Отиди на
Форум "Наука"

antihrist

Потребител
  • Брой отговори

    12
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от antihrist

  1. Лице в лице

    Тъй сигурен във своето величие

    пред мен се смееш, образ огледален.

    На мене ли, потънал в хорското безличие,

    непомнещ себе си, от тебе бях забравен.

    Ронейки сълзите си, тъй лични,

    за тебе, що мене ти сломи,

    а ти, проливайки тъгите иронични,

    питаш ме: - Кой пред мен си ти?

    - Аз, дете съм, на твои прегрешения!

    Сън съм аз за теб, а ти за мен – кошмар!

    Реален ли съм или плод на твойте отражения?

    О, робско огледало, ти си моят цар!

  2. Войната е естествено състояние на човечеството, но войната не е присъща на човека!

    Войната има много нюанси - все пак тя е израз на стремежа към живот, но никоя цел, дори и самият живот, не може да оправдае отнемането на чужд живот(колко забавно звучи - заради живота отнехме живота)!

    Войната е съвкупност от първичността(стадната реакция на армията при зададена заповед) и цивилизоваността(все пак всяка една държава и изобщо цялата ни цивилизация, най-цивилизовано, е изградена върху милионите трупове на междучовешките войни)!

    Войната е най-реалистично лепкавия пример за смисъла(който на мене ми убягва), заради който съществува обществото ни!

    Може би се изразявам анархистично в постовете си, но това е, което аз мисля за реда, който върлува сред човечеството, и не се смятам за анархист, макар и да са ме обвинявали не само в това, а и в много други идеологии, които като понятия завършват на ...ист, и които не ми са присъщи.

  3. "Въобще сигурни ли сме в заобикалящият ни свят че е реален ! Разбиранията ни за реалност са ограничени от разбиранията на нашите сетива на базата на които ние приемаме реалността като такава !!"

    Много ми допада как мислиш, но смея да изкажа мнение, че сетивата, които използваме за разпознаване на така наречената от нас реалност, са една много малка част от явлението сетивност, което, както всичко друго в човека, е строго индивидуално; но тези сетива са по-скоро отцепници от индивидуалността, и твърдя така поради факта, че всяко едно от познатите ни сетива е от общочовешки характер - те служат на обществото повече, отколкото на носителя си - те са нашата псевдосетивност(да се подтиска индивидуалността чрез самата нея е добре познато оръжие на обществото)!

    "Но проблема не възниква главно от нашите сетива на практика тук голямо участие има и наложената ни обществена рамка , която ни е наложена , защото човека сам е нищо но обединен в общество той е перфектно структурирана машина , та както в случая , масата смята че предмета е цвете , т.е. тук срещаме колективното съзнание, което определя реалността в случая и масово е наложен шаблона че предмета притежаващ определени белези е охарактеризиран като цвете . И така се създава масова , колективна реалност , наложена от най ранна възраст на индивида ."

    Съгласен съм, че масовостта на възприятието за реалност не представлява моята или пък твоята реалност, а по-скоро една реалност-хипноза, сътворена на базата на компромисността и на стадната реакция(когато водачат, лидерат или авторитетът блее, ние всички трябва да блеем, защото така било редно), с която се храни организмът на обществото, който, между другото, няма нищо общо с човека, или поне - не с естественото му агрегатно състояние.

    Не мога да се съглася с едно твърдение, че човекът сам бил нищо и заради това съграждал машината на цивилизацията. По съм склонен да мисля, че сам, човекът е твърде много, може би повече от представата ни за всичко, и поради това се ражда идеята за мултиплицирането на енергията в материя; с каква цел - не зная.

    "Как човек избира сам своята реалност ? Като почти всеки един избор от неговия живот е свързан с пряко взаимодействие с друг човек т. е всеки един избор предизвиква низ от последващи след него събития който създават реалността за дадения индивид."

