Отиди на
Форум "Наука"

B0081

Потребител
  • Брой отговори

    811
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от B0081

  1. Преди 35 минути, astralopitek said:

    Като изстреляш куршум и той порази заек и това става на тъмно (случайно попадение) има взаимодействие на тела без да е необходима светлина за това взаимодействие, и без да видим можем да установим че има взаимодействие между тела. Но се отклонихме от основата на дебата :) доколкото разбирам ти се съмняваш че докато се движи светлината тя не е фотони а нещо друго, така ли ? възможно е да е така, например при интерференцията през двойният процеп светлината не взаимодейства с него но интерферира, значи че докато светлината се движи тя е вълна а не частица, но има и хипотеза че може и да е частица с нелокално действие върху процепа, значи все пак  тя е частица и със и без да се движи, само докато се движи не може да взаимодейства чрез отдаване и приемане на енергия, също както , тела притежаващи маса на покой.

    Да, имаме косвени улики за движенито на телата / фотоните без да ги наблюдаваме през времето докато се движат. Затова имам тези съмнения, понеже имаме предположения основани върху косвените улики.

    Понеже в темата се разискваше въпроса за движението на фотон, и аз се замислих дали е справедливо да се разсъждава върху нещо което може и да не съществува (движещ се фотон) ?

  2. Преди 2 часа, astralopitek said:

    Какво значи: "проявявят се само докато взаимодействат" докато пътуват фотоните не могат да се прояват по твоите думи в които влагаш за съществително за фотони. Едно тяло не се "проявявя" никога докато пътува равномерно и праволинейно, докато не се сблъска с друго и това да засвидетелства неговото проявление. Докато не взаимодейства материята не може да бъде наблюдавана от изследовател, това важи за всички форми и нива на материята.

    Телата се проявяват чрез взаимодействието си със светлината, така установяваме дали телата се движат и начина им на движение. Но да се наблюдава самата светлина чрез светлина не се получава. Затова по обратен ред светлината се "наблюдава" чрез взаимодействието и с материята.

     Проявяват се докато взаимодействат (фотоните) : значи че при взаимодействието на светлината със материални обекти това се случва чрез порции на светлина, поглъща се, излъчва се , или друго  на порции , които наричаме фотони.

    Но дали светлината се движи със същите порции? Дали имаме право да говорим за движение на фотони ? Аз не виждам никакви основания .

  3. On 1/7/2018 at 18:48, astralopitek said:

    След като размислих по задълбочено над моето първоначално заблуждение че возейки се на електромагнитно поле материята губи маса, стигам до извода че не е така, поради факта че електроните в катодно - лъчева тръба не губят инерция докато се пренасят от ЕМП. Всъщност липсата на маса при покой за фотони ЕМП се състои в простият факт че фотоните са нестабилни при своето взаимодействие с вещественната материя и взаимодействайки с нея се распадат. Затова те нямат маса на покой. Ако  2 билярдни топки след взаимното си действие остават цели, това не се случва всеки път за фотони, те обаче могат да се държат и като билярдните топки, пример за това е комптъновият ефект и ефекта на мьосбауер. За разлика от билярдните топки обаче фотоните продължават да летят след взаимодействието и не могат да се установят в покой. Някои физици смятат че единичен фотон няма честота, но интерферира сам през двоен процеп. Напълно възможно, ако се допусне някакво нелокално взаимодействие на фотона с двойният процеп, следващ от принципа за неопределеността. А последният е иманентно свойство на квантите и не е резултат от грешка при измерването на импулса и координатите, както смятат някои интерпретатори на квантовата механика.

    Фактите са следните : фотоните (порциите енергия) се проявяват само когато взаимодействат с материални обекти. И не се проявяват при движение или покой . 

    Всяко едно "наблюдение" на светлината неизбежно ни вкарва във взаимодействие с нея, което пречи да се разбере какво точно е светлината.

    От друга страна светлината не взаимодейства със себе си като частици, а проявява поведение на вълни. ( Може би светлината се състои от някакви малки частици , както морските вълни се съствоят от молекулите на водата, но ние не разискваме този въпрос, а се интересуваме от квант светлина).

