Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    6473
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    160

scaner last won the day on Септември 23

scaner има най-харесвано съдържание!

2 Последователи

Всичко за scaner

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

10677 прегледа на профила

scaner's Achievements

Experienced

Experienced (11/14)

  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Posting Machine Rare

Recent Badges

4,8k

Репутация

  1. Нали знаеш, че при теб са глупости? Почни от това: "фотон-пакетите са с дължини на вълна - 0,3 до 0,7 микрометри, примерно (но може да съдържат и др. до 3мм за ИЧ), а разстоянията между частиците на веществото са от порядък около 1-3 микрометри, че и повече." Това, разбира се, не е верно. Вземаш водата, и с прости сметки получаваш, че молекулите на водата са на средно разстояние една от друга около 1.2 нанометра, тоест 100 пъти по-малки от твоята оценка, и от твоите фотони. Лесно е да си го сметнеш и сам. И при нея не може да очакваш никакви подредби. При твърдите вещества е още по-плътно. Вземи прозрачен кристал на натриев хлорид, той е кубична сингония, разстоянието между йоните е 0.5 нанометра, още по-плътно от водата. Фотоните ти са 1000 пъти по-големи, те не различават отделните атоми. И потокът думи, предназначен за фотони по-малки от частиците на тялото няма как да имат същият смисъл и за фотони, на три порядъка по-големи от частиците на тялото. Други твърдения: "Поглъщането на фотон не е от един атом, а от група атоми и то - от обвивката им, ако са подредени така, че да образуват подобно "макромолекула" - дължина по пътя на пренос. " Ами не са подредени атомите, особено на водата е пълен хаос. Да не говорим, че водата и в малки обеми прекрасно поглъща дори 12-сантиметровите вълни на микровълновата печка, като пълно доказателство за квантовомеханичните обяснения. Експериментално е доказано, че никакви подредби на атоми във веществото не са нужни, за да се погълне фотон. И фактът е, че един фотон се поглъща изцяло, и само от атом който има нужните характеристики за това. Доказано е и при твърди тела, и при течности, и при пари, и при смеси. Не ти е подходяща поредицата от думи, с които се опитваш да конструираш "обяснението", трябва да я разджуркаш, може пък да се намести... Това само показва липсата на смисъл в твоите обяснения. Това и друг път сме го приказвали, трябва ли да се повтаряме пак? Наличието на много думи не добавя смисъл, а го скрива.
  2. Да де, но в тези теории има основания за тези предположения. А ти предлагаш чисто хипотетичен вариант, за който няма никаква информация има ли го, няма ли го, може ли или не може. Тоест преминаваме в зона, в която разчитаме на някакви вярвания. Хипотези много са възможни, но на този етап няма нищо на практика. Засега трябва да се задоволим със знанията в тази парадигма. Ето ти една хипотезка от мене да си дъвчеш докато четеш форумите: светлината се движи с неограничена скорост, но квантовите флуктуации във вакуума, които среща по пътя си, я карат да се забавя - непрекъснато се пораждат и изчезват под нейно въздействие виртуални двойки частици, и това отнема време, което определя скоростта и. Този процес е статистически, не определя съвсем фиксирана скорост, но това е в пълно съзвучие с Файнман и квантовата физика: "фотоните могат да се движат със всякакви скорости, но най-вероятната им скорост е скоростта на светлината във вакуум". Файнман има една много приятна популярна книжка "КЭД — странная теория света и вещества" , като че ли не е издавана на български... Там по доста увлекателен начин се разказва за фотоните и светлината и могат да се намерят много отговори. Така е, но трябва и гориво за двигателя за да тръгне, само предположенията не вършат работа.
