Frujin Assen

Извод!

"Турците" са аморфна маса номади, които нямат нищо общо с Иконийския султанат. Именно те търсейки нови пасища унищожават земеделската икономика на Мала Азия независимо дали иконийска или ромейска. Те нямат нищо общо с Иконийския султанат. Впоследствие турците се опитват да си присвоят този султанат посредством фалшификации.

На първо място това са завоевателните походи на мон­
голския владетел Чингиз хан и на неговите наследници Хула-
гу и Угедей, които предизвикват голямо раздвижване на тюр­
ке кото население в Трансоксиана, Азербайджан и Иран. Не­
отразимостта на монголските удари разрушава материални­
те основи на земеделската икономика и принуждава значи­
телни човешки маси да напуснат териториите, върху които са
живели преди. Независимо от това какви са били те до идва­
нето на монголите - земеделци, полуномади или номади, -
изживеният политически катаклизъм възражда сред тях
„чистия номадизъм“ , принуждава ги да се изселват и да из­
минават огромни разстояния в търсене на пасища за своите
стада. Естественият им маршрут на движение е към терито­
рията на Иконийския султанат в Мала Азия. Сам васал на
монголите от 1243 г., сеЬджукският султан прави всичко въз­
можно да насочва тюркските маси към земите на Западна
Анатолия, колкото се може по-далеч от политическия център
на държавата. Всъщност особени усилия в тази насока не
били нужни. Тюркските маси, стъпили отскоро в първия ста­
дий от развитието на номадизма, налучквали посоките на
движението си стихийно и избирали своя път в зависимост
от съпротивата, която им се оказва. Това обстоятелство ес­
тествено ги отвеждало по-далеч от военния и политическия
център на Иконийския султанат. В това отношение движещи­
те се номадски групи постъпвали така, какго всички номади
в началния етап от своето разселване.

Още от времето, когато в степните и лесостепните райо­
ни на Европа и Азия се появяват първите номади, та чак до
периода на зрелия феодализъм номадският елемент играе ди­
намична роля в човешката история. Номадите са тези, които
унищожават съществуващи държави с вековни традиции. Те
са отговорни за голяма част от настъпилите демографски
промени. Експанзионцстичната природа на номадизма е за­
ложена в самия характер на номадската икономика, основа­
на на екстензивно животновъдство. Като такава тя е функция
от възможността да се придобиват нови пасища, и то в пове­
чето случаи за сметка на уседнало земеделско население.
Всъщност това, което става в Мала Азия през втората поло­
вина на XIII в., не е нищо друго освен един епизод от продъл­
жилата хилядолетия борба между животновъди и земеделци.
Там си дават среща номадизмът на тюркските преселници от
Средна Азия с техния „патриархален демократизъм“ , който
сплотява номадското общество и го превръща в послушно
оръдие в ръцете на вождовете, и късновизантийското общес­
тво с присъщите му класови и социални конфликти

И третият елемент на мита за ранната история на осман­
ците може да се открие в упорития стремеж на техните исто­
рици да убедят читателите си, че държавата им е създадена
от гения на едно малко племе. След като тази държава е об­
разувана, османската историография я представя като един
безукорно функциониращ ислямски държавен механизъм. Тя
се опитва да внуши, че съществува „османски народ“ и че
държавата, която той създава, автоматически се отърсва от
номадската традиция и възприема идеите за държавно уст­
ройство на развитите ислямски обещства.Критичният поглед върху тези мотиви в трудовете на ос­
манските историци, писали повече от столетие след образу­
ването на османската държава, недвусмислено показва, че
сведенията, които те дават, имат апокрифен характер. Лич­
ността на Ертогрул например е обрисувана чрез взаимства-
не на „подвизи“ от ранната история на селджукската държа­
ва. Същото важи и за неговия наследник Осман. Получаване­
то на владетелски ин^ригнии от иконийския султан в 1299 г.
също не е доказан исторически факт. „Съмнително е, отбе­
лязва известният османист ф. Тешнер, дали последните сул­
тани на Коня въобще са чували за Осман“ . В това, че осман­
ската държава, както и повечето средновековни държави,
изработва своя династическо-държавна митология, няма
нищо чудно. По-странно е това, че някои съвременни истори­
ци са склонни, ако не да й повярват напълно, то поне да тър­
сят в нея някакви рационални елементи. Във всеки случай
ненадеждността на османските извори за ранната османска
история е очевидна.