     

  4. Преди 11 часа, scaner said:
    Преди 6 часа, scaner said:

    Всъщност и F ще бъде нула, така че имаме m=0/0, което е неопределеност, може да бъде всяко число. Например може да твърдим че m=5. Проверка: 5.0 = 0, вярно е :) Но може и да е -16. Затова такова равенство е неопределеност, и не може да се интерпретира с определена стойност на m, в частност да се твърди че е нула.

     

    Погледнете го от друга гледна точка: колкото и малко да е Е, но да е ненулево, масата m е константна величина. Защо изведнъж тя трябва да променя - и то със скок! - стойността си, когато Е стане точно нула? Тук трябва някакъв физичен принцип, с който да се обосновете за това превръщане, не математика. А такъв няма.

    Да, мисля че разбрах същността на въпроса. 

    При интензитет равен на нула, съответно и силата равна на нула, може да се твърди че полето отсъства, или че характеристиките с които то се проявява отсъстват ( в случая интензитет и сила). От това следва че връзките на формулата F=mE, не работят, което не изключва наличие на масата на телата в таково поле. Но връзката между масата интензитетът и силата не може да се проследи.

    Но има едно нещо което не мога да разбера. Когато едно тяло наближава тази точка в която отсъства интензитет, тялото притежава маса и тази маса остава константна величина при намалящ интензитет на полето.  Този намалящ се интензитет ми изглежда че отива към безкрайност. Кога и как тялото преминава в точката от полето в което интензитетът е нула ?

     С други думи въпросът е следния: имаме поле с намалящ интензитетът клонящ към безкрайност. Как настъпва момента в който интензитет става равен на нула ?

     

  5. Преди 7 часа, Малоум 2 said:

    Преди време (15.01.2016), съм  писал за обяснение::)

     

    Има някаква вероятност твоята представа за природата да е вярна и да си изпреварил времето си, но за съжаление аз нищо не мога да разбера от това което описваш. За мен физиката има такава поредност на сложност: класическа , релятивистка,квантова и струнна теория . Твоите обяснениия за мен се нареждат зад струнната теория. А на мен ми харесва да "човъркам" колкото може по към класическа. :)

  6. Преди 8 часа, scaner said:

    Как стигате до такъв извод?

    F=qE , за гравитационно поле:  F=mE ,  m=F/E , ако E =0 , то m = 0. 

    Е = а. , F=ma., m=F/a

    Нека имаме зададени по условие : а ="9,8" , F = "98" , търсим масата на тялото :

    m = F/a = 98 / 9,8 = 10 kg. 

    На разстояние по отдалечено от източника на гравитация същото тяло при а = 1 където F=10 масата на тялото ще бъде пак 10 кг. 

    Получава се че при отдалечаване на тяло от източника на гравитация ускорението/интензитетът се намаля но силата също се намаля с еднаква пропорция, при което тялото си запазва масата. Можем да намаляме пропорцията до безкрайност, но не и до нулата. При нулата масата ще изчезне. 

    Погрешни ли са разсъжденията ми ?

  7. On 17/12/2017 at 18:09, scaner said:

     

    Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството

    F = q.E

    При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето.

    При интензитет равен на нула не излиза ли че гравитацоинна маса също ще е равна на нула?

     

  8. Преди 7 часа, scaner said:

    Ускорението в тази точка е нула, защото интензитетите на двете полета - на земята и луната - в нея са еднакви по големина и противоположни по посоки, т.е. се уравновесяват взаимно. Сумарният интензитет, т.е. интензитетът на общото поле, ще бъде нула. Поведението на всяко тяло се определя от интензитета на общото поле в дадена точка.

    Интересно ми е дали съществува теоретически таково поле ? И как се нарича , ако съществува ? (както например теоретически съществува хомогенното грави - поле).  Гравитационната маса в таково поле ще е равна на нула ?