  3. Има различни фактори за това. По-съществена причина е интензивността на ултравиолетовото лъчение, което е основният генератор за създаването на озон. Слънцето осветява екваториалната област перпендикулярно, там пада много повече светлина, съответно и ултравиолет. На полюсите осветяването е близко до тангенциално, там пада по-малко енергия, включително и в атмосферата. Затова и там е по-студено. Друг фактор, това е наличиет на магнитно поле на земята. Магнитното поле улавя и управлява заредените частици на слънчевият вятър, и ги насочва към полюсите, от там са и полярните сияния. А тези заредени частици са агресивни по отношение на нестабилната молекула на озона, и с по-голяма вероятност я разграждат. Но този фактор работи нерегулярно и само в полярните зони Двата споменати фактора действат в комбина.
  4. Не разбирам, какъв ти е проблемът? Защо да не мога, какво ме спира? Нещата са прости. Създаваш постулат. Изграждаш логическа конструкция на негова база. Проверяваш експериментално следствията и. Ако не се опровергават, потвърждаваш и постулата. И продължаваш напред с една работеща и предсказваща теория. Ако обаче не се потвърждват, значи опровергаваш верността на постулата, и търсиш друг, почваш от начало. Или получаваш гениално прозрение, което да ти даде в ръцете работещ постулат. Нищо друго не се изисква Нищо не пречи да се измисли всякакъв откачен постулат. Пречката е, постулатът да е достатъчно перспективен за да даде проверими следствия, и те да не се опровергаят. Огледай се, така работи науката от древността до сега. Ей такива постулати са голям кът. Не случайно още древните гърци са измислили понятието "аксиома", което е същото. В нашият случай, постулирайки съответната схема на пространството, достигаме като следствие до константната скорост на светлината (по пътя който вече описах), което се потвърждава от експеримента. Достигаме до хиляди други следствия на СТО, които също се потвърждават. Без опровержение. Това е научна теория по всички правила, та дрънка чак... Стъпила на работещ постулат. Ако много те тревожи, че пространство с горната метрика е твърде общо за да го наричаме пространство на Минковски (а то е пространство в което константата на горната метрика има конкретен, фиксиран физически смисъл), няма никакъв проблем. Измисляш си горната метрика, ако ти трябва име кръщаваш си го "пространството на Мунчо" например, изминаваш пътя който ти описах докато докажеш че константата в тази метрика съвпада със скоростта на светлината, и воала, пространството на Мунчо се оказа - като следствие - прострнството на Минковски. Това са само етикети в случая, които не променят смисъла. При това положение значи съм използвал неверен постулат, който експериментът ще опровергае. Не всеки постулат е верен, нали? Например постулатът на Ритц, лежащ в основата на емисионната теория, е такъв постулат.Или постулатът, че петлите с кукуригането си пробуждат слънцето да изгрее Колкото и да е странно, това също е научен постулат, защото е опровержим. Просто е. Всеки постулат и/или следствията му трябва да е проверими, и тази проверка е задължително да не ги опровергава за да изградим полезна теория. Шпага, науката не работи по този начин - "може да е това, ама може и да е онова...". Това което знаем на този етап е, че и това-то, и онова-то не са свързани със светлината. Затова понятието "светлина във вакуум" се използва като светлина, чиято скорост не се променя от взаимодействие с материя. Един вид светлина, движеща се по инерция, без външни фактори които да и влияят. Затова съм изказал и другата възможност: "Вакуум" в твоето твърдение има смисъл на нещо, с което светлината не взаимодейства. Това на настоящият етап се разбира под "светлина във вакуум".
