Отиди на
Форум "Наука"

yan4ika

Потребител
  • Брой отговори

    17
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ yan4ika

  1. На мене много ми се ще, поради вродената ми тъпота и трудно възприемане, Марушка да ми разясни по-подробно и простичко (пък може и нагледно) разликата между: възкръсване, прераждане и превъплъщаване. Мерси.
  2. "Малко грис-халвичка?", под формата на някои мои епиграми. Простички са правилата, но твърди са като бетона. От размера на вината зависи дупката в закона. *** Левица ли, или десница ...? Вече и на слепия е ясно. Щом има някаква файдица няма ляво, няма дясно. *** Държавните пари са му кусура. Има си към тях афинитет. Каква ти тук прокуратура? Ползва се с имунитет. *** Не че нещо ново става в нашата държава бедна. Практиката е такава – ти стани, че аз да седна! *** Пък сини и червени – двете са като картинка върху лист. Но разлика не виждам в цветовете – не знаех, че съм далтонист. *** Другарска топла атмосфера! Какви ти „яростни дебати”? Консенсус пълен за размера на собствените си заплати. *** Оставка ли? Това какво е? За луд човек ли дума става? Нали прекрасно всеки знае – кокал лесно се не дава! *** Управниците и те са хора. Всеки бърза да си грабне пая. За туй подреждат без умора джип до джипа, сарай до сарая. *** Вдигне ли до Бога врява, уж истини в очите ни да тика. Нищо друго туй не означава, освен, ... че чеше си езика. *** Тръгвам да се изповядам. Не че таз’ с косата тропа. Просто от душа си падам да послъжа нещо попа. *** Щом влязат в действие парите, залогът значи е голям. Не знаех, че съм зле с очите, а май съм също глух и ням. ***
  3. Ето още малко бисери на преводачи от и на английски, които са ми попадали от най-различни места през годините. В скобите е верният превод. barb wire (бодлива тел) - тел за бръснене he starts playing the harp (той започна да свири на арфа) - започна да свири на харпун he took his night cup before sleep (глътна последна чашка преди лягане) - взе си нощната шапчица преди лягане let your guardian angel be with you (нека твоят ангел-пазител бъде с теб) - нека градинският ти ангел е с теб i am going to make you mine (ще бъдеш моя) - ще ти направя мина bye-bye, baby, baby good-bye (довиждане, скъпа, довиждане) - купи, купи бебе, бебето е добра покупка executive director (изпълнителен директор) - началник на екзекуцията ant-hill (мравуняк) - на леля хълма loving spoon full (пълна лъжица любов) - любимата ми пълна лъжица i am just asking (просто питам) - аз съм само крал на задниците skin-diving equipment (леководолазни принадлежности) - приспособление за накисване на кожи step in my shoes (постави се на мое мястo) - обуй ми обувките she hammers into his head (набиваше му в главата) - тя го удари с чук по главата И при обратния превод не липсват глупости косатка (killer whale)- swallow fish (риба лястовица) гимназия (high school) - gymnasium (гимнастически салон) карта спатия (club) - spade (карта пика) карта пика (spade) - pike (щука, копие, бариера). Тези последните две бяха в преведена на английски система за игра на бридж. Ясно става как са играли Сега за други не се сещам защото така и не седнах да си ги записвам. Явно ще го правя тук
  4. yan4ika

    НЛО?

    Центробежните мустаки са притежание на Г-н Иван Лазарова, който имам щастието да ми е комшия. Лично не го познавам, но съседи разказват как преди години, още когато основавал уфологичната си организация "Мъдромер", обикалял да набира потенциални членове сред по-умничките из квартала, като за доказателство за съществуването на НЛО размахвал снимка на ... кълбовидна мълния, направена с фотоапарат "Смена 8".