     И един по практичен въпрос : Имаме два различни по маса обекти които създават съответно по слабо и по силно гравитационно поле. Телата / полетата не си взаимодействат .  В определена точка на по слабото грави поле имаме ускорение / интензитет "x". По същия начин в определена точка на по силното поле има точка със същото ускорение/интензитет "x" равно на това в по слабото поле. Въпросът ми е : има ли разлика на полетата в тези точки ?  

  9. Преди 2 часа, Moon_Watcher said:

       За два или повече източника на гравитация последователно се прилага горната формула за всеки от тях....

    Принципно си прав. Но това може да  не е пълна картина. 

    Интересно ми е какво точно разбираш под нулево ускорение в точката на компенсиране на силите?

  10. Преди 1 час, Moon_Watcher said:

      Грешно твърдение!

    Правилното твърдение е следното: Когато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, разликата в ускоренията м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум.

    За да има ускорение едно тяло в гравитационно поле, не е необходимо да го разглеждаме в две различни точки за да определим количествено ускорението.

    Необходима и достатъчна е само една точка.  Ето и формулата:   а = G*M/R2, където G - гравитационната константа, M - масата на тялото в чието гравитационно

     

    Това не е достатъчно условие за да възникне движеща се сила.

    Между Земята и Луната има точка в която интензитетът не е нулев, но движение не възниква, поради компенсиране на силите. Лесно може да се сметне къде се намира точно тази точка и какво ускорение има.

  11. Преди 14 минути, scaner said:

    Интензитетът на поле е "ускоряващ" винаги, когато не е нула, независимо дали полето е хомогенно или не. Хомогенността се определя от еднаквостта на интензитета (като вектор) във всяка точка. На земята в малки области с много добро приближение е така: интензитетът в близки точки има една и съща величина и на практика едно и също направление. Е, хомогенното поле е когато това приближение стане точност.

    Добре, според мен това  физически не отговаря на реалността. Ще противопоставя на това твърдение няколко други, едно по едно. Само нека да избегнем формулите поне на този етап.

    Казахте че на Земята в малки области интензитетът е почти еднакъв и с добро приближение е еднакъв. Но всъщност той не е еднакъв което и кара да падат обектите. Тази разлика в интензитета на полето и представлява гравитация която кара да падат телата. Разликата в интензитета е гравитацията.  Кокгато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, ускорението м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум. И колкото разстоянието м/у две точки е по малко толкова по еднакъв ще става интензитет и толкова ще се намаля ускрението. И когато стигнем до еднакъв интензитет ще стигнем до липсата на ускорението. С други думи може да се каже че направлението на вектора ще изчезне при еднакъв интензитет на полето.

     Да разгледаме по конкретно нещата . В дадена точка "А" имаме поле с интензитет с ускорение 10м/с. В друга точка "Б" по близка към тялото създаващо това поле интензитетът е с ускорение 11м/с. Между тези две точки има нехомогенност, за да намалим тази нехомогенност ще намалим разстояние между точките. Затова ще изберем точка "В" която се намира много близо до точка "А" в която ускорението е 10.1м/с. Получаваме много по хомогенна област на полето, но разликата м/у ускорението 10м/с и 10.1м/с е само 0.1м/с.  И когато получим хомогенно поле то ускорението ще бъде равно на нула.  

    Предполагам че заблудата за ускореното движение в хомогенното гравитационно поле идва от това че се смята че във всяка една точка действа ускорение 10м/с, и тялото ще се ускорява с това ускорение. 

     

     

  12. 1 hour ago, scaner said:

    Вашата представа е много коректна. И гравитационното, и електрическото полета имат две основни характеристики: потенциал и интензитет. И за двете полета интензитетът е вектор, който определя посоката на силата. Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството

    F = q.E

    При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето. Хомогенно поле означава поле с еднакъв интензитет във всяка точка, точно както си го представяте. Само дето бъркате: след като във всяка точка на полето пробно тяло ще придобие едно и също ускорение, то няма как да съхранява движението или покоят си, защото ще се движи с ускорението, определено от интензитета на полето, казано по друг начин - пада свободно в това поле, ако не му действа друга, удържаща сила. Така че изречението, началото на което съм подчертал, не е вярно.

    По отношение на фотоните най вероятно е така както казвате.