  5. Пак ще поспорим, няма проблем. Вече ти обяснявах - експериментът на Майкелсън и Морли не измерва скоростта на светлината. Каква е целта на този експеримент? Да открие движението на земята спрямо етера. Като до този момент етерът е тълкуван в светлината на Лоренц, като основа на абсолютна отправна система - защото се търси движение именно спрямо "неподвижният" етер. Като "неподвижен" тук е в смисъл, че етерът не се увлича, отделните му части/области не се движат една спрямо друга - демек още базовата идея на Френел за свойствата на етера. Отрицателният резултат какво ни казва? Че не може да се установи движение спрямо етера. Тоест, че принципът на относителност, нарушение на който се търси с този експеримент, не се нарушава. Демек опитът потвърждава принципът на относителност. Който и учебник да отвориш, ще срещнеш това твърдение. От тук не може да се направи никакво заключение дали скоростта на светлината винаги е изотропна. Тя може да не е изотропна, но етерът да не е неподвижен в смисъла на Френел, а да има по-сложно движение. Тоест на база този опит нищо за свойствата на скоростта на светлината не може да се твърди. Не можем да изградим общо предположение, което да считаме за установено. Добре е да попрочетеш повече от трудовете на Айнщайн, всичките му сборници ги има в Колхоза, дето давах чалъм как да се достигат книгите му... А и има много книги написани по въороса, от асистентите му са особено интересните... Тогава ще ти се открие следната картинка. Айнщайн разбира, че имаме две теории, които не са съвместими. Това е класическата физика и електромагнетизма. Той таи някаква любов към електромагнетизма, разбира логиката в уравненията на Максуел, и взема решение - да адаптира класическата механика към електродинамиката, като последната не се променя. По много причини, част от които са добрата експериментална проверка на последната. Други автори, като Ритц осъзнават същият проблем, но приемат да адаптират електродинамиката към класическата физика. Така се получава известната балистическа (или емисионна) теория на светлината. В сърцето на електродинамиката се намира един израз, който дава величината на скоростта на светлината като константа, от две величини на електромагнетизма - специфичната електрична и магнитна проницаемост на вакуума. Простият анализ на тази формула дава две възможности: или това е константа, не зависеща от движението на обектите в пространството, или тя се променя за различно движещи се обекти. Но ако тя се променя, значи пространството има различни свойства за различните наблюдатели, което веднага ще порути всички наблюдения в класическата физика, формиращи там принципът на относителността. Това е много сериозен принцип, и Айнщайн решава да не го пипа. Само го разширява така, че и скоростта на светлината да не го нарушава. На тази база произлиза и необходимостта скоростта на светлината да не зависи от движението на другите тела. Което формира базата на СТО. Към това се натрупват и други съображения, като тази схема съвсем на прима виста се справя с обяснението на натрупаните проблеми във физикаата до този момент. И нататък всички знаем какво се случва. В общият случай един постулат няма никаква теоретична обосновка, той не може да е следствие от никаква теория, а идва като прието за верно твърдение (като експеримента трябва да го потвърди сериозно). Как точно се е стигнало до него е въпрос на гениално хрумване. В горният случай само ти нахвърлям схемата как Айнщайн е стигнал до идеята. Ами и тук не си прав. Нищо не пречи да постулираме пространството на Минковски. Колко му е, дефинираме си че метричният интервал на пространството е: където константата c е някаква за сега произволна константа, позволявайки да имаме веднага цяло семейство от пространства. Тоест имаме една степен на свобода, която да ни развърже ръцете когато трябва Това веднага ни дава в ръцете геометрията на Минковски. Малко изчисления ни довеждат до лоренцовите трансформации като единствените координатни трансформации, които запазват тази форма на интервала инвариантна във всички инерциални отправни системи. Това го има по доста учебници след 30-те години на миналият век, този подход на извеждане на СТО чрез постулиране на това равенство, т.е. от геометрията. Следващата стъпка е да се уверим, че получените лоренцови трансформации запазват уравненията на Максуел инвариантни. Още Оливър Хевисайд някъде около 1890 г. е успял да намери трансформациите, които запазват инвариантни тези уравнения, и те наистина се оказват лоренцовите. Така че проверката не трябва да е нещо трудно, и Айнщайн даже набързо я демострира в основната си статия. Единствената трудност по този път се оказва, че уравненията са инвариантни само тогава, когато тази константа от геометрията по-горе с съвпада точно със скоростта на светлината в уравненията на Максуел. Така премахваме излишната степен на свобода в метриката на пространството, замествайки я с физична величина. Ето че по този начин се доказва обратната връзка, която твърдиш по-горе че я няма. Има ги и двата пътя, и те са напълно равностойни. Ако едното избереш за постулат, другото ще бъде негово следствие. Често се срещат такива положения във физиката. Още Давид Хилберт повдига въпроса да се преизгради цялата физика на постулативни принципи на база сходни съвпадения. Жалко че тази идея не успява да се реализира, на този етап изглежда е невъзможно...
