П. Теодосиев

Говорим на различни езици и с всичко, което казваш съм съгласен - популяризирането на науката не е наука и аз никъде не твърдя това Идеята ми е проста - чрез комуникацията на науката самата наука най-много ще спечели Дори ЕК създава много повече изисквания към всички проекти от новата програма Хоризонт Европа. Щом, тези които дават и анализират резултатите го виждат това, значи има смисъл

Да, това е ясно, но защо научните публикации се гледат като толкова важни, а научнопопулярните не? Показаха ми научна статия генерирана от изкуствен интелект - компютър събрал най-доброто от над 50 000 статии по една доста специфична тема по ключови думи в един документ. Уверявам те, че няма как да изчетеш 50 000 статии, колкото и да ти е интересно и да е в твоята област. Но 50 000 поста във Fb, Instagram, YouTube ще направят доста голяма разлика за каквато и да е тема Почти на всяко събитие в София, което е за популяризиране на наука - тип научен фестивал има институти, които след като посетят щандове на свои колеги разбират, че могат да работят заедно по проекти и да си бъдат по друг начин полезни и започват съвместни дейности. Щом от няколко минути и няколко приказки това се случва сега да си представим всеки учен в България да говори в различни платформи за своята работа на различни езици. Убеден съм, че от цял свят ще се намерят желаещи за сътрудничество. Бизнеси ще търсят учените и техните задълбочени знания, политици ще използват науката за политики и т.н. С това също не съм съгласен. Не живеем в началото на 20-ти век - тогава може и да е било така, но в момента виждаме сензация през 30 сек. в Instagram, нови бизнеси създават иновации и ако не се говори за науката няма никой да знае за учените, за откритията им и телевизора очаквайте все по-малко да се интересува от интелектуална дейност. Защо отричате технологии, които се използват от милиарди, а гледате какво ви приказват от ТВ-то, което изкуствено съществува. TikTok вече има 1,5 милрд. активни потребители - дали ни харесва или не, това ще са всички тези, които ще създават бизнеси, научни открития, политики и т.н.

Все едно КокаКола да се разме като се рекламира - хората я пият, точно защото виждат логото й навсякъде. И ако това не е достатъчно си представи, че никой никога не говори за наука, знание, природа - ще е по-добре ли? Точно обратното - все едно учения да се разсейва като пише научна статия - та той си прави работата, защо му е да пише някакви неща и да обяснява, че прави това което прави? Аз казвам - да прави същото с научната статия, но на разбираем език, а ако не иска - то поне да показва, че прави наука Дали гледа видеа, обядва по 2 часа, седи на конференция, чете статуси във Фб и гледа Инстаграм - по-добре да пише и създава за всичко това съдържание, а разсейването си го прави и без да пуска. Така е, но всеки ден може да вдъхнови някой, който да се заинтересува или да се занимава с наука. Да не говорим, че с публикациите интереса ще расте. Аз увеличих публикациите в страницата на БГ Наука и интереса се качи Следя хора, които пускат повече съдържание, комуникирам с учени, които правят повече, т.е. ако науката не генерира интерес (съдържание), то към нея интереса, парите и смисъла също ще изчезне. Съжалявам, ни въобще не съм съгласен. 2020 интереса към клатенето на епруветки е много по-голям отколкото книгата на Дарвин и самия Дарвин, това че повече хора го знаят не означава, че е интересен, а че се говори много повече за него - същото като Кока Кола по-горе Това е вярно само ако искаш да правиш наука на нивото на учен от научна организация. Аз искам да знам как да се поддържам здрав, но не уча по 15 ч. на ден в продължение на 10-15 г. медицина, нали? Същото е и с науката - искат да зная толкова, колкото им е интересно и само ако им е поднесено забавно (това е субективно и за един нещо скучно може да е забавно и обратното) - съдържанието е по-важно от криейтива. И не е нужно Знаете ли, че през 60-те и 70-те институти на БАН са имали "Фото лаборатории", където професионални фотографи са правили снимки на научната работа, промивали са снимките и са ги популяризирали? Колко по-различно е от това да пускаш от телефона си снимка в новия медиум - социалните медии? В Япония професори презентират с плакати на гари своята работа на преминаващите, в Англия се създават огромни центрове за комуникация на науката, където учени обясняват по различни начини на любопитните хора какво правят. В Германия всяка сериозна медия има научен редактор и няколко учени за автори, а ние ще се крием???