  5. Ето и още малко странни същества от chudesa.net Tomahawk fish.doc Transparent head.doc Zigi fish.doc kind of shark.doc
  6. yan4ika

    300

    Горещо препоръчвам да си дръпнете от "Замунда" (май беше) или "Арена" филма "ДА СРЕЩНЕШ СПАРТАНЕЦ". Това е разкошна пародия на "300". Лично аз чак цвилих от смях.
  7. Темата е чудесна. Моята билкарска книга е с още по-стряскаща година на издаване - 1949. Авторът е маг. фарм. Нено Стоянов. Ако проявявате интерес мога да започна да я сканирам и да качвам 410-те страници заедно с рисунките. The Book of Herbs.pdf
  8. Да, Хайнц Нойкирхен. Щом го позна, значи нямам големи неточности в превода.
  9. Чак много задълбочено, не. Но мисля, че мога да дам що годе сносно обяснение. Пред нос Миле силите на двата флота са били горе-долу равни от гледна точка на брой кораби от двете страни - 143 римски и съюзни и 130 пунически. Тогава Анибал прави грешка като подценява флота на Дуилий, оставяйки се да го атакува римският авангард от 30 кораба, докато главното ядро на римляните още се престроявало в боен ред. При тази атака собственият флагмански кораб на Анибал е бил взет на абордаж, а той (Анибал, де) се измъкнал с лодка. Пропадат и атаките на ескадрите от ядрото на пуническия флот срещу фронтовата линия на римляните. Освен това римляните за пръв път използват в тази битка абордажния мост, нещо съвсем ново. (Днес пуснах доклад за тактиките и оръжията на флотовете. Там е по-подробно. Погледни го, ако ти е интересно). Та значи, щом пунически кораб тръгвал на таран, веднага го посрещал този абордажен мост на атакувания кораб. Картагенците загубват 50 кораба преди да се спасят с бягство. Не знам, обаче, какви са били загубите за римляните. Ти знаеш ли? Тази първа морска победа за Рим не е била от голямо значение за хода на войната, но е успяла да разклати вярата в неоспоримото дотогава господство на Картаген в Средиземно море. Ето го и психологическия ефект от тази победа. Между битката при нос Миле и тази при Екномос римляните имат още една победа при морската крепост Сулци в Сардиния. Лично мое мнение е, че там срещата на двата флота е станала случайно първо защото дълго време след нос Миле и двете флоти избягвали голямо морско сражение (имало е само незначителни схватки между отделни ескадри) и второ съотношението е било 125 римски срещу около 90 картагенски. И пак роля за победата на римляните изиграва абордажния мост. След като загубил 40 кораба Анибал се скрил с останалите в Сулци. Римляните нападнали внезапно пристанището и унищожили "още много" - така съобщава Полибий. Тази втора победа вече съвсем засилила вярата на римляните в собствените им военноморски сили и боеспособност. Тогава те решили да пренесат войната по море, като я приключат с нахлуване в Картаген. Що се отнася до битката при Екномос, на мен тя ми е по-сложна откъм тактика поради сложния и тромав боен ред (две бойни римски ескадри били строени във формата на клин, след тях плавали трета бойна ескадра, транспортната и четвъртата в разгърната линия по фронта) на римския флот. Освен да седна да помисля, може и карта на битката да направя. Видях, че картите са ти хоби.
