Perkūnas

On 22.03.2020 г. at 19:50, Б. Киров said:

През 2017 друг учен, Ralph Baric, PhD, също прави такава прогноза с още по-голяма точност:

https://sph.unc.edu/cphm/are-we-prepared-for-the-next-superbug-outbreak/

Ралф Барик е работил конкретно върху проект SHC014-CoV, който в крайна сметка е бил спрян от финансиране в САЩ след 2013, доста любопитна история:

https://www.the-scientist.com/news-opinion/lab-made-coronavirus-triggers-debate-34502?archived_content=9BmGYHLCH6vLGNdd9YzYFAqV8S3Xw3L5

https://www.nature.com/articles/nature12711

Когато човекът започне да навлиза твърде надълбоко в чужди екосистеми, появата на такива зоонози не е никак странна. За съжаление, Китай не взеха никаква поука от миналия коронавирус САРС, за да забранят изцяло пазарите за екзотични животни-инкубатори на зарази и цялата свързана с тях мафия, която унищожава животински видове в Африка и Ю. Америка.

И да добавя, че статистиката на Китай със сигурност е занижена 2 или 3 пъти. Командно-административната им система е проспала поне 2 месеца предистория преди да се появят първите съмнителни случаи на неизвестни пневмонии в гр. Ухан.

On 26.03.2020 г. at 7:01, новорегистриран2 said:

Методите на тестване на корейците са същите като в България. Лаборатория и  чакане няколко часа. Обаче капацитетът им за изследване е несравним с нашия...

 

Капацитетът в България може да бъде удвоен с елементарно серифициране на лаборатории, които разполагат с апаратура за ПВР. Такива апарати има дори в някои от биологичните институти на БАН. Проблемът е, че никой от НОЩ не е разглеждал сценарий, че евентуално ще се налага да праввим повече от 300 проби дневно. Говори се за референтната лаборатория на НЦЗПБ - която реално е монополизирала този вид тестване в държавата. В Германия и Корея са предвидили предостатъчен капацитет за тестване.

Преди 2 часа, El Mio Cid said:

Виждам че тук споря с очевиден експерт по темата. Това което не виждам е  аргументацията на този експерт, (става въпрос за тълкуването ми за "капь").

Очаквам да ми дадеш примери на тюркски заемки в славянски езици които се числят към и-склонение.

Капь "съсъд, ножница, хитиново покритие у бръмбара" - абсолютно същата семантика като у тюркската дума qap (по-долу). Оттук е и турцизмът капия за вид чушка.

Сещам се още за печать (с тюркско посреднчиество от грузински becedi), също и тинь "бич".

Щом заемки от чужди езици се заемат като i-склонение - например: lьstь от германски (listis), ересь от гръцки (където именителен и винителнен падеж е eresi) и въпросният грузински печат - означава за мен, че 1. няма пречки чужди думи да се адаптират към този склонитбен тип и 2. към i-склонение са преминали определените форми за винителен падеж на тюркските заемки: qap - > qapi, tin -> tini, а не формите за именителен падеж.

Същото се наблюдава и при qargu -> qarguyi (което е дало в старобългарски крагуи), което е мъжки род о-склонение, а не u-склонение.

Родът не е толкова от значение, защото думата тояга се среща в старобългарски в мъжки и в женски род. Естествено е, че при заемане на лексеми от чужд език, който не притежава граматична категория "род", да се наблюдава разколебаване при определянето на рода. Същото е и при заемки от турски в новобългарски.

On 15.02.2019 г. at 12:05, sir said:

Това го има по речниците като остаряло и отхвърлено. Не, че би ме учудило да е вярно. Понеже като си казал творити - тварь и се сещам за това какви са ги натворили тюрколозите по отношение на думата творог - тя била идвала от чагатайското turok, а пък според Дибо - направо от тюркобългарското *torak.

Щото чагатайското означава хранителен продукт от същата категория?

On 17.02.2019 г. at 21:16, El Mio Cid said:

фантасматориите с "чрьтогъ" (от "чрьтати", "чрьта", както и "острогъ"<"остръ"), "

Не е ли по-логично дума със значение "брачна спалня" или "дворец, палат" да е производна на глагол "спя, живея, пребивавам", след като острог е производна на остър. Между "черта" и "палат" не виждам никаква семантична връзка. Освен ако не става дума за рисунка-графити, каквито са откривани по Плиска и Преслав и очевидно са от свръхважно значение за българската история? А вие как мислите?