Гост на поредното издание на „Науката решава проблеми” е Тихомир Стефанов – ихтиолог в НПМ-БАН и изучава разнообразието и произхода на сладководните риби. Събитие във ФБ - https://www.facebook.com/events/1890099207751022/ С произход, датиращ преди повече от 200 милиона години, есетровите са една от най-древните днес живеещи групи риби. Това са мигриращи риби, които живеят в морски води, а за размножаване навлизат в реките. В басейна на река Дунав все още се срещат пет вида от тях, като той е от изключително значение за тяхното бъдещо опазване. Основните заплахи, довели повечето видове до ръба на изчезването, са незаконният улов, загубата на местообитания и прекъсването на миграционните пътища. Тихомир Стефанов ще ни разкаже повече за това и за още любопитни факти около есетрите.Вход: свободен! Нужна е регистрация - https://goo.gl/forms/L5eiAalLxpzapgPh2„Науката решава проблеми“ е поредица на Българска наука и MOVE.BG, в която всеки месец гостува учен, който разказва за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.*Българска наука е най-голямата научна медия в България, чиято цел е да сближи учените и останалата част от обществото.**MOVE.BG е платформа на създаващите хора. Търсим иновативни решения за обществена промяна, работим за устойчиво развитие и утвърждаваме култура на градивен диалог, активно лидерство и споделени ценности.

Домейнът е най-добрия за форума до момента. Много нови потребители и теми да има Браво, Росене!

Здравейте, На 29-ти по време на откриването ще се обявят и победителите. Ще се публикуват всички есета след това в сайта www.nauka.bg и там ще може да се прочетат Наистина има много интересни

На 21.08.2017 (понеделник) играем на Потоци пари. Идеята е заедно да повишим финансовата си интелигентност и добре да разберем разликата межди Актив и Пасив."Потоци пари " или CashFlow е настолна игра, която ни учи да управляваме парите си по-добре. Всеки получава роля с различна история и финансови възможности, както е в истинският живот, а целта е да напуснем надпреварата до следващата заплата и да накараме парите ни да работят вместо нас. Играта се провежда под формата на Workshop, заедно с обучител /координатор, а след нея се провежда дискусия за научните уроци.Запишете се за игра тук: https://goo.gl/forms/1huIuTDGUc4cdO0f2Повече за играта тук: https://www.youtube.com/watch?v=SoqM9IM7JzEЦената на една игра е 18 лв., като в цената е включено питие по избор, консумативи и самата игра. Място: Улица Веслец 22, София, от 19:00 ч.

Общо взето ще се случи един ден, но не е днес. Твърде рано е

Аз заставам 100% зад Мъск (за съжаление е прав) Или нещо по-кратко:

За в бъдеще ще пускам и тук къде и какви събития ще се случват Предстоят няколко такива, така че - ще пиша скоро

