Отиди на
Форум "Наука"

Search the Community

Showing results for tags 'религия'.



More search options

  • Търси по тагове

    Въведете тагове разделени със запетая
  • Търси по автор

Content Type


Форуми

  • За Форум "Наука"
    • За Форум "Наука"
  • Наука
    • Науката по света и у нас
    • Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения
    • Онлайн Книги, Библиотеки и други ресурси
  • История
    • Обща история
    • Българска История
    • Археология
    • Етнография
    • Атлас
    • Съвременна и обща проблематика
    • Историческо моделиране
    • Клуб "Военна История"
    • Галерия - История
  • Естествени науки
    • Наука за земята
    • Aрхеогенетика
    • Биология
    • Математика
    • Химия
    • Физика
    • Космически науки
    • Общ - Естествени науки
  • Инженерни науки
    • Цивилни инженерни науки
    • Военно дело
    • Компютърни науки и интернет
    • Общ - Инженерни науки
  • Други социални науки
    • Икономика
    • Философия
    • Психология и Логика
    • Етика и Право
    • Езикознание
    • Педагогика и дидактика
    • Наука и религия
    • Общ - Социални науки
  • Култура и изкуство
  • Общи
  • Загадъчни феномени
  • Forum Science International
  • Купувам, продавам, подарявам и заменям книги's Теми
  • Сам в кухнята's Сам в кухнята
  • Приложна механика.'s Наутилус предавка.
  • Пътуване's Теми

Calendars

There are no results to display.

There are no results to display.


Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Регистрация

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Пребиваване


Интереси

Found 6 results

  1. От известно време ме занимава този проблем изложен в "Делюзията Бог" на Ричард Докинс. За да стане приблизитено ясно това, което ще се опитам да засегна е желателно да се обърне внимание на частта Корените на религията и по-специално на главите "Религията като страничен продукт на нещо друго" и "Психологическите предпоставки за религията". "Делюзията Бог" все още не е публикувана в он-лайн библиотеките за да цитирам за улеснение. Но "Златната Клонка" на Фрейзър е, а Докинс се позовава и на нея в една от посочените глави. (Надявам се да разполагате с "Делюзията" или ако имате линк към нея да го включим в темата) Докинс предлага и една културно-еволюционна страна на проблема, предполагайки, че: "Всъщност общата теория (това название много ми харесва - бел. аби) на религията като случаен страничен продукт - "засечка" на нещо полезно - това, на което искам да се спра. Детайлите са най-различни, комплицирани, отворени за дебат. И за да илюстрирам мисълта си, отново ще се позова на моята теория на "доверчивото дете", която е представителна за всички теории за "страничния продукт" като цяло. Тази теория, че детският мозък (по обясними причини) е податлив на инфекции от ментални вируси - вероятно ще се стори непълна на някои читатели. Добре, би било податливо, но защо му трябва на съзнанието да се заразява точно от този вирус, а не от някой друг? И дали някои вируси са специално "устроени" за да заразяват податливите съзнания? А защо инфекцията се проявява като религия, а не като... ами и аз не се сещам като какво." Веднага след това се позовава на Фрейзър и по-специално на: http://chitanka.info/text/5438/6#textstart и следва: 1. Принцип на магията ГЛАВА III. Индуктивна магия 2. Хомеопатична или имитативна магия 3. Контагьозна магия 4. Възходът на магьосника ГЛАВА IV. Магия и религия В своят труд Фрейзър стига до извода, че магията е предхождащият стадий на религията. Мисля, че това е резонно заключение. Моля зя целта на темата да обърнете внимание на главата "Магия и религия" и по специално на тази част и последвалите я изводи: "И така, установихме, че в много епохи и в много земи магията прелива в религията, но има основание да се смята, че това сливане не е първично, а е имало време, когато човекът е разчитал единствено на магията да задоволи нужди, които са надминавали непосредствените му животински апетити. Преди всичко анализът на основните представи на магията и религията ни навеждат на предположението, че магията предхожда религията в историята на човечеството. Вече видяхме, че, от една страна, магията се свежда до погрешно прилагане на най-елементарни мисловни процеси, а именно асоциация на идеите по подобие или съприкосновение, а от друга — религията предполага наличието на съзнателни или лични сили, които превъзхождат човека и се намират зад видимата природа. Очевидно схващането за личните сили е по-сложно от простото разпознаване на подобие или съприкосновение на идеи, а теорията, която приема, че ходът на природата се определя от съзнателни сили, е по-сложна и по-отвлечена и за да се схване, са необходими далеч по-висша степен на разум и мислене, отколкото разбирането, че нещата следват едно след друго просто поради близостта или подобието си. Дори и животните свързват идеите за нещата, които си приличат или в своя опит са намирали заедно и не биха оцелели нито ден, ако престанат да правят това. Но кой приписва на животните вяра, че природните явления се ръководят, зад кулисите от множество невидими животни или от едно огромно и изумително животно. Едва ли ще сме несправедливи към зверовете, ако приемем, че честта да разработи подобна теория е запазена за човешкото съзнание. И така, ако магията може да се извлече непосредствено от елементарните мисловни процеси и е фактически грешка, която мисълта прави почти спонтанно, а религията почива на схващания, до каквито едва ли може да се очаква да е достигнало обикновеното животинско съзнание, съществува вероятност в еволюцията на човечеството магията да е възникнала преди религията и човекът да се е опитвал да подчини природата на желанията си с помощта на заклинания и магии, преди да започне да ласкае и омилостивява едно кокетно, капризно или раздразнително божество с помощта на кротко подмазване под формата на молитви и жертвоприношения. Заключенията, до които стигнахме по дедуктивен път, докато разглеждахме основните идеи на магията и религията, се потвърждават индуктивно от наблюдението, че сред австралийските аборигени, най-първичните диваци, за които притежаваме точна информация, магията се практикува навсякъде, докато с религията в смисъл на омилостивяване и спечелване на по-висши сили изглежда почти неизвестна. Общо взето, всички хора в Австралия са магьосници и нито един от тях — свещенослужител; всеки си въобразява, че може да повлияе върху събратята си или върху природните процеси с помощта на индуктивна магия, обаче на никого и през ум не минава да предразположи боговете с молитви и жертвоприношения." Съпоставяйки теорията на Фрейзър и предположенията на Докинс на този етап имам следното становище (търпи критика и забележки): Религиозното мислене не е "вирус", "бъг" или "страничен продукт на нещо друго". То етап от естествения мисловен процес, започнал от най-примитивната си форма, чрез първоначалните асоцииации в опознаването на света. Това, което днес наричаме "погрешни логически заключения". Първоначалният мисловен процес на логическата връзка между „понятие-съждение-умозаключение“ е базиран на примитивна логика, която е в състояние да премине на страната на правилното мислене едва след изключително дълъг еволюционно-съзнателен период, който е бил неизбежен за вида ни. Не се е "бъгнало" или заразило от нещо самото Съзнание, а комплексните фактори са наложили мисловните процеси да се развиват именно по този начин. В противен случай (така както го представя метафорично Докинс) имаме "правилно мислещи" първобитни хора и "бъгнали се" такива, което съгласете се е неправилен подход, най-малкото защото процеса на опознаването на околния свят е изключително примитивен в зародиш (можем да се позовем на наблюденията върху маймуни в естествената им среда), бавно, налагащо нескончаема повтаряемост на действия, натрупване на опит и наблюдения. Нито е процес който изпълнява скокове - цитирам Фрейзър: "Може да се предполага, че по-будните умове са направили великия преход от магията към