Говорим на различни езици и с всичко, което казваш съм съгласен - популяризирането на науката не е наука и аз никъде не твърдя това

Идеята ми е проста - чрез комуникацията на науката самата наука най-много ще спечели  Дори ЕК създава много повече изисквания към всички проекти от новата програма Хоризонт Европа. Щом, тези които дават и анализират резултатите го виждат това, значи има смисъл

On 21.02.2020 г. at 21:13, makebulgar said:

Еми не се крият хората, но обикновено публикуват в научни списания или монографии. Там си има определени изисквания така че публикацията да е използваема в бъдеще от учените. И подготовката за такава публикация изисква доста време. 

Да, това е ясно, но защо научните публикации се гледат като толкова важни, а научнопопулярните не? Показаха ми научна статия генерирана от изкуствен интелект - компютър събрал най-доброто от над 50 000 статии по една доста специфична тема по ключови думи в един документ. Уверявам те, че няма как да изчетеш 50 000 статии, колкото и да ти е интересно и да е в твоята област. Но 50 000 поста във Fb, Instagram, YouTube ще направят доста голяма разлика за каквато и да е тема

On 21.02.2020 г. at 21:13, makebulgar said:

От друга страна хвърчащи ежедневни публикации из нета ще са интересни за публиката, но са слабо полезни за другите учени. За тях те са новинарски клюки. И могат да сметнат че този който поства постоянно си няма друга работа. 

Почти на всяко събитие в София, което е за популяризиране на наука - тип научен фестивал има институти, които след като посетят щандове на свои колеги разбират, че могат да работят заедно по проекти и да си бъдат по друг начин полезни и започват съвместни дейности. Щом от няколко минути и няколко приказки това се случва сега да си представим всеки учен в България да говори в различни платформи за своята работа на различни езици. Убеден съм, че от цял свят ще се намерят желаещи за сътрудничество. Бизнеси ще търсят учените и техните задълбочени знания, политици ще използват науката за политики и т.н.

On 21.02.2020 г. at 21:13, makebulgar said:

А това че науката има нужда от реклама е ясно, но най-добрата й реклама са научните открития. Ако са достатъчно големи ще бъдат забелязани и от публиката и телевизора. 

С това също не съм съгласен. Не живеем в началото на 20-ти век - тогава може и да е било така, но в момента виждаме сензация през 30 сек. в Instagram, нови бизнеси създават иновации и ако не се говори за науката няма никой да знае за учените, за откритията им и телевизора очаквайте все по-малко да се интересува от интелектуална дейност.

Защо отричате технологии, които се използват от милиарди, а гледате какво ви приказват от ТВ-то, което изкуствено съществува.

TikTok вече има 1,5 милрд. активни потребители - дали ни харесва или не, това ще са всички тези, които ще създават бизнеси, научни открития, политики и т.н. 

Преди 6 часа, makebulgar said:

Ако институтите и учените започнат да рекламират по такъв начин науката си, дали няма тя да се размие и да загуби енергията си.

 

Все едно КокаКола да се разме като се рекламира - хората я пият, точно защото виждат логото й навсякъде. И ако това не е достатъчно си представи, че никой никога не говори за наука, знание, природа - ще е по-добре ли?

Преди 6 часа, makebulgar said:

Ако всеки учен се разсейва всекидневно с това да поства из социалните мрежи части от проучванията си, как ще успее да се концентрира върху важните неща. И ако разпространява проучванията си как ще успее да претендира за авторство ако някой го копира и представи работите му за свои.

Точно обратното - все едно учения да се разсейва като пише научна статия - та той си прави работата, защо му е да пише някакви неща и да обяснява, че прави това което прави?

Аз казвам - да прави същото с научната статия, но на разбираем език, а ако не иска - то поне да показва, че прави наука  Дали гледа видеа, обядва по 2 часа, седи на конференция, чете статуси във Фб и гледа Инстаграм - по-добре да пише и създава за всичко това съдържание, а разсейването си го прави и без да пуска.

Преди 6 часа, makebulgar said:

Ако важните и интересни научни открития не се случват всекидневно дали постоянните публикации на маловажни неща няма да намалят интереса на хората към науката.

Така е, но всеки ден може да вдъхнови някой, който да се заинтересува или да се занимава с наука. Да не говорим, че с публикациите интереса ще расте. Аз увеличих публикациите в страницата на БГ Наука и интереса се качи   Следя хора, които пускат повече съдържание, комуникирам с учени, които правят повече, т.е. ако науката не генерира интерес (съдържание), то към нея интереса, парите и смисъла също ще изчезне.