Много историци приписват на ислямската доктрина
„джихад“ едва ли не решаваща роля в образуването и екс­
панзията на османското емирство, като добавят, че неговото
разположение в близост до подстъпите към Константинопол
го превръща в обединителен център на ислямски принцове,
въодушевени от религиозен фанатизъм. Но, както справедли­
во отбелязва Сп. Врионис, за ислямизираните през X в. тур­
кменски номадски племена ислямът не е нищо друго освен
„тънко покритие над стария племенен шаманизъм“ .Много по-важно за завоеванията в този период е номад­
ски ят бит на тези племена, изключителната им мобилност, на
която са подчинени всички сфери на обществения живот и
военното дело. Номадският бит предполага постоянна нужда
от пасища, които в Анатолия можели да бъдат придобити
само чрез подчиняване на местното земеделско население.
Този фактор има далеч по-голямо значение за туркмените
номади, отколкото „свещената война“ с нейния „религиозно-
рицарски“ кодекс на поведение.Несъмнено е също така, че османската държава не въз­
никва на етнически принцип. В грабителските отряди на ран­
ните османци се стичат както различни по произход номадс­
ки маси и ислямски принцове, така и християни ренегати, за
които нашествието е удобен повод за обогатяване чрез пляч­
ка.

Причините за падането на България и по общо на балканите е тема която ме е вълнувала може да се каже цял живот. Преди време гледах серия лекции за монголското нашествие в Русия. Приликата с балканите разбира се е повече условна, но някой моменти ми направиха впечатление. Първата и най важна прилика- феодалното разделение. Русия през 13 век представлява конгломерат от княжества, които с огромно удоволствие воюват помежду си. Същата е ситуацията и на балканите през 14-15 век. Множество феодални владения, които постоянно имат сметки за уреждане. Въпреки ясно осъзнаваната опасност от турците ромеите-а по късно и други държави не се колебаят да сключват с тях съюз или да поемат васални задължение.

Един момент ми направи много ярко впечатление. Явно и в Русия има патриотични призиви от съвременен ти „Ако бяха се обединили щяха да победят“. Та човека заяви „Даже всички войски на всички княжества да се бяха обединили, пак нямаше да имат никакъв шанс“. И това той обясни с развитието на икономиката, политиката и оттам армията. По рано Киевска Рус е била единна голяма държава защото е трябвало да бъде удържан известния търговски път „от варягите към гърците“, а е трябвало да бъде удържан, защото оттам идват огромни доходи. Тези доходи съблазняват аристокрацията да иска парчета от тях, а също най малко удържа центробежните им стремежи. Малко и бедно княжество е по малко интересно пред сериозните доходи от търговския път. Тези пари способстват за поддържането на боеспособна армия. Но! Когато този път губи силата си ситуацията се променя. Разбира се, Киев отново е огромен и богат град, но разликата с владението на свое княжество вече не е толкова фрапантна. Още повече, всички искат Киев, а местното княжество е много по стабилно.

Ако се замислим подобна аналогия може да направим и с Византия. Докато Византия печели хубави пари от търговия центробежните сили са малко или повече удържани, но когато доходите спадат идеята за местно владение вече не е толкова лоша... България и Сърбия пък никога не са имали нещо подобно на митницата в Константинопол от чиито доходи да текат лигите на болярите и да ги удържат близо до центъра. Сърбия особено винаги е била конгломерат от владения, а не единна държава. България е значително по централизирана, но и там големи центрове като Видин, Червен, Средец, Карвуна са по скоро „братски“ по отношения на Търново, отколкото подчинени. Накрая се стига дотам, че те приемат върховенството на Вселенската патриаршия за да не са подчинени в църковно отношение на Търново.

Въпреки, че империята става все по малка и по бедна, тя все повече се разпада. Пелопонес си е реално друго владение управлявано практически отделно от Константинопол. Все повече се налага идеята за двама императори които няма проблем да управляват едновременно. Това са и Андроник II и Андроник III и Йоан V и Йоан VI.

