Before the Flood / Преди потопа (2016) - документален филм Част 1

Before the Flood / Преди потопа (2016) - документален филм Част 2

Before the Flood / Преди потопа (2016) - документален филм Част 3

Това е просто ирония, предложението е само за дупетати (няма грешка).

Преди 5 часа, Doris said:

Какво става при  природните науки - при тях задълбочените любителски знания и интереси са повече въпрос на хоби, отколкото на обща култура, но също осмислят духовния живот на човека, а могат и да са полезни. Един пример:

Аспирант по физика се интересува любителски от спелеология. Завира се из пещерите и даже успява да вкара в тях своите колеги, които излизайки от дупките оцапани като прасета се питат защо тоя човек не си гледа работата, а се увлича от такива далечни от основното му занимание неща. Но ето че аспирантът успява да свърже луминисценцията на пещерните сталактити с промените в слънчевата активност и радиоизотопното датиране. И благодарение на това вече е известен учен. Но не се спира до тук в интердисциплинарните си проучвания, създава хипотеза за потопа в Черно море, която заинтргува и Нешънъл Джиографик, съдава хипотеза за миграцията на неолитното население и още...Но тук засяга хуманитарните сфери   и бива целокупно обявен за шарлатанин.

Явор Шопов ?

On 15.06.2016 г. at 0:47, П. Теодосиев said:

Според много хора в България дори няма наука, а всички научни институции напразно съществуват.

"Многото" хора могат да казват много неща и да имат мнение по много въпроси, но това не значи, че са прави.

Едно е да имаш мнение, съвсем друго да имаш знание!

По-важно е какво казват знаещите хора!

Доц. Александър Радулов: Разломите съдържат „запис“ на земетресенията

Доц. Александър Радулов е завършил СУ "Св. Кл. Охридски", работи в Геологическия институт на БАН. Интересът му към палеосеизмологията се заражда през 2001 г. по време на полеви курс в Испания, воден от световните имена в тази област. Оттогава съществува и това направление в България. Силните традиции на българската геология, чиито родоначалници са предимно немски възпитаници, издържат до 60-те години на миналия век. Тогава тя влиза „в крак“ със съветската наука, чиито теории, хипотези за строежа на Земята са различни от възприетите в света. Доц. Радулов се отнася с разбиране към усилията да схванем и означим с понятни думи сложната материя – според него не познаваме средата, в която живеем, защото от почти 60 години геология не се преподава в училище. И се опита да обясни разбираемо предмета на палеосеизмологията:

Тя изследва активни разломи и вече станали земетресения. На Земята всичко е в движение – както в дълбочина, така и по повърхността (кората е около 30 км), и основната част от това движение се предава чрез земетресенията. Приема се, че разломът и земетресението са различни форми на един феномен. Земетресението е хлъзгане в рамките на секунди, а разломът е веществото, по което става това хлъзгане с годините. И затова разломът отразява земетресения. Тоест земетресенията създават разломите и разломите създават земетресения. Нещо като яйцето и кокошката.

- Какво ни дават тези изследвания?

- Пряката полза е, че се осигуряват данни за оценка на сеизмичната безопасност или опасност. Това означава, че локализираме мястото, където могат да станат земетресения, доказваме, че разломът е сеизмичен източник (защото може и да не е). После предприемаме характеризиране на разлома, за да видим неговите параметри, които могат да послужат при оценката на опасността. Колкото по-голям е разломът, толкова по-голямо е земетресението. Земетресенията, най-общо, за нашия регион (от Бяло море до Балкана) са две групи - ограничени и неограничени в пространството.

Неограничените са хлъзгания в твърдата среда и разломяването става неограничено. Другите са ограничени или отдолу, или отгоре – земната повърхност. Още през 60-те години Димитър Яранов разпознава разтягането на тази зона и я нарича Егейска тектоника. Най-горните 10-15 км са крехки и в тях е възможно да стават земетресения. Ограничените са обект на геологията – които процепват цялата крехка или горна кора. И те наистина създават деформация. За нас като геолози е видимо това, което става в големите земетресения. Малките не могат да бъдат изучавани на повърхността, защото не достигат до нея. Големите земетресения с магнитуд над 5,5 достигат до повърхността и следите от тях (разломите) можем да докоснем и изследваме.

- Какво правите, след като локализирате разломите на повърхността?

- Картират се, за да се види колко големи може да са разломяванията (земетресенията). Защото в зависимост от модела на разломните следи на повърхността може да се направят изводи дали те могат да се разломят едновременно или не. Въз основа на разломните следи, които са картирани в България, можем да кажем за повечето дали могат да се разломят едновременно - което представлява опасност.