Преди 6 часа, makebulgar said:

Защото малко хора ги интересува как всеки ден биолозите и химиците разклащат епруветки, но за всички е интересна примерно книгата на Дарвин, която е пазил в тайна дълги години.. 

Съжалявам, ни въобще не съм съгласен. 2020 интереса към клатенето на епруветки е много по-голям отколкото книгата на Дарвин и самия Дарвин, това че повече хора го знаят не означава, че е интересен, а че се говори много повече за него - същото като Кока Кола по-горе

Преди 6 часа, makebulgar said:

Това, че обикновенните хора не разбират науката и работата на учените не трябва да се приема като комплекс от учените, тъй като проблемът не е в презентацията и рекламата на науката, а е в това, че науката е по-сложна от разбиранията на хората и за нея е нужно определено образование и дълги години учене.

Това е вярно само ако искаш да правиш наука на нивото на учен от научна организация. Аз искам да знам как да се поддържам здрав, но не уча по 15 ч. на ден в продължение на 10-15 г. медицина, нали? Същото е и с науката - искат да зная толкова, колкото им е интересно и само ако им е поднесено забавно (това е субективно и за един нещо скучно може да е забавно и обратното) - съдържанието е по-важно от криейтива.

Преди 6 часа, makebulgar said:

Няма как да презентираш за обикновенните хора в ежедневни публикации във фейсбук или туитър всичко написано в онези 30 000 книги които е прочел учения или онези 3 000 000 книги на които се основават проучванията на някои институт, и няма как обикновения човек чрез тези постове да стане учен и да разбира сложната материя на науката. 

И не е нужно  Знаете ли, че през 60-те и 70-те институти на БАН са имали "Фото лаборатории", където професионални фотографи са правили снимки на научната работа, промивали са снимките и са ги популяризирали? Колко по-различно е от това да пускаш от телефона си снимка в новия медиум - социалните медии? 

В Япония професори презентират с плакати на гари своята работа на преминаващите, в Англия се създават огромни центрове за комуникация на науката, където учени обясняват по различни начини на любопитните хора какво правят. В Германия всяка сериозна медия има научен редактор и няколко учени за автори, а ние ще се крием???

Гост на поредното издание на „Науката решава проблеми” е Тихомир Стефанов – ихтиолог в НПМ-БАН и изучава разнообразието и произхода на сладководните риби.

Събитие във ФБ - https://www.facebook.com/events/1890099207751022/

С произход, датиращ преди повече от 200 милиона години, есетровите са една от най-древните днес живеещи групи риби. Това са мигриращи риби, които живеят в морски води, а за размножаване навлизат в реките. В басейна на река Дунав все още се срещат пет вида от тях, като той е от изключително значение за тяхното бъдещо опазване. Основните заплахи, довели повечето видове до ръба на изчезването, са незаконният улов, загубата на местообитания и прекъсването на миграционните пътища. 

Тихомир Стефанов ще ни разкаже повече за това и за още любопитни факти около есетрите.

Вход: свободен! Нужна е регистрация - https://goo.gl/forms/L5eiAalLxpzapgPh2

„Науката решава проблеми“ е поредица на Българска наука и MOVE.BG, в която всеки месец гостува учен, който разказва за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.

*Българска наука е най-голямата научна медия в България, чиято цел е да сближи учените и останалата част от обществото.

**MOVE.BG е платформа на създаващите хора. Търсим иновативни решения за обществена промяна, работим за устойчиво развитие и утвърждаваме култура на градивен диалог, активно лидерство и споделени ценности.

Домейнът е най-добрия за форума до момента. Много нови потребители и теми да има

Браво, Росене!

Преди 4 часа, Татяна Николова said:

Здравейте, 

Къде можем да прочетем есетата от конкурса "Fresh Girls''? 

Здравейте,

На 29-ти по време на откриването ще се обявят и победителите. Ще се публикуват всички есета след това в сайта www.nauka.bg и там ще може да се прочетат

Наистина има много интересни

На 21.08.2017 (понеделник) играем на Потоци пари. Идеята е заедно да повишим финансовата си интелигентност и добре да разберем разликата межди Актив и Пасив.
"Потоци пари " или CashFlow е настолна игра, която ни учи да управляваме парите си по-добре. Всеки получава роля с различна история и финансови възможности, както е в истинският живот, а целта е да напуснем надпреварата до следващата заплата и да накараме парите ни да работят вместо нас. Играта се провежда под формата на Workshop, заедно с обучител /координатор, а след нея се провежда дискусия за научните уроци.