религията по този или подобен на него път. Но дори и при тях промяната едва ли е била внезапна. Вероятно тя се е извършвала много бавно и са били необходими много векове, за да се стигне до нейната повече или по-малко съвършена форма. Защото човекът вероятно постепенно е осъзнал безсилието си да повлияе на природния закон в голям мащаб, но не му е било възможно да се освободи с един удар от цялата си въображаема власт. Сигурно е отстъпвал крачка по крачка от възвишеното си положение, педя по педя е освобождавал от територията, която преди е смятал за своя. Едно по едно той признавал, че не може да управлява — първо вятъра, после дъжда, слънцето, гърма. От ръцете му се измъквали област след област от природата, докато най-сетне каквото преди изглеждало като царство, заплашвало да се превърне в затвор и човекът вероятно е оставал под все по-силното впечатление на собствената си безпомощност и могъществото на невидимите същества, с които вярвал, че е заобиколен. Така религията започнала като слабо и частично признание на превъзхождащи човека сили, с нарастването на познанието тя постепенно се задълбочавала в признание за пълната и абсолютна зависимост на човека от божественото; предишното свободно поведение се заменило с най-смирено преклонение пред тайнствените сили на незримото, неговото най-висше достойнство било да преклони волята си пред тяхната: In la sua volontade e nostra pace.[5] Но това задълбочаващо се религиозно чувство, това все по-пълно подчинение на божествената воля във всичко, засяга само хората с по-висш интелект, чийто поглед е достатъчно широк да схване безбрежността на Вселената и колко е мъничък човекът. Дребните умове не са способни да схващат велики идеи; при тяхното ограничено разбиране, при тяхното късогледство нищо извън тях самите не изглежда голямо и важно. Едва ли подобни умове изобщо са се издигали до религията. На практика те са приучени от себеподобните да се подчиняват външно на нейните догми и да изповядват устно нейните постулати, но в сърцето си се придържат към старите магически суеверия, които религията повече не търпи и забранява, но не може да изкорени, докато са така дълбоко вкоренени в умствената нагласа и съдържание на голямото мнозинство от човечеството." Този процес на приемане-отхвърляне на изводи и заключения е в основата на религиозното мислене, като преходът към бъдещето на логическата импликация е едва в своя зародиш, но предвид съвременните обстоятелства ще е значително по-бърз от този в миналото. Въпреки това (предвид аборигените и примитивните все още племена) за дълго (а може би и никога) няма да е повсеместен. С тази тема искам да посоча следното - смятам, че на религиозното мислене се приписват излишна сложност чрез "плод на нещо друго, което е било полезно и се е заразило от "вирус" (Докинс). Не съм съгласна с метафората. Тя предполага, че мисленето изначално е било логически издържано, но се заразява внезапно от нещо външно. Че "полезното", да речем мисълта се "изкривява" в някакъв определен момент. Или мисълта е винаги наред, но "нещо друго полезно" дава рецидив. Считам, че отговорът е далеч по-опростен в теорията на Фрейзър и той се крие в естественото развитие на логическата мисъл в паралел с биологичните особености на вида и особеностите на средата (възможност за асоциативност, събития, природни дадености) - според натрупването на знания и опит. Или: "С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“ С положителност развитието на мисълта в посоката "правилно" (философията) е достояние на тези, които първи се усъмняват в предходните заключения и нездравата претенция за доказан опит още в най-дълбоката древност. Логическо мислене в пресепектива, което е спъвано винаги от два основни фактора - авторитета и невъзможността за предлагане на по-добро решение за момента. Въпреки това процесът е естествен (магия-култ). Не би могъл да бъде различен без развитието на мозъка, натрупването на опит, познанието и случайните или неслучайни обстоятелства, нуждата за оцеляване и буквално неизбежната нужда за владеене, както и вменено "знанине" от чисти импровизации. Залитанията в крайности са в резултат от лавинообразни погрешни логически връзки, лидерства от нездрави психически индивиди (дори днес това познание и разпознаване на индивида все още е в зародиш и е привилегия на малко, обучени за целта хора), авторитарност на традицията и необразованост. Но това, което искам да подчертая е свързано с развитието на логиката в мащаби, а именно, че на онзи първоначален етап логиката е била в тези рамки на съзнанието, които са отделили човека от предшественика си. Най-вероятно тя не е можела, нямало е избор да бъде по-различна, защото предполага съвсем друго ниво на мислене, с каквото той не е разполагал, а тепърва е трябвало да гради от "нулата", за който имаме приблизителна представа, но смятам, че знаем много малко за него и често подценяваме нуждата да търсим още и още отговори за развитието му. Извинявам се за нестройния текст и някои недоглеждания, всъщност нахвърлям мисли, лични бележки и ще съм благодарна за нови идеи и забележки предвид задълбоченото развитие на въпроса.
  2. Повечето християни ( но определено не всички) са наясно, че вършенето на зло не е одобрено по никакъв начин от Бога. Самия термин "зло" е дефиниран основно като вършене на нещо, което не искаш да вършат с тебе, и отношение към Бога, като към бог, какъвто и е! Проблемът с атеизма и религиите е, че те имат морал, който е двойнствен — един към мене, моя град, моя народ, моите роднини, и друг към всички останали. Да вземем заповедта "не убивай!" Ясно е, че никой не иска да бъде убит. Следователно, ако се следва новозаветната етика и морал, не убивам никога и никого, защото и сам аз не искам да бъда убиван/убит. Това разсъждение обаче не е присъщо за религиите, включително православие и католицизъм, както и да повечето от протестантските религии, както и за атеизма. Изглежда, че модата учените да са атеисти идва от това, че такива учени по-лесно биха били склонни да създават нови оръжия, тоест нови начини за убиване на хора. Също такива учени биха могли без проблем да създават нови химикали, с които практически са натъпкани днес и храни и всичко, без да имат етически или морални проблеми. Обаче без морала и етиката на Новия Завет човечеството потъва много бързо в тъмнината не на средните векове, когато тъмнината идва от религиите на християните, а една тъмнина нова, която позволява на човека да прави каквото си иска, стига да спазва законите на дадената държава. Това създава общество, което е готово да хвърля (атомни) бомби и да изтребва цели народи, ако е необходимо и ако интересите са такива. Учудвам се как учените, които често в миналото са били прогресивно мислещата част от обществото, днес са изпаднали в такава липса на етика и морал. Отговорът се крие в атеизма и религиите. Религии не само на разните му там богове, но и християнските религии. Затова единственият источник на светлина, която е добра и полезна за всеки човек и за всички хора е Новия Завет.
