monte christo

П.П. Забихме се съвсем на изток, забравихме ги римляните и утре Аеций ще ни тегли по един гладиус във вратовете.

Според мен, даже няма и да се мори да ни коли Направо с дротиците ще ни подпука ))))

Седентарна е в неиранските си части.

Според мен същото важи и за Ераншахр на Аршакидите. В края на краищата и трите динстии управляват и разпростират властта си в едни и същи територии.

Явно аз не се изразявам достатъчно добре За Ахеменидите иде реч.

Е, как така?

Под чужди, имах предвид, че управляващата династия 80-90 години по-рано е персийска, както и по-голяма част от елита. А от средата на III пр. Хр. започва ново иранско консолидиране. То с тези ирански народи управия нема: саки, парти, мидийци, перси, бактри и т.н. Партите са късметлии, че не са по-близо до Антиохия като географско положение, и отначало заемат територията на днешен Туркменистан. Приоритета на селевкидската политика е Запада, заради което лека-полека губят Изтока.

След като буферът между парти и римляни изчезва, започва военното противостоене.

А ето накратко, информация и за една друга жестока конфронтация между римляни и юдеи; тази от 613-614 г.

След персийската победа над ромеите в битката при Антиохия през 613 г., Хосрой II - шахиншахът на Сасанидска Персия, решава да затвърди военно-политически съюз и с юдеите, останали подвластни на Рим. Приема на аудиенция Nehemiah ben Hushiel / Nehemiah ben Husheil (Неемия бен 'ушиeль / Неемия бен 'ушеиль), който е син на ексилиарха Hushiel / 'ушиель, резидиращ от 610 г. в Едеса, след като градът е завладян от персите. (Навярно от 608 г. Неемия бен 'ушеиль е на персийска служба. Неговият баща се ползва с голяма протекция при двора на Хосрой II. Още тогава шахиншаха обещава да даде на евреите политическа и културна автономия в рамките на Палестина, както и пълна религиозна свобода, ако евреите му помогнат във войната срещу Рим.)

Незабавно под знамената се стичат около 20 000 евреи, както е споразумението от преди години, които се присъединяват към армията на Шахрбараз, напредваща към Палестина. След като обединената юдео-персийска армия завзема Кесария, към нея се присъединява Бенямин от Тивериада - приказно богат човек, който на свои разноски събира значителни еврейски контингенти от Назарет, Галилея и Тивериада. По-късно към армията се присъединяват и юдеите от южната част на Палестина. Така "юдейският" корпус, придаден към армията на Шахрбараз, наброявал вече внушителното число от 26 000 души.

Армията обсажда Йерусалим през лятото на 614 г. Шахрбараз предлага на града да се предаде, но защитниците отказват. Следва триседмична класическа обсада - с балисти и почти всички родове обсадни машини. По време на обсадата, сравнително голям ромейски отряд направил опит да пробие до града, но след като виждат съотношението на силите, ромеите се отказват и се оттеглят. На двадесет и първия ден защитниците са сломени. Йерусалим, дотогава преимуществено християнски град - паднал. Персите нахлули в града, който бил претъпкан с бежанци. Разгневен от съпротивата, Шахбараз "позволява" на своите еврейски съюзници също да го разграбят и да вършат каквото си искат - един вид награда и признателност към тяхното участие в каузата. Едва ли е предполагал, какво точно ще последва. Последвал ужаса... юдеите не се надпреварвали да грабят - те се надпреварвали само да убиват!

Според различни източници, юдеите устроили над ромеите-християни ужасно клане! Споменават се цифри 57 000 убити! На други места - близо 60 000 души! Според Антиох Стратегос убитите християни надхвърлили числото 66 500, от които над 24 500 души били избити близо до водохранилището Мамила и нахвърляни в него! Стигнало се дотам, че абсолютно всички пленници (sic!!!) "... юдеите откупили от персите и изклали като овце до водохранилището", понеже не поискали да "... избегнат смъртта, като приемат юдаизма"!

Оцелели около 35 000 християни. Просто юдеите се уморили да убиват, докато персите грабели! Църквите и манастирите били разрушени и изгорени. Монасите и свещениците - избити до крак! (В днешни времена еврейските археолози отричат подобни разрушения, които могат да бъдат асоциирани през сасанидския период). Персите отмъкнали Светия Кръст в Ктезифон така, както някога много отдавна филистимците отмъкнали Кивота от евреите ...