  6. Не е равностойно. Просто с това кратко твърдение маркирам нормалният исторически път, по който е изградена СТО: постулатът за скоростта на светлината (и за относителността), като следствие относителността на времето и пространството (интервали и дължини), следствие лоренцовите трансформации, и от самите трансформации свойствата на пространство-времето в което те работят, а това е пространство-времето на Минковски. Тоест този път може да се проследи детайлно, проследявайки как възниква СТО. Това е показано в известна степен още в първата статия на Айнщайн. Макар че Айнщайн е много скъп на обяснения и много кратък в математиката си, трябва човек да знае много подробности сам. Може да се проследи по-добре този път в други учебници, например на Мьолер (Christian Møller), Грьон (Øyvind Grøn), математическата част може да се намери в Ландау и Лифшиц, но за по-напреднали, и в много други, да не изреждам. Така че аз тук само съм маркирал крайните точки от пътя, който е единствен свързващ двете твърдения.. "Вакуум" в твоето твърдение има смисъл на нещо, с което светлината не взаимодейства. Тоест може и нищо да няма, светлината не си променя скоростта ако нищо не и пречи . Зависи с кой подход тръгваш. Ако постулираш геометрията на пространството, ще получиш константа в него, която се интерпретира (след съответният анализ) като скорост на светлината. Тоест скоростта на светлината се определя от характерът на геометрията, тя е неин параметър. Ако постулираш скоростта на светлината като константа, получаваш геометрията на пространството като на Минковски. Постулирайки тази скорост, няма отговор на въпроса какво я определя, не и в парадигмата на СТО.
  7. Някога и аз се заблуждавах така. Само че една от специалностите ми, "Лазерна техника" ми наля акъл в главата Какъв е процесът който определя забавянето на светлината в някаква (оптична) среда, тоест определя коефициентът на речупване? Има няколко механизма, по които фотонът взаимодейства с атома и неговото поле: 1) поглъщане с последващо спонтанно преизлъчване; 2) поглъщанне с принудено преизлъчване; 3) комптъново разсейване; 4) друг тип разсейване. 1) поглъщането със спонтанно преизлъчване се случва когато енергията на фотона съвпада точно с някое от енергетичните нива на атома, и когато това енергетично ниво е свободно - тоест да има място което да бъде заето от възбуденият електрон и това място да е разрешено от принципът на Паули. АКо тези условия не са изпълнени, най-вероятно да се случи вариант 4). При последващото спонтанно излъчване фотонът се излъчва в произволно направление, със случаен импулс, след нерегулярен интервал от време - той създава закъснението. Тоест фотонът не запазва началната си посока, ако имаме кохерентен лъч той губи кохерентността си. Резултатът в общият случай е под форма на някакъв вид луминесценция. Това не е ефектът който се наблюдава при прозрачните тела. Този ефект съсипва сноповото разпространение на фотони, съсипва и структурата на снопа - ако е кохерентен престава да е, ако е от сплетени фотони престават да са сплетени. 2) Принуденото излъчване лежи в основата на лазерите. То се случва над определена плътност на фотоните в оптичната среда, когато фотон с някакви параметри минава през възбуден атом. Тогава с определена вероятност този фотон принуждава атома да излъчи фотон със същите характеристики като неговите, с което увеличава лавината от фотони в лазерният резонатор. Този процес също няма отношение към това за което говорим, при него се генерира кохерентен поток от фотони, и това не става в произволни прозрачни среди, а само в специално подбрани и подготвени. 