

Mark V

През лятото на 1918 година бил разработен танка “Mark V”. Той бил снабден с нов модел двигател “Ricardo”, който бил изработен специално за танка и така той развивал скорост до 8 километра в час. За да може да се справя с окопите на Хиндебургската линия, танкът използвал “крибове”, които представлявали цилиндрични скелети, действащи като мостове.

Schwerer Kampfwagen A7V

Задвижван от два двигателя “Даймлер”, Schwerer Kampfwagen A7V бил за първи път представен в пролетната офанзива от 1917 г. В допълнение към шестте водно охлаждани картечници, имала и 5,7 сантиметрово оръдие “Skolt” в предната част на машината. Стотина от тези танкове били поръчани и първите били готови през октомври 1917 г. Schwerer Kampfwagen A7V бил за първи път използван при Свети Куентин на 21 март 1918 г. Въпреки някои от своите качества, като например пружинните си вериги и по-дебелата си броня, които го правели по-добър от британските варианти, А7V бил по-малко успешен като бойна машина. Главните проблеми пред, които били изправени германските инженери били ненадеждността му в механиката и трудностите, които изпитвал при прекосяване на вражески окопи.

Манлихер 1895

“Манлихер”, образец 1895 г., е сред най-добрите за времето си пехотни пушки. Маса 3650 г, дължина 1231 мм, маса на ножа 285 г. Рамковият мерник е разграфен от 600 до 2400 крачки, а най-ниското му положение съответства на 300 крачки. Постоянният мерник е за 500 крачки. Патронът е като по старите образци, но съдържа 2,72 г бездимен барут.

Бердана 1870

Опълчението и етапните полкове са въоръжени с руската еднозарядна пушка “Бердана №2”, образец 1870 г., калибър 10,67 мм , маса 4200 г , дължина 1350 мм, стоманен щик с четири ръба. Тази пушка е основното стрелково оръжие в българскат армия до превъоръжаването й с “Манлихер” през 1889-1890 г.

Парабелум 1911

Личното офицерско оръжие в българската войска включва сабя образец 1905 г., и германски полуавтоматичен пистолет “Парабелум 1911”, калибър 9 мм. Маса на куршума 8 г, магазин за 8 патрона в стоманен пълнител. Недостигът на пистолети се покрива главно със старите револвери на българската войска, система “Смит и Уесън”, образец 1869 г., калибър 10,67 мм.

Минохвъргачка ”Ерхард”

Първото минохвъргачно подразделение в Действащата армия е минохвъргачната дружина в състава на инжинерните войски, сформирана през есента на 1916 г. Въоръжена е с средни и леки германски минохвъргачки система “Ерхард” образец 1916 г., действащи със сгъстен въздух. Средната минохвъргачка има калибър 170 мм и максимална далекобойност 1600 м, маса на позиция 530 кг, маса в поход 880 кг, маса на мината 50 кг, а на разпръсквателния заряд 17 кг, скорострелност 35 изстрела на час. През септември 1918 г. броят на минохвъргачките в Действащата армия достига 380.

Карабина ”Манлихер”

Австрийската магазинна карабина “Манлихер”, калибър 8 мм е от два образеца: “Манлихер 1890”, от пехотната пушка образец 1895 г., главно по мерника и по липсата на полуложа. Маса 3300 г, дължина 1005 мм. Прикладът не е облекчен. “Манлихер”, образец 1895 г., е с маса 3060 г и дължина 1005 мм, не се различава по другите си характеристики от пехотната пушка, образец 1895 г.

Саби

Кавалерийската сабя за редовия и подофицерския състав е от стария тип руска драгунска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с месингова предпазна дъгичка и наконечник. Ножницата е дървена, облепена с черна кожа, с месингови накрайници и гривни. Масата на сабята заедно с ножницата е 1760 г, без ножница 1100 г, дължина на сабята 1010 мм, дължина на клина 870 мм, максимална ширина 35 мм. Офицерската бойна сабя е от стария тип руска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с три бронзови предпазни дъгички, преминаващи в долния край в елипсовиден предпазител. Ножницата е желязна. Масата на сабята заедно с ножницата е 2040 г, без ножница 1200 г, дължина на сабята 1015 мм, дължина на клина 875 мм, ширина 35 мм.

Шварц-Лозе

През 1916 г., след сформиране на Втора конна дивизия и на Втори картечен ескадрон към всеки полк, са доставени тежки картечници “Шварц-Лозе”. Австрийската тежка картечница система “Шварц-Лозе” образец 1912 г., калибър 8 мм, на лафет-тринога, с неподвижна цев, има бойна скорострелност 350 изстрела в минута, маса на патрона 15,8 г, далекобойност 2500 м. Тя е с водно охлаждане и вместимост на охладителя 3 л.

Оръдия ”Шнайдер”

В полската артилерия има 290 скорострелни оръдия “Шнайдер”, калибър 75 мм. В тежката полска артилерия има 34 скорострелни и 30 нескорострелни гаубици “Шнайдер”, калибър 120 мм, 14 скорострелни и 24 нескорострелни гаубици “Шнайдер”, калибър 150 мм. В планинската артилерия има 38 скорострелни оръдия “Шнайдер”.