Наука Онлайн курс на БГ Наука за автори – 8 “Реших да се занимавам с химия във втори клас” – Наско Стаменов 12 Най-големите проблеми на науката в България не са парите 17 Националният комитет по теоретична и приложна механика и Институтът по механика – БАН ОБЯВЯВАТ КОНКУРС… 21 Агар Арт – конкурсът, обединяващ изкуството и науката 22 На какво миришат старите книги? 26 Дървен палец: швейцарските египтолози изучават 3000-годишна протеза 29 Какво можем да научим от децата на африканските земеделци и теста с бонбона 31 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Децата забелязват това, което възрастните пропускат 34 ВИДЕО: Влияние на промените в земеползването и стопанисването на горите върху акумулацията на въглерод в планински екосистеми 37 Нов виртуален подход към извършване на наука в космоса 38 България е на 53-то място в света по брой научни публикации 40 Европейска нощ на учените – 2017 41 Разкази за социалната динамика (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Част 1: Българите в старите времена 42 Механика История на флуктуационно-индуцираните взаимодействия: от Ренесанса до наши дни 62 Биология (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) ЕРРО кодове или края на една епоха в биологията 82 Вечерниците преобразуват нектара в антиоксиданти 97 Биоразнообразието на островните прилепи е застрашено 98 Медицина (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Каква е истинската причина за появата на акне върху лицето 101 Георги Ников Чалдъков, Медицински университет Варна 104 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Комарите – непознатите познати 110 Учените разкриват важната роля на бактериите при регулирането на коремната болка 127 История (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Христина Хранова – една от мъчениците на България 129 (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) НАСТИЛКИТЕ НА НОВЕ ЕКСПОНИРАНЕТО НА АНТИЧНИ НАСТИЛКИ – ЕЛЕМЕНТ, НА КОЙТО СЕ ОБРЪЩА МАЛКО ВНИМАНИЕ (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПЪЛНОЦЕННА ИЗЯВА НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА СРЕДА 138 Римското облекло 157 Архитектура (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Анализ на Средиземноморската архитектура – особености на стила в крайбрежните зони 168 Технологии Видове механизми при часовниците 174 Хуманитаристика (В ДОПЪЛНЕНОТО ИЗДАНИЕ) Диагностика на знанията на учениците за биотичните фактори в обучението по Биология и здравно образование – ІХ клас 178

След разговор с Б. Киров реших да направя експеримент и да поръчам една бройка да ми направят списанието в този формат, който виждате на снимките. Бихте ли си взимали всеки брой в този формат и изглед? Имайте предвид, че са 200 стр. съдържание

Да си призная до скоро нищо не знаех за Мъск и бях доста скептичен, но ми подариха ей тази книга: Не съм я прочел все още, но скоро и това ще се случи. В нея се разказва какъв егоцентрик, маниак, безчувствен, инат, груб, дори скача често на бой е Илън, но е и с уникален ум. Не знам дали е гений, но има някой от важните съставки за това да стане от едно никакво момче, което са били като ученик в Южна Африка без пукната пара до милярдера, лидера и човека, който променя света (дали се харесва или не на хората). Супер е упорит и разбира от технологии (и е доста добър на компютърни игри), има щастието да твори в Америка и заради тези си умения печели доста пари, а тези пари решава да ги инвестира в тези си напълно налудничеви проекти. SpaceX претърпява доста брутални загуби (гърмят яко ракетите) и то по доста абсурден начин, но реално той събира млади инженери директно от университета и сам строи рекети - дори първия прототип е изцяло с части от интернет. От правителството взима пари, за да им изкара спътник, като буквално взима най-евтино от другите (НАСА, Боинг), а и изтрелва от джунглата ракетата, а не от площадна в самия континент Америка. Аве яко луд е тоя, но доста размътва водата на много бизнеси. Една от идеята му е да направи Америка държава без петрол, т.е. само електрически коли и слънчеви панели. Ще наблюдаваме какво ще стане

