Отиди на
Форум "Наука"

Станислав Янков

Потребител
  • Брой отговори

    349
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Станислав Янков

  • Рожден ден 23.06.1976

Contact Methods

  • Website URL
    http://polit-analizi.blogspot.com/

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Пребиваване
    Кюстендил

Последни посетители

2480 прегледа на профила

Станислав Янков's Achievements

Collaborator

Collaborator (7/14)

  • Dedicated Rare
  • Reacting Well Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Week One Done Rare

Recent Badges

86

Репутация

  1. Аз нямам вина, човече, че ти не успяваш да приемеш съществуването на движение без сили и без разходи и преноси на енергии! Пусни се по една пързалка, не прави нищо и само си се пързаляй надолу и ми кажи, каква енергия си изразходил, каква сила ти е въздействала и какво си усетил, докато си се ускорявал по наклона? НИЩО и за трите! Пространствено-времева топология, по която си потъваш неусетно, това е! Ако не можеш да го приемеш и искаш да търсиш разни сили, които те бутат, дърпат, мандръсат, разчекват и при това без нищо да те бие в лицето и с това да ти предава силите - УСПЕХ! Само имай опредвид, че гравитоните и гравитационното поле на КМ са чисто хипотетични и досега нищо не е било регистрирано (за разлика от Хигс-бозона, за който се счита, че доказва съществуването на океана на Хигс). Въобще не е невъзможно нищо да не бъде открито и да се потвърди реалността на ОТО. Така че, откриеш ли гравитона, който пренася гравитационните сили и енергии, докажеш ли безспорно съществуването му - нобеловата награда за физика ти е гарантирана! Ти, приятелю, имаш ли си някаква представа, какво представляват изчисленията в КМ - функции на неопределеността, ланжиани, куп оператори, хармонични квантови осцилатори... Що не вземеш първо ти да направиш някоя квантово-механична сметка, да ми покажеш как става и тогава може да се пробвам и аз! Как ги раздаваш претенциите - все едно всеки ден смяташ квантово-механични уравниения! Като тензорите на ОТО...
  2. Засега не мога да се оплача от нищо - Скенер е винаги налице и е основната движеща сила на развитието ми, ти и Шпага имате основна поддържаща роля, има ги и Малоум, Втори след квяза и още един-двама други... В момента имам всичко необходимо и не ми трябва повече. Сигурно е така (за съпоставянето на фактите и на логическата последователност - аз правя същото), но е добре фактите, които ползваш, да стъпват на вече потвърдените от науката неща, за да не губиш излишно време в преоткриването на топлата вода (аз досега само осъзнавам с по-добро разбиране неща, които са открити от науката още отдавна). Не е добре резултатите ти да противоречат на реалността - електромагнитното и гравитационното взаимодействие имат съществени различия и те са съвсем лесни за приемане, но ти упорстваш в отричането им, сякаш напук! Зарядите уж се уравновесяват (както уж трябваше да се уравновесяват, ако продължим подхода ти и разширението и гравитационното свиване), ама на практика Земята е потопена в мощно електромагнитно лъчение, произхождащо от Слънцето (и щеше да е още по-страшно без магнитосферата), като при самото Слънце абсолютно нищо не се уравновесява, докато не изчерпи ядреното си гориво и не се превърне в изгаснало жълто джудже. А и - точно електромагнетизма спира, гравитацията да смачка до точка Земята, Слънцето и всичко друго, различно от черна дупка. Покажи ми в Космоса пример за хомогенно разпределена материя (само нека не са квантово-механичните флуктуации на полетата на планкови дължини, защото и там кипи страшно бурна активност)? При ОТО обектите се сближават по инерция (като да се пуснеш с колата ти по наклонен, прав, равен и добре асфалтиран път - не разходваш никакво гориво и не усещаш нищо при ускорението надолу, освен ако не ползваш волана и не нацепиш спирачките от страх в някой момент ), а при КМ всичко става чрез пренос на сили (в случая - посредством гравитоните и голяма роля играе и океанът на Хигс). Когато искаш да ползваш обяснение чрез сили, а не чрез движение по инерция - КМ е твоята теория (аз съм почнал първи разучавания на примкавата квантова гравитация - със суперструнната теория съм малко по-наясно, макар и пак недостатъчно).