Оръдия “Круп”

В полската артилерия има 106 оръдия “Круп”, калибър 75 мм, 276 нескорострелни оръдия “Круп”, калибър 87 мм. В планинската артилерия 50 скорострелни и 65 нескорострелни оръдия “Круп”, калибър 75мм, или общо 933 полски и планински оръдия, от които 395 са нескорострелни.

Леки коли

В хода на войната броя на леките коли нараства десет пъти, главно чрез доставките на товарни коли. Към септември 1918 г. в действащата армия има 23 товарни, 7 пътнически и 4 санитарни автомобилни отделения с над 700 машини. Леките коли са от системите “Мерцедес-Бенц”, “Опел”, “Диетрич”,”Пежо” и “Даймлер”, с мощност от 10 до 45 конски сили. Санитарните линейки са от системите “Протос” и “Хорш”.

Камиони

Камионите с товароподемност от 1 т до 4 т са от системите “Опел”, “Бенц”, “Щоевер”, “НСУ”, “Ауди”, “Даймлер”, “Фиат”. Най-значителни са доставките на двутонни и тритонни камиони “Бенц”, като от 1916 г. са доставяни главно тритонните, с железни бандажи върху джантите (поради недостиг на каучук в Германия). Максималният разход на гориво на 100 км варира от 43 л за двутонния “Опел” до 110 л за тритонния “Бенц” с железни бандажи.

Скоро ще я пусна и в сайта само да сложа и малко изображения.

ДЕМОКРАЦИЯ. България се завръща в Европа

До края на 80-те години България е част от просъветския Източен блок и в своята вътрешна и външна политика изцяло е зависима от ставащото в СССР и в Блока. Нещата се променят, след като през втората половина на 80-те години се очертава общата криза на социализма и след като новият съветски лидер - Михаил Горбачов, започва своята реформена кампания, наречена „перестройка". Тогава и в България се създават условия за дълбоки промени, насочени към политическа демократизация и връщане към пазарната икономика - създават се дисидентски организации, възстановява се частната инициатива. България се включва в източноевропейските „есенни революции" през 1989 г., които бързо помитат съветската система.

Българската „голяма промяна" започва чрез промени в ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) - на 10 ноември 1989 г. дългогодишният несменяем „партиен и държавен ръководител" Тодор Живков е свален от власт от опозиционно настроените партийни дейци около Петър Младенов и Андрей Луканов. В резултат на това през първите месеци на българския преход БКП играе водещата роля. Антикомунистическата опозиция в България се създава, макар и много скоро, едва след началото на промените. На 7 декември 1989 г. е учредена коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).

Първите свободни и демократични избори в следвоенна България са насрочени за 10-17 юни 1990 г. Те имат характер на референдум „за" и „против" съществуващата система и в тях мнозинството от българите подкрепят статуквото. Приела ново, социалистическо име, управляващата Българска социалистическа партия (БСП) получава абсолютно мнозинство във Великото народно събрание. Сравнително неголемият изборен резултат от 36 % за СДС е разочароващ, той е в контраст с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа, но се дължи на недостатъчното време за подготовка за изборите и на общата неподготвеност на българското общество за промяна. Независимо от първия неуспех на СДС изборите за ВНС са повратни за съвременна България, защото този парламент изработва и приема на 12 юли 1991 г. нова, демократична конституция.

Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.). Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии. Но политическите проблеми, свързани с изграждането и утвърждаването на новите демократични институции, не успяват да попречат на коренната външнополитическа преориентация на България от Източния блок към европейските институции. Тя е извършена в първите 7-8 години от българския преход: България става член на Съвета на Европа (7 май 1992 г.), а на 1 февруари 1995 г. - и асоцииран член на Европейския съюз, на 6 април 1996 г. се включва в инициативата на НАТО „Партньорство за мир". Основно е променено и законодателството, което създава законовите възможности за утвърждаване на парламентарната демокрация и пазарната икономика.

В края на 1996 и началото на 1997 г. България изживява дълбока финансово-икономическа криза, прераснала в остро политическо противопоставяне между постсоциалистическите сили, олицетворявани от правителството на Жан Виденов, и привържениците на радикалните промени, водени от СДС. Кризата приключва с отказа на БСП от властта и обявяването на предсрочни избори през април 1997 г., спечелени от СДС. Голямото значение на кризата от 1997 г. е, че българското общество окончателно загърбва носталгията по сигурността на социализма и се убеждава в необходимостта от ускоряване на реформите. От 1997 г. българският политически живот се стабилизира, правителствата и парламентите успяват да реализират мандатите си и се създават условия за макроикономическа стабилизация.

Основна заслуга за стабилизацията има управлението на СДС и на партньорите му от коалицията ОДС (Обединени демократични сили), реализирано чрез кабинета на Иван Костов (21 май 1997 - 25 юли 2001 г.). Високата цена на икономическите реформи отново поражда разочарование сред българите, което умело използва завърналият се от изгнание в началото на 2001 г. бивш български цар Симеон Сакскобургготски. Той създава нова либерална политическа формация - Национално движение „Симеон Втори" (НДСВ), с която спечелва изборите на 17 юни 2001 г. и заедно с ДПС съставя правителство. По време на мандата на това правителство България става пълноправен член на НАТО (2 април 2004 г.) и завършва преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз, като на 25 април 2005 г. подписва и съответния договор.

