Размножаването на змии от българската фауна в лабораторни условия, представлява сериозен интерес за редица изследователи, тъй като по тези въпроси има малко информация, а и научните разработки по темата са доста оскъдни.
Пепелянката и усойницата от своя страна са отровни змии, които имат важно значение, като източници на змийска отрова. Именно поради тази причина, тяхното размножаване в терариумни условия е от особена важност. Относно размножаването на тези два вида, вече има натрупан известен опит, който може да бъде споделен и използван за размножаване на други редки видове, обитаващи умерени ширини и изискващи сходни условия за въвеждане в полова активност.

  Брачен турнир при мъжки пепелянки, подготвяни за размножаване, чрез метода на екологична стимулация

Брачен турнир при мъжки усойници, подготвяни за размножаване, чрез метода на екологична стимулация

 Първите успешни опити за размножаване на пепелянки са проведени преди повече от двадесет години. От тогава до днес, развитието в терариумни условия на този вид, достига и до изкуствено осеменяване. Успешните опити при усойница, противоположно на тези при пепелянка са значително по-малко. Това се обуславя от факта, че усойницата е значително по-капризна и по-взискателна към условията на отглеждане. Въпреки това, през последните години е постигнат значителен напредък в това направление.

   Копулация на Южни (зеленоопашати) пепелянки, подготвени за размножаване,

чрез екологична стимулация

 Основният метод, използван от нас за размножаване на пепелянки, в лабораторни условия е съчетаване промяна на светлинния ден и температурата, при което се моделира изменението на абиотичните фактори в природни условия - екологична стимулация. Осигурява се и допълнителна витаминизация, основно с мастно разтворими витамини.

Копулация на усойници, подготвени за размножаване, чрез екологична стимулация

    Облъчването с UV лампи, при първите опити се извършваше с експозиция до 5 минути седмично, както с UVa, така и с UVb лъчение, осигуряващо необходимата симулация на слънчева светлина. Но, както е изяснено от по-късните опити, осигуряването на UV лъчение (по-конкретно UVb), не е от значение за размножаването на змии, при редовна витаминизация. Последното десетилетие на пазара се появиха лампи, осигуряващи необходимата дневна UV радиация за влечуги, които също могат да бъдат приложени.
    Същата методика беше използвана за размножаване и на усойници, като трябва да се има предвид, че този вид достига полова зрялост по-рано от пепелянката (около 2,5 – 3 годишна възраст). Пепелянката от своя страна се размножават успешно основно след четири годишна възраст, като някои мъжки проявяват първите признаци на полова активност на 3 – 3,5 години.

Условия, методи, фактори и тяхното значение

    Основният използван метод за предизвикване на полова активност при пепелянки, беше чрез екологична стимулация, предизвикана посредством промени на микроклиматичните параметри (съчетано изменение на светлинният ден и температурата).
    Подготовката на змиите за размножаване се извършва при 9-часов светлинен ден и съответните температурни градиенти. След прекратяването на светлинният ден се установява температура 18 – 20˚С. Постепенно светлинният ден се свежда до 4 часа, като това скъсяване се осъществява постепенно с по 1 час, през 4 дни. Със скъсяването на светлинният ден, се понижава и температурата, средно с по 3 – 5˚С седмично.
    Две седмици, преди да започне редуцирането на светлинният ден и понижаването на температурата, храненето на животните се преустановява, за да не се затрудни храносмилането. По този начин бива избегнато задържането на несмлени остатъци в храносмилателния канал, които биха могли да предизвикат храносмилателни разстройства.
    При продължителност на светлинния ден в рамките на 4 часа, температурата в клетките се изравнява със стайната и се поддържа в границите на 10 – 12˚С. За умерените ширини е препоръчително, да се извършва през есенно-зимния период, когато не могат да възникнат проблеми с прекалено високи външни температури. При така описаните параметри, пепелянките прекарват 4 – 6 седмици. С намаляване на светлинният ден до 4 часа, осветлението се изключва. Така змиите прекарват около две седмици на тъмно, при температура 10 – 12˚С, след което животните се пренасят в стая за зимуване, като в началото се поддържа температура около 8 – 9˚С, но в последствие в зависимост от външната температура, може да спада и до 4˚С. След този период, следва повишаване на светлинният ден до 16 часа със същата интензивност с която се извършва и намаляването му. В рамките на 2 – 3 седмици, температурата се възстановява до граници, при които се извършва подготовката на змиите за размножаване.
    Бяха проведени успешни зимувания на пепелянки, при изкуствени условия, като животните бяха поставени в дървени терариуми. Овлажняване на субстрата не бе извършвано, поради проблемите наблюдавани при зимуване на други видове влечуги. Рехидатацията на змиите бе извършвана чрез инжектиране на 0,2 – 0,5 мл. 4% разтвор на глюкоза, един път седмично. Регулирането на светлинният ден и температурата се извършва чрез релета за време и контактни термометри.
При подготовка за размножаване, мъжките и женските екземпляри се държат разделени и се събират само при проява на полова активност на мъжките. Облъчване с UV лъчи се осъществяваше 6 – 7 пъти месечно от разстояние 1 метър в продължение на 1 – 2 минути (разстоянието на облъчване се определя спрямо типа лампа). При повишаване на светлинният ден и въвеждането на змиите в полова активност, облъчването беше увеличено на 10 – 12 пъти месечно.

    При подготовката за размножаване (светлинен ден 9 часа), животните са активни и приемат редовно храна. С намаляване на светлинният ден и температурата, активността постепенно намалява, намалява движението и честотата на хранене. Най-често змиите хапят и убиват поставените в клетката лабораторни гризачи. При температура 10 – 12˚С и 4 часов светлинен ден, подвижността им е много слаба, като рядко пият вода. При краткотрайните наблюдения на зимуващите пепелянки, при температура 5 – 6˚С установихме, че те не изпадат във вцепенение а съскат и атакуват. С увеличаване на светлинният ден и температурата, змиите постепенно възстановяват активността си и започват да се хранят.
    Половата активност при мъжките животни започва да се проявява при 12 – 14 часов светлинен ден, като се характеризира с т. нар. брачен турнир. При по-продължително пребиваване на няколко мъжки в една клетка се наблюдават по-продължителни брачни турнири, които могат да продължат до 2 – 3 денонощия, което се дължи на непрекъснатото дразнене между животните. Веднъж спрели, турнирите между мъжките, половата активност рязко спада и не се наблюдава, при повечето екземпляри през същия размножителен сезон. При женските не се наблюдава изразено брачно поведение. А продължителността на турнирите, при мъжките е около 15 – 20 минути. От 2 до 4 часа след събирането на мъжките и женските животни, започва брачната игра, като при някои от двойките, играта започва непосредствено след самото събиране. Женската от своя страна е доста слабо подвижна, докато мъжкия пълзи върху нея с тласкащи движения. Целият ритуал, продължава няколко часа (2 – 3) в редки случаи до 1 – 2 денонощия с многократни прекъсвания. Копулацията продължава в рамките на 4 – 6 часа и се осъществява само с единия от хемипенисите на мъжкия.
    След копулацията, половата активност при мъжките пепелянки изчезва и не се проявява отново, през същия размножителен сезон. Само един мъжки екземпляр, прояви значително дълга полова активност и осъществи две копулации, оплождайки две женски за един сезон. Половата активност, спрямо нашите наблюдения не гарантира копулация. При мъжки, които проявиха активност, но не реализираха копулация, беше пуснат резервен мъжки, който стимулира титуляря, за да се проведе турнир. След турнира, резервният мъжки бе отстранен и титуляря реализира копулация.
Между 1990 – 2012 г. бяха осъществени множество копулации, между мъжки и женски пепелянки. Женските раждат най-често между 7 – 16 малки, тежащи 4 – 5 грама и с дължина 170 – 210 мм.
В някои от случаите, въпреки осъществената копулация, женските не проявиха признаци на бременност (надебеляване на задната третина на тялото) и не родиха малки. Не всяка копулация води до успешно оплождане.
Бременността при пепелянките продължава около 3,5 – 4 месеца, като при отделните женски е възможно и силно да варира. При две от нашите женски, обаче, се наблюдава раждане на напълно здрави и нормални малки, след три месечна бременност. Новородените малки от тези пепелянки, бяха с около 1 – 1,5 г. по-леки от нормално износените, но се развиха без проблеми в терариумни условия.
При други два случая, след копулация, женските проявиха признаци на бременност, но в края на бременността не родиха малки, а изхвърлиха жълтъчни тела.