Армията. Тук също има подобие. Руската армия е била заточена за войните които води в съответствие с доходите и социалния състав. Това е „рицарска“ армия. Малък брой „заковани в желязо“ конници които имат богато украсени оръжие и брони. Тоест това са малки, но много скъпи за издръжка отряди. Това е идеалната армия за семейни спорове ( практически всички князове са роднини). От една страна масовата армия отвлича от работата им маса хора, което разбира се води до икономически загуби, от друга княза познава лично практически всичките си бойци ( а и те се познават един друг) което прави управлението много по лесно. От трета страна една малка, но дисциплинирана и добре командвана армия няма да ограбва земите така както една голяма и лошо командвана армия. Което е много лошо, тъй като това отново са икономически загуби.

Нещо важно! Русия като сравнително бедна и сравнително отдалечена страна изостава в развитието си, така че, тя се намира малко по назад.

Подобна, но не същата е ситуацията и на балканите.

Най ярък момент е навярно войните на Кантакузин за запад. Спечелвайки за съюзник Айдънският емир той не воюва с османците, които притискат Византия, а с Тесалия и Епир. Ако разгледаме войните между българи, сърби и ромеи ще видим същата картина. Това са семейни скандали, които не се водят с решителни цели.  Как по това време изглеждат балканските армии. Това са типични стратиотски армии за войни-земеделци. Стратиота получава земя за обработка в замяна на службата си на владетеля. Но... винаги има но... тази система започва да скърца много по рано от описаните времена. Едрите земевладелци- динатите- изкупуват земите на стратиотите и ги превръщат в обикновени бедняци които нямат възможност да служат в армията.

Друг момент. След смъртта на Сюлейман османския натиск е спрян. При това те вече владеят Галиполи и за нито един балкански владетел не е тайна каква опасност представляват. Кантакузин предлага на цар Иван Иван Александър съюз, като иска пари за да бъде построен флот, който да възпира османците да прехвърлят войски в европа. Крал Стефан Душан обаче му обяснява, че не бива да прави това, тъй като утре Кантакузин сам може да извика на помощ турците, ако българската политика не му е по вкуса. И не може да не признаем, че е бил прав. На нас днес те ни изглеждат като слепци, които не виждат опасността. Дали обаче наистина е било така? Та нали днес ние просто четем за турските нашествия, а тези владетели са ги виждали лично и са засягали техните собствени земи. Защо не са могли да се договорят?

И сега стигам до днешния ден. Тези дни гледах лекции на тема стогодишната война и там казаха нещо също важно според мен. Обясняваха, че времето на феодалното опълчение вече е изтекло. Проблема е в парите- както винаги, те просто не стигат. Затова се налага френския крал да започне да плаща на своите рицари все едно са наемници.

Не зная как тази ситуация във Франция се съотнася с балканите, но знам едно- пари няма- при това съвсем. За мен са архиважни думите на Кантакузин в сената когато се обсъжда как да бъдат спрени турците след смъртта на Сюлейман когато турците са все още слаби. Той казва, че са нужни три неща- Пари!, наемници и силен съюзник. Интересното е, че под „силен съюзник“ във Византия не подразбират никого на балканите- дори Сърбия, която е в очевиден подем, свързан с откриването на сребърни рудници.

За съвременниците това е най страшното, тъй като по най пряк начин подрива боеспособността на армията. Правят се опити да бъдат опазени, но нищо не се получава. Друго което трябва да се подчертае е, че такъв тип армия има и специфичен начин на воюване. Невъзможно е такава армия да бъде държана дълго време, тъй като освен войници те са и селяни и няма кой да се грижи за стопанствата им, докато те са на война. Освен това има и втори проблем- невъзможността да се съберат всички сили. Докато владетеля изпрати заповеди, докато всеки един стратиот се подготви... минава време. Докато това стане и ... войната вече е свършила. Това от една страна е лошо, защото пречи на масирането на силите, но от друга е и полезно. Нито едно поражение не може да е решаващо, тъй като при всички положения поне част от стратиотите не са дошли на сбора по разни причини.

