Kuna

Отдавна не се бях завъртала тъдява, но събитията ме заинтригуваха много и потърсих да видя писали ли сте нещо. Поздравления за Андрей за отварянето на темата.

Лично моята диагноза е следната: лумпенизацията на британското общество е много дълбока и мащабна. То това май е само симптом, не причина, ама само нахвърлям разсъжденията си. Правило ми е впечатление и от пребивавания там и от други наблюдения. Споделих тая мисъл с хора, които много повече от мен имат преки впечатления и го потвърждават. Пословично е мястото на Великобритания в класацията за най-много тийнейджърски бременности например. Емиграцията си е част от картината, но ми се струва, че не е основна причина за тоя разпад именно там. Грубо казано, част от коренното бяло население носи една много примитивна култура, да не кажем безкултурие, и това е от десетилетия. Харесвам тази държава, харесвам много от обществените й аспекти и духа й. В крайна сметка Римлянина ги казва нещата, но преди това - кое в системата е позволило толкова силен примитивизъм или профанизация? Ако изобщо някой е съгласен с идеята.

От: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2024203/UK-RIOTS-2011-David-Cameron-orders-police-come-hard-looters.html

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Oxfordian_theory_supporters

Глишев ето го списъка с хората приемащи Едуард де Вер като действителния автор.Виждаш че е повече от внушителен.нима Минков и Шурбанов поцнават творчеството на Шекспир по добре от посочените капацитети?

Ресавски, в списъка фигурират най-вече сценаристи, актьори, съдии /щатски?!/, журналисти, астрофизици и пионери на психоанализата /с целия ми пиетет към Фройд, трудно ще го пирзная за капацитет по Шекспир/

Аз точно това имах предвид! Как е възможно дадена теория да ни прави щастливи, когато е без значение дали ни харесва или не, а е просто факт?

А може би трябва да се попита как и защо такъв факт може да е неприемлив, кощунствен, дълбоко възмутителен и обиден за човека

Съгласна съм с много от нещата в поста на Дедето. /Не споделям наблюденията му за съвременния образ на преуспелия ученик/.

Ок, ок... Нямам нищо против ...

Но с какво може да направи някой щастлив представата, че човек произхожда от примат, а не например, че има специално място във вселенската йерархия от живи, пък и не само от живи творения. Това ми прозвуча старано..

С това, че всеки жив организъм е толкова интересен и гениално създаден от природата, независимо дали е примат или нещо, което се намира по-долу в дървото на еволюцията. Това, + фактът, че ние хората, освен че също сме такива организми, имаме способността да изучаваме и осъзнаваме логиката и механизмите на природата, са си е основателни причини да се чувстваш щастлив.

ЧРД! Жив и здрав!

Проблемът е, че са сравнитлно по-бавни, но по-важното е, че са много неустойчиви на въздушни течения и затова често са катастрофирали.

Как е решен по-горе втория въпрос - според мен не виждам логична технология която да го решава. Освен ако не могат да се свиват и да политат като самолет, когато метерологичните условия се влошат. Да ама подобна технология ще е изключително скъпа, а и безмислена (защото едно от основните предимства на цепелините е товароносимостта).

Факт. Това си е проблем при въздухоплавателните съдове.

Разбира се

.:.

Мда, каквото и да значи "разумен."

Да де, но според днешните ни познания, такова съчетание от "подходящи условия" е много рядко.

Мисля, че става дума за разликата между примитивни форми на живот /живот въобще/ и вече живота, който е на Земята - сложен, многообразен и разумен.

Галахаде, и аз помня вкусовете на швепсовете от време оно Бяха страхотни. А защо? Есенциите ли са били по-добри? По-естествени? Чудно ми е наистина.

Помня когато за първи път опитах мириндата, май беше 96-97ма /не употребявам, ама инцидентно си взех/. Вкусът беше повече от отвратителен, все едно битова химия пиех.

Тази рецепта, нали не е същата, която се използва и в съвременното производство на кока кола?

Ники, не е същата, разбира се. Естественият сок от лайм със сигурност вече отдавна е пренасочен за производството на препарати за съдове, ония, дето са с натурални екстракти

Зитко, за пълното разтваряне на ножче залагам, че е градска легенда, но съм чувала, че инж. Ганев /разбирай средностатистическият представител на българската приложна инженернотехническа мисъл/ почиства успешно ръжда от метал с кола заради фосфорната киселина в нея.