В заключителна част, относно размножаването на пепелянки и усойници в лабораторни условия, следва да се направят следните пояснения. Опитите проведени от нас показват, че същинско зимуване на температура от 4 – 5˚ не е задължително. Достатъчно е понижаване на температурата до 10 – 12˚С, при минимален светлинен ден (може и без осветление) за две седмици. Неуспешните опити в миналото, да се размножават змии в открити терариуми от волиерен тип, вероятно се дължи на трудността за създаване на регулируем микроклимат, при открити площи.  
Краткотрайните брачни турнири, стимулират половата активност при мъжките, но многократното им повторение, води то тяхното изтощаване. В природните условия, изтощаването на мъжките индивиди е доста малко вероятно, поради възможността за тяхното бързо отдалечаване един от друг. Докато при терариумни условия, ограничената площ създава предпоставки за непрекъснато съперничество.
Следствие от нашите опити, можем да изведем заключение, че един мъжки, опложда една женска за размножителен сезон (с много редки изключения). Следва да предположим, че това е валидно и за дивите популации, което тепърва представлява цел на проучване. При тези обстоятелства, най-ефективен репродуктивен процес би следвало да се осъществи при приблизително равен брой мъжки и женски полово зрели индивиди. Проведените научни изследвания, показват, че съотношението между мъжките и женските полово зрели пепелянки в природата е приблизително 1:1. Това съотношение, вероятно е предпоставка за най-ефективен репродуктивен процес. При усойниците, няма пълни данни за съотношението между полово зрели мъжки и женски. При терариумни условия репродуктивният им процес е изключително сходен с този на пепелянките. Предполагаме, че най-ефективен репродуктивен процес, при този вид отровници, би бил в идентично съотношение на мъжките и женски полово зрели индивиди, каквото имаме при пепелянките. Различната продължителност на бременността при женските пепелянки, не следва да се възприема, като необичайно явление. Различни срокове на бременност се наблюдават често, при отделните видове змии. Също така, яйца снесени от различни женски влечуги, инкубирани при едни и същи условия, също се развиват в различни срокове.
     При усойниците размножителният процес е сходен с този на пепелянките, като половата активност при мъжките е до голяма степен подобна с тази на мъжките пепелянки.
Зимуването при 5 – 7˚С крие много по-малко рискове в сравнение със същата процедура при пепелянки, защото e много по-устойчив вид, към ниски температури
Усойниците в терариум понасят добре и високи температури, за което преди не бяха оповестени данни. Има съобщения, че при по-дълго пребиваване при температури над 30˚С, усойниците умират. Това категорично не отговаря на истината, усойниците понасят високите температури (35 – 38˚С) значително по-добре от много тропически видове.
По всяка вероятност, разпространението на усойницата у нас, по високите планини се обуславя не от температурни а от други екологични причини (конкуренция от по-едри видове и други).
За размножаването на усойниците, при терариумни условия, подобно на пепелянките, същинското зимуване не е необходимо. За провеждане на екологичната стимулация е достатъчно известно понижение на температурата 10-12˚С, при минимален светлинен ден (или без осветление). Това е достатъчна предпоставка за успешното протичане на сперматогенезата, при мъжките индивиди.

Размножаване чрез изкуствено осеменяване

Сперматозоиди на пепелянка

Безспорна е ролята на изкуственото осеменяване в опазването и изследването на видовете. Само по себе си, заедно с криоконсервацията на генетичен материал, представлява изключително поле за развитие, както за научна, така и за природозащитна дейност.
За размножаване, чрез изкуствено осеменяване, бяха отделени 6 мъжки и 5 женски пепелянки от южния подвид V. a. montadoni. Всички екземпляри използвани при опитите, бяха подготвени чрез екологична стимулация. При получаването на семенна течност и провеждането на осеменяването, всички мъжки и женски екземпляри бяха фиксирани чрез захвати с два и три пръста.
За получаването на семенна течност, чрез масаж, бяха извършвани масажни движения в каудално направление (т.е. в посока към опашката) от областта където са разположени семенниците, към клоаката, след което се провеждаха масажни движения в областта на хемипенисите в краниално направление (т.е. в посока към главата) за извеждане на семенната течност на входа на хемипенисния канал.

Прибор за получаване на семенна течност от пепелянки, чрез електроеякулация

За получаването на семенна течност чрез електростимулация беше  изработен прибор за предизвикване на електроеякулация от катетър за осеменяване на крави с дължина 15 см. и диаметър 0,4 см. Медните електроди се разполагаха под ъгъл 90˚С. При получаването на семенна течност, прибора бе въвеждан през клоаката в ректума на мъжките пепелянки на дълбочина 7 – 8 см, до областта на разположение на тестисите. Прибора се изтегля постепенно назад, като към електродите се подава напрежение 10 V прав ток на импулси с продължителност 1 – 2 секунди, които се редуват на интервали от по 5 – 6 секунди. Напрежението се подава от електростимулатор за физиологични цели. След изтеглянето на прибора се провежда еднократен масаж в областта на хемипенисите в краниално направление за извеждане на семенната течност на входа на хемипенисния канал. За осеменяването на женските пепелянки бе използвана спринцовка с игла със заоблен накрайник.
По този начин, получената семенна течност се изтегляше със спринцовка или микропипета, като преценката на показателите й се извършваше по метода на Mengden et al. (1980). Оцветяването на семенната течност за трайни микроскопски препарати се извършва по Bakst et Cecil (1994).

Получаване на семенна течност, чрез мануален масаж

За осеменяването се използваше както неразредена, така и разредена 1/2 с физиологичен разтвор семенна течност.
При две от тестовите женски пепелянки, семенната течност беше въведена в централната част на празнината на клоаката. При други три, беше въведена във входовете на яйцепроводите - ляв и десен, които се намират латерално в клоаката (в краниално направление).