Тук трябва да кажем и няколко думи за наемниците. Те са много по удобни за използване, тъй като са достъпни по всяко време и в нужното количество. Освен това са и силно ефективни. Нека си спомним за каталонската компания в началото на 14 век която постига огромни победи над турците, недостижими по рано, а и по късно от балканските армии. Дали балканските владетели обаче са били идиоти, за които това не е било видно? Ако започнем внимателно да четем за войните във втората половина на 13 и първата половина на 14 век ще видим, че техните армии се състоят почти само от наемници. В българската армия например няма конница- нейната роля изпълняват татарските наемници. В нейния списък постоянно се мяркат алани, власи. Сред ромейската армия постоянно се срещат споменавания за италианци, германци, каталани... Тук обаче има един огромен проблем -пари, пари и пак пари. Наемниците са скъпи и малките балкански държави които по презумпция няма как да имат големи доходи са неплатежоспособни. Тоест балканските владетел много добре са знаели как да модернизират своите армии и какво е нужно за да противостоят на турците. Проблема е бил в практическата невъзможност това да бъде направено.

В тази ситуация можем да кажем, че за падането на балканите са виновни... италианците. Когато Венеция и Генуа овладяват търговията и морските пътища те лишават Византия не само от флот, но и от доходи. Доходи, които биха им позволили да плащат на наемници, които да воюват ефективно.

Преди 33 минути, Б. Киров said:

Глупости, естествено че властите са имали данни за населението, най-малкото попът е водил регистър на раждания и смърт, а местните турски власти също са имали информация. Хващаш се за думата "скаути", така е в османската енциклопедия, от която цитирам текста, отрядът за вземането на девширме се е водел от еничарски офицер снабден със султанска заповед, като за информация за местните деца са се ползвали местните османски власти:

"Османската власт провеждала събирането на кръвен данък със сурова методичност и педантичност. Няколко запазени султански заповеди, издавани по този повод, ни представят в подробности системата на подготовка и провеждане на рекрутите -на момчетата. Първата от тях датира от 1576 г. Както става ясно от дошлите до нас документи, обявяването на рекрутите ставало по искане на агата на еничарския .корпус, който чрез нарочно писмо до владетеля изисквал да се пристъпи към подготовката. Въз основа на него султанската канцелария издавала съответните фермани, които имат значение на документи, обявяващи мобилизация. Те доказват, че наборите на кръвен данък били държавна политика и ангажирали органите на местното управление на различни нива. Една султанска заповед от 1601 г., публикувана от И. Ваздравели и адресирана до бейлербея на Румелия, с която се уведомява за предстоящия набор и се нарежда да изпратят в селищата специални инспектори, подбрани от подчинените му офицери, които да подпомогнат предстоящия подбор и изпращането на момчетата. Няколко други заповеди се отнасят до кадиите в районите, жъдето щели да се провеждат събиранията. От тях се изисква да се уведомят мюсюлманските поданици за предстоящия набор и да се осигури явяването на всички момчета, подлежащи на събиране, заедно с техните бащи.Бейлербейството Румелия, в което изцяло били включени българските земи, се разделяло на три успоредни части в посока изток—запад, наречени крила, произтичащи от огузката военна организация. Лявото крило обхващало южните райони на полуострова, средното — териториите, прилежащи на диагоналния път, и дясното — северните части. При събирането на кръвния данък във всяко крило се изпращал еничарски отряд, командуван от висш офицер турпаджибашия, яябашия,загърджибашия и др. От местните военни и административни органи се изисквало да съобщят на жителите във всички селища от подопечните им райони. Изрично се изброявали селищата, паланките, селата, градовете, тимарските владения, хасовете, вакъфските селища, зеамети и чифлиците. Настоявало се да се предупредят бащите, че трябвало да съберат и представят пред еничарския отряд всичките си деца, без да оставят нито едно. Властта използувала местните административни органи, тъй като те чрез отдавна развити механизми познавали по селища Подборът на момчетата се правел лично от командуващия офицер. В османските извори се подчертава, че събираните младежи трябвало да бъдат на възраст между 15 и 20 години, а„ както се уточнява в един закон за еничарите — най-добре на 17 години. Във всички достигнали до нас документи многократно се повтаря да се събират „най-годните; най-добрите, най-хубавите“, което говори за определено високи и трайно утвърдени критерии на подбор. Момчетата се вписвали в списък с пълното им лично описание —името, това на родителите, селището, от което са взети, цвят: на очи и коса, особени белези, качества и способности — т. е- правела се подробна характеристика на всяко дете. В султанските заповеди, както вече бе казано, изискванията към децата винаги са формулирани в превъзходна степен — най-здравите, най-годните, най-хубавите. Събирали се децата „най“. Матковски ни представя не само какви трябвало да се вземат, но и какви не бивало да се вземат. Според него властта забранявала да се вземат деца на умрели родители, защото били невъзпитани и лакоми, деца с недостатъци — кьосета, с кожни болести, много високи или много ниски, много дебели или много слаби, деца с дефекти, които ги правели обект на подигравки. Османците искали здрави и нормални момчета. Имало и забрани от социален характер. Да не се събират юноши, вече встъпили в брак, обрязанн или знаещи турски. Според него забраната се отнасяла и за деца, които живеели в града или вече били научили някой занаят. Избирали се са такива, които превъзхождали по физически и интелектуални данни своите връстници. Те подбирали онези, които биха били елитът на генерацията."