    Това, за което говориш ти тук представлява проекцията на егото, което всъщност гради обществото; това ще рече, че когато ти си говориш с някого, всъщност не говориш точно с него, а проектираш "себе си", или по-точно представата за себе си, върху не субекта, а обекта-събеседник(субектът е пресят през твоята обективност), но този обект е субект със своя представа за обективност, и така стигаме до необходимия трети, който се явява втори за второспоменатия субект(който за теб е обект) и този, респективно - втори субект моментално се превръща в обект за реалния за теб втори субект, но се оказва, че и този трети, който е втори за втория, има своя обективност, че и той е субект и се явява новия трети(който ще е втори за предходния трети) - ето как се ражда организмът на обществото!

    Реалността е частица отражение от самите нас, но истинска реалност не съществува за човека. Тя ще съществува, докато индивидът, или по-скоро да кажем, неговата посмачкана представа за себе си, представлява частица от обществото, защото ТЯ, реалността, не е свойствена на човека, а на обществения му поглед за света - за нея!

    Тук ще си позволя да цитирам някои автори, които в книгите си изразяват мнение по темата:

    „Странно! Със собствените си ръце създадохме един свят, който върза ръцете ни!”

    („Отклонение” – Блага Димитрова)

    „О, двойственост на човешката природа! – провикваше се той. – Като възприемаш сетивно света и го разлъчваш на веществен и невеществен, откъде знаеш за невещественото?”

    („Тихик и Назарий” – Емилиян Станев)

  4. Страхопочитание

    Стадо сме, блее наший разум

    пред пастира, дет коси тревата,

    що ний пасем и с вълна или с ум

    награждаваме го оня с косата.

    Грешни сме, грешка сред безброя

    е човекът пред иконостасен смях

    и смешен е човекът във героя,

    герой от почит ли, от страх?

  5. Не съм учил философия, но и като лаик ще се опитам да бъда пълноценен събеседник.

    Не зная дали би трябвало да се квалифицира като съзнание, но всеки от нас е изграден от мисъл и сетивност(по принцип казвам, че съдържанието ни е съставено от тези две части, защото ние, хората можем да броим до две, а дали има други не зная), като мисълта, която е основоположник на стадната логика, тя има водещо място в света, а сетивността е оставена да самотува в подсъзнанието ни; сетивност аз наричам онова човешко качество, което бива разпознавано(или по-скоро припознато) в така нареченото шесто чувство, в предчувствията за беда, в магията(не вярвам в агрегатното възприемане на тия неща, но вярвам, че има друг смисъл в тях) и т.н., но сетивността е задгърбена от човека, заключена, тя е оставена в прашната забрава на лудостта; ала мисълта, тя разтегателно явление е, и все към някаква цел се стреми, но се поизтърка сегашното й направление - липсва й сетивността; логиката на живота не ни е свойствена, тя не е изградена от индивидуалната мисъл, тя съществува на базата на компромисността; защото мисълта на индивида е тясно свързана с неговата сетивност, а поради отрицанието на личното благо, за да угодим на обществото, ние осакатихме мисълта си - ампутирахме си сетивността!

    Но да не помислите, че аз съм противник на мисълта - не, но ми се иска тя да не бъде ръждясалата опора, която поддържа прогнилото скеле на цивилизацията, иска ми се да не пращаме сетивността си на психолог, който чрез стадната ни наука да ми казва, кое е полезно от моята сетивност и кое не е, иска ми се в индивида отново рамо до рамо да стоят мисъл и сетивност, да бъде открит баланса между тях - всеки сам себе си да открие! Но кой ме пита, какво ми се иска...

    Това е лично мое мнение(всъщност частица от него) и не го натрапвам на никого!

  6. Не съм добър по физика и затова смятам да подходя по обичайния за мен, литературно-философски начин.