Семенна течност от пепелянка

Като резултат от двата метода, семенната течност, която бе получена бе в количество около 0,07-0,15мл. Процентът на подвиждонст, отчетен по метода на Mengden et al. (1980) беше 35-40%. Сперматозоидите при пепелянките са с малки главички и дълги опашки. В зрителното поле липсват соматични клетки.
За един сезон от мъжки се получаваха по 2 еякулата (по един от всеки хемипенисен канал), въпреки, че процедурата за получаване на семенна течност се повтаряше по два пъти в един размножителен сезон с интервал 1 месец. Само от два от мъжките, бяха получени 4 еякулата за един сезон (по два от всеки хемипенисен канал).

Получаване на семенна течност от пепелянки, чрез метода на електроеякулация

При женските, при които семенната течност бе въведена в празнината на клоаката, не се наблюдаваха признаци на бременност, свързани с удебеляване на задната третина на тялото и тези змии не родиха малки.
Женските, при които семенната течност бе въведена в основата на яйцепроводите, проявиха признаци на бременност и родиха малки. Новородените пепелянки бяха с тегло 4,5 – 5 гр. и дължина 18 – 21 см.

Въвеждане на разредена семенна течност във входа на яйцепровода на женска пепелянка

Условия за ефективност на изкуственото осеменяване

При въвеждане на семенната течност в празнината на клоаката, не се осъществява оплождане и не се раждат малки. Това може би се дължи на  неблагоприятните условия в празнината, следствие изхвърлянето на несмлени остатъци от храна, чревни секрети и урина. От друга страна, семенната течност лесно може да бъде отмита, при дефекация и уриниране. От тук следва, че клоакалното осеменяване не е възможно.
Копулационният орган при змиите е двуделен. В краищата на двата дяла се откриват вдлъбнатини в които се отделя семенната течност. Вероятно при копулация, краищата на двата дяла на хемипениса контактуват с входовете на яйцепроводите и чрез тях се въвежда семенна течност или част от нея.
При нашите опити, бе използвана разредена 1/2 с физиологичен разтвор семенна течност, но вероятно е възможно, да се постигне успешно осеменяване и при по-големи разреждания. Минималното количество, необходимо за успешно осеменяване, при тези опити, не бе установено.
Има съобщения, че получените чрез изкуствено осеменяване малки змии са по-едри и жизнени от тези, получени при естествено осеменяване. Ние не открихме никакви съществено разлики, при малките пепелянки, получени при изкуствено и естествено осеменяване.

Хибридизация

Копулация между женска Обикновена пепелянка и мъжка Южна пепелянка

Получаването на хибриди между двата подвида пепелянки V. ammodytes montandoni и V. ammodytes ammodytes, обитаващи България е интересно поради факта, че вероятно се случва и в природата, при граничната зона на ареалите на двата подвида. От друга страна, комбинацията на отровите на подвидовете, предполага известни перспективи за получаването на полезни за фармацевтиката свойства и съставки в бъдеще. За това, през последното десетилетие бяха предприети множество опити за хибридизация. Успех беше постигнат в три от случаите, два от които размножаване чрез естествено осеменяване и един чрез изкуствено такова. При трите успешни случая, мъжките екземпляри принадлежаха към южният подвид V. a. montandoni, а женските към номинантния подвид V. ammodytes ammodytes. Външният вид на хибридите, показа известно доминиране на южният подвид V. ammodytes montandoni , като и мъжките и женските индивиди напомнят в по-голяма степен окраската на южния подвид. Мъжките и женски хибриди от първо поколение (F1) на външен вид напомнят на екземпляри от южният подвид, като цветът на опашката е по-скоро жълтеникав в сравнение с бащината форма, където цветът е по-скоро зеленикав.

Мъжка Южна пепелянка, участваща в хибридизацията

Женска Обикновена пепелянка, участваща в хибридизацията

Мъжка хибридна пепелянка, първо поколение

Женска хибридна пепелянка, първо поколение

За сега първите изследвания върху отровата на хибридни пепелянки, показват междинна токсичност, спрямо токсичността на изходните подвидове (В. Василев, лично съобщение).

Не типични форми на окраската при пепелянка /Vipera ammodytes/, в следствие на хибридизация между двата подвида, срещащи се в България.

д – р Красимир Христов, Галин Господинов, Марко Иванов
снимки: Марко Иванов, Красимир Христов

Л И Т Е Р А Р Т У Р А

1.    Иголкина, И, В. Лукин, 1982 – Стимуляция репродуктивный цикл гюрзы. Размножение редких видов и создания новых популяциях, Ашхабат, стр. 18 – 23;
2.    Кудрявцев, С., Д. Васильев, 1991 – Разведения двух видов африканских кобр в Московском зоопарке. Научные исследование в зоологических парках, Московский Зоопарк, Москва, стр. 36 – 38;
3.    Кудрявцев, С., С. Зелеский, 1991 – Разведения просяного карликовой гримучник в Московском зоопарке. Научные исследования в зоологических парках, Московский Зоопарк, Москва, стр. 38 – 45;
4.    Макеев, В., 1972 – О возможности воспроизводство ядовитых змей в неволе. Вопросы герпетологии. III Всес. Герп. Конф. Авторев докладов, Наука Ленинград, стр. 121 – 122;
5.    Макеев, В., 1977 – О возможности водяного щитомордника в неволе. Вопросы герпетологии. IV Всес. Герп. Конф. Авторев докладов, Наука Ленинград, стр. 141 – 143;
6.    Макеев, В., 1982 – Серпентарии СССР и методы оптимизация их работы. Разведение редких и ценных видов и создание новых популяциях, Ашхабат;
7.    Мамет, 1991 – Разведение четырехполосого полоза в неволе, Научные исследования в зоологических парках, Московский Зоопарк, Москва, стр. 32 – 33;
8.    Орлов, В., Н. Дмитриев, 1982 – Некоторые принципе размножение змей в террариумных условиях. Размножение редки и ценных видов и создание новых популяциях, Ашхабат, стр. 12 – 15;
9.    Рыцков, О., И. Сушин, 1991 – Разведение среднеазиатской гюрзы /Macrovipera (Vipera) lebetina turanica/ в Пермскому зоосаду. Научные исследования в зоологических парках, Московский Зоопарк, Москва, стр. 10 – 12;
10.    Bayer, D., L. Mitchell, J. Murphy, 1989 – Reproduction and husbandry of the Bushmaster /Lachesis muta/ at the Dallas Zoo. Int. Zoo Yb 28, p. 190 – 194’
11.    Kudrjvcev, S., S. Mamet – Research and breeding of reptiles at the Moscow Zoo, Int. Zoo Journal, (28), p. 199 – 204;
12.    Lucin, V., 1991 – Reproductions of the Levantine Viper /Macrovipera (Vipera) lebetina/ in the Leningrad Zoo, Int. Zool. Journal, (28), p. 183 – 187;
13.    Menden, G., C. Platz, R. Hubbart, H. Quinn,1980 – semen collection freezing and artificial insemination in snakes. In: Reproductive biology and diseases of captive reptiles: Society for Study of Amphibians and Reptiles, p. 71 – 78;
14.    Murphy, J., 1971 – A method for immobilizing venomous snakes at the Dallas Zoo, Int. Zoo (11), p. 233;

Тук никой няма да даде еднозначен отговор, защото засегнатия проблем е за сериозна среща с психолог.

