Пандора

Преди 10 часа, nik1 said:

Всичко би било добре, ако дребния производител би могъл да продава стоките си без да престояват, но това не се случва в идеалния случай.

Нещата са комлексни, дребният производител търси по висока пазарна цена (на сергия), защото неговата себестойност е по-висока, В действителност може да се окаже че неговата стока на сергията е по-залежала от тази на едрия фермер от Чешнигириво, които има договор с търговските вериги, и които всяка сутрин изпраша със специлизиран транспортен камион своите зеленчуци за пазара..

Не казвам, че дребният потребител няма проблеми или положението трябва да стои такова. Просто анализирам положителни и отрицателни моменти при едните и при другите. Всички тези въпроси имат значение за рационализиране на процесите и правилно стратегическо развитие. Моите впечатления и опит са ми показали, че и дребният производител има място при това неотстъпва по качество, а също и достъпът на повече производители до пазара да възможност за по-голям избор, а също влияе и върху цената. Големите вериги супермаркети също имат разходи. 

Преди 10 часа, dora said:

В последните двадесет години наблюдавам значително подобраване примерно във вкуса на зеленчуците, отглеждани в северозападноевропейските държави. Има нови сортове домати - за които цената на развойната дейнот отдавна се е изплатила - с чудесен, ароматен, сладникав вкус. По-добър от тези на баба, трябва да си призная. Като и това е "масово", целогодишно, производство. тоест, реално независимо от биологичните закони. С размер на производството в такива обеми, че да може да се доставя на всички големи супермаркети.

За сортовете съм съгласна, но за качеството на целогодишното производство - такова си има и унас 

Преди 10 часа, nik1 said:

Една зряла, голяма и физически здрава чушка е по-трайна от по-маломерната и неузрялата от същия сорт (защото е по-здрава физически),

Не сравнявам един очевидно с по-добро качество продукт с друг с по-лошо, а свежия от престоялия от едно и също първоначално качество.  

Преди 10 часа, nik1 said:

Доматите от градината на баба са по вкусни от тези на пазара но в случая става дума за разлики  сортовете, Тези от градините на баба са вкусни, но не са трайни (и като такива трудно могат да се наложат на пазарите), доматите от големите ферми трябва да са трайни, и затова там не присъства сорта, който гледа "Баба" за себе си семейството

Да, но не става въпрос само за сортове, поне според мен. Има си чисто биологични закони. За трайността - въпросът за трайност произлиза от желанието да изнесем дадена стока на голямо разстояние и за други потребители. Това при всички случаи, независимо от сорта, влошава качеството. Въпросните производители гледат процеса единствено от своя интерес да увеличат продажбите си още и още, но не и от гледна точка на потребителя, който не просто желае да се храни, а да се храни здравословно. Големината на фермите  може да се прецени във връзка с по-добра и ефективна организация. За някои продукти, мисля и за картофите освен вкуса и качеството играе голяма роля и тяхното съхранение за по-дълго време при запазване на  вкус и качество.

Преди 10 часа, dora said:

В един нормален супермаркет, с марката на самия супермаркет (не при едноличния търговец), вече има множество биологични - съвсем пресни храни, с разлика в цената с небиологичните от 45-50 процента.

Да има и разлика в цената все пак има. Един мой личен опит. В моя роден град един и същ продукт от един и същ български производител с добро качество и в опаковка предписана от комисии по качество в различни търговски обекти има различна цена, като цената в кварталния магазин е около с 5 % по-ниска от тази в супермаркет от голяма верига. Съответния вносен гръцки продукт навсякъде е по-скъп от българския, но не съм го пробвала като качество. Според мен поне при храните там където се произвеждат едни и същи продукти и има традиция и опит в това производство преимущество винаги има регионалното производство. Което показва, че българските производители трябва да насочат усилията си на конкретни пазари, където продуктите не се дублират с местни такива.