Целта на тази програма е да се създаде виртуална лаборатория по химия в помощ на учениците, изучаващи този предмет за първа година и техните преподаватели. Разработката е съобразена с учебното съдържание по химия за 7-ми клас, където се изучават основите на този предмет и доброто овладяване на учебния материал е предпоставка за успешно представяне през следващите години на обучение. Програмата не претендира да замести хичмината лаборатория, а просто компенсира нейната липса. С нея учениците могат да учат динамично, а не просто да четат информация от екрана. Не забравяйте, че най-важното е да се забавлявате.

Официален сайт (от който може да си я изтеглите):Химична лаборатория

Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.

През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.

Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.

Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.

Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.

Ето някои от неговите безценни мисли, извадени от писмата му до различни хора:

Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.

С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

Една студентка от Вашингтон му пише, като споменава между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки и, Айнщайн споделя следното:

" Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи."

Тема, разработвана в клас:

Моите планове за бъдещето

"Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми ..."

Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави.

Моята научна работа се обосновава единствено от неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси."

Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!

О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.

Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.

Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования.

Не вярвам аз на думичката "ние",

не може тя двамина във едно да скрие.

Зад всяко разбирателство стои

дълбока бездна , скрита от очи.

За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.

Напрових го нарочно за да отлича различните видове тигри.

Разбрахме се с Bathory за информацията .

Търсачи

Търсачът е малък телескоп, закачен на големия. Целта му е повече от проста: да помага в насочването на основния телескоп към обекта, който ни интересува. Благодарение на малкото увеличение и широкото зрително поле, търсачът ни позволява да виждаме по-голяма част от небето отколкото с телескопа. Идеята е да намерите обекта с търсача и после, като погледнете през телескопа обектът

да е "в" окуляра.

ПЪРВО ГО НАСТРОЙТЕ

Лесно е да се направи. За да ви е още по-лесно препоръчвам да го направите на светло. Първо сложете окуляр с нско увеличение (голямо фокусно разстояние). Като гледате през окуляра поставете някакъв отдалечен обект в центъра. Този обект може да е всякакъв - телефонен стълб, къща, комин и други, но трябва да е поне на 400-500 метра. След това погледнете през търсача и вижте дали обектът се намира в центъра. Ако не настройте го така, че обектът да бъде в центъра. Тогава погледнете пак с телескопа за да видите да не би случайно да сте го изместили докато сте настройвали търсача. Ако обектът е в центъра всичко е готово. Ако не е повторете горната процедура докато всичко стане наред. Когато далечния обект е центриран и в телескопа и в търсача, търсача е идеално настроен. Проверката на настройката на търсача е едно от нещата, което се прави преди всяко наблюдение.

ФОКУСИРАНЕ НА ТЪРСАЧА

Изображението на повечето търсачи може да бъде фокусирвано. Фокусирането се прави или чрез въртене на окуляра или чрез местене на основната леща навътре и навън. Консултирайте се с инструкциите за използване на търсача.

ГОРНОТО-НАДОЛУ Е "НОРМАЛНО"

Търсачът продаван с повечето телескопи всъщност представлява един малък рефрактор. Добрите имат основна леща съставена от два елемента (ахроматични). Повечето търсачи имат увеличение от 5 до 10 пъти и зрително поле 5° или повече. 6х30 търсач е много често срещан. Шестицата показва увеличението в пъти а числото тридесет показва диаметърът на основната леща в милиметри. Начинаещите обикновено са учудени, че изображението в стандартните изпълнения е обърнато с главата надолу. Това е нормално за всеки рефрактор. Не е нещо кой занае колко съществено, защото все пак просто ще центрирате обект. Няма особено значение дали изображението е обърнато или не.

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМ E ТЪРСАЧЪТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ВИЖДАТЕ

Както е при всеки телескоп, колкото е по-голяма апертурата, толкова повече можете да видите. По-голямото количество входяща светлина позволява виждането на по-"тъмни" обекти и повече детайли. Ако обекта в който се целите е прекалено неясен за да бъде видян с търсача, ще трябва просто да се "прицелите", където мислите че се намира обекта.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЪРСАЧА: ОЧИТЕ (И ДВЕТЕ) - ШИРОКО ОТВОРЕНИ

Най-добрия начин да използваш търсач е да държиш и двете си очи отворени. Макар че може да звучи странно и може да отнеме известно време да се научите, наистина е така. Насочете търсача към желания обект. Погледнете с едното око в търсача а с другото гледайте към обекта. Ако сте насочили правилно би трябвало да виждате през търсача същия обект, който виждате с другото си, просто око.

За да постигнете това обаче трябва доста практика, така че бъдете търпеливи. Веднъж като обекта е центриран "заключете" осите на установката и се наслаждавайте на гледката.

Филтри

Най-добрият аксесоар за един телескоп е добър окуляр. Най-добрият аксесоар за един окуляр е добър филтър. В някои случаи филтърът значително подобрява гледката, но често ефектът е доловим само за тренираното око.

Има три основни типа филтри за любителска астрономия: слънчеви; лунни и планетарни; мъглявинни. Целта на всички филтри е една и съща: намаляване на количеството светлина, достигащо окото. Като имаме в предвид, че целта на телескопа е да събира повече светлина, това може да звучи странно.

