каскадьора

е, това ми напомня случка отпреди 2000 години, когато император Тиберий изпъдил всички врачки и ясновидци от Рим /за да не лъжат хората/, но си оставил един гадател за собствени нужди.

Струва ми се, че знам за кой "гадател" става дума.

А да приписваме такива "държавнически" актове на разни императори и други бутафорни фигури ще става все по-демоде. Има други зад тях...

Що се отнася до безразличието - хора, които се крият като мишоци и гризкат, каквото намерят, не могат да предизвикат някакво по-добро отношение. това е най-малкото, което правят.

ПП Може да се обясним и за кви "ясновидства" става дума. И без това доста неща ми са нахвърляни тук... ама е гадно де.

пичове, за фантазии, предположения и алтернативки около Симеон си има специално създадена тема;

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13427&st=80

Не ми отваряйте допълнителна работа да местя мненията ви нататък.

Моля, моля, само се опитвам да обобщя мненията в тази посока начело с това, което цитирах.

Не става дума за алтернатива, а за теза, която се надявах авторите да защитят с още аргументи, за да се получи нещо интересно. Не съм сигурен дали точно това представлява тезата, затова го казах като въпрос. А може някои неща от алтернатива да се превърнат в нещо по-сериозно.

За Симеон Константинопол дори не е бил изкушение, този град е бил изкушение за младите български контета.

Аз не мога да разбера логиката на българските историци - цял живот се е готвел за обсада на Константинопол, но за да се застрахова е построил половин Константинопол(Преслав). Симеон е бил възмутен, подобно на имп. Константин I от парвенющината и снобарството в столицата, въобще не е искал да остава в Константинопол, както каза и някой - влизал си е и си е излизал, когато си поиска в него

Мда, и от всичките писаници дотук може да се пофантазира, че ромейските извори съзнателно са манипулирали информацията за събитията в невярната посока, че Симеон нонстоп имал блянове наяве и насън на тема "Аз - василевс в Константинопол", което разбира се е било просто детинско; и че всички думи и действия били насочени: на ромеите - да отблъскват със снизхождение и леко презрение мераците, а на Симеон да драпа със зъби и нокти към въпросното чудо.

За целта трябва да се допусне, че са "редактирани" не само попадналите чужди сведения и извори, но и ромейски такива - цели групи документи, представящи миналото в "невярната" светлина.

А в действителност от посоката на тази алтернатива излиза, че той бил поканен от самите ромеи?

... извън Столицата, в северозападна посока, крака му едва ли е стъпвал.

В тази връзка как може да се коментира тази скорошна новина:

"Нумизматът от историческия музей в Шумен д-р Женя Жекова откри уникална медна монета на 1000 години от времето на византийския император Роман I Лакапин /920-944 г./. Само две подобни има в света и те са изложени в Британския музей в Лондон и в Ермитажа в Санкт Петербург. Открити са на Балканите преди век. Третата монета излязла при разкопки в старата столица Велики Преслав.

След 3 години проучване вече е ясно, че и тя е пробен отпечатък от същата матрица, от която са направени другите две. На лицевата й страна е изображението на императора с надпис, а на обратната кръст тип "голгота". Не е открито друго копие от тази матрица. Иконографията й /изображението/ сочи, че от нея е трябвало да бъдат сечени сребърни монети, но такива не са намирани. Обикновено от една матрица са произвеждани до 10 000 бройки, коментират запознати..."

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1336254

http://inews.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%92-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-I-%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BD_l.a_c.394_i.173808.html

Озадачава ме съчетанието от чисто нумизматичния факт за голямата рядкост на монетата и това, че единият от общо три екземпляра е намерен в Преслав; а другите два са намерени също на Балканите, но не се уточнява къде!

Според мен ако местонамиранията им са "нормални" с оглед принадлежността на монетата (примерно в Константинопол), щяха да бъдат посочени (ако са известни) и нямаше да има това общо "на Балканите". Как се обяснява това, че предполагаемото намерение за отсичане на голяма серия не е осъществено?

Та не знам дали въобще мястото на тази новина е тук , защото не разбирам детайлно нито от нумизматика, нито от история - още по-малко на Византия.

*

...българските благородници получават възможността да станат част от елита на Втория Рим.

Аха! Не на Първия Рим, а на Втория. Нещо като Каледония и Нова Каледония!

"Византия" не е приемник на каквото и да било. Не познавам държава с такова име през Средновековието. Има си "Империя на римляните". Демек Римска империя, с нов център - Константинопол, управляваща богатите източни провинции и оставила западната си част на варварите.