Цветана Георгиева. Наука и изкуство, София 1988

http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm

Повече на тролене и малоумничене няма да ти отговарям, не ми е целта в живота да ограмотявам, вземете прочетете малко, по-малко пишете.

Изобщо не те троля, просто ти посочвам, че текста който си дал е несъстоятелен. Просто ти посочвам, че няма как да има "скаути" в тогавашната обстановка. През този период в Османската империя няма никаква друга статистика, освен данъчната, а там се броят ханета- домакинства.

И не, централните власти са нямали никаква- от думата съвсем представа за населението. Аз поне не съм чувал, поповете да са водили каквито и да било статистики за каквото и да било през 16-17 век. Ако ти знаеш за подобни документи въведени в научен оборот-официално си посипвам клавиатурата с пепел.

Една дума- СЕГРЕГАЦИЯ!!! Дори и българите да са имали желание за кариера и власт, това няма как да стане докато са християни. Малцина от вас си дават сметка колко важна за един селски традиционен човек е общността. Сега ще кажа една глупост, но все пак като много обща илюстрация. Баща ми е бил граничар на гръцката граница и е бил пастир. Можел е да отиде в Гърция когато и както поиска, все едно е на разходка. Питал съм го "Защо не избяга в Гърция?" Отговора беше "А какво да правя там? Аз там не познавам никого."

Държа на думите си, че българския селянин е бил готов да убие детето си и сам да умре от садистични мъчения отколкото да приеме исляма.

Ето ви Петльовден

Цитирай

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Няма значение дали това е легенда или истина. Важното е, че хората са смятали това за един добър пример.

Киров, като четох текста ти се изумих. Имало било скаути които подбирали.... Какви училищни предмети? Българското население е съставено почти изцяло от неграмотни селяни, които дори не са знаели, че съществува училище. Какво разузнаване в реалиите на 16-17 век? Та селяните дори са нямали лични документи, камо ли някакви други. Дори данъчните документи са броели ханета, а не хора.

Преди 4 часа, Втори след княза said:

А прочути ли са като високопоставени в чужда империя- Византия, Турция, Варшавски договор и СИВ, ЕС и НАТО?

Прочети за династията Асеневци във Византия, техния род се е считал едва ли не втори след императорския. Западните хора са ги считали за толкова влиятелни, че са ги наричали "принцове". Андроник Асен се е считал за втория най добър военачалник след император Андроник III (естествено императора е най добрия). Впоследствие е считан за втория най богат човек в империята след Йоан Кантакузин.

Сещам се за Войсил който също прави забележителна кариера на военачалник. От ПБЦ може да посочим потомците на Арон, те също правят не лоши кариери.

На друго мнение съм, но да си събера мислите и ще напиша.

Преди 11 часа, deaf said:

Не се стърпях...!!! Наистина ли го мислиш това за СССР?! В СССР по времето на Сталин за притежаване на Библия присъдата е била смърт! В СССР по това време за опит за бягство от страната присъдата е смърт! Повтарям за опит за бягство. Ако например някой каже на приятел,че планира да избяга през границата и той го издаде на НКВД,присъдата е смърт. За сравнение,за бягство от затвора или сибирски концлагер,наказанието е още десет години затвор. За опит за бягство през границата - смърт. Къде видя "дух" в СССР,когато през първите месеци след 22юни1941г. милиони червеноармейци доброволно се предават на германците?! Такъв масов случай на преминаване на страната на врага няма в историята! И т.н.,и т.н.

Да! Точно това мисля! Говоря за психологическия компонент, а не за историческа конкретика. И едните и другите са били силно идиологизирани, ДОРИ в официалните документи! Ако видим например Византия, която също е религиозна империя, тя не е толкова идиологизирана като османската.