Брой 96 – март 2017 ИЗТЕГЛИ: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf НАУКА За да бъде пълноценен на работа, човек трябва да умее и да знае как да си почива. Интервю с Габриела Ангелова Тепсизова 8 стр Карта на научната инфраструктура в България 13 стр. 1 753 887 са тегленията на ВСИЧКИ броеве на БГ Наука за една година (2016) 15 стр. ВИДЕО: Замърсяване на река Огоста с Арсен 17 стр Интервю с Богдан Димитров, асистент в Института по ядрени изследвания, БАН 18 стр. От 20 март на моста на НДК стартира пътуващата изложба „За инженерството в България“ 26 стр. Софийски фестивал на науката, 11 до 14 май 2017 година в София Тех Парк 29 стр Kaлоян Косев: Любовта към предприемачеството ми носи надежда и мотивация! 30 стр. ПЛЕОБОТАНИКА Що е палеоботаника и има ли почва у нас 35 стр. БИОЛОГИЯ Индийското шаварче от Дуранкулак ежегодно следва стъпките на Марко Поло 42 стр. Хората, които се гмуркат с китове, които могат да ги изядат живи 47 стр. Историята на едно научно откритие, (Диморфизъм на пластоцианина) 59 стр. АСТРОНОМИЯ Защо НАСА иска да изпрати подводница на Титан 63 стр. НАСА пусна голямо количество безплатен софтуер – ето какво трябва да изпробвате 68 стр. Древен космически прах изтича в улуците на покривите 72 стр. Разкази за социалната динамика, Разказ №1: екскурзия из галактиката на идеите на Гумильов 76 стр. ИСТОРИЯ Нация в тотална война, (100 години от Тутраканската епопея и боевете срещу румънци и руснаци в Добруджа) 94 стр. ТЕХНОЛОГИИ Цифрови фотоматрици – от ерата на динозаврите до днес 108 стр. ВОЕННО ДЕЛО Мотивацията за обучение и дейност и връзката ѝ с удовлетвореността на примера на изследване мнението на обучаеми от Национален военен университет „Васил Левски“, България 116 стр. ХУМАНИТАРИСТИКА Социално предприемачество и селски туризъм в България 127 стр. ИКОНОМИКА Опасността от Брекзит и грешката на Насим Талеб 137 стр. Търговска марка – начин на употреба 142 Предложение за основни точки в съдържанието на бизнес план 145 стр. ФОТОГРАФИЯ Микрофотографии на Иван Бачев 149 стр. http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

Интервю с Иван Христов от Института за литература към БАН Комуникаторът на науката Ивайло Славов: Защо е важно децата да се интересуват от наука Всички подкасти - http://nauka.bg/tag/podcast/

Брой 94 – януари 2017 http://image.nauka.bg/magazine/bg-science94.pdf ВЕЧЕ 11 ГОДИНИ СПИСАНИЕТО ИЗЛИЗА СЪС СВОБОДЕН ДОСТЪП! Наука Новини 7 Въпроси и отговори с Любен Загорчев 13 Растенията могат да виждат,чуват и усещат миризма 18 100 лица зад българската наука: интервюта 28 За традициите, науките, за духа и мерака в работата 38 Технологии Man in the middle 48 интензифициране на транспорта 50 Интервю: В историята няма “ако” 56 Инструменти на бъдещето 61 География Визуализация на географската информация 64 Биология 63 години след Уотсън и Крик: Време ли е да погледнем в нова посока? 88 История Затлъстяването - от древността до наши дни 92 Батавското възстание (69 -70 г.) 100 Хуманитаристика Системата Хаулала и трайното и навлизане в България и Европа 115 Ролята на рефлексията за развитието на личността на ученика от началното училище 129 Място роля и значение на социалната защита на населението 134 Устойчивост - понятие и употреба 146 Галерия Микрофотографии на Иван Бачев 157 http://image.nauka.bg/magazine/bg-science94.pdf

През последните близо 4 години сред мъжете на възраст от 18 до 60 години върлува мания за пускане на дълга брада. Експертите подцениха ситуацията и не успяха да изчислят, че това ще продължи толкова дълго… Докато все повече мъже се впускат в косматото приключение, вие сигурно сте се запитвали защо толкова много бради са рижави, въпреки че мъжете са тъмнокоси. А дори няма червенокоси хора в семействата им. Озадачен от този въпрос, Adriaan Schiphorst от Motherboard се свързал с Petra Haak-Bloem от Erfocentrum – холандска организация, която популяризира генетиката и информираността за генетични заболявания, за да открият отговора. Целия текст: http://nauka.bg/защо-някои-тъмнокоси-мъже-имат-рижави/ Целсадасд