Запишете се за игра тук: 
https://goo.gl/forms/1huIuTDGUc4cdO0f2
Повече за играта тук: https://www.youtube.com/watch?v=SoqM9IM7JzE

Цената на една игра е 18 лв., като в цената е включено питие по избор, консумативи и самата игра.

Място: Улица Веслец 22,  София, от 19:00 ч.

Цитирай

 

Хората са слаби и уязвими, а машините – големи, метални и ги бива по математика. Лесно е да си помислиш, че биха решили да ни убият.

В медиите плъзнаха апокалиптични заглавия, намекващи за изкуствен интелект потенциален убиец, създаден в изследователската лаборатория по изкуствен интелект на Фейсбук: два бота се научили да говорят на свой таен и сложен език помежду си, което наложило изключването им. Едно от заглавиятагласи: „Инженерите на Фейсбук са в паника, налага се да изключат изкуствен интелект, след като ботовете измислят свой език”, а в друга статия журналистът пише: „Няма достатъчно информация, за да се определи дали те представляват предпоставка машините да надмогнат създателите си.”

 

Цялото:https://nauka.bg/фейсбук-не-спря-изкуствения-интелект/

 

Общо взето ще се случи един ден, но не е днес. Твърде рано е

Аз заставам 100% зад Мъск (за съжаление е прав)

Или нещо по-кратко:

За в бъдеще ще пускам и тук къде и какви събития ще се случват

Предстоят няколко такива, така че - ще пиша скоро

След разговор с Б. Киров реших да направя експеримент и да поръчам една бройка да ми направят списанието в този формат, който виждате на снимките.

Бихте ли си взимали всеки брой в този формат и изглед? Имайте предвид, че са 200 стр. съдържание

Да си призная до скоро нищо не знаех за Мъск и бях доста скептичен, но ми подариха ей тази книга:

Не съм я прочел все още, но скоро и това ще се случи. В нея се разказва какъв егоцентрик, маниак, безчувствен, инат, груб, дори скача често на бой е Илън, но е и  с уникален ум. Не знам дали е гений, но има някой от важните съставки за това да стане от едно никакво момче, което са били като ученик в Южна Африка без пукната пара до милярдера, лидера и човека, който променя света (дали се харесва или не на хората). 

Супер е упорит и разбира от технологии (и е доста добър на компютърни игри), има щастието да твори в Америка и заради тези си умения печели доста пари, а тези пари решава да ги инвестира в тези си напълно налудничеви проекти.

SpaceX претърпява доста брутални загуби (гърмят яко ракетите) и то по доста абсурден начин, но реално той събира млади инженери директно от университета и сам строи рекети - дори първия прототип е изцяло с части от интернет. 

От правителството взима пари, за да им изкара спътник, като буквално взима най-евтино от другите (НАСА, Боинг), а и изтрелва от джунглата ракетата, а не от площадна в самия континент Америка.

Аве яко луд е тоя, но доста размътва водата на много бизнеси.

Една от идеята му е да направи Америка държава без петрол, т.е. само електрически коли и слънчеви панели. 

Ще наблюдаваме какво ще стане

Брой 96 – март 2017

ИЗТЕГЛИ: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

НАУКА
За да бъде пълноценен на работа, човек трябва да умее и да знае как да си почива. Интервю с Габриела Ангелова Тепсизова 8 стр
Карта на научната инфраструктура в България 13 стр.
1 753 887 са тегленията на ВСИЧКИ броеве на БГ Наука за една година (2016) 15 стр.
ВИДЕО: Замърсяване на река Огоста с Арсен 17 стр
Интервю с Богдан Димитров, асистент в Института по ядрени изследвания, БАН 18 стр.
От 20 март на моста на НДК стартира пътуващата изложба „За инженерството в България“ 26 стр.
Софийски фестивал на науката, 11 до 14 май 2017 година в София Тех Парк 29 стр
Kaлоян Косев: Любовта към предприемачеството ми носи надежда и мотивация! 30 стр.

ПЛЕОБОТАНИКА
Що е палеоботаника и има ли почва у нас 35 стр.

БИОЛОГИЯ
Индийското шаварче от Дуранкулак ежегодно следва стъпките на Марко Поло 42 стр.
Хората, които се гмуркат с китове, които могат да ги изядат живи 47 стр.
Историята на едно научно откритие, (Диморфизъм на пластоцианина) 59 стр.

АСТРОНОМИЯ
Защо НАСА иска да изпрати подводница на Титан 63 стр.
НАСА пусна голямо количество безплатен софтуер – ето какво трябва да изпробвате 68 стр.
Древен космически прах изтича в улуците на покривите 72 стр.
Разкази за социалната динамика, Разказ №1: екскурзия из галактиката на идеите на Гумильов 76 стр.