Преди 10 часа, dora said:

чисти храни - готово, ето му чисти храни с ниска себестойност

Съмнявам се. На пазара биопродуктите са с двойни цени. Няма по-добро качество на ниска цена. Освен това съвсем наскоро стана въпрос за "свежите" храни - какви храни трябва да се наричат "свежи" и т.н. Не знам какви храни консумирате, но аз определено мога да различа качество "на ръка" и такова докарано с камиони. Има огромна разлика. Полезността на подобни храни е отделен въпрос. Съвсем наскоро самите европейски производители признаха, че не могат да поддържат едно и също качество.

https://www.expert.bg/Sled-proverkite:-Ima-razlika-v-kachestvoto-na-hranite-v-Zapadna-Evropa-i-v-Bylgariq-619395.html

On 9/23/2017 at 6:17, nik1 said:

Макар и гръбнакът на нашата икономика да са малките компании, те не могат да бъдат локомотива, и не трябва да ги превръщаме в самоцел. Локомотивът и съответно това нещо, може да ще издърпа средните работни заплати нагоре (и съответно да повдигне нивата на доходи и заплащане в малките компанни) са корпорациите с техните иновации, с тяхната организация, с техните пазари, с техните мащаби и ако щеще с тяхната агресивност на пазара..

Моето мнение е, че всеки отрасъл има своите особености и организацията му като цяло трябва да бъде подчинено на тези особености. Съгласна съм, и то е очевидно, че определени отрасли изискват голяма компания и много добра организация и точност на изпълнението. Но ето например при производството на храни, според мен практиката показва, че този подход не е най-удачен, а понякога дори и вреден. Строителството като отрасъл също има своите особености. На запад със строителство се занимават милиардери, отрасълът изисква големи капиталовложения. У нас големите проекти могат да се финансират само от държавата и дори и тя не успява съвсем в това. В този смисъл всички подходи са важни, въпрос на преценка е къде кой подход ще е по-ефективен.

Преди 23 часа, dora said:

Иначе.... иначе още известно време ще се случва това, което и сега - западни фирми ще изнасят част от не особено квалифицираните си (изискващи способност за вземане на управленски решения) дейности тук, докато все още цената на труда е сравнително ниска и рискът - умерен в сравнение с това същите да се изнасят в азиатска или африканска държава. Но и това е до време, защото с подобравяането на жизнения стандарт, тоест с повишаването на заплащането, на западните фирми ще им стане по-изгодно да прескачат България и примерно да изнасят процеси примерно в Албания. Където  може и в момента да нямат достатъчно ноу-хау, но все още имат младо и сравнително добре образовано население, което не напуска масово държаата, създавайки кадрови проблеми....

Съгласна съм - изравняване на стандарта ще има. Френският случай показва, че от някои придобивки социалната система вероятно ще се откаже. Това имах предвид. При всяка страна е различно, оказва се, а и ние си знаем, че някои страни като Франция следват някои социалистически принципи. Другото е, че смятам прекалено високия стандарт за надценен. Освен това съвремената икономика, по мое мнение може и да не се развива толково скоростно както до сега в бъдеще. Въпросът е дали ще може да поддържа високият стандарт или не. Борбата за външните пазари е жестока и агресивна, но дори и тя има предел, понеже Земята не е безкрайна. Все някога краят и ще бъде достигнат.

"

That is not the case today. For now, a company with 48 workers hesitates to go to 50, even if orders are expanding. Two more workers bring with them a host of new obligations under current law.

Those include structured negotiations with unions and workers and onerous new taxes. These barriers have become known as France’s infamous “social ceilings.”

“There is a discouragement, for sure, on the hiring of new people,” said Catherine Guerniou, who owns a small window-making company in the Paris suburbs.

“The ceilings are a barrier,” she said. “Sure, we’d like to grow,” expanding from the eight she now employs. “But I’m scared. There are so many constraints.”

With the philosophical shift proposed by Mr. Macron, those constraints could disappear. “The actors themselves would work out the agreements,” Mr. Cette said. “They become the authors.”"

https://www.nytimes.com/2017/08/04/world/europe/emmanuel-macron-france-economy-labor-law.html?mcubz=0

Преди 21 часа, dora said:

Ако установяват, че дадени процеси не работят добре, те няма да дадат на заден ход, за да се върнат с едно половин век, че и повече. Те просто ще продължават да въвеждат все повече иновативни решения, за да решават не само текущите си проблеми, а и да изграждат бъдещето. Те и това правят. Когато нещо не работи, го сменят с нещо по-добро. И общо взето тази изобретателност през цялото време да се намират решения не спира да ме смайва. Това е бонусът от доброто управление, което няма как у тях да стане по-лошо, само защото у нас няма такова, че да се срещнем посредата...