Аспандиат, римската армия няма как винаги да бъде на ниво. Предполагам, за да се стигне до там, има не малко субективни фактори от най-различно естество. Военното щастие не винаги може да те спохожда. В края на краищата, партите са си мегасила, а не някакви си галски или мавритански племена. Пък и самите те няма как да подозират, че ще бъдат пометени от своего рода персийска революция. И воюват ли, воюват... воюват не за да завладеят или разрушат Рим, а за да го обезсилят, и по този начин да пребъдат. Самите римляни попадат от трън, та на глог

Сасанидите си воюват срещу римляните, също неподозирайки, че и те на свой ред ще бъдат пометени от революция. Само, че са пометени от революция на маргиналите, а не както Аршакидите, от революция в центъра. Плюс това за последната си война срещу римляните, за четвърт век двете страни дават всяка по ... 200 000 жертви войници (убити, ранени, осакатени, болни и негодни повече за военна служба; въобще, смазани от войните асоциални), т.е. и двете мегасили са разнебитени в навечерието на арабските нашествия. Интересното при Сасанидите е това, че въпреки огромните загуби в жива сила срещу римляните през периода 603 - 627, те успяват още цели 14 г. след битката при Ниневия да изкарват големи страховити армии от порядъка на по 50-60 000 души. Вярно, тези армии не са кой знае колко качествени, но все пак ги има.

Разбира се, може да се поразсъждава и върху това, дали партите могат да се разглеждат и като чужди в своята си Ераншахр. Техният просперитет и издигане в Иранския Изток несъмнено е повлиян от това, че те са периферна сатрапия в Империята на Селевкидите. Географският фактор никога не е бил маловажен, макар по-важен да е акцента на международната политика на дадена държава; в случая визирам Селевкидите. Това е и основната причина Аршакидите да консолидират редица племена в битката си срещу Запада, т.е. елинизирания Изток. Всъщност техния, бих казал направо невероятен късмет е съществуването на самата Римската република, Египет на Птолемеите и на един по-късен етап, донякъде Юдея на Макавеите. Първите два фактора постоянно влияят на политиката на Селевкидска Сирия, която е принудена да изразходва абсолютно цялата си жизнена енергия точно срещу тях, като цяло чудо е, че Селевкидите успяват да задържат толкова време дори Месопотамия. Ако тези фактори ги нямаше, надали разстоянието щеше да помогне с нещо на Партия или пък Бактрия Антиох III го доказва.

Сега да понахвърлим нещо и за рухването и примиряването. Всъщност подобни явления не се наблюдават при властващите династии, а при техните привърженици и поддръжници по подразбиране, т.е. аристокрацията, армията и народа (народите). Разбира се, ние не можем да обвиним обикновените войници в липса на пасионарност; по принцип тя е запазена марка и амплоа на техните владетели и пълководци, но съдбата на Ахемениди, Аршакиди и Сасаниди е идентична. Поне с рухването на последните съм запознат що-годе повърхностно. Те не рухват нито след Ниневия 627 г. - обикновените иранци разбират, че римляните не искат да ги покоряват, а да живеят в мир с тях. Не рухват и след Кадисия 636 г. - обикновените иранци разбират, че все още държавата им е твърде жизнена. Но след Нехавенд 641 г. вече рухва обществото. Някак си се изчерпва вярата и идеята в служението към Сасанидите. Дълги години войни, разруха, масова истерия. Казано на днешен език - невървеж. Каквото и да се прави, нищо не може да се промени. Поражения, поражения, поражения ... Това рефлектира особено в психологията на аристокрацията. А щом тя се чувства уморена, изчерпана и непотребна, какво остава за войниците?!

Според мен и тук можем да говорим за сблъсък на цивлизациите.

Консервативният юдаизъм, не търпящ абсолютно нищо различно, който запазил евреите от изчезване, религиозният фундаментализъм, вярата в един и невидим Бог (Яхве - Адонай), това са факторите определящи политиката на хората населяващи не само Йерушальаим и Ерец Ишраиль.