Самосиндикалните опити да си решите проблема, просто ще го задълбочи и нещата ще отидат в киреча. Касае се за физиологически затруднения породени от чисто емоционално естество - притеснение, срамежливост, ... и други (не задължително да знаете за тях поради същите тези емоции). Всичко това се случва защото партньорката ви подсъзнателно крие някакви страхове и не се чувства комфортно. Пак повтарям - това са подсъзнателни спирачки които си работят.

Мога да напиша още неща, но не ми е работа да се меся във взаимоотношения. Обсъдете го и си запишете среща с психолог!

Как е възможно такова безотговорно отношение, та задачата е урока който сте взели в час!

Ако си прочетете темета (урока) в учебника, решението е очевадно!

Могат ли животните да мислят?

Mогат, но зависи от това, какво разбирате под думата "мисля".

"Да мисля" означава да се вземат правилни решения за промени на начина на живот според от условията на околната среда.

На пръв поглед изглежда логично, но е безсмислено - така правят всички живи организми - включително напълно безмозъчните гъби, растения и бактерии. Благодарение на готовите знания, записани в тяхната ДНК във вид на генетична информация, тези същества се справят много добре с околната среда и могат да се видят и при най-неблагоприятните условия на нашата планета.

"Мисля" означава да се използват знанията, придобити с жизнен опит, а не информацията, заложена в ДНК.

Това определение се опитва да раздели животните на две групи: умни (като нас, маймуни, делфини ...) и такива, които не научават нищо, а само сляпо изпълняват заложените в тях вродени форми на поведение или т.нар. инстинкти. Но се оказва, че такива няма:

1. всички, дори най-примитивните животни могат да се учат,
2. много от "инстинктивните" поведения всъщност се придобиват от "жизнен" опит,
3. не може да се каже, че животните изпълняват своите инстинкти "без мисъл", дори точно обратното.

1. Те могат да се учат

Ако разтресете епруветка с инфузории (ресничести, едноклетъчни животни), те по "рефлекс" ще се свият и след известно време ще се отпуснат. Ако направите това 100-120 пъти, то инфузориите ще разберат, че разклащането не е опасно и ще престанат да се свиват и това "знание" ще се запази в едноклетъчни същества за около половин час. Тъй като инфузориите са без нервна система, неясно къде пазят тези знания. И това не е всичко - ресничестите запазват траекторията на движение, когато се прехвърлят от триъгълен в кръгъл съд; задържат се в неосветената част на съда, ако в осветената са наказани с електрически шокове и дори могат да се обучат да преминава по извити тръби на лабиринт.

2. "Жизнен" опит

Много неща, които по-рано се считаха за вродени, всъщност са резултат от "облигатно обучение". У животното в определено време, все едно, че се включва магнетофон, който записва усещанията - и този запис след това се използва за изпълнение на строги безусловни рефлекси.

Ако магнетофонът е включен за много кратко време, този процес се нарича "импринтинг" (отпечатък). Импринтингът е най-пълно изследван при малките на птици и бозайници - защото детето е много важно да помни външния вид на майка си, защото тя ще го храни и ще ги защитава в началото. У детето няма вроден образ на майка му, но има една вродена команда "помни първото впечатление".

• Новородени агнета и телета запомнят гласа и миризмата на майката в първия половин час след раждането. Предвидливите майки леко изостават от стадото, за да останат сами с детето си. Вътре в стадото е, разбира се, по-безопасно, но малкото може лесно да се обърка от изобилието от миризми.
• При патетата кръгът от предмети, които могат да предизвикат реакция за следване е много широк - от кибритена кутия до човек. Между другото, патетата запечатат и противоположния пол. Ако от ранна възраст, се отглеждат затворен те, когато пораснат, се опитват да се чифтосват с хора като не обръщат внимание на другите патици.

3. Опит, който се превръща в инстинкт

Инстинктът е строго вроден и изпълняван автоматично, "без мисъл" само в най-последната фаза, а докато тече подготовката за тази финална фаза, поведението на животните може да бъде много гъвкаво и се основава на опита, придобит през живота му. Така например, един опитен шофьор извършва много движения автоматично, но това не е било така в началото.

• Папагалите неразделки Agapornis, в природата правят гнездата си от стръкчета трева. Когато са отглеждани в домашни условия, вместо трева те използват тънки ивици хартия, които сами изрязват с човка от лист хартия. 
• Бобрите са невероятни строители - те могат да създадат огромен яз на малък горски ручей. Може цялата местност да бъде обхваната от мрежа от канали, пълни с вода. И всеки път бобрите са намерили ново, нетривиално и оптимално за условията хидротехническо решение. За това се изискват значителни познания, но и творчески опит.

"Мисля" означава да решиш нова задача без предварително обучение.

Да уточним фразата "без предварително обучение". За да може да разсъждава животното, а и човекът, трябва да се натрупва доста голям запас от знания за обектите в околната среда и законите, с които си взаимодействат, така че няма не може без обучение. Например всяка маймуна, ако й дадете сандък, тя ще се качи върху него, за да си вземе закачената високо храна без някой да й показва и без съдействието на условни рефлекси. Но за да се досети, маймуната трябва още като дете да разбере, че ако стъпи на възвишение, ще стане по-висока. По същия начин, притежавайки някакви знания, маймуните се справят и с други нови задачи.

Преди да изискваме обаче това от животните, нека си признаем, че и ние, хората с нежелание решаваме нови задачи, а предпочитаме да "препишем", да разберем как са решили преди нас задачата другите.

Техните мозъци са организирани и работят също като нашия.

Те имат същите неврони и тези клетки действат чрез генериране на електрически потенциали. Но все пак, животинските мозъци се различават по сложност. Насекомите имат само това, което при хората е гръбначен мозък. Хората използват тази част от мозъка, за неща като ходенето. Тя включва огромно количество функции за координация и контрол. Животните с по-сложни мозъци като влечугите имат таламус. При хората, той отговаря за емоции като страх и гняв. Животните с още по-големи мозъци като плъхове имат добре развит кортекс (мозъчна кора). Тази част на мозъка се занимава с обучението и решаването на задачи. Животни с по-големи мозъци са маймуните. Те имат неокортекс. Това дава по-високоразвитите примати усещане за себе си като отделен индивид, което е важно за разбирането на мотивацията на другите същества. Приматите са най-вече социални животни и това ниво на разбиране позволява на групата да действа като единен организъм като се възползва от опита на всеки отделен член.

Това, което имат хората, но нито едно друго животно няма е въображението. Дори не всички човешки видове са го имали. Например неандерталците не са оставили нищо освен инструментите, които са използвали. Съвременните хора, които ги заменят са оставили сложни пещерни рисунки. Въображението е това, което е позволило на съвременните хора да бъдат приспособими и успешни. Ние можем да си представим нещо, което никога не е съществувало, а след това да го създадем. Всички други животни виждат света само какъвто е в действителност.

Източници:

Наука Off News

Зорина З.А., Полетаева И.И. «Зоопсихология. Элементарное мышление животных».