  3. Тук мисля, че Ник 1 и Киров ще се развихрят. Копирам първата страница, а всичките данни са тук: http://www.pewforum.org/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/ Eastern and Western Europeans Differ on Importance of Religion, Views of Minorities, and Key Social Issues People in Central and Eastern Europe are less accepting of Muslims and Jews, same-sex marriage, and legal abortion The Iron Curtain that once divided Europe may be long gone, but the continent today is split by stark differences in public attitudes toward religion, minorities and social issues such as gay marriage and legal abortion. Compared with Western Europeans, fewer Central and Eastern Europeans would welcome Muslims or Jews into their families or neighborhoods, extend the right of marriage to gay or lesbian couples or broaden the definition of national identity to include people born outside their country. These differences emerge from a series of surveys conducted by Pew Research Center between 2015 and 2017 among nearly 56,000 adults (ages 18 and older) in 34 Western, Central and Eastern European countries, and they continue to divide the continent more than a decade after the European Union began to expand well beyond its Western European roots to include, among others, the Central European countries of Poland and Hungary, and the Baltic states of Estonia, Latvia and Lithuania. The continental divide in attitudes and values can be extreme in some cases. For example, in nearly every Central and Eastern European country polled, fewer than half of adults say they would be willing to accept Muslims into their family; in nearly every Western European country surveyed, more than half say they would accept a Muslim into their family. A similar divide emerges between Central/Eastern Europe and Western Europe with regard to accepting Jews into one’s family. In a separate question, Western Europeans also are much more likely than their Central and Eastern European counterparts to say they would accept Muslims in their neighborhoods.1 For example, 83% of Finns say they would be willing to accept Muslims as neighbors, compared with 55% of Ukrainians. And although the divide is less stark, Western Europeans are more likely to express acceptance toward Jews in their neighborhoods as well. Defining the boundaries of Eastern and Western Europe The definition and boundaries of Central, Eastern and Western Europe can be debated. No matter where the lines are drawn, however, there are strong geographic patterns in how people view religion, national identity, minorities and key social issues. Particularly sharp differences emerge when comparing attitudes in countries historically associated with Eastern vs. Western Europe. In countries that are centrally located on the continent, prevailing attitudes may align with popular opinions in the East on some issues, while more closely reflecting Western public sentiment on other matters. For instance, Czechs are highly secular, generally favor same-sex marriage and do not associate Christianity with their national identity, similar to most Western Europeans. But Czechs also express low levels of acceptance toward Muslims, more closely resembling their neighbors in the East. And most Hungarians say that being born in their country and having Hungarian ancestry are important to being truly Hungarian – a typically Eastern European view of national identity. Yet, at the same time, only about six-in-ten Hungarians believe in God, reflecting Western European levels of belief. In some other cases, Central European countries fall between the East and the West. Roughly half of Slovaks, for example, say they favor same-sex marriage, and a similar share say they would accept Muslims in their family – lower shares than in most Western European countries, but well above their neighbors in the East. And still others simply lean toward the East on most issues, as Poland does on views of national identity and Muslims, as well as same-sex marriage and abortion. Researchers included Poland, the Czech Republic, Slovakia, Hungary, the Baltics and the Balkans as part of “Central and Eastern Europe” because all these countries were part of the Soviet sphere of influence in the 20th century. Although Greece was not part of the Eastern bloc, it is categorized in Central and Eastern Europe because of both its geographical location and its public attitudes, which are more in line with Eastern than Western Europe on the issues covered in this report. For example, most Greeks say they are not willing to accept Muslims in their families; three-quarters consider being Orthodox Christian important to being truly Greek; and nearly nine-in-ten say Greek culture is superior to others. East Germany is another unusual case; it was part of the Eastern bloc, but is now included in Western Europe as part of a reunified Germany. Attitudes toward religious minorities in the region go hand in hand with differing conceptions of national identity. When they were in the Soviet Union’s sphere of influence, many Central and Eastern European countries officially kept religion out of public life. But today, for most people living in the former Eastern bloc, being Christian (whether Catholic or Orthodox) is an important component of their national identity. In Western Europe, by contrast, most people don’t feel that religion is a major part of their national identity. In France and the United Kingdom, for example, most say it is not important to be Christian to be truly French or truly British. To be sure, not every country in Europe neatly falls into this pattern. For example, in the Baltic states of Latvia and Estonia, the vast majority of people say being Christian (specifically Lutheran) is not important to their national identity. Still, relatively few express willingness to accept Muslims as family members or neighbors. But a general East-West pattern is also apparent on at least one other measure of nationalism: cultural chauvinism. The surveys asked