Не става въпрос да се върнат на зад в 19 век естествено  А освен това не смятам, че човек изцяло може да контролира всичко, самите обстоятелства просто налагат определени решения. В икономиката знама, че често се вземат и експериментират определени решения и само практиката показва дали те са биле правилни или не.

Преди 9 часа, resavsky said:

Иранизми в българския език има повече от достатъчно.Вероятно голяма част от тях идват по сарматска линия.

Интересуваме специално старобългарския и специално граматиката. А в българския език има много неща.

Преди 10 часа, resavsky said:

Само дето днес това "тюркизирини" може да се приеме за отживелица

А следите от сарматския език в старобългарския какви са ? Лично мен повече ме вълнува граматиката, отколкото имената. И днес имената не са български, и граматиката на българския език не е точно славянска. 

On 9/22/2017 at 10:02, bulgaroid said:

А какви са хуните ? На мен също на скити ми мязат. Аз да съм отричал че може би са някакви скити? 

Въпросът е как разглеждаш самите скити - 1. От територия Скития, която се простира и в Азия, 2.обща култура в която са включени много различни племена, които очевидно са общували помежду си за да добият общата култура. Археологическите култури, които обичайно се възприемат като степни или скитски показват връзки с азиатските племена 2 хил. години пр.н.е. Хуните могат да бъдат европеиди с повече или по-малко монголоидна примес. 3. Царски род - тоест царските скити на Херодот.

On 9/22/2017 at 5:19, Skubi said:

За безписменоста не съм убеден, бих по внимателен и бих казал още не сме им открили писменоста. Защото за племена събиращи дренки из гората и подскачащи с рогозки около кръста си мога да си представя да не им е догоряло за писане, но за такива които са играли значителна роля в древната история не ми се вярва.....

Би трябвало комплексно да се разглеждат въпросите. Но това не е винаги по кефа на помазаните истарици или лингвисти или.....

Но със време всичко ще оборят все по-новите открития в археологията и тяхното все по-дълбоко и прецизно обработване и публикуване на нета....

Например сега се строи един участък автописта в Унгария М30 между Мишколц и Кошице. На участъка около Торньошнемеди на 50 километра са открили около 60 места. От втората световна война до, унгарци от епохата на Арпад, германци, скити от желязната епоха наслоени. Тук приказки няма. Наслояването показва кой-кога е бил тук....Това е един участък от кехлибареният път. 

 

 

Да се надяваме, че ще има такива открития, които да помогнат за изясняване на въпросите. Тогава и спекулациите ще намалеят.

On 9/22/2017 at 5:24, bulgaroid said:

Тия лингвисти да бяха превели надписите, щото въз основа на нищо, ни спретнаха и пройзход и история

Да, надписите са трудни за превод. Освен това и като обем са малко, което допълнително затруднява задачата да се определи езика.

On 9/22/2017 at 10:23, Capitainofmarine said:

Първата голяма корпорация е ханзейския съюз - занаятчийско-търговска корпорация. После Ост индийската холандска компания и английската такава / манифактура и търговия/ и така през вековете се създава това корпоративно съзнание. 

Също мое наблюдение е , протестанизма в различните му форми създава индивидуализма в предприемачеството и го съчетава с артела /задругата/ и така израства до корпорацията.

За съжаление ние от задругата по ред историко обществени причини растем в направление кооперация.

Както тези посочени в цитата, така и в коментарите на останалите като цяло това са приичините за подобно съзнание и дух. Вероятно могат да се посочат и други. Според мен една от тях е осъзнаване на принципите на пазарните закони и последователното им прилагане. По горе става въпрос за енциклопедична култура и познание. В  англосаксонската култура обаче има много действие, което понякога достига до агресивност. Тяхното най-главно умение е да усетят иновацията, ползата от нея и да организират бързо действие по прилагането и. Смятам също, че географските и климатични реалии са допринесли за изграждането на такъв дух. Просто живеят в условия при които се оцелява заедно. Това е положителната страна на корпорацията. Обаче колелото на развитието се върти и това, което вчера е било горе, утре е долу . Нищо не трябва да се абсолютизира завинаги. В икономиката много често могат и трябва да се сменят практиките или да се комбинират. Смятам, че българското коопериране има още какво да покаже, просто реалностите трябва да се анализират и собственият ни модел да се усъвършенства за да бъде успешно приложим в съвремието. Не мисля, че е задължително, ако огромните корпорации не са в духа на българина, насила да бъдат прилагани или да се очаква, че това е единствения правилен модел. Моето неласкаво отношение към корпорациите се дължи на прекомерната агресивност на пазара, при това със всякакви средства и не мисля, че винаги води до ползи за потребителя.