А, това беше просто велико.

Говорех за грешки в хранителния режим на майката.Не може да бъде прекалено с течности що се отнася до лактацията,но въпроса е,че трябва да има и достатъчен прием на витамин В,белтъчини,витамин С,витамин А,витамини Е и К и мастни киселини.Храненето е изключително важно,а тези витамини стимулират лактацията,но без достатъчен прием на течности (най-вече вода) няма как да се отделя нужното количество кърма.

Храненето на майката е важно за лактацията дотолкова, доколкото чрез него тя си набавя необходимото за собствения организъм. /Добавено - например вж. стр. 155, т. 78 ТУК/. Разбира се, че е важно да се храни пълноценно; няма спор, че витамините и пр. от естествени източници са жизненоважни, особено за кърмещи жени, но това се отнася в почти не по-малка степен изобщо за жени след раждане. Приемът на течности също е важен - един от ефектите от по-високия окситоцин при кърмещите, особено в първите месеци след раждането, е характерното пресъхване на устата и чувството на жажда и е нормално да се пие, за да се утолява то. И да, с течности може да бъде прекалено и резултатите да не са от най-приятните /Ето малко данни по въпроса, за да не съм голословна: There is no evidence to support pushing fluids beyond thirst. Dr Ruth Lawrence, in Breastfeeding: A Guide for the Medical Profession, cites several studies that suggest drinking beyond thirst may actually suppress lactation. Dr Lawrence states, “No data support

the assumption that increasing fluid intake will increase milk volume.”1 She also states that “restricting fluids has not been shown to decrease milk volume.” Her advice is to drink to thirst and to listen to the body’s cues to drink. In Successful Breastfeeding by the Royal College of Midwives is the statement that “thirst effectively regulates the fluid intake of a lactating woman and the practice of encouraging breastfeeding women to drink large quantities of liquid should be abandoned." http://jhl.sagepub.com/content/22/1/11.full.pdf

Идеята ми е, че често се набляга твърде много на храненето на майката и многото течности като залози за лактация, а де факто най-главното условие е правилното и достатъчно стимулиране чрез кърмене. Това исках да уточня. Всичко друго е нужно, но е второстепенно. Въпрос на правилна градация. Но разногласия винаги може да има, което е нормално, дори и в средите на колегите консултанти .

Така или иначе темата не е за това, а и освен сдруженията, предоставящи помощ в тази област, има и предостатъчно форуми, в които надълго и нашироко се водят всякакви подобни дебати.

/Собствено, кво му е на секса като стимулант? Даже си е екстра. Всяко антистрес занятие е добре дошло за каузата, ако ще и само хормонално погледнато /

Е, мъжката гледна точка винаги е интересна

PS - а мъжкият интерес към тия въпроси е винаги похвален.

Хм, но желязната верига е твърда и тежка, а гумата шава.

Шава, ама е еластична. Това поне ми идва на прима виста.

Иначе не виждам проблем с издръжливостта - все пак гумите на самолетите издържат неимоверни натоварвания. А и относно запалимостта - тези материали се обработват с какво ли не, в това число с различни ретарданти за устойчивост срещу запалване.

Общо взето ключовите думи за възпитаването на детето и създаването на оптимални условия за неговото психологическо /и физическо - ама това е друга тема/ развитие са две: търпение и последователност. Колкото по-рано един родител осъзнае това, толкова по-успешно може да общува с детето. Лесно е да се обобщи, но не е лесно да се постига на практика. По две причини. Едната може да се каже, че е субективна – т.е. дали отделният родител познава тези съвети и доколко успява ежедневно да ги прилага. Другият фактор бих го нарекла обективен – доколко има култура и система, които да популяризират и подпомагат прилагането на правилното психологическо отношение при възпитанието на децата. Смея да твърдя, че вторият фактор у нас липсва.