  10. Пръв Херодот описва съкрушителното действие на таранния удар. През 536 г. пр. Хр. в морската битка при Корсика между съюзения флот на картагенци и етруски против фокеите, гръците били разбити, като от 60-те им кораба 40 били потопени чрез таран, а останалите - тежко повредени. Таранът представлявал удължение на кила с издадена напред греда, обкована с желязо или бронз. Килът, таранън, носът и вълнорезът представлявали здраво свързано цяло, което позволявало да се нанесе мощен удар в неприятелския борд, без опасност за собствения кораб. Първоначално таранът бил под водолинията, по късно го изместили по нея или малко над нея. Унищожаването с таранна техника имало за цел да се изпотрошат греблата на противника, така той да се лиши от способност да маневрира и със завършващ таранен удар в борда да се потопи. Понеже бордовете и редиците от гребла били особено уязвими, при атака или отбрана боят се водел по линията "нос-кърма". Нападали и отблъсквали с нос и по-рядко - с кърма. Затова тактическият боен ред бил фронталната линия, т.е. корабите плавали един до друг - първо в единична, а по-късно в двойна и тройна линия. Сърповидна формация се прилагала при числено превъзходство или при по-висока баеспособност, за да се обхванат фланговете на врага. Отбраната на по-слабата страна ставала с оттегляне на фланговете назад. Преди бой флотовете се строявали по ескадри във фронтална линия, сваляли мачтите, свивали ветрилата (грешка! - тези последните две работи ги правели още щом видели неприятел) и по сигнал се понасяли напред, за да обкръжат или пробият отсрещната бойна линия. Гърците били най-големи майстори на пробива и го наричали "дакплус". Те насочвали кораба не срещу носа на неприятеля, а се опитвали да го промвъкнат между два кораба. Ако успеели да засекат и двата кораба под ъгъл 30 градуса, натрошавали греблата на по-близкия. След това описвали полукръг, за да ударят с тарана отстрани лишения от маневреност кораб. Ако тази маневра не успявала, корабите се събирали в килватерна колона и гребели обратно пред неприятелската линия, предизвиквайки я към таранна атака. Започнел ли противниковият кораб атака, със заучена маневра гръцкият кораб обръщал срещу нападателя добре защитения си нос, докато следващият го в килватера съд нанасял таранния удар. Тактиката на пробива, обаче, не действала при двойната фронтална линия. Корабите от втората линия нанасяли таран на неприятелските съдове, пробили първата линия точно в момента, когато последните правели своя полукръг и излагали на удар незащитените си бордове. При обхват на противниковата линия се притискали фланговете му, за да се разпадне бойният ред. Тогава битката се разпадала на отделни схватки. При числено превъзходство на нападателя два негови кораба под ъгъл 45 градуса се устремявали към един противниковл Единственото му спасение при това положение е било бързото бягство. Но в бой "кораб срещу кораб" било трудно да се нанесе решителен таранен удар, ако преди това не се натрошат греблата на противника или екипажът му не бъде поразен от разстояние. Ако таранът не успеел, закачали противника с абордажни куки и го притегляли към собствения си борд за влизане в ръкопашен бой. Първите истински корабни оръжия били въведени от гърците, а римляните ги възприели почти без промяна. По своя тип летателните оръдия се делели главно на две: лъкови (на принципа на арбалета) и торзионни (за движеща сила се използвала енергията на усукването). Металните рамена на арбалета с обикновен или двойно извит лък се опъвали с физическата сила на един човек, с опора върху корема на стрелеца. За да увеличат далекобойността на стрелата гърците изобретили лъковото оръдие. Раменете на лъка можели да се опънат само чрез валяк с дървени спици, а цялото оръдие тежало толкова, че се нуждаело от въртяща стойка - първият "оръдеен" лафет. Лъковото оръдие мятало стрели на 100-150 метра с голяма точност. От него можели да се изхвърлят и по две стрели едновременно, както и камъни по права траектория. От ІІ столетие пр. Хр. лъковото оръдие започнало да се измества от балистата. Балистата достигнала до високо техническо съвършенство до такава степен, че чак през ХV век била изместена от барутните оръдия. Метателната сила на балистата идвала