Възможно е гърбатите китове да спасяват тюлени, риби луна и други видове по погрешка, но има шанс подбудите им да са алтруистични. Гърбат кит е видян да се намесва в атаката на косатка срещу тюлен крабоед в Антарктида – един от стотиците случаи, при които гърбати китове изглежда защитават други животни от косатки. Credit: PHOTOGRAPH BY ROBERT L. PITMAN През май 2012 г. изследователи са наблюдавали стадо косатки, които атакували сив кит и малкото му в Монтерей Бей, Калифорния. След борба малкото е убито. Това, което последвало, е трудно за обяснение. Два гърбати кита вече били на мястото на случката, когато косатките нападнали сивите китове. Но след като малкото е убито, още около 14 гърбати кита пристигнали на място, като целта им изглежда била да не позволят на косатките да изядат малкото. „Един от гърбатите китове заел пост близо до трупа на малкия сив кит с глава към него, като започвал да издава шумни звуци и да пляска с опашката си всеки път, щом косатка се приближавала“, казва Alisa Schulman-Janiger – изследовател на китове, участник в проекта California Killer Whale Project. Целият текст: http://nauka.bg/защо-гърбати-китове-защитават-други-ж/

КОМУНИКАТОРЪТ НА НАУКАТА ИВАЙЛО СЛАВОВ: ЗАЩО Е ВАЖНО ДЕЦАТА ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ НАУКА

Брой 93 – декември 2016 www.image.nauka.bg/magazine/bg-science93.pdf Наука Археолози са открили повече от 40 плавателни съда в Черно море История на космическите изследвания – само на една космическа карта! Въпроси и отговори с Петър Голийски Какво може и какво не може да направи Тръмп сам за климата Всяко нещо с времето си, дори осъзнаването Белите хроники на Витанов: Хроника 8, Исак Нютон част 2 Технологии Метод на грубата сила Система за устойчиво развитие BREEM Медицина Промени в личността и структурата на мислене при пациенти с диагноза рак на гърдата Ваксините: Твърде много, твърде рано? Всичко, което бихте искали да знаете за бебетата “от трима родители” Известно е, че физическата активност намалява риска от рак. А сега знаем и как Крачка на място е по-скоро равносилна на крачка на място. Бъдещето на стоматологията е дигитално Земя За слънцето и въздуха + водата (За живота) История Гърците схизматици в периода на кръстоносните походи и кръстоносната пропаганда Родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, а самовковското село Доспей Великото илирийско въстание 6-9 г. Хуманитаристика Нобелова награда за литература и смъртта на Пенчо Славейков Продукти на съвременната музикална индустрия Проучване на външна и вътрешна информация за стартиране на собствен бизнес

Сам си видял как за няколко години просъществуват определени списания и после спират. Още в първия пост си пишеш, че това е ентусиазъм, който затихва, защото няма финансов стимул - в крайна сметка всеки трябва да изкарва от нещо пари, за да живее. БГ Наука около 10 години беше доброволчески проект, който не изкарваше пари, а си покриваше разходите от дарения. В момента е почти така, като магазина http://www.kupinauka.com/ плаща за разходите, които списанието има, а се мъчим да привлечем и рекламодатели, което е супер, супер трудно. През годините имаше доста списания на нашата тематика, които излязоха на хартия, но след определен период фалираха и спряха да се издават. Може да се види и, че списание Обекти спря да излиза на хартия и сега е само сайт. Пазара въобще не е добър за подобни издания поради много причини, но една от тях е нямането на пари като цяло в хората и слабото доверие на рекламодателите към подобни издания.