Преди 17 минути, bulgaroid said:

Значи според теб няма как да се разбере?

Лингвистите анализират писмени източници през различните епохи и езиците в тяхното развитие. Народите, които ни вълнуват в дадената епоха са безписмени. Лингвистите анализират старобългарският език от съответните вече налични писмени източници и откриват граматични елементи характерни за тюркските езици. И тук вече почват споровете и спекулациите - ама те биле в Тюркския каганат, ама не биле там, ами в аварския, додето не се стигне до положение, че български елит няма или той няма свой език, ами говори аварски или на някой друг каганат. Аз отдавам значение на това, че все пак има тюркски граматични особености. Това означава не само възприети чуждици, а смесване в славянския компонент с група и етнос  с такъв език.

On 9/20/2017 at 11:44, Atom said:

че в резултат на процесите населението на източна България е напълно турцизирано и ислямизирано и българоезични не са останали. Т.е. едни са приели исляма и са станали 100% турци, а другите само езика и са станали гагаузи.

А капанците някой изследвал ли е ?

On 9/20/2017 at 11:44, Atom said:

Втората теза е тезата пинг-понг. Миграциите са били на къси разстояния - от равнината в планината и обратно. Естествено, при едната вълна може от Тракия човек да се озове на Балкана, а в другата внуците да се окажат в Дунавската равнина.  С една дума основното население прави къси пасове, а дългите миграции се извършват от сравнително немногобройни групи. Тези интерпретации се правят най-вече от анализатори на диалектите. Мотивите им са, че при голяма миксация диалектите се изглаждат, докато разчленяването на диалектите показва устойчивост на населението.

Разни етнографи, които са правили записки за района в началото на 20-ти век, посочват миграции, изключително от Родопите и отчасти от Сакар. По-късно по време и след балканската война се пълни с бежанци.

В Стара Загора една част от населението е мигрирало на север към Балкана през робството, най-вероятно това мащабно - от равнината се крият в планината. Една част остават в града. В града живеят евреи, тюркмени и българи. Тюркмените си тръгват след Освобождението, а по-късно и евреите. Дали е имало смесени бракове не зная, това са три различни религии, може би рядко. Тук е описано

https://books.google.bg/books/about/Принос_към_историята.html?id=O_4emQEACAAJ&redir_esc=y

Информацията за такива миграции наистина е важна, особено като се има предвид факта, че голяма част от Балканите дълго време влизат в една държава.

Скуби - да, това беше

Преди 3 минути, Skubi said:

Това е то. Когато баща ми беше кавалерист конят трябваше да се бие с камшик докато му се припени гърбат и буквално от изтощение се предаде на седлото, дотогава сега пък им шепнат, кандардисват ги първо черга, като свикне, яздо, после го стегнат, после само легнат отгоре и тнт, докато свикнат и сами се подчиняват на човешката воля... Ееее повече време взима от боят и е по работоемко.

Чувала съм, че има по-упорити, направо непримирими коне....Имаше американски филм, забравих му името - не с бой, а с търпение и разбиране. Така е най-сигурно и вероятно - завинаги.

Преди 4 минути, bulgaroid said:

Кога е станало или не се знае ?

викинги

Преди 1 минута, bulgaroid said:

Ами аз знам за липсата на данни и просто използвам наличните. А те казват това. Гледам единственния достъпен източник, погребенията а там има поразително сходство. Защо?

Съобразяват се източниците: в 4 век има нахлуване на хуни/ степната култура се разчита като хунска / , в 6 век идват българи - съответния прочит. Черепът няма как да проговори - "аз съм българин" нали, обаче един грък научил хунски и се облякъл в хунски дрехи, защото така му харесало.

On 9/20/2017 at 6:01, Янков said:

Това не е вярно. За Кърджали и Стара Загора не мога да дам информация, но в Хасково всички си помним откъде сме /за по-младите не гарантирам/. Два от старите квартали още си ги знаем като Тракийски и Македонски. Там всички къщи са строени от бежанци. В Хасково е по-лесно да намериш игла в купа сено, отколкото човек без бежанци в рода си.