Invertebrate Learning and Memory, Randolf Menzel, ‎Paul Benjamin

ОСНОВНЫЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ ЭВОЛЮЦИИ ПОВЕДЕНИЯ БЕСПОЗВОНОЧНЫХ, Н.А. Тушмалова

Chimp Cognition, Dr. Dewey

А ще се получи ли кръстоска която дава поколение? Приемаме че може. Ако се цели възстановяване на кой да е вид (примерно зубър), а се започне хибридизация с бизони, накрая ще имаш стадо от животни които не са нито зубри, нито бизони. Приемаме, че става въпрос за изчезващ вид. Смесваш 20 зубъра, с 20 бизона. Приемаме, че са фертилни. Накрая ще получиш 60 зубро/бизона и нито един зубър. Това спасяване на вид ли е? И понеже няма откъде да доставиш още зубри, или трябва да продължиш размножаването на хибрида, или да продължиш смесването с бизони, докато накрая получиш нещо подобно на бизон с малко зубърски гени.

Демек, безсмислено е да спасяваш вид чрез хибридизация.

Упражнението има смисъл, ако смесваш един вид мечка с друг, тоест приблизително еднакви животни.

Фружине, както посочи дядо Либен, възстановяването на зубрите става точно чрез кръстоки с бизон.

Получените хибриди се кръстоват със зубър и така докато се бизонските гени се асимилират от зубърските. Това няма да стане днес за утре. Първо ще трябва да се създаде достатъчно многобройна и стабилна популация, в която законите на отбора да действат на воля. Това е най - бавния път, но за сметка на това най - сигурния.

Апропо примера ти с мечките е същия като при зубъра и бизона. Имаш няколко различни вида мечки, като някои от тях не са толкова близки в еволюционно отношение и няма да се случи нищо, ако не подбереш най - близките видове. Точно така стоят нещата със зубъра - за да бъде запазен като вид зубрите се кръстосват с най - близкия си родственик т.е. бизона (все пак да не забравяме, че другото, книжовното название на зубъра е европейски бизон).

Опити за възстановяване на тура се правят, чрез селекции на най-примитивните породи говеда със зубри, ама май до никъде не са стигнали досега. Доста по-едър и агресивен е бил от всичко получено до момента.

Преди време ми попадна материал за туровете (само да се сетя къде беше).

По принцип най - правилната методика за възкресяването на тура трябва да се търсят кръстоски на примитивните породи говеда с типично дивите такива като гаура, например.

Ммм, дам.

И аз дадох своя скромен принУс към анкетата.

И какво излиза, като гледам резултатите:

средно статистическия потребител е лешпер, който гледа да го докара от лаф и се разтъкава насам натам, спазващ един от постулатите на Химията - електронът е някъде там (перифразирана в стил "Досиетата Х"). Интересе факт е, че същият този средно статистически потребител има добри доходи, за да може да си позволи настоящата обстановка.

Извинявам се за жлъчния коментар! Просто иронията ми идва от вътре.

Иначе, сериозно:

като гледам средно статистическия потребител е от поколенията, които смътно или дори почти не си спомнят краха на един строй и подмяната му с друг; израстнали и осезаемо разбрали недоимъка и безпътицата на 90', включае липсата на каквато и да е научна среда, сравнително трудната международна комуникация, затворени в пределите на страната си;

При такава обстановка е разбираемо една търсеща душа да намери удовлетворение в камарите книги. Това води и до нови въпроси - така се формират младите мислещи хора, отдали се на научното порище, без значение дали ще е изследовател или популяризатор.

Та, форумният потребител се оказва един от хората които се опитват да се докажат и уредят живота си чрез науката и по този начин проправя път за следващите поколения (за които между другото ще е много по - лесно!).

Само където се питам, дали след нас пътя няма да буреняса, с оглед на все по - изпростяващите поколения?

Съфорумци , дали междувидово кръстосване от този тип би могло да увеличи популацията на изчезващи видове ?

Примерно :

Зубър х крава

F1 1/2 зубър, мъжките на колбас , женските х зубър

F2 3/4 зубър ,1/4 говедо , мъжките пак на колбас, женските х зубър

F3 7/8 зубър 1/8 говедо, мъжките пак същото ,женските х зубър

F4 15/16 зубър 1/16 говедо , смятам че фенотипно-външно не трябва да има разлики от 100% зубър

Или да бъде ползвано успешно в ловно дивечовото развъждане ?

Теоритично е възможна подобна хибридазция.

Резултатите на прктика са доста мъгляви, по ред причини.

Реално не е нужно подобно трудно, дълго и скъпо начинание.

Решението е доста простичко - клониране (въпреки, че естествената хибридизация е незаменима).

Още нещо:

- ако искаш да възкресяваш зубри, изходния материал са зубър и бизон (най - близки), ползвайки говедо х зубър -> по - скоро ще получиш хибриди наподобяващи тура*.

- от друга страна, търсения хибрид, като ловен обект, резултата ще е малко като да заведем кравицата на бай Гюро в гората и да я гръмнен.

- виж за колбаси такъв хибрид ще да става.

*

тур - прародител на домашното говедо и принадлежащ към р. Bos

зубър и бизон принадлежат към p. Bison

... Все пак тази "ядка" е мускул. ...

"Ядката" не е вкаменен мускул.

Ядки, най - често се образуват когато празна раковина попаднат в пясъчно дъно и се наълнят с пясък, който в последствие се сбива, заемайки формата на раковината. В процеса на фосилизация, поради различни причини, раковинита се начупи и бива отнесена, остава силно сбития, фосилизиран, материал запълнил вътрешността й - това се нарича "ядка".

ако не успееш да намериш - в началото на Юни, когато ми приключи командировката и се прибера, ще снимам няколко образци от колекцията си и ще ги публикувам.

Образеца, който си показал много ми прилича на ядка от задната част на видподобен на Nana donovani

Това по - скоро ми прилича на "ядка".
Толкова завит нолът?
От едната страна върви вдлъбната ивица, липсваща от другата.
Според мен е "върхът" на спирала от вид аналогичен на днешните видове Gibula sp. или подобни (точно в момента не мога да се сетя за името на вида морски охлюв, който най - точно пасва на "ядката", а ми е на езиак!)

И аз съм фейбукнал броя!

Така.

Ако имате да кажете нещо по темата - напишете го!

Ако ли не - просто не вземайте участие в дискусията.

Няма да се толерират заяждани, просто заради самото заяждане!

Предупреждение Първо към Андрей Куртенков.

пп:

И все пак, не мислите ли, че по един шеговит начин автора е засегнал доста сериозния проблем с ширналата се шарлатания по отношение на био- еко- натуралните продукти?

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството.

Тц!

Четенето зависи само и единствено от наличието на нещичко в междуушното пространство.

Е, и средата оказва влияние, но това не е миродавен признак.

Браво за цитата!

Уникален!

Само мога да се надявам, който трябва да го разбере.

Не е само еко и био, рекламират се и натурални продукти.Продават се оригинални тиквени семки, може би защитени с патент?Може да си купиш и природна ракия, така си тече в природата и оттам се налива.Най хубавото е че може да си купиш естествени храни, на естествено високи цени.

Точно за тези простотии ми се иска да си поприказваме.

Как може да са екологично чисти и био- натурален продукт чушките, които идват от Турция, например. Или еко маслини от Гърция и Испания?

И ако някой успее точно да дефинира разликата между свободни и щастливи кокошки?