  3. Самата материя е порядъчно сложна, а и аз самият не я владея до съвършенство (обратното - в момента развивам познанията си и съм много далече от увереното владеене) - няма как да съм лесно разбираем, при това за неща, чието разбиране силно ме затруднява мен самия. Не го приемам като обида, а се опитвам да провокирам Шпага да се обади, ако наминава в някой момент - леко груби шегички (такива са и от твоя страна и няма проблем за това). Единственият изчистен в достатъчно детайли, различен начин от ОТО на представянето на гравитацията е чрез КМ, а ти не ползваш нищо от КМ (нито има океан на Хигс, нито има гравитони, нито е подчертано гравитационното поле...). Обратното - пълен си с терминология от ОТО, с изключение на честата употреба на “сила”, каквато няма в ОТО. В крайна сметка - кой точно от двата най-изчистени и най-добре работещи подхода използваш?! При ОТО имаш точно движение по инерция, нищо че в случая е ускорително, защото нито изразходваш някаква енергия, за да се ускоряваш, нито имаш някакво усещане за наличие на ускорение - абсолютно движение по инерция. Дори и да има някакви смущения на това движение, заради ограничени неравномерности в разпределениеята на конценцентрациите на материята - те са толкова слаби и почти неусетни, че спокойно могат да се пренебрегнат. Сили има само при КМ (заради гравитационното поле, гравитоните и океана на Хигс) и ако ползваш нея - добре е да ползваш само нейните термини. И ще трябва да обясниш, защо само КМ е вярната според теб и ОТО не е, макар КМ да е въобще неспособна да опише нищо от макро-света. Вземи един електрон, сравни неговото гравитационно въздействие с електромагнитното му въздействие и ще осъзнаеш, колко несравнимо по-силно е електромагнитното въздействие от гравитационното... За 2D и 3D ще напиша по-късно, защото има някои развития на вижданията ми в това отношение.
  4. Ако не ставаше дума при гравитацията само за геометрично представяне на изкривяването, а се включваше и разлика в плътността/налягането - това щеше да води до усещане на спускането по геодезичната линия, докато реално не се усеща нищо при гравитационното ускорение и то си става по инерция. Също, ако пребиваването в силно електромагнитно поле водеше до промени в отрязъците на времето - нощем часовниците на всички щяха да тиктакат по-ускорено в сравнение с денем и щеше да има нищожно забавяне на часовниците на тези, за които е настъпвала сутринта спрямо тези, за които, в друга част на земното кълбо, е настъпвала нощта (има няколко часа, през които за едните действат мощните дневни електромагнитни лъчения, докато за другите ги няма, бидейки за същите часове в нощна обстановка, със силно намалени слънчеви лъчения). Такова нещо не е установявано, за разлика от ускореното действие на часовниците в МКС в сравнение с тези на морското равнище. Всичко това са купища проблеми за твоето предположение, които някак трябва да решиш.
  5. Това, което ОТО описва чрез огъване на пространство-времето и по-конкретно чрез геометрията на пространството, когато се спускаме по гравитационната геодезична (докато не се опитваме да ускорим или да забавим естественото ускорение по геодезичната, да променим ускорението по инерция в гравитация - времето не се нуждае от специално разглеждане, защото в тиктакането на часовниците не настъпват аномалии и всичко е като при покой, без никакви ускорения и забавяния), КМ разглежда абсолютно същия процес в плоско контернейно пространство и при универсално време, без никакви аномалии при никакви обстоятелства, чрез взаимодействието по различни начини на две полета - океан на Хигс с бозон на Хигс и гаритационно поле с гравитони. В случая с падането към център на гравитация, излъчваните от концентрацията на масите на сближаващите се тела гравитони взаимодействат така, че това не води до задействането на теглото, предизвиквано от промяната на поведението на масивно тяло през океана на Хигс. Както е обяснявано класически - заради по-голямата маса на привличаното тяло се излъчват и поглъщат между двете привличащи се тела повече гравитони, но същевременно океанат на Хигс налага и повече усилие за задвижването на по-масивното тяло, поради което двете неща се компенсират едно-друго и се стига до еднакво ускорение в гравитационно взаимодействие на всичко, независимо от разликите в масите. Можем да кажем, че КМ има проблем, защото в един случай приема аномалиите на отрязъците време (при интегрирането си със СТО), а в друг случай не ги приема (отказва промените на хода на часовниците във все по-силно гравитационно поле, с отказа си да се обединят с ОТО). Или едното от двете представяния на гравитацията (това на КМ или това на ОТО) е по-вярното от другото (въпросът е - кое?), или става дума за някакъв микс между двете представяния (тук въпросът пък е - какъв по-точно е този микс?).