Например еничарите. Това което пише Евристей е почерпано от официални документи. Но според Мутафчиева "това което го пише по книгите не расте по нивите". Трябвало е да бъдат вземани малки момчета, за да има време да забравят миналото и да бъдат наново индоктринирани. Но понеже няма пари да бъдат хранени 10 години са вземали вместо 6 годишни- 16 годишни. На теория е трябвало да бъдат обработвани идеологически, но на практика вместо това са пращани да работят като роби по чифлиците. Тоест вместо идиологическа обработка и обучение е работело друго- сегрегацията. Откъснати от своя корен те са се чувствали живи мъртви. Но не им е стигал куража да се самоубият- това е най големия грях. Но все пак живота продължава, не може по цял ден да се въргалят по пода и да реват безутешно. Още повече не са сами, около тях има и други такива. И така.

Специално за Евристей.

Опитвам се да кажа това което знам, нямам намерение да споря с по умни от мен хора- ти, нямам намерение да защитавам нещо което съм чел преди години и не го помня добре. Най вече, защото е възможно просто да говоря глупости.

Не помня къде съм го чел, този период никога не ми е бил интересен. Затова и още в началото си го казах "Нищо не разбирам". Мисля, че беше Вера Мутафчиева.

Това което помня е, че казваше, че османската империя е държава на духът или нещо подобно. Правеше се сравнение със СССР, където ако четеш официциалните документи - както ние днес османските- може да останеш с твърде превратно впечатление за събитията, тъй като даже официалните документи са силно идиологически натоварени. Парите доколкото помня не са стигали даже при най големия разцвет. Затова и наборите често са пропускани, пропускани са определени области. Автора споменаваше, че има къдийски документи в които се говори, как младежи са бягали даже по няколко пъти и значи да бъдат уловени и върнати. Доколкото съм чел в православието има ритуал за връщане в църквата на помюсюлманчени хора. Съмнявам се да е било масово, но го е имало.

За гладът помня, че ислямизирането се обясняваше така. Сам човек никога няма да приеме исляма, по скоро ще приеме смъртта. Но когато има суша, глад и прочее на това се решават цели села- а когато цяло село решава, вече не е толкова страшно. Ако помня правилно, на новоизпечените мюсюлмани са давали "Пари за нови дрехи" които са били доста солидна подкрепа, нещо от рода да си купиш чифт волове и семена за посев. И това е била възможност да се спасят от гладна смърт. Вече от мен. По това време сегрегацията е била чудовищна, имало е много твърда граница между "нас" и "тях". Отделния човек би умрял от мъчения, но не би станал мюсюлманин, но когато е ставало въпрос за цялото село- вече не е било толкова страшно, тъй като човека вече не е сам.

Тази жестока сегрегация е и причината никой и никога да не предава доброволно децата си. По добре да умрат от глад, отколкото общността да те заклейми като предател.

За аджемиогланите помня се казваше точно това. Целта е била те да бъдат откъснати от своята общност и да няма път назад. Поради това и аджемиогланите са били истинска напаст за местните жители, нямайки вече морални спирачки, един вид живи мъртъвци, те са пиели, крали, изнасилвали, пребивали, убивали. С огромна радост са били използвани за всякакви мокри поръчки- да запалят дюкяна на конкурента, да пребият този когото трябва и прочее. Любимо хоби на хората с власт било срещу бакшиш да вземат аджемимиоглани и да ги засилят в именията си да работят безплатно.

Нищо не знам по въпроса.

Дойде ми на акълът нещо. Причината да се използват толкова много дьонмета е в опитите за централизация. Всеки един турчин се явява човек на някого, той не е отговорен само пред султана, а най вече пред своята "групировка". Едно дьонме е отхвърлено и от своите и от чуждите, за едните е предател, за другите парвеню. На него не му остава нищо друго освен да се осланя на султанската милост. 

За еничарите бях чел някой не особено лицеприятни неща. Парите не са стигали и са гледали да вземат вече отраснали момчета- повечето отлично са знаели кои са и откъде са, а мнозина са запазвали контакти с християнските си роднини. За удобство са вземали деца деца от по близки места. Например от одринско са вземали по често и повече отколкото например от Видин. Бягствата са били масови- особено от райони близо до столицата. Аджемиогланите са били масово използвани като безплатна работна сила по именията на различни големци.