Дразня се когато разни прифантосани дами и господа ползват думички, които не могат да напълнат със смисъл и на всичко отгоре и ги бъркат! Аман!

Според някои коментари под статията, тази новина е измислица.

На кой да вярваме?

Аз затова и започнах темата.

Моята позиция е ясна.

Нека чуем кай какво има да казва и да претеглим фактите.

По - долу ще цитирам статия, с която съм напълно съгласен, но и провокира някои размисли у нормалните хора.

Човека много точно е описал идиотската ситуация и глуповато-лицемерното отношение.

И така ето ви и мат'риала за размисли:

От известно време посещавам фермерския пазар на Римската стена в София. Всяка събота е и като цяло е много добра инициатива, заслужаваща похвала, защото събира на едно място по-особени продукти и производители, различни от казионните боклуци на промоция в супермаркетите.

Повечето неща на тези места са обявени за "био". Стоките, продавачите и купувачите.

Не мога да не отбележа доста дразнещия и клиширан имидж на био манията у нас.

Първо продавачите. Защо всички, които продават био неща, да изглеждат като напушени хипари? Е, това не мога да разбера.

От дългия ми опит в борбата за осъзнато и устойчиво поведение и пазаруване не съм попадал на една нормално изглеждаща продавачка или продавач, които да изглеждат различно от съществуващите калъпи. Единствените, които изглеждат по-претенциозни от тях, са работещите в рекламните агенции.

Перфектният продавач в еко/био магазин е момче/момиче, което е облечено в нещо средно между "home made" и гръндж мода от 90-те. И всичко това иде да ни подсили ефекта от натуралността на мястото, в което сме попаднали. Повечето от тези хора не знаят как се държи лопата и "най-природното" място, на което са ходили, е Банско, но ми обясняват, как нищо в техния магазин не е третирано с нищо и е отглеждано на девствена земя, която не е обработвана с химикали, откакто Адам и Ева дошли на този свят. Дразнят ме.

Стоките. Защо био нещата, които се предлагат, трябва да изглеждат като смачкани, изядени и повърнати?

Картофите, ябълките, крушите и всичко, което е дошло от земята и дърветата, изглежда самоцелно старо, изгнило и уморено, сякаш милото е преживяло Сталинградката битка и Kурската битка след това. Не разбирам, ако ябълката изглежда здрава и лъскава, тя не е ли био? Защото и аз имам село, на което имам две ябълки, които никой не пръска с нищо, ама са едни големи, здрави и сочни ябълки.

И цената - 5 лева за килограм ябълки от еди къде си (тук задължително има някакво звучно име на село - като село Хвойна, например) и които как ще провериш, че идват от там, не знам. Но най-вече - какво му е по-специалното на въпросното село? Било на склон, който "по цял ден е обливан от естествената сила на слънцето". Моля те!

Не обичам да ценообразувам бизнеса никому, но в търговските отношения трябва да има морал, а не само псевдо морал и псевдо ценности. Безсмислено високите цени на био стоките са напълно неаргументирани и са плод на тренда да купуваме здравословни продукти за нас и децата ни и заради най-честитите клиенти на тези продукти – богатите хора. Това е нечестно.

Хайде, картофите, крушите, доматите и ябълките по 5 лева килото, ОК, ама био мляко от Холандия, което е "100 процента сертифицирано", както веднъж ми обясни хипито-продавачка в един био магазин, вече ме разби. Аз я попитах дали знае как идва това мляко от Холандия до България и добавих, че със сигурност не го карат с Тойота Приус. Хипито, милото, не разбра какво му говоря. Кое му е биото на една стока, която минава 3000 километра, за да стигне до България? И това е мляко. Не нещо напълно безалтернативно. Грубо е и няма нищо общо с принципите за еко и био начин на живот.

Клиентите. Повечето от тях – същите кукувици, като продавачките в био магазините. Наивни парвенюта, които вярват, че щом веднъж са гледали “Неудобната истина”, лайкнали страници за здравословно хранене във "Фейсбук" и купуват задължително био, значи са заслужил борец против глобалното затопляне.

Имам една приятелка Ани, която има нечовешка пекарна за хляб на Римската стена и при нея нищо не е обявила за био, но знам какви са ѝ брашната, какви са ѝ машините за месене на хляб, какво ѝ е желанието. И напълно ѝ се доверявам. Защото не ми подскача истерично в защита на киноа, спирулина и всякакви други неща, без които животът ми е обречен на безвъзвратна смърт.

Моля ви! По-сериозно и по-информирано.

Купуването на био стоки не те прави задължително човек с устойчиво и природосъобразно поведение, ако това ти е целта.

"Био"-то невинаги е еко и едното не е задължително да бъде и другото.

Няма преки доказателства, че био е задължително по-полезно и панацея на всичко градско, мръсно и съвременно.

Няма и доказателства, че био ще спаси света. Още по-малко, твоя свят.

връзка към оригиналния текст

Защо не могат да съществуват великани

От време на време в социалните мрежи се появяват снимки на огромни кости на "гиганти" с един - двама археолози за мащаб. Не казвам, че са много хора са се хванали на тези фалшификати, но когато ми попадна това съобщение, си помислих, че кривата на Дънинг-Крюгер този път достигна сияйни висини, а претенциите на алтернативната фантастична великанска археология и анатомия развиват умения за критично мислене.

В дописката, дублирана в многобройни издания със степен на сериозност под средната, се казва, че Американският институт по алтернативна археология (AIAA) обвинява Смитсъновия институт, че "е унищожил хиляди гигантски човешки останки". И още:

"Според представителя на AIAA Джеймс Чарворда, по време на съдебния процес се появяват нови подробности, когато служители на Смитсъновия институт признават за съществуването на документите, които, както се предполага, доказват унищожаването на десетки хиляди човешки скелети, вариращи по размер от 2 до 4 метра височина, за съществуването на които традиционната археология не иска да признае."

..........

следва: линк

Тази статия наистина трябва да се прочете.

Автора много е разбрал ограниченията, които не позволяват на хората да станат великани.

В края на материала са посочени линковете на източниците.

Нека се информираме и да спрем да откриваме и да вярваме в човеци - великани и подобни глупости!

Започвам темата, подкукуросан от новината, че СЗО обяви вегеарианството за психично отклонение.

Много се зарадвах, защото винаги съм твърдял, че това (вегетаринството и неговите форми) не е нормално състояние.

Тези ми убеждения не са просто така, а се базират на анатомични, физиологични, антроплогични и палеонтологични факти.

Безспорно е имало периоди през които хората са просъществували, образно казано, пасейки трева. Така е, но това е по - скоро отклонение, гарантиращо оцеляването на вида отколкото норма. Да не забравяме, все пак, че рода Хомо се е утвърдил благодарение на мършоядството и адаптивността си.

Ето и конкретната статия, пък да видим кой какво мисли:

Признаха вегетарианството за психично заболяване

Световната здравна организация включи суровоядството и вегетарианството в списъка на психичните разстройства, с които трябва да се борим най-напред.

