В покрайнините на Кориналдо, северна Италия, при неинвазивно проучване на терен за строеж на спортен комплекс, бе открит гроб на благородник от населявалите региона пицени. Погребението  се датира от VII век пр.н.е., като са открити много оръжия, бронзов шлем, керамични съдове и колесница. Останките на погребания аристократ вероятно са унищожени при хилядолетното използване на терена за земеделие.  

https://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-8015591/Italian-tomb-pre-Roman-prince-saved-imminent-destruction.html

Откриха доказателства за неандерталска ДНК в съвременни африканци. Европейци върнали се в Африка преди 20 000 години са я внесли в местното население.

https://www.sciencemag.org/news/2020/01/africans-carry-surprising-amount-neanderthal-dna

Dropkick Murphys в компанията на една или две Murphy's Irish Stout

Преди 17 минути, nik1 said:

Не разбрах добре защо че вълкът е гигански...Не му дават размерите

Според руските сайтове главата на вълка намерен в Якутия е около 40 см. За сравнение се посочва, че това е половината от дължината на тялото на съвременните вълци 66-86 см.

Преди 22 часа, Р. Теодосиев said:

Една ли ще искат нашето участие. Има си компетентни структури, които според мен са ангажирани, няма как да се направи нещо толкова голямо, ако не е са съобразили историческата достоверност.

Ще се опитам това лято да го посетя и ще кача малко снимки. На 22.06.2019 ще е откриването с отворен вход за всички, ако някой има възможност нека го посети и да сподели впечатления.

Дано да греша, но проектът на т.н. "Исторически парк" ми изглежда като много амбициозна еклектична бутафория. За историческа достоверност могат да претендират проекти като замъка Гидолон (Guédelon), където всичко се изработва на ръка и се строи с технологии, методи, инструменти и механизми от XII-XIII век. Само за сведение Гидолон се строи от доброволци от 1997 г. и ще бъде завършен през 2023 г., но вече има над 300 000 посетители годишно и печалба със седемцифрено число.

https://www.youtube.com/watch?v=ihAPm8JQ3bg

Повече от две десетилетия след като изследователи са открили 3800-годишните останки на жена от културата Джомон в Хокайдо, Япония, те най-накрая са дешифрирали нейните генетични тайни.

Оказва се, че в това отношение тя изглежда много по-различно от съвременните жители на Япония. Жената, която е била възрастна, когато е починала, имала висока поносимост към алкохола, за разлика от някои съвременни японци, разкрива генетичния анализ. Тя също е била с умерено тъмна пигментация, тъмни очи и повишен шанс за развитие на лунички.

Изненадващо, древната жена споделяла генен вариант с хора, които живеят в Арктика, който помага на хората да усвояват храни с високо съдържание на мазнини. Този вариант се среща в повече от 70% от населението на Арктика, но не присъства никъде другаде, казва първият автор на проучването Хидеаки Канзава, куратор по антропология в Националния природонаучен музей в Токио.

Този вариант дава допълнителни доказателства, че хората от културата Джомон са ловували предимно морски и сухоземни животни с висока телесна маса, каза Канзава.

„Хората от Хокайдо през епохата Джомон са се занимавали с лов на земни животни, като елени и глигани, но също и морски риболов и лов на морски котки (ушати тюлени), сивучи (морски лъвове на Стелер), морски лъвове, делфини, сьомга и пъстърва. ” - казва Канзава пред Live Science. "По-специално, много находки, свързани с лова на океански животни, са били открити в района на Фунадомари”, където е била открита жената Джомон.

Жената е живяла по време на периода на Джомон, известен още като неолитен период в Япония, който продължил от около 10 500 г. пр. Хр. до 300 г. пр. Хр. Въпреки, че тя е починала преди повече от три хилядолетия - между 3,550 и 3,960 години, според последните радиовъглеродни датировки - изследователите са открили нейните останки едва през 1998 г., в могила във Фунадомари  на остров Ребун, край северното крайбрежие на Хокайдо.

Но генетиката на жената на Джомон остава мистерия през всичките тези години, което подтиква изследователите да изследват нейната ДНК, която те извличат от един от нейните кътници. Миналата година изследователите публикуваха своите предварителни резултати, които помогнаха на съдебен художник да създаде реконструкция на лицето на жената, показвайки, че има тъмна, чуплива коса, кафяви очи и лунички.

Нейните гени също показват, че е била изложена на висок риск от развитие на слънчево лентиго, или затъмнени петна на кожата, ако прекарва прекалено много време на слънце, така че художникът включил няколко тъмни петна по лицето ѝ. "Тези открития дадоха информация за историята и реконструкцията на древните структури на човешките популации в Източна Евразия." -каза Канзава, който беше част от по-голям екип, включващ Наруя Сайту, професор по популационна генетика в Националния институт по генетика в Япония.