Когато римляните се натикват из Изтока, натъпкан с диаспора, гледащи през призмата на своето величие, те никога не са и предполагали с какво се захващат

А когато римляните приемат и християнството, нещата допълнително втасват

Аспандиат Чудесен анализ и поглед на нещата. Явно си разбираш от работата

При всички положения, обаче разрухата на Месопотамия, както и евентуалното й окупиране от страна на римляните, рефлектира в Иранския Изток. Ето на: най-накрая и партите клякат. римляните разклащат из основи политическото единство на тези земи, донякъде съсипват врагът си, само за да дойде на негово място друг - Сасанидите.

На практика нищо не се променя в този гигантски сблъсък между Империум Романорум и Ераншахр. Ако Римската империя е била в състояние да задържи земите до Загрос, така, както правят арабите пет века по-късно, историята на съвременния свят би-била коренно различна. Но, затова се иска неизчерпаеми човешки ресурси, колонисти, гарнизони и пр. наслагване на масова романска култура при покорените племена и народи, и както ти отбеляза ненарушена по никакъв начин логистика. А това е повече от съмнително - противодействието е само въпрос на време.

Иранският Изток има своята си специфика - за да бъде покорен той, всеки се нуждае от систематика и етапност, както и от излишни 10-15 години Преди известно време ми се наложи да се позанимавам малко от малко с края на Сасанидите (помниш темата в БС). Всъщност под размазване, аз имах предвид военното превъзходство на римляните през II век. или по-точно, може би по-добрата им организация. Та, когато писах темата за арабите и Кадисия, а след това и за проникването на мюсюлманите из Средна Азия, разбрах, че каквото и да се прави, започнеш ли конфронтация срещу Иранския Изток, само с Месопотамия не може да ти се размине. В един момент онези идват и си я вземат обратно Така, че разходката трябва да бъде или до Хиндукуш, или до Ефрат. Пустата Армения, тя пък зад Ефрат ...

Да, ама като се направи анализ, излиза, че ако го няма препъникамъчето, римската военна машина е щяла да размаже партите. Последните доста късно се обединяват и синхронизират действията си, за разлика от вездесъщите юдеи

Тези юдеи Е, как да не са виновни за всеки римски провал?!? Явно голям гарез са им държали за големите кланета през 70 г. Фундаментален и религиозен антагонизъм ...

И аз да изтипосам една прашасала карта от времената на Aнтиох III. С мъки, най-накрая успях да я открия в организирания хаос на моя комп.

Дайте да разгледаме събитията и след 1989 г. Тя войната не е приключвала в Афганистан. Има ли подробно запознати?

Периодите 1989 - 1992; 1992 - 1996; 1996 - 2001; 2001 - todey

Явно има някакво омешване на Никифор I Геник (счетоводителя) и Никифор II Фока (воина).

Аха Понеже от контекста на списванията по дефолт помислих, че иде реч за Фока.

Наистина, нека модовете клъцнат и преместят последните постове, които не са преко свързани с Онгъла, в някаква нова тема Ако искат да кръстят така: "България на два фронта". Има доста за обсъждане, не само Светослав.

Не само кадърни, но и воини-императори. Защото и Никифор е бил много кадърен император, но не е войн, а счетоводител. И за това заплаща с главата си.

Сега как да го разбираме това? Той пък си е баш професионален военен

А някой знае ли доколко едно българско селско стопанство (къща) се е отличавало с нещо от стопанствата по Романия? Или са идентични в общи линии на 100%?

Доколкото съм срещал при Литаврин, ромейските селяни са притежавали най-малкото един вол, който е бил вся и всьо за тях. В почти всички селски стопанства са притежавали минимум едно магаре. Коне са използвали само знатните семейства. Крави и прасета обичайно са отсъствали

За сметка на това всички са притежавали кози, овце, кокошчици. Ето ти яйца, сирене, мляко , вълна ...

Не се връзва, защото походът не е през 680г., а през следващата.

T.e. искаш да кажеш, че похода е предприет през 681 г.?

Вселенският събор е с времетраене от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г.

Йончев, къде се крие истината?

Да можеи да си прав може и да не со така че яко някой има повече време няма да е зле да вложи повече надеждна информаци от някъде, където не е уикито.