Разбираемо е защо е необходим филтър за наблюдения на Слънцето. Но за планетите? Погледнати през голям телескоп планетите Юпитер, Венера, а понякога и Марс са прекалено ярки; чрез филтър се намалява блясъка без да се намалява остротата на изображението. Основната цел на филтъра, обаче, е да подобри контраста между области от наблюдаваната планета, които са с различни цветове.

От друга страна наблюденията на незвездните обекти са под наслова “Нека бъде светлина”. Как тогава помагат филтрите? Светлината от незвездните обекти обикновено е съпроводена от странична светлина от светлинно замърсяване и небесно сияние. Мъглявинните филтри блокират нежеланите дължини от светлината на вълната и пропускат тези, които са от незвездните обекти.

Характеристики на филтрите

Повечето филтри се навиват в основата на окулярите и идват в съответните размери – 0.965-, 1.25- и 2-инчови. Много от съвременните филтри са просветлени със същите антирефлексни покрития, които се използват при фотообективите и другите оптични уреди. С изключение на Върнанскоуп Брандън моделите, всички окуляри имат стандартна филтърна резба, така че всяка марка филтри може да се използва с всяка марка окуляри. С Брандън окулярите могат да се използват само Върнанскоуп или Куестар филтри. Някои филтри имат резби и от двете страни, което позволява съединяването на два (и повече) филтъра. Имайте в предвид, че комбинирането на два филтъра обикновено не води до резултати, по-добри от тези, получени при ползването само на един филтър.

Характеристики на филтрите

Повечето филтри се навиват в основата на окулярите и идват в съответните размери – 0.965-, 1.25- и 2-инчови. Много от съвременните филтри са просветлени със същите антирефлексни покрития, които се използват при фотообективите и другите оптични уреди. С изключение на Върнанскоуп Брандън моделите, всички окуляри имат стандартна филтърна резба, така че всяка марка филтри може да се използва с всяка марка окуляри. С Брандън окулярите могат да се използват само Върнанскоуп или Куестар филтри. Някои филтри имат резби и от двете страни, което позволява съединяването на два (и повече) филтъра. Имайте в предвид, че комбинирането на два филтъра обикновено не води до резултати, по-добри от тези, получени при ползването само на един филтър.

Слънчеви филтри

Добрият слънчев филтър е този, която се поставя в предната част на телескопа (и стои стабилно там!!!), където може безопасно да се намали интензитета на слънчевата светлина, преди тя да навлезе в телескопа. Най-трайните слънчеви филтри са направени от оптично стъкло, върху което е нанесена хром-никелова сплав. Цената им варира от около 50$ за 60 mm рефрактор до 150+$ за 12-инчов Шмид-Касегрен.

Метализираното фолио Милар е алтернатива на стъклените филтри. Различни производители предлагат готови филтри, а и вие можете да си изработите сами ако разполагате с филтърния материал, който често се продава от добре заредените дилъри на телескопи и аксесоари. Филтрите от Милар са равни или изпреварват стъклените по оптично качество. Това особено важи за слънчевото фолио на Баадер. Както вероятно вече предполагате, ще се наложи да се бръкнете бая за филтър направен от матриала на Баадер.

Някои филтри от Милар дават синкав отенък на Слънцето, но това е поправимо с филтър 23A, който обикновено се използва за наблюдения на Марс и който абсорбира синьото и придава на слънчевия диск по-естествен жълт цвят. Повечето метализирани стъклени филтри не променят цвета на Слънцето.

Едно предупреждение: Не всеки вид Милар е подходящ. Не ходете до близката железария да си купувате листи Милар за домашно-изработени филтри. По-голямата част от Милар фолиото, предназначено за прозорците на коли не дава нужната защита. Този тип фолио не е достатъчно плътно за да блокира вредната инфрачервена и ултравиолетова светлина. Използвайте само филтри, които са предназначени за астрономически цели. С тях можете да наблюдавате слънчевите петна в пълна безопасност.

Всички описани досега слънчеви филтри показват Слънцето в бяла светлина; т.е. те намаляват количеството светлина по цялата дължина на спектъра. Един вид специализирани филтри действат малко по различно. Те елиминират цялата слънчева светлина с изключение на една определена дължина, която се излъчва от водородните атоми – 656 нанометра. Когато Слънцето се наблюдава в светлината на водородните атоми се виждат иначе невидими “бижута” като протуберанси и други подобни явления. Протуберансите обикновено се виждат само по време на пълно слънчево затъмнение. С водород-алфа филтър те са видими през всеки безоблачен ден.

Водород-алфа филтрите добавят ново измерение към астрономията като хоби, но са скъпи – между 700 и 10000$, в зависимост от размера им и дължините, които пропускат. Коронадо и Дейстар са основните производители. Най-разпространените размери са между 40 и 90 mm и действат най-добре когато се поставят на рефрактори в същия диапазон. Тъй като условията за наблюдения през деня са по-лоши отколкото тези през нощта, филтри с размери над 90 mm не предлагат особено предимство. Важно е да се отбележи, че водород-алфа филтрите са по чупливи от типичните астрономически аксесоари. Винаги ги транспортирайте с повишено внимание.

Планетарни филтри

Начинаещите се увличат по планетарните филтри, защото те са евтини (около 15$ всеки) и идват във всеки цвят на дъгата. Планетарните филтри се бележат със същите номера, които се използват и при фотографските филтри. 80А син филтър за планетарни наблюдения е същия като фотографкия 80А. Както и с окулярите, така и с филтрите съществува изкушението да съберете всички налични. Обаче просто не са ви необходими.