    Но това което сте написали по отношение на хомогенното гравитационно поле е много интересно. И е възможно да се стигне до логически парадокс. Но преди това искам да съм сигурен че съм ви разбрал.

     Ако използвам формулата за да разбера за какво говорим , то при положение че гравитационната маса е равна на нула , то и силата ще е нула като резултат. И дори не е необходимо ускорението да е едно и също . Не е ли така ? 

    Но нека да видим какъв е физическия смисъл. Единствения вариант който виждам за възможен е този при койото интензитетът на хомогенното гравитационното поле във всяка една точка е ускоряващ. И е еднакъв във всяка една точка. Например във всяка една точка интензитетът е равен на единица ускорение, и според вас тялото ще пада ускоряващо.  Тоава ли е коректната според вас представа ?

  13. On 12/12/2017 at 8:02, Шпага said:

    On ‎7‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 16:23, scaner said:

    Да, точно така!

    Антиинтуитивното е, че система от два фотона, но движещи се в една посока, ще има нулева маса на покой. 

     

    On 12/16/2017 at 13:18, scaner said:

     

    Аз се опитах да пресметна за себе си как една такава конфигурация на фотоните би се илюстрирала чрез инертна маса на системата и, в някакво взаимодействие. Тъй като ефектът не е класически, трябва да се ползват законите на СТО, и сметките изобщо не са за слабонервни :), затова се отказах.  Някакъв "физически" процес който да води до това, не зная. Всичко се основава на мистериозната връзка на маса и енергия, в която се намесва и импулсът. Импулсът, знаем, в ОТО може да е причина за гравитация, т.е. за проява на гравитационна маса. В СТО в разглежданият пример виждаме проява на импулса в промяна на инертната маса. На това се основава твърдението ми, че масата е феномен на движението. Но физически процеси, които да управляват тази връзка, мисля че никой не знае.

    Аз преди време заставах зад позицията че светлината е вълна , а не частица. Но един ден си зададох въпроса, защо трябва да избирам между вълна или частица ? Водата при различни условия може да бъде в различни състояния - лед, пара, течно. Може би и светлината притежава подобни свойства. Сега моята позиция е точно такава-  светлината при различни условия има свойството да променя състоянието си (Общо казано). Може би това е и позицията на съвременното научно съобшество, не знам. Това което исках да кажа че при движението светлината е вълна (такива са фактите) , но при взаимодействието е частица -фотон . Може би вече разбирате защо ги казвам тези общоизвестни факти...

     Дали е антиинтуитивно твърдението ? Да, защото е некоректно . Фотоните нямат свойството да се движат. Фотон може да взаимодейства но когато говорим за разпространението (движението) на светлината  коректно е да говорим за вълна. Ако сте съгласни с това , тогава по какъв начин се опитвате да сметнете масата на вълната ? Разбира се това е причината да се намесят импулсът и енергията, защото  вълната не притежава характеристиката като маса, и се описва чрез импулс и енергия. Не искам да подценявам възможностите ви, но много се съмнявам да можете да сметнете масата на "фотона" в движение. 

    Но ми е по интересен другия въпрос. Вие казахте че представата ми за хомогенно гравитационно поле не е коректна ( спрямо вашата или общоприетата представа). Може ли да обясните устройството на това хомогенно гравитационно поле, за да разбера къде се разминават представите ни. Понятието гравитационно поле е сравнително ясно. Явно проблемът идва от хомогенното. Кое му е хомогенното на гравитационното поле - ускорението, самото поле , или нещо друго ?  Моята представа за хомогенното гравитационно поле е поле с някакваи характеристики, като във всяка точка от това поле характеристиките му са еднакви. Според общоприетото мнение ако едно тяло попадне в таково поле то то ще съхранява движението си (покой), понеже липсват сили които да променят движението му . Как в таково поле може да има падащо тяло ? Какво разбираме под падащо - ускоряващо ли ?  

    Ако имате свободно време, бих се радвал да получа обяснения.

  14. Преди 19 часа, scaner said:

    Аз говоря за хомогенно гравитационно поле. Това е поле, във всяка точка на което интензитетът е един и същ. В него няма споменатите от вас ефекти, и нищо не се налага да пренебрегваме.