  6. Това въобще не е така! Ако искаш да представиш гравитационното въздействие посредством ОТО - не можеш да ползваш никакви плътности. Можеш да ползваш САМО ГЕОМЕТРИЯ! Още повече, че и нашето визуално възприятие става посредством съставянето във въображението ни на всевъзможни форми (къщи, коли, хора, местности, области и всичко останало), което е ПАК ГЕОМЕТРИЯ! Какво значи това в 2D-примера? Там нямаш никакви плътности и разлики на плътности. Всичко е движение по инерция в сферично двумерно (две пространствени плюс едно времево измерение) пространство и различни перспективи на възприятие - 2D перспектива или 3D перспектива (три пространствени измерения плюс едно времево измерение). Ако си 3D-същество, което възприема 2D-същества по повърхността на двумерната сфера, ти ще си някъде във вътрешността на сферата (която за теб ще е кълбо) или извън сферата, над сферата, в нейния "Космос". Ако си 2D-същество от повърхността на сферата (да речем - една малка чертичка по повърхността на сферата) - ти ще възприемаш сферата плоско, двумерно. Твоите фотони, които твоите двумерни очи ще могат да усещат и така да виждаш пред теб, ще могат да се движат само по повърхността на сферата, по която ти съществуваш. Поради всичките тези причини за теб сферата ще бъде плосък кръг, вътре в който ти ще съществуваш. При плосък кръг, върху който си ти, 3D-съществата ще бъдат над и под този кръг (стои въпросът, по какъв начин тези същества ще могат да гледат, какво става по повърхността на кръга, защото ако например фотоните от кръга се разпространяват и към тях, извън вътрешността на кръга или повърхността на сферата - тази двумерна Вселена ще губи енергия). Бидейки ти една малка чертичка вътре в този плосък, двумерен кръг, ако потеглиш по инерция, следвайки гравитационната кривина на кръга (понеже ти не можеш да възприемаш 3D - няма да можеш да виждаш реалната сферична форма на кръга), когато достигнеш единия му край и продължиш - просто ще се появиш в срещуположния край на кръга, точно от другата му страна. И когато достигнеш отново до изходната точка, от която си тръгнал (единствения двумерен хотел в тази Вселена-кръг-сфера) - ти ще се чудиш, какво става? Как така вървиш все право напред по плоската повърхност, но все се връщаш в едно и също място?! За теб, с ограничените ти двумерно възприятие, това ще бъде изключително необяснима аномалия. Точно подобно геометрично обяснение, без никакви плътности и разлики в плътности, трябва да има и за чисто правата геодезична линия към центъра на Земята, по която ти ще пропадаш с ускорение, ако по някаква причина решиш да приключиш с живота си (да речем - приятелката ти ти е изневерила и ти не можеш да го преживееш ) и се хвърлиш от най-високата сграда на планетата (Бурдж Халифа ли беше, там...). (Нека да копираме фаталистичните мисловни експерименти на Айнщай, с падащите от покриви хора - белким позабършем малко и от гения му... )
  7. Нека да драсна нещо и по темата, че както е тръгнало, може да му дръпнат на Младенов шалтера отново и да заключат и тази тема. И понеже Младенов е твой човек - хубаво е да можеш да обвиниш отново мен, когато това стане (ако не напиша нищо - няма да можеш да ме обвиниш в дълги мои словоизлияния, заради които да са заключили и тази тема) . Както знаеш, земното притегляне може да се преодолее чрез електромагнетизъм (например - влаковете на магнитна възглавница). Още по-гигантски са електромагнитните лъчения, които непрекъснато постъпват към Земята от Слънцето. Всички на Земята буквално се къпем в гигантски електромагнитни лъчения, включително и нощем. Този мега-електромагнитнитен океан, в който пребиваваме и който по мощност, заради превъзхождащата си сила, многократно надхвърля ефекта на земното притегляне, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да оказва ефект върху интервалите от време, значително надхвърлящ ефекта на земното притегляне на морското равнище. Ефект, който няма как да не може да се регистрира, ако го имаше, след като сме потопени в толкова по-мощен от гравитационното поле на същото равнище електромагнитен ОКЕАН. Да, но подобен ефект на забавяне на часовниците вследствие на мощни електромагнитни полета не е регистриран при никакви обстоятелства. Ефектът на забавяне от по-силно гравитационно поле е регистриран, не само теоретично.