Търпението и последователността се тренират още от раждането на бебето. Родителите, колкото и мотивирани да са около появата на едно желано дете, често се оказват на практика неподготвени точно по отношение на правилните грижи за детето от психологическа гледна точка. Педиатрите дават съвети за физическото обгрижване, но много рядко обучават родителите за желателните възпитателни методи. Или евентуално го правят само ако родителят поиска специална помощ. Вярно е, че има достатъчно достъпна литература, но малко родители я ползват, вероятно защото недооценяват важността на правилното възпитание на детето. А и често е много по-удачно и ефективно да се получат синтезирани съвети наготово от авторитетна фигура, като един педиатър. Проблемът не е само в това, че родителите недооценяват факта, че има правилен и неправилен начин да се отнасяш към детето си и последствията от съответния подход върху психиката му са дълготрайни. Дори сред хора, които се предполага да са професионалисти и да са специално обучени, като учителите в детските градини, положението е доста сериозно, особено сред по-възрастните поколения.

Далеч съм от мисълта обаче да стоварвам цялата вина върху неадекватната ни култура и да отричам личната отговорност. Защото дори когато родителите имат правилните познания /или дори интуиция/ и подготовка, пак е трудно, особено през първите три-четири години от живота на детето. По-лесно е да го плашиш с баби меци, торбалановци, поболяване на майката, изоставяне и пр., отколкото да спазваш думите си на 100%, да обясняваш търпеливо едно и също нещо по десет пъти, винаги и при всякакви обстоятелства да отказваш непозволени неща с твърд и спокоен тон, дори когато си преуморен и нервен, когато си се срещнал с приятели и искаш да се почувстваш човек, когато околните ти хвърлят неодобрителни погледи и направо ти казват да се засрамиш колко лош родител си или да си озаптиш детето, щото не са длъжни да го слушат. Няма на света система, която да те накара да осъзнаеш, че си отговорен за всяка дума, жест или постъпка пред детето си и да гарантира, че постъпваш винаги правилно, ако ти липсва усетът или волята. Но пък като няма такава система и култура вероятността това изобщо да стане е тъжно малка.

Мадлейди добре ги е написала работите. Само едно техническо уточнение, ей така, за да сме максимално коректни /щото съм си буквояд по природа, при това със специализирана квалификация точно в областта по т. 3 /.

3.Тук вече ще говорим за сериозните грешки по отношение на кърменето. *** Да има случаи,когато една жена просто няма и не може да произведе нужното количество кърма,но те са 1%.При всички останали това се дължи на грешки в храненето,недостатъчен прием на течности и недостатъчна стимулация (тоест недостатъчно често слагане на гърда).

Бих изменила последното изречение: При всички останали това се дължи на недостатъчно често слагане на гърда и грешки в храненето на бебето. Приемът на течности е важен, но не решаващ /често се стига до другата крайност - да се приемат самоцелно твърде много течности в стремежа да се постигне желаният ефект, което пък води до точно обратното. Прекаленият прием на течности води до намаляване на лактацията, колкото и парадоксално да звучи. Относно грешките в храненето - приемам, че става дума за грешки в храненето на бебето, нали? Инак, вече има достатъчно ресурси за надеждна информация и персонална помощ по въпроса, така че се ограничавам дотук.

Ох, тая тема все я чета грешно като "Новият изтребител"...

Моловероятно да се случи, но съществува вероятност.

Така е, никой не отрича наличието на вероятност. Ама и ДНК идентификацията не се води 100% сигурна Това в кръга на шегата, разбира се. Но дори и тази вероятност да е много по-голяма от незначителна, предвид огромността на вселената, вероятността да се засечем с обитатели на такава планета вече съвсем изтънява.

Мен пък ме заинтригува хипотезата за "уникалната земя" (Rare Earth Hypothesis) - появата на планета като Земята, със сложния й живот, обусловен от уникално съчетание на различни предпоставки, е малковероятна другаде.

Нито свободния пазар, нито регулацията са идеалното решение на икономическите кризи. И едното, и другото, а и трето, четвърто и пр. вършат работа когато се използват адекватно като инструменти. Понякога трябва да се вдигат данъците, а после да се свалят. Въпроса е с колко,кога и за колко време. Свободния пазар е хубаво нещо, но не бива да го идеализираме. Свръхрегулацията си я представям като Гъливер овързан от лилипутите и може само да мърда пръстите на краката си, т.е огромен потенциял блокиран от бюрокрация и излишни административни ограничения.

Именно.