от еластичността на снопове усукани дебели въжета от коноп, животински жили, конски и дори човешки косми - увити около две неподвижни дървени или железни греди. С помощта на двураменен лост, привеждан в движение от въже и ръчни спици, сноповете се усуквали до опън. За постиженията на балистата има много разнообразни данни - от 100 до 370 метра. Описание как се прави балиста е дал гръцкият математик Херон Александрийски. Балистите били два вида: стрелова балиста - за изхвърляне на стрели (също пики и огнени копия) и катапулти - за каменни гюллета. Абордажните куки също се изхвърляли от подобни оръдия. Катапултите били построени на същия конструктивен принцип и изхвърляли няколко килограмови каменни гюллета на до 100 метра. Точността им била незначителна и имали малка пробивна сила, и за монтирането им е била нужна голяма площ. Използвали са се за обстрел на пристанищни съоръжения и само тогава са ги качвали на борда. Най-страшното оръжие на римския флот за близък бой бил абордажния мост (наричан на латински corvus - гарван). За пръв път е използван в Първата пуническа война от римския консул Кай Дуилий. Абордажният мост дал възможност на римляните да хвърлят в бой като морска пехота добре обучените, но несвикнали с морето легионери и същевременно осуетявал таранния удар на противника. Описание на абордажен мост е дал Полибий. За оръжие в морската война в древността се използвал и огънят. Изстрелвали се не само горящи копия и стрели. Още през ІІІ в. пр. Хр. гърците пръскали върху палубата на противника смес от петрол и химикали, изпомпвана с ръчни помпи от специални резервоари. Паузистрат, командващ родоския флот, по време на Сирийската война за първи път употребил огнени кошове. Ето описанието на Полибий: "Огненият съд, с който Паузистрат си послужи, беше кош от желязо. От двете страни на бака, отвътре до бордовите стени бяха поставени клупове и в тях пропъхнати дълги пръти, чиито краища стърчаха далеч над водата. На върховете им се закачаха кошовете, пълни с горяща смес. При първото сблъскване с противника отпред или отстрани, горящата маса се изливаше срещу врага..." Цитатът може да не е много точен, за което се извинявам, не мога да се сетя къде го прочетох. За съжаление нямам снимки на съответните оръжия.
  11. Наред с триерите антични източници споменават и за пентери, октери и дори декери. Картинните изображения, обаче, винаги показват един, два или триредови бойни кораби. Вероятно числените данни на древните летописци се отнасят не за броя на хоризонталните редове гребла, а за гребците в една вертикална секция. В този ред на разсъждения излиза следното: монера - 1 гребец на гребло; диера - 1 гребец на горното и 1 на долното гребло; триера - 1 гребец на горното, 1 на средното и 1 на долното гребло; пентера - 2 гребци на горното, 2 на средното и 1 на долното гребло; декера - 4 гребци на горното, 4 на средното и 2 на долното гребло. Увеличаване броя на гребците, без по-голямо удължаване на кораба е било единствения начин да се увеличи скоростта, като се спазят същевременно изискванията за устойчивост на корпуса. Както е написано в предишния доклад, в триерите гребците са били разположени в три реда: в горния ред - 31 транити за всеки борд, в средния, изместен малко назад - 27 зигити и в долния ред, в трюма - 27 таламити. На пейки, здраво вградени в корпуса, гребците били на разстояние 92 см един от труг. Греблата от горния ред били положени в сламени гнезда върху борда, тези от средния били закрепени с кожени ремъци към отворите в борда, а от долния ред излизали от борда също от кръгли отвори, закрити с кожени маншони, за да не навлиза задбордна вода. От V век пр. Хр. гръцката триера има вече сменяема главна мачта. Според ситуацията поставяли или дългата тежка гротмачта или наклонената напред и лека фокмачта. Всяка от тях имала и ветрило - по-грубо, ленено за грота и за фока от по-лека материя. По време на бой, обикновено грота се е свалял, но фокмачтата е оставала за улесняване на преследване или бягство. Килът на триерите бил дъбов и по-рядко от бук. Бил почти прав, повдигнат леко само отпред, а краят му с тарана бил под водата. Над тарана имало обкована с желязо тъпа греда, която му пречела да се забива прекалено навътре във вражеския корпус