respondents across the continent whether they agree with the statement, “Our people are not perfect, but our culture is superior to others.” While there are exceptions, Central and Eastern Europeans overall are more inclined to say their culture is superior. The eight countries where this attitude is most prevalent are all geographically in the East: Greece, Georgia, Armenia, Bulgaria, Russia, Bosnia, Romania and Serbia. People in Central and Eastern Europe also are more likely than Western Europeans to say being born in their country and having family background there are important to truly share the national identity (e.g., to be truly Romanian; see here.). Taken together, these and other questions about national identity, religious minorities and cultural superiority would seem to indicate a European divide, with high levels of religious nationalism in the East and more openness toward multiculturalism in the West. Other questions asked on the survey point to a further East-West “values gap” with respect to key social issues, such as same-sex marriage and legal abortion. Differences over the meaning of ‘European values’ Is Christianity a “European value?” What about secularism? And how about multiculturalism and open borders? Leaders often cite European values when defending their stances on highly charged political topics. But the term “European values” can mean different things to different people. For some, it conjures up the continent’s Christian heritage; for others, it connotes a broader political liberalism that encompasses a separation between church and state, asylum for refugees, and democratic government. For the European Union, whose members include 24 of the 34 countries surveyed in this report, the term “European values” tends to signify what Americans might consider liberal ideals.2 The “Charter of Fundamental Rights of the European Union” includes respect for cultural and religious diversity; prohibitions against discrimination based on religion and sexual orientation; the right to asylum for refugees; and guarantees of freedom of movement within the EU.3 These rights and principles are part of the EU’s legal system and have been affirmed in decisions of the European Court of Justice going back decades.4 But the membership of the EU has changed in recent years, beginning in 2004 to spread significantly from its historic western base into Central and Eastern Europe. Since that year, Bulgaria, Croatia, Cyprus, the Czech Republic, Estonia, Hungary, Latvia, Lithuania, Malta, Poland, Romania, Slovakia and Slovenia have joined the EU. In many of these countries, the surveys show that people are less receptive to religious and cultural pluralism than they are in Western Europe – challenging the notion of universal assent to a set of European values. These are not the only issues dividing Eastern and Western Europe.5 But they have been in the news since a surge in immigration to Europe brought record levels of refugees from predominantly Muslim countries and sparked fierce debates among European leaders and policymakers about border policies and national values. Hungarian Prime Minister Viktor Orbán has articulated one strain of opposition to the EU’s conception of European values, declaring in July 2018 that “Central Europe … has a special culture. It is different from Western Europe.” Every European country, he said, “has the right to defend its Christian culture, and the right to reject the ideology of multiculturalism,” as well as the right to “reject immigration” and to “defend the traditional family model.” Earlier in the year, in an address to the Hungarian parliament, he criticized the EU stance on migration: “In Brussels now, thousands of paid activists, bureaucrats and politicians work in the direction that migration should be considered a human right. … That’s why they want to take away from us the right to decide with whom we want to live.” This is not to suggest that support for multiculturalism is universal even in Western Europe. Substantial shares of the public in many Western European countries view being Christian as a key component of their national identity and say they would not accept Muslims or Jews as relatives. And of course, the United Kingdom voted in 2016 to leave the European Union, which many have suggested came in part due to concerns about immigration and open borders. But on the whole, people in Western European countries are much more likely than their neighbors in the East to embrace multiculturalism. Majorities favor same-sex marriage in every Western European country surveyed, and nearly all of these countries have legalized the practice. Public sentiment is very different in Central and Eastern Europe, where majorities in nearly all countries surveyed oppose allowing gays and lesbians to marry legally. None of the Central and Eastern European countries surveyed allow same-sex marriages. In some cases, these views are almost universally held. Fully nine-in-ten Russians, for instance, oppose legal same-sex marriage, while similarly lopsided majorities in the Netherlands, Denmark and Sweden favor allowing gay and lesbian couples to marry legally. Even though abortion generally is legal in both Central/Eastern and Western Europe, there are regional differences in views on this topic, too.6 In every Western European nation surveyed – including the heavily Catholic countries of Ireland, Italy and Portugal – six-in-ten or more adults say abortion should be legal in all or most cases. But in the East, views are more varied. To be sure, some Central and Eastern European countries, such as the Czech Republic, Estonia and Bulgaria, overwhelmingly favor legal abortion. But in several others, including Poland, Russia and Ukraine, the balance of opinion tilts in the other direction, with respondents more likely to say that abortion should be mostly or entirely illegal. Survey results suggest that Europe’s regional divide over same-sex marriage could persist into the future: Across most of Central and Eastern Europe, young adults oppose legalizing gay marriage by only somewhat narrower margins than do their elders. For example, 61% of younger Estonians (ages 18 to 34) oppose legal gay marriage in their country, compared with 75% of those 35 and older. By this measure, young Estonian adults are still six times as likely as older adults in Denmark (10%) to oppose same-sex marriage. This pattern holds across the region; young adults in nearly every Central and Eastern