Може да се получи по сегменти, които са близко разположени – ако между два сегмента разстоянието е по-малко от два километра. Разломът е съставен от множество по-малки сегментчета, те варират от няколко метра до няколко километра и това е задачата на картирането.

- Конкретен пример имате ли?

- Примерно всички сегменти в Софийското поле са организирани в три линии – едната минава по северната част, преди подножието на планината. Всички сегменти там могат да се разломят едновременно. Другата линия е от север на юг и има един добре видим сегмент при Нови хан, почти до Околовръстното, в който влизат централните части на града. Тези сегменти също могат да се разломят едновременно. И третият е този, който минава в основата на Витоша и Люлин. Това са разломи с многобройни сегменти, които могат да се разломят едновременно. Но южният и северният не могат, защото са далеч един от друг.

- Как на терен добивате данните?

- Разломите трябва да се разкопаят и се вижда „записът“ за последните няколко хиляди или десетки хиляди години. Целта на тези изследвания е освен магнитуда да установим и повторяемостта. Процедурата е много сложна. Но накрая можем да кажем с доста голяма точност, до стотици години, повторяемостта (по света го правят и с точност до десетилетия). Зависи от броя образци, които имаме възможност да датираме. По финансови причини ние датираме 2-3. В момента обобщавам данните от Пернишкото земетресение.

- Колко места сте разкопали?

- В България има досега около десетина канави, така наричаме изкопите. Всички без една са направени на разломи, по които има скорошни земетресения – исторически (за които имаме данни) или съвсем нови, като Пернишкото примерно. Само една е направена на разлом, по който нямаме данни за историческо земетресение, но е в земетръсен район. Край Перник имаме изкопана канава, там има следи от повтарящи се земетресения, като предишното, за което няма писмени данни, е било по-силно от това през 2012.

- Има ли някакви международни стандарти за търсене на потенциално опасни разломи?

- Според Международната агенция по атомна енергия и наскоро издаденото ръководство за използване на палеосеизмоложки методи при проектиране на АЕЦ, ако има два разлома в близост до площадка, която се оценява, и по единия има историческо земетресение, а по другия няма, но също е активен, изследванията се насочват към този, който е без данни за земетресение. Защото циклите са съизмерими. При разлома, за който има записани данни за земетресение, изтеклият период е твърде малък, за да се натрупа отново енергия. Разломите, предизвикали по-скорошни земетресения, са по-безопасни, отколкото тези, предизвикали земетресения много отдавна.

- Периодично се тиражират страхове за сеизмичната безопасност на Козлодуй, Белене...

- Спекулативно е. Конкретно за Козлодуй и Белене геологичните проучвания са на много високо ниво и под международен контрол. Няма как да съществува опасност и да бъде допуснато изграждане на АЕЦ.

- По-лесно ли се изучават плитките земетресения?

- Да, в горните десетина километра. Само плитките могат да се изучават от палеосеизмологията детайлно. При дълбоките (Вранча, в Япония, Аржентина и т.н.) самият строеж на земната кора е по-различен и трябва с индиректни методи да се изследват. Много активно се работи в света и особено в последните 15 години излизат все нови и нови открития. Има ефект в природата и в живия свят – когато даден процес е хаотичен и се изпълнява от множество елементи, той в един момент става синхронен. Този феномен е забелязан в много системи, оказва се, че и разломите действат по същия начин. Трябва им известен период да се синхронизират помежду си.

- Има ли разлом при Крупник, където земетресението през 1904 год. е било много силно?

- Да, френски екип го разкопа и въз основа на техните данни можем да кажем, че в следващите около 10 хил. години по този разлом няма да има голямо земетресение. Били са две големи, плитки земетресения с разлика от 20 минути. Били са записани от сеизмографи чак в Япония. Но оценките със съвременни методи занижават магнитуда и на двете – на 7 -7,2. По нашите земи земетресение от 7,8 е невъзможно – от физична гледна точка. Освен магнитуда е препозициониран и епицентърът на второто, по-голямото и той не е в Крупник. От началото на миналия век има още едно съизмеримо събитие - при Поповица през 1928 г.

- Кои разломи са най-любопитни за изследователя?

- Всеки е уникален и винаги ще бъде интересен с нещо специфично. Много интересно е да се работи в пустинни райони, защото там няма растителна покривка и всичко е видимо. Но пък при тези условия ерозира най-горният слой, където са палеосеизмичните данни, записът.

- Българската палеосеизмология е съвсем млада, какво бихте искали да постигне в обозримо бъдеще?