Проблемът не е в инфото или Викито

Просто правиш (градиш) генерални изводи (налагаш мнение), че видите ли; хронистите очерняли Погонат, защото допуснал българите да създадат държава, която прави мизерии на ромеите. Знаеш ли, на ромеите общо взето не им пука - те са преживявали преди това през вековете какви ли не военни катастрофи и неуспешни експедиции. В нашия случай, държавата им определено не е заплашена с унищожение. Позорно отстъпление или разгром, за тях няма значение - всички племена и народи са били разглеждани като временно пребиваващи (или владеещи) дадена тяхна територия!

Според теб сражение не имало (не и в класическия смисъл за битка), защото василевса бързал за вселенския събор. Ама събора е открит чак през есента, а разглежданото събитие (похода) е в сезон пролет-лято.

Никой през VII в. няма да бави варварите идващи от север, и да хукне чак в края на октомври да им види сметчицата, пък след това да бърза в началото на ноември за църковния събор. Нещо не се връзва. Ромеите несъмнено са знаели за годишните времена; кога и как е най-удобно да се воюва срещу даден противник

Сети се сам защо искат да го очернят.Допуснал е българите да си направят държжавата на техни територии.Да не говорим че авторите които пишат живеят повремето на Крум, който е опустошил Тракия превзел Адрианопол и Сердика и готвещ се за Константинопол, сиреч доста тегаво положението на ромеите.Нормално е да предизвика естествения гняф на хронистите към императора позволил това да се случи.

Само по себе си това би-било интересна хипотеза, но за осмокласници

Защо тези хронисти не са си позволили да очернят един Ираклий например? Имало е защо: моноенергетизъм и монотелизъм - това е официална имперска доктрина. А в добавка и откъсване на източните провинции от арабите

Надали Константин Погонат им е чак толкоз черен в очите, както един Константин Копроним. Забележи - на последния, въпреки всичко, все пак са му отдали дължимото признание

Слагай каквото имаш, не е задължително съвсем хронологично да се движим

Не, само това не! Ще помолим за стегнат и систематичен вид!

Пишете бре, пишете и не спирайте, че ми е много интересно Браво, Лорде

Освен явното нежелание на императора да се бие при наличието на по-важни дела, което е най-ОГРОМНАТА му грешка подкрепя моите твърдения, че Византия е искала да използва българите, като щит срещу другите народи, както вече доста пъти е правила.

Не мислиш ли, че най-лесно такава цел се мотивира и постига с годишна парична инжекция? Без да се вдига армията и да се хвърля срещу българите

Смятам че изобщо не е имало сражение.Първо авторите, които пишат за това време живеят повремето на Крум Страшни, който си опънал палатката пред Златната порта.Логично да искат да очернят този император позволил на същите тези българи да се укрепят на техни територии.Друг факт е че същата година започва и Шести вселенски събор в Константинопол и неминуемо императора трябва да е там.Но това за Теофан е достатъчен аргумент за оправдание на Константин и за това е премълчан.Константин е взел припаси за 5 дни, което значи че той изобщо не е имал намерение да се бие или да обсажда.Искал е да направи т.нар. "флаш" атака да сплаши българите и да ги изгони, ама неща не стават.Българите не си тръгват, а остават което действа много демотивиращо както за войската, така и за болния император, който има по важни дела свързани с вселенския събор.

Извинявай, това не са ли свободни съчинения?

На ромеите последния патриарх е в Търново, имаме си договор скрепен с мастило и кръв и те правят скечове в гърба на Калоян, от яд, че ще помете от Балканите латинците ...

Еее, Рицарю, не е така. Големи интерпретации от твоя страна ...

Калоян навсякъде, където даден латински гарнизон се предаде, преселва ромейското население към Мизия, а след това срива крепостните стени и понякога разрушава града.

Там където латините окажат съпротива, т.е. гарнизона не се предава, след превземането на дадения град се избиват освен латинците, но и цивилното ромейско население. Следва сриване на стените и задължителното разрушаване и унищожение на въпросния град.

Ромеите се отмятат от съюза си с българския цар, защото се чувстват прецакани. Цяла Тракия обезлюдена и опустошена - за какво им е подобен съюзник? Нормално да вземат страната на латините ...

p.s. извинявам се за офтопика

И аз дълго време мислех така но вече не.Трябва да търсим Певки някъде в делтата на Дунав.

Той тогава е бил в делтата. След пресъхването на четвъртия ръкав, този остров сам по себе си не съществува вече.

p.s. Йончев ме е изпреварил