От всички налични нюанси най-използваниете са 12 жълт, 23А светло червен (за подобряване на контраста между светлите и тъмни области на Марс), 56 светло зелен (за подобряване на черти от повърхноста на Юпитер – голямото петно и облачните ленти) и 80А (за редките търсения на едва забележими черти в облачната обвивка на Венера). Това е основния комплект за планетарни наблюдения. 8 светло жълт може да се замени с 12, а 21 оранжев и 25 тъмно червен с 23А светло червен.

Във всички случаи подобрението, предлагано от планетарните филтри е едва доловимо – често остава незабелязано от начинаещите. Знанието за какво да се гледа е ключа. Друг тип планетарни филтри намаляват хроматичната аберация при рефракторите като елиминират определени дължини от вълната.

Лунни филтри

И Луната понякога може да е твърде ярка, особено гледана с големи телескопи. Жълт или неутрален филтър (около 15$) могат да намалят блясъка и да облекчат натоварването на окото. При рефрактори, използването на 8 светло жълт или на 11 жълто-зелен филтър помагат за намаляване на хроматичната аберация – синкав ореол, който е най-забележим при наблюденията на Луната, Юпитер и Венера и който е присъщ на всички рефрактори, с изключение на най-добрите модели.

Поляризационните филтри също са полезни при наблюдения на Луната. Способността им да блокират светлинни вълни, които са ориентирани в определена посока ги прави добри за слънчеви очила, но приложението им в астрономията е по-скоро ограничено. Тези филтри се използват основно за наблюдения на Луната по време на първата или последната четвърт през деня или при здрачаване. Светлината е най-поляризирана в областта от небето, намираща се на 90 градуса от Слънцето и в която се намира Луната по време на първа и последна четвърт. С поляризиращ филтър небето потъмнява като по този начин се подсилва контраста на Луната през деня.

Мъглявинни филтри

Мъглявинните филтри с право са смятани за един от значителените пробиви в оборудването, използвано от любителите астрономи. Тъй като не са просто оцветено стъкло, подобно на лунните и планетарните филтри, те са и по-скъпи. Цените започват от около 60$ и достигат 200$ за моделите, които са за 2-инчови окуляри.

При навлизането им в любителската астрономия в средата на 70-те мъглявиннте филтри са смятани по-скоро за джунджурийки. Сега те са важен аксесоар за любителите на незвездните обекти.

Тези високотехнологични филтри се основават на факта, че мъглявините излъчват светлина само в определени дължини, за разлика от звездите, които излъчват в по-широк спектър. Светлината на мъглявините е основно от атомите на кислорода и водорода. Тези газове, както и газовете в уличните лампи, имат точно определни емисионни линии.

Уличните лампи, съдържащи живачни пари и натрий, са най-големия източник на светлинно замърсяване. Те излъчват основно в жълтия и синия край на спектъра. Тъй като мъглявините излъчват най-вече в червения и зеления край на спектъра, светлината от лампите може да се блокира без това да повлияе на светлината от мъглявините. Точно това правят мъглявинните филтри.

Три вида незвездни обекти извличат полза от мъглявинен филтър: дифузни емисионни мъглявини, планетарни мъглявини и остатъци от свръхнова. Всички те излъчват определен тип светлина. Някои мъглявини (тези, които изглеждат сини на снимките с дълга експозиция) светят с отразена звездна светлина и следователно ползването на мъглявинен филтър няма да доведе до по-добри резултати. Също така тези филтри не помагат при наблюденията на галактики и звездни купове. Филтрите просто ще направят тези обекти и небето по-тъмни.

Мъглявинните филтри могат да превърнат една лоша, светлинно-замърсена местност в относително добро място за наблюдения (поне по отношение на мъглявините). Добра за наблюдения местност, обаче, ще бъде превърната в прекрасна. Противно на това, което повечето хора смятат, мъглявинните филтри не са само за хората, живеещи в големите градове. Някои от собствениците на телескопи не биха си купили такъв филтър именно заради този мит. Приемете този съвет: Не отлагайте, а веднага си вземете мъглявинен филтър. Ефектът от тези филтри е дори по-значителен когато се ползват под тъмно небе, защото винаги ще има известно небесно сияние, което филтърът ще може да намали.

Видове мъглявинни филтри

Най-важната спецификация на мъглявинните филтри е пропускания диапазон. Всички пропускат синьо-зелената област от спектъра и червените дължини. Някои видове филтри пропускат широка част от важната зелена област (човешкото око е най-чувствително към зеленото, а голяма част от мъглявините имат силни зелени емисионни линии). Тези широкоивични филтри са проектирани за известно намаляване на светлинното замърсяване при наблюдения на всички видове незвездни обекти. Такива филтри са Лумикон Дийпскай, Орион Скайглоу и Таузънд Оукс LP-1.

При друг тип филтри пропускания диапазон е много по-тесен и блокира нежеланата светлина по-ефективно като по-този начин подобрява контраста още повече, но само при емисионните мъглявини. Другите незвездни обекти просто потъмняват. Такива филтри са Лумикон UHC, Орион Ултраблок и Таузънд Оукс LP-2.