ИСТОРИЯ
Нация в тотална война, (100 години от Тутраканската епопея и боевете срещу румънци и руснаци в Добруджа) 94 стр.

ТЕХНОЛОГИИ
Цифрови фотоматрици – от ерата на динозаврите до днес 108 стр.

ВОЕННО ДЕЛО
Мотивацията за обучение и дейност и връзката ѝ с удовлетвореността на примера на изследване мнението на обучаеми от Национален военен университет „Васил Левски“, България 116 стр.

ХУМАНИТАРИСТИКА
Социално предприемачество и селски туризъм в България 127 стр.

ИКОНОМИКА
Опасността от Брекзит и грешката на Насим Талеб 137 стр.
Търговска марка – начин на употреба 142
Предложение за основни точки в съдържанието на бизнес план 145 стр.

ФОТОГРАФИЯ
Микрофотографии на Иван Бачев 149 стр.

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

Интервю с Иван Христов от Института за литература към БАН

Комуникаторът на науката Ивайло Славов: Защо е важно децата да се интересуват от наука

Всички подкасти - http://nauka.bg/tag/podcast/

Брой 94 – януари 2017

ВЕЧЕ 11 ГОДИНИ СПИСАНИЕТО ИЗЛИЗА СЪС СВОБОДЕН ДОСТЪП!

 

Наука

Новини 7
Въпроси и отговори с Любен Загорчев 13
Растенията могат да виждат,чуват и усещат миризма 18
100 лица зад българската наука: интервюта 28
За традициите, науките, за духа и мерака в работата 38

Технологии

Man in the middle 48
интензифициране на транспорта 50
Интервю: В историята няма “ако” 56
Инструменти на бъдещето 61

География

Визуализация на географската информация 64

Биология
63 години след Уотсън и Крик: Време ли е да погледнем в нова посока? 88

История
Затлъстяването - от древността до наши дни 92
Батавското възстание (69 -70 г.) 100

Хуманитаристика
Системата Хаулала и трайното и навлизане в България и Европа 115
Ролята на рефлексията за развитието на личността на ученика от началното училище 129
Място роля и значение на социалната защита на населението 134
Устойчивост - понятие и употреба 146

Галерия
Микрофотографии на Иван Бачев 157

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science94.pdf

През последните близо 4 години сред мъжете на възраст от 18 до 60 години върлува мания за пускане на дълга брада. Експертите подцениха ситуацията и не успяха да изчислят, че това ще продължи толкова дълго…

Докато все повече мъже се впускат в косматото приключение, вие сигурно сте се запитвали защо толкова много бради са рижави, въпреки че мъжете са тъмнокоси. А дори няма червенокоси хора в семействата им.

Озадачен от този въпрос, Adriaan Schiphorst от Motherboard се свързал с Petra Haak-Bloem от Erfocentrum – холандска организация, която популяризира генетиката и информираността за генетични заболявания, за да открият отговора.

Целия текст: http://nauka.bg/защо-някои-тъмнокоси-мъже-имат-рижави/

 Целсадасд

Възможно е гърбатите китове да спасяват тюлени, риби луна и други видове по погрешка, но има шанс подбудите им да са алтруистични.

През май 2012 г. изследователи са наблюдавали стадо косатки, които атакували сив кит и малкото му в Монтерей Бей, Калифорния. След борба малкото е убито. Това, което последвало, е трудно за обяснение.

Два гърбати кита вече били на мястото на случката, когато косатките нападнали сивите китове. Но след като малкото е убито, още около 14 гърбати кита пристигнали на място, като целта им изглежда била да не позволят на косатките да изядат малкото.

„Един от гърбатите китове заел пост близо до трупа на малкия сив кит с глава към него, като започвал да издава шумни звуци и да пляска с опашката си всеки път, щом косатка се приближавала“, казва Alisa Schulman-Janiger – изследовател на китове, участник в проекта California Killer Whale Project.

Целият текст: http://nauka.bg/защо-гърбати-китове-защитават-други-ж/

КОМУНИКАТОРЪТ НА НАУКАТА ИВАЙЛО СЛАВОВ: ЗАЩО Е ВАЖНО ДЕЦАТА ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ НАУКА

Брой 93 – декември 2016

Сам си видял как за няколко години просъществуват определени списания и после спират. Още в първия пост си пишеш, че това е ентусиазъм, който затихва, защото няма финансов стимул - в крайна сметка всеки трябва да изкарва от нещо пари, за да живее.

