Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'продукт на нещо друго'.



More search options

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
  • Общи
  • Загадъчни феномени
  • Forum Science International
  • Купувам, продавам, подарявам и заменям книги's Теми
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Теми

Calendars

There are no results to display.

There are no results to display.


Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

Found 1 result

  1. От известно време ме занимава този проблем изложен в "Делюзията Бог" на Ричард Докинс. За да стане приблизитено ясно това, което ще се опитам да засегна е желателно да се обърне внимание на частта Корените на религията и по-специално на главите "Религията като страничен продукт на нещо друго" и "Психологическите предпоставки за религията". "Делюзията Бог" все още не е публикувана в он-лайн библиотеките за да цитирам за улеснение. Но "Златната Клонка" на Фрейзър е, а Докинс се позовава и на нея в една от посочените глави. (Надявам се да разполагате с "Делюзията" или ако имате линк към нея да го включим в темата) Докинс предлага и една културно-еволюционна страна на проблема, предполагайки, че: "Всъщност общата теория (това название много ми харесва - бел. аби) на религията като случаен страничен продукт - "засечка" на нещо полезно - това, на което искам да се спра. Детайлите са най-различни, комплицирани, отворени за дебат. И за да илюстрирам мисълта си, отново ще се позова на моята теория на "доверчивото дете", която е представителна за всички теории за "страничния продукт" като цяло. Тази теория, че детският мозък (по обясними причини) е податлив на инфекции от ментални вируси - вероятно ще се стори непълна на някои читатели. Добре, би било податливо, но защо му трябва на съзнанието да се заразява точно от този вирус, а не от някой друг? И дали някои вируси са специално "устроени" за да заразяват податливите съзнания? А защо инфекцията се проявява като религия, а не като... ами и аз не се сещам като какво." Веднага след това се позовава на Фрейзър и по-специално на: http://chitanka.info/text/5438/6#textstart и следва: 1. Принцип на магията ГЛАВА III. Индуктивна магия 2. Хомеопатична или имитативна магия 3. Контагьозна магия 4. Възходът на магьосника ГЛАВА IV. Магия и религия В своят труд Фрейзър стига до извода, че магията е предхождащият стадий на религията. Мисля, че това е резонно заключение. Моля зя целта на темата да обърнете внимание на главата "Магия и религия" и по специално на тази част и последвалите я изводи: "И така, установихме, че в много епохи и в много земи магията прелива в религията, но има основание да се смята, че това сливане не е първично, а е имало време, когато човекът е разчитал единствено на магията да задоволи нужди, които са надминавали непосредствените му животински апетити. Преди всичко анализът на основните представи на магията и религията ни навеждат на предположението, че магията предхожда религията в историята на човечеството. Вече видяхме, че, от една страна, магията се свежда до погрешно прилагане на най-елементарни мисловни процеси, а именно асоциация на идеите по подобие или съприкосновение, а от друга — религията предполага наличието на съзнателни или лични сили, които превъзхождат човека и се намират зад видимата природа. Очевидно схващането за личните сили е по-сложно от простото разпознаване на подобие или съприкосновение на идеи, а теорията, която приема, че ходът на природата се определя от съзнателни сили, е по-сложна и по-отвлечена и за да се схване, са необходими далеч по-висша степен на разум и мислене, отколкото разбирането, че нещата следват едно след друго просто поради близостта или подобието си. Дори и животните свързват идеите за нещата, които си приличат или в своя опит са намирали заедно и не биха оцелели нито ден, ако престанат да правят това. Но кой приписва на животните вяра, че природните явления се ръководят, зад кулисите от множество невидими животни или от едно огромно и изумително животно. Едва ли ще сме несправедливи към зверовете, ако приемем, че честта да разработи подобна теория е запазена за човешкото съзнание. И така, ако магията може да се извлече непосредствено от елементарните мисловни процеси и е фактически грешка, която мисълта прави почти спонтанно, а религията почива на схващания, до каквито едва ли може да се очаква да е достигнало обикновеното животинско съзнание, съществува вероятност в еволюцията на човечеството магията да е възникнала преди религията и човекът да се е опитвал да подчини природата на желанията си с помощта на заклинания и магии, преди да започне да ласкае и омилостивява едно кокетно, капризно или раздразнително божество с помощта на кротко подмазване под формата на молитви и жертвоприношения. Заключенията, до които стигнахме по дедуктивен път, докато разглеждахме основните идеи на магията и религията, се потвърждават индуктивно от наблюдението, че сред австралийските аборигени, най-първичните диваци, за които притежаваме точна информация, магията се практикува навсякъде, докато с религията в смисъл на омилостивяване и спечелване на по-висши сили изглежда почти неизвестна. Общо взето, всички хора в Австралия са магьосници и нито един от тях — свещенослужител; всеки си въобразява, че може да повлияе върху събратята си или върху природните процеси с помощта на индуктивна магия, обаче на никого и през ум не минава да предразположи боговете с молитви и жертвоприношения." Съпоставяйки теорията на Фрейзър и предположенията на Докинс на този етап имам следното становище (търпи критика и забележки): Религиозното мислене не е "вирус", "бъг" или "страничен продукт на нещо друго". То етап от естествения мисловен процес, започнал от най-примитивната си форма, чрез първоначалните асоцииации в опознаването на света. Това, което днес наричаме "погрешни логически заключения". Първоначалният мисловен процес на логическата връзка между „понятие-съждение-умозаключение“ е базиран на примитивна логика, която е в състояние да премине на