Съществуват и “линейни” филтри (кислород III (О III) и водород-бета), чиито свръх-тесни диапазони са настроени за специфичните дължини на вълната, които излъчват определени обекти. O III филтрите са отличен избор, но водород-бета филтрите подобряват толкова малко обекти (най-вече мъглявината Конска глава), че едва ли бихте ги използвали често.

Най-използвани са тесноивичните филтри и O III филтрите. Широкоивичните филтри често подобряват нещата едва доловимо. Ако трябва да си изберете само един филтър си вземете от тесноивичните. При тестове, дори 80 mm f/12 рефрактор разкрива мъглявините Орион и Свеверна Америка доста по-ясно когато се ползва точно такъв филтър. Ако се запалите по мъглявините, по-късно можете да добавите О III филтър, но имайте в предвид, че когато се използва на бавни (f/10-f/15) телескопи небето става толкова тъмно, че много хора се затрудняват да видят зрителното поле.

Въпреки че 200$ за филтър изглежда като неоправдана инвестиция, подобрението, което качествения филтър дава при наблюденията на определени незвездни обекти, е почти като удвояване на апертурата на телескопа ви. Погледнете мъглявината Veil със и без филтър и ще се убедите в ефективността на филтъра.

Окуляри

Висококачествените окуляри са също толкова важни за острите изображения колкото и огледалата или лещите на телескопите. Главното огледало или лещата на телескопа събират светлина и формират образа. Окуляра го увеличава. Некачествена оптика в който и да е край на оптичната система ще доведе до понижена ефективност.

При всички астрономически телескопи окулярите са заменяеми. С различни окуляри се постигат различни увеличения. За да изберете комплекта окуляри, които подхождат най-добре на телескопа и бюджета ви трябва да можете да разбирате характеристиките на различните оптични схеми. Най-важната характеристика на един окуляр е фокусното му разстояние.

В днешни дни много производители предлагат поне един сносен окуляр с телескопите, които предлагат. Окулярите, които виждате са добри. За съжаление някои телескопи все още се окоплектоват със същите некачествени окуляри, които "тормозят" телескопите за начинаещи от край време.

Фокусно разстояние

Както и лещите и огледалата така и окулярите имат фокусно разстояние. То се измерва в милиметри и е отбелязано някъде в горния край на окуляра. Дългофокусен (28-55 mm) дава ниско увеличение и показва по-голяма част от небето. Среднофокусен окуляр (13-26 mm) дава средно увеличение и показва по-малка част от небето. Късофокусен окуляр (3-12 mm) дава високо увеличение и показва съвсем малка част от небето.

Окулярите идват в най-различни фокусни разстояния. Колкото е по-малко фокусното разстояние, толкова е по-голямо увеличението, което окуляра предлага със съответния телескоп.

Колкото и да е изкусително, не е необходимо да съберете всички окуляри от дадена серия – от най-късофокусния до най дългофокусния. Като за начало три (по един от всяка група) ще дадат достатъчен набор увеличения за наблюдения на повечето астрономически мишени - от големите и бледи мъглявини до малките и ярки планети.

Увеличение

За да определите увеличението на даден окуляр трябва да разделите фокусното разстояние на телескопа (в mm) на фокусното разстояние на окуляра. За пример можем да вземем 8-инчов Шмид-Касегрен с фокусно разстояние 2000 mm:

40 mm окуляр дава 2000/40 = 50х (ниско увеличение)

20 mm окуляр дава 2000/20 = 100х (средно увеличение)

10 mm окуляр дава 2000/10 = 200х (високо увеличение)

Същите три окуляра при телескоп с фокусно разстояние 1000 mm ще дават увеличения съответно 25х, 50х и 100х. Както виждате увеличението зависи не само от фокусното разстояние на окуляра, а и от телескопа, на който той се използва. Това е причината астрономическите окуляри да не са маркирани с увеличение.

Зрително поле

Каква част от небето се вижда през окуляра зависи от увеличението, което той дава и от видимото му зрително поле. Видимото зрително поле зависи от оптичната схема на окуляра. Ако обърнете окуляра към светлина и погледнете към него ще видите кръг от светлина. Видимият диаметър на този кръг (в градуси) е видимото зрително поле на окуляра, стойност, която обикновено се дава от производителя.

Често използвани окуляри като Ортоскопик и Пльозл имат видими зрителни полета между 45 и 55 градуса. Широкоъгълните окуляри имат полета от порядъка на 60-70 градуса. Ултраширокоъгълните окуляри като Меаде Ултра Уайдс и Теле Вю Наглер имат полета в диапазона 82-84 градуса.

За да намерите истинското зрително поле (това е каква част от небето виждате), което дава един окуляр при използването му с вашия телескоп трябва да разделите видимото зрително поле на окуляра на увеличението, което той дава със съответния телескоп. За пример ще вземем 20 mm Пльозл с 50 градуса зрително поле. При използването му с 8-инчов f/10 Шмид-Касегрен телескоп той ще дава 100х увеличение. При това увеличение истинското зрително поле ще е около половин градус (50/100 = 0.5) – точно колкото да се побере диска на Луната. Типичен 20 mm широкоъгълен окуляр (с видимо зрително поле 65 градуса) дава същото увеличение, но показва по-голяма част от небето – около 0.65 градуса, което позволява да се види диска на Луната и черното небе около него.