  8. https://www.google.com/amp/s/www.vesti.ru/amp/article/1723911 15 августа 2015 13:57 Атомные часы на Земле и в космосе Научный мир облетела сенсация – из нашей Вселенной испаряется время. Пока это только гипотеза испанских астрофизиков. Но то, что течение времени на Земле и в космосе отличается, учеными уже доказано. Время под воздействием гравитации течет медленнее, ускоряясь при удалении от планеты. Задачу синхронизировать земное и космическое время выполняют водородные стандарты частоты, которые еще называют "атомными часами". Первые атомные часы появились в середине XX века одновременно с космонавтикой. Сегодня их главные потребители – навигация и цифровая связь. В космосе и на Земле время течёт по-разному. Как утверждают ученые, из-за гравитации. Чем она сильнее, тем медленнее будет идти время. Например, на МКС, которая вращается вокруг Земли на низкой орбите, время на доли секунды течет быстрее, чем на планете. Еще быстрее ход времени у спутников, работающих на высоких геостационарных орбитах. "Изменение течения времени на станции мы не ощущаем. Потому что летаем мы не на больших высотах и не так далеко от Земли, всего лишь 400-420 километров. И, конечно, если эти изменения есть на какие-то миллисекунды, мы этого никогда не почувствуем", — рассказал космонавт-испытатель отряда космонавтов Роскосмоса Сергей Рязанский. По теории относительности Вселенная расширяется с ускорением, которое ей придает таинственная "тёмная энергия". Точного определения этому загадочному явлению пока нет. Но есть мнение, что это связано с процессом замедления времени, которое мы воспринимаем как расширение Вселенной. По словам ведущего научного сотрудника ГАИШ Сергея Попова, время течет по-разному в разных гравитационных полях. Чем ближе к центру Земли, тем больше величина гравитационного поля. Соответственно, на поверхности Солнца время течет не так, как на расстоянии 10 миллионов километров от его поверхности. С помощью водородных стандартов частоты, которые еще называют "атомными часами", учёные изучают воздействие гравитации. Установленные на космических аппаратах они приводят земное и космическое время к единому знаменателю, то есть синхронизируют. "Сейчас только у ленивого нет мобильного телефона, но никто не задумывается над тем, чтобы он работал, станции, которые образуют сеть, должны быть жестко синхронизированы по времени. Речь идет о миллионных долях секунды", — отметил начальник лаборатории системы эталонов ВНИИФТРИ Николай Кошеляевский. Атомному времени столько же лет, сколько и космонавтике. Первые атомные часы появились в середине XX века. Сегодня его главные потребители – навигация и цифровая связь. Водородными стандартами частоты оснащены все спутники ГЛОНАСС. "Оно пронизало всю инфраструктуру, весь транспорт, все системы связи, синхронизации", — подчеркивает Кошеляевский. Российский эталон точного времени "хранится" в Подмосковье. В научном институте физико-технических и радиотехнических измерений. В мире таких атомных часов 450. Они задают международный стандарт времени. Сегодня в мире монополисты на точное время две страны – Россия и США. Но если в Америке атомные часы на основе цезия, радиоактивного металла, то в России – на основе водорода, элемента более безопасного и долговечного. Большая часть этих приборов рождается в Нижнем Новгороде. В год здесь выпускают до 20 атомных часов. У них нет циферблата и стрелок. Этот прибор напоминает железную бочку с проводами. Внутри которой самые передовые технологии – высокоточная радиоизмерительная аппаратура с атомным стандартом. "Атом водорода получается в источнике водорода. Затем поступает молекулярный водород, подается высокочастотное поле и получается низкомолекулярная плазма. Где молекула водорода разваливается на два атома", — рассказал начальник отделения стандартов и эталонов частоты предприятия "Время Ч" Николай Демидов. Сердце атомного стандарта – специальный источник, в котором хранится водород. Воздействуя на атомы водорода с помощью электромагнитного поля, получают сигнал. Это видно по ярко-малиновому свечению. Затем водород попадает в кварцевую колбу и излучает квант радиоволны. Материалы, из которых сделаны атомные часы, включают десятки наименований: железо, серебро и кварц, алюминий и кремний. Такой набор не случаен: все материалы уникальны по природным свойствам и каждый играет свою роль. Совершенно удивительным свойством обладает никель. По словам начальника отделения предприятия "Время Ч", "если никелевую тоненькую пластинку нагреть, то, оказывается, сквозь нее прекрасно проходит водород. И никакие другие газы". Все детали часов тщательно проверяют, ведь не каждый металл выдержит условия вакуума и космической радиации. Надежность приборов рассчитывают с помощью математических моделей. Перед сборкой все детали атомных часов проходят многоступенчатую обработку. Сначала металл очищают от грязи, щелочи и жира. Для атомного стандарта высочайшие требования стерильности. Затем температурные испытания от минус 50 до плюс 50. Потом установленный на платформу прибор тестируют в условиях вакуума. Несколько лет назад нижегородцы выполнили заказ Астрокосмического центра Академии наук. И теперь водородные стандарты частоты работают на спутнике "Спектр-Р2 с телескопом "Радиоастрон". Он уже четыре года