До необичайното решение стигнаха експерти от Световната здравна организация (СЗО): те публикуваха нов списък на болестите, на които трябва да обръщат внимание лекарите психиатри, добавяйки към него такива склонности като вегетарианството и суровоядството. За изненада на всички привърженици на растителните храни, сега тяхното хранително поведение официално се отнася към „психичните разстройства на привичките и влеченията”. Трябва да отбележим, че режимите на хранене на последователите на вегетарианството и още повече суровоядството често са критикувани от обществеността, да не говорим за лекари и диетолози. Лекарите смятат цялостното отхвърляне на животинските храни и продукти, които не съдържат животински протеини за изключително вредно за здравето на човека.

Като опровержение на тази гледна точка вегетарианска общност издава много книги и програми, утвърждаващи, че отказът от месото в полза на плодовете и зеленчуците не е опасен, а напротив, води до подобряване на физическото състояние на организма. Сега всички аргументи на вегетарианците и суровоядците са подложени на атаки, защото едва ли някой ще оспори решението на Световната здравна организация. Въпреки това, нейните специалисти имат основание за подобно решение: мнозина посочват за причина за включване на вегетарианството в списъка на психичните заболявания инцидентът в испанска Малага, където едно от местните семейства забранило на децата си да ядат месо и продукти, подложени на топлинна обработка. В резултат на строгите родителски мерки, децата се озовали в болница в тежко състояние, а бащата и майка били изпратени в психиатрична клиника.

Вегетарианската общност реагира на този инцидент и на решението на СЗО, като отбеляза, че не носи отговорност за случката, доколкото не счита за приемливо да се свързват нейните хранителни навици с тези, които не са съгласни с тях, или с тези, на които могат да навредят.

инфо

Безкрилите богомолки са невероятни въздушни акробати с високо ниво на контрол на скока, което е нещо необичайно в света на насекомите, според ново проучване, публикувано в списание Current Biology.

Грег Сътън от университета в Бристол и Малкълм Бъроуз от университета в Кеймбридж наблюдавали в лаборатория няколко богомолки, Stagmomantis theophila. По-специално, двамата британски учени се интересували от скоковете на младите богомолки.

За целта на изследването било невъзможно да бъдат накарани да скочат под заплаха.

"Ако вместо това им предложим цел, към която да скочат, открихме, че те ще направят това последователно и точно"- разказва Грег Сътън.

С невъоръжено око трудно може да се изясни, как богомолките правят своите акробатични скокове. Когато богомолките скачат, целият процес - от началото на скока до кацането - е по-кратък от една десета от секундата, по-бърз от едно човешко мигане.

Изследователите смятат, че "акробатиката на богомолките може да има значение за развитието на малки роботи и те със сигурност имат да покажат много повече, докато научаваме още за самите насекоми."

Още малко инфо и видео - тук

Американски палеонтолози са открили, че наскоро намерената от тях в Етиопия долна челюст принадлежи на най-древния известен на науката представител на човешкия род - Homo. Възрастта на останките се оценява на 2.8 милиона години. Докладът за откритието е публикуван на 4 март в списание Science, съобщава списание Science Daily.

Откритието е направено в Леди-Герару (Ledi-Geraru) в Национален парк Аваш, Етиопия още през 2013. Това е лявата част на долна челюст с пет зъба. Датировката на останките, открити в полуразрушени скали, се оказала трудна. Анатомичният анализ на челюст LD 350-1 показал развити функции (симетрични малки молари, правилни пропорции на челюстта), различаващи се от ранните представители на рода Homo от по-маймуноподобните австралопитеки (Australopithecus). Намерената вкаменелост в Леди-Герару показва през какви промени на анатомията са преминали човешките предци само за 200 000 години - когато е живеела Люси (Lucy), известната представителка на Australopithecus afarensis.

"Челюстта от Леди-Герару помогна да се стесни еволюционната пропаст между Australopithecus и ранните членове на рода Homo. Това е отличен пример на вкаменелост от преходен тип, свързана с критично важен период на човешката еволюция", - заяви Уйлям Кембъл (William H. Kimbel) от Университета на щата Аризона (Arizona State University).

Преди 2,8 милиона години, глобалните промени в климата са предизвикали безводието в Африка. Смята се, че този процес е допринесъл за появата на нови видове и изчезването на стари - по-специално, появата на Homo. Учените, също така, са установили, че изкопаемите бозайници, намерени в същите слоеве като челюстта на Леди-Герару, са живяли в по-открит ландшафт от съседите на Люси - в равнини, покрити с малки храсти.

"Очевидно, флората и фауната в Леди-Герару е преминала през период на суша преди около 2.8 милиона години. Все още е твърде рано да се каже, че изменението на климата е довело до появата на рода Homo, за да се направи това, ние се нуждаем от по-богата колекция от вкаменелости на ранни хоминиди и затова ние ще продължим разкопките в района", - казва Кей Рийд (Kaye Reed) от Университета на Аризона.

Инфо - тук

:bg:

Ураааааа!

България да пребъде!

Защо хората са започнали да мислят, че ваксиниранeто на децата против морбили, паротит и рубеола (MMR ваксина) причинява аутизъм? Бащата на тази лъжа е д-р Андрю Уейкфийлд , английски хирург и медицински изследовател, който е публикувал проучване в известното списание The Lancet през 1998 година, в което твърди, че е открил връзка между ваксините и развитието на аутизъм.

Аутизмът е разтройство на развитието на мозъка, което причинява социални, когнитивни и комуникативни увреждания. Усложненията и симптомите могат да варират значително. Заболяването не подбира етнически или социоикономически групи. Може да бъде засегнато всяко дете. Настоящите проучвания сочат, че заболяването е резултат от генетично предразположение в допълнение с компонент на околната среда. Но според Националната асоциация за аутизъм на САЩ, зачестяващото диагностициране на аутизма през последните 20 години не може да се дължи само на генетично предразположение.

Когато е публикувана статията, тя се разпространява като горски пожар по света, всявайки страх у родителите и педиатрите. Но разследване на работата на д-р Уейкфийлд, продължило десетилетие, и проучвания върху над 25 782 500 деца, стигат до извода, че връзка между ваксините и аутизма няма. Статията на Уейкфийлд е свалена през 2010 година, поради липсата на точен статистически анализ, липса на контролна група, източник на данни - спомените на хората, заключения, които не се основават на реални факти и само 12 тестови обекти… Всички автори на въпросната статия са 13, а генералното заключение е направено на базата на само 12 деца.

След 1998 година учени провеждат множество проучвания, за да разкрият каква е истината. През 1999 година се публикува изследване проведено с помощта на 500 деца. Връзка между ваксините и аутизма не е открита. Но за да са по-сигурни, 2 години по-късно учените провеждат ново проучване, но с 10 000 деца. В Дания провеждат проучване с 537 000 деца, а във Финландия проучване с 535 000 деца. Не само, че никой не е могъл да възпроизведе резултатите на Уейкфийлд, но те дори не могат да намерят каквато и да е връзка между ваксините и аутизма.

През 2012 година се извършва мета-анализ с 14 700 000 деца. Учените отново не успяват да открият каквато и да е връзка. Въпреки това, заради стореното от Уейкфиклд милиони деца остават неваксинирани.

Днес 1 от 4 родители вярва, че ваксините причиняват аутизъм в здрави деца, което е и причината за засилващият се спад на ваксиниране. През последните 20 години, ваксини, които са давани на бебета и деца ще предотвратят 322 милиона случая на различни заболявания, 21 милиона хоспитализирани и 732 000 смъртни случая.