Преди 36 минути, El Mio Cid said:

Много правилно казано! Проблема е в образователната система и отчасти в народнопсихологията. У нас вече почти никой не се интересува от старобългарски, даже някои го имат като някакъв архаичен руски или нещо подобно.

Тюркологията и иранологията имат и друг проблем, малкото единици които се интересуват от старобългарски рано или късно губят всякакъв интерес да търсят тюркски и ирански елементи в езика на древните българи, а причината е че т. нар. *прабългарски имена (а също и други думи) събрани от  Златарски, Бешевлиев и др. като примерно Негован, Негун, Пресиян, Боян, Маламир, Мостич,Тривелий и т. н. им звучат твърде славянски, сиреч старобългарски. Но как да обясниш на един лицензиран професор че Περσιανος не е "Персиян" а според старобългарски фонетични закони се явява "Прѣсиян"?

Зависи за кое време става въпрос, според български фонетични закони след 9 век горното е Прѣсѣнъ, за да бъдем точни. За по-ранен етап може и да е Персиану

On 14.02.2019 г. at 16:53, El Mio Cid said:

Тюрколозите са допуснали една много сериозна грешка при тълкуването на "капь", а то е че тя е от женски род, и-склонение, което доказва индоевропейския и изконнославянския й произход. Това няма да го намерите в нито един учебник, въпреки че словообразуванието е очевадно: копати - капь; също както творити - тварь; решти - рѣчь, с удължаване на коренната гласна. За семантическото значение да се сравни с образъ > обрѣзати.

Страхотна аргументация, няма що... примерно в духа на онези, според които живак е производна на жив.

On 23.11.2018 г. at 17:24, sir said:

Тулши е кажи-речи общоприето, че значи "шлем" главно поради това, че в гръкоезичните надписи има шлемове. И след това са му търсени фонетични подобия из тюркските езици. А именно: осм.-турск. tuldza, куман. toulga. Това е от преди 70 години и така си седи и до днес. Хипотезата за колчана май съм я виждал при някой от "алтернативните" изследователи, дали при Войников или И. Т. Иванов не

Общоприетото в случая може да се окаже съвсем погрешно.

Търсенето на фонетични "подобия" след като не е ясно какво означава надписът води само до поредни въздушни кули.

Няма как една монголска дума за шлем /дугулга/ в класически монголски (12-13 век) да има през 8 или 9 век фонетична форма, каквато има в по-съвременните езици /дуулга, дулг и под./.

Няма и как една арабска дума /халка/ да се мъдри в същия надпис от 8 или 9 век.

Освен ако цялата постановка (класическа или алтернативна) за инвентарни списъци не е изначално сбъркана.

On 23.01.2019 г. at 13:01, sir said:

Само искам да добавя за финал, че изобщо не съм убеден, че чувашкото "кибе" - дреха (което също седи в писанията на нашите "експерти") има нещо общо с думата "кюпе". Според речниците тази дума превежда на първо място руската дума "рубаха", която на външен вид прилича на арабско-персийското "qaba" - плащ, дълга мъжка дреха. Т.е. нищо чудно да има някакви контаминации в значенията. Не съм много сигурен, че тази дума идва и от един друг фамозен тюркски корен - кеп/кип/гиб (калъп, модел, образ, подобие) - откъдето според тюрколожките рецепти идва българското кап/капище. При всички положения обаче няма как да идва хем от кюпе (малък метален пръстен, ризница), хем от кеп (калъп, модел), въпреки че тюркофилите обичат да я цитират и по двата повода.

Очевидно между двете чувашки думи (кепе "риза"/ кап "калъп") няма нищо общо.  Иначе в специализирания речник за чувашка етимология щеше да е споменато. А думата за "халка, пръстен" още по-малко.

Брекзит е и закономерно следствие от тотално провалената регионална политика в Обединеното кралство. Държавата се присъдинява към Общия пазар едва ли не по съвет на Световната банка през 1973 заради тоталния икономически упадък след разпада на империята. Общият пазар и после ЕС спомагат за бурен растеж в някои сектори и само в някои региони (най-вече югоизтока - ефектът Лондон финансова столица на Европа - не може да се очаква да спомогне за развитие в радиус повече от 150 км реално). Останалата част от страната изостава тотално като инфраструктура и стопнаство - това си личи особено в Северна Англия, Югозападна Англия, Уелс - магистрални пътища липсват, жп транспортът е масово на дизел, за скоростни жп линии като в Германия, Франция или Италия просто забравете.