European country are much more conservative on this issue compared with both younger and older Western Europeans. In addition, when it comes to views about Muslims and Jews, young adults in most countries in Central and Eastern Europe are no more accepting than their elders. Consequently, those in this younger generation in Central and Eastern Europe are much less likely than their peers in Western Europe to express openness to having Muslims or Jews in their families. For example, 36% of Polish adults under 35 say they would be willing to accept Muslims in their family, far below the two-thirds of young French adults who say they would be willing to have Muslims in their family – mirroring the overall publics in those countries. These are among the findings of Pew Research Center surveys conducted across Central and Eastern Europe in 2015 and 2016 and Western Europe in 2017.7 The Center previously has published major reports on both surveys: “Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe” and “Being Christian in Western Europe.” Many of the same questions were asked in both regions, allowing for the comparisons in this report. The Central and Eastern Europe surveys were conducted via face-to-face-interviews, while Western Europeans were surveyed by telephone. See Methodology for details. The rest of this report will look at more cross-regional comparisons, including: Identification with Christianity has declined over time across Western Europe, but this is not the case in much of Central and Eastern Europe. In most countries in the East, the share of Christians has remained fairly stable in recent generations. And in a few countries, including Russia, Christians have increased as a percentage of the population. Compared with the rest of the world, the entire European continent has relatively low levels of traditional religious practice (e.g., church attendance, prayer), but they are slightly higher in Central and Eastern Europe than in the West. On balance, Central and Eastern Europeans also are more likely to say they believe in God, and to express some New Age or folk religious beliefs – such as that certain people can cast curses or spells that cause bad things to happen to someone (the “evil eye”). Across the continent, Europeans mostly say religion and government should be kept separate. But this view is more widespread in Western Europe, while several Central and Eastern European countries are more divided. For instance, 46% of Romanians say their government should promote religious values and beliefs. In addition to the importance of religion to national identity, the surveys also asked about several other possible elements of national identity. People throughout the continent say it is important to respect national institutions and laws and speak the dominant national language to be a true member of their country, but Central and Eastern Europeans are especially likely to say that nativist elements of national identity – being born in a country and having family ancestry there – are very important. Orthodoxy, Catholicism and Protestantism are each prominent in different parts of Europe Christianity has long been the prevailing religion in Europe, and it remains the majority religious affiliation in 27 of the 34 countries surveyed. But historical schisms underlie this common religious identity: Each of the three major Christian traditions – Catholicism, Protestantism and Orthodoxy – predominates in a certain part of the continent. Orthodoxy is the dominant faith in the East, including in Greece, Russia, the former Soviet republics of Moldova, Armenia, Georgia, Ukraine and Belarus, and other former Eastern bloc countries such as Serbia, Romania and Bulgaria. Catholic-majority countries are prevalent in the central and southwestern parts of Europe, cutting a swath from Lithuania through Poland, Slovakia and Hungary, and then extending westward across Croatia, Austria, Italy and France to the Iberian Peninsula. And Protestantism is the dominant Christian tradition in much of Northern Europe, particularly Scandinavia. There are substantial populations belonging to non-Christian religions – particularly Islam – in many European countries. In Bosnia, roughly half of the population is Muslim, while Russia and Bulgaria have sizable Muslim minority populations. But in most other countries surveyed, Muslims and Jews make up relatively small shares of the population, and surveys often are not able to reliably measure their precise size. In addition, all the Western European countries surveyed have sizable populations of religiously unaffiliated people – those who identify as atheist, agnostic or “nothing in particular,” collectively sometimes called “nones.” “Nones” make up at least 15% of the population in every Western European country surveyed, and they are particularly numerous in the Netherlands (48%), Norway (43%) and Sweden (42%). On balance, there are smaller shares of “nones” – and larger shares of Christians – in Central and Eastern Europe, though a plurality of Estonians (45%) are unaffiliated, and the Czech Republic is the only country surveyed on the entire continent where “nones” form a majority (72%). Christian affiliation has declined in Western Europe The lower Christian shares in Western Europe reflect how the region’s religious landscape has been changing within the lifetimes of survey respondents. While large majorities across the continent say they were baptized Christian, and most European countries still have solid Christian majorities, the survey responses indicate a significant decline in Christian affiliation throughout Western Europe. By contrast, this trend has not been seen in Central and Eastern Europe, where Christian shares of the population have mostly been stable or even increasing. Indeed, in a part of the region where communist regimes once repressed religious worship, Christian affiliation has shown a resurgence in some countries since the fall of the USSR in 1991. In Ukraine, for example, more people say they are Christian now (93%) than say they were raised Christian (81%); the same is true in Russia, Belarus and Armenia. In most other parts of Central and Eastern Europe, Christian shares of the population have been relatively stable by this measure. Meanwhile, far fewer Western Europeans say they are currently Christian than say they were raised Christian. In Belgium, for example, 55% of respondents currently identify as Christian, compared with 83% saying