Преди 8 минути, deaf said:

Може ли поне един пример на "поробване"? Това просто не е вярно. Стратегията на американците (и англичаните) е да привличат чуждите народи с културата си,но не и да я налагат със сила и жестоки репресии. Обратното,те не ограничават културата и дори политическата власт на местното население. (Римската империя е имала същата стратегия.)

 

 

Виж сега, когато векове наред един народ живее по някакъв начин и му окупират страната и му кажат "Ние сега ще ви обясним кое е ценно и кое не и как трябва да живеете" си е насилие, пък макар и без масови кланета. Например правата на жените е нещо много много важно за запада и абсолютно маловажно за исляма.

Японците са странни хора- без коментар...

Преди 1 час, nik1 said:

Хайде по-спокойно.. Ти си този който политизира  темата (ти зарази и Фружина вече) - "башибозук", "примитивни фанатици".

 

 

Едва ли има хора в Европа, които сериозно да харесват талибаните.

Обаче аз ще се опитам да поема ролята на "адвокат на дявола" и да ги защитя.

Както и да го говорим американците бяха окупатори и даже поробители. Представи си Ники, че ей сега в България или Европа се материализира въоражена до зъби армия на съвсем чужда цивилизация и каже "Вие сте изостанали идиоти, ние сега ще ви научим какво и как се прави, а вие сте длъжни да сте ни благодарни. " Представи ли си го....

Естествено е талибаните да бъдат възприемани положително от местните хора, като борци срещу окупатора/поробителя. Втория момент е шериата. За местните хора това е една справедлива система от ценности с която те са живели много векове. И ако има проблем, това е в недостатъчно строгото му прилагане. В този смисъл талибаните са пак добрите, които поне обещават, че най сетне ще приложат правилно шериата, което и ще е достатъчно "нещата да се оправят".

Не бива да забравяме и едностранчивия поглед на западната пропаганда. Колко пъти си видял интервюта с местни хора, които казват "Искаме си шериата, това е най правилното"? или "Да, правилно е жените да не работят и учат, браво на талибаните". Гледайки медиите у западния зрител остава невярната картина, че масата хора не искат шериата и се страхуват от насилието на талибаните. А навярно ситуацията е точно обратната, масата хора си искат шериата и смятат талибаните за добрите.

Талибаните си го казаха- никаква демокрация, въвеждаме шериат. Ако за вас шериата е примитивен фанатизъм, за тях е справедливост. Какво означава башибозук? Ирегулярни военни части известни с насилие и грабежи. Целта на башибозука е била да държи в страх покореното население за да не бунтува. Тя цялата им армия е ирегулярна и си позволяват доста волни изпълнения.

Някъде четох, че талибаните редуват моркова с тоягата, в Херат например е имало масови убийства, а в други места прощават на всички всичко. Прочее четох, че сред талибаните няма никакво единство, съществуват множество крила и перца, като всеки полеви командир е със свои виждания за живота. В този смисъл тях ги чака жестока борба кой е по прав. Ако победят по радикалните ще стане страшно за народа, но най лошото е, ако изобщо не успеят да се обединят, тогава всяка коза за свой крак и постоянни изпитания.

Йоло Денев поздрави в фейсбук талибаните.

https://pogled.info/svetoven/smartna-prisada-za-pedofilite-i-dilarite-novite-zakoni-na-talibanite.133175?fbclid=IwAR0pQDSt7v9C52K9dbGEMRuaXrIO5THwfoHamzahi3mM1R0wMPy2Hpdeuz0

Дилърите на наркотици и педофилите са заплашени от смъртни присъди. Също така са забранени всякакви лихви, а всички дългове са отменени. Не се казва, но навярно и банките са закрити. Доколкото знам, при шериата съществуват "ислямски банки" при които лихвата не може да бъде друга освен 0%. За таксите не знам, но сигурно ако ги има са съвсем минимални. Тук сигурно икономистите изпадат в тих ужас.

Преди 30 минути, deaf said:

Малко извън темата,по новините казаха,че американски военен транспортен самолет понесъл шест пъти повече хора,(афганистанци),отколкото може да носи!!! Това е невъзможно! Вероятно журналистите грешно са предали новината. Все едно асансьор можещ да носи средно по шест човека,да понесе тридесет човека!