изучает в режиме интерферометра "темную энергию" и материю Вселенной. "Впервые активный стандарт частоты успешно работает в космосе на протяжении уже почти 4-х лет, собственно, благодаря тому, что мы запустили такие точные часы в космос, стабильность их находится на уровне 10-14 секунды или по-человечески они уходят на одну секунду за много миллионов лет", рассказал руководитель научной программы "Радиоастрон" Юрий Ковалёв. Такой же прибор будет установлен и на аппарате Роскосмоса "Спектр-М" с российским космическим телескопом "Миллиметрон". Главное отличие от "Радиоастрона" – новая космическая обсерватория будет работать в другом диапазоне волн. "Миллиметрон" увидит, как формируются звезды и экзопланеты. И самое главное – заглянет за краешек черной дыры в центре нашей галактики. Именно там, по мнению ученых, из-за чудовищной силы гравитации время почти останавливается.
  9. Щом човекът е чак толкова ценен за теб... (Вие с Шпага критикувате Скенер, защо редовно му отговаря, но изглежда и на вас ви харесва, Младенов да не спира да го ръчка и вие да наблюдавате отстрани и да правите психо-анализи, макар да пропускате вас самите. ) За прехвърлянето на вината върху мен - сега ще те накажа! Да оставим, че твоята хипотеза аз я "разработвах" още през 2009 година (виж още първата страница в темата "Гравитация" на Спирит - докато ровех за нещо, си припомних, какви глупости съм писал някога, докато съвсем нищо не разбирах! ), ами ако приемем точковите частици с електрически заряд за аналогични на точките в центъра на масите, към които сочат геодезичните лини (електрическите заряди "изхождат", като положителни и се "вливат", като отрицателни, от и в точковите заредени частици) - защо в силно електромагнитно поле не се регистрират времеви аномалии, както се регистрират в силно гравитационно поле (удължаването на отрязъците от време, забавянето на часовниците)? Електромагнитното поле е много по-силно от гравитационното и в него времевите разминавания трябваше да са още по-сериозно изразени. Очевидно, двете неща не са едно и също - има някои прилики, но има и драстични разминавания.
  10. Нали разбираш, че когато някой се е поотегчил нещо (не знам защо - на мен ми е страшно интересно и даже полезно) - поводът да се оттегли е само претекст... Дано пак ѝ стане интересно и да идва - нещата непрекъснато се развиват (тъкмо ще види, как Скенер ме позабра и мен, но - при мен това е винаги добре дошло, защото рязко ускорява развитието на разбиранията ми).
  11. Явно - постигнат е някакъв компромис! Младенов е освободен отново да коментира, но на теб ти заключиха темата... (Сега Шпага без смисъл ще отсъства от форума до Нова година. )
  12. При преход от фотони към масивни частици може да става един вид "завъртане" от "огледално" към "фронтално" (или пък от "фронтално" към "огледално" - зависи кой-кое състояние счита за по-първостепенно) на перспективата, на проявата, на възприятието на времето от "спряло" на "тиктакащо", от универсална скорост на светлината на универсална маса в покой.
  13. Ако можем да представим прави геодезични линии към центъра на масивно тяло (а очевидно можем) - как се представя огъването на тези линии (след като са прави), при условие, че и него трябва да го има под някаква форма (свидетеллство за това е наличието на ускорение по инерция в гравитация).
  14. При потъване по инерция по геодезичните криви (които току-що аз определих като подвеждащо представяне - криви са само в някои ситуации) няма аномалии с отрязъците на времето. Тези аномалии започват при спирането на потъването по инерция, когато се опре в повърхността на масивното тяло и когато започне да работи ентропията. Първо ще прочета отново написаното от Скенер за двумерното и тримерното представяне на изкривяването в другата тема, заключената, но имам резерви и за обясняването на огъванията в 3D...
  15. Накратко, двете измерения широчина и височина се формират при изход от сингулярност, обратния процес на гравитационно потъване, разширението на пространството (Големият Взрив или нещо, подобно на него, когато става дума за Вселената), а дължината по посока на движението се формира чрез забавяне на движението под скоростта на светлината във вакуум, което задейства и отчитане на интервали на времето, както и на маса в покой. Широчината и височината са перпендикулярни на дължината (посоката на движението), както и една на друга и интервалите време в ограничен смисъл също се оценяват по дължината (посоката на движение), когато иде реч за сравнение спрямо скоростта на светлината (диаграма на Минковски, иначе - времето е свързано с ентропията).

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...