- Иска ми се съвременното знание за природата на земетресенията да бъде приложено в България. Защото то не се прилага в момента. Трябва да се правят целенасочено проучвания на източници, за да се види дали те могат да реализират бъдещи земетресения. А от десетината канави само една е изкопана с чисто практическа цел, за да се направи прогноза. Другите са само от научен интерес, защото е ясно, че тези разломи няма да реализират големи земетресения.

- Вие как реагирате при земетресение?

- Запазвам си местоположението. И спазвам инструкциите за поведение, но нямам приготвен багаж. А трябва.

- Как прекарвате времето, в което не сте в института или по разломи?

- Гледам да обърна внимание и на семейството си, а за почивка обичам да съм там, където ще имам контакт с местните хора, с природата, а не на унифицирани масови курорти. Тази година обмислям почивка в Албания.

http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/dots-aleksandar-radulov-razlomite-sadarzhat-zapis-na-zemetreseniyata

Първо трябва да се дефинира въпросът за кой регион и за кой период се търси и какво се търси и иначе така се започват разни дискусии, които обикновено стават миш-маш.

Иначе руските автори естествено са изследвали повече и на повечето може да им се има доверие. Тук има една авторка която в последно време е пуснала доста публикации вкл. и в чужди списания с импакт фактор, както няколко монографии. Има и за молюски и за каквото ти душа иска

Paleohydrology of the Black Sea Pleistocene Basins

The Ponto-Caspian region: Environmental consequences of climate change during the Late Pleistocene

THE PLEISTOCENE OF THE MANYCH (structure and evolution) Плейстоцен Маныча (вопросы строения и развития).

Neopleistocene of the Ponto-Caspian region (Part 1) [Неоплейстоцен Понто-Каспия, Часть 1]

Neopleistocene of the Ponto-Caspian region (Part 2) [Неоплейстоцен Понто-Каспия, Часть 2]

Понеже стана въпрос за част от книга, която се продава ще припомня едно от правилата на форума:

14. Да не създава теми или да пуска материали съдържащи реклама под каквато и да е форма без писменото съгласие на администратора.

Има ли авторът на темата съгласие на администраторите да пусне тема която съдържа форма на реклама?

Въпросът за потопите в Черно море е офтопик и е за друга тема, ако някой иска да го обсъжда може да се прехвърли.  В тази тема, тук има и стари мои мнения .

Благодаря ти, че си се потрудил да провериш, само се шегувах

Има ли някакви статистики за производството и износа на тиквени семки, интересуваме на кое място сме в света

Че интересувай се кой ти пречи?

Преди 15 минъти, vorfax said:

Това беше реално проучване, но се прави с доброволци, т.е. идиотите не са ходили. Мисля, че мита съм го помествал в темата. Във всеки случай този мит, в който бих казал, че има и доста истина, се подкрепя от многобройните златни отличия на ученици в международни олимпиади. Потърсих информация и разбрах, че тези олимпиади са страшно много и ми беше трудно да получа ясна представа за размерите на тези успехи, но по никакъв начин не искам да ги омаловажавам. Да биеш цял свят е голямо постижение. Тъкмо тази информация беше измежду поводите да създам темата

но също като настоящата, ще я развия с времето.

Специално за златните медали от математическите олимпиади има една книга, която може да бъде полезна

International_Mathematical_Olympiads_1986_1999.djvu

Наистина за сравнително малък народ като нашия да имаме кой знае какви претенции, че сме "променили света" е несериозно и по-скоро е израз на комплекси.

Да се възпитава чувство на патриотизъм с внушаването на измислици е повече вредно. Друг е въпросът до колко подобни митове са част от някаква официална митология и до колко са просто медийни бомби и слухове или т.нар. градски легенди. На времето (може би някои ще си спомнят) имаше една такава градска легенда, че българите са втората най-интелигентна нация в света сред евреите според някакво си проучване и това доста се говореше и повтаряше, но днес вече почти никой не си спомня за тази градска легенда

Но все пак има и факти, които не са за подценяване и не бива да се омаловажават, като се отива в другата крайност. Дори само приносът с кирилицата е достатъчен за един малък народ като нашия.

Колкото до упадъка на ценности, митотворчеството в това отношение е много по-малък проблем в сравнение с много други - някои от тях са доста притеснителни (чалгизация, хейтърство, мутризация), а други са просто комични.

Към смешните е ето този клип има го качен няколко пъти:

http://vbox7.com/play:a97fa435a8

http://vbox7.com/play:335bce1a80

http://vbox7.com/play:b1bb0ad9fd

http://vbox7.com/play:54da784b38

Това е един стар виц (Lighthouse and naval vessel urban legend), който е осъвременен и направен като съвременна действителна случка с радиодиалог. Но забележете  какви са преобладаващите коментари - повечето хора го приемат за истина и се възмущават на "тъпите американци", а всъщност дори не се усещат, че е точно обратното

Преди 2 часа, *abi* said:

Сигурно проблемът е доста голям щом напоследък все за това се търсят решения.