they were raised Christian. What are the reasons for these opposing patterns on different sides of the continent? Some appear to be political: In Russia and Ukraine, the most common explanation given by those who were raised without a religion but are now Orthodox is that religion has become more acceptable in society. Another important reason is a connection with their national heritage. In Western Europe, there are a variety of reasons why many adults who were raised Christian have become unaffiliated. Most of these adults say they “gradually drifted away from religion,” though many also say they disagreed with church positions on social issues like homosexuality and abortion, and/or that they stopped believing in religious teachings. Religious commitment particularly low in Western Europe Not only is religious affiliation on the decline in Western Europe, religious commitment also is generally lower there than in Central and Eastern Europe. This is not to say that Central and Eastern Europeans are very religious by conventional measures of religious behavior. Europeans throughout the continent generally show far less religious commitment than adults previously surveyed in other regions.8 That said, on balance, Central and Eastern Europeans are more likely than Western Europeans to say that religion is very important in their lives, that they attend religious services at least monthly, and that they pray every day. For example, fully half or more of adults in Greece, Bosnia, Armenia, Georgia and Romania say religion is very important in their lives, compared with about one-in-ten in France, Germany, the United Kingdom and several other Western European countries. Similarly, roughly three-in-ten Slovaks, Greeks and Ukrainians say they pray daily, compared with 8% in Austria and Switzerland. Western Europeans also are more likely than their neighbors in the East to say they never pray (e.g., 62% in Denmark vs. 28% in Russia). Substantial shares in Western Europe don’t believe in God Western Europeans also express belief in God at lower levels than people in Central and Eastern Europe, where large majorities say they believe in God – including overwhelming shares in several countries, such as Georgia, Armenia, Moldova and Romania. Among the Central and Eastern European countries surveyed, there are only three exceptions where fewer than two-thirds of adults say they believe in God: Hungary (59%), Estonia (44%) and the Czech Republic (29%). By contrast, fewer than two-thirds of adults in most Western European countries surveyed say they believe in God, and in some countries with large populations of “nones,” such as the Netherlands, Belgium and Sweden, fewer than half of adults believe in God. Western Europeans also are less likely to say they are certain of their belief in God. Among the Western European countries surveyed, only in Portugal (44%) do more than three-in-ten say they are absolutely certain that God exists. But majorities in several of the Central and Eastern European countries surveyed express such certainty about God’s existence, including in Romania (64%), Greece (59%) and Croatia (57%). Majorities in most Central and Eastern European countries believe in fate In addition to belief in God, Central and Eastern Europeans are more likely than Western Europeans to express belief in fate (that the course of life is largely or wholly preordained), as well as in some phenomena not typically linked with Christianity, including the “evil eye” (that certain people can cast curses or spells that cause bad things to happen to someone). Majorities in most Central and Eastern European countries surveyed say they believe in fate, including about eight-in-ten in Armenia (83%) and Bosnia (80%). In Western Europe, far fewer people believe their lives are preordained – roughly four-in-ten or fewer in most of the countries surveyed. Belief in the evil eye is also common in Central and Eastern Europe. This belief is most widespread in Greece (66%), Latvia (66%), Ukraine (60%), Armenia (59%), Moldova (57%), Russia (56%) and Bulgaria (55%). In fact, the levels of belief in the evil eye across Central and Eastern Europe are comparable to those found in Latin America and sub-Saharan Africa, where indigenous religions have had a broad impact on the respective cultures. (See “Religion in Latin America: Widespread Change in a Historically Catholic Region” and “Tolerance and Tension: Islam and Christianity in Sub-Saharan Africa.”) In Western Europe, on the other hand, in no country does a majority express belief in the evil eye. Levels of belief in reincarnation are more comparable across the region. In most Central and Eastern European countries surveyed, a quarter or more say they believe in reincarnation – that is, that people will be reborn in this world again and again. In many Western European countries surveyed, roughly one-fifth of the population expresses belief in reincarnation, a concept more closely associated with Eastern religions such as Hinduism and Buddhism than with Christianity. Prevailing view across Europe is that religion and government should be separate Europeans across the continent are largely united in support of a separation between religion and government. More than half of adults in most countries say religion should be kept separate from government policies, rather than the opposing view that government policies should support religious values and beliefs. In seven Central and Eastern European countries, however, the view that church and state should be separate falls short of a majority position. This includes Armenia and Georgia – where the balance of opinion favors government support for religious values and beliefs – as well as Russia, where 42% of adults say the government should promote religion. In Western Europe, meanwhile, majorities in nearly every country surveyed say religion should be kept separate from government policies. Age differences are stronger in Western Europe than in Eastern Europe on this issue: Younger adults across most of Western Europe are more likely than those ages 35 and older to prefer separation of church and state. In Central and Eastern Europe, meanwhile, younger and older adults express roughly similar views on this question. Europe split on importance of ancestry to national identity, united on importance of speaking national language While majorities in most Central and Eastern European countries tie being Christian to being truly