3) Комптъновото разсейване се наблюдава съществено при рентгеновото лъчение и нагоре, там вероятността да се случи нараства. При него се променя посоката на фотона (променя се импулса му), така че това не е ефектът който да обясни забавянето на светлината в прозрачните тела. Освен това при него атомът трябва да е зареден. 4) Има редица процеси, които са свързани с взаимодействието на фотона и електромагнитното поле на атома без поглъщане. Тези процеси са свързани с двупосочно взаимодейтвие между фотонът и електронният слой на атома, без електроните да поглъщат фотона. За кратко време се получава нестабилен обект със сложно електромагнитно поле, и измъкването на фотонът от този комплекс коства някакво малко време (което се определя от харакетристиките на атома и на фотона). В зависимост от дълбочината на този комплекс има няколко варианта, които водят до отклонение (разсейване) или липса на отклонение (фотонът продължава със същият си импулс). Точно това е процесът при който фотонът се движи в прозрачни тела. В случая коефициентът на пречупване, с който сме свикнали да работим, се определя от това време, с което фотонът се забавя в този комплекс. Това време за забавяне може да е различно за фотони с различна енергия. Тогава имаме явлението дисперсия - различни времена на забавяне на фотона от атома водят до различен коефициент на пречупване, от там ефекта на призмата - с увеличаване на честотата се увеличава и забавянето на фотоните. Може да наблюдаваме и аномална дисперсия, когато с увеличаване на честотата се намалява забавянето. Това е обяснение от квантовомеханична гледна точка. От гледна точка на вълнновата оптика това забавяне може да се обясни чрез интерференция, но това изглежда малко странно като говорим за фотони. Всичко това обяснение го написах, за да стане ясно, че чрез поглъщне, престой и преизлъчване не може да се обясни праволинейното движение на светлината през прозрачни тела, както и коефициентът на поглъщане. И че само в рядка ситуация ( 1).) имаме такава поредица.
  8. Ами тук нещата са прости. Имаме следната ситуация: две твърдения: А) скоростта на светлината е константа, независеща от скоростта на източника; Б) Геометрията на пространство-времето съвпада с геометрията на Минковски. Лесно може да се види двупосочната връзка. От твърдението А) имаме еднозначно следствие твърдението Б). Както и обратното, от твърдението Б), на база константата която участва в него имаме следствие твърдението А). Някога, чисто исторически, Айнщайн е приел за постулат твърдението А) и е получил следствието твърдението Б). По-късното развитие на теорията показва, че от методологическа гледна точка е по-естествено да се приеме за постулат твърдението Б), и на негова база да се изгради СТО, получавайки твърдение А) като следствие. Така че двата подхода са напълно равностойни и взаимозаменяеми. Вторият отговаря на въпроса "защо скоростта на светлината е константа" -> защото геометрията на пространство-времето е геометрията на Минковски. Защото в случая не става дума за вакуум, за за геометрично пространство, което не може да е среда. Хайде не си слагай грях на душата...