Напротив. Настъпи поради намеса в пазара на ипотеките, чрез създаване на привилегировни заеми.

Това пак става под натиск на пазарни сили Стремеж за реализиране на продажби на всяка цена.

Не става, трябва свободен пазар. В момента в който той се натовари с ограничения и регулации, в какъвто период пак сме сега, започнаха и проблемите му...

Напротив. Кризата настъпи именно поради твърде свободен пазар и неадекватна регулация

И от мен!

Бутафория е, вярно. Ама то угодия няма - хем зная и съм обявила на всеослушание, че е бутафория и масова истерия тоя Св. Валентин и 8ми март и не ги тача, хем ми стана едно такова хубаво като получих от онези сърчица-възглавнички, дето ги продаваха в Рамстора за 2 лв., събират мъх и прах и се чудиш къде да ги денеш.

Започвам да се убеждавам, че на 14,02 просто се спекулира със Свети Вaлентин, с цел продажба на куп кичозни предмети: балони със сърцевидна форма и какво ли още не....

А, започваш, казваш...

Искам осмарски пелин!!!

днешният капитализъм изобщо вече не е капитализъм и дебатът е накъде ще тръгне ...

Не следя редовно темата, но е факт, че в нея в повечето случаи споделям напълно мненията на Невски, въпреки че се е случвало другаде да сме на противоположни мнения с него по някои съвсем кокретни въпроси.

Това ме заинтригува. Ако днешният капитализъм вече не е капитализъм, какво е според теб, Невски? И кога евентуално е престанал да бъде капитализъм?

И всъщност какъв е проблемът да го наричаме все пак капитализъм и да приемем, че има и кофти страни - това вече не е към Невски, а е реторичен въпрос.

Не битуват масово Куна, да не смесваме отношенията снаха- свекърва (свекървещица) в добрите семейства има любов и грижа по голяма от други народи и култури. Даже сме прочути с "перинаталните" грижи, които често продължават до 50 годишна възраст на "детето"

Ами единственото ми обяснение за това твое твърде странно наблюдение е, че не си имал възможност да сравняваш обгрижването по нашенски с това в "западните държави" И такова сравнение бая трудно може да мине в полза на нашите мили родни традиции.

Дори има много интересно противоречие в думите ти - последното изречение от цитата ти илюстрира неадекватността на грижите /да кажем възпитателните/ за децата като цяло у нас. Факт е, че у децата не се възпитава самостоятелност и това е пряк продукт на разбирането за прекалено обгрижване и свръхпротекция. Наблюдава се още от раждането на децата и често се формира именно такава психологическа нагласа на несамостоятелност и неестествени ограничения. Всичко започва от това, че родителите рядко оставят детето да се учи да се храни и облича само, да става само, когато падне, от това, че му се карат да не тича, щото ще се изпоти, да не сяда в пясъка, щото ще се изцапа и т.н. и т.н. Обратното - там, където наистина са нужни ограничения, последователност и търпение, често ги няма - детето иска да му се купи близалка, майката казва "не," то се тръшва и тя казва "ох, това дете много се налага и не мога да издържам" и му купува.

Не визирам отношенията "снаха-свекърва," въпреки че и те вероятно имат някаква връзка с въпроса. Онова, което ти си изброил с тирета, всъщност са много характерни подходи в културата на западняците, а не в нашата. Чудесни подходи, които ти, незнайно защо, ги приписваш на нашите традиции. Което е смехотворно. Ние много повече си падаме по "глезотии, театри" спрямо децата, не сме склонни да се отнасяме с децата като с равни, изнежваме ги /само забележи как на 10 градуса навън 99% от децата са с космонавти, шапки и качулки/ и пр. и пр. В нормалните държави не съм чула за бременна, която девет месеца не се подстригва, за новородено, което 40 дни не го изкарват навън - това става дума в началото на ХХІ век - или пък за раждане с операция под път и над път /да използвам и тоя пример/.

Идеята ми е, че не може да се идеализира нашето минало и традиции. В него има и добри неща, но и много стереотипи, които са неудачни и ретроградни и които много по-трудно се поддават на промяна и рационализиране.

Не е лошо да се придържаме към темата все пак, въпреки че начинът на гледане на деца, дори и по отношение на чисто физическото обгрижване, има съвсем преки психологически последствия.