Да, точно така. Няма "Византия", има "Романия" - "Римската империя". Според самите ромеи. Това казах и аз. Обаче ако императорът е такъв само ако е получил титлата си и управлява в Константинопол, точно тогава можем и трябва да наричаме империята "Византия", или поне "Константинополия". Но не виждам причина да не ползваме оригиналното елинистично име на града, защото точно древногръцките градове с ареала си са градове-държави. Византия има периоди, когато територията й реално включва освен столицата само малки площи около нея (през това време не престава да се самоназовава "Римска империя"). Затова приликата с полисите е реална.

Ако все пак твърдим, че Константинопол е само поредна - в случая втора - столица на империята, трябва да приемем и че може да има и следващи. Дали третата е наистина Преслав, други да кажат.

Но спорът за реалността на Симеоновото имперско титулуване е малко повърхонстен според мен, даже и тойда отговаря на всички формални изисквания, според които може да бъде такъв. Защото България реално не е Византия, но в онова време това в никакъв случай не означава ниска класа

Император се става само в Константинопол

Извинявам се за намесата си в тема, от която много не разбирам, но горното леко ме провокира. Междувременно RIZAR коментира същата реплика, но не точно в смисъла, който смятам да вложа.

Та горното твърдение - ако се приеме за вярно - перфектно обяснява защо Византия (или "Романия", каквото й е самоназванието) НЕ Е приемник на Римската империя.

Нали така? Мисля даже, че доказателството се съдържа в самата реплика и няма голяма нужда от още обосноваване. Макар че горният извод води до логически гордиеви възли споре мен. На кого е император константинополският император, ако може да бъде коронясван само в Константинопол? Имало ли е случай една държава или империя да сменя столицата си?

Да - във ВСИЧКИ държави и империи се е случвало - може би с незначителни изключения.

Защо тогава е това идолопоклонство към град Византион и какво значи то, какво следва от него? Има една приказка, употребявана за щяло и нещяло предимно по повод политиката: "да си независим значи нищо да не зависи от теб". Ако константинополецът е вкоренен там, значи той е ограничен по значение фактор само там и реално е самозванец - на друго място предположих, че именно като такъв общо взето се възприема в средновековна България.

Добре де, трябва да е коронясан и да императорства точно и само в Константинопол. Ама къде точно? Това условие горе не е достатъчно, за да бъде той непоклатим от историческа, практическо-церемониална и континуитетна гледна точка. Константинополският император трябва да седи в една и съща сграда, в определена зала, на определено място, на точно определен и един и същ за всички времена трон. Иначе той не е истински император. Може ли да се допусне противното? НЕ МОЖЕ! Айде като е така, да се провери там откога василевсът е узурпатор.

Майтап, ама ако всичко това е шегичка, значи мястото, откъдето властва императорът, е без значение. Може да бъде и Преслав Звучи добре, но май е съмнително от практическа гледна точка. Преслав си е Преслав, Византион си е Византион. Но това е мое мнение.

Благодаря!

Ами нали затова се пита - за да се уточни кое какво е и откъде идва. Мисля, че има факти, приети за дадености и над които рядко някой се замисля, а като се анализират, почти винаги излиза нещо интересно и неочаквано. И в лингвистиката е така разбира се.

Сега след като се установи, че "благодаря" е българска дума, на дневен ред идва въпросът кога се е появила в руски и дали е българска заемка.

Намерих глагола "благодаря" в една народна песен

Много добре. Значи имаме "народна" употреба на думата, която можем да приемем за неповлияна от други езици.

Макар че и "народното" творчество е продукт на автори, просто имената им не са запомнени.

Значи стана още по-интересно!

Излиза, че българският език няма оригинални думи за изразяване на любезност със смисъл "благодаря" и "довиждане".

Тези двете са калки както разбрах от руски и са от ново време.

"Сполай(ти)" се оказа гръцки израз, "с Богом" е на път да излезе латинска калка и като такава е интересна, защото може да е доста стара, ако например се е появила по време на връзките на новопокръстената ни държава със западната църква.

Но кои са оригиналните български думи и имало ли е такива? Славянски ли са били или други?

Вярно е обаче, географията е решаваща. Всеки е такъв, какъвто е, защото е там, където е.

Ами да връчат на фундаменталистите и на натовците в Афганистан хладно оръжие

Шегичка!

Според мене истински тест би бил дуел или по-добре дуели между еднакво бронирани и с еднакви умения майстори. Тогава да се броят успешните удари и да се тегли чертата. Вероятно в повечето случаи би спечелило по-лекото и маневрено оръжие. Но е относително. Еднакви условия е трудно да се постигнат. Някъде четох, че пред разсичащите саби предимство имали пробождащите рапири, но смятам, че категорично мнение може да даде само някой с много опит в двубои. Но и това е относително, защото така или иначе те ще са симулационни. Това е мнение на човек, който е пипал такива работи само в магазин

Голяма работа! И аз казвам браво на Алвата!