и по този начин да затрудни маневреността. Вълнорезът бил извит във формата на ветрило, а кърмата - полукръгла. Корпусът бил изработван от дебели дъски, захванати за ребрата с чепове. Дъното било плоско, но леко изпъкнало, така че дори и големи кораби имали газене под 2 метра. Едва към началото на ІІ век пр. Хр. се появила непрекъснатата палуба по цялата дължина на кораба. Дотогава между носа и кърмата имало само тясна пътека. Върху непрекъснатата палуба вдигали бойна кула. Към оборудването на кораба спадали две железни котви с оловни щокове. Широките кормилни гребла били закрепени здраво към двата борда и свързани помежду си с румпел. Имало даже спасителни шамандури от корк. На кърмата била каютата на триарха (капитана на триерата) и в самия кърмови край се издигал флагщокът. Флагманът е носел още един флагщок с вимпел. Поради олекотената си конструкция и многото отвори в бордовете триерите били изключително чувствителни към вълнение. Заради плиткото си газене пък не можели да издържат и силен натиск върху ветрилата. Затова флотите винаги са се движели близо до брега, за да може при евентуален щорм, корабите да бъдат изтеглени на суша. Ако все пак бивали изненадвани от ураган, древните мореплаватели се опитвали да легнат срещу вятъра и вълните с кърмата - никога с носа. Но и така шансовете да оцелеят били нищожни. Навигация в днешния смисъл на думата липсвала в древността. За определяне на курса не кса разполагали с компас, лаг или часовник. Въпреки това корабите с достатъчна точност стигали до целта си. Как са плавали древните моряци? Упс! Увлякох се. Това вече е друга тема. Ще я разработя по-късно. Но преди това ще напиша за оръжията на древните флотове.
  12. Много интересно! Признавам, че когато стане реч за антична история, досега никога не ми е идвало на ум. че сигурно и тогава са се мазали с "ливанту". Ще се поразровя в библиотеката си и ако намеря нещо по темата, ще го напиша тук.
  13. yan4ika идва от Янченко, което е фамилното ми име. Този прякор, да го наречем, е тръгнал от дядо ми, който е бил капитан на презокеански търговски кораб. И понеже и баща ми и аз сме с професии, свързани с корабостроенето и корабоплаването, сиреч, наследили сме фамилния занаят, а той върви заедно с прякора, та затова и аз го нося.
  14. Warlord, мисля, че няма логика в това римляните да се борят за надмощие над Западното средиземноморие, след като не разполагат с флот. По това време те са имали само 20 леки гребни кораба, формирани в 2 флотилии. Целта е била да установят господство над Сицилия, която картагенците съвсем не са искали да отстъпят доброволно. Рим е разчитал на помощта на покорените пристанищни градове, които като съюзници са били длъжни да предоставят бойни кораби и екипажи. Но дори и с този съюзнически флот, който наброявал около 50-ина триери, пак не е можело да се достигне нивото на картагенските военноморски сили. И точно интервенцията в Сицилия през 264г. пр. Хр. става причина за скъсване на отношенията с Картаген. А непосредствения повод за Първата пуническа война е нападението над картагенския гарнизон в Месина, същата година, прикрито с уж призив за помощ. Едва след като доста от съюзниците на Рим се оттеглят от страх пред честите нападения на Картаген срещу крайбрежните градове, римският сенат взема решение за изграждане на собствен флот, значи след началото на войната. Та затова казвам, че е странно да тръгнеш "без пушка на война". Първите 120 екипирани големи бойни кораба на Рим са построени чак 4 години след началото на войната. Тогава вече е можело да мислят и за морско надмощие, разбира се, разчитайки и на съюзните градове, които са били задължени да предоставят по 3 триери с екипажите и отделно по 1200 човека за новопостроения флот. Поздрави!
  15. Това, което знам за "гръцкия огън" е, че е изнамерен през 673г. от споменатия вече Калиник, когато халифът на Муавия за втори път обсажда Константинопол с флот от дромони. Обсадата е траяла 4 години, докато Калиник не открива смес от сяра, селитра, смола и петрол. Горящата смес се запращала към вражеските кораби с катапулти. Гръцкият огън се гасял с пясък или ... оцет, но това не било известно на Муавия и той вдигнал обсадата.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...