Serbian, Polish, etc. (see here), majorities in all of these countries view being born in their country and having ancestry there as important components of national identity. For example, 83% of adults in Hungary and 82% of adults in Poland say it is “very” or “somewhat” important to have been born in their country to be “truly Hungarian” or “truly Polish.” And 72% of Russians say it is important to have Russian family background to be “truly Russian.” On balance, adults in Western European countries are less likely to view these nativist elements as important to national identity. For example, majorities in Sweden, Denmark, the Netherlands and Norway say it is “not very” or “not at all” important to be born in their country or have family background there to be “truly Swedish,” etc. But not everyone across Western Europe feels this way. In Portugal, for example, the vast majority of adults say that being born in Portugal (81%) and having a Portuguese family background (80%) are very or somewhat important to being “truly Portuguese.” These sentiments also are widespread among adults in Italy and Spain. The two sides of Europe do not appear to be moving closer on these questions with younger generations. In fact, the opposite is true: In Western Europe, young adults (ages 18 to 34) are less likely than their elders to regard birthplace and ancestry as crucial to national identity, while in Central and Eastern Europe, young adults and older people are about equally likely to feel this way. In Spain, for example, only about half of adults under 35 (47%) say having Spanish ancestry is important to being Spanish, compared with 64% of older Spaniards. In Ukraine, meanwhile, young adults and older adults look very similar on this question (68% vs. 69%). Concerning the importance of family background to national identity, there is a bigger gap between young adults in Western Europe and young adults in Central and Eastern Europe than between the adult populations as a whole. While public opinion on the importance of religion, birthplace and ancestry to national identity is different in Central and Eastern Europe than it is in the West, people throughout the continent largely agree on some other elements of national belonging. Adults in both regions say it is important to respect their country’s institutions and laws and to be able to speak the national language to truly share their national identity. In fact, overwhelming majorities of adults in every European country surveyed – East and West alike – say it is important to respect the laws of their country in order to truly belong. For example, 98% of Danes, 96% of Hungarians and 87% of Russians say it is important to respect their institutions and laws to truly be Danish, Hungarian or Russian. And large shares in both Eastern and Western European countries say speaking the national language is important to sharing their national identity. For example, in the Netherlands, 96% of adults say speaking Dutch is important for being truly Dutch. And in Georgia, 92% of adults say it is important to speak Georgian to truly share their national identity. There are a few countries, however, where this sentiment is somewhat less common: Only about two-thirds of adults in Moldova, Finland and Bosnia say speaking the national language is important to truly belonging to their country, as do only 62% of Ukrainians and 54% of Belarusians. This may reflect the fact that multiple languages are spoken in these countries, including large numbers of Russian speakers in Moldova, Ukraine and Belarus.
  4. Здравейте , Извинявам се на модераторите ако съм насочил темата в неуместни раздели. Моля коригирайте я спрямо изискванията на форума. Бих желал да ми помогнете с информация или източници по посочената тема. Интереса ми е провокиран от публикацията на М.Глишев "Св. Арнул от Соасон, бирата и покръстването на Саксония" в този форум. Децата са във грипна ваканция до 06.02 татко ще ги гледа / и ще има време за четене / Благодаря предварително на всички .
  5. Горната част на реликварий,но символите за доста озадачаващи за християнския период!
  6. Мирча Елиаде описва историята на религиите Излезе луксозно ново издание на „Трактат по история на религиите” (ИК „ Изток-Запад”) на известния румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде. Книгата разглежда религиозния феномен като човешко дело без да омаловажава уникалното и неповторимото за този феномен – неговия сакрален характер. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200 От прастари времена хората изпитват (не)обяснима нужда да вярват в нещо или някого – същество или предмет, който издигат в култ, който притежава непонятна и пленяваща сила за човека и който, според вярващия, изпраща доброто и злото на Земята, направлявайки живота на простосмъртните. Днес християнството (православие и католицизъм), будизмът и ислямът са трите основни религии, чиито идеологии са успели да пленят най-широк кръг от поддръжници по света и продължават да го правят всеки ден. Наред с тях, разбира се, има и множество други (по-нетрадиционни) запазени или модифицирани с времето вярвания и видоизменени религии. Това, което свързва всички тях (от най-примитивните до най-сложните и развити религии), е фактът, че всички те са просто различни проявления на мана (разсеяната навред по света загадъчна сила, която е лишена от собствени очертания, но може да приема всякакви форми). Тя е неподдаващата се на описание субстанция, която присъства навсякъде, където става дума за религия, а претенциозни думи като sacer (свещено) и numen (божествена сила), хагнос и тамбос, брахман и дао, та дори християнската благодат, са нейни вариации или производни. Но в XXI век изследванията се извършват под знака на логоса, а не на мана. Сякаш днес повече ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени (теоретически или символично) във всяка теология, митология и богослужение. Достигаме (или се връщаме) към представата, че религията е система, а не хаотична смес от елементи; че това е вътрешно свързан продукт на духовната дейност, начин за обяснение на света, т.е. религията е човешко дело. В „Трактат по история на религиите” Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция и професионална подготовка, индологът Елиаде разпростира анализите в „Трактат по история на религиите” върху различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е Религия?” и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?” Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...