Отиди на
Форум "Наука"

ВЪНШНИТЕ СЪСЕДИ


BG-Science

Recommended Posts

  • Администратор

ВЪНШНИТЕ СЪСЕДИ

Сред малките планети Земята заема средно положение. Навън (по-далеч от Слънцето) са Марс и астероидите, а навътре (към Слънцето) — Венера и Меркурий. Макар и последните да се намират значително по-близко до Земята, поради редица неблагоприятни фактори те ще бъдат овладени по-трудно, което означава и по-късно.

Второто по ред (след Луната) небесно тяло, което ще бъде заселено, по всяка вероятност е Марс. В сравнение с останалите планети условията там са най-близки до земните. Наистина крайно разредената атмосфера на Марс (20 пъти по-рядка от нашата) не може да задоволи нуждите на хората (пък и се състои главно от въглероден двуокис), но все пак предлага известна защита от метеоритите, космическите лъчи и студа. Дори и при тази толкова разредена атмосфера Марс има относително приемливи климатични условия. На екватора денем температурата достига +30°С, а нощем се понижава с повече от 60°С. Най-ниските температури в полярните области достигат — 120°С. Денонощието на Марс е само с 41 минути по-дълго от земното. Има и аналогични годишни сезони, само че те са приблизително два пъти по-дълги от земните, тъй като и самата марсианска година трае два пъти по-дълго. Силата на тежестта на тази планета е 2 1/2 пъти по-слаба, отколкото на Земята. Така че на Марс един 80-килограмов човек би тежал едва 32 кг. Това ще дава редица предимства на живеещите там, без да им причинява значителни увреждания от много слабата сила на тежестта.

Въпреки че Марс е много по-далеч от Луната (разстоянието до него се мени от 56 до 400 милиона км), физикохимичните условия, които той ни предлага, са толкова изгодни, че не е изключено в по-далечното бъдеще той да изпревари Луната и да стане мястото, където ще живеят най-много хора (след Земята, разбира се). И тук, както и на Луната, първите поселници ще трябва да обитават херметизирани помещения с изкуствени атмосфера и отопление. Но след като бъдат подробно изучени физикохимичните условия и суровинните запаси на Марс, човечеството може би ще намери за възможно и целесъобразно "да ремонтира основно", да благоустрои тази планета. Ако бъдат открити начини за значително обогатяване на газовата й обвивка, това ще измени климата, ще създаде условия за култивирането на повърхността й, за залесяването й. Биологията на бъдещето вероятно ще съумее да създаде на базата на земните организми марсиански растения и животни, които да съществуват свободно при подобрените условия на Марс. Така благодарение на тях ще бъде създадена марсианска биосфера, която, насочвана от хората, ще изменя тамошните условия. А в още по-далечното бъдеще може би и на тази планета ще настъпи време, когато хората ще могат да живеят «на открито», без скафандри.

Следващият етап от овладяването на нашата Слънчева система ще бъдат малките планети или астероидите. По-голямата част от тях кръжат на средно разстояние 400 милиона км от Слънцето. Това е една неизброима и крайно разнородна компания от малки планети. Най-голямата от тях има диаметър 1000 км, 14 имат диаметър, по-голям от 100 км. Диаметрите на останалите възлизат на десетки километри, километри, стотици метри, десетки метри, метри... и още по-малки. Астероидите се различават значително и по своите орбити. 97% от тях се движат в така наречения астероиден пояс, разположени между орбитите на Марс и Юпитер. А останалите 3% имат крайно сплеснати орбити — едни навлизат до Слънцето по-близо и от Меркурий (Икар), а други (Xидалго) се отдалечават почти до орбитата на Сатурн. Някои от тях периодично минават много близо (на няколко милиона километра) до нашата планета, като рекордът принадлежи на Хермес, който през 1937 г. се приближи на 700 000 км до Земята. Предполага се, че астероидите са съставени главно от камъни и метали (желязо и никел), подобно на метеоритите, които падат на Земята.

Може да се предполага, че през XXI век, по времето, когато ще се организират и строят първите станции на Марс, ще започне и овладяването на астероидите. Първите, които ще бъдат посетени от хората, най-вероятно ще бъдат тези, които преминават близо до Земята. Икар например периодично, за около една земна година, минава на 6—7 милиона км до Земята, на 12 милиона км до Марс и край Венера и Меркурий. Той представлява тяло не по-голямо от 2 км, което за 2 часа се завърта веднъж около оста си. През XXI век няма да е особено трудно на този астероид да бъде построена научноизследователска станция (автоматична или с малък екипаж). По-нататък, през втората половина на XXI век ще бъдат посещавани все повече и по-далечни астероиди. Там, където бъдат открити ценни суровини, ще бъдат организирани добиването и преработването им. На най-големите, като Церера, Палада и Веста, където съществува все пак някаква осезаема сила на тежестта, може да бъдат създадени и постоянни обитавани поселения. Тази задача ще бъде значително облекчена, ако там някъде бъдат открити залежи от лед или дори цели ледени астероиди. Тогава хората ще се сдобият с огромно количество от жизнено необходимата вода за себе си и за оранжериите, суровина за получаване на кислород и на тежък водород за термоядрените електроцентрали.

Постепенно все повече и повече астероиди ще бъдат овладявани — на едни хората ще построят поселения, а на останалите ще оставят автоматични станции за наблюдаване и изучаване на астероидния пояс. На хиляди малки планети ще се открият ценни вещества или ще им се намерят функции, полезни за човечеството. А на останалите ще бъдат монтирани радио-фарове, които ще обслужват космическата навигация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Марс е горе-долу в положението на Луната - достижим, но негоден за обитаване и експлоатация. Допускам, че и там би могла да се поддържа малка база за научни цели, но нищо повече. Разходи и рискове, както винаги...

Колкото до асероидния пояс, напълно го изключвам като човешка цел. Може би тук-там някоя автоматична сигнална станция за определяне местоположението на съответната скала и това е. По-скоро спътниците на Юпитер или Сатурн биха представлявали известен интерес, пак от чисто научна гледна точка. Но колкото повече се отдалечаваме от Луната, толкова по-фантастични ще бъдат разходите и рисковете.

Но не вярвам, че интересът на астрономите и физиците ще може да мотивира правителства и корпорации за такива грамадни разхищения, каквито биха били нужни за достигане и установяване на бази и редовни полети до Марс, а камо ли до Меркурий, Пояса, Юпитер и Сатурн.

Всъщност смятам, че основната дейност в Космоса за дълго време напред (може би векове) ще бъде изстрелването на спътници, може би разчистването на стара техника, тоест на космически "боклук", евентуално редовни полети до Луната, научна база там и много по-рядко - до Марс.

Да си кажа право, имам песимистичното подозрение, че Земята завинаги ще остане единствената родина на нашия вид. И че най-вероятно никога няма да излезем от Системата или да получим недвусмислено потвърждение за съществуването на какъвто и да е живот извън земния.

Любопитно ми е какво може да се каже за Венера.

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...