    Ако наистина говорите за хомогенно гравитационно поле то използването на падащ асансьор или наблюдател в него е неправомерно.

     

    Преди 20 часа, scaner said:

    Странно ви се струва, че за падащият в хомогенно гравитационно поле целият свят ще се движи ускорително?

    Самото понятие хомогенно гравитационно поле изключва понятиие падащо ускорително .  Дори този заумен израз  " безкрайна гравитираща равнина" трудно ще завоалира противоречието.

    Преди 20 часа, scaner said:

    б) свободно падащият наблюдател също изследва физическите закони. Пуска предмет, на който в неговата отправна система не действат сили. Предметът стои неподвижно, или се двивжи праволинейно с постоянна скорост (и наблюдателят и предметът падат с еднакво ускорение според неподвижният с източника на полето наблюдател). Тоест, първият закон на Нютон се спазва в най-простата си форма. Проверка на вторият закон: F=m.a се спазва без намеса на допълнителни сили. Други закони? Моля. Заключение: такава отправна система е инерциална според дефиницията си.

    Това вече показах как се опровергава с елементарни експерименти . Свободно падащ наблюдател лесно проверява дали пада под действието на гравитационно поле или се движи праволинейно и равномерно.

    До тука всичко е ясно: Ако имаме хомогенно гравитационно поле, това означава че не можем да имаме падащи предмети. Там където имаме падащи предмети, лесно проверяваме в каква система падат тези предмети

    Преди 20 часа, scaner said:

    Сега някой ще дойде да каже, ама няма безкрайни равнини (от къде ли знае?), няма хомогенни полета. Поуката от всичко това е, че щом гравитацията има  качеството да изчезва напълно в една теоретично възможна ситуация, тя не е физическо поле. Тя е поле от друг тип, поле на кривината (математическо поле).

    . Важното е в случая кое се явява теоретично възможна ситуация , и дали не се бърка с фантастично възможна ситуация. Дали гравитация е кривина , поле , движение на етера или друго, зависи от избора на гледната точка (теория), но от друга страна това е една същност, която съществува реално, и не изчезва при нашето желани или нежелание.

    Има реални теоретични допускания, но има и подвеждащи нереални.

    Едно от реалните теоретични допускания е това че можем да допуснем хомогенно гравитационно поле. Можем да имаме множество хомогенни гравитационни полета с различен интензитет във всяко . Можем ли да имаме хомогенно гравитационно поле без интензитет , след като можем да имаме с различен интензитет във всяко? И каква масса ще имат телата в таково поле без интензитет? Най вероятния отговор е че, ако няма материя ,това ще предизвика нямането на массата, което от своя страна ще предизвика нямането на интензитет, може и по друга поредност нямането на интензитет е равно на нямането на массата и съответно липсата на материята.

    А това допускане че имаме една инерциална система в която телата се движат равномерно и праволинейно е пълна измислица. Абсолютно неподкрепена с нищо измислица.  Какво е инерциалната система ? С какво е запълнена ? Празнина ? Няма гравитация , няма никакви полета , няма нищо в нея, което ни доближава до въпроса за връзката на масата и интензитет.  Добре нека да е празнина . Кой може да отговори дали материалните тела могат да съществуват в празнината ? Ние не знаем какви са физическите закони в празнината . От къде ще знаем че тялото което се движи равномерно и праволинейно няма да започне да се забавя или ускорява ? Ние го знаем защото някой е предположил това , а ние го приехме за даденост...