В Стара Загора след Освобождението има преселници от всякъде, има и от Северна България, има и от беломорските траки и от Македония. Но като процентно отношение нямам никаква представа. Предполагам, че някои поне за дядовците трябва да знаят.

Преди 2 часа, bulgaroid said:

Извода който се налага е, хуни и българи са едно и също нещо,фактически един народ, индоевропейския пройзход е безспорен (дори и от запазените хунски думи) Родството с сармати и скити е налице. Няма нито едно доказателство за тюрски пройзход или за връзка с далечния изток, просто племена от арийския масив се придвижват към Европа. 

Дали са един народ е спорно. Просто принадлежат на една обширна степна култура, която очевидно разкрива археологията. Едно постоянно движение на маси / а гърците точно знаят че те се движат/ от Дон, Урал или Волга до Алтай. Пътя на търговията. А кой какъв език кога, до кога е говорил е друг въпрос, който изследват лингвистите. За съжаление всички тези степни народи не са оставили писмени следи - хуни, авари, българи /огроничени/, и всеки може да си мисли каквото си поиска за тях.

On 9/21/2017 at 0:54, Южняк said:

генетично са ни най-далече ирландци и шотландци - предполагаеми "непримесени" келти.

За съвременни ирландци и шотландци ли става въпрос или за древни ? Ако става въпрос за съвременни, те не са ли отчасти смесени с норвежци?

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.

В случая със САЩ и Мексико  - да , по-скоро икономически съюз. А също и имах предвид настроенията на самите хора помежду им - американци и мексиканци .

Преди 6 минути, Skubi said:

Апропо. Украинците пък забраниха обучението на малцинствата в родният им език. Унгария първа, а после и румъния, полша, словакия и русия дигна скандал срещу това. В България чу ли се нещо? Доколконо знам има доста  голямо малцинктво от български произход там.

За в Украйна мисля, че се активизираха някакви дипломатически ходове. Като цяло българската политика винаги е малко тромава, особено, когато трябва да защитава българската култура. Но казуса е интересен. Ако изграждаме единна нация /европейска или друга/ трябва ли да унищожим множеството езици. И обратно, ако решим да запазим езиците на етносите, доколко това ще пречи на изграждането на единно самосъзнание. 

Понеже, както стана ясно, историята на Русия и нейните проблеми са ни по-близки по една или друга причина, един пример за противоречията възникващи при налагане или отхвърляне на понятията нация, народ, коренно население. Беглите ми впечатления за руската конституция и административно деление са доста объркани и раждат различни проблеми. Последният нашумял е въвеждането на задължително изучаване на татарски език в едноименната автономна република. Едно интересно мнение, което дава интересен поглед към проблема:

" Русские современного Татарстана такие же путешественники по великому сухопутному морю Евразии, как и их далекие предки. Провидение и история поселили их в важнейшем политическом, этническом и логистическом узле этой части континента. Почему они должны быть инфантилами, которые вечно ждут помощи из далекой имперской столицы, где до них дела нет? И почему эту стратегию проповедуют люди, именующие себя русскими националистами? Татарский всеобуч открыл для русских Татарстана возможности, о которых мог только мечтать Николай Иванович Ильминский(русский востоковед и миссионер XIXвека, деятельность которого вызывает диаметрально противоположные оценки, — прим. авт.) и его единомышленники. Стать одной из местных сил, которая коммуницирует с соседними народами на равных и может воздействовать через общий язык.

Как только вырастет первое татароязычное поколение русских Татарстана, этническая история Волго-Уралья выйдет на качественно новый этап. Русское присутствие, как и в былые времена, перестанет зависеть от состояния дел в имперской столице. Напротив, местных русских станут ценить в любой русской столице как экспертов и потенциальных союзников. Русский без особых помех сможет стать легитимным президентом Татарстана и главой любого государственного образования, какое возникнет тут в будущем. Русский сможет сказать свое слово в старых татаро-башкирских тяжбах, и это слово будет услышано…"
Источник :https://realnoevremya.ru/articles/76517-kolonka-marka-shishkina-o-izuchenii-tatarskogo-yazyka-russkimi