Сега, след като проучването им трябва да бъде публикувано през следващите няколко седмици в списанието „Anthropological Society of Nippon's English-language journal“, Канзава и колегите му споделят повече от резултатите си. ДНК на жената показва например, че хората на Джомон са се разделили с азиатските популации, които са живели на азиатския континент преди 38 000 и 18 000 години, каза той.

Вероятно хората на Джомон са живели в малки групи ловци-събирачи, приблизително 50 000 години, отбеляза Канзава.                  Освен това, жената от Джомон е имала мокра ушна кал. Това е интересен факт, тъй като генният вариант за суха ушна кал възниква в Североизточна Азия и днес до 95% от източните азиатци имат суха ушна кал.  Хората със сух вариант на ушна кал също нямат химикал, който прави подмишниците миризливи.

Въпреки различията си със съвременното японско население, жената Джомон е всъщност по-тясно свързана с днешните японци, уличите от Източна Русия, корейците, автохтонните тайванци и филипинци, отколкото с тези на китайците хан, каза Канзава.

https://www.livescience.com/65536-ancient-japanese-woman-genetics.html

Валери Йотов в публикацията си "Имитациите на анонимните фолиси клас А-2" , свързва производството на лети медни имитации (969 - 1035 г. в Дръстър и Исакча ) с византийския контрол над градовете на  Долни Дунав. Но все пак посочва и хипотези на румънски и български автори свързващи част от тях (977 - 1001 г.) с възстановената българска власт след бунта комитопулите.

http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2613&type=.pdf

Според статия в Nature е открит нов човешки вид Homo luzonensis населявал допреди 50000 години остров Лусон, Филипините.

https://www.nature.com/articles/s41586-019-1067-9

https://www.sciencenews.org/article/new-hominid-species-homo-luzonensis-philippines?tgt=more

Преди 23 минути, Frujin Assen said:

Откъде идва съмнението ти, че на Звиница и Маламир майка им не е славянка? Напротив, това е най логичния вариант. 

Какъв Балдемар те гони? Откъде готски имена в тия години на балканите? 

Как ще коментираш изчезването на етнонима "славяни" след Омуртаг в България? 

Фружине да ти припомня, че Валафрид Страбон (808 - 849 г.) е съвременник на Крум и Омуртаг. А иначе сред кралете на готите в Испания има много интересни имена като Витица и Свинтила. Сред благородниците им са Видимир, Билимир, Валамир, Теодимир а един визигот граф на Септимания носи странното име Булгар/Булгаран.

Преди 19 часа, Frujin Assen said:

Сир, доказателства в студиото, че българите са заварили готи в Мизия! Аз лично не знам, да има каквото и да било споменаване в който и да е извор за готи и въобще германци към 7 век в Мизия. Брат му пък се казва Звиница. 

Нека приложим бръснача на Окам, след като готските и славянските имена са подобни. Има ли в изворите споменаване на германци живеещи в Мизия (на балканите) от 7 до 9 век? Отговор Не. Има ли засвидетелствани в изворите славяни? Отговор-Да, колкото искаш и още толкова. И така според вас, какво е по вероятно да е името- готско или славянско?

Има Фружине, има такъв извор за готи в Малка Скития (Добруджа) и по-точно в Томис (Констанца) около 800 г. За църковна служба/литургия на sermo Theotiscus ( немски / готски).  Авторът е Валафрид Страбон, франкски монах (808 - 849 г.), а изворът е неговата De incrementis ecclesiae Christianae, писана през 840-842 г.

1 hour ago, Last roman said:

това са някакваи полулегендарни сведения за предомирови времена.

Досега нямаме данни за тракийско корабоплаване, камо ли за находки на кораби.

Това добре, но ако траките са нямали изобщо нищо подобно на кораби как са заселили островите Лимнос , Имброс, Самотраки и Тасос? И как роднините им са ги посещавали, със салове и еднодръвки ли? 

Ако за някой представлява интерес ето няколко книги по темата за download:

Visigothic Spain 409–711; Roger Collins   http://b-ok.org/book/1069963/8d3d14

Paganism and Pagan Survivals in Spain up to the Fall of the Visigothic Kingdom; Stephen McKenna

https://www.academia.edu/1235717/Paganism_and_Pagan_Survivals_in_Spain_up_to_the_Fall_of_the

HISTORICAL WRITING IN VISIGOTHIC SPAIN FROM c. 468 TO THE ARAB INVASION OF 711; Elizabeth Alexandra Jordan

https://www.collectionscanada.gc.ca/obj/s4/f2/dsk3/ftp04/NQ27790.pdf

Преди 22 часа, Frujin Assen said:

Един въпрос. Как така се получава, че севера на Испания са езичници? Не са ли покръстени още по времето на империята. 