  9. А физическият смисъл на това, че светлината е с различни скорости в различните среди е най-известното нещо. Природата го ползва като информация за "ред" на случване на събития, демек за различни действия във времето. Окото на мухата "работи" с УВлъчи и затова информацията й, че посягаме да я хванем изпреварва по време нашето действие-във времето. Ами не си прав, защото тази формула няма никакво отношение към среди и дяволи. Изречението ти виси във въздуха, никаква основа няма под него - свободна ненаучна интерпретация, фантазия някаква. Добре де, Малоум, ясно е че тези неща около споменатата формула не се учат в училище, но поне добрият тон изисква когато тази формула се дискутира, да се понаучи малко повече за нея, какво тя изразява и какво означават величините в нея. Това са базови положения в диференциалната геометрия. Тази формула описва разстоянието между две точки в някакво пространство (в случая пространството на Минковски, разстоянието между две събития). Самото наличие на тази формула показва, че пространството е метрично (в не-метричните пространства такава формула не може да се построи, т.е. там няма понятие като разстояние между точки, или то не е еднозначно определено). Важно свойство на тази формула е, че тя е инвариант по дефиниция - физическият смисъл е, че разстоянието между две точки (събития в случая) е едно и също за всички наблюдатели. Формулата която ти предлагаш не е инвариант и нищо не характеризира в нашият случай, не определя свойства на пространство-времето. Структурата на този инвариант се определя от коефицциентите пред съответните произведения от базовите преместваания: коефициентите пред dx.dx, dx.dy, dx.dz, dx.dt, dy.dy,dy.dz,dy.dt,dz.dz, dz.dt,dt.dt както и антикомутативните членове dy.dx,dz.dx, dt.dx,dz.dy,dt.dy,dt.dz, общо 4Х4 = 16 елемента. Тези елементи образуват симетрична матрица, и тази матрица се нарича метричен тензор. В диференциалната геометрия всички свойства на едно пространство се определят чрез този тензор - ако ние по някакъв начин го научим, ние ще знаем всичко за това пространство. Това са общи положения за всички метрични пространства, не само за евклидовото или това на Минковски. В нашият случай скоростта на светлината във вакуум участва като част от метричният тензор, и свойствата на пространство-времето (в случая) зависят от нея, не от някаква среда. Мисля, че бъхтането с оная глупотевина - "хипотезата", хич не е здравословно, след като елиминира възможността да се разберат такива базови положения...
  10. Не си прав. В споменатата в началото формула не стои скоростта на светлината в някаква среда, а именно скоростта на светлината във вакуум - известната константа. Докато втората формула няма никакъв физически смисъл - нито ходът на времето нито разстоянието между две точки зависи от състава на средата между тях. Тя не е логическко следствие от никаква теория, а някаква свободна интерпретация... Все едно да твърдиш, че ако някакво топче е от някакъв материал, според формулата пълната му енергия ще намалява, щото с намалявало. Винаги трябва да не се забравя какъв е смисъла на дадена формула в процеса на нейната употреба, иначе смисъла се затрива. В изходният случай скоростта на светлината във вакуум е характеристика на пространство-времето, и тя не се променя от средата с която то е запълнено. Това е изходното положение.
  11. Пак нищо не си разбрал. Това което ти казвам не е приемане, а предпоставка основана на факт, която поставя твоите заключения под съмнение - след като не е задължително резултатите да са еднакви, трябва ли непременно да са еднакви? Наличието на съмнение показва, че логиката ти не работи в посочената схема, иначе съмнение нямаше да има. В случая изглежда разбираме различни неща под "логика". Не знам с твоята логика какво може да се прави... Колкото до моята логика, от доста време я повтарям - когато геометрията не е евклидова, такива особености има достатъчно. В случая - псевдоевклидова геометрия - имаме следствия свързани с дължините и интервалите. А какво лежи в основата на тази геометрия и защо е точно такава - справка постулатите на СТО. Проследяваш изграждането на СТО - то се основава на два проверени постулата и желязна логика - и стигаш до всички решения на въпросите си. За това се иска малко желание и доста честност, която да преодолява съпротивата на егото. Може и да не стигаш до геометрията - при всички случаи по пътя на изграждане на СТО се стига до относителнността на едновременността и относителността на дължините. Просто чрез геометрията нещата стават по-очевидни и по-ясни, цялата схема става кристално ясна. А желязната логика е гаранция срещу всякакви вярвания и приемания, дето те спъват непрекъснато. Някъде в темата дето заключиха разказах кратък пример от Робърт Шапиро как работи науката. Нито нещо се приема, нито се вярва в нещо. Така е и тука. Не се приема за вярно. Няма такова понятие - вярно или невярно, това са недоказуеми твърдения, а науката не работи с такива. Може някакво твърдение да бъде потвърдено или да бъде отхвърлено. Ако не е потвърдено, това не означава че е отхвърлено - и в случая със скъсяването сме точно в тази ситуация. Просто имаме следствие от една логически стройна и експериментално обоснована теория. Което следствие нито е потвърдено нито е отхвърлено. Има ли вярване в нещо тук? Питам. Тази теория в момента ни дава най-адекватната представа за света. И толкова. Всяка теория с такова свойство заслужава вниманието. От друга страна, ти нямаш никакви рационални аргументи срещу нея, само ирационални. И не познаваш как работи науката - вярвали нещо, приемали нещо си. Това е твоята представа за науката, и ти на нея се пениш. Само дето няма връзка с теорията на относителността. Вярването си го запази за църквата. Отучи се да мислиш с такива непродуктивни понятия, така няма да достигнеш до разбиране на каквото и да било.