     

  15. On 12/8/2017 at 17:38, scaner said:

    Вие сте неподвижна в отправната система на асансьора, и правите експерименти за да определите дали това е инерциална система или не. В тази отправна система отсъства информация за някакво ускорение с което се движите - всички експерименти в опит за намиране на такова ускорение се провалят. Всички. Какво заключение може да направите тогава за инерциалността на вашата система? Всичко това произтича именно от споменатият от вас факт - инерчната сила уравновесява гравитацията за наблюдател, за който гравитацията не е нула, т.е. застаналият на земята. Тоест всичко това е резултат от верността на принципът на еквивалентност. Поради неговото изпълнение, е принципно невъзможно във вашата отправна система да се измери някакъв ефект на гравитационното поле в което падате според външният наблюдател - нито директно, нито индиректно, то не участва и не променя причинно-следствените връзки. Тоест, това гравитационно поле е извън вашата реалност. Във вашата отправна система него го няма (говоря за хомогенно поле, земята е само за декор тук, да има къде да стъпи друг наблюдател).

     

    1 hour ago, B0081 said:

    При падането на асансьора конкретно към Земята, и при наличие на два предмета намиращи се на линията която е перпендикулярна на оста на падението на асансьора , ще може да се докаже че асансьорът се движи към гравитационен център на Земята. Понеже растоянието между предметите ще се намалява. 

     

     От горния ми цитат , при падащия асансьор към Земята се вижда че има нехомогенност на полето околко Земята . И от по горния цитат на Scaner става ясно че ние искаме да прененбрегнем тази нехомогенност. Нека да я наречем препендикулярна нехомогенност, и нека да я пренебрегнем. 

    Обаче остава една друга нехомогенност на полето  , но точно тя ни трябва и нея няма как да я пренебрегнем . Реално тази нехомогенност и представлява гравитация , т.е поради нея се създава ускоренно падане на асансьора. Ако пренебрегнем и нея ще получим една теоритична инерциална система. 

     И сега като вземем една дълга пръчка която се движи инерциално и същата я поместим в падащия асансьор паралелно на линията на движението на асансьора то ще видим че пръчката ще започне да се разтяга - става по дълга. Нещо като при падане в черна дупка с много по малък ефект разбира се.

     Значи осветн че трябва да пренебрегнем перпендикулярната нехомогенност , трябва да добавим в условието и че тялото което пада трябва да има специални размери.

     Малко натегнато се получава.

  16.  

     При падането на асансьора конкретно към Земята, и при наличие на два предмета намиращи се на линията която е перпендикулярна на оста на падението на асансьора , ще може да се докаже че асансьорът се движи към гравитационен център на Земята. Понеже растоянието между предметите ще се намалява. 

     

  17. Много често именно емоциите са причината, вследствие на която мозъкът произвежда някакъв коктейл /или кофтейл :rolleyes: / от химикали. И, разбира се, на различните емоции - страх, отвращение, гняв, любов, съчувствие, радост... - съответстват различни "коктейли". Значи е твърде едностранчиво да разглеждаме емоциите само "като коктейл произведен от мозъка". Да, в някои случаи е така, но в други случаи сякаш нещо нематериално оказва въздействие, чрез което "стартира" някакъв материален процес. Това ми се струва доста странно...

    Напълно те подкрепям с това мнение.

    Положил съм труд (мисловен) върху въпросът който задава ds.789 , и затова искам да споделя моите лични изводи.

    Емоционалната реакция може да се разбие на няколко етапа.

    Производството на някакви "коктейли" от химикали , или някакви други физиологични реакции са вторична реакция.

    Първична реакция се случва на електрическо ниво в мозъка, което задейства физиологическата реакция.

    Интересното че след това може да настъпи нещо като верижна реакция с кофти последици. От своя страна физиологическата реакция на организма , предизвиква възбудено състояние (ненормално състояние) на мозъка , и цикълът се повтаря , при което мозъкът все по малко контролира (понеже не е в нормално/спокойно състояние) ситуацията.

    Но нас ни интересува първичния възбудител. Това е един малък електрически импулс който минава по определена пътека в мозъка.

    Да, точно така е. Всички действия и реакции човешки са резултат от ел. импулси минаващи по определени пътеки в мозъка. (Не претендирам за определението - минаването на ел. импулс по определени пътеки за реално съществуващо, но само така мога да обясня това което искам да обясня достъпно)

    Всички реакции могат да се разбиват на различни групи. В случая ни интересуват тези реакции които човек може да контролира . Това са всички придобити реакции от външната среда. По голямата част от тези реакции се образуват в ранна детска възраст. Като деца нашия мозък е като "пластелин" попива информация , променя се, копира моделите на поведения от други индивиди. В резултат на което възрастен човек дори не подозира, че неговите реакции и всичко това за което той се има е оформено още преди да навърши 7 години. Разбира се този процес на оформяне може да продължава доста по дълго, но при основна маса народ, той завършва доста рано.