България е една от държавите с най-малко имигранти, но ние пишем за чуждите държави, защото обичаме да решаваме чужди проблеми след като сме решили всички свои

Въпреки, че са извън ЕС - Швейцария е една от държавите с най-много имигранти в Европа - около 26%.

http://www.oecd.org/migration/integration-indicators-2012/keyindicatorsbycountry/name,218348,en.htm

Големите колебания в нивото на Черно море и Каспийско са в доста по-ранно време - през плейстоцена.

Иначе за 3-то хил. пр.Хр. има доста литература

Third Millennium BC Climate Change and Old World Collapse

The Early/Middle Bronze Age Transition in the Ancient Near East: Chronology, C14, and Climate Change

Ако беше жив днес Владимир Висоцки щеше да навърши 78 години.
 

Владимир Висоцки: Аз не обичам

Преди 1 час, Du6ko said:

Ми цял свя за нея говори. Голямата шесторка и Сьвета за бещопасност на ООН я обсьждат. Някои хора се притесняват, че нощем в КНДР е тьмно ...

Защо пък си мислиш, че се притеснявам?

1 hour ago, Du6ko said:

Защо си хабим времето да се занимаваме с нея ? Някой на земното кьлбо интересува ли се какво става в Румьния , Словакия , Словения ? Кой се интересува кой там управлява кой е на власт кой в опозиция ? Освен местните никой не го е еня какво става там. Ако стане нещо неправилно комисаря на ЕС или неново превьзходителство Посланника на Великата демокрация скрьцват с зьби и всичко става ОК . 

Корея е трьн в меките части на демокрацията. Аз констатирам факти в никакьв случай не сьм поклоник на диктатори или комуняги.

Не знам защо си хабиш времето да се занимаваш с нея, ти ми кажи?

Така е КНДР е бедна, но независима страна, т.е. от нея нищо не зависи. А пък хуманитарните помощи ги взимат само от учтивост не че им трябват.

А състоянието на КНДР се вижда от космоса - това е нощна сателитна снимка на Корейския полуостров - малко тъмно е на север. Може да се предположи, че или нещо имат проблем с тока или всички севернокорейци си лягат рано с кокошките

Преди 17 минъти, К.ГЕРБОВ said:

За тези, които все още следят безсмисления спор, воден от хора, които даже не са разбрали какво общо има „архивът на БРЦК” със „съдът срещу Левски”, ще поясня, че Гербов не е автор на оспорваните твърдения, изложени в статията. Те не са резултата от неговата „логика” – тя идва да потвърди написаното още преди 25 години.

Не съм бил даскал, няма и да бъда. По-едно време се опитвах като на първолаци да обяснявам статиите си, когато се появяваха под тях някакви неадекватни мнения. От известно време насам подбирам кое да коментирам. Така ще правя и за напред. Нали разбирате, че една статия от 30-40 страници не може да се обори с едно: „авторът не е прав, защото Унджиев и Генчев са писали друго”. След тях други автори са ги коригирали и допълнили, ама тези, които оспорват моите текстове, не са ги чели.

Жалко е, че тук, прикриващи се зад фирмата „БГ Наука”, назадничави и непросветени, считащи себе си за големи познавачи, се опитват да оспорят дори и малкият принос, който истинските историци са добавили към проучването на българската история.

Хем имаш претенции да проучваш, хем повтаряш чужди теории. След като даваш подобни квалификации към другите отново ще попитам - каква е професията ти, за да сме наясно какви са точните ти професионални компетенции, след като вече е ясно, че те не са в сферата на историята.

Преди 39 минъти, К.ГЕРБОВ said:

Заблудил си се! И не само за това какъв е бил Гербов.

 

 

Тогава по-добре отговори какъв си по професия, за да стане поне това ясно

Преди 6 часа, Doris said:

 Гербов също не е професионален историк

Още от едно време съм останал с някакви впечатления, че е бивш учител по история, сега пенсионер, май нещо съм се заблудил. Интересно какъв е по професия тогава?

Албум на лечебните растения в България, 2015. Автор: Д. Захариев и др.

Защото все пак е регистриран трус, но той не показва по-голяма мощност на взрива. От друга страна не са известни условията на изпитанието, може бомбата да е съвсем малка или на по-голяма дълбочина и все пак да е част от експеримент с водородна бомба или пък просто изпитанието да е било неуспешно.