Кой точно е трябвало да ги покръсти? На север са кантабрийските планини и Пиринеите. Населяващите ги не са от най-покорните поданици на Римската империя и местните кантабрийци са много слабо романизирани, а васконите/баски/ май изобщо не са. Християнството става  официална религия в империята през 380 г., а през октомври 409 г. в Испания нахлуват вандалите и свевите.  След тях през 418 г. идват алани и още вандали.  Визиготите пристигат като нашественици през 456 г. Кантабрия е завладяна едва през 574 г. от визиготския крал Леовигилд, а след това там периодично избухват въстания.  Леовигилд и поне 1/3 от визиготските крале периодично воюват и уж завладяват части от Васкония, но неуспяват да покорят баските.  Свидетелства за езичници сред баските има от VIII в. и дори от началото на IX век. Същите баски разбиват франките при Ронсево през 778 г.

Преди 4 минути, Thorn said:

То и Пелайо вероятно е бил лоялен към Родерих. При това самият той не се обявил за крал. Колкото до функциониране на част от държавата - Астурия не е била май кой знае колко интегрирана с готска Испания.

Да, а всъщност Пелайо е избран за принцепс на Астурия не за rex, както и подвластната му територия от около 6-7000 км2 изглежда скромна за кралство. 

Съгласен, просто го посочих като краен пример за политкоректност в историята. 

Втората теза се поддържа от историци, отричащи всякаква идея за приемственост между Regnum Gothorum и християнските кралства на полуострова, още по-малко за някакъв принос към създаването на испанската народност и държава.  Влиятелният литературен критик, филолог и историк Америко Кастро (1885-1972 г.) отива до крайност отхвърляйки не само идеята, че визиготите са испанци, но и като твърди, че Испания и испанците са всъщност продукт на осемте века на "convivencia" (мирно съвместно съществуване и взаимно културно влияние) на християни, маври и евреи.

Връщайки се към въпросите поставени в първия пост на Aspandiat може да се каже следното: вижданията на испанските историци варират в диапазона между две антагонистични тези за значимостта и континуитета на „визиготското наследство”.

В първата група най-общо попадат автори поддържащи централната роля на Кастилия. За тях  визиготите се явяват  строители на националната идентичност, понеже те са първите създали обединено и независимо кралство на Иберийския полуостров. Според йезуита и църковен историк Гарсия Вилада (1876-1936 г.), испанската народност се  родила политически през 573 г. по времето на крал Леовигилд (568-586 г.) и духовно, при синът му Рекаред  (586- 601 г.), когато през 587 г., изоставяйки арианството  приел католицизма и го наложил над визиготите през 589 г., като държавата официално била обявена за католическа.  Други поддръжници на тази теза прибавят и 654 г., когато политическите и духовни измерения на испанския национализъм са подкрепени от единна законодателна система. Известна като Lex Visigothorum или Liber Iudiciorum (Книгата на съдиите), тя обединява по-ранните закони, обичайното право и традиции на визиготите и римските правни принципи и остава в употреба на християнска територия до 13 век. През 1241 г. Фернандо III крал на Кастилия, Леон и Галиция, издава Fuero Juzgo, кодекс от закони в сърцевината, на който е превода на Lex Visigothorum от 654 г. Сред политиците силен привърженик на тази теза е "каудильо" Франко.

Възможно е, но аз имах предвид съответствие като период от време между завладяването на страната и въстанието.

Според Chronica Adefonsi tertii regis, първият избран крал на Астурия - Пелайо е бил меченосец/телохранител (спатарий) на визиготските крале Витица и Родерих. При управлението на Алонсо II крал на Астурия от 791 г. до 842 г. все още е бил в сила Lex Visigothorum, т.е. визиготския сборник със закони издаден от крал Рекесвинт през 654 г. Целият церемониал в кралския двор и  кралските регалии били копие на тези от визиготския кралски двор.

Примерът с въстанието на Асеневци е неудачен. Ако търсим паралел с нашата история то като най-близко съответствие може да намерим във въстанието на Комитопулите. Последната визиготска провинция Септимания (Южна Франция и малка част от Каталуния) е завладяна от арабите през 716 – 720 г. През 720 г. умира и последният визиготски крал Ардо (Ardonus).  Бунтът на Пелайо през 718-720 г. и битката при Ковадонга (май 722 г.) създават кралство Астурия и полагат началото Реконкистата. Точно както визиготските крале, кралете на Астурия от 718 г. до 842 г.  се избират от съвет на благородниците и висшите духовници. След 842 г. монархията в Астурия става наследствена.

Нещо ново от Disturbed 

FFDP

Намират се и скандинавски имена от епохата на преселението и венделския период, завършващи на "ла" макар и по-рядко : 

- старонорвежкото Стурла (Sturla)

- Онела / Анула (Onela) шведски крал, който в поемата Беоулф се сражава срещу геатите. Неговото име се среща и като Ала/Али.