    Как става оформянето на реакции ?

    Оформянето на реакции става чрез периодично минаване на ел.импулс по една и съща пътека в мозъка. Колкото повече ел.импулси са минали през дадена пътека толкова пътеката става по "утъпкана" . Колкото пътеката е по утъпкана толкова по малко ние използваме съзнанието за определено действие. И в един момент ни се струва че дадена реакция е резултат от неосъзнано действие, но това не е така.

    Как се оформя пътеката ?

    Всичко е въпрос на опит. Човек може да създаде пътеката от собствения опит. Но може да създаде пътеката от опита на някой друг. Като деца повечето пътеки ние създаваме чрез чуждия опит, възприемайки.

    В дадена пътека може да бъдат задействани различни части на мозъка които отговарят за различни възприятия. След като пътеката е изградена, при получаване от вън на същия набор информация като тази на съхранената в пътеката , организмът произвежда ел.импулс и човекът реагира по определен начин.

    Как се наричат реакциите - гняв, страх , любов, тютюнепушенето и тн. са само наименованията на реакциите.

    Най вероятно може много по точно и коректно да се опише начина на създаване на реакциите. Аз се опитах да предам по скоро идеята, от колкото, подробното описание.

    Така и така се включих в темата, ще задам един сходен въпрос :

    Защо за нас хората, има неща хубави и неща лоши и как се оформят тези представи ?

    Например :

    Някой казва - "аз обичам да пуша цигари , това ми доставя удоволствие"

    Въпрос : как се е създало това удоволствие , и защо ?

    Пушенето на цигари е вредно, това е факт, както и преяждането , както и мн. други работи. Но хората пренебрегват с тези факти за сметката на нещо което реално не съществува.

    Та въпросът е как човекът създава това нещо което не съществува реално , на всичко от горе го определя като нещо което му доставя удоволствие ?

    (И нека да пренебрегнем тези оправдания за никотиновите зависимостите, защото става въпрос за психологическа зависимост, и не само от цигари )

    "Източник"

    • Upvote 1
  18. Би трябвало успешното премиаване през хоризнта на събитията на черна дупка да зависи освен от размера на дупката ,но и от скороста на движението на обекта при премиаването му през хоризонта на събитията.

    Колкото скороста на обекта е по близка до "с" при преминаване на хоризонта на събитията, толкова ще е по успешно преминаването му.

    Вероятност обектът да достигне скорост = "с" близо до хоризонта на събитията е по голяма при масивните черни дупки.

  19. Героите изпитват същата сила на тежестта като на Земята, но гравитацията на черната дупка си действа. Ако оставиш един свободно падащ часовник, тя също ще действа и той ще показва забавено време. Сила на тежестта и сила на гравитацията не са едно и също.

    Всичко което казваш е вярно, но не дава отговор на въпроса ми.

    Гравитацията на планетата на която кацнаха героите от филма и земната гравитация са приблизително еднакви. Хората които се намират и на двете планети се намират в сходни условия. Но ако твърдението че на планетата близо до черната дупка времето върви много по бавно от това време на Земята е вярно, то значи условията на двете планети се различават. И аз питам, в кое се заключава рзликата за хората на дадена планета и Земята. Как се проявява това ? Например материята става по плътна или по инертна или нещо друго.

    Нали на всички е ясно че трябва да има разлика , защото ако разлика няма , то и различен ход на времето не трябва да го има.

  20. Гравитационното забавяне на времето на планетата е силно преувеличено за да пасне на сюжета.