Всичките признаци горе, определящи що е това ренесанс, са твърде верни. Може би с малки изключения като когите, които са по-скоро средновековни кораби, по-точно късносредновековни; но както и да е.

Важното, и то най-важното, не е споменато. Това е понятие - една дума, която беше табу десетилетия наред и даже сега е така и звучи ... да кажем неприлично в нечиии уши, но това е истината: става дума за капитализма, по-точно за нововъзникналият в Европа търговски и финансов капитализъм. Той е причината за много от изброените, материалната база. Някои важни изобретения и открития са близо до нея и от своя страна дърпат напред новите икономически взаимоотношения. Има двустранна обусловеност между икономика и интелектуални открития - така е оттогава и досега разбира се.

Заедно с техническите изобретения трябва непременно да се споменат и географските открития, които са резултат в крайна сметка от стремежа за бързи печалби, като не само оправдават очакванията, а и много повече от това.

Перспективата и анатомичността в живописта, усвояването на античната съразмерност в архитектурата и други красоти са съвсем на повърхността и са изцяло определени от долу. Целият най-виден блясък ренесанса - това са модните увлечения на новата класа и на забогатяващите заедно с нея църква и ... други, които в момента не мога да спомена, защото не съм подготвен детайлно; но в общи линии това е. Ей такива ми ти работи за ренесанса, който някъде го има, а другаде го няма

каскадоьра, запознай се подробно защо Ренесанса набира голяма скорост в Европа най-вече след падането на Константинопол и кои са неговите ментори.

Разбрах те още на половината изречение и видях, че Романа е отговорил подобаващо

Но не мисля, че бягащите от турците византийци са дали решаващ тласък на Ренесанса. Може само много леко да са го подпрели - вярната посока обаче е определена много преди това там, където именно вирее самият Ренесанс. И няма нужда от много аргументи, защото в самата Гърция към онова време има толкова следи от Ренесанс независимо от етапа, колкото и в Екваториална Африка или в Сибир А и дъвченето на тази токова интересна тема ще е офтопик.

От Аристотел вероятно трябва да търсиш етиката - "Никомахова етика".

Иначе "сполай" е гръчка дума.

Тъй ли? Струва ми се странно.

Мислех я за турска, понеже е по-нормално през "турското робство" да се заемат турски думи в ежедневието. По соц-филмите за онова време "сполай" се чуваше доста, но може да е било някакъв особен художествен прийом и всъщност да не е била толкова масова. Или пък да е била разпространена в определени среди.

И да е плащала някога Византия на България суми с космическо цифрово изражение, това е ставало ТОГАВА, не сега. Така че не разбирам защо трябва толкова да ми дреме от това Или пък на друг от пишещите тук. Просто всичко опира до излагане на факти, но то засега убягва, както изглежда.

Към уточнението на Ласт Роман, че в ЕВропа настъпра просветление след превземането на Константинопол от кръстоносците, мога да добавя, че малко след падането на Константинопол пред турците в Европа започва ренесанса

Хе-хе, че бързо се развиха нещата!?

Все пак познах века. Даже си мислех точно, че е средата на ХV-ти век. И наистина - 1455–1460 година според викито.

Да го кажа аз, от любезност към себе си. Ако перефразирам - понеже умряха циганите, дето ме хвалеха

Подготвена работа, ясно. Мерси.

Тези две иначе хубави думи в разговорния български език имат чужди заместители. И мисля, че неслучайно: "мерси" и "чао" са толкова често ползвани в ежедневието, колкото е сигурно, че това никога няма да получи признание от официалните "лингвистични власти", така да се каже. "Благодаря" и "довиждане" са дълги четирисрични думи и замяната им с кратките двусрични френска и италианска думи просто е израз на пестеливост откъм време. Вероятно честотата на употребата на "мерси" и "чао" е различна при различните хора. Може би даже тези, които спазват и в разговорната реч висок стил - явно ще са професионални лингвисти - никога не ги употребяват. Но това не отменя факта, че те отдавна са част от българския език.

Мисля, че за някои чужденци е странно толкова често да чуват "мерси". Всъщност в едно кратко българско изречение може да ползваме три чужди езика: "Окей, мерси, чао!" Но ОК не се ползва много, може би защото не е по-кратко от "добре".

Колко отдавна всъщност? Откога датира първата им употреба и кой е източникът? Предполагам, че това е станало сравнително отдавна, за да са тези думи толкова обичайни сега, във време на франкофонски/латинофонски уклони - може би даже преди освобождението (повече за "мерси"). Какво мислите по тия въпроси?

ПП Интересно и колко стари са и откога се употребяват "благодаря" и "довиждане"? Дали са старо/среднобългарски, или са продукт на възраждането? Зная - предимно от филми - че по турско време е имало "сполай" като благодарност, но каква дума е тя и дали тогава е била е единствена, не зная.

Точно!