    Та, времето представлява величина, която има индивидуално влияние върху отделния човек, а дори бих казал, че имам теория, според която всеки човек си има свое собствено време; но аз - човекът е забравил своето време и се отмерва по едно общо, доказано от цивилизацията, време, време, което се е превърнало в слуга на пространството, на видимото; пространствен добитък сме ние, позабравили сме времето си, онова - своето, но то съществува, отвъд представата ни за живот и смърт, отвъд обществените, стадни часовници, които ме, те, измерват - ти, който четеш това , знай, че отвъд циферблата на лъскавата дрънкулка, окачена на ръката ти(приличаща на гирлянд върху елха), там, нейде вътре в теб, друго време има, пред което това, общото, е просто миг.

  7. "Знанието не ни прави нито по-добри, нито - по-щастливи."?

    Аз пък питам, в тия две думички - "доброта" и "щастие", в тия две химери на живота ли се съдържа цялото ни съществуване, целия смисъл, който е вложен във всеки от нас?!

    Не съм привърженик на готовите, научни знания(по ми харесва аз да изградя своя, индивидуална представа за представеното пред очите ми), но съм склонен да защитя знанието и дори науката(боже, опази ме), когато тя се противопоставя на някаква си доброта или пък на абстракцията, наречена "щастие"!

    Да, знанието не ни прави нито по-добри(каквото и да означава това), нито по-щастливи, но не ни прави и обективно лоши - само при наличието на щастие човек би могъл да бъде нещастен, така че знанието не ни прави нещастни!

  8. Животът е един поклон на човешкото съществуване към материята и смъртта, защото всичко в живота завършва гибелно - всичко е променливо и тленно!

    Светът е спомагателна на човешкото разбиране за съществуване, защото човекът се стреми към всичко отвъд него, стига да се отдалечи, чрез това си действие, от себе си!

    Природата е олицетворение на нашите блянове и чувства, защото съвсем случайно всяко нещо в природата отговаря на определена черта от нашата душевност!

    Бог е индивидуалното разбиране за всичко, защото всеки един от нас, отвъд стадото наречено "човешко общество", притежава свой образ и подобие на бог - на всичко!

    Човекът е много повече от колкото ние предполагаме - в себе си той съдържа всичко, що виждат овчите ни очи, защото индивидуалността се подтиска от обществения организъм и поради това сме се превърнали в частица над нищото!

    Ценността за мен е в това да подложиш на критика представата си за ценностите, идеалите и мечтите си - да събориш представата за самия себе си, защото само така би могъл да разбереш, кой си всъщност!

    Моята цел в живота е да не преклоня глава пред живота, защото аз, като човек и индивидуалист, смятам, че стоя по-нависоко от живота си!

    Любовта е като патерица на обществото, защото то е урод, на който ние, хората, помагаме да се придвижва напред и с това си действие забавяме своя ход, а и сигурно се отклоняваме от своя личен път!

    Надеждата е въображаемо оцветяване на определен нюанс от глобалното сиво, наречено "живот"; защо ли, защото границата между надеждата и разочерованието е само в главата ни - в заобикалящия ни свят тези две понятия представляват едно и също нещо!

  9. Любимият ми роман е "Антихрист" на Емилиан Станев.

    Ако пък става въпрос за поезия - "Импулси" от Блага Димитрова(стихосбирките), а също и стихотворенията на Атанас Далчев.

  10. Аз съм нов тук, но обичам да чета, а и се опитвам да изразявам мислите си в рими, та ето нещичко от мен:

    Красиво

    Що е то красиво?

    Белег ли от грозна рана

    или плът със грим застлана?

    Отбиращ, пита погледът игриво:

    - Що е то красиво?

    Слънце, дет на ден прилича,

    а може би здрачът, който го облича,

    инстинктивно звярът гледа диво:

    - Що е то красиво?

    Детето в стареца ли, старецът – в детето,

    смъртта, живота ли, копнежа към небето?

    А може би, е всичко сиво?!

    Дали пък е красиво..............................

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...