Тъй като показват по-голяма част от небето, широкоъгълните окуляри обикновено са предпочитани за наблюдение на незвездните обекти. Обаче има едно “но”. Поради наличието на оптична аберация, наречена астигматизъм, звездите към края на полето на широкоъгълните окуляри може да са трансформирани в линии или във V-образни петна. Страничният цвят също вреди и заедно с астигматизма превръща звездите в жълто-сини дъги. Най-добрите (и съответно най-скъпите) широкоъгълни окуляри минимизират тези аберации, но няма окуляр, който да ги елиминира напълно.

Въпреки че широките полета показват вълнуващи панорамни гледки на Луната, те не са необходими за планетарни наблюдения. За да изглеждат добре планетите, образа трябва да е контрастен и да липсват паразитни отражения, характеристики, на които някои многоелементни широкоъгълни окуляри не отговарят.

Размер

Лещите, които съставят окуляра са монтирани в цилиндър, който се вкарва във фокусирващото устройство (окулярен възел) или в диагонала на телескопа. Окулярите идват в три стандартни размера – 0.965, 1.25 и 2 инча. 1.25 инча е най-често използвания формат окуляр. Само най-евтините телескопи ползват 0.965-инчовия формат. Повечето от тези окуляри са крайно некачествени, а пък и изборът не е голям. Наличието на такива окуляри в комплекта аксесоари към някой телескоп говори за некачествен инструмент.

Има три размера окуляри - 2 инча, 1.25 инча и 0.965 инча. В днешно време всички сериозни телескопи ползват поне 1.25-инчови окуляри. Най-малките окуляри (0.965 инча) идват само с най-евтините телескопи и по правило трябва да се избягват. Двуинчовите окуляри могат да се използват на телескопи, оборудвани с двуинчово фокусирващо устройство и обикновено фокусното им разстояние варира от 22 до 55 mm.

За да се постигнат широки полета и дълго фокусно разстояние се налага да се разшири цилиндъра на окуляра. Така се ражда 2-инчовия окуляр. Да вземем следния пример: с 8-инчов Шмид-Касегрен 55 mm Пльозл или 40 mm Кьоних (и двата в 2-инчов формат) дават истинско зрително поле от порядъка на 1.3 градуса. С 1.25-инчов окуляр максималното възможно поле ще бъде около 0.8 градуса. Много от качествените телескопи са оборудвани с фокусировъчни устройства в 2-инчов формат. Преходници позволяват използването и на 1.25-инчови окуляри.

Очно разстояние

Разстоянието, на което трябва да бъде окото от окуляра за да се вижда цялото поле се нарича очно разстояние. То зависи от оптичната схема на окуляра. При повечето окуляри колкото по-високо е увеличението, толкова по-малко е очното разстояние (затова късофокусните окуляри не са много удобни за употреба). Повечето окуляри тип Пльозл имат очно разстояние от около 70% от фокусното си разстояние. Типичен 17 mm Пльозл има очно разстояние около 13 mm – окуляр удобен за ползване. Окуляри с фокусно разстояние 4-6 mm, обаче, имат очно разстояние само няколко милиметра. За да видите цялото поле почти трябва да докосвате окуляра с окото си.

Окулярите, които са проектирани да имат голямо очно разстояние като Орион Лантанум (на снимката), Пентакс XL, Теле Вю Радиан или Виксен LV са идеални за хора, които трябва да носят очила по време на наблюдение.

По-голямото очно разстояние обикновено е желателно, но някои окуляри в диапазона 30-55 mm имат толкова голямо очно разстояние (повече от 20 mm), че точното позициониране на окото над окуляра става трудно.

Въпреки че голямото очно разстояние позволява на наблюдателя да носи очила, само хората със значителен астигматизъм трябва да ги носят по време на наблюдение. Бързо префокусиране и телескопа ще компенсира късо- или далекогледството. Наблюдатели, които трябва да носят очила или просто предпочитат да не ги свалят трябва да се ориентират към окуляри с очно разстояние не по-малко от 15 mm. Ако стойността е по-малка носещите очила няма да могат да виждат цялото поле.

Просветляване (антирефлексни покрития)

Както и обективите на фотоапаратите, така и всички съвременни окуляри са просветлени за да се повиши светлинната им пропускливост и за да се намалят отраженията. Минималното покритие е слой магнезиев флуорид върху двете външни повърхности на окуляра, който придава синкав отенък. Качествените окуляри са многослойно просветлени – сложен процес, при който върху оптичните повърхности се нанасят няколко слоя просветляващо вещество. При окулярите, които са напълно многослойно просветлени, върху всяка въздух-стъкло повърхност са нанесени множество просветляващи слоеве – скъпа процедура, запазена само за по-скъпите окуляри.

Парфокалност

Някои модели окуляри са парфокални. Това означава, че всеки окуляр от серията постига фокус в една и съща точка. При използване на окуляри от парфокална серия не се налага значително префокусиране, което е доста удобно.

Различни оптични схеми при окулярите

Не ви трябват повече от 3 или 4 внимателно подбрани окуляра и леща на Барлоу.

Ето списък на различните схеми:

Рамсден и Хюйгенс са окуляри с два елемента. Макар че са прости, те имат тясно зрително поле, имат множество аберации и отвратителна корекция на краищата. По принцип вървят със най-евтините телескопи. Струват около 25-40$.