И въпреки това, близо 50 000 в САЩ са се заразили с коклюш, който е взел 20 жертви през 2012 година. Коклюшът е високо заразна респираторна инфекция, която може да бъде избегната, ако детето е ваксинирано. Преди публикуването на статията на Уейкфийлд през 1980 година е имало едва 2900 случая на боледуващи.

Има много модерни и безопасни ваксини, които могат да спестят много мъки на децата, ако родителите им бяха добре информирани, че опасност няма. Жалко е, че вярват повече на жълти медии и лъжи, отколкото на учените и статистиката

Info: тук

Амурският (далекоизточен) леопард е най-критично застрашената голяма котка на света. Този рядък хищник е характерен за югоизточна Русия и части от североизточен Китай. През 2007 е имало само 30 екземпляра, но според нов доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF), популацията му вече наброява 57.

По данни от преброяване от тази седмица, обхванало около 60% от местообитанието им в Русия, в момента има най-малко 57 амурски леопарда (Panthera Pardus orientalis). Това може да не изглежда много, но през 2007 те са били само около 30 котки, така че последните данни показват почти двойно увеличаване на популацията.

За да се преброят тези изчезващи хищници, служителите на националния парк "Земя на леопарда" и експерти от Далекоизточния клон на Руската академия на науките са поставили фотокапани на повече от 3 600 кв. км на територия, обхващаща местообитанието на амурския леопард. Събрани са около 10 000 фотографии, които са били използвани за идентифициране на около 60 екземпляра като всяко отделно животно се определя с отличителната си шарка на петната по козината му.

"Такъв значителен скок в броя на амурските леопарди е още едно доказателство, че популацията дори и на най-критично застрашените големи котки може да се възстанови, ако защитаваме техните местообитания и работим заедно за опазване на природата," каза в изявление за пресата Барни Лонг (Barney Long), директор на секция за опазване на видовете в Азия към WWF. "Все още има много работа, за да се осигури безопасното бъдеще за амурския леопард, но тези цифри показват, че нещата се движат в правилната посока."

Следващата голяма стъпка в опазването на този вид леопард е грижата за още 8 до 12 големи котки, които живеят в съседство в Китай. Природозащитните организации, включително WWF, работят за създаване на китайско-руски природен резерват, който ще позволи на големите котки и други диви животни да мигрират свободно през границите между двете страни, което ще съдейства за по-голямо генетично разнообразие и разпространение на младите и възрастни леопарди. Ако този план някога ще стане реалност, след време популацията на амурски леопард може наистина да започне да се възстановява.

Снимки и видео: тук

Уаол, момчЕта,

обърнахте го на час по металознание. Пък аз 'ич го не вдвявам!

Сега като си приказвате за магнити, метали, ядра и други подобни - чета с интерес, защото както казах не ги разбирам тези неща и ми е интересно. Със сигурност сте прави за всичко свързано с магнитните полета и влиянието им върху атмосферата.

И сега, да се върна към конкетната ни дискусия.

Атмосфера на Марс - йок. Ама може и да е имало някаква, по някое време. Там се не знае.

А че в марсиански проби са открити някакви прокариоти си е факт (по - напред в темата доста подробно е разказано). Какво и ка са се развили нещата около въпросните прокариоти - никой не знае. Докато някой не отиде и да хване един, най - правилната позиция е: липсва достатъчно информация.

Няколко думи, конкретно към Малоум2

Промяната на живота на Земята, се дължи на катаклизми, свързани с промяна на радиационната обстановка. Генетичните изменения (неслучайни) се дължат на повсеместна "атака" с нова радиация - от УВ и надолу - по-къси дължини на вълната на ЕМВ. Не стават изменения с бавно натрупване на нови видове. Количествените натрупвания водят до ново качество със Скок на някоя от характеристиките на участващите обекти. За разнообразие.

Живота на Земята не се променя само под влиянието на катаклизни. Например динозаврите така или иначе са свършвали курса, просто случайност е падането на метеориДа. Замяната на едини типове живи организми с дриги почти винаги става постепенно.

Генетичните изменения се нар. мутации и могат да бъдат предизвикани от толкова много неща - токсини, вирусни геноми, звукови вълни, прекалено нисли или високи температури, хипо- или хипертонични разтвори на различни вещества и т.н и т.н.

Нови видове могат да се образуват и с бавно натрупване на белезите, да кажем настоящите коне, примерно. Може да има и скокообразно видообразуване - наблюдава се най - вече при т. нар. географска изолация.

Нека все пак да носочим дискусията си към извънземния живот.

Фружин предложи няколко алтернативи където да се търси живот.

Като зикл. Земята и Марс, всичко друго излиза извън благоприятната зона.

До Земята е прекалено "топло", а след Марс е твърде "хладно".

Живота на Земята си го знаем, въпроса е какво има на Марс или дали изобщо има нещо?

В рамките на 3 поста казахте няколко взаимноизключващи се твърдения.

Това е така поради факта, че не знаем почти нищо за Марс и всичко е на база догатки, подкрепени с малко коствени улики.

Както каза Сула 500 млн. години не са много, но не са и пренибрежимо малко.

Ако се базираме на конкретни познания - земните епохи, ще видим, че някои са по - кратки от цитирания период.

Приключването на една епоха е съпроводено с отмирането на видове и замяната им с новопоявили се (новооформени) в началото на следващата епоха. Разбираемо е, че тези периоди не са фиксирани във времето т.е. не свършват и започват днес за утре, а се преливат един в друг.

Правейки аналогия с Марс, може да се каже че, вероятно имаме достатъчно дълъг период за се зароди живот, да се развие и в последствие на загубения магнитизъм и атмосфера или да изчезне или да се запази под повърхността, защитен от слънчевият вятър.

Със сигурност ще разберем как стоят нещата, когато проектът Mars One заработи на марсианска почва.

Дотогава гадаем ...

Марко, ако ядрото е замръзнало преди 15 милиона години това е буквално вчера. Преди 15 милиона години на земята само дето няма хора, но живот колкото щеш. На Марс обаче търсят бактерии, и не ги намират.

Геомагнитното динамо на Марс не е спряло преди около 15 млн. години, а доста по - рано. Учените установили, че Марс си е имал магнитна обвивка до преди около 15 млн. години. Като се замисля периода хич не е малък. Ако Земята загуби защитната си обвивка (магнитното поле и задържаната от него атмосфера) слънчевият вятър ще издуха живота от планетата за отрицателно време.

Като чета постовете нещата не се разминават, а по - скоро се допълват или частично се припокриват. Това се дължи, както казах, на липсата на адекеатно точна информация. Всички изводи са изградени на база знанията ни за Земята, но да не забравяме, че тя (Земята) е малко по - близо до Слънцето и това би обуславяло и различни процеси или най - малкото разлика в скороста на протичане на аналогични процеси.

Марс си най - близкия до нас претендент за извънземен живот. Надявам се, Mars One наистина да пратят хора на Марс и да разберем всичко което ни интересува. Вероятно ще раберем и бъдещето на планетата си.

Другите варианти за извънземен живот изглеждат доста мижави и хипотетични - най - малкото всички са извън "топлата" зона на Слънцето.