Това са все неща, които се набиват на очи дори и на хора, израстнали в Германия. Туристите от чужбина са предимно в Лондон и околността и по шотландските замъци. Пътувайки из другите краища на държавата, където има доста красиви местности - крайбрежието на Ламанша, Корнуол, забелязваш, че други чуждестранни туристи просто няма. И как да има при техния ужасно нередовен (и скъп) транспорт?

On 15.12.2018 г. at 13:42, Aspandiat said:

латинският се явява късен донор, от 11 век нататък.

Латински не може да се явява изобщо донор на каквото и да било освен ,научна лексика след 11 век, защото отдавна не съществува като говорим език.

В самата група германски езици има влияние между отделните езици. Отдавна е известно влиянието на долнонемските диалекти върху скадинавските езици, което датира много преди 11 век. Да не говорим за старофренския език.

Каквото и да въртите и сучете, в иранските езици като цяло категорията "определеност", каквато съществува в български и в повечето европейски езици, просто отсъства.

Преди 21 часа, Бобо said:

Аз тука не мога да схвана абсурдността.Даже твоето твърдение /ако съм разбрал правилно,че сме приели тази"задпоставеност "от гърци или рамляни/ми се струва по-абсурдно,при положение ,че имаме що годе сигурни данни,че българите и кюрдите ги е делял един Кавказ в един доста голям период от време...

Освен това,мисля,че и  чисто лексикално,не само граматически имаме доста аналози между кюрдски и български.

Нищо не си схванал.

В случая не става дума само за "задпоставеност", ами за факта, че изобщо в български има определителен член.

Граматически български и кюрдски са подобни точно толкова колкото български и цигански.

Преди 4 часа, Aspandiat said:

Кога за първи път тя е засвидетелствана в старогръцки текст? Питам, че ми стана интересно.

Чак в класическия период. Липсва у Омир :) :) въпреки че произведенията му са запазени в късни преписи :) :)

Преди 4 часа, Doris said:

Въпросът е, че първата буква от старославянската азбука е наречена с българска дума, уникална сред другите славяноговорящи.

Продължават с голословните твърдения. Какво й е уникалното на тази дума? Чували ли сте за прейотация в славянските езици изобщо? Много по-лесно е във форума да сипем със самосвала глупост след глупост и после да обвиняваме другите в спам и тролене...

Преди 5 часа, Doris said:

Въпросът, който дискутираме тук е дали българите от ПБЦ са сменили езика си, дали са  "проговорили" славянски поради някаква причина.

е все едно да се питаме защо като българчетата отиват в Германия проговарят немски например. Каква ли е причината???

1 hour ago, Doris said:

Няма я в словенския. На словенски "Аз"  е  "Jaz". 

 Смешно е да се държите като барин к нищим.

Още по-смешно (а може би жалко?) е когато апологети на имагинерния осетино-тохаро-ирански "древнобългарски" изхвърлят с лека ръка половината от българските народни говори, където формата е яз... Сигурно според тях в Западна България не се говори български?!?

1 hour ago, Doris said:

Например споменатата думичка "Аз" я  няма в нито един славянски език освен българския,

Не ви ли омръзна да въртите грамофона с глупости? Не само че я има, но я има точно в езика, който и днес се нарича словенски.

Едно си баба знае, едно си и бае...

Темата е за ключ...

Преди 14 часа, Soki said:

Затова това дето пиша е хипотеза. Но съвпаденията са достатъчни да се проучи добре, че може от някаква абсолютна случайност да се открие нещо наистина важно!

Важното в конкретния случай е, че в иранските езици, които са изложени на вековно влияние откъм семитските езици (акадски, арамейски, арабски), е започнала да се оформя семантичната категория "определеност". Става дума именно за такива като кюрдски и новоперсийски и то процесът при новоперсийски още не е напълно завършил морфологично.

Определен или неопределен член в огромното мнозинство древни и съвременни ирански езици просто няма, защото при тях липсва такава семантична категория.

Същото се отнася и за другите индоевропейски езици (гръцки, латински, арменски, германските езици), които са прихванали тази определеност от семитските езици. В Европа първо класически старогръцки, после латински с дъщерните му романски езици, оттам и в германските езици и в някои други (албански, български), че дори и в унгарския.

Абсурдно е да се дири каквато и да било връзка по "древнобългарска линия", макар че след всичко останало в темата не бих се учудил, че някои продължават тук да преоткриват топлата вода...

On 6.12.2018 г. at 23:32, bulgaroid said:

 

А Златарски е по-скоро комунистически историк свято спазващ директивите на Москва, ако беше царски нямаше да пише подобни глупости. 