  12. Единствено при еднакви условия можем да очакваме еднакви резултати. В случая условията не са еднакви. Ти трябва да се обосновеш, защо очакваш пак да са еднакви резултатите? Ми помисли малко де, логиката е елементарна в случая. Във физиката понятието "обяснение" означава да се разкаже с много думи за непосветените каква е връзката между причина и следствие. В случая причината е ясна - псевдоевклидовата геометрия на Минковски. Това обяснява всичко. Колкото за неизмереното скъсяване на дължините - искаш да кажа на глас какво си мисля в момента, или ще попрочетеш какво съм отговорил няколко комментара по-горе? Защо не четеш каквото ти се отговаря? Какви духове, какви таласъми? Колко пъти да повтарям, че никой не вярва в следствията при науката? Тоя разговор защо трябва всеки път от началото да го почваме? Ми води си конспект де. Единствените доказателства за съществуването на нещата са експериментите. Но ако не е извършен експеримент - не можеш да се тръшкаш за доказателство от него. Имаш само следствие, кое не е проверено - то нито доказва, нито опровергава теорията, и не изисква никаква вяра А обясненията - тръгваш по схемата на изграждане на теорията, навръзваш причини и следствия и получаваш обясненията. От постулата - следва относителността на интервали и дължини - следва нов тип геометрия, и си готов с обясненията. Но без да работиш с понятия като истина/неистина. Виж какво казва Попър: "Разумът не е способен да установява истинността на твърденията, а само да ги поставя под съмнение. Дори и истинността на научните закони не може да бъде безспорно установена, тъй като не е възможно универсално валидни обобщения да произхождат от индивидуални наблюдения, колкото и много да са те. Научните закони би трябвало да се приемат за хипотези, условно валидни, докато не бъдат опровергани.” "Казано с други думи, ние никога не можем да докажем, че една научна хипотеза е вярна. Можем само да докажем, че е погрешна. Колкото и наблюдения да показват, че тя е вярна, не можем да сме сигурни, че винаги ще е така. Достатъчно е обаче само веднаж да установим, че тя е погрешна и вече се нуждаем от нова хипотеза. Не е научна тази хипотеза, която по принцип не може да бъде опровергана." А как се опровергават хипотезите е вече ясно - чрез експеримент.