БГ Наука около 10 години беше доброволчески проект, който не изкарваше пари, а си покриваше разходите от дарения.  В момента е почти така, като магазина http://www.kupinauka.com/ плаща за разходите, които списанието има, а се мъчим да привлечем и рекламодатели, което е супер, супер трудно. 

През годините имаше доста списания на нашата тематика, които излязоха на хартия, но след определен период фалираха и спряха да се издават. Може да се види и, че списание Обекти спря да излиза на хартия и сега е само сайт. Пазара въобще не е добър за подобни издания поради много причини, но една от тях е нямането на пари като цяло в хората и слабото доверие на рекламодателите към подобни издания.

Преди 12 часа, makebulgar said:

Може ли някой да направи анализ за невъзможността да бъде продадено списание за наука като БГ Наука или другото за медицината на българския пазар? Да се твърди, че причината за неуспеха е липсата на култура у българина да купува електронни списания ми звучи някак не добре анализиран отговор на проблема. Принципно едно начинание, което цели приходи, но не се осъществи предполага, че още от самото начало не е било добре обмислено, а пазара не е бил добре анализиран. Свидетел съм на това как няколко списания свързани с един от земеделските сектори в България се раждаха и загиваха на пазара, създадени от ентусиасти, и загинали заради изпарение на ентусиазма и икономическата неизгода от издаване на списание. Има ли смисъл създаването на списание, ако то не може да се издържа чрез продажби и чрез реклама? Достатъчно ли е удовлетворението от създаването на подобен творчески продукт, ако той не носи нужната слава и пари?

Не знам какви са ти наблюденията за онлайн книги и списания на български език, но през последните години се създадоха няколко големи портала само за това - да продават книги и периодичен печат онлайн. Имаше такива, в които видимо бяха вкарани много пари, имаха реклама и всичко както си му е реда - всички фалираха. Знам и колко се продават онлайн издания като BBC Знание, NG и т.н. Никой не вижда смисъл да инвестира в това и си ги продават на хартия, а колко са на печалба и от реклами също е друг въпрос. 

Колко човека си купиха книгата на БГ Наука издадена от Изток Запад? 

Нямаме никаква култура на пазаруване онлайн на книги и списания. Всеки е свикнал да тегли БЕЗ ПАРИ! По-малко от два часа сме пуснали медицинското списание свободно, като е нужно само регистрация - вече има толкова регистрирани колкото за последните 6 месеца хора си го купиха. Единствената реклама беше 1 пост и едно видео във Fb страницата на БГ Наука. 

Плащахме доста за реклама хората да си купят списанието, направихме супер улеснения в закопуването му и от буквално стотици хиляди хора дето са го видели нямаше задоволително количество хора да го купят!

Който не е чел този материал от проф. Николай К. Витанов от 91 брой на БГ Наука да го направи - http://nauka.bg/2016/91/Chernite-Hroniki-na-Vitanov.pdf

Много е важно ние да разберем, че хората правят науката, а тези центрове както и София Тех Парка ще си седят празни и ще изглеждат лъскави, но наука там няма да се прави. Имаме вече научни институти, защо не се инвестира в хората, младите, които искат да се занимават с наука в България, да им се даде апаратурата и нормална заплата, а не по-ниска от докторантска стипендия.

Нобеловата награда за физика отиде при откривателите на света на особената материя

Превод: Никол Николова

Нобеловата награда за физика за 2016 година бе дадена на Дейвид Таулес от Вашингтонския университет, Дънкан Халдейн от Пристънския университет и на Майкъл Костерлитз от Университета „Браун“ за „отваряне на вратите на непознат свят, където материята може да придобие особени състояния“.

Тяхната работа включва използването на математическото поле на топологията, за да погледнат към необикновени състояния на материята като свръхпроводници и свръхтечности.

В топологията, целта е да се опишат формите и структурите чрез някои фундаментални характеристики, като броя на дупките, например. Топологически казано, чашата е равнозначна на кравайчето, след като и двете имат една дупка, но претцелът е съвсем различен, защото има две.

Надеждата е, че тяхната работа ще допринесе за развитието на науката, свързана с материята и електроните, включително квантовото изчисление.

След като чул новината, Халдейн казал, че „бил много изненадан и удовлетворен“ да спечели наградата. Голяма част от работата му се състояла през 70-те и 80-те години, но той признава, че „чак сега голяма част от страхотните открития, базирани на нея, се случват“.

Цялото: http://nauka.bg/a/нобеловата-награда-за-физика-отиде-при-откривателите-на-света-на-особената-материя