Не знам дали само за такива изказвания не би следвал окончателен бан на автора и на кликата му, която му слага плюсове?!?

Има ли модератор в този форум изобщо? Или сме в Ганскиното кафене?

On 2.12.2018 г. at 20:46, nik1 said:

Ще се повторя: Пиночет не е икономист, а военен, за имаме очаквания да бъде икомически, пазарен или фискален технократ, Такъв  Ернандо Бучи и "момчетата от чигакската школа" които поствят основите на социалната пазарна икономика в Чили

Точно този се появява през 1982 г, след като чикагските момчета са вършали 9 години и сриват всичко, което социалистите не са успели до 1973.

Разходите за образование, здравеопазване и социална политика по времето на Пиночет са много ниски. То няма и как да бъде иначе по чикагската школа.

По-нанатък говориш за интеграция чрез образование, това няма как да стане без разходи за образование.

В края на режима около 50% от населението живее в крайна бедност. БВП на глава е по-ниско през 1989, отколкото през 1980. Каква е тази социална пазарна икономика?

Преди 38 минути, Aspandiat said:

Например за името Михиракула съм срещал иранска етимология - "цвете (кул) на Митра (Михр)".

Ама откъде ги вадите тези глупости?

Такава иранска дума за цвете просто не съществува.

Името Михиракула е ирано-индийско хибридно име и означава "от рода (kula) на Митра". Сред афганитанските имена от тези династии е пълно с такива.

Преди 20 минути, nik1 said:

Технократите (като Пиночет) действат само като авариен стоп - на популистите, след което връщат нещата в руслото на нормалното..

/Вижте новата история на Чили/

Пиночет едва ли може да се нарече технократ. Реално първата половина на управлението му (1973-1982) може да се определи само и единствено като тотален икономически провал, т.е. с нищо по-различно от Алиенде. След 1982 г. политиките рязко завиват на 180 градуса - т.е. не може да се говори за технократство, а за гасене на пожари (и то във времената на противопоставянето между САЩ и СССР).

Бедността си остава масова до края на управлението му и не се предприемат никакви политики за намаляването й преди 1990 г (т.е. след Пиночет, когато се увеличава делът на социалните плащания). 

On 29.11.2018 г. at 17:04, Aspandiat said:

аимов и следващият го Илчев са "решили" нещата по един съвсем елементарен метод, граничещ с научна халтура - всяко име, дето и "по-така", е обяснено като съкратени от славянско или гръцко.

Ами това е максимумът, който се е допускал от идеолозите на БКПто по онова време. Да не говорим, че още във въведението (стр. 8, Заимов е написал "желателно е да се избягват имена от религиозен произход, главно гръцки и еврейски" тъй като били "чужда жилка в свежия поток на изразителните имена от славянски произход". Е, не е споменал имена от латински или романски произход, каквито също има немалко. Но те също са "чужди".

Реално имената от гръцки произход и техните производни са толкова много и толкова широко разпространени в българския език. Но днес може отново да ги очистим (понеже са заклеймени като "чужда жилка") с помощта на някакви изфантазирани "прабългарски" имена и още по-нереално съществуваща осетино-ирано-памиро-тохарска именна традиция.

On 27.11.2018 г. at 21:01, makebulgar said:

Еми Аспандиате, на българското Читем в онзи език отговаря Чатама, а на българското Тутом - Дутиям. Все индоевропейски числителни редни.
Този език е достигнал до Памир, но не е някой от тамошните езици. Привнесен е.

Мили боже, пак се завъртя старият грамофон...

On 26.11.2018 г. at 1:42, Exhemus said:

Мургаш

Река Мургаб/на персийски Мургаш/  с прочутия град Мерв център на много древната страна Маргиана.   /тревиста, ливада/

Среща се в Памир и Чувашия.

Кой ли е кръстил на персийски наш връх - тревист?  

Гатанката Дълга Мара сянка няма, много добре си спомням баща ми я казваше Дълга Мурга....

Дали отговорът е река или поле? Важното е, че думата се е запазила до наши дни.  

Естествено е, казано от уморени конници - поле.

Що глупости са изписани тук, нямам думи просто.

Преди 22 часа, makebulgar said:

Тази Мундрага може и да има връзка с Мадара. По същия начин по който нашето могила в гръцкия става мангила.

Айде стига с фантасмагориите.

Мундрага е и в записа на кирилица в старобългарския превод на Сим. Логотет. Няма никаква възможност как да стане на Мадара. Ако можеше, досега да е изяснено местоположението й хиляда пъти.