Не знам какви са ти наблюденията за онлайн книги и списания на български език, но през последните години се създадоха няколко големи портала само за това - да продават книги и периодичен печат онлайн. Имаше такива, в които видимо бяха вкарани много пари, имаха реклама и всичко както си му е реда - всички фалираха. Знам и колко се продават онлайн издания като BBC Знание, NG и т.н. Никой не вижда смисъл да инвестира в това и си ги продават на хартия, а колко са на печалба и от реклами също е друг въпрос. Колко човека си купиха книгата на БГ Наука издадена от Изток Запад? Нямаме никаква култура на пазаруване онлайн на книги и списания. Всеки е свикнал да тегли БЕЗ ПАРИ! По-малко от два часа сме пуснали медицинското списание свободно, като е нужно само регистрация - вече има толкова регистрирани колкото за последните 6 месеца хора си го купиха. Единствената реклама беше 1 пост и едно видео във Fb страницата на БГ Наука. Плащахме доста за реклама хората да си купят списанието, направихме супер улеснения в закопуването му и от буквално стотици хиляди хора дето са го видели нямаше задоволително количество хора да го купят!

Брой 92 – ноември 2016 Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science92.pdf ВЕЧЕ 11 ГОДИНИ СПИСАНИЕТО ИЗЛИЗА СЪС СВОБОДЕН ДОСТЪП! Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science92.pdf Наука Европейска нощ на учените или проекта FRESH – 8 Победителите в конкурса FRESH Video Photo! – 12 Софтуер, който разпознава лицето на всеки минувач, е готов за пазара. – 18 Учени случайно откриха как да преобразуват въглероден диоксид в гориво – 20 Демократизиране на науката – 22 Растенията комуникират помежду си чрез мрежа от гъби- 27 Животното, което живее 10 хиляди години – 36 Награди в категориите „Наука” и „Морално лидерство и защита на околната среда” на JCI получиха учените Антония Хубанчева и Галя Петрова – 44 Белите хроники на Витанов. Хроника № 8: Исак Нютон – 47 Географските информационни системи (ГИС) „проговарят” на български – 69 Медицина Не се отказах от науката и професията на биолога – 77 Промените в климата влошават алергиите – 83 ДНК – много повече от обикновена „двойна спирала“ – 86 Биология ДАФНИ – Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори – 90 История Обсадата на Константинопол (717-18г.) и спасяването на Европа – 96 Руническата писменост на германските народи – 118 Архитектура Формообразуване и тектоника на градивните елементи на архитектурното пространство – 136 Военно дело Социалните мрежи на Ислямска държава в интернет – 142 Тероризъм – психологични, социални и религиозни измерения – 157 Хуманитаристика Историята на електронните игри – 162 Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science92.pdf

Който не е чел този материал от проф. Николай К. Витанов от 91 брой на БГ Наука да го направи - http://nauka.bg/2016/91/Chernite-Hroniki-na-Vitanov.pdf Много е важно ние да разберем, че хората правят науката, а тези центрове както и София Тех Парка ще си седят празни и ще изглеждат лъскави, но наука там няма да се прави. Имаме вече научни институти, защо не се инвестира в хората, младите, които искат да се занимават с наука в България, да им се даде апаратурата и нормална заплата, а не по-ниска от докторантска стипендия.

Нобеловата награда за физика отиде при откривателите на света на особената материя Превод: Никол Николова Нобеловата награда за физика за 2016 година бе дадена на Дейвид Таулес от Вашингтонския университет, Дънкан Халдейн от Пристънския университет и на Майкъл Костерлитз от Университета „Браун“ за „отваряне на вратите на непознат свят, където материята може да придобие особени състояния“. Тяхната работа включва използването на математическото поле на топологията, за да погледнат към необикновени състояния на материята като свръхпроводници и свръхтечности. В топологията, целта е да се опишат формите и структурите чрез някои фундаментални характеристики, като броя на дупките, например. Топологически казано, чашата е равнозначна на кравайчето, след като и двете имат една дупка, но претцелът е съвсем различен, защото има две. Надеждата е, че тяхната работа ще допринесе за развитието на науката, свързана с материята и електроните, включително квантовото изчисление. След като чул новината, Халдейн казал, че „бил много изненадан и удовлетворен“ да спечели наградата. Голяма част от работата му се състояла през 70-те и 80-те години, но той признава, че „чак сега голяма част от страхотните открития, базирани на нея, се случват“. Цялото: http://nauka.bg/a/нобеловата-награда-за-физика-отиде-при-откривателите-на-света-на-особената-материя