lila_va

Преди 27 минути, Voland said:

Подчертаното в учебника ми изглежда като копирано дословно от Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, която колкото и увлекателна да е, няма научна стойност.  

Не си спомням в "Кратка история на почти всичко" Бил Брайсън да говори за кроманьонци, които били живяли преди 100000 години, камо ли пък в Африка. Говори за неандерталци... Благодаря за линка и статията. Язък за учените, които имаме, и средствата, които влагаме в подобни проучвания, след като учим децата на глупости  

Тази новина - https://btvnovinite.bg/svetut/kosti-otkriti-v-balgarija-pokazvat-che-homo-sapiens-e-stignal-do-evropa-po-rano.html - вероятно вече е минала през форума, ще ме извините, ако се повтарям. Но аз тук искам да я съчетая с извадка от учебника по История за пети клас на дъщеря ми. Кашата е доста сериозна, поне за мен, вероятно по-компетентните в областта ще могат да изяснят, първо, коректно ли е изобщо да се ползва термина "кроманьонец" и, второ, как така той се бил появил преди 10000 години, че и в Африка? Някакви нови открития ли съм пропуснала? А защо да не поразсъждаваме и върху трето - що за учители преподават подобни неща безкритично на децата ни. 

Всъщност ниското генетично разнообразие при китоподобните бозайници отдавна вълнува учените. Но то си има своето рационално обяснение - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5792597/

Разбира се, когато говорим за разликите между отделните видове, не бива да си представяме кой знае какви драматични цифри. И все пак, да, при нарвалите е най-ниско разнообразието, много хубави таблици има в тази публикация - https://www.researchgate.net/publication/14098030_Population_structure_and_seasonal_movements_of_narwhals_Monodon_monoceros_determined_from_mtDNA_analysis което не е изненадващо, взимайки предвид факторите, които определят това, описани в първия линк.

Разглеждайки карти на въздушното пространство и ИИЗ на България, ми направи впечатление, че те не съвпадат и най-общо казано ИИЗ е по-голяма от въздушното пространство. Извинявам се, ако не формулирам правилно въпроса си, но на какво се дължи това? Как се определят различните видове граници и къде да прочета повече за това?

Ще съм благодарна, ако някой разбере обърканите ми писания и отговори :D

За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието.

Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители.

Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития.

Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море.

Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна

Издирвам книжките от поредицата и изпитвам огромни затруднения да открия коя е номер 2. Помогнете със списък, моля 

Това на снимката е обикновена водна змия. 

"Мълчанията на полковник Брамбъл". Случайно се сетих, че събира прах по рафтовете. Обожавам стила на Мороа. 

Това според мен си е просто калцит.

http://bookzz.org/book/573813/a81004

Преди 1 час, *abi* said:

Например как в процеса на Е клетките "виждат" цветовете на пчелата, за да се достигне до подобието ѝ. Надявах се за линкове и препратки, защото ровенето е трудоемко, а някой би могъл да знае за подходящи публикации, вместо да се обясняваме с флейм. Както и да е. Порових се, намерих си разни неща, но все още любопитството ми не е задоволено напълно.

А, в този случай конкретно вече не е замесено "виждането". Няма нужда от публикации, ще пробвам с няколко изречения.

Видовете/индивидите не са статични. Това ще рече, че с определена честота се случват мутации в геномите им. Някои мутации са неутрални, не се изразяват във външна, функционална промяна някаква, скрити са. Други са вредни - това е най-честия случай. Те предизвикват такава промяна, че индивидът не доживява до репродуктивна възраст, за да продължи да разпространява този мутирал ген, с което подвигът му приключва безславно. Трети вид мутации са полезните - това са тези, които предизвикват такава промяна у индивида, че той получава предимство пред останалите и произвежда многобройно потомство, с което пък новият ген се закрепва и разпространява в популацията. Те се случват най-рядко, но все пак се случват.

Сега да си представим, че серия такива мутации променят цвета и формата на цветето така, че то да получи предимството да бъде по-успешно и често опрашвано от събратята си. Естествено, че ще произведе най-много семена и така, поколение след поколение, този именно фенотип ще се наложи. 

Същият! Ти си.

Преди 2 часа, Шпага said:

Не мисля, че въпросът на Аби за "механизъма за обработка на информацията от средата" е некоректен, особено ако го отнесем не към растенията, а към някои животни. Например, както е казано тук -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=12&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwj6lf3Cst3JAhWEVywKHXq8D1kQFghQMAs&url=http%3A%2F%2Fuchilishte-mechta.dir.bg%2F_wm%2Fnews%2Fnews.php%3Fnid%3D142954%26df%3D254837%26dflid%3D3&usg=AFQjCNEbCWQpozgQdN1ClYEgxbuTqVb8gg :

"Върху тялото на калкана (Scophthalmus maximus) се изписва рисунка, точно съответстваща на дъното в зависимост от това дали то е пясъчно, каменисто или някакво друго."

Или както е показано тук -- https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwiKo5KXs93JAhXMXhQKHZvMC7QQFgguMAQ&url=http%3A%2F%2Fvbox7.com%2Fplay%3A0ef36cce56&usg=AFQjCNETfbb-d7LGXkw1y2wBuiqNsx-N3g:

Хамелеонът променя цвета си имитирайки този на околните предмети.

Е, как калканът "обработва" информацията за това какво е дъното и как "решава" да имитира именно такова дъно, да речем, каменисто, а не пясъчно. Или пък хамелеонът как избира да възпроизведе съответния цвят? Все пак той не си казва "А, ето тия очила са розови, я да се съсредоточа и да задействам програмата си за получаване на розова окраска."

Според мен, не е достатъчно просто да обобщим "еволюция" и толкова. Такъв отговор съвсем не изяснява самия механизъм "за обработка на информацията от средата".

 

Е, видеото с хамелеона  е фейк, не е ли очевидно? 

Да, хамелеоните могат доста бързо да сменят окраска в зависимост от заобикалящата ги среда, но в определени граници - по-бледи, по-наситени, по-"разчленени" варианти на цветове, които са им заложени в окраската. Чак пимбяни не стават.

Калканът не "решава" да имитира дъното. Рефлекс е. Нали има зрение? От там информацията си тече по каналния ред към хроматофорите или каквито там клетки са замесени. 

Топло :D

Какво е това (червеят)?

Добре, хайде - черешарка, Coccothraustes coccothraustes. Ще ви измисля загадката до довечера

Аз не съм чувала да го има в Америките този вид... Баш си е евразийски, има го и у нас.

Интересна статия за каменните инструменти, изработвани от други видове примати, освен човека. Те са в Каменната ера

Не ще да е било гарга, а врана. Гаргите са доста рядка гледка. 

Точно! Удивителни животинки!

Добре... А това е?

ПП: Между другото, доста е трудно да се проследи историята на вече постваните животинки и така има риск от повторения. Ще извинявате, ако случаят е такъв.

Някой от клюнестите китове да не би да е това? Малко е кофти снимката, но примерно Mesoplodon densirostri. Не зная как е на български.