    Въпросът ми е, ще има ли допълнително гравитационно забавяне на времето на планетата която се намира в такава позиция каквато е дадена във филма , освен това забавяне което е причинено от самата планета ? Т.е гравитационото забавяне породено от черната дупка за нашите герои които се намират на тази планета в какво ще се изразява ? Нали гравитационото забавяне е свързано с действието на гравитацията върху телата, но след като нашите герои изпитват същата гравитация като земната, какъв е механизма който кара времето да се забавя допълнително за тях от черната дупка ?

    (Да не намсваме забавяне на времето поради движението на планетата (героите) ).

  21. Да, корабът му се разпада и остава по костюм /скафндър

    От вчера си мисля върху едно сериозно несътветсвие на теория с действителността. И нещо не мога да разбера каде е уловката .

    На планетата има много сериозно забавяне на времето . Таково забавяне на времето трябва да съответсва на много сериозна гравитация. Но на планетата гравитационото поле прилича на земното.

    Нека оставим на страна забавяне на времето в резултат от скоростта на движението на планетата и се съсредоточим само върху гравитционно забавяне на времето . Гравитционото забавяне в пъти по голямо от това поради движението.

    Ако един часовник пада по посока на черната дупка, то гравитационно забавяне на времето няма да действа върху него (или почти няма да дейсва).

    Сега, или въртенето на планетата всъщност е падане към черната дупка (което си е така спрямо някои теории) , което премахва гравитационото влияние причинено от черната дупка. И времето на тази планета ще върви както и на Земята, и силата на гравитация е както на Земята.

    Или на тази планета гравитация трабва да е приблизително същата както и в дадена точка от полето на черната дупка, което ще направи планетата едно много плътно кълбо (например метално кълбо) и на тази планета гравитацията ще е толкова силна че да съответства на забавяне на времето което е посочено във филма .

    Или ?

  22. Мисля, че не си струва, ама ако Гравити търси реванш /има някъв проблем/ да отвори да се видим там, аз вече казах "баста" тука.

    Аз се сещам за конкретен слуачй от филма, който почти съм сигурен че не съответсва на реалността.

    Огромният прилив на планетата която е до черната дупка е нереалистичен.

    Подобен прилив е възможен на Земята предизвикан от Луната , ако Луната се намира по близо до Земята.

    Не ми се обяснява на дълго и на широко защо.

    Просто тази планета която се намира до черната дупка ще има форма на яйце. И няма да има такава рязка граница в нивата на прилива и отлива че да образува вълна.

    Другото небходимо за възникване на вълната е въртенето на планетата около оста й. Това въртене дори и да го има, то не след дълго време , въртенето ще изчезне, именно поради големите приливни ефекти създадени от черната дупка, които ще стопират въртенето на планетата. Така че такава планета най вероятно няма въртене , или поне през по голямата част от съществуването й .

    Не става ясно за повъхността на планетата . Съотношението суша/вода.

    По принцип такива приливни сили мачкат планетата до такава степен че планетата има силна вулканична дейност. Което би изпарило водата от повърхността или тази на повърхността сигурно би била доста горещичка.

    Ако пак е само водна повърхност това ще е планета без въртене около оста си, с яйцеобразна форма сочеща черната дупка.

    Както вече казах , почти сигурно е че този ефект във филма не съответсва на реалността.

    • Upvote 1
  23. Рускоезичните в САЩ, родени извън САЩ, очевидно са родени в някоя от страните на постсъветското пространство. Едва ли са родени в Мексико или Хондурас, нали? А постсъветското пространство обхваща бившият СССР (15-те му републики, днес суверенни държави). Каква Австро-Унгария те гони, не знам... Всъщност има нейни територии, но малко - в СССР влизат части от бившите австро-унгарски области Галиция (източната част с Лвов), Буковина (северната част с Черновци) и днешната Закарпатска област на Украйна.

    Вместо да изписваш 4 реда думи , можеше да посочиш това за което аз тепомолих : да покажеш къде в източника който си дал го пише това което ти си написал. Но не си. Явно си ги измисляш някой работи, щом не можеш да покажеш от къде имаш такава информация. И явно не си прочел източника който сам посочваш, това става ясно от четерите реда.

    Виж сега, има факти , и хората ги дават тези факти. Не е нужно да си измисляш на базата на тези факти неща които на теб ти се искат .

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...