  13. Точно това е проблемът който в момента тъпчем: какъв ти е критерият за "абсурден"? "Абсурден" според тебе означава: а) не го разбираш; б) не е логическо следствие а ирационално; в) противоречи на доказан факт; г) ... какво??? Например, не е ли абсурдно правите да са успередни във всяка отправна система тогава? Дай да уеднаквим речниците на понятията за да се разбираме. Това са единствените възможни аргументи за оценка на теорията. Други няма. И няма от къде да се вземат. Поне не при науката. Отново - осмисли това положение. Това няма нищо общо с науката, това е някаква заблуда. Да попитам: а теорията която дава тези "солидни теоретични основи" на какво е стъпила? А тази на която тя е стъпила на какво е стъпила? Да продължавам ли? Теорията няма от къде да се пръкне, ако няма факти от които да произлезе и с които да манипулира. Всяко твърдение в една теория изисква доказателство. Теоретичните положения, каквито ти предполагаш, също изискват доказателства. Тоест очаква се, че ще има по-базови положения от тях, и те ще бъдат в основата на теорията. И така до безкрайност. Тази безкрайна редица от изисквани доказателства се прекъсва с постулатите. Във физиката верността на постулатите - тоест верността на цялата логическа редица от доказателства до крайната теория - се определя единствено чрез експеримента. Класическата физика е стъпила на постулати, теорията на относителнността е стъпила, квантовата физика и тя... Само теория, стъпила на солидно проверени постулати, се счита че е стъпила на солидни основи. Една теория стъпва на опита, и опитът е единственият и съдник, който непрекъснато контролира основите и следствията и. Аз по едно време съветвах да се прочете нещо от Карл Попър. Много е полезно за да се изяснят именно такива базови положения свързани с науката, неразбирането на които както виждаш не дава възможност изобщо да се тръгне с перспективна представа напред. Цялата фантасмагория с "абсурдността" по-горе се базира на объркване с неясни понятия още на този етап. А какъв е проблемът? Правите са при различни условия за всеки от наблюдателите - за единия се движат, за другият не се движат. Защо очакваш да се наблюдават по еднакъв начин? Имаме правило: при еднаки условия трябва да имаме еднакви резултати. Тук това правило не се спазва, защо ти очакваш пак да има еднакви резлтати? Опитай се да се замисляш и да отговаряш на такива въроси. Полезно ще ти бъде.
  14. Човекът го каза: относителност на едновременността води до относителност в успоредността в указаният случай. Продължаваш логиката: относителността на едновременността е следствие на основният постулат - този за скоростта на светлината. Следователно, ако това не е вярно твърдение/постулат, няма да е вярно следствие и относителността на едновременността, и от там по веригата. Но какво трябва да се направи, когато всички експерименти потвърждават и основният постулат, и следствията свързани с относителността на едновремеността? С какво, освен субективни и ирационални причини, ще обосновеш неприемането на такъв аргумент? И имат ли място субективните причини в една дискусия за науката? Това е въпросът, има ли в неприемането на СТО някакъв обективен елемент, или всичко е субективност и неориентираност???
  15. Вече споменах, че в случая не става дума само за успоредни прави, а за прави които се движат. За такива прави трябва да се спазва правилото - успоредността им да се определя в един и същ момент. Тоест всички измервания нужни за определяне на успоредност/неуспореднст да се извършват едновременно. И именно относителността на едновременността, която е следствие от СТО, определя че две такива прави ще бъдат в различно отношение в различни отправни системи. Това е следствие от теорията, и това е отговорът на твоето "защо". Но това го повтаряме не знам колко пъти вече. След като имаш отговора, защо непрекъснато повтаряш питането? Мислиш че нещо ще се промени? Ако не си съгласен, защо не си съгласен? Ама не "щото така си мисля"... Посъветвах те преди време, ако не си доволен от отговора, потърси защо трябва да е верно обратното положение? Тоест положението което си убеден че трябва да е истина. Бързо ще стигнеш до същият отговор - това е следствие от някакви базови предположения. Е, базовите предположения на СТО ги знаеш и това отговаря на горния ти въпрос. Опитът не показва много неща. особено когато изобщо не е извършван Това дава ли основание за някакви заключение или обратно, не ни дава основания за никакви заключения? Опровергава ли този факт теорията? Не, не я опровергава. Нищичко не казва за това дали теорията отговаря или не на реалността. Простата логика в науката работи така: извършваш експеримент, получаваш резултат, осмисляш го в светлината на моделите по които работиш, евентуално оценяваш дали се опровергава или не модела. Когато нямаш резултат, нищо не правиш. Защото липсващият резултат не може да задвижи механизма. А ти напираш и без факти да правиш оценки. Ми не стават така нещата. Ето, показвам ти серриозен проблем в подхода ти към нещата. Вземи някакви мерки, омръзна ми да го повтаряме.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...