Може! Казва му се "претоварване". Гледах за този случай, диспечера беше в ужас, тъй като катастрофата при кацане е много по вероятна. Пилотите на тази машина заслужават медал.

Преди 1 час, Radel said:

Друг пример: https://en.wikipedia.org/wiki/Human_history

Славяните са най-многобройната група в Европа. България е спомената веднъж, в списък от страни през втората световна война. Но чакайте.. забравих, че ние май не сме и Славяни.

Пак в Quora ако потърсите за произхода на българите ще видите списък от постове на хора с турски имена, които съвсем убедено обясняват, че сме Тюрки.
 

Ясно е че и едните и другите дърпат към себе си. Ние също трябва да си защитаваме историята и интересите.

 

Що пък някой трябва да се интересува от България? Ти интересуваш ли се от отношенията между племената мгугу и нгугу в Африка? Това и казвам, никой не го интересува България, най много да препишат от уикипедия или нещо друго общодостъпно два реда за нас.

За тюрките си прав, това е фалшификация. НО!!! Все още няма яснота за произхода на българите и тюркската теза е напълно приемлива с научна гледна точка. Поради това турските пишман патриоти ни пишат тюрки, на същия принцип на който и нашите пишман патриоти откриват българи на Нибиру.

Преди 6 часа, deaf said:

В това няма никаква логика! Голяма част от българският народ през онова време е говорел гръцки език и богослуженията са се водили на гръцки език. Тоест,за българите е съществувала опасността да бъдат постепенно асимилирани от Византия. За какво им е на византийският император и елит да "дават" собствен език на българите?!

Помисли малко! Кирил и Методий създават славянска писменост за... Великоморавия! Да, това е византийски проект предназначен за Великоморавия. Доколкото и във Византия, Великоморавия, България все има славяни, които говорят на подобен език няма никакъв проблем цар Борис да въведе кирилицата, като за целта използва българи останали безработни след погрома във Великоморавия.

Тоест Византия не ни дава славянската писменост, ние си я взимаме, при това по скоро от Великоморавия.

Здравейте.

По принцип рядко се крие. Защо руснаците не били писали за това, как българите били създали кирилицата. Може би по две причини;

1 Българите не са я създали! Кирил и Методий са ромеи по държава и работят за Византия. Тоест, излиза, че Византия е създала славянската писменост. От друга страна Климент Охридски не е чак толкова популярен по света както Кирил и Методий.

2 По това време все още славянските езици са горе-долу едно. Тоест Кирил и Методий наистина "дават на вси славяни книги да четат".

Да, руснаците приемат старобългарския, който е подобен на този който те говорят. И защо трябва да наблягат толкова силно на това? Тях ги интересува своята история, а не българската. Защо да наблягат на нея?

Ти виж нашите малоумни идиоти лъже патриоти какви глупости пишат. Защо мислиш, че в другите страни е по различно? И там има куп слабо грамотни патриоти, които обясняват как Русия е най, най, най и отбягват българското влияние. Прочее и у нас отбягват да говорят за гръцкото влияние над България. Сигурно и гърците ни се обиждат по подобен начин, дадохме им религия, писменост, култура, а те...

Графе, твърдението, че "българите хранят империята" съм го чувал през годините от хора, чел съм го по фейсбук и прочее. Тоест, това е популярно мнение сред масовата публика неизкушена от историята. Аз лично никога не съм се замислял по въпроса, защото ако се залисвам по всяко твърдение прочетено във фейсбук на тема история няма да ми стигнат и два живота.

Виждаш, даже и сега, вместо сам да търся и чета питам знаещите.

Преди 9 часа, monte christo said:

 

Явно нещо не ме разбираш... Пък може аз да не съм разбрал...?

При всички положения данъчни регистри има още от създаването на османската държава. Друг е въпросът доколко те са запазени и достигнали нашето време. Заради това те попитах какво правим с един от най-важните данъци "джизие", който има изключително сериозно значение за османският бюджет.

Къде например Бойков (на коя страница в тази студия) е цитирал, че данъчните регистри се появяват чак... през XVI век. Аз не вярвам сериозен учен да твърди подобно нещо... А твоята теза е точно такава: регистрите се били появили през XVI век.

Ами джазието също спада към "храненето на империята", колко е бил дохода от българските земи сравнен с другите християнски области?

http://anamnesis.info/node/1443

Това също го четох наскоро.