Келнер е дизайн с три елемента, който има приемливо зрително поле от порядъка на около 40-45° и добра корекция на хроматичната и сферичната аберация. Сносен окуляр за обща употреба. Около 30-50$.

Ортоскопик окулярите някога са били смятани за най-добрите при обща употреба, но сега са загубили част от блясъка си в сравнение с по-новите Пльозл дизайни. Използват четири елемента и все още са много популярни за наблюдение на планетите. Добре са коригирани в цялото си зрително поле,

което е около 45°. Около 40-100$.

Пльозл изглежда, че е най-популярния окуляр днес. Използвайки четири или пет елемента, те са добре коригирани и имат зрително поле около 50-52°. Обаче някои модели Пльозл имат по-късо очно разстояние от еквивалентни Orthoscopic. Между 30 и 150$.

Ерфле изглежда не са актуални напоследък. Използвайки шест елемента, те дават широко зрително поле от порядъка на 60-65° със увеличаващи се смущения при приближаване към края. Доста бързо изчезват. Около 75-150$.

По-нови дизайни, родени основно от усилията на TeleVue, стават популярни. Те включват шест елементните окуляри със зрително поле 67° Паноптик (около 200-400$) и седем или осем елементните, със зрително поле 82° Наглер (около 175-425$). И двете серии са невероятни. Казва се, че ако веднъж погледнеш през Наглер нищо друго няма да е добро за теб. Като горд собственик на Наглер бих казал, че има нещо вярно.

Удивени от успеха на окулярите на Теле Вю, японците влизат в действие. Меаде Сюпър Уайдс (140-300$) и Меаде Ултра Уайдс (170-300$) са всъщност клонинги на Теле Вю. Пентакс прави окуляр - SMC-XL (250$) с шест или седем елемента, който донякъде е по-добър от тези Теле Вю, особено при малки фокусни разстояия. Окулярте Лантанум (100-200$) и Радиан (250$), съответно на Виксен (Орион) и Теле Вю имат очно разстояние от порядъка на 20 mm и са божий подарък за тези, които трябва да носят очила по време на наблюдение.

Много астрономи намират лещата на Барлоу за ценен аксесоар. Поставена между окулярния възел и окуляра тя може да удвои или утрои увеличението на всеки окуляр. Така, за около 60-100$, може да удвоиш размера на колекцията си от окуляри.

Апертура и светлосъбираемост

Телескопите се оценяват на база апертурата им. 4-инчов инструмент има основна леща или огледало, имащи диаметър 4 инча. По-големи лещи или огледала събират повече светлина и изображенията, които предлагат са по-ярки и по-остри. Основният оптичният елемент на 8-инчов телескоп има четири пъти по голяма площ от този на 4-инчов телескоп и следователно изображенията, които той предлага ще бъдат четири пъти по-ярки.

Разделителна способност

Ако погледнем нещата теоретично, 8-инчов телескоп може да разкрие двойно повече детайли в сравнение с 4-инчов инструмент. Разделителната способност на един телескоп може да се пресметне чрез използването на проста формула: разделителната способност (в дъгови секунди) = 4.56 / апертурата (в инчове); или 116 / апертурата (в милиметри). Това е правилото, формулирано от Уилям Доус през 19 век. Когато производителите указват разделителна способност, те просто посочват границата на Доус за телескоп със съответната апертура, а не реалната разделителна способност на конкретния инструмент.

Фокусно разстояние

Пътят, който изминава светлината от огледалото или лещата на телескопа до точката на фокус (мястото където се събират светлинните лъчи) се нарича фокусно разстояние. При Касегрен телескопите пътят на светлината е сгънат върху себе си, което прави тръбата по-къса от фокусното разстояние.

Дифракционно-ограничен

Несъвършенствата на изработката на една дифракционно-ограничена оптична система са толкова незначителни, че качеството на образа се влияе основно от вълновото естество на светлината, а не от самите несъвършенства. Това е равнозначно на грешка, не по-голяма от ¼ от дължината на вълната на светлината. Всеки любителски телескоп трябва да отговаря на това изискване, което е известно и като критерий на Рейлей. Ако това изискване не е спазено образа на планетите няма да е ясен и остър, а размазан. Противно на повечето реклами, дифракционно-ограничен не значи, че оптиката на телескопа не може да се усъвършенства повече. Изработка с точност 1/6 или 1/8 от дължината на вълната прави един телескоп особено добър. Тестовете сочат че разликата е значителна, но качество, по-високо от ¼ от дължината на вълната идва на висока цена.

Централна обструкция

Въпреки че вторичното огледало на рефлекторните телескопи блокира част от светлината, загубата не е значителна. Забележимия ефект е намаляването на контраста на образа. Това е следствие от допълнителната дифракция, която добвая обструкцията. Ефектът е пропорционален на размера на вторичното огледало. Централната обструкция следва да се измерва като процент от апертурата. 8-инчов телескоп с 2.75-инчово вторично огледало има централна обструкция 34%. За да направят така, че числата да изглеждат по-малки някои компании дават обструкцията на произвежданите от тях телескопи като процент от площта на главното огледало (12% в нашия пример). Като цяло, обструкция от порядъка на 20% (по диаметър!!!) или по-малко поражда пренебрежими ефекти.