страната на правилното мислене едва след изключително дълъг еволюционно-съзнателен период, който е бил неизбежен за вида ни. Не се е "бъгнало" или заразило от нещо самото Съзнание, а комплексните фактори са наложили мисловните процеси да се развиват именно по този начин. В противен случай (така както го представя метафорично Докинс) имаме "правилно мислещи" първобитни хора и "бъгнали се" такива, което съгласете се е неправилен подход, най-малкото защото процеса на опознаването на околния свят е изключително примитивен в зародиш (можем да се позовем на наблюденията върху маймуни в естествената им среда), бавно, налагащо нескончаема повтаряемост на действия, натрупване на опит и наблюдения. Нито е процес който изпълнява скокове - цитирам Фрейзър: "Може да се предполага, че по-будните умове са направили великия преход от магията към религията по този или подобен на него път. Но дори и при тях промяната едва ли е била внезапна. Вероятно тя се е извършвала много бавно и са били необходими много векове, за да се стигне до нейната повече или по-малко съвършена форма. Защото човекът вероятно постепенно е осъзнал безсилието си да повлияе на природния закон в голям мащаб, но не му е било възможно да се освободи с един удар от цялата си въображаема власт. Сигурно е отстъпвал крачка по крачка от възвишеното си положение, педя по педя е освобождавал от територията, която преди е смятал за своя. Едно по едно той признавал, че не може да управлява — първо вятъра, после дъжда, слънцето, гърма. От ръцете му се измъквали област след област от природата, докато най-сетне каквото преди изглеждало като царство, заплашвало да се превърне в затвор и човекът вероятно е оставал под все по-силното впечатление на собствената си безпомощност и могъществото на невидимите същества, с които вярвал, че е заобиколен. Така религията започнала като слабо и частично признание на превъзхождащи човека сили, с нарастването на познанието тя постепенно се задълбочавала в признание за пълната и абсолютна зависимост на човека от божественото; предишното свободно поведение се заменило с най-смирено преклонение пред тайнствените сили на незримото, неговото най-висше достойнство било да преклони волята си пред тяхната: In la sua volontade e nostra pace.[5] Но това задълбочаващо се религиозно чувство, това все по-пълно подчинение на божествената воля във всичко, засяга само хората с по-висш интелект, чийто поглед е достатъчно широк да схване безбрежността на Вселената и колко е мъничък човекът. Дребните умове не са способни да схващат велики идеи; при тяхното ограничено разбиране, при тяхното късогледство нищо извън тях самите не изглежда голямо и важно. Едва ли подобни умове изобщо са се издигали до религията. На практика те са приучени от себеподобните да се подчиняват външно на нейните догми и да изповядват устно нейните постулати, но в сърцето си се придържат към старите магически суеверия, които религията повече не търпи и забранява, но не може да изкорени, докато са така дълбоко вкоренени в умствената нагласа и съдържание на голямото мнозинство от човечеството." Този процес на приемане-отхвърляне на изводи и заключения е в основата на религиозното мислене, като преходът към бъдещето на логическата импликация е едва в своя зародиш, но предвид съвременните обстоятелства ще е значително по-бърз от този в миналото. Въпреки това (предвид аборигените и примитивните все още племена) за дълго (а може би и никога) няма да е повсеместен. С тази тема искам да посоча следното - смятам, че на религиозното мислене се приписват излишна сложност чрез "плод на нещо друго, което е било полезно и се е заразило от "вирус" (Докинс). Не съм съгласна с метафората. Тя предполага, че мисленето изначално е било логически издържано, но се заразява внезапно от нещо външно. Че "полезното", да речем мисълта се "изкривява" в някакъв определен момент. Или мисълта е винаги наред, но "нещо друго полезно" дава рецидив. Считам, че отговорът е далеч по-опростен в теорията на Фрейзър и той се крие в естественото развитие на логическата мисъл в паралел с биологичните особености на вида и особеностите на средата (възможност за асоциативност, събития, природни дадености) - според натрупването на знания и опит. Или: "С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“ С положителност развитието на мисълта в посоката "правилно" (философията) е достояние на тези, които първи се усъмняват в предходните заключения и нездравата претенция за доказан опит още в най-дълбоката древност. Логическо мислене в пресепектива, което е спъвано винаги от два основни фактора - авторитета и невъзможността за предлагане на по-добро решение за момента. Въпреки това процесът е естествен (магия-култ). Не би могъл да бъде различен без развитието на мозъка, натрупването на опит, познанието и случайните или неслучайни обстоятелства, нуждата за оцеляване и буквално неизбежната нужда за владеене, както и вменено "знанине" от чисти импровизации. Залитанията в крайности са в резултат от лавинообразни погрешни логически връзки, лидерства от нездрави психически индивиди (дори днес това познание и разпознаване на индивида все още е в зародиш и е привилегия на малко, обучени за целта хора), авторитарност на традицията и необразованост. Но това, което искам да подчертая е свързано с развитието на логиката в мащаби, а именно, че на онзи първоначален етап логиката е била в тези рамки на съзнанието, които са отделили човека от предшественика си. Най-вероятно тя не е можела, нямало е избор да бъде по-различна, защото предполага съвсем друго ниво на мислене, с каквото той не е разполагал, а тепърва е трябвало да гради от "нулата", за който имаме приблизителна представа, но смятам, че знаем много малко за него и често подценяваме нуждата да търсим още и още отговори за развитието му. Извинявам се за нестройния текст и някои недоглеждания, всъщност нахвърлям мисли, лични бележки и ще съм благодарна за нови идеи и забележки предвид задълбоченото развитие на въпроса.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...